Опитите да се постигне вечно движение с механични средства изглежда са започнали по времето на династията Чин (III в. пр. Хр.), когато в Северен Китай е построена известната гробница на Първия император. Декораторите на масивната могила, която съдържа 6000 керамични войници в естествена големина, я снабдили с лампа, която се е предполагало да гори завинаги, и панорамен модел на Китай с реки от живак, които никога нямало да спрат да текат. Дали създателите действително са очаквали те да работят вечно, или те просто били предназначени да впечатляват с работата си, докато затварят гробницата, не е записано. Но когато гробницата била открита и отворена през седемдесетте години на XX век, светлината била угаснала, а реките пресъхнали.
Турците навлизат в Централна Европа, докато армията им най-после е разбита под Виена през 1683 г. По време на турската обсада на Виена австрийците вземат инициативата в свои ръце и в областта на военните победи, и в правенето на сладкиши. Когато турците се опитват да превземат града, като подкопават крепостните стени, те избират място, където има фурна. Бдителните фурнаджии чуват ударите от копаенето и уведомяват властите. За спасяването на града пекарите заслужават специална награда и правителството им предоставя монопола да пекат кроасани – кифли във формата на полумесец, турския символ. Смята се, че кроасаните били сервирани в кафенето на един живеещ във Виена поляк, Колшицки, който дръзко откраднал няколко чувала вражеско кафе и решил, че кроасаните са добър начин да се похвали със своята придобивка. Австрийската принцеса Мария-Антоанета има още по-голям принос за пренасянето на кроасана от родината си във Франция.
Баклава
Миграцията на турците на запад от Централна Азия, създаването на многолистното тесто и появата на баклавата са едно и също историческо събитие. Докато следват ордите си през степите преди 1100 г. след Хр., турците започват да експериментират с тесто на листове. С течение на времето и с придвижването им на запад листовете стават по-тънки и повече на брой. Накрая турците стигат до земите на днешна Турция в Ма-ла Азия и Източна Европа и през 1453 г. завземат Константинопол. Тук те точат тънки кори и ги използват по най-естествения начин, като приготвят баклава. Еволюцията вероятно е завършена през XV век в Бурса, Константинопол или някой друг от богатите градове на тяхната нова империя.
Пападами
Съдейки по индуските ръкописи, в Северна Индия пападамите са били известни преди около 2500 години. Тяхното откриване се дължи на широко разпространената там практика да се пържат храните в топено фъстъчено масло и да се яде ориз с подправки. Приготвянето на ориза във вид на бисквити води до откритието, че при пърженето в сгорещено масло той се раздува и става хрупкав.
Пържени филии
Пържените филии са известни под името „френски тост“, но когато са се появили, французи още не е имало. Рецептата за тях е включена в римската готварска книга „Apicius on Cooking“ от I или II в. пр. Хр. с препоръката да се сервират с мед. Както повечето от рецептите в „Apicius“ вероятно и тази принадлежи на гръцката кухня.
Мелба с праскови
През сезона 1892 – 1893 г. френският майстор-готвач Жорж-Огюст Ескофие се вдъхновява от операта „Лоенгрин“ и създава нов десерт с лебедова тема. Той изработва две лебедови крила от лед, поръсва ги със захар и между тях слага праскови в легло от сладолед. Това той сервира на своя идол, оперната певица мадам Нели Мелба. Но липсва малиновият сироп. Той го добавя по-късно, когато работи в лондонския хотел „Карлтън“.
Мелба тост
Гласът на Нели Мелба не е вдъхновил европейските готвачи само за приготвянето на мелба с праскови. В „Савой“, друг лондонски хотел, по време на нейния престой й били сервирани (както се твърди съвсем случайно) много тънки, сухи препечени филийки. Но всяко зло за добро – майстор-готвачът открил, че те могат с успех да се предлагат на гостите, които наистина ги харесали, още повече, че били наречени „Мелба тост“.
Бисквити с парченца шоколад
Бисквитите с шоколадови пръчици са случайно откритие на Рут Уейкфилд, готвачка в „Тол Хаус Ин“, Уитман, Масачузетс. През 1933 г. тя много бързала да приготви своите шоколадови маслени сладки, които трябвало да бъдат бисквити с шоколадов аромат и с нормална консистенция. Вместо първо да разтопи шоколада и да го разбърка с останалите съставки, госпожа Уейкфилд просто пуснала цели парчета шоколад. Смятала, че те ще се разтопят в сместа. Те обаче си останали на парчета, но никой нямал нищо против, защото резултатът бил толкова приятен.
Тесто „а шу“
Първата публикувана рецепта за тесто „а шу“ е за еклери с крем в готварската книга на Ланселот дьо Касто „Ouverture de cuisine“ (Лиеж, 1604). Дьо Касто от Мон в Белгия е готвач, който използва рецепти от много страни в Европа, така че нищо не доказва белгийския произход на еклерите. Но името предполага френскоговорящ създател – ако не самия Дьо Касто, то може би негов съвременник или живял малко преди това.
Павлова (целувки)
Патриотично настроените бонвивани от Австралия и Нова Зеландия, търсещи рецепта, която ще направи света техен длъжник, дълго се гордеят с целувките, като всеки е твърдял колко неоснователни са претенциите на другия. В това и двете страни са прави: целувките са скандинавски десерт. Датските майстори-готвачи твърдят, че рецептата е на стотици години. Всъщност в съвременна Европа до 1691 г. няма сведения за леко запечена глазура от разбити със захар белтъци. Малко вероятно е рецептата да е измислена преди 1700 г. Основният оригинален принос на австралийците е, че са дали на този стар десерт съвременно руско име, което те правят през трийсетте години на XX век.
Сос „Беарнез“
Сос „Беарнез“ започва да се приготвя около 1830 г. по рецепта на един майстор-готвач, който работел в „Павилион Анри VI“ в Сен Жермен – предградие на Париж.
Винегрет
Най-старата рецепта за винегрет го представя като гарнитура за студено пюре от грах – рецепта No 188 от „Аркшв оп Сооктд“ (Рим, I или II в. след Хр.) изброява неговите съставки: лук, яйчен белтък, яйчен жълтък, оцет и олио. Това блюдо е или римско вдъхновение, или е заимствано от гърците, които може би са го приготвяли един-два века по-рано.
