Това, с което се храни баща ти преди да се родиш

Читател
-
0
Това, с което се храни баща ти преди да се родиш

What_your_father_eate

Има все повече доказателства, че начина на живот на родителите и средата, в която живеят, дори много преди те да имат деца, може да повлияят на здравето на тяхното потомство. Скорошно проучване, водено от изследователи от Center for Novo Nordisk,фондация за основни метаболитни проучвания,  хвърля светлина върху това.

Изследователи като доцент Ромен Барес в лабораторни условия направили сравнение между сперматозоиди на 13 слаботелестни и 10 затлъстели мъже и открили, че сперматозоидите в слаботелестните и мъжете със затлъстяване, съответно, притежават различни епигенетични белези, които биха могли да променят апетита на следващото поколение, както се съобщава в лечебното списание Cell Metabolism.

Второ основно откритие е направено от учени, наблюдавали шестима мъже преди и една година след стомашен байпас, за да разберът дали операцията засяга генетичната информация, съдържаща се в техните сперматозоиди. Изследователите наблюдавали средно по 4000 структурни промени в ДНК-то на сперматозоидите от времето преди операцията, веднага след нея и една година по-късно.

„Ние със сигурност се нуждаем от допълнително разглеждане на смисъла на тези различия. Все пак, това е началото на редица доказателства, че спермата носи информация за теглото на човека и нашите резултати предполагат, че загуба на тегло при бащите може да повлияе на начина на хранене на бъдещите си деца”, казва Ромен Барес.

Вдъхновение

„Епидемиологични наблюдения показват, че строгата хранителна диета т. е. гладуването, в едно поколение може да увеличи риска от развитие на диабет в следващите поколения” – пак според Ромен Барес. Той също така обръща внимание на проучване, което показа, че наличието на храна в малко шведско село по време на глад е съотносителен с риска техните внуци  да развият сърдечно-съдови заболявания.

Здравето на внуците най-вероятно е повлияно от гените на предците  (сперматозоиди или яйцеклетки), които са носители на специфични епигенетични белези – например химически добавки към протеин, който обхваща ДНК, метилови групи, които променят структурата на ДНК, след като е приложен, или молекули, известни също като РНК. Епигенетични белези могат да контролират експресията на гените, които също могат да повлияе на здравето на потомството.

Молекулен носител

„В нашето изследване, ние сме идентифицирали молекулния носител в човешките гени, които могат да бъдат отговорни за тази цел“, казва Барес.

С откриването на малки разлики в рибонуклеиновата киселина (където функцията все още е неопределена) и ДНК метилирани модели, учените доказали, че загубата на тегло може да промени епигенетичната информация, която мъжете носят в сперматозоидите си. С други думи, това, което се предава от спермата на бащата може потенциално да повлияе на развитието на бъдещия ембрион и, в крайна сметка, тя може да оформи физиологията на детето.

„Ние не очаквахме да видим такива важни промени в генетичната информация, дължащи се на  околната среда“, казва Барес. „Откриването на този начин на живот и екологични фактори, като например хранителен статус на дадено лице, да придаде информация в нашите гени и по този начин да промени поведението на хранене на следващото поколение е, според мен, важна находка,“ добавя той.

Прекалена пълнота

Ако можем да го разгледаме в контекста на затлъстяването, световните наследствени метаболитни заболявания, които са чувствителни към условията на околната среда (диетата и физическата активност) откритието, че загуба на тегло при бащите съотнесено към потенциално засяга поведението на хранене на тяхното потомство е разтърсващ.

„Днес ние знаем, че децата, родени от затлъстяли бащи са предразположени към развитие на затлъстяване по-късно в живота си, независимо от теглото на майка им, което е друга критична част от информацията, която ни информира за реалната необходимост да погледнете на здравето на бащите при зачеване.“ – казва Айда Донкин, доктор по медицина и един от водещите автори на доклада. Тя продължава: „Това съобщение  трябва да се разпространява в обществото.”

Проучването повишава информираността за значението на начина на живот като фактор, особено нашата диета, преди зачеването. Начинът, по който се храним и нашето ниво на физическа активност, преди да заченем може да бъде важно за здравето и развитието на бъдещето на децата ни“, казва Soetkin Versteyhe, който е първия автор на доклада.

Все още анализите са ранни в тази област на изследвания, но проучването нарушава текущото предположението, че единственото нещо, което ни носят гените е генетична информация, и няма нищо, което можем да направим за нея. Черти, които някога сме смятали за неизбежни може да се окажат изменяеми, и това, което правим в живота може да има последици не само за собственото ни здраве, но и здравето на нашите деца и нашите внуци дори. С това откритие се отварят нови пътища за разследване на възможни стратегии за предотвратяване на предаването на заболявания като затлъстяване на бъдещите поколения.

Автор: Христинка Башева
Източник: http://www.sciencedaily.com/

Синдромът BURNOUT или как прегаряш от работа

Читател
-
0
Синдромът BURNOUT или как прегаряш от работа

young woman in office is overwhelmed with work. burnout in work or study.

Автор: Мария Кирова

През последните няколко месеца светът беше разтърсен от „решението“, на един на пръв поглед, млад, усмихнат и професионалист в работата си, пилот, да „приземи“ самолет с 150 души на борда и да реши съдбата им. Започна разнищване на случая – а въпросът какво е накарало, един психически здрав човек, в разцвета на силите си, да отнеме собствения си живот и живота на толкова невинни души, остава без ясен отговор. България също се нареди в списъка с агресивни прояви на работното място със случая на акушерка, с дългогодишен опит, професионализъм и добра репутация, която пребива 4-дневно бебе.

И отново редица психолози, психиатри, репортери и граждани се заемат с това да отговорят на въпроса какво е довело до тук. Как за една нощ можеш да полудееш и да не виждаш реално света около себе си? Една от възможните теории е „професионалното прегряване”или синдромът BURNOT.

