Коя е любимата ви напитка? Защо? Защото вкусът й ви допада, нали? Разбира се, вкусът играе основна роля, особено, ако не прекаляваме с алкохола и този вкус не се превръща в емоционална котва, която връща сутрешните спомени след купона. Но за това ще говорим някой друг път. Днес ще погледнем на напитките по необичаен начин – под микроскоп. Химичните компоненти, от които е съставен всеки алкохол изглеждат удивително под лещите на микроскопа и изненадват със своите форми и цветове, които впрочем нямат нищо общо с обичайните цветове на напитките.
Няма нищо по-хубаво от разкошен финал на любима книга. Специално за вас, подбрахме 20 любими края на книги, промени нас и живота ни.
20 финала на книги, които никога няма да забравите:
1.„Мисия Лондон” на Алек Попов
„От три дни вали. Всичко се разпада, с изключение на ламинираната биография на Че – подарък от Фидел за годишнината от революцията. Оценявам високо жеста, но снимката с отрязаните китки на последната страница някак си ме изнервя… Храним се с буболечки. Аз обаче съм си хванала една жаба и смятам да си я хапна, когато не ме гледат. Ще се измъкна от тия лайна, каквото ще да става! Всичко, което не ни убива, ни прави по-силно. Който го е казал, да се гръмне.”
2. „Белият Бим, черното ухо” на Гавриил Троеполски
„Земята беше поръсена с капчици небе. И беше много тихо. Толкова тихо, сякаш никъде нямаше зло.”
3. „Мостовете на Медисън” на Робърт Джеймс Уолър
„Почне ли да се свечерява, заставам ей тук, взимам саксофона и свиря онази мелодия за мъжа на име Робърт Кинкейд и за жената, която той наричаше Франческа.”
4. „Изумление и трепет” на Амели Нотомб
„Времето минаваше, както си бе свикнало. През 1992-ра излезе първият ми роман. През 1993-та получих писмо от Токио. То гласеше следното:
Амели-сан,
Моите поздравления.
Мори Фубуки
Тези думи ми доставиха голямо удоволствие. Но имаше една подробност, която особено ме очарова — бяха написани на японски.”
5. „Престъпление и наказание” на Фьодор Достоевски
„Но тук започва вече нова история, историята за постепенното обновление на човека, историята за постепенното му прераждане, постепенното му преминаване от един свят в друг, запознаването му с нова, съвсем непозната досега действителност. Това би могло да бъде тема за нов разказ — но сегашният ни разказ свърши.”
6. „Граф Монте Кристо” на Александър Дюма
„А вам, Морел, ето тайната на поведението ми към вас: на този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, Максимилиан, за да разбере колко хубав е животът.
Затова живейте, бъдете щастливи, мои сърдечно любими деца, и не забравяйте, че до деня, когато господ ще удостои човека да му разкрие бъдещето, цялата човешка мъдрост ще се включва в тия две думи: Чакай и се надявай!”
7. „Лавина” на Блага Димитрова
„Стъпки в снега, макар и със следи от патерици, водят нанякъде. Водят нагоре в планината. Към връх или към пропаст? Стъпки в снега. Правят планетата обитаема. Викат ни настойчиво да тръгнем по тях, да ги продължим по-нататък. Накъде?
По-нататък не е отъпкано…”
8. „Къпиново вино” на Джоан Харис
„Тук свършва моята история. В кухнята на малката къща на фермата край реката в Ланскене. Тук той ме отваря и освобождава уханията на забравени лета и отдавна несъществуващи места. Пие за Джо и Поуг Хил Лейн; тостът е едновременно поздрав и сбогуване. Приказвайте каквото щете, но нищо не може да се сравни с аромата на хубаво грозде. С къпинова жилка или не, аз притежавам своя магия, най-после освободена след трийсет и седем години очакване. Надявам се и двамата да оценят това, притиснали устни и сплели ръце. Сега е техен ред да говорят. Моят край наближава. Бих искал да се надявам, че техният край ще бъде също така щастлив. Но сега не мога да знам това. Аз съм обект на друг вид химия. Безгрижно се изпарявам в светлия въздух и се приближавам към своята загадка, и не виждам призраци, не предсказвам бъдещето, за мен дори блаженото настояще е мимолетно — зърнато през тъмното стъкло.”
