Водното колело е толкова известен технологичен пробив, че неговото изобретяване е ознаменувано в поезията. Най-непосредственото предимство от този механизъм с много приложения било изместването на тежката ръчна работа с автоматизираната операция в мелниците за брашно. За това поетът отдава заслуженото на Деметра, богинята на зърнените храни, земята и плодородието:

„Ръцете спри, които мелят. Спи сега,
усилна домакиньо, и макар петелът да е възвес тил деня
Деметра дала е труда ти нимфите да свършат,
те скачат на върха на колелото, завъртат вала, който със зъбите си
обръща тежестта на камъните воденични.
И вкусваме живота архаичен, учейки се,
и наслаждаваме се на продуктите Деметрини без труд.“
(„Гръцка антология“, ix,418)

Поемата е написана в края на I в. пр. Хр. от Анти-патер от Солун,Северна Гърция. Оттук и от други източници става ясно, че водните колела са въведени в началото на същия век.

Горе-долу по същото време е изобретена друга разновидност на водното колело, известна като нория. Тя представлява устройство за помпане на речна вода на големи височини без каквото и да е усилие и все още се използвана някои места за доставяне на вода в градовете и за земеделието. Колелото се върти под действието на налягането на течащата отдолу вода. В същото време прикрепените към колелото съдове се пълнят с вода, които в най-горната си точка се изливат в съседния тръбопровод. И двете водни колела идват от Средиземноморския район, вероятно от източната част на Римската империя преди малко повече от 2000 години.

Една от версиите на печата на ордена. „IHS“ са първите три букви от IHΣOYΣ, името на Исус на гръцки. По-късно биват разтълкувани и като Iesus Homini Salvator, „Исус, човешкият спасител“, или Iesum Habemus Socium, „Имаме Исус за другар“ (латински)

Йезуити

Обществото на Исус е основано през 1534 г. от Игнаций Лойола (1491-1556), бивш войник, и трима последователи – испанец, французин и португалец. Целта е да подпомогнат посещенията на светите места и посвещаване в правата вяра на езичниците. Техните намерения са осуетени от война между християни и Турция. Те разширяват обсега на задачите и включват образователни и монашески институции. Техният нов устав е утвърден от папата през 1540 г. Обществото на Исус (йезуитите) се отличава от останалите ордени със своето честолюбие, превъзходни познания и мисионерство. Този орден привлича нашето внимание с постиженията на своите членове: използването на слайд-проектора, изобретяване на първия модел на автомобил и парната лодка, използване на константи при метричната система.

Aвгустинци

Орденът на Августинците е основан в Северна Африка малко преди смъртта на Свети Августин (354 -430). Благочестиви отшелници, те избират да живеят по правилата на Свети Августин – отказване от частната собственост и придържане към недопускащ отклонения жизнен път. След като вандалите нахлуват в Северна Африка, Орденът се разпространява на север. Августински монаси, имигранти, строят манастири в Северна Италия. Един августински монах, Грегор Мендел, открива и доказва законите за наследствеността.

Августинският орден – история, духовност и влияние

Бенедиктинци

Бенедикт от Нурсия (480 – 543) е идейният подбудител на монашеството в страните с католическа вяра. Абатството в Монте Касино (Италия), построено от него през 529 г., е смятано са първия бенедиктински манастир независимо от факта, че Бенедикт строи манастири в Италия от началото на 490 г. Предимството си Монте Касино получава, защото е било резиденция на Бенедикт. Там той издава своите „манастирски правила“ – знаменитите инструкции, според които западноевропейските монаси ще живеят през следващите столетия. Правилата съдържат разрешение за ежедневно приемане на алкохол. На това дължим някои от най-оригиналните неща. които модерният свят получава в наследство от манастирите – бенедиктинския ликьор и шампанското.

Картузианци

Орденът на картузианците е основан през 1086 г. в Шартрьоз (на латински Cartusia, недалеч от Гренобъл във Франция. Основател е германският монах Бруно (1057 – 1101). Това, за което се следи с най-голяма строгост, е вменената в дълг самота на монасите – те се виждат помежду си само в неделя или при особени случай. През 200 картузеанци, хванати за ръце и подредени в кръг, е осъществен първият електрически пренос на голямо разстояние. Орденът дължи славата си не само на този факт. Там е създаден и знаменитият ликьор „Шартрьоз“, донесъл пари на ордена.

