Анабел обича да кара колело, да пие мента до късно и да рисува. Всичко, което вижда през прозореца и със сърцето си, всичко намира своето място на белия лист, който е другият, по-истинският живот на Анабел. Но това момиче вече не е тук, на нейно място седи млада, успяла и премерена жена, която заема висока позиция в министерство. Тя е директор, разбира от подбор и организиране на персонал и умее да се справя в административните условия. Усмивката й е лека и сдържана, а тя седи винаги с изправен гръб и рядко боледува.
Така изглежда героинята в романа „Анабел“ на Ирина Папанчева, която неочаквано предприема пътуване в Амстердам – градът, който е символ на нейната младежка свобода и щастие. Бродейки по старите улички, докато трае почивката на семинара за мотивиране на административния персонал, Анабел се разхожда в миналото. Спомня си съвсем детайлно къде живее и какво работи в лятото, в което Амстердам е нейният дом. Какво е колелото й и какви са скиците, които нахвърля, очаквайки писмото от Художествената академия, в която е кандидатствала, преди да поеме към Холандската столица. Спомените са сладки като мед, реалността – неясна и щастлива, а младата Анабел вярва, че има нещо по-добро, някъде там и то вече е съвсем близо и я очаква с протегнати ръце.
Но животът често е по-различен, отколкото ни се иска да бъде и обстоятелствата подреждат събитията така, че Художествената академия не приема Анабел и тя поема по пътя на административната стълбичка. В която няма място за свободно мислене, за раздъждения и креативно отношение, имаш задачи – изпълняваш ги, тръгваш си малко преди края на работния ден и не мислиш. Най-вече не мислиш.
И точно това се променя с разходката ни в Амстердам. Заедно с Анабел ще се размислим за системата, за мястото на свободолюбивите личности в нея и за собствените избори, които някога сме правили. Без да бъдем част от административния държавен апарат – отхвърляли ли сме уникалността си в името на „нормата“, харесало ли ни е, защо продължаваме да го правим…
Материалът е публикуван първоначално в сайта http://www.momichetataotgrada.com/