9. „Ловецът на хвърчила” на Халед Хосейни
„— Искаш ли да хвана това хвърчило за теб?
Той преглътна, адамовата му ябълка подскочи. Вятърът разроши косата му. Стори ми се, че го видях да кима.
— За теб и хиляда пъти — чух собствения си глас.
После се обърнах и хукнах.
Беше само усмивка, нищо повече. Не можеше да поправи всичко. Нищо не можеше да поправи. Само усмивка.
Дреболия. Самотен лист в гората, трепнал от крилото на подплашена птица.
Но ще я приема. С разтворени обятия. Защото, когато дойде пролет, снегът се топи снежинка по снежинка и може би току-що бях видял как се топи първата.
Тичах. Възрастен мъж сред рояк крещящи деца. Но не давах пет пари за това. Тичах, а вятърът облъхваше лицето ми, върху което сияеше усмивка, широка като долината Панджар.
Тичах.“
10. „Евгени Онегин” на Александър Пушкин
„Блазе на оня, който рано
пира остави, в пътя свил,
и чашата си недопил,
не ти е допрочел романа,
а се разделя тихо той,
тъй както аз с хероя мой.”
11. „Отива една жена при лекаря” на Рей Клуун
„Щом оставям дистанционното на нощното шкафче, в ъгъла на стаята забелязвам чифт бели кецове със зелено-червено-зелена лента. Разсмивам се и поклащам глава. Gucci-тата, за които тя до последно се чудеше. Трябва утре да звънна на някой от погребалното да дойде да й ги обуе. Всъщност… ама че тъпотия! Измъквам се от леглото, навличам един халат и грабвам кецовете. На пръсти, за да не събудя Луна, се спускам по стълбите. Малко напрегнат, с кецовете в ръце, открехвам вратата на хола, в който тихичко бръмчи охладителната инсталация под ковчега на Кармен.”
12. „Чест” на Елиф Шафак
„Чак когато престанах да получавам писмата й, разбрах, че е умряла втори и последен път.”
13. „Вината в нашите звезди” на Джон Грийн
„Доволна съм, Огъстас.
Наистина съм доволна.”
14. „Лято без мъже” на Сири Хутсвет
„– Някаква кола влиза в алеята. – Тя се наведе към прозореца. – Не виждам кой е. Нали не чакаш никого? Боже, той излиза от колата. Върви към стълбите. Качва се. Натиска звънеца. – Чух звъна. – Мамо, това е татко. Татко е! Хайде, няма ли да му отвориш? Какво ти става?
Флора сграбчи Дейзи през краката и заподскача нетърпеливо.
– Е? – изгука тя. – Е?
– Ти му отвори – казах. – Нека той дойде при мен.”
15. „Анна Каренина” на Лев Толстой
„Също така ще се сърдя на кочияша Иван, също така ще споря, ще изказвам не на място мислите си, също така ще има стена между светая светих на душата ми и другите, дори и жена ми, също така ще я обвинявам за страха си и ще се разкайвам за това, също така няма да разбирам с разума си защо се моля и пак ще се моля — но сега моят живот, целият ми живот, всяка минута от него, независимо от всичко, което може да се случи с мене — не само не е безсмислен, какъвто бе по-рано, но има несъмнения смисъл на доброто, който съм властен да вложа в него!“
16. „Любовта трае три години” на Фредерик Бегбеде
„Най-фантастичното в живота е, че той продължава. Целунахме се бавно, сключили ръце под оранжевата луна, заслушани в бъдещето.
Погледнах часовника си: беше 23 и 59.”
17. „Майките” на Теодора Димова
„Беше се случило прекалено бързо, за да можеха да повярват на онова, което са извършили, на трупа на Явора, на светлосините й дънки, на притворените й клепачи, на стъкленото синьо на очите й, на разкъсаната раирана риза, от която се подаваше все още живата й гръд.”
18. „Хари Потър” на Дж. К. Роулинг
„Влакът потегли и Хари закрачи покрай вагона, без да сваля очи от мъничкото лице на сина си, вече грейнало от вълнение. Продължи да се усмихва и да маха с ръка, макар че си беше малка загуба да вижда как синът му отива толкова далече от него…
И последната следа от пара се разсея в есенния въздух. Влакът зави. Ръката на Хари все още беше вдигната високо.