Секти и църкви: https://www.chitatel.net/sekti-i-tsarkvi/

Масонство

В страните от средиземноморска Европа гилдията на зидарите приличала на другите занаятчийски гилдии и съществувала за благото на каменоделците и понякога и на архитектите. Но днес Братството на свободните зидари (масони) обединява членове от всички области на живота, посветили се на „изповядване на морални и социални добродетели“. В тази си форма то е създадено в Англия през четирийсетте години на XVII век от един литературен кръг, събран около Елиът Ашмол (1617-1692), по-късно спонсор на колекцията на първия английски музей, „Ашмолиън“. Имитирайки средновековната гилдия, те приемат редица графични символи, между които компаса и Слънцето, и определят правила за взаимопомощ. Смята се, че символите са заимствани от тамплиерите и розенкройцерите.

Символ на свободните зидари

Розенкройцерство

Розенкройцерите са тайно общество и е трудно да се открият подробности за неговото начало. Те твърдят, че са последователи на германския окултист и химик Кристиян Розенкройц, живял през XIV или XV в. след Хр. Първата им поява пред външния свят е през 1614 и 1615 г. с публикуването в Касел, Германия, на някои книги, между които „Fama Fraternitalis“ („Братство на сияйния Орден на розовия кръст“), 1614г. Те тълкуват мистични знаци и работят с алхимични формули.

Германски археолози са открили бойни полета от периода на ранната бронзова епоха.

Сериозно наранени и счупени човешки останки, датиращи от ранната бронзова епоха, са били открити по брега на немска река, недалеч от гр. Нойбранденбург. Това откритие доказва, че в онова далечно време на това място се е провело голямо сражение. Останките са датирани към 1250 – 1200 г. пр. Хр.
От 2008 г. археолозите проучват археологически обект в долината на р. Толензе (десен приток на р. Пеене) в североизточната част на Германия.
В това проучване са участвали и водолази, които са изследвали дъното на речното корито покрай обекта, който е с размери около 2 квадратни км.
Данните за проучването са публикувани в списание „Античност”( http://antiquity.ac.uk/).
Изследователите са открили останките на около 100 човешки тела (предполага се, че жертвите са били над двойно повече!), от които някои имат лезии по костите. Повечето от останките, но не – всички, са на мъже на възраст 20-40 години. Уврежданията по черепите им са били причинени от мощни удари или от стрели, а някои от нараняванията са били фатални.
Сред убитите има и скелети на жени и деца.
Такива наранявания на черепите вероятно са следствие от свиреп двубой лице в лице по време на сражение. Възможно е това сражение да се е провело между враждуващи племена, казват изследователите. Причината за схватката е неизвестна.

В раменната кост или в горната част на ръката един от урелите там на дълбочина ок. 22 см. се е забило острие на стрела. А фрактура на бедрената му кост показва падане от кон. Недалеч от неговите останки са били открити и костите на кон. Много от черепите и костите са поразени от удари с тъпи предмети. Много от нараняванията са били нанесени непосредствено преди жертвите да са умрели. Не са открити следи от опити за лечение на раните им.
Мъртвите тела не са били погребани при с нормална погребална церемония, а вместо това са били изхвърлени в реката. Възможно е някои от бойците да са били обградени и изтикани в реката, където са били избити или са се издавили.

Археолозите открили също останки от два дървени боздугана, единият – с формата на бейзболна бухалка, изработен от ясен, а другият – с формата на чук за крокет, изработен от трънка. Това са оръжия, използвани от обикновени хора. Знатните са се биели с мечове.

Д-р Харалд Любке от германския Център за балтийска и скандинавска археология заявява, че останките доказват, че това е бойно поле, може би – най-древното бойно поле, открито до този момент.
Археолозите не откриват керамика, накити или павирани повърхности, които биха били доказателство за някакви древни погребални обичаи.

Голяма част от костите, изглежда са били отнесени на известно разстояние от реката, въпреки че някои останки изглежда са били изоставени в първоначалното си положение. Изследователите предполагат, че немалка част от труповете е била изхвърлена в реката, която ги е отнесла надалеч, където вероятно са се отложили заедно с пясъчните наноси.
Д-р Любке смята, че основните бойни действия са се провели някъде по горното течение на  реката, а откритите останки представляват само една малка част от избитите в сражението. Той се надява да открие още много останки, които биха дали по-точна картина на кръвопролитието.
„Абсолютно необходимо да бъде открито мястото, където труповете са били изхвърлени в реката. Това би дало яснота дали става дума за сражение, за човешко жертвоприношение или за нещо друго. Но ние вярваме, че сражението е най-доброто обяснение за случилото се тук.”, казва археологът.
Доказателства за версията за сражение са както бойните наранявания (пробити или счупени черепи, връх на стрела, забит в кост, строшени кости, счупени прешлени, лезии (следи от остриета) по костите, също така – и наличието сред част от човешките останки на просо – храна, която не е била характерна за Северна Германия по това време, което най-вероятно доказва, че част от избитите са били нашественици.

