Птиците от семейство Совови са невероятни същества. Често се използват като синоним на мъдрост, но тези снимки показват много повече от това, те могат да бъдат грижовни, любопитни, смешни и направо изумителни.
Бялата сова е разпространена в тундрата на Северна Европа, Азия и Америка. След бухала тя е най-едната сова. На дължина достига 53-66 см. при тегло 2,5 кг, като най-често мъжките са по-дребни. При много студени зими белите сови могат да се забележат на юг в Полша, Унгария, а дори и може да се види и у нас.
Тази бяла сова е по-скоро пъстра, отколкото бяла, това се дължи на факта, че през периода на мътене окраската им се променя и служи за маскировка сред тревите и камъните.
Доказателство за забравен древен език, който датира от преди повече от 2500 години, до времето на Асирийската империя, е бил открито от археолози работещи в Турция.
Изследователи работещи в Зиярет Тепе (Ziyaret Tepe), вероятното местонахождение на древния Асирийски град Тушан (Tušhan), вярват че езика е бил говорен от депортираните, които идвали от планината Заргос, на границата между сегашните Иран и Ирак.
Придържайки се към широко разпространената политика в Асирийската Империя, тези хора насила са били премествани към техните родни места и се заселват там където е сега югоизточна Турция, където са били карани да работят за построяването на новия пограничен град и да обработват неговия хинтерланд.
Доказателството за езика, който са говорели идва от една единствена глинена плоча, която се е запазила след като се е опекла в пожара, който е разрушил двореца в Тушан, по някое време в края на VIII в. пр. Хр. Изписана с клиновидни знаци, плочката е списък от имена на жени, които са били свързани с двореца и местната Асирийска администрация.
„Запазени са около 60 имена.“ – казва д-р Джон Мак Гинис от института за археологически изследвания Мкдоналд към Университета Кеймбридж (Dr John MacGinnis, from the McDonald Institute for Archaeological Research, University of Cambridge) – „едно или две са всъщност Асирийски и още няколко може да принадлежат на друг език от този период, като Лувийски (Luwian) или Хурийски (Hurrian), но по-голямата част от имената принадлежат на преди неизвестен език.“
На 12.04.1961 г. в Съветския Съюз бе изведен в околоземна орбита първият в света космически кораб-спътник „Восток“* с човек на борда. Неговият пилот-космонавт е гражданинът на СССР, летецът майор Юрий Алексеевич Гагарин.
Стартът на космическата ракета премина успешно и след набирането на първа космическа скорост и отделянето на космическия кораб от ракетата-носител, корабът-спътник започна своя свободен полет в орбита около Земята.
По предварителни данни, периодът на обиколката на кораба-спътник около Земята ще продължи около 89-90 минути; минималното разстояние от повърхността на Земята (в перигей) ще бъде 175 км., а максималното разстояние (в апогей) ще бъде 302 км.; ъгълът на наклон на плоскостта на орбитата спрямо екватора ще бъде 65 градуса и 4 минути.
Тежестта на космическия кораб-спътник, заедно с пилота в него, е 4725 кг., без да се взима предвид теглото на ракетата-носител.
С космонавта е установена и поддържана двустранна радиовръзка. С помощта на радиотелеметрическа и телевизионна системи се наблюдава състоянието на космонавта по време на неговия полет.
По време на извеждането на кораба-спъник „Восток” в орбита другарят Гагарин се е чувствал удовлетворително, а в момента се чувства добре. Системите, обеспечаващи необходимите жизнени условия в кабината му функционират нормално.
Модел на „Восток“ 1
Полетът на кораба-спътник „Восток“ с пилот космонавта Гагарин в орбита около нашата планета продължава.
По получени данни от борда на космическия кораб „Восток“, в 9:52 ч. по московско време, пилот-космонавтът майор Гагарин, прелиташе над Южна Америка. Той споделя: „Полетът протича нормално, чувствам се добре.“.
В 10:15 ч. по московско време пилот-космонавтът майор Гагарин, прелитайки над Африка, сподели: „Полетът протича нормално, добре понасям състоянието на безтегловност.“.
