Румънското семейство Михай Барбу и съпругата му, Олга решават да покажат Европа на сина си по най-добрият начин – вместо да му дадат карта и глобус, те организират пътуване през 41 държави със своя мотоциклет. 28 000 километра по-късно, те слагат последното знаменце в колекцията си със стикери от България.
Възхитени от смелостта на тези родителите, ви представяме някой от най-интересните снимки от тяхното пътуване.
Техният маршрут, започващ от Букурещ, Румъния
Някъде из Австрия
Мама готви навсякъде
Щастието има много лица
На ферибота от Талин към Хелзинки
Някъде във Финландия
Лофотенски острови, Норвегия
Някъде из Норвегия
Сутрин във Франция
Порто, Португалия
Испания
Някъде из Испания
Среща с маймуна в Мароко
На покрива на хотел в Мароко
Отново на ферибот
Някъде из Италия
Някъде из Черна гора
Някъде из Гърция
Последната лепенка – България!
Голите морски охлюви или морски плужеци всъщност са доста разнообразна група животни. Често с тези термини са наричани животни, които са с доста далечна родствена връзка, дори спадащи към различни типове животни. Много видове имат доста ярки цветове – предупреждаваща окраска, защото техните притежатели са отровни, други имитират опасните видове. Посочения на две от снимките син ангел (Glaucus atlanticus) вероятно е едно от най-отровните морски същества. Той се храни с печално известната и силно отровна португалска фрегата (Physalia physalis) и съхранява придобитите от нея отровни клетки в своите тъкани… пазете се от него! Видът Elysia chlorotica се храни с фотосинтезиращи водорасли и вероятно е едно от най-уникалните същества на нашата планета. Той успява да съхрани хлоропластите на водораслите в своите клетки и те продължават да фотосинтезират!
Уникални и много различни същества. Има нещо, което обаче ги обединява и това са зашеметяващите форми и багри! За вас събрахме едни от най-удивителните видове.
Costasiella kuroshimae
Acanthodoris lutea
Cadlinella ornatissima
Chromodoris alius
Chromodoris willani
Cyerce nigricans
Dirona albolineata
Elysia chlorotica
Elysia crispata
Flabellina iodinea
Flabellina rubrolineata
Glaucus atlanticus
Glossodoris atromarginata
Hydatina physis
Hypselodoris apolegma
Hypselodoris kanga
Janolus barbarensis
Janolus fuscus
Nembrotha kubaryana
Nembrotha Kubaryana
Okenia rosacea
Phyllidiella pustulosa
Phyllodesmium poindimiei
Летящите хора не трупат имоти
тях все ги вълнуват други животи.
Летящите хора са малко на брой,
но техния свят е до болка и мой.
Летящите хора размахват криле,
те нямат земя, но си имат небе.
Летящите хора се разпознават,
никога ближния те не предават.
Летящите хора – повярвай във тях,
да имаш мечти и надежди и смях.
Летящите хора макар да са кът,
превръщат в съдба дори и мигът.
Летящите хора не знаят мълчане,
но често мълчат та летежа да стане.
Летящите хора ги срещаш и ти,
но техния полет е в други среди.
Летящите хора летят и в дъжда,
размахът е воля, успехът – мечта.
Летящите хора са пъстри звезди.
Търси се сред тях, но добре се търси.
Валентин Йорданов
Основна снимка: Flickr
Старото сиво магаре Йори е един от най-култовите персонажи в любимата ни книжка на Алън Милн „Мечо Пух“. Йори живее в най-сенчестия кът на гората и по цял ден с клюмнала глава разсъждава над въпросите „Защо?“, а понякога „Закъде?“, а понякога — „Колко всъщност?“. Един от най-ярките образи в романа, той винаги казва истината в очите, понякога по-грубо, отколкото е нужно, но такава е природата му – не е лесно да бъдеш сам по цял ден и да разсъждаваш за смисъла на живота. Може би точно заради тази директност или просто, защото Алън Милн трябва да избере персонаж, с чиито изказвания да се заливаме от смях, на Йори принадлежат едни от най-забавните изказвания. Решихме да ги подберем за вас, за да си припомните, че всички ние сме Йорита от време на време.
— Здравей, Йори — извикаха радостно те.
— О! — каза Йори. — Пътя ли си загубихте?
