Читател - живей в по-добрия свят, за всички влюбени в книгите!

32 цитата от „Сияние на жена“ на Ромен Гари – част II

Читател

-

10/04/2016

32 цитата от „Сияние на жена“ на Ромен Гари – част II

Самотата не е крайната спирка. Всеки ден срещаме стотици хора, разминавайки се с тях на улицата или в парка, загледани в далечината и с невиждащи очи. В романа си „Сияние на жена“ Ромен Гари среща две страдащи сърца, тези на Мишел и Лидия, за да ни припомни, че любовта е възможен лек за всеки. Един ден насаме с героите и поетиката на „французина по душа“ и мирогледът се променя, а цветовете на ежедневието стават по-ярки и по-наситени. Защо? Ще разберете след 115 страници преживяване, а за сега ви представяме втора част от колекцията с нашите любими изречения от тази вдъхновяващ роман.

„Тогава ти си тук и има сияние на жена. Може би други мъже могат да живеят другаде, не и аз.“

„Говоря ви за една щастлива липса на оригиналност, защото щастието няма какво повече да измисли. Нищо от онова, което ни свързваше, не беше само наше, нищо не беше различно, изключително, имаше дълготрайност и вечност, имаше двойка, бяхме по-стари от човешката памет. Не мисля, че има щастие, което да няма все същия вкус от незапомнени времена. Хляб, сол, вино, вода, хладина и огън, двама сме, и всеки е земя, и всеки е слънце.“

„Кой би се осмелил да ти каже, че честта, мъжествеността, смисълът и смелостта да бъдеш мъж е една жена?“

„Загиваме от слабост, а това позволява всяка надежда. Слабостта винаги е съществувала поради въображението. Силата никога нищо не е измислила, защото смята, че си е самодостатъчна. Все слабостта е гениална. Мракът сигурно се е опулил, когато хората за пръв път са му драснали клечка.“

„Виждали ли сте по улицата много възрастни неразделни двойки, които се държат един за друг, докато вървят? Това е то да гориш. Колкото по-малко е останало от единия, толкова повече остава от двамата.“

„Мъжът без женската си половина ме гледаше в огледалото. Той, другият, аз, човекът без родно място. Взеха ти родното място, старче. Изборите ти, небето, полята и бостаните. А си мисля, че от цялата ми родина косите й бяха място по-тайнствено и по-сигурно дори от детските ми скривалища. Когато светлите й коси даваха приют на очите ми, преживявах моменти, за които човек може да говори само като за висше познание, основание за съществуване, което се простираше и върху всичко, което не беше тя, като че ли най-сетне разбирах каква липса и какво лишение са наточили бодлите и вкаменили камъка. Имах женска половина и не можеше и дума да става за търсене.“

„Много по-трудно е човек да говори за двойките, които остаряват в нежност, а те са най-красивите ни победи.“

„Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите.“

„И животът има нужда от основание за живот.“

„Смисълът на живота има вкус на устни.“

„Хората винаги пълзят един към друг.“

„Да обичаш, е приключение без карта и компас, където може да се изгубиш единствено от предпазливост.“

„Когато крещим от самота, винаги крещим от обич.“

„Винаги има празни, кухи моменти, човек не може да е щастлив непрекъснато.“

„Мълчанието обича нашите крясъци, те го обгръщат особено сполучливо.“

„Говори се, че когато американските космонавти стъпили на Луната, открили там китайци. Възмутени, тъй като всеки знае, че китайците не разполагат с необходимите технологически средства, те ги натиснали да дадат обяснение. Как така сте тук, как сте стигнали до Луната, противно на всички природни закони? И тогава едно от дребните китайчета сложило юмрук върху юмрук и изиграло стълбичка, като обяснило с широка усмивка: „Едно дребно китайче, две дребни китайчета, три дребни китайчета…“

Прочети първа част от цитатите тук.

Алан Лебуаль снима детството

Изкуство

Анастасия Карнаух

-

10/04/2016

0

Французинът Алан Лебуаль отдавна е заел място в списъка с най-вдъхновяващите семейни фотографии. Алан работи като скулптор, но през 2004 година трябва да подготви портфолио със снимки на своите скулптори и той си купува първи фотоапарат и открива новата си страст. Преминавайки през макроснимки, бъдещият фотограф се насочва към портретната фотография и открива вдъхновение в семейство си. Заедно със съпругата и шестте им деца, те живеят в предградията и нямат телевизор. Животът в южната част на Франция, им позволява да прекарват дните си навън, където децата играят и растат сред природата и се сливат с нея. В интервю за руския сайт www.rosphoto.com Алан споделя, че в семейството им отсъства режим на сън и храна и децата сами решават кога са гладни и кога им се спи. А те от своя страна не знаят какво е това самота. Растящите заедно, децата са на 7, 8, 16, 18, 20 и 22 години и всеки има своите задачи и интереси. Студиото на Алан е у дома и това му позволява да прекарва цели дни с децата си и снима голяма част от детството им.

През 2011 година редактор на френското списание „Compétence Photo“ Джералд Видаммон и стар семеен приятел на семейство Лебуаль предлага на Алан да издаде фотокнига. За целта трябва да бъдат подбрани 80 снимки от хиляди, направени през годините и след тежък избор през ноември 2012 година излиза Salon de la photo. Представянето на книгата във Франция и в други държави, се превръща в цяло събитие, защото освен Алан на срещите присъстват героите на фотосесиите – цялото семейство Лебуаль. Семейният проект на Алан може да видите тук (http://www.laboile.com/), а ние ви представяме 55 снимки, с които да ви запознаем с този талантлив французин.

