8 март не е само женски празник, това е пролетен ден, в който можем лесно да покажем колко ценим и обичаме другия пол. Втора поредна година полицаите на Литва (Lietuvos policija) спират жените водачи, не за да им напишат акт, а за да подарят букет с лалета. Просто, защото те го заслужават!…
Снимки: Lietuvos policija
Една от версиите на печата на ордена. „IHS“ са първите три букви от IHΣOYΣ, името на Исус на гръцки. По-късно биват разтълкувани и като Iesus Homini Salvator, „Исус, човешкият спасител“, или Iesum Habemus Socium, „Имаме Исус за другар“ (латински)Йезуити
Обществото на Исус е основано през 1534 г. от Игнаций Лойола (1491-1556), бивш войник, и трима последователи – испанец, французин и португалец. Целта е да подпомогнат посещенията на светите места и посвещаване в правата вяра на езичниците. Техните намерения са осуетени от война между християни и Турция. Те разширяват обсега на задачите и включват образователни и монашески институции. Техният нов устав е утвърден от папата през 1540 г. Обществото на Исус (йезуитите) се отличава от останалите ордени със своето честолюбие, превъзходни познания и мисионерство. Този орден привлича нашето внимание с постиженията на своите членове: използването на слайд-проектора, изобретяване на първия модел на автомобил и парната лодка, използване на константи при метричната система.
Aвгустинци
Орденът на Августинците е основан в Северна Африка малко преди смъртта на Свети Августин (354 -430). Благочестиви отшелници, те избират да живеят по правилата на Свети Августин – отказване от частната собственост и придържане към недопускащ отклонения жизнен път. След като вандалите нахлуват в Северна Африка, Орденът се разпространява на север. Августински монаси, имигранти, строят манастири в Северна Италия. Един августински монах, Грегор Мендел, открива и доказва законите за наследствеността.
Августинският орден – история, духовност и влияние
Бенедиктинци
Бенедикт от Нурсия (480 – 543) е идейният подбудител на монашеството в страните с католическа вяра. Абатството в Монте Касино (Италия), построено от него през 529 г., е смятано са първия бенедиктински манастир независимо от факта, че Бенедикт строи манастири в Италия от началото на 490 г. Предимството си Монте Касино получава, защото е било резиденция на Бенедикт. Там той издава своите „манастирски правила“ – знаменитите инструкции, според които западноевропейските монаси ще живеят през следващите столетия. Правилата съдържат разрешение за ежедневно приемане на алкохол. На това дължим някои от най-оригиналните неща. които модерният свят получава в наследство от манастирите – бенедиктинския ликьор и шампанското.
Картузианци
Орденът на картузианците е основан през 1086 г. в Шартрьоз (на латински Cartusia, недалеч от Гренобъл във Франция. Основател е германският монах Бруно (1057 – 1101). Това, за което се следи с най-голяма строгост, е вменената в дълг самота на монасите – те се виждат помежду си само в неделя или при особени случай. През 200 картузеанци, хванати за ръце и подредени в кръг, е осъществен първият електрически пренос на голямо разстояние. Орденът дължи славата си не само на този факт. Там е създаден и знаменитият ликьор „Шартрьоз“, донесъл пари на ордена.
Секти и църкви: https://www.chitatel.net/sekti-i-tsarkvi/
През 1875 г. Мари Бакер Еди (1821-1910), американецът, основал „Християнската наука“, публикува книгата си „Наука и здраве с ключ към Светото писание“. Там той обяснява, че само Бог е реален, а материята, злото, страданията и болестите са въображаеми продукти на погрешно мислене. Сектата става много влиятелна, обединена от тази теза и възприела нейното практическо приложение – лекуване на душата, отбягване на лекарите, болниците и медицинската помощ.
Едно скромно постижение като откриването на барута нямаше да е достатъчно да направи името на Алфред Нобел (1833 – 1896) известно извън родната му Швеция. Но идеята му за отбелязване на постиженията на другите постоянно подновява през XX век славата, която не се свързва с живота му през XIX век. Според волята на Нобел постъпленията от щедрото завещание се използват за присъждане на ежегодни „Нобелови награди“ за постижения в различни науки. Победителите се определят от шведски комитет. През 1901 г. са присъдени първите награди:
Физика: Вилхелм Рьонтген, Германия, откривателят на Х-лъчите;
Химия: Якоб ван Хоф, Холандия, пионер на стерео-химията;
Физиология и медицина: Емил фон Беринг, Германия, бактериолог и имунолог, открил антитоксини на тетануса и дифтерита;
Литература: Рене Франсоа Сули-Прудом, Франция, поет, автор на „Справедливост и богатство“;
Мир: Двама победители – Жан-Анри Дюнан, Швейцария, основател на международния Червен кръст и Ф. Паси, Франция.
