Хипократ (460 – 357 г. пр. Хр.), лекарят, основал най-прочутата гръцка медицинска школа в Кос, вярва, че диетата играе жизненоважна роля за запазването на здравето и лекуването на болестите. Много трудове, издадени от неговата школа през V и IV век пр. Хр., подчертават значението на правилната диета за пациента и обясняват резултатите в подробни изследвания от техните автори:

„Човек се стреми към някакъв критерий, за да определи от какво се състои правилната диета, но няма да намерите нито числа, нито тегла, които да го определят… Трудно е да се постигне точност и няма как да не възникнат малки грешки. Аз убедено препоръчвам лекаря, който прави малки грешки.“

Така е писал Хипократ или някой от неговите ученици в „Традиции в медицината“.

Диета за отслабване
Хипократовата школа критикува прекалената диета като рисково начинание. Но в „Режим за здраве“ публикува и първата диетична програма за хора с наднормено тегло – диета, която се стреми да обуздае големия им апетит и прекомерния прием на храна. За нашите по-пълни читатели цитираме основните положения:
•  Преди храна пийте малко разредено вино.
•  Яжте тлъсто месо, защото малко количество засища.
•  Сервирайте месото със сусамови семена или подправки.
•  Правете гимнастика на празен стомах непосредствено преди ядене и започнете да се храните, докато още сте задъхани.
•  Яжте само по веднъж на ден.
•  Не се къпете, обличайте се колкото може по-леко и спете на твърдо легло.

Акнето е състояние, което засяга космените фоликули. Косменият фоликул се състои от пора, която се отваря на повърхноста на кожата. Пората, навътре води до кухина, която е свързана с мастни жлези. Тези жлези отделят мастен секрет, който смазва кожата и косъма, който израства от кухината на космения фоликул. С нарастването на косъма, мастния секрет напуска кухината и се разполага по външната повърхност на кожата, където формира защитна покривка. При състоянието известно като акне, мастния секрет не може да напусне кухината и остава в нея. Това натрупване на мастен секрет води до възпаление. Едно от последствията на това възпаление е грозната и грапава коричка по повърхността на кожата, която се образува върху мястото на възпалените космени фоликули. Това състояние е известно като акне.
Акнето е свързано с развитието на младите индивиди, особено на момчетата. Съществена част от този процес представлява промяната, която настъпва в секрецията на редица хормони. В юношеството се наблюдава синтеза на определени хормони наречени андрогени. Андрогените стимулират разрастването (уголемяването) на мастните жлези, което води до образуване на по-големи количества мастен секрет от страна на последните за да се облекчи образуването на лицевата космена покривка. При момичетата, синтезата на андрогени е по-голяма по време на менструацията. Акне често се появява и при по-възрастни жени по време на месечния им менструален цикъл.

Лицево акне причинено от Proprionibacterium acnes.

