Неизвестен досега вид кит е видян за първи път. Майка с нейното малко, са заседнали и умрели на плаж в Нова Зеландия. През ноември е публикувано в издание на Current Biology първото пълно описание на лопатовиднозъб клюномуцунест кит Mesoplodon traversii или кит на Бахамонде, вид познат опреди единствено по малко намерени кости.
Когато два изключително редки лопатовиднозъби клюномуцунести китове Mesoplodon traversii са намерени на плаж в Нова Зеландия, първоначално са сбъркани с често срещаните клюномуцунести китове на Грей (Credit: Copyright: New Zealand Government)
Това откритие е първото доказателство, че този кит съществува и ни служи за това, да ни напомня колко малко ние знаем за живота в океана, казват изследователите. Откритието също така подкрепя важноста за ДНК типизация и съставяне на референтни колекции с цел идентификацията на редки видове.
“Това е първият път, когато този вид – кит, повече от 5 метра дълъг – някога е бил виждан, за да може да се опише напълно и ние сме късметливците да намерим два такива индивида“, казва Рошел Константин от Университета в Оукланд. Досега, това което ние знаем за лопатовиднозъбия клюномуцунест китMesoplodon traversii или кит на Бахамонде е от три нецялостни черепа, намерени в Нова Зеландия и Чили преди 140 години. Забележително е това, че не знаем нищо за такова голямо животно.
Двата кита са открити през декември 2010 г., когато засядат и впоследствие умират на плажа Опапе в Нова Зеландия. Отдела за консервация в Нова Зеландия е информиран и успява да заснеме животните, да ги измери и да вземе проби от тъканите. Първоначално видовете погрешно са определени като често срещащия се вид Клюномуцунест кит на Грей. Истинската им същност се разкрива при последващ ДНК анализ, който е направен като част от 20 годишна програма за събиране на данни на 13- те вида клюномуцунести китове намирани във водите на Нова Зеландия.
“Когато тези проби дойдоха в нашата лаборатория, изолирахме ДНК, по стандартен за такива проби начин, и бяхме силно изненадани да открием, че това е редкия лопатовиднозъб клюномуцунест кит “, казва Константин. “Изследвахме няколко пъти пробите, за да сме напълно сигурни в резултата, преди да го оповестим.“
Изследователите казват, че нямат идея защо тези китовете са останали досега на практика неуловими и не са срещани толкова години.
“Може би, защото те не са крайбрежни видове и обитават дълбоките води на океана, като изключително рядко се доближават до крайбрежията”, казва Константин. Нова Зеландия е насред океана и има много морски организми, които остават непознати за нас.
„Ruine is a gift. Ruine is a ticket to the total transformation.“
Eat.Pray.Love (2010)
Обикновено оставам много повече от само разочарована след като гледам филм, по прочетена от мен книга. Човешкото въображението е толкова силно, а при четящите е развито толкова добре, че картините от филма, най-често нямат нищо общо с визуализираните от нас.
Хубавото в случая е, че в ръцете ми така и не попадна книгата „Яж, моли се и обичай” на Елизабет Гълбърт. Този път тя беше изпреварена от филма с участие на Джулия Робъртс и честно да си призная се стреснах от филм в две части с обща продължителност почти 3 часа. Оказаха се едни от най-смислените ми 3 часа през последната година.
Луиз, всъщност Джулия, е една щастливо омъжена жена с хубава работа и къща, която е създала заедно със съпруга си. Има приятели и … една кутия, в която е събрала плакати, списания и туристически гайдове на места, които тя иска да посети. И една нощ тя просто разбира, че мечтите й са по-силни и само чрез тях тя може да бъде себе си, казвайки на съпруга си: „Не искам да бъда омъжена”. И подава документи за развод.
Сега е моментът някой да попита защо? Еми, защото за да се наслаждаваш на сигурността и привидното щастие, то трябва да блика отвътре. Не може да създадеш нещо, да сложиш табелка „доволно семейство” и да претендираш, че е именно такова. Поне според Луиз това не се получава. Не си мислете, че героинята просто и лесно загърбва съпруга си. Ще има опит да го забрави с друг актьор, който сериозно й показва колко глупав е мъжкият навик да поканиш една жена да живее у вас, а после да я пропъдиш, защото „нещо ми е такова”. Ще има спорове с адвокати и приятели и крайното решение: „Ще отида в Италия, за да преоткрия вкуса на храната, в Индия, за да намеря вярата и в Бали, … защото така трябва.” Всъщност на последната дестинация ставаме свидетели на вътрешната борба на жена намерила себе си и страхуваща да не изгуби намереното в една любов. Не се губи, повярвайте ми.
Има книги и филми за мъже, има такива и за жени. Убедих се твърдо в това след като вчера за пореден път се мъчих да разбера магията на „Портокалово момиче” на Юстайн Гордер, за което с такова въодушевление беше писал Александър Кръстев. Не успях. И съм убедена, че този филм, в който една жена търси себе си също няма да бъде разбран от много мъже. За сметка на това коя жена не се чувства поне за момент не на мястото си и не-балансирана спрямо целия свят, който някак нагло знае къде и защо отива, а само тя сякаш стои на едно място.
Плодовете на мушмулата са сбор от витамини, минерали и изкушаващи вкуса удоволствия, а тя е от семейството на розоцветните растения. Дръвчето е с малки размери, достигащи до максимум четири метра, големи листа с мъхеста долна страна и нежни цветове с нюанси от деликатно бяло до кремаво жълто. Присъщ за красивите цветчета на мушмулата (от лат: mespilus germanica) е силният, наситен аромат.
Мушмулите са кръгли или крушовидни, обвити в тънък, мъхест слой. Вътрешността им може да бъде описана като вкус, смесица между сладко и кисело едновременно, в която се намират семенцата на плода. Те са твърди и в интерес на истината не се отделеят много лесно от него. За разлика от повечето плодове, мушмулите не са годни за консумация в периода на зрелостта си, когато все още са на самото дърво. Добре е да се хапват едва след като мине известно време, през което да престоят, да омекнат и дори леко да угният. Едва тогава вкусът им става приятен, плодовете им омекват до годно за консумация състояние и се насищат с пълен заряд от полезни вещества.
Мушмулата произлиза от Кавказ, но бързо се разпространява по целия свят. Вероятно това се дължи на факта, че не е претенциозна към почвата, на която е отглеждана, стига само да не е прекалено камениста и негостоприемна. Историята разказва, че дори нашите предшественици траките са познавали доста добре малкия плод и са ценели високо достойнствата му. Данните сочат, че хората в Западен Китай и Предна Азия са култивирали дръвчето в далечни времена – още хиляда години преди новата ера.
Мушмулите съдържат много пектин, ябълчена, лимонена и винена киселина. Във внушителни количества срещаме целулоза и скорбяла. Макар кафявите плодчета да са богати на захари, те са представени от фруктозата и глюкозата, което прави мушмулите подходящи за диабетиците. Здравословен плюс се явява съдържащият се в плодовете витамин C, витамините B1, B2, каротин и редица минерали – калций, фосфор, желязо, магнезий, калий, натрий и др.По химична структура мушмулите се доближават до яълките, като и в техните листа наблюдаваме наличие на дъбилни вещества.