Рибен сос
Гъстите сосове, приготвени от рибни вътрешности, са популярни сред готвачите заради аромата си и са много хранителни. Тези качества са причина в днешните магазини да се продават отвратителни продукти като пастет от скариди и соса от аншоа. Пак поради тях древните са купували големи количества „гарум“ – оригиналния рибен пастет, най-напред произвеждан в Средиземноморието от скариди „гарус“. За пръв път се споменава в „Apicius on Cooking“ (Рим, I или II в. след Хр.), но е бил известен в Източното Средиземноморие още преди 500 г. пр. Хр. Рибата, а понякога само нейните вътрешности, се подправя, стрива, ферментира, излага се на слънчева светлина и се затваря в бутилки. Пастетът от аншоа е един от древните типове гарум. По-разпространената суровина е била скумрията.
Майонеза
Най-вероятно родината на майонезата е районът на Западното Средиземноморие, може би Сардиния или Испания, преди около 2000 години. Използвали са я като подправка за солени или мариновани морски храни. Рецепта за нея има в древната римска готварска книга „Apicius on Cooking“ (рецепта No 480).
Сос от черен боб
Известно е, че по време на династията Хан (206 г. пр. Хр. – 220 г. след Хр.) сосът от черен боб се е произвеждал за търговски цели. Вероятно производството му започва няколко века по-рано.
Соев сос
Родината на соевия сос е Северен Китай. След 1000 г. пр. Хр. започва да се отглежда соята, но правенето на соса е доста сложен процес, включващ ферментация, която сигурно е изисквала време за приготвянето. Соевият сос за пръв път се споменава в литературата около 500 г. пр. Хр.
Горчица
Семената на синапа са широкоизвестни в древна Индия и Западна Азия и за тях няколко пъти се споменава в Библията. Но не е известно някой преди гърците да ги е приготвял във вид на подправка. От най-ранни времена има любители на горчицата. Питагор (VI в. пр. Хр.), голям противник на месоядството, възторжено препоръчва горчицата заради въздействието й върху апетита и мозъка.
Лазаня
Лазанята се е приготвяла в Римската империя още преди около 2000 години. Има две рецепти за лазаня в „Apicius de re Coquinaria“, римска готварска книга от I или II век след Хр. За едната от тях, „Алпийско блюдо“ e необходима плънка от ситно нарязани свинско шкембе, пуешки гърди, риба и пиле, смесени с ядки, вино и подправки. Тестените кори се поръсват с така приготвената плънка. „Един скъп сребърен поднос ще подчертае вида на това блюдо“, се казва в книгата. Другата рецепта е за „ежедневно блюдо“, което е по-евтино и по-лесно за приготвяне. Читателите, които искат да приготвят лазаня, без да учат латински, ще намерят рецептите в „Cookery and Dining of Imperial Rome“, превод на „Apicius“ от J. D. Vehlingрецепти No 141 и 142).
Гъши дроб
През I в. пр. Хр. римските гастрономи започват да охранват гъските си, за да увеличат изкуствено черния им дроб, и да киснат дроба в мляко и мед. Смята се, че идеята принадлежи на Метел Сципион или на Сей Марк.
Сироп
В Северна Индия преди около 2000 години различни плодови сокове са сгъстявани чрез изпаряване, докато се получи сироп, наречен „юса“. За пръв път юса се споменава около 100 г. след Хр. в медицинската литература и се посочва диетичната му стойност.
Морски краставици
Морските краставици стигат до Китай от още по-далеч – от северните брегове на Австралия и южните части на Индонезийския архипелаг. Отново изглежда, че китайците започват да ги консумират през XV век, но малайците от архипелага трябва да са ги опитали първи, вероятно с по-малко удоволствие.
Лястовичи гнезда
„Пилето, прасето, рибата и патицата, това са четиримата герои на масата. Морските краставици и лястовичите гнезда нямат характерен вкус. Те са само узурпатори в дома.“
Така една китайска готварска книга от Юан Мей (1719 – 1797 г. след Хр.) отрича някои от най-известните последователи са вбесени от разстоянията, които трябва да се изминат, за да се донесат тези скандални неща на китайската трапеза. Лястовичите гнезда се правят от лястовици, които слепват със слюнката си гнездата си във формата на лодка. Китайците ги откриват в Борнео през XV в. след Хр. и това отбелязва тяхното навлизане в изисканата кухня. Но за местните жители на Борнео консумацията им започва като непретенциозна белтъчна добавка.
Захар
Мястото, където за пръв път се отглежда захарна тръстика, е неизвестно. Извличането на различни захарни продукти започва в Северна Индия, където захарната тръстика е добре позната като култура около 1000 г. пр. Хр., ако не и по-рано. Захарта на пясък се появява малко по-късно.
Конфитюр
Първият конфитюр е приготвен от дюли по следната рецепта:
„След като обелите зрелите дюли, нарежете ги на много малки парченца и отстранете твърдата вътрешност. После ги варете в мед, докато се стопят наполовина, а докато се варят, ги ръсете с фино смлян пипер.“ Това е рецепта, записана от римския автор Паладий през II в. след Хр. Тъй като рецептите обикновено съществуват известно време, преди да влязат в готварските книги, вероятно конфитюрът вече се е правел в римска Италия през предишния век.
Желе
Дюлята е дала аромата и на първото плодово желе, избор, дължащ се вероятно на високото й съдържание на пектин. Дюлите се варели с мед и подправка като вино или оцет. Пектинът реагира със захарта и с киселините от оцета или виното и се желира. Първите рецепти отново са записани в Римската империя през II в. след Хр. и откриването на желето вероятно по време и място е подобно на конфитюра.
Вегемит
Вегемитът е създаден в Мелбърн през 1922 г. от д-р Сирил Калистър от „Фред Уокър и Сие“ чрез смесване на мая, малц и зеленчуци. Пуснат е като търговски продукт с днешното си име през 1923 г.
Маргарин
По времето на Наполеон III френското правителство се разтревожило от недостига и високата цена на маслото. През 1866 г. то обявило награда за онзи, който може да измисли добър заместител. Иполит Меж-Му-рие стигнал до извода, че кравите могат да разграждат собствената си телесна мазнина, за да произвеждат мляко, и вярвал, че ще може да направи изкуствено масло, като обработва говежда мас. Не успял и вместо това получил маргарин, който правителството признало за най-близък заместител.
Тофу
Когато китайците култивират соята преди почти 3000 години, те не са съвсем сигурни как да се възползват от очевидните хранителни качества на новата си култура, защото хората я смятат за недостатъчно вкусна. Соята е давана като храна на животните, а на хората – в периоди на недостиг на храна, но заема мястото си в кухнята като подправка, когато е измислен соевият сос. С появата на тофу (пресечено соево мляко) соята става популярен хранителен продукт, но тофуто е по-трудно за производство и вероятно идва от времето на династията Хан (206 г. пр. Хр. – 220 г. след Хр.). Един пасаж от „Хуай Нан Дзъ“, книга от 139 г. пр. Хр. с много първи неща, съдържа първото споменаване на тофу.
