Предишни изследвания при хората показват, че ранното излагане на микроби и бацили е определящ фактор за чувствителността към алергични автоимунни заболявания при възрастните, като астма, алергичен ринит (хрема), инфекциозни заболявания на червата.
Тази концепция за излагане на микроби и бацили в ранна възраст (детството) за да се изгради имунитет е известна като хигиенна хипотеза (hygienehypothesis).
Медицински професионалисти подсказват, че хигиенната хипотеза обяснява глобалното повишение на алергични и автоимунни заболявания в градска обстановка. Също така е било предложено, че хипотезата обяснява промените, които се случват в обществото, като например даване на антибиотици в ранна детска възраст.
Обаче, нито биологична подкрепа, нито механистично основание на хипотезата не са били директно демонстрирани до сега.
Изследователи от Женската болница Брайтън (BrighamandWomen’sHospital (BWH)), са провели изследване, което предоставя доказателства подкрепящи хигиенната хипотеза, както и потенциалния механизъм, по който тя може да настъпи.
Изследователите са изследвали имунната система на мишки, които са живели в стерилна обстановка и са ги сравнили с тази на такива, които живеят в нормална среда съдържаща микроби.
Те открили, че мишките живели в стерилна среда имали прекомерно голяма честота на възпаление на белите дробове както и на дебелото черво приличащи съответно на астма и колит. Това е било причинено от хиперактивност в клас клетки Т клетки (имунни клетки), които преди са били свързани с тези заболявания както при мишки така и при хора.

Автор: Александър Петров

Сърдечно-съдовите заболявания са главният отговорник за смъртността в развитите общества. Тяхното ниво се увеличава в повечето западни държави, достигайки най-високи стойности през 50-те години на ХХ-ти век, а през последните 20 години проблемът придобива глобални мащаби, обхващайки и развиващите се държави (в това число и България), извоювайки си с право наименованието „болести на съвременния живот”. Причините за това се коренят във фактори като тютюнопушене, намалената физическа активност, храна, богата на животински мазнини и разбира се стрес, неизменни спътници в ежедневието.

Към тази група от заболявания на сърцето и кръвоносните пътища, спадат инфарктът на миокарда, исхемичната болест на сърцето, мозъчният инсулт и хипертонията, които са „бич” за модерния човек. Това, което обаче е по-малко известно, е, че всички тези болести имат един общ корен – атеросклерозата.

Едва през последното десетилетие, благодарение на бурното развитие на медицината, се постигна едно по-добро разбиране на връзките между обмяната на холестерола и рисковите фактори, водещи до образуването на това заболяване. Атеросклерозата е бавно прогресираща болест, характеризираща се с отлагането на мазнини в големите артерии, водещи до постепенното им стесняване и затрудняване на кръвообращението в тях.
Всеки един кръвоносен съд е изграден от три обвивки (до някъде изключение са най-малките такива – капилярите). Най-вътрешният слой се нарича intima, и е изграден от ендотелни клетки. Неговата функция е да секретира редица активни вещества, чиято главна функция е да регулира кръвосъсирването, като спира възможността да се образуват вътресъдови тромби. Средният слой е media. Той е добре развит именно при артериите. Съставлява се от гладко-мускулни клетки, които управляват промените в диаметъра на съда в зависимост от нуждите на организма (при физическа дейност кръвосните съдове на крайниците и сърцето се отпускат, за да улеснят кръвоснабдяването на тъканите). Най-външният слой е adventitia на съда. Тя залавя съда за околните тъкани като го прави стабилен и му позволява да устоява на кръвното налягане.
Атеросклеротичните промени засягат първо съдовете, където кръвотокът е разнообразен по своя характер на движение, това са аортата, коронарните съдове и мозъчните артерии.

Механизъм на възникване:

В механизма на възникване на атеросклерозата съществуват два компонента: дислипидемия и ендотелна дисфункция.
Дислипидемията е процес, на повишаване нивата на „лошия”, и спадане нивата на „добрия” холестерол. Тук е моментът да се разясни, че холесторолът в тялото е един и същ, съществува обаче баланс между транспортните му частици. LDL (low density lipoproteins) или ниско-плътностни липопротеини са тези, които „въвеждат” холестерола в клетките за извършването на метаболитните им процеси, докато високо-плътностните липопротеини – HDL (high density lipoproteins) свързват излишния холестерол и го пренасят до черния дроб. Нарушаването на този крехък баланс води до прекомерно отлагане на холестерол в кръвоносните съдове.
Ендотелната дисфункция може да има най-разнообразни причинители: механично увреждане, при възпалителни процеси, диабет, тютюнопушене, стрес и други.
Комбинацията от двата фактора води прикрепяне на кръвни клетки (моноцити и тромбоцити) към ендотелната стена, последвано миграцията им  в подендотелното простванство. Там моноцитите се трансформират в макрофаги (от гръцки μακρός-голям, и φάγος-ям), които експресират на повърхността си специфичен вид клетъчен рецептор, наречен scavenger (почистващ). Вече увредената съдова стена става силно пропусклива за LDL-частици, които се отлагат в подендотелното пространство. Там те претърпяват процес на химическо модифициране, следствие на захарен диабет например или високо ниво на свободни радикали, синтезирани от имунните клетки. Вече с променена структура липопротеините стимулират рецепторите на макрофагите, които ги поглъщат и се превръщат в т.н. “пенести” клетки, образуващи липидни петна. Изменените LDL-частици фактически предизвикват възпалителен и имуннен отговор, в процеса на атерогенеза. Това води до мигрирането на Т-лимфоцити, отделящи специфични вещества, наречени цитокини, които допълнително стимулират развитието на макрофагите, затваряйки порочен кръг. Така хронифициращ процесът води до превръщането на липидните петна в атероматозни плаки, които постепенно намаляват проходимостта на артерията. Активирането и умножаването на макрофагите в процеса на възпалението активира и редица техни ензими, които допълнително увреждат ендотела и разширяват зоната на поражение, като в по-късен етап предизвикват и некроза в тези участци. Това от своя страна стимулира тромбоцитите, които отделят фактори на съсирването и покриват плаката с белтъчни нишки, неречени фибрин.
Тези механизми обясняват предразположението към разкъсване на плаките, което може да доведе до образуване на тромби, частично или пълно запушване на просвета на съда. Именно в това се корени възникването на болести като миокардния инфаркт, инсулта и исхемичната болест на сърцето.

Cell, Vol. 104, 503–516, February 23, 2001, Copyright ã2001 by Cell Press
Atherosclerosis: The Road Ahead

така изглежда една артерия, поразена от атеросклероза. (изт. 230px-Atherosclerosis,_aorta,_gross_pathology_PHIL_846_lores.jpg)

Етиология (Причини):

Атеросклеротичният процес все още не е добре изяснен. Въпреки това вече са доказани въздействията на редица рискови фактори, имащи пряко влияние върху образуването на плаки:

• Хипертония
• Диабет
• Затлъстяване
• Тютюнопушене
• Други

Хипертония

За високо кръвно налягане говорим тогава, когато в рамките на 24 ч. стойностите му са по-високи от 130/85 при системно измерване. Чрез тези стойности се активира една цяла каскада от вътресъдови изменения, иницииращи атеросклеротичните процеси. Поради повишеното налягане се стимулира деленето на гладко-мускулни клетки в съдовете и постепенното задебеляване на стената му. По този начин той губи еластичните си свойства и по този начин намалява адаптационната си способност. Това от своя страна води до повишаване синтеза на свободни радикали в кръвно-съдовата стена. Те стимулират по този начин имунната активация и възникването на възпалителен процес, който уврежда ендотелните клетки. Ендотелът, вече увреден отделя в циркулацията фактори (ICAM-1 intercellular adhesion molecule 1, VCAM-1 vascular adhesion molecule 1, E-Selektin, MCP-1 monocyte chemoattractant protein-1), които допълнително стимулират миграцията на имунни клетки (Т-лимфоцити и макрофаги), т.е вече познатият механизъм на атерогенеза се задейства.