Някои го наричат чумата на века, други – болестта на XXI век, но с какво по-точно се характеризира, нашумелият и излязъл от кабинета на психолога, синдромBURNOUT, ще разкрием в следващите редове.

През не дотам далечната 1974г., един американски психолог и психиатър, на имеХърбърт Дж. Фройденбергер, пише статия озаглавена „Прегарянето: Високата цена на високите постижения”. С нея се появява и термина BURNOUT или т.нар. „изпепеляване/изгаряне на мозъка“. До преди това симптомите му се обозначавали като стресиране, депресия и пр., причинени от предозиране от работа. Няколко години по-късно (1980г.) психологът издава и книга по темата с пълното разяснение за синдрома, неговите отличителни белези и стадии на развитие.

Синдромът BURNOUT е психологическо състояние при здрави хора, с добра и успешна кариера, но работещи най-често в емоционално напрягаща работна среда, с отговорност към околните. Фройденберг го описва така: „изчерпване на енергията при професионалистите в сферата на социалната помощ, когато те се чувстват претоварени от проблемите на хората, с които работят“.

Най-застрашени от прояви на синдрома са професиите на лекари, медицински сестри, социални работници, учители, адвокати, полицаи, пожарникари,служители в заведения за бързо хранене, както и такива в киносалона и театъра, счетоводители, журналисти и пилоти.

Накратко това е състояние на емоционално, физическо и умствено изчерпване, съпроводено с хронична депресивност, чувство на безпомощност и негативен поглед към живота, работата и околните. Гневът, страхът и отчаянието също са отличителни белези.

Синдромът BURNOUT се проявява в няколко групи симптоми, които често се отдават на стрес и преумора, но всъщност са невидимите белези на влошено психическо здраве:

Физиологични – хроничната умора, слаб имунитет, главоболие, отслабване и др.;

Емоционални – чувството за „професионален провал“, безпомощност и безнадеждност, недоверие в околните, скука, раздразнителност и т.н.;

Когнитивни – слагат спирачки в мисленето и действията си, дистанциране и отбранителна нагласа спрямо проблемите които трябва да разрешат, отрицателно или цинично отношение към работата и колегите;

Поведенчески – работоспособността е намалена, мрънкане и недоволство, рисково поведение – повишена употреба на цигари, алкохол, опиати и др.;

При синдрома емоционално изтощение набира връх пред физическото. Стадиите на BURNOUT също са четири.

Започва се с т. нар Стадий на „медения месец“, отличаващ се с това, че работещият все още е удовлетворен от работата си. Свободата, която му е предоставена на работното място е важен фактор, защото му позволява да има високи очаквания.

Вторият стадий е Стадият на пробуждането – индивидът осъзнава, че е прибързал с преценката си по отношение на професията си, че професионалните му очаквания са били по – високи отколкото е в действителност. В резултат на това работата му става по – интензивна и продължителна. По този начин той увеличава стреса и преумората, с цел да постигне първоначалните си мечти.

Пристъпване към Загубата на работния тонус – при този стадии постоянната умора и раздразнение изместват интереса към работата. С това могат и да се променят и битовите навици на работещия като ритъма на хранене и сън, често се среща и увеличената консумация на алкохол и цигари, а в по-тежки случаи се стига и до употреба на наркотици. Тъй като интересът към работата се губи, съответно продуктивността също намалява, критичността към колегите и работодателя надделява.

Последният и критичен стадий е Стадият на пълно „изгаряне” – настъпва чувство на отчаяние. Индивидът е в безизходица и единственият изход за него е да напусне работа, но той смята, че отговорността му към нея е прекалено голяма и това би било грешка.

Времето между четирите стадия при всеки страдащ от симптома е индивидуално. При някои то протича с години, а при други са нужни само няколко месеца за да се стигне от стадий 1 до 4.

Последиците от BURNOUT, а могат да бъдат тежки и дълготрайни са мозъчен инсулт, нервно-психическо изтощение, а при познатите ни случаи и много по-страшни и трагични.

Как да се избавим и по-добрия вариант – да избегнем „професионалното изгаряне“?

Най-важното е да успеем да регулираме времето си и да можем да отпочиваме пълноценно като балансираме между работата и почивката. Поставянето на нови цели в живота и кариерата дава устрем за нови възможности и разнообразяване на монотонното ежедневие, но тези цели трябва да бъдат премени и постижими, за да не се допълва стреса с поредния неуспех. Новото хоби дава същия ефект на отмора и Разбира се, един от най-успешните начини за справяне с проблема еразговора със специалист и споделянето с близките приятели и семейство.

Нашият съвет е бъдете успешни, гледайте само напред и на горе в професионалното си развитие, а когато усетите, че прегрявате отпуснете се и релаксирайте по начина,който за вас е най-добър – разходка в планината, хубав филм, масаж или просто един 8-часов дълбок сън.

2 мин. ходене на час ще удължи живота ни

Читател
-
0
2 мин. ходене на час ще удължи живота ни

Fitness-Walking

Ново проучване показва, че стоенето прав не помага когато за дълго време седим седнали. Но пък, едва две минути ходене на всеки час може драстично да промени здравословното ни състояние. Това съобщава Clinical Journal на Американското дружество по неврология (CJASN).

Различни проучвания показват, че седенето за по-дълъг период от време всеки ден може да доведе до сърдечно-съдови заболявания, диабет и по-бърза смърт. Осемдесет процента от населението на Америка не поддържат минималните препоръки за упражнения – 2 часа и половина упражнения на седмица.

Имайки това на ум от Медицинския университет в Юта проучили ползите за здравето от седенето прав за кратък период от време. Използвали данните от Националната агенция по здравето и храните, като сравнявали продължителното седене на едно място и действие с малък интензитет, като разходка из вкъщи и двора (почистване и работа в градината).