Зехтин
Археолозите проследяват постепенното разпространение на производството на зехтин по света, като изкопават делви за съхранение на зехтин. От тези находки се оказва, че отглеждането на маслини и производството на зехтин в продължение на повече от 5000 години са се увеличавали със стабилни, но изключително бавни темпове. Произходът им е проследен до Палестина около 3000 г. пр. Хр. Смята се, че местното маслиново дърво, дивата маслина олеастър, е расло в Палестина и Сирия.
Ябълка „Грейн Смит“
Около 1860 г. в Ийстуд, сега предградие на Сидни, Мария Смит (починала през 1870) изсипала съдържанието на един дървен сандък до поточето, което течало през малкия й двор. В него имало и една изгнила ябълка, от семето на която на това място израснало дърво. То дало нов вид ябълка, която била зелена. Като узряла, станала сладка на вкус и добра за готвене и се запазвала дълго време без охлаждане. Това странно дърво, за пръв път документирано през 1868, е предшественикът на всички ябълки по света от сорта „Грейн Смит“ („на английски „Грени Смит“, или „баба Смит“).
Скопен петел
Един римски хирург решава да скопи петел около 200 г. пр. Хр. като начин да се заобиколи вредният закон срещу угояването на кокошки за трапезата. Този закон е формулиран през 204 г. пр. Хр. от един пуритан на име Фаниус, който искал да ограничи консумацията на пилешко. Законът на Фаниус е трябвало да направи пилешкото недостъпно за спазващите закона гастрономи. Но като започнали да кастрират мъжките пилета, птичарите открили, че вместо мършави петли могат да отглеждат дебели и вкусни птици.
Консервирана храна
Запазването на храната в херметично затворени делви датира още от древността. Един по-късен представител на тази традиция е парижкият сладкар Никола Апер, който през 1790 година започва да продава консервирано месо, зеленчуци, млечни произведения и плодове. Неговите бутилки и буркани са затворени херметично и съдържанието им е нагрято, за да се унищожат бактериите. В началото на следващия век французинът Пиер Дюран започва да произвежда съдове за храна, покрити отвътре с калай. През 1812 година фирмата на Донкин и Хол купува правата от Апер и Дюран за своя бизнес с хранителни продукти в Англия. Използвайки метода на Апер и съдовете на Дюран, двамата англичани започват да произвеждат огромни количества консервирани храни.
Пастьоризация
Вероятно някои стари производители на храни и напитки в буркани и бутилки са използвали пастьоризирането, но е съмнително, че те са разбирали неговото значение или принципа му на действие. Френският учен Луи Пастьор (1822-1895) установява, че ферментацията се получава в резултат от размножаването на микроорганизмите, и от 1868 до 1870 година той разработва метода на пастьоризацията. Като нагрява за кратко време храната до температура под точката на кипене, той успява временно да спре ферментацията, потискайки микроорганизмите.
Ренде
Макар това да е единственият инструмент, за който може да се каже, че е довел до революция в готвенето със сирене в домашни условия, няма почти никакви писмени свидетелства за произхода на рендето. Най-ранното споменаване за него е в една гръцка пиеса със заглавие „Арфистът“, написана около 300 г. пр. Хр., която го изброява измежду другите домакински средства като ченгели за месо и шишове. Ако се съди по това, можем да приемем, че рендето е гръцко изобретение от по-ранни времена, може би от V век пр. Хр., период, когато готвенето отбелязва голям напредък.
Тандури
Тандурът е малка глинена фурна, необходима за традиционната кухня на народите от Афганистан, Пакистан и Северозападна Индия. Тандурите се използват за пръв път в този район в началото на третото хилядолетие пр. Хр. Останки от тях са открити при разкопки в градове от цивилизацията по долината на Инд, особено Калибанган и днешен Пакистан. Те са били кръгли, облепени с глина, с големи странични отвори и отдолу с място за въглищата.
Висше кулинарно изкуство
„Съвременната кухня, основана на старата, с по-малко зрелищност и по-малко трудности, макар и със също толкова по-малко разнообразие, е по-проста, по-чиста, по-нежна и може би дори по-изискана… Науката за готвенето се състои от разделяне, оценяване на смилаемото и концентриране на храните, в извличане на хранителните, но по-леки сокове и комбинирането им така, че нито един елемент да не преобладава, но въпреки това всеки от тях да се чувства.“
Така френският кулинарен автор Франсоа Марин (в „Les Dons de Comus“, Париж, 1742) описва новия стил на готвене от времето на Луи XV. Той и много други френски майстори-готвачи реагират срещу това, което те виждат като прекалено усложняване и утежняване на традиционната френска кухня, и започват да прокламират по-леки и както се твърди, по-здравословни блюда. Най-прочутият от тези пионери е Ме-нон, автор на „La Nouvelle Cuisine“ (Париж, 1742) и „La Cuisiniere Bourgeoise“ (Париж, 1746). Макар че реакцията срещу „nouvelle cuisine“ впоследствие я обрича на забвение, през седемдесетте години на XX век започва ново движение за „nouvelle cuisine“.
Пръчици за хранене
Доскоро повечето хора са се хранели с лъжици и с пръсти, макар че още от около Каменната ера е имало ножове и вилици – не може да се датира кога точно са се появили. Пръчиците за хранене, макар и измислени хиляди години по-късно, са навлезли в обща употреба много преди вилиците. Може да има психологически причини, обясняващи защо китайците не са искали да пипат храната си и защо са избрали прибори, боравенето с които за начинаещи е много по-сложно, отколкото с вилиците. Може би пръчицата за хранене е била използвана като вилица за набождане на храната, а втората пръчица отначало е била взета, за да подпира храната при набождането. Техниката за боравене с пръчиците после може доста лесно да е била изработена. Приблизителното датиране става възможно благодарение на три комплекта пръчици за хранене, открити близо до днешен Ан Ян в Североизточен Китай, къдетo през периода 1300 – 1100 г. пр. Хр. е била столицата на династията Шан. Те представят първото поколение качествени пръчици за хранене, но простите дървени пръчици вероятно са съществували малко преди това.
