Разбирането, че порядъкът в нашия свят е подчинен на универсални закони, бележи първия научен прелом в натурфилософията. В последствие науката непрекъснато се стреми да намери и изучи тези закони (или принципи, както ги наричаме понякога): Принципите на Архимед, Законите на Нютон, Периодичната таблица на елементите, както и много други открития. Шумерите в древна Месопотамия са първите, които пишат за такива закони. Те ги наричат „mes“ и вярват, че всички аспекти на универсалния ред са управлявани според тези закони. Както и по-късните научни трудове, оцелелите от третото хилядолетие пр. Хр. шумерски записи казват твърде малко по въпроса откъде се появяват природните закони. Убеждението в съществуването на тези закони, появило се някъде по същото време, формира част от религията на шумерите. Според едно поверие природните закони са издълбани върху плочки, които се съхраняват от боговете.
Конспирация… Много хора биха пропуснали покрай ушите си слуховете, според които Елвис Пресли, Джон Кенеди и Голямата стъпка са криогенно замразени в подземен бункер. И все пак, някои конспирации съществуват. В света на бизнеса, големи компании, от които купуваме продукти от ежедневието, са признати за виновни в заговор за определяне на цените и намаляване на конкуренцията. Почти всички планирани престъпни деяния, извършени от повече от едно лице, може да се разглеждат като конспирация, от наемното убийство до кражбата на документи от аферата „Уотъргейт“. Много теоретици на конспирацията отиват по-далеч. Докато зад някои от теориите имат зрънце истина, повечето теории на конспирацията е невъзможно да се опровергаят, тъй като хардкор вярващи ще намерят начин да омаловажат някое доказателство, което противоречи на техните убеждения. Очевидци, които оспорват, че заключенията им са погрешни, също са част от заговора. Най-малко това е, което те искат да си помислим …
Големите фармацевтични компании
Почти всички (с изключение на инвеститорите) обичат да мразят фармацевтичните компании. Лекарствата струват твърде скъпо, печалбите на фармацевтични компании са неприлични, и изглежда, че на всеки няколко месеца някои медикаменти, считани за беззопасни, се изтеглят от аптеките, след като пациенти умират след поглъщането им. Някои защитници на „алтернативната медицина“ смятат, че фармацевтичните компании всъщност заговорничат да държат хората болни, за да извличат от това печалби, че важна медицинска информация се пази в тайна, че има заговор за скриванена доказателства за връзка между детстските ваксини и аутизъма.
Сатанинските култове
През 1980-те и началото на 1990-те години на миналия век взрив от случаи на злоупотреба с деца, ужаси Америка. Деца обвиняваха възрастни в ритуални изнасилвания, мъчения, малтретиране и канибализъм, и медиите съобщаваха сензационни истории. Че има организиран сатанински заговор за убийството на бебета, убийството на невинни хора, както и провеждане на ужасни ритуали. „Има повече от един милион сатанисти само в САЩ!“ Липсата на доказателства се разглежда като доказателство за това колко добре организиран и хитър е сатанинският заговор. Филипс Стивънс младши, професор по антропология в Държавния университет на Ню Йорк в Бъфало, заяви, че широко разпространените твърдения за престъпления от сатанисти представляват най-голямата измама, извършена над американския народ през ХХ век.
Протоколите на старейшините на Сион
„Протоколите на старейшините от Сион“ е книга, която претендира да покаже еврейски заговор за постигане на световно господство. Този слух за първи път се появява в Русия през 1905 г. Идеята, че има еврейски заговор не е нещо ново, разбира се, тя е стара колкото късната Римска империя, но през последните години е била повтаряна от много видни хора. Нацистите използват този слух като оправдание за геноцида срещу евреите. Въпреки, че книгата е напълно дискредитирана като измама и фалшификация, тя все още е в печат и остава широко разпространена в целия свят. А и често се споменава в други книги.
Катастрофата в Розуел
Нещо се е разбило недалеч от отдалечено ранчо извън Розуел, Ню Мексико през 1947 г. Правителството на САЩ първо твърди, че е нещо като летяща чиния, а след това – че е било метеорологичен балони. И все пак, не е нито летяща чиния, нито метео балон, а – таен военен разузнавателен балон, елемент от проекта „Mogul”. Както се оказва, това е една от тайните от епохата на Студената война, започнала след края на Втората световна война.
Убийството на американския президент Джон Ф. Кенеди
Джон Ф. Кенеди е убит през 1963 г. в Далас. Кой уби Кенеди? Повечето (макар и не всички) теоретици на конспирацията се съгласяват, че Лий Харви Осуалд е застрелял президента. Имало ли е и втори убиец? И, ако Осуалд е действал сам, кой му дава заповеди? Активисти срещу Фидел Кастро? Организирани престъпни босове? Ревнив съпруг? Или самият убиец е жертва на тестове на военните, които разработвали машина за контрол над човешкото съзнание? Един полицейски доклад от 1979 г. твърди, че съществува конспирация и вероятно е имало повече от един стрелец. В такава сложна и сензациона ситуация конспиративните теории ще живеят още дълго.