Нобелова награда за икономика започва да се присъжда едва през 1969 г.
Икономика: Двама победители – Дж. Тинберген, Холандия, и Р. Фриш, Норвегия.
Организацията на Червения кръст получава името си от своята емблема, червен кръст върху бял фон, което е швейцарското знаме наопаки. Приликата със символа на кръстоносните походи стотици години по-рано означава, че кръстът не е емблема, която би привлякла симпатиите в ислямския свят, и през 1906 г. по настояване на отоманското правителство в Турция като име и емблема на организациите на Червения кръст, действащи в мюсюлманските страни, е приет Червеният полумесец.
В страните от средиземноморска Европа гилдията на зидарите приличала на другите занаятчийски гилдии и съществувала за благото на каменоделците и понякога и на архитектите. Но днес Братството на свободните зидари (масони) обединява членове от всички области на живота, посветили се на „изповядване на морални и социални добродетели“. В тази си форма то е създадено в Англия през четирийсетте години на XVII век от един литературен кръг, събран около Елиът Ашмол (1617-1692), по-късно спонсор на колекцията на първия английски музей, „Ашмолиън“. Имитирайки средновековната гилдия, те приемат редица графични символи, между които компаса и Слънцето, и определят правила за взаимопомощ. Смята се, че символите са заимствани от тамплиерите и розенкройцерите.
Символ на свободните зидариРозенкройцерите са тайно общество и е трудно да се открият подробности за неговото начало. Те твърдят, че са последователи на германския окултист и химик Кристиян Розенкройц, живял през XIV или XV в. след Хр. Първата им поява пред външния свят е през 1614 и 1615 г. с публикуването в Касел, Германия, на някои книги, между които „Fama Fraternitalis“ („Братство на сияйния Орден на розовия кръст“), 1614г. Те тълкуват мистични знаци и работят с алхимични формули.
Германски археолози са открили бойни полета от периода на ранната бронзова епоха.
Сериозно наранени и счупени човешки останки, датиращи от ранната бронзова епоха, са били открити по брега на немска река, недалеч от гр. Нойбранденбург. Това откритие доказва, че в онова далечно време на това място се е провело голямо сражение. Останките са датирани към 1250 – 1200 г. пр. Хр.
От 2008 г. археолозите проучват археологически обект в долината на р. Толензе (десен приток на р. Пеене) в североизточната част на Германия.
В това проучване са участвали и водолази, които са изследвали дъното на речното корито покрай обекта, който е с размери около 2 квадратни км.
Данните за проучването са публикувани в списание „Античност”( http://antiquity.ac.uk/).
Изследователите са открили останките на около 100 човешки тела (предполага се, че жертвите са били над двойно повече!), от които някои имат лезии по костите. Повечето от останките, но не – всички, са на мъже на възраст 20-40 години. Уврежданията по черепите им са били причинени от мощни удари или от стрели, а някои от нараняванията са били фатални.
Сред убитите има и скелети на жени и деца.
Такива наранявания на черепите вероятно са следствие от свиреп двубой лице в лице по време на сражение. Възможно е това сражение да се е провело между враждуващи племена, казват изследователите. Причината за схватката е неизвестна.
В раменната кост или в горната част на ръката един от урелите там на дълбочина ок. 22 см. се е забило острие на стрела. А фрактура на бедрената му кост показва падане от кон. Недалеч от неговите останки са били открити и костите на кон. Много от черепите и костите са поразени от удари с тъпи предмети. Много от нараняванията са били нанесени непосредствено преди жертвите да са умрели. Не са открити следи от опити за лечение на раните им.
Мъртвите тела не са били погребани при с нормална погребална церемония, а вместо това са били изхвърлени в реката. Възможно е някои от бойците да са били обградени и изтикани в реката, където са били избити или са се издавили.
Археолозите открили също останки от два дървени боздугана, единият – с формата на бейзболна бухалка, изработен от ясен, а другият – с формата на чук за крокет, изработен от трънка. Това са оръжия, използвани от обикновени хора. Знатните са се биели с мечове.
