Цепелинът

boblingen-zeppelin

Цепелинът е вид твърд дирижабъл, създаден от германския граф Фердинанд фон Цепелин в началото на ХХ век. Той се основава на дизайн от 1874 г. и подробен през 1893 г. Неговите планове са били разгледани от комисия през 1894 г.и патентовани в САЩ на 14 март 1899 г.

Поради удачния дизайн на граф фон Цепелин, терминът „цепелин” става синоним на „дирижабъл”. Цепелини са използвани от немската авиокомпания Deutsche Luftschiffahrts-AG (DELAG). DELAG, първата комерсиална авиокомпания, която е обслужвалa редовните полети преди Втората световна война. След избухването на войната германските военни широко използват цепелините като разузнавателно средство или за бомбардировка на вражеските позиции.

Поражението на Германия през 1918 г. спира временно бизнеса с дирижабли. Но под ръководството на Хуго Eкенер, наследник на починалия граф Цепелин, гражданските цепелини стават популярни през 1920 г. Техният разцвет е през 1930 г., когато дирижаблите LZ 127 Graf Zeppelin и LZ 129 Hindenburg са експлоатирани за редовни полети от Германия до САЩ и Бразилия.

Crash_Zeppelin_LZ18
Върхът на небостъргача Емпайър Стейт Билдинг първоначално е бил предназначени да служи като терминал за дирижаблите, цепелините и други въздушни кораби. Бедствията, застигнали дирижабъла „Акрон” и цепелина „Хинденбург” през 1937 г., ускоряват залеза на тези интересни летателни средства.

Най-важната особеност на дизайна на цепелините е твърдият скелет от метални сплави, изработени от пръстени и надлъжни греди. Предимството на този проект е, че самолетът може да бъде много по-голям от другите дирижабли. Това предимство дава възможност на  цепелините да имат няколко балона (клетки/кутии) с газ, да вдигат значително по-тежки товари и да бъдат оборудвани с повече и по-мощни двигатели.

LZ127_ZeppelinОсновната форма на първия цепелин е дълъг цилиндър със заострени краища и няколко  самолетни перки. По време на Първата световна война, в резултат на подобрения от конкурентната фирма Schütte-Lanz Luftschiffbau, дизайнът е променен към по-познатата опростена форма. В рамките на външната обвивка няколко отделни балона, съдържат по-лек от въздуха газ (водород или хелий). За направата на „балони” са използвани кравешки дебели черва. За балона на един цепелин са били използвани червата на 200 000 крави.

Предната тяга е била предоставена от няколко двигателя с вътрешно горене, монтирани в отделен отсек, свързан със скелета. В дирижабъла R101 са използвани дизелови двигатели.

graf-zeppelin-los-angele004a
Цепелинът „Граф Цепелин” е имал двигатели с искрово запалване, но работещи с природен газ, наречен Blaugas (син газ), който се е съхранявал в компресирано състояние. Той е подобение на пропана.

Цепелини били управлявани и чрез регулиране на тягата с помощта на двигатели, разположени и в задната им част.

Сравнително малкото отделение за екипажа и пътниците се намира в долната част на рамката, но в големите цепелини това не е единствената обитаема площ.

Ето списък на всички цепелини:
List_of_Zeppelins
Изображение: welweb.org
По материали от:
wikipedia.org
uni-konstanz.de

Нов динозавър на 125 милиона години е открит в Китай

1_dino-discovery-wcth03-640x384

Идеално запазен динозавър на 125 милиона години от така наречените „пернати“ динозаври от началото на Креда бе открит в провинция Люонин, североизточен Китай.

dino-discovery-wcth01-640x510

Учените смятат, че това е крилат динозавър – хищник, предполага се, че е на прага да може да лети.

dino-discovery-wcth04-640x616

С размери около 2 метра почти идеално запазен във варовик, благодарение на изригване на вулкан, който го е погребал и запазил милиони години.

dino-discovery-wcth05-640x238Динозавъра е нов вид: Zhenyuanlong suni

„…най-красивият фосил, с който съм имал удоволствието да работя. Има къси ръце и е покрит с пера (пера-писалка). Въпреки, че е динозавър близък роднина на Velociraptor, новият вид изглежда като пуйка или лешояд“

Каза д-р Стив Brusatte, водещият изследовател пред Би Би Си

Може да прочетете цялото изследване в Scientific Reports.
Основна снимка: Chuang Zhao

„Мир на теб, Марк, евангелисте мой“

venice_pax_tibi_marche

Pax tibi Marche… Когато книгата в ръцете на Лъва била разтворена, това означавало че Венеция е в мир, когато била затворена – тогава Сияйната република била във война. Най-честия пример за това са различните статуи и релефи в далматинските градове, които свидетелстват за това, дали сградите са строени във време на мир или война.