Смята се, че плодовете, както и продуктите, които са произведени от тях, имат стимулиращо действие върху храносмилателната система, жлезите с вътрешна секреция, черния дроб, бъбреците и жлъчката. По тази причина се счита, че мушмулите са изключително полезни при болести, които засягат изброените органи, или просто в случаи, в които функциите им са намалени. Съдържащите се в плода органични киселини влияят благотворно върху кръвоносната и нервната система, както и при проява на различни стомашно-чревни смущения.
Консумацията на леко неузряла мушмула, в не съвсем омекнало състояние, би имала затягащо действие, докато зрялата мушмула в своето идеално за приемане състояние влияе като лаксатив. Мушмулата е отличен природен медикамент при възпаления на пикочните пътища и на бъбреците. Листата на мушмулата се считат за кръвоспиращо средство, способно да направи чудеса.
Как да съхраняваме плода от откъсването му до поднасянето на трапезата? Мушмулите трябва да се берат внимателно, без брулене и груби методи сваляне от дървото. Правилното съхранение предполага хладни и проветриви помещения и редовно преглеждане за отстраняване на негодните плодове. За да се ограничи максимално развалянето, е важно набраните мушмули, поставени в касетки, да са със слоеве не по-дебели от 40 см до максимум 50 см. Сланата възпрепятства по-дългото съхраняване на плодовете, което иначе може да продължи и два месеца. В случай, че са били изложени на слана, препоръчително е мушмулите да се консумират без отлагане, защото осланяването може да доведе до разваляне на цялата партида.
България става първата страна от Тройния съюз, като напуска полесражението след пълна капитулация. Резултатите от няколкогодишното й участие в Първата световна война са катастрофални: пълна стопанска разруха и над 100 00 убити и ранени войници по бойните полета. Въпреки това по силата на последвалия Ньойски мирен договор 1919, на нея са и наложени колосални репарации. Страната понася значителни териториални загуби – Вардарска Македония заедно със Струмишката област както и Южна Добруджа, които преминават в пределите на Сръбско-хърватско-славенското кралство и Румъния, Беломорието пъл е поставено отначало под управлението на самото Съглашение, а по-късно минава в пределите на неговия балкански съюзник – Гърция. Заедно с това наложени са й и допълнителни реституционни задължения, лишаване от правото от наборна армия и пр. В резултат на всичко това страната изпада в нова национална катастрофа, значително по-тежка по своите размери и последствия от първата от 1913 г.
Тежката и продължителна война довежда страната до стопанска разруха. Голяма част от промишлените предприятия не работят поради липса на работна сила, суровини и материали. Част от обработвателната земя пустее поради недостиг на добитък и мъжка работна ръка. Цените растат, а на пазара има недостиг на стоки от първа необходимост. Шири се спекула. Икономическото състояние на страната се влошава още повече след подписването на Солунското примирие 1918 г. В страната се настаняват френски, английски и италиански войски, който България трябва да снабдява с продоволствия, транспорт и въглища. Запазва се цензурата и военното положение. След втората национална катастрофа България остава за дълго време без възможност да решава националните си проблеми.
След ревизията на Версайската мирна система (30 Септември 1938 г.) се пробужда българските надежди за отмяна на Ньойския договор. България обаче трябва да бъде крайно предпазлива в структурата на международните си отношения. Симпатиите й клонят към главния носител на идеята за разрушаване на следвоенното статукво – Германия. Което е логично имайки предвид миналите войни.
В обществото се водят спорове за бъдещата ориентация на страната. За присъединяване към фашиските държави е проф. Ал. Цанков, а за присъединявано към Англия и Франция са демократическата опозиция.
След капитулацията на Франция 1940 г. Германия насочва погледа си към Балканите и не пропуска възможността да привлече България на своя страна. На 7 септември 1940 г. Южна Добруджа се връща на България и целият народ ликува. Есента на 1940 г. Унгария се присъединява към Тристрания пакт и още повече се засилва влиянието на Германия върху Бълканите. Румъния, Югославия и България са предложени на силен политически натиск. Цар Борис III продължава да се придържа към неутралитет и отказва на Рим за българо-италианска акция срещу Гърция. Натиск над царя прилагат и английското правителство, което е твърдо проти немски войски в България. В края на ноември и Русия изпраща специален емисар Аркадий Саболев в София с предложение за приятелство и взаимопомощ. Германският натиск се засилва Хитлер кани цар Борис III на лична среща в алпийската си резиденция. По същото време Румъния дава съгласието си за присъединяване към Тристранния пакт. Половинмилионна германска армия надвисва над р. Дунав. Което още повече натегва положението за България . Англичаните настояват да се придържаме към неутралитет, но неможе да окаже никаква военна помощ в случай на германска агресия. Така България притисната от международните събития на 1 март 1941 Б. Филов подписва във Виена акт за присъединяване към Тристранния пакт. Общественото мнение възприема решителната външнополитическа стъпка като единствена възможност. Така България влиза на страната на Германия притисната от събитията и оставена без самостоятелния избор за неутралитет.
Професор по лингвистика смята, че е разчел няколко думи от мистериозния „Ръкопис на войнич“ – 600 годишна творба, която изненадва учените през последните стотина години.
Стивън Бакс, който преподава в университета на Бедфордшайър е показал научно съобщение и видео, в които описва теориите си за ръкописа и показва преводите на 10 думи, представляващо названията на различни растения, описани във ръкописа.
Професор Бакс обяснява, „Започнах да работя по идеята за превеждане на думи от текста след като се запознах с различни подходи, с които успешно са преведени египетските йероглифи и други мистериозни езици. Ръкописът има много илюстрации на звезди и растения. Успях да индентифицирам някои от тях с имената им като си служех със средновековни ръкописи по билколечение на арабски и други езици, след това започнах да разкодирам думите и получих вълнуващи резултати.”
В изследването си Бакс описва в детайли системата си и как е открил думи като „телец“, „хвойна“, „кориандър“, „кукуряк“, „метличина“ „черен кимион“. Бакс вярва, че откритията му премахват всякакво съмнение, че ръкописът е измама. Той допълва: „Съдържанието на ръкописа поне що се отнася до страниците със информация за растения, изглежда достоверно. Ако погледнем до по-ранни описания на типични характеристики на средновековни билки всяка от тях е описана и анализирана в този ръкопис. С други думи, изворът не е фалшив документ.“
Той също така предполага, че причината творба да е написана на език, не виждан досега е понеже е написан от малка група хора, чиято култура не е имала писменост. Създали са текста като са заемали някои европейски, близкоизточни елементи, за да запазят знанието си за природата. Той добавя, че „като се приеме, че XV век е бил време на рязка политическа и социална промяна в Европа, Балканите и Близкия изток с Тимурската експанзия достигаща Турция и Черно море и падането на Константинопол през 1453 г., възможно е да се счита, че е имало културно изчезване на групата хора отговорни за създаването на ръкописа.“
Ръкописът на Войнич е намерен за пръв път през 1912 г. от търговец на книги на име Вилфрид Войнич, като анализите му разкриват, че датите в него са от първата половина на XV век, но досега учените не са могли да преведат нито една от думите във текста. Има няколко теории, една от тях е, че ръкописът е измама, създадена от Войнич или, че съдържа скрито знание.
