Читател - живей в по-добрия свят, за всички влюбени в книгите!

Любопитни факти за различни храни и напитки

Медицина

Читател

-

31/03/2016

0

Любопитни факти за различни храни и напитки

Изображение на прасе, върху чието тяло са отбелязани отделните части, от които се приготвят различни кулинарни продукти

Защо малината лекува простуда?

Тя не лекува, а само понижава температурата.

Малината предизвиква обилно потоотделяне и температурата на болния се понижава. Свойството на ягодата и малината да действат изпотяващо, се обяснява с високото им съдържание на салицилова киселина. В химически преработен вид това вещество служи за основа при приготвянето на широко употребяваното лекарство аспирин. Малината, както и другите понижаващи температурата средства, премахва само симптомите, а не причината за заболяването, поради което употребата ѝ като лекарство не винаги е оправдана.

Източник: http://www.vokrugsveta.ru/quiz/934/

Защо след сладко и солено искаме да пием?

Защото захарта и солта извличат водата от клетките.

Ако нарежете месо, зеленчуци и гъби и ги посипете със сол, те „дават сок“, на повърхността им се появява течност. Това се случва и с ягодите, посипани със захар. Силата, издърпваща водата от тъканите, се нарича осмотично налягане. То възниква навсякъде, където концентрирания разтвор има съприкосновение с още по-концентриран. Захарта и солта в храната не преминават през обработка при храносмилане и бързо попадат в кръвта. При тази разлика в концентрацията, тези вещества, вътре и вън от клетките, създават осмотично налягане, изтеглящо от клетките вода.

Източник: http://www.vokrugsveta.ru/quiz/751/

Защо юдеите и мюсюлманите не ядат свинско?

Защото някога глиганът е бил обожествяван.

Като нечисто животно свинята е спомената в Тората (IX век пр. н.е.). Отвращението на евреите към прасето е било толкова силно, че вместо думата „прасе“, те често казвали „давар ахер“, буквално – „другото нещо“, т.е. нещо, което е по-добре да не бъде наричано по име. Негативното отношение на евреи и мюсюлмани към прасето се обяснява с нечистоплътността на това животно, което понякога дори поглъща своите екскременти, а също и поради факта, че при високи температури, в тялото на свинята се натрупват естествени отрови. Въпреки това, еврейски книжовници винаги подчертавали, че не трябва да се търсят някакви рационални причини за обявяването на свинята като нечисто животно, тъй като според тях, мотивацията на Господ е скрита от човека. Етнографи смятат, че всичко се дължи на особеностите на първобитните (примитивни) вярвания, много от които се пренесени като табу в религиите, образувани по-късно. Характерни за обожествяваните животни в тотемизма – една от най-ранните религиозни системи – са забраните да се произнася името им, а също и човек да се докосва до тези, които се смятат за богове на племето. Вероятно при семитските народи глиганът (дивата свиня) е бил такъв бог. Култът към зверобожествата заменя култа към антропоморфните богове, но ритуалните табута „по инерция“ продължават да работят. Например нашите предци (авторът има предвид русите) не можели да наричат мечката със сегашното й име „bear” и в употреба навлязла думата „мед-ведь“ или буквално „ценител на меда“. Между другото, при славяните, също е съществувала забрана за използването мечо месо.

Източник: http://www.vokrugsveta.ru/quiz/649/?utm_campaign=RELAP

Учени направиха карта на местата на тялото, на които докосването е позволено и очертаха границите табу

Психология

Читател

-

31/03/2016

0

Учени направиха карта на местата на тялото, на които докосването е позволено и очертаха границите табу

Зоните очертани в син цвят са местата, на които докосването е забранено. (Зона табу)

Автор: Глория Христова

Много често пътуването в градския транспорт или присъствието ни на места, претъпкани с хора е съпроводено от неволни докосвания от непознати. Изследователи от университетите в Оксфорд и Аалто във Финландия са изследвали 1,368 хора от 5 различни държави, за да установят дали хората позволяват да бъдат докосвани на различни места по тялото в зависимост от това кой ги докосва.

Участниците в експеримента са били помолени да оцветят местата по тялото, които биха позволили да бъдат докоснати (от партньор до непознат) и защо. Цялата информация после е събрана в топографска карта, която очертава границите табу и местата отпред и отзад на тялото, на които докосването е позволено.

Както може би предполагате, според изследването става ясно, че колкото по-близки сме с някого, толкова по-голяма зона позволяваме да бъде докосвана.

„Резултатите показват, че докосването е от огромно значение при поддържането на социални контакти“, казва Джулия Сувилехто, която е един от учените от университета в Аалто. „Картата на докосването е тясно свързана с удоволствието от самото докосване. Колкото повече ни харесва докосването на определено място, толкова повече позволяваме да бъдем докоснати на това място от другите.“

От гледна точка на културното разделение, учените смятат, че влиянието на културата има минимален ефект върху резултатите. Въпреки това, в изследването се споменават няколко интересни факта. Например, англичаните, които са участвали в изследването, приемат докосването за по-неудобно и неприятно, отколкото участниците от Финландия, Франция, Италия и Русия. Интересно е, че участниците от Русия са по-консервативни към докосването, отколкото участниците от други държави.

Изследването показва, че докосването е тясно свързано с емоционалните взаимоотношения и връзки, които хората изграждат помежду си. Изследването е публикувано тази седмица в издания за Националната Академия на науките.

Източник: http://www.popsci.com/

http://www.pnas.org/content/early/2015/10/21/1519231112

Търпението и нетърпението при децата

Психология

Читател

-

31/03/2016

0

Patience and impatience in children

Автор: Ирина Цветановa

Едно от тълкуванията на думата търпение, от психологична гледна точка е спокойствие или противодействие на дадено напрежение, дразнител/и били тe вътрешни или външни.

Постигането на търпение, разгледано в детска възраст изисква голямо усилие. Подтискат се емоции, гняв, темперамент. От друга страна се свързва със силното желание за постигането на дадена цел, за чието осъществяване са необходими време и усилия.

Причините и следствията на търпението при деца и възрастни се разглежда в различни аспекти. При възрастните, разгледано от положителна гледна точка търпението носи определени успехи в живота от професионален и личен характер.Чрез него, успешно се взимат по-добри, адекватни и премислени решения, овладяват се ситуации. При контактите (полови, физически, професионални, социални), търпението е наложаща се черта от характера , защото така се съумява да се изслушва партнъора в дискусията, както и да се разреши даден спор със опонента. Разгледано от отрицателна гледна точка , хората с прекалено търпение към всичко губят своята идентичност. Те не умеят да казват „не” и търпят всичко което животът и социума им налага ежедневно. Следствия от това могат да са появят самонаказание, неувереност, страх от самотата.

При разглеждане проявите на търпение и нетърпение при децата се имат в предвид периодите на израстване и развитие на детето, както и най-ранното пренатално възпитание.

