Човешкото тяло може дотолкова да се дисциплинира, че ако имат достатъчно силен мотив, хората могат да вървят върху тлеещи въглени, без да се изгорят. В древна Италия мотивът бил освобождаване от данъци. Римският Сенат приел декрет, с който се освобождавали от данъци (и от военна служба) група семейства, наречени Хирпи, заради постиженията им в ходенето по огън. Хирпите живеели в една област близо до Рим и започнали своите смели занимания преди почти 2500 години. Като жертвоприношение на Аполон на връх Сораакте те ходели боси върху жарава, без да се изгорят. Те повтаряли това представление всяка година, както би правил и всеки от нас при такива обстоятелства.
Построена върху 120 малки острова, свързана с континента с 400 моста, Венеция е уникална. И не само от архитектурна гледна точка. Градът има XV века вълнуваща история. Венеция е била морска република, в която над 1000 години е функционирала специфична политическа система със смесица на републикански и монархически елементи. В годините на своето могъщество, морският град държава е доминирал търговски, политически и военно над целия средиземноморски регион.
В епохата на Ренесанса (XVI-XVIII век) градът става център на културния живот в Европа. Процъфтява развитието на изкуствата вдъхновени от красотата и романтиката му, в града творят някои от най-великите скулптури и художници на съвремието. В този период е оформен архитектурния облик на града, построени са и са реставрирани величествени дворци, площади, мостове, църкви, които и до днес остават символ на града.
Площадът Сан МаркоЦентралният площад е сърцето на Венеция. Тук се намират четирите основни сгради, в които с векове е протичал живота на този град-държава:
Символ на площада и градът са камбанарията, висока около 100м. и часовниковата кула с лъва на Сан Марко и Moors, които бият камбаната на всеки кръгъл час.
Базиликата Сан Марко
Един от най-величествените Християнски паметници. Построена е преди повече от 1000 години (832 г). През следващите векове е била многократно достроявана и реставрирана, но това не е нарушило нейният оригинален стил.
Най-внушителната цивилна сграда на града. В продължение на векове тук е била резиденцията на Главния Дож и място откъдето се е управлявала републиката. Посещавайки залите на двореца и запознавайки се с изложените експонати, можете да добиете представа за сложния механизъм, по който е функционирала Венецианската държава и да научите любопитни подробности за исторически събития и случки от личния живoт на управляващите ставали през многовековното съществуване на този велик град. В задната част на двореца се е намирал и Централният затвор.
Най-романтичното място на днешна Венеция. Мостът обаче е имал съвсем друга функция през Средновековието. Построен през XVII век, за да свърже Двореца на Дожите с Централния затвор, мостът е бил последното място, откъдето заточените са можели да видят слънцето преди да бъдат заведени в мрачните подземия на затвора. В същия затвор е бил заточен и известния пътешественик и плейбой Джакомо Казанова, но през 1756 г. той успява да избяга след гениално организиран план.
Най-голямата атракция на Венеция безспорно е Канале Гранде основната водна артерия на града. Той разделя града на две части, като започва в неговото начало – от площад Рома и гарата и стига до Залива Сан Марко. Общата му дължина е 4 километра. По Канале Гранде са разположени великолепни дворци, в които са живели най-влиятелните благородници и търговци на града. Специално внимание заслужават дворците:
Метрото е подземно царство със своите закони, легенди и истории. Няколко милиона всеки ден слизат в метрото, за да отидат на работа, да се поразходят или да стигнат до другия край на града, за да се срещнат с приятели и роднини. Съгласете се обаче, удоволствието от това пътешествие ще бъде в пъти по-голямо, ако вместо сиви стени или графити, метростанциите ни посрещнат с уникален дизайн и дух. Представяме ви 10 метространции, чийто дизайн ще ви вдъхнови за няколко снимки за спомен.
Метространция „Киевска“, Москва
Метростанция „Маяковска“, Москва
Метростанцията „Толедо“ в Неаполь, Италия
Метростанция, Италия
Метростанция „Изкуство и умение“, Париж
Метростанция „Изкуство и умение“, Париж
Метростанция „Автово“, Санкт-Петербург Метростанция „Автово“, Санкт-Петербург
Метростанция, Лисабон
Метростанция, Лисабон
Метростанция, Гаосюн, Тайван
Станцията „Булевард Формоза“ в Тайван се отличава с необичайно оформелние от цветно стъкло. Смята се, че този своебразен 4500-метров витраж е най-големият в света, а негов създател е художникът Нарцис Кволята (Narcissus Quagliata). Нарцис разделя метростанцията на „Вода“, „Земя“, „Светлина“ и „Огън“ и този калейдоскоп е магнит за множество двойки, а метростанцията е едно от любимите места на младоженците за техните фотосесии.
