Сватбени съвети от Георги Казаков

Georgi Kazakov Photography (7)

Дори да сте организирали няколко големи или малки събития в живота си, когато трябва да се подготвите за собствената сватба, мирогледът ви се променя, а понякога дори губи своя фокус. Потърсихме съвети от професионален фотограф на сватби Георги Казаков, който внася малко ред в емоционалния хаос на подготовката в няколко простички стъпки.

Месеците преди сватбата

Вижте се с “доставчиците”

Задължително е да се видите лично с всички хора, които ще работят по време на сватбения ден – фотограф, видеооператор, сватбен агент/организатор, декоратор, флорист, DJ, водещ, управител на ресторант и т.н. Говорете с всеки от тях, споделете им идеите си, излушайте съветите им и си запишете телефоните им. Отделете време и говорете в детайли с всички тях преди сватбата, за да не се налага да го правите по време на празненството.

Обиколете местата

Няколко дни преди сватбата е добре да минете през всички места (обредна зала, църква, ресторант и т.н.), за да проверите следните неща: колко време отнема придвижването от едното до другото, има ли къде да се паркира, има ли промени или ремонти на местата и как изглеждат те. Много често има ремонти и придвижването и паркирането на 140 гости с автомобили може да се окаже задача с много неизвестни.

Wedding-M_K-8251-1364x910

 

Изберете отговорник

Ако нямате сватбен агент и сами правите организацията – определете един отговорен човек (някой от семейството, може шафер или шаферка, но не и кумовете), който да е в течение на всичко случващо се и да може да взима решения на място. Нека той се занимава с всички дреболии през деня (логистични, организационни и дори финансови), а вие да се насладите на сватбата си.

Покана-график

Изключително удобно е, особено при гости от различни части на страната, да включите в поканата към тях и кратък график кога, къде и какво ще се случва. Точен час и точен адрес вършат чудеса.

Georgi Kazakov Photography (5)

Предвидете закъснения

Колкото и добре да е направен графикът за деня, той винаги се нарушава – подготовката на булката се забавя, младоженецът се забавя, задръствания, родителите закъсняват за ритуалната зала, фотосесията се проточва, гостите не могат да намерят къде да паркират и т.н. Това са нормални неща – няма как всичко да върви по часовник. Просто оставете малко повече време между основните места (ритуална зала, църква, фотосесия и ресторант) и нещата ще се наредят.

Забавления за децата

Ако на сватбата ви ще има повече гости с техните деца, добра идея е да помислите за забавления за последните. Например една малка маса в ресторанта, на която да могат да оцветяват картинки или да си играят с пластелин е доста добра идея. При повече хлапета – защо не и аниматор.

Наспете се

Или поне опитайте да се наспите вечерта преди сватбата.

Georgi Kazakov Photography (8)

В сватбения ден

Документи

Пригответе си две папки с документи – една за обредната зала и една за църквата и ги дайте на отговорника за съхранение. Също така се уверете, че личните ви карти и тези на кумовете са налични.

Ниски обувки и втора риза

Ниски обувки за булката – защото цяла вечер ще има танци. Втора риза за младоженеца – защото е лято, топло е и цяла вечер ще има танци. Тези две неща спокойно могат да седят в багажника на колата и никой да не разбере за тях.

Вода, нещо сладко захапване и кърпички

Задължително вземете със себе си минерална вода, нещо сладичко за хапване (но не шоколад, защото се топи и цапа), както и сухи и мокри кърпички за тези, които не гледат къде стъпват или обичат да се цапат.

Georgi Kazakov Photography (2)

Насладете се на момента

Поемете дълбоко дъх, усмихнете се и оставете всичко планирано да се случи, гостите да се забавляват, а вие се насладете на най-хубавия ден в живота си.

