Читател - живей в по-добрия свят, за всички влюбени в книгите!

Лейди Даяна – Вълшебната бяла фея на Уелс

Личности

Читател

-

16/04/2016

0

Лейди Даяна – Вълшебната бяла фея на Уелс

Снимка: abcnews.go.com

Автор: Теомира-Десислава Петкова

„У каждого мгновенья свой резон,
Свои колокола, своя отметина.
Мгновенья раздают – кому позор,
Кому – бесславье, а кому – бессмертие.“
Из „Мгновения“
Роберт Рождественски

Лейди Даяна Франсис Маунтбатън Уиндзор беше само една.

Романтичната фея на Уелс разплака цялото човечество на 31 август 1997 г. Майка Тереза каза, че никога няма да разбере Божия промисъл за тази гибел и само след 9 дни издъхна. Къде си, Даяна? Толкова много ни липсваш! Отлетяха почти 20 години от твоята гибел, а Планетата не престана да очаква завръщането ти.

Снимка: theeventchronicle.com

Приказката за лейди Даяна се оказа с фатален край, а след нея остана зловеща празнота, която сякаш не беше истина. Светът търсеше нейното безсмъртно благородство, романтичния и порив и обаятелния финес, връщаше непрестанно кадрите на спомените, за да види и усети отново и отново светлозарната и доброта.

Даяна беше създадена, за да служи предано на каузата на благотворителността. Мисията й беше изпълнена достойно, защото идеалът на милосърдието не беше предаден нито за миг. В името на Кодекса на благотворителността, принцесата на Уелс сътвори по чуден начин свещен духовен Ренесанс в добрите нрави на цивилизацията, стремейки се да излекува завинаги горестта в очите на страдащите, измъчените, немощните, осакатените, онеправданите, изхвърлени от безпощадните и безмилостни сили на естествения отбор и изгубили борбата за съществуване. „Времето, което мина и истината, която си отиде“ (Едмон Локар), не бяха достатъчни за забрава.

Имало едно време една чудна принцеса, която носела името Даяна и живеела в Уелс. Кралството я боготворяло като Принцесата на сърцата.

Принцесата на Уелс притежаваше аристократично потекло – баща и виконт Джон Спенсър бе флигел-адютант на Крал Джордж VІ и Кралица Елизабет ІІ. Роден преди повече от четири столетия, семейният герб на фамилия Спенсър „Бог защитава правото“, бе стожерът в ценностната система на Даяна. Джон Спенсър бе осмият лорд Спенсър и след смъртта му, Даяна наследи титлата лейди. Майката на Даяна – Франсис Фърмой бе дъщеря на Морис Фърмой – четвърти барон във фамилията и член на Английския Парламент. В неговото имение в Норфък, известен като Парк Хаус, преминаха детските години на бъдещата принцеса на Уелс.

Космополитната лейди Ди живееше за честта на Уелс и на рода Спенсър – без завист, омраза, лошо пожелание и „в мир с всички човеци.“ (Римл. 12:18).

Лейди Даяна се бореше за победа над „злото чрез доброто.“(Римл. 12:21).

Лейди Даяна се молеше: „за всичките човеци.“ (І Тим. 2:1).

Принцесата на народа се превърна в една от най-светлите личности в историята на човечеството, поради което човешките думи и мисли са твърде безсилни, за да я обхванат и опишат в цялост.

Лейди Даяна ни говореше: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам.”(Йоан 14:27).
Светът никога не забрави нейните прекрасни нозе, носещи мир.
Даяна ще пребъде във Вселената на Мира.

След 31 август 1997 г. смъртта бе погълната победоносно, защото феята на Уелс победи не със сила, а с Божия Дух и с „Божието всеоръжие“ (Ефес. 6:13). Принцесата на народа получи седемте награди за победителя.

В продължение на години Принцесата на Уелс осъществи изумителна по мащабите си благотворителна дейност като подкрепяше 110 благотворителни организации, вземаше участие в световни инициативи, свързани с борбата срещу СПИН, противопехотните мини. След чудовищната вакханалия в Босна Даяна пише: „Ние знаем, че жертвите на тези ужасни оръжия ще имат нужда от грижи и подкрепа още много години напред.“

Трагедията в Непал накара Даяна да възкликне: „Никога вече няма да се оплаквам от нищо.“

Много пъти Даяна напускаше двореца Кенсингтън и се срещаше с онеправдани и изоставени хора.