В 10:25 ч. по московско време, след облетяване на нашата планета – Земята, в съответствие със зададената програма, космическият кораб-спътник с пилот космонавтът майор Юрий Гагарин започна да се снижава и да се приземява над територията на СССР.
Полетът му бе с времетраене от час и 48 мин. Другарят Гагарин се приземи на колхозно поле в Саратовска област.
Илюстрация показваща полета на Гагарин около Земята.
ТАСС, 12.04.1961 г.
Спомени на Владимир Худаков – заслужил работник от ракетно космическия отрасъл на СССР
Съветският космически кораб „Восток 1” изпраща първия човек в Космоса – Юрий Гагарин на 12.04.1961 г., С кораба „Восток 6” пътува Валентина Терешкова, първата жена, летяла в Космоса.
От времето на 108-те минути слава на другаря Гагарин изминаха много години. Човечеството ще помни вечно датата 12.04.1961 г. Вероятно, всеки човек ще помни тази дата. За нас – ракетно-космическите работници – този ден е празник.
Това бе удивително време. Ето няколко щрихи и от мен… На нашата група, ръководена от главния конструктор – др. А. Исаев, беше поръчано да проектира спирачна двигателна установка (ТДУ), която ще трябва да извади космическия кораб от орбита. Буквално за няколко дни бяха начертани пет варианта и бе избран един от тях. И така, в минимални срокове и под огромо напрежение, с голям ентусиазъм и с твърда увереност в успеха, ние се справихме блестящо.
Отделът по космически апарати по онова време бе оглавен от др. Михаил Клавдиевич Тихонравов, начальник на сектора за пилотируеми космически кораби беше космонавтът Константин Феоктистов. Година след създаването и пускането в действие на първите изкуствени спътници, беше взето решение да започне разработването на космически апарат, който да бъде пилотиран от човек. През пролетта на 1959 г. бяха готови чертежите за кораба и отсеците му, а през лятото беше готова цялата техническа документация по проекта. През следващата – 1960 – година се състояха първите безпилотни полети на кораби-спътници. Всички работехме с огромен ентусиазъм. Не ми се иска да правя предположения как всичко това бихме го създали днес.
Ракетно-космическата система „Восток” бе създадена под вещото ръководство на академик Сергей Павлович Корольов, виден учен и велик конструктор, завинаги запечатан в историческите записки от онези години. Този човек положи началото на осъществяването на най-величествената мечта на човека – да полети в Кососа.
Говорейки за подвига на Юрий Гагарин, винаги трябва да помним, че именно Сергей Павлович избра Юрий, той си го обичаше много, имаше го като свой син. На Сергей Корольов принадлежат думите: „ Юра е олицетворение на вечната младост на нашия народ. В него щастливо се съчетават природно мъжество, аналитичен ум и изключително трудолюбие. Ако нашият народ получи надеждно образование, от него ще излязат едни от най-великите учени на нашето време.”
Някой беше казал: „Трудно е да се каже кое е възможно и кое – невъзможно. Мечтите на вчерашния ден са надежди на днешния и реалности на утрешния.”
Ще припомня и думите на Константин Циолковски: „Земята е люлка на човечеството, но човекът не може вечно да живее в люлката си.”
Около 75% е така наречената „тъмна енергия“, която е отговорна за ускоряващото се разширяване на пространството; 21% представлява „тъмна материя“ и едва около 4% от вселената е обикновената материя под формата на газ, звезди, планети и т.н. Учените още са доста далече от разбирането на истинската същност на „тъмната енергия“ и „тъмната материя“, но в последните години се правят доста точни модели на разпределението на „тъмната материя“.
Понякога имаме нужда от здрава доза цинизъм, за да преглътнем поредната житейска несправедливост. Тогава посягаме към някоя от книгите на Чарлз Буковски и само страници по-късно, разбираме, че всичко е наред. Американският гений, писал в стила на „мръсен реализъм“ – описва събитията и персонажите с подчертано груба и дори агресивна прямота, има навика да казва истината в очите.