В тази изменена хормонална среда бактериите изпълняват основна роля при развитието на акне. Главен бактериен вид свързан с развитието на акне е Proprionibacterium acnes. Този вид микроорганизми е нормален обитател на кожата и космените фоликули. Обикновено, отделянето на мастния секрет навън води до пренос на този вид бактерии от вътрешноста на космения фоликул върху повърхността на кожата, от където те се премахват при измиване на лицето. При променените в структурно и функционално отношение, под действие на андрогените, космени фоликули, клетките покриващи вътрешната повърхност на стените на последните (на космените фоликули) се излющват (отмират) по-често, слепват се една с друга, смесват се с излишния мастен секрет, който е бил образуван и се натрупват под формата на бучки в кухината на космения фоликул. Така натрупаната субстанция представлява готов източник на храна за Proprionibacterium acnes. В резултат на което бактериите нарастват и се възпроизвеждат с голяма честота.
Други два вида бактерии обитаващи повърхността на кожата, които могат да бъдат свързани с акнето са: Proprionibacterium granulosum и Staphylococcus epidermis. Тяхното значение за развитието на акнето е по-малко от това на Proprionibacterium acnes. С нарастването броя на бактериите, се увеличава и количеството на непотребните и междинни продукти, получени в резултат на метаболизма на първите (на бактериите). Това води до обостряне на възпалителния процес в още по-голяма степен. Бактериите, също така, съдържат ензими, които могат да разграждат мастния секрет отделян от мастните жлези до свободни мастни киселини. Тези свободни мастни киселини са особено дразнещи за кожата. Съществуват редица други бактериини ензими, които допринасят за обострянето и развитието на възпалителния процес, включително някои протеази и фосфатази.
Имунната система реагира на анормалното нарастване на броя на бактериите като се опитва да ги унищожи. Загиването на бактериите в съчетание с отговора на имунната система водят до образуване на специфична субстанция, известна като гной. Отличителен белег на акнето е именно гнойта, която се отделя от покритите с коричка участъци на кожата.
Изменената среда в космения фоликул, която благоприятства възпроизвеждането наProprionibacterium acnes, може да бъде резултат и от действието на други фактори, различни от промяната в секрецията на редица хормони през пубертета. Външната среда, особено топлината и влагата представляват друг самостоятелен фактор.
Увреждането на кожата причинено от бактериите при акнето, може да бъде сравнително леко и минимално, но в някои случаи се наблюдава развитие и на доста тежки увреждания. При леките случаи на акне се наблюдава наличие на т.нар. младежки пъпки. По-тежките случаи са свързани с наличие на множество младежки пъпки и голям възпалителен процес. Най-тежкия вид акне или т.нар.кистозно акне (cystic acne), може да доведе до възпаление на цялата горна част на тялото и изисква незабавна консултация с лекар, с цел намаляване численоста на бактериите.
Редукцията на броя на бактериите изисква намаляване секрецията на мастните жлези и ”разширяване” порите на космените фоликули, така, че нормално отделяното количество мастен секрет да може безпрепятствено да напусне космения фоликул. Отделянето на мастен секрет може да се понижи посредством прилагане на препарати, като 12-cis-retionic acid (Accutane). Използването на този медикамент е предназначено за по-тежките случаи на акне, тъй като употребата му може да доведе до редица странични ефекти. Антибактериалните средства също могат да бъдат полезни в борбата с акнето. Например, много антибактериални кремове и лосиони за лице съдържат веществото бензоил пероксид (benzoyl peroxide), което е много активно срещу Proprionibacterium acnes.
Тъй като бактериите водещи до развитието на акне са нормални обитатели на кожата, не същестува медикамент, който може да доведе до пълното премахване на това ”патологично състояние”. По-скоро, при биохимични промени, или пък такива засягащи начина на живот се наблюдава значително намаляване или дори пълно елиминиране на условията благоприятстващи бързото възпроизвеждане на бактериите.

Из „World Of Microbiology And Immunology“

Светлинна микрография на Bacillus anthracis.

Антраксът е белодробно заболяване, което се причинява от бактерията Bacillus anthracis. Това заболяване е познато още от древността. То може да бъде разпознато, като черната „морена” в книгата на Екзод ( втората книга на Стария завет ), или като „горящия вятър на чумата” в омировата Илиада. По време на похода си през Евразия в 80 A. D. , хуните описват масова смърт сред техните коне и добитък, която те преписали на антракса. Тези животни заедно с овцете са главните мишени на антракса. Всъщност, големите загуби в Европейското животновъдство през 18 и 19 век, дължащи се на това заболяване са главната причина за започване търсенето на ефективно лечебно средство за борба с антракса. През 1876г. Робърт Кох идентифицира патогенния агент причиняващ заболяването антракс.

Използването на антракса като биологично оръжие не е ново явление. Още от древни времена, трупове на заболели хора са били използвани за замърсяването на редица кладенци. Нещо повече, такива трупове са били катапултирани в градове, които се намирали под обсада. Изследвания свързани с използването на антракса като биологично оръжие са били проведени през Първата и Втора световна война. Като обект за тези изследвания са били използвани Японски и Германски затворници. Те били използвани главно за установяване възприемчивостта им спрямо заболяването. Днес са известни тогава съществуващите съюзнически опити на Канада, САЩ и Британия за развиването на антраксно биологични оръжие. Нещо повече, по това време Британия била произвела 5 милиона антраксни питки в Porton Down Facility, които трябвало да бъдат пуснати в Германия, с цел, хранителната верига да бъде инфектирана.

В естествената природна среда, човекът влязъл в контакт с антракса при взаимодействието му с природните микроорагнизмови резервоари – добитъка, като овцете и говедата или пък дивите животни. Първоначално, разпространяването на антракса се дължало главно на размяната на добитък, която се осъществявала между отделни животновъди.

Човешкия антракс може да възникне в три основни форми. При кожния антракс, патогенния микроорганизъм прониква през наранен участък на кожата, чиято нормална структурна цялост е нарушена. Гастроинтестиналния (Стомашно-чревния) антракс възниква когато причинителят на заболяването бъде въведен в тялото посредством приетата храна или вода. Инхалационния антракс възниква, когато микроорганизмът бъде вдишан.

И трите инфекциозни форми на антракса са изключително сериозни и дори могат да бъдат летални, ако не бъдат лекувани. При навременно лечение, кожния антракс е най-често лечим. Гастроинтестиналния антракс, обаче, може да бъде летален в 25-75% от заболелите. Инхалационния антракс е почти винаги фатален.

