На 365 метра над Свещената долина в Куско, Перу може да спите и едновременно да се насладите на невероятната гледка, намирайки се в една от трите стъклени кутии, висящи на самите скали. Всяка капсула „апартамент“ може да побере 8 души, на чието разположение са легла, трапезария и баня, а размерите на цялото помещение са 7,3 м дължина, 2,5 м ширина и 2,5 м височина. Материалът, от който са направени капсулите е специален алуминии, който се използва за космически мисии и устойчив на атмосферни влияния поликарбонат.
Всяка капсула разполага с 300-градусова гледка, но завесите осигуряват пълна анонимност на посетителите, които разчитат на интимна почивка. Покривът е открит и спокойно може да се насладите на яркостта на звездите. А тоалетната използва най-новите екологични технологии, за да не замърсява околната среда.
Един различен хотел за истинските търсачи на приключенията.
Както всеки държавен служител и космонавтите от мисията „Аполо 11“ е трябвало да попълнят формуляр за пътни разходи. Също така бюрокрацията налага попълване на митнически документи, тъй като те са напуснали и са се върнали в САЩ. Един от формулярите включва деклариране на продукти и стоки в страната, което в случая е попълнен, че се внася парчета от повърхността на Луната.
Може да видите сканиран формуляр попълнен от Едуин Олдрин в оригинал.
Изобретяването на хартията е голям принос за разпространението и развитието на цивилизацията. Преди хартията да бъде изобретена, като писмени повърхности са били използвани кости, коруби на костенурки и изрезки от бамбук, но тъй като китайската цивилизация е много продуктивна, те се оказват неподходящи поради обема и теглото си. Конопените влакна и коприната са използвани за създаването на хартията, но качеството й, поне – в началото, е далеч от задоволителното. Освен това, тези две суровини биха могли да бъдат по-добре използвани за други цели, така че не било практично да се произвежда хартия от тях.
Xue fu wu che е китайски идиом, означаващ „учен човек”. Историята зад него разказва за китайски учен на име Шъ Хуей, живял в периода на воюващите царства (475 – 221 г. пр. Р. Хр.). Докато пътувал из китайските земи, за да преподава, той се нуждаел от пет каруци, в които побирал цялото си знание – книгите. По това време книгите били направени от дърво или бамбук и затова тежали и заемали много място. Четенето изисквало не само умствени усилия, но – и наличието на физическа сила.
През 105 г. Цай Лун, поданик на династията Източна Хан (221 г. пр. Хр. – 220 г. сл. Хр), изобретил хартията от износена рибарска мрежа, кора от черница, влакна от лико и платнени парцали. Тези суровини можели да бъдат лесно намерени, при това – на много по-ниска цена, в сравнение с цената на коприната. Това позволявало да се произвеждат големи количества хартия. Хартията била използвана в Китай първоначално за опаковане на стоки. Писането върху нея датира от 8 г. пр. Хр. Широката й употреба като писмен носител започва в III век,a през VI век китайците изобретили тоалетната хартия. По време на династия Тан (618 – 907 г.) хартията се използва за създаване на торбички, които се пълнели с чай. По време на династия Сун (960 – 1279 г.) китайците започнали да емитират и хартиени печатни пари.
Техниката на създаването на хартията било изнесено в Корея през 384 г. През 610 г. корейски монаси занесли това умение в Япония.
В битката при река Талас през 751 г. (войната между китайската династия Тан и арабската династия Омеяди), арабите заловили немалко пленници. Наред с пленените войници имало и специалисти по изработването на хартия. По този начин, знанието за създаването на хартията попаднало и в ръцете на арабите. В ислямския свят хартия се произвеждала най-много в градовете Багдад и Самарканд.
През XI век това умение било занесено в Индия, когато китайски монаси отишли там, за да търсят будистки сутри.