Възстановен древен океан разкрива тайни за произхода на живота

География

Читател

-

10/04/2016

0

Възстановен древен океан разкрива тайни за произхода на живота

Възстановяване на най-старата вода от океан, разкри спонтанно появяване на химични реакции, използвано от модерните клетки за синтезиране на много от жизненоважните органични молекули на метаболизма. Дали и как първите ензими приели метало-катализираните реакции, описани от учените, остава да бъде доказано.
Снимка: Molecular Systems Biology / Creative Commons Attribution Non Commercial License (CC BY-NC 3.0)

Изследователи от Кембриджкият университет публикуваха детайли за това, как първите организми на земята може би са станели метаболитно активни. Резултатите, публикувани в Molecular, позволяват на учените да разсъждават как примитивните клетки са сe научили да синтезират собствените си органични компоненти – молекулите, които образуват РНК, липиди и аминокиселини. Откритията също така предлагат ред на поредицата от събития, които са довели до произхода на живота.

Възстановяване в лаборатория на най-старата вода от океан на земята, разкри спонтанно появяване на химични реакции, използвано от модерните клетки за синтезиране на много от жизненоважните органични молекули на метаболизма. Преди това се предполагаше, че тези реакции се извършват в модерните клетки от метаболитни ензими, много сложни молекулярни механизми, които започнали съществуването си по време на еволюцията на модерните организми.

Преди почти 4 милиарда години, животът на земята започнал в океани, богати на желязо, които преобладавали на повърхността на земята. Отворен въпрос за учените е как и кога клетъчният метаболизъм – мрежа от химически реакции, нужни за създаването на нуклеинови киселини, амино киселини и липиди, градивните частици на живота, се е появил за първи път.

Наблюдаваните химични реакции протичали в отсъствието на ензими, но били възможни, благодарение на химичните молекули, намерени в Архаичното море. Намирането на серия от реакции, които наподобяват на “ядрото на клетъчния метаболизъм”, предполага че метаболизмът предхожда началото на живота. Това предполага, поне първоначално, че метаболизмът може да не е бил оформен от еволюцията, а от молекули като РНК, формирани чрез химичните условия, които преобладавали в най-ранните океани.

“Нашите резултати показват, че условията и молекулите, намерени в старите океани на земята подпомогнали и ускорили интерконверсията на метаболитите, които в модерния организъм изграждат гликолизните и пенто-фосфатните пътища, две от най-важните и най-централно поставените реакционни каскади на метаболизма”, каза доктор Маркъс Ралзер, ръководител в Департамента по Биохимия в Кембриджкия университет и Националния Институт за Медицински Изследвания. “В нашата възстановена версия на Архаичния океан, тези метаболични реакци са особено чувствителни към присъствието на дивалентно оксидирано желязо, което подпомогнало катализата на много от химичните реакции, които наблюдавахме”. От анализа на ранните океански седименти, геолози като Александра В. Търчин от Департамента за Земни науки в Университета Кеймбридж, един от съавторите на изследването, заключи че разтворими форми на желязото са били една от най-често срещаните молекули в пребиотичните океани.

Учените реконструирали условията на това пребиотични море, базирайки се на композицията на различни ранни седименти, описани в научната литература. Различните метаболити били инкубирани при високи температури (50-90°C), подобни на тези, каквито се очакват да бъдат, близо до хидротермалните отвори на океански вулкан, температура, която не може да поддържа активността на стандартните протеинови ензими. Химичните продукти били разделени и анализирани чрез течна хроматография и масова спектрометрия.

Някои от наблюдаваните реакции може да се осъществяват и във вода, но са ускорени от присъствието на метали, които служат като катализатори. “В присъствието на желязо и други съединения, които се намират в океанските седименти, 29 химични реакции, подобни на метаболитните, бяха наблюдавани, включително тези, които произвеждат някои от най-важните химикали за метаболизма, например предшествениците на градивните частици на протеините или РНК”, каза Ралзер. “Тези резултати сочат, че основната архитектура на модерната метаболична мрежа може да произлиза от химикалите и физическите ограничения, които съществували на пребиотичната земя.

Засичането на един от метаболитите, рибозо 5-фосфат, в смесицата от реакции е особено забележително. Неговата наличност значи, че прекурсорите на РНК могат на теория да изградят РНК молекули, които кодират информация, катализират химични реакции и я репликират. Дали и как първите ензими приели метало-катализираните реакции, описани от учените, остава да бъде установено.

Източник:
Европейска организация за молекулярна биология
http://www.sciencedaily.com/

Пластмасови отпадъци замърсяват водната повърхност, дори в Антарктика

Биология

Читател

-

10/04/2016

0

Пластмасови отпадъци замърсяват водната повърхност, дори в Антарктика

Автор: Екатерина Ангелова

Пластмасови отпадъци могат да бъдат открити дори и в най-отдалечените кътчета на планетата – арктичните води. Това бе потвърдено в едно от първите изследвания в тази област, проведено на север от Полярния кръг. То е част от последните проучвания на международния екип на центъра „Хелмхолц” за полярни и морски изследвания(AWI) към института „Алфред Вегенер” и Белгийската лаборатория за полярни изследвания.

Въпреки че, не е изяснено как замърсяванията са стигнали толкова далеч на север, повече от ясно е, че нови проблеми застрашават морския хабитат в този район. Учените представят проучването си на онлайн платформата на научното сп. „Полярна биология”. Красноречиво доказателство също така представляват и пробите, взети от стомасите на местни морски птици и акули от Гренландия.