Инхалационната форма на антракса може да възникне поради променливото състояние на организма. Bacillus anthracis могат да съществуват като големи „вегетативни” клетки, които преминават серии от активно нарастване последвано от делене. Те имат способността да претърпяват неблагоприятните условия за живот посредством образуване на спори. Спората успешно предпазва генетичния материал на бактерията по време на хибернацията. Когато спората попадне в благоприятни условия за живот, позволяващи нарастване и репродукция, спората се възвръща към живот. Спорите, обаче, лесно могат да бъдат вдишани. Само 8000 спори, които трудно могат да покрият дори снежинка, могат да бъдат достатъчни за предизвикването на белодробното заболяване.

Добре известна е опасността от въздушнодесантно освобождаване на антраксни спори във въздуха. Британските тестове на антраксни оръжия, които бяха проведени на открито, през 1941 година, на остров Gruinard в Шотландия, направиха острова необитаем за пет десетилетия. През 1979 година, в руския град Sverdlovsk, осъществено инцидентно изпускане на минимално количество антраксни спори. При което най-малко 77 души са били заразени от които 66 са починали. Всеки от заразените хора, се е намирал на не по-малко от 4 километра от мястото на изпускането на антраксните спори. Били са заразени и голям брой овци и едър рогат добитък на не по-малко от 50 километра по посока на вятъра.

Три компонента на Bacillus anthracis са отговорни за причиняване на заболяването. Първо, бактерията може да образува специфична капсула около себе си. Капсулата до голяма степен предотвратява разпознаването на бактерийната клетка от страна на имунната система. Тя, също така, спомага за отбраната на бактерийната клетка спрямо антителата и имунните клетки, които се опитват да се „справят” с бактерията. Това от своя страна, дава възможност на патогенния микроорганизъм да се мултиплицира до голям брой бактерийни клетки, които биха могли да окажат съпротива срещу имунната система. Капсулата на бактерийната клетка, съдържа антиген, който е наречен защитен. Този антиген, обаче, е защитен за бактерийната клетка, а не за клетката гостоприемник, която бива инфектиранa. Защитният антиген, разрушава определени белтъци в състава на клетъчната мембрана на клетката гостоприемник, като по този начин позволява на бактерийната клетка да проникне в нея. Попаднала в клетката гостоприемник бактерийната клетка е защитена от действието на имунната система. Втори токсичен компонент в състава на бактерийната клетка е т.нар. летален фактор, който разрушава имунните клетки на гостоприемника. Съществува и трети токсичен фактор, известен като едема фактор ( наименованието му произлиза от факта, че под негово действие се наблюдава акумулиране на значително количество флуид в областта на инфектирания участък) . Едема факторът нарушава действието на специфично вещество в гостоприемника, известно като калмодулин, което взима участие в регулирането на редица химични реакция в организма на гостоприемника. Крайният резултат от действието на токсичните фактори на Bacillus anthracis e подтискането на имунния отговор, което значително улеснява разпространението на инфекцията.

След като бактериалната популация „стъпи здраво на крака”, токсините започват да навлизат в кръвния поток, достигайки по този начин, до всички части на организма, предизвиквайки разрушаване на тъканите и кръвните клетки. Настъпват огромни по мащаб поражения на организма, които в повечето случаи независимо от прилаганото лечение, водят до летален изход на заболяването.

Антраксните инфекции са особено трудни за лечение, тъй като в началните фази на заболяването проявяваните симптоми проявяват изключително сходство с тези на други сравнително безопасни за човека заболявания, като например грипа. По такъв начин, докато бъде направена правилната диагноза, хода на заболяването може да е достигнал етап, който не би могъл да бъде повлиян от съответното лечение. Против антракса, обаче съществува ваксина. До ден днешен, такава ваксинация получават хора ( войници, изследователи занимаващи се с изучаването на Bacillus anthracis, хора пряко свързани с обработката на различни местни продукти и др. ) , които работят в среда с повишен риск от развитието на това инфекциозно заболяване. Огромни усилия се полагат за разработката на сравнително по-безопасна за прилагане ваксина против антракс. За успешното създаване на такава ваксина огромно значение биха могли да имат „едема факторът”, както и „защитният антиген” намиращ се по повърхността на бактериалната капсула. В случай, че действието на този антиген бъде блокирано, бактериалните клетки биха могли да бъдат по-лесно разпознавани от клетките на имунната система, както и от редица антибиотици, те също така биха изгубили способността си да навлизат в клетката гостоприемник.

