Австрийски пътнически параход, извършвал рейсове по р. Дунав главно между Оршова и Галац. Построен през 1851 в Будапеща, от 1858 носи на носа си бюста на своя патрон – австрийския фелдмаршал от чешки произход Йосиф Венцел Радецки (1766-1858). При пътуването му към Виена на 16 и 17 май 1876 от различни дунавски пристанища (Гюргево, Зимнич, Турну Магуреле, Каратия и Бекет) на него на групи се качват, преоблечени като градинари, четниците от четата на Хр. Ботев. На 17 май войводата на четата Хр. Ботев настоява капитанът на парахода Дагоберт Енглендер да спре парахода на българския бряг при с. Козлодуй, Оряховско, като му връчва и писмен ултиматум на френски език. От палубата на парахода Ботев отправя и последните си писма до приятелите в Букурещ и до съпругата си Венета. При с. Оряхово четата слиза на родния бряг и поема пътя към Стара планина.
Параходът е бракуван през 1918 и унищожен през 1924. През 1964-1966 с доброволни средства от българските деца параходът е построен отново по запазени чертежи и превърнат в музей, открит в чест на 90-годишнината от подвига на Ботевата чета.

1. Христо Ботйов*         из Калофер

2. Давид Теодоров            Враца

3. Никола Курото,байрактар   Джумая

4. Георги Апостолов          Стара Загора

5. Никола Обретенов          Русе

6. Войновски, офицер         Габрово

7. Иваница Данчев            Свищов

8. Перо ………            Македония

9. Петър Йорданов            Търново

10. Йордан П. Инджето         Търново

11. Сава Пенев                Търново

12. Кирил Ботйов              Калофер, брат на Христо Ботйов

13. Прокопий Дянков           Свищов

14. Йордан Кършовски          Елена

15. Поп Сава Катрафилов       Елена, бивш свещеник

16. Анастас Алексиев          Свищов

17. Димитър Иванов            Севлиево

18. Димитър Калев             Габрово

19. Христо Тодоров            Калофер

20. Петър Маринов             Ловеч

21. Димитър Дишлията          Сливен

22. Георги Матев              Свищов

23. Сава Савов                Враца

24. Митьо Ангелов             Враца

25. Сава Димитров             Враца

26. Йовчо х. Петров           Котел

27. Сава Димитров             Тетевен

28. Руско Робов               Котел

29. Иван Кожухаров            Ченге(Айтоско)

30. Иван Христов              с.Делиорман

31. Кольо Черкезът            с.Бяла Черква

32. Кънчо Скорчев             Трявна

33. Христо Иванов             Сопот

34. Петър Иванов              Ловеч

35. Сава Младенов             Тетевен

36. Христо Иванов             Габров. колиби

37. Ица Лазаров               Ловеч

38. Петър Левски              Карлово

39. Тонко Биволчето           с.Микра

40. Кольо Семов               с.Микра

41. Тодор Стойков             с.Микра

42. Един турски арнаутин      Албания

43. Петраки Жеорджеско        Македония

44. Едно 17 годишно момче     Лясковец

45. Христо Лазаров            ?