— Не се притеснявай за него, всичко ще бъде наред — прошепна Джини.
Хари я погледна, после разсеяно свали ръка и докосна мълниевидния белег на челото си.
— Знам.
Белегът не го беше болял деветнайсет години. Всичко беше наред.“
19. „Алхимикът” на Паулу Коелю
„„Животът наистина е щедър към тези, които следват Личната си легенда“, помисли си момчето. Сети се, че трябва да отиде в Тарифа и да даде една десета от всичко това на циганката. „Циганите наистина са много хитри“, реши момчето. Може би защото много пътуват.
Ала вятърът отново задуха. Това бе източният вятър, който идваше от Африка. Този път обаче не носеше мириса на пустинята, нито пък заплаха от мавърско нашествие. Носеше парфюм, който момчето добре познаваше, а също и звук от целувка. Приближаваше се съвсем бавно, докато накрая спря на устните му.
Момчето се усмихна. Тя за пръв път правеше това.
— Идвам, Фатима, идвам — каза то.”
20 „Мартин Идън” на Джек Лондон
„Ръцете и краката не го слушаха вече, макар и конвулсивно те заблъскаха слабо във водата. Но той бе измамил и тях, и желанието за живот, което ги караше да се движат. Бе потънал много дълбоко. Те не можеха да го изнесат никога до повърхността. Стори му се, че плува бавно в някакво море от неясни видения. Попадна в цветове и отблясъци, които го заливаха и потъваха в него. Но какво бе това? Макар че приличаше на фар, блесна с ослепително бялата си ярка светлина в мозъка му. Примигваше все по-бързо и по-бързо. Чу продължителен тътен и му се стори, че пропада в някакво огромно, безкрайно стълбище. Далече, чак към дъното, потъна в мрак. Това бе всичко, което можа да долови. Потъна в мрака, а мигът, в който го разбра, бе последното, което стигна до него.”
Илюстрациите на бразилския художник Хулио Сезар са по-добро от снимките. Въпреки че, името фотографията е източникът на вдъхновение на този вдъхновяващ артист, той успява да нарисува портрети, които внасят много повече настроение в образа на моделите. Забележете, всеки от тях има свой стил и характер и бъдете смели, когато за пореден път се загледате в бенката на бузата ви. Може би това е вашата запетайка, която трябва за види всеки…
Успешните взаимоотношения са плод на дълга и упорита работа, която трябва да извършва всеки от участниците в тях. И съществува просто закон – всяка връзка може да се подобри във всеки един момент. Предлагаме ви 10 истини за връзките, които не бива да забравяме, ако търсим стабилни и пълноценни взаимоотношения.
В живота ни никой не идва напразно.
Всеки ден срещаме нови хора и всеки от тях идва, за да ни научи на нещо. Някои ни изпитват, други ни използват и ни учат, а трети ни показват, че щедростта е възможна и ни правят по-добри.
Във всички взаимоотшeния вие получавате онова, което давате.
Не се надявайте, че в отговор на капризи, обвинения и обиди ще получите усмивки, цветя и признания в любов. Ако търсите разбиране, постарайте се да го дадете. Всичко се връща – тази стара формула, работи през цялото време.
Не се натрапвайте в чуждия живот.
На сила хубост не става – често забравяме тази мъдрост, а не бива. Не се опитвайте да се наместите в чуждата съдба, ако не ви канят там. Ще ви потърсят, ако сте нужни, имайте търпението да изчакате.
Променяме се и това е нормално.
С времето се променят потребностите, мислите и дори убежденията на всеки един от нас. Ако някой отбележи, че вие сте се променили, не го приемайте като недостатък. Възможно е тези промени да са положителни и дори да доведат до промяна в обкръжението ви. По-добре е да се чувате по-рядко със старите ви приятели, отколкото години наред да изяснявате промените настъпили в един или друг момент. Бъдете искрени и общувайте с лъчезарни хора.
Взаимоотношенията се изграждат.
Взаимоотношенията не се случват сами, те изискват активно участие на всички. Искреност, взаимост, уважение – без тези емоции, нито едни взаимоотношения не могат да просъществуват дълго.