Лейди Даяна беше блажена, защото в смъртта я следваха дела. Брилянтната благородничка никога не беше лицемерна, за да прегори съвестта и, а нейната добра съвест и даряваше чистосърдечна любов. Несъвършеният до безумие свят, който беше недостоен за ефирната и чистота, чу нейното етернум вале. ”Сбогом! Сбогом!” – плачеха покрусени птиците. Приказката на шармантната лейди беше зловещо объркана. Принцесата, която превръщаше куршумите на войната в цветя, не успя да се отскубне от коварните, проклети пръсти на земната смърт. Планетата беше потресена от връх до корен. Ангелите пееха за най-преданата аристократка на човечеството.

Пустош, време, горест и сълзи. Ако ние млъкнем камъни ще викат и ще видим цялото небе, пълно с хваление.

Ще те чакаме да се завърнеш от градината на ангелите, в колесницата на благородството, за да поставиш в изящните си ръце този настръхнал и размирен свят. Твоята молитва за мир беше свещена. Принцесата на сърцата ще се появи ослепително съвършена, романтична и усмихната както някога. Алилуя! Алилуя! Алилуя!

Източник: nauka.bg

Най-типичното човешко лице на планетата

Знание

Читател

-

16/04/2016

0

Автор: Неделин Бояджиев

Много хора се възприемат като „средностатистически“, но този мъж наистина има правото да претендира за тази странна „титла“.

Оказва се, че днес най-типичното човешко лице принадлежи на 28-годишен китаец от народността хан. Фотографията на „Лицето на 7 милиарда“ е била създадена като микс от снимките на 200 000 китайци.

Експерти обаче смятат, че през 2030 г. „средният човек“ ще бъде индиец. Изображението е създадено от китайската Академия на науките в Пекин, която е събирала снимки над 10 години.

Това е част от инициативата на National Geographic „Население 7 милиарда“, която също така разкрива, че в момента, в световен мащаб, мъжете са повече от жените. Според данните, типичният човек е десничар, има мобилен телефон, но не – и банкова сметка.

Средностатистическата жена в Япония живее до 86 г., а в Афганистан – до 45 г. 51% от населението е урбанизирано (тоест живее в градовете). 82% от световното население е грамотно. 40% са заетите в сферата на услугите, 38% – в селското стопанство и 22% – в индустриалното производство. 33% са християни, 21% – мюсюлмани, 13% – индуисти.19% са китайци, а 17% – индийци.13% говорят мандарински китайски, 5 % говорят английски, а други 5% – испански.

По материали от:
news.yahoo.com
nationalgeographic.com
youtube.com

Уолт Дисни (Walt Disney)

Личности

Читател

-

16/04/2016

0

Уолт Дисни (Walt Disney) е американски аниматор, филмов продуцент, сценарист и режисьор. През 43-годишната си кариера в Холивуд, която допринася за превръщането на киното в средство на модерната култура, Уолт Дисни създава едни от най-обичаните филми в по целия свят, както и „най-щастливото място на Земята“ – Дисни ленд. Пионер и новатор, той и екипът му получават повече от 950 отличия и грамоти от всички нации по света, включително 48 Оскара и 7 награди Еми.
Роден в Чикаго на 5 декември, 1901 г., Уолтър Елияс Дисни е едно от петте деца на Елияс и Флора Кол Дисни. Той се запалва по рисуването още в ранна детска възраст и продава картините си на съседските деца. Изучавайки усилено изобразително изкуство и фотография, амбициозният младеж нощем посещава и Академията за изящни изкуства в Чикаго. След края на Първата световна война, Уолт се отправя към Холивуд с молив,хартия и 40 долара в джоба си. Той започва бизнес със своя брат, като двамата правят рекламни анимационни клипове.

Уолт Дисни умира на 15 декември, 1966 година.

През 1928, пътувайки във влака, Уолт създава първата скица на Мики Маус, който по-късно става звезда в „Параходът Уили“ – първият анимационен филм със звук. На 21 декември, 1937 година, се състои и премиерата напървия пълнометражен анимационен филм в историята на киното „Снежанка и седемте джуджета“. Доскоро наричан „лудостта на Дисни“, проектът става най-касовия филм на годината, а Уолт Дисни печели почетен Оскар придружен от седем малки Оскарчета. През следващите няколко години студиото създава още няколко пълнометражни анимационни класики, сред които Пинокио, Фантазия, Дъмбо и Бамби.