Чрез посредничеството на арабите европейците и африканците също усвоили умението. Първата фабрика за хартия в Европа е създадена в Испания. По-късно фабрики за хартия са създадени в Италия и Германия. През втората половина на XVI век, това умение е занесено и в Америка. До XIX век, когато фабрики за хартия са създадени в Австралия, производството на хартия се разпространило в целия свят.
Цай Лун е споменат в книгата „100-те най-влиятелни исторически личности” на Майкъл Х. Харт.
В древен Китай преди изобретяването на хартията ученият човек бил наричан Xue fu wu che, което означава буквално „притежател на пет каруци, натоварени със знание„.
В Прага, Чехия се намира една от най-красивите библиотеки в света – Клементинум. Помещава се в красива барокова сграда.
Открита е през 1722 г., а по това време Климентинум е бил известен като третия по големина йезуитски университет в света. Днес библиотеката покрива площ от 20 000 кв. метра и съхранява повече от 22 000 книги от XVII век.
Днес всеки може да посети библиотеката с гид и да я разгледа, но за жалост през стъкло. Предпазните мерки целят запазването на красивите стенописи нa Ян Хиебл с образователни мотиви и портрети на йезуитски светци, които покровителстват университета (сега библиотеката) и орнаментите по стените и лавиците никога няма да се забравят щом веднъж са били видени.
Също така една от най-редките исторически колекции от книги се съхраняват в Клементинум. Една част вече е изпратена на Google за сканиране, а скоро ще можем да ги видим и в Google Books.
Географските открития през XV— XVII в. са направени със сравнително неголеми кораби, но със съвършеното си ветрилно стъкмяване, което позволявало да се плава срещу вятъра чрез лавиране, те оказали огромно влияние върху понататъшното развитие на корабостроенето. Морската търговия и корабостроенето се превърнали в най-важните стопански отрасли за редица европейски държави. Започнали да растат и да се развиват пристанищните градове с техните корабостроителници и складове. Такива страни като Португалия, Испания, Холандия и Англия станали могъщи и богати преди всичко благодарение на търговията по море.
През XVIII в. корабостроителите продължавали да създават кораби по поръчка на търговските компании и кораби с военно предназначение.
Във връзка с разрастването на международния стокообмен, на търговията по море и на морското съперничество между страните през първата половина на XIX в. размерите и скоростта на корабите започнали да се увеличават. За да се постигне по-висока скорост, корабите се строяли по-леки, със заострена носова част, с по-голяма относителна дължина. В резултат на последвалото усъвършенстване на формата на товарните ветроходни кораби за далечно плаване се появили кораби от нов тия — клиперите, които развивали висока скорост и имали добри мореходни качества. Клиперите служели за превозване на пътници и ценни товари, например австралийска вълна, китайски чай и др. Така и ги наричали — чайни клипери.
„Великото чаено състезание“ провело се през 1866 г. между двата английски кораба „Taeping“ и „Ariel „
Плаванията на клиперите от Китай — единствения за времето си голям доставчик на чай, на тези „божествени” листа, които се харесвали сравнително отскоро на европейците, до Англия често се превръщали в състезания, най-забележителното от които се състояло през 1866 г. В продължение на 24 часа пет ветроходни кораба излезли от пристанището Фучжоу. След 99 дни, преодолявайки 14 000 мили, английският кораб „Ariel“ и сънародникът му „Taeping“ завършили надпреварата с разлика само от 20 минути!
Строителството на клипери с големи размери било усвоено първо от американците, в чиято родина имало в изобилие хубав и евтин дървен материал. Благодарение на голямата товароносимост и преди всичко на бързия си ход някои клипери получили световна известност. Най-големият от тях е «Great Republic» с водоизместване 5400 т и дължина 98,8 м. При строежа на този кораб били изразходвани 3810 куб. м бор, 2980 куб. м бял дъб, 340 т желязо и 6 т мед. 50 000 човекодни били необходими за изграждането само на корпуса. За изработването на ветрилата с обща площ 6020 кв. м употребили 14 000 м платно.