Смъртта на китариста Пол МакКартни
Една от конспиративните теории, които се разпространяват в края на 1960-те г. на ХХ век, твърди, че китаристът на група „Бийтълс“ Пол МакКартни е починал през 1966 г., но останалите членове на „Бийтълс“ – заедно с мениджъра си решили да държат в тайна новината за смърта на колегата си, като стигнали далеч – дори наели негови двойници, които да свирят на концертите им. А феновете продължават да търсят улики.
Кацането на американци на Луната
Във филма от 1978 г. „Козирог 1”, НАСА фалшифицира кацане американски астронавти на Марс. Въпреки, че е посредствен филм, той дава една интересна идея, която ще живее в продължение на десетилетия. През 2001 г. телевизия Фокс излъчва филма „Теория на конспирацията: Дали сме кацнали на Луната?“, в който се сочат много „разминавания“ между официалната версия за кацането на Луната и снимките на самото кацане. Любопитно е, че никой никога не обясни, защо НАСА ще разпространява снимки, които ще „докажат“, че е фалшифицирано кацането на хора на Луната. Уеб сайтове като BadAstronomy.com (http://blogs.discovermagazine.com/badastronomy/) имат стотици страници с подробно опровержение на твърденията на Fox TV. Много астронавти са били обидени от внушението, че те фалшифицират своите постижения.
Реклами и напътствия, влияещи на човешкото подсъзнание
Някога сте гледали някакъв филм и изведнъж получавате просветление… Или си седите на дивана пред телевизора и изведнъж получавате непреодолимо желание да си купите нова кола… Ако е така, може да сте жертва на конспирация за реклама, въздействаща ви чрез звук и светлина на подсъзнателно ниво! Няколко ключови „изследвания“ на въздействието на подсъзнателни реклами бяха обявени за фалшифицирани. През 1980 г., обвиниха за разпространяване на подсъзнателни съобщения групи като Styx и Judas Priest, а последната група дори бе съдена през 1990 г. по обвинение, че е причинила самоубийството на един тийнейджър чрез подсъзнателни съобщения. Делото е отхвърлено от съда.
Убийството на принцеса Даяна
Само часове след смъртта на принцеса Даяна на 31 август 1997 г., починала в тунела на магистрала в Париж, конспиративните теории се завъртат. Както в случая със смъртта на Джон Ф. Кенеди, идеята, че такава обичана и високопоставена фигура може да бъде убита, предизвиква шок. Това е особено вярно за принцеса Даяна, за която се очакваше, че би могла да умре от старост, от преяждане но не – и убита от пиян шофьор. За разлика от много други конспиративни теории, тази се поддържа от милиардера Мохамед Ал-Файед, бащата на Доди Ал-Файед, който бе убит заедно с Даяна. Ал-Файед-баща твърди, че произшествието е следствие от заговор за убийство на британските разузнавателни служби, по молба на кралското семейство, за да не се омъжи принцесата за мюсюлманин. През 2006 г. следствието заяви, че конспиративната теория на Мохамед Ал-Файед е щателно проучена и е доказано, че е без фактологическо покритие. Заключението е, че Даяна и Доди Ал-Файед са били убити поради небрежност от страна на пиян шофьор, по време на бягство от нагли фоторепортери.
Атентатите на 11 септември 2001 г.
Данните сочат, че терористичните атаки от 11 септември 2001 г., действително са в резултат на заговор. Няма съмнение за това: дори от бегъл поглед над доказателствата става ясно, че това е внимателно планирана и изпълнена атака от страна на конспираторите. Въпросът, разбира се, е кои са тези заговорници. Осама бин Ладен и членовете на екипажите на самолетите, които са били в комбина с похитителите, са били част от заговор, но какво да кажем за „хората в сянка” – президента Буш и вицепрезидента Дик Чейни? Топ съветници на Буш, включително Пол Уолфовиц и Доналд Ръмсфелд или си сътрудничат с Бин Ладен, или умишлено позволяват атаките да се случат? Казано по друг начин, това може да е вътрешна работа – за да се оправдае нахлуването на американските войски в Ирак и в Афганистан. В много конспиративни теории, бюрократичната некомпетентност е често погрешно смятана за част от конспирация. Друга теория твърди, че това е поредният заговор на евреите, които предупредили своите сънародници, работещи в атакуваните сгради, да не ходат на работа в деня на атентата.
Първият квазар – ЗС273 – е открит през 1963 г. с огромния радиотелескоп в Паркс, Нов Южен Уелс, от радиоастрономи към австралийския SCIRO. Неговото радиоизображение напомня обикновена звезда, но след като местоположението му е съобщено на астрономите, работещи с мощния оптичен телескоп в Маунт Паломар, Калифорния, са открити уникалните му свойства. Установено е, че ЗС273 се намира на 2000 милиона светлинни години и се отдалечава от Земята със скорост 47400 км/с. Силата на неговото радиоизлъчване от такова разстояние показва, че това е много интензивен източник, и подкрепя предположението, че квазарите са колапсирали галактики. Анализирайки цветовия спектър на неговото оптично изображение, през 1963 г. Маартен Шмит (роден през 1929), холандски астроном, който работел в САЩ, е успял да установи скоростта на ЗС273 и разстоянието до него
През 1960 година астрономите X. Смит и Д. Хофлайт с помощта на радиоинтерферометри— два радиотелескопа, разположени на голямо разстояние един от друг — забелязват в съзвездието Триъгълник мощен „точкообразен“ радиоизточник — малка звездичка, окръжена с малка мъглявина. Скоро след това биват открити още няколко такива радиоизточници, които приличат на първия: малки звезди, окръжени от мъглявини.