Тезата на проф. Бакс обаче изгледа малко прибързана. Няма никакви данни в Европа да е имало безписмена култура, която да е написала такъв текст, при това ползвайки близкоизточни и европейски езици и после да е изчезнала. Това е чисто предположение. Преводът на растенията би трябвало да се провери внимателно – откъде се прави изводът и кои са точно думите, които съответстват на наименованията на растенията? Ако са установени, то на кой език напомнят?
Досега всички опити за разшифроване на загадъчния текст са се проваляли. Опитни дешифровчици и лингвисти са установили само, че текстът съдържа белезите на почти всички езикови групи. Или на никоя. Което ще рече, че е твърде вероятно е или средновековен, или по-късен фалшификат. Хартията му е идентифицирана приблизително от 1400 г., мастилото съответства на използваното тогава. Но кой и кога е написал текста? Загадката остава…
Цар Светослав Тертер (1300 – 1321 г.) – първородният син на куманина Георги І Тертер от първия му брак с българка. Този брак бил сключен още преди Георги І Тертер да се вплете в интригите и заговорите около Търновския престол. Светослав се родил в края на 60-те години на ХІІІ в. През 1279 г. баща му е водач на провизантийската групировка докарала на власт протежето Иван ІІІ Асен. Императорът Михаил VІІІ Палеолог му предложил да се ожени за сестрата на Иван ІІІ Асен и по този начин да го превърне в опора на властта наложена от Константинопол. Въпреки, че Георги Тертер вече бил женен. Бракът му със знатната византийка обаче му осигурявал титлата деспот и второ място в държавната йерархия. Затова той приел предложението на императора и първата му съпруга заедно със сина им Светослав били изпратени за заложници в Никея. Само година след тези събития обаче Георги Тертер прогонил Иван ІІІ Асен и станал цар на България, но това с нищо не променило съдбата на заложниците и пленничеството им продължило при утежнен режим. Въпреки това Светоослав бил считан за престолонаследник и през 1281 г. той научава, че баща му вече го е сгодил за дъщерята на севастократор Йоан Ангел. Малолетната принцеса на Тесалия дори пристига в Търново, но бракът не можел да се осъществи тъй като византийците все още го държали в плен.
През 1284 г. отношенията между Георги Тертер и новият византийски император Андроник ІІ били уредени, българския цар върнал в Константинопол знатната си византийска съпруга, която дотогава държал в почетен плен, а бившата му жена и майка на Светослав била освободена и се завърнала в Търново, повторно се оженила за Георги и станала царица на България. Византийците обаче не искали да пуснат Светослав и продължили да го държат в плен като гаранция за мира.
На следващата 1285 г. търновският патриарх Йоаким ІІІ пристигнал в Константинопол и успял да уговори освобождаването на Светослав. Годежът му с тесалийската принцеса бил разтрогнат, а тя изпратена в Константинопол. Заедно с това Светослав трябвало да приеме да се ожени за дъщерята на главнокомандващия византийската армия Теодор Синадин – велик стратопедарх на империята. Така след 6-годишно пленничество Светослав имал щастието да се завърне на родна земя и да бъде направен съуправител на България заедно с баща си. Това обаче не продължило дълго. Татарската хегемония над България станала толкова заплашителна, че само след няколко месеца Георги Тертер се принудил да го изпрати за заложник при татарите. Заедно с него била изпратена и по-малката му сестра, която била отведена в харема на Чака, син на татарския вожд Ногай. Заложничеството му при татарите било много по-тежко и дълго. Докато пребивавал в Причерноморските степи той изпаднал в крайна бедност. Въпреки това обаче успял да се ожени за Енкона доведената дъщеря на богат италийски търговец, нейна кръстница била Ефросина – жена на Ногай и дъщеря на бившия император Михаил VІІІ.
Едно неочаквано събитие довело до нова промяна в неговия живот. В Златната орда избухнали кървави междоусобици, близо край днешния град Одеса Ногай бил разгромен и убит от Токтай, който станал новият татарски хан. Престолонаследникът Чака избягал на юг с неголяма войска преследван от Токтай, като взел със себе си и Светослав Тертер, разчитайки на него за помощ при превземането на търновския престол. Междувременно баща му Георги Тертер бил избягал във Византия от страх и заплахи от страна на Ногай, а току що бил починал следващия цар Смилец, който през краткото си управление бил безгласна пионка в ръцете на татарите. Светослав успял да подкупи болярите и те позволили на Чака да се качи на търновския престол през 1299 г. Веднага след това обаче от североизток нахлули войските на хан Токтай искащ смъртта на Чака и обсадили Търново. Светослав организирал заговор срещу татарският цар Чака, успял да го свали и хвърли в тъмница. След това заповядал да го удушат и накрая изпратил отрязаната му глава на поднос при хан Токтай. Ханът останал толкова доволен, че сключил мир с новият цар Светослав Тертер, като дори му отстъпил Южна Бесарабия, а татарите се оттеглили от България и с това бил сложен краят на тяхната хегемония над страната.
Светослав Тертер поема управлението на България в критичен момент, когато тя е разорена от чужди нашествия и заплашена от изчезване. Централната власт е толкова отслабнала, че навсякъде са се отцепили боляри независими от Търново – Дърман и Куделин в Белград, Шишман във Видин, Радослав, Войсил и Смилец в Средногорието. Генуа се е настанила в черноморските пристанища, а Македония е поделена между Сърбия и Византия. Под пряката власт на Търново са останали само земите между Черно море, Стара планина, Дунав и Искър. Всичко това до голяма степен се дължи на въстанието на Ивайло, реалните резултати, от което са разпокъсване на държавата и крайно изтоштение на населението от продължителните граждански войни придружени от нашествия на византийци и татари. На всичкото отгоре на Светослав се налагало да води жестока борба с опозицията в Търново, която и в този случай търсела помощ отвън, като организирал масови кланета, ослепявания, арести. Жертва на това станал дори патриархът Йоаким ІІІ. Той бил обвинен в държавна измяна и връзки с татарите и бил хвърлен от Лобната скала в пропастта прокопана от река Янтра. Част от недоволните боляри се обърнали за помощ към византийският император Андроник ІІ с искане да им изпрати за цар Михаил – синът на убития от Ивайло Константин Тих и дъщерята на бившия император Мария. Начело на византийска войска Михаил се отправил към България, но с това само се опозорил, бързо бил отблъснат от Светослав и избягал.
