Нобеловата награда за физика е присъдена на Takaaki Kajita и Arthur B. McDonald за откриването на неутринните осцилации, показващи, че неутриното има ненулева маса на покой.
Наградата по физика беше обявена преди броени минути от нобеловия комитет!
Масата на неутриното все още е неизвестна. Ясно е само, че е много малка (не повече от около една милионна от масата на електрона).
Явно ще има нова нобелова награда за този, който я измери достатъчно точно.
Нобеловата награда за химия за 2015 г. е за проучване в детайли и разкриване на механизмите, по които клетките поправят повредената ДНК. Работата на учените предоставя фундаментални знания за това как функционира жива клетка и е важна крачка изучаването и лечението на раковите заболявания.
Всеки ден ДНК-то ни се уврежда от UV редиацията и различни канцерогенни вещества и др, но дори и без тези външни атаки, ДНК молекулата по своята същност е нестабилна. Освен това дефекти могат да възникнат при копиране на ДНК, на клетъчно деление, процес който се случва няколко милион пъти всеки ден в нашето тяло.
Причината нашият генетичен материал да не се разпадне, е че във всеки един организъм има молекулни системи, които постоянно наблюдават и „ремонтират“ ДНК-то.
Нобеловата награда за химия за 2015 г. се присъжда на три учени, които са картографирали как няколко от тези „ремонтни“ системи функционират на молекулярно ниво.
Първата Нобелова награда за тази година – по физиология и медицина! Тримата носители са разработили ефективни лекарства за инфекциозни заболявания, в това число и малария. Повтарям лекарства, не захар и вода!
Родината на маслодайната роза всъщност е Югозападна Азия, където тя се отглеждала предимно като декоративно растение. Отглеждането на рози за индустриални цели започнало още през 9ти век в Индия и Египет. За първи път розово масло е получено чрез двойна дестилация през 16 век. През 18ти век маслодайната роза е пренесена в България през Турция и отглеждането й започва в района на Казанлък.
Казанлъшката роза, т.нар. rosa damascena е многогодишно храстовидно растение, което достига на височина до 1,50 м. Розовите насаждения започват да цъфтят 2 години след засаждането си и цъфтежът им продължава 20-30 дни.
Розовото масло се добива от розовите цветове. Те трябва да се берат рано сутрин (между 5 и 9 часа), преди да се е изпарила росата, защото тогава от тях се добива най- голямо количество масло. Цветовете трябва да бъдат преработени веднага. Смесват се с вода в съотношение 1:4 и се загряват в дестилационни камери. Процесът на дестилация се извършва 2 пъти. За получаването на 1 литър розово масло са необходими 3-3,5 тона червени или 5-6 тона бели цветове. Ето защо на световните пазари розовото масло е по- скъпо от златото. Същевременно то е и една от най- търсените стоки, тъй като е основна суровина за производството на висококачествени парфюми и лекарства. В България розовото масло се съхранява в трезорите на Националната банка.
Подбалканската котловина, скътана между Стара планина на север и Средна гора на юг, която предлага благоприятни условия за отглеждането на маслодайна роза, е една от най-големите розови градини не само в България, но и в света.
Съгласно мобилизационна заповед № 1/12.09.1915г. Аеропланната рота при Техническата дружина към Инженерните войски се разгръща в Аеропланно отделение към Щаба на Действащата Армия в състав: 12 офицери ( 6 пилоти и 6 наблюдатели 1 фелдфебел – наблюдател; 1 подофицер – пилот;3 военни чиновници – техници; 22 подофицери; 84 ефрейтори и редници. Материална част: 5 машини – 2 „Албатроса“ с двигател „Мерцедес“ 100 к.с; 2 „Блерио“ с двигател „Гном“ 80 к.с.; 1 „Блерио“ с двигател „Гном“ 50 к.с. Албатросите са конфискувани турски машини, кацнали в България през юли 1914г. при прелитане от Австрия за Турция. По време на кампанията срещу Сърбия Отделението, базирано на летище София, не е проявило активна дейност – извършило е три бойни полета, най – значителната задача е разузнавателен полет по маршрута Ниш – Лясковец -Куршумли. Направен е опит за разгръщането на Отделението на летище Куманово, приключил безуспешно след разбиването на една машина при кацане на летището в условията на гъста мъгла. На 30.10.1915г. Отделението получава нова материална част – 6 LVG с двигател „Мерцедес“ 120 к.с. През януари 1916г. Отделението се разделя на две крила по 3 – 4 самолета, придадени както следва: първото – в Ксанти за охрана на Беломорието ( заедно с едно германско отделение и едно крило германски хидроплани ); второто крило – към Щаба на 2 армия – летище Белица. След приключване на задачата крилото от Ксанти е пребазирано в Белица. Двете крила образуват ! – но аеропланно отделение., придадено към Щаба на 2 армия. На 01.06.1916г. със Заповед № 291/26.04.1916г. се въвежда нова организация на въздушните войски: Въздухоплавателна дружина, подчинена на началника на инж. войски, състояща се от Аеропланна група и Балонна група. Аеропланната група се състои от две отделения и депо ( Аеропланно училище, Работилница и Допълнящ взвод ). Формирани са две Аеропланни отделения – 1 отделение – летище Белица и 2 – летище Удово. Отделението има списъчен състав от 8 пилоти и 8 наблюдатели. Възушните войски разполагат със следната материална част – самолети LVG, DFW, Роланд D II и D ІІІ; Албатрос С І и С ІІІ,Фокер Е 80 и Фокер D VІІ. По време на войната Въздушните войски постигат 5 победи при 2 загуби. На 02.04.1917г. Албатрос С ІІІ от 2 – ро аеропланно отделение с екипаж поручик Божков и поручик Петров е свален във въздушен бой над с. Тушин – Кожух планина; На 20.06.1918г. DFW с еекипаж поручик Пачев и ефр. Зарбев от 2 – ро аеропланно отделение е свален във въздушен бой над Беласица.
Регистрирани са следните въздушни победи:
30.09.1917г. капитан Марко Първанов на Фокер D VІІ сваля противников бомбардировач над София.
05.01.1917г. поручик Узунов и поручик Вакъвчиев от 1 отд. във въздушен бой над Петрич свалят английски изтребител.
31.08.1918г. капитан Иван Миланов от 1 отд. с Роланд D ІІІ сваля двуместен английски самолет над Орамн – чифлик.
На 05.05.1918г. майор Пеньо Попкръстев и поручик Иван Иванов от 1 отд. свалят английски самолет над с. Драгичево
На 08.07.1917г. поручик Влайко Балан и поручик Иван Узунов свалят над Петрич английски изтребител.
Град Елена е сравнително ново селище. От достигналите до нас документи градът е възникнал през 14 век. Но неговия разцвет настъпва няколко века по-късно, т. е. през периода на Възраждането. Поради това в самия град не са открити останки от античността и средновековието.