На някой цифрите от доклада може да се сторят ниски, но той категорично потвърждава, че пластмасовите замърсявания са факт в Северния ледовит океан. Един от морските биолози има обяснения за това: „Тъй като проведохме нашите проучвания моста, намиращ се на 18 метра над морското равнище и от хеликоптер, ние бяхме в състояние единствено да отчетем по-големите боклуци, плаващи в океана. Поради тази причина резултатите от нашето проучване са занижени”. Добре известно е, че с течение на времето пластмасата се разпада на малки фрагменти в морето, които могат да бъдат открити само чрез внимателен анализ на иззети океански проби чрез специално използвани за целта мрежи.

Съгласно използваните компютърни модели, пластмасовите отпадъци, за които докладва „Фрам Стреит” може би се отделят от огромни купчини боклуци, формиращи се в Баренцово море. Такива акумулиращи зони се създават, когато големи количества плаващи пластмасови отломки биват уловени от океанските течения.

В момента на учените са известни пет такива залежа от боклуци по целия свят. Шестият, този в Баренцово море е вероятно в ранните си етапи на формиране. Един от биолозите на AWI, проф Бергман, вярва, че той бива „захранван” от гъсто населените крайбрежни райони на Северна Европа. Тя изказва също така становището, че „друга причина за замърсяването на Арктика може да бъде оттеглянето на арктичния морски лед. В резултат на това все повече и повече круизни лайнери и рибни траулери работят все по-на север, следвайки рибата треска. Най-вероятно, отпадъци от корабите, умишлено или случайно се озовават във водите на Арктика. Очакваме тази тенденция да продължи.”

В предишно свое изследване Мелани Бергман анализира фотографии от арктичното океанско дъно за признаци на пластмаса, стъкло и други видове настилка. Нейното заключение е, че за последните десет години размерът на отпадъците, намиращи се в тази част на океана се е удвоил по гъстота с подобен на характерния за Южна Европа обхват. В действителност, количеството отпадъци е от 10 до 100 пъти по-голям, отколкото на арктичната морска повърхност. „Това подсказва, че дълбокото океанско дъно би могло да бъде крайното тресавище за отпадъци на океана.”

Тази тенденция е особено вредна за морските птици, които се хранят на повърхността на морето. Скорошно проучване на намиращ се в района на Шпицберген леден фиорд показва, че 88% от популацията на полярния буревестник е погълнал пластмаса. Освен тях потърпевш вид бива и гренландската акула – учените са открили пластмасови отпадъци в стомаха на до 8% от акулите, уловени южно от Гренландия.

Данните от последните проучвания на Бергман са събирани в хода на изследване на морските бозайници и птици на борда на немския научен ледоразбивач към AWI RV Polarstern. „Ние просто се възползвахме от тези изследвания, за да отчетем количеството на водното замърсяване”. Учените назовават подобни шансове, в които ценна информация е събрана по време на експедиция с друга цел като „кораби на възможността”. Използването на кораб в движение за подобни цели като отчитането на количеството отпадъци в Арктическия ледовит океан е разумно и лесно, поради това учените възнамеряват да използват този метод и в бъдеще, особено що се отнася до отдалечени райони. „Способът може да бъде реализиран по време на патрулни полети, плаване с изследователски кораби, круизни кораби, бреговата охрана, търговски и риболовни кораби.”, добавя Бергман.

Източник: http://www.sciencedaily.com/

Срещите на нобеловите лауреати в гр. Линдау, Германия

Знание

Читател

-

10/04/2016

0

Срещите на нобеловите лауреати в гр. Линдау, Германия

Автор: Неделин Бояджиев

Срещите на лауреатите на Нобеловата награда в Линдау, представляващи научна конференция, се провеждат веднъж годишно в Линдау, Германия. На тази среща наградените учени комуникират и взаимодействат с младите изследователи от цял свят.

Годишните срещи в Линдау осигурияват световно признат форум за трансфер на знания между учени от различни поколения. Те вдъхновяват и мотивират бъдещите нобелови лауреати и международни таланти. Лекциите на нобелистите отразяват актуалните научни теми и представят съответните области на научни изследвания на бъдещето. В дискусии, семинари и по време на различни събития млади изследователи, номинирани от световна мрежа от академични партньори, взаимодействат с нобеловите лауреати.

Научната програма се състои от интердисциплинарни лекции, представени от лауреати и последващи дискусии в продължение на няколко дни. Програмата отразява текущите научни теми и се занимава с динамиката в различни научни области, тя се занимава с въпроси, свързани с фундаменталните научни изследвания и приложно ориентирани теми.

Социалната програма е неразделна част от програмата на лекциите на нобелистите. Тя е предназначена да осигури колкото се може повече възможности за лично взаимодействие между различните поколения учени. За целта се организират интересни събития (опознавателни закуски, обяди и вечери, разходка с лодки до остров Майнау в езерото Констанс и др. подобни).

Млади учени и студенти от около 70 държави идват на всяка една среща. Те са номинирани от глобална мрежа от академични партньори и след това – оценени от експертна група. Известно им е, че трябва да се възползват максимално от уникалната възможност. И умовете им са отворени за знанията, които ще получат през седемте дни в Линдау.

През 1951, двамата лекари Густав Парад и Франц Хайн от Линдау успели да убедят граф Ленард Бернадот от Висборг да поеме патронажа над научната среща, за да улесни обмена на научна информация в областта на медицината. По-късно, наред с лекарите, на тези срещи започват да идват химици и физици. Понякога на срещите се появяват и икономисти, носители на аналог на Нобеловата награда в областта на икономиката. Също така идват и носители на Нобеловата награда за мир.

След смъртта на граф Бернадот през 2004 г., вдовицата му графиня Соня Бернадот става ръководител на фондация Линдау. От 2004 г. Линдау на всеки две години организира отделна конференция за лауреати и студенти икономисти.