Тъй като гъстотата на населението по това време е била около 5 души на квадратен км., това би трябвало да е било най-значимото сражение по това време в земите на днешна Германия.
По онова време долината на реката е била заблатена; именно блатният торф е запазил останките от древната трагедия. По онова време растителността на това място е била съставена предимно от треви, тръстики и храсти.
Планира се археологическият обект да бъде изследван до 2015 г. Предстои да се направи ДНК-тест на част от останките.
Археологът се надява археологическият обект да разкрие своята кървава тайна, а неговите открития да дадат тласък на т. нар. археология на бойните полета (Battlefield archaeology).
Към края на 2008 г. отново в Северна Германия, недалеч от градовете Гьотинген, Хановер и Нортхайм археолози открили „находката на века” – бойно поле, при археологическите разкопки на което било открито бойното снаряжение на цял римски легион от III век сл. Хр. (ок. 200-250 г.)
Находките са над 600 метални артефакта, предимно – оръжия, брони, шлемове, стрели, чиято дървена част е от дърво, произхождащо от Северна Африка, метални върхове за стрели със следи от ДНК върху тях, „нокти” от подметка на римски военен сандал, болтове за катапулти и балисти… Открити са и над 300 снаряда (каменни и железни топки) за скорпион (вид катапулт) и копия за балиста. Археолозите веднага се сетили за началната батална сцена във филма „Гладиатор”.
Според историците откриването на това бойно поле е значимо археологическо събитие, понеже то опровергава предположението, че римляните са преустановили опитите си да завладеят Германия след унищожаването на три техни легиона от германите в Тевтобургската гора през 9 г. сл. Хр. Това е интересен щрих от историята на древен Рим.
Откритието било направено от иманяр, който незаконно „изследвал” средновековна крепост в района и, понеже римската епоха не го интересувала, уведомил властите, че е попаднал на нещо, което ще ги впечатли.
Археолозите са убедени, че това са следи, сочещи присъствието на римски военен контингент от поне 1000 легионери. Според тях не е възможно германите да са закупили това оборудване от римляните. Откривани са много находки от въд римския limes (държавната граница), но попадането на бойно поле било голяма изненада за специалистите.

Автор: Неделин Бояджиев
По материали от:
http://www.bbc.co.uk/news/science-environment-13469861
http://www.spiegel.de/wissenschaft/mensch/0,1518,650639,00.html
http://en.wikipedia.org/wiki/Tollense
http://www.freerepublic.com/focus/f-chat/2147810/posts
http://news.sciencemag.org/sciencenow/2008/12/15-02.html
http://www.spiegel.de/international/germany/0,1518,596619,00.html

Арийци

Ариус (280 – 336), либийски презвитер, живял в Александрия, нарушава каноните с твърдението, че Бог Отец е старши в Светата Троица и сам е сътворил Logos (Словото) – автор на нашия свят. Независимо че този възглед среща силна съпротива, Ариус бързо печели и много последователи, сред които двама епископи, седем презвитери, дванайсет дякона и седемстотин монахини. Смутена от силата на тази секта, църквата отнася въпроса към Вселенския събор, свикан през 325 г. в Никея. Там арийците признават, че отхвърлят теорията за единството на Бог Отец и Бог Син, и съответно учението им е обявено за ерес.

Гностици

Копти

Монахът Евтих (след 440 г.) дръзко изопачава ортодоксалната вяра. Той проповядва, че Исус Христос има само божествена/единствена природа и никога не е добивал телесен/материален облик от девственицата Мария. Сектата е отлъчена от Вселенския общоцърковен съвет, свикан през 451 г., но успява да оцелее в Египет като египетско християнство или копти.

Несторианци

Нестор е монах от Антиохия в Западна Азия, който става патриарх в Константинопол. В края на двайсетте години на V век той започва да проповядва разграничаване на божествеността на Исус от човешката природа на Христос. Това му позволява да отрече възможността девствената Мария да е майка на Бог и младенецът Христос (въпреки божествената природа, която му се приписва) да е достоен за преклонение обект. Тези убеждения вбесяват Кирил, патриарх в Александрия, който организира благочестивата съпротива на всички правоверни християни от Египет и Италия. На Вселенския събор, свикан през 431 г. в Ефес, Кирил успява да постигне обявяването на възгледите на Нестор за ерес, като урежда гласуването да стане преди пристигането на повечето от привържениците на Нестор.

