Откриване на астероиди, заплашващи Земята

Читател
-
0
Откриване на астероиди, заплашващи Земята
Finding-the-Asteroids-That-Threaten-EarthИзображението показва преминаването на астероид 2012 DA14 през Земно-лунната система на 15 Февруари 2013. 

Със създаването на космически телескоп, който „дебне“ за астероиди, фондацията B612 има за цел да проследи хилядите непознати астероиди , които могат да се окажат потенциална заплаха за Земята.

През март 2013 г. астероид с размерите на едно и половина футболни игрища прелетя на около 240 000 мили от Земята. Ако тази космическа скала беше ударила земната повърхност, щеше да изравни със земята област с размера на Залива Сан Франциско. Ако астероидът беше паднал в Тихия океан, ударът щеше да изпрати цунами към всичките му брегове.

Но това, което е наистина притеснително за точно този астероид, наречен 2013 ET, е че никой нямаше идея че се е насочил към земята преди 3-ти март 2013 г.

Скот Хъбард, професор-консултант по аеронавтика и астронавтика в Станфорд мисли, че можем да направим нещо по отношение на това. Хъбард, бивш директор на центъра за изследване на НАСА – Еймс, е също и програмен архитект за фондацията B612, която има за цел да проследи стотиците хиляди непознати астероиди, които могат да са потенциална заплаха за Земята.

Много астероиди, които преминават в близост до Земята подобно на 2013 ET или 2012 DA14, астероидът с размери на футболно игрище навлязъл в орбитата на комуникационните сателити на Земята през февруари същата година, имат необичайно дълги орбити.

Има около милион от тези близки до Земята астероиди, които са с дължина над 100 метра (300 фута). Но понеже те са сравнително малки и прекарват много време далеч от Земята, обикновено учените ги намират само по случайност.

„Знаем че около 90 до 95 процента от астероидите са по-дълги от километър,“ казва Хъбард.“ Но ние познаваме само около 1 процент от астероидите, които са в диапазона до 100м.“

Това е притеснително, имайки в предвид, че сблъсъкът със 100-метров астероид ще бъде еквивалентен на детонирането на 100 мегатонова водородна бомба.

Първата стъпка напред към защитаването на планетата от тези астероиди, според Хъбард е да ги открием. С тази цел B612 започва кампания за набиране на публични средства за построяването на космически телескоп, ловец на астероиди наречен „Сентинел“ (англ.Страж) 

Близките до Земята астероиди са особено трудни за забелязване. В допълнение на това, че са относително малки, те са изградени главно от черен въглерод, така че сливат с черния фон на космоса. Бивайки в тъмни цветове, скалите абсорбират и значително количество топлина, което обаче ще ги направи по-очевидни за инфрачервените детектори планирани за уреда Сентинел.

„След като засечем астероид и го проследим за достатъчно дълго време за да можем да предскажем орбитата му, можем да приложим законите на физиката и да знаем къде ще бъде въпросния астероид след 50 или 100 години,“ каза Хъбард.

Използвайки този метод, Сентинел , чиято цена е около 450 милиона долара за построяването и изстрелването, трябва да открие почти всички астероиди по-големи от 140м, и около половината от тези с големина между 50 и 140 м.

„Фундаменталната технология която е нужна да се постигне това, съществува, ние просто трябва да демонстрираме, че детекторите са достатъчно чувствителни и са толкова прецизни, колкото ни е необходимо,“ каза още той.“Ние използваме наученото от два предишни космически телескопа – Кеплер, използван за откриването на екзопланети, и Шпитцер, който е инфрачервен телескоп. За сега всичко това изглежда доста възможно, но се нуждаем от прототип за да сме сигурни в дизайна.“

В случай, че Сентинел открие астероид на път към сблъсък със Земята, Хаябуса и космическото съоръжение за сериозни сблъсъци (с астероиди и комети) ще представи базова стратегия, за отразяване на сблъсъка: а именно да изпратим нещо по негова посока.

„Нужно е единствено да променим скоростта му с тази на една мравка, и с годините неговия курс ще се промени достатъчно, така че да пропусне Земята, не се нуждаем от атомна бомба, за да направим това.

