Алгебрата (от арабски ал джабр — „смятане с букви”) е дял на математиката, обобщение на аритметиката, в което се използват буквени обозначения за числата.
Условно в алгебрата може да бъдат определени следните направления:
* елементарна алгебра — най-стария дял на алгебрата, в който се изучават алгебричните изрази и уравнения с елементи естествени и комплексни числа.
* абстрактна алгебра или висша алгебра — дял от математика, базиран на аксиоматичния подход за изучаването на алгебрични системи, като групи,тела, полета, и пръстени.
* свойствата на векторните пространства се изучават в линейната алгебра.
* компютърната алгебра, се занимава със създаването и изучаването на алгоритми за символни пресмятания с математически обекти, при мерносимволно диференциране и интегриране.
Думата „алгебра” се среща също в названието на различни алгебрични системи, като:
* алгебра над поле
* булева алгебра
* сигма-алгебра
Най-рано термина се среща през 825 в трудовете на арабския учен Ал Хорезми. Думата „ал джабр” означава пренос.
Алгебрата е развита от вавилонците и, изглежда, датира от дните на Старовавилонското царство (около 2050 – 1650 г. пр. Хр.). Те са я използвали в линейните и квадратното уравнения, които са открили по това време. Обаче използването на алгебрата заедно с квадратните уравнения може да е започнало по-късно отколкото откриването на което и да е от двете. В алгебричните квадратни уравнения, които са били открити след 300 г. пр. Хр., неизвестните величини са тези, които ние означаваме с х и неговата реципрочна стойност 1/х. Обаче въпреки цялата си изобретателност вавилонците никога не са имали такива удобни означения и винаги са представяли неизвестните числа с думи.
Автори: гл.ас. Стоян Долапчиев от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“,
доц. д-р Елица Петрова НВУ „В. Левски“
Настоящата разработка се основава на задълбоченото проучване на жития на славянските просветители Константин-Кирил Философ, Методий, Климент и Наум; жития на отшелниците Иван Рилски, Прохор Пшински, Гавраил Лесновски, Йоаким Осоговски (Сарандапорски); жития на жените – светици Юлияния, Филотея Темнишка, Параскева Епиватска – Петка Търновска; жития на държавните и църковни дейци: Михаил Воин, Патриарх Йоаким Първи, Иларион Мъгленски, Митрополит Петър, Теодосий Търновски, Ромил Видински и жития на мъчениците Георги Нови Софийски, Николай (Никола) Нови Софийски.
На базата на житиеписните творби се правят изводи за семейното възпитание и образованието, получавано в училища, школи и манастири. В таблична форма се представя нагледно възпитанието, обучението и образованието на светците според житиеписните творби. Изследват се не само житията на посочените светци, но се прави и съпоставка между техния живот, начин на възпитание и получено образование – религиозно и светско.
Семейната среда оказва пряко влияние върху образованието, възпитанието и живота на разглежданите светци и светици. При повечето от тях се набляга на аристократичния произход на родителите, което осигурява много добри материални и духовни възможности за развитие – за възпитание, обучение и образование. Децата израстват в „добър род”.
Родителите в повечето случаи са „благочестиви християни”, т.е. – те спазват божиите закони и възпитават децата си в нравствено-религиозните добродетели на християнството. Посочва се, че децата са въведени от ранна възраст в християнската религия чрез покръстването. Източно-православната християнска традиция влияе върху подрастващите и е определяща за тяхното образование.
Можем да твърдим, че е налице житийната схема, характерна за мнозинството от житийните творби, в която родителите са заможни, от добър род, благочестиви и богобоязливи християни. Възможно е известно идеализиране на семейната среда на светеца с оглед на неговия по-нататъшен житейски път, но религиозно-нравствената насока на възпитанието в семейството на много от тях едва ли може да се отрече. В същото време, по този начин се възпитава и подобна религиозност и у тези, които се запознават с житийните творби и героите, техните родители и семейства да им служат за нравствен пример.
Изглежда, още през Средновековието християнската църква залага много на семейството. Внушават се и се препоръчват прояви на милосърдие, на човечност и на помощ от по-богати към по-бедни хора. Този принцип, който стои в основата на християнската религия, същевременно спомага за стабилността на обществото и за осъществяване на класовия мир.
В някои случаи няма конкретни сведения за родното място и семейството на светеца или светицата, но се посочват нравствено-религиозни добродетели, типични за християнството: богобоязливост, кротост, търпение, смирение, щедрост към по-бедните, мъдрост още от ранна детска възраст, почитане на родителите, любов и твърдост в отстояването на вяра и народност.
Табл.Възпитание, обучение и образование според житиеписните творби
Възпитание, обучение и образование
В жития на светци
Константин-Кирил Философ
„Когато го дадоха на учение, той с бистрата си памет преуспяваше в науките повече от всички ученици, та беше за почуда на всички.”[1]
„Същият Константин от младини живя в чистота, сякаш ангел, като странеше и бягаше от житейските наслади и постоянно прекарваше времето си в пеене на псалми и песни, и духовни послушания, следвайки винаги един път.”[2]
Особен интерес представляват възпитанието и образованието, което Константин получава в Магнаурската школа в Константинопол. „Когато дойде в Цариград, дадоха го на учители да се учи. В три месеца той усвои граматиката и се зае с другите науки: изучи Омира и геометрията, а при Лъва и при Фотия – диалектиката и всички философски науки, а освен тях и риторика, и аритметика, и астрономия, и музика, и всички други елински изкуства.”[3]
„И за три месеца се обучи на цялото знание и мъдрост и усвои философията на четири езика: елински и римски, сирийски и еврейски”.[4]
Архиепископ Методий
Висока оценка за качествата на Методий се съдържа в посланието на папа Адриан до славянските владетели Ростислав, Светополк и Коцел.