— Дойдохме просто да те видим — каза Прасчо. — И да видим как е къщата ти. Виж, Пух, тя още стои.
— Знам — каза Йори. — Много странно. Е, да! Някой трябваше да дойде и да я събори!
— Ние се безпокояхме да не би вятърът да я събори — каза Пух.
— О, предполагам, че за това никой не се е безпокоял. Те сигурно са забравили.
— Е, ние сме много щастливи, че те видяхме, Йори. А сега ще отидем да видим Бухала.
— Много добре! Всички обичате Бухала. Преди ден, два той прелетя насам и ме забеляза. Действително той нищо не каза — забележете, — но ме позна. Много приятелско от негова страна. Насърчително.
Прасчо набра голям букет за Йори и забърза с него, като го миришеше и се чувстваше много щастлив. Така стигна до мястото, където беше Йори.
— О, — Йори — започна Прасчо и му стана малко неудобно, защото Йори беше зает.
Йори си вдигна единия крак и му направи знак да си върви:
— Утре! — каза той. — Или вдругиден!
— Какво е Учение? — ревна Йори, като ритна във въздуха дванадесетте вече пръчки. — Нещо, което даже Зайо знае! Хе!
— Мисля… — започна Прасчо неспокоен.
— Недей! — каза Йори.
— Мисля — каза Прасчо много сериозно, — че ако Йори застане под дървото, а Пух се качи на гърба му и аз стъпя, на раменете на Пух…
— … И гърбът на Йори внезапно се счупи, ще падне голям смях. Ха, ха! Забавно и без много шум — каза Йори, — но и без резултат!
— Не бих се изненадал, ако утре падне хубава градушка — говореше Йори — или снежна виелица и какво ли не още! Няма Значение, че днес времето е хубаво. Няма никаква гаранция… как се казваше… Е добре, няма я! Това днес е само малка част от времето…
(когато всички търсят Малчо, а след като го открият, забравят да кажат на Йори)
Два дни по-късно Зайо срещна случайно Йори в Гората.
— Здравей, Йори! — каза той. — Какво търсиш?
— Малчо, разбира се — каза Йори. — Що за глупав въпрос?
— О, не съм ли ти казал? Още преди два дни намерихме Малчо.
За момент настана тишина.
— Ха-ха! — горчиво каза Йори. — Веселба и какво ли не… Не се извинявай! Точно това и „трябваше“ да се случи!
— Здрасти, Йори — каза Пух, — това е Тигъра.
— Какво е? — попита Йори.
— Това — обясниха Пух и Прасчо едновременно, а Тигъра се усмихна с най-радостната си усмивка и нищо не каза.
Йори обиколи от едната страна Тигъра, после от другата.
— Какво казахте, че е това! — попита той.
— Тигър.
— О! — каза Йори.
— Той отскоро е тук — обясни Пух.
— О! — повтори Йори.
После дълго мисли и накрая каза:
— Кога ще си върви?
— Това показва какво може да се направи, ако си развалиш малко спокойствието! — каза Йори. — Виждаш ли, Пух? Виждаш ли, Прасчо? Първо Мозък и После — Тежък Труд! Погледнете! Така се строи къща! — гордо каза Йори.
— Здрасти, Йори! Как си? — каза Кристофър Робин, като отвори вратата и излезе отвън.
— Продължава да вали — тъжно каза Йори.
— Така е.
— И замръзва!
— Така ли?
— Да! — каза Йори. — Все пак — продължи той малко по-бодро — скоро не е имало земетресение!
— Здравей, Йори!
— Пожелавам и на теб същото, Пух Мечо, а в Четвъртък два пъти повече ти пожелавам! — каза тъжно Йори.
— Йори, Кристофър Робин прави прием!
Много забавно! — каза Йори. — Сигурно ще ми изпратят малко от трохите и парченцата, които изтърват! Мило… и Разумно! Нищо! Не се безпокойте!
— Има Покана и за теб.
— Какво е това покана?
— Покана!
— Да, чух. Кой я е изтървал?
— Тя не е за ядене. Тя значи, че искат и ти да отидеш утре на приема.
Йори бавно поклати глава:
— Искаш да кажеш може би за Прасчо? Малкото същество с щръкнали уши? Да, Прасчо. Ще му кажа.
— Не, не! — каза Бухала раздразнен. — За теб!
— Сигурен ли си?