Д-р Харалд Любке от германския Център за балтийска и скандинавска археология заявява, че останките доказват, че това е бойно поле, може би – най-древното бойно поле, открито до този момент.
Археолозите не откриват керамика, накити или павирани повърхности, които биха били доказателство за някакви древни погребални обичаи.
Голяма част от костите, изглежда са били отнесени на известно разстояние от реката, въпреки че някои останки изглежда са били изоставени в първоначалното си положение. Изследователите предполагат, че немалка част от труповете е била изхвърлена в реката, която ги е отнесла надалеч, където вероятно са се отложили заедно с пясъчните наноси.
Д-р Любке смята, че основните бойни действия са се провели някъде по горното течение на реката, а откритите останки представляват само една малка част от избитите в сражението. Той се надява да открие още много останки, които биха дали по-точна картина на кръвопролитието.
„Абсолютно необходимо да бъде открито мястото, където труповете са били изхвърлени в реката. Това би дало яснота дали става дума за сражение, за човешко жертвоприношение или за нещо друго. Но ние вярваме, че сражението е най-доброто обяснение за случилото се тук.”, казва археологът.
Доказателства за версията за сражение са както бойните наранявания (пробити или счупени черепи, връх на стрела, забит в кост, строшени кости, счупени прешлени, лезии (следи от остриета) по костите, също така – и наличието сред част от човешките останки на просо – храна, която не е била характерна за Северна Германия по това време, което най-вероятно доказва, че част от избитите са били нашественици.
Тъй като гъстотата на населението по това време е била около 5 души на квадратен км., това би трябвало да е било най-значимото сражение по това време в земите на днешна Германия.
По онова време долината на реката е била заблатена; именно блатният торф е запазил останките от древната трагедия. По онова време растителността на това място е била съставена предимно от треви, тръстики и храсти.
Планира се археологическият обект да бъде изследван до 2015 г. Предстои да се направи ДНК-тест на част от останките.
Археологът се надява археологическият обект да разкрие своята кървава тайна, а неговите открития да дадат тласък на т. нар. археология на бойните полета (Battlefield archaeology).
Към края на 2008 г. отново в Северна Германия, недалеч от градовете Гьотинген, Хановер и Нортхайм археолози открили „находката на века” – бойно поле, при археологическите разкопки на което било открито бойното снаряжение на цял римски легион от III век сл. Хр. (ок. 200-250 г.)
Находките са над 600 метални артефакта, предимно – оръжия, брони, шлемове, стрели, чиято дървена част е от дърво, произхождащо от Северна Африка, метални върхове за стрели със следи от ДНК върху тях, „нокти” от подметка на римски военен сандал, болтове за катапулти и балисти… Открити са и над 300 снаряда (каменни и железни топки) за скорпион (вид катапулт) и копия за балиста. Археолозите веднага се сетили за началната батална сцена във филма „Гладиатор”.
Според историците откриването на това бойно поле е значимо археологическо събитие, понеже то опровергава предположението, че римляните са преустановили опитите си да завладеят Германия след унищожаването на три техни легиона от германите в Тевтобургската гора през 9 г. сл. Хр. Това е интересен щрих от историята на древен Рим.
Откритието било направено от иманяр, който незаконно „изследвал” средновековна крепост в района и, понеже римската епоха не го интересувала, уведомил властите, че е попаднал на нещо, което ще ги впечатли.
Археолозите са убедени, че това са следи, сочещи присъствието на римски военен контингент от поне 1000 легионери. Според тях не е възможно германите да са закупили това оборудване от римляните. Откривани са много находки от въд римския limes (държавната граница), но попадането на бойно поле било голяма изненада за специалистите.
Автор: Неделин Бояджиев
По материали от:
http://www.bbc.co.uk/news/science-environment-13469861
http://www.spiegel.de/wissenschaft/mensch/0,1518,650639,00.html
http://en.wikipedia.org/wiki/Tollense
http://www.freerepublic.com/focus/f-chat/2147810/posts
http://news.sciencemag.org/sciencenow/2008/12/15-02.html
http://www.spiegel.de/international/germany/0,1518,596619,00.html
Арийци
Ариус (280 – 336), либийски презвитер, живял в Александрия, нарушава каноните с твърдението, че Бог Отец е старши в Светата Троица и сам е сътворил Logos (Словото) – автор на нашия свят. Независимо че този възглед среща силна съпротива, Ариус бързо печели и много последователи, сред които двама епископи, седем презвитери, дванайсет дякона и седемстотин монахини. Смутена от силата на тази секта, църквата отнася въпроса към Вселенския събор, свикан през 325 г. в Никея. Там арийците признават, че отхвърлят теорията за единството на Бог Отец и Бог Син, и съответно учението им е обявено за ерес.