Установили, че ако на всеки час извършваме някакво активно движение за две минути, то това ще намали шанса за ранна смърт до 33%.

Ако на всеки час извършваме активни движения приемайки, че сме будни 16 часа от денонощието, то това се равняват на около 400 Kcal (калории), което се доближава до препоръчителните 600 kcal, изгорени в умерена седмична тренировка.

На базата на тези изследвания се препоръчва да се ходи по две минути на всеки час, като това се добави към ежедневните ни дейности. Като се препоръчва и 2 ч. и 30 мин. упражнения на седмица, което е по 30 мин. на ден (за 5 дни).

Руската Академия на науките (РАН) – проблеми и перспективи

Читател
-
0
Руската Академия на науките (РАН) – проблеми и перспективи

RAN

Автор: Неделин Бояджиев

Реконструкция на руската наука

В края на октомври 2010 г. руският министър на науката и образованието Андрей Фурсенко обяви резултатите от своя опит за съживяване на науката в университетите на страната. Той е предложил „мега грантове” до 5 милиона долара за привличане на водещи изследователи от цял свят, които да създадат нови лаборатории в руските университети. Сред първите успешни кандидати са: Ферид Мурад от университета на Тексас в Хустън – нобелов лауреат в областта на медицината през 1988 г. и математика Станислав Смирнов от Университета в Женева, Швейцария, получател на медала на Фийлдс през 2010 г.

„Би могло да се изгради един много добър мост между Франция и Русия в тази област“, казва друг носител на този медал, Жерар Муру, директор на Лабораторията по приложна оптика в гр. Палезо, Франция и един от пионерите на ултрависоките интензивни лазери.

Колко такива мозъци ще привлекат мега грантовете и ще стимулира ли това руската наука? Първоначалната идея е била чуждите учени да пребивават в руските университети 6 месеца годишно. От чуждите учени се изисква да прекарват само 1/3 от годината в Русия. Това са около 120 дни или четири месеца. Всъщност, това е един семестър. „Четири месечен престой в руски университет е твърде малък  ангажимент за тези пари.“, казва Алексей Хохлов, заместник-ректор на Московския държавен университет. На тази „въдица” все още не са се хванали откривателите на графена и нобелови лауреати по физика – Андре Геим и Константин Новоселов. Двамата са родени и обучени в Русия, но сега работят в университета в Манчестър, Великобритания.

Много голяма част от най-добрите руски учени, десетки хиляди, са емигрирали в чужбина по време на икономическата криза през 90-те години на миналия век и сега обслужват чужди университети и икономики. „Никога не съм наблягал на своите собствени нужди.”, казва по повод възможността да се възползва от руските пари А. Геим. И добавя: „Изключително трудно е да се управляват две лаборатории едновременно. Това не е ефективно.”

Руската наука извървя дълъг път, откакто Геим и Новоселов напуснаха родината си през 90-те години на ХХ век, време, когато някои изследователи едва свързваха двата края, работейки на няколко места, например – и като таксиметрови шофьори, за да припечелят достатъчно, за да се нахранят. Заплатите бавно са се увеличили и около средата на 2000 г., от руското правителство признават, че Русия не може повече да живее от своите природни ресурси. И бяха стартирани програми за насърчаването на научните изследвания в модерни научни области, например – нанотехнологиите. Руски учени от страната и чужбина приветстват тези програми, но се оплакват, че правителството продължава да отделя недостатъчни средства за фундаментални изследвания и не извършва необходимите реформи, особено – в Руската академия на науките (РАН) – http://www.ras.ru/, която все още не се е променила от времето на Съветския съюз, когато държавата подпомагаше голям брой непродуктивни институти и научни работници.

Затова руското правителство противодейства на критиците с поредица от програми за насърчаване на повече изследвания в университетите на Русия, които са извън контрола на РАН. Но много руски учени все още не гледат оптимистично на всичко това. Те са били свидетели и на корупция, и на половинчати реформи.

Бавно възстановяване
В разгара на Съветския съюз, научните занимания са били високо престижна дейност. РАН, в която са били извършени най-много фундаментални изследвания, е добре финансирана и привлича учени от стотици институти. Голяма част от научните изследвания в СССР са били правени в градчета, разпилени из необятната шир на Съветския съюз, и най-често са били свързани с руската военна промишленост. В съветско време научната кариера не е била за пренебрегване. Според виц от онова време научната кариера е начин да задоволяваш любопитството си за сметка на правителството.

През 1990 г., точно преди СССР да се срути, в страната е имало почти 2 милиона учени, инженери и техници, работещи в повече от 4 600 институции.

Само 4 години по-късно много от някога оживените лаборатории са били празни, тъмни и неактивни. Изследователите не са можели да си позволят покупка на ново оборудване, на реактиви, на консумативи и дори – на електричество, необходими им за извършването на експерименти.

Все още има научни проекти за научни лаборатории, които стоят недостроени. Само два примера – огромен ускорител на частици в Института по физика на високите енергии в Протвино, който би могъл да съперничи на този в CERN и лаборатория в Гатчина (близо до Санкт Петербург) за изследвания в областта на физиката и химията.

Според официалната статистика 25 000 руски учени са емигрирали между 1989 и 2004 г., но според независими изчисления учените в емиграция от 1989 г. до днес са над 80 000.

Немалка част от руските изследователи са се оттеглили от своите научни занимания завинаги. По това време научните занимания не са били престижна дейност. Така страната изгубва едно поколение учени.

А други са имали късмет и са успяли да намерят алтернативни източници на финансиране, например – като си партнират с лаборатории в чужбина и печелят договори за изследвания на международни корпорации. Други са си намерили частни спонсори, един от които е Международна научна фондация на Джордж Сорос. До края на 2000 г. руското правителство е отделяло малки и недостатъчни средства за финансиране на руската наука. Руската фондация за фундаментални изследвания (РФФИ) http://www.rfbr.ru/, която финансира някои научни проекти, има малки възможности за финансиране. До края на миналия век основната цел на руските учените е била физическото им оцеляване, а не – научните изследвания.

