7 правила за щастлив живот на Дейл Карнеги

Психология

-

18/04/2016

7 правила за щастлив живот на Дейл Карнеги

Мислете позитивно и се дръжте жизнерадостно и в един момент наистина ще се почувствате така.

Мнозина са щастливи точно толкова, колкото си разрешават да бъдат. Нагласете вътрешния часовник на 12 и си дайте правото да бъдете щастливи.

Не разчиствайте стари сметки с неприятелите.

Не мислете и минута за хората, които са ви наранили. Ще навредите повече на себе си, отколкото на тях.

Вместо да се засягате от липсата на неблагодарност, прост не очаквайте такава.

Помнете, че единствения начин да постигнете щастието е да не очаквате благодарност, а извършвате добрини за собствено удовлетворение. Благодарността е черта на характера, която подлежи на възпитание и можем да научим децата си да бъдат благодарни с личния си пример.

Отбелязвайте всяка победа и забравяйте провалите.

В живота имаме нужда от две цели – да реализираме мечтите си и да се научим да им се радваме пълноценно.

Не подражавайте.

Открийте себе си и останете верни на този образ.

Когато съдбата ви поднесе лимон, направете от него лимонада.

Най-важното е не само да използвате възможностите, които ви носят успехите. Трябва да взимате максимума от всяко обстоятелство.

Мислете за проблемите на останалите.

Забравяйте за своите тревоги и се стремете да вършите добро за останалите. Помагайки на другите, помагате на себе си.

Основна снимка: Instagram

Криогенен ракетен двигател

Технологии

Читател

-

18/04/2016

0

Двигател на ракетата Ariane 5

Автор: Атанас Кумбаров

Криогенен ракетен двигател е двигател, който работи на криогенно гориво. Криогенен означава свръх студен. В днешно време криогенните горива са H₂ и O₂. Нали се сещате, че когато тези двете се смесят, се получава страхотна експлозия? При криогенните двигатели се използва точно тази реакция. Двете вещества са ултра студени и в течно състояние и се впръскват под огромно налягане в горивните камери на двигателя, които имат формата на камбани. И след като те са отворени само отдолу, цялата експлодирала смес (вече H₂O) излиза, или по-точно избухва, надолу със страхотна скорост. Примерно парата от главните двигатели на совалката излиза с 3000 км/ч надолу, което по третия закон на Нютон генерира сила в обратна посока или в нашия случай нагоре.

Тези двигатели са много сложни, понеже трябва да осигурят непрекъснато постоянно снабдяване с гориво в горивната камера, иначе се получават страхотни вибрации и дори целият двигател може да се взриви. Трите основни двигателя на совалката за 4 секунди изразходват толкова гориво, колкото би могло да се събере в един плувен басейн.

Има и нещо друго! За да се получи добро смесване, двете вещества трябва да са в газообразно състояние. Но те са в течно и излизат под страхотно налягане. Инженерите са открили много добър начин за изпаряване на горивото: спагетени двигатели. Около горивната камера се прокарват тръби, през които минава горивото преди да бъде изгорено. Това е двоен удар: хем се охлажда горивната камера, хем се изпарява горивото и се оптимизира процеса на горене, което води до покачване на производителността на двигателя.

Криогенният двигател е като управляема бомба – в него става непрекъсната страхотна експлозия. Това е ужасно сложна технология в сравнение с повсеместно разпространената технология за горене на керосин с кислород – уголемена бензинова горелка. Но криогенните двигатели за сметка на това са много по-ефективни – с едно и също количество гориво се постига по-голяма тяга.
При совалката кислородът има температура само 90 К, а водородът 20 К. Етои двигателя на совалката. Сами можете да видите тръбите около горивната камера на снимката по-горе.

Източник: chitatel.net/forum

Полярна нощ и полярен ден

География

Читател

-

18/04/2016

0

Полярна нощ, снимка: cheermemore.com

Гръцкият изследовател Пи от Масилия в Гол (днешна Марсилия), чието голямо пътуване през около 300 г. пр. Хр. го отвело на север чак до Арктическите ледници, е направил наблюдения на Слънцето от около 65 градуса северна ширина. Тези наблюдения го навели на извода, че на високи ширини Слънцето свети двадесет и четири часа в денонощието през лятото и никога през зимата. Причината, както обяснява Питий е, че на Северния и Южния полюс нощите и дните са дълги по шест месеца.

