Лудитите са социално движение на британските занаятчии и текстилни работници през XIX век, които протестирали – често чрез чупене или унищожаване на механизираните станове – срещу измененията, причинени от индустриалната революция, които са ги оставяли без работа и заради които те трябвало да променят начина си на живот. Движението носи името на един от първите си водачи – някой си Нед Луд. В земеделския вариант на движението били увреждани механизираните машини като машините за вършитба. Били увреждани двигателите в механизирани мелници, дъскорезници и др.
Движението се появява в трудния икономически климат по време на Наполеоновите войни, когато Наполеон се опитва да наложи икономическа блокада на Англия, и тежките условия на труд в новите текстилни фабрики. Основните възражения на лудитите са насочени против въвеждането на нови автоматизирани станове, които могат да бъдат експлоатирани от евтина, сравнително неквалифицирана работна ръка, което води до загуба на работни места за много квалифицирани текстилни работници.
Движението започва през 1811 г. (една година преди похода на Наполеон Бонапарт в Русия). Освен икономическата криза, годините от 1811 до 1813 донесли лоши реколти и глад. Мелници и текстилни фабрики с нови машини били опожарени от групи високо квалифицирани тъкачи и за кратко време това движение става толкова силно, че лудитите имат сблъсъци дори и с британската армия. Мерките, взети от британското правителство за потискане на движението и блокирането на прерастването му в масови безредици, са екзекуции, въдворяване в затвор и изселване в Австралия на много лудити. След наложените репресии от страна на правителството, движението на лудитите постепенно залязло през 20-те години на XIX век. През 1812 г., текстилните работници се опитвали да използват конституционните си права – те предлагат Парламентът да приеме закони в тяхна защита. Плащат висока цена на адвокати, които да лобират в тяхна полза, но закони в тяхна полза не са приети.
Унищожаването на новите машини има дълга традиция още отпреди появата на лудитите, особено – в текстилната индустрия. Историкът Кевин Бинфийлд ситуира началото на лудизма в 1675 г. Много изобретатели през XVIII век са били нападaни от работниците, които масово били заплашвани от уволнение след въвеждането на механизирани машини в обработката на вълна и памук и в производството на платове. Изобретателят Самюел Кромптън трябвало да крие своята машина на тавана на къщата си, за да я предпази от унищожение от страна на разгневената тълпа през 1779 г.
Лудитите твърдят, че са последователи на една митична фигура, известна като „Нед Луд”, „Джон Луд”, „крал Луд”, „генерал Луд” и „капитан Луд”, чийто подпис се появява на един документ от това време – „Манифест на работниците“. Възможно е тази фигура да е измислен герой, който да пази от разкриване на действителните ръководители на лудитите, за да не бъдат те осъдени на затвор, каторга или смърт. През 1811 г. писма със заплахи за саботаж, а също – и със смъртни заплахи, подписани с това име, са били изпратени до собствениците на текстилната индустрия. Някои индустриалци дори изработили скривалища в своите фабрики и офиси.
Когато лудитите в отчаянието си започнали да чупят и да унищожават машините, в законите били внесени промени, според които увреждането на машините се счита за углавно престъпление. За да не бъдат разпознати, лудитите започнали да крият лицата си с маски и кърпи. Понеже полицията и армията ги погнали, те започнали да носят оръжие. След предприетите от правителството репресии срещу тях, лудитите започнали да обмислят и как да свалят омразното правителство. Според едно историческо изследване, във Великобритания в борбата с лудитите са били въвлечени повече мъже, отколкото – във военните действия на Наполеон Бонапарт в Португалия.
Лудизмът бил важна стъпка във формирането на социалното съзнание и развитието на профсъюзите във Великобритания.
Как движението на лудитите е повлияло на индустриалната революция? Успели са донякъде да забавят използването на машини в текстилния отрасъл, но не са успяли да повлияят значително на индустриализма и развитието на технологиите.
В съвременната употреба „лудит(и)“ е термин, описващ тези хора – и от епохата на индустриалните революции, и от съвремието – които са против настъплението на индустриализацията, автоматизацията, компютризацията или на новите технологии като цяло.
Радикалното противопоставяне на промишленото развитие е една от основните теми в книгата на Лю Ан „Хуай Нан Дзъ“, сборник от философски трактати, издаден през II в. пр. Хр. в Хуай Нан, Централен Китай. Някои от авторите са под силното влияние на даоистката философия, препоръчваща завръщане към примитивния начин на живот. Поглеждайки назад към индустриалното развитие, вървяло ръка за ръка с цивилизацията и осигурило на човечеството безполезен лукс, един от тези автори може само да съжалява:
„В планините не бяха оставени високи дървета и копринените буби изчезнаха от горичките. Несметни гори бяха изгорени за дървени въглища и много растения се превърнаха в бяла пепел. Жасминът и анасонът никога няма да достигнат миналото си съвършенство. Над нас дим замъгли небето, а долу богатствата на земята бяха напълно изразходвани.“
Въпреки че в горния цитат възраженията са от екологично естество, тази философска школа отрича еднакво и обществените, и икономическите последствия от прогреса.
Снимка: 