Надписа „Мир на теб, Марк, евангелисте мой“ е свързана с обръщение на Иисус Христос към св. Марк. Марк е светецът-покровител на Венеция и на него са посветени някои от основните обществени сгради и места в града. Венеция понякога е наричана и Републиката на Сан Марко.

Venice

Източник: Клуб „Военна история“

Мама патка Би и Тейлър

12991092_1108520672503005_1047288642282739951_n

Патицата Бикер (или Би) живее в тексаското семейство от съвсем мъничко патенце, когато пристига в семейството, за да стане първо приятелче на малкия Тейлър. Малкото патенце толкова се превързало към детето, че от самото на начало го следва по петите и не го оставя нито за миг. Тя е истински пазител на момчето, а ако той заплаче, тя започва да пляска с криле и тича при него, за да го успокои и предпази. Това приятелство е толкова силно, че дори първата снимка на Тейлър била не „мама“ или „тате“, а duck – пате.

Вижте колко красиво е това необичайно приятелство с малкия домашен любимец превърнал се в истинска мама патка.

13012697_1108520929169646_8339700176795218880_n

12990840_1108520855836320_7081689157683559669_n

13043776_1108520865836319_3952218154989999311_n

13015431_1108520922502980_2729870380805540494_n

13006567_1108520702503002_1323336219501776479_n

13006533_1108520862502986_4663399538660313340_n

12993488_1108520679169671_1816706712980976902_n

5 паметника на анимационни герои в Москва

Кот Василий

Москва е страната на чудесата, където всеки може да открие нещо за себе си. По време на една такава виртуална разходка, попаднах на цяла колекция паметници на културата, които изобразяват не живи личности, а измислени герои от приказки и анимации. Паметниците са разположени в паркове и градинки и всеки ден върху тях се катерят десетки деца, опознавайки любимите си герои по-отблизо.

1. Барон Мюнхаузен

1. Барон Мюнхаузен

Освен популярен герои на филм и анимации, Барон Мюнхаузен е бил истински служител в руската армия до 1750 г., като най-активно проявил храбростта си в боевете срещу Османската империя. Неизвестно защо името му започва да се свързва с образ на чуден войник, на когото непрекъснато се случват небивали истории, от които най-често се измъква по още по-необичаен начин. Така или иначе всички сме закърмени с невероятни му приключения, които са вдъхновили скулптора да направи паметник изобразяващ една от историите му, в която попадайки в блато с коня си, барон Мюнхаузен успява да извади и двамата, теглейки сам себе си за косата. Счита се, че ако потъркаш носа на барона, късметът му ще те последва, а ако искаш да бъдеш толкова смел и безстрашен, трябва да се докоснеш до неговата сабя.

a4fc5b58f06086d13aaefbd19ec9820cБарон Мюнхаузен

Към паметника е прикрепена и табелка с цитат от книгата:

„Твърдите, че човек може сам да се извади от блатото?
Задължително! Мислещият човек просто е длъжен от време на време да го прави!“

Барон Мюнхаузен

2. Мойдодыр

2. МойдодырМойдодыр

В един от столичните паркове на Русия е разположена статуята на Мойдодыр – герой на Корней Чуковски. Който някога е чел книгата с прочутите му приказки, със сигурност ще се сети за историята, в която момчето дълго време не иска да се къпе и да мие лицето си, отказвайки да отиде при мивката и тогава тя оживява и започва да преследва мръсното момче, за да го измие и да стане отново чисто и красиво дете.

Мойдодыр 2Мойдодыр

Приказката винаги е пораждала куп дебати за въздействащите послания, които носи, но Мойдодыр определено е един от най-интересните герои от руските приказки. 91 години след написването на историята, тя получава и симпатичен паметник, висок 1 метър и 80 см и тежащ повече от 800 кг.