Кучешки бисквити
„Autopyron“, кучешки бисквити, произвеждани в древния Рим, са най-старата известна храна, създадена специално за домашни любимци. Това са били твърди, тъмни на цвят бисквити с много трици. В Рим са познати вероятно от около 100 г. пр. Хр. Макар че не са ги намирали за особено вкусни, смятали са, че са полезни за храносмилането и са ги давали не само на кучетата, но и на робите.
Сметалото, заслугата за което винаги се приписва на китайците, е открито в археологически находища в Европа от дните на Римската империя. Тези находки предполагат, че може би се е появило на Запад много преди най-ранните китайски образци, но не можем да кажем къде и кога. Сметалата от римско време представляват плочи от метал или мрамор с канали за придвижване на жетони нагоре и надолу. Най-старата китайска отпратка е в книга от времето на династията Хан от 190 г. след Хр. – „Описание на някои традиции на математическата практика“ от Хсю Йоу. Според автора неговият учител срещнал даоист на име Тиен Му Хсиен Сен, който му обяснил „аритметиката на топките“. Тази книга дава първото описание на типа сметало, на което топките се движат по тел като в съвременните версии.
Той е един от съвременните герои на НАСА, Пиърс Селърс летял до „Международната космическа станция“ три пъти – през 2002, 2006 и 2010 година. Излизал е в открития космос, а основната му професия е климатолог.
А сега умира. 2016-та година му донесе диагноза от рак на панкреаса – четвърти стадий.
Ето какво пише той:
„Аз съм климатолог, на когото току що му беше казано, че има рак на панкреаса – четвърти стадий.
Тази диагноза ме поставя в интересно положение. Прекарах по-голяма част от професионалния си живот, работейки за науката на климатичните промени, която най-добре бива изучена през лещите на многодесетилетен опит. По някое време бях сигурен, че дори и при настоящата си възраст от 60 години, ще доживея да видя най-критичната част от проблема и вероятните решения. Но сега моят личен хоризонт е драстично скъсен и трябва да реша как ще прекарам оставащото ми време. Струва ли си да продължа да мисля за климатичните промени?
След като свърших належащото, научавайки диагнозата – информиране на близки, приятели, работодател, оправяйки се с някои финансови проблеми, изхвърляйки купчина ревюта на книги от Ню Йорк Таймс, както и организирайки голямо прощално празнично парти, което включваше и икономите, ми остана време да седна на кухненската маса и да тегля чертата относно списъка с нещата, които искам да направя преди смъртта.
Много бързо установих, че нямам желание да се блъскам с богати туристи към Еверест или да отида на разходка на някакъв красив бряг, или пък да си играя с това, с което и останалите си играят по време на скучен януарски следобед. Вместо това реших, че искам да прекарам повече време с хората, които познавам и обичам, както и да се върна обратно на работа максимално бързо.
Работя към НАСА, организирайки голяма група от експертни учени, които изучават Земята в цялост – тук споменавам, че възгледите в тази статия са изцяло мои, а не на НАСА. Това включва проучване на климата и времето посредством космически обсерватории и мощни компютърни модели. Тези модели описват как планетата работи, какво може да се случи, когато изхвърляме въглеродния диоксид в атмосферата. Работата ни е комплексна, придирчива, приложима и интересна.
Записите показват, че миналата година беше най-топла от всички останали години. Мисля си, че бъдещите поколения ще погледнат обратно към 2015 като на важна, но не решаваща година в усилията да приравним политиката и политическото поведение към науката. Това е изключително трудно нещо. От страната на науката, през последните 15 години се натрупаха доказателства, че климатичните промени са реални и че тази траектория може да ни доведе до много неприятно, а може би дори и опасно положение. От страна на политиката, току-що приключилата климатична конференция в Париж постави за цел да задържим повишаването на глобалната средна температура с 2 градуса, в сравнение с преиндустриалната епоха.
И докато мнозина оплюха това съгласие като беззъбо и неприложимо, важно е да подчертаем, че политиците се спряха на число, което е базирано на най-добрата възможна наука и е в рамките на предсказаното от нашите модели.
Съмнително е, че ще успеем да задържим фронта на 2 Целзиеви градуса, но трябва да се опитаме по най-добрия начин. При сценарии, които надхвърлят тази цел, говорим за огромни промени в глобалните валежи и температурни белези, огромни последствия за водната и хранителна сигурност и значимо надвишаване на нивото на морското равнище. Колкото повече се повишават температурите, несигурността на модела расте, повишава се вероятността за непредвидими, катастрофални събития.
И всичко това докато населението на Земята се очаква да достигне 9.5 милиарда души в сравнение с днешните 7 милиарда. Папа Франциск и съветници от пенсионирани военни офицери са достигнали до същите заключения от предсказанията на компютърните модели – най-сериозните последствия ще бъдат усетени от най-бедните, които вече се намират под изключителен стрес и имат нищожни ресурси да се адаптират към промените. Те ще се почувстват като невинните жертви на излишъка на развития свят. Ако погледнем назад, причините за Френската революция през 1789 не са мистерия за историците, а ако погледнем напред, тенджерата под налягане, която включва радикализма под всички форми, ще стане още по-гореща с повишаването на глобалните температури.
Предходната година може да бъде разгледана и като годината на смъртта на отрицанието. В глобален мащаб все повече политици се доверяват на научните доказателства и предсказания, докато се домогват до начини да решат проблема. И повечето американци, това е 70% според анкета на университета Монмаунт, вярват, че климатът се променя. Тъй че можем вече да се придвижим към наистина трудната част от тая работа.
Първоначалната тежест ще трябва да бъде поета от тези, които творят политики. Жал ми е за тях. Трудно е да заемеш твърда позиция по важен, но дългосрочен проблем, когато има толкова много краткосрочни проблеми. На всичкото отгоре има тревоги, че ако ограничим емисиите, това ще доведе до отслабване на глобалната ни икономическа позиция, както и страхове, че другите страни ще лъжат за своите емисии.
Науката може да помогне като следи промените в Земните системи – това е работа на изследвания и мониторинг, която се оглавява от НАСА, НОАА и други подобни организации навсякъде по света, като ще използваме все по-мощни компютърни модели, за да изучаваме възможното бъдеще, което предстои според предложените политики. Моделите ще ни помогнат да установим кои подходи са практични, докато правим компромиси спрямо краткосрочните последствия за икономиките и дългосрочните последствия за климата.
