Художничката Хлои Джордано (Chloe Giordano) бродира илюстрации на животни. Всяка нейна бродерия е с миниатюрни реалистични копия на животни, толкова красиви, сякаш са истински. Хлои живее в Оксфорд и основната й работа е като илюстратор, а бродерията е нейно хоби, за което отделя значително по-малко време. Около 3 месеца Хлои отделя на всяка от платнените си картини – първо я рисува на хартия като илюстрация, докато не открие точния образ и след това пресъздава животните на платното като бродерия.
Животните на Хлои са рижави лисички, зайчета, сърнички и птички – всички малко по-големи от напръстник и наподобяващи илюстрации от книги с приказки от миналия век. Точно толкова ярки, наивни и добри.
Подборът на цветята не трябва да бъде случаен – от Викторианска епоха насам езикът на цветята не е спрял да ни изпраща послания, но не винаги ги четем правилно и ясно. Всеки знае, че броят на цветята следва да бъде нечетен, но и тук съществуват скрито отношение, ако цветята са три – вие демонстрирате уважение, пет – признание, седем – любов, а девет – обожание. Специално значение има едно цвете – по традиция, неговото послание е „Ти си единствена.“
Цветовете на цветята също носят емоции в себе си:
Червено – любов, страст
Розово – юношеска любов, родствена любов, бащина любов
Оранжево – радост, празник
Златно – богатство
Синьо и небесно синьо – вярност, семейство
Лилаво – величие, достойнство
Зелено – надежда
Бяло – чистота, невинност
Разбира се, всичко това е само допълнение към основното послание, което цветята носят. Ето и кратък речник на езикът на цветята:
Азалиая – въздържание, крехка страст.
Акация – тайна, целомъдрена любов.
Анемония – сдобрява влюбените. Но я тълкуват и като предупреждение: “Прекалено си недостъпна в любовта. Обърни ми внимание.”
Амарилис – гордост.
Амброзия – споделена любов.
Арбутус (ягодово дърво) – споделена любов.
Ароматен Грах – заминаване, сбогуване.
Астра/ Богородичка – символ на любовта, изтънченост, изящество.
Бегония – предупреждение.
Божур – щастие.
Бор – надежда, състрадание.
Бръшлян – символ на приятелство, преданост и привързаност.
Виолетката – нежна и искрена обич.
Гардения – тайна любов.
Гергината – горда любов, непризнаваща компромиси.
Гербера – издава, че подаряващият цветята иска да покаже колко е щедър и да изтъкне себе си.
Гладиола – искреност.
Глухарче – преданост, щастие.
Далия – достойнство и елегантност.
Димитровче – символ на нежност и любов.
Ела – време.
Жасмин – любезност или измама.
Жълтурче – надежда, вярност.
Жълъд – растението на живота, безсмъртие.
Здравец – здраве, лековатост.
Зюмбюл – скромност, смирение.
Иглика – непостоянство.
Имел – обич.
Ирис – вяра, надежда, мъдрост и храброст.
Камбанки – миловидност.
Каменно Цвете – любов от пръв поглед.
Кактус – издръжливост, търпение.
Кала – красота.
Камелия – възхищение, перфектност.
Карамфил – чиста и дълбока любов.
Котешка опашка – мир, благополучие.
Кученца – измама, заблуда.
Лале – перфектна любов.
Латинка – завоевание, победа.
Лен – символ на семейния уют.
Лилия и Момина сълза – невинност и чистота на характера.
Лилиум – избират мъже, ненавиждащи рутината и ценящи фантазията.
Люлякът – смята се за лиричен пратеник.
Лютиче – богатство.
Магнолия – благородство.
Мак – символ на плодородието.
Маргаритка – вечна любов, чистота и непорочност.
Минзухар – радост.
Мирта – любов.
Момина Сълза – благоуханност.
Мушкато – глупост, безумие
Мъх – майчина любов, милосърдие и щедрост.
