Автор: Ирина Цветанова

Страхът е психичен процес и ясно изразена емоция, породена от редица фактори, повечето външни.Може да се каже, че емоцията е реакция на организма по отношение на приятно и неприятно усещане и съпроводена от психични и физиологични процеси протичащи в него. Организмът се старае да предотврати факторите доставящи му неудоволствие, като ги избягва или се бори с тях.При раждането си всеки човек притежава вродено чувство за самосъхранение, което при опасност поражда чувство на тревожност или страх – не, страхът се изгражда по-късно след поредица от болезнен опит. Той предизвиква в организма множество психологични и физиологични промени, като в зависимост от уравновесеността на човек се определят от психологична гледна точка неговите действия в опасната ситуация. Разгледано от физиологична гледна точка страха като силна емоция предизвиква отделяне на произведения от надбъбречните жлези хормон адреналин. Той е причина за появата на определени физиологични промени като повишаване на кръвната захар; повишаване на свивателната способност/контракциите/ на мускулите; обилно кръвоснабдяване на мускулите; намаляване времетраенето на кръвосъсирване. Адреналина подготвя скелетните мускули за голямо напрежение, което може да възникне при тичане( бягство) или при запазване на себе си и своята собственост (борба). Появяват се неприятни физиологични промени като треперене на ръцете и краката,усещане за обща слабост и засилена чувствителност към скоростта на дишане и пулса. Пулсът,систоличното кръвно налягане, повишаване на артериалното налягане и честотата на дишане се учестяват и засилват от усилието на организма да отклони кръвопотока от храносмилателната част, главата, шията и лицето и да го насочи към мускулатурата. Ако отклонението от кората на главния мозък е прекалено рязко и внезапно, волевата мозъчна функция се потиска и човек изпада в безсъзнание. Това води до силно намалена скорост на дишане и пулс, което в много голяма степен е сходно до позата на замръзване ( причинена от моментна парализа на мускулите в резултат от силната емоция). Систоянието на нервно и хормонално ниво правят възможно неволево участие на различни системи в организма, в подготовката на подходящи промени съпътстващи даденото емоционално състояние. Страховите емоции се съпътстват ли от активна отбрана ( бягство, бой) или от пасивна отбрана ( обездвижване , вменяване). И в двата случая вегетативните реакции са еднакви. Психологичната и след това физиологичната реакция на страх е предизвикана от взаимодействието с околната среда, което ни навява на мисълта , че самото усещане за страх представлява натрупан психологически опит за възможна заплаха, опасност. Механизъм , чрез който организмът се приспособява към заплашващи го ситуации , възникнали в заобикалящата го среда. В центъра на емоциите в мозъка се регистрира съзнателното приемане на дадената емоция. То има значение за засилването, модифицирането или подтискането на основния повод, който е предизвикал страха. Тези действия могат да бъдат направлявани чрез планиране, стратегия и взимане на решения, базирани на разбора на ситуацията. Други последици причинени от емоциите са аритмия, тахикардия, болки които понякога са много силни. Вички тези явления уморяват едно вече предразположено сърце. Така болния смята , че страда от сърце. Тази мисъл по свой ред поражда емоции, които само засилват механизма. Трудно можем да преброим „сърдечните заболявания на нервна почва” , т.е. породени от силни емоции, една от които е страхът. Някои симптоми са сходни с тези на гръдната жаба/исхемичната болест на сърцето/. Получава се задух, лесна уморяемост, световъртежи, болки. Бъбреците също така се влияят. Разтроената нервна система се отразява на бъбреците, чието кръвоснабдяване се влошава. В подобно положение бъбрека реагира , като произвежда много вредна субстанция повишаваща налягането по стените на кръвоносните съдове, в резултат на което може да настъпи тежък нефрит. Така може да се стигне до фатален край на човек , чието истинско заболяване е на емоционална и психологическа основа. Кожата също реагира силно на емоциите тъй като е в пряка връзка със симпатикусоватата нервна система. Могат да се появят мехури, екземи, брадавици, уртикария. Възможна е поява на стомашни смущения. Страхът предизвиква гадене, спазми на хранопровода, диспепсия, киселини, язви. Емоциите винаги се отразяват на храносмилането. Продължителни вълнения са в състояние да предизвикат апандиситни кризи. Смущенията в кръвообращението са многобройни. Най-леките възможни са стесняване и разширяване на кръвоносните съдове. Външната реакция от това е изчервяване и пребледняване на кожата на лицето. Отговорна за всички тези емоционални въздействия е вегетативната нервна система. Някои функционални симптоми могат да се превърнат в органични, например временен оток, или локална хиперемия, може да премине в язва или рана -едно и също е. Обяснява се с това, че повтарянето на някъкво функционлно смущение може да доведе до анатомично предразположение. Понякога разтройството на нервната система има неподозирани последствия. Дразненето на симпатикусовата нервна система причинява в някои случаи фатални увреждания на органи. Опасността от трайни последствия се крие в хроничните емоции. Организмът реагира по силата на продобития условен рефлекс( възпитание, психическа нагласа, условности и други). Това означава , че непрекъснато се пораждат смущенията присъщи на емоциите, а набраните в организма отрови -по-добре токсични вещества -не огат да се изхвърлят. Нанесените поражения са толкова по-опасни, тъй като на всеки десет случая в девет от тях емоциите са неосъзнати.