Астронавтът на НАСА Пиърс Селърс по време на космическа разходка. Credit : NASA
Но накрая инженерите и индустриалците ще трябва да ни спасят. Те трябва да измислят нови технологии и начини, по които да се внедрят. Техническите и организационни предизвикателства пред решаването на проблемите за производство, съхраняване и преразпределение на чиста енергия, трябва да бъдат решени в рамките на няколко десетилетия с минимални трусове за глобалната икономика. Това вероятно ще доведе до глобално превключване към ядрена, слънчева и друг тип възобновяема енергетика, плюс електрификация на нашата транспортна система до най-максималната възможна степен. Инженерите и индустриалците са напълно годни за тази работа, стига да им се дадат нужните подбуди и стимули. Трябва само да погледнете какво са постигнали по времето на Втората световна война – американските технологии и производителност направо се развиха лавинообразно в сравнение с това, което щеше да отнеме десетилетия при нормални условия. Така се озовахме в един свят през 1945, който бе напълно различен от този в края на 30-те години.
А какво трябва да правят останалите хора? Две неща ми идват на акъл. Първо ще трябва да се подготвят за промени. Неизбежно е. Те ще се проявят чрез промени в климата и начина, по който генерираме и използваме енергия. На второ място, трябва да се подготвят за промените с хладнокръвие. С някои промени ще е трудно да се справим, като повишаването на морското равнище. Много други промени обаче ще бъдат положителни. Новите технологии имат възможността да подобрят живота ни по начин, по който не можем да си представим. Няма убедителна, неоспорима причина да вярваме, че нашето бъдеще ще бъде по-лошо от настоящето, стига да прилагаме внимателни решения към предизвикателствата и рисковете. Историята е пълна с примери за това как ние, хората се измъкваме от трудни моменти. Победителите са били реалисти, прагматични и гъвкави, а губещите са отричали заплахата.
А пък що се касае до мен, нямам оплаквания. Благодарен съм за опита, който съм имал на тази планета. Като астронавт аз съм се разхождал в космоса на височина 350 километра над нашата планета. Разхождайки се от външната страна на „Международната космическа станция“ аз видях урагани да се въртят през океаните, реката Амазонка да си проправя пътя към морето през красив зелен килим от дървета, видях през нощите чудовищни бури и светкавици, които присветваха в продължение на стотици мили по Екватора. От тази гледка, която видях с очи като тези на Бог, осъзнах колко крехка и безкрайно ценна е нашата Земя. Оптимист съм за бъдещето.
И така, утре аз се връщам обратно на работа.“
Писмото на 60-годишния астронавт, който ще си отиде от този свят в близките месеци, беше публикувано на страниците на Ню Йорк Таймс.
Роден е на 9 март 1934 г. в семейство на колхозници. Първите години от живота си изкарва в село Клушино, откъдето са и родителите му – Алексей Иванович Гагарин (1902-1973) и Анна Тимофеевна Матвеева (1903-1984). В детските си години е най-обикновено момче, което с нищо не се отличава от връстниците си. Помага според силите си на своите родители, участва във всички детски игри. Завършва основно образовние в с. Клушино. През Втората световна война семейството му живее на окупирана от немците територия.
През 1945 г семейството се заселва в Гжатск (сега – Гагарин), Смоленска област. Там през 1949 г. Юрий Гагарин завършва Гжатското непълно средно училище. През есента продължава образованието си в Люберецкото професионално училище. През декември е приет във ВЛКСМ (Всесъюзен Ленински комунистически младежки съюз – комунистичеката младежка организация в бившия СССР). В 1951 г. завършва с отличие професионалното училище с квалификация леяр-формовчик. През август 1951 г. Гагарин се записва в Саратовския индустриален техникум. Занимава се и със спорт. Именно в тези години се увлича от авиацията и на 25 октомври 1954 г. посещава за първи път Саратовския аероклуб. През юни 1955 г. завършва с отличие Саратовския техникум. През юли извършва първия си самостоятелен полет на самолета Як-18. На 10 октомври завършва обучението си в Саратовския аероклуб. На 3 август 1955 г. саратовският областен вестник „Младежка заря“ публикува статия „Ден на летището“ в която се споменава името на Гагарин. „Първата похвала в печата значи много в живота на човека!“, пише след време Юрий Алексеевич.
На 27.10.1955 г. започва да отбива военната си служба. Изпратен е в Чкаловското военноавиационно училище „Климент Ворошилов“ в град Оренбург в което се подготвят летци. Завършва обучението си в него на 25.10.1957 г., а след 2 дни сключва брак с Валентина Ивановна Горячева.
В края на 1957 г. Гагарин е изпратен в изтребителен авиационен полк на Северния флот. Там извършва полети в условията на полярните дни и нощи. Обича да лети. На 9 декември подава молба за включване в групата на кандидатите за космонавти. След седмица го викат в Москва за цялостен медицински преглед в Централната военна болница. В началото на 1960 г. специална медицинска комисия признава старши лейтенант Гагарин като годен за космически полети.
На 3 март 1960 г. със заповед на главнокомандващия ВВС Константин Вершинин е зачислен в групата на космонавтите. На 11 март започва тренировки. Отначало групата се състои от 20 млади летци. От тях са отделени 6, които са подготвяни по програма, различна от тази на останалите. Четири месеца преди полета за всички става ясно, че ще полети именно той. Първият космонавт трябва да стане лицето на съветската държава, достойно представящ я пред света. Гагарин притежава точно тези качества и това е определящото при избора му за първия полет. Последната дума има Никита Хрушчов, по това време – първи секретар на управляващата в СССР комунистическа партия — КПСС. Когато му показват снимките на първите космонавти, без колебание той избира Гагарин. На 12 април 1961 г. в 9 часа и 7 минути московско време от космодрума Байконур излита космическият кораб „Восток“ с пилот-космонавт Юрий Алексеевич Гагарин. Корабът извършва една обиколка на Земята, а тези 108 минути са звездни в неговия живот. След 2 дни е тържествено посрещнат на Червения площад в Москва пред хиляди хора, дошли да го видят. Полетът е резултат на успешното развитие на съветската космическа програма, успяла до този момент да изпрати в орбита първият изкуствен спътник на земята, както и да извърши няколко с кучета на борда.
От 23 май 1961 г. е командир на отряда космонавти. През есента на 1961 г. постъпва във военновъздушната академия „Николай Едуардович Жуковски“, за да получи висше образование. На 20 декември 1963 г. е назначен за заместник-началник на Центъра за подготовка на космонавти. Започва отново да лети през 1963 г. От лятото на 1966 г. се подготвя за нов космически полет. През тези години СССР започва своята програма за кацане на Луната. Един от подготвящите се за полет до Луната е и Гагарин. Първият изпитателен полет в пилотиран вариант е планиран за април 1967 г. За него се подготвят Владимир Комаров и Юрий Гагрин. Решено е с кораба да лети Комаров, за да не се рискува живота на Гагарин. Полетът на „Союз-1” завършва трагично, екипажът загива. На траурния митинг в памет на загиналия Комаров, Гагарин обещава че космонавтите ще научат „Союз” да лети. В края на краищата, така и става. „Союз” лети и до днес.