Пренатално възпитание това е бременността разгледана от психологията. Пренаталното възпитание протича през вътреутробния живот на бебето. В него бъдещата майка не въздейства на плода само физиологично, а и психически. Тя несъзнателно въздейства на състоянието на детето си (физическо, психическо състояние на плода). Бъдещата майка оказва влияние за благоприятните или неблагоприятните условия за процъфтяването на плода и неговите бъдещи характеристики( характер, психично и емоционално състояние). Всяка една емоция и действие на майката се предава директно на плода. Ако жената е силно тревожна през целия период на бременността, детето се развива в тревожна среда. След определен период от раждането, то проявява тази тревожност. Друг случай е спокойното състояние на бременната жена, която ражда по-спокойно дете.

Нека да поговорим детайлно за децата , проявата на търпение и нетърпение при тях, разгледано от различни гледни точки. От гледна точка на темперамента при децата холерици, търпението е дефицит. Това е породено от качествата на холерика. Децата холерици се характеризират с високо равнище на нервно-психическата активност, на енергичността на движенията, на импулсивността и изразеността на емоциите, страстно се увличат и изпълняват дейността си с голям прилив на сили, упоритостост, целенасоченостост, раздразнителеност, несдържаност, избухливост, общуват с много хора.

За разлика от холериците, при децата флегматици търпението е много явна част от темперамента и поведението. То се характеризира със спокойствие, уединеност. Детето флегматик предпочита четенето, гледането на телевизия или компютърните игри пред физически активната игра.

От психоаналитична гледна точка търпението при децата е свързано с изграждането на Аза и Свръх Аза на детето. Според теорията на Фройд за детското развитие, ние се раждаме изцяло с несъзнаваното (То). Характерното за този ранен период поведение на детето е „потребност- възбуда-действие-задоволяване-затихване”. Тук не може да се говори за търпение, поради първичната нужда от моментално задоволяване на потребността. При един по-късен етап на развитие се формират Аза и Свръх Аза, които създават и предпоставките за наличие на търпение. Аза се обяснява като връзката с околната среда, нейното изучаване( добиване на опит и реалната или нереалната преценка за нея). Свръх Аза, Фройд разглежда като нормите и правилата, които околната среда ни налага, под формата на ценностна система. При формирането на Аза и Свръх Аза детето, започва да разбира дадената ситуация и кога трябва да се проявява търпение. Свръх Аза и неговото формиране започва от 3-5тата година на детето с разговорите и подражанието на родителското поведение, и продължава през целия му живот. Заедно с грижите детето приема и моралните ценности на родителите си . То се държи спрямо очакванията им за да, получи удоволствие (награда) или да избегне неудоволствие(наказание). Така започва да проявява търпение в дадени ситуации, въпреки вътрешното си нетърпение за постигане на удоволствие. Към 5-тата година моралът придобива вътрешен смисъл. Промяната на поведението е водена от подчинение на вътрешните изисквания и норми, а не на външните. Идентификацията с родителите осигурява рационализиране на нормите, подпомага Аза в неговия стремеж да вземе контрол над То.

Според родителите нетърпението е доста сериозен и разпространен проблем при децата. Голяма част от малчуганите в периода от ранно детство до пубертета, са с необуздан темперамент, който нарушава стандартния спокоен начин на живот на възрастните. Те притежават прекалено много енергия, която не им позволява да са в спокойно състояние, поради много слабо оформените граници между То, Аза и Свръх Аза. Това автоматично влияе на тяхната концентрация, емоционално състояние, дори и интелектуално развитие(в определена степен). Като резултат от нетърпението може да бъдат импулсивните, необмислени реакции. За тях може да се каже, че в процеса на израстване стават непрекъснато преплитащи се, объркани, противоположности. Като по-ясно изразен пример се срещат – търпение с нетърпение, изчакване с действие, раздразнителност със спокойствие. В този случай, идва момент в който самите те незнаят как да контролират емоциите си и това довежда до реакции като- смях и плач, тъга и щастие, контактност и затвореност в себе си. Пример може да се даде с дете искащо определен предмет на момента. То няма търпение да получи своето удоволствие и при една забрана от страна на родителя, то става тревожно, агресивно. След известно време (същия ден), детето се разсейва от мисълта за дадения предмет, но продължава в определени моменти да е тревожно и раздразнително, поради незадоволената потребност.

Като друга причина можем да разгледаме тревожност породена от семейната среда. Ако детето има множество незадоволени потребности ( потребност от любов и внимание, грижа) в него се заражда базистна тревожност, която най-често се изразява в поведението. Може да бъде агресивност, нетърпение, нервно поведение или обратната страна затишие и затвореност в себе си.

По време на възпитанието във всички възрастови периоди децата се учат на поведение от своите родители или хората, които са най-близко до тях, които ги отглеждат. Получава се едно копиране, заучаване на това поведение и те съзнавано се превръщат в имитация на човека, който ги е възпитал. От психологична гледна точка причините за това имитиране на доминиращия за детето родител (възпитател) от една страна може да се каже, че този човек е примера на детето за успяла личност.

За „хиперактивния” период, който се проявява в много случаи( повечето при деца холерици), е характерно липсата на внимание, съсредоточеност, изобилната физическа енергия и желанието за физически дейности като игрите навън, които предразполагат за нейното изразходване. Това е нормално при децата. Тук става въпрос за периода до пубертета.

Според Пиаже и неговата теория, децата в ранна възраст преминават през специфичен вид центрираност наречена от него егоцентиръзм. В този случай детето се затруднява да допусне наличието на други гледни точки, различни от неговата собствена. Израз на егоцентризма е „егоцентричната реч“, която не служи за комуникация, а само изразява някакви чувства и състояния на детето.
За егоцентризмът може да се каже, че има три разновидности.
Първа разновидност е така наречения познавателен егоцентризъм (съществува във възприятието и мисленето).
Морален егоцентризъм (съществува във взаимоотношенията между хората). Комуникативен егоцентризъм (съществува в процесите на предаване на информация на други хора).
Егоцентризмът е най-силен в по-ранна възраст, и към 12-14-годишна
възраст като цяло се преодолява. Според Пиаже децата от 2 до 12 годишна възраст преминават през два стадия на развитие, предоперационен интелект (2-7) и стадий на конкретните операции (7-12).
Предоперационен интелект /2-7 години/
Както показва названието на този стадий, и през него все още не са се
образували обратими умствени операции.
Манипулирайки с конкретните предмети, детето открива, че това, което
е направило, може да се развали, а след това отново да се направи в същия