Галактика NGC 4319 и квазар Маркарян 205
При изучаване спектрите на тези особени космически радиоизточници холандският астроном Мартен Шмидт през 1963 година изказва предположението, че спектралните им линии са много силно изместени към червената страна на спектъра! Така той обяснява тяхното силно деформиране, което дотогава било загадъчно. От физиката е известен така нареченият Доплеров ефект, при който спектралните линии се преместват към синия край на спектъра, когато източникът на светлината се приближава към нас, а когато източникът на светлината се отдалечава — към червения. Това преместване е пропорционално на скоростта. Следователно в случая се наблюдават източници на светлина, които се отдалечават с огромна скорост от нас, от 50 000 до 90 000 километра в секунда, т. е. близо една трета от скоростта на светлината. Такива големи скорости не са установени при други обекти във вселената. При изчисляване на тяхната отдалеченост от нас пак се получават необикновени резултати. Тези загадъчни светлинни източници са в същото време отдалечени космически тела. Те отстоят от нас на разстояние 4 до 6 милиарда светлинни години. Светлината, която днес достига до нас, е тръгнала от тях тогава, когато нашата земя още не е съществувала. Това разстояние, тази отдалеченост говори, че тези светлинни източници са извън галактични обекти. За да виждаме една звезда на такова трудно въобразимо разстояние, тя трябва да е извънредно ярка. Това са най-ярките светилници във вселената. От изчисленията се установява, че енергията, която те изразходват, е 50 до 150 пъти по-голяма от общата енергия на цялата наша галактика и 10 пъти по-голяма от енергията на най-ярките елипсовидни галактики.
За тези нови източници на енергия във вселената бе възприет терминът „квазари“ (съкратено от английското „квази—звездни източници“). Засега са известни десетки квазари.
Изследванията през последните години установяват, че повърхностната температура на квазарите е около 16 000°, а техният радиус е около 200 милиарда километра — звезда, десетки пъти по-голяма от цяла слънчева система, хиляди пъти по-голяма от най-големите известни звезди, с маса сто милиона пъти по-голяма от масата на Слънцето. Материята в квазарите се намира в особено състояние. От тях може би се раждат нови галактики, нови милиони и милиарди звезди.При какви условия се образува и излъчва тази фантастично голяма енергия на квазарите? По този въпрос са изказани редица предположения.
Според Ф. Хойл и У. Фаулър източник на тази огромна енергия при квазарите е гравитацията. Може би тук в гигантски мащаби действат гравитони — частици или вълни, които предават и носят полето на притеглянето. В „слънца“ като квазарите гравитацията е господстващата сила, на която се подчиняват всички останали сили. Термоядрените реакции в случая играят третоспепенна роля. Същите учени смятат, че в квазарите материята се намира в състояние на „гравитационен колапс“, т. е. на катастрофално свиване. При това свиване се отделя огромно количество енергия под форма на светлина и на радиовълни. На това становище са и някои руски учени като Д. Д. Иваненко, академик Я. В. Зелдович и други. Според някой около квазарите се създават облаци от плазма, които започват да падат върху повърхността на звездата и се сблъскват с други плазмени потоци. Промените, които се забелязват в блясъка на квазара се обясняват с огромната енергия, която се отделя в случая.
Американският изследовател Ф. Мишел е на мнение, че при квазарите важна роля играят загадъчните частици неутрино. Температурата вътре в звездата се повишава до милиарди градуси. Започва своеобразна анихилация на материята. От електрони и позитрони възникват неутрино и антинеутрино, които „отлитат” в космическото пространство.
Според руския учен Белокон при квазарите съществува анихилация на вещество с антивещество.
За нас квазарите са съвършено нови обекти във вселената. Много учени са на мнение, че астрономията се намира пред революционни промени и че именно квазарите са техни предвестници.
Производството на спирт става възможно едва след изобретяването на дестилатора, в който алкохолът се изпарява и се събира. Следователно спиртните напитки започват да се пият хиляди години след ферментиралите питиета като вино и бира. За пръв път дестилация се прави в долината на Инд преди 4500 – 5000 години, в днешен Пакистан. Всеки техен дестилатор е имал малък перфориран резервоар, поставен в дупката на дъното на събиращ резервоар. Тези два резервоара са разположени върху голям казан, а върху тях има резервоар със студена вода. Парата от казана, която излиза през дупките, се кондензира върху резервоара със студен въздух и капе в събиращия резервоар.
Книга за пиенето
Марк Антоний, любовникът на Клеопатра, пръв възхвалява в книга алкохола. Той разказва за алкохолните си подвизи в книга, която не е запазена. Знаем за нея от писанията на римлянина Плиний, който го съжалява, защото „малко преди битката при Актиум той повръща толкова много“ (Natural History, XIV, XXVIII).
Бренди
Фалерниановото вино се произвежда в Италия по римско време по метод, известен само в имението Фауст, в прочутия винарски район Фалерно. Виното на Фауст е било забележително с това, че пламвало, когато към него се поднесе огън. То се произвеждало през I в. след Хр. и вероятно още по-рано.