Диабет:

Диабетът има изключително значимо действие върху формирането на атеросклерозата. За съжаление много честа диагноза при болните както от диабет тип 1, така и от тип 2  са инфарктът и инсултът.
Ролята на захарната болест в синтезата на атеросклеротичните плаки се изразява във повишеното ниво на кръвна захар, която има свойството в по-големи концентрации да се свързва със съединения от нормалния метаболизъм, като по този начин променя природата им и ги прави болестотворни. Като следствие се достига до нарушения в кръвосъсирването и анти-тромботичните свойства на кръвта и  по-висок афинитет на макрофагите към глюкозилираните вече LDL-частици.
При хронифициране на тези процеси се достига и до постепенното понижаване на вит. С, който играе роля на антиоксидант, с което броят на свободните радикали расте и води до увреждането на съдовия ендотел. Освен това присъствието на активни кислородни форми ограничава действието на азотния оксид (NO), синтезиран от ендотела, който е естествен съдоразширител и има анти-тромботични свойства, като поражда т.н. оксидативен стрес.

Затлъстяване:

Данните на редица кличнични и лабораторни изследвания от световни научни центрове по целия свят доказаха, че общото затлъстяване е причина за възникването на редица заболявания. Причината за това е дислипидемията. Към този синдром се причисляват хиперхолестеринемията (> 220 mg/dl), повишаването на концентрацията на LDL- (LDL > 155 mg/dl) и съответно спадането на HDL-частиците (HDL < 40 mg/dl).
Отлагането на „мазнини” в интимата на съда е един от ранните белези за започващата атеросклероза.
Въпреки генетичната си обусловеност, затлъстяването зависи до голяма степен от начина на живот на човека. Известно е, че мастните клетки (адипоцити), достигат своя максимален брой по време на пубертета, така че затлъстяването в ранна възраст води, на практика, до изключително трудно отслабване  в зряла възраст. Консумирането на високоенергийни храни и напитки, съчетани с обездвижването, като продължителното седене пред компютъра, в колата или на работното място водят до развитието на атеросклероза.

Тютюнопушене:

На планетата живеят около 1 милиард пушачи. Системната употреба на цигари увеличава риска от коронарна, мозъчно- и периферно-съдова атеросклероза. През 2000-та година тютюнопушенето е причинило 1.69 милиона сърдечно-съдови смъртни случай, които са около 11% от сърдечно-съдовите смъртни случай по целия свят. Последните изследвания установиха, че тютюнопушенето повишава риска от миокарден инфаркт с около 36%. То има множество ефекти които могат да предизвикат атерогенезата, чрез съдово възпаление и оксидативен стрес, но точният механизъм, по който това става все още не е добре изяснен.
Пушачите имат по-висока степен на циркулиращи левкоцити и възпалителни маркери (С-реактивен протеин, интерлевкин 1 и 6). Освен това при пушачите се наблюдава повишаване на реактивните кислородни форми, причиняващи възпалителни процеси.

Рисковите фактори могат да се систематизират в следната таблица:

Фактори със генетична основа
Фамилна обрамененост	При наличие на такава индивидът трябва да бъде особено внимателен към начина си на живот;
Депресия и стрес	Научни изследвания на редица западни центрове вече доказаха пряката връзка между прогреса на атеросклерозата и непрекъснатите тревоги;
Пол	Под 60 годишна възраст мъжете развиват два пъти по-често ИБС от жените;
Чести възпалителни процеси	Повишените нива възпалителни елементи като С-реактивния протеин се свързват с развитието на ИБС и ревматоиден артрит;
Метаболитни разтройства	Най-често свързани с резистентност към инсулин (при диабет тип 2);
Външни фактори
Високо мастна диета	От всички изброени фактори най-голямо значение има диетата. Приемът на високо-мастни и холестеролови храни води в почти 100% от случайте до развитиетието на атеросклероза при експериментални животни;
Тютюнопушене	Клинично доказани са ползите от спирането на този навик;
Липса на физическа активност

Прогноза на заболяването и превенция:

Само в САЩ около 1.5 милиона души всяка година заболяват от остър миокарден инфаркт, като една трета от тези случай завършват с фатален изход. Преживелите инфаркт имат неблагоприятна прогноза, тъй като опасността от внезапна сърдечна смърт при тях нараства между 1,5 до 15 пъти за разлика от здравите хора на същата възраст. В исторически аспект, например, 25% от мъжете и 38% от жените прекарали инфаркт умират в рамките на 1 година след инцидента, въпреки съвременните методи на лечение. Нещо повече, сред претърпелите инфаркт 18% от мъжете и 34% от жените претърпяват втори инфаркт през следващите 6 месеца, а 7% от мъжете и 6% от жените умират внезапно през същия период.
Най-ефективният и вероятно най-евтиният начин за намаляването на заболяванията като цяло е профилактиката. Инфарктът, исултът, исхемичната болест на сърцето са краен стадий от развитието на атеросклерозата. На този етап заболяването е на практика необратимо и въпреки съвременните методи на медицината преживяемостта на пациентите не е висока и така и не се стига до пълно възстановяване.
Лесно може да се снижи риска от сърдечно-съдовите заболявания. Редовното изминаване на около 2 километра пеша за 30 минути, 3 пъти в седмицата е достатъчно да повиши нивото на HDL-холестерол до три пъти. Ако отделянето на това време е невъзможно, то всекидневно могат да се правят няколкоминутни упражнения, като изкачването на стълбите в офиса, разходка около сградата на работата в обедната почивка, или ограничаването на ползването на автомобила. Изследователите доказаха, че упражненията дори без загуба на тегло имат силно положителен ефект върху подобряването на нивата на добрия холестерол.
По отношение на храненето, Американската сърдечна асоциация (American Heart Association) счита за правилно мазнините да представляват около 25-30% от менюто за деня. Консумирането на някои храни значително може да подобри здравословното състояние като цяло и да повлияе иключително добре сърдечно-съдовата система, например броколи (регулират кръвното налягане, холестерола, предпазват от ракови заболявания), портокали, моркови, чесън, зърнени храни и особено риба.
Здравната култура на българина за съжаление не е изградена в положителна посока, дори напротив. Хората трябва да разберат, че изграждането на здравословни навици по отношение на храненето и редовната физическа активност още от най-ранна детска възраст ще намали драстично всякакъв вид заболявания, включително и атеросклерозата. Ако човек се грижи системно и от рано за своя организъм, той ще се радва да стабилно и дълготрайно здраве.

Използвани източници:

1. Glass et al. (2001); Cell, 104: 503-516
2. Lusis (2000); Nature, 407: 233-241
3. Yan et al. (2003); Circ. Res., 93:1159-1169
4. Creager et al. (2003); Circulation, 108:1527-1532
5. Grundy (1997); Circulation, 95:1-4
6. Perlstein et al. (2006); ATVB, 26:250-256
7. Barnoya et al. (2005); Circulation, 111:2684-2698
8. http://emedicine.medscape.com/article/153647-overview
9. Novogen_2011_ArteryLumen.JPG
10. 230px-Atherosclerosis,_aorta,_gross_pathology_PHIL_846_lores.jpg

Източник: nauka.bg

Автор: Бранимир Руменов Велинов

Автор: Неделин Бояджиев

От препоръката да се пият по осем чаши вода на ден до предупреждението за престой в студено помещение, когато човек е болен, някои медицински митове издържат на проверката на времето, без значение колко пъти са били опровергавани. Тук са споменати само 10.

Мит 1: Ваксините могат да предизвикват грип или аутизъм.