С това обаче Андроник не се отказал от опитите си да предизвика вътрешни междуособици в България. През 1301 г. той заложил на друг претендент за българският престол – севастократор Радослав, брат на починалия цар Смилец. Той също потеглил начело на византийска войска към България. Но също бил лесно отстранен – край крепостта Крън бил пресрещнат от войски предвождани от Елтимир, чичо на Светослав, и бил разбит и ослепен. А смилецовият род бил окончателно прогонен от Средногорието. Като в сражението били пленени 13 византийски архонти. След това Светослав предложил на император Андроник ІІ да размени византийските аристократи за своя баща и така след близо 10-годишно пленничество Георги Тертер отново стъпил на родна земя. Светослав уредил завръщането на своя баща, не му върнал и царския трон, но все пак го настанил в град Червен където да преживее старините си безгрижно в разкош и уединение някъде до към 1308-1309 г. когато починал.
През 1303 г. вече Светослав бил стабилизирал вътрешната обстановка и решил да предприеме офанзива срещу Византия с цел да я накаже за непрестанните й опити за дестабилизиране на неговата власт. Към старите византийски сплетни се добавили и нови – опити за откъсването на Елтимир, владетел на Крънска област, от централната власт, изгонването на сестрата на Светослав от Сърбия (тя била омъжена за краля Стефан Милутин). Другата цел била да отвоюва земите в Източна Тракия. Той настъпил на юг и атакувал крепостите в Източна Стара планина като в кратко време ги овладял. С това обаче кампанията не приключила при следващия си удар през 1304 г. Светослав превзел и важните черноморски крепости и пристанища Месемврия, Анхиало, Созопол, Агатопол и Русокастро.
Отчаян император Андроник изпратил сина си Михаил ІХ за да спре напредването на българските войски. Но положението било толкова неудържимо, че византийците стигнали дотам да изпратят на помощ на Михаил ІХ опитният, но престарял и болен военачалник Михаил Глава Тарханиот. Войските им се насочили към околностите на Созопол и били пресрещнати от българските при река Скафида близо до Мандренското езеро. В началото византийски отряд командван от Войсил (най-малкият брат на цар Смилец) нападнал българите и те се оттеглили назад през реката. Византийците се впуснали в преследване и увлечени се струпали върху моста над реката, основите на който вероятно предварително били подкопани от българите. Мостът не издържал и рухнал. Византийските войници изпопадали в дълбоките води и в този момент българите връхлетяли и настанал пълен хаос. Мнозина от византийците се издавили, а другите били посечени. В по-задните им редици, които все още се намирали на отсрещния бряг също настанало объркване и те не могли да удържат контраударът на българите и били обърнати в отстъпление. Последвало голямо кръвопролитие, в което византийската армия била напълно разгромена. За ожесточения характер на сражението свидетелства и фактът, че за първи път от доста време бил пренебрегнат неписаният закон, който препоръчвал освобождаване на пленниците, но българите не се поколебали да ги избият.
Младият император Михаил ІХ изпаднал в пълна безисходица, тъй като не разполагал със средства да заплати на войниците си полагащото им се възнаграждение. Той заповядал да насекат на монети собствените му златни и сребърни съдове, с които въоръжил войска от няколко хиляди души и през август 1304 г. се отправил срещу България. По това време цар Светослав Тертер не бил при войските си и това спомогнало на Михаил ІХ да разори земите около Сливен. Но това нашествие имало повече характер на диверсия и не оказало влияние върху съотношението на силите. Скоро след това войската на цар Светослав заедно с отрядите на деспот Елтимир опустошили ромейските владения в Тракия. На помощ на младият император били изпратени каталонски наемници, но това донесло повече вреда, защото накрая испанците се разбунтували защото заплатите им не били изплащани от месеци и оплячкосали византийските владения.
През 1305 г. византийската дипломация успяла да откъсне Елтимир от съюза му с цар Светослав. Главна роля в този заговор изиграла съпругата на бившия български цар Смилец, чиято дъщеря била омъжена за Елтимир. Светослав Тертер обаче изпреварил заговорниците и неочаквано нахлул във владенията на чичо си, когото пленил и не се поколебал да осъди на смърт.
Когато през 1306 г. аланите се отметнали от властта на императора, Светослав ги привлякъл за свои съюзници. Аланите били войнствен и непобедим народ и влизали в състава на ударната част на татарските орди. Част от тях (около 16 000 души) преминали във Византия, именно тях, заедно с жените и децата Светслав заселил в българските земи.
Междувременно българският владетел се домогвал до съюз и приятелство с предводителя на каталонците Беренгер дьо Рокафорт. В лагера му пристигнали пратеници на царя, които му предложили ръката на Светославовата сестра, вдовица на Чака. Преговорите били осуетени от византийците, които увлекли каталонците в действия далеч от Тракия.
След като българският цар окончателно утвърдил властта си над земите в Източна Тракия и Черноморието през 1306-1307 г. той започнал сондажи за мир с империята. Андроник първоначално настоявал да му отстъпят част от завзетите земи, но Светослав отказал всякакви отстъпки и преговорите продължили да се проточват. Накрая Светослав предложил да се ожени за Теодора, дъщерята на престолонаследникът Михаил ІХ, тъй като междувременно била починала предишната му съпруга Ефросина, която го дарила със син – бъдещият цар Георги Тертер ІІ. А завоюваните земи в Източна Тракия да бъдат официално считани за зестра. След известно време упорстване Андроник склонил да приеме предложената алтернатива на войната и през 1307 г. бил сключен мирен договор.
След тези събития бил осигурен дълготраен мир, който траял до края на живота и управлението на Светослав Тертер. Били изгладени и взаимоотношенията със Сръбското кралство, а през 1318 г. сръбският крал Стефан Милутин посетил Търново, където било устроено бляскаво посрещане и празненство в негова чест.
Чак през 1320 и 1321 г. Светослав Тертер на два пъти пропуснал татарите през България и те извършили опустошителни нашествия във византийските земи. Активизирането на българската политика се дължало на новото напрежение във византийският двор, където избухнали междуособици и властта се оспорвала от Андроник ІІ и внука му Андроник ІІІ, син на Михаил ІХ. Светослав Тертер дал вид, че иска да подкрепи младия императоркато му изпратил в помощ елитен отряд от 300 тежко въоръжени конници – българите уверявали претендента за византийския престол, че техният цар е в състояние да го подкрепи с много по-големи сили в бъдеще. Всъщност намеренията на Светослав били да плени Андроник ІІІ, но той се усетил на време за плановете му и в последствие българската конница се оттеглила.
На 29 октомври 1321 г. починал сръбският крал Стефан Милутин, а малко след това се разболял и починал българският цар Светослав Тертер, на около 50 – 55 годишна възраст. Той е измежду малцината търновски царе починали от естествена смърт, което заслужава да се подчертае като се имат в предвид бурните преживявания от младежките му години.