Ром
Областта, в която е открита дестилацията и която е била центърът на древната захарна промишленост, естествено е родината на рома. В Индия в началото на I хилядолетие пр. Хр. ромът е бил дестилиран от ферментирал сок от захарна тръстика и от твърд екстракт от тръстика. Използвана е и меласа – захарен сироп, който се получава като остатък при производството на захар от цвекло, макар че употребата й трябва да е започнала едва през III век пр. Хр. Древният индийски ром като правило е ароматизиран и оцветен с цветя и танини.
Уиски
Първият продукт от тези казани от третото хилядолетие вероятно е бил спирт от зърно, например ечемик. Това е предшественикът на уискито, но е невъзможно да се каже кой дестилатор по-късно е направил това питие достатъчно добро, за да спечели титлата „уиски“. Трудно е да се определи кога е започнало и производството на скоч. Едва ли продуктите на шотландските казани отпреди 800 години биха минали за скоч, ако ги пиехме сега. Не може да се твърди кога е настъпила промяната в качеството.
Джин
Производството на джин започва в Холандия през XVI век вероятно в резултат от усилията да се подобри незадоволителният вкус на оризовия спирт. Най-важната съставка е хвойната – на холандски jineverbes. Най-старият известен производител, може би първият, е Лукас Болс, който през 1575 г. близо до Амстердам произвеждал джин във винарска изба, наречена „Малката барака“.
Шампанско
През 1688 г. Дом Периньон, бенедиктински монах, който имал почетната задача да се грижи за избата на абатството в провинция Шампан във Франция, бил разтревожен от звука от пръсването на една от бутилките. Той забелязал мехурчетата в останалото вино и вкусил наградата за часовете си усърдни опити. „Пия звезди!“ – възкликнал той. Или поне така твърди легендата. С още малко работа успял да пресъздаде условията, довели до счупването на бутилката, и така да предложи шампанското на благодарния свят. Всъщност малко вероятно е да е имал бутилки и тапи, които са могли да задържат голямата пенливост на шампанското, каквото го познаваме днес. Най-важният му принос вероятно се е състоял в разработването на характерния вкус на шампанското
Пунш
Името на пунша идва от индийската дума за пет. Той е индийско питие и във всички стари рецепти има пет основни съставки. Първият документиран пунш -от 1638 г. след Хр. – се състои от арак, подправки, захар, лимонов сок и вода.
Вермут
Вермутът е получил името си от wermut, немската дума за пелин. Според готварската книга „Apicius“ римският вермут е бил ароматизиран с пелин, сакъз и нард (многогодишно растение от семейство валерианови). Рецептата за вермут в „Apicius“ идва от I или II в. след Хр., но както и повечето храни и напитки, производството на вермут вероятно е започнало малко преди публикуването на рецептата. Освен това може да е имало ароматизирано вино като вермута, произвеждано в други средиземноморски страни, но с по-горчив вкус поради използването на дървени въглища при производството му.
Рицина
Рицината, характерно гръцко вино, също започва да се произвежда в древна Италия, вероятно не по-късно от I в. пр. Хр., а може би и по-рано. Един от методите за производство се е състоял в поръсването на гроздовия сок със смолиста мъзга в първия стадий на ферментация, което е давало резултат, много близък до днешния продукт.
Оризово вино
Оризовото вино като японското саке може да се направи само с процес на ферментация, в който вместо малц и мая за усвояване на нишестето в зърната се използват културни плесени. Този процес прави оризовото вино по-силно от други ферментирали напитки. Методът е открит в Китай вероятно в края на династията Шан или по време на династията Чо (между 1400 и 1000 г. пр. Хр.).
Кампари
Гаспаре Кампари, барман от Навара в Италия, искал да се прочуе с нова напитка. Опитите му довели до създаването на поразително оригинален аромат, съчетаващ хинин, кохинил (естествено червено багрило), ревен, лимонови кори и други съставки. Заедно с жена си той притежавал кафене в Милано, където предлагал своята напитка. Така питието, което днес познаваме като кампари, става известно. То е представено от семейство Кампари по повод на раждането на най-малкия им син Давид. След смъртта на Гаспаре през 1882 г. семейството продължава производството и пази тайната на рецептата.
Порто
Започнала през седемдесетте години на XVII век и продължила през следващия век, агресивната политика на Франция под властта на Луи XIV кара Холандия, Шотландия и Англия да наложат търговско ембарго на Франция. Тъй като никоя от тези нации не била способна да произвежда качествено вино, те изведнъж се виждат в чудо и техните търговци на вина започват да търсят доставки от места, които някога са презирали. Намират такива по река Дуро, в планините зад Опорто. Лозите там растат не в почва, а в шисти, а начинът за производство е груб и нехигиеничен. Докато достига до британските и английските трапези през осемдесетте и деветдесетте години на XVII век, алкохолът във виното е около 15 процента.
„Забележете как мирише – сякаш миризмата достатъчна е да ме заболи главата.“
Ричард Еймс, който пише тези слова през 1693 г., изразява разочарованието на небцата, свикнали с изисканите френски трапезни вина. Неприятният вкус и главоболието подсказват решението, което дава на света портото, каквото го познаваме днес. През първите десетилетия на XVIII век някой започва да подсилва виното от Дуро с бренди. То престава да се състезава с френските вина на масата и започва да се консумира в по-малки чаши и на пълен стомах, като брендито е неутрализирало неприятния му вкус.