Ето и 22 заключения, които той сподели с нас и направи света по-поносим. И хубав.
Проблемът на съвременния свят е, че възпитаните хора са пълни със съмнения, а идиотите изпълнени с увереност.
Добре е да имаш къде да отидеш, когато всичко е зле.
Докато мъжете гледат футбол, пият бира или играят боулинг, жените са тези, които мислят за нас, съсредоточават се, изучават и решават: дали да ни приемат, да ни изхвърлят, да ни заменят, да ни убият или просто да ни оставят.
Ако не можеш да бъдеш джентълмен, поне не бъди прасе.
Писателите – това са отчаяни хора и когато в живота им се появи надежда, те престават да бъдат писатели.
На 25 всеки може да бъде гений. На 50 трябва все нещо да си направил.
Някои хора не могат да откачат – и имат ужасно скучен живот.
Ако ти се получи да излъжеш някого, това съвсем не означава, че той е глупак. Значи, той ти се доверил повече, отколкото го заслужаваш.
Депресията и самоубийствата често се оказват резултат от грешна диета.
Всичко вървеше добре, но неизвестно накъде.
Не вярвам, че може да подобрим света. Вярвам, че можем да не го направим по-лош.
Намери това, което обичаш и му позволи да те убие.
— Аз мисля, че трябва да се пийне. — Да пийнат трябва почти всички, само че те не го знаят.
Разликата между живота и изкуството е, че изкуството е по-поносимо.
Точно това е проблемът с пиенето. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо.
Смелостта е въпрос на стил в една безнадеждна ситуация, каквато е животът.
Добрият писател знае кога да не пише.
Ако един човек не може да напише любовен разказ, от него няма полза.
Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха.
За да спасим света, трябва да спасим всеки човек по отделно и един по един. Да спасяваш всички е романтизъм или политика.
Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.
Дори и хиляди пъти да си прав, какъв е смисълът, ако жена ти плаче.
Обожаваме пътешествията и разбира се, пълним картите на фотоапарата със снимки от всяка дестинация, която добавяме към нашата карта. Една млада дама обаче преобърна усещането ни за пътуване със своя нестандартен начин да събира спомени от различни места. В разрез със съвремието, Тереза Лим не снима местата, които посещава, вместо това тя остава там за час, час и половина – време, достатъчно, за да бродира малка картинка на мястото. 24-годишната Тереза завършва „Мода, текстил и дизайн“ в Колежа по изкуства Lasalle и в свободното от пътуване време, работи за H&M, Swarovski and Gucci, a когато не бродира, се посвещава изцяло на илюстрацията.
Казва, че идеята да бродира местата й дошла, когато при едно от пътуванията в Австрия, батерията на телефона й свършила и тя останала с празни ръце. Или почти. Защото в чантата си Тереза винаги носи комплект за бродиране и така се получила първата бродерия, една от 20-те, които вече са били показани като специална изложба в Сингапур, Хонконг, Банкок, Япония, Австралия и Европа. Тереза не продава нито една от бродериите. „Отнасям със себе си мъничък Колизеум“, пише тя към снимката на бродерията си от Рим, а ние сме сигурни, че нейния Колизеум е 1000 пъти по-ценен от всички, които се продават от уличните търговци. Вижте и част от местата, които е посетила Тереза.
Понякога в работното ни време се раздира от телефонни обаждания, електронни писма, молби на колеги и задачи от шефа и на финала усещаме, че мозъкът ни започва да кипи, а коефициентът на полезно действие спада до нула. Следва застояване след края на работния ден, за да довършим проектите си или още по-лошо – довършваме ги у дома, между вечерята и страстното желание да си починем. Вместо това стоим будни до късно, ставаме рано и не се наспиваме. И тъй като никой от нас не иска да се чувства преуморен, предлагаме пет лесни стъпки, които ще ви помогнат да подреждате по-лесно задачите и да си почивате добре вечерно време.