Няколко неща, които може би искате да избегнете

Краденето на булката

Много забавна българска традиция, която се изразява във физически усилия на костюмирани хора по изкачване на стълби, разбиване на врати, ориентация в тесни пространства и опити за събиране на 40 човека в апартамент 60 кв.м. Като добавим и това, че обикновено краденето се случва около обедно време, лятно обедно време, за 10 минути имаме куп хора, които са вир вода, още преди да е започнала сватбата. Как да се избегне: пуснете всички климатици в апартамента на 20 градуса или отворете всички прозорци, помолете по-голямата част от хората да не се качват до апартамента и махнете всичко ненужно от всички стаи (вази, саксии, тренажори, простори). Или просто пропуснете краденето на булката – снимал съм достатъчно такива сватби, за да кажа, че е повече от добра тактика.

svatba-snimki-georgi-kazakov-sofia-plovdiv-fotograg-96-1364x910

Закичването с бутониери

Също един от “горещите” и “тесни” сватбени моменти. Става дума за моментът, когато всички гости и роднини са се събрали в апартамента на булката (обикновено в спалнята или хола), булката е “взета” и тя следва да закичи роднините и гостите си с красиви бутониери в цветовете на сватбата. Обикновено това е жест към роднините и гостите, а и начин да се покаже, че са от въпросната сватба. Лошото обаче е, че това отново се случва на тесни, топли и препълнени с хора места, където отново на повечето хора е дискомфортно, а и се губят едни 15-20 минути в бодене с безопасни игли. Моят съвет е това да се избегне, като вместо това шаферките раздадат на гостите въпросните бутониери, които те сами да си сложат. Бързо, елегантно и всеки може да изпуши по една цигара на спокойствие.

Лелите с таблетите

Живеем в страхотни времена – технологиите са навсякъде около нас, телефоните ни имат камери с 20 мегапиксела, таблетите снимат FullHD, а полупрофесионалните (каквото и да значи това) фотоапарати и GoPro камери са по-евтини от всякога. Като фотограф изцяло разбирам желанието на всички роднини и приятели да запечатат и share-нат всеки сватбен миг, но, моля ви, обяснете им, че за тази цел през целия ден с вас има екип от професионалисти, които след това ще представят повече от страхотни кадри и видео. И вие ще искате тези страхотни кадри и видео именно от екипа, а не от братовчеда с Galaxy S6 или лелята с iPad-а и розовия калъф, които пречат на кадъра с първата целувка. Още повече в обредната зала и в църквата е по-добре на фон да има усмихнати хора, а не щракащи светкавици, развалящи атмосферата на събитието.

Georgi Kazakov Photography (6)

Минаване за поздравления и подаръци по масите в ресторанта

Вечер е, в ресторанта сме и купонът върви с пълна сила… До момента, в който DJ-ят обявява, че младото семейство ще мине през всяка маса за наздраве, а гостите ще могат да изкажат своите пожелания към тях. Музиката се намаля, светлините се засилват и следващия 1 час всеки си стои на мястото и чака своя ред, за да подари подарък. Да, това е израз на уважение към всеки гост, но не, не смятам, че е най-добрият вариант. Отнема твърде много време (за което се плаща на ресторант, DJ, фотограф и видеооператор), спъва много сериозно веселото изкарване и не е комфортно за гостите. Моите предложения са:

  • маса за подаръци, DJ-ят насочва гостите да оставят подаръците си там и цяла вечер всички се забавляват;
  • приемане на поздравления и подаръци на welcome drink – гостите си взимат по чаша шампанско в ръка, минават и подаряват подаръците си на двойката. Това обикновено се случва в градината на ресторанта и бонусът е, че може да се случва, докато все още гостите се събират;
  • приемане на поздравления и подаръци на входа на ресторанта – двойката посреща гостите на входа, приема подаръци, те се настаняват и цяла вечер всички се забавляват.

След сватбата

Починете си, отидете на меден месец и прекарайте време заедно. След това се свържете с “доставчиците”, за да им благодарите за страхотното изкарване.