Слуховете, че единна ваксина против грип може да причини грип са „нагла лъжа“, казва д-р Рейчъл Врийман, съавтор на книгата „Не поглъщайте дъвката, която дъвчете! Митове, полуистини и откровени лъжи за тялото и здравето“, издадена през 2009 г. Противогрипната ваксина съдържа мъртви грипни вируси, но те са мъртви. А мъртъв, вирусът не може да бъде възкресен, за да причини грип.“, казва тя. Митът, за ваксини, които причиняват аутизъм, есе е появил през през 1998 г. в статия в списание „The Lancet”. Няколко родители на деца аутисти смятали, че децата им са придобили аутизъм, след като са получили ваксини срещу морбили, паротит и рубеола. За съжаление, такива митове са твърде издръжливи, а науката пилее средства и време, за да ги опровергава, вместо да вложи усилия в намирането на ефективно лечение за множество заболявания.

Мит 2: Приемайте витамини и хранителни добавки и винаги ще сте здрави.

Все по-голям брой проучвания сочат, че витамините и хранителните добавки не само може да са неефективни, но биха могли дори да бъдат и опасни. Например, хората приемащи витамини С и Е, могат да получат предразположение към рак, според проучване, публикувано в списание „Stem cels” („Стволови клетки”). Изследването показало, че високи дози от тези антиоксиданти може да доведе до генетични аномалии. Също така, едно изследване, публикувано тази година във вестник „Cancer Research”, свързана добавката рибено масло с поява на рак при опитни мишки. Американската Комисия по храните и лекарствата (FDA – Food and drug Administration) не изисква добавките да бъдат регламентирани по един и същи начин като лекарствата. В резултат на това безопасността на много от добавките не е строго проучена. Освен това, на етикетите или в листовките с инструкции може да има необосновани твърдения и дори – груби грешки в препоръките за дозиране. Няма нужда да се притеснявате от предозиране, обаче, ако приемате витамините от истинската храна, а не – под формата на хапче.

Мит 3: Студеното време може да ни разболее.

Този мит е често срещана по целия свят, но това твърдение не е вярно. Изследвания са показали, че можем да почувстваме по-симптоми на настинка – реални или измислени – когато тялото ни бъде охладено. Но ниските температури не ни правят по-податливи към въздействието на вирусите. Това е известно от 1968 г. Всъщност, възможно е излагането на по-ниски температури да помогне на тялото ви по някакъв начин. Някои учени предполагат, че настинките са по-чести в по-хладните месеци, защото хората си стоят вкъщи или – в затворени пространства за по-дълго време, като по-тясно взаимодействат един с друг и така микробите имат повече възможности за разпространение.

Мит 4: Човекът използва едва 10% от своя мозък.

Нникой, който твърди това, не основава прокламацията си на сериозни научни изследвания. Днес ние можем да сканираме мозъка и да измерваме активността му във всеки един момент. Вероятно на хората им харесва идеята, че човекът все още не е достигнал своя пълен потенциал.

Мит 5: Захарта превръща децата в малки чудовища.

Трудно е да се намери някоя майка, което не вярвам, че това е така. Но това твърдение е вярно само в главите на майките. Захар или сладки неща често се дават на децата от време на време, когато правилата са разхлабени и има много други деца наоколо – по време на рождени дни и празници. Този факт стои зад постоянство на настощия мит. Едно изследване от 2004 г. доказа, че ефектът на захарта върху детската психика е нулев. Вярата в този мит води до самовнушения сред родителите.

Мит 6: Ако имате мозъчно сътресение, трябва да останете в будно състояние.

Сътресенията на мозъка са относително често явление. Винаги се налага да се потърси медицинска помощ, но те рядко са тежки или живото-застрашаващи. Предупреждението пострадалият да стои будни след мозъчно сътресение, най-вероятно се е родило в резултат на недоразумение, свързано с определен вид травма на главата, която включва кървене и последваща кома или смърт. Но това е много необичайно и не се отнася за хората с „нормални” мозъчни сътресения. Ако сте били прегледани от лекар, и той е казал, че имате леко мозъчно сътресение, не е нужно да се притеснявате, че някой ще трябва да ви буди на всеки кръгъл час.

Мит 7: Дъвката остава в стомаха ви в продължение на 7 години.

Макар да е вярно, че много от съставките на дъвката като еластомери, смоли и восъци, са несмилаеми, това не означава, че те ще се мотаят в нашите черва за вечни времена. Огромна част от това, което ежедневно ядем, дори – неща, които се препоръчва да се ядат, като фибрите, например, са негодни за консумация. Но храносмилателната ни система е стабилна. А всичко онова, което не може да поеме, тя изхвърля от организма. Въпреки лепкавостта си, дъвката не „залепва” за червата ни. Напротив, тя е едно от първите неща, които ще се появят в тоалетната чиния.

Мит 8: Четене в тъмното или седене прекалено близо до включен телевизор или компютърен монитор може да увреди вашето зрение.

Приглушената светлина или взирането в телевизора отблизо безспорно може да причини болка в очите. Но няма доказателства, че тези практики водят до дългосрочни вреди за зрението. Днешните телевизори и компютърни монитори са относително безопасни, в сравнение с тези от близкото и по-далечното минало. Ако вие или вашето дете сте склонни да седите „опасно близо” до компютърния мпнитор или до телевизора, то може би е време да проверите дали не страдате от късогледство. Слагането на очила може би ще премахне този навик.

Мит 9: Трябва да пиете поне по 8 чаши вода на ден.

Като цяло, ние не се разхождаме в дехидратирано състояние. Телата ни са много добри в регулирането на нивото на влажността на организма. Осем чаши вода на ден – това е мит, датиращ вероятно от 1945 г., когато се появи новината, че възрастните трябва да приемат по около 2,5 литра вода на ден (еквивалентно на около осем чаши). Премълчава се, че немалка част от тези 2,5 л. вода идват не само от течностите, но – и от храната. Тази препоръка следва да бъде изменена така: Пийте и яжте толкова, че да натрупате по около осем чаши течности на ден!.

Мит 10: Трябва да изчакате един час след хранене, преди да отидете да плувате.

Този мит е разрушил много летни следобеди, принуждавайки млади и стари, да се потят в жегите. Няма специална причина да не се плува след ядене. Вярно е, че каквито и да било енергични упражнения може да се окажат неприятни (въпреки че не са опасни) след огромно празнично преяждане. Но за повечето от летовниците, които нагъват солети, чипс и сандвичи, това едва ли е повод за загриженост. Колкото до спазмите – можете да получите спазми по всяко време, независимо дали сте яли или – не.

 По материали от:

 http://www.myhealthnewsdaily.com/

I ЧАСТ

1. Основни понятия 

Думата alcool произлиза от арабски и за първи път е употребена от Парацелз  през 1520 г. в смисъл на “ фин прах „.  Думата “ракия”  идва пак от арабския корен “ракъ”,  който значи “пот” от “потя се”, в България се внася от турците.  До тогава се е пиело предимно вино. Бирата  е открита още в древен Египет, китайците са произвеждали и по силен алкохол от нея още преди 1000 г.

Прабългарите са произвеждали “кумис” от ферментирало мляко, славяните  “медовина”, като освен това са правили плодови алкохолни напитки и от жито. Други народи му дават имена като  „agua vitae”  –  вода на живота, дух на виното,  което показва,  че алкохолът е  станал за човека втора по значение течност след водата.

Алкохолът представлява:

–     хранителен продукт с високо енергийно съдържание;

–     средство за наслада;

–     ПАВ /психоактивно вещество.

Химическата формула на алкохола e C2H5OH.

Алкохола има високо енергийно съдържание  = 70 килокалории. 1 Vol% = 0,80 грама.  За безалкохолни се считат напитки със съдържание на етанол по-малко от 0,5Vol%.  Алкохола основно се състои от етанол и вода,  но някои съдържат и известна доза метанол и бутанол, винена или ябълчена киселина.

Приемането и разпределението в тялото става предимно от лигавицата на устната кухина, стомаха и голямо количество в тънкото черво, той  се разтваря лесно във всички телесни течности и мазнини на тялото. Минимални количества се резорбират 10 минути  след приема, а поради пушене и силни подправки може да се забави. Бързо изпити алкохолни напитки рязко покачват алкохолното ниво в кръвта /АНК/, максималното АНК се достига от 30-60 мин. след приемането, 60-90 мин. след последната глътка разпределението му е приключило. Процеса на разграждане става чрез окисляване с ензимите.

