История на утопията

utopianism_Plato

Изображение: cupsrc.org

Въображаемото общество, което съществува според идеалните принципи за добруване на своите членове, е прокламирано за пръв път от гръцкия философ Платон от Атина (380 г. пр. Хр.). В утопията на Платон властта се упражнява от мъжете и жените с философско образование и се използва за благото на всички. Опираща се на тези предимства, системата в това общество включва надзор над раждаемостта, отмиране на семейството и цензура, правеща свободния изказ невъзможен. Идеалната държава на Платон е измислена преди всичко като пример как неговата социална теория е свързана с човешките възможности и психология. Впоследствие в гръцката литература са описани и други утопични държави. В „Законите“ на Платон тази държава се управлява съгласно строги правила. Други автори описват всемирното общо благосъстояние и рая на комунизма.

Всемирно благосъстояние

Зенон от Цитиум (335 – 263 г. пр. Хр.) – финикийски философ от Кипър, основал в Гърция школата на стоицизма – мечтае за идеален свят, в който хората от всички градове и нации да са обединени в обща държава, на която всеки може да бъде гражданин. Там единствен закон е божественият. Тази държава няма врагове и нейните поданици действат правилно не по принудата на закона, а от любов към ближния и към света като цяло.

Комунизъм

Най-ранният комунист е бил гръцкият политически философ Ямбул, работил около 300 г. пр. Хр. Той обяснява своите принципи, като описва една въображаема комунистическа утопия – т. нар. „Държава на слънцето“, намираща се на един остров в Индийския океан. Народът на тази държава живее в обособени комуни или „системи“, всяка от които е отговорна за общественото и икономическото благополучие на своите членове.

Революционна теория

 

Щурм на Бастилията на 14 юли 1789 г. в началото на Френската революция

Щурм на Бастилията на 14 юли 1789 г. в началото на Френската революция

Доктрината, която защитава насилственото сваляне на неодобрявано управление и прокламира законността на режима, който ще го замени, се появява за пръв път в Китай някъде около средата на второто хилядолетие пр. Хр. (най-вероятно през XVII в. пр. Хр.). Тя е изложена в „Книга на документите“ и се отнася за свалянето на потисническия режим на Сия от Тан Довършителя – първия владетел от династията Йин (или Шан). Според писанията Тан прегръща още в началото тази теория, за да оправдае правото един корумпиран и нехуманен режим да бъде свален, а лидерът му – убит. Възможно е обаче и след завладяването на властта неговата фракция да е създала революционната доктрина, за да узакони собственото си владичество. По-късно китайските политически теоретици поддържат тезата, че новият режим, изместил стария, е спечелил подкрепата на народа и е бил възнаграден с „мандат от небето“.

Анархизъм

anarchism

Основният принцип на анархизма, че в добре подредения свят нито един индивид не е подчинен на властта на държавата, е в основата на даоизма и стоицизма, особено в ученията на техните основатели Лао Дзъ и Зенон. Английският философ Уилям Годуин е първият, формулирал пълната система от принципи на политическия анархизъм в книгата си „Въпроси относно политическата справедливост“ (1793).

Диалектически материализъм

marx_engels_2

Маркс и Енгелс

Диалектиката е решаване на философски въпроси с помощта на убедителни доводи. Германски мислители, включително Хегел и Маркс, използват през XIX век термина „диалектически материализъм“, за да обозначат действието на диалектическия принцип и при реалното историческо развитие на обществото, а не само при развитието на концепциите и идеите. В своя труд „Държавата“ (Атина, 380 г. пр. Хр.) гръцкият философ Платон за пръв път прилага такъв анализ, когато проследява развитието на политическата философия. При него еволюцията на държавата започва с едно аристократично по форма и съдържание устройство, преминава през олигархичното, демократичното и достига до деспотичното устройство. Всеки етап, освен първият и последният, съдържа елементи на противоречие, чието разрешаване от само себе си води до разрушаването му и до преход към следващия етап.