До към 1310 г. Светослав Тертер успява да обедини и централизира България, както и да я превърне в процъфтяваща европейска държава. Редица хронисти пишат, че тогавашна България е богато царство където има изобилие от месо, мляко и зърно. Житото става повод и за един кратък конфликт. Генуезската република, която е главен износител на зърнените излишъци на България първоначално се била настанила в черноморските пристанища и не плащала мита, акцизи и пристанищни такси. По заповед на цар Светослав Тертер през 1314 г. са конфискувани няколко генуезски галери, намиращи се в българските пристанища. преговорите протичат неуспешно и през 1315 г. Генуезският сенат налага търговско ембарго на България, като забранява генуезски кораби да търгуват през българските пристанища под страх от глоба в размер на 500 лири. Но още на следващия месец главният им конкурент Венеция заема изцяло българските пристанища и започва да товари жито на корабите си. Виждайки това Генуа скоро отменя ембаргото и започва да си плаща задълженията към България. Всичките тези пари придобити от морските търговски републики отиват в държавната хазна и са вложени в строежа на пътища, мостове, оръжие, строеж и укрепване на крепости.
Управлението на Светослав Тертер, не само, че спасява България от унищожение, но й донася над 15 години мир в смутните времена на късното средновековие, които са съпроводени и с бурен икономически растеж.
Древни фосили разкриха, че от дълбоките води произлизат морски създания, които живеят близко до повърхността, като много морски звезди, охлюви и таралежи, казват изследователи.
Тези открития показват, че дълбоките води са играли много по-голяма роля в създаването и опазването на разнообразието в морския живот, отколкото някога е мислено, добавят учените.
Дълбокото море дълго е смятано за безжизнена пустиня. Интензивно проучване, извършвано през последните няколко десетилетия обаче разкри, че всъщност то поддържа едно от най-високите нива на био разновидност на земята.
Близък поглед над крехка звезда от дълбоко море Снимка: Ben Thuy
Имаше няколко известни фосили от живота в дълбокото море, с възраст над 100 години. Поради оскъдността на старите данни за живота в дълбоки води, учените често предполагали, че дълбоководните общности произлизали от колонии в по-плитки води.
Сега с помощта на аматьорския палентеолог Геро Муслайтнър, учените откриха фосили на 180 милиона годишни дълбоководни животни в австрийските Алпи. Тези открития хвърлят светлина над изненадвашата история на дълбоководния живот.
Фосил на таралеж от семейството Aspidodiadematidae, от дълбоководни скали на Алпите, близо до Залцбург, Австрия. Снимка: Andreas Kroh
“Хората винаги предполагат, че био разнообразието започва в плитки води и продължава към дълбоки, но тези открития са доказателство, че дълбокото море може би е пренабрегват източник на био разновидност” – каза главния автор на изследването Бен Туй, палентолог, занимаващ се с безграбначни, от Националния музей за естествена история в Люксембург.
Свлачище в Гласенбахското дефиле, близо до Залцбург, Австрия, разкри фосилите. След това, с течението на десетилетията, Муслайтнер събирал фосилите, сигнализирайки Туй и неговите колеги за скъпоценното находище там.
“Склоновете на дефилето, където намерихме фосилите, бяха много стръмни, което направи работата ни малко трудна, но въпреки това беше доста забавно” – каза Туй. “Изкопахме скалата, сложихме я в сито, и измихме скалите в ручея, за да получим фосили. Беше малко като търсене за злато”.
Учените направиха извода, че тези фосили са дошли от дъкбоководни залежи, от липсата на фосили, които зависят от светлината и също така от физическите прилики между скалата, заобикаляща фосилите и съвременните дълбоководни скали. 2500-те намерени фосили включват най-старите познати членове на много групи от дълбоководни същества, живи и днес.
Преди това най-старите известни фосили на много съвременни групи дълбоководни организми биваха намирани в плитководни залежи. Това предполагаше, че тези съвременни дълбоководни същества еволюирали от имигранти от плитки води. Тези новооткрити фосили, които Туй и колегите му анализирали, предатиращи с 25 милиона години по-ранни открития, вместо това предполагат, че тези древни плитководни животни всъщност може да са еволюирали от дълбоководни предшественици.
Освен това, когато изследователите сравнили дълбоководните и плитководните фосили на една и съща възраст и открили, че има значително по-голямо био разнообразие в дълбоките води отколкото в плитките, поне за някои групи животни. Това предполага, че дълбокото море може да защитава от изчезване животните по-успешно от плитководните крайбрежни области.
“Обаче не трябва да предполагаме, че дълбокото море е устоичиво на всякакви, причинени от човека, смущения” – каза Туй. Той добави, че това би било грешно разбиране на резултатите на екипа.
Учените разказаха подробно своите разкритя онлайн на 21 май във вестника Proceedings of the Royal Society B.
Дезоксирибонуклеиновата киселина ДНК е генетичния материал на всеки жив организъм. Генетичната информация в молекулата на ДНК се кодира от нуклеотидите гуанин, аденин, тимин и цитозин. Те правят последователностите, които кодират аминокиселините. ДНК има двойно спирална структура. Гръбнака на двойната спирала е изграден от дезоксирибоза и фосфатна група. Нуклеотидите са свързани с помощта на водородни връзки на принципа на комплементарносттаи така формират двойната спирала. ДНК е плътно пакетирана в хромозомите, намиращи се в ядрото на клетката. Най–малкия функционален сегмент от ДНК се нарича ген. Във всеки ген последователността на нуклеотидите варира с повтори, инсерции/делеции и транзиции/трансверсии между индивидите. Това води до вариации в самите видове. Генетичните вариации се изследват с цел да се изучи ефективния популационен размер, популационната история, която включва миграции и скорошно разширение, популационна структура и различни генетични заболявания.
Генотипизирането е процес на анализиране на индивидуалния генотип, чрез изследване на ДНК последователностите и сравняването им с тези на друг индивид. Този термин главно се използва, за да опише метода на определяне на ДНК – маркерни алели, които един индивид носи в даден геномен локус. Това улеснява идентифицирането на наследствени белези на даден индивид в неговото семейство и също така как те се различават между отделните видове. Много алели са в доминиращи или рецесивни форми, но те също така могат да се експресират по различни начини, така че даден белег да бъде унаследен в различни вариации. С други думи, генотипизирането е молекулярния код на ДНК, който води до изучаване на фенотипа на даден организъм. Редица изследвания успешно са направени за идентификация на ДНК региони, които увеличават реализирането на белезите. Разработени са успешни тестове за идентификация на носителство на определени белези с помощта на редица видове генетични маркери.
Митохондриална ДНК / мтДНК/. Митохондриалната ДНК е малка циклична молекула която има приблизително 37 гени, кодиращи 22 тРНК – и, 2 рРНК – и 13 иРНК – и в цитохром в кодиращ регион, който се използва за целта на филогенетични изследвания. Филогенетичните изследвания също се провеждат и в един некодиращ регион, (D-loop), който контролира експресията на мтДНК. мтДНК полиморфизми са широко използвани за определяне на структурата на популацията, различия между видовете и еволюционни взаимоотношения.