През 1955 отваря врати проектът-мечта на Уолт, Дисниленд, който през първите си три десетилетия е забавлявал повече от 250 милиона души, включително президенти и височайши особи от цял свят. Преди смъртта си Уолт построява още Дисни Уърлд и EPCOT Center върху площ от 70 кв. км.край Орландо, Флорида.

Будизъм

Вдъхновение

Читател

-

16/04/2016

0

Будизмът е създаден през VI в. пр. Хр. от Сидхарта Гаутама (563 – 483 г. пр. Хр.), син на раджата на Капилавасту в Североизточна Индия, близо до Непал. Той приема името Буда, произлизащо от bodhi – сферата на духа – когато получава просветление, докато седи под едно дърво. Сидхарта приема брахмистката доктрина, че духът е в капана на цикъла на преражданията, но отрича кастовата система и проповядва равенство. Буда вижда в раждането голямо нещастие и препоръчва на последователите си да се освободят от цикъла на преражданията чрез акумулиране на достатъчно добра карма. Това те могат да постигнат с чистота на помислите и действията, с безбрачие, като не смущават нормалния ход на живота, като се откажат от кражбата, измамата, клеветата, опияняващите средства, танците, песните, увеселенията, като се хранят следобед, не спят в легло, избягват украшенията, предметите на лукса, парите и ценностите.

Теравада будизъм

Будизмът на Сидхарта е морална система, чиято цел е постигане на лично успокоение. Още докато създателят Буда е жив, неговите последователи, организирани като монаси, превръщат това учение в религия. Първоначалната религия на тези негови последователи, които създават вертикална църковна структура и йерархия на проповедниците, се нарича теравада будизъм.

Махаяна будизъм

През столетието, последвало смъртта на Буда, се развива идеята, че самият Буда е божество и че освобождението, към което се стремят будистите, се състои в единението с Буда във вечността след смъртта. За да помогнат за спасението на други души, някои души са освободени от цикъла на прераждането и остават на сцената като бодхисатви. Доколкото тази версия на будизма издига Буда в божество, което може да отведе всички до избавлението, тя е известна и като „Голямата кола“ (Махаяна). Нейните последователи описват предишната версия на Будизма като „Малката кола“ (Хинаяна).

Зен будизъм

След II в. будизмът намалява влиянието си в Индия и същевременно се разпростира в Китай, където допълнително се развива. Китайските школи са забележителни със своето объркващо разнообразие и системно изучаване на книгите. Обширни библиотеки са били изпълнени с будистки текстове, предимно индийски книги и техните преводи. Някои будисти не са съгласни с интелектуалността на учението, което се съпровожда от нарастване на суеверията сред обикновените хора. Те наблягат върху „чан“ (медитация), скъсват с господстващото през VII век течение и проповядват, че будизмът може да се предава само от уста на уста, а не да се учи от книгите. Обособяването на чан като секта се дължи на трима будисти: Хю Нен (638 – 713), Шен Сю (605 -706) и Шен Хю (670 – 762). От тях най-енергичен и влиятелен е Хю Нен – шестият китайски будистки патриарх. Неговото учение се разпростира чак до Япония, а впоследствие и до Америка и Европа. Днес то се нарича „зен“, от японското произношение на чен. По ирония на съдбата днес много последователи на зен го изучават по някоя от стотиците книги, посветени на него, а не от устата на проповедник.

Ламаизъм

Ламаизмът е държавна религия в Тибет с много последователи в съседните държави и Монголия и има за духовен водач Далай Лама. Будизмът за пръв път достига Тибет с подкрепата на тибетския цар Сронгбстан-сгам-по (на власт от 629 до 650 г.), който има заслуга и за възприемане на азбуката от Индия, и за основаването на столицата Лхаса. Ламаизмът като версия на будизма се появява едва през XI век. През 1038 г. група монаси, сред които е Атиса, роден в Магада, Североизточна Индия (недалеч от родното място на Буда), посещават Тибет. Те са поканени от царя и започват бързи религиозни реформи. Разпространявайки основните принципи на Махаяна будизма сред народа, те основават национална тибетска църква, като запазват някои елементи, характерни за заварената антична религия – демони и сложни ритуали.