Този четиримачтов кораб от нов тип бил построен през 1853 г. в Бостън, откъдето го закарали с влекач до Ню Йорк за дострояване, но по време на пожар в пристанището сериозно пострадал. Възстановили го като трипалубен (вместо предвидените 4 палуби) с намалена ветрилна площ и скъсени мачти. В историята на корабостроенето той си спечелил името на най-големия дървен клипер в света през XIX в. и на особено бързоходен кораб — извършил само за 19 денонощия рейса от Ню Йорк до Ливърпул. Ветроходът плавал между Ню Йорк и Калифорния (в годините на „златната треска”) и между Англия и Южна Америка. По-късно бил нает от Франция, която го използвала като войскови транспорт по време на Кримската война, а след това бил на „служба” при северняците по време на Гражданската война в САЩ. Впоследствие го купила една ливърпулска търговска компания, която го кръстила с ново име — „Денмарк“. Потънал през 1872 г.
Клиперът „Great Republic”, картина от James E. Buttersworth
Ветрилното стъкмяване на клипера било максимално усъвършенствано. Вместо типичните дори и в наши дни три прави ветрила (в редки случаи — четири) той имал на всяка мачта седем такива ветрила (отдолу нагоре): фок, долен марсел, горен марсел, брамсел, бомбрамсел („кралско”), трюмсел („небесно”), мунсел („лунно”). Освен това при попътен вятър, встрани от основните ветрила, на тънки кръгли рангоутови пръти — лиселспирти, проточени покрай рейте, се поставяли допълнителни ветрила — лисели.
До наши дни се е запазил само един клипер, наистина не от дърво, а композитен (железен скелет, покрит с дървена обшивка) — английският ветроходен кораб „Къти Сарк“, построен в Шотландия през 1869 г. От 1957 г. той стои в сухия док на Гринуич като паметник на ветроходната ера.
По-горе ставаше дума за големите кораби на Запада, но не бива да бъдат отминати и постиженията на корабостроителите от Изтока. Китайските майстори от Нанкин създали още в началото на XV в. най-големия морски флот в света, наброяващ над 2000 плавателни съда. В него влизала и морската джонка «Чжен Хе», дълга 164 м и с водоизместване 3100 м. Този деветмачтов съд очевидно е най-дългият дървен ветроходен кораб.
За съществуването на такива огромни плавателни съдове свидетелства и арабският географ от XIV в. Ибн Батута, които казва, че видял в Китай големи кораби, побиращи 1000 души на борда си и венецианският търговец и пътешественик Марко Поло. Доказателство за съществуването на гигантите от дърво е и споменатият в хрониките строеж през 280 г. на плаваща крепост с размери 180 X 180 м по река Янцзъ и намереният при разкопките на нанкинската корабостроителница балер с дължина 11 м.
Според описанието на Марко Поло китайските кораби от онова време се строяли от ела, с палуби, с вертикално кормило, окачено в диаметралната равнина на кърмата, с четири основни мачти и освен това още две временни мачти, които се поставяли или сваляли в зависимост от силата и посоката на вятъра.
За високите мореходни качества на тези кораби говори следният факт. През 1848 г. английският капитан Келет купил и докарал през Тихия и Атлантическия океан в Лондон китайската джонка „Кейинг“. Това бил тримачтов съд с дължина 49 м, ширина 7,6 м и височина на гротмачтата 29 м. Особеност на джонката било нейното перфорирано (с отвори) кормило, което можело да се спуска на 3,6 м под дъното на корпуса.
Продължавайки разказа за гигантските кораби от дърво, трябва да отбележим, че през 1879 г. в Русия бил построен шлеп за течни товари, дълъг 160 м и предназначен за директно превозване на нефт от Баку до Нижни Новгород. Той обаче не извършил нито един рейс и бил използван в Астрахан като нефтохранилище.