Иска ми се някой да ме беше предупредил за тази книга. Някой да беше подшунал тихо: „Няма да си същата след като я прочетеш”. За да бъда готова, за да знам, че ме очаква нещо голямо. Никой не го стори. Не се подготвих за нея. Сега я преживявам.
„Ловецът на хвърчила” на Халед Хосейни е книга, за която слушам много отдавна, но никога не се бях питала за сюжета й. Просто мислено я бях преместила от списъка „Заглавие, чуто за пръв път” в „Книга, задължителна за прочит” и забравих за нея докато не я видях на бюрото. „Ще я взема”, казах аз и я прибрах в чантата. Можех ли да знам, че не държа в ръцете си две меки корици с 350 страници между тях? Можех ли да знам, че това е един нов свят, свят, за който не знам, не мисля и не подозирам.
Кабул. Когато очите ми за пръв път попаднаха на тази дума се напрегнах. Всичко, което знам за Кабул, е мястото, за което понякога говорят в новините, мястото, където се случва нещо лошо. Какво точно, не искам да знам. Бягам от звуците на Калашников, мъжете с тюрбани ме плашат и често превключвам канала, когато ги дават по CNN. Не обичам страха, а Кабул носи именно това – страх. „В Афганистан има много деца и малко детство.” Бях чувала да казват това изречение много пъти, но когато го прочетох в края на книгата, то не просто докосна сърцето ми. То ме жегна.
Попаднах в свят на хора, изричащи с почит ага и джан, наричащи роднините си баба и саса, обръщащи се към Бога, който ги спасява, дава надежда и носи раздор. Не знам много за шиитите и сунитите, не знаех много и за хазарите. Не помня, когато бях чувала думата „слуга” и не си бях представяла едно момче да служи на друго. Не се замислях за насилието над децата, над момчетата, но сега… Господи, как позволяваш то да се случва в страна, в която името ти се споменава толкова често? Аллах, закриляй тези деца!
Мога ли да кажа нещо за тази книга, освен че сега се чувствам с отворени очи. Приятелството, търпението, мъдростта и смелостта – всичко това са прекалено слаби думи, за да опиша този роман и случващото в него. Всичко е реално и истинско – без излишно и измислено родолюбие и страст, с всичките човешки грешки и страхове, които може да носи едно малко момче или един изгубен мъж. През цялото време обвинявах главния герой в малодушие, но може ли да бъде малодушен мъжът, който взима опетнена (според обичаите на народа му) жена и я обича до края на живота си? Обърках се в определенията на „умния Запад”, които обичаме да раздаваме, в това, измислено от нас самите правосъдие, в което живеем. Прииска ми се да има някой друг, който да отсъжда – Аллах или авторът – и продължих да чета и да вярвам в доброто.
Намерих го в последните страници. Изкупени грешки и прошка, предадена през поколенията. Никога не знаем какво ще се случи с нас, кой ще ни промени, кой ще се върне от миналото и чий облик ще приеме. Можех ли да знам, че най-големият враг на Амир ще бъде победен. Не, това не е Асеф, това е вината му, прогонена от него с цената на няколко счупени ребра и наново зашито сърце. И на шанса, който съдбата му дава – в облика на Сухраб.
Тази книга няма описания. Тя не се чете. Тя не се и разбира. Тази книга се усеща. От първата до последната страница. Иска ми се някой да ме беше предупредил за това. За да бъда готова, за да знам, че ме очаква нещо голямо. Никой не го стори. Не бях готова за нея. Сега я преживявам. С благодарност и отворени очи.
Вдъхновени от природните красоти, дизайнери възхищават публиката на всяка седмица на модата с цветове. Понякога ни се иска да знаем какво точно е подтикнало създателите да направят един или друг модел. Руският дизайнер Лилия Худякова от Кемерово, създава проект „Fashion & Nature”, в който се опитва да открие точното природно чудо, залегнало в една или друга колекция. Нейният профил в Instagram e препълнен от удивителни колажи, а специално за вас подбрахме 23 от тях, в който не знаеш къде точно започва природата и свършва дизайнерската изработка.