След 2000 г. тежкото положение на руските изследователи постепенно се подобрява. Руското правителство бавно увеличава заплатите. Днес учените в РАН печелят 5-6 пъти повече, отколкото – преди десет години. „Това не е достатъчно, но в сравнение с преди няколко години е приемливо. Заплащането в РАН е по-високо от средната работна заплата в Русия.“, казва Фурсенко. Той се надява, че руската наука ще се пробуди като мечка след зимен сън.

Обединеният институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) – http://www.jinr.ru/, една от най-известните лаборатории на Русия и водеща в световен център за ядрена физика, също започна да разтваря крилете си. „Първите 12 години след края на Съветския съюз са били много трудно време за института. Нашият бюджет е бил ограничен и не е било плащано от страна на правителството.”, казва Михаил Иткис, директор на ОИЯИ. През този период не е имало модернизация на оборудването. Международна финансова подкрепа успява да съхрани наличното оборудване. Създадена като съветска ЦЕРН през 1950 г., ОИЯИ е разполагал учени от 18 страни-членки на СССР. Те са останали там, въпреки че някои от техните държави са вече членове на НАТО и ЕС. „Тези учени ни помогнаха да оцелеем.“, споделя М. Иткис. През 2000 г. новоизбраният президент Владимир Путин признава значението на лабораторията със закон, като й дава специален статут и я обявява за безмитна зона. Скоро след това Институтът получава пълния си бюджет отново, но това пак не е достатъчно. През 2005 г.бюджетът му е само 37 милиона долара за институтите с 5 000 служители. ОИЯИ тази година поиска от всички свои членове да увеличат вноските си с 20% и възнамерява да продължава да ги увеличава, докато те достигат общо 200 милиона щатски долара до 2016 г. Бюджетът за следващата година ще възлиза на 100 милиона долара. Институтът в момента е в процес на изграждане на нови съоръжения, а други се подобряват. Иткис завършва разказа си с думите: „Ние не можем да бъдем световен лидер във всички области на науката, но в някои области от нея ние бихме могли да сме водещи. Тук са били открити девет нови свръх тежки елемента.”

Преодоляване на пропастта
В началото на втория мандат на Путин през 2004 г., когато Фурсенко е назначен на сегашния си пост, руското правителство започва да преодолява различията между научните изследвания и икономиката на страната. Съветската система за приложна наука, която служи на военната индустрия, се разпада. Не е имало механизъм за преминаване на науката от военни релси към цивилни изследвания в полза на промишлеността. „Руската индустрия не се интересува от науката. Тя е щастлива с това, което е. Необходими са инициативи, които да насърчават взаимодействието между тях.“, казва Хохлов.

През 2007 г. правителството залага на нанотехнологиите. То основава руска нанотехнологична корпорация (Rusnano) – http://www.rusnano.com/, като за целта са изразходени 6 млрд. долара с надеждата, че приходите от дейността на корпорацията през 2015 г. ще бъдат в размер на 30 млрд. долара. Rusnano разпределя голяма част от тези пари като помощи за компании, за да комерсиализира нанотехнологичните продукти, но научноизследователски центрове също получават парче от пая. В институт „Курчатов” в Москва е създадена ядрена лаборатория за синхротронно рентгенови лъчения и нанотехнологии – http://www.kcsr.kiae.ru/ . ОИЯИ създава нов международен иновационен център за нанотехнологии, финансиран с 33 милиона долара от Rusnano. Някои учени свързват „нанотехнологичната треска” на правителството с американската „треска за злато”.

„Rusnano не е финансиране на научните изследвания. Това е комерсиализация!“, казва Гуриев. Най-голям е скептицизмът на руските учени за проекта на правителството да бъде създадена в Сколково, недалеч от Москва, руска „Силициева долина” (често неправилно наричана „Силиконова”) с технологични оранжерии, в които се очаква да дойдат 12 000 учени и бизнесмени, които да работят върху правителствените приоритети – енергетика, информационни технологии, телекомуникации, биомедицина и ядрени технологии. Институт „Курчатов” и Московския държавен университет „М. Ломоносов” – http://www.msu.ru/ са вече свързани с проекта, а също така – и много не-руски компании, включително – Boeing.

„Проектът за Сколково е много странен. Има много научни центрове в Русия. Защо да влагат пари в това ново място? Нашите сгради стоят празни.“, казват някои учени от Института „Курчатов” и от ОИЯИ.

„Проектът за Сколково е ново предизвикателство за младите хора и ще се превърне в сериозен конкурент на съществуващите структури.”, отговаря министърът.

Завръщане към фундаменталните науки
Правителственият акцент въху приложните науки проправя пропаст между тях и фундаменталните науки. „Те просто не разбират как фундаменталните науки създават
иновации и вярват, че всички фундаментални изследвания трябва да доведат до нещо полезно като приложните науки.”, казва Георгий Георгиев от Института по генна биология към РАН. На занемаряването на фундаменталните науки в Русия е било обърнато вниание преди година, когато над 200 емигрирали руски изследователи са изпратили писмо до руския президент Дмитрий Медведев. В писмото те обръщат внимание на факта, че „Въпреки че някои руски учени правят изследвания от световна класа, катастрофалните условия за провеждане на фундаментални научни изследвания в недалечно бъдеще ще доведат до нова агония на науката в Русия.”.