Научете се да прощавате
Някои хора смятат, че прошката е слабост. Но фразата „Прощавам ти“, съвсем не означава „Аз съм прекалено мек човек и не мога да се сърдя дълго, така че ти продължавай да се държиш, както искаш и аз ще се преструвам, че не го забелязвам.“ Всъщност нейното значение по-скоро е „Няма да позволя на миналото да развали бъдещето ни и ти давам още един шанс.“
Споровете са загуба на време.
Колкото по-малко време хабите, за да спорите с хората, с които не се разбирате, толкова по-малко време ще ви остане за онези, които ви обичат. Дръжте се в ръце, ако спорът вече е на прага – често взаимоотношенията се рушат заради една изпусната дума. Не си позволявайте подобни слабости.
Не можете да промените другия.
Трябва да се научите да приемате другия, такъв, какъвто е. Ако това е близък вам човек и вие наистина не харесвате настъпилите промени или липсата им, бъдете искрени и му го кажете. Възможно е близкият ви човек да се замисли и да направи малки редакции в себе си.
Отсъствието на някои хора в живота ви може да се окаже полезно.
Не сте страхувайте да променяте обкръжението си. Пуснете да си вървят онези, които внасят напрежение и дискомфорт в живота ви. Колкото повече се вкопчвате в миналото си, толкова повече отлагате бъдещето.
Оценявайте хората, които са винаги наоколо.
Не забравяйте да казвате на близките ви колко са специални и скъпи. Отделяйте им време и внимание и се грижете за тях. Възможно е един ден взаимоотношенията ви да приключат, но до тогава, накарайте приятелите ви да се чувстват важни за вас.
Наказваха ме да мия чинии. Години по-късно от приятелки научих, че този метод на възпитание на трудовите навици у дома е доста разпространен и реших най-после да спра с омразата ми към безкрайните чинии. Мъчех се, но не откривах нямах логично обяснение защо в живота ми трябва да има мръсни чаши и изоставени тенджери, които непрекъснато задръстват хубавата ми мивка.
Сега сме пълна къща. У дома живеем достатъчно хора, за да запълним всяко мъничко пространство на „гигантския“ ни апартамент и само вечер, хранейки се заедно, се срещаме. А по традиция, след нашата вечеря, кухнята прилича на бойно поле, където са се сражавали няколко армии. И никак не се радвах аз да бъда чистачът на последиците от битките. До онзи ден, когато в съботната сутрин станах и с усмивка започнах да търкам чашите и чиниите, които не бяха задръстили само мивката, но заемаха половината кухня. Защото цялата мръсна посуда беше единствено и само резултат от нашето собствено веселие предходната вечер. Гости и съквартиранти, познати на гостите и още някакви хора, които се смееха, разказваха шеги и вицове и които изпълниха кухнята и живота ми с няколко часа приятно безгрижие.
Така преокрих чиниите, защото най-после видях, че храната не само наяжда и цапа. Понякога тя е и повод да се запознаеш с много интересни хора, които ще променят мирогледа ти. И някак ми се прииска по-често да се боря с мръсната посуда сутрин, знаейки, че това е моята мъничка отплата за смеха, който разсипвах по пода на кухнята ни миналата вечер…
Мечо Пух е голяма работа, това е ясно на всички от нас. Чели сме книгата поне два пъти – един път с гласа на мама вечер преди лягане и поне веднъж сами, разгръщайки двата романа на Алън Милн – „Мечо Пух“ и „Къщичката в къта на Пух“. Най-вероятно е и да сте гледали сериала на Дисни, заради който неделните следобеди се изнизваха толкова бързо и леко, както и всички филмчета за усмихнатото мече, които сте намирали по телевизията или в интернет. Вероятно си спомняте и до припадък повтаряте така популярните цитати „Някои са умни, а някои не са“ на Пух или „Малко внимание, малко мисъл за другите – и всичко би изглеждало иначе“ на меланхоличния Йори, но днес ще ви припомним няколко диалога, които ни връщат в света на хумора в Голямата гора и напомнят, че съвсем не е нужно да имаш много мозък, за да бъдеш верен приятел и добър мечок.