Мойдодыр

3. Заекът от „Алиса в страната на чудесата“

3. Заекът от Алиса в страната на чудесата 3Заекът от „Алиса в страната на чудесата“

Съвсем близо до метростанцията „Семеновское“ може да видите паметник на вечно бързащия бял заек от книгата на Луис Карол „Алиса в страната на чудесата“. „О, божичко, божичко! Ще закъснея!“, мърмори заекът, секунди преди да скочи в дупката и да повлече със себе си Алиса, която ще види целия необичаен подземен свят на чудесата.

3. Заекът от Алиса в страната на чудесатаЗаекът от „Алиса в страната на чудесата“

Московският заек е с цилиндър, бастун и огромен часовник, който сякаш спира времето около него, забързан с неговите заешки дела, в пъти по-важни от нашите.

4. Герои от басни на Иван Крилов

4. Герои от басни на Иван Крилов

Обожавам басни! На Езоп, Лафонтен и Иван Крилов, които често си приличат, смесват героите, но винаги имат нещо мъдро за казване. На Патриаршите езера е разположен не само паметникът на Иван Крилов, но той е заобиколен от цяла колекция малки паметници, изобразяващи сцени от неговите басни.

Герои от басни на Иван Крилов 2По алеята са разпръснати и маймунката, която си играе с огледалото, и малкото кученце, което досажда на слона и хитрата лисица, успяла да излъже враната да пусне сиренцето и вълкът, който примамва малкото агънце.

Герои от басни на Иван Крилов 3

Герои от басни на Иван Крилов 4

5.  Чебурашка и Крокодил Генa

5. Чебурашка и Крокодил ГенaЧебурашка и Крокодил Генa

Истинският рай на съветските и чужди герои от анимации се намира в град Раменское, Московска област. Из улиците и парковете на градчето са разположени Чебурашка, Крокодила Гена, тук се гонят вълкът и заекът от „Ну, погоди!“ и  може да видим разпръснати всички герои от „Мечо Пух“ – Прасчо, Совата, Йори и разбира се, самия Мечо Пух.

Йори

Буратино, Малвина, Пиеро, Карабас Барасбас и разбира се, умната костенурка Тортила са там, а в близост до тях може да видим и героите от руската анимация „Простоквашино“, не толкова популярна в България, но героите й са толкова добронамерени и красиви, че това се предава дори чрез неодушевените скулптори.

Мечо Пух
„Винни Пух“ („Мечо Пух“)
СоватаСовата от „Винни Пух“ („Мечо Пух“)
Карабас БарабасКарабас Барабас от „Буратино“
Костенурка ТортилаКостенурка Тортила от „Буратино“
МалвинаМалвина от „Буратино“
ПиероПиеро от „Буратино“
Ну, погоди!„Ну, погоди!“
Простоквашино„Простоквашино“ 
Просоквашино„Простоквашино“ 

Най-старото укрепление намирано в Северна Америка?

ukrepenie_amerika

На международна конференция, посветена на Франция, във Щатския университет на Флорида двама изследователи са предложили нова хипотеза за местоположението на Форт Каролина, отдавна търсена крепост, построена от французите в Америка през 1564.

„Това е най-старото укрепено селище в Съединените Щати”, каза възпитаникът и историк от Щатския университет Кроу. „Този форт е по-стар от „Свети Августин“, който се счита за най-стария обитаван град в Америка. По-стар е от Изгубената Колония във Вирджиния с 21 години; по-стар  е с 45 години от построения през 1607 г. форт на Джеймстаун и предшества идването на Пилигримите в Масачузетс през 1620 със 56 години.“

Съобщение за откритието на Форт Каролина е направено по време на конференцията „Флорида, Франция и Франкофонския свят”, с домакин Института по съвременни френски и франкофонски изследвания Уинтроп-Кинг и подинститута му занимаващ се с Наполеон и Френската революция. Конференцията отбелязва културните връзки между Франция и Флорида от 16 век.

Изследователи са търсили за останки от Форт Каролина повече от 150 години, но не са намерили местоположение до сега, казва Кроу. Отдавна се смята, че фортът се намира на изток от търговската част на Джаксънвил, на южния бряг на реката Сейнт Джон. Националният мемориал Форт Каролина се намира на изток от моста Деймс пойнт.

Обаче Кроу и сътрудника му, Анита Спринг, пенсиоиран професор по антропология в Университета на Флорида, казват, че легендарния форт всъщност се намира близо до устието на реката Алтамаха в югоизточна Джорджия.