Климент Охридски
„…още от младенческа възраст възлюбил боголюбивия живот”[5]
В християнски дух е било и семейното възпитание: „Така още от младенчество бе отдаден на божествения закон… ”[6]
Климент организира в Девол централно училище с два отдела или две степени. Първата степен е за обучение в начална грамотност. „Ние никога не го видяхме да бездействува, но той или учеше децата, и то по различни начини – на едни показваше формите на буквите, на други обясняваше смисъла на написаното, а на трети нагласяваше ръцете, за да пишат, …, а понякога в едно и също време вършеше две работи: пишеше и преподаваше на децата някакво знание. „[7]
Наум
Климент заедно с „Наума, Ангелария и Горазда с прилежание изучи свещеното писание…”[8]
В жития на отшелници
Иван Рилски
„…човек духовен, благоверен и христолюбив” и с „голяма вяра”[9], „възлюбил от крехка възраст добродетелта”[10]
„добре възпитан от своите родители”[11].
”…той живееше, подчинявайки им се във всичко и отдавайки нужната почит.”[12]
„… като изслушваше божествените слова и свещените учения, с пост и молитви благоугаждаше на господа и беше изцяло запленен от божията любов”[13]
Прохор Пшински /ХІ век/
„той просия като добродетел като звезда…”[14]
Ясно се откроява влиянието на християнската църква и религиозното възпитание, което получава.
Гавраил Лесновски /ХІ век/
„Когато стана на години за книжно учение, родителите му го дадоха да се учи на книги. Не след дълго той изучи всички писания и не на един език, но на много, а евангелската книга нито за час не изпускаше от ръцете си.”[15]
„голям майстор в писмото, и не на един език, но на много. В двора на сръбския цар Стефан Силни той беше пръв съветник и писмовник.”[16]
Йоаким Осоговски /Сарандапорски/ – /края на ХІ – началото на ХІІ век/
Светецът се описва като милосърден и човек даряващ помощ към бедните. Възпитане от „благочестиви родители”, т.е. религиозни, православни християни, правоверни, набожни, благоверни, богобоязливи и добродетелни хора.
В жития на жени – светици
Юлияния / 286 – 21.11. 304 г./
Възпитанието на Юлияния е било в почитане на тези религиозни обществени традиции, които са били господстващи в Римската империя.
„Момичето Юлияния имаше правдив ум, целомъдрен разум и добър живот чрез християнска надежда…И през всичките тези дни за нищо друго не се грижеше, освен да моли бога и да ходи често в църквите.”[17]
Филотея Темнишка – /втората половина на ІV – началото на V век/
„Щом навърши шест годишна възраст, бе дадена да изучава свещените книги. И толкова преуспя в учението, че знаеше наизуст цялото божествено писание, така, че всички и се чудеха и славата и проникваше навсякъде. Толкова пък процъфтя във въздържанието, че цяла седмица издържаше без храна…Нощ и ден тя вникваше в божествения закон и насищаше душата си със свещените писания.”[18]
Параскева Епиватска –Петка Търновска / втората половина на Х век/
„…я възпитаваха в същия дух”, т.е. в духа на източноправославното християнство[19].
„После, когато достигна пълнолетие,…възревнува апостолския живот и така, разпалена от видението на /вечния/ огън, разделя се с отечеството, отмята се от род и близки и окрилена от добродетели, … достига пустинните места.”[20]
В жития на държавни и църковни дейци
Михаил Воин
произхожда от „род всепочитан и благоверен”, а в религиозно отношение е „пръв сред първите по родовитост християнин”.[21]
Патриарх Йоаким І – /края на ХІІ век – 18.01.1246 г./
Родом българин, отгледан и възпитан от „благоверни родители”[22], т. е. принадлежащи към източното православно християнство. В тази насока трябва да се търси влиянието насемейната среда и семейно възпитание на Йоаким, както показва и по-нататъшния път на светеца.
Иларион Мъгленски /ок. 1100г. – ок. 1164 г./
Семейното възпитание на Иларион се определя от общественото положение, материалните възможности и християнската принадлежност на неговите родители. Самите родители полагат обет да го дадат в манастир. Насоката на това възпитание оказва влияние върху неговото по-нататъшно развитие.
Архиепископ /Митрополит/ Петър /ок. 1255 – 1326/
На 12-годишна възраст го изпращат в манастир[23], като с това родителите предопределят нравствено-религиозната насока на възпитанието му.
Теодосий Търновски /ок. 1300 – 1363 година/
В Пространното житие, посветено на него,Патриарх Калист пише: „Той избягваше всячески беседите на своите сродници…Защото му се струваше, че е по-добре да наскърби родителите си и когото и да е било другиго, нежели малко да отстъпи от преданата любов към бога.”[24]
От цитирания текст ясно се чувства исихасткото отношение към родното място, семейната среда и възпитание.
Ромил Видински /ок. 1310 – ок. 1385/
„… те го възпитаваха в напътствие и поучение господне.”[25], т.е. в духа на източното православно християнство и съответните нравствено-религиозни добродетели.
„…се подчиняваше на учителя, както бе пристойно, той надмина всички деца, влезли преди него в училище. …но и ги учеше да се отказват от обичайните детски игри и неразумни сборища…Не само неговите връстници и съученици се дивяха на този отрокостарец Руско за преждевременния му разум и благоговение, но и самият техен учител…Предмет на техните разговори винаги беше разумът и премъдростта на юношата.”[26]
В жития на мъченици
Георги Нови Софийски /1497 – 1515/
Семейната му среда влияе благотворно и при изграждането на някои нравствено-религиозни добродетели, които виждаме у него: кротост, търпение, смирение, любов и твърдост в отстояване на вяра и народност.
Родителите му го пращат на училище на шест години. След първоначалното образование учи занаят. Възпитанието в дух на принадлежност към българския народ и християнската вяра, омразата към османските поробители го правят устойчив и непреклонен към опитите за потурчване.
Николай /Никола/ Нови Софийски. /ок. 1510 – 1555/
Получава много добро образование и задълбочена богословска подготовка.
„А момчето напредваше по разум и мъдрост и се подчиняваше, както е редно, на своите родители. То им подражаваше във всяко добро дело, сияеше с целомъдрие и ум и пазеше себе си с голямо старание, от детинство се грижеше да се опази в истинската вяра и да върши дела, угодни бога”.[27]
Никола добре познава свещените книги, псалми и молитви, които са задължително учебно съдържание в училищата по това време.