14-ят Далай Лама – Тензин Гяцо, съкратено от Джетсун Джамфел Нгаванг Лобсанг Йеше Тензин Гяцо

Сейнт Винсент и Гренадини

География

Читател

-

16/04/2016

0

Сейнт Винсент и Гренадини е суверенна държава, намираща се в Източните Кариби, на края на веригата острови Уиндуард. Тя е островен архипелаг, като най-големият остров е Сейнт Винсент, а Гренадините са Бекюа, Мостик, Кануан, Юниън Айлънд, Палм Айлънд, Петит и други по-малки острови. Страната се намира на приблизително шейсет и един градуса западна дължина и 13 градуса северна ширина. Най-близките й съседи са Барбадос на 160 км на изток, Сейнт Лусия на 34 км на север и Гренада на 45 км на юг.

Страната заема площ от приблизително 384 км² и има население 117 848 (юли 2006) души. Столицата Кингстаун има население 25 000 души. Релефа на страната е предимно планински, средната температура е 27˚ С, а годишните валежи достигат 2100 мм. Официалният език е английски и 80% от населението е грамотно. Валутата на страната е Източно карибският долар (EC$) и се разменя за около 0,37 американски долара. Населението се състои от 66% негри, 19% смесени, 6% източни индианци, 2% карибски америндианци и 7% други. 47% от населението изповядва Англиканство, 28% са Методисти, 13% са Римокатолици, а останалите изповядват Индуизъм, Протестантство или са Адвентисти от седмия ден.

Страната извоюва независимостта си от Великобритания на 27 октомври 1979 година, учреди парламентарна демокрация по западен стандарт и остана в асоциация с Великобритания и други страни, които са били нейно владение. Кралица Елизабет ІІ е държавен глава, чийто представител е губернатор-генерала сър Фредерик Балънтайн. Министър председател е д-р Ралф Гонзалвес, чиято партия издигна правителство през март 2001 година. Съдебната система е базирана на английската съдебна система.
Икономическият ръст на тази малка държава зависи от селското стопанство и туристическият сектор. Тропически бури унищожиха сериозна част от посевите през 1994, 1995 и 2002 година, а броят на туристите спадна след атентатите в САЩ на 11 септември 2002 година. Сейнт Винсент е дом на малък банков офшорен сектор, но скоро прие международните стандарти. В Сейнт Винсент се произвежда канабис, а острова се използва и за прекарване на наркотици от Южна Америка към САЩ и Европа.

https://chitatel.net/pic/geo/other/flag.png

https://chitatel.net/pic/geo/other/gerb.gif

Нестинарство

Вдъхновение

Читател

-

16/04/2016

0

Човешкото тяло може дотолкова да се дисциплинира, че ако имат достатъчно силен мотив, хората могат да вървят върху тлеещи въглени, без да се изгорят. В древна Италия мотивът бил освобождаване от данъци. Римският Сенат приел декрет, с който се освобождавали от данъци (и от военна служба) група семейства, наречени Хирпи, заради постиженията им в ходенето по огън. Хирпите живеели в една област близо до Рим и започнали своите смели занимания преди почти 2500 години. Като жертвоприношение на Аполон на връх Сораакте те ходели боси върху жарава, без да се изгорят. Те повтаряли това представление всяка година, както би правил и всеки от нас при такива обстоятелства.

Венеция

География

Читател

-

16/04/2016

0

Построена върху 120 малки острова, свързана с континента с 400 моста, Венеция е уникална. И не само от архитектурна гледна точка. Градът има XV века вълнуваща история. Венеция е била морска република, в която над 1000 години е функционирала специфична политическа система със смесица на републикански и монархически елементи. В годините на своето могъщество, морският град държава е доминирал търговски, политически и военно над целия средиземноморски регион.
В епохата на Ренесанса (XVI-XVIII век) градът става център на културния живот в Европа. Процъфтява развитието на изкуствата вдъхновени от красотата и романтиката му, в града творят някои от най-великите скулптури и художници на съвремието. В този период е оформен архитектурния облик на града, построени са и са реставрирани величествени дворци, площади, мостове, църкви, които и до днес остават символ на града.