Алкохол-дехидрогенеза /АДН/ – това са няколко на брой генетически обусловени ензими. При монголоидната раса отровният междинен продукт на алкохола (ацеталдехидът)  се отделя забавено, затова разграждат по-трудно, при мъжете е повече от жените.

Микрозомална етанолоксидираща система /МЕОС/ е тази която се индуцира с поносимостта.

Крайните продукти са въглероден двуокис и вода, като главно се разгражда в черния дроб, за 1 час около 0,1-0,15 %. Разграждането може да се повиши чрез поемане на големи количества фруктоза и да намалее при студ и недостиг на белтъчини, но незначително.

Опиянението представлява “разширено съзнание”, което се изживява като наслада но понякога и заплаха. Първите забрани на алкохола тръгват пак от арабските страни поради Исляма, също и от Китай VIII в. преди Христа.

АЛКОХОЛИЗЪМ – хронично заболяване свързано с патологично влечение към спиртни напитки, като термин за първи път се въвежда от шведския лекар Хус 1852г.  Свързан е предимно с два феномена; алкохолна злоупотреба и алкохолна  зависимост според ISD10:

Ø  Алкохолна злоупотреба е вредна употреба водеща до телесни или психосоциални вреди.

Ø  Синдром на алкохолната зависимост има когато са налице:

–         абстинентни прояви;

–         променена поноси мост;

–         неудържимо желание стигащо до принудителна консумация;

–         продължаване или подновяване на алкохолната консумация доказано с опити с животни;

–         не спиране въпреки знанието за вредното въздействие;

–         алкохола е  основен мотив на личното битие;

–         при децата е  основен мотив за да се харесат  на някого;

–         намален контрол за начало и край на пиенето, на преден план е биологичния момент , плюс деградация на личността.  ,,Виното прави добрия човек още по добър, а лошия по лош „

–         консумация при необичайни случаи;

–         прогресивно изоставяне на други интереси заради алкохола.

Потребността от алкохол може да доведе  до психози , алкохолен делириум, алкохолни халюцинации и параноя.

Алкохола е главния виновник за влошаване на генетичния фонд на човечеството, разрушава здравето, нарушава работоспособността, променя характера,  упадък на личността и интелекта,  причина за непълноценно поколение, насилие и престъпност.  64% от убийствата; 58% умишлени пожари; 23% секс престъпления, 29% от побоите, 18% от катастрофите.

Зависимостта към него се създава по- бавно отколкото към ПАВ. В САЩ има 325000 смъртни случая по вина на алкохола.

Епидемиолозите допускат плавни преходи между  социалното и тежко пиянство, като говорят за патологично пиене определят следните употреби:

–         епизодично употребяван алкохол –1 път / седмично.

–         злоупотреба   4 пъти / седмично  във високи дози повече от  200 мл. , т.н. привично пиянство  има лека доза 1-2 % в кръвта . Средна доза 3-4%. Тежка доза с над 6%.

Изследване от 1985 г. показва следните количества чист алкохол в литри на човек:

–          България-8,7;

–         Франция-14,2;

–          Италия-13;

–         Унгария-11,5;

–         Австрия-11,2;

–          ГДР-10,2;

–           СССР-9,3

Към 2003 г. в България пет  пъти се е увеличила употребата с 41литра на час,  а представяте ли си днес какво е положението?

2. Концепции и обяснителни модели

Ø  Болестен, медецински модел- хуманизира се подходът към наркоманите мисли се как да се излекува зависимостта на физиологично ниво, но е нужно желание и намерение да смениш поведението си алкохолизма е болест.

Ø  Поведенческите терапевти казват, че това е вредна привичка на нездравословно поведение. Те твърдят , че човек е изложен на влиянието на своето обкръжение и учебния процес на културно-специфични въздействия.

От тези влияния се развива и отношението към алкохола .

По-късно са се засилват:

– Външните фактори – “обичай на пиене, поведение на близките, местни условия и социален контрол”.

– Вътрешните фактори – “възприятия , настроения и състояния”.

– Психотропни фактори – освобождават от напрежение и задръжки.

– Последният фактор е избягване на негативни усилватели, като синдрома за отказ на алкохола.

По този въпрос има две основни теории:

   1. Класическо кондициониране –  теорията на Павлов “дразнене –реакция” местните условия за консумация на алкохол, задействат част от първоначалните обусловени от алкохола реакции.

 2. Оперантно кондициониране  – съответните начини на поведение възникват,  когато като награда има положителни следствия (храна), или се избягват отрицателни (студ).  При алкохола положителните са: еуфория, подобряване на социалните контакти, социално признание за консумираното количество, отрицателните усилители са : избягване на скука, стрес, напрежение и страх, избягване на социалния натиск от групата със пиянско поведение и проблеми от отказа на алкохол.

ØПсихоаналитична теория –обяснява се с връщане на човека в оралния тип стадий, алкохолът представлява любовен обект. Смущения на Аза, на имденти1ността и възприятието. Развитие на обидчивост и чувство на вина и компенсаторна представа за нарцистичния Аз. Смущения на обективните връзки, трудности в отлагането на задоволяването на нагона. По-късно Транс акционният анализ обозначава наркоманията като игра на възрастните.

ØКомуникационна теория- Вацлавик разглежда алкохолизма като смущение на комуникациите.

ØБихевиористичен модел-инструмента научаван – веднъж употребиш ли индивидът продължава да търси дога, “да опитам заради кръга “получава се вторична зависимост.

ØСоциологична теория- влияние на социални фактори и субкултури. Неудовлетворение от емоционални и соц. фактори.

ØМорализаторски модел- морална ос взима –наказание

ØПравен модел според законите на страната.

ØБиопсихосоциален модел-  гледа се като на не случайно явление предлага рискови социални групи трябва да се научиш да казващ ,,не’’ на групата.нездравословно поведение.

Модела на възникване на зависимост от  алкохола може да се илюстрира със следния триъгълник.

Дрогиращо средство /алкохол/

            Индивид                                                                    Социална среда

 /физически и психически фактори/  

Алкохола влияе върху  централната и периферната нервна система. Поради своята разтворимост бързо се разпространява в мозъчната тъкан, нарушава мозъчното кръвообращение и стеснение на мозъчните съдове.Силно влияе на невротрансмитерите, от там и на норадреналина,  допамина , серотонина, ендорфините и стрес хормоните които се образуват в хипоталамуса и хипофизата. Те влеят на активизирането на наградната система в мозъка т.е. лимбичната система, която е отговорна за насладата или неудоволствието ни.

3. Клинични въздействия

Намаляване на мозъчната тъкан на главния и малкия мозък, както и на хипокампуса които съхранява спомените.

Първоначално активира /бъбривост, пресилени моторни реакции/ стадий на възбуда около 0,5%, а по късно потиска, над 0,8%  АНК умора,  над 1% скоростта на реагиране при тестове  и асоциативната способност намаляват.

Нарушава ритъма на съня особено REM -фазата на сънищата. Дори от малки количества се нарушава способността за цветното пространствено виждане, чуване особено на говор, усещане на болка и миризми. Малки дози на алкохол помагат за решаване на тежки и необичайни задачи, но при по големи дози интелектуалните способности се влошават. Уврежда кратковременната памет.

Уврежда функцията на сърдечния мускул,повишава кръвното налягане,разширява съдовете на кожата/зачервяване/. Задейства секрецията и стимулира отделянето на урина. При прекомерна консумация може да покрие 50% от енергийните нужди, но се стига “до качествено недохранване”.Влияе и в/у нивото на кръвната захар и холестерина, метаболизирането на белтъчини, въглехидрати, витамини, магнезий, цинк и селен.Според ISD10 разстройствата биват  “остри и хронични”

1. Остра алкохолна  интоксикация.-20% от постъпилите в болници.VOL5-8% най-често в кома или смърт.