Източник: nauka.bg

Автор: Ирина Цветанова

В тази статия порасналите деца ще намерят себе си и разковничето на своите проблеми. Под пораснали деца се разбира хората в ранна младост и вече в напреднала възраст, които поради неразрешени личностни проблеми по един или друг начин, съзнателно или несъзнавано са затворени в своето детство. Това диктува не само тяхното поведение, но и усещанията, реакциите, преценката за заобикалящия ги свят, креативността им, различните аспекти от живота им, комуникацията и взаимоотношенията им с околните, чувството за пълноценност, увереност, удовлетвореност, сигурност, състоянието на тревожност. Ще запозная тези хора със смисъла на термините инфантилизъм и емоция от психологична гледна точка и на практика как се проявяват те при реални случаи на хора с инфантилно поведение в ранна младост или напреднала възраст.
Инфантилизъм- Въведен от Лазеки през 1864г като термин за обозначаване на поведения на възрастните, които имитират бебе. Понятието се отнася до поведения, физически статус или емоционални състояния, които проявяват поведенчески характеристики на младенчеството ( детството ). Вилхелм Щекел използва термина за обозначаване на „състояния, които имат психичен произход, принадлежат предимно на сексуалната сфера и представляват ефекти на фиксация върху регресията до бебешки нива на емоционалното развитие“. Поведението е проява на безсъзнателно връщане( или желание за връщане ) към предишни нива на функциониране, целящо редуциране на тревожността и несигурността. Такива поведения обикновенно имат чувствени тонове, поради наличието на извличане на удоволствие от редуцирането на неприятното чувство, сходно на това при бебетата. Инфантилизмът симптоматичен за безсъзнателното желание да се върнеш към успокоението и сигурността на майчината фигура, такава( със същата сила ) каквато си я виждал в детството. От психоаналитична гледна точка това се придружава от центрирани върху Аз-а асоциации затова, че си център на вниманието и удоволствието.
Емоции- Емоциите са силно психично състояние, обикновено включващо възбуда и много енергия, което пораждат чувства и страсти. Това състояние има валентност или в посока емоциите са положителни или отрицателни.Така например изненадата, еуфорията, гневът или страхът са силни енергични, емоционални чувства. „По време на изследванията свързани с емоциите известно внимание е било фокусирано върху дименсиите на емоциите. Имастотици различни емоционални състояния, много от които са финни нюанси на други емоции.“ – Енциклопедия по психология, Наука и изкуство, 1998г.
Инфантилизма влияе на емоциите на хората като запазва или повече усилва силата им от периода на детинство. Нека разгледаме коя е положителната и коя е отрицателната страна на тези прекомерно изявени емоции и поставяйки сена мястото на хората с изявен инфантилизъм да разберем как се чувстват те и какво е тяхното отношение към съпровождащите ги емоции. От къде идва трайността на това състояние, от какво се е породило то ( често срещани причини ) и как влияе това трайно състояние върху различните аспекти на живота на хората.
Емоциите при всеки един човек имат своите добри и лоши страни. Емоциите са неизменна част от живота ни и ни правят живи същества. Благодарение на тях чувстваме, усещаме че сме живи и че живеем. Да помислим само какво би било ако не изпитвахме любов, привързаност, желание за отдаденост, симпатия, радост, еуфория, удовлетвореност, и колко скучен би бил света дори и без негативизмите като ярост, страх, тъга. Тогава нямаше да има смисъл изразът наименоваващ ни „човешки същества“. Щяхме да сме движещи се и мислещи организми без усещане за живот. Щяхме да бъдем подобие на машините, създадени от безжизнен материал и управляващи действията си механично. Живи роботи населяващи планетата Земя. Колко ужасно звучи нали? Но да това е следствието от липсата на емоции, чувства, усещания.
Разбира се всичко прекомерно не е хубаво, удовлетворително, полезно и подпомагащо личностното развитие. Трябва да успяваме да намираме границата на умереното и необходимото за да не изпаднем в състояние на инфантилизъм.