Полярна нощ, снимка: wallpaperswide.com

Полярна нощ, снимка: cheermemore.com

Полярна нощ, снимка: norwegianfjordscruise.com

20 факта за „Приятели“, които не знаете

На кино

Анастасия Карнаух

-

18/04/2016

0

Напишете „Приятели“ в Google и ще получите стотици страници, посветени на хитовия сериал много преди всяка друга асоциация с търсената дума. 12 години след финала на последната, 236 серия, ние продължаваме да използваме репликите на Джоу, Чандлър или Фиби, да описваме прическата си „Тип Рейчъл“, да чистим „като Моника“ или да сме досадно умни като Рос. Истинските фенове така и не видяха края на сериала – за тях той продължи да живее и да бъде интересен отново и отново без да им омръзва.

Решихме да се върнем там, където приятелството е истинско и събрахме 20 малко известни факти за любимия ни сериал:

Първите идеи за името на сериала са Insomnia Cafe, Friends Like Us, Six of One преди продуцентите да стигнат до любимото ни Friends.

Според първоначалния сценарий, основният роман в сериала трябва да бъде между Моника и Джоуи, а не Рейчъл и Рос. Фиби и Чандлър са подбрани за поддържащи образи, а продуцентите решават, че Дженифър Анистън е по-подходяща за ролята на Моника.

Снимка: NBC/NBC via Getty Images

Един епизод отнема около 5 часа запис и струва около 10 милиона долара. Компанията NBC печели 70 милиона долара от излъчването на последния епизод. Всеки 30-секунден рекламен спот струвал 2 милиона долара.

Голямото бяло куче на Джоуи и Чандлър всъщност е собственост на Дженифър Анистън. Неин приятел й подарява статуята, когато започват снимките на шоуто – на късмет.

Снимка: NBC/NBC via Getty Images

В първи сезон всеки от актьорите печели по $22,000 на епизод. През 1997 те заедно настояват заплатата им да бъде повишена на $100,000 за епизод, а в последния сезон всеки получава по $1,000,000 на серия.

Ролята на Д-р Дрейк Реморей, която Джоуи играе в сериала Days Of Our Lives в реалността е изиграна от бащата на Дженифър Анистън – Джон Анистън. За ролята на бащата на Джошуа, възлюбеният на Рейчъл, пък е поканен родният баща на Марю Пери.

Снимка: NBC/NBC via Getty Images

Кортни Кокс всъщност е по-възрастна от Дейвид Шуимър, въпреки че играе по-малката му сестра. От своя страна, по сценарий, Рос е 29-годишен 3 години подред.

Историята, в която Фиби износва бебетата на своя брат е дописана специално, когато Лиса Кудроу забременява в истинския живот.

Снимка: NBC/NBC via Getty Images

Дейвид Шуимър е първият, избран за ролята си, а Дженифър Анистън – последна. Hank Azaria, който играе учения Дейвид, два пъти се явява на кастинг за ролята на Джоуи.

Брюс Уилис се появява в четири серии на Приятели, след като губи бас с Маню Пери за филма им The Whole Nine Yards. Сумата, която получава за участието си в сериала, Брюс Уилис дарява за благотворителност.

Снимка: NBC/NBC via Getty Images

Марсел всъщност е изигран от две различни маймуни – Мънки и Кати.

Диванът в Central Perk е взет от мазето на Warner Bros. studio.

Подобно на Моника и Чандлър, Корней Кокс и Дейвид Аркет имат проблем с децата. Епизодът, в който Рейчъл ражда Ема е заснет веднага след спонтанния аборт на Кортни Кокс.

Снимка: NBC/NBC via Getty Images

Дейвид Шуимър режисира 10 епизода от приятели.

Гантър си няма име до средата на втория сезон. Той няма и реплика до 33 епизод, когато казва „Да“. James Michael Tyler е избран да играе Гантър, защото е единственият статист, който знае как да работи с кафе машина.

Ellen DeGeneres отказва да играе Фиби.

Снимка: NBC/NBC via Getty Images

В последния епизод става ясно, че в един или друг момент, всеки от тях е живял в апартамента на Моника. Същото важи и за този на Джоуи.

Хладилникът в апартамента на Моника наистина работи. В него са държали напитките за екипа и актьорите.

Снимка: NBC/NBC via Getty Images

Последната сцена е заснета на площадка номер 24 във Warner Bros студио. Всъщност, това е работното място на екипа от втори сезон до края, а след финала на шоуто площадката получава името „Площадката на Приятели“.

Това е реалната възраст на всеки един от актьорите в деня на премиерата на сериала:

И бонус…

30 момента от “Приятели”, които обожаваме

Откъде произлиза нашата глава? Актиния без развит главен мозък, хвърля нова светлина върху произхода и еволюцията на главата.