Гностици
През втората половина на I век, когато християнството се разпространява и далеч извън пределите на Юдея, някои християни предимно в Сирия и Египет се отказват за пръв път от юдейската част в тази религия. Те осмиват Стария Завет и бога на евреите и възхваляват Христос като земна проява на истинския Бог. Впоследствие се разделят на многобройни школи, в които са заимствани идеи от зороастризма, питагорейството и гръцката философия. Коринт (първата половина на I век) е един от основателите на сектата на гностиците. Тя среща силна съпротива от страна на ортодоксалната църква и след III век постепенно отмира.
Копти
Монахът Евтих (след 440 г.) дръзко изопачава ортодоксалната вяра. Той проповядва, че Исус Христос има само божествена/единствена природа и никога не е добивал телесен/материален облик от девственицата Мария. Сектата е отлъчена от Вселенския общоцърковен съвет, свикан през 451 г., но успява да оцелее в Египет като египетско християнство или копти.
Несторианци
Нестор е монах от Антиохия в Западна Азия, който става патриарх в Константинопол. В края на двайсетте години на V век той започва да проповядва разграничаване на божествеността на Исус от човешката природа на Христос. Това му позволява да отрече възможността девствената Мария да е майка на Бог и младенецът Христос (въпреки божествената природа, която му се приписва) да е достоен за преклонение обект. Тези убеждения вбесяват Кирил, патриарх в Александрия, който организира благочестивата съпротива на всички правоверни християни от Египет и Италия. На Вселенския събор, свикан през 431 г. в Ефес, Кирил успява да постигне обявяването на възгледите на Нестор за ерес, като урежда гласуването да стане преди пристигането на повечето от привържениците на Нестор.
Албигойци
Гностиците изчезват, но след като са дали основа за развитие на друга по-жизнеспособна секта, манихейството, прераснало в албигойската секта (по името на град Алби във Франция), широко разпространена в Европа през XII век.
Англиканска църква
След радикалния теолог Джон Уиклиф (1320 – 1384) много от християните в Англия оспорват върховенството на римокатолическата църква. Независимо от това те формално остават в лоното й чак докато крал Хенри VIII се възкачва на трона (през 1509). Хенри VIII се жени за своята втора жена Анна Болейн през 1533 г. Английската църква обявява предишния му брак с К-терина за недействителен. Но не минава много време и папата се произнася с противното становище – валиден е първият брак. Това изправя краля пред твърде сложен проблем. Решението на Хенри VIII е просто и ефективно – той анулира върховенството на римокатолическата църква за територията на Англия, лишава дъщерята на Катерина от наследство и обявява англиканската църква за самостоятелна организация, оглавявана от него самия. Тези, които не са приели новата структура, са осъдени на смърт. В допълнение новата доктрина е разгласена, а старата вяра – преследвана. Ражда се англиканската църква.
Лютерани
За повечето хора Лутер олицетворява Реформацията в Църквата през XV век. Но през 1529 г. той подхваща остър спор с други реформатори относно значимостта на Тайната вечеря. Неговите последователи в този спор са наречени „лютеранци“ и от този момент може да се идентифицира самостоятелна Лютеранска църква.
Реформаторски църкви
Опонентите на Лутер в спора от 1529 г. основават този клон в протестантството, наречен по-късно Реформаторска църква. Техен лидер е шведският теолог Улрих Звингли (1484 – 1531). Те твърдят, че тялото на Христос всъщност не може да бъде представено посредством хляба и виното по време на Светото причастие, и следователно нямат необходимите общи възгледи с лютеранците, за да останат в една и съща църква.
Протестанти
Повечето от по-късните разклонения на Църквата се обединяват от общото име протестанти. Отначало това е било оправдано, защото всички те са били обединени от протест срещу декрет на Втория международен конгрес, състоял се през 1529 г., прокълнал всяко ново развитие в религията.
Първият протестантски водач е Мартин Лутер (1483 – 1546), който през 1511 г. публикува във Витемберг (в родната му Германия) своето изобличение за папската система за раздаване на индулгенции на грешниците. Лутер отхвърля върховенството на папата и управлението на църковните съвети. Той изтъква Светото писание като единствен авторитет за християните. Лутер отхвърля принципа за безбрачие на християнските свещеници като привнесен по-късно към вярата и сам дава пример, като се жени за калугерка.