При случаите на инфанмтилизъм се показва лошата страна на емоциите. В този случай те не са в своята добра и полезна граница, а са я надхвърлили и са окупирали по-голямата част от личността на човека, като са го превърнали в изцяло емоционално същество, загубило реална преценка за себе си, хората, света. Едно вечно дете неспособно да оцелее само в големия свят. Това е една от основните причини човек да загуби своята същност, личност, чувство за реалност и съзнавано или несъзнавано да заживее във собствен (розов) свят със собствени образи, дълечни от реалните. Отшелник сред хора, виждащ нашия свят с различни очи, живеещ друг живот в живота.
Ще се запитаме как и от къде се получава това състояние и защо остава трайно. Отговора на този въпрос не е само един, защото това не е болест, грип, настинка за която да се знае с точност какво я е причинило или какво лекарство да си купим от аптеката което да ни излекува за една седмица. Това е психично състояние оформяно с години, което в по-голям процент от случаите е несъзнавано. Човека с инфантилизъм и инфантилно поведение не осъзнава, че е различен и че си вреди. Поради невъзможността да се даде реална преценка за света, този човек не осъзнава че този свят в който той живее не е реалния. Главните причини за появата на инфантилизъм пораждат своите основи в детството. Те могат да бъдат: Жестока травма породила несъзнаваното желание на детето да се затвори в по-добър за него свят; прекомерната любов и закрила на родителите ( гледано под похлупак ) и отдалечаването на детето от реалния свят с цел предпазване и защита;страхът за посрещане на живота такъв какъвто е; отказа на детето да излезе от безгрижните, изпълнени с любов, нежност, закрила, удоволствие невинни детски дни.
Наличието на това състояние при вече порасналите деца усложнява живота и личностното им развитие главно в професионален план, личен план и социален план.
Поради последователното развитие на човека през различните възрастови периоди се очаква и изисква детето да е пораснало не само физически, а и психически преди да има успешни, перспективни лични взаимоотношения (създаване на семейство, отглеждане и възпитание на деца ) със противоположния пол. Ако налице имаме инфантилизъм то в повечето случаи едната страна на връзката се обвързва с отглеждането и възпитанието на едно дете в повече. Това поражда много конфликти във взаимоотношенията на двете страни. Ако погледнем в очите на инфантилния партньор, там ще открием много болка и страх. Те са породени от неразбирането на това което става и поведението на близкия му човек. В много голяма степен той възприема своя партньор като свой родител и главното качество което търси в него е сигурност и закрила. Поради наличието на много страхове и главен от които е страха да не остане само, това пораснало дете е изключително податливо на манипулация. Това е породено от желанието му да задържи човека до себе си. Инфантилният е свръх чувствителен, емоционален, наивен, открит. Последствията от тези качества му носят постоянно неудоволствие. Поради това се забелязва честа смяна на настроенията, като моментите на фрустрация са в много по-висока степен ( по-силни ) от на не инфантилния човек. По- често се наблюдават периоди на депресивно състояние, като може да се каже че инфантилния човек е предразположен и към депресия. Изпитва постоянна потребност от внимание, глезене, нежност, любов. Когато не я получи, изпитва силен гняв и тъга, затваря се в себе си, чувства се отхвърлен и състоянието му е продължително и тежко.
В професионален план инфантилният човек не е толкова креативен и работоспособен за да изпълни капацитета и потенциала си. Той не е достатъчно сериозен и реален в преценката си за сериозната част от живота и това го прави непредпочитан от порасналите хора.Трудно бива приет от работен колектив и трудно печели доверие. Пречупва всичко през детската си призма. Неувереността и страха му пречат да взима самостоятелни решения и да отстоява своята позиция.
В социален план взаимоотношенията му с децата са по-успешни от тези с хората на неговата възраст и интеграцията в неговите среди. Изпитва трудности при комуникацията с възрастните, защото начина на мислене не му е познат и не се чувства удобно в такава обстановка. Така се поражда едно постоянно чувство за отхвърленост и самота.
Вечното дете е явление при голям процент от хората, с които се срещаме и които ни заобикалят. Това ни дава повод да се замислим над нас самите, над детето в нас, до каква степен то прави живота ни лек и до каква степен то ни пречи. Как ще възпитаме и подготвим за живота нашите деца и дали ще им помогнем да пораснат.