Биология

Читател

-

18/04/2016

0

Откъде произлиза нашата глава? Актиния без развит главен мозък, хвърля нова светлина върху произхода и еволюцията на главата.

Група изследователи от Центъра САРС в Норвегия осветляват нов път на произхода и еволюцията на главата. В изследване публикувано в спиание PLoS Biology те показват, че често срещаща се, без главен мозък актиния, има същите гени, които контролират развитието на глава при по-висшите животни и те регулират развитието на глава в предната част на тялото на плуващите ларви.

При повечето животни, главният мозък е локализиран в специфична структура – глава, заедно със сетивните органи и доста често и с устата. Актиниите и коралите, които са една по-отдалечена от гръбначните животни група, имат нервна система, но нямат обособен главен мозък.

В това изследване на групата учени водена от Фабиан Рентзщ, използват звездовидната актинияNematostella vectensis за да открият, че един от краищата и кореспондира с главата при по-висшите животни. За това те изследват функцията на гените, които контролират развитието на глава при по-висшите животни по време на ембриогенезата на звездовидната актиния.

„Въпреки, че изглеждат напълно различни, през последните десет години се разкри, че всички животни имат сходен генетичен репертоар, включително такъв, който е необходим за развитието на глава при по-висшите животни.”, казва първият автор на статията, докторанта Чиара Синигалия.

Стояща на главата си. Когато актинията е в ларвна форма, тя плува. Като възрастен индивид, актинията стои неподвижно закрепена на единият си край и използва пипалата на горния край, за да хваща малки животни за храна. Улавяйки ги, тя ги натъпква в отверстието, което се отваря в средата на пръстена на пипалата. „Въз основа на външния вид на възрастно животно, условно горният край на тялото се нарича глава, а долния – крака.”, обяснява Рентзщ.

Това, което учените откриват е, че при актинията, функцията на гена за развитие на глава, обуславя развитието и на „задният” край на тялото, там където при другите животни се развиват крака. Ключово е било изследването на ларвата на актинията, докато все още плува.

Полип на звездовидната актиния Nematostella sp. във възрастната и форма
(Credit: Timm Nuechter & Thomas Holstein)

„Ларвата плува с „краката напред” и този и край носи най-важният сензорен орган, така че на този етап на развитие може да се каже, че това е главата на ларвата.”, казва Рентзщ. Гените за развитието на глава функционират за развитието на този край на ларвата.

Актиниите и всички други по-висши животни, включително и хората, имат общ предшественик без развит главен мозък, който е живял преди 600 -700 млн години. „Изследвайки функциите на гените за развитие на главата при звездовидната актиния Nematostella, можем да разберем по-добре как и по какъв начин се е образувала и развила главата като структура.”, обясняват Синигалия и Рентзщ.

Превел: Димитра Лефтерова
Източник: nauka.bg

Да се пречистиш с „Мостовете на Медисън” на Робърт Дж. Уолър

Читател

Анастасия Карнаух

-

18/04/2016

1

Да се пречистиш с „Мостовете на Медисън” на Робърт Дж. Уолър

Признавам си, не мога да дочета последните 10 страници на този роман. Чета и плача, пия вода, пак плача и се мъча да чета. Подходих с такова недоверие към книгата, казах си, „О, кой би могъл да бъде по-впечатляваш от Мерил Стрийп, та тя така красиво изплака историята на екран, мога ли думите на хартия да се сравняват с нея“. Ах, как лекомислено грешах! Как предубедено съпоставих романа на хартия и романа на екран! Това са две изкуства, неподлежащи на сравнение и предварителни квалификации и всеки, който се опита да го направи ще бъде наказан. Наказах се и аз.

Нека започнем от начало. Или поне от българското такова. Корицата на вълшебника Виктор Паунов е първото нещо, което ме впечатли в тази книга. Никаква Мерил Стрийп, никакъв Клинт Истуд, никаква фотография или National Geographic не се подават от небето и полето на Айова. Тишина и нега, тежко слънце и плътни, навъсени облаци. При всяко поглеждане към нея недоумявах, как така се излиза извън рамките на обичайното, книга, получила достойната си кино адаптация още през 1995, при това с двама толкова известни и обичани актьори, да няма техните лица на корицата си. И заобичах това издание още в началото, виждайки усилията на Виктор Паунов и издателство „Лабиринт” да начертаят тънка, но твърда линия между двете изкуства. Да им дадат въздух и шанс да се харесат по отделно и да имат свой личен и ярък живот.