— Разбира се, че съм сигурен! Кристофър Робин каза: „Кажи на всички!“
— Всички освен Йори?
— Всички! — каза Бухала ядосан.
— О! — каза Йори. — Сигурно е станала някаква грешка! Все пак ще дойда. Само че не ми се сърдете, ако вали!
Но не валя.
— Добро утро, Йори!
— Добро утро, Пух Мечо — каза Йори мрачно. — Ако наистина е добро утрото! В което се съмнявам!
— Защо, какво се е случило?
— Нищо, Пух Мечо, нищо! Не всички могат… Някои не могат! Само това мога да кажа!
— Но без разговор — каза Йори. — Нямаше първо единия, а после другия. Ти каза само „Здравей“ и Изчезна. Едва успях да видя опашката ти вече на хиляда ярда далеч по баира, докато обмислях отговора си. Мислех да кажа „Какво“ — но, разбира се, вече беше късно.
—Е, да, но тогава бързах.
— Без Вземане и Даване! — продължи Йори. — Без Обмяна на Мисли. „Здравей — Какво“ — такъв разговор не довежда до нищо, особено ако едва опашката на другия успееш да зърнеш през втората половина на разговора.
— Грешката е твоя, Йори. Ти никога не отиваш да видиш никого от нас. Винаги седиш сам в това кътче на Гората и чакаш другите да дойдат при тебе. Защо понякога не отидеш ти при другите?
Йори остана мълчалив за малко, докато обмисляше.
— Има нещо вярно в думите ти, Зайо — най-после каза той. — Аз ви пренебрегвах. Трябва повече да обикалям наоколо. Трябва да идвам и да си отивам.
Илюстрации: facebook.com, pinterest.com
През 1970 г. в НАСА са се провели поредица от летни училища с цел да се разработят модели за бъдещи космически колонии. Художници илюстрирали няколко типа колонии, които преди повече от 45 г. изглеждали реални за бъдещ живот извън Земята.
Великият Леонардо да Винчи е създал много оръжия, включително гигантски арбалет, картечници, обсадни кули, касетъчни бомби и дори предшественик на съвременния танк.
Терминаторът на Леонардо да Винчи
Механичният рицар на Леонадро да Винчи не е открит до 1957 г., когато Карло Педрети (Carlo Pedretti) го намира скрит между безбройните проекти на да Винчи. Механичният рицар, за първи път скициран от Леонардо през 1495 г., се споменава през 1974 г. в Codex Madrid, редактиран от Ладислао Рети (Ladislao Reti), но не е имало опити за реконструирането му до 1996 г., когато Марк Розхайм (Mark Rosheim) публикува своето изследване, последвано от съвместна инициатива на Флорентския институк и Музеят за История на Науката.
Въпреки това чак през 2002 г. Розхайм построява цялостен физически модел на робота за документален филм на BBC. Оттогава насам е класифициран като войник на колела, „Роботът на Леонардо“ е излаган в безброй експозиции и музеи.
През 2007 г. Марио Тадей (Mario Taddei) направи ново проучване на оригиналните документи на да Винчи, откривайки достатъчно информация, за да построи друга версия на роботът-войник, по-близка до оригиналните рисунки. Този робот е проектиран само за отбранителни цели, не за война или театър. Движенията му са отчасти ограничени, имайки предвид, че ръцете се движат само наляво и надясно, дърпани от въже. Този нов модел е показван на различни експозиции из целия свят, а резултатите от проучванията на Тадей са публикувани в книга, Leonardo Da Vinci’s Robots (Роботите на Леонардо да Винчи).
Картечница
Многоцевната картечница е била оръжие със забележителна огнева мощ. Да Винчи е направил схема на тази въртяща се артилерийска батарея около 1480 г. докато е бил във Флоренция, вероятно като визитна картичка за пред войнствен владетел нуждаещ се от военен инженер. Елевацията се настройва чрез манивела, а голямото предизвикателство е презареждането, особено по време на стрелба.
Въпреки, че има възможности за бързата стрелба, с която са известни по-късните картечници, тази има находчиво изобретен механизъм за прицелване и зареждане. Чрез разширяване на огневата зона ветрилообразният прототип на Леонардо да Винчи е потенциално ефективно оръжие срещу атакуващи войници. В допълнение устройството лесно може да се придвижва по бойното поле, тъй като е с малко тегло и е монтирано върху колела.