вид, или в някакъв друг вид. Детето научава, че съществува определен
вид действия, които са обратими ,а това му позволява да започне да използва понятия като количество, големина, число, обем, тегло.
Основна характеристика на психиката през този стадий е появата на
използването на символи, в това число и думи. Детето започва да използва
символите чрез процеса „подражание“. В играта детето използва един предмет за заместване на друг, като играчките символично заместват хората, а самото дете влиза в определени роли. Ограничеността на търпението и мисленето в предоперационния стадий е в неговия егоцентризъм: детето не е в състояние да си представи как другите виждат онова, което то вижда само. Детската игра в този стадий преминава през няколко разновидности: детето играе само, играе успоредно с други деца, играе в сътрудничество с други деца.
Стадий на конкретните операции /7-12 години/.
На този стадий в психиката за първи път се появяват обратими и
гъвкави умствени операции. Детето става все по-способно да мисли логично,
но само в конкретни ситуации, затова именно Пиаже е нарекъл този стадий
„стадий на конкретните операции“. Детето започва да разбира определени логически правила, дава логични обосновки. По-свободно преминава от една гледна точка към друга, става по-обективно в оценките.Започва да задържа вниманието си едновременно върху няколко Обекта.Следователно започва да намалява егоцентризмът и нетърпението.
Контрола от страна на родителите през периода от ранно детство до пубертета е изключително труден, но все пак не е невъзможен. Главното което може да се спомене при налагането на контрол и обучението на търпение при децата е, че трябва да става постепенно, незабелязано от тях. При една груба и нетърпелива намеса от страна на родителя, детето става неспокойно, реагира остро и в много от случаите проявява инат. Може да се открият места, които допадат на детето (просторни) с възможност за безопасна, физическа активност с много движение. По този начин се печели неговото доверие. За да се отвлече вниманието на детето от площадката за игра и да се насочи това внимание към развиващите интелекта занимания е хубаво много внимателно и постепенно( през определен период от време) да му се намалява времето за физическа активност (игра) и да се заиграва в дома с логическите игри, като тази промяна трябва да става възможно най-неусетно за него. Така желанието на типа родители, желаещи по-търпеливо и спокойно дете, ще бъде удовлетворено.

От детска гледна точка не може да се каже, че нетърпението не е добродетел. Децата в периода преди навлизане в пубертета са изключително първични и те задоволяват своите потребности веднага. За тях търпението е равносилно на изпитване на неудоволствие, породено от незадоволената в момента потребност. Те неразбират неудобството, което създават на своите родители. Причината за това е липсата на опита да бъдат родители, да възпитават, да се грижат за друго човешко същество. В този момент те са обгрижваните и противоречието, което те виждат в отношението на родителите им към тях, създава обърканост. Те започват да се сблъскват със забраните, нормите и правилата, които им се налагат, в много случаи без обяснение. Това поражда все повече съпротиви и неудоволствие.

Използвана литература:

– www.beinsadouno.com

– www.exooo.com

– „Детска психология” – Румен Стаматов

Източник: nauka.bg

Лешоядите се завръщат в Кресненския пролом

Биология

Читател

-

31/03/2016

0

Лешоядите се завръщат в Кресненския пролом

Интервю с Атанас Грозданов

Автор: Яна Ненчева

Д-р Атанас Грозданов е роден в София. Завършва Националната природо-математическа гимназия „Акад. Л. Чакалов“. Дипломира се като бакалавър по биология, магистър по зоология и доктор по зоология в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Автор на над 40 популярни и над 30 научни статии, свързани с орнитологията, херпетологията, консервационната биология и др. Участва като ръководител или експерт в над 20 научни проекта. Лектор в Erasmus Intensive programmes в Испания и Португалия. От 2004 г. до момента работи като асистент и главен асистент в Биологическия факултет на СУ, където е и член на Факултетния съвет. Член на Управителния съвет на ФДФФ (Фонд за дивата флора и фауна http://fwff.org/BG/ ).

Познавам Ви от няколко години, склонен сте да увличате студентите към най-различни инициативи и експедиции. Но самия Вие как решихте да се занимавате с наука? Така ли си представяхте мечтаната работа като дете? Въобще как на човек му хрумва да се занимава с това ? Тръпката да откриеш нещо ново ли е движещата?

Честно казано, нещата наистина се случиха спонтанно. Спомням си, че още в ранното ми детство имах голям интерес към насекомите и ги преследвах сред тревата. След това започнах да наблюдавам птиците, които ми се струваха нещо много далечно, непознато и любопитно, а впоследствие намерих и други хора с такива интереси, записвайки се в Българско дружество за защита на птиците. После беше по-лесно, защото учех много от по-опитните орнитолози, а и имах приятна среда в лицето на останалите млади доброволци. През тези години желанието ми за научна работа се засилваше все повече и повече и така си остана и до днес. Така че, за мен науката е основно вътрешно усещане и нямам много прагматични мотиви.

Много от завършилите още бакалавър се насочват към чужбина, защото казват, че тук няма реализация. Вие обаче сте тук, реализирате се успешно, какво е отношението Ви към науката в България?

Позицията на хора като мен, които изследват природата е особена. Аз също знам, че в други страни ще получа добри възможности за обучение, но българската природа, която е на „световно ниво“ е силен стимул да работя тук, защото науката е добър инструмент за нейното опазване. Това май е нещо като патриотизъм, но далечен от онзи, показният и комерсиализираният.

Какво смятате, че пречи на науката в България да се развива?

Сигурно факторите могат да бъдат дискутирани много дълго, но ми се струва, че най-вече хората трябва да се променят. Да възприемат по-висши цели за живота си, за това което искат да постигнат за себе си и за обществото. Когато направиш първата крачка, резултатите се връщат към теб мултиплицирани и започваш да напредваш все по-бързо в правилната посока.

Какво Ви дава работата? Как ви вдъхновява?

Струва ми се, че съм най-щастлив от възможността да правя нещо, което обичам и най-вече че имам възможност да общувам със стотици млади хора. Изключително ми е приятно и интересно да изследвам техните гледни точки и да се опитвам да ги модифицирам в посока, която смятам за важна. Така че, до голяма степен вдъхновението ми са студентите и колегите във Факултета.

Знам, че сте идеолог на С.К.О.Р.Е.Ц. Ще ни разкажете ли малко повече за това? С какво се занимавате? Доста от студентите са в тази организация, как ги „запалихте” по идеята?

Студентският клуб за образование и развитие с екологичен център, или накратко С.К.О.Р.Е.Ц. е доброволческа инициатива, която създадох със запалени студенти в катедра Зоология и антропология, малко след като постъпих на работа. През годините съм участвал в различни организации и определено съм почитател на различни форми на сдружаване на хора с общи цели. Скоро си мислех към кой точно е насочен този клуб и сякаш най – правилната дефиниция, която ми хрумна е, че той е място за хората, които се чувстват на мястото си в Билогическия факултет. От самото начало на идеята до момента, в клуба идват най-активните студенти с много интереси и желание за повече дейности извън задължителните в учебната ни програма. С тях организираме постоянно експедиции в търсене на интересни видове, имаме много интересна колекция от живи животни, пишем малки проекти, каним интересни лектори и какво ли още не. Получаваме и много важна подкрепа от Студентския съвет на Факултета и Университета, която ни помага да разширяваме дейностите си. Привличането на студенти в клуба се случва почти спонтанно, просто хората с интереси лесно се намират взаимно и неусетно започват да работят заедно.

2.Позираме в Източни Родопи (без бинокъл – Атанас Грозданов) — Позираме в Източни Родопи (без бинокъл – Атанас Грозданов)

Имате доста сериозно участие на конференцията Климентови дни (http://reintro.biofac.info/ ) доколкото разбрах. С какво сте се захванали?