Обществен договор

social contract

Всички привърженици на тази теория смятат, че е имало години на хаос, когато хората са страдали поради липсата на авторитет, който да ги управлява и да не им позволява да се отнасят зле един с друг. Лекарството според тях се нарича обществен договор. Хората отстъпват на суверенна или на държавата властта да налагат правилата да регулират отношенията в замяна на изгодите от реда и защитата. Това е отказ от свободата предвид обещанието за по-добър живот. Идеята за обществен договор е изложена в Китай от Мао Дзъ (V в. пр. Хр.), основателя на утилитаризма. Той си представя този договор като съставен от две части: първата – множеството се съгласява да предостави на суверенна правото да решава кое е правилното и втората – решенията на суверенна са правилни, защото са съобразени с предопределените от небесата. Читателят ще забележи, че все още имаме известни затруднения с тази втора част.

Отхвърляне на тревогата

social-anxietyСнимка: spiritscienceandmetaphysics.com

„Не разрешавай на лошите мисли да натъжат твоето сърце.
Изгони нещастието и страданието от себе си.
Нещастието и страданието водят до илюзии,
въпреки че илюзиите правят лошо… твоето сърце.
Нека сърцето ти се освободи от…
Твоето лице… Нека лицето ти се усмихва.“

Това са разумните съвети на автора на „Съвети на един песимист“, вавилонско есе от второто хилядолетие пр. Хр. Прекъсванията на последните три реда представляват повреди върху глинената плочка – единствения запис на възраженията на песимиста срещу тревогите и нещастието.

„Парите са всичко“

money-is-everything

Съгласно „Артасастра“, древен индийски учебник по държавно управление, съществуват три цели в живота на хората – богатството, благотворителността и желанията. „Единствено богатството е важно, твърди авторът Каутилия, защото то е пътят за постигане на другите две.“ Тази книга е писана преди около 2000 години.

История на вегетарианството

History of Vegetarianism

Най-старите опити да бъдат защитени животните от човека са свързани с желанието за запазване на дивата природа и с вегетарианството. Въпреки че можем да датираме тези идеи в античността, не можем да идентифицираме защитник на животните, живял преди римския писател-енциклопедист Плиний (Гай Плиний Втори, 23 г. пр. Хр. – 79 г. след Хр.). В своята „Естествена история“ той се възмущава от човешката експлоатация. Според него използването на животните като храна е в съгласие с естествения порядък, но същевременно вярва, че в природата се предполага те да са свободни и че човекът се оказва морално по-ниско от другите създания. Той е особено възмутен от страданията на животните, осигуряващи разкоша на хората, и между другото порицава лова на слонове заради слоновата кост и затварянето на птиците в клетки.

Морално вегетарианство

pitagor

Питагор (VI в. пр. Хр.) – гръцки философ от егейския остров Самос, преподаващ в Южна Италия, – е първият, който вместо различни забрани от религиозно или здравно естество препоръчва като основа за нравствеността вегетарианската диета. Становището на Питагор и неговите последователи е описано от живелия по-късно гръцки писател Порфирий в „Трезвеност“:

„Питагор, Емпедокъл и останалите италианци казват, че ние сме другари не само един с друг и Бог, но и с лишените от разум животни. Защото има един-единствен дух, пропил целия свят като общо съзнание и обединяващ ни в едно цяло с тях. Ето защо, когато ги убиваме и ядем месото им, извършваме несправедливост и сме неблагочестиви.“

15 (книжни) питанки: Иван Раденков

Иван РаденковИван Раденков, авторът на приключенията на Унки Марлюнки, които вече са в два това („Невероятните приключения на Унки Марлюнки” и „Унки пътешества в космоса”) е един от най-усмихнатите мъже, които познавам. Четящ, пишещ, музикален и мислещ – каква по-хубава комбинация, за да се включи в едно малко предизвикателство и да ми разкаже за своята „книжна биография”.

Сигурно познавате книжките на Иван или поне сте слушали последната му аудио-книжка, която е страшно симпатична. Освен, че пише, от 1995 г. с група приятели той е част от група „Тролите”, с които записват няколко симпатични песни към двете книжки, които издава. С две думи, Иван е страшно зает, изключително талантлив, адски симпатичен и в цялата тази тарапана намира време, за да чете.

Кой тe научи да четеш и коя беше първата книжка в живота ти, която прочете сам?
Мама, като че ли. Но помня добре, че измъчих сам не някое тънко книжле, а направо една много дебела (преведена) книга с руски приказки „Василиса Прекрасна“. Сигурно съм я чел месеци, но после бях много горд. И до ден днешен съм горд като прочета нещо по дебело. Ха-ха.