Най-вероятно е да откриете снимки на бели мечки, разхождащи се между късове лед и преспи сняг. Точно това е фонът, на който си представяме да видим тези масивни и горди животни. Именно затова снимките на Dennis Fast предизвикаха истински фурор в света на биолозите и любителите на красивата фотография на дивата природа. Канадският професионален фотограф успява да заснеме бели мечки, които се наслаждават на пролетното слънце в поле от цъфнали цветя. „Полярните мечки са едни от любимите ми животни и прекарвам много време, за да заснема точния кадър с тях“, споделя фотографът в личния си сайт. „Успях да направя тези снимки на малък остров в залива Хъдсън на север от Манитоба, Канада“, допълва Денис, който въпреки опасността предпочита да снима от земята, за да постигне ефект на по-голяма близост с животните.
Въпреки че, белите мечки имат репутация на изключително опасни животни, Денис успява да им придаде съвсем различен облик – на снимките му добре се вижда как животните се забавляват, търкаляйки се из прясната трева и дъвчейки младите цветчета с видимо удоволствие. Пролетта е тук, животните се пробуждат за новия сезон и белите мечки съвсем не остават по-назад в удоволствието си от първите топли дни.
Тории е външен декоративен портал, характерен за традиционната японска архитектура. Обикновено тории се поставят на входа или във вътрешността на шинтоистките храмове, символизирайки прехода и границата между светското и свещеното пространство. Тории се използват и в японските будистки храмове.
Шинтоизъм е религия, съществувала в Япония още от праисторически времена, далеч преди появата на писмеността и цивилизацията. Тя е местен култ за обожествяване на природата – нещо типично за примитивните общества – но толкова силен, че успява да оцелее след появата на цивилизацията и при конкуренцията на внесените отвън и много по-изтънчени религии като будизма и християнството. Първият писмен документ за шинто е едно китайско описание на Япония, публикувано около 297 г. след Хр. Там са описани ритуалното къпане и пророкуването съгласно шинто. На същото място може да се прочете как са съхранявани ритуалите – назначавани са „пазачи на съдбата“, които се въздържат от къпане, месо и жени от името на вярващите, заминали на път или вземащи участие в рисковани мероприятия. Със същата цел са устройвани общи веселия и песнопения по време на траура след погребение. Такива и други обреди на шинто се развиват постепенно през първото хилядолетие пр. Хр., когато имигранти от континента се заселват на остров Кюшу и западната част на Хонсю – областите, където се е зародила японската култура.
Есперанто е твърде логичен език с 16 граматични правила без изключения, една и съща спрегната глаголна форма важи за всички лица и числа, променя се финалната гласна с промяната на времето на действие. Освен това, е фонетичен език (един звук – един знак, напр.“ч“= с^ вместо „tsch“ на немски език ). Това го прави подходящ за автоматичен машинен превод от един език на друг. Тази идея не е нова. Правени бяха опити – холандско-унгарски проект, струва ми се, но не достигнаха средства. Шведският професор Кйел Селин се опитваше да усъвършенства Есперанто, за да го направи още по-пригоден за машинен превод. Нарече проекта си „Superlingvo“ (Суперезик), но за жалост почина преди да завърши делото на живота си. Ще има нови опити, без съмнение.
Важното е, че Есперанто е много лесен за усвояване език и бързо може да се използва за всякакъв вид контакти.
Съществува Световен Есперантски Съюз (Universala Esperanto-Asocio = UEA, http://www.uea.org/ ), в който има групи по професии, интереси и хобита, религии, инвалидност (незрящи и др.)…
Сред организациите на говорещите есперанто има организации на лекарите, писателите, журналистите, лингвистите, железничарите, учените, музикантите и много други. Те издават собствени списания, организират конференции и помагат за разпространението на езика за професионално и специализирано използване.
Международната академия на науките на Сан Марино (AIS, San Marino) http://www.ais-sanmarino.org/ улеснява сътрудничеството на университетско ниво. Оригинални и преводни издания се появяват редовно в области като езикознание, астрономия, информатика, ботаника, ентомология, химия, право и философия. По време на всеки от ежегодните световни конгреси на UEA се провежда „конгресен университет”, по вреем на който преподаватели от Академията (включително – и българи) изнасят лекции и водят курсове по различни учебни дисциплини. В АIS съществува възможност за признаване на националните дипломи, ако са спазени определени условия – в нейните филиали по света.
Има и специализирани организации на скаути, слепи, любители на шахмата и японската играта „Го“, а младежката секция на UЕА, TEJO – http://tejo.org/, често организира международни срещи и издава свои собствени периодични издания. Свои организации имат и учени, университетски преподаватели, учители, колекционери, радиолюбители, източно православни, католици, будисти, бахаисти, оомото и много други. Много обществено активни групи също използват езика.