През 1892 г. американците построили още по-голям кораб от „Great Republic“ — четиримачтовия барк „Роанок“. Той имал дължина 100,9 м, ширина 15 м, газене 8,2 м и товароносимост 5000 т.
През 1910 г. в САЩ била построена шестмачтовата шхуна „Уайоминг“ с водоизместване 8500 т — най-големият дървен кораб в света.
За най-големи, направени изцяло от дърво ветроходни кораби могат да се смятат испанският „Santísima Trinidad“ и френският „Комерс дьо Марсей“, построени съответно през 1769 г. и 1790 г.
Santísima Trinidad
Четири-палубният 144-оръдеен тримачтов кораб „Santísima Trinidad“ с водоизместване около 5000 т и дължина 62,4 м бил построен от испанците в Куба. При строежа, който продължил четири години, използвали дъски с дължина 25 м, а за да се повиши трайността на детайлите от набора, преди монтажа ги подлагали на обгаряне. Този кораб бил стъкмен с бомбрамеели („кралски” ветрила) на всички мачти и с лисели — на фока и гротмачтата.
„Santísima Trinidad“ потънал от нанесените му повреди едно денонощие след Трафалгарската битка през 1805 г., като от екипажа с численост 1115 души били убити 400.
120-оръдейният „Комерс дьо Марсей“ имал водоизместване 5300 т и бил дълъг около 64 м. Екипажът се състоял от 1100 души. Натоварването (по маса) на този кораб било в следното съотношение: корпусът и рангоутът с такелажа съставлявали 55%, провизиите (за 6 месеца)—14, баластът—13, въоръжението и боеприпасите — 9, запасът от вода (за 3 месеца) — 6, екипажът с личното оръжие — 3%.
Възниква въпросът, защо корабостроителите на XIX в. не са могли да надминат (по размери) корабите на майсторите от античността. Но тесараконтерата — постижението на античните корабостроители — е представлявала по-скоро неподвижна сграда или скъпоструваща чудесия, докато ветроходните кораби е трябвало да плават по всички части на света и при всякакво време.
Едва в нашия век, през 1940 г., майсторите от Нова Зеландия направили обикновена издълбана еднодръвка — пирогата «Нга Токи Матаухаоруа» с дължина 36,7 м! На това кану (с водоизместване 20 т) от новозеландско иглолистно дърво се побирали повече от 70 гребци.
В Израел учени са открили останки от най-старите празненства. Ако откритията наистина са останки от празнуване, това би означавало, че традицията за празнуване на важни събития е съществувала преди две и половина хиляди години преди мисленото до сега. Възрастта на останките от храна са на 12 хиляди години.
Изследователи са работили в пещерата Хилазон Тачтит (Hilazon Tachtit), намираща се на запад от Тивериадско езеро. По-рано в тази пещера са били открити следи от хора принадлежащи на Натуфийската култура. Представителите на тази култура са били по средата на лов и на събиране за земеделска работа.
Преди две години, изследователи са намерили в пещера останки от погребение на около 45 годишна жена. Съдейки по изобилието на ритуални предмети, учените са заключили, че тя вероятно е била шаман. В момента това ново изследване специалисти преглеждали по-подробно съдържанието на пещерата и установили, че многобройните животински кости намерени там са останали от огромно празненство. Заключението се поддържа от факти като това че върху много от костите има следи от клане, както и присъствието на изгорени кости (т.е. кости след печене). Допълнително всички черупки на костенурки са счупени по такъв начин, че да може да се стигне до месото им.
Както учените вярват, тези данни показват че животните са изядени от хора по време на празненството, придружаващо погребението, но не са сложени в гроба по време на церемонията.
Космическият телескоп на NASA и ESA Hubble Space Telescope е заснел изключителен образ на част от известната мъглявина Тарантула, голям звездообразуващ облак от газ и прах в съседната на нашата галактика, Големия Магеланов облак. На тази снимка се вижда в близък план централната част на галактиката Тарантула, ярко светеща и с йонизиран газ и млади звезди.