А коя беше любимата ти книжка като дете?

„Приключенията на Лукчо“ или както го четеше баба ми с малка диалектна метатеза – ЛуЧКо. Ако баба ми не ми я четеше, докато се храня,… аз просто протестирах с гладна стачка.

Има ли книга, която четеш отново и отново?

Имало е в различни етапи от живота ми, не мога да абсолютизирам. Но първо бях влюбен в Карл май и препрочитах томовете  за Олд Шетърхенд, Олд Шуърхенд и Винету всеки път като се разболеех. После „Пътеводител на Галактическия стопаджия“ и „По пътя“, които ме направиха практикуващ стопаджия. После Айзък Азимов и т.н. Тези съм препрочитал. Сега по-малко препрочитам…

Коя е класическата книга така и не прочете?

„Война и мор“ – даже и за мен е дебела. Не, може би подминах момента.

Коя е последната книга, която те „събуди”?

Ами много, ама много силно ме изненадаха книгите на Милен Русков. Такова живо и правдоподобно въображение със страхотно чувство за хумор и задълбоченост на всеки детайл рядко се намира. Определено ми станаха ЛЮБИМИ!!!

Коя е любимата ти филмова адаптация на книга?

„Чарли и шоколадовата фабрика“ по романа на Роалд Дал. Режисьор е Тим Бъртън, а Джони Деп е в главната роля, повече не е нужно да се споменава.

Ако имаше само един жанр, който би могъл да четеш до края на живота си, кой би бил той?

Ох, не искам така. Искам си всички жанрове. Би било много тъжно, ако има само един жанр. Може би фантастиката, в която се прокрадва криминалето, има много хубава сатира, но е преплетена с исторически романи и чиста и неподправена любов с приключенски привкус.

Как се възпитава четенето?

С детенце, до което трябва да стоиш, докато спинка. Може би с хубави текстове, удобен креват или фотьойл и време. Може би с малки книжлета и пътуване в градски транспорт примесен с липса на смартфон с игрички или с липса на желание да играеш на тях. Но най-вече с четящи приятели, с които споделяте.

Каква е ролята на книгите в живота ти?

Голяма откакто взех и да прописвам. Книгата ми дава материал за въображението, когато обеднее откъм идеи. Много хубаво ме измъква от реалността, когато тя писне. Дава ми шанса този живот да изживея още много животи. Много се влияя от хубавия роман, филм или песен. Винаги се вмъквам в гащите на някои герои и после дълго в мен на подсъзнателно ниво нещо ме окриля. Нещо което му се е случило, нещо чисто негово, което обаче си станало чисто мое.

Каква е настоящата роля на библиотеките?

Ами сигурно са умерено полезни за старите книги, но не знам дали и колко бързо се актуализират с новите романи. Аз съм ползвател на книжарници, а и попреглеждам, попрочитам и избирам в уютните кафе-книжарнички.

Колко книги минимум на месец трябва да чете всеки от нас?

Не мисля, че за книгите или за каквото и да е освен храната и ходенето до тоалетна трябва да се налага минимум и максимум. Признава – имал съм месеци, в които не съм прочел и една книга и други, в които съм правил само това.

Купуваш ли книги втора употреба?

Преди повече, сега по-малко. Всяка книга си носи историята. Обичам да сме на чисто двамата. Дори миризмата на печат изчезва. Затова бързам да си я подуша аз, за да ми я измирише някой друг.

Намирал ли си книга на улицата/в метрото/в парка?

Май не съм… Наистина не помня.

Как ще изглежда книгата след 20 години?

От хартия. Сигурно и електронните четци ще ги има, но хартията си е хартия. Е, може би ще е вече „полупластик“ – като картите за игра на братовчед ми от детството – по-издръжлива, еластична и ненамокряема хартия.

Какво четеш в момента?

„Деветте живота на Александър Баденфийлд“ – детски роман с черен хумор, пише на корицата, но хумор няма. Има по-скоро хубав и нестандартен разказ в основата си, но като текст не изненадва много.

Вижте още:
„Невероятните приключения на Унки Марлюнки“ на Иван Раденков
Запис от радио FM+ за „Унки пътешества в Космоса“