1968 г. е последна в неговия живот. На 17 февруари той защитава дипломната си работа в Академия „Жуковски“. Продължава подготовката си за нови полети в Космоса. Много трудно получава разрешение за самостоятелно пилотиране на самолет. На 27 март 1968 г. е неговият пръв полет. И – последен. След 3 дни светът се прощава със своя герой. На траурния митинг Президентът на Академията на науките на СССР – академик Мстислав Келдиш – заявява: „Подвигът на Гагарин е огромен принос в науката. Той откри нова епоха в историята на човечеството – начало на полетите на човека в Космоса, път към междупланетни експедиции…“
В Съветския съюз е обявен национален траур. Това е първият път в съветската история, когато деня на траур е обявен по повод на смъртта на друг човек, а не – на държавния ръководител.
Обстоятелствата около смъртта на Гагарин и до сега не са напълно известни. Съществуват редица противоречиви версии за неговата гибел. По всяка вероятност той загива при катастрофа на пилотираният от него и от инструктурът му полк. Владимир Серьогин изтребител МиГ-15 УТИ. Урната с праха на Гагарин и Серьогин е вградена в стената на московския Кремъл.
Официалната версия е следната: По време на тренировъчен полет самолет МиГ-15 – УТИ (учебно-тренировъчен изтребител), с Гагарин и неговият инструктор полковник Серьогин на борда, се разбива на 27.03.1968 г. в 10:31 ч. в района на село Новоселово на 18 км от град Киржач, Владимирска област. Това се случва при лоша видимост — долната повърхност на облаците е била на 300 метра от Земята. Самолетът влиза в „свредел”. За да извадят самолета си от „свредела”, на пилотите не достигат само няколко секунди. При падането на Земята, самолетът изкопава кратер, дълбок 3 метра.
Летец-космонавт на СССР, Герой на Съветския Съюз, Герой на социалистическия труд на Чехословакия, Герой на социалистическия труд на България, Герой на труда на Виетнам, майор от ВВС на СССР, президент на Обществото за съветско-кубинска дружба, почетен член на Обществото за финландско-съветска дружба. От 1966 година е почетен член на Международната академия по астронавтика. Военен летец I клас. Почетен суворовец (на Московското Суворовско военно училище).
Ордени: „Ленин“ (СССР),“Георги Димитров“ (България),“Карл Маркс“ (ГДР), Звезда II клас (Индонезия),“Грюнвалдски кръст I степен“ (Полша), орден „Знаме на Унгарската република 1 степен с елмази“,„Огърлицата на Нил” (Египет), „Голяма лента на Африканската Звезда“ (Либерия), „За заслуги в областта на въздухоплаването” (Бразилия). Първи кавалер на ордена „Плайя-Хирон” (Куба).
След първият в света пилотиран космически кораб Гагарин обикаля, в организирани от съветското правителство акции, почти всички социалистически страни, където е посрещнат с небивал за тогавашното време спонтанен народен ентусиазъм. На Червения площад събраните хора излизат от контрола на милицията и правят грандиозен спонтанен митинг, което за това време значи много.
Каквото и да се е случило на 27.03.1968 г., на обикновения руски селски младеж се пада честта да отвори огромната врата на човечеството към Вселената, за която от поне столетия пишат и мечтаят учените, писателите и всеки, който се е докоснал до изумителното очарование на техническия прогрес в разцвета на индустриалната цивилизация.
Дори да сте организирали няколко големи или малки събития в живота си, когато трябва да се подготвите за собствената сватба, мирогледът ви се променя, а понякога дори губи своя фокус. Потърсихме съвети от професионален фотограф на сватби Георги Казаков, който внася малко ред в емоционалния хаос на подготовката в няколко простички стъпки.
Месеците преди сватбата
Вижте се с “доставчиците”
Задължително е да се видите лично с всички хора, които ще работят по време на сватбения ден – фотограф, видеооператор, сватбен агент/организатор, декоратор, флорист, DJ, водещ, управител на ресторант и т.н. Говорете с всеки от тях, споделете им идеите си, излушайте съветите им и си запишете телефоните им. Отделете време и говорете в детайли с всички тях преди сватбата, за да не се налага да го правите по време на празненството.
Обиколете местата
Няколко дни преди сватбата е добре да минете през всички места (обредна зала, църква, ресторант и т.н.), за да проверите следните неща: колко време отнема придвижването от едното до другото, има ли къде да се паркира, има ли промени или ремонти на местата и как изглеждат те. Много често има ремонти и придвижването и паркирането на 140 гости с автомобили може да се окаже задача с много неизвестни.
Изберете отговорник
Ако нямате сватбен агент и сами правите организацията – определете един отговорен човек (някой от семейството, може шафер или шаферка, но не и кумовете), който да е в течение на всичко случващо се и да може да взима решения на място. Нека той се занимава с всички дреболии през деня (логистични, организационни и дори финансови), а вие да се насладите на сватбата си.
Покана-график
Изключително удобно е, особено при гости от различни части на страната, да включите в поканата към тях и кратък график кога, къде и какво ще се случва. Точен час и точен адрес вършат чудеса.
Предвидете закъснения
Колкото и добре да е направен графикът за деня, той винаги се нарушава – подготовката на булката се забавя, младоженецът се забавя, задръствания, родителите закъсняват за ритуалната зала, фотосесията се проточва, гостите не могат да намерят къде да паркират и т.н. Това са нормални неща – няма как всичко да върви по часовник. Просто оставете малко повече време между основните места (ритуална зала, църква, фотосесия и ресторант) и нещата ще се наредят.
Забавления за децата
Ако на сватбата ви ще има повече гости с техните деца, добра идея е да помислите за забавления за последните. Например една малка маса в ресторанта, на която да могат да оцветяват картинки или да си играят с пластелин е доста добра идея. При повече хлапета – защо не и аниматор.
Наспете се
Или поне опитайте да се наспите вечерта преди сватбата.
В сватбения ден
Документи
Пригответе си две папки с документи – една за обредната зала и една за църквата и ги дайте на отговорника за съхранение. Също така се уверете, че личните ви карти и тези на кумовете са налични.