Албигойци

Англиканска църква

След радикалния теолог Джон Уиклиф (1320 – 1384) много от християните в Англия оспорват върховенството на римокатолическата църква. Независимо от това те формално остават в лоното й чак докато крал Хенри VIII се възкачва на трона (през 1509). Хенри VIII се жени за своята втора жена Анна Болейн през 1533 г. Английската църква обявява предишния му брак с К-терина за недействителен. Но не минава много време и папата се произнася с противното становище – валиден е първият брак. Това изправя краля пред твърде сложен проблем. Решението на Хенри VIII е просто и ефективно – той анулира върховенството на римокатолическата църква за територията на Англия, лишава дъщерята на Катерина от наследство и обявява англиканската църква за самостоятелна организация, оглавявана от него самия. Тези, които не са приели новата структура, са осъдени на смърт. В допълнение новата доктрина е разгласена, а старата вяра – преследвана. Ражда се англиканската църква.

Лютерани

За повечето хора Лутер олицетворява Реформацията в Църквата през XV век. Но през 1529 г. той подхваща остър спор с други реформатори относно значимостта на Тайната вечеря. Неговите последователи в този спор са наречени „лютеранци“ и от този момент може да се идентифицира самостоятелна Лютеранска църква.

Реформаторски църкви

Опонентите на Лутер в спора от 1529 г. основават този клон в протестантството, наречен по-късно Реформаторска църква. Техен лидер е шведският теолог Улрих Звингли (1484 – 1531). Те твърдят, че тялото на Христос всъщност не може да бъде представено посредством хляба и виното по време на Светото причастие, и следователно нямат необходимите общи възгледи с лютеранците, за да останат в една и съща църква.

Протестанти

Повечето от по-късните разклонения на Църквата се обединяват от общото име протестанти. Отначало това е било оправдано, защото всички те са били обединени от протест срещу декрет на Втория международен конгрес, състоял се през 1529 г., прокълнал всяко ново развитие в религията.

Първият протестантски водач е Мартин Лутер (1483 – 1546), който през 1511 г. публикува във Витемберг (в родната му Германия) своето изобличение за папската система за раздаване на индулгенции на грешниците. Лутер отхвърля върховенството на папата и управлението на църковните съвети. Той изтъква Светото писание като единствен авторитет за християните. Лутер отхвърля принципа за безбрачие на християнските свещеници като привнесен по-късно към вярата и сам дава пример, като се жени за калугерка.

Калвинисти

През 1533 г. френският ученик Жан Калвин (или Ковин) (1509 – 1564), преоблечен като търговец на вина, напуска Париж, където възгледите му на протестант са предизвикали гнева на властите. След това той много пътува и пише – резултатът е създаване на калвинизма. Първата калвинистка църква възниква от Реформаторския събор в Женева, чието управление Калвин е поел през 1537 г. Доктрината на калвинизма в действителност съвпада в голямата си част с написаното от Свети Августин (354 – 430), римски теолог от Северна Африка, в „Столицата на Бог“. Допълнението, наложено от Калвин, е изискването за пуританско поведение от всички посветили се на похода срещу греха.

Баптисти

През началото на XVI век една секта, наречена анабаптисти, набира сила в Европа. Тя проповядва, че младенците не трябва да се кръщават, защото малките деца все още не разбират смисъла му. Те смятат всички блага за общи, включително и жените. Анабаптизмът е разгромен – през 1535 г. последователи на протестантите атакуват и разбиват неговата главна квартира в Мюнстер – Германия. През периода 1530 – 1550 г. умерени последователи на същата секта основават една по-приемлива за обществото църква в Холандия. Те запазват своите възражения срещу кръщаването на младенците, но за всичко останало възприемат доктрините на Реформаторските църкви. Основатели са художникът върху стъкло Давид Джорис (1501 – 1556) и свещеникът Мено Симонс (1496 – 1561). Известни са в Холандия като менонити, в Германия – като тауфгесинти, а в англоговорящите страни – като баптисти.