Из „World of microbiology and immunology“

Кожата се смята за един от най-важните органи на тялото, поради големия брой и разнообразни функции, които изпълнява. Една от основните и най-важни функции на човешката кожа е защитната, а именно да защитава вътрешните органи от вредното влияние на околната среда. Тази й функция се изпълнява най-добре, когато кожата не е повредена. Сред факторите увреждащи кожата, като студът, силният вятър, вредните навици и др., най-вредна е слънчевата радиация. Тя вреди на почти всички нейни компоненти. Разрушава еластичните влакна в дермата (предизвиква слънчева еластоза, която е необратима). Изменя състава на колагеновите влакна, атрофира епидермиса, удебелява повърхностния слой на кожата, вреди на кожното оросяване и др. .  Това въздействие се дължи на UVА и UVB лъчите. Именно те причиняват 90% от бръчките върху кожата. Установено е, че ако човек не се излага на слънце от най-ранна детска възраст няма да има почти никакви бръчки когато стане примерно на 60 години. Ефектът от UV-лъчите добре се вижда като сравни при някои възрастен кожата по откритите места на тялото (лице, шия, дланите на ръцете и т.н.) с кожата на местата покрити с дрехи.

Човешка кожа

Затова хора упражняващи професии свързани с продължително стоене на слънце като спортисти, строителни работници, селскостопански работници и др., както и тези прекарващи по една или друга причина голяма част от свободното си време на открито, външно се състаряват по-бързо и изглеждат обикновенно по-стари от своите връстници. Въздействието на UV-лъчите не се проявява веднага, а след години!
Пораженията се получават най-вече в младежките години, тъй като тогава кожата е по-чувствителна и децата сравнително стоят по-дълго на слънце. На възрастните кожата е по-добре защитена от слънчевите лъчи, отколкото кожата на децата. Особено е вредно стоенето на слънце в планина поради по-голямата близост до слънцето и поради силната отразителна способност на снега (UV светлината се отразява в различна степен от предметите също като видимата светлина). Тук е мястото да се отбележи, че човек може да получи слънчево изгаряне дори и на сянка, ако има в близост повърхност със силна отразителна способност (снега например отразява до 80% от лъчите) . Потъмняването на кожата при излагане на слънце всъщност представлява една защитна реакция.
Друг аспект на вредното влияние на слънчевите лъчи е образуването на рак на кожата. Установено е, че ракът на кожата се образува именно от продължително стоене на слънце. Интересен факт е, че в Австралия и Нова Зеландия за последните двадесет години броят на заболелите от рак на кожата почти се е удвоил, което се дължи на изтънелия озонов слой (озонова дупка) над тези страни. Съществуват различни кремове за защита от слънчевата радиация, но техният ефект е ограничен. Затова и кожата на тези които използват слънцезащитни кремове на плажа също потъмнява.  Слънчевата радиация предизвиква още появата в напреднала възраст на старчески петна, които се появяват най-вече по непокритите от дрехи места, като лицето и дланите на ръцете. Също така може да повреди косата, влошава състоянието на страдащите от акне и предизвиква катаракта на очите.

Дишането е поемане и изпускане на около 20 000 кубически метра въздух за денонощие. Този процес снабдява клетките с кислород. Той е свързан и с освобождаването на клетките от въглеродния двуокис. В процеса на дишането въздухът се вдишва във фаринкса, попада в ларинкса, преминава през трахеята и достига до белите дробове. Трахеята има две разклонения наречени бронхи. Във вътрешността на белите дробове бронхите са свързани с още по-малки разклонения наречени бронхиоли и алвеоли. Бронхиалите са снабдени с подвижни власинки прихващащи вдишаната прах. Белите дробове се състоят от два отделни купа, наподобяващи мъхеста маса, всеки покрит с пореста тъкан, наречена плевра. Работата на белите дробове е свързана с бързия обмен между кръвта и въздуха на равнище „алвеоли” по време на дишане. В главния мозък има център на дишането, който определя ритъма на работа на мускулите, задвижващи белите дробове в зависимост от съдържанието на кислорода и въглеродния двуокис в кръвта.

Белите дробове в покой

Белите дробове са затворени в своеобразна „кутия”, чиито стени са ребрата, а дъното е диафрагмата.

Вдишване

Гръдния кош се разтваря, а диафрагмата се снижава, белите дробове се напрягат и това предизвиква нужда от постъпване на въздух.

Издишване

Гръдния кош се свива, мускулите на диафрагмата се отпускат, а тя се издига.

За наркотик се смята всяко вещество, което е способно да промени нормалното  психическо състояние на човека. Понятието „наркотик” е  тясно свързано с термините „привикване” (нуждата от увеличаване на дозите за  постигане на същия ефект) и „зависимост” (нуждата да се приема наркотик, за да  се избегне състоянието на „липса”). Последният термин представлява критерии,  според които наркотиците се разделят на „слаби” и „силни”.
Преди да изброим и опишем отделните наркотици ще обясним някой специфични  термини.