Младежката научна конференция Климентови дни е прекрасно традиционно събитие на Биологическия факултет, където младите изследователи и техните ментори могат да представят резултатите от изследванията си. Тази година обаче към тази конференция организираме и още една – Първа национална конференция по реинтродукция на консервационно значими видове. Както и името и подсказва, за първи път в България в един научен форум ще бъдат представени резултати от почти всички проекти у нас, посветени на завръщането на изчезващи видове растения и животни. Конференцията е под патронажа на Министерството на околната среда и водите, а организациите Фонд за дивата флора и фауна и Зелени Балкани съорганизират събитието.

Подочух, че освен всичко останало има и една много интересна изложба! Как се организира изложба и как Ви остава време въобще и за това?

Много съм щастлив че към предстоящите конференции успяхме да добавим и едно по-различно съпътстващо събитие. Изложбата „Голямото завръщане“ е тематична и представя рисунки, посветени на видовете, които са обект на реинтродукции у нас. В нея участват както едни от най – известните български анималисти, така и млади художници и любители, чиито творби бяха избрани чрез конкурс в електронната група „Художници на българската природа“. Черешката на тортата е, че благодарение на голямата помощ на издателство Пенсофт, всички участвали картини и художници ще бъдат представени в цветен каталог, който очакваме съвсем скоро.

Често организирате групи и извън България, за да наблюдавате птички. Как протича едно такова пътуване? Кой момент Ви се е запечатал?

Пътуванията сред природата със студенти и приятели са прекрасни преживявания. Те съчетават интересни и забавни моменти и са един от най-ефективните начини да запалиш хората по изучаването и опазването на природата. Моментите, които помня са много – от влизането с лодки в гръцкия язовир Керкини, през изнасянето на мърша за подхранване на лешоядите в Кресненския пролом, до наблюдението на изключително рядкото за България пустинно каменарче по склоновете на Врачански Балкан.

4. Лопатарка на Керкини — Лопатарка на Керкини

Разбрах, че създавате „жив музей” в двора на Биологическия факултет. В какво се състои тази инициатива и как върви?

През тази година в клуб Скорец спечелихме микрогрант по проект на неправителствената организация „За земята“, с който искаме да създадем по-добри условия за биоразнообразието в зелените площи около Биологическия факултет и да поставим информационни табели за студентите и посетителите в този район. Поставяме къщички за птици, садим интересни видове дървета и храсти, поставихме резервоари за събиране на дъждовна вода и много други. Надявам се, че така дворът ни ще стане по – гостоприемен за градските видове и по – вдъхновяващ за студентите биолози.

5. Къщички за птици от студентите на С.К.О.Р.Е.Ц. в двора на Биологичесния факултет — Къщички за птици от студентите на С.К.О.Р.Е.Ц. в двора на Биологичесния факултет

6. Поставяне на хранилка от студентите на С.К.О.Р.Е.Ц в двора на Биологическия факултет — Поставяне на хранилка от студентите на С.К.О.Р.Е.Ц в двора на Биологическия факултет

С какво друго се занимавате?

Продължаваме да организираме пътувания, да участваме в нови инициативи за опазване на природата, да се грижим за по – добрите условия за обучение в нашия Факултет.

7. Обучение по опръстеняване от Д-р Борис Николов — Обучение по опръстеняване от Д-р Борис Николов

Какви са бъдещите Ви инициативи?

Имаме желание да увеличим видовете в живата ни колекция, да напишем нови проекти, да поканим нови интересни лектори и разбира се, да се забавляваме правейки наука.

Знам, че National Geographic публикува Ваши снимки. Фотографията ли е хобито ви?

За много биолози фотографията е на границата между хобито и работата. В моя случай снимането е нещо много приятно и в същото време често придружава работните ми дейности. Обичам да „преследвам“ животните, но и да снимам хора, пътувания и интересни дейности.

Лешоядите се завръщат в Кресненския пролом

И любимият ми въпрос – как си почива един учен след дългия работен ден?

Начините са много и някои от тях изглеждат като продължение на работата – сортиране на снимки от пътуванията, кроене на нови планове за проекти и разбира се, да не забравяме и малко вдъхновяваща музика.

Липсващото звено между гнездата на динозаврите и тези на птиците

Биология

Читател

-

31/03/2016

0

Липсващото звено между гнездата на динозаврите и тези на птиците

Автор: Петьо Петков

Приликите между динозаври и птици стават все по-многобройни: структурата на скелетите, перата, а сега и гнездата. Популярно схващане е, че повечето динозаври са заравяли своите яйца подобно на крокодилите, но сега ново изследване показва, че някои от тях са строили отворени гнезда по земята, като така са поставили основата на конструкциите използвани от съвременните птици.

sn-dinonests — Според анализи на фосили от черупки на яйца хадрозаурите (изобразен от ляво) заравяли своите яйца с пръст или гниеща растителност, подобно на съвременните крокодили, докато еволюционно по-напредналите, по-подобни на птиците динозаври като овирапторите (от дясно) инкубирали яйцата си в гнезда на открито. Снимка: Julius T.

Въпросът как са изглеждали гнездата на динозаврите е в основата на изследване, проведено от Дарла Зеленицки, палеобиолог от Университета в Калгари, Канада и нейни колеги. Проблемът, който се открива пред екипа учени е, че анализирането на доказателства за жизнената дейност на фосилни животни, каквито са гнездата, е обезсърчително, тъй като подобни структури и материалите използвани за направата им, обикновено не са добре консервирани и не се запазват с времето. Когато палеонтолозите открият гнездоподобна структура, в чиито състав има клечки или друга растителност, въпросът, който изниква е: „Дали те са част от оригиналната структура на гнездото или са се появили по-късно със седимента, който е помогнал за консервирането на гнездото“. За да придобият представа за гнезденето на динозаврите, Зеленицки и нейните колеги обръщат погледа си към най-устойчивата част от гнездото – яйцето. Изградени основно от калциев карбонат, те често остават изключително добре запазени. В обектива на наблюдение са размерите и подредбата на порите по древните черупки на яйцата. В заровени гнезда, като тези на крокодилите, топлината необходима за излюпване на яйцето идва от разлагането на лежащата отгоре органична материя и абсорбираната в почвата слънчева светлина. Притокът на въздух в заровените гнезда е ограничен и поради тази причина е необходимо яйцата да имат повече и по-големи пори, които да осигуряват достатъчно кислород. При птиците е тъкмо обратното, заради откритото съприкосновение с въздух и слънчева светлина, техните яйца остават слабо порести.

Фосилизирани динозавърски яйца. Снимка: Kohei Tanaka 2 of 2 — Фосилизирани динозавърски яйца. Снимка: Kohei Tanaka

На базата на този опит учените сравняват шупливостта на черупки от яйцата на 29 различни вида динозаври (включващи гигантските тревопасни зауроподи, двукраките хищни тероподи, а също и хадрозаури) с тези на 127 съвременни вида птици и крокодили. Учените забелязват, че по-голямата част от динозавърските яйца имат белезите на такива инкубирани в заровени гнезда, но яйцата на една определена група – подгрупа тероподи, смятани за най-близките родственици на съвременните птици – имат ниска шупливост, което предполага, че са мътени в открити гнезда.