Друг план включва „отклоняване на гравитацията“ , процес който представлява изпращане на обект в близост до астероида. Гравитационната интеракция между астероида и обекта измества скоростта на небесното тяло съвсем малко, но това изместване се увеличава с времето и астероида евентуално пропуска Земята.

Но нито едно от тези две решения няма да е възможно ако не знаем, че астероида се е насочил към нас поне няколко години предварително, и това прави инициативи от рода на Сентинел много по-важни.

Източник: Бйорн Кери, Станфорд Нюз
http://scitechdaily.com

Image: NASA/JPL-Caltech; B612 Foundation
Изображение: NASA/JPL-Caltech, Фондация B612

 

Първо биологично доказателство за свръхнова

Читател
-
0
Първо биологично доказателство за свръхнова
super_nova_galaxyОстанки от свръхнова в съзвездието Касиопея, около 11 000 св. Години далеч. Звездната експлозия се е случила преди 330 години (Кредит за изображението: NASA/CXC/SAO; Optical: NASA/STScI; Infrared: NASA/JPL-Caltech/Steward/O.Krause et al.)

Във фосилните останки от бактерии, обичащи желязото, изследователи от Клъстъра за открития на произхода и структурата на Вселената в Техническия Универистет на Мюнхен, откриха радиоактивен изотоп на желязото, който проследяват чак до появата на свръхнова звезда в нашето космическо съседство. Това е първия доказан биологичен отпечатък, свидетелстващ за взрив на Свръхнова на Земята. Определянето на възрастта на дълбоката сонда от дъното на Тихия Океан показа, че свръхновата се е появила преди 2.2 милиона години, грубо по времето когато съвременния човек се е развил.

Повечето от химическите елементи във вселената водят произхода си от взрива на ядрото на свръхнова. Когато една звезда приключи своя живот в гигантски взрив, тя изхвърля по-голямата част от своята маса в космоса. Радиоактивния железен изотоп Fe-60 се продуцира почти ексклузивно при подобен взрив на свръхнова. Заради своя период на полуразпад от 2.62 милиона години, което е кратко време в сравнение с възрастта на нашата соларна система, никакви изотопи причинени от взрив на свръхнова не би трябвало да присъстват на Земята. Затова всяко откритие на Fe-60 на Земята би индикирало взрив на свръхнова в космическото ни съседство. През 2004 беше открит Fe-60  за пръв път.

Така наречените магнетотактични бактерии живеят в седиментите на Земните океани, близо до седиментната повърхност. Те създават със своите клетки стотици малки кристали от магнетид (Fe3O4), всеки от които е около 80 нанометра в диаметър. Магнетотактичните бактерии приемат желязо от атмосферния прах, който навлиза в океана. Ядрения астрофизик Шон Бишоп от ТУ Мюнхен направи хипотеза, че и изотопът Fe-60 трябва да същестува в тези магнитни кристали продуцирани от бактериите, които са били живи по време на интеракцията на свръхновата с нашата планета. Тези бактериално продуцирани кристали, когато биват открити дълго след като бактериите са умрели, се наричат „магнетофосили.”

Шон Бишоп и неговите колеги анализират части от седиментното ядро, добито в Тихия океан от Океанската програма за проби, и датирана от времето преди 1.7 до 3.3 милиона години. Те взеха седиментни проби, отговарящи на интервалите от около 100 000 години, и ги подложиха на химически анализ, селективно разтваращ магнетофосилите и по този начин – екстрактирайки всякакъв наличен изотоп Fe-60.

Накрая, с помощта на ултра-чувствителен акселератор и система за масова спектрометрия в лабораторията Майер Лайбниц в Гарчинг,Мюнхен, изследователите откриха дразнещо малък намек за атоми на Fe-60 отпреди 2.2 млн. години, което пасва на очакваното време от феромангановото проучване. „Изглежда разумно да предположим, че този очевиден сигнал за Fe-60 може да бъде остатък от верижен магнетит формиран от бактерии на дъното на океана, докато остатъците от взрив на свръхнова навлизат през атмосферата.” каза изследователя Шон Бишоп. Той и неговия екип сега се подготвят да анализират втора проба от седиментното ядро, съдържаща около 10 пъти повече материал от първата, за да видят дали там също се съдържа сигнал за Fe-60 и ако е така, да направят карта на формата на този сигнал под формата на времева функция.