В България съществува Българският есперантски съюз –http://www.interpres.org/esperanto/bea.htm. По-активни са различни негови секции, които са провеждали международни конгреси в страната на съответните международни секции наUEA – на железничарите, на медиците и на незрящите в градовете София, Пловдив и Албена. В някои наши градове има есперантски домове на културата, които организират литературни и други конкурси за есперантистите в страната. До 1989 г. държавата подкрепяше финансово масовото есперантско движение в страната. След политическата промяна за движението започна кризисен период, който постепенно се преодолява.
Чрез есперанто се установяват контакти между есперантистите от поратимените градове. По време на свтовните конгреси се провеждат срещи между тях. Съюзът провежда ежегодни световни конгреси в различни страни, в миналото – и в България. Последните конгреси са се състояли в градовете: Флоренция, 2006; Йокохама, 2007; Ротердам, 2008; Биалисток, 2009; Хавана, 2010.
UЕА издава книги, списания и годишник със списъци на есперантски организации и местни представители в цял свят. Тези издания, заедно с информация за книги, аудиодискове, касети и т. н., са регистрирани в каталога на UЕА, който съществува като печатно издание и в Интернет – katalogo.uea.org/.
Във връзка с преподаването на международния език съществуват и педагогически ресурси като сайтовете „Edukado” (Образование) – www.edukado.net/, „Lernu!” (Изучавай!, Учи!) – bg.lernu.net/, www.jei.or.jp/hp/esp.htm и др.
Развитието на езика се наблюдава и контролира от Лингвистичната есперантска академия – www.akademio-de-esperanto.org.
Над 100 списания се издават редовно на есперанто. Органът на UEA е сп.“Esperanto”. Списания, издавани от различните секции, са: на медиците “MIR” (Medicina internacia revuo), на преподавателите по esperanto – “Internacia pedagogia revuo” – http://www.ilei.info/ipr/, „Кaravelo” – www.lakaravelo.com и др. Излизат още ежемесечното новинарско списание „Monato“ („Месец“) – http://monato.esperanto.be/, литературното списание „Fonto“ („Извор“), новинарското издание „Eventoj“ („Събития“) излиза в електронен вид.
Списанията „Esperanto“ и „Monato“ – www.ipernity.com/blog/flandra_esperanto-ligo/26581?lg=fr, „Libera folio” http://liberafolio.org/, kакто и други национални и местни издания, може да се четат в Интернет и слагат архивите си в мрежата. Съществуват и издания за медицина и наука, религиозни списания, младежка периодика, образователни издания, други литературни списания и специализирани издания. Сп. „Esperanto“ има и аудио версия за незрящи.
В България в момента освен сп. „Български есперантист“, което съществува от 1919 г. и е едно от най-старите български периодични издания, се издава международното списание за култура и изкуство „Literatura Foiro“ („Литературен панаир“) и се отпечатва двуседмичния вестник „Heroldo“ („Вестител“). Българските слепи есперантисти издават няколко издания на брайл, офсет и на аудио касети и компактдискове.
Радиостанции в Полша, Китай, Бразилия, Куба, Естония, Унгария, Италия, а също и Радио Ватикана, предават редовно на есперанто. През 2005 г. се създаде ITV, първият телевизионен канал в Интернет изцяло на есперанто. Създават се и филми – www.esperantofilmo.com.
Електронните мрежи са най-бързо развиващото се средство за комуникация между използващите есперанто. Съществуват неколкостотин дискусионни форуми на есперанто, които засягат различни теми: от семейното използване на езика до общата теория на относителността.
Есперанто е широко разпространен в протоколите за разговори ICQ, IRC и PalTalk, а напоследък много есперантисти контактуват гласово чрез Skype, като програмата има интерфейс и на есперанто. Страниците на есперанто в Интернет са милиони. Някои могат да се намерят чрез виртуални есперантски библиотеки на адрес http://www.esperanto.net/veb/ ,http://donh.best.vwh.net/Esperanto/Literaturo/literaturo.html, а други – чрез изписване на думата „есперанто“или „esperanto“ в която и да е интернет търсачка. Най-популяната търсачка Google отдавна работи на есперанто, а есперантската секция на свободната виртуална енциклопедия Уикипедия http://eo.wikipedia.org/wiki/%C4%88efpa%C4%9Do е една от най-големите, като изпреварва множество секции на етнически езици. В сайта http://youtube.com/има купища клипчета, посветени на този език.
Есперантисти има и сред депутатите в Европейския Парламент. Те предлагат есперанто да се въведе като помощен работен език в ЕП и в издаваната от ЕП документация. Това би спестило много време и разходи за преводи.