Нарцис – някъде се разглежда като израз на деликатност, срамежливост и почит, а другаде – като въплъщение на студенина и егоизъм.
Невен – жестокост, ревност, отчаяние, печал и завист.
Незабравка – истинска любов.
Орхидея – изисканост и сексапил.
Палмови Листа – победа и успех.
Папрат – магия, вяра, очарование, сигурност и подслон.
Петуния – обида и гняв.
Ралица (розова) – непостоянство.
Резедата – сърдечна доброта.
Роза – щастлива любов Червената роза – запазеният символ на любовта, тя се поднася само когато искаме да кажем “обичам те“ и в никакъв друг случай. Има значение дали се подарява напълно разцъфнало цвете или още неразтворен цвят. Пъпката на червена роза също означава силни чувства, които обаче трябва да бъдат запазени в тайна. (много тъмночервена) – Траур
Жълтата роза – често се е смятала за послание на омраза, всъщност говори за приятелство. Леко отворена, жълтата роза пита „Обичаш ли ме още?“, а значението на съвсем разтворен жълт цвят е „Моля те, върни се.“ Изчезваща любов, ревност. Кремава роза – носи молбата „Нека сме заедно“. Бялата роза– символизира вярност и непоквареност и казва „Довери ми се“. Светло розова роза – възхищение, симпатия, нежност, грация и радост. Розовата роза– символ на пълно щастие и удоволствие, но също така носи и посланието на тайната любов и признава “Сърцето ми ти принадлежи“.
Синчец – доверие, смирение и скромност.
Слънчоглед – уважение, гордост.
Теменужка – скромност, свенливост, тя е символът на живота и щастието.
С това вярване френския фотограф Вероник Виал (Veronique Vial) решава да направи своя фотопроект „Жените преди 10 сутринта“, който я прави известна за една нощ. В него можем да видим как изглеждат звездите сутрин – преди гримьори и фризьори да променят външността им. Всички снимки в проекта, Вероник правила сама – без осветители, гримьори или фризьори, позволявайки на известните личности да покажат себе си в най-истинската им форма. Тя прекарва една сутрин в дома на всеки от тях, наблюдавайки обичайния ритъм на звездите и търсейки „своя“ момент. Вижте как изглеждат тези моменти за Мила Йовович, Салма Хайек и Анджелина.
Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни
Когато известният със своя остър ум и груб език комик Джордж Карлин губи съпругата си, написва няколко реда, които остават завинаги в историята и в съзнанието на хиляди хора. Тези думи звучат брутално откровено, дори мачкат, но са повече от необходими.
„Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове.Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване”.
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.”
Не общувай с полу-влюбени, не се сприятелявай с полу-приятели, не чети от полу-даровити, не живей полу-живот, нито умирай полу-смърт, не избирай полу-решение, не спирай на половината истина, не сънувай половин сън, не се вкопчвай в половин надежда…
Ако мълчиш, мълчи докрай, ако говориш, говори докрай, недей мълча, за да говориш, недей да говориш, за да мълчиш. Ако си съгласен, изрази съгласие – не се преструвай на полу-съгласен; ако отказваш, изрази отказа си, защото полу-отказът е приемане…
Половината е живот, който не си живял, дума, която не си изрекъл, усмивка, която си отложил, любов, до която не си стигнал, приятелство, което не си познал… Половината е онова, което те прави чужд на най-близките ти хора, тя е, която прави най-близките ти хора чужди за теб; половината е да стигнеш и да не стигнеш, да направиш и да не направиш, да отсъстваш и да присъстваш…
Половината – това си ти, когато не си ти… защото не си разбрал кой си ти. Половината е да не знаеш кой си ти… А онзи, когото обичаш, не е твоята друга половина… той – това си ти на друго място в същото време!!!…
Половин глътка няма да утоли жаждата ти, половин блюдо няма да засити глада ти, половин път няма да те отведе доникъде, половин мисъл няма да ти даде резултат… Половината е мигът на твоето безсилие, а ти не си безсилен… Защото ти не си половин човек. Ти си човек… създаден да живееш живота, а не да живееш половин живот.