Системата на планетата Сатурн изглежда като антикварен магазин

Читател
-
0
Системата на планетата Сатурн изглежда като антикварен магазин

system of the planet Saturn

„Касини-Хюйгенс“ е съвместен проект на НАСА, Европейската космическа агенция и Италианската космическа агенция. 

Нов анализ на данните от космическия кораб на НАСА „Касини“ предполага, че спътниците и пръстените на планетата Сатурн са като… леко износени винтидж стоки от времето на раждането на нашата Слънчева система. Въпреки че повърхността им е „тонирана” от скорошни „замърсявания”, възрастта на тези тела е повече от 4 000 000 000 години. Те са от около времето, в което планетните тела в нашия „квартал“ на Вселената започнали да се оформят от протопланетна мъглявина, чийто облак, съставен от протопланетен материал все още бил в орбита около Слънцето, което вече било действаща звезда.

Водещият автор на изследването Джанрико Филаконе от Националния астрофизичен институт на Италия отбелязва, че новия анализ на данните за системата на Сатурн хвърля светлина върху химическата и физическата еволюция на цялата Слънчева система. Разбирането на тази еволюция изисква изучаването на само на спътниците или пръстените, но – и на взаимодействието между тези обекти.

Използваният нструмент VIMS (картографиращ спектрометър, работещ във видимия и в инфрачервения диапазон) дава информация за това, как по системата на Сатурн са разпределени водният лед и цветовете (които се смятат за признаци на неводен и органичен материал). И показанията на спектрометъра във видимата част показват, че оцветяването на пръстените и луните е повърхностно.

В инфрачервения диапазон VIMS е открил и огромни количества воден лед – прекалено много, за да се смята за донесен от комети или метеорити. Затова учените са направили извода, че ледът се е формирал в самото начало на образуването на Слънчевата система, тъй като Сатурн се върти извън пределите на т.нар. ледни линии. Условията във външната част на Слънчевата система благоприятстват съхраняването на водния лед (смятайте я за космически фризер). От вътрешната страна на тази линия водният лед и другите летящи вещества се разсейват доста по-лесно под действието на слънчевата топлина.

Цветната „патина” върху частиците на пръстените и луните съответства на тяхното разположение в системата на Сатурн. Така Енцелад избелва (или „варосва“) всичко наоколо с огромните си гейзери, от които в околното пространство се изхвърля воден лед. А колкото по-далече от Сатурн са спътниците, толкова по-червена е тяхната повърхност заради Феба – обект, дошъл тук от пояса на Кайпер и разсейващ наоколо червен прах (особено „страдат“ от това спътниците Хиперион и Япет).

Метеоритните дъждове извън пределите на Сатурн са придали на някои участъци от пръстените (основно – на пръстен В) червеникав оттенък. Според учените това е окисление на желязо или полициклични ароматни въглеводороди, прародители на по-сложни органични молекули.

Една от най-големите изненади на това проучване е аналогичната червеникава окраска на картофоподобния спътник Прометей и съседните частици от пръстена. Другите луни в този район са бели. Според Бони Бурати от Лабораторията за реактивно движение на НАСА, Прометей е образуван от материали от пръстена. Смята се, че частиците на пръстените са остатъци от разрушени спътници. Но, изглежда, е възможно и обратното – спътник на планетата да е формиран от материали от пръстен.

„Изследването на пръстените и луните на Сатурн ни дава възможността от „птичи поглед“ да наблюдаваме сложните процеси, извършващи се в в системата на Сатурн,

а може би – и в еволюцията на планетарни системи. Как изглежда и как се развива даден обект зависи много от неговото разположение в планератната система.“, казва Линда Спилкер, участничка в изследването.