Касетъчна бомба
За да направи бомбардата или оръдието – оръжия вече познати по онова време, още по-смъртоносни да Винчи е проектирал големи снаряди, които се състоят от обли гилзи поставени около метални парчета и закрепени в еластична обвивка. След изстрелването това изобретение експлодира на множество фрагменти, като по този начин има по-голям обхват и въздействие отколкото едно отделно гюлле.
Колесници със сърповидни остриета
Това е един от най-красивите ръкописи на Леонардо. Скицирани са теглени от коне открити колесници, върху които са поставени остри въртящи се остриета, които в разгара на битката разсичат всичко по своя път. Въртящите се остриета са специално проектирани за да прерязват крайниците на жертвите. На една от рисунките си Леонардо изобразява касапницата в толкова ужасяващи подробности, че според него изобретението му ще причини на приятелите толкова щети колкото и на враговете.
Артилерийско оръдие
Този чертеж е на първа страница на „Атлантическия кодекс“. Самият чертеж е много пълен и доста увлекателно показва скица на бомбарда с шестнайсет радиално раположени оръдия. Най-интересната част на проекта е самият център на бомбардата, осигуряващ само бегъл поглед върху възможностите за внушително оръжие. В него са разположени двойка механични перки и зъбни колела.
Танк
Това е, може би, един от най-известните проекти на да Винчи. Идеята му да жъне паника и разрушение сред противниковата войска е била представена чрез това костенуркообразно превозно средство, подсилено с метални плочи и обградено с оръдия. В кандидатура за работа при Дюка на Милано, да Винчи се похвалва: „Аз мога да направя бронирани коли, безопасни и непрестъпни, които биха могли да навлезнат в близък обхват на артилерията на врага, и няма толкова голяма рота от войници, която да може да пробие през тях. А зад тях ще може да следва пехотата, невредима и без всякакво противодействие.“ Предшественика на модерният танк на да Винчи със сигурност би предизвикал „уплаха и страхопочитание“ на полесражението през 15ти век. Дизайнът съдържа някои сериозни грешки. Дори след няколко модификации на оригиналните планове да Винчи е срещнал доста неразрешими проблеми и накрая е изоставил проекта.
Укрепление на градски стени
Леонардо е измислил комплексни и остроумни методи за защита. Тук, когато градските стени са атакувани, войниците, скрити зад бойниците, биха могли бързо и лесно да се предпазят от врага и неговите маневри с използването на системи от лостове. Тъй като врагът е ползвал стълби в опитите си да превземе градските стени, лостовете са били предназначени да избутват напречни греди, вградени в стената, на които стълбите са се подпирали. Това е правило сталбите нестабилни и рано или късно са падали.
Катапулт
Простият дизайн на катапулта е бил използван стотици години преди да Винчи да се заеме с подобрението му. Да Винчи всъщност е имал няколко различни идеи. Конкретно в този дизайн е използвана пружина с двойна пластина, за да се произведе огромната енергия, необходима за изтласкването на големи разстояния на каменен снаряд или запалителен материал. Натягането на двете огромни пружини е било постигано с използването на ръчна манивела, разположена от едната страна на катапулта.
Крепост
Леонардо е проектирал тази крепост с идеята за поставянето й в безопасност от атаки. Сложната форма е доста оригинална и се предполага, че би могла да е ефективна защита срещу ударите на разрушителните артирелийски снаряди. Крепоста на да Винчи е считана от доста хора като много модерна по отношение на дизайна на кръглите й кули и на леко наклонените и външни стени, проектирани да поемат атака на огнестрелни оръжия. Собственикът на крепостта е живял в центъра й, който според оригиналните чертежи е имал таен подземен проход. В допълнение, крепостта се е отличавала с две нива от концентрични стени, горната част, на които е заоблена с цел да се намали влиянието на ударите при топовната стрелба. Малките отвори правят възможно за тези, които воюват от вътрешността на крепостта, да отвръщат на огъня с минимален риск и наранявания.
Разглобяемо оръдие
Оръдията са били много тежки и колите използвани за техния транспорт често са били тромави. Леонардо е проектирал устройство, което би могло много лесно да се разглоби и транспортира, това е позволявало оръдията да бъдат лесно предвижвани.