Всяка приказка ни разказва за невероятно кралство, в която всичко е красиво и уютно. Мястото, където живее Пепеляшка и Белл не могат да бъдат обикновени – това са приказни места с тихи калдъръмени улици и пълни с цветя каменни къщи, огрени от слънцето и уютни на слънчева светлина. Макар че приказките ни бяха достатъчни като малки деца, днес ние сме пораснали и затаили в душата си възхищението към красивото, го търсим около нас всеки ден. И изобщо не си губим времето. Приказките живеят около нас или ние живеем в приказките, стига да се огледаме достатъчно или да пропътуваме разстояние до едно от тези места 21 приказни места, които наистина съществуват, сякаш извадени от някоя дебела книга с невероятни истории.
Пожелаваме ви да ги посетите заедно с вашия принц или принцеса и да се слеете с уюта на тази красота.
Кой е казал, че приказките и детските книжки трябва да се четат само, когато сме малки? Портите на вълшебния свят, остават отворени цял живот и всичко, което трябва да направи, за да се върнем там, е да разгърнем книгата и да се зачетем в нея. Специално за вас, подбрахме 9 цитата от заглавия, която прекрасно познавате. Вероятно и те ви познават и помнят, как мама или татко са ви чели на глас тези истории. Сега може да го направите сами и да си позволите за час или два да четете приказките с душата на дете. Позволете си го.
„Момо“ на Михаил Енде
— Значи така — обади се единият от мъжете, — тук ти харесва, нали?
— Да — отвърна Момо.
— Искаш ли да останеш тук?
— Да, с радост.
— Но никой никъде ли не те чака?
— Не.
— Имам предвид, не трябва ли да се връщаш в къщи?
— Аз тук съм в къщи — увери го бързо Момо.
— Откъде дойде, детенце?
Момо махна неопределено с ръка и посочи някъде в далечината.
„Мери Попинз“ на Памела Травърз
— Как пристигнахте? — попита Джейн. — Като че ли вятърът ви довея.
— Довея ме — отговори кратко Мери Попинз.
Сетне размота шала от врата си, свали шапката си и я окачи на металната топка на табления креват.
Мери Попинз явно нямаше да каже нищо повече, затова и Джейн млъкна. Но когато Мери Попинз се наведе да извади вещите си от чантата, Майкъл не се стърпя:
— Каква смешна чанта! — каза той и я заопипва.
— Килим! — отвърна Мери Попинз, докато я отключваше.
— Вътре ли е килимът?
— Не, отвън!
— А, да, разбирам — промълви Майкъл, макар и нищо да не разбираше.
Междувременно чантата беше отворена и Джейн и Майкъл с голяма изненада видяха, че е абсолютно празна.
— Я гледай! — удиви се Джейн. — Та в нея няма нищо.
— Как така — нищо? — Мери Попинз се изправи с обиден вид. — Нищо ли, казваш?
И тя извади от празната чанта колосана бяла престилка и я завърза около кръста си. После взе отвътре голям сапун „Сънлайт“, четка за зъби, пакет фуркети, шише одеколон, малко сгъваемо столче и кутийка с таблетки за гърло. (…)
От чантата — килим тя измъкна седем бархетни и четири памучни нощници, чифт ботинки, домино, две бански шапки и албум за пощенски картички. Най-накрая се появи походно легло с пълен комплект чаршафи и пухен юрган, което тя постави между креватчетата на Джон и Барбара.