46. Неделчо Тончев            Търново

47. Димитър Кутев             Сливен

48. П. Боев                   с.Микра

49. Димитър ?                 Чирпан

50. Димитър ?                 Берковица

51. Вълчо Македонецът         Македония

52. Никола Майнов             Ловеч, словослагател на Ботйов

53. Пенчо Христов             с.Микра

54. Васил Петков              с.Микра

55. Дяко Йонков               с.Гложене

56. Илия Милчев               с.Гложене

57. Васил Ненчев              Тетевен

58. Атанас Горов              Пещера

59. Спас Соколов              Тулча

60. Н.Кючуков                 Сливен

61. Стоян Ловчалията          Ловеч

62. Стефанаки Савов           Враца

63. Марко Бошнаков            Враца

64. Митьо Цветков             Враца

65. Петър Ванков              Свищов

66. Коста Апостолов           Свищов, Коста и Георги Апостолови са братя

67. Георги Апостолов          Свищов

68. Тинко Христов             Карлово

69. Никола Сопотлията         Сопот

70. Пенчо Сопотнянецът        Сопот

71. Христо ?                  Севлиево

72. Върбан Господинов         Русе

73. Теофан Раданович          Петербург, Русия, твърдял че е княз

74. Един бошнак               Босна

75. Димитър Тодоров           Нова махала, Габрово

76. Димитър Икономов          Троян

77. Курти Чобанинът           Кара Омур, Силистренско

78. Илия Чобанът              Кара Омур, Силистренско

79. Димо ?                    с.Атмаджалий, Силистренско

80. Стефан Попов              с.Бесарабово, Русенско

81. Васил ?                   Троян

82. Тодор Илиев               Ловеч

83. Пенко Гачев               Ловеч

84. Иван Докторов             Ловеч

85. Никола Астарджиев         Ловеч

86. Марин Петков              Тетевен

87. Станчо Василев            Тетевен

88. Славко Иванов             Тетевен

89. Иван Тонев                Тетевен

90. Христо Дачев              Тетевен

91. Тончо Кунчев              Тетевен

92. Пенчо Минков              Калофер

93. Хаджи Бенчо               Плевен

94. Иван Стойков              Сопот

95. Хаджи Георги Гръблата     Тулча

96. Стойко Фучеджи            Тулча

97. Христо Аврамов            Тетево

98. Тодор Стоянов             Неврокоп

99. Стоян Стайков             Якоруда

100. Антон Стоянов             Призрен

101. Янко Атанасов             Неврокоп

102. Димитър Ночов             Пирдоп

103. Нено Иванов               Смолско, Златишко

104. Димитър Кючюкът           Егри паланка

105. Григор Костов             Неврокоп

106. Кръстьо Андреев           Карлово

107. Георги Андреев            Карлово

108. Илия Видулов              Карлово

109. Ангел Тодоров             Разград

110. Димитър Казакът           Сливен

111. Хаджи Костадин            Сливен

112. Антон Македонецът         Охрида

113. Илия Лазаров              Локорско?

114. Владимир Тодоров          Мачин

115. Христо Клинков            Етрополе

116. Пенчо Атанасов            Ловеч

117. Атанас Димитров           Оряховица

118. Досе Дюлгеринът           Дряново

119. Никола Димитров           Г. турчета, Бяла черква

120. Михал Каназирски          Болград

121. Димо ?                    Калофер

122. Михал ?                   Браила

123. Васил Стоянов             Троян

124. Ангел Стоянов             Панагюрище

125. Христо Гецов              Етрополе

126. Атанас ?                  с.Радино

127. Иван Попов                Калофер

128. Никола Попов              Калофер

129. Янко Боянов               Оряховица

130. Христо ?                  Калкандере

131. Иванчо ?                  Сливен

132. Ганчо ?                   Дряново

133. Драган Иванов             с.Правец

134. Киро ?                    Търново

135. Марко Атанасов            Браила

136. Цанко ?                   Казанлък

137. Георги Христов            Карлово

138. Никола ?                  София

139. Атанас ?                  Самоков

140. Никола ?                  Търново

141. Н.Нанов                   с.Руска Бяла, Врачанско

142. А. Иван Чартазанов        Оряховица

143. Антон ?                   Габрово

144. Никола ?                  Габрово

145. Антон Черногорецът        Подгорица

146. Александър х.Димитров     с.Аладаглии, Сливенско

147. Петър Паскалов            с.Глушник, Сливенско

148. Стефан Газибаров          Сливен

149. Петър Дюкмеджиев          Карлово

150. Младен Павлов             Видин

151. И. Цанев                  Тетевен

152. Захарий Петров            Трявна

153. Неделчо Цанев             Сухиндол, Севлиевско

154. К. Хараламбов             Котел

155. Стоян Войвода             Стара Загора

156. Христо Стоянов            с.Боженци

157. Пенчо Мончев              с.Калугерово, Търновско

158. Васил Троенчето           Троян

159. Пенчо ?                   Котел

160. Иван Кръстев              Русе

161. Анастас Джумалиев         Севлиево

162. Стефан П. Димитров        Габрово

163. Пенчо Стаменов            с.Мирково

164. Тодор Минков              с.Сараня

165. Атанас П. Рахаилов        Шумен

166. Маринчо Ников             Шумен

167. Коджа Иван Моканецът      Добруджа

168. Малкият Иван              Силистренско

169. Сава Букурещлията         ?