Стреломет
Стрелометът е устройство, което хвърля огромни стрели или камъни. Той прилича на съвременния арбалет, но е със свити навътре рамене. Моделите на стреломети на Леонардо да Винчи са чертани през периода когато той се е занимавал и с чертежите на оръжия с барут. Въпреки, че няколко реконструирани модела могат да бъдат намерени, няма никакви археологически открития за тези машини. Възможно е това да е така, защото материалите, от които са били ползвани да се построят машините са били рециклирани когато повече не са били нужни.
Хеликоптерът на да Винчи
Счита се, че Леонардо да Винчи първи се е сетил за машини с вертикално излитане. Неговият чертеж на въздушно витло, датиращ от 1493, не е бил открит до 19 век. Той съдържа платформа снабдена със спираловидно витло, управлявано от елементарна система, не много по-различна от ремъчно-задвижван летателен апарат. В бележките на да Винчи се казва: „ако този инструмент с формата на витло е добре направен от ленено платно, порите на което са запечатани със скорбялено нишесте, то би трябвало, при енергично задвижване да се издигне във въздуха като спирала“. Неговият проект обаче никога не е бил реализиран. Да Винчи е оставил отпечатък във въздухоплаването чрез своите проекти за орнитоптери и модели на хеликоптери и се твърди, че е започнал първите публични експерименти, в търсене на практически по-тежки от въздуха летящи машини. Той е бил убеден, че ако човек е способен да реализира дълго бленуваната мечта за пътуване в небесата над него, то това би станало с летяща машина базирана на принципа на хеликоптера. Малко повече от двеста години по-късно неговото предвиждане се оказа истина.
Брониран кораб
Чертежът на бронирания кораб на да Винчи изобразява малък плавателен съд с нос, който е защитен с метал и се използва за удряне на противниковия кораб. Също е представен и завъртащ се покривен щит, който се отваря по време на акостирането при атака. Покривният щит осигурява защита срещу вражеския кораб и позволява кораба да се приближи до врага без оръдието за бъде забелязано. Щитът не би трябвало да се отваря, за да не се разкрие оръдието докато бронираният кораб не е блъснал вражеския кораб, или докато не е достатъчно близо за да не се изплъзне. Щитът е прикрепен към система от винтове, които се отварят много бързо увеличавайки елемента на изненада. Когато е свален във водата, щитът може да се използва и като спирачка за компенсиране на отката на оръдието. Щитът се затваря със система от ръчно задвижвани винтове.
Гигантски арбалет
Арбалетът е толкова огромен, че шестте му колелета са сложени под малък ъгъл, за да увеличат стабилността му. Гигантският арбалет е направен от гъвкави дървени парчета, свързани с въжета и свързани с въртящи се щифтове. Дължината му е приблизително тринайсет метра и се обтяга със сложен винтов механизъм. Да Винчи е предвидил винтове, за да регулира тягата в задната част на лъка, където е поставен втори винтов механизъм, проектиран да се намали силата необходима да се огъва лъка в движение.
Обсадното оръжие на да Винчи
Моделът предложен от Леонардо представя машина проектирана за нападение на защитни стени. Състои се от подвижна структура с брониран мост, който се подпира на стените на крепостта на врага и позволява на войската да навлезне в града или замъка. Като допълнение да Винчи предлага класическата система за нападение на противниковите градски стени. Стълбата е поставена на специална подпора направена от частично назъбени колела влючени в зъбчато-винтова предавка. С манивела колелата се въртят напред и назад, което издига или сваля стълбата.
Тези снимки предоставени от NASA показват нашата планета от космоса през нощта. Всички сме виждали снимки от космоса, но на тези Земята изглежда невероятно – изключително елегантна и толкова родна и достойна да се грижим добре за нея.
Кой е казал, че влечугите не могат да бъдат сладки? Новородените хамелеончета в зоопарка на Синди срутват всички предразсъдъци. Някой ден тези мъници ще достигнат до размер 30 см дължина, но за сега те прекрасно се побират на върха на пръста. Вижте ги сами!
Снимки: distrends.com
Средновековието е една от най-интересните епохи в историята, популяризирана от Магна Харта, от Черната смърт и от Стогодишната война. Но какво в действителност знаете за Средновековието? Джон Арнолд, професор по средновековна история в Биркбекския университет в Лондон, разкрива 10 неща за този период, които може би ще ви изненадат.
1. Не всички са били рицари, роби или духовници.