Автор: Неделин Бояджиев
По материали от:
http://www.sciencedaily.com/
http://www.jpl.nasa.gov/

Превземането на Белград през 1717

Читател
-
0
Превземането на Белград през 1717

1716_Savoiski

На 5 август през 1716 г., принц Ойген Савойски разбива османците при Петроварадин (днешен Нови Сад). Австрийската армия, подсилена от унгарци и хървати, наброява около 85 000, докато османските сили, командвани от великия везир Силахадар Дамат Али Паша вероятно са наброявали около 120 – 130 000 души,част от които са протестантите – бунтовници от Трансилвания, както и кримски татари.

В следствие на победата, австрийците преминават в мощно настъпление, завършило с превземането на Белград през 1717, а съгласно мира от Пожаревац (1718), целия Белградски санджак е предаден на Австрия. Сърбия ще остане Австрийска до 1738г.

Клуб „Военна история“

Дървен тотем на 11 000 г.

Читател
-
0
Дървен тотем на 11 000 г.

wikimedia

През 19 век от торфено блато в Източна Русия е извадена мистериозна дървена статуя от преди 11 000 г. Датировката й е направена от германски учени преди седмица, която я прави най-старата дървена обработка намирана някога.

През 1997 г. е направен въглероден анализ на дървения идол, като датировката му била приблизително 9500 г.

Новият екип от учени са използвали нова технология за датиране, като го подложили на масова спектрометрия и така получили много по-точни резултати. Новия анализ показал, че всъщност дървената статуя е с 1500 г. по-стара от първия анализ. Преди 11 000 г. хората започват да стават доминиращият вид на Земята, това е и  доказателство за интелекта на вида ни от преди толкова много години.

Откритието е много важно и помага да разберем развитието на цивилизацията и изкуството в Евразия, дори самото човечеството като цяло.

Може да се каже, че ловците събирачи по онова време не са били никак по-назад от земеделските народи в Близкия изток.

Смята се, че идола е предназначен за религиозни и духовни цели, както и има изгубен език издълбан в него. Може би никога няма да разберем какво означават символи и какво е било посланието на хората преди 11 000 г..

Първоначално фигурата е била 5,3 метра висока, но след периода на СССР една част е изчезнала и в момента е само 2.8 метра.

DUGOeTS

Източник: http://www.iflscience.com/

Цветното зрение: червено-зеленото зрение на приматите

Читател
-
0
Цветното зрение: червено-зеленото зрение на приматите

130211110859Нашите очи са сложни органи, с ретина в задната част на очната ябълка, включваща стотици милиони неврони, които ни позволяват да видждаме, при това – цветно! 

Учените отдавна знаят, че някои ганглийни клетки на ретината – невроните, свързващи ретината към останалата част на мозъка – са настроени на специфични дължини на светлинните вълни (цветове). При хората, както – и при някои примати невроните се възбуждат от червения цвят и се потискат от зеления (който им действа успокоително), например. Важен е следният въпрос: как невроните успяват да дискриминират дължините на вълната, така че ние да можем да възприемаме цветовете?

Учените в лабораторията на Томас Еулер, професор в Университета в Тюбинген, са работили по проблема на ретиналната обработка на цветовете в продължение на няколко години. Тяхната статия в списание „Neuron“ показва, че независимо от това, дали ганглийните клетки реагират на цветовете зависи от хроматичното предпочитание на ветлочувствителни фоторецепторни клетки около тях. Изследвано било зрението на мишки, които имат поразително разпределение на фоторецепторите в цялата си ретина, със зелено-чувствителна горна половина и синьо-чувствителна долна половина.

Изследователите установили, че при стимулация със светлина, ганглийните клетки, които никога преди не са били „замесени“ в цветното зрение, станали цветен опонент, ако са разположени в близост до границата между зелено и синьо в ретината. Резултатите от тяхното изследване показват, че цветното зрение може да възникне от невронни вериги в ретината, които не се занимават с обработката на цветовете. Въпреки, че тези констатации се отнасят приоритетно за мишките, те представляват важен принос към нашето разбиране за обработката на цветовете при хората и при други примати, считани за цветни „специалисти“ сред бозайниците.

Сперматозоидни войни водени от женските?

Читател
-
0
Сперматозоидни войни водени от женските?