В доклад на Thomson Reuters се обръща внимание на спада на публикации на руски учени в международни научни издания. Русия имала 29 000 научни публикации в международни научни издания през 1994 г., но през 2006 г. публикациите на руските учени са спаднали до 22 000. В същия период учение в страни като Китай и Индия драстично увеличиха броя на своите научни статии. В последните 5-6 години в Русия са произведени само 2,6% от всички такива публикации в световен мащаб – по-малко от Китай (8,4%), Канада (4.7%) и Австралия (3,0%). „Това е деликатен въпрос за нас. Това е културен проблем. Някои руски изследователи публикуват само на руски език от чувство на национална гордост.“, казва Фурсенко. Някои учени пък искат да бъде създадена руска система за оценяване на научните публикации в световен мащаб. Според тях създаването на индекса на цитиране, на импакт фактора в  международните списания е търговски проект, зад който стоят огромни пари и различни национални интереси.

През последната година правителството започна редица програми за насърчаване на науката в държавните университети, които са 40. Както по-горе бе казано, основната идея е в руските университети да бъдат поканени чужди учени, които да развиват различни науки в тях. Повече от 500 чужди учени са участвали в конкурса. Сред 40-те победители 20 са руснаци, като15 от тях живеят в чужбина. Няма да има покана за втори конкурс за безвъзмездна помощ до края на 2010 г. Един от победителите – биологът Алексей Kондрашов от университета в Мичиган – казва: „Аз познавам лично 8 от 40-те победители, и гарантирам, че всички те са сериозни учени. По този начин може да се очаква положително въздействие върху руската наука.“.

Къде е мястото на РАН в стратегията за съживяване на науката в Русия?
РАН е много по-силна от всяка друга научна институция и няма реална конкуренция. Голямата подкрепа на идеята за вкарванет на науката в университетите повдига въпроса, какви са действията на правителството за съживяването на науката в РАН? В Академията все още се правят повечето от фундаменталните научни изследвания в Русия, но 50 000 служители трябва да оцеляват с държавни средства – само 1,6 млрд. щатски долара годишно – по-малко от 30 000 $ на човек – за заплати, оборудване, консумативи, реактиви, електричество. РАН няма никакви други източници на финансиране; няма дори доход от наеми на земя и сгради.

За много външни лица, РАН е останка от една отминала епоха. Тя запазва твърда йерархична структура с всемогъщ президиум. От ключово значение е репутацията, а не – броя на публикациите. Според критиците РАН продължава да подкрепя голям брой непродуктивни учени и институти. Не съществува процедура за закриване на стари и отваряне на нови институти и лаборатории. Системата трябва да стане по-гъвкава.

До момента правителството не смята да се намесва сериозно в работата на академията. „РАН е независим орган.“, казва Фурсенко. Все пак, през 2007 г. правителството убеден РАН, че всички промени в нейния устав трябва да бъдат одобрени от общо събрание на РАН и на руското правителство. Всеки нов директор на РАН ще се нуждае от одобрението на това общо събрание. „Тези промени бяха преценени от членовете на Академията като разумни, тъй като тя е държавна организация.“, казва Евгений Свердлов от Института по молекулярна генетика в РАН.

Бившият президент Путин казва: „РАН не трябва да се плаши от програмата за научна модернизация. Вътрешната трансформации в системата на РАН е въпрос от първостепенно значение. Това ще позволи подобряване на качеството на изследователските и развойни проекти.“ Има изследователи, които предпочитат да бъдат независими от РАН. Много учени, които говорят за науката в страната, смятат, че РАН се нуждае от реформа. За някои от тях най-належащият проблем е разчистването на „болните и мъртви дървета”.

В  РАН има правило, според което директорите на институти могат да работят не повече от 10 години и трябва да се пенсионират на 70-годишна възраст. Но това правило е било пренебрегнато през 2007 година.

РАН трябва да предостави възможността на младите, активни и амбициозни учени да оглавяват различните институти в Академията, ако те предложат дългосрочна програма за развитие на своя институт. Друг модел за промяна на РАН са партньорските проверки, които се използват, за да бъдат избрани най-добрите проекти. Освен това, на младите изследователи трябва да се даде по-голяма академичната свобода.

„Между РАН и някои университети е установена добра връзка, но за подобряване на участието на младите хора в научните изследвания трябва да се подобри тяхната научна среда. Един университет, в който не се провеждат научни изследвания, не е истински университет. А университетски професор, който не се занимава с научни изследвания, не е истински учен.”, казва Фурсенко.

„Рано или късно по-голямата част от членовете на РАН ще разберат, че единственият начин за възстановяване на финансирането й е провеждане на реални реформи. Запазването на статуквото или едва забележими козметични промени не са полезни за нея. РАН трябва да бъде реформирана така, че да финансира най-добрите изследователи, а не – тези с най-добрите връзки. Това е една трудна битка .“, казва Хохлов.

Някои обаче твърдят, че реформирането на РАН е загубена кауза. Дали е така? Времето ще покаже…

Бъдеща династия?
Съществуват няколко алтернативи за финансиране на изследователите в РАН. РФФИ остава относително малък играч. Международните финансиращи организации също отделят малко средства. Но един от новите супербогати руски предприемачи създаде частна фондация за подкрепа на научните изследвания. В съветско време Дмитрий Зимин е разработвал антибалистични ракетни системи. По-късно той основава една от най-големите телекомуникационни компании в страната (VimpelCom). През 2000 г. той продава акциите си в дружеството и създава фондация „Династия” – http://www.dynastyfdn.com/english/. „Целевата група, подкрепяна от нашата фондация, са младите талантливи хора.“, казва изпълнителният директор Анна Пиотровская.

Всяка година фондация „Династия” дава безвъзмездни средства на над 130 млади руски математици и теоретични физици, което им позволява да продължат да работят в Русия. Отделят се пари за лаборатории по биология, химия и науки за земята. Фондацията подкрепя финансово ежегодно над 500 университетски преподаватели, организира публични лекции, поддържа научно-популярен уеб сайт и подкрепя публикуването на научно-популярни книги и списания.