„Питър Пан“ на Сър Джеймс Матю Бари
Всички деца порастват, само едно дете не порасна. Те рано разбират това. Ето как Уенди го разбра. Един ден, когато беше на две години, както си играеше в градината, тя откъсна едно цвете и изтича да го занесе на майка си. Сигурно е изглеждала много сладка, защото мисис Дарлинг сложи ръка на сърцето си и извика: „Ах, защо не може да останеш такава завинаги!“ Тя не каза нищо повече на тази тема, но оттогава Уенди знаеше, че трябва да порасне. Всяко дете разбира това, когато стане на две години. Тази възраст е краят на най-хубавото.
„Братята с лъвски сърца“ на Астрид Линдгрен
— Знаеш ли, че ще умра? — изхлипах аз.
Йонатан се позамисли. Май не му се искаше да ми отговори, но накрая рече:
— Да, знам.
Тогава сълзите ми рукнаха неудържимо.
— Какъв ужас! — ридаех аз. — Как може да умреш, преди да си навършил и десет години…
— Знаеш ли, Шушулко, не е чак толкова страшно — каза Йонатан. — Мисля дори, че ще се чувствуваш направо чудесно.
— Чудесно? Нима е чудесно да те заровят мъртъв в земята!
— Ами! Ще заровят само твоята обвивка, така да се каже, а ти самият ще отлетиш, и то съвсем другаде.
— Къде? — изумих се аз и хич не му повярвах.
— В Нангияла — отговори Йонатан.
„В Нангияла“ — тъй го подхвърли, сякаш всеки човек знае за какво става дума. Аз обаче не бях чувал нищичко за такава страна.
„Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол
— Червен Котако — започна Алиса доста боязливо, защото не знаеше дали това име му се харесва; но котакът се усмихна още повече.
„Значи доволен е, поне засега“ — помисли Алиса и продължи:
— Би ли ми казал кой път да хвана оттук?
— Зависи накъде отиваш — отвърна Котака.
— Все едно накъде… — каза Алиса.
— Тогаз е все едно кой път ще вземеш — рече Котака.
— …само да стигна някъде. — добави Алиса, за да поясни.
— О, сигурно ще стигнеш — рече Котака, — но трябва да вървиш доста дълго…
Алиса разбра, че това не може да се отрече, и се опита да зададе друг въпрос:
— Какви хора живеят по тия места?
— В тая посока — рече Котака, като описа кръг с десния си крак — живее един Шапкар. А в тая посока — като замахна с другия — един Мартенски Заек. Иди при когото щеш. И двамата са побъркани.
— Но аз не искам да ида при побъркани — забеляза Алиса.
— А! Не може иначе — рече Котака. — Ние всички сме побъркани. Аз съм побъркан. Ти си побъркана.
— Отде знаеш, че съм побъркана! — каза Алиса.
— Сигурен съм — рече Котака, — иначе нямаше да дойдеш тука.
„Приключенията на Лукчо“ на Джани Родари
— Лукчо — каза тогава бедният затворник, — ти си вече голям и можеш да се грижиш за себе си. За майка ти и за братчетата ти ще се грижи чичо ти Лук. Стегни се за път и тръгни по света да се учиш.
— Но аз нямам книги, а нямам и пари, за да си купя.
— Няма значение, ще изучаваш само един предмет — негодниците. Щом срещнеш някой насилник, спри се и го изучи добре.
— А после какво ще правя?
— Когато му дойде времето, сам ще се сетиш.
— Хайде, хайде — изръмжа Лимон-тъмничар, — стига сте дрънкали. А ти, сополанко, не се навъртай наоколо, за да не влезеш и ти в дранголника.
Лукчо искаше да му отговори както трябва, но реши, че няма смисъл да се остави да го затворят, преди да се е заловил за работа.
Той прегърна баща си и избяга.
— Човек! — извика той. — Човешко дете! Гледай! Точно пред него, хванало се за един нисък клон, стоеше голо кафяво дете, толкова малко, че едва пристъпяше. Едва ли някога такова нежно създание, с такива трапчинки на бузите, е влизало нощем във вълча пещера. То гледаше Бащата-вълк в лицето и се смееше.