Georgi Kazakov PhotographyГеорги Казаков е професионален фотограф, който оставя корпоративната кариера и предпочита да заснеме точния момент и да потърси всички гледни точки на вашата сватба или друго събитие. Ако искате снимките да разказват историята ви всеки път, когато разгръщате албума, ви препоръчваме именно неговия обектив. Може да откриете Георги тук и тук.

 

„Чудо“ на Ар Джей Паласио

Чудо - Ар Джей Паласио

Понякога се замислям какво е да си друг? Да живееш чужд живот по друг начин… Но как друг, това съм си аз, другите си имат техни неща и няма как да погледна в живота им. Бестселърът „Чудо“ на Ар Джей Паласио ни дава възможност да поживеем макар и за кратко един чужд и необикновен живот – на неповторимия Оги.

Оги е прекрасен, силен, обичлив, искрен и истински. Оги е роден с лицеви аномалии, някаква невероятна случайност е подредила нещата така, че хромозомите на родителите му не си подхождат по възможно най-ужасен начин и той се ражда почти без лице. В множество хирургически операции, които преживява като малък, лекарите успяват да „сглобят“ лицето му, което далеч не е като на всички останали. Обикновено когато стигна до този момент в описанието на книгата събеседникът ми започва неистово да маха с ръце и да казва: „А, не, не искам да го чета това.“ А трябва. Защото не съм срещала толкова силен човек като Оги, който успява да живее, мисли и обича въпреки тази своя карма.

Оги е неповторимо дете, пълно с хумор и осъзнатост как точно го приемат. Именно с тези качества той трябва да прекрачи прага на училището, където ще за почне да учи след като няколко години майка му го е обучавала у дома. Но изолацията му трябва да приключи и въпреки че лицето му не подлежи на описание, той трябва да се осмели и да погледне съучениците си в очи.

Романът разказва за първата година в училище, през думите на самия Оги, на неговите нови приятели, родители и близки и постепенно, когато идва ред на последния училищен звънец да удари, ти вече отдавна обичаш Оги. Осъзнаваш го в един момент и се стряскаш – не е логично, но Оги е прекрасен, силен, обичлив, искрен и истински. Той е човек като всеки един от нас и външността, която плаши, е само бариера за най-страхливите, онези, които имат смелостта да погледнат отвъд грубата реалност, ще се срещнат с едно чисто и пълно с любов сърце. Затова препоръчвам този роман, който за кратко може да ни извади от зоната на комфорта, където всички са красиви, спокойни и усмихнати, за да ни припомни, че животът може и да е различен.

Материалът е публикуван първоначално в сайта http://www.momichetataotgrada.com/

Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая

Love photography

Едно е да знаеш, че има звезди.
Съвсем друго е
да ги видиш.
Ловецът може
пушка да зареди,
а самозванецът – да се обиди.
Едно е да знаеш,
че има любов,
съвсем друго е да обичаш.
По-добре винаги да бъдеш готов,
отколкото –
подготвен за всичко.
Едно е да знаеш, че има живот,
съвсем друго е да живееш.
Не всичко, което се ражда, е плод.
Не всичко, което боли, е идея.
За всички действия
има точни слова.
Често разликата е като намигване.
Едно е просто да вдигнеш глава,
съвсем друго – да я надигнеш.
А какво значи да си стигнал върха?
Седем града още лежат под Троя.
Вярвам в това, което ми спира дъха:
признанието,
че си моя.

Славимир Генчев

Хапчета знание всеки ден

slide1_0

Автор: Милена Петкова
мениджър Знание, Карол

Не, не е шега. На английски звучи така – knowledge pills. Но не са буквално таблетки, които можете да изпиете с чаша вода и да получите наготово знания. Почти толкова лесно е. Гледате едно кратко видео и научавате нещо веднага. Това е идеята на хапчетата знание. Кратко видео съобщение по тема, което ви дава синтезирано, кратка и ясна информация.