Не удължавайте работния ден
Продуктивността ви няма да се подобри, ако прекарате повече часове на работното място. Ако смятате, че оставайки по-дълго ще свършите повече неща, грешите. Това, което ще постигнете е гарантирана умора и по-малко време за себе си и за възстановяване на силите за следващия работен ден. А не забравяйте, че умората се натрупва, тръгвайте си навреме.
Не правете всичко сами
Казано по-лесно – търсете си помощници. Не може да направи всичко абсолютно сам, а и няма нужда от това. Научете се да делегирате дребни, лесни, но времеемки задачи, за да можете да се съсредоточите върху главните задачи. А и в екип винаги се работи по-бързо и по-качествено, стига да ръководите хората си добре.
Забравете перфекционизма
Изследванията показват, че перфекционистите инвестират двойно повече в изпълнение на всичките си задачи. А освен това, фокусирани върху детайла, те често губят поглед върху общата картина и тръгват в грешна посока. Бъдете реални, земни, отлични, но не перфектни.
Автоматизирайте задачите си
Част от задълженията ни може да се извършват автоматично. Ако работата ви изисква провеждане на еднообразни телефонни разговори – може да си съставите наръчник с отговори на често задаваните въпроси. Същото може да направите и с е-мейлите. Запазете вдъхновението за останалите задачи.
Разрешете си почивка
Спрете работата и си позволете да останете сам за малко. Медитирайте. Дишайте или просто наблюдавайте света наоколо. Време, прекарано насаме със себе си в кратко бездействие със сигурност ще даде глътка кислород на мозъка ви, ще подобри работата на мозъка, паметта и настроението.
Девизът на този чаровен азиатец висок 172 см е „Няма страх, няма дубльори, няма равни.“ Вероятно затова няма човек, който да не е гледал поне един филм с Джеки Чан и да не се усмихва, когато чуе името му. Преминал през трудности да пробие в кино индустрията на Азия, а след това в Холивуд, 62-годишният Джеки Чан продължава да работи ежедневно и с усмивка.
Ето и няколко от съкровените му тайни:
Джеки Чан е китайски актьор, режисьор, продуцент, сценарист, специалист по бойни изкуства, певец и каскадьор. Роден е през 1954 година и истинското му име е Чан Кун-сан, което означава „роден в Хонг Конг“.
Джеки Чан не е успял да завърши 1 клас в основното училище, когато родителите му го записват в China Drama Academy, където той прекарва следващите 10 години.
Джеки Чан е работил като бияч в клуб и след пореден побой прекарва два дни да намести изкарана кост от китката си, докато не разбира, че това е нечий чужд зъб забил се в ръката му.
Ежедневната тренировка на Джеки продължава 3 часа и включва бягане на 8 километра, лицеви, клякания, вдигане на тежести и разработка на основни движения от бойните изкуства. Джеки спи по 5-6 часа на денонощие, не пие алкохол и кафе, не пуши, предпочита риба и зеленчуци, а месото избягва, защото на следващия ден ще трябва да се „накаже“ с допълнителни 20 минути бягане.
Джек Чан е отличен със звезда на Алеята на славата в Холивуд.
Джеки винаги работи със свой екип каскадьори, който създава още през 1985 година. След снимките на „Полицейска история“ много от работещите с него каскадьори отказват да работят с него заради ритъма и опасностите и тогава Джеки си набира екип, с който успешно работи 20 години. Всички те са тренирани и обучавани от самия него, а в случай, че някой от тях пострада по време на тренировки или снимки, Джеки поема изцяло разходите по лечението му.
Той е единственият актьор, който няма застраховка живот, защото всички фирми не се решават да му направят застраховка. Причината е, че прави всичките каскади сам и постоянно има инциденти по време на снимките.
В началото на своята кариера Джеки Чан е каскадьор във филмите на Брус Ли, а за цялата си кариера е чупил носа си три пъти, сериозно е наранявал коленете си, изваждал е двете си рамене, таза и гръдната кост, чупил е бедрата си, като е заставал между две блъскащи се превозни средства.
Джеки Чан е единственият азиатец, когото може да откриете в Музея на Мадам Тюсо. Единственото условие, което е поставил – да не го направят в заплашителна бойна поза, а като обикновен и дружелюбен човек, за да не плаши хората.