—Ох! Помощ! — извика Пух. — По-добре е да се върна… Ох! Жалко, трябва да продължа напред… Но не мога да направя и това! Ами сега? — изплаши се Пух. — Помощ! Ох! Помощ!
Зайо също искаше да излезе на разходка, но като видя, че предната врата е запушена, излезе през задната, заобиколи и застана пред Пух:
— Хей, ти май се заклещи?
— Ами! Н-не! — отговори Пух безгрижно. — Почивам си, мисля си и си тананикам!
— Я си подай лапата!
Мечо Пух си подаде лапата и Зайо започна да го тегли… тегли… тегли…
— Ох! — извика Пух. — Боли!
— Никакво съмнение, Пух, заклещен си!
— Това стана — сърдито извика Пух, — защото вратата ти не е достатъчно голяма!
— Това стана — строго каза Зайо — от много ядене! Още тогава си помислих — само че не исках да ти го кажа, — че един от двама ни яде много и това не бях аз!
— Знаеш ли какво искам да ти кажа, Пух?
— Точно това мислех и аз, Прасчо.
— От друга страна, Пух, не трябва да забравяме…
— Правилно, Прасчо, макар че в момента съм забравил.
— Здравей, Прасчо — каза Пух.
— Здравей, Пух — каза Прасчо.
— Какво се мъчиш „да направиш“?
— Мъча се да стигна чукчето — каза Прасчо. — Тъкмо минавах наблизо.
— Дай да ти помогна — каза Пух учтиво. Той хвана чукчето и почука на вратата.
— Току-що се видях с Йори — започна той. — Бедният Йори е в Много Тежко Положение, защото има рожден ден и никой не се е сетил за това. И сега Йори е много Мрачен — ти знаеш какъв си е… и такъв е сега… Колко се бавят да отворят тези, дето живеят тук! — И Пух повторно почука.
— Ама, Пух! — каза Прасчо. — Това е твоят дом!
— О! — каза Пух. — Наистина! Тогава да влезем.
И така те влязоха.
— Трябва да напишеш Честит Рожден Ден на него…
— Тъкмо това исках да те помоля — каза Пух, — защото моят правопис е Разклатен. Добър ми е иначе правописът, но се Клати и буквите отиват не на мястото си. Ти би ли написал върху него „Честит рожден ден“ вместо мен?
— Прасчо — каза Зайо, като започна да подостря молива си, — нямаш никаква смелост!
— Трудно е да бъдеш Храбър — каза Прасчо, леко подсмърчайки, — когато си Толкова Малко Животно!
— Всички да носим Провизии.
— Да носим какво?
— Неща за ядене.
— О! — извика Мечо радостно. — Пък аз мислех, че каза Провизии! Отивам да им кажа.
— Тъкмо място — обясни той — за Засада!
— Какво е засадено там? — пошепна Пух на Прасчо. — Да не би да е хвойна?
— Драги Пух — каза Бухала надменно, — нима не знаеш какво значи Засада?
— Бухале — каза Прасчо, като го гледаше свирепо, — това, което ми пошепна Пух, е частен разговор и нямаш право…
— Засада — каза Бухала — е един вид Изненада.
— Такава е и хвойната понякога — каза Пух.
— Засада, както се канех да обясня на Пух, е един вид Изненада.
— Ако някой неочаквано връхлети отгоре ти, това е Засада — каза Бухала.
— Засада, Пух, е когато някой връхлети отгоре ти — обясни Прасчо.
Пух, който сега знаеше какво е Засада, каза, че и хвойната веднъж го връхлетяла най-неочаквано, когато той паднал от едно дърво и трябвало после цели шест дни да се чисти от бодлите й.
— Ние не говорим за хвойна! — каза Бухала малко раздразнен.
— Но аз говоря! — каза Пух.
— Когато се събуждаш сутрин, Пух — каза Прасчо най-после, — какво си помисляш най-напред?
— Какво ще има за закуска. А ти какво си помисляш, Прасчо?
— Аз си мисля какво ли интересно нещо ще се случи днес.
Мечо кимна замислено.
— То е все същото! — каза той…
— Ето бюфета, драги Тигре, погледни и си избери каквото ти хареса. — Тя веднага беше разбрала, че колкото и голям да изглежда Тигъра, той се нуждае от толкова нежност, колкото и Ру.