В околностите на Елена нещата са по-различни. Този район е влизал в територията на тракийското племе корбизи. По-късно еленското землище попада в пределите на царството на Реметалк. След неговото превземане от страна на Рим – околностите на гр. Елена стават неделима част от римската държава. Поради това в Еленския край са открити останки от римски крепости. Те се намират в землището на днешните села Беброво, Костел и Кипилово.
Тези крепостни съоръжения в по-голямата си част са построени от император Юстиниан І Велики ( 518-527г. ). Тяхната задача е била да охраняват старопланинския проход Вратник и главния римски път Никополис ад Иструм – Константинопол. Този път е заемал важно стратегическо място в политиката и икономиката на Източната Римска империя.
Освен тези твърдини в района на възрожденския град са открити останките на още една крепост. Тя се намира на 10 км. Североизточно и се е наричала Братановград. Това крепостно съоръжение е построено много по-късно за разлика от споменатите по-горе.
Тези отбранителни крепости можем да отнесем към късноримската епоха, когато на Балканите нахлуват т.нар. „ варварски ” племена. Те датират ІV-VІ век от н.е. Останките на тези съоръжения все още личат. Прави впечатление, че всички крепости са изградени на високи и труднодостъпни места.
Най – запазени са руините на късноримските крепости при селата Кипилово и Костел. За разлика от тях крепостните зидове край с. Беброво са разрушени до основи.
Тези късноримски цитадели се различават и по своя градеж. Той е съобразен с терена на всяка една крепост. Крепостните стени на цитаделите при Беброво и Костел са изградени от ломени камъни.
Въпреки това и между тях има малки различия в градежа им. Тя се изразява в това, че крепостния зид в Костел е изграден с по-едри и по-дребни камъни. Докато в с. Кипилово крепостните зидове са изградени по тъй наречения opus micstum. Този градеж представлява смесена зидария от дялани камъни и печени тухли. При тяхната направа строителите са ги редували – ред камъни и четири реда тухли. Споменатия градеж прави стената по-устойчива на природните сили.
Независимо, че градежа на тези крепости е различен, то тяхната дебелина е еднаква.
Друга много важна част от обраната на една крепост е тъй наречената потерна (малки входове в крепостните стени). В крепостните зидове на Кипиловската твърдина е имало 11 на брой потерни, от които две са оцелели. Както крепостните порти, така и потерните са били изграждани на труднодостъпни места. За разлика от късноримските крепостни съоръжения – потерните край с. Кипилово имат малки размери. В тази крепост те са разположени в най-недостъпните места, с което се удвоява отбраната на крепостните стени, а оттам и на цялата твърдина. Това показва, че крепостта е играла важна роля в отбраната на прохода.
В Кипилово освен потерните макар и частично са запазени част от кулите. Те са задължителен елемент във всяко едно отбранително съоръжение. Този принцип не се е променял нито през античността, нито през средновековието.
В цитаделата край Кипилово има общо пет кули, които са разположени по ъглите и по фронта на зида. Многостенни по форма те биват вътрешни и външни. Най-важна роля обаче е играла северозападната привратна кула. Нейното разположение е при главния вход на крепостта.
Тази привратна кула има неправилна петоъгълна форма. Кулата е запазена на височина повече от 6 метра ( най-високо оцелялата ) руина. По нея личат четирите пояса от тухли. Това съоръжение е имало два етажа. Втория етаж личи откъм вътрешността и. Вероятно изкачването ставало, чрез вътрешно стълбище. В югозападния ъгъл на крепостта на ръба на скалното стъпало се издига квадратна кула. Останките и са запазени на значителна височина. Кулата има издаден напред югоизточен ръб, който се спуща навън по склона на стръмнината.
Строежа на този вид кули е широко разпространен през първите векове на новата ера.Тяхната задача е да намалят разрушителното действие на обсадните машини. Издадения ръб на кулата създава рикошетен ефект. В централния участък на северната стена се издига голяма външна правоъгълна кула. Различните нива на водосточните отверстия на външните лицеви части на кулата подсказват за нейната многоетажност.
В района на крепостта има още две кули – едната е петоъгълна и се намира на южния зид, а другата е триъгълна островърха кула.
Крепостта обаче не е била плътно застроена. Най-много постройки има в нейния тесен северозападен сектор. Там доминира едно правоъгълно помещение с дебели стени. Помещението е разположено успоредно на северната крепостна стена. Този коридор е служил за маневриране на бранниците.
Според направените разкопки, то е разполагало с три врати и две коносовидни бойници. Вероятно постройката е служила за караулно помещение и за “ цитадела “ в случай на последна защита.
Наред с останките на крепостните съоръжения са открити и руините на древен култов център. Предполага се, че това е раннохристиянска църква.
В цитаделата са намерени две златни монети с образите на император Константин и неговата майка Елена. А както знаем от историята, че именно той въвежда християнството като официална религия. Това ми дава право да смятам, че населението на тази твърдина е било християнско.
Управлението на Константин І Велики е свързано със смяната на политическия център на империята. Той премества своята резиденция в град Византион, който преименува на свое име Константинопол. По този начин император Константин І окончателно изоставя вечния град Рим.
Императора прави всичко това с цел да запази главния град на своята държава. През този период започват да се активизират нападенията на варварските племена и народи.
Естествената защита на новата столица – Стара планина успява да предотврати голяма част от набезите на същите тези варвари. Това се дължи на крепостите разположени в двете страни на Балкана. Те са възникнали като военни лагери. Такива са и крепостните съоръженията при селата Беброво, Костел и Кипилово.
Вече споменатите крепости като част от старопланинската крепостна система са играли важна роля в отбраната на Константинопол.
Няколко века по-късно тя продължавала да играе същата роля, но този път крепостите охранявали средновековните български столици и най-вече царевград Търнов.
Използвана литература:
1. Димитър Цончев “ Старините на по северните склонове на Еленския и Сливенския Балкан “ – “ Годишник на Пловдивския археологически музей“, Пловдив, 1948г.
2. Атанас Попов “ Старопланинската укрепителна система за защита на Търновград “ – “ Годишник на окръжния археологически музей във Велико Търново“ , т. V, БАН, 1972г.
3. “ Еленски сборник „, София, 1968г.
4. Велко Н. Георгиев “ Село Кипилово ( Минало и настояще ) „, ч.1, Сливен, 1983г.
5. ИАИ – т. VІІІ, 1934-1935г.
1722—1773 г.
Паисий Хилендарски — български народен будител, пръв идеолог на Българското национално възраждане. Роден в гр. Банско. През 1745 г. той се озовава в Хилендарския манастир (Света гора), където приема монашество. Като манастирски пратеник, Паисий обикаля села и градове. Тежкото положение на българите, страдащи от османското иго го подтиква да напише история на българския народ. Той издирва и събира историчеоки сведения из книгохранилищата на Атонските манастири и при обиколките си из българските земи. Заемайки се е осъществяването на тези свои замисли Паисий иска да обоснове историческото право на българския народ за свобода и да възбуди патриотични и борчески пориви у сънародниците си. Автор на „История славянобългарска“.
Средата ма XVIII в.