Участващите млади изследователи твърдят, че неформалната атмосфера, интензивните контакти и партньорствата с други учени и с нобелистите им предоставя уникален опит и незабравимо преживяване, а организаторите считат за изключително важно постигането и на двете цели – научен обмен и вдъхновяване на младите учени. Една от най-големите ползи от слушането на разказите на нобелистите, разказващи за своята работа е, че тези хора вдигат завесата за някои недооценени аспекти на научните открития. Друга полза е разчупването на културните „бариери” между хора от различни държави, раси, народности и възрасти. Срещите са доказателство, че науката е наистина международно начинание, и също като музиката и изкуството, е едно от нещата, които могат да запазят единството на човечеството.

Източници:
http://www.lindau-nobel.org/
http://en.wikipedia.org/wiki/Nobel_Laureate_Meetings_at_Lindau/
http://www.scilogs.eu/en/blog/lindaunobel/2010-06-14/60-nobel-laureate-meeting/
http://lindau.nature.com/en/blog/lindaunobel/2010-06-14/reflections-on-nobel-city/

Планети с по-стар и по еволюирал живот от Земята

Космос

Читател

-

10/04/2016

0

Планети с по-стар и по еволюирал живот от Земята

Възможно е да съществуват планети с по-стар и по еволюирал живот, подобни на Земята.

Тази артистична концепция показва хипотетична обитаема планета с две луни, орбитираща около звезда червено джудже. Астрономи откриха че 6 процента от звездите червени джуджета имат в орбитата си планети с размерите на Земята, намиращи се в обитаемата зона, които са достатъчно топли за да съществува течна вода на планетарната повърхност. Тъй като червените джуджета са често срещани, статистически шансът е да има подобна на Земята планета само на 13 светлинни години разстояние. Кредит за изображението Дейвид. А. Агилар (CfA)

Астрономите в Центъра за Астрофизика на Харвард-Смитсон вярват че шест процента от червените джуджета са обитаеми планети с размерите на Земята. Тъй като червените джуджета имат по-дълъг живот от звездите подобни на нашето Слънце, това откритие увеличава възможността на някой от тези планети да има много по стар и по-еволюирал живот от този на Земята.

В Кеймбридж, Масачузец, използвайки публично достъпна информация от космическия телескоп на НАСА наречен Кеплер, астрономи от Центъра за Астрофизика на Харвард-Смитсон направиха откритието че шест процента от звездите червени джуджета имат обитаеми планети с размерите на Земята. Тъй като червените джуджета са най-често срещания тип звезда в нашата галактика, най-близката подобна на нашата планета може да се окаже само на тринадесет светлинни години разстояние.

„Ние мислехме, че ще трябва да търсим на огромни разстояния, за да намерим планета подобна на земята. Сега осъзнаваме, че една друга Земя вероятно се намира в собствения ни заден двор, в очакване да я забележим”, каза Харвардския астроном и известен автор Къртни Дресинг (CfA).

Дресинг презентира своите открития днес на пресконференция в Центъра за Астрофизика на Харвард-Смитсон в Кеймбридж, Масачузец.

Червените джуджета са малки, по-хладни и по-бледи от нашето Слънце. Средно червеното джудже е голямо колкото една трета от слънцето и яркостта му е една хилядна от тази на звездата. От Земята, нито едно червено джудже не се наблюдава с просто око.

Въпреки тяхната бледост, тези звезди са добри места за търсене на планети подобни на Земята. Червените джуджета са три от всеки четири звезди в нашата галактика и са най-малко 75 билиона на брой. Сигнала от транзитираща планета е по-голям тъй като звездата сама по себе си е по-малка, така че свят с размерите на Земята блокира по-голямата част от видимия диск на звездата. И тъй като планетата трябва да орбитира около хладната звезда по-близо за да бъде обитаема зона, е по-вероятно тя да е транзитираща от наша гледна точка.

Дресинг използвала каталога на Кеплер от 158 000 звезди, за да идентифицира всички червени джуджета. След това тя подлага на повторен анализ тези звезди, за да изчисли по акуратни размери и температури. Тя открила, че почти всички от тези звезди са по-малки и по-хладни отколкото се е смятало преди .

Тъй като размера на преминаващата планета е определен в отношение спрямо размера на звездата, базирано на това колко от дискът на звездата е покрит от планетата пред нея, това означава, че щом звездата е с по-малки размери, планетата също е с по-малки размери. Също така по-хладна звезда ще има съответно по-малка зона с условия за живот.

При анализиране на публично достъпна информация от телескопа Кеплер, астрономи отЦентъра за Астрофизика на Харвард-Смитсон идентифицираха 95 планети кандидати за обитаемост, орбитиращи около звезди от типа червено джудже. От тези, три орбити попадат в обитаемата зона /маркираните със зелено/ – като разстоянието на което те се намират трябва да позволява съществуването на течна вода на повърхността. Тези три планетни кандидати /маркирани със сините точки/ са с големина 0.9, 1.4 и 1.7 пъти спрямо размерите на Земята. В тази графика светлината получава от планетите се засилва от ляво на дясно и затова дистанцията до звездата намалява от ляво на дясно. Планетните размери се увеличават от долу нагоре. Кредит за изображението: К. Дрессинг (SfA)

Дресинг идентифицира 95 планетни кандидати орбитиращи около звезди червени джуджета. Това предполага че поне 60 процента от тези звезди имат планети по-малки от Нептун. Повечето от тях обаче не попадат в точните размери или температури, които да ги квалифицират като подобни на Земята. Три планетарни кандидати са едновременно топли и имат подобни на Земните размери. Статистически, това означава че шест процента от всички червени джуджета трябва да имат поне една планета подобна на земята в орбитите си.

„Сега ние знаем, честотата с която се срещат обитаеми планети около най-често срещаните звезди в нашата галактика”, каза другият автор на изследването Дейвид Чарбоне от същия институт. „Тази честота предполага, че ще бъде значително по-лесно да се търси живот отвъд соларната система, отколкото преди си мислехме.”