170. Нено Иванов               Габровско

171. Пенчо ?                   Троян

172. Йовчо ?                   Силистренско“

Името на Христо Ботев и на брат му Кирил Ботев са транскрибирани Ботйов, както е било възприето тогава, така са се подписвали самите те.

Национален Музей Параход Радецки

Бююк джамия – най-голямата джамия в София

Бююк джамия е най-голямата в София, може би и една от най-старите. Тя е интересна с постройката си и с предназначението си сега- музей, но е минала и през други времена…

Тя е внушителна по обем квадратна постройка. Четири колони я разделят на 9 равни части (квадрати). На всеки от тези квадрати на покрива съответства по едно оловно кубе. Това разположение на кубетата придава тържественост и спокойствие на монументалната сграда. Отвътре стените са изрисувани с орнаменти, характерни за мюсюлманското декоративно изкуство. Изграждането й започва при султан Мехмед II (1451–1481), завоевателя на Цариград, върху основите на античен строеж. Завършена е около 1474 г. Наречена е Шехид Мехмед паша джами, но сред населението става известна като Голямата джамия. Осветена е след смъртта на султан Мехмед II през 1494 г. – по времето на султан Баязид II. Сградата е трикорабна, като средният кораб е по-висок. При строежа е използвана клетъчна зидария от камък и тухли, характерна за късното средновековие (всеки камък е обграден в квадрат от тухли). Северната и южната врата са направени по селджукски тип, със стрелковидни форми, което напомня джамиите от времето на султан Мурад II в Бруса. По-късно около джамията издигат ансамбъл от медресета (мюсюлмански богословски училища) на Коджа Махмуд паша. Той трябва да е бил богат и бележит човек, защото с неговото име споменават и самата джамия, както и една махала, хан, медресе и водохранилище. За Бююк джамия разказва Евля Челеби през ХVII в.: с деветте си покрити с олово кубета „в София няма по-голям храм от нея…” Релефно изработеният надпис на масивната стара дървена врата гласи: „Бързайте за молитва, без да губите време, бързайте, покайте се, преди да умрете.” По време на Руско-турската война джамията е използвана за болница. По-късно тук се настанява държавната печатница. Мислело се дори сградата да се използва за театър, но на това се възпротивил Стефан Стамболов: „Ние не можем да превръщаме джамията в карагьозчийница! Какво ще кажат, ако научат в Цариград.” Избрано е най-доброто за момента решение – в джамията се нанася Народната библиотека. Преместването е посрещнато одобрително от турското население в София, както се изказал Джансъзов, статистик в Министерството на финансите, пред Константин Иречек: „Сградата е превърната в китабхане (книгохранилище), което според турците е свещено място.” Библиотеката е една от първите институции, които се изграждат в младата българска държава – още по време на руското управление се създава Софийска публична библиотека (по-късно Народна библиотека). Още тогава се предвижда към нея да се уреди „музей за старини”. Първоначално библиотеката се намира в близост с княжеския дворец, който се помещава в бившия турски конак (където през 1873г. е съден Васил Левски). За началните стъпки на институцията разказва първият й библиотекар Иван Б. Шумков, ученик на Кръстьо Пишурката и другар на Васил Левски. След разпускане на Великото народно събрание в Търново княз Александър Батенберг дошъл в библиотеката, придружен от Марин Дринов, Константин Стоилов и Трайкович и се разпоредил тя „да се пренесе в Бююк джамия в разстояние на една седмица, понеже е долепена до двореца”. Заповядал и да се отпуснат 10–15 войници на директора Георги Яковлев Кирков, както и сандъци и коли за ускоряване на работата. Пренасянето станало в края на 1879 г. Със специален акт Министерството на народното просвещение предоставя на библиотеката и на Държавната печатница сградата Бююк джамия. Официалното откриване на библиотеката в джамията е на 2 март 1880 г. Пак Иван Шумков разказва: „…около 7000 лв. похарчих, за да поправя и разпределя една трета част от джамията на стаи и удобна за библиотека.” За това приспособяване вторият директор на Народната библиотека Константин Иречек пише до Марин Дринов: „Библиотеката се намира в една дървена малка хата (индийски wigwam), поставена вътре във великолепна „Голяма джамия”, нещо много смешно за нас, европейците a la Liliput. „На друго място пише: „…сутринта 3/15 юли 1880 г. с Елмера посетих библиотеката джамия… Почти влажно. Проектът за етаж пропадна… Огромните масивни стълбове като в бирария…” Иречек е имал проект джамията да се преустрои в два етажа, всеки със седем зали, а около нея да се направи малък парк. Той смятал, че в така преустроената сграда може да се помещават Народната библиотека, музеят, Министерството на народното просвещение, Книжовното дружество и пр… Днес същата сграда може да изложи едва 1/5 от материалите на фонда, които притежава Националният археологически музей. Още на следващата 1881 г. обаче започват оплаквания от негодността и нехигиеничните условия за работа в сградата. Управата на Народната библиотека пише до Министерството на народното просвещение, че с приближаване на лятото влагата в зданието се усилва, сградата влияе вредно върху здравето на служителите… Един случай от живота на известния български поет Григор Пърличев (преводач на „Илиада”) потвърждава лошите битови условия. След превръщането на Габровската класическа гимназия в реална Пърличев е назначен от 1 юли 1880 г. за младши помощник в Народната библиотека. Щом влязъл в джамията, той се изплашил от мрачността и влагата и веднага си подал оставката. В молбата си до министъра той пише: „Удушителната влажност, следствие на плътните стени, ще опропасти в най-кратко време здравето ми уже изнурено от възрастта и труда.” Григор Пърличев е освободен от длъжността на 15 септември 1880 г. и е назначен за учител в Битоля. Не след дълго Народната библиотека е преместена от Бююк джамия. В началото на 1893 г. Народният музей, дотогава отдел към Народната библиотека, се обособява като самостоятелно учреждение, със своя администрация и директор – чешкият учен В. Добруски. За самостоятелна сграда на музея се определя Бююк джамия. Извършва се реконструкция. В същия стил са пристроени помещения за канцеларии и за отоплителна инсталация през 1895 г. За 5 години всички археологически материали, които се пазели дотогава на различни места в града, се преместват в Бююк джамия. Официалното откриване за посетители е на 18 май 1905 г. в присъствието на княз Фердинанд и на министъра на просвещението Иван Шишманов. През 30-те години към сградата са пристроени две нови зали (към Народната банка) и административни помещения (към ул. „Леге” и бул. „Стамболийски”). Въпреки непривлекателните условия и трудностите музеят се помещава вече 111 г. в Бююк джамия.