Въпреки, че голяма част от средновековните писатели описват своето общество като разделено на три групи – молещи се, борещи се и работещи, това всъщност не е особено реалистична картина на света след 1100г.
Населението на Европа нараства значително между 12ти и 13ти век, когато градовете са се разширявали драстично. Париж става около 10 пъти по-голям, същото се отнася и за Лондон в този период. В градовете, хората работят като търговци, продавачи, дърводелци, месари, тъкачи, архитекти, художници, жонгльори и т.н.
В провинцията, не всички са „роби” и бедни. Повечето от работещите са свободни хора – както мъже, така и жени, и притежават земя, докато определяните като „несвободни” до известна степен всъщност купуват и продават земя и продукти, дори повече от останалите свободни хора.
Естествено, има и бедни, потискани роби, но те далеч не са преобладаваща част от обществото.
2. Хората имат право на глас
Поне някои от тях имат това право. Не да гласуват за национално правителство, защото това не е част от средновековната политика, но да гласуват за местна власт. Във Франция, през 12-13 век, много градове и села са управлявани на местно ниво като консулите и техните съветници са избирани чрез ежегодни избори, на които гласуват повечето от мъжете.
По-сложна е изборната система в някои градове-държави в Северна Италия. Там жените нямат право да заемат важни политически постове или да гласуват, но някои от тях са признати в „свободни граждани” на френските градове.
3. Църквата не провежда „лов на вещици”
До голяма степен „ловът на вещици”, превърнал се в масова параноя идва от представата за демоните, която не е средновековно, а по-скоро ранно модерно явление, най-често срещано през 16-17 век. Има някои вярвания във вещици и през Средновековието, които са разпространявани от немскоговорящите племена през 15ти век, но това са по-скоро граждански, а не църковни вярвания.
През голяма част от Средновековието, основна мисия на духовенството е да представи магията като глупост, в която не трябва да се вярва. Когато Хайнрих Крамер пише не особено известния Malleus Maleficarum в края на 15ти век, неговата цел е да накара хората да вярват, че вещиците съществуват. Всъщност, тази книга е осъждана от църквата и чак в началото на 16ти век хората са предупредени да не вярват във всичко, написано в нея.
4. През Ренесанса е сложено началото на експерименталната наука
Когато хората говорят за Ренесанса, обикновено имат предвид движението в литературата, изкуството, архитектурата и образованието по време на Средновековието. Прието е, че това е движението от средновековния начин на мислене към модерния.
Всъщност, средновековните интелектуалци също преживяват „ренесанс” – от класическото към модерното. Това се случва през 12ти век и се повлиява главно от трудовете на Аристотел, които се разпространяват по това време, както и от други известни класически автори и философи.
Един от резултатите на това движение е подтикнатият интерес към физическия свят, в който учени като Роджер Бейкън (1214-94) започват да правят различни експерименти, целящи да опознаят заобикалящия ни свят.
5. Хората пътуват и търгуват – при това на дълги разстояния
Може би основна част от средновековните хора – най-вече живеещите в провинцията, пътуват рядко далеч от дома си. Но с времето, хората, които рядко предприемат дълги пътувания стават повече.
Твърдението, че през Средновековието хората не пътуват, няма общо с истината. Много хора по това време ходят на светите места или просто пътуват за удоволствие хиляди мили. Занимаващите се с търговия прекосяват огромни разстояния, за да предлагат и разпространяват стоките си.
Дори и в началото на Средновековието, всички видове висококачествени стоки са транспортирани от далечни брегове до Европа: коприна от Китай, подправки от Азия, кехлибар и кожа от Балтийските страни. Някои храбри пътешественици дори описват своите пътувания: Уилям описва своето тригодишно пътешествие до източните части на света, което започва през 1253 г. от днешните Украйна и Русия.
6. Те имат някои страхотни фолклорни обичаи
Голяма част от средновековната култура е формирана, или поне вдъхновена от християнството. Но едновременно с него има много други обичаи, обикновено толерирани от църквата, които имат по-древни корени.
Един от тези обичаи е разпространен в различни части на Европа – изразява се в търкаляне на горящи барели надолу по склона в деня на лятното слънцестоене. Друга традиция е хвърлянето на жито над главите на младоженците. Разпространено е и заделянето на пари за благотворителност чрез организиране на „help ale“ – организиране на голямо парти, на което се пие бира, и всички пари се събират за благотворителност.