Заключение
В житията често се повтаря историята на светеца, чиито родители дълго време са нямали деца, добили са го трудно и са положили обет да го дадат в манастир, с което предопределят нравствено-религиозното възпитание на детето си.
Обикновено светецът е отгледан и от „благочестиви родители”, т.е. – православни християни, религиозни, правоверни, набожни, благоверни, богобоязливи и добродетелни хора – и още в най-ранна детска възраст се отличава с любов към труда, учението и Бога. Семейната среда влияе благотворно при изграждането на някои нравствено-религиозни добродетели при децата като: кротост, търпение, смирение, любов и твърдост в отстояване на вяра и народност.
В житията на светците откриваме, че децата се дават „да се учат на книги” в подходяща детска възраст. Граматиката или граматическото изкуство се включва в изучаваните през Средновековието седем свободни изкуства – тривиум /граматика, реторика, диалектика/ и квадривиум /аритметика, геометрия, астрономия, музика/. В Магнаурската школа са се изучавали и чужди езици: елински и римски, сирийски и еврейски. В големите градове на Византийската империя има определена категория частни учители, които срещу заплащане са обучавали кръг от децата на аристокрацията.
Учениците са били подготвяни, освен в граматическо изкуство и езици, и за различни длъжности в църквите и манастирите, като четци, поддякони, дякони и свещеници. Бъдещите светци получават много добро образование и задълбочена богословска подготовка и опознават свещените книги, псалми и молитви, които са задължително учебно съдържание в училищата по това време. Научаването и изпълнението на молитви и песни е заемало съществена част от учебно-възпитателния процес през Средновековието и е важно условия за поддържане и развитие на образователната традиция.
Освен посещенията в училище, по пътя на самостоятелната работа децата се самообразоват и самовъзпитават и в къщи. Те се изграждат като творчески и търсещи личности. В някои жития се посочват конкретни детски игри, практикувани с възпитателна цел. Явно е, че възрастните са разбирали добре ролята на тези обичаи и детски игри като своеобразна подготовка за по-късния живот. Това не е епизодичен, а – целенасочен и организиран процес, с определени традиции.
В житията на някои от светците няма конкретни сведения за получаване на образование в училище, но личи че те получават съответното нравствено-религиозно възпитание /при Прохор Пшински, Иван Рилски, св. Юлияния, Петка Търновска, Никола Нови Софийски/, при което ясно се откроява влиянието на християнската Църква.
Бележки
Житие на Климент Охридски от Теофиклат Охридски. – В Христоматия по история на образованието и педагогическата мисъл в България. Съст. Н. Чакъров. С., 19631 с. 21.
Иванова, Кл. Бележки: Пространно житие на Петка Търновска от Патриарх Евтимий, В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 579.
Кратко житие на Климент Охридски от Димитър Хоматиан. Цит. съч. , с.395.
Кратко житие на Климент Охридски от Димитър Хоматиан. Цит. съч. , с.395.
Кратко житие на Константин-Кирил /Успение Кирилово/.Цит. съч., с.64.
Медински, Е. В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 47.
Мъчение на Никола Нови Софийски от Матей Граматик, В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 312.
Мъчение на Юлияния. Цит. съч. , с.416.
Народно житие на Гавраил Лесновски. Цит. съч. , с.172.
Народно житие на Гавраил Лесновски. Цит. съч. , с.175:569.
Народно житие на Иван Рилски., В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби… съст. и ред. Иванова, Кл. , с. 123.
Проложно житие на Константин-Кирил. Цит. съч., с. 67.
Проложно житие на Михаил от Потука – Михаил Воин, В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 219.
Пространно житие на Иван Рилски от Патриарх Евтимий. Цит. съч. , с.139.
Пространно житие на Константин-Кирил. В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 38.
Пространно житие на Петка Епиватска от дякон Василий. Цит. съч. , с.440.
Пространно житие на Ромил Видински от Григорий Доброписец. Цит. съч. , с.470.
Пространно житие на Филотея Темнишка от Патриарх Евтимий. Цит. съч. , с.204.
[1] Пространно житие на Константин-Кирил. Цит. съч., с. 38.
[2] Кратко житие на Константин-Кирил /Успение Кирилово/.Цит. съч., с.64.
[3] Медински, Е. Цит. съч., с. 47.
[4] Проложно житие на Константин-Кирил. Цит. съч., с. 67.
[5] Кратко житие на Климент Охридски от Димитър Хоматиан. Цит. съч. , с.395.
[6] Пак там.
[7] Житие на Климент Охридски от Теофиклат Охридски. – В Христоматия по история на образованието и педагогическата мисъл в България. Съст. Н. Чакъров. С., 19631 с. 21.
[8] Кратко житие на Климент Охридски от Димитър Хоматиан. Цит. съч. , с.395.
[9] Народно житие на Иван Рилски., В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби… съст. и ред. Иванова, Кл. , с. 123.
[10] Пак там.
[11] Пак там, с. 136.
[12] Пак там, с. 137.
[13] Пространно житие на Иван Рилски от Патриарх Евтимий. Цит. съч. , с.139.
[14] Пак там.
[15] Народно житие на Гавраил Лесновски. Цит. съч. , с.172.
[16] Народно житие на Гавраил Лесновски. Цит. съч. , с.175:569.
[17] Мъчение на Юлияния. Цит. съч. , с.416.
[18] Пространно житие на Филотея Темнишка от Патриарх Евтимий. Цит. съч. , с.204.
[19] Иванова, Кл. Бележки: Пространно житие на Петка Търновска от Патриарх Евтимий, В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 579.
[20] Пространно житие на Петка Епиватска от дякон Василий. Цит. съч. , с.440.
[21] Проложно житие на Михаил от Потука – Михаил Воин, В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 219.
[22] Проложно житие на Патриарх Йоаким Първи, В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 87.
[23] Пак там, с. 110.
[24] Пространно житие на Теодосий Търновски от Патриарх Калист, В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 445.
[25] Пак там.
[26] Пространно житие на Ромил Видински от Григорий Доброписец. Цит. съч. , с.470.
[27] Мъчение на Никола Нови Софийски от Матей Граматик, В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 312.