Начало на българското националноосвободително движение. Подложен на нечувана национална и религиозна дискриминация, подтиснат и ограбван от османските поробители, българския народ започва борба за създаване на национална просвета. Със зараждането на българската буржоазия през Възраждането възниква необходимостта от светско образование. В своите делови начинания българите започват да се нуждаят от повече знания, от повече просвета и училища. Ето защо българската буржоазия се заема с откриването на български светски училища, с повдигането на равнището на народното образование.
1739—1813 г.
Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) — български възрожденски книжовник, учител и общественик. Роден в гр. Котел. През 1765 г. се среща с Паисий, става негов ученик и последовател. Пръв преписва „История славянобългарска“, от която остава един екземпляр в Котленската църква заедно със завещание да се съхранява като светиня. Въвежда българския език в училището и църквата. Най-ярко се изявява в бележитият си автобиографичен труд „Житие и страдание грешнаго Софрония“, в който описва ужасите и теглилата на българския народ в условията на феодалните размирици от края на XVIII и началото на XIX в. Софроний Врачански е автор на една от първите български печатни книги „Неделник“ (1806 г.). По време на Руско-турската война (1806—1812 г.) поддържа контакти е руското командване, пише позив към българския народ.
1762 г.
Паисий Хилендарски завършва знаменитата „История славянобългарска“, която е своеобразен манифест към българите за национално осъзнаване. Той доказва необходимостта от премахване на гръцкото културно влияние в българската обществена среда, набелязва програма за културно развитие на народа, а която училището играе главна роля Паисий посочва пътя на културното и политическото освобождение на българския народ, с което се явява пръв идеолог на националноосвободителната борба. С „История славянобългарска“ той поставя начало на българската историография и на новата българска литература.
1811 г.
Създадена е българска доброволческа военна организация в състава на руската армия под названието „Българска земска войска“.
1821 — 1829 г.
Масово участие на български доброволци в гръцкото национално-освободително въстание.
1821 — 1867 г.
Георги Стойков Раковски — български национал революционер и революционен демократ, основоположник на българското национално революционно движение, писател, публицист, историограф и етнограф. Роден в Котел. Основава в Атина (1841 г.) тайно „Македонско дружество“ за организиране на въстание в България. Същата година се установява в Браила и под името Георги Македон оглавява революционна организация за подготовка на нов бунт. Заговорът е разкрит от румънските власти и Раковски е осъден на смърт, но успява да избяга. През 1854 г, с чета от 12 души се прехвърля в Източна Стара планина с цел да повдигне духа на българския народ и да се свърже с преминалите Дунава руски войски. Съставя „План за освобождението на България“ и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград“ (1861 г.) Издига идеята за „ръководен център на борбата“, за създаване на българска революционна войска, обединяваща всички български въоръжени сили извън България и за изграждане на тайни комитети вътре в нея. Организира и ръководи в Белград Първата българска летя (1862 г.). В края на 1866 г. създава сред българската емиграция нова революционна организация „Върховно народно българско тайно гражданско началство“ със задача да подготви и осъществи освобождението на България. Основа на неговата тактика е четническото движение. Раковски написва и отпечатва революционната си поема „Горски пътник“, издава своя вестник „Дунавски лебед“.
1824 г.
Съставен е от д-р Петър Берон първия български учебник „Буквар с различни поучения“ („Рибен буквар“).
1827—1895 г.
Петко Рачев Славейков — български писател, поет, публицист, журналист, културен и обществен деец. Събира фолклорни материали. Пише стихове и патриотични поеми. Участва в борбата за независима българска църква. Автор на поеми: „Изворът на Белоногата“, стихотворения, фейлетони, публицистични статии.
1828—1829 г.
Руско-турска война, която се води на българска земя. В нея участват и български доброволци. Георги Мамарчев, българин на руска служба, “ подготвя въстание в Сливенско. Руските части напускат българската територия, което прави невъзможно избухването на въстанието. След войната османските власти се разправят зверски с българското население.
1834 г.
В Сливен, търговецът Добри Желязков основава първата тъкачна фабрика.
1834—1835 г.
Селски бунтове в Нишко и Пиротско.
1835 г.
Разкриване на антитурски заговор, подготвен от Велчо Атанасов — „Велчовата завера“. Стълкновения на българските селяни с турските земевладелци в Западна България във връзка с високите данъци, налагани на селяните.
1835 г.
В Габрово е открито първото българско светско училище. (По-късно училища от този тип са открити в много селища на България).
1836—1837 г.
Въстание на селяните в Пиротско и Берковско, предизвикано от твърде високите данъци (Манчова буна).
1837—1873 г.
Васил Левски (Васил Иванов Кунчев) — български националреволюционер и революционер — демократ, един от най-видните ръководители и идеолози на българското националреволюционно движение, създател на Вътрешната революционна организация и на Българския революционен централен комитет. Издига идеята за самостоятелност на българското революционно движение и неговата необвързаност с другите балкански страни. Изработва (1871 г.) проектоустава на БРЦК. Левски създава нова революционна тактика и се издига като най-последователен идеолог на българското революционно-демократично движение през националноосвободителната епоха. По време на провал в революционната организация Левски е заловен и осъден на смърт.
1837-1879 г.
Любег Стойчев Каравелов — български писател, публицист, национал-революционер, революционер-демократ, изтъкнат деец на българското националноосвобо дително движение; мечтае за създаване на крайдунавска федерация ня свободните народи. Един от водачите на БРЦК. В Букурещ, в сътрудничество с Левски и Ботев работи за укрепване на българското националноосвободително движение. Подготвя организирането на български доброволчески чети за Сръбско-турската война, съдейства на руската армия по време на Руеко-турската война (1877—78 г.). Автор е на повече от 20 повести и разкази: „Войвода“, „Българи от старо време“, „Мамино детенце“ и др. Пише фейлетони, стихотворения, пътеписи, драми. Умиря в Русе от туберкулоза.
1841 г.
Големи селски въстания в Нишко, Пиротско и Лесковец. Въстаниците са разбити. Турците опожаряват 225 села, убиват ръководителите на въстанието Около 10 хил. български селяни забягват в Сърбия.
1841, 1842, 1843 г.
Три бунта на българската революционна емиграция във Влашко (Браила).
1844 г.
Излаза птрвото българско списание „Любословие“ издадено от Константин Фотинов.
1844—1876 г.
Георги Бенковски (Гаврил Груев Хлътев) — български националреволюционер, революционер-дамакрат, един от ръководителите на Априлското въстание Застава начело на въстанието в Панагюрище. С Хвърковатата чета обикаля въстаннчрските пунктове. След разгрома на въстанието се изтегля в Стара планина. Убит в местн. Костина при с. Рибарица (Тетевенско).
1846 г.
Първият български вестник „Български орел“, издаден в Лайпциг от Иван Богоров.
1848—1876 г.