– просто алкохолно отравяне –от инцидентни напивания, повишено самочувствие раздразнителност, размазан говор, клатеща походка, зачервено лице и сънливост. По леките отшумяват за 6-12 часа.

– патологично алкохолно опиване- има значение за съдебната практика, дори малка доза води до остра психоза и агресия. Изпитва ужас, страх, но няма размазан говор и залитане. Амнезия или халюцинации на мишки и др. малки животни.

2. Синдром на алкохолния отказ- махмурлук е лека форма на синдрома. Лош вкус в устата,  дискомфорт, главоболие, гадене. Причината е токсично увреждане на клетките на организма. Терапията е приемане на мн. течности, витамини, парацетамол със сода за хляб, кафе, пилешки бульон, шкембе чорба, зелева чорба.

3. Болести на черния дроб

– стеатоза – затлъстял черен дроб ;

-хепатит ;

-цироза – загиналите чернодробни клетки се заместват от опорна тъкан;

-чернодробен рак.

4.Заболявания на горните храносмилателни пътища.

5. Заболяване на  зад стомашната жлеза силни коремни болки с излъчване към гърба.

6. Заболявания на стомаха и червата -предимно гастрит.

7. Сърдечно-съдова система.

– алкохолна кардиомиопатия –разширение на сърцето със сърдечна недостатъчност, тахикардия.

– 70-80грама на ден повишават кръвното   от 10-70 гр. на ден намаляват риска от инфаркт

8. Мускулни заболявания-Миопатия- загниване на мускулни влъкна.

9. Омекване на костите

10. Рак. Хроничната употреба на алкохол увеличава риска от злокачествени тумори на устата, гърлото и ларингса,хранопровода,крайното черво и женската гръдна жлеза.

11. Други вътрешни заболявания.

– Често при алкохолиците се среща белодробна туберкулоза, изменения в кръвообразуващата система и обмяната на веществата. Намалява цинка, калция и магнезия и витамините особено” А”

12. Мозъчни промени.Сбръчкване на челни дялове и на малкия мозък.Намалява мозъчното оросяване, установява се визуално и с ЕЕГ, без да е открит типичен модел на промяна.Това засяга следните способности:

вниманието /особено пространствените възприятия/,концентрация, памет, учене, абстракция, фина моторика. Може да се стигне до промяна на личчноста /деменция/.

-енцефалопатия на Вернике-Корсаков- Тежко мозъчно увреждане поради недостиг на витамин В, най-често м/у 50-60г. алкохолици Несигурно ходене, зрителни смущения плюс спазматични пристъпи и псих. смущения. Не могат да включват нови съдържания в паметта си.Апатични и дезориентирани.

Или алкохолно увреждане на малкия мозък /атрофия/ -на средна възраст, изразява се в тремор и смущения в говора и равновесието.

– Алкохолен делир/ delirium tremens/  5-15% от алкохолиците.Треперене, изпотяване, страх и стомашно-чревни смущения.Често е съпроводен от епилептичен припадък, халюцинации.

– Двигателни смущения /тремор/ .

– Алкохолна полиневропатия – увреждане на периферните нерви. Мравучкане , изтръпнали краиници, парене, силата намалява, дори до парализа.

– По често се среща при тях: епилепсия,менингит,”ударите”/кръвоизлив в мозъка/.

13.Алкохолна ембриопатия – дете родено с аномалии поради употреба на алкохол от майката. Известно е, че преминава през плацентата.

14. Психосоциални последици от алкохолизма. Безбройните проблеми със семейството, в професията, годност за управление на транспортни средства/ 18% от катастрофите, 49% от шофиралите пияни се проявяват като рецидивисти/, само убийствени действия/25% от самоубийците/, престъпност.

4. Условия произхождащи от индивида:

1. Физическа предразположеност, дегенеративен модел. Известно е , че в определени фамилии, дори народи по често се срещат алкохолици.Според едно изследване 31% от засегнатите са имали баща или майка алкохолик, във фамилии без алкохолици сред родителите се срещат 5% .Това се обяснява чрез генетични фактори или влияние на околната среда. Правени са опити с близнаци, от които се разбира, че генетичният фактор играе роля по отношение на поносимостта към алкохола.

2. Психическа предразположеност. Личността на алкохолиците е резултат от наследствеността, околната среда и от психически обусловените измерения на съзряване, както и на промените предизвикани от алкохолизма.При изследвания в САЩ се установило, че личностите  на алкохолиците преди да станат такива са били: “по- импулсивни, по- общителни, свръх активни , с намалена склонност към избягване на увреждания, в зависимост от възнагражденията”.При жените алкохолички , като ученички са били по-скоро чувствителни, не контактни, раздразнителни и зависими.

5. Условия произхождащи от социалната среда:

Не съществува единен тип алкохолици, макар и това да е глобален феномен, има значителни разлики в регионално и епохално измерение, които се обясняват със социокултурни влияния. Има няколко вида образци:

1.Ритуална консумация- определен церемониал и силен соц.контрол

2.Социално-конвивиална консумация- поля играят определени обичай

3.Утилитарна консумация- пиене заради вкуса

От тези нагласи по отношение на консумацията са обособени 4 културни области: култури на въздържание (ислямските страни), двойствени култури (англо-американските), разрешаващи култури (средиземноморските и балканските), разрешаващи култури с нарушено функциониране.

Промени в социалната среда като пришълци от село в град, промени в професията и семейството, като безработицата и разводите са предпоставки за възникване на алкохолизма.Особено засегнати са самотниците както и хора под финансов и социопсихически натиск.Това се нарича “алкохолизъм на мизерията”,  защото при мъжете са засегнати повече слоевете с по-малък социален статус. При жените делът на алкохоличките е най-висок в горните социални слоеве, на тях може да им повлияят конфликти с партньора.Голямо значение има семейството , почти всички алкохолици са имали строги родители. Определени са три типа партньорки на алкохолика : доминираща , мазохистична и индеферентно-пасивна жена.

Омагьосан кръг на зависимост се получава от това взаимно усилване на тези три групи фактори:

            Соматичен кръг, психологичен,

                                Социален кръг.

   Агресивни състояния

Напрежения, конфликт

Алкохола като разредител на конфликти и напрежения, средство за еуфория

6. Класификация на типовете пиячи.

Йелинек определя следните типологии :

Алфа  – конфликтни пиячи- поради психологични причини;

Бета   – случайни пиячи- поради социални причини;

Гама  – зависими пиячи-по вътрешна принуда ;

Делта  –пиячи по навик;

Епсилон -епизодични пиячи.

Клонингер ги разделя на два типа:

1.Чрез първоначално социално не натрапващо се пиене се развива психическа зависимост

2.Генетично предразположени към затруднено социално пригаждане и злоупотреба към ПАВ.

Психоаналитика Рост стига до описанието на три типа:

1. Невротично структурирани пиячи-за да изместят конфликтите

2. Със слаб Аз –депресивни личности пиещи за защита от дразнители

3. Автодеструктивни- нарцистични, мегаломани или агресивни лица, които пият за свръх компенсация на слабото си Аз.

Блан и Кюфнер според зависимостта ги определят на :

Зависим тип – без стремеж към автономия .

Противозависим тип-отричащи зависимостта си.

Променлив тип.

Типология на Леш според предисторията:

1. Благоприятно протичане: делири но без психосоциални проблеми

2. Относително добро протичане-нарушени семейни отношения

3. Променливо протичане: среда разрешаваща алкохола и социални проблеми

4. Неблагоприятно протичане.

7.  Фази на протичане

1. Предалкохолна фаза –може да продължи до 2 години

2. Продромална –от 6 месеца до 5 години.Тайно пиене, пролуки в паметта, постоянно мислене за алкохол и чувство за вина

3. Критична-загуба на контрол, изграждане на обяснителна система и поведенчески промени, както и в стила на пиене(сутрешно пиене)

4. Хронична фаза – многодневни запой, загуба на поносимост, здравословни увреждания и социално проблеми.