Квакери

Джордж Фокс (1624 – 1691) е един обикновен 19-годишен чирак обущар в селската част на Англия, когато духът му подсказва да изостави шилото и да приеме битието на странстващ мистик. В Манчестър през 1648 г. той се захваща с приспособяване на християнството към собствените си възгледи. Той проповядва присъствието на Христос в сърцето на всеки, като тази вътрешна светлина измества всички външни източници за религиозна вяра, включително Светото писание. Безредията, предизвикани от поведението му, го водят към затвора на Манчестър – първото от много следващи посещения на затворите заради проповедите му. Името „квакери“ последователите му получават през 1650 г., защото Фокс им заповядва да треперят при споменаване на думата Бог. Името, което самите те си дават, е Обществото на приятелите.

Методисти

Сектата на методистите е основана в Англия от Джон Уисли (1703 – 1791), едно от деветнайсетте деца на англиканския пастор Самуел Уисли. Джон Уисли изказва пожеланието „Божието име не трябва да се споменава повече, иначе ще потъне във вечно забвение“. Той няма намерение да основава нова секта, а по-скоро да каже това изречение на хората, чиято вяра е пренебрегвана от регистрираната църква. Този акт има толкова силно въздействие, че Уисли спечелва много последователи – в Британия, Азия, Америка и островите на Тихия океан. Появява се нова църква.

Мормони

Много са забележителните религии, създадени в Съединените щати на Америка, все пак не са много тези, които имат свръхестествено начало като това на „Църквата на Исус Христос и Светците от Късния ден“ -наречена мормони. През 1823 г. един американски ангел, наречен Морони, посещава Йосиф Смит (1805-1844) от Ню Йорк. Ангелът разказва за книгата на Мормон и му разрешава да я изрови през 1827 г. Смит успява да разчете йероглифите с помощта на специални очила, които намира заедно с книгата. За да направи английския превод, той използва камък във формата на яйце, покрито с шоколад. Смит и неговите последователи основават новата църква в Манчестър, Ню Йорк през 1830. Вярата включва някои свойствени догми – една от тях е, че краят на света е много близо. Една от задачите им е да основат нов Йерусалим, но в Америка, и то в Солт Лейк Сити.

Тайпин

Религията Тайпин е създадена в Кантон. Двайсет и три годишният студент Хюн Сюшоан, след като е скъсан за пореден път на изпит, се разболява. В съня си той разбира, че е по-малкият брат на Исус Христос, а мисията му е да унищожи злото и фалшивата религия. През 1843 г., след като е разбрал напълно смисъла на съня си, той основава обществото на „Богомолците“ и започва да проповядва нов вариант на християнството – отхвърлящ иконите, алкохола и наркотиците, величаещ комунизма и равенството между мъжа и жената. Бог е дал на своя по-малък син задачата да опровергае фалшивите вероизповедания на будизма и даоизма и нечестивото светско учение на Конфуций. Привържениците на Тайпин са десетки милиони. През 1850 г. те вдигат въстание в Китай. През 1863 г. Хюн търпи провал в мисията си, след като бунтовниците от Тайпин са разбити от армия, водена от последовател на Конфуций.

Адвентисти от Седмия ден

През 1831 г. американският проповедник Уилям Милер основава движението на адвентистите от Седмия ден. Милер учи последователите си да се въздържат от алкохола и наркотиците, да направят почивен ден събота и че краят на света ще настъпи през 1843 г. Движението приема неговото име през 1860 г., а се конституира като църква през 1863 г.

Свидетели на Йехова

Чарлс Ръсел основава сектата във Филаделфия през 1872 г. Тя съчетава проеврейска активност с вярата, че Исус е бил обикновен смъртен, съвършен човек, но не и божествен. Неговите „Международни ученици на Библията“ не празнуват рождени дни, включително Коледа, нито признават зависимост от светската/временна власт. Те приемат името „Свидетели на Йехова“ през 1931 г.

Обединена световна църква

През 1936 г. Исус Христос се явява на шестнайсетгодишния Сун Мюн Мун от Северозападна Корея и го кани да завърши делото Му на Земята. Обстоятелствата пречат на младият Мун, докато е в Северна Корея. Той бяга на юг през 1950 г., където успява да формира малка група от последователи. През 1954 г. създава „Асоциация на Светия Дух“, сега широкоизвестна като „Обединена световна църква“ или „Мунисти“/“Църквата на Мун“. Нейната задача е да избистри идеите в световното християнство и да обедини християните от целия свят зад веруюто на Мун и под неговото ръководство. В Корея, Япония и Америка тази секта има много последователи и членове.