— Мога ли да погледна и аз? — попита Пух, който беше почнал да се чувства малко като в единадесет часа.
— Здравей! — каза Пух.
— Здрасти! — квикна Прасчо, като подскочи от изненада. — Знаех, че си ти!
— И аз знаех — каза Пух. — Какво правиш?
— Засаждам един жълъд, Пух, та да порасне един дъб и така ще имам много жълъди точно пред вратата си, вместо да ходя километри и километри, нали разбираш, Пух?
— Ами ако не порасне? — попита Пух.
— Ще порасне, защото Кристофър Робин каза, че ще порасне, и затова го засаждам.
— Значи, ако аз посадя една пита мед пред къщата си, ще порасне кошер! — каза Пух.
Прасчо не беше много сигурен.
— Или по-добре само парче от пита — каза Пух, — за да не хабя много. Само че тогава може да порасне само парче от кошер, и то това парче, в което пчелите само бръмчат, а не в което медят. Неприятно!
Прасчо се съгласи, че ще бъде твърде неприятно.
— Зайо е умен — каза Пух замислено.
— Да — каза Прасчо, — Зайо е умен.
— И има Мозък.
— Да — каза Прасчо, — Зайо има Мозък.
Последва дълго Мълчание.
— Предполагам — каза Пух, — че затова той никога не може да разбере някои неща…
— Представи си, Пух, че някое дърво падне, когато сме под него.
— Представи си, че не падне — каза Пух след внимателно обмисляне.
— Това, което мисля — каза Пух, — е: мисля да отидем в Къта на Пух да видим Йори, защото може би вятърът е отвял къщата му и може би той ще пожелае да му я построим отново.
— Аз пък мисля — каза Прасчо, — мисля да отидем да видим Кристофър Робин, само че той сега няма да е у дома си. Значи не можем да го видим.
— Хайде да отидем да видим всички — каза Пух. — Защото, когато си ходил няколко мили по вятъра и влезеш неочаквано в някой дом и ти кажат: „Здрасти, Пух, тъкмо навреме си дошъл за малка кльопачка“ — и ти си дошъл — това аз наричам Приятелски Ден.
— Какво най-много обичаш да правиш на този свят, Пух?
— Ами — каза Пух — какво обичам най-много… — И той се спря да помисли, Защото, при все че да Ядеш Мед е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по-хубав, отколкото когато вече си започнал, но той не знаеше как се нарича това. После си помисли, че да бъде с Кристофър Робин е много хубаво нещо и да имаш приятел като Прасчо до себе си също е много хубаво. И като размисли всичко това, той каза: „Това, което обичам най-много на този свят, е Аз и Прасчо да дойдем да те видим и ти да ни кажеш: „Какво ще кажете за нещо малко?“, и аз да кажа: „Не бих имал нищо против, а ти, Прасчо?“, и вън да е ден за тананикане и птичките да пеят.“
Въпреки че, корените на pin-up изкуството са дълбоко заровени на Европейска земя, самостоятелният жанр се появява в САЩ. Голяма част от „новите американци“ нямат финансовата възможност да посещават музеи или да купуват книги с картини на велики художници. Така единственото достъпно изкуство се оказва илюстрацията, дори бихме могли да кажем, че популярността й я превръща в пълноценен жанр. Средствата за масова комуникация се разрастват, потреблението им се увеличава, а вестниците и списанията имат нужда от илюстрации към своите криминални истории, които се продават с най-голям успех. Освен това издателите бързо забелязват, че илюстрация на корицата дава допълнителен тласък в продажбите на всяко издание. Към 1920 година конкуренцията между отделните издания достига връхната си точка и започва Златният век на американската илюстрация, продължил чак до 70-те години.
В продължение на няколко десетилетия красавиците се усмихват на зрителя с безоблачна усмивка независимо от затрудненията, в които ги хваща художникът. Нито с падащите дрехи, нито резкият порив на вятъра, разкриващ части на тялото им, не могат да смутят тази усмивка. И съществува специфичен гъдел – красавиците не обещават нищо на зрителя, но все пак го канят да си пофантазира поне за малко. Вероятно именно появата на тези необикновени момичета в битовия контекст, толкова познат на всеки американец, прави този жанр толкова романтичен и еротичен едновременно, но най-вече мега-популярен сред американците. Жанрът pin-up култивира много конкретен образ на момичетата – сексапилни, уверени в себе си, жизнерадостни, целеустремени, което напълно съответства на идеята за женския идеал от онези години.