Канадски екип, ръководен от д-р Стивън Грасби съобщава за откриването на целогодишен извор, който е най-отдалечен от Екватора. Това откритие показва, че има циркулация на подземна вода в криосферата, която може да образува речни корита в райони с много ниска температура и с морфология, подобна на тази на Марс. Откриeтo, направено през 2009 г., поставя много въпроси, защото не е сигурно как такъв извор може да съществува в условията на полярна пустиня.
Грасби и колегите му са попаднали на най-северния извор в света, на остров Елзмер, Нунавут, Канада и са го нарекли „Изворът на ледената река“. Специфичният район, в който се е провело изследването е на север от фиорда Ото, в планински регион, покрит с карбонати от формацията Нансен. Изворът започва на 300 метра надморска височина и се намира на южния склон на безименна планина, висока 800 м. над морското равнище. Детайлни описания показват, че изворът е целогодишен, дори през 24-те часа мрак през зимните месеци, когато температурите на въздуха в района стават – 50 градуса по целзий.
Геохимически изследвания показват, че водата идва от повърхността и влиза до 3 км. дълбочина преди да се върне през дебел слой вечно замръзналата почва като извор. Така става ясно, че в полярните райони има много по-активна хидрогеоложка система, отколкото се смяташе преди. Това се дължи най-вероятно на вода идваща от разтопени ледници.
Друго интересно нещо е, че ледената река прилича на речните корита, забелязани на Марс. Откритието на тези характеристики на релефа води до предположението, че в определен момент е имало изригване на подземна вода от ограничени водни хоризонти.
Изглежда, че водата циркулира под повърхността на планетата по начини, които още не познаваме…
Леденият шелф Ларсен Би на 31 януари, 2002. Езера от разтопен лед са изпъстрили повърхността му. Вижте следващата снимката от 2013 по-долу.
Снимка: NASA
Изследователи казват, че мистериозното разпадане на гигантския антарктически шелф, който е бил е стабилен цели хилядолетия, е причинено от верижни реакции от пресушаващи се езера на повърхността на леда.
Откритието предполага, че след време други ледени шелфове ще бъдат уязвими от рязки сривове, според учените.
Невероятното отчупване на антарктическия леден шелф Ларсен Би през 2002 г, което покрива над 3000 квадратни километра е бил стабилен за хилядолетия, но се срива на хиляди айсберга само за няколко дни.
Преди леденият шелф да се разпадне, върху него съществуват повече от 2 750 езера. Те са образувани върху ледника от лед и сняг, който постепенно се топи с течение на годините.
“Езерата стоят на едно място, вместо да се оттичат от ледения шелф в океана, тъй като той е плосък” – каза главният автор на изследването Алисън Бануел от Чикагския университет.
Учените отбелязват, че дни преди сриването на ледения шелф, много от тези езера са пресъхнали, като все още не се знае защо.
Към 5 март (2002), плаващата долина се е разпада и започва да отплава.
Снимка: NASA.
Две мистерии с една симулация
Компютърни симулации разрешават две мистерии наведнъж: какво е накарало езерата да изчезнат и как леденият шелф се откъсва толкова бързо.
Този модел анализира тревогата, която е създадена от езерата на ледения шелф. Учени откриват, че пресъхването само на едно от тях, може да предизвика образуването на пукнатини в леда, които от своя страна могат да доведат до изпразването на много други езера, причинявайки появата на пукнатини под други езера, като се получава верижна реакция.
“Въпреки, че предишни изследвания предполагат, че широко разпространеното отчупване на ледения шелф Ларсен Би е най-вероятно причинено от изсъхването на почти 3000 повърхностни езера, досега нямаше изследване, което да обясни как и защо тези езера са изсъхнали само за няколко дни, за да предизвикат такова бързо и експлозивно отчупване” – казва Бануел. – “Нашето предположение, че изсъхването на едно езеро може да предизвика много пропуквания, които биха могли да изсушат стотици заобикалящи езера чрез верижна реакция. Водят се дебати дали верижната реакция е била тази, която е допринесла за рязкостта на експлозивното отделяне на Ларсен Би.”
Ще има ли още отчупвания?
Бануел казва, че ако сегашното затопляне продължи, отчупването, причинено от езера може да застраши други антарктически ледени шелфове и да предизвика откъсването им по подобен драматичен начин.
Според Бануел е важно учените да определят риска от сривове в антарктическия леден шелф, защото тези големи ледени блокове служат за язовири за ледниците плаващи в тях. Премахването на тази опора е причина за по-голямо количество лед в океана, което увеличава морското ниво значително. Предположенията му са, че следващите подобни случаи най-вероятно ще бъдат ледените шелфове Скар Инлет, последван от Рос и Рон-Флинчър. (На скорошна среща на учените занимаващи се с проблема, Тед Скамбос, от Националния Информационен Център за Лед и Сняг в Болдер, Колорадо, заключи, че леденият шелф Скар Инлет, който е остатък от Ларсен Би ще е следващият разпаднал се.)
Бануел заключи, че тази идея ще бъде напълно доказана само след следващия срив на леден шелф.
Бануел и нейните колеги Дъглъс Макаил и Олга Сегиенко публикуваха своите открития в броя от 28 ноември на“Geophysical Research Letters”.
През пролетта на 2015 г. изследователите от MBARI (Monterey Bay Aquarium Research Institute) открили голямо неизвестно до сега поле на хидротермални извори в Калифорнийския залив.
То се намира на 150 км. източно от Ла Пас, Мексико. Разположено на повече от 3800 м. под водата.
Термалния басейн Паскадеро е с най-високата температура на хидротермални комини в Тихия океан. Излизащите вещества са богати на карбонатни минерали и въглеводороди.
Това толкова горещо място е колонизирано от различни видове подводни тръбести червеи и други животни, което е уникално за хидротермалните комини.
През 1990 г. MBARI са локализирали топло течение и след седем години екип от четири държави са намерили „Дъгата на хидротермалните комини“. Това е било така заради липсата и неточните батиметрични карти.
По-рано тази година за намирането на басейна Паскадеро са били необходими само два дни. Причината е много по-прицизното картографиране на океанското дъно.