130610192951

Сперматозоидни войни водени от женските? Женските индивиди играят активна определяща роля при посткопулаторните процеси.

Според биолози от Колежа по изкуства и наука към университета в Сиракуза, женските индивиди играят по-съществена роля при избора на бащата, отколкото досега се е смятало. Техните открития са публикувани в статия озаглавена „Женските способстват за успешното оплождане при Drosophila melanogaster, публикувана юни месец (2013) в Proceedings of the National Academy of Sciences.

Учени оплождат женски мухи с две групи мъжки, на които главичките на сперматозоидите са оцветени в зелено и червено.

Водещият автор на статията Стефан Люполд (Stefan Lüpold), научен асистент в Департамента по биология в този колеж е на мнение, че тези наблюдения са важни за разбирането на половият отбор, междуполовият конфликт и коеволюцията на женските и мъжките полови белези. „Нашето изследване показва, че женските мухи не просто осигуряват статична арена за спермална конкуренция, но също така определят кой да бъде бащата на потомството им”, казва Люполд, който също така е и член на Pitnick Lab, където е направено изследването. Това е изследвано по различни показателя, включващи интервала между две поредни чифтосвания, честотата на поколенията, морфологията на органа за съхраняване на спермата и също така начина за съхраняване и използване на спермата.

„Женските способстват за успешното оплождане” е съавторска статия на Lüpold; Scott Pitnick и John Belote, преподавател по биология към  SU; Kirstin S. Berben, SU лабораторен техник; Mollie K. Manier, SU научен помощник; и Cecilia S. Blengini, докторант към National University of Córdoba (Argentina), която също работи в Pitnick Lab от няколко месеца по време на експеримента.

Разбирането на следкопулаторният сексуален отбор е трудно, поради затруднението да се наблюдават пряко събитията по време на оплодителният процес при видовете с вътрешно оплождане – от такива малки видове като Дрозофилата до големи като човека.  Начина на дискриминация на сперматозоидите от различни мъжки индивиди също е неясна.

Люполд и неговите колеги работят по тези проблеми на чифтосване на женските мухи от две групи мъжки като ги маркират с зелен и червени сперматозоиди. „Оцветяването на сперматозоидите позволява по- добре да се изследва физическото изместване на вече присъстващите сперматозоидите в органа за съхранение на сперма в женските индивиди от тези на втория мъжки индивид. Също така може да се види отстраняването на спермата от женската и пристрастното ѝ използване на сперма от единия или другия мъжки за оплождане.” Казва Pitnick, експерт по репродуктивна еволюция. Той и Люполд откриват, че времето за отстраняване на спермата от страна на женската е различно и зависи от количеството на спермата участваща в съревнованието за оплождане. „Колкото по-дълго изчаква женската да изхвърли спермата, толкова по-голяма е вероятността да се достигне до спермата на предния индивид и тя да бъде изместена от тази на втори мъжки,” казва Pitnick.

Такова изследване е показателно за Pitnick Lab, известни с водещи изследвания в областа на еволюцията и сексуалният отбор. В добавка към посткопулаторния сексуален отбор, работата в лабораторията се фокусира върху репродуктивната изолация, поведение на сперматозоидите, еволюция на живите организми и еволюция на мозъка.

„Тъй като женските индивиди при повечето видове се чифтосват с многобройни мъжки индивиди по време на репродуктивният си цикъл, сексуалната конкуренция и сексуалният  избор може да бъде разгледан и като форма на сперматозоидна конкуренция и скрит женски избор,” казва Pitnick. „Нашите изследвания показват, че морфологията на женската полова система, бързо се изменя, така че да пасне на определна мъжка морфология по време на определянето на бащинството. Фактически комплекса от взаимодействия на  еякулат – женска и сперматозоид – женска,  са правило, а не изключения.”

Люполд казва, че подобни отношения несъмнено доказват коеволюцията на половите системи при различни таксони. „Гигантските опашки на сперматозоидите показват на клетъчно ниво посткопулаторен еквивалент на опашката на пауна, в помощ при конкурирането за женският сексуален избор.”