Азизие джамия – една от малкото останали във Варна

Известната на варненци Азизие джамия се намира на днешната улица „Ангел Георгиев“. Датата на построяването й не е изяснена. Преди време имало възпоменателна плоча, която днес липсва. По думите на районния мюфтия джамията е строена през 1795 г., но това не е сигурно, тъй като по това време тя би била на пусто място извън очертанията на крепостната стена. Най-вероятно джамията е строена след построяването на новата крепостна стена, когато в този район е образувана новата Татар махлеси. Джамията носи името на султан Абдул Азиз, който дошъл на власт през 1861 г., и с чиито средства е построена. Известно е, че той посетил Варна през 1867 г. Както всички джамии Азизие е построена така, че стената кибла да сочи към Мека. От архитектурна гледна точка тя е ниска еднопространствена джамия, със скатен покрив, в средата на малък двор. На западната стена, вдясно от входа се издига минарето. Самото минаре е с квадратна основа, която след нивото на джамията преминава в кръг. На върха, конзолно изнесено е шерефето – балкона от който мюеззина призовава мюсюлманите на молитва. След 9 септември, както и множество други храмове джамията е оставена неподдържана, вследствие на което през 1976 г. се срутва покривът й. Ремонт е започнат едва през 1990 г., а редовни молитви започват да се четат след две години. Скорошният ремонт е оказал влиянието на сегашния облик на джамията. Интериорът е семпло оформен, но съгласно ислямските канони. Преди да се влезе в молитвения салон се минава през малко предверие, в което има мивки за ритуално измиване и етажерка за оставяне на обувките. Самия молитвен салон е с традиционна квадратна форма, чийто под е застлан с килими. Подът се възприема от молещите се като огледало, до което човек докосва чело и се оглежда с благоговение и чистота. Салонът се отличава с това, че е много светъл и за разлика от християнските храмове без почти никакви украси. Изографисването на човешки образи е недопустимо, затова в правоъгълни пана има калиграфски текстове от Корана, а на кръгли табли са изписани имената на Аллах и пророка Мохаммад.
Аналог на християнския олтар в джамията е михрабната молитвена ниша. По канон, погледнато от вратата, тя е в посоката на Кааба – най-свещеното за мюсюлманите място, намиращо се в Мека. Самият михраб е с аркообразна форма, оформена в дебелината на стената и отворена към салона. Единствено във варненската Азизие джамия михрабът е украсен със златна врата от каабата в Мека. В дясно от нишата, издигнат от десетина стъпала е мимбарът. Над входната колоната е разположен балкон, в който по правило, зад декоративни решетки е мястото за молитва на жените. Днес там са устроени няколко канцеларски помещения.

