Сейнт Винсент и Гренадини е суверенна държава, намираща се в Източните Кариби, на края на веригата острови Уиндуард. Тя е островен архипелаг, като най-големият остров е Сейнт Винсент, а Гренадините са Бекюа, Мостик, Кануан, Юниън Айлънд, Палм Айлънд, Петит и други по-малки острови. Страната се намира на приблизително шейсет и един градуса западна дължина и 13 градуса северна ширина. Най-близките й съседи са Барбадос на 160 км на изток, Сейнт Лусия на 34 км на север и Гренада на 45 км на юг.

Страната заема площ от приблизително 384 км² и има население 117 848 (юли 2006) души. Столицата Кингстаун има население 25 000 души. Релефа на страната е предимно планински, средната температура е 27˚ С, а годишните валежи достигат 2100 мм. Официалният език е английски и 80% от населението е грамотно. Валутата на страната е Източно карибският долар (EC$) и се разменя за около 0,37 американски долара. Населението се състои от 66% негри, 19% смесени, 6% източни индианци, 2% карибски америндианци и 7% други. 47% от населението изповядва Англиканство, 28% са Методисти, 13% са Римокатолици, а останалите изповядват Индуизъм, Протестантство или са Адвентисти от седмия ден.

Страната извоюва независимостта си от Великобритания на 27 октомври 1979 година, учреди парламентарна демокрация по западен стандарт и остана в асоциация с Великобритания и други страни, които са били нейно владение. Кралица Елизабет ІІ е държавен глава, чийто представител е губернатор-генерала сър Фредерик Балънтайн. Министър председател е д-р Ралф Гонзалвес, чиято партия издигна правителство през март 2001 година. Съдебната система е базирана на английската съдебна система.
Икономическият ръст на тази малка държава зависи от селското стопанство и туристическият сектор. Тропически бури унищожиха сериозна част от посевите през 1994, 1995 и 2002 година, а броят на туристите спадна след атентатите в САЩ на 11 септември 2002 година. Сейнт Винсент е дом на малък банков офшорен сектор, но скоро прие международните стандарти. В Сейнт Винсент се произвежда канабис, а острова се използва и за прекарване на наркотици от Южна Америка към САЩ и Европа.

Построена върху 120 малки острова, свързана с континента с 400 моста, Венеция е уникална. И не само от архитектурна гледна точка. Градът има XV века вълнуваща история. Венеция е била морска република, в която над 1000 години е функционирала специфична политическа система със смесица на републикански и монархически елементи. В годините на своето могъщество, морският град държава е доминирал търговски, политически и военно над целия средиземноморски регион.
В епохата на Ренесанса (XVI-XVIII век) градът става център на културния живот в Европа. Процъфтява развитието на изкуствата вдъхновени от красотата и романтиката му, в града творят някои от най-великите скулптури и художници на съвремието. В този период е оформен архитектурния облик на града, построени са и са реставрирани величествени дворци, площади, мостове, църкви, които и до днес остават символ на града.

Площадът Сан МаркоЦентралният площад е сърцето на Венеция. Тук се намират четирите основни сгради, в които с векове е протичал живота на този град-държава:

Религиозното средище – Базиликата Сан Марко. Снимка: thousandwonders.net

Политическото средище – дворецът на Дожите. Снимка: alisonchino.com

Органът на съдебната власт – Прокуратурата. Снимка: Bokeh & Travel

Културното средище – Марсийската библиотека. Снимка: ibda3world.com

Символ на площада и градът са камбанарията, висока около 100м. и часовниковата кула с лъва на Сан Марко и Moors, които бият камбаната на всеки кръгъл час.

 Базиликата Сан Марко

Един от най-величествените Християнски паметници. Построена е преди повече от 1000 години (832 г). През следващите векове е била многократно достроявана и реставрирана, но това не е нарушило нейният оригинален стил.

Снимка: -Reji

Снимка: MorBCN

Дворецът на дожите

Най-внушителната цивилна сграда на града. В продължение на векове тук е била резиденцията на Главния Дож и място откъдето се е управлявала републиката. Посещавайки залите на двореца и запознавайки се с изложените експонати, можете да добиете представа за сложния механизъм, по който е функционирала Венецианската държава и да научите любопитни подробности за исторически събития и случки от личния живoт на управляващите ставали през многовековното съществуване на този велик град. В задната част на двореца се е намирал и Централният затвор.

Снимка: Dennis Jarvis

Мостът на въздишките

Най-романтичното място на днешна Венеция. Мостът обаче е имал съвсем друга функция през Средновековието. Построен през XVII век, за да свърже Двореца на Дожите с Централния затвор, мостът е бил последното място, откъдето заточените са можели да видят слънцето преди да бъдат заведени в мрачните подземия на затвора. В същия затвор е бил заточен и известния пътешественик и плейбой Джакомо Казанова, но през 1756 г. той успява да избяга след гениално организиран план.

Снимка: © Chris Chabot

Канале Гранде

Най-голямата атракция на Венеция безспорно е Канале Гранде основната водна артерия на града. Той разделя града на две части, като започва в неговото начало – от площад Рома и гарата и стига до Залива Сан Марко. Общата му дължина е 4 километра. По Канале Гранде са разположени великолепни дворци, в които са живели най-влиятелните благородници и търговци на града. Специално внимание заслужават дворците:

Ca’ Rezzonico. Снимка: Jean-Pierre Dalbéra

Ca’ Pesaro. Снимка: fvccinvenice2011.wordpress.com

Ca’ d’ Oro. Снимка: studyblue.com

Ca’ Foscari. Снимка: gordys-travel.ro

Palazzo Grassi. Снимка: wga.hu