Христо Ботев (Христо Б. Петков) — български нациочалреволюционер, револиционер-демократ, поет и журналист. В 1867 г. се установява в Румъния и влиза в средата на българската революционна емиграция. През 1871 г. възторжено приветствува Парижката ,комуна пише „Символ-верую на българската комуна. Учителства в българско училище, участвува в обществения живот на българската емиграция. Организира чета в помощ на избухналото в България Априлско въстание. След разбиването на четата е убит във Врачанския балкан.
1849 г.
Учреден е първият български храм „Св. София“ в Цариград. За първи път българите са споменати в султанския ферман като отделен народ.
1850—1921 г.
Иван Минчов Вазов — български писател, народен поет и обществен деец почетен член на БАН (1921 г.), най-значителната фигура в новата българска литература. Литературната си дейност започва през 1870 г. Първите стихосбирки „Пряпорец и гусла“, „Тъгите на България“, „Избавление“ са посветени на борбата на българския народ против османско иго и на руския народ — освободител. След Освобождението, Вазов изобличава обществените недъзи, политически“ гнет и безггравие („Гусла“, „Поля и гори“). В цикъла „Епопея на забравените“ възкресява и възвеличава образите и подвига на възрожденските герои. Повести: „Чичовци“, „Немили-недраги и др. Най-забележителното му произведение е романът „Под игото“. Други произведения: поемата: „Грамада“, на историческа тематика: „Иван Александър“, „Борислав“, „Ивайло“ и др.
1850 г.
Селско въстание във Видинско. Въпреки поражението на въстанието турското правителство се съгласява делегация от селяните да представи своите искания в Константинопол (относно намаляване на данъците и премахване на турските чифлици). Засилването на селското движение във Видинско принуждава турското правителство да издал декрет за промяна собствеността на земята — в полза на селяните.
1854 г.
Учредено е Средоточно българско попечителство в Букурещ (от 1862 г. благотворително дружество „Добродетелна дружина“) — една от влиятелните организации на българското възраждане. Главното, което характеризира политиката на Добродетелната дружина е, че тя следва ходовете на руската дипломация в Европейския Югоизток, разглеждайки тази политика като главно средство за уреждането на българския въпрос.
1856 г. — V—VII
Опити за въстания в Централна, Северна и Северозападна България
1860 г. — 3. IV
Великденска акция Българската църква се отделя от гръцката Патриаршия.
1862 г.
С разрешение и с материалната помощ на сръбското правителство Г. С. Раковски образува Първата българска легия в Белград. Тя има за цел да навлезе в българските земи, където се подготви въстание. Получава своето бойно кръщение в обсадата на Белградската крепост и показва голяма храброст. Разтурена след дипломатическо уреждане на сръбско-турския конфликт.
1862 г. – VI
Опит за въстание а Търновско начело с Хаджи Ставри.
1866 г. — III
Във връзка с исканата от румънското правителство помощ от българската емиграция, поради опасткост от навлизане на турски войски в Румъния, в Букурещ е създаден Таен централен български комитет (ТЦБК). Той трябва да подготви и обяви въстание в България.
1867 г.
В Букурещ Г. С. Раковски създава Върховно народно българско тайно гражданско началство — общ ръководен център.
1867 г.
Любен Каравелов основава Български комитет в Белград. Подготвя организирането на български доброволчески чети.
1867 г. — IV—VI
Бойни действия на четите на Панайот Хитов и Филип Тотьо в България. След няколко схватки с поробителите четата на Филип Тотьо е обкръжена при с. Върбовка (Велико-Търновски окръг) и разбита напълно. Няколко души, начело с Филип Тотьо достигат Златишкия балкан, където се присъединявакъм четата на Панайот Хитов. С нея се оттеглят в Сърбия и голяма част се включва във Втората българска легия в Белград.
1867—1868 г.
Втора българска легия в Белград, сформирана (по време на подготовката на Сърбия за война с Турция) от Добродетелната дружина, като училище за подготовка на военни ръководители за предстоящото въстание. Обучението в нея е водено от сръбски офицери, издръжката е от руското правителство. Разтурена в резултат на водената от Сърбия политика на помирение с Турция.
1868 г.
При с. Вардим, Свищовско четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава в България (6. VII) с цел да вдигне въстание и да образува „привременно правителство в Стара планина“. На 6, 7 и 8 юли четата води сражения с редовна османска войска във Великотърновско, а на 9 юли в Севлиевско е разбита. Сгефан Караджа е заловен. Оцелелите четници, начело с Хаджи Димитър достигат вр. Бузлуджа, където след ожесточело сражение почти всички загиват.
1869 г. — 26—30. IX
В гр. Браила (Румъния) е учредено Българско книжовно дружество (БКД) — научно и литературно дружество на представителите на българските общини в чужбина. Научно ръководство: Марин Дринов (Председател), В. Друмев и В. Д. Стоянов. През 1911 г. БКД е преименувано в Българска академия на науките (БАН).
1869 г.
В Букурещ е създаден Български революционен централен комитет (БРЦК). начело с Л. Каравелов. Първоначално този комитет представлява продължение на Тайния комитет и на последователите на Раковски. Фактически в него се сливат две течения на революционното движение — революционно-демократичното и либералното, за да се обединят в единен център за национална борба.
1870 г. — 28. II
Издаден е султански ферман за учредяване на самостоятелна българска църква — Българска екзархия.
1873 г. — 19. II
Васил Левски е обесен в София.
1875 г. — 28. IX
Старозагорско въстание за освобождение от османско иго, организирано от БРЦК в Букурещ. При обявяване на въстанието от града излиза малка чета начело с Г. Икономов, която успява да повдигне околните села. След престрелка с башибозук при с. Елхово тя е разпръсната.
1876 г. — IV-V
Априлско въстание — връхна точка на борбата на българския народ против османското иго за извоюване на национална независимост. Причини: тежкото икономическо положение на българския народ и чуждонационалния гнет. Въстанието е организирано от централния революционен комитет, основан в Гюргево. То обхваща голяма част от Централна и Южна България. Априлското въстание завършва неуспешно. При потушаването му са избити около 30 000 души, десетки градове и села са оплячкосани и опожарени. Репресиите по време на въстанието предизвикват гневни протести в цяла Европа.
1876 г. – V
Четата на Христо Ботев слиза на българския бряг при Козлодуй.
1876—1877 г.
Цариградска конференция на представителите на великите сили. Приет е проект за автономия на България — Турция го отхвърля.
1877—1949 г.
Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов Стоянов) — български писател, критически реалист, майстор на късия разказ, голям художник на българското село. В творчеството си рисува социалните противоречия в селото, трагедията на бедняка, показва корупцията, която буржоазната политическа система внася в селото и града. Сборник разкази: „Пепел от цигарите ми“, „Пижо и Пендо“, „Аз, ти, той“ и др.; повести „Нечиста сила“, „Земя“, „Гераците“; фантастичен роман за деца — „Ян Бибиян на луната“.
1877-1878 г.