— Човешко дете ли? — каза Майката-вълчица. — Никога не съм виждала човешки деца. Донеси го тук.
Един вълк така е свикнал да носи своите вълчета, че ако трябва, би могъл да вдигне яйце със зъбите си, без да го счупи. Макар челюстите на Бащата-вълк да се вкопчиха във врата на детето, нито един зъб не одраска кожата му, когато го остави между вълчетата.
— Колко е малко! Колко е голо и колко е храбро! — каза меко Майката-вълчица. Детето сега се блъскаше между вълчетата, за да се настани на топло. — Охо! И то иска да бозае с другите! Значи такова е човешкото дете! Ха! Коя друга вълчица може да се похвали, че е хранила човешко дете заедно със своите рожби?
— Чувал съм, че е имало такива неща — каза Бащата-вълк. — но никога по мое време, нито пък в нашата глутница. Виж го, цялото е без косми и мога да го убия с един удар на лапата, а то ме гледа и съвсем не се бои.
„Вълшебникът от Оз“ на Лиман Франк Баум
Те чуха как вятърът от далечния север надаваше глух вой, и чичо Хенри и Дороти видяха високата трева да се привежда вълнообразно пред настъпващата буря. Сега пък се чу остро свирене откъм юг и като се обърнаха на тази страна, забелязаха, че и там тревата се люлее на вълни.
Изведнъж чичо Хенри стана.
— Циклон иде, Ем — извика той на жена си. — Ще отида да видя какво става с добитъка.
И той се затича към навесите, дето държаха кравите и конете.
Леля Ем остави работата и дойде до вратата. От един поглед разбра, че опасността е съвсем близка.
— Бързо, Дороти! — изписка тя. — Тичай в избата!
Тото се изскубна от прегръдката на Дороти и се скри под леглото, а момичето се спусна да го улови. Леля Ем, много уплашена, отвори капака на пода и слезе по стълбата в малкия тъмен трап. Дороти най-после улови Тото и тръгна подир леля си. Но преди да стигне до капака, се чу страшният писък на вятъра и къщата се разклати толкова силно, че момиченцето не можа да се задържи и ненадейно седна на пода.
Тогава се случи нещо страшно.
Къщата се завъртя два-три пъти и бавно се издигна във въздуха. На Дороти й се стори, че се издига с балон.
„Приключенията на Пинокио“ на Карло Колоди
Същата вечер, вместо да стои до десет, Пинокио стоя до дванадесет часа. И вместо да направи осем панера от тръстика, направи шестнадесет.
След това си легна и заспа. И като заспа, стори му се, че вижда насън Феята, хубава и усмихната, която, след като го целуна, му каза:
— Браво, Пинокио! Заради доброто ти сърце прощавам ти всичките лудории, които си извършил до днес. Децата, които подпомагат нежно родителите си, когато са бедни и болни, заслужават винаги голяма похвала и голяма любов, дори ако не могат да бъдат сочени като пример на послушание и добро поведение. Вложи разум в живота си и ще бъдеш щастлив.
При тия думи сънят свърши и Пинокио се събуди с широко разтворени очи.
Можете да си представите какво беше учудването му, когато, като се събуди, забеляза, че не е вече дървена кукла, а момче като всички други. Хвърли поглед наоколо и вместо обикновените сламени стени на колибата видя хубава мебелирана стаичка, подредена с почти изящна простота. Като скочи от леглото, намери хубав костюм, нова шапка и чифт обувки, които му стояха великолепно.
Щастие. Тази вълшебна дума. Какво е щастието за нас? Колко тежи? Има ли вкус? Ако се замислим малко ще се окаже, че има. И вкус, и мирис, и спомен. Виктория Раловска събра 100 причини за човешко щастие. Пълноценно и истинско. И общо за всеки един от нас. Насладете им се.