Нашето Слънце е заобиколено от „ято” звезди червени джуджета. Около 75 процент от най-близките звезди са червени джуджета. Тъй като шест процента от тези трябва да създават условия за обитаеми планети, най-близкия подобен на земята свят е възможно да се намира само на 13 светлинни години разстояние.

Локализирането на близки подобни на Земята светове може да изисква специален малък космически телескоп или голяма мрежа от базирани на Земята телескопи. Последващи изследвания с инструменти като гигантския телескоп Магелан и космическия телескоп Джеймс Уеб могат да ни изяснят дали някакви топли транзитиращи планети имат атмосфера и съответно дали има нужда да се правят по-нататъшни изследвания на химическия състав на тази атмосфера.

Такъв свят ще бъде по-различен от нашия. Орбитираща в такава близост до звезда, планетата вероятно ще има синхронно въртене със звездата. Това обаче не отхвърля възможността да има живот тъй като достатъчно дебел атмосферен слой или дълбок океан могат да транспортират топлината около планетата. И докато младите звезди червени джуджета излъчват силни лъчения от ултравиолетова светлина, атмосферата може да защити живота на планетарната повърхност. В действителност подобни шокове могат да помогнат на живота да еволюира.

„Не е нужен точен клонинг на Земята, за да се породи живот”, казва Дресинг.

Тъй като червените джуджета живеят много по-дълго от звездите от типа на нашето Слънце, това откритие повишава вероятностите живота на една такава планета да е много по-стар и много по-еволюирал от този на Земята.

„Може да открием една Земя, която е на 10 милиарда години.” беше една от спекулациите на Чарбоне.

Трите кандидати от обитаеми зони идентифицирани в изследването както следва. Първи е обектът на Кеплер – KOI 1422.02, чийто размер е 90 процента от този на Земята, обикалящ в двадесет дневна орбита; Обектът KOI 2626.01 1.4 пъти по-голям от земята с 38 дневна орбита; и обектът KOI 854.01 , 1.7 пъти по-голям от земята в 56-дневна орбита. Всяка от трите планети разположена на около 300 до 600 светлинни години разстояние и орбитиращи около звезди с температури между 5 700 и 5 900 градуса по Фаренхайт. (За сравнение, температурата на повърхността на нашето Слънце е 10 000 градуса по Фаренхайт.

Резултатите са публикувани в Астрофизическия журнал.

Централата на Кеймбридж, Масачузец, Центъра за Астрофизика Харвърд-Смитсон е институт в който си взаимодействат Смитсънската астрофизична обсерватория и Харвардската университетска обсерватория. Учени от центъра, организирани в шест изследователски отдела, проучват произхода, еволюцията и крайната съдба на вселената.

Наименование на изследването: Франсоа Фресин „Фалшивите позитивни нива на Кеплер и появата на планети” arXiv:1301.0842 [astro-ph.EP]

Източник: Център за Астрофизика (Харвард-Смитсон)

Изображение: Дейвид А. Агилар (CfA)

Автор: Мая Трифонова
Източник: http://scitechdaily.com

32 цитата от „Сияние на жена“ на Ромен Гари – част I

Читател

Анастасия Карнаух

-

09/04/2016

0

32 цитата от „Сияние на жена“ на Ромен Гари – част I

„Сияние на жена“ на Ромен Гари е удивителен роман. Подобно на жените, той променя облика си всеки ден и носи нови размисли ден, месец или година след първата среща с него. Загадъчен и малко уморен от живота, разказът ни среща с двама – мъж и жена – еднакво изгубени и отчаяни от изживените си съдби. Мишел предстои да загуби своята женска половина, която иска да сложи край на неизлечимото си заболяване и се лута в опитите да замине от Париж, а Лидия живее в агонията на самотата години, след като съпругът й убива дъщеря им в автомобилна катастрофа. Срещата звучи банална и необходима едновременно, а изходът от нея е напълно неочакван, но подобно на другите текстове и тук читателят очаква Гари да пее по редовете. И не се залъгва, цялата самота и жажда за сливане с друго човешко същество, на което е способен, Ромен Гари е излял върху листа. Ето и няколко доказателства за това.

„Истината е, че животът ни бе захвърлил в канавката и единия, и другия, а това винаги се нарича среща.“

„Толкова жени съм познавал през живота си, че тъй да се каже, винаги съм бил сам. Твърде много значи, ни една.“

„Някои мигове имат памет.“

„Нямах и най-малкия шанс да се отърва сам и причината бе съвсем проста: прекалено много бях обичал, за да съм все още способен да живея от само себе си. Това бе абсолютна, органична невъзможност и всичко, което ме правеше мъж, бе у една жена.“

„За да обичаш, не е достатъчно да обожаваш.“

„Няма стари чанти, това са истории без любов.“

„Днес човек вече няма нужда от причини да живее, всички живеят ей така, за едното нищо.“

„Има неподходящи срещи, това е всичко. И на мен се е случвало. На теб също. Как искаш хора да разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота? Срещаш някого, опитваш се да го направиш интересен, измисляш го изцяло, обличаш го глава до пети в качества, затваряш очи, за да ги видиш по-добре. Ако е красив и тъп, намираш, че е умен; ако той те намира за тъпа, се чувства умен; ако забележи, че гърдите ти са увиснали, те намира за индивидуална; ако започнеш да усещаш, че е мекотело, си казваш, че трябва да му помогнеш; ако е невежа, ти пък знаеш за двама; ако иска да го прави през цялото време, си казваш, че те обича, а ако няма склонност към това, си казваш, че не това е важното; ако е стиснат, значи е прекарал бедно детство; ако е темерут, си казваш, че е естествен и продължаваш така, със зъби и нокти да отричаш очевидното, а то ти се вре в очите и ей това се нарича проблеми на двойката, проблемът на двойката, когато вече не можете да се измисляте един-друг и тогава настъпва скръбта, злобата, омразата, отломките, които се опитвате да залепите заради децата или просто защото предпочиташ да си в лайната, само не сама.“