Руско-турска война. Предизвикана е от подема на национално-революционното движение за освобождение от османско иго и от стремежа на царска Русия да укрепи политическото си влияние на Балканите и в Близкия изток. Войната е обявена на 12 април 1877 г. в Кишинев от руския император Александър II. Най-ожесточени сражения се водят при Плевен, където Осман паша се е укрепил. Извършени са три атаки на града, той е блокиран и обкръжен. Осман паша е разбит, а градът освободен. Руските войски преминават Стара планина и навлизат в долините на р. Тополница, Струма и Тунджа. Освободени са градовете София и Пловдив. В тежки сражения (27—28. XII) при Шипка, Шейново и др. турските войски са напълно разбити. Одрин пада без бой. Турското правителство е принудено да иска мир. На 19. I. 1878 г. е сключено примирие.
1878 г. – 19. II
Санстефански мирен договор между Русия и Турция, подписан в Сан Стефано, с който се слага край на Руско-турската война. На Берлинския конгрес, който заседава от 1 юни до 1 юли 1878 г. Великите сили разпокъсват България. Княжеството е ограничено само в Северна България. Южна България (Източна Румелия) става автономна област в състава на Османската империя. Македония е върната на Турция. Териториални придобивки получават и другите балкански държави.
1878 г. -5. X
Красненско-Разложко въстание против решенията на Берлинския конгрес за разпокъсване на освободена България и оставането на Македония и Одринско под турска власт. Главен център е с. Кресна, Мелнишко (дн. Благоевградски окръг). Въстанието обхваща целия Мелнишки район и Разложко и добива масов характер. Завършва неуспешно.
1879—1886 г.
Управление на княз Александър Батенберг (1857—1893 г.). Опира се на реакционни държавници и се стреми към лична власт. Проводник на австро-унгарокото и английското влияние в България.
1879-1923 г.
Александър Стамболийски — деец на революционното селско движение в България, водач на БЗНС, народен трибун. Под негово ръководство се изработва програма на БЗНС, приета на VII конгрес (1905 г.). Като народен представител води борба срещу монархизма и милитаризма, за което е осъден на доживотен затвор. Освободен е през 1918 г. н определен за председател на Радомирската република. През 1919 г. съставя коалиционно правителство. От 1920—23 г. Стамболийски възглавява самостоятелно правителство на БЗНС. На 9 юни 1923 г. реакционните сили в България извършват военнофашистки преврат и свалят правителството на БЗНС. Стамболийски е заловен, жестоко измъчвал и убит.
1881 – 27. IV — 1883 г. — 7. IX Режим на пълномощията — опит на княз Александър Батенберг да установи антидемократичен политически режим. Пропада поради народна съпротива. Конституцията е възстановена.
1885 г. — 10. II
В Пловдив е създаден Български таен централен революционен комитет (БТЦРК) с цел да осъществи съединението на Източна Румелия с Княжество България. Съединисткото движение е възглавено от Захари Стоянов. Образувани са местни комитети в по-големите центрове на Княжество България и Източна Румелия.
1885 г. — 6. IX
Съединение на Княжество България с Източна Румелия. Румелийското правителство е свалено. Съединението е подкрепено с ентусиазъм от българския народ.
1885 г. — XI
Сръбско-българска война, предизвикана от завоевателните стремежи на сръбската буржоазия към териториално разширение за сметка на българските земи. Във войната Сърбия претърпява поражение. На 7. XII във Виена е подписано примирие.
1886 г. — 9. VIII
Детрониране на княз Александър Батенберг от група офицери-русофили.
1887-1918 г.
Управление на княз (от 1908 1, — цар) Фердинанд Сакс-Кобург-Готски (1861— 1948 г.).
1891 г. — 2. VIII
На Бузлуджанския конгрес е основана Българската социалдемократическа партия (БСДП). Конгресът приема програма и устав на партията. БСДП е създадепа в борба против опортюнистичните елементи в социалистическото движение, които отричат възможностите да съществува пролетарска партия при тогавашните слабо развити капиталистически отношения в България.
1893 г. — 23. X
В Солун е основана Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) организации на българите в Европейска Турция. Тя се бори за политическа автономия на двете ооластп. (Македония и Одринско), против всякакъв национализъм и шовинизъм, срещу икономическия гнет, за даване земята на селяните и срещу завоевателните домогвания на балканските буржоазно-монархичоеки правителства.
1897 г. – 5. IX
Излиза първи брой на в. „Работнически вестник“ – орган на БРСДП.
1899 г. – 28-31. XII
Учредителен конгрес на БЗНС.
1900 г. — IV — V
Селски бунтове в Северна България против данъчната политика на правителството.
1902 г. – IX
Горноджумайско въстание. Бързо потушено.
1903 г. — 2. VIII
Илиндекско-Преображенско въстание, подготвено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), която създава революционни комитети в цяла. Македония и в Одринско. Най-видни ръководители на ВМОРО по време на въстанието са Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров и др. Въстанието започва в Битолския революционен окръг и от самото начало добива масов характер. В много райони на Битолската, Леринската, Костурската, Охридската и Кичевската каза въстаналият народ установява своя власт. Създадена е Крушовска република, в която се осъществяват демократичните и интернационалните принципи на ВМОРО. Обявена е и Странджанската -република (тя просъществува само 26 дни). Въстанието не получава политическа и военна подкрепа от България и въпреки нечувания героизъм на народните маси, то претърпява поражение.
1908 г. — 22. IX
Обявена е независимостта на България.
1912 г.
Българо-сръбски договор за приятелство и съюз, подписан на 29. II и „Тайно приложение“ към него. Това е първият от серията договори, оформили Балканския съюз (валиден до 31. XII. 1920 г.). Българо-гръцки договор (16. V) — предвижда общи действия срещу Турция, но не третира териториални промени.
1912 г. — X – 1913 г. — V
Балканска война, в които участват държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна тора) срещу Турция. На 17. V 1913 г. е подписан Лондонския мирен договор, според който Турция отстъпва на страните от Балканския съюз земите на запад от линията Мидия-Рное, заедно с Егейските острови.
1913 г. – 29. VI — 31. VII
Междусъюзническа война. Тя се води между България и бившите й съюзници от Балканския съюз — Сърбия, Гърция и Чарна гора и присъединилата се към тях Румъния и е предизвикана от рязкото изостряне на противоречията между тях след Балканската война.
1913 г. — 28. VII
С Букурещкия мирен договор се слага край на Междусъюзническата война, България е лишена от повечето си придобивки. Сърбия и Гърция си поделят почти цяла Македония. България отстъпва Южна Добруджа на Румъния.
1915 г. – 14. X
България се намесва а Първата световна воина на страната на Централните сили, като се надява да си възвърне загубените територии.
„Алхимикът“ е най-известният роман на Паулу Коелю. Издаден е в Бразилия през 1988 г. , през тази година навършва 27 години и навлиза в своята зрялост. След него Коелю написа много някои добри, а други – не толкова романи, но с него името му се настани трайно в съзнанието на читателите.