Автобиографичната книга на Дмитрий Зимин може да бъде разгледана тук:http://www.dynastyfdn.com/english/zimin/book/

„Напоследък интересът от страна на младите хора към научните изследвания се увеличава. Преди десетина години студентите, кандидатстващи в научни специалности, са били считани за загубеняци. Сега това вече не е така.”, с радост отбелязва министърът.

-Г-н Министре, кажете как виждате бъдещото развитие на руската наука?
Андрей Фурсенко: И фундаменталните, и приложните изследвания трябва да бъдат много по-разнообразни, с по-голяма степен на конкуренция. При фундаменталните изследвания ние  имаме нужда от по-голямо международно сътрудничество. Бих искал да видя два – три водещи международни изследователски центъра в границите на Русия. Също така е необходима и по-голяма интеграция между научните изследвания и висшето образование, както – и между висшето образование и бизнеса.

Колкото до РАН, Академията трябва да участва по-пълноценно в обучението на магистрите, докторантите и постдокторантите.

Източник:
Сп. Nature – 19.11.2010
Российская академия наук
Снимка: www.pravmir.ru

Карта на Антарктика без сняг и лед

Читател
-
0
Карта на Антарктика без сняг и лед

Map of Antarctica without ice and snow

Британски учени създават образ на Антарктика без сняг и лед.

Както може да видите Антарктика би бил уникален планински континент. Релефа е забележителен, има огромни планински вериги, обширни равнини и най-ниските клисури, ждрела и долини, които са наблюдавани на планетата.

Картата е съставена и сглобена чрез системата Bedmap2. Това е технология, която чрез сателитни изображения, радио вълни показващи дебелината на леда, сеизмични данни и картографски данни създаде реалистична карта на Антарктика само с естествената си повърхност.

По-топлият свят ще бъде и по-мъгляв

Читател
-
0
По-топлият свят ще бъде и по-мъгляв
hong-kong-air-pollution-skyline
Мъглявият Хонг Конг. Ново проучване, направено с последните компютърни технологии, сочи, че под въздействие на климатичните промени, повлияни от отделянето на парникови газове, повечето аерозолни видове ще регистрират сериозен ръст, с последици за качеството на въздуха.

Автор: Елена Кьосева

Използвайки набор от компютърни модели, учени откриват, че повечето аерозолни видове ще увеличат количеството си под влияние на климатичните промени, свързани със затоплянето, породено от парниковите газове.

Резюме: Аерозолите влияят на околната среда, променяйки качеството на въздуха и радиоактивния енергиен баланс на Земята, чрез разпръскване или поглъщане на слънчева светлина, което от своя страна води до променящи се температури. Какво влияние имат климатичните изменения, обусловени от парниковите топлинни газове, върху увеличението на количеството аерозоли? Ново проучване, направено с последните  компютърни  технологии, сочи, че под въздействие на климатичните промени, повлияни от отделянето на парникови газове, повечето аерозолни видове ще регистрират сериозен ръст, с последици за качеството на въздуха.

Аерозолите, малки твърди и течни частици, разпръснати в атмосферата, влияят на околната среда, променяйки качеството на въздуха и радиативния енергиен  баланс на Земята, чрез разпръсване или поглъщане на слънчева светлина, което от своя страна води  до променящи се температури. Какъв е ефектът от климатичните промени, започнали с отделянето на парникови газове, върху аерозолния „товар“ – общата маса аерозоли, съдържаща се във вертикална колона въздух?

Минало проучване върху климатични модели показва противоречиви резултати: в зависимост от конкретния модел, климатичните изменения се асоциализират с ръст или намаляне броя на аерозолните частици. Но ново проучване, направено с помощта на най-нови компютърни модели, е публикувано на 09.10 в Nature Climate Change. Според него под влияние на климатичните промени, свързани с отделяне на парникови газове, повечето аерозолни видове ще регистрират сериозен ръст, с последствия за качеството на въздуха в бъдеще.

„Нашата работа с компютърните модели показва, че почти всички аерозолни видове ще увеличат своето количество под влияние на климатичните промени и парниковия ефект“, казва климатологър Робърт Дж. Алън, асистент професор в отдел Наука за света на Калифорнийския университет, Ривърсайд и водещ в проучването. „Това включва естествени аерозоли от рода на морска сол и също така антропогенични аерозоли като сулфата, черния въглерод и главно жива материя. По-сериозно намаляване на емисиите аерозоли ще бъде необходимо за постигане на желаното качество на въздуха за 21 век.“

Според Алън увеличаването на парниковите газове не само ще затопли планетата, но също така и ще окаже влияние върху климата по много различни начини. Например, парниковите газове ще доведат до промяна в хидрологичния кръговрат и в големи мащаби – на атмосферната циркулация. Тези промени от своя страна ще повлияят върху съдържанието и качеството на въздуха и разпространението на аерозолите – независимо от промените в аерозолните емисии.

„Измененията в хидрологичния кръговрат и атмосферната циркулация са комплексни и все пак могат да доведат до промени в разпространението на аерозолите“, казва той.„Моделите показват, че затоплянето, причинено от парниковите газове, ще увеличи средногодишните валежи, което от своя страна би трябвало да намали аерозолите, защото те ще „се извалят“. Все пак затоплянето, предизвикано от парниковите газове, също ще доведе до редуциране валежите в определени региони. Тези две последни промени, от които се очаква да допринесат за увеличаване товара на атмосферните аерозоли, надделяват над първата промяна. Резултатът е повече аерозоли в атмосферата.“

Алън и неговият екип стигат до своите резултати, използвайки много модерен набор от данни: Проект за взаимно сравнение на атмосферен химически и климатичен модел, който е допълнен от Версия 5 на Проекта на съчетания модел за взаимно сравнение. Изследователите анализирали базата данни на двата проекта, използвайки модели с фиксирани аерозолни емисии (базирани на 2000 г.), но различни климати – едните, базирани на 2000 г., а другите на 2100 г., с разликата от двата експеримента, сочещи аерозолите, отговорни за затоплянето в резултат от парниковите газове.