Някои палеонтолози като Луис Чайп от Националния исторически музей в Лос Анджелис са доволни от резултатите и подчертават, че това откритие се вписва сред други изследвания, според които някои птицеподобни динозаври са били топлокръвни същества. Това им е позволило да мътят своите яйца в открити гнезда, вместо да зависят от гниеща растителност или слънчева светлина. Чайп предполага, че практиката на тези динозаври да строят открити гнезда е възможно да е довела до още една стъпка в птицеподобното гнездене – преместването на гнездата върху дървета, където те биха били на по-сигурно място.

Антъни Мартин палеонтолог от Университета Емъри в Атланта е на мнение, че разглеждането само на два типа гнезда – заровени и открити – е прекалено опростено. Той смята, че някои динозаври – подобно на някои видове съвременни птици – може да са разполагали своите яйца в дупки, което да е осигурявало стабилна температура, а също и защита от хищници, условия характерни и за заровените гнезда, но все пак яйцата в такива дупки е възможно да са имали слабо порести черупки. Антъни Мартин подчертава, че заровените гнезда не са условие за голям брой пори върху черупките. Той изтъква, че подобни гнезда често са създадени по различен начин, като някои от тези начини могат да позволят на яйцата да имат сравнително малки пори – например неуплътнен слой растителност отгоре, който да осигурява по-голям приток на въздух. Все пак Мартин смята, че това изследване е „добра начална крачка към отговора на въпроса как са изглеждали гнездата на динозаврите.“

Източник: sciencemag.org

Повече от половината видове дървета в амазонската джунгла са застрашени от изчезване

Биология

Читател

-

31/03/2016

0

Повече от половината видове дървета в амазонската джунгла са застрашени от изчезване

Автор: Анжела Георгиева

Голяма група изследователи, представители на 21 страни, според проучване на амазонските гори заключили, че повече от половината видове дървета в региона са застрашени от изчезване. За да се запазят трябва специални мерки, обобщават учените в доклад публикуван в списание Science Advances.

Площта на горите в басейна на Амазонка е започнала да намалява от 1950 година. Учените все още не разбират добре как това се отразява на отделните видове растения. Изследователите съпоставили достъпни данни от различни години с данни от настоящата картина и прогнозирали динамиката на изчезване на видовете в бъдеще. Според техните изчисления от 15 000 вида дървета 36 – 57% сега са застрашени от изчезване в съответствие с критериите на Червената книга.

„Ние не твърдим, че ситуацията внезапно е станала лоша. Ние предлагаме нова, по-точна оценка на това как гората на Амазонка вече изчезва и ще продължава да изчезва в бъдеще.“ – пише авторът на статията.

Сега амазонските гори са изправени пред заплаха свързана с изграждането на язовири, минното дело, последиците от засушаването и пожарите изострени от глобалното затопляне. Решението е чрез разширяване на природния парк и териториите принадлежащи към историческите племена, където дърветата са защитени от сеч. Специалистите пишат, че процесът на разширяване вече е започнал и при достатъчно усилия уникалното биоразнообразие на амазонката джунгла може да се съхрани.

Източник: http://scientificrussia.ru/

Музикалните навици говорят за психичното ни здраве

Психология

Читател

-

31/03/2016

0

Музикалните навици говорят за психичното ни здраве

Автор: Екатерина Ангелова

Изображения на мозъка разкриват как нервните реакции към различни видове музика наистина оказват влияние върху регулирането на човешките емоции. Изследването доказва, че хората, особено тези, които „обработват” негативни чувства чрез музиката, реагират негативно на агресивна и тъжна музика.

Регулирането на емоциите е съществен компонент на психичното здраве. Слабото контролиране на емоциите се асоциира с психиатрични разстройства като например депресията. Клиничните терапевти знаят какво влияние музиката има върху емоциите и са склонни да я използват върху пациентите си с цел да подобрят настроението им и дори да облекчат симптоми на психични разстройства като депресията. Много хора обаче също слушат музика с подобна цел – регулиране на емоциите, а не се знае много относно това как този тип слушане влияе на психичното здраве. Изследователи от Центъра за интердисциплинарни музикални проучвания към Aalto University във Финландия решават да изследват връзката между психичното здраве, музикалните навици за слушане на музика и как невроните реагират на музикалните емоции чрез изследване на комбинация от изследване поведенчески данни и изображения на нервната система по време на експеримента. Изследването е публикувано в журнала Frontiers на сп. Human Neuroscience.

„Някои от начините за справяне с негативните емоции, един от които е преживяването, което означава постоянно премисляне на негативните емоции, са свързани с влошаване на психичното здраве. Искахме да научим дали може да има подобен ефект от слушане на определени музикални стилове” – обяснява Емили Карлсън, музикален терапевт и главен автор на изследването.

Пациентите са изследвани по няколко маркери за психично здраве, включително депресия, тревожност и невротизъм, и отчитат начините, по които те най-често са слушли музика, за да контролират емоциите си. Анализът показва, че тревожността и невротизмът са по-високи при участниците, които са склонни да слушат тъжна или агресивна музика, за да изразят чрез нея негативни чувства, особено при мъжете. „Този тип слушане дава резултати при изразяването на отрицателни чувства, не е задължително да задълбочи негативното настроение” – твърди др. Суви Шаакиро, съавтор на изследването и разработчик на теста MMR.

В стремежа си да изследват несъзнателните процеси на мозъка, регулиращи емоциите, учените записват нервната активност на участниците в експеримента с функционален магнитен резонанс (fMRI), докато те слушат записи с щастлива, тъжна и предизвикваща страх музика в центъра AMI на Университетът в Алто. Анализът показва, че мъжете, които са склонни да слушате музика, за да изразяват негативни чувства, имат по-слаба активност в медиалния главен мозък (mPFC). При жените, които са склонни да слушат музика, за да отвлекат вниманието си от негативни чувства, обаче, се наблюдава увеличена активност в mPFC. „Тези резултати показват връзка между различните музикални стилове и mPFC – активацията, което би могло да означава, че някои стилове упражняват дългосрочни ефекти върху мозъка.“

„Надяваме се, че нашите изследвания биха насърчили музикалните терапевти да говорят с техните клиенти относно музиката, която слушат извън сесията” – заключва Емили Карлсън – „и също така да насърчи всички да помислят как различните начини, по които те използват музиката могат да помогнат или навредят на собственото им благополучие”.

Източник: www.sciencedaily.com

Вируса ЕБОЛА

Медицина

Читател

-

31/03/2016

0

Автор: Димитра Лефтерова

Вируса ЕБОЛА е много близък с Марбургския вирус / причинителя на Марбургската хеморагична треска/. Двата принадлежат към вирусите от сем. Filoviridae. Тези вируси са причинители на остра хеморагична треска, заболяване с фатален изход в повече от 90% от случаите. Вируса Ебола инфектира главно капилярния ендотелиум и няколко типа имунни клетки. Симптомите на инфекцията включват макулопапулозен обрив, петехии, пурпура, екхимози, дехидратация и хематоми.