От своя страна Паулу Коелю е бразилски писател, чиято професия често, твърде често се поставя под въпрос. Ако светът се дели на пушачи и непушачи и на оптимисти и песимисти, повече от сигурно той се дели и на противници и на поддръжници на Паулу Коелю. Хиляди са хората, които твърдят, че книгите му помагат и хиляди са тези, които ги анатемосват. Слаб, силен, обсъждат, обичан, той е част от световната литература и продължава да пише и издава.
Анализ на 727 масови измирания на над 2500 животински вида през последните 70 години показа, че честотата на такива събития се засилва сред птиците, рибите и морските безгръбначни. В същото време, броят на убити индивиди сякаш намалява при влечугите, земноводните и не се е променило при бозайниците.
Такива масови фатални случай стават, когато голям процент от една популация загине за кратък период от време. Въпреки че измиранията се случват рядко и не застрашават от изчезване, те могат да са съществен удар, убивайки повече от 90 процента от популацията наведнъж. Преди това проучване обаче, не е имало друг количествен анализ на тенденциите на масови смъртни случаи при животните, отбелязаха авторите на проучването.
“Това е първият опит за определяне на количеството на тенденциите в честотата, големината и причината на такива масови смъртни случаи” – каза старшият автор на проучването Стефани Карлсън, доцент в Калифорнийския Университет Бъркли, в департамента Department Of Environmental Science, Policy and Management.
Проучването, публикувано в понеделник, 12 януари (2015 г.), в изданието The Proceedings of the National Academy of Sciences, бе водено от изследователи от КУ Бъркли, Университета на Сан Диего и Йейлския Унивеситет.
Изследователите проучили случаи на масова смърт, докоментирани в научната литература. Въпреки че се сблъскали със случайни проучвания датиращи от началото на 19ти век, анализаторите се фокусирали над периода от 1940та насам. Изледователите признаха, че някои от откритията може да се дължат на увеличение на броя масови измирания, които са докладвани, в последните десетилетия. Но те отбелязаха, че дори след като са изчислили по-голямата част от отклоненията, дължащи се на недокладване, още се забелязвало увеличениe в масовите смъртни случаи при някои животни.
Като цяло, основната причина е заболяване, отговорна за 26 процента от измиранията. Директни ефекти, свързани с хората, като замърсяване на околната среда, са причината за 19 процента от масовите смъртни случаи. Биотоксичност, причинена от събития като растеж на водорасли, е отговорна за значителна част от смъртните случаи. Процеси, директно повлияни от климата, включае екстремно време, термален стрес, кислороден стрес и глад, заедно са допринесли за 25 процента.
Най-тежки са тези, причинени от няколко фактора на веднъж, показа изследването.
Карлсън, еколог, занимаващ се с риби, и нейните специализанти от КУ Бърккли, наблюдавали подобни случаи в тяхното следване за рибите в калифорнийските течения и устия, засилвайки отрано техния интерес към темата.
“Катастрофалната природа на внезапните, масови измирания на животински популации провокира вниманието на хората. В нашето изследване се сблъскахме със случаи на масова смърт при вид риба, вследствие на пресъхнала река по време на летния сух сезон. По-голямата част от проучванията, които прегледахме, засягаха рибите. Когато кислородните нива са подтиснати във водата, последствията могат да повлияят на много различни видове” – каза Карлсън.
Проучването разкри, че броят на масови смъртни случаи се увеличава с около един случай на година, през всичките 70 години, които то покрива.
“Това може да не изглежда като много, но един допълнителен случай на масова смърт на година за 70 години представлява значително покачване в броят на тези случай, докладвани ежегодно. Повишението, от 1 случай до 70 на година, е съществено, особено, като имаме предвид и увеличеният магнитуд на случаите на масова смърт при някои от тези организми” – каза съавторът на проучването, Адам Слепейски, асистент професор по биология в Университета на Сан Диего.
Проучването предполага, че в допълнение на наблюдаването на физическите промени, като промяна в температурата и валежите, е важно и да се документира биологическата реакция към промени на регионално и глобално ниво. Изследователите изтъкнаха начини за подобряването на документацията на такива случаи за в бъдеще, включвайки възможното записване на случаите в реално време.
“Първоначалните тенденции са малко изненадващи, що се отнася до документираните промени в честотата на случаите, големината на всеки един от тях и причините за масовата смърт. Все пак тази информация показва, че имаме много работа по начина на документиране и изучаване на този вид рядко срещани бедствия” – каза съавторът на материала Самюел Фей, учен от след докторска степен по екология и еволюционна биология в Йейл.
Финансиране от Агенция за Защита на Околната Среда (Environmental Protection Agency) и Националната Научна Фондация (National Science Foundation) подпомогна това изследване.
Истинското име на тоя мореплавател е Джовани Кабото.. Той е роден през 1451 година в Генуа и е като своя съгражданин Христофор Колумб италианец. Двадесетгодишен, по неизвестни причини се преселва във Венеция. Може би някоя венецианка го е привлякла в тоя град, защото тук скоро се оженва. Във Венеция се ражда първият му син Левис. Изглежда, че Джовани Кабото се занимава с търговия. Като венециански, търговец той пътува из източното Средиземно море и посещава Мека — най-големия пазар по това време между Изтока и Запада и междинна станция на керваните с подправки, които идат от Индия. В Мека Джовани Кабото дружи с разни търговци на подправки и слуша разказите им за страната на богатствата. Може би тука се ражда у него мисълта за едно пътуване до Индия. Мисъл, която по-късно узрява в решение! През 1474 година Кабото се преселва и установява в Лондон. Не се знае защо е направил това. Още със стъпването му на английския бряг островните власти започват да произнасят италианското име по своему, без неговата хубава звучност, и то става Джон Кабот. В Англия той живее не само в Лондон, а и в Бристол. В пристанищния град Бристол се ражда вторият му син Себастиан, а сетне и третият — Сантус. По това време в Англия кралят и неговите съветници, както и търговците и мореплавателите с любопитство следят по докладите на кралския посланик в Лисабон сведенията за усилията на португалците да достигнат Индия по пътя край Африка. Богатствата на Индия, на Великия хан, за които разказва Марко Поло в своята книга, не малко блазнят английските търговци. Те често поглеждат на изток с мисъл да изпратят един ден свои кораби натам. Джовани Кабото се преселва в Бристол, защото тоя град е най-голямото английско търговско и рибарско пристанище тогава. Той отдавна не се занимава с търговия, а е станал капитан на кораб, с който обслужва товарите на бристолските търговци и рибари. През тия години родената някога мисъл за пътуване към Индия по пътя на юг — край Африка, след напразните опити на португалците години наред да заобиколят черния континент, се обръща в зрял план за пътуване към Индия през Атлантическия океан на запад. Джовани Кабото не знае за замисъла на Колумб или може би е дочул нещо за него, когато Бартоломео Колумб идва в Англия да търси подкрепата на крал Хенри VII. Но той живее