Толкова малко книги, написани в древни времена от жени, са оцелели, че можем да съдим за античния феминизъм само от съчиненията на мъжете и от историческите събития. В древна Гърция атинският драматург Аристофан е писал комедии за жени, които се наговарят да се оттеглят от съпружеските си задължения, за да накарат своите мъже да сложат край на войната („Лизистрата“, 411 г. пр. Хр.) и за жени, поемащи политическа власт и отговорност („Еклезиаст“ или „Събрание на жените“, 392 г. пр. Хр.). Скоро след това Платон настоява за еднаква роля на двата пола в образованието, държавното управление и войската въпреки своето убеждение, че половете са неравностойни помежду си. Може би подобно на днешните мъже, пишещи със симпатия за феминизма, тези антични писатели са повлияни от свои съвременнички феминистки. В древна Гърция съществувало активно женско движение, което организирало необуздани пиршества със стряскащи ума мащаби, но то ревниво пазело своите тайни и по тази причина не е известно дали някога неговите принципи са включвали феминизма. В древната история има периоди, през които жените притежавали високо обществено положение и осигурен достъп до образование, изкуства, професии и икономическа мощ. Такива са били Старото кралство на Египет и римските общества през първите векове преди и след новата ера. Но няма нищо, което да доказва, че феминистко движение играе някаква роля за това. Вероятно началото на феминизма не е поставено в тези далечни времена, а едва когато ограниченията за участие на жените в обществения живот стават особено очевидни. По такъв начин съвременният феминизъм започва в края на XVIII век, когато правата на жените са твърде ограничени. Първата жена, която тогава декларира феминистката позиция в пълната й форма, е Мери Уолстоункрафт (1759-1797) в Англия. Нейната книга „Защита на правата на жената“ (1792) е радикална декларация за равенството между половете. Тя е едно порицание на невежеството и стремежа да се държат жените далеч от преуспяващите социални групи и е искане за равен достъп до образование и работа.

Равноправие на половете

Идеята, че жените трябва да бъдат обучавани и подбирани за точно същите дейности като мъжете, за пръв път е изложена в „Държавата“ на Платон (Атина, 380 г. пр. Хр.). В предложената там идеална държава Платон изисква жените да са включени във всички дейности, разрешени за мъжете, дори във военните сражения, гимнастическите упражнения, които мъжете изпълняват голи, при това независимо колко са стари или грозни. Макар Платон да е убеден, че няма нещо по силите на мъжете, което жените да не могат да направят, неговото сравнение за техните способности не би спечелило одобрението на умерения феминист: „Можете ли да посочите някоя човешка дейност, за която мъжкият пол да има повече дарби и качества от жените? Нужно ли е да губя време и да говоря за тъкането и правенето на палачинки или конфитюри, където женските умения действително изглеждат изключителни и където най-абсурдното нещо е жената да бъде победена от някой мъж?“

Стоицизъм

Зенон от Цити

Според стоиците Вселената е изпълнена с един-единствен интелект и той се проявява и в светлината на небето, и в индивидуалните съзнания. Този божествен разум се грижи за всичко в света чрез своето провидение и му предопределя една неумолима участ, която може да бъде разгадана чрез пророкуване. Верният път е култивиране на съзнанието чрез действие в съгласие с природата и непрестанно упражнение в добродетелност. По този начин душевната устойчивост може във всеки момент да бъде запазена. Мъдрият човек е щастлив дори и в уединение и във всяка ситуация поддържа своето душевно равновесие. Всеки може да постигне пълна добродетел и да свърже своето съзнание с божествената Вселена, ако е верен на своята природа.

Стоическа школа

Един финикиец от остров Кипър – Зенон от Цити (335-263 г. пр. Хр.) – започва да преподава тази доктрина около 300 г. пр. Хр. в портиката (обществената галерия) на Атина, наречена Стоя. Философската школа, която той основава там, взема названието си от името на сградата. Обаче по удивително съвпадение всички идеи, изброени в предишния параграф, за пръв път са публикувани едновременно в Китай през V в. пр. Хр. Те се съдържат в „Доктрината на скромността“, написана от внука на Конфуций Дзу Жу (483 – 402 г. пр. Хр.). Обаче Дзу Жу не основава школа с тази доктрина и не е реалистично да се предполага, че неговите идеи са пренесени в Атина и са оказали влияние върху Зенон.