Книгата отлежава в купчината „За скоро четене” няколко месеца, за да ме намери в нужни момент. Баналността на това изречение не променя неговата истинност. Една неделна сутрин, когато чиниите в мивката преливаха, а съквартирантът ни, единият от многото, си готвеше специални палачинки, а аз се питах кога ще заживеем отделно и ще ядем палачинки само двамата, си подарих „Мостовете на Медисън” и плаках.

„Едва ли ще ви е лесно. В този по-безсърдечен свят всички ние сме се затворили в черупката на закърнелите чувства. И аз не съм съвсем сигурен къде свършва голямата страст и започва сълзливата сантименталност. Ала съм склонността си да подминаваме дълбоките, истински чувства и да им слагаме етикет „лигавщини“ трудно ще проникнем в царството на онази нежност, без която не ще разберем историята на Франческа Джонсън и Робърт Кинкейд. Давах си сметка, че трябва да надмогна тази склонност и чак тогава да се захвана с книгата.“

Прекрачете злободневното ежедневие, което винаги бърза и никога не е доволно. Забравете за копчето, което трябва да бъде зашито и прането, която плаче да се простре. Налейте си кафе или чай и си подарете една шепа сълзи. Историята на Франческа и Робърт е прекрасен повод да се отпуснете и да си припомните, че любовта съществува, макар че за нея никога няма точен момент, място или нагласа. Така, както я нямаше в правилното ежедневие на италианката Франческа, живяла в миналия си живот в Неапол, а сега забулена като иранска принцеса без процеп за очите и покрита с плътно наметало от безкрайни задачи и задължения в новия си фермерски дом с праволинейния и практичен съпруг Ричард. В града и щата, където всичко е „хубаво” и нищо не е специално. Там, където мъжете ядат месо и пържени картофи за закуска, обяд и вечеря и там, където един ден ще дойде фотографът Робърт –…

„…Който приличаше на вятъра. И се движеше като вятъра. Сигурно беше дошъл с него.”

Не се разказва любовта, тя се изживява. Затова тази книга ще бъде и е специално лична за всекиго. Защото в описанията на четири дни и нощи, в които две души се сливат, няма да четете точното описание на техните думи и ласки, а ще припомняте вашите собствени, родени в меката светлина на топлите свещи. Но въпреки това ще изживеете тези четири дни заедно с Франческа и Робърт, за да се включите в снимките на Кедровия мост, единият от шестте покрити моста, които Робърт пристигна да заснеме, за да се прибере у дома с куп използвани филми и половин сърце. Другата половина завинаги ще остави в ръцете на Франческа, чиято отговорност и живот, няма да й позволят да тръгне след него. Няма да види „екзотични страни, древния френски град на Бенгалския залив и страхотния ресторант с тераса на покрива там, железници, които пъплят през планинските клисури, и страноприемниците на баските високо в Пиринеите.” Робърт ще остави душата си при нея, а тя ще заключи розовата рокля и сърцето си, в малко дървено ковчеже в дрешника и ще продължи да обича.

Много искам да кажа, че тази книга трябва да се чете само от жени. Да се разгръща на по чаша кафе и да се обсъжда на по чаша вино. За да плачем и се смеем заедно и всяка от нас, говорейки за това издание всъщност да мисли за своята любов, която е избрала или която е скътала някъде тайно на дъното на дрешника. Но няма да го кажа. Тази книга е за мъжете и за жените заедно. Защото на страниците й виждаш какви трябва да бъдат истинските жени, за да влюбват в себе си силните мъжете и какви трябва да бъдат жените, за да блестят в очите на мъжете. Книга за любовта, посветена и отдадена на нея. И книга, която трябва да се държи на специално място у дома и да се подарява в специален момент на децата. За да бъдат те щастливи, може би дори по-щастливи от нас…

P.S. Така и не дочетох последните 10 страници. Не можах или не исках. Подарявам си ги за после. Когато посегна към тази книга втори път. За да имам нещо ново, нещо старо и нещо синьо, като небето на корицата за късмет…

Прочети още:
„Спутник, моя любов” на Харуки Мураками
„Моля те погрижи се за мама“ на Кюн-Сук Шин
„Монолози за вагината“ на Ева Енслър

В хода на еволюцията тарантулата 8 пъти придобива син цвят

Биология

Читател

-

18/04/2016

0

В хода на еволюцията тарантулата 8 пъти придобива син цвят

Автор: Анжела Георгиева

Биолози от университета Акрон в САЩ под ръководството на Бор-Кай Сюн (Bor-Kai Hsiung) открили, че тарантулата в хода на еволюцията 8 пъти придобива онзи син цвят на окраската, който е близък до сянка. Учените са заключили, че този цвят, за разлика от по-голямата част от случаите в животинското царство, не е в следствие от сексуалния подбор. За изследването разказва BBC News цитирайки статия в списание Science Advances.