със замисъла на своя съгражданин, като смята тая замисъл за своя! Разбира се, това никак не му помага да осъществи замисленото дело. Той говори не с един богат търговец, прави предложение дори на краля. Не може да постигне нищо. Без да искат да знаят дали замисълът е негов, или на друг, и кралят, и търговците отказват да го подкрепят. Така вървят работите на Джовани Кабото до 1492 година. През. тая година посланикът на Хенри VII при испанския кралски двор с вълнение съобщава, че някой си Колумб е достигнал богатата Индия в своето пътуване през океана на запад. Сега кралят си спомня за тоя Колумб. Някой му беше говорил за него преди години. Той си спомня и своя прибързан отказ да приеме брата на тоя човек. Дали вече е късно да се поправи грешката? Кралят, както и богатите английски търговци отправят очи на запад с колебание. Те отдавна знаят, че там, на запад от Ирландия, в океана е островът на „Седемте града“. Те дори са пращали кораби да търсят тоя остров. След като Колумб достига Гуанахани, разбират, че легендарният остров на седемте християнски епископи може и да не съществува, но затова на запад през океана може да се достигне Индия. Удря часът на Джовани Кабото. Бристолските търговци, в споразумение с краля се съгласяват да подкрепят с пари едно пътуване до Китай и Индия през океана на запад. Тези обстоятелства предшестват първото плаване на Джовани Кабото. Преди да тръгне, посланиците на Португалия и Испания, много развълнувани, дотичват в двореца. Те молят английския крал да ги приеме. Той ги приема. Макар и много любезно, посланиците предупреждават Хенрих VII, че милостивите им господари ще сметнат пътуването на Джовани Кабото на запад през океана за нарушение на техните законни права. Крал Хенрих VII ги разбира. Те напомнят за подялбата на света между Португалия и Испания, направена от папата. С тази подялба папата дава единствено на тези две кралства правото да дирят и да притежават „езически земи“ в океана на изток и на запад. Английският крал няма намерение да зачете тая пристрастна постъпка на светия отец! На 5 май 1496 година той дава по обичая на времето патент „на възлюбления Джон Кабот, венециански гражданин, и на неговите синове Левис, Себастиан и Сантус“. С този патент те получават пълна свобода и власт „да напуснат страната и на свои разноски да издирят и да открият на изток, запад и север каквито и да е острови, страни, царства и области на езичници и неверници, които до това време не са известни на християните“. В този документ не се споменава, че мореплавателят може да плава и на юг. Това е единствената отстъпка, която прави крал Хенрих VII. Той не иска да даде доказателство за незачитане на папата и се пази да не дразни Португалия и Испания поне с документите, които издава. Но мореплавателят знае, че неспоменаването посоката на юг не е забрана, ако иска да плава и на юг. Документът завършва с онова, което характеризира английския крал като не по-лош търговец от краля на Португалия и Испания. Всъщност и в Испания, и в Португалия, и в Англия и навсякъде това е най-обикновено нещо за епохата, през която кралят е собственик и господар на всичко. В патента се казва: „Стоки, донесени в Бристол от откритите земи, се освобождават от мито, а до една пета част от чистите печалби от продажбата на тия стоки се дават на краля“. С кралския патент в джеба на 2 май 1497 година Джовани Кабото отплава от Бристол на кораб „Матьо“ с осемнадесет души екипаж. Много подробности около това пътуване не се знаят. Корабът заобикаля Ирландия и се насочва на север, а сетне на запад. В тези посоки плават около два месеца през океана. Моряците са северняци. Не един от тях е плавал около северните брегове на Англия, както и към Холандия, покрай брега на Дания и далече на север към Скандинавския бряг. Те познават суровия студ и ледените бури на Северното море, но знаят, че през летните месеци тука е приятно топло, а брегът е потънал в зеленина. Сега преживяват нещо неочаквано. Месец юли е, а те зъзнат на палубата. Корабът се движи сред булото на лепкава мъгла. Морето носи планини от лед. Една сутрин, когато мъглата се вдига, виждат брега на някаква студена и пуста земя. Допуща се, че Кабото стига със своя кораб до Нюфаунд-ленд — острова пред Лабрадор, най-северната част на Северна Америка. Сам той разказва, че на петдесет и втория ден, откак „Матьо“ отплава, на 24 юли 1497 година, стигат един остров, дето „траенето на нощта няма край“. Този остров той нарича на своя роден език — „Тера прима виста“ — първата видяна земя. В един залив, в който с труд си пробиват път между ледовете, пущат котва. Джовани Кабото се качва с няколко моряци в единствената лодка, с която разполагат, и отива до брега. Той носи кралското знаме. На брега капитанът развява знамето и обявява откритата земя за владение на крал Хенрих VII. А за да утвърди това, заповядва неговите моряци да издигнат на брега голям кръст с гербовете на Англия и Венецианската република — леопард в лъв. На студения и пуст бряг не виждат хора, но намират белези на човешки живот. Един моряк донася тояжка, нашарена с острие. Друг намира по брега заложен капан. Това е една груба кожена връвчица, приготвена и сложена така на земята, че непременно да пристегне животното, което би минало. Признаци на беден, примитивен живот! Въпреки това Джовани Кабото като Колумб вярва, че е стигнал източния бряг на Азия — оня богат континент, отдето идат коприните, скъпоценните камъни и подправките. Той вече крои как да премине изпречилата се на пътя му студена земя, за да стигне в царството на Великия хан. Според него за това няма да бъдат нужни големи усилия! С тази вяра в сърцето си той се връща радостен в Англия. Крал Хенрих VII и неговите придворни изслушват доста недоверчиво разказа на чужденеца. Но на приема присъстват и моряците от кораба „Матьо“. Те всички са англичани. Когато те потвърждават разказа на своя капитан, вече никой не се съмнява, че той е казал истината. Щедрият крал дава на Джовани Кабото десет лири стерлинги награда, „че е открил нов остров“, и пенсия от двадесет лири годишно. Капитанът е много благодарен и развълнуван. Най-много обаче той се вълнува от обещанието на краля да постави напролет под негови заповеди десет кораби, за да отплава за царството на Великия хан … Кралят изпълнява обещанието си, макар и не тъй, както бе казал. През май 1498 година Джовани Кабото тръгва от Бристол не с десет, а с два кораба за своето второ плаване. Неговата задача сега е да намери пролив към царството на Великия хан. За това свое пътуване той се подготвя много по-добре, не само като се сдобива с повече кораби и храна. Той снабдява хората си с по-топли дрехи, взема куки, брадви и други инструменти за разбиване и отблъсване на леда, както и за пазене от притискане. Моряците за корабите той подбира не само от Англия, а отива в Лисабон и Севиля и привлича опитни хора, които са плавали с експедиции край Африка или с корабите на Колумб на запад. В Лисабон среща и моряка Жуао Фернандес Лабрадор. Този моряк е известен с едно свое плаване през 1492 година по северния Атлантик, когато достига от Ирландия до Гренландия. Опитният моряк в плавания из водите на студения Север се съгласява да тръгне отново. Няколко кораби, които обслужват търговията с Ирландия, плават заедно с корабите на Кабото. Далече на север от Ирландия започва буря. Един от търговските кораби не издържа