Будизмът е създаден през VI в. пр. Хр. от Сидхарта Гаутама (563 – 483 г. пр. Хр.), син на раджата на Капилавасту в Североизточна Индия, близо до Непал. Той приема името Буда, произлизащо от bodhi – сферата на духа – когато получава просветление, докато седи под едно дърво. Сидхарта приема брахмистката доктрина, че духът е в капана на цикъла на преражданията, но отрича кастовата система и проповядва равенство. Буда вижда в раждането голямо нещастие и препоръчва на последователите си да се освободят от цикъла на преражданията чрез акумулиране на достатъчно добра карма. Това те могат да постигнат с чистота на помислите и действията, с безбрачие, като не смущават нормалния ход на живота, като се откажат от кражбата, измамата, клеветата, опияняващите средства, танците, песните, увеселенията, като се хранят следобед, не спят в легло, избягват украшенията, предметите на лукса, парите и ценностите.

Теравада будизъм

Будизмът на Сидхарта е морална система, чиято цел е постигане на лично успокоение. Още докато създателят Буда е жив, неговите последователи, организирани като монаси, превръщат това учение в религия. Първоначалната религия на тези негови последователи, които създават вертикална църковна структура и йерархия на проповедниците, се нарича теравада будизъм.

Махаяна будизъм

През столетието, последвало смъртта на Буда, се развива идеята, че самият Буда е божество и че освобождението, към което се стремят будистите, се състои в единението с Буда във вечността след смъртта. За да помогнат за спасението на други души, някои души са освободени от цикъла на прераждането и остават на сцената като бодхисатви. Доколкото тази версия на будизма издига Буда в божество, което може да отведе всички до избавлението, тя е известна и като „Голямата кола“ (Махаяна). Нейните последователи описват предишната версия на Будизма като „Малката кола“ (Хинаяна).

Зен будизъм

След II в. будизмът намалява влиянието си в Индия и същевременно се разпростира в Китай, където допълнително се развива. Китайските школи са забележителни със своето объркващо разнообразие и системно изучаване на книгите. Обширни библиотеки са били изпълнени с будистки текстове, предимно индийски книги и техните преводи. Някои будисти не са съгласни с интелектуалността на учението, което се съпровожда от нарастване на суеверията сред обикновените хора. Те наблягат върху „чан“ (медитация), скъсват с господстващото през VII век течение и проповядват, че будизмът може да се предава само от уста на уста, а не да се учи от книгите. Обособяването на чан като секта се дължи на трима будисти: Хю Нен (638 – 713), Шен Сю (605 -706) и Шен Хю (670 – 762). От тях най-енергичен и влиятелен е Хю Нен – шестият китайски будистки патриарх. Неговото учение се разпростира чак до Япония, а впоследствие и до Америка и Европа. Днес то се нарича „зен“, от японското произношение на чен. По ирония на съдбата днес много последователи на зен го изучават по някоя от стотиците книги, посветени на него, а не от устата на проповедник.

Ламаизъм

Ламаизмът е държавна религия в Тибет с много последователи в съседните държави и Монголия и има за духовен водач Далай Лама. Будизмът за пръв път достига Тибет с подкрепата на тибетския цар Сронгбстан-сгам-по (на власт от 629 до 650 г.), който има заслуга и за възприемане на азбуката от Индия, и за основаването на столицата Лхаса. Ламаизмът като версия на будизма се появява едва през XI век. През 1038 г. група монаси, сред които е Атиса, роден в Магада, Североизточна Индия (недалеч от родното място на Буда), посещават Тибет. Те са поканени от царя и започват бързи религиозни реформи. Разпространявайки основните принципи на Махаяна будизма сред народа, те основават национална тибетска църква, като запазват някои елементи, характерни за заварената антична религия – демони и сложни ритуали.

14-ят Далай Лама – Тензин Гяцо, съкратено от Джетсун Джамфел Нгаванг Лобсанг Йеше Тензин Гяцо

• Какво означава икигай или „причина да станеш сутрин“
• Шинтоизъм

Човешкото тяло може дотолкова да се дисциплинира, че ако имат достатъчно силен мотив, хората могат да вървят върху тлеещи въглени, без да се изгорят. В древна Италия мотивът бил освобождаване от данъци. Римският Сенат приел декрет, с който се освобождавали от данъци (и от военна служба) група семейства, наречени Хирпи, заради постиженията им в ходенето по огън. Хирпите живеели в една област близо до Рим и започнали своите смели занимания преди почти 2500 години. Като жертвоприношение на Аполон на връх Сораакте те ходели боси върху жарава, без да се изгорят. Те повтаряли това представление всяка година, както би правил и всеки от нас при такива обстоятелства.

Тории е външен декоративен портал, характерен за традиционната японска архитектура. Обикновено тории се поставят на входа или във вътрешността на шинтоистките храмове, символизирайки прехода и границата между светското и свещеното пространство. Тории се използват и в японските будистки храмове.

Шинтоизъм е религия, съществувала в Япония още от праисторически времена, далеч преди появата на писмеността и цивилизацията. Тя е местен култ за обожествяване на природата – нещо типично за примитивните общества – но толкова силен, че успява да оцелее след появата на цивилизацията и при конкуренцията на внесените отвън и много по-изтънчени религии като будизма и християнството. Първият писмен документ за шинто е едно китайско описание на Япония, публикувано около 297 г. след Хр. Там са описани ритуалното къпане и пророкуването съгласно шинто. На същото място може да се прочете как са съхранявани ритуалите – назначавани са „пазачи на съдбата“, които се въздържат от къпане, месо и жени от името на вярващите, заминали на път или вземащи участие в рисковани мероприятия. Със същата цел са устройвани общи веселия и песнопения по време на траура след погребение. Такива и други обреди на шинто се развиват постепенно през първото хилядолетие пр. Хр., когато имигранти от континента се заселват на остров Кюшу и западната част на Хонсю – областите, където се е зародила японската култура.

Шинто свещеник и жрица

• Какво означава икигай или „причина да станеш сутрин“
• Будизъм