Площадът Сан МаркоЦентралният площад е сърцето на Венеция. Тук се намират четирите основни сгради, в които с векове е протичал живота на този град-държава:

Религиозното средище – Базиликата Сан Марко. Снимка: thousandwonders.net

Политическото средище – дворецът на Дожите. Снимка: alisonchino.com

Органът на съдебната власт – Прокуратурата. Снимка: Bokeh & Travel

Културното средище – Марсийската библиотека. Снимка: ibda3world.com

Символ на площада и градът са камбанарията, висока около 100м. и часовниковата кула с лъва на Сан Марко и Moors, които бият камбаната на всеки кръгъл час.

Базиликата Сан Марко

Един от най-величествените Християнски паметници. Построена е преди повече от 1000 години (832 г). През следващите векове е била многократно достроявана и реставрирана, но това не е нарушило нейният оригинален стил.

Снимка: -Reji

Снимка: MorBCN

Дворецът на дожите

Най-внушителната цивилна сграда на града. В продължение на векове тук е била резиденцията на Главния Дож и място откъдето се е управлявала републиката. Посещавайки залите на двореца и запознавайки се с изложените експонати, можете да добиете представа за сложния механизъм, по който е функционирала Венецианската държава и да научите любопитни подробности за исторически събития и случки от личния живoт на управляващите ставали през многовековното съществуване на този велик град. В задната част на двореца се е намирал и Централният затвор.

Снимка: Dennis Jarvis

Мостът на въздишките

Най-романтичното място на днешна Венеция. Мостът обаче е имал съвсем друга функция през Средновековието. Построен през XVII век, за да свърже Двореца на Дожите с Централния затвор, мостът е бил последното място, откъдето заточените са можели да видят слънцето преди да бъдат заведени в мрачните подземия на затвора. В същия затвор е бил заточен и известния пътешественик и плейбой Джакомо Казанова, но през 1756 г. той успява да избяга след гениално организиран план.

Снимка: © Chris Chabot

Канале Гранде

Най-голямата атракция на Венеция безспорно е Канале Гранде основната водна артерия на града. Той разделя града на две части, като започва в неговото начало – от площад Рома и гарата и стига до Залива Сан Марко. Общата му дължина е 4 километра. По Канале Гранде са разположени великолепни дворци, в които са живели най-влиятелните благородници и търговци на града. Специално внимание заслужават дворците:

Ca’ Rezzonico. Снимка: Jean-Pierre Dalbéra

Ca’ Pesaro. Снимка: fvccinvenice2011.wordpress.com

Ca’ d’ Oro. Снимка: studyblue.com

Ca’ Foscari. Снимка: gordys-travel.ro

Palazzo Grassi. Снимка: wga.hu

10 удивителни метространции

Изкуство

Анастасия Карнаух

-

15/04/2016

0

Метрото е подземно царство със своите закони, легенди и истории. Няколко милиона всеки ден слизат в метрото, за да отидат на работа, да се поразходят или да стигнат до другия край на града, за да се срещнат с приятели и роднини. Съгласете се обаче, удоволствието от това пътешествие ще бъде в пъти по-голямо, ако вместо сиви стени или графити, метростанциите ни посрещнат с уникален дизайн и дух. Представяме ви 10 метространции, чийто дизайн ще ви вдъхнови за няколко снимки за спомен.

Метространция „Киевска“, Москва

Метростанция „Маяковска“, Москва

Метростанцията „Толедо“ в Неаполь, Италия

Метростанция, Италия

Метростанция „Изкуство и умение“, Париж

Метростанция „Автово“, Санкт-Петербург Метростанция „Автово“, Санкт-Петербург

Метростанция, Лисабон

Метростанция, Гаосюн, Тайван

Станцията „Булевард Формоза“ в Тайван се отличава с необичайно оформелние от цветно стъкло. Смята се, че този своебразен 4500-метров витраж е най-големият в света, а негов създател е художникът Нарцис Кволята (Narcissus Quagliata). Нарцис разделя метростанцията на „Вода“, „Земя“, „Светлина“ и „Огън“ и този калейдоскоп е магнит за множество двойки, а метростанцията е едно от любимите места на младоженците за техните фотосесии.