Горчив аперитив
Йохан Готлиб Бенджамин Зигерт (1796-1870) е роден в Кросвалдиц в днешна Полша. Като военен хирург той заминава за Венецуела, за да се включи в армията на Симон Боливар, която се борела за независимостта на южноамериканските републики от Испания. Боливар възлага на Зигерт ръководството на военната болница в Ангостура (днешния град Боливар) на река Ориноко. През 1824 г. Зигерт създава лекарство на спиртна основа за стомашни смущения, като включва в състава му кората на местно дърво, Galipea officionalis. Под името „ангостура битер“ напитката още се произвежда от семейството на Зигерт, макар че рядко се използва в болниците.
Перно
Френската революция е пагубна за производителите на спиртни напитки. Освен че спира производството на няколко напитки, включително ликьорите „Бе-недиктин“ и „Шартрьоз“, тя води до масовото емигриране на роялистите бонвивани. Между тях е доктор Пиер Ординер, който бяга в Нюшате, Швейцария. Там той прави спиртна настойка от петнайсет аромата, между тях и пелин. Преди смъртта си през 1792 г. оставя рецептата за това успокояващо лекарство на икономката си, мадам Енрио, която заедно с дъщерите си започва да го произвежда и да го продава в собствения им магазин. През 1797 г. един от техните клиенти, Анри Луи Перно, купува рецептата и открива фабрика за производството й. Той несправедливо сменя името на откривателя, като нарича напитката „перно“. Това звучи толкова по-добре от „ординер“, че едва ли можем да го обвиняваме.
Текила
Текилата е разновидност на мескал, мексиканска спиртна напитка, която става особено силна от използването на кактус от семейство Магей. През 1758 г. Хосе-Мария Гуадалупе де Куерво закупил имот в областта Текила близо до Гуадалахара, Мексико. Не е известно кога точно е започнал да произвежда текила. Властите в Гуадалахара му издали през 1795 г. разрешително да произвежда „маскално вино“, но често хората започват производството без лиценз, така че сигурно преди 1790 г. текилата се е произвеждала незаконно.
Драмбуйе
Драмбуйе започва да се продава през XVIII век. Дълго преди това се произвежда в Шотландия от семейство Маккинън от Стратхеърд в количества, достатъчни за собствена консумация и за ежегодните събирания на клана. След битката при Кълоден през 1746 г. принц Чарлс Стюарт бяга с лодка на остров Скай, където Маккинънови го приютяват, за да го спасят от французите. Бедният принц изразява благодарността си към семейството, като му предава тайната на Драмбуйе, неговия собствен ликьор. Тази традиция дава на Драмбуйе родословие, прекалено благородно и романтично, за да го разваляме със съмнения, че за него няма доказателства.
Ликьор „Бенедиктин“
Когато през 1510 г. създал бенедиктина, Дом Бернардо Винчели бил ботаник в Бенедиктинското абат- ство във Фекам, на френския нормандски бряг. Той приготвил за болницата на абатството сироп от 21 билки и плодове. По време на Френската революция ликьорът едва не бил унищожен, но монасите от Фекам успели да предадат рецептата на приятелско мирянско семейство и през XIX век след седемдесетгодишно прекъсване производството било възобновено.
Аква вита
Аква вита, известна също като „шнапс“, е спирт, произвеждан в Скандинавия и Германия от ръж, пшеница, картофи и ароматни семена. За пръв път се прави в Дания през XVI век и може би дължи изключителните си качества на крал Кристиян III, който през 1555 г. купува няколко казана, които някой е заложил в Копенхаген. Благодарение на това оборудване и с помощта на ароматизиращи вещества Кристиян създава продукт, който става известен далеч отвъд пределите на датския двор.
Линейна аква вита
Най-ценена е „екваториалната“ аква вита, наречена така на екватора. Начинът за нейното производство е открит случайно, след като екипажът на един норвежки кораб, пътуващ до Австралия, не успял да изпие едно буре аква вита. Затова капитанът отпразнувал завръщането в Норвегия с течността в бурето. Той с изненада установил, че тя се пие много по-леко от нормалната аква вита. Подобрените й качества се отдават на това, че два пъти е пресякла екватора. През 1927 г. в Осло винарната „Лойтенс“ и корабоплавателната компания „Уилхелмсен“ започват производство на линейна аква вита, като натоварват на кораба „Тунгша“ 550 литра обикновена аква вита в дъбови бъчви и я изпращат до Австралия и обратно. Идеята да се подобрява качеството на напитките, като се превозват по море, принадлежи на британските търговци, които ги изнасяли за Португалия през осемдесетте години на XVII век. Една фирма имала морски маршрут, свързващ Британия, Нюфаундленд и Опорто. Много силното червено вино, доставяно в Опорто, понякога било връщано в Англия с кораб, който първо отивал до Нюфаундленд. Виното, което пътувало до Нюфаундленд, в Англия се продавало като най-добро поради факта, че е извършило обратното пътуване.
Арак
Индийската напитка „варуни“, споменавана в литературата преди 3000 г. пр. Хр., изглежда, е била това, което сега се нарича „арак“ или „раки“, дестилат от ферментирало палмово вино. Варуни първоначално се прави от цветя на махуа, но скоро за производството й започва да се използва палмов сок.