8. Лечение на алкохолизма

Поради многобройните фактори става ясно , че тази болест не може да се лекува. Трябва да се вземат в предвид индивидуалните особености на пациента, социална среда и наличните лечебни методики. Целта на лечението е пълното отстраняване заедно с психосоциалните проблеми или ограничаване на алкохолните симптоми. Следователно въздържането от алкохол в никакъв случай не представлява истинската цел на лечението.

Често се практикува  контролирано пиене , при него човек е в състояние самостоятелно да оформя своя живот, но телесните увреждания могат да се поправят едва след най-малко едногодишно пълно въздържание. При по-голяма част от алкохолиците рецидивите не са рядкост.

Първо трябва да си отговорим на въпроса”какво значи прекалено пиене”. Няма еднозначен отговор. Някои дават дневна алкохолна консумация за мъже над 60 грама, за жени над 20 грама, други предлагат формулата грам на килограм. Това се отнася предимно за телесните  увреждания но трябва да се има в предвид и психосоциалните вреди и алкохолна зависимост.

Съществуват различни диагностични методи, които могат да бъдат проучвателни, биологични, психологични или смесени.Вероятно най-късият формуляр е CAGE-теста, на който при повече от два положителни отговора буди съмнения за алкохолизъм:

1. Опитвали ли сте да ограничите вашата алкохолна консумация?

2. Ядосвате ли се от критиката на обкръжението за алкохола?

3. Имате ли чувство за вина ?

4. Необходим ли вие алкохол още от сутринта, за да влезете във  форма?

За лечението е необходима съвместна работа на лекари, психолози, физиотерапевти и социални работници. Нагласата на пациента към лечението е много важна за това първата и най-важна задача на терапевта е да мотивира своя раздвоен пациент.  Мотивацията става чрез поставяне на междинни цели. Алкохоликът да поиска промяна, да си признае нуждата от помощ и да приеме предложената му такава, да си признае, че е алкохолик и да си обещае “никакъв алкохол”. Последната междинна цел е обща промяна в поведението, “трябва  да устоя другояче живота си”.

Лечението преминава в 4 фази: -контактна фаза (мотивиране на пациента и близките му), фаза на телесно освобождение от отровата(няколко седмици), фаза на отвикване(няколко месеца), фаза на по-нататъшно лечение с наблюдение и рехабилитация.

Лечебните програми обхващат разнообразни инструменти като : поведенческо лечение, групова терапия, автогенна тренировка за намаляване на напрежението, музикотерапия, спорт. Значение има предотвратяване на рецидивите и помощта при обратно професионално вграждане, помощ в случай на кризи и организиране на свободното време, психотерапевтично лечение на чувството за вина. Медикаментозното лечение е най-разнообразно, има лекарства , които предизвикват световъртеж и гадене при употреба на алкохол, те блокират разграждането на ацеталдехидно ниво т.е. в организма се покачва нивото на ацеталдехида от което се предизвикват смущенията .Има и други , които влияят на невротрансмитерите , които потискат стремежа към алкохол. Предлагат се и морфиновите антагонисти, които се намесват в ендорфиновия механизъм. По цял свят има развити групи за самопомощ от рода на анонимните алкохолици,които са особено ефективни. Трябва да има и държавна концепция за първична профилактика, която създава ограничителни мерки за достъп до алкохол и образователни мерки.

Статии за алкохолизма или за алкохола редовно има по вестници и списания, когато наближава някой голям празник. В тях предимно пише за действието на алкохола и то как да не злоупотребиш или за лечение на махмурлука. Обикновено те са в шеговит тон, защото хората са свикнали да свързват алкохолните напитки по принцип с празници. Рядко има някоя професионална статия и тя обикновено е по запитване, като тази от вестник Марица приложена от мен. А и тези статии най-често не стигат до тези хора, които трябва да ги четат. Много от пиещите се интересуват, но продължават да си говорят за вредата или действието на алкохола на чашка. По вестниците почти всеки ден има някое малко каренце като приложените по-доло, как някои с повече промили е катастрофирал.

II ЧАСТ

Експеримент – влияе ли алкохола на вниманието ?

1. Цел

Целта на настоящия експеримент е да провери дали консумацията на 200 грама  твърд алкохол оказва въздействие върху устойчивостта на вниманието.

2. Задачи

1. Първата наша задача е да проверим оказва ли влияние консумацията на алкохол върху устойчивостта на вниманието.

2. Втората ни задача е да намерим и оборудваме място за провеждането на експеримента. Това е холът на моят апартамент. Изследваните лица са го посещавали преди експеримента и той няма да бъде нова и непозната среда за тях, която да им внася дискомфорт.

3. Третата задача е формиране на група. Това е приятелска компания от жертвоготовни приятели и колеги, с които извършваме ежеседмично срещи съпроводени с консумация на алкохол. Тоест обстановката и компанията са познати, което предразполага спокойна атмосфера за провеждане на експеримента. Това, че той ще бъде проведен в група, обаче създава елемент на съревнование, което допълнително ще мобилизира участниците и ще доведе до максимално добро представяне. Всеки от изследваните е запознат с идеята на експеримента, но не са виждали точната методика, за да са подложени на едни и същи условия.

4. Четвъртата ни задача е осигуряване на необходимите материали за провеждането на експеримента. Това са:

–   бланкова методика, с която ще измерваме устойчивостта на вниманието;

–   3 бутилки ракия “Пещерска”, която ще се консумира от участниците;

–   мезета, които ще се консумират от участниците;

–   посуда, която ще се постави на масата и няма да пречи на попълването на бланковите методики.

5.  Петата ни задача е да определим условията, при които ще проведем експеримента. Той ще се проведе в три последователни съботни дни, за да има всяко от изследваните лица възможност да си почине от работната седмица и евентуално натрупаната умора и напрежение да не дадат отражение върху изследването.

3. Хипотеза

Експериментът има за цел да покаже оказва ли влияние консумацията на 200 грама твърд алкохол върху устойчивостта на вниманието. Формираната е, че консумацията му  намалява устойчивостта на вниманието.

4. Зависима и независима променливи

Независимата променлива в експеримента  се явява алкохолът (ракия – ”Пещерска”),  с която ще оказваме въздействие върху зависимата променлива, която в случая е устойчивостта на вниманието.

Зависимата променлива може да бъде повлияна и от други фактори, като например настроението на участниците. Ограничили сме до минимум възможностите получените резултати да бъдат повлияни от странични фактори.

5. Избор на експериментален план

Експерименталният план, който ще използваме е План с предварително и последяващо тестуване в една група. Получените резултати от всички лица ще сумираме и разделим на броя на участниците, за да получим средна стойност на изследваната група. В случаят мерим коефициента на устойчивост на вниманието като показател за устойчивостта на вниманието:

ИГ	О1    Х    О2

където:  ИГ е изследваната група;

         О1 –  Изследване коефициента на устойчивост на вниманието преди консумация на алкохол с “Коректурна таблица на Генкин, Медведев, Шек”;

         О2 – Изследване коефициента на устойчивост на вниманието  след максимална консумация на алкохол с “Коректурна таблица на Генкин, Медведев, Шек”;

         Х – въздействие с 200 грама алкохол (ракия”Пещерска”).

6. Провеждане на експеримента

Изследваната група пристига в дома ми и се разполага удобно на предварително подготвената маса. Следва 15 минути на запознаване с правилата на теста и допълнителни разяснения от моя страна. Раздавам бланките с теста, приканвам ги да го разгледат, след което прочитам инструкцията. Давам начало и засичам времето на всеки завършил участник.

Експериментът не бе проведен в лабораторни условия, но странични фактори, които да му повлияят не бяха наблюдавани.

7. Изследване

Целта, задачите, зависимата и независимата променливи, както и хипотезата са същите като от първата част. Тук ще опиша детайлно провеждането на експеримента, както и ще приложа получените резултати.