Pin-up-ът се разделя в две направления – илюстрация и фотография, а картините условно се разделя на 3 категории – „pin-up“, „glamour art“ и „pretty girl“. Чистият Pin-up, е единственият, който има някаква сюжетност в илюстрацията – най-често за неин фон служи битова сцена, в която художникът „хваща“ леко облечено момиче. Най-провакационния вариант в този поджанр е бельото, съвсем голи момичета, нарисувани или снимани, са по-скоро изключение от правилото. Следва Glamour art, който култивира романтическия женски образ. Това най-често е портрет на очарователно момиче, която е по-стилно облечена от тези в чистия pin-up.
Pretty girl е терминът, използван почти за същите портети като glamour, но той засяга работите на известни художници и илюстратори, тези които работят за „Тhe Saturday Evening Post“ и „Cosmopolitan“.
Така в жанра съществува йерархия, поддържана и от отделните издания, които напълно се отдават на този мода. Сред тях са „The Saturday Evening Post“, „Liberty“, „Ladies Home Journal“, „Cosmopolitan“, „Vogue“, „Esquire“ и дори солидното издание като “Time“, което през 1941 година излиза с корица на Рита Нейворд, дело на един от бащите на жанра Джордж Пети.
Специално за вас подбрахме 25 картички от pin-up стил, за да ви припомним колко шарено е изкуството и как оставя следи, дори години след като популярността на даден жанр е намаляла.
Почти всички мечтаем да заминем и да пропътуваме света с раница и кредитна карта в джоба си. Искаме да тръгнем и често дори не подозираме какъв опит ще натрупаме след срещата с други култури и светове. Онези, които пътешестват редовно, са смели и мъдри и най-често те могат да ви дадат страхотен съвет в живота. Ето и пет тайни, които знае всеки пътешественик, но рядко споделя на останалите:
Срещата с други култури ти помага да разбереш себе си
Дори ако не можете да си позволите да пътувате редовно, изучавайте останалите култури – опитвайте нова храна, общувайте с хората, които са родом от други места, учете нов език. Опита да откриете общ език с тях ще ви помогне да станете по-разбиращ, да не съдите прибързано и междувременно да погледнете на себе си по нов начин и да научите повече неща за собствения живот.
Да похарчиш парите за емоции, вместо за материални неща ни прави по-щастливи
Всички имаме тези моменти, когато се хвалим с новата си кола или рокля, но истинските пътешественици знаят, че щастието да опознаеш света е много по-продължително. Когато се хвалим с новата си придобивка, всъщност получаваме позитивните емоции отвън, когато усещаме света, щастието идва от новите срещи, емоции и гледки, идва отвътре и се задържа много по-дълго, обогатявайки живота ни с моменти, които вероятно няма да забравите.
Когато пътуваш, несъзнателно забелязваш всичко колко себе си. На пътя ние сме с широко отворени очи, обръщаме внимание на всеки знак, човек или животно, защото има шанс никога повече да не минем по тази пътека. Пътешествията учат да не отлагате възможностите и да не пропускате хубавия обяд, разговор или среща, защото животът трябва да се живее всеки ден.
Преодоляването на собствените страхове е единственият начин да продължиш
Понякога пътуването е плашещо. Да напуснеш доходната работа, уютния си дом и зоната на комфорта е само началото. Когато сте на пътя ще трябва да се научите да заговаряте чужди хора, за да попитате за посока. Или ще трябва да намерите нов транспорт, ако автобусът или полетът ви са отменени. Ще трябва да мислите бързо, да не се стряскате, ако нещата не вървят по предварителен сценарий и да се справите с неочакваните проблеми. Това е сигурният път към изграждане на характер и към умението да приоритизирате задачите си. Страхът е тук, за да ни помогне да се развием и именно тази тръпка носи всеки ден на пътя.