Статията е публикувана и в списание „Психология за родители“

Източник: nauka.bg

Преодоляването  на предизвикателствата на общественото развитие винаги е минавало през  формулирането, изграждането и прилагането на модели. Когато говорим за даден  обществен модел, имаме предвид и конкретен модел на комуникация, който да  съответства на направения от обществото избор. Моделирането на комуникационния  процес е немислимо без наличието на конкретни и времево съизмерими  комуникационни модели.
Според разбирането за модерните корпоративни комуникации, се  разглеждат два основни вида комуникационни модела – пасивен комуникационен  модел и градивен комуникационен модел. Тяхното определение като ”пасивен” и  ”градивен” следва от специфичните за тях стратегически комуникационни характеристики.
Основната  характерна комуникационна черта при пасивния комуникационен модел е това, че се  избягва прекият информационен досег по отношение на субекта, който в  определен момент създава кризисна ситуация или се опитва да създаде условия за  нарушаване на комуникационния процес. Един от конкретните изрази на това е, че  корпоратвният субект не влиза във комуникационната формула ”нападка – отговор”.  Основната цел, която се поставя пред този вид комуникационен модел, е постигане  на състояние, при което възможностите на дадена информационна атака спрямо  субекта напълно се изчерпват.
При  градивния комуникационен модел, основната характерна комуникационна черта еинформационната активност, развиваща се на публично равнище и разположена на плоскостта на кооптирането на ценности и интереси. Спецификата тук е, че се възприема  комуникационното правило за регламентирано и ритмично излъчване на т. нар. ”добри новини”. Основната цел при този вид комуникационен модел е постигане на промяна в характера на позиционирането корпоративния субект в негова полза.
Значението на комуникационните модели, от гледна точка на модерните корпоративни  комуникации, могат да бъдат описани по следния начин:

• Регламентиране на комуникационните отношения;

• Контрол върху информацията;

• Моделиране на комуникационно информационните  конструкции;

• Култивиране на мисленето и нагласите;

• Стимулиране на конкретни и предварително  формулирани действия, отнасящи се до дадената обществена проблематика.

Като се  има предвид казаното по-горе, то може да се каже, че материализирането на  посочените два основни вида комуникационни модела се изразява чрез  осъществяването на отделните типове комуникационни модели. Според условията и  нормите на модерните корпоративни комуникации, могат да се посочат следните типове комуникационни модели: Комуникационен модел ”Информационен тунел”;  Комуникационен модел ”Яйце”; Комуникационен модел ”Предрешено корпоративно поведение” и Комуникационен модел ”Контролиран информационен поток”. Посочените  типове комуникационни модели се основават на основата на реалиите на днешната модерност и в този смисъл се разглеждат преди всичко от гледна точка на  ефективната комуникация.