RFLPs (Restriction Fragment Length Polymorphism,полиморфизми в дължината на рестрикционните фрагменти). Те са базирани на нарязването на веригата на ДНК с известни рестрикционни ензими. Отделните фрагменти обикновенно се различават, поради точкови мутации, които създават/ нарушават мястото на срязване на ДНК или чрез делеции/инсерции могат да променят дължината на рестрикционния фрагмент. RFLPsса широко използвани като кодоминиращи маркери. За целта на този метод ДНК трябва да е с много високо качество. Въпреки това, този метод е много подходящ за филогенетични изследвания, въпреки че поради тежката методология на прилагането му да става все по–малко надежден.
AFLPs (Amplification Fragment Length Polymorphism, полиморфизми по дължина на амплифицираните фрагменти). Този метод се отличава от предходния по наличието или отсъствието на рестрикционни фрагменти а не по големината на фрагментите. Нормално AFLP праймерите са строго специфични към таргетното рестрикционно място за целия нарязан геном. Когато тези маркери са доминантни, те могат да се използват само за оценка на генетичната вариабилност например при ДНК фингър принтинг / DNA finger printing / и не могат да се използват при популационни генетични изследвания
RAPD (Random Amplified Polymorphic DNA, Случайно амплифицирани ДНК полиморфизми). Метода се базира на къси арбитражни праймери, които се свързват към дадено място в последователността на ДНК, без това да е предварително известно, на случаен принцип. Получените таргетни продукти се амплифицират и изследват. В случай на мутации, несъответствия между таргета и праймера, те ще се отразят на продукта. Това са доминантни маркери, като детекцията на полиморфизми е ограничено. По принцип, ако се използват за доминантни маркери за регистриране на хетерозиготност, необходими са поне още два кодоминантни.
Алозими и Изозими. Те са варианти на един и същ ензим. Разликата между тях е кодирана от различни алели на различни гени. Като продукт на генната дубликация, ако един вариант преминава в поколението, друг може да бъде загубен в резултат на мутация, следователно показва генетична вариация. Те често се използват като генетични маркери. Тези молекулярни маркери се използват в популационния генетичен анализ и се изследват с помощта на гел електрофореза, основана на ензимния електричен заряд. Тъй като много ензими са невариативни в популациите, използването на изозими и алозими като молекулярни маркери за генетични изследвания е ограничено.
SNPs / единични нуклеотидни полиморфизми, single nucleotide polymorphisms/. Те представляват промяна на една база в геномната последователност. Използват се главно като би – алелни, кодоминантни генетични маркери, тъй като показват полиморфизъм на ниво молекула ДНК. Генотипизирането със SNPs зависи от сравняването на локус – специфични последователности, които са на различни хромозоми. Тези маркери се нуждаят от локус специфично праймери и също са ограничени от гледна точка изследване на хетерозиготността.
Микросателити /Microsatellites /. Микросателитите са последователности от ДНК, които имат къси тандемни повтори. Тандемните повтори варират между индивидите, така че няма индивид с едни и същи повтори с друг. Микросателитите се използват в криминалистиката, диагностиката на болести, популационно генетични изследвания, в консервационната генетика ианализ на свързаност, поради техния полиморфизъм и обилното им присъствие в генома.
Приложение на микросателитните маркери
Генетичните изследвания, базирани на микросателити са потвърдени от проучвания на родствени връзки при аквакултури. В това проучване,индивид на морски охлюв Haliotis asinine е генотипизиран чрез анализ на полиморфни микросателити. 5 полиморфни локуса са изследвани за да се индентифицират родителите, получени от 3 различни кръстоски, което се постига от съчетаване на алели от един локус. 96% от родителството бе потвърдено.При поколение, получено при кръстоска на един родител, само един локус потвърждава наследството. Това изследване също така води до заключението, че микросателитите могат да служат като маркер при кръстосването и подобряване на програмите за успешно поддържане на генетичното разнообразие. Генетичната структура на домашните видове, която се цели от процеса на одомашняването, чрез генетични изследвания и анализи е направена в Тунис на зайци с помощта на микросателитни маркери. Детайлизирано се анализира генетичното разнообразия на тунизийските популации зайци. При това изследване 50 заешки популации от населени места от Тозур до Гафза са анализирани по 36 микросателитни маркери, въз основа на което са гентопизирани 294. Генетичното разнообразие между популациите показва, че 98,9% от цялото генетично разнообразие се изяснява с индивидуалната вариабилност с хетерозиготност варираща от 0,3 до 0,53. Този анализ не само помага за консервацията на популациите, но също така спомага идентификацията на локуси за икономически важни белези. При вълците са изследвани реколонизаторските процесис помощта на популационната генетика. Вълците от Алпите и Апенините са генотипизирани с помощта на 12 микросателитни локуса и е изяснено, че вълците от Алпите показват ниско генетично разнообразие в сравнение с тези от Апенините. За да се докажат възможностите на микросателитните маркери са изследвани кучета. Кучетата нормално се различават по фенотипни белези, такива като размер, форма, окраска на козината и поведение. Въпреки тези различия, 28 породи кучета са анализирани за генетични вариации с помощта на 100 микросателитни маркери. Получените породи – специфични алелни честоти са използвани за интерпретация на генетичната дистанция между породите. Получените резултати също показват, че хетерозиготността намалява когато популацията намалява размера си.
Когато микросателитните маркери присъстват в половите хромозоми, те също така се използват за определяне на пола. Консистенцията на маркерите за определяне на Х и У – хромозомите, дори и в полово незрели индивиди, води до надеждността на микросателитните маркери при определяне на пола.
Определяне на пола
Фундаментален процес при повечето видове е свързан с половия фенотип, който определя бъдещето на индивида от ембрионалния период. Механизма на половата детерминация води до развитието на ембриона по два различни пътя: на женски и мъжкия фенотип. Идентификацията на пола е много важен критерий в еволюцията, природозащитна цел, пренаталната диагностика, криминалистиката, популационната генетика и също така при изследвания на застрашени от изчезване видове. Половото определяне е разделено на две големи категории: определяне на пола, зависещо от околната среда (ESD) и генетично определяне на пола (GSD). При първата категория, пола се определя от външни сигнали след оплождането, което означава, че пола в който зиготата диференцира не зависи от генетичната хромозомна композиция. При бозайниците определянето на пола главно зависи от хромозомната конституция на гаметите. Пола се определя от половите хромозоми, като ХХ определя женски, а ХУ мъжки индивид. В генома на бозайниците, У хромозомата носи определен набор от гени, които определят бащинството. Присъствието на SRY(sex determination gene, ген за полово детерминиране) на късото рамо на У хромозомите позволява определянето на пола. У – хромозомните специфични единични нуклеотидни полиморфизми SNPs имат ниско мутационно ниво и се използват У – специфични микросателити. Sry гена също се използва като директен филогенетичен маркер. Sry гена принадлежи към фамилията на Sox гени, които кодират група от транскрипционни фактори, свързващи се с малката бразда на двойната спирала ДНК. Тези Sox гени принадлежат към супер – фамилия от гени, характеризиращи се с хомологни последователности, наречени високо подвижна група / high mobility group HMG box/. Известни са повече от 20 Sox гени при бозайниците, въпреки че някой от тях нямат отношение за половата детерминация. Sox9 гена е установен, че се включва в определянето на пола, като неговата експресия е специфична за мъжките гонади на птици и бозайници и няма експресия при женските. Sox гените се регулират от Sry гена.
