Правилният правопис е „освен това“, написано разделено на две думи.
„Освен това“ е наречен израз, който означава „в допълнение“, „като прибавим и това“ или „също така“. Двете думи запазват своята самостоятелност и винаги се пишат разделено.
Винаги пишете „освен това“ разделено на две думи.
Правилният правопис е „нали“, написано слято.
„Нали“ е частица, която се използва, за да се потвърди или очаква потвърждение на казаното. Въпреки че се е образувала от предлога „на“ и въпросителната частица „ли“, тя се е утвърдила в езика като една дума и се пише слято.
Винаги пишете „нали“ слято.
И двете форми са правилни, но се различават по произход и стилистична употреба. Изборът между тях зависи от контекста и от това дали пишете официален или разговорен текст.
„Едва“ е стандартната и книжовна форма. Тя произхожда от старобългарския език и е категорично предпочитана в съвременния книжовен български. Използвайте я в официални документи, статии, книги и други писмени текстове.
Примери:
„Едвам“ е разговорна и диалектна форма, която произлиза от израза „едва ми се“. Тя се среща предимно в устната реч и се избягва в официални писмени текстове.
Примери:
Въпреки че и двете форми съществуват, „едва“ е стандартната книжовна форма, която трябва да се използва в писмена реч, докато „едвам“ е характерна за разговорния стил.
В българския език формите „има ли“ и „имали“ са две различни думи с различно значение и употреба.
Двете форми са различни думи с различно значение и функция в изречението.
„Има ли“ се пише като две отделни думи, когато е въпросителна форма на глагола „имам“. В този случай „ли“ е въпросителна частица.
Примери:
„Имали“ се пише като една дума и е глагол в преизказно наклонение. То се използва, когато:
Думите „съм“ и „сам“ са две различни думи с различно значение и употреба в българския език.
Думите „съм“ и „сам“ са различни части на речта и се използват в различни контексти.
„Съм“ е глаголът „съм/бъда“ и може да има три основни функции:
„Сам“ е прилагателно име, което означава „един“ или „без други хора“. То се изменя по род и число, за да съгласува с лицето, за което се отнася.
Примери:
Думата „който“ се склонява в българския език в зависимост от функцията ѝ в изречението. Правилните форми са „който“ и „когото“.
„Който“ се използва, когато е подлог в изречението. Отговаря на въпроса кой?.
„Когото“ се използва, когато е пряко или непряко допълнение. Отговаря на въпросите кого? или на кого?.
Релативното местоимение „който“ променя формата си в зависимост от рода, числото и падежа (функцията) в изречението.
Това са два различни израза, които се използват в различни контексти. Изборът зависи от това дали говорите за хора или за предмети, които им принадлежат.
„От тях“ се използва, когато говорите за лица или предмети в множествено число.
„От техните“ се използва, когато говорите за предмети, които принадлежат на някого в множествено число.
| Израз | Употреба |
| от тях | Когато говорите за самите хора или предмети. |
| от техните | Когато говорите за предмети, които принадлежат на някого. |
И двете форми – „на мен“ и „на мене“ – са правилни, но се използват в различни ситуации.
„На мен“ е кратката, книжовна форма на личното местоимение. Това е по-официалната и предпочитана форма в писмената реч.
„На мене“ е кратката, разговорна форма на личното местоимение. Тя се използва в ежедневната реч и е по-характерна за разговорния стил.
| Форма | Употреба |
| на мен | Книжовна, официална, писмена реч. |
| на мене | Разговорна, неофициална, устна реч. |
„ѝ“ и „и“ са две различни думи в българския език и имат различни функции. Правилното им използване е важно за коректния правопис.
„ѝ“ се използва в два случая:
„и“ се използва като съюз и частица и има следните функции:
| ѝ | и | |
| Функция | Лично или притежателно местоимение | Съюз или частица |
| Значение | „На нея“, „на неин/нейна“ | „И“, „също“, „дори“ |
| Пример | Дадох ѝ подарък. | Дойдоха той и тя. |
Запомнете: „ѝ“ винаги се отнася за женски род, а „и“ свързва думи или има значение на „също“.
Когато пишете чужди имена на български език, основното правило е те да се транслитерират, а не да се транскрибират.
В българския език се предпочита транслитерацията, за да се запази оригиналният правопис на името. Това е особено важно за правилното изписване на официални имена и за да се избегнат неточности.
| Оригинално име | Правилен правопис на български |
| Donald Trump | Доналд Тръмп |
| Emmanuel Macron | Еманюел Макрон |
| Taylor Swift | Тейлър Суифт |
| Leonardo DiCaprio | Леонардо Ди Каприо |
| Christopher Nolan | Кристофър Нолан |