„- Обсебваща ли съм?
– Ужасно. Когато не си тук.“

„Човек винаги е по-голям мръсник, отколкото си мисли.“

„Не с всички истини може да се живее. Често в тях няма парно и човек може да пукне от студ.“

„Хората забравят, че онова, което преживяват, не е смъртно.“

„Не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното.“

„Има моменти, в които съм в състояние да хвана ужаса, да му извия врата и да го принудя да се киска, за да пукне по-бързо. Смехът, това понякога е начин да накараш ужаса да хвърли топа.“

„- Нищо не разбирам от любов.
– То е защото самата любов разбира всичко, има отговор на всичко, разрешава всичко и просто трябва да я оставиш да действа.“

„Ние сме прекалено слаби, за да можем да си позволим да бъдем победени.“

Следва продължение...

6 невероятни географски факта

География

Читател

-

09/04/2016

0

Канада е държавата с най-много езера в света.

Снимка: LASZLO ILYES

Канада е втората по големина страна на Земята и от всички естествени езера по света, повече от 50% от тях се намират в там.

Снимка: Christianabend

Броят на езерата по-големи от 3 км², са точно 31 752 , а езерата с площ по-големи от 100 км² са 561 езера, като към този брой попадат и четири от Големите езера. Цялата тази площ от прясна вода съставлява приблизително 9% от повърхността на Канада, точният брой на езерата не е ясен, но се предполага, че са около 3 милиона.

След Варшава, Чикаго е градът с най-много поляци в света.

Варшава. Снимка: Adrian Grycuk

Варшава е столицата на Полша с близо 3 милиона жители, а в цяла страна има малко под 40 милиона поляци. Въпреки това, в цяла Полша няма населено място (освен Варшава), в което да живеят повече поляци, отколкото в Чикаго, САЩ.

Полски магазин в Чикаго

Чикаго е третият по големина град в САЩ с 7,5 милиона души. Поради огромната полска диаспора в американския град може да се намери полски театри, пазари, вестници, а архитектурата на места наподобява Варшава.

Момичета облечени в традиционни полски дрехи.
Снимка: włodi

Трудно е да се каже колко точно поляци живеят в САЩ, но само в Чикаго близо милион и половина жители твърдят, че имат полски корени.

Чикаго.
Снимка: Allen McGregor

Най-големият град в света е Hulunbuir, с общо 263 953 km².

Къде бихте предположили, че се намира този град? В Китай, Индия или Русия? Този град е разположен в Монголия, а размерът му е два пъти, колкото България.

Тревни площи в Hulunbuir.
Снимка: llee_wu

Въпреки огромните си размери, същинската градска част е само една малка част от територията, а останалото пространство е заето с обширни пасища и степни пейзажи. Населението на този град е едва 2.5 милиона жители.

Най-сухото място на Земята е в близост до остров Рос, Антарктида. Там не е валяло в продължение на милиони години.

Снимка: NASA

Да, колкото и странно да звучи Антарктида е най-сухото място на Земята. На второ място в класацията е пустинята Атакама, а Сахара се нарежда едва на трето място.

Най-дълбоката дупка, изкопана от човек е над 12 км.

Човекът е пробивал много дупки, но най-дълбоката, вписана в книгата на рекордите „Гинес“ остава СГ-3 (от Сверх Глубокая), чиято дълбочина е 12 262 метра.

До 2008 година СГ-3 е и най-дългият сондаж в света, когато е изпреварен от нефтения кладенец Maersk Oil BD-04A (в Катар) с неговите 12 290 метра, а от януари 2011 – и от Сахалин-1 Odoptu OP-11 (на остров Сахалин), достигащ 12 345 метра дължина.

Характерното за проекта е, че той не е с комерсиална, а научна цел за разлика от подобните му в света. Учените са искало да достигнат до екстремна дълбочина от 15 000 метра и евентуално достигане на границата на Мохоровичич на Земята.

Завареният сондаж (август 2012 г.). Снимка: Rakot13

В процеса на работа са опровергани няколко теории. Изследователите са очаквали да има преход от гранит към базалт между 3 и 6 километър, за което са съдили по бързо разпространяващите се сеизмични вълни, предполагащи началото на базалтов фундамент. Такъв не е бил наблюдаван. Вместо това са отчетени силна горещина и налягане. Наличието на вода, която изпълва пукнатините на такава дълбочина, също се оказва изненада. Множеството микроскопични вкаменелости на дълбочина 6-7 километра също са неочаквана находка, при това съвсем съхранени от горещината и налягането. Според учените температурата на 12 км под земното равнище е трябвало да достига 100°C, но на практика тя е 180°C, като се предполага, че на 15 км дълбочина би била от порядъка на 300°C.

В Ню Йорк, има повече италианци, отколкото в Рим, повече ирландци, отколкото в Дъблин и повече евреи, отколкото в Тел Авив.

Таймс Скуеър, Ню Йорк. Снимка: Terabass

В Рим живеят близо 3.5 млн., в Дъблин около 1 милион, а в Тел Авив повече от 3 млн. души. „Голямата ябълка“ е изключително разнообразен град и се откроява от всичко което сте посетили до момента. Ню Йорк, упражнява значително влияние върху търговията, финансите, медиите, изкуството, модата, научните изследвания, технологиите, образованието и забавлението. Дом на Седалището на обединените нации, градът е важен център на международната дипломация и е описан като културната и финансова столица на света.