Внезапната и неочаквана смърт на кърмачета и малки деца може да се дължи на много причини. Водещата такава обаче е синдромът на внезапната детска смърт (СВДС). Този синдром се характеризира със следното: внезапна и неочаквана смърт на иначе здраво новородено под едногодишна възраст, която остава необяснена след извършването на аутопсия, разследване на смъртта и преглед на медицинската история на бебето. СВДС е най-честата причина за смърт сред кърмачета между един месец и една година и е възможно да се прояви до 18 години, но най-вече се среща при малки деца между 0 и 1 годишна възраст. СВДС е бил признат като проблем на общественото здраве, с влизането в сила на закон в САЩ от 1974 г. Това законодателство е предвидено за идентификация на смъртни случаи, потвърждаване на причината за смъртта чрез разследване, включително аутопсия, изготвяне на смъртен акт, точно и навременно уведомяване на семействата относно причината за смъртта и бързо и адекватно консултиране за членовете на семейството.
Факти:
– Приблизително 4500 бебета умират внезапно и неочаквано всяка година в САЩ
– Приблизително половината от тези смъртни случаи се дължат на СВДС
– СВДС е водеща причина за смъртност сред бебетата на възраст между един месец и една между година.
– Бебетата между 2 и 4-месечна възраст са най-чести жертви на СВДС, но и по-възрастни и по-малки бебета също умират от СВДС
– Смъртта настъпва в рамките на секунди, обикновено по време на сън и бебето не страда
– Задушаването не причинява СВДС, но е причина за смъртта само по себе си
– Повечето от жертвите на СДВС изглеждат здрави преди смъртта
– СВДС не се причинява от малтретиране на деца (което само по себе си е недопустимо)
– СВДС не се причинява от имунизации (поне засега няма неоспорими доказателства, а само теории)
– СВДС не е заразна.
– СВДС не е наследствена.
– СВДС се среща в семейства от всички социални и икономически среди.
– Тъй като причината (и) или механизма за смъртта все още не е напълно изяснена, няма гаранция за превенция.
Изява:
Обикновено става дума за СВДС, когато здрави кърмачета, обикновено по-малки от 6 месеца, умират по време на сън, което води до спешно повикване на бърза помощ. Кърмачетата биват захранвани нормално, точно преди да бъдат поставени в леглото за сън, не се чува вик и бебето се намира в положението, в което той или тя е била поставена преди заспиване. В някои случаи, сърдечната реанимация започва от дома на детето без видим благоприятен ефект на път за болницата, в която детето бива окончателно обявено за мъртво. Доказателство за терминация на двигателна активност са стиснатите юмруци. Възможно е да има серозни, воднисти, примесени с кръв, пенливи или слузести течения, идващи от носа или устата. Белези по кожата и синини в някои части на тялото са често срещани по време на аутопсията. Въпреки задълбочените изследвания, причините за СВДС остават непълни. Откриването на аномалии в ядрата на мозъчния ствол на някои жертви на синдрома предполага, че някои от случаите вероятно отразяват забавено развитие на възбуда, дишане или сърдечно-съдов контрол. Когато физиологична активност на такива деца е намалена по време на сън, те не могат да „реагират“ достатъчно успешно, за да се избегне подобно състояние.
Статистика:
Честотата на заболеваемост от СДВС е 2 до 3 пъти по-висока сред черната раса, родените в Аляска и някои индиански народи. Според научни изследвания причините за СВДС се крият в невъзможност за изправяне по време на сън, спане върху мека повърхност, споделяне на леглото с родителите, тютюнопушенето на майката по време на или след бременност, прегряване, лоши или никакви пренатални грижи, млада възраст на майката, преждевременно раждане, ниско тегло при раждане и мъжки пол. До момента няма категорично доказателство, което да установява причинно-следствената връзка между СВДС и някои заболявания като цианоза, апнея или имунизации в кърмаческа възраст.
Популяризиране:
През последните години в САЩ се организират национални кампании, насочени към разясняване на схващанята за различните пози за спане през ранната детска възраст, които могат да доведат до смърт и съответно успява да се намали броя на смъртните случаи в САЩ и други страни. Много от тези образователни кампании също акцентират върху лечение на болни деца, подходящи имунизации, кърмене, избягване на спането на родителите в същото легло, прегряване, твърде много дрехи за спане, излагане на тютюнев дим по време и след бременност и много меки завивки или повърхности за спане. Всеизвестен мит е поставянето на бебето в поза „по корем“ за спане, поради притесненията на родителите от повръщане и в последствие задавяне. Няма повод за притеснение, когато детето се остави да спи по гръб, защото дори то да повърне, дори и да се задави, задължително в него се задейства вродения рефлекс за кашляне, при което то ще се събуди и няма „просто да се удави“, в това което е повърнало.
Диагноза на по метода на изключването:
Диагнозата СВДС се поставя по „метода на изключването“ и изисква пълна аутопсия, разследване на обстоятелствата около смъртта, преразглеждане на записки по случая, които не успяват да разкрият друга причина за смъртта. Когато бива направено цялостно разследване и аутопсия ,но продължава да има несигурност около причината и начина на смъртта, то тогава тя остава „неопределена”, но дори в този случай тя не винаги може да бъде квалифицирана като СВДС .Примери за неопределени (и недоказани) случаи на детска смърт са инфекции, метаболитни заболявания, задушаване или насилие.
Диагнозата може да се постави, когато след всички изследвания все още няма установена причина и когато всички от изброените са верни:
– извършена е пълна аутопсия, включително изследване на черепа и черепното съдържимо и заключенията от аутопсията са съвместими със СВДС;
– няма доказателства за причинена травма или костна болест, което се доказва чрез радиологично проучване, аутопсия и надеждна клинична история;
– други причини и/или механизми за смърт бъдат изключени, включително менингит, сепсис, аспирационна пневмония, миокардит, травми, дехидратация, водно-електролитен дисбаланс, вродени дефекти, вродени метаболитни нарушения, асфиксия, удавяне, изгаряния или отравяне;
– няма доказателства за токсична експозиция на алкохол, наркотици или други вещества;
– задълбоченото разследване на инцидента и прегледа на клиничната история не разкриват никаква друга причина за смъртта.