Изследваната група пристига в 18.00 часа в дома ми. Всеки един от тях е предварително уведомен, че ще се проведе малък психологически експеримент, но това не предизвиква в никой от участниците притеснение. Разполагат се на предварително подготвената маса. Провеждаме кратка дискусия за това как ще протече вечерта. Раздавам на всеки един бланкова методика и разяснявам как трябва да се попълни. Акцентирам върху сериозността на експеримента и приканвам за съвестно отношение към задачата. Прочитам точно и ясно инструкцията за попълване, след което давам начало и засичам времето. Всеки който е завършил ми сигнализира с вдигане на ръка като аз отчитам времето му. След като всички завършат казвам на всеки по отделно за колко време се е справил и той го отразява върху бланката.

Раздавам на всеки чаша пълна с 200 грама ракия “Пещерска”. Поставям на масата леки мезета, които да спомогнат консумацията на алкохола. Ракията се изпи от участниците за около 30 минути, като всички пиха равномерно и завърших почти едновременно.

Всеки един от участниците се отнесе с необходимата сериозност и внимание затова считам получените резултати за достоверни, а те са:

ИМЕ	О1 (Куст. на вним.)	О2 (Куст. на вним.)
Красимир	1.59	1.47
Венета	1.40	1.35
Йордан	1.70	1.75
Севдалина	1.76	1.68
Янко	1.60	1.70
ИГ	1.58	1.52

Проведеният експеримент потвърждава формулираната хипотеза, а именно, че консумацията на 200 грама твърд алкохол влияе върху устойчивостта на вниманието, като го понижава. Само при двама от тях  се получи обратна закономерност– след употребата на алкохола резултатите им се подобриха. От проведения след  тестуването разговор с участниците установих, че всички те са се чувствали спокойно и не са изпитвали притеснение. Само Дани сподели, че самата мисъл за някакъв вид проверка я е тревожела. Тя  каза, че след употребата на алкохол се е почувствала много по-спокойна и е работила по-уверено и съсредоточено. Следователно алкохолът в този случаи е изиграл повишаваща устойчивостта на вниманието роля.  Мъжете, първоначално показват по-добри резултати, но след това вниманието им рязко пада.

В заключение искам да кажа, че поради недостатъчния брой изследвани лица извадката не може да се приеме за представителна и не  можем да дадем на експеримента,  висока външна валидност.

Когато влиза алкохола излизат чудни неща!

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1.     Терзийски К. Драгоева Д. Алкохол  София : Сиела, 2010

2.     Стоянов В. Нешев П. Експериментална психология ВСУ ”Черноризец Храбър”, 2003г.

3.     Ключников С.  Алкохолизъм: Програма за спасение 2003

4.     Димов П. Алкохолизът – дипломна работа по психология 2003.

5.     Коректурна таблица на Генкин, Медведев, Шек.

Източник: nauka.bg

Автор: Ани Гиргицова

В  „На път към Суан” Марсел Пруст описва как мирисът на малката маслена сладка, потопена в чаша чай, отключва спомени от детството му. Представеното преживяване е наречено Феномен на Пруст и стои в основата на хипотезата, че спомените предизвикани от миризми са по-стари, по-емоционално наситени и по-детайлни от спомените, извикани от стимули от друго сетиво.
Зад това допускане стои солидна невроанатомична обосновка. Оказва се, че обонянието има по-преки връзки с невронните субстрати на паметта и емоциите от други сензорни системи. Само два синапса разделят обонятелния нерв от амигдалата, частта от лимбичната система, която има основна роля за преживяването и изразяването на емоциите и за човешката емоционална памет. Само три синапса разделят обонятелния нерв от хипокампа, който е от основно значение за паметовите процеси. Оказва се, че контактът на обонятелната система с амигдалата и хипокампа  е по-пряк, отколкото на всяка друга сетивна система. Емпиричните изследвания също подкрепят съществуването на Феномена на Пруст. В първата публикувана статия, посветена на автобиографичните обонятелни спомени, 76 процента от жените и 46.8 процента от мъжете съобщават, че спомените, предизвикани от миризми са сред най-ярките им (Laird, 1935  по Chu & Downes, 2002). Уиландер и Ларсон  (Willander & Larsson, 2006) откриват, че спомените, предизвикани от обонятелни стимули са по-стари от спомените, предизвикани от вербални или визуални и свързвани със силно чувство за връщане назад във времето. В първото изследване, сравняващо влиянието на различни сензорни стимули (дума, миризма, картина) върху автобиографичните спомени, резултатите на Рубин, Гротх и Голдсмит (Rubin, Groth & Goldsmith, 1984) показват тенденция предизвиканите чрез обонятелни стимули спомени, да са по-емоционални, но ефектът не е статистически значим. Причина за незначимостта на резултатите може да се открие в метода на изследването. Някои от използваните стимули (като кафе, цигари, шоколад) се свързват с рутинни действия и всекидневно присъствие. Доказано е, че миризмите, които са по-рядко срещани и отличаващи се ярко са за предпочитане при избора на стимулен материал тъй като специфичната връзка между миризма и събитие се прекъсва, ако миризмата е с постоянно присъствие и се открива в различни контексти (Herz, 1997; Herz & Engen, 1996 по Herz and Schooler, 2002). В изследването на Рубин, Гротх и Голдсмит стимулният материал се представя преди споменът да бъде припомнен, т.е. директно го предизвиква. Видът стимулен материал може да влияе върху това кой точно автобиографичен спомен изследваните лица си припомнят. Херц и Скулър (Herz & Schooler, 2002) променят този метод като отстраняват изброените му недостатъци. В изследването си те избират стимулен материал, който се очаква да е свързан с ярки събития и въвеждат новa парадигма, според която споменът се припомня чрез въвеждане  първоначално на вербален етикет на представения впоследствие обонятелен или визуален стимул. Изследваното лице получава вербален стимул, описва спомен, свързан с него, оценява го по няколко скали и едва след това получава обонятелния или визуалния стимул и оценява спомена отново. Херц и Скулър търсят разлики по скалите яркост, конкретност, чувство за връщане назад във времето, емоционалност при  припомняне. Очаквано, само по скалата емоционалност при  припомняне се отчитат значими резултати, показващи по-силното влияние на обонятелните стимули. Това намира потвърждение в последвало изследване на Херц ( Herz, 2004), което доказва по-голямата емоционалност на спомените, предизвикани от миризми в сравнение с визуални и звукови стимули.
Изглежда миризмите влияят върху емоционалното състояние при припомняне на спомена в сравнение с визуалните стимули. По-нататъшни изследвания трябва да определят дали миризмите оказват по-силно влияние върху емоционалността в сравнение със слухови, тактилни, вкусови стимули. Задълбочен поглед върху Феномена на Пруст обаче води до извода, че той не е изцяло на обонятелно ниво, а е по-скоро мирисно-вкусово, а това дава нова насока на изследвания.

Библиография

1. Chu, S. & Downes, J. J. (2002) Proust nose best: odors are better cues of autobiographical memory. Memory & Cognition, 30(4), 511-518. Retrieved from http://mc.psychonomic-journals.org/content/30/4/511.full.pdf+html

2. Herz, R.S & Schooler, J. W. (2002) A Naturalistic Study of Autobiographical Memories Evoked by Olfactory and Visual Cues : Testing the Proustian Hypothesis. The American Journal of Psychology, Vol. 115, No. 1 (Spring), pp. 21-32. Retrieved  fromhttp://www.jstor.org/stable/1423672

3. Herz, R.S. (2004) A Naturalistic Analysis of Autobiographical Memories Triggered by Olfactory Visual and Auditory Stimuli. Chemical Senses 29, 217-224. Retrieved fromhttp://chemse.oxfordjournals.org/cgi/reprint/29/3/217.pdf

4. Rubin, D. C., Groth, E. & Goldsmith D.J. (1984) Olfactory Cuing of Autobiographical Memory. The American Journal of Psychology, 97(4), 493 -507. Retrieved December 14, 2009 from JSTOR database

5. Willander, J. & Larsson. M.(2006) Smell your way back to childhood: autobiographical odor memory. Psychonomic Bulletin & Review, 13(2), 240-244. Retrieved  from http://pbr.psychonomic-journals.org/content/13/2/240.short

Източник: nauka.bg

Пиенето на алкохол води до отделяне на ендорфини в зони на мозъка, които произвеждат чувства на удоволствие и възнаграждение, според проучване  проведено от учени в Клиника Ърнест Гало и изследователския център на Калифорнийския Университет в Сан Франсиско (Ernest Gallo Clinic and Research Center at the University of California, San Francisco (UCSF)).