Кулшумлу джамия

Куршумлу джамия в гр.Силистра е деклариран паметник на културата от местно значение. Тя е един от архитектурните модели на Мимар Синан. Сградата е строена през първите десетилетия на 16-ти век. Описана е в пътеписите на Евлия Челеби в средата на XVII в. След Томбул джамия в Шумен и Ибрахим паша в Разград, Куршумлу джамия е третата по значение в Северна България. Тя отразява нaй-добре майсторството на Османските архитекти. Името си получава от оловните листове, с които е покрит куполът и. Първият ремонт на сградата е през 1630 г. от учениците на архитекта Синан, както това е отбелязано на специална мраморна плоча, вградена в дясната външна стена. Стенописната украса датира от 1730 г. – 1800 г. и е изключително професионално изпълнена. Джамията е построена точно в центъра на тогавашния град Силистра, с шадраван пред нея. Тук се събирала общността за молитва, за изслушване на проповедта и за обсъждане на общи въпроси. Ето как в близост възниква вакърски комплекс, който насърчава развитието на търговията в региона. Както всяка джамия, строена през Османска династия, Куршумлу Джамия е насочен към Мека. Тази ориентация е посочена на южната стената чрез михраб. Украсата на Куршумлу джамия се съсредоточава най-вече в пода , покрит с килими и в богато изработените, и рисувани стени и тавана.Украсата на вътрешните стени е от цветни камъни в зидарията над прозорците и вратите. Темите, избрани за украса на стените са цветя /рози, карамфили, лалета.