Откакто Ебола е описана за пръв път през 1976г, са познати няколко епидемии от този вирус. Стотици хора са починали, вследствие на инфекцията Ебола, главно в Заир, Судан, Конго и Уганда. Допълнително, не малко фатални случаи е имало и в лабораториите при инциденти в работата с вируса. Днес редица учени обвиняват терористите, че използват Ебола като биологично оръжие.

В този 3D модел, показан в тази разработка, могат да се видят Ебола – кодирани структури, оцветени в бордо и структури взети от човешката клетка, оцветени в сиво. Този стуктурен модел на Ебола е основан на рентгенов анализ, ядрено – магнитна резонанс спектроскопия и общи вирологични данни, публикувани през последните две десетилетия. Някой протеинови структури са представени, използвайки компютърни биологични техники, такива като молекулярното моделиране.

Вириона на Ебола е пръчковиден или 6 – образен, с диаметър 80 нанометра и повече от 1400 нанометра дължина. В сравнение, диаметъра на СПИН е 100-120 нм. Общо, филовирусите са големи вируси и единствено мимивирусите и мегавирусите са по-големи от тях по размер. Подобно на други човешки вируси, Ебола има мембранна обвивка. Тази обвивка е изградена от мембраната на гостоприемната клетка по време на формирането на вируса. Вирусните частици също съдържат човешки протеини /например, компоненти на Главният комплекс на тъканната съвместимост, MHCкомплекс или рецептори на повърхността/, които в някой случаи могат да променят инфекциозността на вируса. Протеините на гостоприемника, които присъстват във вирусните частици, не са постоянна величина. За съжаление, информацията за Ебола вируса е ограничена и този вирус не е така добре описан, както подробно са изследвани вирусите на СПИН и грип. Главния протеин на повърхността на Ебола е кодиран в GP ген и спомага проникването на вируса в гостоприемната клетка. Ебола GP протеин прилича на GP протеин на СПИН и грипния хемаглутинин по структура и функция. Ебола GP протеин формира тримери и всеки мономер съдържа трансмембранна и есктрацелуларна /външна за клетката/ субчастица. Под вирусната мембрана вирусната частица има матрикс слой, който има спирална структура и съдържа вирусен протеинVP40. Протеините VP40 взаимодействат с вирусната мембрана и помежду си. Мембранното взаимодействие е способствано от къс C- терминален домейн и относително дълъг N- терминален домейн, който е отговорен за групирането на VP40 протеини. VP40 протеини формират димери, които впоследствие олигомеризират в циклични структури, съдържащи различен брой единици. VP40 е също така главен протеин, влизащ във формирането на вирусната частица.

Нуклеокапсида на Ебола вириона се намира в самия център на вирусната частица и има спирална структура.Нуклеокапсида е формиран основно от NP протеин, който е отговорен за пакетирането на вирусната РНК. Диаметъра на хеликса е приблизително 50 нм и съдържа вътрешен канал, който е приблизително 20 нм широк. Нуклеокапсида на Ебола има структурно подобие с нуклеокапсида на човешкия респираторен синцитиален вирус. Генома на Ебола съдържа едноверижна РНК, съдържаща 7 гени и е малко под 19 000 нуклеотида дължина. Има още един компонент на нуклеокапсида – протеин VP24. Въпреки, че функцията на този протеин не е напълно ясна, данните показват, че този протеин играе не само структурна роля, но и има функция като интерферон антагонист. Вириона на Ебола също така съдържа РНК – зависима РНК полимераза ( L-протеин ) и малки протеини VP30 и VP35. Скорошни изследвания показват, че тези структури е по-вероятно да са локализирани в един от краищата на пръчковидната структура. L-протеина, който е отговорен за репродукцията на вирусния геном, е най-големия вирусен протеин (L- от англ. “large”, голям). VP30 е транскрипционен фактор, а VP35 е интерферон антагонист и полимеразен кофактор. Пакетираните вируси прихващат няколко протеини от гостоприемната човешка клетка по време на формирането си в цитоплазмата и Ебола не прави изключение в това. Компоненти на цитоскелет от гостоприемната клетка, често се откриват вътре във вириона. В Ебола вируса, количеството на прихванатата цитоплазма варира и това може да повлияе на съдържанието на човешките протеини във вириона и на формата на частицата. Няколко важни статии засягащи морфологията на филовирусите са публикувани след като модела на Ебола бе завършен. Тези работи показват, че нуклеокапсида на Ебола съдържа 11 NP протеина на всяка извивка на спиралата. Тази информация ще се има предвид при следващия модел на Ебола вирус.

На модела: кодираните от вируса протеини са показани в бордо, докато структурите взети от гостоприемната клетка са сиви. Модела включва 11 типа на Ебола и човешки протеини 18900 нуклеотиди на геномната РНК и повече от 2,5 милиона различни липидни молекули.

Източник: nauka.bg

Газираните напитки са изключително вредни

Медицина

Читател

-

31/03/2016

0

Газираните напитки са изключително вредни

Пиенето на сладки газирани напитки води до пристрастяване подобно на цигарите и алкохола. Зависимите се чувстват добре когато пият газирани напитки, но това води след себе си проблеми в дългосрочен план.

Доказано е, че ако замените дневните дози на Кола или друг тип газирана напитка с вода това драстично би повлияло на органите ви.

През 2012 г. проучване на Харвард установи, че сладките напитки увеличават риска от заболявания на сърцето. Участниците, които пиели газирани напитки имали 20% по-голям шанс да получат инфаркт. Друго изследване показало, че тези, които пиели сладки напитки имат високо кръвно налягане. Колкото повече се пие толкова се и увеличава самото кръвно. Дори намаляването на газирани напитки, а не изцяло спирането им може да подобри кръвното налягане.

Много хора пият Кола или друг вид ободряващи напитки на работното място с цел стимулиране на мозъка и по-добра работа. Този ефект може да е ефективен за кратко, но в дългосрочен план вредите върху мозъка може да бъдат фатални.

Също така има изследвания, които правят връзка между пиенето на сладки газирани напитки и болестта на Алцхаймер. Шанса да се разболее човек употребяващ напитки като Кола и подобни е много по-голям. Извода е направен след експериментиране над мишки, които са получавали сладки газирани напитки и след време са показали признаци на различни болести.

Също така газираните напитки разрушават зъбите. Според проучване от 2013 г. при някои случаи на прекалена употреба зъбите може да изглеждат като ръждясали. В изследването учените са открили жена, която пиела по 2 литра диетична газирана напитка всеки ден в продължение на около пет години. Състоянието на зъбите й е било идентично както тези на метамфетамин и пристрастените от кокаин. Заменянето с вода води до по-добра устна хигиена и красива усмивка.

Газираните напитки карат човек да ходи много често до тоалетна, това може да причини инфекция на пикочния мехур и пикочните пътища.