Източник: www.sciencedaily.com
Превел: Димитра Лефтерова

Археолози откриха гробница на заможен микенски войн в Гърция

Читател
-
0
Археолози откриха гробница на заможен микенски войн в Гърция

image_3380_1-Mycenaean-WarriorМултинационална група от археолози откри гробница на възраст 3, 500 години близо до град Пилос

Мултинационална група от археолози откри гробница на възраст 3, 500 години близо до град Пилос, на югозападното крайбрежие на Гърция. В съоръжението, в което по всяка вероятност е погребан микенски войн, са открити над 1400 предмета: бронзови, сребърни и златни артефакти, накити, оръжия и брони.

Един от членовете на екипа на д-р Шари Стокър, преподавател в университета в Синсинати коментира откритието като „един от най-величествените примери за антично богатство, открито през последните 65 години в Континентална Гърция”.

Д-р Стокър и неговите колеги откриват гробницата, докато работят в района на известния Нестеров дворец, обширен комплекс, свързван с Омировите епопеи. Развалините на двореца са открити през 1939 в маслинова гора отново от археолози на Синсинатския универитет. Въпреки че е унищожен от пожар някъде около 1200г. пр. Хр., той безспорно е един от най-запазените дворци, датирани през Бронзовата епоха на Древна Гърция. Владетелят притежавал огромна територия с над 20 области с главни градове, заобиколени от множество слабо населени места.

 Една от причините за популярността на съоръжението е  Омировата „Одисея”. Нестеровият дворец е едно от местата на действие в епопеята – Телемах, синът на Одисей, посещава цар Нестор по време на пътешествието в търсене на изгубения си баща. Намерената гробница обаче, по думите на д-р Стокър, не принадлежи нито на повелия войска на страната на ахейците в „Илиада”  цар Нестор, нито на неговия баща Нелеус.

Въпреки това находката е може би от още по-голямо значение, тъй като е датирана 200 – 300 години преди времето на тези легендарни царе. Това означава, отново базирано на становище на д-р Стокър, че войнът, погребан там, вероятно е бил важна фигура по времето, когато Гърция е силно повлияна от Крит, първата европейска напреднала цивилизация. „Възможно е в гробницата да е бил погребан мощен владетел, войн или дори търговец, който почива на възраст около 30 – 35 години, но който спомага да се положат основните на Микенската култура, която по-късно процъфтява в региона”, коментира д-р Стокър.

Съоръжението е нагледен пример за богатството на част от съсловието на тази древна култура. Самият факт, че съдовете в гробницата са произведени от различни метали, а не са керамични, е доказателство за благосъстоянието на „незнайния войн”. „Наистина е забележително, че никакви керамични съдове не бяха намерени сред погребалните дарове. Всички чаши, стомни и кани, които открихме бяха направени от бронз, сребро или злато.”

 „Този представител на елита е придружен в отвъдното от около 50 типични за Минойската цивилизация камъни с издълбани върху тях различни изображения на богини, както и на бикове и играчи, опитващи се да яхнат биковите рога.” Освен това в гробницата са открити четири златни пръстена с фина инкрустация, пример за майсторството на минойските златари. Забележителна са и плочата с изображение на грифон с разперени криле, намерена между краката на погребания мъж, както и бронзово огледало с дръжка от слонова кост.

 Наборът от открити оръжия в гробницата включва дълъг 1м. меч, направен от слонова кост и няколко ками, една от които със златни инкрустации. Други подаръци за покойника в отвъдното биват бронзови кани, голям бронзов леген, бронзови ленти, вероятно част от неговото военно облекло, множество зъби от дива свиня, украса на шлема на война.

 В комбинации с този набор от оръжия, откритието на толкова много бижута в гробница на мъж оспорва разпространеното схващане за подчертано матриархалния характер на Минойската цивилизация, където само състоятелни жени са получавали такъв тип богато погребение.

Неминуемо находката би накарала археолозите да преосмислят кога точно районът около двореца на Пилос започва да процъфтява. „Това би било по-рано, отколкото се смяташе, щом жителите, някак, независимо дали с търговия или сила (например набези) са придобили  този богат набор от ценни предмети, открити в гробницата”.