Метростанция, Стокхолм, Швеция

Източник: www.kulturologia.ru

“Ловецът на хвърчила” на Халед Хосейни

Читател

Анастасия Карнаух

-

15/04/2016

1

Иска ми се някой да ме беше предупредил за тази книга. Някой да беше подшунал тихо: „Няма да си същата след като я прочетеш”. За да бъда готова, за да знам, че ме очаква нещо голямо. Никой не го стори. Не се подготвих за нея. Сега я преживявам.

„Ловецът на хвърчила” на Халед Хосейни е книга, за която слушам много отдавна, но никога не се бях питала за сюжета й. Просто мислено я бях преместила от списъка „Заглавие, чуто за пръв път” в „Книга, задължителна за прочит” и забравих за нея докато не я видях на бюрото. „Ще я взема”, казах аз и я прибрах в чантата. Можех ли да знам, че не държа в ръцете си две меки корици с 350 страници между тях? Можех ли да знам, че това е един нов свят, свят, за който не знам, не мисля и не подозирам.

Кабул. Когато очите ми за пръв път попаднаха на тази дума се напрегнах. Всичко, което знам за Кабул, е мястото, за което понякога говорят в новините, мястото, където се случва нещо лошо. Какво точно, не искам да знам. Бягам от звуците на Калашников, мъжете с тюрбани ме плашат и често превключвам канала, когато ги дават по CNN. Не обичам страха, а Кабул носи именно това – страх. „В Афганистан има много деца и малко детство.” Бях чувала да казват това изречение много пъти, но когато го прочетох в края на книгата, то не просто докосна сърцето ми. То ме жегна.

Попаднах в свят на хора, изричащи с почит ага и джан, наричащи роднините си баба и саса, обръщащи се към Бога, който ги спасява, дава надежда и носи раздор. Не знам много за шиитите и сунитите, не знаех много и за хазарите. Не помня, когато бях чувала думата „слуга” и не си бях представяла едно момче да служи на друго. Не се замислях за насилието над децата, над момчетата, но сега… Господи, как позволяваш то да се случва в страна, в която името ти се споменава толкова често? Аллах, закриляй тези деца!

Мога ли да кажа нещо за тази книга, освен че сега се чувствам с отворени очи. Приятелството, търпението, мъдростта и смелостта – всичко това са прекалено слаби думи, за да опиша този роман и случващото в него. Всичко е реално и истинско – без излишно и измислено родолюбие и страст, с всичките човешки грешки и страхове, които може да носи едно малко момче или един изгубен мъж. През цялото време обвинявах главния герой в малодушие, но може ли да бъде малодушен мъжът, който взима опетнена (според обичаите на народа му) жена и я обича до края на живота си? Обърках се в определенията на „умния Запад”, които обичаме да раздаваме, в това, измислено от нас самите правосъдие, в което живеем. Прииска ми се да има някой друг, който да отсъжда – Аллах или авторът – и продължих да чета и да вярвам в доброто.

Намерих го в последните страници. Изкупени грешки и прошка, предадена през поколенията. Никога не знаем какво ще се случи с нас, кой ще ни промени, кой ще се върне от миналото и чий облик ще приеме. Можех ли да знам, че най-големият враг на Амир ще бъде победен. Не, това не е Асеф, това е вината му, прогонена от него с цената на няколко счупени ребра и наново зашито сърце. И на шанса, който съдбата му дава – в облика на Сухраб.

Тази книга няма описания. Тя не се чете. Тя не се и разбира. Тази книга се усеща. От първата до последната страница. Иска ми се някой да ме беше предупредил за това. За да бъда готова, за да знам, че ме очаква нещо голямо. Никой не го стори. Не бях готова за нея. Сега я преживявам. С благодарност и отворени очи.

22 рокли вдъхновени от природата

Мода и красота

Анастасия Карнаух

-

15/04/2016

0

Вдъхновени от природните красоти, дизайнери възхищават публиката на всяка седмица на модата с цветове. Понякога ни се иска да знаем какво точно е подтикнало създателите да направят един или друг модел. Руският дизайнер Лилия Худякова от Кемерово, създава проект „Fashion & Nature”, в който се опитва да открие точното природно чудо, залегнало в една или друга колекция. Нейният профил в Instagram e препълнен от удивителни колажи, а специално за вас подбрахме 23 от тях, в който не знаеш къде точно започва природата и свършва дизайнерската изработка.