Ниски обувки и втора риза
Ниски обувки за булката – защото цяла вечер ще има танци. Втора риза за младоженеца – защото е лято, топло е и цяла вечер ще има танци. Тези две неща спокойно могат да седят в багажника на колата и никой да не разбере за тях.
Вода, нещо сладко захапване и кърпички
Задължително вземете със себе си минерална вода, нещо сладичко за хапване (но не шоколад, защото се топи и цапа), както и сухи и мокри кърпички за тези, които не гледат къде стъпват или обичат да се цапат.
Насладете се на момента
Поемете дълбоко дъх, усмихнете се и оставете всичко планирано да се случи, гостите да се забавляват, а вие се насладете на най-хубавия ден в живота си.
Няколко неща, които може би искате да избегнете
Краденето на булката
Много забавна българска традиция, която се изразява във физически усилия на костюмирани хора по изкачване на стълби, разбиване на врати, ориентация в тесни пространства и опити за събиране на 40 човека в апартамент 60 кв.м. Като добавим и това, че обикновено краденето се случва около обедно време, лятно обедно време, за 10 минути имаме куп хора, които са вир вода, още преди да е започнала сватбата. Как да се избегне: пуснете всички климатици в апартамента на 20 градуса или отворете всички прозорци, помолете по-голямата част от хората да не се качват до апартамента и махнете всичко ненужно от всички стаи (вази, саксии, тренажори, простори). Или просто пропуснете краденето на булката – снимал съм достатъчно такива сватби, за да кажа, че е повече от добра тактика.
Закичването с бутониери
Също един от “горещите” и “тесни” сватбени моменти. Става дума за моментът, когато всички гости и роднини са се събрали в апартамента на булката (обикновено в спалнята или хола), булката е “взета” и тя следва да закичи роднините и гостите си с красиви бутониери в цветовете на сватбата. Обикновено това е жест към роднините и гостите, а и начин да се покаже, че са от въпросната сватба. Лошото обаче е, че това отново се случва на тесни, топли и препълнени с хора места, където отново на повечето хора е дискомфортно, а и се губят едни 15-20 минути в бодене с безопасни игли. Моят съвет е това да се избегне, като вместо това шаферките раздадат на гостите въпросните бутониери, които те сами да си сложат. Бързо, елегантно и всеки може да изпуши по една цигара на спокойствие.
Лелите с таблетите
Живеем в страхотни времена – технологиите са навсякъде около нас, телефоните ни имат камери с 20 мегапиксела, таблетите снимат FullHD, а полупрофесионалните (каквото и да значи това) фотоапарати и GoPro камери са по-евтини от всякога. Като фотограф изцяло разбирам желанието на всички роднини и приятели да запечатат и share-нат всеки сватбен миг, но, моля ви, обяснете им, че за тази цел през целия ден с вас има екип от професионалисти, които след това ще представят повече от страхотни кадри и видео. И вие ще искате тези страхотни кадри и видео именно от екипа, а не от братовчеда с Galaxy S6 или лелята с iPad-а и розовия калъф, които пречат на кадъра с първата целувка. Още повече в обредната зала и в църквата е по-добре на фон да има усмихнати хора, а не щракащи светкавици, развалящи атмосферата на събитието.
Минаване за поздравления и подаръци по масите в ресторанта
Вечер е, в ресторанта сме и купонът върви с пълна сила… До момента, в който DJ-ят обявява, че младото семейство ще мине през всяка маса за наздраве, а гостите ще могат да изкажат своите пожелания към тях. Музиката се намаля, светлините се засилват и следващия 1 час всеки си стои на мястото и чака своя ред, за да подари подарък. Да, това е израз на уважение към всеки гост, но не, не смятам, че е най-добрият вариант. Отнема твърде много време (за което се плаща на ресторант, DJ, фотограф и видеооператор), спъва много сериозно веселото изкарване и не е комфортно за гостите. Моите предложения са:
маса за подаръци, DJ-ят насочва гостите да оставят подаръците си там и цяла вечер всички се забавляват;
приемане на поздравления и подаръци на welcome drink – гостите си взимат по чаша шампанско в ръка, минават и подаряват подаръците си на двойката. Това обикновено се случва в градината на ресторанта и бонусът е, че може да се случва, докато все още гостите се събират;
приемане на поздравления и подаръци на входа на ресторанта – двойката посреща гостите на входа, приема подаръци, те се настаняват и цяла вечер всички се забавляват.
След сватбата
Починете си, отидете на меден месец и прекарайте време заедно. След това се свържете с “доставчиците”, за да им благодарите за страхотното изкарване.
Георги Казаков е професионален фотограф, който оставя корпоративната кариера и предпочита да заснеме точния момент и да потърси всички гледни точки на вашата сватба или друго събитие. Ако искате снимките да разказват историята ви всеки път, когато разгръщате албума, ви препоръчваме именно неговия обектив. Може да откриете Георги тук и тук.
Понякога се замислям какво е да си друг? Да живееш чужд живот по друг начин… Но как друг, това съм си аз, другите си имат техни неща и няма как да погледна в живота им. Бестселърът „Чудо“ на Ар Джей Паласио ни дава възможност да поживеем макар и за кратко един чужд и необикновен живот – на неповторимия Оги.
Оги е прекрасен, силен, обичлив, искрен и истински. Оги е роден с лицеви аномалии, някаква невероятна случайност е подредила нещата така, че хромозомите на родителите му не си подхождат по възможно най-ужасен начин и той се ражда почти без лице. В множество хирургически операции, които преживява като малък, лекарите успяват да „сглобят“ лицето му, което далеч не е като на всички останали. Обикновено когато стигна до този момент в описанието на книгата събеседникът ми започва неистово да маха с ръце и да казва: „А, не, не искам да го чета това.“ А трябва. Защото не съм срещала толкова силен човек като Оги, който успява да живее, мисли и обича въпреки тази своя карма.
Оги е неповторимо дете, пълно с хумор и осъзнатост как точно го приемат. Именно с тези качества той трябва да прекрачи прага на училището, където ще за почне да учи след като няколко години майка му го е обучавала у дома. Но изолацията му трябва да приключи и въпреки че лицето му не подлежи на описание, той трябва да се осмели и да погледне съучениците си в очи.