Частта на мъглявината видяна от камера на Хъбъл се кръстосва с прах и газ от последната свръхнова звезда, чиито останки включват NGC 2060, обект, видим по-горе и в ляво от центъра на този образ, който съдържа най-яркия познати пулсар. Обектът NGC 2060 е като „ухапан” от „тарантулата”.
В края на мъглявината, извън рамката, по-долу и в дясно, лежат останките на свръхновата SN1987a, най-близката до Земята свръхнова звезда, част от звезден куп. „Хъбъл“ и други телескопи са я „шпионирали” редовно, тъй като след като се е взривила през 1987 г., всяка следваща визита показва разширяване на ударната вълна и запалване на газ около звездата, като така е създадена перлена огърлица от нажежени „перли” газ около останките на звездата.
Наред с умиращите звезди, мъглявината Тарантула е пълна и с млади звезди, които са се формирали от водороден газ. Тези прохождащи звезди ще блеснат с интензивна ултравиолетова светлина, която заради йонизирания газ ще светне червено. Светлината е толкова силна, че въпреки че е на около 170 000 светлинни години от нас, и извън Млечния път, мъглявината Тарантула се вижда без телескоп в безлунна нощ от Земята. Тази мъглявина може и да е далеч от нас, но тя е най-светлият пример от този тип, който астрономите наблюдават в нашата Вселена.
Компактен и изключително ярък звезден куп – RMC 136 – се намира по-горе в ляво от това поле, като предоставя голяма част от радиацията, виновна за многоцветното сияние. Доскоро астрономите спореха дали източникът на интензивната светлина е плътно струпване на звезди или е неизвестен вид супер-звезда, хиляди пъти по-голяма от Слънцето. Финните детайли, разкрити от „Хъбъл“ и от най-новото поколение наземни телескопи, доказват, че това е звезден куп.
Но дори и ако мъглявината Тарантула не съдържа хипотетичната супер-звезда, тя е домакин на някои екстремни явления, което я правят популярна цел за телескопите. Там се намира звездата RMC 136a1, която е най-тежката, открита до сега – около 300 пъти масата на Слънцето. Тази тежка категория звезди е предизвикателство за астрономите.
Мъглявината Тарантула (известна и като NGC 2070) е част от Големия Магеланов облак. Той първоначално е бил смятан за звезда, но през 1751 г. е признат за мъглявина. Мъглявината се вижда на фона на съзвездието Златна риба в южното полукълбо.
Тъй като цената на слънчевите панели поевтинява и тенденциите в бъдеще са да стават все по достъпни кара много хора да ги инсталират по покривите на домовете си. Така всяко домакинство със слънчев панел би спестило много разходи за електричество. Идеята на проекта е да направи този процес още по-достъпен и разбираем.
Проекта използва данните, които Google вече притежава чрез многото си приложения и дава информация на всеки потребител каква енергия би генерирал в собствения си дом и колко пари това би му спестило.
След въвеждане на своя адрес приложението показва вашата къща през Google Maps и заедно с базата данни на Google показва индивидуален анализ за вашия покрив и каква енергия би генерирал.
Показания резултат е за една година и колко слънчева светлина огрява вашият покрив.
Данните се взимат от въздушни снимки и карти на Google, 3D модели на покрива, сянката, която има около къщата (дървета и сгради), история на температурата, облачността и каква е била слънчевата енергия за определен период от време.
В момента проекта работи само в Бостън, Сан Франциско и Фресно. Идеята е първо да обхване цяла Северна Америка и тогава останалите континенти.
Историята на развитието на човешкия мозък е дълга и вълнуваща, простираща се хилядолетия назад. През еволюцията, мозъкът на хората се е развивал от проста структура към сложен орган, способен на анализ, мислене и емоции, което е възможно благодарение на непрекъснатия процес на адаптация към променящите се условия на околната среда.