Термин, който обозначава  количеството приеман наркотик. Различават се няколко вида дози:

1.  Лечебна (терапевтична) – дозата, която се  предписва от лекар при определени заболявания.

1. Токсична – онова количество наркотик, което води до отравяне  на организма без да причинява смърт.

1. Летална (LD- 50) – дозата на дадено  вещество, което причинява смър при 50% от изследваните обекти. Концентрацията на LD- 50 е показателна за токсичността на дадено  вещество.

1. Ефективна доза (ED- 50) – дозата на дадено  вещество,което предизвиква определен желан ефект при 50% от  случаите.

Психическо или физическо  състояние, породено от взаимодействието между наркотика и организма. В резултат  на това се изпитва настоятелна потребност от прием на този наркотик.

Толеранс:

Състояние на приспособяване на организма към наркотик, което изисква  увеличаване на дозата му, за да се постигне желаното  въздействие.

Абстиненция:

Синдром, проявяващ се във вид на  комплекс от разстройства на организма, които изчезват временно след поредното  приемане на наркотичното вещество.

Наркомания:

Болестно състояние, причинено от злоупотребата с наркотици.
То се изразява в непреодолим стремеж за системна употреба на дадено вещество, за да се изпитат желаните ефекти или да се избегне дискомфортът от отсъствието му.

Слаби наркотици. Предимно се пушат.  Получени са при обработката на индийският коноп. Използват се листата и цвета  (марухуана) или смолата му (хашиш).
Тежки наркотици са опиумът, морфинът и  хероинът. Към тази група се причислява и кокаина, който макар и да не е  същински опиат, все пак предизвиква подобен ефект. Употребата на твърди  наркотици води до бързо привикване и зависимост от тях. Те засягат сериозно  човешката психика и физика. Наркоманите заплащат измамното и временно състояние  на щастие и благополучие с цената на жестоки лечения.
Хапчетата LCD са отделен случай.  Употребата на този халюциноген не води до пристрастяване или зависимост, но  може да предизвика необратими физически щети.

Според експерти от Световната здравна организация, наркотичните вещества  могат да бъдат групирани според типа зависимост, която причиняват. Сега ще  характеризираме някои отделни групи и техни конкретни представители…

В тази група се  включват морфин, хероин, кодеин, метадон и др. Те предизвикват морфинов тип  зависимост, а толерансът към тях се развива бързо. Синдромите на абстиненция се  забелязват още след първата седмица, а комбинацията на тези наркотици с алкохол  повишава многократно тяхното действие.
Названието на тази  група идва от най-стария известен наркотик- опиума. Той се получава от една  разновидност на мака, която е била разпространена в Близкия изток още от  незапомнени времена.

Морфин

Морфинът е първото вещество, отделено от  опиумния мак през 1803г. Той се използва в медицината само в случай на много  остри и продължителни болки, защото системната му употреба предизвиква  зависимост. Заради силното му обезболяващо действие, Гей Люсак го нарекъл на  името на древногръцкия бог на съня- Морфей .
Системната употреба на  морфин води до болестното състояние морфинизъм. То е свързано с общо отслабване  на организма и понижаване на умствените му способности.
Толерансът към него довежда до силно повишаване на  кръвното налягане и дори до ослепяване. Леталната му доза LD- 50 е 500 mg/kg.

Хероин

Хероинът представлява съединение,  получено при взаимодействието на морфин с оцетна киселина. Той e във вид на  прахообразно вещество, използвано в медицината за лекуване на морфинизъм.  Синдромът на липса на дрога при хероина е най-голям.
Хероинът предизвиква еуфория,  повишава чувствителността на зрението и слуха, потиска дишането, понижава  кръвното налягане и увеличава секрецията на потните жлези.
Това наркотично вещество предизвиква задържане на урина  и засилва вероятността за развитие на рак  на пикочния мехур. Леталната му доза e 60 mg/kg.

„В Европа хероинът се среща под две форми: обичайно предлаганият  кафяв хероин (неговата химична базова форма) и по-рядко срещаният и по-скъп бял  хероин (под формата на сол), който обикновено е с произход от Югоизточна Азия.  През 2003 г. в ЕС средната цена на улицата на кафявия хероин е варирала между  27 евро за грам в Белгия и 144 евро за грам в Швеция, докато цената на белия хероин  варира от 25 евро (Словакия) до 216 евро (Швеция) за грам (168 ). Тази  разлика в цените вероятно е отражение на чистотата на веществото, което се продава.”