Калвинисти
През 1533 г. френският ученик Жан Калвин (или Ковин) (1509 – 1564), преоблечен като търговец на вина, напуска Париж, където възгледите му на протестант са предизвикали гнева на властите. След това той много пътува и пише – резултатът е създаване на калвинизма. Първата калвинистка църква възниква от Реформаторския събор в Женева, чието управление Калвин е поел през 1537 г. Доктрината на калвинизма в действителност съвпада в голямата си част с написаното от Свети Августин (354 – 430), римски теолог от Северна Африка, в „Столицата на Бог“. Допълнението, наложено от Калвин, е изискването за пуританско поведение от всички посветили се на похода срещу греха.
Баптисти
През началото на XVI век една секта, наречена анабаптисти, набира сила в Европа. Тя проповядва, че младенците не трябва да се кръщават, защото малките деца все още не разбират смисъла му. Те смятат всички блага за общи, включително и жените. Анабаптизмът е разгромен – през 1535 г. последователи на протестантите атакуват и разбиват неговата главна квартира в Мюнстер – Германия. През периода 1530 – 1550 г. умерени последователи на същата секта основават една по-приемлива за обществото църква в Холандия. Те запазват своите възражения срещу кръщаването на младенците, но за всичко останало възприемат доктрините на Реформаторските църкви. Основатели са художникът върху стъкло Давид Джорис (1501 – 1556) и свещеникът Мено Симонс (1496 – 1561). Известни са в Холандия като менонити, в Германия – като тауфгесинти, а в англоговорящите страни – като баптисти.
Квакери
Джордж Фокс (1624 – 1691) е един обикновен 19-годишен чирак обущар в селската част на Англия, когато духът му подсказва да изостави шилото и да приеме битието на странстващ мистик. В Манчестър през 1648 г. той се захваща с приспособяване на християнството към собствените си възгледи. Той проповядва присъствието на Христос в сърцето на всеки, като тази вътрешна светлина измества всички външни източници за религиозна вяра, включително Светото писание. Безредията, предизвикани от поведението му, го водят към затвора на Манчестър – първото от много следващи посещения на затворите заради проповедите му. Името „квакери“ последователите му получават през 1650 г., защото Фокс им заповядва да треперят при споменаване на думата Бог. Името, което самите те си дават, е Обществото на приятелите.
Методисти
Сектата на методистите е основана в Англия от Джон Уисли (1703 – 1791), едно от деветнайсетте деца на англиканския пастор Самуел Уисли. Джон Уисли изказва пожеланието „Божието име не трябва да се споменава повече, иначе ще потъне във вечно забвение“. Той няма намерение да основава нова секта, а по-скоро да каже това изречение на хората, чиято вяра е пренебрегвана от регистрираната църква. Този акт има толкова силно въздействие, че Уисли спечелва много последователи – в Британия, Азия, Америка и островите на Тихия океан. Появява се нова църква.
Мормони
Много са забележителните религии, създадени в Съединените щати на Америка, все пак не са много тези, които имат свръхестествено начало като това на „Църквата на Исус Христос и Светците от Късния ден“ -наречена мормони. През 1823 г. един американски ангел, наречен Морони, посещава Йосиф Смит (1805-1844) от Ню Йорк. Ангелът разказва за книгата на Мормон и му разрешава да я изрови през 1827 г. Смит успява да разчете йероглифите с помощта на специални очила, които намира заедно с книгата. За да направи английския превод, той използва камък във формата на яйце, покрито с шоколад. Смит и неговите последователи основават новата църква в Манчестър, Ню Йорк през 1830. Вярата включва някои свойствени догми – една от тях е, че краят на света е много близо. Една от задачите им е да основат нов Йерусалим, но в Америка, и то в Солт Лейк Сити.
Тайпин
Религията Тайпин е създадена в Кантон. Двайсет и три годишният студент Хюн Сюшоан, след като е скъсан за пореден път на изпит, се разболява. В съня си той разбира, че е по-малкият брат на Исус Христос, а мисията му е да унищожи злото и фалшивата религия. През 1843 г., след като е разбрал напълно смисъла на съня си, той основава обществото на „Богомолците“ и започва да проповядва нов вариант на християнството – отхвърлящ иконите, алкохола и наркотиците, величаещ комунизма и равенството между мъжа и жената. Бог е дал на своя по-малък син задачата да опровергае фалшивите вероизповедания на будизма и даоизма и нечестивото светско учение на Конфуций. Привържениците на Тайпин са десетки милиони. През 1850 г. те вдигат въстание в Китай. През 1863 г. Хюн търпи провал в мисията си, след като бунтовниците от Тайпин са разбити от армия, водена от последовател на Конфуций.