Голяма част от тях са направени в Крит в силно изразен минойски стил, непознат за територията на Континентална Гърция през 1500г. пр. Хр.

Археолозите стигат до подобни изводи и относно жилището на „незнайния войн”. Според тях той вероятно е живеел на разположена на върха на хълм цитадела по времето, когато първите богати имения започват да се строят със стени от нарязани каменни блокове в стила, който по-късно се асоциира като типичен за о. Крит. и Минойската култура с неговите декорирани с пъстри рисунки стени.

Автор: Екатерина Ангелова
Източник: www.sci-news.com/

Невиждана късноантична мозайка открита в Турция

Читател
-
0
Невиждана късноантична мозайка открита в Турция

image_3406-Doliche-Mosaic

Копаейки  на мястото на античния град Доличе в Турция, археолозите откриват зашеметяваща мозайка, която е използвана като подова настилка на вила от късната Античност (3-7 век пр. Хр.).

„Древният град Доличе, който се намира в близост до днешния град Дюлюк, е бил част от провинция Сирия в римско време. Днес той се намира в периферията на турския метрополис Газиантеп“, съобщава член на екипа, проф. Енгелберт Уинтър, от университета Мюнщер, Германия.

„Градът е едно от малкото места, в което сирийската градска култура от елинистично-римската епоха все още може да бъде изследвана. Най-значимото ни откритие е висококачествената мозайка в комплекса от сгради, чийто двор е обграден с колони, които първоначално са обхващали 100 кв. м.“, прибавя още д-р Михаел Бльомер, също от Мюнщерския университет.

Според екипа голямата мозайка, украсяваща пода на луксозната градска вила, е от преди 1 500 години.„Заради размерът и прецизността на съставената поредица от геометрични мотиви, мозайката е един от най-красивите примери за късноантичното мозаечно изкуство в региона“, казва д-р Бльомер.

„Тази и другите намерени находки вече разкриват потенциала, че може да се направи по-нататъчни изследвания, свързани със средата на местния елит и въпросите, отнасящи се до луксозното обзавеждане в градската зона“, допълва той. Освен това, археолозите откриват обикновени къщи, алеи и водопроводи, които обещават да дадат нов поглед върху ежедневния живот на хората и институциите в Доличе.

През 2016 г. се планира разкопките да обхванат всички обществени зони на древния град. „С помощта на различни методи се надяваме да получим достоверна представа за северния сирийски град от елинистичната епоха до времената на кръстоносците (1096 – 1291). Също така очакваме да се изясни концепцията за материалната култура и местните идентичности в района, тъй като изследването им е все още в начален стадий по отношение на древна Сирия“, обобщават археолозите.

Автор: Магдалена Джунова
Източник: http://www.sci-news.com/

Данни от Вояджър 1 сочат към междузвездно бъдеще

Читател
-
0
Данни от Вояджър 1 сочат към междузвездно бъдеще

voyager

Данни от Вояджър 1 показват, че космическия апарат се е натъкнал на регион от космоса, където честотата на заредени частици от извън Слънчевата ни система доста се е повишила.  Учените наблюдавайки това бързо повишение, се доближават до неизбежното заключение, че първият междузвезден пратеник на човечеството вече е на ръба на Слънчевата система.

„По законите на физиката някой ден Вояджър, ще стане първия обект направен от хора, който ще влезе в междузвездното пространство, но все още не знаем кога ще дойде този някой ден.“ – казва Ед Стоун, учен от проекта Вояджър от Калифорнийския Технологичен Институт в Пасадина – „Последните данни сочат, че вече очевидно сме в нов регион, където нещата се променят по-бързо.  Много е вълнуващо. Доближаваме границите на Слънчевата система.“

Данните пътуват  16 часа и 38 минути преминавайки 17.8 милиарда километра от Вояджър  до антените на НАСА на Земята, носейки броя на заредените частици измерени от двата високо енергийни телескопа на борда на 34 годишния апарат. Тези енергийно заредени частици са били отделени когато звезди от нашия „звезден кварта“ са се превърнали в супернови.

1...135136137...170страница 136 на 170