„Това е наистина важна научна работа и е огромна чест да бъде обявена на конференцията организирана от института Уинтроп-Кинг”, каза Мартин Мънро, професор в отдела за Модерни езици и Лингвистика на института. „Това демонстрира висотата на института и работата която правим да промотираме френската култура и франкофонията във Флорида, САЩ, и навсякъде по света.”

Дарин Макмеън, професор по история и член на факултета, изследващ Наполеон и Френската революция, отбелязва, че находката на Кроу и Спринг, както и самата конференция дават ясна представа за силното присъствие на Франция във Флорида и Югоизтока. „От самото начало до ден днешен, французите и франкофоните са играли важна роля в този свят”, казва Макмеън.

„Конференцията ни се стреми да привличе внимание към гореизброеното” Кроу, който получава доктората си по история през 1973 г. от университета на Флорида, заминава за Париж за да проведе изследване в Националната библиотека на Франция. Там той намира карти от 16-ти и 17-ти век които посочват местоположението на Форт Каролина. Някои от картите са били написани на френски от 16-ти век, някои на латински, други на испански и английски.

Кроу е успял да намери френски карти от XVI и XVIII век които съвпадат и показват това което е днешния югоизточен бряг на САЩ.

Друга причина поради която различни  учени твърдят, че Форт Каролина се намира близо до Джаксънвил е защото се смята, че местните индиански племена живели близо до форта са говорели Тимукуанския език, тоест езика на индианците в Североизточна Флорида.

„Доказахме обратното, че индианците живеещи близо до укреплението са говорели на език наречен уалей,” каза Спринг. „Говорещите уалей са живели в района Алтамаха. Не са живели в Североизточна Флорида където е Джаксънвил.”

„Обезсърчаващият поход да се намери форта се е превърнал в нещо като мисия на американските археолози, историци и учени да намерят Светия Граал,” отбелязва тя. „Невъзможността да се намери форта породи съмнение дали въобще е съществувал.”

През 1565 г. испански войници начело на които е бил Педро Менендез са нахлули във Форт Каролина и са изклали около 143 мъже и жени живеещи там. Докато е изучавал парижките архиви Kроу намира карта на „Френска Флорида” от 1685 г., в нея французите показват местоположението на дузини индиански селища близо до укреплението.

Използвайки кординатите от английската карта, Кроу е успял да намери локациите на дузина индиански села които досега са се изплъзвали от погледа на учени и археолози. Постройката намерена от Кроу и Спринг има формата на равностранен триъгълник обграден от ровове и стени. Върха на сградата сочи на североизток, както се е смятало и в първоначалната версия за Форт Каролина. „Следващата стъпка е да направим археологически разкопки, за да потвърдим откритото,” каза Kроу.

За 150 години учените са смятали, че „Френска Флорида” означава Североизточна Флорида която включва Джаксънвил, Лейк сити и Гейнсвил. Изследването на Kроу и Спринг се очаква да даде нов облик на термина „Френска Флорида”.

Кроу споделя, че „Френска Флорида” формира голям овал, който се разпростира от реката Санти в Южна Каролина чак до реката Св. Мария която служи за граница между Джорджия и Флорида.

Източник: www.sciencedaily.com

Приятелите винаги остават

Приятелството

Приятелите със черти познати
не носят на ревера си емблема.
Откриваме ги само по душата,
опора щом ни дават без да вземат.

За себе си мълчат, но ни изслушват,
разделят наш’те грижи, свойте ризи.
Приятелството не е бар задушен,
във който хора влизат и излизат.

Приятелите ни без думи казват
и всички провинения прощават.
Отиват си любови и омрази,
приятелите винаги остават.

Те не ценят по титли и услуги,
а внасят ред в душите ни човешки.
Останалите са в графа „и други”
като допуснати печатни грешки.

Димитър Ценов

Before the rain (1994)

Before the rain

Балканите са едно интересно място където културата, историята и хората са близки – едновременно познати и нежелаещи да се познават, място, пропито с кръв и емоции, чиито камъни помнят и славните битки, и несправедливите победи. Балканите са онова кътче, което иска да върви напред, но трудно се отърсва от старите спомени и мъки – не иска да прощава и не желае да забравя.