Бъбреците са един от основните органи, който може да бъде засегнат от пиенето на повече сладки газирани напитки. Прекаляването може да доведе до бъбречна недостатъчност. Проучване показва, че жените, които пият Кола и други подобни напитки всеки ден имат намалена чернодробна функция.

Специалистите съветват да заменим всички тези напитки с вода, за да сме здрави.

Източник: http://www.msn.com/

Медицинска марихуана – за какво е полезна?

Медицина

Читател

-

31/03/2016

0

Медицинска марихуана – за какво е полезна?

Автор: Стефан Михов

Интересът към медицинската марихуана продължава да расте, провокиран от голямо политическо движение, което цели да увеличи достъпността и законността ѝ.Но за какво точно е полезна тя? Неточни, непотвърдени митове, претендиращи за ефикасността ѝ в лекуването на всичко, от рак до епилепсия, заливат социалните мрежи, но какво има да каже науката по въпроса?

Марихуана, или Cannabis Sativa, е едногодишно растение, по произход от Централна Азия, което бива използвано за медицински цели поне за последните 3000 години. Биоактивните съединения, които съдържа растението, се наричат канабиноиди, от които поне 66 са идентифицирани засега. Те взаимодействат с два вида рецептори – CB1, които се доминират в клетките на мозъка и на гръбначния стълб и CB2, които се съдържат в различни имунни клетки. За най-силен канабиноид е смятан делта – 9 -тетрахидроканабинол (THC).

Смята се, че канабиноидите могат да бъдат полезни в лекуването на редица болести, като глаукома, болки, гадене, мускулни спазми и загуба на апетит. Също така, марихуаната се изследва при канцероболни, като начин за облекчаване на страничните ефекти от терапията, но някои лабораторни тестове също разглеждат нейните свойства за лекуване на тумори.

Стимулира апетита

Канабиноиди като THC са показали в много изследвания с животни, че увеличават потреблението на храна и някой изследвания с хора показват същите резултати. Например, изследване, сравняващоTHC-то с плацебо при ракоболни показва, че тези, които приемат THC, имат по-добър апетит и по-добро вкусоусещане и въпреки, че не са консумирали повече калории, те се чувствали по-спокойни и имали по-качествен сън, в сравнение с другата група. Друго проучване, изследващо одобреното от FDA (Food and Drug Administration) синтетично канабиноидно (THC) лекарство, дронабинол, при ХИВ пациенти със загуба на тегло показва, че тези, които приемали THC изяждали повече и спрели да губят тегло. Въпреки това, в проучванесравняващо дронабинол със стандартното лекарство мегастрол при ракоболни пациенти, които нямат апетит, учените открили, че дронабинолът не е толкова ефективен, в сравнение с мегастрола, в повишаването на апетита или качването на килограми.

Нищо изненадващо, но проучване при здрави хора показа, че тези, които употребяват марихуана консумират повече калории, особено снаксове и сладки изделия, отколкото тези с плацебо.

Как стимулира апетита? Рецепторът CB1 е активен в много части на тялото, които познаваме като стимулиращи храненето, като хипоталамусът и лимбичната система и също така някои области в стомаха и червата. THC може да упражнява ефектите си като имитира ендогенни вещества (наречени ендоканабиноиди), които се съдържат естествено в тялото.

Гадене и Повръщане

Има много изследвания свързани с умението на канабиноидите да намаляват гаденето и повръщането, свързани с химиотерапията. Систематично ревю от 2001 година на 30 проучвания включващи сравнения между синтетични канабиноиди (дронабинол, набилон или левонантрадол) и плацебо откри, че канабиноидите са по ефективни от плацебото за намаляване на гадене и повръщане. Още повече, пациентите показали предпочитане на канабиноидидите пред плацебото и покачали минимални странични ефекти.

Как работят те? Ендоканабиноидната система (името на групата молекули и рецептори като CB1 иCB2, които колективно са включени в много психологични процеси и служат като посредник за психоактивните ефекти на марихуаната) е ключ за пригодяването на много системи като болкоусещането, повръщането и мезолимбичните пътищата. Области на мозъка замесени с химиотерапията, предизвикващи гадене са лимбични и висококортикални региони, които действат на стимулацията и супресията на гаденето и повръщането. Рецепторите CB2 са в големи количества в тези области и вещества като набилон могат да агонизират тези рецептори.

Болкоуспокоително

Въпреки, че нито набилона, нито дронабинола са одобрени от FDA за третиране на болки, няколко проучвания са показали, че може да са благоприятни. Например, малко изследване от 2010 година, проведено от здравният център на университета МакГил, проучи 21 възрастни с постхирургически и посттравматични невропатични болки. На участниците в изследването е даден канабис с 4 потенции (0%, 2.5%, 6% и 9,4% THC), от който пушили в домовете си 3 пъти на ден. Всички участници употребили и 4-те потенции, които биле сменяни в течение на изследването. Те докладвали интензитет към болка и също така по-добро настроение, по-добър сън и по-добро качество на живота. Те открили, че изпушеният канабис с концентрация на THC от 9.4% постепенно намалял болката и подобрявал съня с малко странични ефекти. По-големи проучвания са нужни за потвърждението на тези резултати.

Изследване от 2007 година, проведено от изследователи от Калифорнийския университет в Сан Франциско, проследило ХИВ пациенти с периферна невропатия и открили, че значително по-голяма бройка пациенти, които били лекувани (пушили марихуана), изпитали спадане на болката, в сравнение с плацeбо групата.

Глаукома

Глаукомата е състояние, предизвикано от покачване на налягането в окото, което може да доведе до слепота, ако не бъде лекувано. Канабиноидите ефективно понижават вътреочното налягане, чрез ускоряване на кръвообращението в окото, използвайки своите съдоразширяващи функции и оттогава има няколко изследвания от 1970, изследващи канабиса като възможен лек за гуакомата. Например, ранен и малък опит през 1971 година демонстрира, че употребяването на марихуана води до спад на вътреочното налягане, но ефектите траели само 3-4 часа, ограничавайки полезността в случаи, в които се използва за такъв проблем. Въпреки това, проучвания показват, че дори марихуаната временно да намалява вътреочното налягане, в същото време намалява кръвното налягане в цялото тяло, отменяйки благоприятните ефекти.

Доклад от 1999 година от Института по Медицина заключи, че въпреки наблюдавания спад във вътреочното налягане, причинен от канабиноидите и марихуаната, “…ефектите бяха прекалено краткотрайни и изискваха прекалено високи дози и има прекалено много странични ефекти, които не позволяват постоянната употреба за лечение на глаукома. Потенциално вредните ефекти на хроничната употреба на марихуана накланят везната в своя полза, за сметка скромните ѝ предимства в лечението на глаукома.”