Комуникационен модел ”Информационен тунел”

Този тип комуникационен модел прави възможно осъществяването  на публични и регламентирани връзки и отношения, преди всичко в условията на кризисна  ситуация.Разбира се, това не означава, че ”Информационния тунел” е  задължително да се прилага непременно при криза. Но необходимият за него  човешки, интелектуален, материален и финансов ресурс обезсмисля прилагането му  в условията на комуникация в норма.
Типът комуникационен модел ”Информационен тунел” представлява  система от механизми, чрез която се търси ефектът на париране на възникнала и  провеждаща се комуникационно-информационна атака спрямо даден корпоративен  субект. В този смисъл комуникационната технология на този тип комуникационен  модел предполага следното: 1/ Анализ и фиксиране на стратегически слабите места  на противостоящата теза и възприета комуникационна политика; 2/ Формулиране и  форматиране на основните цели и задачи, които предстоят да се решат чрез  прилагане на комуникационния модел; 3/ Залагане на информационен повод,  представляващ мотив за противостоящата страна да приеме новите условия, които  се предлагат чрез комуникационния модел; 4/ Изграждане на ”стените” на  ”Информационния тунел”, представляващи условията и нормите, според които ще се  провежда предварително уточненият начин на комуникация; 5/ Създаване на среда,  която от страна на противостоящата страна да се възприеме за естествена и която  по своята същност представлява повод да ”влезе” в ”Информационния тунел”. Т. е.  да се приемат предложеният комуникационен подход и условия за верни; 6/  Изграждане наинформационни бариери, които имат за цел да не позволяват  на противостоящата страна да ”излезе” от ”Информационния тунел”; 7/ Консумиране  на информационния повод от страна на противостоящата среда, което всъщност представлява финализиране на процеса и в крайна сметка – приемане на  тезите на корпоративния субект.
При успешна реализация на комуникационния модел ”Информационен тунел” пред корпоративния субект, който го е приложил, има  две възможности. Първата е, корпоративният субект да предприеме от своя страна комуникационно-информационна атака. От гледна точка на проблема със стабилността и нестабилността на информационната среда, този вариант на комуникационно поведение е твърде рискован и може да доведе до натрупване на  негативи. Втората възможност е, корпоративният субект да приеме установилото се статукво и да предприеме осъществяване на корпоративно комуникационна политика  по посока на неговото устойчиво позициониране в публичното пространство. Резултатът, който може да се очаква тук, е постигане на устойчива институционализация на субекта.

Комуникационен модел ”Яйце”

Този тип комуникационен модел се прилага в случаите, когато е необходимо разширяване  на комуникационното и информационното поле, върху което се осъществява основната комуникационна политика на корпоративния субект. Смисълът на това разширяване е да се даде възможност на корпоративния субект да осигури по-голяма устойчивост по отношение на кооптирането на ценности и интереси.  Спецификата на модела дава възможност, той да бъде прилаган, както в условията  на кризисна ситуация, така и в състояние на норма.
Основните  елементи на комуникационния модел ”Яйце”  представляват по своята същност ”външна” и  ”вътрешна” комуникационно-информационна конструкция.

Външната комуникационно-информационна конструкция се осъществява задължително на публично равнище. Тя представлява своеобразна защита по отношение на ”вътрешната”. Като основна характеристика тук  може да се посочи относителната й формалност по отношение на целите и задачите на корпоративния субект. В този смисъл защитната й функция се изразява в това да се даде възможност идеите и тезите на  субекта да не станат обект на атаки още в самото начало на провежданата от него  корпоративно-комуникационна политика. Затова и при външната  комуникационно-информационна конструкция в много по-голяма степен се използват възможностите на символите и митологемите. Изразните средства са изцяло съобразени с онези нагласи спрямо субекта, които  представляват мотивация за неговото оценяване от външния свят. Като резултат се търси изключване на възможността да се намери повод за атака спрямо субекта.

Вътрешната комуникационно-информационна конструкция представлява носителят на действителните идеи и тези на субекта. В този смисъл чрез нея се изразява и онова, което субектът желае реално да постигне като цели, и реално да защити като интереси. Една от спецификите тук е, че осъществяването на този елемент на комуникационния модел ”Яйце” е възможно и допустимо на не публично  равнище. Това, обаче не означава, че е задължително нарушаването на  демократичните норми и закони. Действията на не публично равнище са допустими  тогава, когато за корпоративния субект приоритет е защитата на корпоративната (фирмена, политико-стратегическа или тактическа) тайна. Затова тук и самата форма на комуникация е допустима да бъде от една страна директна, а от друга – достатъчно конфиденциална.
Постигането на комуникационен баланс между двата елемента на комуникационния модел ”Яйце”, вплитането и съвместяването на характеристиките на двата типа комуникационно-информационни конструкции, всъщност предоставят възможност за корпоративния субект да разшири комуникационно информационното си поле на действие.
Ефективността на този тип комуникационен модел е  пълноценна и оправдана от гледна точка на необходимия човешки, интелектуален,  информационен и финансов ресурс тогава, когато пред корпоративния субект стои като основна задача кардинална промяна по отношение на неговото позициониране. Разбира се тук, повече от всякога е необходимо да е налице ефективен комуникационен канал по отношение на медиите.