Цинк фингър домейни /Zinc finger domains/.ZFY е ген за цинк – фингър протеин кодиран в У – хромозомата, ZFX съответно в Х – хромозомата. В Япония е експериментирано определянето на пола при мармозетки на основа на тези гени, с помощта на PCR на полиморфизми в дължината на рестрикционните фрагменти (RFLP).След като са получени определени фрагменти и след това са нарязани с определени ензими, са открити различни ивици при гелната електрофореза, характеризиращи двата пола.
Амелогенин. Амелогенина е главен протеин, който формира външния емайлов слой на зъбите. AMELX/AMELYгените са хомологни последователности, които се намират в половите хромозоми на бозайниците. Предимствата да се използва тази техника е тази, че амплификацията на двата амилогенина AMELX/AMELY хоомлогни последователности може да се направи в една реакция. Такива изследвания са направени с комерсиална цел при кози. Първо са клонирани и определени интронните последователностти на AMELX/AMELY гените на козите от мъжки и от женски индивиди / пробата се взима, като тъкан от ушите/. Резултатите базирани на на PCR на полиморфизми в дължината на рестрикционните фрагменти (RFLP) и Southern blot хибридизация, показват, че в AMELY гена има повече делеции/инсерции, в сравнение с AMELX гена и също така че intron 5 има само 48% сходност с този на AMELX гена. След това при амплификацията на фрагменти от двете полови хромозоми изолирани на агарозен гел с PCR, използвайки полово – специфични праймери, са диференцирали пола на етап бластомер / ранно ембрионално развитие/. Този метод е широко използван, поради това че за разлика от детекцията чрез SRY gene, тук лесно се избягва проблема със замърсяването на пробата и грешен резултат. Предпочита се и пред ZFY/ZFX генна детекция на пола, поради своята чувствителност, акуратност, надеждност и приложимост и дори заради това, че е приложим дори и при 0.5ng изолирана начална/ матрична/ ДНК.
Предимства на микросателитите
Най-важното предимство на използването на микросателитите за различни изследвания е това, че те се нуждаят от малко количество матрична ДНК (10-100ng). Наличието на микросателитите в геномната ДНК и тяхната случайност в разпределението им е допълнително позитивен критерий. Друго полезно качество е значителното им ниво на полиморфизъм. Профила на ивиците може да бъде интерпретиран от гледна точка на локуси и алелни кодоминантни маркери. Големината на алелите може да бъде определена с голяма степен на точност. Микросателитите са доста подходящи за използване на мултиплексен PCR. Те се използват в редица приложения като криминалистиката, диагностиката и определянето на човешки болести, консервационната биология и др. Процеса може да бъде напълно автоматизиран.
Дизайн на микросателитни маркери/ праймери
С помощта на PRIMER3 софтуер може да се направи дизайн на микросателитни маркери и респективно праймери за тях, за конкретния вид, на който предстои анализ. Може също така да се използва MULTIPLX program за да се групират праймери за мултиплексенPCR. Основната цел на добрите праймери е да се получи ефикасна и достатъчна амплификация. Качеството на праймерите е пропорционално науспеха на амплификацията. Дължината на праймерите е свързана със спецификата на амплификацията.
Най-чести техники за генотипизиране
Генотипизирането може да бъде постигнато с помощта на много техники. RFLPs (Restriction Fragment Length Polymorphism,полиморфизми в дължината на рестрикционните фрагменти); AFLPs (Amplification Fragment Length Polymorphism, полиморфизми по дължина на амплифицираните фрагменти) ; RAPD (Random Amplified Polymorphic DNA, Случайно амплифицирани ДНК полиморфизми); SNPs / единични нуклеотидни полиморфизми, single nucleotide polymorphisms/ и полимеразна верижна реакция,polymerase chain reaction (PCR). Това са само някои от най-успешните и ефективни гехники, използвани за генериране на голям брой анонимни ДНК маркери за животни и растения.
Мултиплексен PCR е много успешен и широко използван похват на генотипизиране. При него е възможна амплификацията на два и повече продукта в една реакция. Амплифицират се много региони от една матрична ДНК или се използват няколко матрични ДНК – и повече от един набор праймери в една реакция. Използва се с цел качествен генно – експресионен анализ, криминалистиката, диагностичните лаборатории и др, на еукариотни и прокариотни организми. PCR с флуоресцентно белязани праймери може да генотипизира животинска популация, носеща нормални и мутантни гени.(Qiagen Multiplex PCR handbook, October 2010).
Приложение на мултиплексния PCR
При животни/човека: Анализ на сателитна ДНК, генотипизиране на трангенни животни, анализ на свързаността, детекция на патогени, определяне на пола, детекция на мутации и качествен и количествен анализ на генна експресия.
При растения: ГМО анализ, генотипизиране на трангенни растения, анализ на свързаността, детекция на патогени, определяне на пола, детекция на мутации и качествен и количествен анализ на генна
При бактериите/вирусите: Хигиенен анализ, диагностика/патогенна детекция и качествен и количествен анализ на генната експресия.
PCR Инхибитори
Много учени са изправени пред предизвикателствата на успешната PCR амплификация. Инхибиторите взаимодействат или директно с матричната ДНК или с ДНК полимеразата, като или намаляват количеството на продукта или напълно стопират реакцията. Магнезия, който е критичен кофактор на ДНК полимеразата е обичайна мишена на тези инхибитори. Те се свързват с магнезия или намаляват концентрацията му и така инхибират PCR. Обичайно тези инхибитори се намират в кръвта, дамаски, тъканните проби, почвени източници в резултат на излишък на калиев хлорид, натриев хлорид и други соли. Също така ги има в присъствието на изо – детергенти, фенол, етанол и други алкохоли.
Applied Biosystems имат дългогодишен опит в доставяне на инструменти, реагенти и софтуер за био – научните департаменти. Традицията в създаването и въвеждането на иновации в областта на генетичните изследвания бе продължена с интродуцирането на 3130xl Genetic Analyzers. 16 – капиларния 3130 xl генетичен анализатор е доказал своето предимство и ползите от техниката на Applied Biosystems с подсигуряването на високо качество на данните, бързина, автоматизация и надеждност при секвениране, ре – секвениране, генотипизиране и фрагментен анализ. Тази система вклъчва също много полезни софтуери като Sequencing analysis software / Софтуер за секвенционен анализ/, SeqScape® и Gene Mapper. Sequencing analysis осигурява, анализира и показва секвенционните данни. SeqScape® се използва за детекция на мутации и профилиране. GeneMapper е идеален инструмент обхващаш множество функции за генотипизиране, алелен анализ, определяне големината на фрагментите и SNP анализ. Quality Values (QV) е предназначена за анализ на фрагментите и всеки един от тях лесно може да бъде идентифициран. Приложения включващи микросателитен анализ / на диплоиди и полиплоиди/, картиране, SNP анализ, AFLP, флуоресцент свързан количествен анализ, включващ загуба на хетерозиготност и конформационно определяне.