Той участва в повече от 120 филма, сценарист е на 15 и режисьор на 17 от тях. Продуцира 43 филма, а в повечето филми е и каскадьор. За филма „Китайски зодиак“ (2012) Джеки Чак влиза в рекордите на Гинес, защото по време на снимките заема повече от 15 различни длъжности на снимачната площадката – сред които фотограф, режисьор, оператор и други…
Джеки Чан се е обучавал на класическо пеене и издава 20 музикални албума, като пее на повече от 5 езика, между които мандарин, японски, корейски, кантонски, английски и др. и е автор на някои от песните към филмите, в които участва.
Джеки Чан може да счупи 12 бетонни блока с юмрук, докато държи яйце във вътрешността на ръката си без да го счупи. Може да видите сами как го прави в това видео.
За снимките на филма „Доспехите на бога“, Джеки скача от самолет и се приземява върху летящ балон. По време на снимките на този филм, Джеки си удря главата в камък и пръсва черепа си. Сега той е горд притежател на пластмасова тапа в черепа и продължава да извършва всички каскади без дубльор.
Джеки е изработил система за комуникация със своя екип каскадьори. По време на снимките, те си общуват чрез специфично грухтене, за да не прекъсват кадъра.
Основал е обучителен център за каскадьори Sing Kar Pan за добре обучени професионалисти и доверени хора, които да участват в неговите филми.
Джеки Чан не харесва филмите „Час пик“, защото в тях не се оценяват бойните изкуства, а самият той не разбира американския хумор. Съгласява се да участва в тях заради голямата сума пари, която му предлагат, а именно след тях Холивуд го забелязва и той става истинска звезда.
Момент от филма „Час пик“
Джеки няма прислужници или шофьори. Чистене, пране, гответе – всичко това той прави сам.
Джеки притежава малка къща в Бевърли Хилз с 4 спални, огромен гараж и басейн. В Китай, актьорът има няколко къщи, като всяка от тях има тайни входове и тунели.
Синът му Джейси Чан, който многократно е бил задържан с наркотици и получава множество обвинения за притежание и употреба на наркотични вещества, няма да получи нито долър от баща си. На въпроса „Защо?“, Джеки Чан отговоря простичко с „Ако той сам не може да спечели пари, то само ще изхарчи моите.“
Освен сина Джейси Чан със съпругата си Лин, Джеки Чан има още едно дете – дъщеря, която се ражда след извънбрачна афера с мис Азия 1990 Elaine Ng Yi-Lei. Джеки публично признава детето и иска прошка от семейството си.
Във филмите на Джеки няма насилие, еротични сцени, псувните и обидни думи се появяват много рядко и почти няма кръв. Всичко това не е случайно и основно изискване на Джеки, който иска филмите му да се гледат от деца и жени без да изпитват притеснение и неудобство.
Джеки отделя много от средствата си за благотворителност. В началото той само е дарявал пари, но по-късно създава „Фондация Джеки Чан“, която осиновява 10 деца, взима под своето крило 50 китайски сирачета, поема няколко стипендии в различни университети, заплаща лечение на деца, болни от рак, финансира работата на „Болницата Джеки Чан“ и ежегодно дарява пари на училище по кунг фу.
Ски курорт във Франция дава възможност на своите посетители да отседнат в един от своите лифтове на 2 738 метра надморска височина.
Екипът на ски курорт Courchevel във Франция превърн кабинковият лифт, в напълно обзаведени луксозни хотелски стаи с две легла и въпреки че няма баня – гледката е невероятна.
В двата края на лифта има тоалетна и това внася малко неудобство за гостите, но за сметка на това и през деня, и през нощта – гледката е просто феноменална и най-вече променяща се непрекъснато, тъй като стаята не спира движението си денонощно.