С развитието на науката и технологиите, изследванията в областта на невронауката продължават да разкриват тайните на мозъчната структура и функции, което ни предоставя по-дълбоко разбиране за това как работи човешкият мозък.
Развитието на човешкия мозък
Мозъкът на човека е по-различен по форма от този на неандерталеца, който е по-близък до мозъка на маймуната, а въпреки почти същия обем, човешкият мозък се развива по различен начин от неговия
Тъй като размерът на мозъка на съвременния човек и нанеандерталците е почти същият, много изследователи предполагат, че познавателните способности на тези два вида са сходни. Едно проучване, на палеоантрополози от института „Макс Планк” в Германия представя едно ново предположение.
На базата на подробни изследвания на следи, оставени от мозъка по черепа на неандерталци и хора на различни етапи от живота им, показва разлики в моделите на развитието на мозъка на два вида Homo, най-вече – по време на първиата година от техния живот.
Ключов компонент в изследването е реконструкцията на черепа на новородено дете на неандерталци, открит през 1914 г. от екип от френски археолози във Франция.
Оказва се, че човешкият мозък се приема по-закръглена, по-кълбовидна форма, докато този на неандерталеца остава издължен – също като мозъка на други предци и братовчеди на човека, като шимпанзето. Това вероятно означава, че неандерталците са имали различни невронни връзки от нашите и не са могли да възприемат света като нас. Разликите в моделите на развитието на мозъка могат да допринесат за разбиране на различията между неандерталците и съвременните хора. А може би това откритие ще ни кажете и нещо повече за нашия собствен вид, за някои наши гени, помогнали ни да се превърнем в хора.
Развитието на човешкия мозък през човешкия живот
Развитието на човешкия мозък е комплексен и динамичен процес, който започва още в утробата и продължава през целия живот. През ранната детска възраст, мозъчните неврони се свързват в мрежи, което подпомага развитието на когнитивни умения като въображение, емоционална регулация и езиково възприятие. С възрастта, мозъчните връзки продължават да се укрепват и променят, в отговор на опита и външните стимули, което води до непрекъснато обогатяване на когнитивните способности и създаване на индивидуален мозаечен пейзаж.
Астрономи, използващи телескопът VISTA в Европейската южна обсерватория ЕSOоткриват неизвестни досега компоненти на Млечния път. Чрез картографиране локациите на група звезди, които се менят по яркост – Цефеиди, е открит диск с млади звезди, скрити зад дебели облаци от прах. Диаграмата показва местоположенията на новооткритите Цефеиди. Жълтата звезда посочва позицията на Слънцето.
Публичното проучване Vista Variables in the Vía Láctea Survey (VVV) [1] при Европейска южна обсерватория ЕSO използва телескопът VISTA, за да заснеме множество изображения на централните части на галактиката в инфрачервените дължини на вълните [2]. Откриват се голям брой нови обекти, включително променливи звезди, клъстери и експлодиращи звезди.
Група астрономи, начело с Истван Декану от университета Католика де Чиле, използват данни от проучването, проведено между 2010 – 2014 година, и правят забележително откритие – неизвестен досега компонент на нашата галактика Млечен път.
„Смяташе се, че централната издутина на Млечния път се състои от огромен брой стари звезди, но данните от VISTA показват нещо ново за астрономическите стандарти.“ – казва Истван Декану, водещ автор на проучването.
Анализирайки данните от проучването, астрономите открили 655 кандидат променливи звезди от типа на Цефеидите. Тези звезди се разширяват и свиват периодично,драстично променят яркостта си и им отнема от няколко дни до няколко месеца, за да завършат цикъл.
Времето, което отнема на Цефеида да блесне и угасне отново, е по-дълго за по-ярките и по-кратко за по-малко ярките звезди. Тази изключително точна връзка, открита през 1908 г. от американската астрономка Хенриета Суан Левит, прави проучването на Цефеидите един от най-ефективните методи за измерването на разстояния и картографирането на далечни обекти от Млечния път и отвъд него.