Какви действия да се предприемат при случай на СВДС:
Повечето смъртни случаи се случват внезапно у дома. Родителите са шокирани, объркани и затруднени. Родителите, които се оказват невинни по обвиненията в смъртта на детето си (задължително се разглежда и случая, в който родителите умишлено или не са умъртвили детето си), често се чувстват отговорни и продължават да обмислят начините, по които са могли да допринесат или предотвратят трагедията. На тях трябва да им бъде осигурен подходящ медицински отговор – състрадателен, емпатичен, подкрепящ. Непреднамерени коментари, както и задаването на въпроси от медицински персонал и следователи, е вероятно да доведат допълнителен стрес.
Персоналът на екипите за първа реакция трябва да бъдат обучени да правят наблюдения на мястото на инцидента, включително позицията на бебето, следи по тялото, телесната температура и типа на леглото или детско креватче и всякакви дефекти, размер и местоположение на дрехи и спално бельо, температура на стаята, вид вентилация и отопление, както и реакцията на гледачите.
Защо са нужни щателни проверки около случаите на СВДС:
Процесът на диференциация на случаи на фатално малтретирани деца или други причини за смърт, различни от СВДС е скъп. Заради следните пропуски с течение на годините се забавя етиологията на СВДС, както и други причини за неочакваната детска смърт: липса на аутопсия, липса на разследване на обстоятелствата около смъртта и съдебна проверка, нещателни проверки за малтретиране на деца, неразпознати семейни генетични заболявания, пренебрегнати заплахи за общественото здраве, неадекватна медицинска помощ , необезопасени детски креватчета и други. Неточната демографска статистика води до неподходящо разпределение на ограничените ресурси за здравеопазване. Чрез щателно разследване на очевидни случаи на СВДС, като потенциалните опасности са определени: дефектни мебели, водни легла, много меки легла и възглавници.
Ако не се извършват подходящи токсикологични изпитвания, смъртните случаи, дължащи се на случайно или умишлено отравяне биват пропускани. Например, излагането на въздухм наситен с кокаинови пари е потенциално животозастрашаващо състояние. Един преглед на аутопсии, извършени върху новородени в Лос Анджелис, Калифорния, в началото на 1990 установил, че смъртта на 17 (40%) от 43 деца, които са починали без очевидна причина за смъртта, всъщност се дължи на излагане на пари от кокаин. Втори преглед на 600 смъртни случаи на бебета разкрива доказателства за излагане на кокаин в 16 деца (2,7%) по-млади от 8 месеца, които са починали внезапно . „Смъртоносните“ концентрации на кокаин и много други лекарства в ранна детска възраст, все още не са установени.
Патология:
Американската академия по педиатрия и утвърждава единен начин за изпълнение на аутопсии на бебетата, починали внезапно и неочаквано от криминалистични патолози с опит в диагностицирането на последствията от СВДС. При подобни аутопсии, има случаи на наистина умишлено причинена смърт, като най-често тя е резултат на черепни наранявания, коремна травма (например, чернодробно разкъсване, куха вискозна перфорация или вътрестенен хематом), изгаряния или удавяне. При аутопсията, някои от децата се оказват заболели от цитомегаловирус, без смъртта им да е била умишлена, но за сега връзка между този вирус и СВДС не е открита. Има и чести случаи на смърт в резултат на различни метаболитни заболявания. Кръвните тестове за оценка на много метаболитни нарушения вече са на разположение на ниска цена и е задължително да бъдат извършвани по време на разследването.
Връзка между аскорбиновата киселина и СВДС (изследвания на д-р Арчи Калокеронис)
Преди повече от трийсет години лекар от Австралия на име д-р Арчи Калокеронис успява да намали детската смъртност (смъртността на кърмачетата преди първия си рожден ден) от петдесет процента почти до нула в един много кратък период от време. Той прави това, когато открива, връзката между vit C и смъртността. Когато той опитва да представи открието си в Америка и Азия, аудиторията буквално не го взима на сериозно. В последствие обаче започват да се изясняват някои причинно-следствени връзки. Калокеронис умира през 2012г., тогава подробностите около синдрома далеч не са били ясни, но все пак това, че с негова помощ значително намалява смъртността в района, в който практикува за определен период от време (Нова Зеландия, Австралия), бива всепризнато.
Преди около шест години, тризнаци от Уестчестър Каунти са били предмет на водещата статия в New York Daily News: „ И трите деца са спрели да дишат, скоро след като са били ваксинирани, като се има предвид, че ваксинацията е извършена въпреки. че по това време имали леки настинки. Това се слува при един и същ педиатър.“ Този случай може да бъде показателен – когато се прави ваксина, нивата на аскорбинова киселина падат. Като цяло ниските нива на аскорбинова киселина (които могат да се получат в следствие на стрес, интоксикация, пасивно тютюнопушене и още ред причини) водят до по-слаб имунен отговор при евентуално възникнал проблем, в резултат което детето не може да се справи с него. Пример за това е именно извършването на ваксинации, т.к. те по специфичен начин „атакуват“ организма.
СВДС възникнал, в следствие на отравяне с токсини:
След 1948 г., правителствата на почти всички богати държави започват да произвеждат бебешки и детски матраци с огнезащитни химикали. Най-често използваните химикали са фосфор и антимон, а понякога и арсен, добавян като консервант. В повечето домакинства обикновено виреят безвредните гъбички, известни като Scopulariopsis brevicaulis. Тези гъбички и други микроорганизми консумират фосфор, арсен и антимон по време на тяхната метаболитна обмяна. В резултат на това, гъбичките отделят по-тежки от въздуха газове на базата на фосфин (PH3), арсин (AsH3) и стибин (SbH3). Тези силно токсични газове са около хиляда пъти по-отровни от въглеродния оксид. Целият този процес може да се извърши, когато матракът се затопли-например от топлината на тялото на детето. Тези газове, които почти нямат мирис, могат да прекъснат нервните импулси от мозъка към сърцето и белите дробове. Когато се прекъсне работата на ЦНС, се прекъсва и работата на сърцето и белите дробове.