Лидол

Лидолът е синтетично морфинообразно обезболяващо. Той е по-опасен от  морфина, защото разликата между ефективната и леталната му дози е минимална.  Отравянето с този наркотик води до халюцинации, гърчове, кома и смърт поради  недостиг на кислород.

В нея са включени марихуаната, хашишът и  други производни, добити от индийския коноп. Други названия на канабиса са:  ганджа, грас, джанка, жожоба, джинджифил, коз, масур, трева, Марийка, индийски  коноп и др.
Марихуаната  се приготвя от върховете на конопа, а хашишът, който е по-силен, се изолира от  смолата на индийския коноп.
При  повечето хора употребата на канабис води до поява на дисбаланс и безпокойство,  а при по-високи дози могат да се появят и халюцинации, примесени с тревога и  страх.
Въпреки  че пушенето на марихуана води до еуфория, в дима й се съдържат повече  канцерогени от цигарения дим. Счита се, че канабисът е стъпало към употребата  на по-силни наркотици.
Употребата на марихуана и хашиш действа  и върху двигателната система. С пушенето на това наркотично вещество се снижава  координацията на движенията и се загубва преценка за разстоянията. Получава се  разстройство на кратковременната памет и усещане за забавяне на времето. Много  често се получават състояния на депресия, психическа дистрофия и страхови  неврози.

„Канабисът е несравнено най-често използваната незаконна субстанция в  Европа. Последните проучвания сред населението показват, че между 3% и 31% от  възрастните (на възраст между 15 и 64 години) са опитвали този наркотик поне  веднъж (употреба някога през живота). Най-ниски стойности за разпространение на  употребата някога през живота се отчитат в Малта (3.5%), Португалия (7.6%) и  Полша (7.7%), а най-високи – във Франция (26.2%), Обединеното кралство (30.8%)  и Дания (31.3%). В повечето страни (15 от 23-те страни, за които има  информация) стойностите за разпространението на употребата някога през живота  са в диапазона от 10% до 25%.
Между 1% и 11% от възрастните  съобщават, че са употребявали канабис през последните 12 месеца, като най-ниски  са стойностите за разпространението на употребата в Малта, Гърция и Швеция, а  най-високи – в Чехия, Франция, Испания и Обединеното кралство. Повечето страни  (14) съобщават за стойности на разпространението на употребата напоследък  (последните 12 месеца) в диапазона от 3% до 7%.
През 2003 г. в националното проучване за употребата на наркотици и  здравето в Съединените щати (SAMHSA, 2003),  40.6% от възрастното население (определено като населението на възраст 12 и  повече години) съобщават, че са опитвали канабис или марихуана поне веднъж, а  10.6% съобщават, че са употребявали през предходните 12 месеца. Сред 18 до 25  годишните тези стойности са съответно 53.9% (някога в живота), 28.5% (през  последните 12 месеца) и 17% (през последния месец).”

На  трето място се нарежда групата на халюциногените

Тези наркотици идват  от Южна Америка и са производни на амфетамините. Делят се главно на природни  (мескалин, псилоцибин и др.) и синтетични (LSD и др. ).
При  приемането на халюциногените се получава постоянна шизофрения. Под действието  им формите се изкривяват, цветовете стават по-интензивни, а при затваряне на  очите се появяват и видения.

LSD

LSD е производно на лизергиновата киселина. То е психотоксично вещество, което  предизвиква халюцинации, еуфория или депресия. Действа върху периферната нервна  система, разширява зениците, повишава кръвното налягане и телесната  температура. Освен това уврежда хромозомите на белите кръвни телца.

При нея се наблюдава най-ниската  смъртна доза. Представители на този вид наркотици са амфетамин, кокаин (в чиста  доза крек), екстази и др. Абстиненцията на тези наркотични вещества е  най-продължителна и трудно лечима.
При  действието на тези наркотици се наблюдава прилив на енергия, породена от  временно задържане на някои хормони. При по-големи дози се получава психоза,  рязко повишаване на кръвното налягане и учестяване на сърдечната дейност.

Кокаин

Той се съдържа в храста кока,  разпространен в Андите, като в чист вид и изолиран от листата му се нарича  крек. Този наркотик представлява прахообразно вещество, което влияе на нервната  система. Той действа обезболяващо като парализира периферните нервни клетки.  Въпреки че намалява възможността за образуване на кръвоизливи, той поражда  халюцинации, параноя и отслабване на имунната система.
При употребата на кокаин се наблюдава силно желание за действие, еуфория,  агресия, ускоряват се сърдечния ритъм и дишането и се повишават тонуса и  настроението. Пристрастяването към него води до разстройство на нервната  система и психична зависимост, позната като болестното състояние кокаинизъм. Леталната  доза на кокаина LD-50 е 17,5 mg/kg.