Със сигурност има и много обичаи, които за нас изглеждат като „суеверия”, обикновено свързани със супер сила, пазеща от болести или слаба реколта. Всички тези традиции звучат като доста забавен начин за прекарване на времето.
7. Църковните бракове не са задължителни
Повечето хора не се женят в църква – тези, които държат на църковната церемония, обикновено я провеждат в двора или на входа на църквата. В повечето случаи, младоженците не се нуждаят от поп или четене на молитви, за да се омъжат.
Църквата със сигурност държи на тези неща: през 12ти век започва спорове, че бракът е свето тайнство, което Господ трябва да одобри. Но на практика и по закон, хората се женят само удостоверявайки това свое намерение пред духовенството.
Трябва да има взаимно съгласие и свидетели, но това е всичко.
8. Повечето от великите средновековни автори не пишат
Нашата представа за литературата е, че е писмено изкуство, но всъщност тя съчетава много разнообразни умения, сред които самото писане е само малка част. Според голяма част от средновековните разбирания, писането не е задължително умение за теолозите и интелектуалците.
Вместо да пишат сами, те говорят, а писачите записват това, което авторът диктува.
9. Някои хора не са толкова религиозни
През Средновековието известните статии са добър пример за екстремна религиозност: митове, светци, масови поклонения и т.н. Но това не означава, че хората се фокусират върху вярата в Бог и схващането, че те не се съмняват в Библията е напълно грешно.
Има доказателства, че обикновените хора, които вярват сляпо на някои от митовете като чудесата на светците, светото причастие или живота след смъртта. Голяма част от хората мислят, че душата е „просто кръв”, която изчезва, когато умрем. Други мислят, че няма причина да вярваме, че именно Бог кара растенията да растат, а не хората, които се грижат за тях.
Има доказателства, че хората не се подчиняват на църквата – ярък пример е не посещението на неделната литургия. Един испански духовник, в самото начало на XIV-ти век, казва, че почти никой не ходи на църква в неделя, а хората се забавляват по улиците. Други записи навяват чувството, че част от хората намират по-интересни неща за правене в неделя сутрин.
10. Те не вярват, че Земята е плоска
Повечето хора може би знаят, че Земята не е плоска, както и че каските на викингите нямат рога. И двете твърдения са викингски митове, същото се отнася за идеята лордът да спи една вечер с всяка младоженка.
Това, което прави изучаването на средновековната история толкова вълнуващо, е фактът, че човек трябва едновременно да търси информация и да разделя митовете от реалността, а това е истинско предизвикателство за ума на хора, израснали с безброй стереотипи за този исторически период.
Джон Арнолд, професор по средновековна история в лондонския университет Биркбек, е автор на „Оксфордска книжка за средновековното християнство” (2014). Той също е написал „Какво е средновековна история? (2008) и „Вярвания и липса на такива в средновековна Европа (2005).
Автор: Виктория Симеонова
По материали от:
historyextra.com
nauka.bg
Всеки от нас обича морковите по определен начин. Разбира се, пресен и вкусен морков е винаги добре дошъл, особено когато се на хранителен режим, а всички около нас ни изкушават с „грешни храни“. Няма по-голямо отмъщение да извадим един ярък морков от чантата и да го захрупаме с удоволствие, но нека си представим, че сега не е времето на режима, а искаме да опитаме този зеленчук по нов начин. Тази рецепта е точно това, от което се нуждаем.
Съставки:
1 връзка сочни моркови
¼ ч.ч. зехтин
4 средни скилидки чесън
100 гр. пармезан
1-2 с.л. галета
сол и черен пипер
магданоз за украса
Рецептата на това предястие е изключително просто. Загряваме фурната до 180 градуса, а докато температурата се повишава, белим морковите. В плик за готвене смесваме всичките съставки – зехтин, настърган на ситно ренде чесън, пармезан, галета, сол и черен пипер. Поставяме морковите в плика и раздрусваме добре, докато получената смес полепне добре по тях. Подреждаме морковите на хартията за печене и оставете във фурната за 20-25 минути, докато зеленчукът омекне и добие златиста коричка. Сервираме с щипка нарязан магданоз самостоятелно или като допълнително ястие към нашата трапеза и хрупаме с настроение!
Снимка: Rasamalaysia