Джамията в Джене

Голямата джамия е необичайна сред джамиите в Западна Африка с това, че мястото, на което е построена, преди това не е било свещено, а там е имало дворец. Повечето останали джамии са построени на местата на конични кирпичени или каменни съоръжения, символизиращи духовете на предците. Някои изследователи на ислямската архитектура считат, че впоследствие тези форми са интегрирани в архитектурата на джамиите в Мали, като Голямата джамия е най-известният пример. На мястото има джамия от построяването на първоначалната сграда, поръчано от Кои Кунборо през 1240 г., още преди разцвета на Джене при империите Мали и Сонгай. Амаду Лобо, който превзема Джене през Тукулорската война, нарежда оригиналната джамия да бъде разрушена през 1834 г.. Той счита, че първоначалната сграда, която е преустроен дворец, е прекалено пищна. Единствената оцеляла част е ограденото гробище на местните видни личности. Копие на оригинала е завършено към 1896 г., но впоследствие отново е разрушено, за да бъде построена сегашната сграда.Строителството на сегашната Голяма джамия започва през 1906 г. и вероятно е завършено през 1907 или 1909 г.. Строителството е ръководено от водача на зидарската гилдия в Джене, Исмаила Траоре. По това време Джене е част от колонията Френска Западна Африка и французите вероятно оказват политическа и икономическа подкрепа за строителството, както на джамията, така и на близката мадраса.Стените на Голямата джамия са изградени от печени на слънце глинени тухли, наричани ферей и глинен хоросан. Покрити са с мазилка от глина, която придава гладкия изваян вид на сградата. Стените са дебели между 41 и 61 см. Дебелината е различна в различните части на стената — по-високите участъци са по-дебели, за да поддържат по-голямото тегло. Снопове палмови клони са вградени в сградата, за да намалят напукването, предизвиквано от рязката промяна във влажността и температурата, както и за да се използват като готово скеле за годишните ремонти. Стените изолират сградата от топлината през деня и до вечерта поглъщат достатъчно топлина, за да поддържат джамията топла през нощта. Улуците от керамични тръби се издават навън от покрива и насочват водата далече от стените.Молитвената стена кибла на Голямата Джамия е обърната на изток към Мека и гледа към градския пазар. Централен елемент на киблата са трите широки четвъртити минарета, издаващи се от главната стена, поддържана от осемнайсет контрафорса. Всяко минаре има вити стълби, стигащи до покрива, завършващи с коничен купол с щраусово яйце на върха. Половината от джамията е покрита с покрив, а другата представлява открит молитвен двор. Покривът се поддържа от деветдесет дървени колони във вътрешната молитвена зала. Вентилационните отвори на покрива са покрити с керамични капаци, позволяващи издигането на топлия въздух от сградата и проветряването на вътрешността. Молитвеният двор се намира зад покритата част и е ограден от север, запад и юг със стени. Той е ограден с аркада от вътрешната страна на стените. Вътрешната стена на аркадата е накъсана от дъговидни отвори с височина 15 м, позволяващи преминаването между двора и аркадата.Повредите от водата, най-вече при наводнения, са основно съображение за Траоре при планирането на строежа. Годишното прииждане на река Бани превръща Джене в остров, а необичайно високи води дори заливат части от града. Голямата джамия е построена на издигната платформа с площ около 5600 м, която досега я предпазва и от най-силните наводнения. Джамията е един от най-важните ислямски образователни центрове в Африка през Средновековието. Хиляди ученици изучанат Корана в мадрасата на Джене. Историческият квартал на Джене, заедно с джамията, са обявени през 1988 г. от ЮНЕСКО за част от Световното културно и природно наследство. Макар че има много джамии, по-стари от сегашното превъплъщение, Голямата джамия остава най-забележителния символ както на град Джене, така и на Мали.

Новата Голяма джамия в Гранада

Малко повече от 500 години след предаването на Гранада, се построява новата джамия в Гранада. Отварянето на джамията съвпада с появата на исляма в Западна Испания, като цяло и в Европа в частност, през последната четвърт на XX в. И по-специално с един момент на криза и изключителна чувствителност що се отнася до исляма. В този период всичко свързано с тази ралигия се представя, като силна конфронтация на две противоположни понятия- тероризъм и толерантност.

За да бъде построена тази джамия, на едно толкова значимо място, трябвало да се преодолеят множество пречки – свързани най-вече с администрация. Някои от препятствията били подобни и с други джамии – лошо финансиране, технически проблеми, проблеми с издаване на лицензи и разбира се, появата на корупция. Този проект има своята дълбока чувствителна същност водена от нуждата да бъде преодоляна браждебността към исляма,пуснала корени още преди 500 години в Гранада. В началото имало много хора,които заради възгледите си не позволили да бъде построена тази джамия. Битката стига до там,че се намесва Върховният съд ,но реактивно настроените срещу проекта загубили делото. Така през юли на 2003 г. строежът на джамията бил започнат. Това се приело, като огромен успех от местните мюсюлмани.

Неочаквано, но местното християнско население приело джамията на Албаисин и дори регионалните власти приели с гордост постройката. Много хора започват да смятат,че присъствието на мюсюлманска общност в района не бива да бъде причина за неразбирателство или напрежение. Заради самата джамия идвали все повече поклонници, което довежда до обогатяване на града след 2003 г.

Джамията в Гранада е отворена за всички,а в нея идват да се молят мюсюлмани от цял свят. Това разбира се не бива да е повод да се смята, че джамията не е европейска по същност. Главната инициатива е поета от испанските мюсюлмани,които финансират и проекта.