Романът разказва за първата година в училище, през думите на самия Оги, на неговите нови приятели, родители и близки и постепенно, когато идва ред на последния училищен звънец да удари, ти вече отдавна обичаш Оги. Осъзнаваш го в един момент и се стряскаш – не е логично, но Оги е прекрасен, силен, обичлив, искрен и истински. Той е човек като всеки един от нас и външността, която плаши, е само бариера за най-страхливите, онези, които имат смелостта да погледнат отвъд грубата реалност, ще се срещнат с едно чисто и пълно с любов сърце. Затова препоръчвам този роман, който за кратко може да ни извади от зоната на комфорта, където всички са красиви, спокойни и усмихнати, за да ни припомни, че животът може и да е различен.
Едно е да знаеш, че има звезди.
Съвсем друго е
да ги видиш.
Ловецът може
пушка да зареди,
а самозванецът – да се обиди.
Едно е да знаеш,
че има любов,
съвсем друго е да обичаш.
По-добре винаги да бъдеш готов,
отколкото –
подготвен за всичко.
Едно е да знаеш, че има живот,
съвсем друго е да живееш.
Не всичко, което се ражда, е плод.
Не всичко, което боли, е идея.
За всички действия
има точни слова.
Често разликата е като намигване.
Едно е просто да вдигнеш глава,
съвсем друго – да я надигнеш.
А какво значи да си стигнал върха?
Седем града още лежат под Троя.
Вярвам в това, което ми спира дъха:
признанието,
че си моя.
Не, не е шега. На английски звучи така – knowledge pills. Но не са буквално таблетки, които можете да изпиете с чаша вода и да получите наготово знания. Почти толкова лесно е. Гледате едно кратко видео и научавате нещо веднага. Това е идеята на хапчетата знание. Кратко видео съобщение по тема, което ви дава синтезирано, кратка и ясна информация.
Ако е вътрешнофирмена комуникация – може да бъде кратко обучение за нова система, представяне на продукт или технология, указания, разяснения по казус…Всичко, което може да спести време, което отделяме за срещи, изчакване на колеги, говорене на празни приказки…
Една добра идея от Карол – колега разказва книгата, която е прочел. Не можем да прочетем всички книги, нали? Някои от нас опитват. Но винаги можем да научим нещо повече от книгите, които другите са прочели. Така както и сп. Българска наука споделя прочетеното със своите читатели.
Всъщност, в мрежата вече се продават такива хапчета онлайн. И има не малко страници, които разказват за Knowledge Pills Methodology (KPM). Нейн създател е Филипе Карера, който през 2003 г. разработва идеята. Проста, пестяща време и пари. Всъщност, ресурсът време е ключов днес. Както пише Сет Годин, Бил Гейтс притежава от него точно толкова, колкото и вие. И дори Уорън Бъфет не може да си купи повече от него.
И за да учим бързо и лесно, Карера предлага да използваме технологиите, които обичайно използваме, за да подобрим и ускорим получаването на знания.
Със сигурност вече се сещате за много такива клипчета, които сте гледали – някой ви показва как да използвате програма за видеообработка, какво може да прави конструкторът, който сте подарили на детето, как да си сглобите мебелите. Но не ви е хрумвало да ги наречете хапчета знание.
С помощта на тази технология екипът на Карера работи с много малки и средни компании в цяла Европа и публикуват всички резултати, наръчници и видео клипове на специален сайт, за да помогне на хората и организациите на континента и по света да използват KPM. С емоционалните си презентации е променил живота на много хора, отворени за новото.
Накратко – ученето е забавно и лесно. Ако отделите еднакво количество време да прочетете нещо напълно непознато и точно толкова, за да гледате филм по Discovery, в кой от двата случая мислите, че ще успеете да възпроизведете по-голяма част от новото знание? На следващия ден за прочетеното или за видяното ще ви е по-лесно да разкажете?
Още едно сериозно предимство на хапчетата знание е, че те винаги са под ръка. Можете да ги вземете сутрин преди да тръгнете на работа или вечер преди да заспите. Можете да си припомните съдържанието на снощното видео на работното място по всяко удобно за това време. Можете да го видите на телефона си, когато вие решите, защото точно в този момент искате да си припомните нещо или да научите това, да което вече две седмици не намирате време.
А най-доброто предимство всъщност е, да взимате и давате хапчета знания. Всеки ден. Защото, нали знаете – няма как да правите едно и също нещо по един и същи начин и да очаквате различен резултат. Променете нещо. Чуйте идея. Вижте идея. Вземете си нещо от опита на някого и го направете свое знание. Своя добра практика. Хапчетата знания имат един единствен страничен ефект – водят до пристрастяване и ще искате за знаете още и още.
Самият професор Карера е Digital Marketing стратег, нетуъркинг коуч и тренер. Преподава Digital Marketing в Technical University of Lisbon, Networking at ISGB в The Portuguese School of Bank Management, Digital Marketing и Social Networking в IPAM (Portuguese Institute of Marketing Management), отново Social Networking в ISLA (Instituto Superior de Línguas e Administração). Често канен и в различни други университети най-вече на Стария континент. Автор е на няколко книги, все още не издавани на български език, но някои от тях са преведени на монголски и румънски.
Академичната му подготовка е от няколко университета в Мадрид. Председател е на Global Network Португалия и на Американското общество на обучение и развитие (ASTD).
Отличен е като „Най-забележителен тренер в Европа и света през 2008“ – European Conference of JCI (Turku, Finland) и World Congress of JCI (New Delhi, India). Същата година в наградите си добавя HR Leadership Award от Asian Pacific Congress (Mumbai, India).
Представата за две еднакви и противостоящи си сили, които заедно управляват Вселената, е изложена за пръв път в осем триграми на античната китайска култура. Едната, Ин, е свързана с Мрака, Земята и Жената, а другата, Ян – със Светлината, Небето и Мъжа.
Осемте триграми се състоят от по три хоризонтални линии – оттук идва наименованието триграми. Всяка от линиите може да бъде цяла или прекъсната. Непрекъснатата символизира Ян, прекъснатата – Ин.
Първата от тях означава Небе или „чист“ Ян, а последната – Земя или „чист“ Ин. Заедно те символизират пътя, по който тези сили си взаимодействат и пораждат всички явления. Триграмите са съставени от древните китайци от долината на Жълтата река още в средата на третото хилядолетие пр. Хр. и обикновено ги приписват на легендарния властелин Фу Си.
Този сайт използва ‘бисквитки’ (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.ПриемамПрочети повече
Правила на поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Гагарин с двете си дъщери
Георги Казаков е професионален фотограф, който оставя корпоративната кариера и предпочита да заснеме точния момент и да потърси всички гледни точки на вашата сватба или друго събитие. Ако искате снимките да разказват историята ви всеки път, когато разгръщате албума, ви препоръчваме именно неговия обектив. Може да откриете Георги 