Харесвам балканските филми, чиято действителност е близка и далечна едновременно и се радвам, че намерих време да гледам един от най-популярните и сигурно най-награждавани македонски филм – „Преди дъжда“. Сценаристът и режисьор Милчо Манчевски има няколко известни заглавия, но „Преди дъжда“ му носи световна слава, обирайки наградите на фестивалите във Венеция, Пуерто Рико, Стокхолм,  Аржентина, Санкт Петербург, Австрия, Варшава, Торонто и много други. Въпреки, че не успява да спечели номинацията за Оскар за най-добър чуждестранен филм през 1995, само в САЩ той печели 763 847 долара от кинопрожекции.

Филмът е в три части – подобно на пиеса – всяка част разказва определен етап от живота на героите, показвайки ни ту ежедневието на Западната Македония, ту Лондон, ту отново враждата на албанския и македонския народ. Милчо Манчевски предрича военния конфликт от 2001 година, когато етническите албанци започват своеобразен бунт, превземайки едно село след друго и принуждавайки местното неалбанско население да напусне. 4 години преди гражданската война, режисьорът показва една конфликтна ситуация, в която и македонците и албанците от пеленачета се учат да държат оръжие и да го насочват един срещу друг.

Облаците се сгъстяват над младия монах Кирил, който бере домати в градината. Цялото му сърце е отдадено на Бога, докато прибирайки се в килията на манастира не намира едно избягало момиче – Замира – която е убила македонец, наръгвайки го с вила. Кирил напуска манастира, за да отведе далеч Замира, в Лондон при леля си, която е известен фотограф, но по пътя ги настига семейството на Замира и когато тя не се подчинява на дядо си, брат й я убива. В Лондон Ан е раздвоена между съпруга си и талантливия македонски фотограф, който иска тя да тръгне с него за родината му, но тя остава. А Александър се връща за пръв път от 16 години в Македония, за да завари западнало си село, разделено на две. Няма време да се полагат грижи за покъщнината, всяка крачка може да предизвика конфликт – този, в който оръжието се вади за секунди и смъртта е един логичен завършек на деня. В последната част Александър ще изпита на гърба си невъзможността два народа да се помирят, когато у тях липсва желание за това и кръговратът на времето ще се завърти, а над умиращото му тяло ще се сгъстят облаци, докато младият монах Кирил ще бере домати.

И няма да се смеете, няма да се вдъхновите – този филм спокойно и мъдро ще ви припомни за нужда от разбиране и прошка, защото кръвта не се измива с кръв, а обидите не изчезват във времето. Онова, което може да промени тежката реалност е едно чисто и ново начало…

Кой е най-големият вулкан на Земята?

PahoehoeLava_MaunaLoa_Best

Най-големият вулкан на Земята е Мауна Лоа, един от 5 вулкана, които съставят големия остров Хаваи. Когато говорим за най-големият вулкан имаме предвид с най-голям обем и това е Мауна Лоа. Изграден е от около 75 000 куб. метра материал.

Мауна Лоа е активен щитовиден вулкан и учените смятат, че той е изригвал в продължение на близо 700 000 години, той се е издигнал над морската повърхност преди около 400 000 години. Активната магма за Мауна Лоа идва от Хавайската вулканична зона. Но тектоничната плоча бавно отнася масивния вулкан от зоната и той ще угасне в следващите между 500 000 и 1 000 000 години. За последно той е изригнал през 1984 г., а е унищожил къщи и села през 1926 г. и 1950 г.

Вулканът се издига на 4 169 метра над морската повърхност, но това не е истинската му височина. Измерен от морското дъно Мауна Лоа е висок над 9000 метра – по-висок от връх Еверест. Но Мауна Лоа не е най-високият вулкан, такъв е неговият съсед – Мауна Кеа, който е по-висок с 40 метра.

Mauna_LoaВулкана Мауна Лоа, снимка: kaseyhawaii.blogspot.bg

Най-големият вулкан в Слънчевата система не е на Земята, а на Марс. Олимп на Марс е висок 27 км и има 100 пъти повече материал от Мауна Лоа.

Източник: nauka.bg
Основна снимка: Вулканът Мауна Лоа, снимка: Gordon Joly

Колко е голям Плутон?