Ако е вътрешнофирмена комуникация – може да бъде кратко обучение за нова система, представяне на продукт или технология, указания, разяснения по казус…Всичко, което може да спести време, което отделяме за срещи, изчакване на колеги, говорене на празни приказки…

Една добра идея от Карол – колега разказва книгата, която е прочел. Не можем да прочетем всички книги, нали? Някои от нас опитват. Но винаги можем да научим нещо повече от книгите, които другите са прочели. Така както и сп. Българска наука споделя прочетеното със своите читатели.

Всъщност, в мрежата вече се продават такива хапчета онлайн. И има не малко страници, които разказват за Knowledge Pills Methodology (KPM). Нейн създател е Филипе Карера, който през 2003 г. разработва идеята. Проста, пестяща време и пари. Всъщност, ресурсът време е ключов днес. Както пише Сет Годин, Бил Гейтс притежава от него точно толкова, колкото и вие. И дори Уорън Бъфет не може да си купи повече от него.

И за да учим бързо и лесно, Карера предлага да използваме технологиите, които обичайно използваме, за да подобрим и ускорим получаването на знания.

Със сигурност вече се сещате за много такива клипчета, които сте гледали – някой ви показва как да използвате програма за видеообработка, какво може да прави конструкторът, който сте подарили на детето, как да си сглобите мебелите. Но не ви е хрумвало да ги наречете хапчета знание.

С помощта на тази технология екипът на Карера работи с много малки и средни компании в цяла Европа и публикуват всички резултати, наръчници и видео клипове на специален сайт, за да помогне на хората и организациите на континента и по света да използват KPM. С емоционалните си презентации е променил живота на много хора, отворени за новото.

Накратко – ученето е забавно и лесно. Ако отделите еднакво количество време да прочетете нещо напълно непознато и точно толкова, за да гледате филм по Discovery, в кой от двата случая мислите, че ще успеете да възпроизведете по-голяма част от новото знание? На следващия ден за прочетеното или за видяното ще ви е по-лесно да разкажете?

Още едно сериозно предимство на хапчетата знание е, че те винаги са под ръка. Можете да ги вземете сутрин преди да тръгнете на работа или вечер преди да заспите. Можете да си припомните съдържанието на снощното видео на работното място по всяко удобно за това време. Можете да го видите на телефона си, когато вие решите, защото точно в този момент искате да си припомните нещо или да научите това, да което вече две седмици не намирате време.

А най-доброто предимство всъщност е, да взимате и давате хапчета знания. Всеки ден. Защото, нали знаете – няма как да правите едно и също нещо по един и същи начин и да очаквате различен резултат. Променете нещо. Чуйте идея. Вижте идея. Вземете си нещо от опита на някого и го направете свое знание. Своя добра практика. Хапчетата знания имат един единствен страничен ефект – водят до пристрастяване и ще искате за знаете още и още.slide1_0

Самият професор Карера е Digital Marketing стратег, нетуъркинг коуч и тренер. Преподава Digital Marketing в Technical University of Lisbon, Networking at ISGB в The Portuguese School of Bank Management, Digital Marketing и Social Networking в IPAM (Portuguese Institute of Marketing Management), отново Social Networking в ISLA (Instituto Superior de Línguas e Administração). Често канен и в различни други университети най-вече на Стария континент. Автор е на няколко книги, все още не издавани на български език, но някои от тях са преведени на монголски и румънски.

Академичната му подготовка е от няколко университета в Мадрид. Председател е на Global Network Португалия и на Американското общество на обучение и развитие (ASTD).

Отличен е като „Най-забележителен тренер в Европа и света през 2008“ – European Conference of JCI (Turku, Finland) и World Congress of JCI (New Delhi, India). Същата година в наградите си добавя HR Leadership Award от Asian Pacific Congress (Mumbai, India).

Източник: nauka.bg

Ин и Ян

in_yn

Представата за две еднакви и противостоящи си сили, които заедно управляват Вселената, е изложена за пръв път в осем триграми на античната китайска култура. Едната, Ин, е свързана с Мрака, Земята и Жената, а другата, Ян – със Светлината, Небето и Мъжа.