Изводът се потвърждава и от факта, че тарантулите имат лошо цветно зрение и по време на ухажването окраската не е от значение. Изследователите събрали всички известни публикувани данни за тарантулите и изградили голямо родово дърво от този вид, което обединява по-малки схеми. Оказва се, че 40 от 53-те родове имат същото яркосиньо оцветяване. Като се вземе в предвид дисперсията на родовете със синя окраска, те смятат, че най-малкото число на изменение, което трябва да съответства на тези резултати е 8, т.е. тарантулите притежават такъв цвят 8 пъти в хода на еволюцията, независими една от друга. Същия нюанс на цвета с дължина на вълната – 450 нанометъра.

Учените изключват цвета да е част от сексуалния подбор. Предполага се, че синия цвят е функция за визуална сигнализация.

В същото време, като се вземе предвид слабото зрение на тарантулите, такъв тип сигнализация е по-скоро за другите животни. Друга версия е, че този цвят може да бъде използван най-добре за прикритие при ловуването нощем.

Източник: http://scientificrussia.ru/

Хората са отговорни за смъртта на гигантски древни бозайници

Биология

Читател

-

18/04/2016

0

Хората са отговорни за смъртта на гигантски древни бозайници

„Това развенчава мита за ранните хора, които живеят в хармония с природата.“

В продължение на десетилетия учените спорят какво е довело до масово измиране на т.нар Мегафауна видове като мамути, саблезъб тигър, гигантски броненосец и др. Някои твърдят, че гигантските бозайници са били жертва на прекомерен улов от страна на хората, а други изтъкват климатичните промени, като основен фактор в изчезването на гигантските животни. Сега група изследователи използват нови статистически методи, които убедително посочват човешкият вид като главният виновник.

Екипът изследва и анализира хиляди сценарии и е установил, че изчезването на видовете тясно свързано с човешката миграцията. „Това изследване е пирон в ковчега на този 50-годишен спор – хората са причината за изчезването на Мегафауна„, каза Люис Бартлет от Ексетърски.

История на сладоледа

В кухнята

Читател

-

17/04/2016

0

Ароматизираните ледени сладкарски изделия са се появили в снежните планини и най-вероятното място е днешна Турция, където снежните области са били разположени относително близо до главните центрове на лукса през III и II хилядолетие пр. Хр. Идеята да се използва сняг като основа за различни десерти трябва да е възникнала там, защото планинците често са яли сняг, за да утолят жаждата си. Ароматизираният сняг, сервиран на император Нерон, се е смесвал с плодов сок, вероятно подсладен с мед.

Вода с лед
Ароматизиран лед за пръв път се произвежда в Китай, вероятно по време на династията Хан (206 г. пр. Хр. – 220 г. след Хр.). Ледени десерти на млечна основа са разработени през XVI век от монголите – потомци на централноазиатските номади, които завладяват Афганистан и Северна Индия и се заселват там. Те са измислили и кулфи, което е специалитет и на индийската кухня. Една книга на монголите, публикувана в Делхи през 1590 г., описва рецептата: смес, съдържаща сметана, фъстъци и шафран, се замразява в метални конуси, запечатани с тесто. Сладоледът, който познаваме днес, се появява във Франция през следващия век. Първият известен сладоледаджия е Жак, майстор-готвач на английския крал Чарлз I, който е сервирал сладолед на краля през 1640 г.

Сладкарница за сладолед
Първият сладоледен салон е открит в Париж през 1660 г. от сицилианеца Прокопио Култели (Кафе „Прокоп“).

Гората в Намибия, където никога няма листа

География

Читател

-

17/04/2016

0

Гората в Намибия, където никога няма листа

Този сюрреалистичен пейзаж е остатък от някогашен оазис в средата на пустинята в Намибия. Преди повече от 900 години е имало голямо наводнение, което е позволило да се развие гора и буйна растителност. Но скоро след това водата се изпарява, а в някогашният оазис остават да стърчат мъртви дървета. Това невероятно място наречено „Мъртвата долина“ има вид на изоставена оранжерия с дървета на 900 години.