Автор: Ирина Цветанова

Какво всъщност са диетите и нарушенията в храненето. Много често ние стигаме до стриктно спазване на диети, но за голямо съжаление не се запитваме какво всъщност представляват те, какво ни кара да ги спазваме, техните добри и лоши ( както физиологични така и психически) страни.
Диетите това са умишлени нарушения в храненето на хората от мъжки и женски пол, от различни възрасти, поредица физиологични, психически, лечебни причини. Напоследък нарушенията на храненето и дискусията за техните възможни причини имат запазено място в съзнанието на обществеността и медиите.
Нека да разгледаме диетите от тяхната положителна страна. Това са така наречениете лечебни диети. Хора с наднормено тегло, което им пречи от физиологична, здравословна гледна точка, спазват предписанията на лекарите за лечебни диети. Хората болни от диабет също се налага да спазват определен тип лечебни диети от които те самите се чувстват по-добре здравословно. Може също да се каже, че диетите дадени от специалист диетолог, не са вредни, а напротив те може да са доста полезни за организма на човека. Те се препоръчват индивидуално на всеки, след направен преглед на неговото физиологично състояние и в зависимост от него, от килограмите и реакциите на организма му.
Ако разгледаме диетите от отрицателна гледна точка, то трябва да споменем тяхната физиологична и психична вреда при мъжкия, женския пол и в детска възраст. Или това са всички онези диети, не лечебни, не предписани от лекар или диетолог.
При мъжете по-често срещани са така наречените протеинови диети, които съчетани с много чести и усърдни физически тренировки извайват, подчертават мускулатурата. Както за жената е прието да е нежния, слаб пол във всяко едно отношение, така и мъжа е силния психически и физически пол, според голяма част от обществото. Така в него се заражда постоянната потребност за доказване чрез действия и поведение и показване, излъчване чрез физиката на сила.
Жените са най-податливи и най-големи потребители на диети. При тях от физиологична гледна точка те причиняват множество нарушения и усложнения на здравето. Получава се един значително сериозен стрес на организма, който може да причини хормонален дисбаланс, проблеми със стомашно чревния тракт, язви, анорексия и булимия. За последните две заболявания може да се каже , че се разглеждат от психосамотиката. При тях се наблюдава паталогично състояние, което причинява силно нарушение на физиологията. Срещат се предимно при жените. Те се интерпретират в повечето случаи като ”странични ефекти” на обществото на преуспяващите. Това налагане по-силни критерии на засегнатите, по правило млади жени, с лавината от професионални (при балерините например) и лични задължения, за общоприетия идеал за стройна фигура. Независимо от критичното отношение на медиите, списанията за жени продължават да пропагандират диети и да рекламират диетични продукти. Разпънати междусвръх изобилието от хранителни продукти, от една страна, и рецептите за отслабване от друга, младите жени все по-трудно успяват да запазят естественото си отношение към храненето и вътрешния мир със себе си.
Нарушенията на храненето причинени от спазване на безотговорни диети не са опит да се компенсира емоционален дефицит от детството или самотата, а още по-малко ”само” отказ на младите жени да пораснат. Те са предизвикателство към разума, знанията и чувствата на обкръжението на засегнатите. Въпреки неизбежните фрустрации, пристъпите на страх и безпомощност, проблемите, произтичащи от хранителните нарушения, не са поучителни и са неразрешими в най-съществените си аспекти.
Нарушената хранителна последователност може да се характеризира с различни модели на поведение. Ограничаване означава, че за да намалят телесното си тегло или да предотвратят повишаването му, засегнатите съзнателно приемат по-малко количество храна.
Пристъпите на преяждане или на ”вълчи глад” се дефинират по следния начин:

а) поглъщане на голямо количество храна за определен период от време (напр. в рамките на два часа)

б) чувството, че по време на този епизод губим контрол над хранителното поведение.