Напитки с ниско съдържание на алкохол
Слабоалкохолно вино е произвеждано в Римската империя като напитка за болни. Един от няколкото начина за наподобяване на вкуса на истинското вино е да се смеси вода с младо бяло вино и да се загрее. Производството му било широко разпространено през I в. след Хр. и трябва да е започнало поне един или два века по-рано.
„У каждого мгновенья свой резон,
Свои колокола, своя отметина.
Мгновенья раздают – кому позор,
Кому – бесславье, а кому – бессмертие.“
Из „Мгновения“
Роберт Рождественски
Лейди Даяна Франсис Маунтбатън Уиндзор беше само една.
Романтичната фея на Уелс разплака цялото човечество на 31 август 1997 г. Майка Тереза каза, че никога няма да разбере Божия промисъл за тази гибел и само след 9 дни издъхна. Къде си, Даяна? Толкова много ни липсваш! Отлетяха почти 20 години от твоята гибел, а Планетата не престана да очаква завръщането ти.
Приказката за лейди Даяна се оказа с фатален край, а след нея остана зловеща празнота, която сякаш не беше истина. Светът търсеше нейното безсмъртно благородство, романтичния и порив и обаятелния финес, връщаше непрестанно кадрите на спомените, за да види и усети отново и отново светлозарната и доброта.
Даяна беше създадена, за да служи предано на каузата на благотворителността. Мисията й беше изпълнена достойно, защото идеалът на милосърдието не беше предаден нито за миг. В името на Кодекса на благотворителността, принцесата на Уелс сътвори по чуден начин свещен духовен Ренесанс в добрите нрави на цивилизацията, стремейки се да излекува завинаги горестта в очите на страдащите, измъчените, немощните, осакатените, онеправданите, изхвърлени от безпощадните и безмилостни сили на естествения отбор и изгубили борбата за съществуване. „Времето, което мина и истината, която си отиде“ (Едмон Локар), не бяха достатъчни за забрава.
Имало едно време една чудна принцеса, която носела името Даяна и живеела в Уелс. Кралството я боготворяло като Принцесата на сърцата.
Принцесата на Уелс притежаваше аристократично потекло – баща и виконт Джон Спенсър бе флигел-адютант на Крал Джордж VІ и Кралица Елизабет ІІ. Роден преди повече от четири столетия, семейният герб на фамилия Спенсър „Бог защитава правото“, бе стожерът в ценностната система на Даяна. Джон Спенсър бе осмият лорд Спенсър и след смъртта му, Даяна наследи титлата лейди. Майката на Даяна – Франсис Фърмой бе дъщеря на Морис Фърмой – четвърти барон във фамилията и член на Английския Парламент. В неговото имение в Норфък, известен като Парк Хаус, преминаха детските години на бъдещата принцеса на Уелс.
Космополитната лейди Ди живееше за честта на Уелс и на рода Спенсър – без завист, омраза, лошо пожелание и „в мир с всички човеци.“ (Римл. 12:18).
Лейди Даяна се бореше за победа над „злото чрез доброто.“(Римл. 12:21).
Лейди Даяна се молеше: „за всичките човеци.“ (І Тим. 2:1).
Принцесата на народа се превърна в една от най-светлите личности в историята на човечеството, поради което човешките думи и мисли са твърде безсилни, за да я обхванат и опишат в цялост.
Лейди Даяна ни говореше: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам.”(Йоан 14:27).
Светът никога не забрави нейните прекрасни нозе, носещи мир.
Даяна ще пребъде във Вселената на Мира.
След 31 август 1997 г. смъртта бе погълната победоносно, защото феята на Уелс победи не със сила, а с Божия Дух и с „Божието всеоръжие“ (Ефес. 6:13). Принцесата на народа получи седемте награди за победителя.
В продължение на години Принцесата на Уелс осъществи изумителна по мащабите си благотворителна дейност като подкрепяше 110 благотворителни организации, вземаше участие в световни инициативи, свързани с борбата срещу СПИН, противопехотните мини. След чудовищната вакханалия в Босна Даяна пише: „Ние знаем, че жертвите на тези ужасни оръжия ще имат нужда от грижи и подкрепа още много години напред.“
Трагедията в Непал накара Даяна да възкликне: „Никога вече няма да се оплаквам от нищо.“
Много пъти Даяна напускаше двореца Кенсингтън и се срещаше с онеправдани и изоставени хора.
Лейди Даяна беше блажена, защото в смъртта я следваха дела. Брилянтната благородничка никога не беше лицемерна, за да прегори съвестта и, а нейната добра съвест и даряваше чистосърдечна любов. Несъвършеният до безумие свят, който беше недостоен за ефирната и чистота, чу нейното етернум вале. ”Сбогом! Сбогом!” – плачеха покрусени птиците. Приказката на шармантната лейди беше зловещо объркана. Принцесата, която превръщаше куршумите на войната в цветя, не успя да се отскубне от коварните, проклети пръсти на земната смърт. Планетата беше потресена от връх до корен. Ангелите пееха за най-преданата аристократка на човечеството.
Пустош, време, горест и сълзи. Ако ние млъкнем камъни ще викат и ще видим цялото небе, пълно с хваление.