Епилепсия

Епилепсията, която е неврологично заболяване, отличаващо се с епизодични пристъпи, засяго около 2.3 милиона американци, почти половината от които живеят с неконтролируеми пристъпи. Употребата на марихуана за лечение на епилепсия има сложна история. Някои изследвания с животни демонстрират, че THC може да контролира тези пристъпи, които не могат да се излекуват с други методи, но пък има и някои, които са отчели, че употребата може да предизвика пристъпи. Засега съществува само един публикуван клиничен човешки опит, демонстриращ ефективността на марихуаната при лечение на епилепсия, който бил проведен през 1980 година и включвал само 16 участника. Половината от тях, получаваши канабидиол, почти се освободили от конвулсии по време на проучването и още трима показали подобрение на състоянието си. Само един от приемащите плацeбо се подобрил.

Наскорошни предклинични проучвания, проведени от Университета в Рединг, идентифицираха определено съедениe, което показа големи надежди за лечението на епилепсия, тъй като то спомогна намаляването на конвулсии и беше третирано добре. За да започне съединението да се взима насериозно, британска фармацевтична компания, наречена GW, обяви през септември, че ще започне клиничен опит от първа фаза на непсихоактивен канабиноид, наречен GWP42006, за лечение на епилепсия.

Анекдотичното доказателство за успеха на марихуаната за контролиране на присъпи от епилептични страдания накара американски сенатор да предложи законопроект, който да позволява на хората от Южна Каролина да използват CBD масло, за третиране на епилепсия, който бе приет на скоро.

Мускулно напрежение и спазми

Предполага се, че марихуаната помага за контрола на мускуната скованост и спазми, но резултатите са противоречиви.

През 2001 година, голям плацебо-контролиран опит бе проведен във Великобритания, чиято цел беше да изследва марихуаната в лекуването на множествена склероза. 630 човека с различни форми на болестта бяха включени в проучването и въпреки че то показа, че оралните производни и марихуаната не представиха подобряване в спастичността, пациентите докладвали, че почувствали подобряване в спастичността и болката. Базирайки се на тези резултати, по-нататъшно проучване беше проведено, за да се разбере дали дронабинола забавя прогресията на множествената склероза. Проучването, което беше публикувано в Lancet Neurology, показа, че дронабинола не влияе по позитивен начин на напредването на болестта.

Все пак, проучване, направено през 2013-та година, проведено от същите изследователи, проучили 400 човека с множествена склероза, откриха, че мускулната скованост се подобрила двойно при канабис групата, в сравнрние с тази с плацебото.

Следователно, някои несъответствия съществуват в данните и медиците в момента са несигурни кои ефекти, положителните или страничните, надделяват повече.

Автоимунни Заболявания

Съвсем ново проучване, публикувано в The Journal of Biological Chemistry, предположи, че THCпредпазва имунната система чрез епигенетични модификации (промени в генните изрази, които не включват измени в ДНК последователността), покачвайки възможността THC да бъде използван за автоимунни заболявания като артрит и множествена склероза. Въпреки това, още е рано да сме 100% сигурни и по-нататъшно изследване е нужно, тъй като проучването остави много неотговорени въпроси, например колко дълго траят ефектите на THC. Освен това, тези резултати намекнаха, че скандалният ген BRCA2 може да бъде подтиснат от THC. Този туморен стабилизатор произвежда протеин, включен в поправянето на ДНК, така че определено не искаме неговите действия да бъдат подтискани, тъй като това може да доведе до рак.

Антитуморни Свойства

Има много лабораторни и животински изследвания, които показват, че антитуморното действие на канабиса и по-специфично на THC. По-специално, няколко проучвания са показали, че употребата на канабис може да предотврати растежа на мозъчни ракови клетки и ксенографти (човешка туморна тъкан, трансплантирана в животни) при гризачите, включително глиомите (мозъчни ракови клетки, произлизаши от глиалните клетки). Едно проучване на най-агресивните глиома, мултиформената глиобластома (GBM), която също е устойчива на антиракови терапии, откри, че THC в комбинация с общоприетата GBM терапия (темозоломид), упражни силни антитуморни действия при мишки, с глиомни ксенографти. Те също така откриха, че приемането на субмаксимални дози на THC и канабидиол, друг канабиноид, заедно с темозоломид намалили растежа на темозоломидно-сензитивните и темозоломидно-устойчивите тумори при изследваните животни.

Въпреки, че още няма човешки изследвания за рака и канабиса (в медицината), обещаващите резултати събрани до сега от животински изследвания карат изследователите да направят първи човешки опити за третирането на GBM с марихуана. Малкото пробно проучване ще включва плацебо контролирана фаза с 20 пациента, които не знаят точно с какво ги лекуват. Проучването ще изследва комбинацията на канабиноиди и темозоломид. Резултатите още не са публикувани.

Харвардско проучване от 2007 година, изследващо THC също така откри, че нетоксични дози канабиноид потиска растежа и разпространението на белодробни туморни ксенографти, сравнявайки с контролирана група. Въпреки това, изследователите предупредиха, че не знаят точните механизми зад този метод и че по-нататъшни изследвания са нужни, тъй като няколко проучвания са показали, че THC може да стимулира някои разновидности на рака. Например, проучване от 2000 година, публикувано в The Journal of Immunology, откри, че THC спомогнало растежа на белодробен тумор при мишки, като възпрепятства антитуморната система на тялото.

Има много уебсайтове, които твърдят, че канабисът лекува рак – не е вярно. Очевидно, канабисът има много потенциални приложения в медицината, лабораторините изследвания и животинските проучвания са показали обещаващи резултати в сферата на рака. Но ракът не е една единствена болест и да кажем, че го лекува е грешно, най-вече заради противоречиви резултати и фактът, че проучванията засега, засягащи антитуморните свойства, не са били изпробвани при хора.

Марихуаната е изумително растение с голямо разнообразие от приложения. Използването и в медицината в момента бива изследвано навсякъде по света и има много ситуации, в които може да бъде полезна. Въпреки това, към всичко, което бива смятано за лекарство-чудо, трябва да се отнасяме с известна доза съмнение. Няма такова нещо, като чудо и всичко, което има ефект, също така има и странични ефекти. Позитивните и негативните страни на всеки лек трябва да бъдат внимателно премерени. Също така е важно да не пресилваме важността на лабораторните и животински тестове – въпреки, че са полезни и научно интересни, те не доказват нищо, засягащо човешкото лечение. В дългосрочен план, човешките опити са задължителни, преди да можем на определим точно колко полезна е медицинската марихуана в третирането на всяка една от изброените болести.

Исторически преглед:

Използването на канабиса (индийския коноп) е открито в началото на I хилядолетие пр. Хр. от народите, живеещи близо до Каспийско море в Централна Азия. Те го хвърляли върху огън или нагорещени камъни и се събирали под балдахин, за да вдишват отделяния дим. Използва се като текстилно влакно.

Литература:

http://www.cancer.org/treatment/treatmentsandsideeffects/complementaryandalternativemedicine/herbsvitaminsandminerals/marijuana

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2219530/

http://www.cancer.gov/cancertopics/pdq/cam/cannabis/patient/Page2#Section_13

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17538000

http://www.alphagalileo.org/ViewItem.aspx?ItemId=96518&CultureCode=en

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11786587

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/3228283

http://ncpic.org.au/ncpic/publications/factsheets/article/cannabinoids-and-appetite

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2503671/

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15357514

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2950205/