Есперантистите се надяват преводачът на Google да включи и есперанто сред езиците, които обслужва.
Не знам защо, но поисках да прочета „Ръководство за оцеляване на младия татко“ на Скот Мактавиш в мига, в който научих за издаването й. Сигурно, като една млада жена, готвеща се някой ден да стане мама, изпитах ревностно желание да проверя каква е тази информация, която ще узнае бъдещият баща и ще приложи върху нашето отроче. Проверката е най-хубавата форма на доверие и за да бъда съвсем спокойна, се сдобих с изданието и започнах инспекцията.
Ако има нещо, в което мъжете са блестящи, то това със сигурност е възможността да си дават полезни съвети един на друг. И въпреки че бебето не е кола или друга джаджа, по чиято есплоатация могат да се съветват, Скот прави невъзможното, създавайки кратък и пълноценен наръчник за младите и тотално ошашкани татковци. Съветите на старата пушка към младите новобранци са весели и същевременно сериозни до немай къде. Всичко започва с няколко уточнения като например разликата между „гинеколога“ и „акушер-гинеколога“, действието на епидуралната анастезия и какво ще се случи с жената по време на всичките родилни етапи. Пътят, който ще извърви НСП (новото семейно попълнение) и ЖРП (женската родилна половинка) е изключително тежък и Скот непрекъснато повтаря на бъдещия татко, че той е главното звено в този процес, но за да се случи всичко възможно най-спокойно (ако въобще има такъв вариант), бъдещият баща трябва да бъде запознат с детайлите и да се чувства почти като в свои води в тази нова и плашеща за него ситуация. Затова Скот изпраща мъжете на разузнавателна мисия в болницата и ги задължава да знаят маршрута от точка А (собствения им дом) до точка Б (родилното) като „Отче наш“, да се приготвят мъжествено да заменят спортната си кола за семеен минибус и да не забравят, че животните, обитаващи семейното им жилище имат нужда от специално внимание, тъй като могат да станат особено ревниви при поява на новото същество в дома ви.
Кърмене, памперси, бебешка пудра, адаптирано мляко и много други нови думи, които ще навлезат в семейния разговор с появата на първото бебе, са обяснени в специалния Речник на бъдещия татко, а всеки един процес, от който се нуждае детето, и всички ситуации, в които може да изпаднете в първите три месеца са разиграни в своебразни сценарии на автора. Самият той, баща на две деца, обаче успокоява всеки бъдещ татко – макар и да настъпи кратък хаос и вселената на младото семейство да се обърне временно с главата надолу, след някоя и друга седмица детето ще започне да спи спокойно, майка му ще преодолее първите си страхове, а гордият татко ще се фука с малкия си син или дъщеря без страх да го изпусне. Важно е само да бъдем информационно подковани, да спим, когато детето спи (жизнено важен съвет за оцеляване на бащинския фронт!) и да намираме време за почивка, въпреки всичко.
Този сайт използва ‘бисквитки’ (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.ПриемамПрочети повече
Правила на поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Централният площад е сърцето на Венеция. Тук се намират четирите основни сгради, в които с векове е протичал живота на този град-държава:
Религиозното средище – Базиликата Сан Марко. Снимка: 
Политическото средище – дворецът на Дожите. Снимка: 
Органът на съдебната власт – Прокуратурата. Снимка: 
Културното средище – Марсийската библиотека. Снимка: 
Базиликата Сан Марко
Снимка: 
Снимка: 
Снимка: 
Снимка: 
Ca’ Rezzonico. Снимка: 
Ca’ Pesaro. Снимка: 
Ca’ d’ Oro. Снимка: 
Ca’ Foscari. Снимка: 
Palazzo Grassi. Снимка: 
Метростанция „Маяковска“, Москва
Метростанция „Изкуство и умение“, Париж
Метростанция „Автово“, Санкт-Петербург
Метростанция, Лисабон
Метростанция, Стокхолм, Швеция
Метростанция, Стокхолм, Швеция
Метростанция, Стокхолм, Швеция
Метростанция, Стокхолм, Швеция
Метростанция, Стокхолм, Швеция
Метростанция, Стокхолм, Швеция
Метростанция, Стокхолм, Швеция
Иска ми се някой да ме беше предупредил за тази книга. Някой да беше подшунал тихо: „Няма да си същата след като я прочетеш”. За да бъда готова, за да знам, че ме очаква нещо голямо. Никой не го стори. Не се подготвих за нея. Сега я преживявам.
Blanka Matragi S/S 2012
Elie Saab S/S 2012
Шинто свещеник и жрица