Ще те чакаме да се завърнеш от градината на ангелите, в колесницата на благородството, за да поставиш в изящните си ръце този настръхнал и размирен свят. Твоята молитва за мир беше свещена. Принцесата на сърцата ще се появи ослепително съвършена, романтична и усмихната както някога. Алилуя! Алилуя! Алилуя!
Много хора се възприемат като „средностатистически“, но този мъж наистина има правото да претендира за тази странна „титла“.
Оказва се, че днес най-типичното човешко лице принадлежи на 28-годишен китаец от народността хан. Фотографията на „Лицето на 7 милиарда“ е била създадена като микс от снимките на 200 000 китайци.
Експерти обаче смятат, че през 2030 г. „средният човек“ ще бъде индиец. Изображението е създадено от китайската Академия на науките в Пекин, която е събирала снимки над 10 години.
Това е част от инициативата на National Geographic „Население 7 милиарда“, която също така разкрива, че в момента, в световен мащаб, мъжете са повече от жените. Според данните, типичният човек е десничар, има мобилен телефон, но не – и банкова сметка.
Средностатистическата жена в Япония живее до 86 г., а в Афганистан – до 45 г. 51% от населението е урбанизирано (тоест живее в градовете). 82% от световното население е грамотно. 40% са заетите в сферата на услугите, 38% – в селското стопанство и 22% – в индустриалното производство. 33% са християни, 21% – мюсюлмани, 13% – индуисти.19% са китайци, а 17% – индийци.13% говорят мандарински китайски, 5 % говорят английски, а други 5% – испански.
Уолт Дисни (Walt Disney) е американски аниматор, филмов продуцент, сценарист и режисьор. През 43-годишната си кариера в Холивуд, която допринася за превръщането на киното в средство на модерната култура, Уолт Дисни създава едни от най-обичаните филми в по целия свят, както и „най-щастливото място на Земята“ – Дисни ленд. Пионер и новатор, той и екипът му получават повече от 950 отличия и грамоти от всички нации по света, включително 48 Оскара и 7 награди Еми.
Роден в Чикаго на 5 декември, 1901 г., Уолтър Елияс Дисни е едно от петте деца на Елияс и Флора Кол Дисни. Той се запалва по рисуването още в ранна детска възраст и продава картините си на съседските деца. Изучавайки усилено изобразително изкуство и фотография, амбициозният младеж нощем посещава и Академията за изящни изкуства в Чикаго. След края на Първата световна война, Уолт се отправя към Холивуд с молив,хартия и 40 долара в джоба си. Той започва бизнес със своя брат, като двамата правят рекламни анимационни клипове.
Уолт Дисни умира на 15 декември, 1966 година.
През 1928, пътувайки във влака, Уолт създава първата скица на Мики Маус, който по-късно става звезда в „Параходът Уили“ – първият анимационен филм със звук. На 21 декември, 1937 година, се състои и премиерата напървия пълнометражен анимационен филм в историята на киното „Снежанка и седемте джуджета“. Доскоро наричан „лудостта на Дисни“, проектът става най-касовия филм на годината, а Уолт Дисни печели почетен Оскар придружен от седем малки Оскарчета. През следващите няколко години студиото създава още няколко пълнометражни анимационни класики, сред които Пинокио, Фантазия, Дъмбо и Бамби.
През 1955 отваря врати проектът-мечта на Уолт, Дисниленд, който през първите си три десетилетия е забавлявал повече от 250 милиона души, включително президенти и височайши особи от цял свят. Преди смъртта си Уолт построява още Дисни Уърлд и EPCOT Center върху площ от 70 кв. км.край Орландо, Флорида.
Будизмът е създаден през VI в. пр. Хр. от Сидхарта Гаутама (563 – 483 г. пр. Хр.), син на раджата на Капилавасту в Североизточна Индия, близо до Непал. Той приема името Буда, произлизащо от bodhi – сферата на духа – когато получава просветление, докато седи под едно дърво. Сидхарта приема брахмистката доктрина, че духът е в капана на цикъла на преражданията, но отрича кастовата система и проповядва равенство. Буда вижда в раждането голямо нещастие и препоръчва на последователите си да се освободят от цикъла на преражданията чрез акумулиране на достатъчно добра карма. Това те могат да постигнат с чистота на помислите и действията, с безбрачие, като не смущават нормалния ход на живота, като се откажат от кражбата, измамата, клеветата, опияняващите средства, танците, песните, увеселенията, като се хранят следобед, не спят в легло, избягват украшенията, предметите на лукса, парите и ценностите.
Теравада будизъм
Будизмът на Сидхарта е морална система, чиято цел е постигане на лично успокоение. Още докато създателят Буда е жив, неговите последователи, организирани като монаси, превръщат това учение в религия. Първоначалната религия на тези негови последователи, които създават вертикална църковна структура и йерархия на проповедниците, се нарича теравада будизъм.
Махаяна будизъм
През столетието, последвало смъртта на Буда, се развива идеята, че самият Буда е божество и че освобождението, към което се стремят будистите, се състои в единението с Буда във вечността след смъртта. За да помогнат за спасението на други души, някои души са освободени от цикъла на прераждането и остават на сцената като бодхисатви. Доколкото тази версия на будизма издига Буда в божество, което може да отведе всички до избавлението, тя е известна и като „Голямата кола“ (Махаяна). Нейните последователи описват предишната версия на Будизма като „Малката кола“ (Хинаяна).
