Картография

Още от съществуването си човек е почувствал необходимостта от картата. Той имал нужда от ориентация в обкръжаващия го свят, от това да знае къде има места за ловуване, богати пасища,съседни племена и т.н. Дори и първобитния човек е използвал някакъв примитивен вид карти. С разширяване на географските познания се усъвършенствали и картите. Така през вековете се създала и развила картографията.Човека на новото време използва картата в много от своите дейности. Ориентира се в непозната местност, определя разстояния между обектите,характеризира природния и стопанския облик на интересуваща го част от земната повърхност. Всичко това той постига бързо и точно от изобилието на информация, която може да ти даде географската карта. План на град,изработен на глинена плочка, Мосопотамия, XV в. прд. н.е

КАРТОГРАФИЯ (лат.-грц.) — наука за създаване, изучаване и разработване на общо географските и специалните карти. Обект на картографията могат да бъдат цялата земна повърхност, материците, отделните държави,местностите, творенията на човешката ръка върху земята, гъстотата на населението, народностите, температурите, подземните богатства и т. н.Подразделя се на: 1) математическа картография, която си служи с математически методи за изобразяване на земната сфера, или земния елипсоид, чрез т. нар. картографски проекции и се занимава с тяхното изчисляване, с построяване на картографската мрежа от меридиани и паралели и др. условни линии, служещи за съставяне скелета на картите; 2) п р а к-т и ч е с к а картография, която се занимава със съставяне,редактиране и оформяне на картите и разработване методите и техническите начини за попълване на мрежата от паралели, меридиани идр. условни линии с елементите от съдържанието на картите; 3)отпечатване, издаване на картата и възпроизвеждане на картния оригинал.К. е тясно свързана с редица научно технически дисциплини, като геодезия, фотограметрия, география и др.

КАРТОГРАФСКИ ПРОЕКЦИИ — начини за изобразяване на земната сфера, или земния елипсоид, върху равнина, употребявани в картографията. Земната сфера или земният елипсоид не може да се изобрази напълно подобно върху картната равнина; налага се съобразно с условията да се приеме подходящ начин на изобразяване или, все едно, да се подбере подходяща К. п. Както върху елемента от сферата или елипсоида, тъй и върху съответния елемент от картата се явяват две взаимно перпендикулярни посоки, наречени главни посоки, в които мащабът приема екстремни стойности (максимум или минимум), наречени главни мащаби.Класификацията на К. п. може да се извърши по различни белези: а) по положението на нормалната мрежа. (Географската мрежа от паралели и меридиани се нарича основна мрежа, а завъртяната географска мрежа, която се изобразява по възможно най-прост начин, се нарича нормална мрежа.) Ако нормалната мрежа съвпада с основната мрежа, К. п. са директни (нормални); ако полюсите на нормалната мрежа лежат в екватора, проекциите сатрансверсални (напречни), а ако нормалната мрежа е в общо положение, теса наклонени, б) По характера на деформацията. При запазване на ъглите мащабът не зависи от посоката и К- п. се наричат конформни. Призапазване на площите К. п. се наричат еквивалентни. Ако липсва иконформност, и еквивалентност К – п. Се наричат афилактични. Най-важна е класификацията по вида на образите на нормалната мрежа. Тук се различават следните класове проекции: азимут алти — меридианите са лъчи, а паралелите са концентрични окръжности; цилиндрични – меридианите са еквидистантни прави, а паралелите са успоредни прави,перпендикулярни на меридианите; конични — меридианите са лъчи, а паралели концентрични кръгови дъги, и др. Тук се имат предвид изображенията на общите меридиани и паралели от нормалната мрежа.

Нормална азимутална конформна проекция	Напречна азимутална еквивалентна проекция

	Наклонена азимутална равно-промеждутъчна проекция

Нормална цилиндрична конформна (меркаторна) проекция

Нормална цилиндрична еквивалентна прогресия

Нормална цилиндрична равно промеждутъчна проекция

Нормална конична равно промеждутъчна проекция

Източник: nauka.bg