 Откритието отбелязва за пръв път, че се отделят ендорфини в nucleus accumbens (http://en.wikipedia.org/wiki/Nucleus_accumbens) и орбитофронталната кора (http://en.wikipedia.org/wiki/Orbitofrontal_cortex) на мозъка в отговор на консумация на алкохол при хората. Ендорфините са малки протеини с ефект подобен на опиат, които се произвеждат в мозъка.

 Това е нещо, което предполагаме от 30 години, заради тестове с животни, но до сега не бяхме го наблюдавали при хора, казва ръководителят на екипа Дженифър Мичъл, дфн. Това предоставя първото пряко доказателство, за това как по-точно алкохола кара хората да се чувстват добре.

 Изследователите използвали позитронно-емисионна томография или ПЕТ (PET) за да наблюдават непосредствените ефекти на алкохола в мозъците на 13 „заклети пиячи“ сравнени с тези на контролна група от 12, които не са такива.

 Във всички пациенти, алкохола довел до отделяне на ендорфини и също така повечето отделени ендорфини в nucleus accumbens, довели до по-голямо чувство на удоволствие.

По материали от: http://www.sciencedaily.com/

Автор: Неделин Бояджиев

Усмихвайте се. Спрете да се тревожите. Не се преуморявайте, докато се трудите. Избягвайте дистреса на работното си място… Добри  съвет за дълъг живот? Както се оказва, не – чак толкова…
В новаторско проучване на личността като предиктор за дълголетие, учени от Калифорнийския университет в Ривърсайд открили, точно обратното.

„Учудващо е колко често общи предположения, изказвани и от учените, и от медиите, не са достоверни.“, заявява Хауърд Фридман, професор по психология, ръководител на 20-годишното проучване.

Хауърд Фридман и Лесли Мартин, са публикувани своите констатации в „Проект за дълголетие. Изненадващи открития за здраве и дълъг живот” (Hudson Street Press, март 2011 г.). Фридман и Мартин допълват данните, събрани от психолога Луис Терман от Станфордския университет от повече от 1500 деца, на около 10 годишна възраст, когато те за първи път са проучени през 1921 г. „Вероятно най-удивително откритие е, че личностните характеристики и социалните отношения от детството може да предскажат рискът човек да умре десетилетия по-късно.“ Казва Фридман.

В проекта „Дълголетие”, като проучването става известно, децата са изследвани през целия им живот, събира се информация, включваща семейни истории и връзки, оценки на тяхната личност, давани от учителите и от родителите им, запълване на свободното време, наличие на домашни любимци, успехи на работните места, нивото на образование, военната служба, религиозната принадлежност и множество други подробности.

„Когато започнахме, бяхме разочаровани от състоянието на научните изследвания за влиянието на индивидуалните различия и стреса за здравето и дълголетието. Беше ясно, че някои хора са по-податливи на заболявания, отнема им повече време да се възстановят, едни умират по-рано, а други на същата възраст са в идеално здравословно състояние. Всички видове обяснения са се предлагат: тревожност, липса на физическа активност, дистрес на работното място, поемане на рискове, липса на религиозно чувство, антисоциалност, разпад на социалните групи, песимизъм, липса на достъп до медицинска помощ, и др. модели на поведение. Но нито един модел не е добре проучен в дългосрочен план. Това означава, че никой не следи поведението на хората стъпка по стъпка през целия им живот. – припомня Фридман.

Когато Фридман и Мартин започват своите изследвания през 1991 г., те планират да прекарат шест месеца в търсене на предиктори (предсказващи фактори) за здраве и дълголетие сред участниците.

В проекта, продължил през следващите две десетилетия и финансиран частично от Националния институт по застаряване на населението, в екипа се включват над 100 студенти, които издирват интервюта и анализират десетки хиляди страници информация за участниците в изследването на Терман през годините.

„Една от констатациите, която смайва и нас – специалистите, е, че участниците в проекта „Дълголетие”, които бяха най-весели и с най-доброто чувство за хумор като деца са живели средно по-кратък живот, в сравнение с тези, които са били по-малко весели и са се шегували по-малко в детството си. Най-благоразумните и най- упоритите са живели най-дълго и са били най-здрави.
Част от обяснението се крие в здравното им поведение – веселите и щастливи деца са склонни да поемат повече рискове със здравето си през годините, а оптимизмът може да ни направи по-малко бдителни за неща, които са от значение за здравето и дълъголетието. Предпазливостта и постоянството, от друга страна водят до много важни предимства във връзка със здравето и дълголетието. Оказва се, че щастието не е основната причина за доброто здраве. Вместо това, щастието и здравето вървят ръка за ръка, защото те имат общи корени.“, казват учените.

Много от констатациите може да ви се сторят странни. И все пак… Например:

* Бракът може да бъде добър за здравето на мъжете, но няма голямо значение за жените. Стабилно женените мъже е вероятно да доживеят до 70 годишна възраст. А по-малко от една трета от разведените мъже са могли да доживеят до 70 г. А пък мъжете, които никога не са били женени, надживели онези, които се оженили повторно и значително надживели онези, които се развеждали. Но те не живеят толкова дълго, колкото – женените мъже.

• Да бъдеш разведен е много по-малко вредно за здравето на жените. Жените, които се развеждат и не се омъжват повторно, живеят толкова дълго, колкото тези, които са постоянно омъжени.
• Непрекъснато продуктивните в службата си мъже и жени са живели много по-дълго, отколкото – по-безгрижните сред наблюдаваните.
• Ранната възраст на започване на начално образование (първи клас) – на 5 или на 6 годинки е рисков фактор, свързан с по-ранната смъртност. По-добре е децата да стартират училищния си живот на 7 години.
• Играта с домашни любимци не е свързана с по-дълъг живот. Домашните животни понякога може да подобрят здравословното състояние, но те не са заместител на приятелите.
• Ветераните от войната е по-малко вероятно да живеят дълъг живот, но изненадващо дистресът от военните действия не е непременно сериозна заплаха за здравето им. По-скоро по-краткият им живот е свързан с нездравословния им начин на живот. Тези, които са преживяват физическите и психологическите си травми от войната, се завръщат към здравословния начин на живот.
• Хората, които се чувстват обичани, се чувстват по-здрави, но това не им помага да живеят по-дълго. Най-ясната полза за здравето от социалните взаимоотношения идва от подпомагането на  другите.

Никога не е твърде късно да стъпите на пътя на здравословния живот. Първата стъпка е да изхвърлите списъците „Трябва да…” и да спрете да се притеснявате за каквото и да е, за да не превръщате здравословния стрес в нездравословен дистрес.

И, все пак, ако трябва да се дадат някои полезни съвети, подкрепени от научните изследвания, ето няколко такива:

– Хранете се редовно!
– Яжте здравословна храна!
– Яжте по-често, но по малко!
– Хранете се бавно!
– Откажете цигарите!
– Ежедневно спортувайте!
– Консумирайте ежедневно плодове и зеленчуци!
– Пийте повече вода дневно!
– Пийте алкохол, но – в умерени количества!
– Мислете позитивно!
– Увеличете социалните си контакти офлайн (със семейството, приятелите, съседите) – те правят живота ви по-здравословен, по-малко изложен на стрес и възможно по-дълъг!
– Посещавайте своя личен лекар няколко пъти в годината за контролни прегледи и изследвания на кръвното налягане, холестерола, кръвната захар и пр.!
– Движете се пеша и спортувайте!

По материали от:
http://www.sciencedaily.com/