и се връща. Другите продължават на север по познатото топло течение, което облъхва западното европейско крайбрежие и части от северния Атлантик. В началото на месец юни достигат „твърда земя“. Жуао Фернандес Лабрадор пръв съзира земята. Затова Джовани Кабото я нарича на негово име. Сега именно получава името си вече споменатият полуостров Лабрадор. Това име остава и до днес на известния североизточен полуостров на Канада в Северна Америка. Брегът е пуст, покрит с вековни гори или със северен мъх и хвойна. Тук-таме големи реки буйно се вливат в океана. Тук-таме лъщят езера. В полусенките между гигантските борове преминават едри елени и идат да пият вода. Кабото избира удобен залив. Корабите свалят платната и се плъзгат още напред. Котвите шумно се спущат в дълбините. С лодки моряци отиват до брега. Недалече от брега откриват колиби, направени от кожите на северни морски животни. Обитателите на тези колиби ги няма никъде. Навярно скрити в гората, те гледат учудени на непознатите гости … След кратък престой Кабото повежда отново корабите си на север. Той започва старателно да търси по брега пролива, през който би могъл да мине с корабите си и да достигне близкото царство на Великия хан. Кабото повтаря грешката на Христофор Колумб, както и, редица мореплаватели след него ще повтарят тази грешка. За тях още непознатият американски континент е препятствие, бедна азиатска земя пред царството на Великия хан. Това царство по тяхната географска представа е съвсем близо — може би зад този или другия остров, който лежи на пътя им. Тази грешка повтарят всички мореплаватели и търсачи на Индия в посока на запад, докато най-сетне един от тях — Магелан — по-силен, по-настойчив, намира пролива, преминава в Тихия океан и проглежда, за да прогледне и целият свят с него: откритата от Колумб земя в Караибското море, както и земята, открита от Кабрал на юг в океана, и от Джовани Кабото — на север, не е Азия, а частите на един нов континент, който лежи далече от Индия и царството на Великия хан . .. Кабото тръгва със своите два кораба и отива отвъд Лабрадор на север към Гренландия. Започва полярният студ. Срещу корабите се появяват ледени планини. На 11 юни при капитана идват представители на моряците от командния кораб. Те предупреждават, че отказват да плават по-нататък в северна посока. Джовани Кабото се съгласява да измени посоката. Така те заобикалят нос Фаруел и тръгват покрай южния бряг на Гренландия, а сетне и по западния бряг. Положението става още по-лошо. Ледовете започват да сковават корабите. Капитанът заповядва нов курс — запад. Сега те преминават канала между Гренландия и Северна Америка, който днес се нарича Девисов пролив, и се отзовават пред земята, която се нарича Бафинова. Кабото продължава да вярва, че се намира на брега на Азия или на острови пред континента. Той решава да опита с курс юг да достигне до Сипанго. Като плават в тая посока, корабите на Кабото влизат в Худсоновия пролив й спират на най-геверния бряг на Канада. На тоя бряг англичаните намират туземни селища и за първи път виждат хора. Туземците, които те наричат индийци, защото смятат, че са в границите на Индия, имат бронзови широки, мазни лица, нашарени с цветни бръчки. Техните устни са дебели, а косите им черни, остри като гривата на кон, боядисани с няколко бои и навити на охлюви. Тези хора са облечени с кожи от видри или от други диви животни, а около кръста си носят мека еленова кожа. Техните колиби са направени също от кожа, а лодките, с които те плават около корабите, са уплетени като кошове от тръстика и облепени с кори. Но те имат и лодки от опънати кожи. Разочарованието на Кабото е голямо. Не вижда никакви признаци от някакви богати селища, а хората, макар да му приличат на азиатци, никак не изглеждат на хора, които познават златото, скъпоценностите и разкоша. Той успява да вземе от тях само няколко кожи и побързва да подготви корабите си за връщане в Англия, защото храната е на привършване и моряците му страдат ужасно от студа. През есента на 1498 година корабите на Джовани Кабото достигат английския бряг. Второто негово пътуване не оправдава по преценка на търговците с нищо разноските, които те са направили. Търговците го посрещат студено и за дълго време се отказват от желанието си да търсят Индия на запад в океана. Не това отношение към Джовани Кабото има историята на откриването на земята! За тази история Джовани Кабото е смелият мъж, който пръв достига Нюфаундленд, Лабрадор, Бафинова земя и открива съществуването на Северна Америка. Но тази история съдържа и някои забавни случаи. Не всичко, което тя твърди като безусловно установено, е наистина така. Времето, без да намалява нещо от подвига на героите на тая история, често ни поднася поправки. В 1000 година викинги със своите бегачи-лодки достигат бреговете на Лабрадор. Новото, което сега се узнава, е, че сто години преди Колумб да достигне Южна и Централна Америка, а Кабото — Северна Америка, през 1362 година тридесет скандинавци начело със своя капитан Паул Кнутсон преминават морето-океан и слизат в Северна Америка, около Лабрадор, дето днес се намира град Кеигзингтон в щата Минесота. Ето как се достига до това откритие. През 1898 година в щата Минесота живее скандинавецът Олаф Оман. Един ден през лятото на същата година той изкоренява старо дърво в нивата си. Между корените на това дърво в земята Оман намира един камък с надпис на старинен скандинавски език. Учените разчитат този надпис и прочитат: — Ние сме 8 готи и 22 норвежци, които дойдохме тука през морето-океан на запад, за да изследваме Винланд. Ние лагерувахме при едно езеро с два каменисти острова на един ден път на север от този камък. Един ден отидохме на риболов. Когато се върнахме, намерихме десет от нашите заклани. Аве Мария — запази ни от злото! Десет от нашите остават на брега на морето, за да пазят нашия кораб, който се намира на 14 дни път от този остров. 1362 година. Учените потърсват и повече доказателства за това пътуване на скандинавци, сто години преди откриване на Америка от Колумб и от Кабото. Доказателствата наистина се увеличават. В областите на Лабрадор учените намират индийското племе мандани и в него откриват потомците от смешението на скандинавци и туземци. Манданите имат не само физическите характерни черти на скандинавците — сините очи, светлите коси, но и техните нрави, техния начин на живот, техния морал и религиозни култове.
Този сайт използва ‘бисквитки’ (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.ПриемамПрочети повече
Правила на поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Казанлъшката роза, т.нар. rosa damascena е многогодишно храстовидно растение, което достига на височина до 1,50 м. Розовите насаждения започват да цъфтят 2 години след засаждането си и цъфтежът им продължава 20-30 дни.
суровина за производството на висококачествени парфюми и лекарства. В България розовото масло се съхранява в трезорите на Националната банка.
В околностите на Елена нещата са по-различни. Този район е влизал в територията на тракийското племе корбизи. По-късно еленското землище попада в пределите на царството на Реметалк. След неговото превземане от страна на Рим – околностите на гр. Елена стават неделима част от римската държава. Поради това в Еленския край са открити останки от римски крепости. Те се намират в землището на днешните села Беброво, Костел и Кипилово.