Данните от генотипизирането се използват за анализ и изучаване на геномното картиране, популационната генетика. Генотипизирането с неутрални маркери позволява определянето на мутации, които са пропорционални на полиморфизма на неутралните маркери. Степента на мутации спомага за оценка на генетичната дистанция и също се наблюдава при предаването на алелите от родителите на поколението, като данните се използват за анализ на свързаността и родословието на индивидите. Генотипизирането на основа на микросателитни маркери също така се използва при идентификация на бащинство, криминалистика и в популационната генетика.
В самото начало на месец август българския народ и църква отбелязват паметта на седемте братя Макавеи и тяхната майка Соломония. Те загиват в защита на своята вяра.
След смъртта на баща си Антиох ІІІ през 175г. пр. н. е. на сирийския престол застава неговия по-малък син Антиох ІV Епифан. За разлика от своя баща, който се отнасял толератно към подчинените народи-новия владетел променя своята политика спрямо тях.
Престоят му в Рим като пленник се отразява и на неговите възгрледи. Там той се запознава с гръко-римската религиозна философия. След като наследява трона от баща си – Антиох ІV въвежда елинската култура и религия в своите земи. За да реализира тези си свои намерения, той затваря или разрушава множество храмове на местното еврейско население.
Тези негови действия срещат съпротивата на еврейския народ , която бива жестоко потушена. Жертва на тези събития са и братята Макавеи и тяхната майка Соломония. Те произлизат от еврейския знатен род на Макавеите. Поради това сирийския цар ги принуждава да се откажат от своите религиозни вярвания и да приемат елинските традиции, като в замяна им подари живота, но те отказват. След като вижда, че доброволно няма да се откажат от своите традици и вяра – Антиох ІV заповядва да бъдат убити.
Няколко десетилетия по-късно, през 140г. пр. н. е. друг представител на този род на име Юда Макавей ще поведе евреите срещу армията на Антиох Епифан и ще освободи еврейския народ.
В миналото на този ден старите хора са извършвали гадания свързани с времето. Това те правели за да разберат какво ще е времето през следващите дванайсет месеца. Като винаги са почвали от септември и това не е случайно, тъй като на Симеоновден-1.09 започва църковната нова година.
Пак на същия ден се слага празнична трапеза в дома на тъста. Всички зетьове в едно семейство се събират като поднасят дарове на своя тъст и му целуват ръка. Домакините ги посрещат с вино и пресни питки. В някои райони на страната този празник се нарича и Зетьовден. След празничната гощавка най-възрастния зет започва да гони по-младите из хармана. Това се прави с цел да има по-голям приплод при домашните животни.
Тези ритуални действия са наследство от нашето далечно минало. Те представляват вечния стремеж на хората за здраве и материално благополучие.
Изследователи наблюдаваха вид риба, за да подпомогнат разкриването на една от най-големите мистерии в еволюционната биология.
В много видове животни и растения, индивиди от същата популация често са с различни варианти на оцветяване. Но мистерията, която остава, е защо един цвят, рано или къsно, не замества други като следствие на естествения отбор.
Изследване, публикувано в Journal of Evolutionary Biology (Вестник на Еволюционната Биология), се загледа във вид сладководна риба, която плува във водите на Северна Америка, за да проучи как различните цветове се запазват във вида.
Водещият изследовател, Уил Сoуърсби, докторант в Университета Монаш, каза че причините, поради които различните цветови варианти съществуват в популациите, когато всъщност трябва по равно да преминат през естествен отбор, още са голям въпрос и дори остават неизвестни за някои видове.
“Смисълът на тази дейност лежи във фундаменталния въпрос: как и защо съществуват в природата варианти на едно и също животно” – каза Соуърсби.
“Цветови варианти от същия вид са поразителен пример за биологична вариация. Обаче важността на адаптирането и какви еволюционни процеси ги запазват, остава неизвестно.”
Соуърсби каза, че екипът изследвал вид риба наречен червена дяволска цихлида, която има два цвята – единият е тъмен (сиво към черно), а другият е златен (жълто към червено).
Рибата със златно оцветяване генетично доминира, но тъмният цвят е много по-често срещан.
“При този вид, по-тъмните индивиди изглежда са способни да променят нюансите на техния цвят и шарки, за да могат по-добре да отговарят на околната среда” – продължи той.
“Искахме да преценим дали това играе роля в съществуването на различни цветове в популация и защо златният вариант на рибата е по-рядко срещан.”
Изследователите заснеха червената дяволска цихлида на тъмна и светла повърхност. Снимките след това бяха анализирани, за да бъде измерено количеството на промяна в сенките на цвета на тялото на рибата. След анализа, те откриха, че по-тъмната риба може да променя яркостта си, за да отговаря на повърхността, на която се намира, а златната риба не може.
“Тези резултати предполагат, че разликата, в способността на един вид да отговаря на фона, може да изиграе потенциално важна роля за запазването на цветовите честоти в природата” – каза Соуърсби.
Изследователският екип, включае доцент Боб Уонг от School of Biological Sciences и д-р Топи Летонен от Турукскуя Университет, се надява да направи повече в тази област.
“Имайки предвид сложните цветови варианти при този вид, трябва повече работа за да разберем как цветовите разлики могат да повлияят на начина, по който различните хищници възприемат тъмните и златни индивиди и различните условия на околната среда” – каза Соуърсби.
Този сайт използва ‘бисквитки’ (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.ПриемамПрочети повече
Правила на поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Плодовете на мушмулата са сбор от витамини, минерали и изкушаващи вкуса удоволствия, а тя е от семейството на розоцветните растения. Дръвчето е с малки размери, достигащи до максимум четири метра, големи листа с мъхеста долна страна и нежни цветове с нюанси от деликатно бяло до кремаво жълто. Присъщ за красивите цветчета на мушмулата (от лат: mespilus germanica) е силният, наситен аромат.
Митохондриална ДНК / мтДНК/.
AFLPs (Amplification Fragment Length Polymorphism, полиморфизми по дължина на амплифицираните фрагменти). Този метод се отличава от предходния по наличието или отсъствието на рестрикционни фрагменти а не по големината на фрагментите. Нормално AFLP праймерите са строго специфични към таргетното рестрикционно място за целия нарязан геном. Когато тези маркери са доминантни, те могат да се използват само за оценка на генетичната вариабилност например при ДНК фингър принтинг / DNA finger printing / и не могат да се използват при популационни генетични изследвания