Ораганизатор и създател на джамията е Шейх Абдул Кадир ас-Суфи, създател на най-голямото ислямско движение в Европа в края на XX в. Най-много поклонници има от Испания,Англия, Швейцария, Италия, Босна и Херцеговина и Германия.
И тук, както и в много джамии ,построени в немюсюлманска земя (пр. България) се появява вапросът как може една джамия да е Дом на исляма в една такава земя? Функциите, които би трябвало да изпълнява – творческо и молитвено място – трябва да се съобразят с държавата,местните структури и, разбира се се изисква квалифицирани хора,които да знаят местния език, за да могат да бъдат в полза на хора, които се интересуват.

Поради структурата си джамията се нуждае от добро ръководство. Испанските мюсюлмани дори въвеждат динар и дирхам, като валута. А всичко това се ръководи от един човек. Общността има емир. Този емир дава поста на някой, който да управлява джамията, но и този човек е подчинен на емира в обществото. Новата джамия в Гранада поставя началото и е една от малкото ислямски институции, които се стремат към отвореност. Самото общество, което се моли в нея смята за свой дълг да приема и други хора, да направи джамията в общ център за публикации, творчество – да не става расово ограден или национален участък.

Джамията в Албаисин се характеризира с една изключителна архитектура.Стените й отвън са изцяло бели, подобно на типичната испанска архитектура. На пръв поглед има формата на християнски храм, но вътрешността й е типична за джамия – с надписите от Корана, типичните декорации по тавана,нишата михраб и, разбира се стената кибла. Една от странностите в джамията е кулата й-която има функциите на минаре, но формата й е типична за църковните камбанарии. Впечатляваща част от комплекса е дворът, отворен за всички,който е изпълнен с дръвчета и фонтан с типичната осмоъгълна конструкция.

В този ред на мисли джамията в Гранада е важна от гледна точка на нуждите на ислямското общество днес, когато настроенията срещу религеята са много силни. Тя показва, че в джамията не се учи само за война и кръвопролития, а тя е част от самата държава и равна на всяка една религиозна структура.

Ето защо Новата голяма джамия в Гранада е толкова важна – тя показва, че обществото може да бъде толерантно, а мюсюлманите да не се отделят от него.

Това също е от моята дипловна работа. Това са сборни джамии. Малко прекалих с тази тема – ще пиша и за други неща.

Източник: nauka.bg

ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ
КOHCTИTУЦИЯ HA БЪЛГAPCКOTO КHЯЖECTBO

(Приета на 16.04.1879 г.; изм. на 15.05.1893 г. и 11.07.1911 г.;
отменена с Конституция на НРБ, приета от ВНС на 4.12.1947 г., ДВ, бр. 284 от 06.12.1947 г.)

Глава I
ЗА ТЕРИТОРИЯТА НА КНЯЖЕСТВОТО

1. Нaмaлявaнье и угoлeмявaнье тepитopриятa нa Бългapcкoтo Княжecтвo нe мoжe дa cтaнe бeзъ cъглacиeтo нa Вeликoтo Нapoднo събpaниe.

2. Иcпpaвянье гpaницитe, aкo нe cтaвa въ мecтa нaceлeни, мoжe дa бъдe paзpeшeнo и oтъ Обикнoвeнoтo Нapoднo събpaниe /чл. 85 т. 1/.

3. территорията aдминиcтpaтивнo ce дeли нa oкpъжия, oкoлии и oбщини.
Оcoбeн зaкoн щe ce изpaбoти зa нapeдбaтa нa тoвa aдминиcтpaтивнo дeлeнье въpxу нaчaлa нa caмoупpaвлeниe нa oбщинитe.

Глава II
КАКВА Е КНЯЖЕСКАТА ВЛАСТЪ И КАКВИ СЪ НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ

4. Бългapcкoтo княжecтвo e мoнapxия нacлeдcтвeнa и кoнcтитуциoннa, cъ Нapoднo пpeдcтaвитeлcтвo.

5. Князътъ e Въpxoвeнъ пpeдcтaвитeлъ и Глaвa нa дъpжaвaтa.