Адвентисти от Седмия ден
През 1831 г. американският проповедник Уилям Милер основава движението на адвентистите от Седмия ден. Милер учи последователите си да се въздържат от алкохола и наркотиците, да направят почивен ден събота и че краят на света ще настъпи през 1843 г. Движението приема неговото име през 1860 г., а се конституира като църква през 1863 г.
Свидетели на Йехова
Чарлс Ръсел основава сектата във Филаделфия през 1872 г. Тя съчетава проеврейска активност с вярата, че Исус е бил обикновен смъртен, съвършен човек, но не и божествен. Неговите „Международни ученици на Библията“ не празнуват рождени дни, включително Коледа, нито признават зависимост от светската/временна власт. Те приемат името „Свидетели на Йехова“ през 1931 г.
Обединена световна църква
През 1936 г. Исус Христос се явява на шестнайсетгодишния Сун Мюн Мун от Северозападна Корея и го кани да завърши делото Му на Земята. Обстоятелствата пречат на младият Мун, докато е в Северна Корея. Той бяга на юг през 1950 г., където успява да формира малка група от последователи. През 1954 г. създава „Асоциация на Светия Дух“, сега широкоизвестна като „Обединена световна църква“ или „Мунисти“/“Църквата на Мун“. Нейната задача е да избистри идеите в световното християнство и да обедини християните от целия свят зад веруюто на Мун и под неговото ръководство. В Корея, Япония и Америка тази секта има много последователи и членове.
Металургия
Отначало металните продукти са се правели от самородно сребро и злато, но се използвала само груба техника, като изчукване и издълбаване. Металургични техники са въведени за пръв път при производството на олово.
Топене
Оловото не се среща в естествена метална форма, но богатата на олово руда, галенитът, има такъв метален вид, че праисторическите експериментатори са се изкушавали да отделят метала от нея. Това те са направили за пръв път през VII хилядолетие пр. Хр., като са открили топенето. Подлагайки галенита на много високи температури, постигани в керамични пещи, те са добивали разтопено олово. Малки прости оловни предмети, датиращи от онова време, са намерени в Чатал Хуюк, процъфтяващ праисторически град в днешна Турция, а също и на места в Северна Месопотамия (днешен Ирак). Една от тези страни е първата родина на топенето отпреди повече от 8000 години.
Леене
Топенето вероятно е проправило път на друга фундаментална техника, леенето. Тъй като разтопеният метал при охлаждане се втвърдява и приема формата на съда, в който е излят, металурзите започнали да правят отливки с намерението металът да заеме желаната от тях форма. Това е направено за пръв път вероятно в Западна Азия около 4500 г. пр. Хр. или един или два века преди това. Но едва до 4000 г. пр. Хр. стопилките са се отливали само в най-прости форми.
Мед
Тъй като медта се среща в природата в доста чиста метална форма, хората започнали да я обработват, преди да е започнало топенето. Откритите малки медни предмети са отпреди 6000 г. пр. Хр. В Чатал Хуюк са изкопани медни обекти от този период, включително тежести за дрехи. Медта трябва да е влязла в употреба, след като хората забелязали, че изковаването или лъскането на тъмните парчета им придава ярък металически вид. След това те открили, че медта е достатъчно ковка, за да се обработва студена, и започнали да правят малки инструменти, тежести и гвоздеи. Като се има предвид както технологичното ниво, така и наличието на естествена мед, Западна Азия вероятно е родината на медодобива.
Бронз
Бронзът е сплав от мед, която първоначално била направена с добавка на калай. Бронзът с достатъчно калай се обработва значително по-добре и се използва за повече цели отколкото медта. Обаче първите производители на бронз – в Месопотамия и Мала Азия (днешен Ирак и Турция) – явно не са били наясно с това, защото са добавяли съвсем малко калай, така че техният бронз има минимални преимущества пред медта. Предмети, изработени от този долнокачествен бронз (често една част калай на петдесет части мед), са открити в руините на Ур и други месопотамски градове от времето на шумерите, около 3500 пр. Хр. Но липсата на подходящи калаени руди по тези места може да означава, че най-старият бронз в действителност бил направен по-далеч на север. Били са необходими около хиляда години за получаването на истинския бронз (около една част калай на десет части мед), за да се постави началото на „бронзовата епоха“.