Учените също така провели подобно проектирани експерименти, използвайки 4 и 5 версия на моделите на Националния център за атмосферни проучвания и Обществена атмосфера. Резултатите  от тези модели показват, че дори когато емисиите аерозоли се задържат постоянни, парниковите газове, причиняващи глобалното затопляне, са на път да увеличат  аерозолния товар и да повишат концентрацията на аерозолните видове на Земната повърхност до 2100 г.

„Изненадващо е, че във всички модели наблюдаваме увеличение на аерозолите“ , казва Алън. „Свързваме това нарастване в броя аерозоли с намалянето на влажното отстраняване на аерозоли, основният механизъм за отстраняването им, който е задвижван от намаляването на средногодишните валежи – особено тези през летните месеци в Северното полукълбо“. 

Пътищата за бъдещо проучване за този екип от изследователи включват по-дълбоко разбиране на механизма в аерозолните емисии. Екипът се интересува конкретно от това защо моделите предвиждат намаляне на средно годишните валежи в Северното полукълбо през месеците Юни-Юли-Август.

В проучването към Алън се присъединяват Уилям Ландуйт от ЕкзонМобил, изследователска дейност и инженерство, Ню Джърси и Стивън Р. Ръмболд от университета в Рединг, Обединено кралство.

Проучването получава субсидии от НАСА и Националната научна фондация.

Източници: 

Калифорнийски университет, Ривърсайд

http://www.sciencedaily.com

Как птиците виждат света, в който живеем

Читател
-
0
Как птиците виждат света, в който живеем

Руски фотографи от Airpano обикалят планета и показват как птиците виждат света, в който живеем. Светът около нас е много различен, ако го погледнете от високо. Изпълнен с много цветове, фигури и форми, които го правят красив и различен. Представяме ви изглед на 15 места по света, които ще ви покажат същият свят, но през други очи. Нашето пътуваме започва със столицата Холандия, Амстердам:

air-pano-wcth01
Амстердам, Холандия
air-pano-wcth02
Храм Василия Блаженного, Москва, Русия
air-pano-wcth03
Ню Йорк, САЩ
air-pano-wcth04
Водопада Игуасу, Аржентина и Бразилия
air-pano-wcth05
Водопада Игуасу, Аржентина и Бразилия
air-pano-wcth06
Дубай, ОАЕ
air-pano-wcth07
Churun-meru, Венецуела
air-pano-wcth08
Churun-meru, Венецуела
air-pano-wcth09
Барселона, Испания
air-pano-wcth10
Барселона, Испания
air-pano-wcth11 (2)
Halong Bay, Виетнам
air-pano-wcth12
Париж, Франция
air-pano-wcth13
Езеро Богория, Кения
air-pano-wcth14
Езеро Богория, Кения
air-pano-wcth15
Езеро Пауъл, Юта и Аризона, САЩ

Image credits: Airpano.com

Разказите на австралийските аборигени за повишаването на морското равнище са запазени от 13 000 години

Читател
-
0
Разказите на австралийските аборигени за повишаването на морското равнище са запазени от 13 000 години

image_3272_1e-Aboriginal-Tribes

Автор: Глория Христова

Според двама австралийски учени, обществото на аборигените пази спомени за крайбрежието на Австралия, датиращи от 11 000 – 5 300 г.пр.Хр.

Проф. Патрик Нън от Университета на Слънчевия бряг и д-р Ник Рейд от Университета от Нова Англия анализират аборигентски разкази от 21 места по крайбрежието на Австралия, като всяка история разказва за време, когато морското равнище е било много по-ниско, отколкото е сега.

image_3272_2e-Aboriginal-Tribes

„Сегашното морско равнище на Австралия е било достигнато преди 7 000 години и всякакви истории за повишаването му трябва да датират от много преди това.“

„Историите описват време, когато морето е започнало да приижда и да покрива сушата. Тези промени са оказали влияние и на начина на живот на хората тогава.“

„Важно е да се отбележи, че не само една история описва този процес. Има много истории, като всички са последователни в своя разказ и са събрани от 21 различни градчета по крайбрежието на Австралия.“

Някои от историите са като митове, а други като приказки. Половината от тях са директно от аборигентски информатори, а другите препредадени от европейци.

„Всичко, датиращо от преди хиляди години, а в този случай преди 13 000 години, е наистина изключително“, казва проф. Нън.

„Забележително време е и сега оценяваме собствените си спомени и какво можем да помним, дори с помощта на книги и друга информация.“

„Вярвам, че тези истории са се запазили толкова дълго, заради суровите условия на природата в Австралия, заради които всяко едно поколение е трябвало да предава знание на следващото по подреден и систематичен начин, за да осигурят оцеляването си“, казва той.

Източник: http://www.sci-news.com/

Масово измиране на динозаври преди 201 мил. години

Читател
-
0
Масово измиране на динозаври преди 201 мил. години

End-Triassic-Mass-Extinction

Масово измиране на Земята преди 201 милиона години е било предизвикано от промяна на биохимичния баланс на океана Панталаса. Това е океана заобикалящ праисторическия континент Пангея. Твърдението е на учени от университета в Саутхемптън, Англия.
Учени от САЩ, Австралия и Канада са намерили достатъчно доказателства за състояние PZE, което е оказало важно въздействие за края на Триас-Юра и изчезването на видовете по това време (преди 201.3 мил. години)
PZE се получава когато осветената повърхност на океана остане без кислород и се замести със сероводород, който е силно токсичен. Той се получава от микроорганизми, които живеят без кислород.
Няколко предишни изследвания също показват наличието на PZE по време на Триас, но последната публикация на тази тема в списание „Geology“ показва, че този феномен може да настъпи в глобален мащаб.
Учените проучили фосилизирани органични молекули извлечени от седиментни скали, които били трупани на дъното на североизточните води на Панталаса, но сега се показват на островите Куин Шарлот, Британска Колумбия, Канада.
Липсата на кислород в океаните е увеличил нивото на въглероден двуокис, който довежда до измирането на живите организми на сушата. Така се получава екологичен преврат сред динозаврите. Всичко това все още се проучва и има много данни да се изследват преди да се знаят подробности.