Един от най-токсичните познати газове се нарича зарин. В клиничната токсикология е определен като по-токсичен от живака и оловото. Това е същия химикал, използван от Ирак срещу кюрдите или по време на терористичната атака в метрото на Токио през 1995 година.По токсичност той се равнява на горепосочените газове.
През 1989 г. британски изследовател, Питър Мичъл, установил, че рискът от СВДС се удвоява при второто дете и още веднъж при третото.Обяснението на това е, че семействата, които използват същия матрак и при следващите си деца се наблюдава следното – спорите на плесените, установени по време на предходно използване се размножават .Цифрите са следните: второто, третото и четвъртото дете имат 70% по-голяма вероятност да умрат, а при пето и нагоре дете шанса скача до 70%.Тук отново се открива връзката с понижените нива на витамин Ц-аскорбиновата киселина може да неутрализира алкалните газове, които се произвеждат от токсичните гъбички.
Синдромът на внезапната детска смърт далеч не е обследван напълно и някои аспекти от него остават мистерия. Едно е ясно – той е ужас за родителите. И най-страшното дори не се състои в самата загуба на детето, а в нелепата смърт, причината за която дори не може да бъде напълно обяснена. С течение на изследванията, които учените и лекарите провеждат, родителите от своя страна трябва да бъдат информирани, стриктни в грижите си и да не остават безразлични към рискове като този.
Майло Рамбалди е ренесансов учен, художник, алхимик, инженер и гадател, главен конструктор на папа Александър VI.
Рамбалди и учил при монасите „Vecpertine“ и е работил като художник до 12 годишна възраст. След като навършва 18 той заминава за Рим и е представен на Кардинал Александър. Когато кардиналът е ръкоположен за папа, Рамбалди бива назначен за архитект, съветник и оракул при папата. Там разгръща неограничените си способности като математик, картограф, калиграф, конструктор и др.
През 1289 година Рамбалди е изобретил езиков код използвайки „1“ и „0“. Направил е скица на устройство подобно на съвременен радиоприемник. Ръкописите му представляват смесица между италиански и древно гръцко писмо със загадъчни символи. Рамбалди създава първият воден знак. Използва го за своите документи. Известен е като „Окото но Рамболди“. Водните знаци са изработени ръчно с рядко срещан фибро полимер.
Въпреки усилията на Александър откритията на Рамбалди не добиват известност.
Рамбалди вярва, че чрез науката ще опознаем Господ. След смъртта на Папа Александър VI името на Рамбалди е заличено отвсякъде. Работилницата му в Рим е разрушена. Умира неизвестен и в самота през 1496 година.
Сър Джон Хоукууд (1320-1394 г.), английски рицар и италиански наемнически капитан (кондотиер), служил на различни господари в продължение на шест десетилетия.
Джон е роден в обикновено семейство, баща му е боядисвал платове и/или е бил шивач. Джон е втори син и като такъв може да очаква само малка част от семейното наследство. Ето защо, когато през 1337 г., Англия започва война с Франция, младежът решава да служи под знамената на Едуард III. За кариерата му в армията се знае относително малко, но Хоукууд вероятно се е сражавал при Креси (1347 г.) и Поатие (1356 г.), след което лично Черният Принц го посвещава в рицарство насред бойното поле. След подписването на мира от Бретини (1360 г.), Джон напуска английската армия.
След повече от двадесет години по бойните полета, Хоукууд не може да се върне към стария си живот. Войната се е превърнала в неговия занаят и Джон решава да си потърси нови работодатели. Заедно с него тръгват и част от войниците, които е командвал. Първоначално заминава за Бургундия и се присъединява към местните „Свободни отряди“, а по-късно е чат от т.нар „Велик отряд“, който се сражава срещу папските войски в района на Авиньон. През 1362 г., Джон, вече лидер на собствена наемническа част – Бялата рота, е нает от херцога на Монферат, който започва война със савойския граф Амадео VI Зеления (същия, който две години по-късно ще изгони османците от Галиполи и ще завладее българските градове по южното Черноморие – бел.авт.). В служба на Монферат, Джон воюва и в Северна Италия, в долината на р. По срещу Милано и другите местни барони и градове – държави.
Между 1364 и 1370 г., Бялата рота служи последователно на Пиза, Перуджа и след това на Милано, сражавайки се за и срещу почти всички големи играчи в италианската политика. Между 1375 и 1378 г., Хоукууд служи на Папството във Войната на Осемте светци, сражавайки се срещу Сиена, Флоренция и Милано.
През 1379 г., Бялата рота отново сменя своя работодател и застава на страната на Милано, като Хоукууд се жени за незаконната дъщеря на миланския лорд. Двамата се скарват и англичанинът заминава за Флоренция (1381 г.) В последствие е нает от Падуа, като в служба на падуанците, Хоукууд печели една от най-важните си победи – Битката при Кастаняро (11 март, 1387 г.). Между службата си във Флоренция и тази в Падуа, Джон действа като посланик на крал Ричард II в двора на Папата.
През 1390 г., Бялата рота се връща на служба при флорентинците и Джон става главнокомандващ на флорентинската армия, в която си роля за пореден път воюва с Милано. Хоукууд успява да спре миланското настъпление и е обявен за спасител на Флоренция и неин почетен гражданин.
Наемникът умира през 1394г., след като в продължение на почти шестдесет години се сражава по бойните полета на Франция и Италия. Погребан е във Флоренция, но по настояване на Ричард II, тялото му е пренесено в Лондон.
Свободните градски и крайградски пространства често са обрасли с нежелана растителност и са превърнати в сметища, което ги прави удобни места за укриване на оръжия, наркотици и трупове, за извършване на незаконни дейности от сорта на продажба на наркотици и оръжие, убийства и проституция.
Изследователите от Медицинското Училище „Перелман“ („Perelman“ School of Medicine) при Университета на Пенсилвания (University of Pennsylvania) успели да докажат тезата, че озеленяването и облагородяването на пустеещите и незастроени участъци в градовете и около тях снижава нивото на стрес у жителите, живеещи в и около тези райони и намалява криминалните случаи, въоръжените нападения, проституцията и употребата на наркотични вещества.