Комуникационен модел ”Предрешено корпоративно поведение”

Типът комуникационен  модел ”Предрешено корпоративно поведение” е приложим в ситуация, при която се наблюдава остро противопоставяне при преразпределение на позиции (политически, пазарни, социални). Основната комуникационна характеристика тук е тотално прилагане на механизми с основна цел – ограничаване на  комуникационния и информационен ресурс на субекта, третиран от този  комуникационен модел.
Ограничаването  на комуникационните и информационни възможности на субекта се изразява в  наличието на устойчивост на следните параметри:

• Ограничаване на комуникационното пространство;

• Създаване на условия, водещи до създаване на  предварително формулирана психологическа характеристика на субекта;

• Предварително заложени конфликти във вътрешно  корпоративното пространство на субекта;

• Контрол върху входящата информация по отношение на  субекта;

• Поставяне на устойчиви комуникационни бариери,  вследствие на които се прекъсва обратната информация;

• Контролирана комуникационна пропусквателност на  комуникационната система на субекта.

В резултат от ефективното осъществяване на този тип  комуникационен модел става възможно да се прогнозира в достатъчно висока степен  крайният резултат по отношение на корпоративното поведение на субекта. В този  мисъл е необходимо да се разбира и наличието на комуникационната недостатъчност  на субекта, която в крайна сметка води до прогнозируеми корпоративни действия.

Комуникационен модел ”Контролиран информационен  поток”

Този тип комуникационен модел се относя до проблема контрол върху действието на комуникационните канали. Предметът на неговото въздействие е форматирането на  информационните масиви с цел контрол върху количеството и качеството на  излъчваната и приемана информация. Материализирания израз на този контрол е в стесняването и разширяването на ”стените” на комуникационните канали. Чрез подбрани комуникационни механизми (най-вече на механизми, използващи възможностите на медиите) и тяхната организация в система, ”стените” на комуникационните канали се подчиняват на условия, при които информацията се движи с предварително избрана скорост. Вследствие на това се избягва  възможността информационната среда да се дебалансира по отношение на липсата  или на претоварването с информация.
Постигане на контролирана комуникационна пропусквателност на комуникационните канали, на практика води до следните резултати в комуникационно отношение:

• Създаване на условия за стабилизиране на корпоративно-комуникационната тактика на субекта;

• Създаване на комуникационни бариери под формата на внушавано чувство за вина и неправилност на действията в субекта, създаващ  дадена кризисна ситуация;

• Създаване на условия за автоцензура в противостоящия субект, както и когато това е нужно в интерпретиращия информацията (медиите);

• Промяна на информационната среда по отношение  готовност или липса на готовност у аудиторията да приеме дадена информация.

Комуникационния модел, даващ възможност за стесняване и разширяване на ”стените” на комуникационния канал, е необходимо да се разглежда винаги като неразделна част от една цялостна корпоративно-комуникационна  политика.

В заключение е необходимо да се каже, че липсата на умение да се работи с  отделните типове комуникационни модели, не е възможно да се осъществи каквато и  да е стратегия и тактика по корпоративни комуникации. Комуникационните модели  са тези, които залагат не само правилата, но и нормите, според които се  материализират идеите и тезите на корпоративния субект.

 Литература

• Барт, Р., въображението на знака, „ЛИК”, С., 1991

• Бодуан, Ж.П.,  Управление на фирмения имидж, „ИНФА”, С., 2001

• Грийн, Р.,  48-те знака на властта, „СИЛА”, С., 2001

• Джеймс, К.,  25 стъпки за въздействие и контрол върху хората, „АРАТРОН”, С., 1997

• О Хара, К.,  Доверието.Новата криза на общесдтвото, „”КРЪГОЗОР”, С., 2004

Автор: Николай  Палашев
Източник: nauka.bg