Сред най-емблематичните обекти са Емпайър Стейт Билдинг, Таймс Скуеър, Статуята на свободата, Уолстрийт, централата на ООН, катедралата Свети Патрик и Бруклинския мост. Ню Йорк има богата колекция от музеи, сред които най-значимите са Музеят на изкуствата „Метрополитън“, Музеят на модерното изкуство (MoMA) и Музеят за съвременно изкуство „Гугенхайм“. Природонаучният музей е едни от най-големите в света, има и много малки специализирани музеи. Най-големите обществени библиотеки са Нюйоркската обществена библиотека, Бруклинската обществена библиотека и Районната обществена библиотека на Куинс.

Източник: www.zmescience.com

Университетските библиотеки във Франция

Читател

Читател

-

09/04/2016

0

Националната библиотека на Франция.
Снимка: markosun.wordpress.com

Университетската библиотека е библиотека, принадлежаща към някой университет. Материалите и услугите, предлагани в нея са в служба на двойната роля на университетите – обучението на техните студенти и научните изследвания, които се провеждат в тях.

Има много университети, чиито университетската библиотека е свързана с други библиотеки, принадлежащи на различни факултети, лаборатории, научни центрове или институти.

Ако една университетска библиотека се използва от няколко университета, тя се нарича междууниверситетска библиотека.

Някои библиотеки имат двойна функция – като едновременно университетска и обществена библиотека. В Швейцария – в Лозана и във Франция – в Клермон-Феран има такъв тип библиотеки.

Библиотеката в Клермон-Феран, Франция.
Снимка: bibliotheque.clermont-universite.fr

Историята на университетските библиотеки е свързана с историята на университета, който те обслужват. Университетските библиотеки са родени през Средновековието и много от тях събират своите фондове още от това време. Във Франция такъв е случаят на бившата библиотека на Сорбоната, чиито стари фондове са разпределени между съвременната междууниверситетска библиотека на Сорбоната и Националната библиотека на Франция.

Библиотеката на Сорбоната.
Снимка: ba-bamail.com

Започнали с издирването и събирането на ценни ръкописи, университетските библиотеки се насочват и към издирването на печатни издания. Особено през XIX и XX век, когато се създават академичните издателства, които публикуват трудовете на университетските преподаватели в монографии или в научни списания. Университетските библиотеки трупат специфични материали и документи.

За съжаление през 50-те години на миналия век във Франция увеличението на студентите е било отчетено със закъснение и модернизацията на университетските библиотеки е закъсняла, грешка, която френските министри на образованието и на културата се стараят да поправят.

Университетските библиотеки и университетите, към които са прикрепени, постепенно стават известни в целия свят. Достъпът до научната информация е първият критерий за международната конкурентоспособност на университетите. Традиционната дейност на техните библиотеки продължава и днес: придобиване на редки ръкописи и печатни книги, абонаменти за научни списания и вестници, интелектуална и физическа обработка на колекции, консервация на стари архиви, заемане на материали от преподавателите и студентите (понякога – и от обществеността). Въпреки това, големината и важността на електронната документация нарастващата, а с това нарастват персонала и бюджета на университетските библиотеки.

В този смисъл, те предоставят все повече услуги:
– оказване на помощ на учените, преподавателите и студентите при техните научни изследвания;
– разпространяване на образователната и научната продукция на университета (дисертации, научни публикации, учебни ресурси и др.);
– културни дейности: организиране на научни конференции, на изложби, представяне на нови книги, участие в панаири на образованието…;
– обучение на потребителите как да търсят необходимите им източници на информация и как да работят с различните източници на информация;
– създаване на виртуални библиотеки и улеснявана на достъпа до информация чрез развиване на онлайн услуги и удължаване на работното време на библиотекарите;
– дистанционно обучение
– поръчка на книги за читалнята от други библиотеки, продажба на книги и други услуги

Всеки френски университет разполага с поне една своя университетска библиотека. По регламент, всеки университет трябва да има изграден център по документацията, който обединява документооборота в университетските институции. Без изключение, всеки френски университет е най-малко една университетска библиотека. В селищата с по няколко университета в тях, постановлението, цитирано по-горе, предоставя възможност за създаване на служба за междуинституционално сътрудничество по документооборота.

Развитието и модернизацията на библиотеките в областта на висшето образование и научните изследвания са стратегически въпрос. Бюджетът за университетските библиотеки (с изключение на бюджета за заплатите на персонала в тях!) се предоставя от: държавата (до около 85%), от таксите, плащани на библиотеката от нейните потребители (ок. 10%) и от разни други методи (до 5%). Отделно общината също финансира библиотеките на своя територия. Според законодателството в областта на правата и отговорностите на университетите, университските библиотеки могат да увеличават допълнително своя персонал, на който обаче трябва да плащат заплати от бюджета, с който разполагат. Националният център на книгата (CNL) финансира университетски проекти, свързани с издаване на научна информация.