Често казваме, че всеки от нас трябва да знае и помни произхода си, да не се самозабравя и да не си вярва излишно. Вероятно няма по-убедителни 20 снимки, които могат да свалят на земята всеки, решил, че той е недосегаем и голям. В пълния смисъл на думата. Разгледайте ги, за да си припомните реалните размери на нещата.
Това е нашата Земя. Ние живеем тук.
Снимка: visibleearth.nasa.gov
Ето къде се намираме в Слънчевата система.
Снимка: foxnews.com
Това е разстоянието от Земята до Луната.
Снимка: foxnews.com
В пространството между Земята и Луната могат да се поберат всички останали планети от Слънчевата система.
Снимка: reddit.com
А сега за размерите им. Това малко зелено петно е Северна Америка, ако я „преместим“ на Юпитер.
Снимка: astronomycentral.co.uk
А това е Земята в сравнение със Сатурн.
Снимки: astronomycentral.co.uk
Как биха изглеждали пръстените на Сатурн, ако ги имахме на Земята.
Снимка: io9.com
А това е комета в сравнение с Лос Анжелис.
Снимка: mentalfloss.com
Но всичко това не може да се сравни с размера на Слънцето.
Снимка: twitter.com
Така изглежда Земята от повърхността на Луната.
Снимка: NASA
А така от Марс.
Снимка: NASA
И така от Сатурн.
Снимка: NASA
Това е размерът на Слънцето в сравнение със Земята.
Снимка: stronomycentral.co.uk
А така изглежда Слънцето от Марс.
Снимка: NASA
И това не е всичко – на небето има повече звезди, отколкото песъчинките по всичките плажове на Земята.
Снимка: science.nationalgeographic.com
И някои от тях са много, много по-големи от Слънчето. Най-голямата звезда е червеният хипергигант VY Canis Majoris, който е 1 000 000 000 пъти по-голям от Слънцето.
Снимка: youtube.com
И дори това не може да се сравни с размерите на нашата галактика. Това е нашето място в Млечния път.
Снимка: eecraze.com
А съществуват и други галактики, много по-големи от Млечния път.
Снимка: twitter.com
На тази снимка има хиляди галактики, във всяка от които имат милиони звезди и множество планети.
Снимка: hubblesite.org
Това е една от най-големите галактики, която се намира на 10 милиарда години разстояние от Земята.
Всички майки – от двете страни на полукълбото – са най-добрият пример за съчувствие и предана любов. Майчинските чувства не се поддават на времето и пространството и ще разберете защо е така едва, след като сами станете родители. 10 са тайните, които майка ви няма да ви разкаже, но това съвсем не означава, че не трябва да ги знаете.
Тя често е плакала заради вас.
Тя е плакала, когато научила, че е бременна. Плакала е по време на раждането. Плакала е, когато ви е прегърнала за пръв път. Плакала е от щастие. Плакала, защото се е страхувала за вас. Тя чувства и споделя всяка ваша болка. Дори, когато вие не го знаете.
Всъщност тя е искала последното парче торта.
Но когато видяла как вие се облизвате срещу него и го гледате със своите светли и огромни очи, тя просто не би могла да го изяде. Тя е знаела, че ще бъде много по-щастлива, докато ви гледа как го изяждате.
Тя е изпитвала болка.
Когато я скубехте за косата и я драскахте като бебе. Когато ви е кърмила, а вие я похапвахте излишно. А след раждането ви, може да са й останали не само белези, но и постоянни болки, за които никога няма да научите.
Тя се притеснява за вас. Винаги.
От самото ви зачеване, майка ви би направила всичко, за да ви защити. От младо момиче, тя се превърнала в жена, която се научила да казва „Не“, когато непознатите са искали да ви подържат на ръце. Сърцето й пропуснало два удара, когато направихте първите си крачки. Тя не е спала, докато не се завърнахте от първия си купон и е ставала първа сутрин, за да ви изпрати на училище. Тя е била винаги наоколо, за да е сигурна, че всичко е наред.