Осемте триграми се състоят от по три хоризонтални линии – оттук идва наименованието триграми. Всяка от линиите може да бъде цяла или прекъсната. Непрекъснатата символизира Ян, прекъснатата – Ин.

Първата от тях означава Небе или „чист“ Ян, а последната – Земя или „чист“ Ин. Заедно те символизират пътя, по който тези сили си взаимодействат и пораждат всички явления. Триграмите са съставени от древните китайци от долината на Жълтата река още в средата на третото хилядолетие пр. Хр. и обикновено ги приписват на легендарния властелин Фу Си.

История на кафето

History of CoffeeСнимка: blog.umblat.ro

Кафето отначало се консумира като лекарство и се превръща в напитка едва около 1400 г. след Хр. или малко по-късно, когато жителите на Йемен започват да го харесват. Многото китайски кораби, посещаващи Йемен от XIII до XV век, трябва да са докарали любители на чая, които са дали на местните жители пример как се правят горещи напитки.

Кафемелачки
Отначало кафето се прави от изпечените люспи на зърното. В началото на XVI век започват да се пекат самите зърна. От този период са и първите кафемелачки, произведени в Сирия, които са можели да мелят само печени зърна.

Old-Coffee-GrinderСнимка: wallpaperspal.com

Капучино

През първите години на XIX век напитката, която познаваме като виенско кафе, в родната си Австрия се е наричало kapuziner. То е пренесено в Северна Италия от австрийските войници, които в края на века са били разположени там. На италианците обаче повече им харесало да използват разпенено горещо мляко вместо бита сметана. Около 1906 г., когато се появяват машините за еспресо с високо налягане, с тях започва да се прави разпенената модификация на kapuziner, сега вездесъщото капучино.

Нес кафе

Разтворимото нес кафе е създадено в края на XIX век – вероятно от няколко различни експериментатори. Единственият, чиято самоличност е идентифицирана, е японецът Сатори Като, който излага своя продукт на Панамериканския световен панаир. Като се има предвид броят на хората, работещи в Европа преди 1899 г. върху продукти, свързани с кафето, той вероятно не може да претендира за приоритет. Търговският успех също му се изплъзва. Но нес кафето бързо печели успех и по време на Първата световна война се използва и от двете страни.Магазини за кафе

Магазини за кафе се откриват около 1500 г. в Мока и в други арабски градове. По-далеч на север магазини за кафе са отворени в Дамаск и Алепо през трийсетте години на XVI век и временно са забранени в Кайро през 1539 г.

Сребърни книгоразделители

Сребърни книгоразделители (26)

Когато бижутер реши да покаже на целия свят, че книгите вдъхновяват, се получават сребърни книгоразделите. Или поне такъв е случаят на Massimo и Andrea, създаващи книгоразделите, които със сигурност няма да се запилеят някъде. Въпреки че, се занимава с бижута повече от 30 години, Massimo решава да направи първи книгоразделител преди няколко години, когато използва сребърна плоча, която допълва с ръчно изработени орнаменти. Така се получава напълно уникален и единствен по рода си книгоразделител, а истински страстните читатели Massimo и Andrea  решават да насочат цялостната си дейност към книгите.

Компанията е разположена в Udine, Италия и предлага изделията си по цял свят. Цените на книгоразделите варират между 200-650 евро, но създателите ги аргументират със старателната ръчна изработка и неповторим дизайн, който притежава всеки книгоразделите.

