Думата „който“ се склонява в българския език в зависимост от функцията ѝ в изречението. Правилните форми са „който“ и „когото“.
Кога се пише „който“?
„Който“ се използва, когато е подлог в изречението. Отговаря на въпроса кой?.
- Пример: Човекът, който ми помогна, е лекар. (който ми помогна? – човекът)
- Пример: Ученикът, който чете, е много умен. (който чете? – ученикът)
Кога се пише „когото“?
„Когото“ се използва, когато е пряко или непряко допълнение. Отговаря на въпросите кого? или на кого?.
- Пример: Човекът, когото срещнах, е лекар. (кого срещнах? – човекът)
- Пример: Човекът, на когото се доверих, ми помогна. (на кого се доверих? – на човека)
Склонение на „който“
Релативното местоимение „който“ променя формата си в зависимост от рода, числото и падежа (функцията) в изречението.
Примери за употреба
- Мъжки род:
- Който е дошъл, е добре дошъл. (подлог)
- Човекът, когото видях, е мой приятел. (пряко допълнение)
- Човекът, на когото се обадих, е лекар. (непряко допълнение)
- Женски род:
- Жената, която ме чака, е майка ми. (подлог)
- Жената, която срещнах, е известна актриса. (пряко допълнение)
- Жената, на която подарих цвете, се усмихна. (непряко допълнение)
- Среден род:
- Детето, което спи, е много тихо. (подлог)
- Детето, което видях, е много сладко. (пряко допълнение)
- Детето, на което дадох играчка, се зарадва. (непряко допълнение)
- Множествено число:
- Хората, които са тук, са мои колеги. (подлог)
- Хората, които поканих, дойдоха. (пряко допълнение)
- Хората, на които се обадих, са много заети. (непряко допълнение)