Научаването на чужд език не е лесна задача, а за повечето хора свободното говорене на език е кошмар. Въпреки това, има индивиди, твърде вещи в няколко езика. Това са полиглотите. За полиглот, според най-свободното и непридирчиво мнение, се счита този човек, който говори поне 2 чужди езика (освен родния) и разбира някои други езици. Докато, според други, полиглот е човек, който говори свободно поне 4 езика и разбира поне още 6, тоест трябва да владее (в някаква степен) над 10 езика.Тези хора изпитват ненаситен апетит за езици и са нещо като лингвистични наркомани. Специалистите все още се потят над тайната на полиглотите. Не са я открили нито неврофизиолозите, нито психолозите, нито лингвистите, нито психотерапевтите. Обяснението на феномена се крие най-вероятно в мозъчни структури, все още недостъпни за науката.
Има стари, мъртви езици – като древногръцкия и латинския, но и днес непрекъснато изчезват малки езици, говорени от неголеми общности. Смята се, че над 3000 езика може да отмрат още през този век.
Опазването на езиците като израз и основа на културната идентичност е основна цел както на ЕС, така – и на ЮНЕСКО. Неслучайно ООН обяви 2008 г. за година на езиците. Само шест езика са избрани от ООН за световни езици – английския, френския, испанския, арабския, мандарин (китайския) и руския. В 27-те страни на Европейския съюз се употребяват общо 23 официални езика, включително – и българския (разликата в бройката е заради използването на английски, немски и френски в по няколко държави.) Впрочем българският език е в сърцето на стария континент още от времето на Кирил и Методий (IX-ти век), неслучайно обявени за покровители на Европа.
Малко древни езици имат запазени текстове в писмена форма, което прави реконструкцията им изключително трудна.
Разработен е нов инструмент, който може да възстанови мъртви езици, отмрели отдавна.
Изследователи са създали софтуер, който може да възстанови древните протоезици, от които са се развили нашите съвременни езици.
За тестване на системата екипът е използвал 637 езика от австронезийската група езици, които в момента се говорят в Югоизточна Азия, в части от континентална Азия и в района на Тихия океан, и е пресъздал онзи праезик, от който те са произлязли. От базата данни, разполагаща с 142 000 думи, системата е успяла да пресъздаде праезика, от който тези днешни езици произлизат. Учените смятат, че на него се е говорело преди около 7000 години.
Работата им е публикувана в Бюлетин на Националната академия на науките.
В момента езикови реконструкции се извършват от множество учени-лингвисти, но процесът е твърде бавен и трудоемък, а компютърният метод дава много по-бързи резултати.
Дан Клайн, професор в Университета на Калифорния, Бъркли, споделя: „Твърде много време отнема на хората да прегледат всички налични данни. Днес по света се говори на 6912 живи езика. Общо обаче населението на Земята говори на около 40 000 езика, като цифрата включва и диалектите. Всеки език съдържа хиляди думи и множество граматични правила. Езиците се променят постепенно с течение на времето. Ще отнеме стотици човешки животи да се изучат всички различни промени, които са се случили през вековете във всеки един език или диалект. Точно тук на помощ идват компютрите. Звуковите промени са следите, които човек или компютър би могъл да намери.“
Днес учените са в състояние да възстановяват езици, които датират от хиляди години, но все още е под въпрос дали някога ще бъде възможно да се отиде още по-назад и да пресъздаде праезикът, от който всички други езици са еволюирали, или дори да се разбере дали такъв език изобщо е съществувал.
Този сайт използва ‘бисквитки’ (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.ПриемамПрочети повече
Правила на поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Модел на „Восток“ 1
Илюстрация показваща полета на Гагарин около Земята.
Съветският космически кораб „Восток 1” изпраща първия човек в Космоса – Юрий Гагарин на 12.04.1961 г., С кораба „Восток 6” пътува Валентина Терешкова, първата жена, летяла в Космоса.
Kirmes Laufersweiler
Заливът Халонг, Виетнам
Айфеловата кула, Париж
Лувърът, Париж
Старият град на Прага, Чехия
Биг Бен, Лондон
Джеки Чан в Музея на Мадам Тюсо
Момент от филма „Час пик“
Jackie Chan и Elaine Ng Yi-Lei
Надпис на асирийски