Амфетамин

Природният амфетамин се изолира от  индийския безлистен храст Ephedra Vulgaris. Това вещество действа разширяващо  на кръвоносните съдове, бронхите и зениците-използва се за лекуване на  бронхиална астма. Синтетичният амфетамин е летлива течност, с която се лекува  хрема.
Други  названия на амфетамините са: амфи, амфитеатър,спийд. Този наркотик повишава  инициативността и маскира умората. Системната му употреба води до повишаване на  кръвното налягане, агресивност, загуба на апетит и депресия. Леталната му доза  LD- 50 e 120 mg/kg.

„Понятието ”амфетаминов тип стимуланти” (АТС) се използва по  отношение както на наркотиците от групата на амфетамините, така и на тези от  групата на екстази. Амфетамини е родово понятие, което се използва за голям  брой сродни по химически състав наркотици, които стимулират централната нервна  система, като двата от тях, които са с най-голямо значение за незаконния пазар  на наркотици в Европа, са амфетамина и метамфетамина. От тях амфетаминът  несравнено е най-общодостъпен, въпреки че в световен мащаб равнищата на  употреба на метамфетамин се повишават. Досега съществената употреба на  метамфетамин в Европа е ограничена само в Чехия, въпреки че спорадични доклади  от някои други страни подчертават важността от провеждане на наблюдения, тъй  като за този наркотик е известно, че е свързан с ред тежки здравословни  проблеми.”

Екстази

Екстази представлява синтетично наркотично вещество, което се е използвало  в началото на 20 век като средство за потискане на апетита. То отпуска  мускулите, предизвиква еуфория, улеснява социалните контакти и потиска  чувството за страх. Системната му употреба води до обезводняване на организма,  бъбречни заболявания, рязко повишаване на телесната температура, топлинен удар,  главоболие и др.

„Най-добре познатият член на групата наркотици екстази е  3,4-метилендиокси-метамфетамин (MDMA), но в таблетки екстази понякога се  откриват и други близки до него аналози. Тези наркотици понякога се наричат  ентактогени, което означава ”вътрешно въздействащи“ и се състоят от  синтетични вещества, които са сродни по химически състав с амфетамините, но се  различават в известна степен от тях по своето въздействие, тъй като те  съчетават някои от ефектите, които са по-типични за халюциногенните вещества.”

Към нея се отнасят ацетон, бензен,  метилбензен, диметилбензен, трихлороетилен и тетрахлорометан. Това са  леснолетливи вещества, чието действие засяга главно централната нервна система.

В нея влизат барбитуратите и транквилизаторите.  Това са наркотици и лекарствени вещества, които предизвикват силна физическа  зависимост при по-продължителна употреба и завишена доза. При внезапното  спиране на наркотика или при свръхдоза, съществува реална опасност от смърт.

Барбитурати

Тези наркотични вещества представляват производни  на барбитуровата киселина. Те имат хипнотично действие и се използват в  медицината като успокоителни и сънотворни вещества. Употребата им предизвиква  много силна и бърза зависимост към тях.
Леталната им  концентрация LD- 50 e 5000 mg/kg. Барбитуратите не се употребяват съвместно с  алкохол, тъй като той усилва физиологичното им действие върху организма.

Диазепам

(реланиум, валиум)

Той се използва като средство против  безсъние и за преодоляване на чувството за страх и безпокойство.  Продължителната му употреба води до резки промени в поведението и настроението  на човек.

Никотина

Той може да се разглежда като самостоятелен  наркотик, който не принадлежи към по-горе изброените наркотични групи. Съдържа  се в листата на тютюна и представлява безцветна разтворима течност.
В малки количества това  наркотично вещество потиска напрежението и повишава умствената способност.
При пушенето на цигари възниква силна зависимост към  никотина и се наблюдават неприятни странични ефекти като: стесняване на  кръвоносните съдове, повишаване на кръвното налягане и преждевременно  остаряване на кожата.
Смолата, която се поглъща  при пушенето уврежда белите дробове и затруднява дишането. Никотинът се  използва като средство за борба с вредителите по растенията.
Употребяван от човек  обаче води до предразположение към ракови заболявания и развиване на тютюнева  кашлица у индивида. LD-50 e 60 mg/kg.