Желязо
Ограничено количество метално желязо се среща в естествен вид в метеоритите. Първите железни предмети са направен от такова желязо през IV хилядолетие пр. Хр. Най-старите предмети от разтопено желязо, открити от археолози, са от Месопотамия и Анадола (в днешен Ирак и Турция) и са произведени около 3000 г. пр. Хр. или малко след това. Според местоположението на тези древни находки и разпределението на рудните залежи вероятно топенето на желязото е започнало малко преди началото на IV хилядолетие пр. Хр. най-напред в Анадола, западно от Таврийските планини, в днешна Турция или Армения.
Стомана
От 1400 г. пр. Хр. тази прародина на желязото (вж. по-горе) била под управлението на империята на хетите. Със своите превъзходни руди тя била център за експериментиране в металургията на желязото, развивайки техники, твърде различни от използваните при бронза. Това експериментиране довело до производс-твото на първата стомана, заслугата за което е на един народ от Северен Анадол, наречен чалиби. В продължение на около два века превъзходните руди и технологията дали на империята на хетите практически монопол в производството на желязо и стомана и експортната търговия с желязо.
Висока пещ
Но тази стомана не стигала до Китай и китайците трябвало сами да изобретят топенето на желязото, което станало доста бавно. В Китай няма следи от желязо, датиращо отпреди около 600 г. пр. Хр. И въпреки това две столетия по-късно китайците вече са въвели високата пещ – една стъпка, която Западът направил двайсет и седем века по-късно. Преди това изобретение желязото трябва да е било произвеждано във формата на ковано желязо, а стоманата била добивана чрез увеличаването на съдържанието на въглерод.
Лято желязо
Високата пещ позволила на китайците да добиват лято желязо, което има високо начално съдържание на въглерод. Най-старото открито засега желязо, отлято от висока пещ, представлява блок от 500 г. пр. Хр., който е намерен близо до Китай. Тайната на китайския успех може да е била в това, че те са имали руди, богати на фосфор, или са прибавяли фосфор при зареждането на високата пещ. Постепенно проектирането и операциите по обслужването на високите пещи се подобрявали и технологията се разпространила в Индия и Япония.
Лята стомана
Китайците произвеждали стомана чрез обезвъгляване на лято желязо. За да направят процеса по-ефективен, през II в. пр. Хр. те започнали да продухват горещото още разтопено желязо с окисляваща струя студен въздух. В Китай и Япония през XVII век (най-късно) това довело до процес за производство на лята стомана, който включвал подлагане на разтопената маса от желязо на действието на студена въздушна струя. (Това е първата продукция на лята стомана по метод, който засега е неизяснен. Съвременните китайски археолози съобщават обаче, че стомана се е произвеждала още по времето на първата династия на Хан – 206 г. пр. Хр. – 9 г. след Хр. – чрез топлинна обработка за обезвъгляване на твърдо лято желязо. Това обаче се нуждае от някакво обяснение, преди да го приемем.)
Неръждаемо желязо
В Делхи има колона от желязо, която стои на открито от около 400 г. след Хр. и не показва следи от ръжда или разрушение. Тя се състои от 99,72 % желязо, 0,08 % въглерод, 0,046 % силиций, 0,006 % сяра и 0,114 % фосфор. С възможностите си да произвежда желязо с такъв състав индийската промишленост изпреварва Европа с петнайсет века, а и самата формула е разкрита само чрез анализ на колоната. Причината за нейната издръжливост е спорна. Едно от предположенията е, че това се дължи на ниското съдържание на сяра и липсата на манган. Техниката не може да е много по-стара от колоната, защото иначе и по-ранни образци биха издържали до днес. Но колкото и да е поразително това желязо, то едва ли ще продължи да се произвежда след изобретяването на неръждаемата стомана.
Неръждаема стомана
Неръждаема стомана се нарича сплав от желязо и хром, която издържа на корозия. Първата такава стомана е произведена експериментално през 1904 г. от френския учен Леон Гиле. Любопитно е, че Гиле не е съобщил за забележителната устойчивост на корозия на своята нова сплав и че неговото откритие не е било използвано веднага. От 1912 до 1914 г. Едвард Маурер и Бено Щраус от германските заводи за производство на стомана „Круп“ в Есен разработили астенитна неръждаема стомана с голямо съдържание на никел. Свойствата й са идеални за нуждите на индустрията и така тръгнало нейното производство в големи количества.