Зен будизъм
След II в. будизмът намалява влиянието си в Индия и същевременно се разпростира в Китай, където допълнително се развива. Китайските школи са забележителни със своето объркващо разнообразие и системно изучаване на книгите. Обширни библиотеки са били изпълнени с будистки текстове, предимно индийски книги и техните преводи. Някои будисти не са съгласни с интелектуалността на учението, което се съпровожда от нарастване на суеверията сред обикновените хора. Те наблягат върху „чан“ (медитация), скъсват с господстващото през VII век течение и проповядват, че будизмът може да се предава само от уста на уста, а не да се учи от книгите. Обособяването на чан като секта се дължи на трима будисти: Хю Нен (638 – 713), Шен Сю (605 -706) и Шен Хю (670 – 762). От тях най-енергичен и влиятелен е Хю Нен – шестият китайски будистки патриарх. Неговото учение се разпростира чак до Япония, а впоследствие и до Америка и Европа. Днес то се нарича „зен“, от японското произношение на чен. По ирония на съдбата днес много последователи на зен го изучават по някоя от стотиците книги, посветени на него, а не от устата на проповедник.
Ламаизъм
Гендун Друп, 1-я Далай Лама
Ламаизмът е държавна религия в Тибет с много последователи в съседните държави и Монголия и има за духовен водач Далай Лама. Будизмът за пръв път достига Тибет с подкрепата на тибетския цар Сронгбстан-сгам-по (на власт от 629 до 650 г.), който има заслуга и за възприемане на азбуката от Индия, и за основаването на столицата Лхаса. Ламаизмът като версия на будизма се появява едва през XI век. През 1038 г. група монаси, сред които е Атиса, роден в Магада, Североизточна Индия (недалеч от родното място на Буда), посещават Тибет. Те са поканени от царя и започват бързи религиозни реформи. Разпространявайки основните принципи на Махаяна будизма сред народа, те основават национална тибетска църква, като запазват някои елементи, характерни за заварената антична религия – демони и сложни ритуали.
14-ят Далай Лама – Тензин Гяцо, съкратено от Джетсун Джамфел Нгаванг Лобсанг Йеше Тензин Гяцо
Сейнт Винсент и Гренадини е суверенна държава, намираща се в Източните Кариби, на края на веригата острови Уиндуард. Тя е островен архипелаг, като най-големият остров е Сейнт Винсент, а Гренадините са Бекюа, Мостик, Кануан, Юниън Айлънд, Палм Айлънд, Петит и други по-малки острови. Страната се намира на приблизително шейсет и един градуса западна дължина и 13 градуса северна ширина. Най-близките й съседи са Барбадос на 160 км на изток, Сейнт Лусия на 34 км на север и Гренада на 45 км на юг.
Страната заема площ от приблизително 384 км² и има население 117 848 (юли 2006) души. Столицата Кингстаун има население 25 000 души. Релефа на страната е предимно планински, средната температура е 27˚ С, а годишните валежи достигат 2100 мм. Официалният език е английски и 80% от населението е грамотно. Валутата на страната е Източно карибският долар (EC$) и се разменя за около 0,37 американски долара. Населението се състои от 66% негри, 19% смесени, 6% източни индианци, 2% карибски америндианци и 7% други. 47% от населението изповядва Англиканство, 28% са Методисти, 13% са Римокатолици, а останалите изповядват Индуизъм, Протестантство или са Адвентисти от седмия ден.
Страната извоюва независимостта си от Великобритания на 27 октомври 1979 година, учреди парламентарна демокрация по западен стандарт и остана в асоциация с Великобритания и други страни, които са били нейно владение. Кралица Елизабет ІІ е държавен глава, чийто представител е губернатор-генерала сър Фредерик Балънтайн. Министър председател е д-р Ралф Гонзалвес, чиято партия издигна правителство през март 2001 година. Съдебната система е базирана на английската съдебна система.
Икономическият ръст на тази малка държава зависи от селското стопанство и туристическият сектор. Тропически бури унищожиха сериозна част от посевите през 1994, 1995 и 2002 година, а броят на туристите спадна след атентатите в САЩ на 11 септември 2002 година. Сейнт Винсент е дом на малък банков офшорен сектор, но скоро прие международните стандарти. В Сейнт Винсент се произвежда канабис, а острова се използва и за прекарване на наркотици от Южна Америка към САЩ и Европа.
Човешкото тяло може дотолкова да се дисциплинира, че ако имат достатъчно силен мотив, хората могат да вървят върху тлеещи въглени, без да се изгорят. В древна Италия мотивът бил освобождаване от данъци. Римският Сенат приел декрет, с който се освобождавали от данъци (и от военна служба) група семейства, наречени Хирпи, заради постиженията им в ходенето по огън. Хирпите живеели в една област близо до Рим и започнали своите смели занимания преди почти 2500 години. Като жертвоприношение на Аполон на връх Сораакте те ходели боси върху жарава, без да се изгорят. Те повтаряли това представление всяка година, както би правил и всеки от нас при такива обстоятелства.
Този сайт използва ‘бисквитки’ (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.ПриемамПрочети повече
Правила на поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.