Изследователите избрали два съвсем случайни необлагородени участъка в американския град Филаделфия. Единия от тях оставили в първоначалното му състояние, а над другия се потрудили членовете на обществото на градинарите на щата Пенсилвания. Те събрали боклука, построили ограда, засяли трева и дръвчета, и веднъж на две седмици привеждали в ред новосъздадената градина.
Жителите на близките райони трябвало да попълнят анкета два пъти: преди началото на изследването и три месеца по-късно. Като втора статистическа опора учените избрали полицейските сводки на престъпленията в тези райони, обхващащи периода от 3 месеца преди и 3 месеца след облагородяването на участъка. Оказало се, че при втората анкета интервюираните граждани демонстрирали по-ниско ниво на тревожност и по-голямо чувство за безопасност, отколкото – по време на попълването на анкетата в началото на експеримента. От една страна, това било свързано и с релаксиращото въздействие на зелената трева и свежия кислород, а от друга – с това, че папките с криминалните хроники в местното полицейско управление станали по-тънки.
Ръководителката на изследването, Евгения Гарвин, разказва: „Нашата теория е, че преобразуването на пустеещите участъци, обрасли с бурени и засипани с боклук, в чиста и зелена зона, способства за усещането за сплотеност между жителите на квартала. Парченцето жива природа дава възможност на хората да се събират заедно и да започнат да се занимават със спорт. Така не остава място за разпространение и употреба на наркотици.“
По време на изследването учените се заинтересували и от влиянието на озеленяването на пущинаците върху здравето на хората, в частност – на параметрите на сърдечната им активност. „Какво може да получи човек, който всеки ден вижда от прозореца си унил пейзаж и минава покрай запуснати места, особено – през нощта? Очевидно – хроничен стрес!“, смята доктор Гарвин.
Но как ще се изменят физиологическите показатели на организма след озеленяването на жизненото пространство? „Като контролираме пулса на участниците продължително време, ние се надяваме да получим по-ясна представа за това, как организмът реагира на окръжаващата го среда и как тя може да влияе върху здравето на хората.“ Тази част от експеримента все още се намира в процес на анализи.
Еколозите и лекарите отдавна са разбрали, че озеленяването на пустеещите участъци влияе благотворно както върху човешката психика, така – и върху психиката на обществото. Но предположенията са едно, а когато става въпрос за отпускане на определени суми от градския бюджет за озеленяване, тогава е нужно нещо по-солидно. Тези изследвания би трябвало да послужат като сериозно доказателство за това, че да се инвестира в зелената трева е много по-изгодно, отколкото – да се харчат пари за борба с уличната престъпност.
Като обработили цялата необходима статистика, учените събрали важни данни за рационално градско планиране и представили научни доказателства в полза на озеленяването на пустеещите земи в градовете.
Нищо чудно властите на Филаделфия да се заинтересуват от „зелената стратегия“, която е способна да намали насилието и способства за повишаването на безопасността на гражданите. По мнението на експертите, такъв подход ще се окаже по-ефективен и дълготраен, в сравнение с всичко, което вече е изпробвано до този момент.
Освен всичко това, озеленяването на градовете създава нови работни места и повишава цената на имотите в тези райони.
Най-накрая! Сега всички можем спокойно да си подремнем! Израелски учени доказаха, че можем да учим нови неща, дори и по време на сън, съобщава авторитетното издание Scientific American, цитирайки публикация в Nature Neuroscience.
Изследването на неврофизиолога Анат Арзи от израелския научен институт „Вайсман” показва, че докато спят, хората могат несъзнателно да запомнят нова информация и по-късно да я възпроизведат.
Арзи и нейни колеги наблюдавали конкретно, как доброволци се научават да асоциират набор от приятни и неприятни миризми с определени звуци по време на сън.
Екипът от учени неколкократно пускал на спящите участници в изследването различни звуци, но – в комбинация с приятни аромати като шампоан и дезодорант и с неприятни миризми като от развалени риба и месо.
Оказало се, че когато чуят звук, асоцииран с приятен аромат, спящите доброволци вдишвали дълбоко, дори и без присъствието на специален аромат. При звук, асоцииран с неприятната миризма, дишането било далеч по-спокойно. Същите реакции на доброволците се повторили и в будно състояние.
Арзи счита, че вероятно можем да усвоим и по-комплексна информация по време на сън. „Това не означава, че можеш да оставиш няколко учебника под възглавницата си и да очакваш, че на сутринта ще си успял да си научиш уроците.”, подчертава експертът. „Има ясни граници какво можем да научим, докато спим, но аз мисля, че те са отвъд това, което ние демонстрирахме.”, посочва Арзи.
Досега се знаеше, че в съня мозъкът може да затвърждава получените знания, но не – и да усвоява нови. Освен това, въпреки многобройните опити, досега не можеше да бъде доказано, че по време на сън човек може да възприема информация в словесна форма.
Учените са доказали, че когато „преспиш” даден проблем, можеш по-лесно да го решиш. Идеята е, че когато трябва да вземеш трудно решение, по-добре е да се наспиш или да отвлечеш вниманието си за определено време от него, за да намериш изход от ситуацията.
Причина за това е т.нар. REM (rapid eye movement; бързо мърдане на очите) фаза на съня, когато най-често се появяват сънищата. По време на тази фаза можем да увеличим способностите си за решаване на проблеми с до 40%, смятат учените. Те считат, че по време на REM фазата на съня се стимулира креативността, като в това време мозъкът прави нови връзки между несвързани идеи.
Няма учител, който толерира учениците си да спят по време на учебните занятия. Но това ново изследване може да промени отношението на учителите, защото се оказва, че човешкият мозък продължава да учи, дори – и по време на сън.
Този сайт използва ‘бисквитки’ (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.ПриемамПрочети повече
Правила на поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Леденият шелф Ларсен Би на 31 януари, 2002. Езера от разтопен лед са изпъстрили повърхността му. Вижте следващата снимката от 2013 по-долу.
Към 5 март (2002), плаващата долина се е разпада и започва да отплава.