Но има и една уловка – не всички Цефеиди са еднакви – те са разделени в две основни групи, едната от които е много по-млада. От пробите на 655-те звезди екипът идентифицира 35, които принадлежат към подгрупата на класическите Цефеиди – млади, ярки звезди, различни от обикновените, много по-стари жители на централната издутина на Млечния път.
Екипът събрал информация върху яркостта и периода на пулсация и извадил разстоянията на тези 35 класически Цефеиди. Пулсационните периоди, които са тясно свързани с възрастта им, откриват тяхната учудваща младост.
„Всичките 35 открити Цефеиди са на по-малко от 100 млн. години. Най-младата Цефеида дори може да бъде на около 25 млн. години, макар че не можем да изключим и възможността да има дори по-млади и по-ярки представители на техния вид,“ обяснява вторият автор на проучването Данте Минити от университета Андрес Бельо в Сантяго, Чили.
Възрастта на класическите Цефеиди предоставя солидно доказателство, че е имало предишно непотвърдено постоянно доставяне на новообразували се звезди в централната част на Млечния път през последните 100 млн. години. Но това не е единственото забележително откритие от проучването.
Картографирайки Цефеидите, които открили, екипът проследил и изцяло нова черта на Млечния път – тънък диск от млади звезди покрай галактическата издутина. Този нов компонент на родната ни галактика е останал незабелязан за предишни проучвания, тъй като е бил скрит между гъсти облаци от прах. Откриването им демонстрира изключителната мощ на VISTA, който е проектиран да изучава структурата на Млечния път в дълбочина, посредством широкоспектърна, високорезолюционна образна диагностика при инфрачервените дължини на вълните.
„Проучването е мощна демонстрация на възможностите на телескопът VISTA за пробиране на крайно затъмнени галактически региони, които не могат да бъдат достигнати от друго текущо планувано проучване,“ отбелязва Декану.
„Тази част на галактиката беше напълно непозната, докато нашето проучване не я откри !“добавя Минити.
Необходими са по-нататъшни проучвания, за да се определи дали тези Цефеиди са се родили близо до мястото, където са сега, или произлизат от по-далеч. Разбирането на техните фундаментални свойства, взаимодействия и еволюцията им са ключът към разбирането на еволюцията на Млечния път и на галактиката като цяло.
Бележки:
[1] Проучването VVV наблюдава нашата галактика в 5 близки инфрачервени вълни. Цялата площ на проучването е в 520 квадратни градуса и съдържа поне 355 отворени и 33 кълбовидни клъстера. Проучването е епохално по своята природа и се очаква да осигури над 100 внимателно поставени наблюдения върху различни части на небето през различно време. Очаква се и каталог с около милиард точкови източника, които да включват около милион променливи обекта. Те ще бъдат използвани за създаването на триизмерна карта на издутината на галактиката Млечен път.
[2] Облаците от прах в междузвездното пространство абсорбират и разпръскват видимата светлина много силно и това ги прави трудно видими. По-дългите дължини на вълните, като тези, които използва VISTA, позволяват регионите извън праха да бъдат изследвани.
Този сайт използва ‘бисквитки’ (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.ПриемамПрочети повече
Правила на поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
„Великото чаено състезание“ провело се през 1866 г. между двата английски кораба „Taeping“ и „Ariel „
Клиперът „Great Republic”, картина от James E. Buttersworth
Астрономи, използващи телескопът VISTA в Европейската южна обсерватория ЕSOоткриват неизвестни досега компоненти на Млечния път. Чрез картографиране локациите на група звезди, които се менят по яркост – Цефеиди, е открит диск с млади звезди, скрити зад дебели облаци от прах. Диаграмата показва местоположенията на новооткритите Цефеиди. Жълтата звезда посочва позицията на Слънцето.