Месинг
Месингът е сплав, която се състои главно от цинк и мед. Древните гърци и жителите на Западна Азия преди почти 3000 години са получавали месинг чрез стопяване на руда с правилно съотношение на двата метала, без да са разбирали неговия състав. Първият месинг, получен при изкуствено смесване, идва от Мала Азия (днешна Турция) или от Егейските острови, около 400 г. пр. Хр. Теофраст (около 383 – 287 г. пр. Хр.), ръководител на Лицея в Атина, в книгата си „De Lapidibus“ споменава, че за тази цел е използвана цинковата руда каламин. (По същото време месингът е получен независимо и в Индия, но индийският не е датиран достатъчно точно, за да се знае дали предшества западния.)
Цинк
Гръцка книга по география, публикувана в Римската империя през I в. пр. Хр., споменава за метал, наречен псевдосребро, което трябва да е цинк, понеже се казва, че е съставка на месинга. Това би означавало, че цинкът е получен в чист вид някъде на запад – може би в Египет или Западна Азия, вероятно около 100 г. пр. Хр. или по-рано. След това методът за производството му е загубен до 1797 г., като изключим Индия и Китай, където той е изобретен отделно.
Мелхиор
Мелхиорът, известен преди това като пакфонг, е сплав от мед и никел, от която обикновено се правят монети. Нейното използване за пръв път е доказано в монетите от елинистичната епоха на Бактрия (в северната част на днешен Афганистан, на сухоземния търговски път между Китай и Персия) около 200 г. пр. Хр. Източникът на метала е все още неизвестен, но вероятно е внесен от Китай. Монетите на Бактрия имали една част никел и пет части мед, подобно на стария китайски мелхиор, който обаче китайците са започнали да използват за производство на монети едва през VI в.
Никел
Подобно на цинка никелът започнал да се произвежда като чист метал дълго след като е бил използван като сплав. Шведският химик Аксел Кронстед (1722 – 1765) пръв получил никел през 1751 г., като го извлякъл от сулфиди, отделени от кобалтова руда за целите на производството на кобалтово-синя боя.
Алуминий
За наличие на метал в алуминиевата руда се е подозирало много преди да е известно някой да е успял да го извлече. През 1825 г. откривателят на електромагнетизма, датският физик Ханс Кристиян Оерщед (1777 -1851 ) доказал, че подозрението е вярно. Оерщед не разработил надежден метод за извличане. През 1846 г. германският химик Фридрих Вьолер открил, че чрез нагряване на смес от натрий и алуминиев хлорид може да се извлече чист метал във вид на многочислени миниатюрни капчици.
Тема във форума: Индустриални методи и продукти
Около 450 г. пр. Хр. Левкип от гръцкия град Елея в Южна Италия стига до извода, че Вселената е съставена от миниатюрни невидими частици, които той нарича атоми. Съгласно неговата книга „Великият световен порядък“ Вселената е неограничена по размери, но се състои от празно пространство, частично запълнено от постоянно движещи се атоми. Според него тези атоми са елементите, които, когато се групират по различен начин помежду си, образуват цялото многообразие на наблюдаваните вещества.
Около 450 г. пр. Хр. Левкип от гръцкия град Елея в Южна Италия, който стига до извода за атома има последовател – това е Демокрит от Абдера, Северна Гърция. Народът на Абдера бил нарочен за глупав, но Демокрит е един от най-умните мъже на всички времена. Той е наричан „смеещият се философ“, защото проповядвал, че човек трябва непрекъснато да е в добро настроение. Неговият основен принос към науката е в откриването на атомната теория и обяснението на природата на химичните съединения. Демокрит твърди, че разликата в качествата на материалите (топлина, вкус, твърдост) не се дължи на единичните атоми, а на тяхната подредба и степен на възбуда, и особено на начина, по който са свързани. Формата и външността на различните видове атоми им позволява да се свързват по множество различни начини, като така се образуват материалните вещества. Той обозначава различните атоми с букви от азбуката, които образуват думи, и по този начин илюстрира идеята за молекулата. Независимо че Демокрит допуска разрушаване на междуатомните връзки посредством външна сила, той не допуска разцепването на самите атоми.