Съществуват различни методи за регулация или манипулация на телесното тегло: освен гладуването, част от засегнатите се опитват да ограничат храната, злоупотребявайки с т. нар. медикаменти за потискане на апетита. Прекомерната физическа активност и спортовете също се използват като възможност да се ”изразходи” приетата в повече енергия, но за голямо съжаление, поради мързела на хората, този ( най-полезен за здравето метод) се използва изключително рядко.
Дори много слаби жени се изживяват като ”твърде дебели”, същевременно съществуват изразени страхове от наддаване на теглото (”фобия от килограмите”). Съществува и автоагресия, която подтиква към умишлен глад с цел самонаказание, търсене на внимание, съпричастност, съжаление от социума.
Нека да помислим от къде се получават тези проблеми с храненето и потребност от диети при жените. Слабата, елегантна, нежна женска фигура, която характеризира образа на хубавата и желаната жена е една от главните мисли с които живее тя през целия си житейски път. Това е образа на жената от векове насам и е насаждан от обществото с поколения. Редом с това, че жената трябва да е майка, тя също трябва да притежава тази елегантна външност за да бъде по- впечатлителна, забелязвана, желана. Така тя е по-обгрижвана и задоволена с внимание не само от съпруга си, а и от заобикалящата я мъжка част на обществото. Това е осъзната потребност и желание за по-добра интеграция в обществото още от ранно детство в съзнанието на малкото момиченце, с времето ( особено в периода на пубертета) тази потребност се увеличава драстично и остава като трайна такава при вече зрялата жена. Съществуват редица причини подтикнали това желание. Първа и изключително значителна причина е вниманието на индивидите от мъжки пол. Елегантната физика е важен фактор за изграждането на самочувствие у жената породено от вниманието на мъжете към нея. Както и за създаването и съхранението на бъдещо семейство. Наднорменото тегло поражда чувство за отхвърленост, самота, страх от изоставяне, ниско самочувствие, неудовлетвореност, неувереност. Това в много голяма степен влияе и на една от основните потребности – сексуалната. Комплексираната жена, провокирана от„грозното си” голо тяло, не може да се отпусне и да изрази себе си в леглото по време на сексуалният акт. Този тип жени не харесват, не възприемат себе си и подценяват своите добродетели. Това ги прави обект на подигравки в детството, не забележими и не креативни в зряла възраст. Така диетите стават единственото спасение от това положение. Закръглената жена подценява вредата от диетите. Тя е засенчена от потребността за внимание, самочувствие и увереност която ще и донесе резултата от въпросната диета. Тук се получава ефектът йо-йо който е добре познат. В резултат от диетата организмът изгладнява и при започване на нова консумация на храна, той си набавя не само необходимите му хранителни вещества, а и запаси за следваща такава. Така освен големия стрес на организма и множеството нарушения и заболявания, които се получават в резултат на глада, за изключително кратко време се качват двойно повече килограми . Освен физиологичната травма се получава също толкова, дори и по-голяма психологична такава. Тези споменати по-горе негативизми в съзнанието се връщат в по-голяма степен и към тях се прибавя и чувството за неудовлетвореност към себе си и личността си. В много голям процент от случаите жената дори започва да изпитва и известна неприязън към себе си като личност.
От професионална гледна точка (относно работното място) наднорменото тегло или ниското самочувствие и страх от отхвърляне причинени от него, правят жената неприемлива в обществото и много слабо интегрирана, незабележима. Нейните мисли, идеи и работа не се взимат под толкова голяма внимание , защото ниското й самочувствие и неувереността не позволяват свободното изказване и защита на мнение.
От друга гледна точка, тези лични и социални проблеми на жената, крият една голяма опасност за начина на възпитание върху нейните деца. Дълбоко афектирана, майката може да направи проекция на нейното собствено състояние върху децата и да започне да им налага да спазват диети с цел предотвратяване на наднормено тегло.
От детска гледна точка може още да се споменат така наречените диети които са модел на поведение от другите деца или възрастни. Това е подражателно поведение, което изисква спазване на дадена диета с цел приобщаване в някоя групичка (не искам да съм различен/на от останалите, защото така няма да ме приемат) или подражание на възрастен човек, имащ някакъв вид влияние над детето (искам да съм като мама/тати, искам да бъда като някоя известна личност).
От друга страна много голяма част от децата спазват диети, подтикнати от подигравките, подхвърлянията на съучениците, връстниците им.
Мисля, че наднормените килограми са и ще са проблем за хората със слаба воля и тези които не осъзнават, че е по-добре да се преборят с килограмите трайно отколкото бързо. Най- ефективната и полезна диета е преодоляването на мързела и повишаването на волята и динамиката на живот. Осъзнаването на потребността от спорт и повишаване на тонуса по един или друг начин. Време е да кажем „НЕ” НА ГЛАДУВАНЕТО и „ДА” НА ДИНАМИЧНИЯ НАЧИН НА ЖИВОТ.

Източник: nauka.bg

Науката за бащинството дава отговор на въпросите: Защо значението на бащата за развитието на децата е толкова голямо? Защо често влиянието му върху развитието на децата е по-голямо от това на майката?