Със сигурност определенията ви за „бедност“ и „неуспех“ ще се променят, когато обиколите някоя наистина бедна страна. И е напълно вероятно притесненията ви, че нямате последния модел iPhone ще изчезнат, когато видите какво вечерят хората по света и в какви къщи живеят. Пътешествениците се научават да ценят почивката, вкусната храна, удобното легло – все неща, които са даденост в нашия забързан свят. Трудно е да им обърнем внимание, когато умът ни е зает с други „по-важни“ задачи, но не е ли престъпление да съсипваме душата и тялото си, гонейки по-високоплатена работа, с повече отговорности, нерви и умора, за да си купим нова кола, когато нашата е изправна, а ние сме живи и здрави? Пътешествениците знаят верния отговор.
Светът на съвременната жена е немислим без ежедневния грим. От много малко, всяко момиче се вълнува, когато вижда пред себе си разнообразни кутийки със сенки или пудра и се стреми да издебна невниманието на мама, за да създадат на лицето си първия шедьовър. С години, всяка от нас се учи да открие своята форма, цветове, марки и тайни, с които да си служи, за да изглежда свежа или зашеметяваща. Но често в стремежа си да бъдем креативни, ние забравяме няколко прости правила, за които ни повтарят гримьорите. Подбрахме 10 съвета от руската гримьорка Татьяна Харкова, която напомня какво не трябва да правим с нашия грим, за да изглежда страхотно.
Сутрешният грим се слага на почистена кожа. Както мием зъбите си два пъти на ден, така и кожата трябва да се почиства сутрин и вечер. И едва след сутрешното почистване слагаме нашия фон дьо тен. В противен случай, след ден-два на кожата ще се появят малки червени петънца, които толкова се стремим да избягваме.
Не бива да забравяте за грима си в рамките на деня. Акос те се гримирали сутринта, намерете 15 минути в графика си, за да подправите своя грим. Няма нищо по-лошо от размазания грим – сенки под формата на линии на клепача, пудра на петна и изядено червило. Ако не можете да отделите това време, тогава избягвайте да се гримирате всеки ден.
При червилото има няколко правила – не бива да използвате много тъмен молив със светло червило. Това преливане се допуска единствено, ако моливът не очертава единствено контура на устните, а навлиза малко навътре и прелива в червило от същата гама. Подобен трик дори придава обем на устните.
Не може да се ползвате ярко червило без фон дьо тен. Това не е правило, просто яркият цвят ще подчертае малките червени петънца по лицето ви и те ще изпъкнат от този визуален ефект. Ако не искате да слагате силен грим от фон дьо тен, пудра, руж, сложете само първия тънък слой, който ще скрие дребните недостатъци по лицето ви.
Не използвайте перлени сенки в големи количества. Обикновено ефектът е състаряване и утежняване на вашия грим.
Редовно проверявайте срока на годност на вашия грим и не забравяйте, че сенките или червилото с изтекъл срок на годност не бива да се използват.
Ако искате да придадете нова форма на веждите си, първо зарисувайте с бял молив участъците, които искате да премахнете, за да видите как ще изглеждате с новите вежди.
Ако имате червено петънце на лицето, капнете малко „Визин“ – лекарство, което се отпуска пред лекарско предписание и се прилага за временно облегчаване на зачервяване на окото и раздразнение. Същият ефект лекарството има върху кожата ни.
Нанасяйте пудрата и ружа от косата към носа.
Ако искате да коригирате някаква част от сенките, не използвайте гъбичка. По-добрият и незабележим начин е да използвате едра четка с дълъг косъм. С нея ще може да оберете излишните сенки и да ги слеете.
Балерините на Омар Роблес обиколиха света и донесоха световна слава на фотографа. През 2015 година Омар Роблес решава да заснеме поредица фотографии на световноизвестни балерини, танцуващи по улиците на Куба. Мечтата на артиста е да заснеме тази страна по нов начин и решава да срещне високо изкуство с реалността на улиците на Хавана. Проектът му продължава и днес, когато Омар продължава да снима балерините, но този път на улиците в Ню Йорк, където живее и работи. Ето и някои от по-новите му работи.
Този сайт използва ‘бисквитки’ (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.ПриемамПрочети повече
Правила на поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Снимка: 
Снимка: 
Снимка: 
Снимка: 