Източник: http://www.sci-news.com/

Карта на всички подводни кабели, които свързват интернет

Читател
-
0
Карта на всички подводни кабели, които свързват интернет

Автор: Стефан Михов

Скоро вниманието се насочило към международното разширяване на системата. През 1850 г. Джон Брет и неговият брат Джейкъб започнали поставянето на кабел през Ламанша до Европа, като го спускали от влекач, така че да легне на дъното. Първият им опит бил неуспешен, но през следващата година те опитали отново и осъществили свързването през Ламанша.

cables_Internet_2
Карта на подводните кабели. Снимка: TeleGeography

Интернета, който използваме минава през кабелите, лежащи на дъното на океана. Те предават 99% от международната информация, правят мигновената презокеанската комуникация възможна и служат като прокси на международната търговия, свързваща напреднали икономики.

Важността им и удължението на живота им вдъхнови Telegeography да създадат тази карта, вдъхновена от ретро картите, описваща кабелите, осъществяващи интернет връзката. На нея са нарисувани 299-те кабела, които са активни, в процес на изграждане или ще бъдат финансирани до края на тази година.

Освен възможност да видите кабелите, може да намерите информация за латентността в долната част на картата (колко време отнема предаването на информация) и lit capacity в ъглите (което показва колко трафик на данни може да изпрати една система, обикновенно измерваноо в терабайти). Може да разгледате пълната версия тук.

Кабелите са толкова широко използвани, в сравнение със сателитните трансмисии, защото са много надеждни и бързи: с високи скорости и възможност за резервно копие, никога не се провалят. И това значи, че са станали главна част от глобалната икономика и начинът, по който светът се свързва.

Ето, например, тази карта, която ви позволява да сравните карта от 1912 година на търговските пътища и картата на подводните кабели днес, създадена от Telegeography. Икономическата зависимост е останала, но методите и значението са се променили:

cables_Internet_3
Карта от 1912 година на търговските пътища.
cables_Internet_3
Kартата на подводните кабели днес, създадена от Telegeography.

Картата на подводните кабели също така показва икономическите връзки в по-неразвитите държави. Кабелите между Южна Америка и Африка са много по-оскъдни от трансатлантическите и транстихоокеанските:

cables_Internet_4
Връзките в южната част на Атлантичекия океан са оскъдни. (Telegeography)

Въпреки чe кабелите към развиващите се държави се увеличават на брой, те имат много работа преди да наваксат. И Антарктика е напълно изключена (учените там получават интернера си от сателити).

Аналогията между подводните кабели и историческите търговски пътища има много спънки: търговските пътища били определяни от географията, както и икономическите интереси и икономическите стимули са били много по-различни, отколкото са днес. Би било грешка да се пренабрегнат физическите стоки, за сметка на интернет. Но както тогава, така и сега, пътищата през океана изискват инвестиции, търговски партньори от двете страни и готовност да бъдат поети рискове. В миналото моряците са поемали риска, сега е ред на технологичните компании.

Подводните кабели получават големи инвестиции от компании, които желаят да създадът свои собствени модерни търговски пътища

cables_Internet_5
Подводните кабели на Азия. (TeleGeography)

Тези кабели носят информации за целия интернет, включае корпоративните интереси и тези на потребителите. Затова Google инвестира 300 милиона долара в консорциум за презтихоокеанска кабелна система за пренасяне на информация, Facebook вложи пари в консорциум за Азиатска кабелна система и финансовата индустрия инвестира също толкова за да съкрати няколко милисекунди от търговското време.

Други консорциуми редовно полагат кабели, които предават потребителския интернер. Контролът, на всяка една от групите над един подводен кабел, е предимство в обмена на информация между държавите.

Подводните кабели са идея на 150 години с нова сила

Процесът на полагане на подводни кабели не се е променил много през последните 150 години – кораб прекосява океана, като бавно развива кабел, който потъва до дъното на океана. SS Great Eastern полага първия, успешен за продължитено време, трансатлантически кабел през 1866, който бил използван за предаването на телеграфи. По-нататъшни кабели (в начало на 1956 г.) пренасяли телефонни сигнали.

cables_Internet_1
Карта на подводния телеграф през 1858, въпреки че опитът бил успешен само за три седмици.

Модерните кабели са изненадващо тънки, имайки предвид колко са дълги и колко дълбоко потъвар. Всеки от тях обикновено е дебел около 3 инча. Те дори са по-дебели в по-плитките области, където често биват заравяни, за да бъдат обазени от рибарски лодки, морското дъно и други. В най-дълбоката точка в Японската падина, кабелите са потопени на 8000 метра дълбочина, което значи, че подводните кабели могат да отидат толкова дълбоко, колко високо се издига връх Еверест.  Оптичните влакна, които всъщност пренасят информацията са в пакет с по-голямата обвивка на кабела:

cables_Internet_6

 Диаграма на един подводен кабел. (Wikimedia Commons)

Компонентите включват:

Полиетилиен

Mylar тиксо

Блокирани метални (стоманени) проводници

Алуминиева водна преграда

Поликарбонат

Медна или алуминиева тръба

Вазелин (това помага за защита на кабелите от водата)

Оптични влакна

Тези кабели пренасят видеата, статиите, gif-четата и новините, които виждаме в интернет, около света за милисекунди. И това е едно предимство, което всеки търговец,  дигителен или аналогов, би оценил.

Източник: www.vox.com

1...808182...170страница 81 на 170