Тя знае, че не е идеална.
Всяка майка е най-добрия критик за себе си. Тя знае своите недостатъци и се мрази заради тях. Но най-трудно е, когато става дума за вас. Тя е искала да бъде идеална майка и всичко е направила точно, както трябва, но тя също е човек и може да допуска грешки. Може би тя все още търси оправдание за тях, за да си прости. С цялото си сърце майка ви иска да се върне в миналото и да промени някои неща, но това не е възможно. Затова бъдете добри с майка си и знайте, че тя е направила най-доброто, което е могла.
Тя ви наблюдава, докато спите.
Имало е нощи, в които е 3 сутринта, тя се е молила най-после да заспите. Пяла ви е песни, когато очите й просто се затваряли от умора. А когато най-после сте заспивали, тя е лежала до вас и разглеждала лицето ви, лице на заспало ангелче и изпитвала безгранична любов, по-голяма от всяка болка и умора.
Тя ви е носила повече от 9 месеца.
Вие имахте нужда, а тя не е имала избор. Тя се е учила да ви носи, докато чисти, когато обядва на пресекулки или когато се опитва да заспи. Ръцете й са се изморявали, кръстът – я е болял, но тя ви е държала на ръце, за да бъдете по-близо до нея. Тя ви е прегръщала, обичала ви е, целувала ви е, играла е с вас. Вие сте се чувствали в безопасност в ръцете й, защото тя ви е взимала постоянно.
Сърцето й се къса от мъка всеки път, когато вие плачете.
Няма по-голям ужас за всяка майка от плач на нейното дете и гледката на сълзите, стичащи се по лицето му. Тя е правила всичко, за да спре сълзите ви и когато се проваляла, плачът ви я е разкъсвал на хиляди малки парченца.
За нея вие винаги сте на първо място.
Тя е могла да остане без храна, душ или сън, защото вашите потребности са стояли винаги над нейните. Тя е прекарвала цял ден с вас, а към края му, просто не са й оставали сили за нея самата. Но на следващия ден, тя се е събуждала и отново обръщала на вас повече внимание, отколкото на себе си.
Тя би го направила отново.
Да бъдеш мама – това е най-трудната работа, която съществува на този свят. И въпреки всички болки и страдания, въпреки безсънните нощи, през които е преминала майка ви, тя с удоволствие би го направила отново. Защото си е струвало. Затова следващия път, когато я видите, просто й кажете „благодаря“. Покажете й, че я обичате. Повярвайте, тя има нужда да го чуе.
Този сайт използва ‘бисквитки’ (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.ПриемамПрочети повече
Правила на поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Ротенбург, Германия
Гасадалюр, Фарьорските острови
Холстат, Австрия
Манарола, Италия
Гокаяма, Япония
Хамной, Норвегия
Изоставено рибарско селище в Шънси, Китай
Рендолсетра, Норвегия
Егишем, Франция
Ширакава, Япония
Планинско селище в Китай
Оя, Гърция
Жуан ле Пене, Франция
Фороглио, Швейцария 
Гьореме, Турция
Валдал, Норвегия
Алберобело, Италия
Хърватска
Снимка: 
Снимка: 
Снимка: 
Снимка: 
Снимка: visibleearth.nasa.gov
Снимка: foxnews.com
Снимка: reddit.com
Снимка: astronomycentral.co.uk
Снимки: astronomycentral.co.uk
Снимка: io9.com
Снимка: mentalfloss.com
Снимка: twitter.com
Снимка: NASA
Снимка: stronomycentral.co.uk
Снимка: NASA
Снимка: science.nationalgeographic.com
Снимка: youtube.com
Снимка: eecraze.com
Снимка: twitter.com
Снимка: hubblesite.org