Ключови цифри

Брой на академичните библиотеки и по-големите институциивъв Франция: 127
Обща площ: 1 000 000 кв.м.
Персонал в библиотеките: 5300 души
Разходи за обслужването на един читател: 60 евро
Работно време – средно по 58 часа на седмица
Брой на регистрираните читатели: 1 200 000 души
Колекции: 40 000 000 книги, 600 000 заглавия на периодични издания, 700 000 заглавия на електронни периодични издания
Заемане на материали (книги, списания и др.): 16 000 000 броя
80% от студентите посещават редовно академичните библиотеки (55% – през 1989 г.);
Потребители, обучени в областта на научна и техническа информация: 17%
11 междууниверситетски библиотеки, отворени за студенти от различни университети
91 000 места за сядане в университетските библиотеки във Франция
350 милиона евро са отделени от френската държава за 33 вида библиотечни дейности, рехабилитация или изграждане на университетски библиотеки от 2007 г. – насам.
Планът, който стартира през февруари 2010 г., има за цел да подобри услугите, които университетските библиотеки предоставят на студентите.
Предвиждат се:
голямо увеличение на границите на работното време на библиотечния персонал, включително – и в почивните дни, и през нощта;
увеличаване на броя на книгите със свободен достъп по време на учебната година;
повече оборудване в областта на информационните технологии;
допускане на онлайн достъп до дигиталните библиотечни ресурси.

Автор: Неделин Бояджиев
По материали от:
fr.wikipedia.org/wiki
enseignementsup-recherche.gouv.fr
enseignementsup-recherche.gouv.fr

Древни звезди в центъра на нашата галактика съдържат отпечатъци от ранната Вселена

Космос

Читател

-

09/04/2016

0

Древни звезди в центъра на нашата галактика съдържат отпечатъци от ранната Вселена

Автор: Петьо Петков

Ако някога сте се взирали към нощното небе, намирайки се на отдалечено и тъмно място, е твърде вероятно да сте зърнали центъра на Млечния път и милиардите звезди, които изграждат нашата галактика. Познатият образ на нощното небе носи със себе си и въпроса за началото на Вселената. От десетилетия учените се опитват да разгадаят какъв е бил облика й веднага след Големия взрив, а разбирането как са се формирали първите звезди и галактики е особено важно за постигането на тази цел. Някои учени търсят навън, към отдалечените на милиарди светлинни години галактики, докато други се взират към центъра на нашата собствена, в опит да открият картината на Началото. Техният обект на търсене са най-старите звезди, чиито химически строеж и начин на движение е способен да разкрие част от тази мистерия.

Скоро след Големия взрив Вселената е била почти изцяло изградена от водород, хелий и съвсем малки части литий. Всички останали химически елементи, като кислорода например, са възникнали по-късно вътре в звездите или в смъртта им на супернови. Това отвежда астрономите по следите на звезди, чието съдържание на метали е изключително ниско, а количеството водород в тях – огромно. Дълго време учените мислят, че най-старите звезди се намират в центъра на галактиката, където ефектите на гравитацията са и най-силни. След упорито търсене астрономите откриват, че повечето от тези звезди съвсем не се различават по строеж от звездите близо до нас.

Изправени пред това разколебаващо откритие международен екип от астрономи, водещи изследователи от Университета в Кеймбридж и Австралийския Национален Университет, успява да изгради успешна стратегия в локализирането на най-старите звезди. Това което търсят е цвят – звездите, съдържащи много малко количество метал, са по-сини от останалите. Подобна ключова разлика води до по-лесно пресяване на милионите светещи тела в центъра на Млечния път. Така учените успяват да идентифицират някои от най-старите звезди в галактиката. Това откритие, публикувано в Nature в края на 2015 г., може да се окаже ключово за разбирането на началото на Вселената и начина, по който тя се е изменила до днес.

Изследването започва в Австралия, където телескопът ANU SkyMapper предоставя първични изображения на звездите, а от тях учените селектират 14 000 звезди, които да бъдат прегледани по-детайлно, този път чрез спектограф. Устройството работи подобно на призма като пречупва светлината на изследваната звезда, позволявайки на астрономите да направят по-задълбочен анализ. Спектографът свежда броя на обещаващите звезди до 23. След това те се изследват с помощта на по-мощен телескоп в пустинята Атакама, Чили, с чиято помощ екипът учени открива девет звезди със съдържание на метал по-малко от една хилядна от това на Слънцето. В една от тях съдържанието на метал е едва една десетхилядна. По думите на един от участниците в изследването д-р Андрю Кейси от Института по астрономия в Кеймбридж „Ако компресираме всичкото съдържание на желязо в слънцето до една шепа, то желязото в някои от тези звезди ще се равнява на миниатюрно камъче.“

Все пак ниското съдържание на метал в тях не е достатъчно основание да се счита, че са стари. Учените допускат възможността звездите да са формирани в някои отдалечени и не толкова плътни райони на Вселената и сега просто да преминават през центъра на галактиката. Поради тази причина те се захващат с прецизни изследвания върху тяхното движение и траектория, за да открият къде са били в миналото. След този анализ остават седем звезди, за които учените доказват, че са прекарали целия си живот в центъра на Млечния път. Компютърни симулации пък потвърждават, че звезди като тези са формирани в един много ранен етап от развитието на Вселената. Те са и носители на химически белег оставен от смъртта на първите звезди. Този белег е записал спомена за нея и благодарение на него учените допускат, че смъртта на първите звезди представлява изключително впечатляващо космическо явление, десет пъти по-мощно от супернова. Такава хипернова е съвсем различна от познатите днес звездни експлозии. Изследването потвърждава съществуването на древни звезди в центъра на Млечния път, а информацията, която носят разказва за една ранна епоха от живота на Вселената, която до този момент изглеждаше недостижима.

Източник: http://www.sciencedaily.com/

Канада е държавата с най-много езера в света.

След Варшава, Чикаго е градът с най-много поляци в света.

Най-големият град в света е Hulunbuir, с общо 263 953 km².

Най-сухото място на Земята е в близост до остров Рос, Антарктида. Там не е валяло в продължение на милиони години.

Най-дълбоката дупка, изкопана от човек е над 12 км.

В Ню Йорк, има повече италианци, отколкото в Рим, повече ирландци, отколкото в Дъблин и повече евреи, отколкото в Тел Авив.

office@chitatel.net

Сдружение "Читател"