Когато пишете числа в текст, можете да използвате както думи, така и цифри. Изборът зависи от контекста и от това колко голямо е числото.

Кога се пишат с думи

Числата се пишат с думи, когато са малки и лесни за четене. Това прави текста по-плавен и естествен.

• Едноцифрени числа (от едно до девет):
  • Пример: Имам пет ябълки.
• Кръгли числа и приблизителни стойности:
  • Пример: Имаше около сто души на събитието.
• В началото на изречението:
  • Пример: Двадесет човека се събраха на площада.

Кога се пишат с цифри

Числата се пишат с цифри, когато са големи, сложни или е важна точността.

• Големи и многоцифрени числа:
  • Пример: Проектът струва 1 250 000 лева.
• Точни измервания (дати, часове, мерни единици, проценти):
  • Пример: Започваме в 14:30 часа.
  • Пример: Тя е висока 1,75 метра.
  • Пример: Заема 25% от бюджета.
• В списъци и таблици:
  • Пример: 1. Първа точка, 2. Втора точка, 3. Трета точка.
• В научни и технически текстове:
  • Пример: Резултатът е 3,14×105.

Допълнителни уточнения:

За числата от 10 до 20: Тук има известна гъвкавост – могат да се пишат както с думи, така и с цифри, в зависимост от стила на текста:

• „дванадесет ученика“ или „12 ученика“
• „петнадесет минути“ или „15 минути“

За смесени случаи: Когато в един текст има различни по големина числа, се препоръчва единство в подхода:

• По-добре: „Купих 5 ябълки, 12 портокала и 3 банана“
• От: „Купих пет ябълки, 12 портокала и три банана“

За възраст:

• До 10 години обикновено с думи: „петгодишно дете“
• Над 10 години с цифри: „15-годишен младеж“

За пари:

• Малки суми: „пет лева“
• Големи суми: „1500 лева“ или „1 500 лева“

Писане на „я“ или „е“ в глаголите

Правилото за писането на „я“ или „е“ в глаголите зависи от това дали звукът е ударен или неударен.

Кога се пише „я“

„Я“ се пише, когато звукът е ударен. Това се среща в следните случаи:

• Сегашно време:
  • Аз стоя́
  • Аз седя́
  • Аз лежа́
  • Аз говоря́
• Повелително наклонение:
  • Стой!
  • Седи!
  • Лежи!
  • Говори!

Кога се пише „е“

„Е“ се пише, когато звукът е неударен. Това се среща в следните случаи:

• Минало свършено време:
  • стоях (ударено на а)
  • седях (ударено на я)
  • лежах (ударено на а)
  • говорих (ударено на и)
• Минало несвършено време:
  • стоех
  • седех
  • лежех
  • говорех

Допълнителни случаи

• При глаголи, които завършват на -явам, -еявам:
  • надея́вам се (ударено я)
  • надеявах се (неударено е)
• При глаголи, които завършват на -я:
  • гледая́ (ударено я)
  • гледаех (неударено е)

Практически съвет

Най-лесният начин да запомните правилото е да произнесете думата на глас. Ако звукът е силно изговорен (ударен), пишете „я“. Ако е слаб (неударен), пишете „е“.

Правилото за писане на „ъ“ вместо „о“ е свързано с една конкретна група думи: кратките форми на личните местоимения и определителните членове.

Правилото

В българския език в кратките форми на местоименията „него“ и „негов“ се пише „ъ“ (въпреки че понякога се чува като „о“), докато в някои определителни членове се пише „о“.

Кога се пише „ъ“

1. В кратки форми на лични местоимения:

• го – него (негов)
• ѝ – неин (нейн)
• ги – техен (техен)

Кога се пише „о“

1. В определителния член за мъжки род:

• -ят – за мъжки род, единствено число
• -ия – за мъжки род, множествено число

Обобщение

• „Ъ“ се пише в кратките форми на местоименията „него“ и „негов“.
• „О“ се пише в определителния член за мъжки род.

И двете форми – „взимам“ и „вземам“ – са правилни в българския език. Въпреки това, има някои различия в употребата им.

„Взимам“

Формата „взимам“ е по-разпространена и се счита за стандартна в книжовния език. Използва се по-често както в писмена, така и в устна реч.

Примери:

• Всяка сутрин взимам автобуса.
• Взимам лекарствата си редовно.
• Откъде взимаш тези книги?

„Вземам“

Формата „вземам“ също е правилна, но се използва по-рядко. Тя е по-характерна за някои диалекти и може да звучи малко по-архаично в съвременния език.

Примери:

• Вземам си сандвич за обяд.
• Вземам участие в конкурса.
• Вземам решение утре.

Важни забележки

• И двете са правилни: Няма да сгрешите, ако използвате която и да е от двете форми.
• Бъдеще време: Формата за бъдеще време е еднаква за двата глагола и винаги се пише с „е“:
  • Ще взема, ще вземеш, ще вземе и т.н. (а не „вземя“)
• Минало време: Формата за минало време е също еднаква:
  • Взех, взе, взехме и т.н. (а не „взимах“)

Препоръка

Въпреки че и двете форми са правилни, е препоръчително да използвате „взимам“, тъй като е по-широко разпространена и стандартна в книжовния български език.

„Правя“ или „направя“?

И двете форми са правилни, но са различни граматически форми на един и същ глагол. Изборът между тях зависи от това дали говорите за продължителен процес или за завършено действие.

„Правя“

„Правя“ е глагол от несвършен вид. Използва се за действие, което е в процес на извършване, регулярно или се повтаря.

Примери:

• Всеки ден правя гимнастика. (повтарящо се действие)
• В момента правя кафе. (действие в процес)
• Правя всичко възможно, за да успея. (продължително действие)

„Направя“

„Направя“ е глагол от свършен вид. Използва се за завършено или планирано за завършване действие, което има конкретен резултат.

Примери:

• Ще направя домашните си до вечерта. (планирано завършване)
• Той направи голяма грешка. (завършено действие)
• Ще направя всичко възможно, за да ти помогна. (конкретен резултат)

Как да избирате?

• Използвайте „правя“, когато акцентирате върху процеса на действие.
• Използвайте „направя“, когато акцентирате върху резултата от действието.

Примери за сравнение:

• Процес: Аз правя торта. (в процес съм)
• Резултат: Аз направих торта. (готова е)

Запомнете: „правя“ е за продължителност, а „направя“ е за завършеност.

„Казвам“ или „кажа“?

И двете форми са правилни, но са различни граматически форми на един и същ глагол. Изборът между тях зависи от това дали говорите за повтарящо се действие или за конкретен бъдещ момент.

„Казвам“

„Казвам“ е глагол в сегашно време, първо лице, единствено число. Използва се, за да се опише действие, което е регулярно, повтарящо се, или е навик.

Примери:

• Винаги казвам „благодаря“. (навик)
• Казвам ти, че не съм съгласен. (регулярно действие)

„Кажа“

„Кажа“ е глагол в бъдеще време, първо лице, единствено число. Винаги се използва с частицата „ще“ пред него. Използва се за конкретно, еднократно или планирано действие в бъдещето.

Примери:

• Утре ще кажа новината. (конкретно действие)
• Ще кажа няколко думи на събранието. (еднократно действие)

Как да избирате?

• Използвайте „казвам“, когато говорите за навици и рутина.
• Използвайте „ще кажа“, когато говорите за конкретно действие, което предстои.

Примери за сравнение:

• Навик: Винаги казвам истината.
• Конкретно действие: Ще кажа цялата истина на майка си.

Запомнете: „казвам“ е за повторение, а „ще кажа“ е за конкретен случай.