Pluto

Мисията Ню Хорайзънс на НАСА отговори на един от основните въпроси относно Плутон, а именно на този, касаещ размерите му. Учените, работещи по мисията, откриха, че е с диаметър от 1,473 мили (2,370 км), като че ли малко по-голям от множеството предшествуващи откритието приблизителни изчисления. Изображенията, придобити с разузнавателния снимачен апарат с дълъг обсег LORRI (Long Range Reconnaisance Imager), бяха ползвани като база за достигане до това изчисляване. Резултатът потвърждава това, което вече се беше подозирало и преди: Плутон е по-обширен от всички останали познати обекти в Слънчевата система, намиращи се отвъд орбитата на Нептун.

Портрет от последното доближаване. Плутон и Харон излагат на показ поразителен цвят и контраст на яркостта на това комбинирано изображение от 11 юли, показващо черно-бели изображения с висока резолюция, заснети от LORRI, оцветени с данните на Ралф, събрани от последното завъртане на Плутон. Цветните данни, биващи върнати обратно от космическия апарат сега предстои да обновят тези снимки, довеждайки цветовия контраст до по-ярко изразен фокус.

Мисията Ню Хорайзънс на НАСА отговори на един от най-основните въпроси относно Плутон, а именно на този, касаещ размерите му.

Учените, работещи по мисията откриха, че е с диаметър от 1,473 мили (2,370 км), като че ли малко по-голям от множеството предшествуващи откритието приблизителни изчисления. Изображенията, придобити с  разузнавателния снимачен апарат с дълъг обсег LORRI (Long Range Reconnaisance Imager), бяха ползвани като база за правене на това изчисляване. Резултатът потвърждава това, което вече се беше подозирало и преди:  Плутон е по-обширен от всички останали познати обекти в Слънчевата система, намиращи се отвъд орбитата на Нептун.

„Размерите на Плутон са били причина за дебати, датиращи още от самото му откриване през 1930. Ние сме подбудени най-сетне да закопаем този въпрос”, спомена ученият, участващ в задачата Бил Мъккинън от университета в Уошингтън, Сейнт Люис. Пресметнатата наново големина на Плутон означава, че неговата плътност е малко по-ниска от това, което преди се смяташе за нея и фракцията лед във вътрешността на планетата е малко по-висока от предполагаемото. Също така, най-ниският слой от атмосферата на Плутон, наричан още тропосфера е по тънък и плитък, отколкото се мислило, че е.

Измерването на размера на Плутон е било предизвикателство продължило десетилетия поради усложняващи фактори, произлизащи от атмосферата му. Неговата най-голяма луна Харон е лишена от солидна атмосфера е нейният диаметър е бил по-лесен за определяне с използването на наземни телескопи. Наблюденията на Ню Хорайзънс потвърждават предишните приблизителни пресмятания,  751 мили (1208 км) на ширина.

LORRI се е фокусирал върху две от по-малките луни на Планетата – Никс и Хидра.

„Знаехме си още от времето, когато замисляхме нашето прелитане, че ще бъдем в състояние само да изучаваме малките луни в детайли едва за няколко дни преди най-близкото приближаване.” Рече главният р ъководител на изследването Алън Стърн от Югозападния Институт за изследване Боулдър Колорадо „Сега, дълбоко навътре в Плутониевата сфера на влияние, този удобен момент е настъпил”.

Никс и Хидра бяха открити с помощта на телескопа Хъбъл през 2005. Дори и за Хъбъл те изглеждаха като светлинни точки и по същия начин изглеждаха и за Ню Хорайзънс допреди финалната седмица от приближаването до Плутон. Сега, последните изображения заснети от LORRI показват изглеждалите умалени преди спътници не като точици, а като видяни достатъчно добре луни, за да добият мярката на собствените си размери. Никс се очаква по изчисленията да бъде 20 мили (около 35 километра) на ширина, докато Хидра по груби изчисления е 30 мили (приблизително 45 км) на ширина. Тези размери водят учените от мисията до заключението, че техните повърхности са доста ярки, може би, поради наличието на лед.

Какво остава за двете малки луни на Плутон Керберус/Церберус  и Стикс? По-малки и неясни от Никс и Хидра те е по-трудно да бъдат измерени. Учените, ръководещи мисията би трябвало да са в състояние да определят техните размери с помощта на наблюдения, които Ню Хорайзънс ще извърши в рамките на прелитането и ще предаде до Земята към по-късна дата.

Превод: Александър Павлов
Източник:  www.sciencedaily.com
Източник: nauka.bg