Алкохол

Той също може да се разгледа като самостоятелен от  другите групи наркотик. Умерената му употреба е средство за релаксация и  понижава риска от инфаркт и инсулт, но домашните ракии са по-силни от етанола и  с по-силно наркотично действие от него.
При системната му  употреба се уврежда черния дроб, отслабва имунната система и настъпва  разстройство на нервната такава. Болестното пристрастяване към алкохола се  нарича алкохолизъм, който често е съпътстван от халюцинации и страхови неврози.  Метанолът, съдържащ се в домашните ракии е силно отровен и води до слепота.  Токсичната му доза е от 20 до 50 ml.
Повече за Алкохолизма  може да прочетете в 10 брой на сп. „Българска Наука”

Факторите, които определят  действието на даден наркотик в човешкия организъм могат да се обединят около  четири признака.
Това са агрегатното състояние на наркотика, концентрацията му в  организма, проникването му в тялото и състоянието на самия организъм…
Съдейки по агрегатното състояние на наркотиците, най-бързо в организма проникват  тези, които при обикновена температура отделят по-голямо количество пари  (разтворители на лепила). Бързо се усвояват и течните наркотици, преминаващи  през лигавицата.
Най-бавно пък проявяват  действието си твърдите наркотици, като задължително за тях е да бъдат  разтворими в мазнини, вода и др.
За действието на  наркотичното вещество в организма е от особено значение концентрацията му в  кръвта, бързината на проникване в тялото и тази на отстраняването му чрез  отделителната система. Отстраняването на наркотика зависи както от неговите  физични и химични свойства, така и от самия организъм.
Съдейки  по пътя на проникване на наркотиците в организма, най-бързо се усвояват тези,  приети венозно, мускулно или подкожно. Друг начин е чрез инхалация, като усвояването  от организма е подобно на това на венозното въвеждане. Когато наркотикът се  приеме орално, той се усвоява най-силно в тънките черва, а най-слабо в устата.

Според учените,  състоянието на организма и действието на наркотичното вещество са в пряка зависимост.  В периода от няколко години при организъм с по-слаба имунна система може да се  наблюдава пълна промяна в психиката и физическия облик на наркомана.

От снимките по-долу се наблюдава  пълно преобразяване на наркоманка само в периода на няколко години…

Изключително опасна е смесения тип зависимост като например:

Барбитурати алкохол
Кокаин хероин
Хероин метадон
Барбитурати бензодиазепини
Кокаин амфетамин

Последствия – дезинтоксикация. Наркотиците могат да  провишават сексуалното желание, но понижават потентността. Мастурбацията е  най-често срещаната форма на сексуалното задоволяване при наркоманите.

Дезинтоксикация (очистване) трябва да се извършва не  само от дедицинско, но и на психологическо ниво, като в края на лечението е  нужно да се осигури добър социален статус (професионална реализация и др.) на  индивида.
„Лечението без лекарства се състои в прилагането на психосоциални и  образователни техники за постигане на дълготрайно въздържане от употребата на  наркотици. Традиционно лечението без лекарства е стационарно (резиденциално) и  дългосрочно (амбулаторно), напр. в терапевтични общности. Днес то се предлага  също и в обстановка, съобразена с условията в общността.”
„Лечението без лекарства се състои в прилагането на психосоциални и образователни техники за  постигане на дълготрайно въздържане от употребата на наркотици. Традиционно  лечението без лекарства е стационарно (резиденциално) и дългосрочно  (амбулаторно), напр. в терапевтични общности. Днес то се предлага също и в  обстановка, съобразена с условията в общността.”

„…между държавите-членки в Европа се наблюдават значителни различия по  отношение както на проблемите с наркотиците, пред които те са изправени, така и  на политиките и на мащаба и характера на мерките за намеса. Независимо от това,  съществуват някои общи елементи на положението в областта на наркотиците, в  което се намират повечето страни. На политическо равнище държавите-членки  изразяват обща политическа воля за разработването на балансирани и базирани на  фактите ответни мерки, в тон с международните ангажименти, и като съзнават, че  политиките в областта на наркотиците остават национална отговорност, те отчитат  също така и ползите, които могат да имат от подобряването на сътрудничеството  на европейско равнище. Този стремеж е изразен в стратегията и плановете за  действие на ЕС в областта на наркотиците. Въпреки че не успя да постигне всички  поставени в нея амбициозни задачи, стратегията и планът за действие 2000-2004  на ЕС в областта на наркотиците е доказателство за важния напредък в начина, по  който държавите-членки, институциите на ЕС и специализираните агенции могат да  работят съвместно за координиране и измерване на напредъка в областта на  наркотиците. Новата стратегия 2005–2012 на ЕС се стреми да доразвие този  процес.”

Използваните цитати са от  годишния доклад за състояние на проблема с наркотиците в Европа за 2005 г.
Специално благодаря на  Свилена Енчева за предоставената информация.