От десетилетия психолози и други изследователи повтарят, че връзката между майка и дете е най-важното нещо в живота на детето. Затова те концентрират изследванията си върху тези отношения и майките по принцип обират облагите и похвалите за развитието на децата си. Или пък – вината.

В рамките на последните няколко десетилетия учените най-накрая започнаха да признават още нещо, което изглежда съвсем очевидно – значението на татковците. Мъжките тела, подобно на женските, се променят от родителството и стилът на бащинство се отразява на децата поне колкото този на майките, ако не – и много повече.

Роналд Ронър и колегите му от Университета в Къненктикът анализират множество изследвания за родителството, събирани с години по целия свят. Съвсем не е изненадващ фактът, че родителите оказват огромно влияние върху своите деца. Когато едно дете се чувства отхвърлено и необичано от майка си и баща си, то е по-склонно към агресия и емоционална нестабилност. Липсата на родителска любов може да предизвика у него също така ниско самочувствие, негативен светоглед и неадекватност.

Това важи и за двамата родители, но според учените поведенческите проблеми у детето, склонността му към престъпления, депресията и злоупотребата с опасни вещества са по-скоро свързани с отхвърляне от страна на бащата. А любовта му е сигурен показател, че малките ще добият самочувствие, чувство за щастие и удовлетворение от живота, отколкото – от майчината любов, обобщава наблюденията си Ронър.

Изследването засяга само мъжката бащина фигура, без задължително връзката с детето (или с децата) да е кръвна. Ронър и колегите му не са сигурни защо бащите надминават майките в някои отношения в развитието на децата. Във всяко семейство, казват те, има един член с повече влияние и престиж – този, който определя плановете за уикенда, например. В семействата, в които тази фигура е бащата, действията му оказват по-голямо впечатление и влияние върху децата и те са по-склонни да развият качества като упоритост и постоянство, които им служат цял живот.

Когато бащата има тази роля в семейството, неговият стил на бащинство оказва по-силно влияние върху развитието на тези качества, отколкото, ако същата роля играе майката. А този магически стил се нарича авторитетно родителство. Характеризира се с проява на топлина и любов от страна на бащата, зачитане на правилата, но винаги – с обяснение защо тези правила съществуват и с отпускане на подходяща за възрастта автономност за децата.

„Изследването ни показва, че бащите, които са по-ефективни в този тип възпитание, са тези, които изслушват децата си, имат близки взаимоотношения с тях, налагат им спазването на определени правила, но също така им отпускат някаква разумна свобода.“, казва Ронър.

Не е ясно защо бащите са по-успешни във възпитаването на постоянство у децата, отколкото – майките, но вероятно те просто се фокусират повече върху тази характеристика, докато майките акцентират повече върху възпитаването на признателност и доброта.

Изблиците на хормона окситоцин, които жените изпитват по време на раждане и кърмене са документирани, така че високите нива на този хормон при майките не е изненада за учените. Изненада за тях е е фактът, че бащите показват нива на окситоцин, съвпадащи с тези на майките по същото време (бременност и кърмене). Бащите също са „програмирани” да се грижат за децата си. За радост на мъжете, природата също ги подкрепя в процеса на превръщането им в добри бащи. Хормонални изследвания показват, че нивата на окситоцин в младите бащи рязко се повишават през първите няколко седмици от живота на техните бебета. Наричан още „хормон на любовта“, той увеличава чувството на свързаност в група. Татковците получават „инжекции“ окситоцин, когато играят с децата си. Успоредно с това, изследването отчита понижаване на  нивата на мъжкия хормон тестостерон. Колкото по-ангажиран е таткото с грижи за детето си, толкова по-голяма е промяната у него. Учените предполагат, че хормоналното изменение намалява у мъжа порива му към рисковани действия,които биха могли да влязат в противоречие с отговорностите на бащинството, и насърчава желанието му за грижовност и домашен уют.

Най-важното е, че таткото наистина има значение. И бащите осъзнават този факт. Качеството на времето, прекарано с децата, е най-важното. Така че, бащи, това не означава ходене на фантастични почивки един път в годината, а – ежедневното общуване, дори да е само игра на топка в двора, игра на шахмат или гледане на филм заедно с децата. Каквото и да е, бъдете достъпни и, когато сте с детето си, наистина бъдете с него!

Автор: Неделин Бояджиев
По материали от:
http://www.livescience.com/