Сребърни книгоразделители (12)

Сребърни книгоразделители (13)

Сребърни книгоразделители (6)

Сребърни книгоразделители (20)

Сребърни книгоразделители (24)

Сребърни книгоразделители (7)

Сребърни книгоразделители (23)

Сребърни книгоразделители (4)

Сребърни книгоразделители (11)

Сребърни книгоразделители (22)

Сребърни книгоразделители (16)

Сребърни книгоразделители (18)

Сребърни книгоразделители (9)

Сребърни книгоразделители (21)

Сребърни книгоразделители (5)

Сребърни книгоразделители (8)

Сребърни книгоразделители (25)

Сребърни книгоразделители (14)

Сребърни книгоразделители (17)

Сребърни книгоразделители (15)

Сребърни книгоразделители (19)

Сребърни книгоразделители (28)

Снимки: silverleaf.it

GIF-чета на седмицата

11 GIF-чета на седмицаа

Екипът ни търси усмивки навсякъде – в магазина, на улицата, в интернет всеки ден и всяка минута. Тази седмица подбрахме нова доза настроение в няколко кадъра, ето я и нея.

 

Из „Парижката книжарница“ на Нина Георге

Париж

– Е, Жано, как се казва тя? – попита внезапно бащата.

– Какво? Защо? Винаги ли трябва да е жена, татко?

– Винаги е жена, синко. Нищо друго не изважда мъжа от равновесие. А ти изглеждаш точно като изхвърлен от влака.

– При теб всичко е свързано с жените. С повече жени, не с една.

Жакен се усмихна примирително.

– Обичам жените – отвърна той и извади от джобчето на ризата си кутия цигари. – Ти не ги ли обичаш?

– Да, разбира се, но по друг начин.

– По какъв начин? Като слонове? Или си имаш за съпруга мъж?

– Стига, татко, знаеш, че не съм обратен. Да говорим за коне.

– Добре, сине, щом така искаш. Жените и конете имат много общо. Искаш ли да знаеш какво?

Наука на отворения бележник

Open notebook scienceАвтор: Неделин Бояджиев

(Open notebook science)

Все повече учени практикуват „Наука на отворения бележник” (Open-Notebook science, ONS), концепция, според която учените поставят своя лабораторен дневник в Интернет за обществени дискусии. Терминът е въведен през 2006 г. от Жан-Клод Брадли, химик от Drexel University във Филаделфия, който определя ONS като „практиката на публикуването на нечий лабораторен дневник в интернет и споделяне по този начин на всички (не)обработени данни с обществеността в реално време.”

Той добавя, че това следва да включва информация, която обикновено не се разкрива, като резултати от провалили се или двусмислени експерименти. „За един отворен изследовател най-голямата полза е лекотата, с която той може да открие нови сътрудници.“

Застъпникът за ONS Камерън Нийлън казва, че най-важната полза е катализата на придвижването на  науката напред. Колкото повече хора оглеждат даден проблем, толкова по-голям е шансът да бъде намерено неговото решение. Информацията от външни лица също може да помогне за намаляване на лабораторните разходи. „Науката е скъпо занимание.”, казва той. „Все по-рядко става възможно да чуеш необходимото експертно мнение в собствената си лаборатория, или в рамките на своя екип.“

Съществува широк спектър от достъп до опциите за публикуване на данни в Мрежата, от защитата им с парола и създаване на различни варианти на достъп за различните видове употреба, до „отваряне към целия свят“, казва Neylon. Софтуерните разработчици работят, за да създадат „отворените бележници” по-лесни за употреба от страна на учените.

В електронните „бележници” в реално време се записват новите идеи и резултати. „Може и да има опити за кражба на информация, но те ще бъдат лесни за откриване.“, казва Neylon. „Винаги ще има хора, опитващи се да изиграят системата. Но този вид измама става много по-трудна за извършване заради прозрачната среда.“

В крайна сметка, Neylon смята потребителите на ONS – и постващите информация, и четящите я, ще се окажат в по-силна позиция, ако работят в екип. „Финансовите донори на изследователски проекти не се интересуват чии имена ще фигурират в края на документите. Те просто искат проектите, които са финансирали, да бъдат завършени успешно.”, казва Нийлън.

„Финансиращите организации следва да бъдат сред най-големите поддръжници на ONS и да насърчават широкото им използване. Понякога се чудя защо финансиращите организации не  губят търпение и не ни казват да се откажем от тази своя идея…”, завършва той.

Източник: www.nature.com