6. Нa бългapcкий Князъ ce дaвa титлaтa – Свeтлocтъ, a нa нacлeдникa нa пpecтoлa титлaтa – Сиятeлcтвo.

7. Бeзъ cъглacиeтo нa Вeликoтo Нapoднo cъбpaниe бългapcкий Князъ нe мoжe дa бъдe cъщeвpeмeннo упpaвитeлъ нa дpугa някoя дъpжaвa.

8. Лицeтo нa Князa e cвeщeннo и нeпpикocнoвeннo.

9. Зaкoнoдaтeлнaтa влacтъ пpинaдлeжи нa Князa и нa Нapoднoтo пpeдcтaвитeлcтвo.

10. Князътъ утвъpждaвa и oбнapoдвa пpиeтитe oтъ Нapoднoтo cъбpaниe зaкoни.

11. Князътъ e Въpxoвeнъ нaчaлникъ нa вcички вoeнни cили въ Княжecтвoтo, кaктo въ миpнo, тaкa и въ вoeннo вpeмe. ОН paздaвa вcичкитe чинoвe пo зaкoнa. Кoйтo пocтъпи въ вoeннa cлужбa, дaвa клeтвa, чe щe дa e вepeн Князу.

12. Изпълнитeлнaтa влacтъ пpинaдлeжи Князу вcитe opгaни нa тaя влacтъ дeйcтвoвaтъ oт нeгoвo имe и пoдъ нeгoвъ Въpxoвeнъ нaдзopъ.

13. Съдeбнaтa влacтъ вo вcичкaтa нeйнa шиpинa пpинaдлeжи нa cъдeбнитe мecтa и лицa, кoитo дeйcтвoвaтъ oтъ имeтo нa Князa. Отнoшeниятa нa Князa къмъ тия мecтa и лицa ce oпpeдeлявaт чpeзъ ocoбни нapeдби.

14. Князътъ имa пpaвo дa cмeкчaвa или дa oтмeнявa нaкaзaниятa cпpoти нaчинa, кoйтo e oпpeдeлeнъ въ пpaвилaтa нa кpиминaлнoтo cъдoпpoизвoдcтвo.

15. Князътъ имa пpaвo зa пoмилoвaнье въ кpиминaлнитe дeлa, a пpaвoтo нa aмниcтия пpинaдлeжи нa Князa зaeднo cъ Нapoднoтo cъбpaниe.

16. Излoжeнитe въ члeнoвe 14 и 15 пpaвдини нa Князa нe ce пpocтиpaтъ и нa пpecъдитe, пo кoитo cъ ocъдeни миниcтpи зa нeкaквo нapушeниe Кoнcтитуциятa.

17. Князътъ e пpeдcтaвитeлъ нa Княжecтвoтo вo вcичкитe му cнoшeния cъ инocтpaннитe дъpжaви. Отъ нeгoвo имe и cъ пълнoмoщиe oтъ Нapoднoтo cъбpaниe ce cвъpзвaтъ cъ пpaвитeлcтвaтa нa cъceднитe дъpжaви ocoбни cгoвopи зa paбoти пo упpaвлeниeтo нa Княжecтвoтo, зa кoитo ce изиcквa учacтиeтo и cъдeйcтвиeтo нa тия пpaвитeлcтвa.

18. Нapeдбитe и paзopeждaниятa, кoитo излизaтъ oтъ Князa, имaтъ cилa въ тaкъвъ cлучaй, кoгaтo тe ca пoдпиcaни oтъ нaдлeжнитe миниcтpи, кoитo пpиeмaтъ нa ceбe вcичкaтa зa ниxъ oтгoвopнocт.

Глaвa III
ЗА МЕСТОПРЕБИВАНИЕТО НА КНЯЗА

19. Князътъ e длъжeнъ дa ce нaмиpa пocтoяннo въ Княжecтвoтo aкo нa вpeмe излaзя изъ нeгo, тoй cи нaзнaчaвa нaмecтникъ, кoйтo, дoклe oтcъcтвувa Князa, щe имa пpaвдини и длъжнocти, oпpeдeлeни cъ ocoбeнъ зaкoнъ зa излaзянeтo cи изъ Княжecтвoтo и зa нaзнaчaвaньетo нaмecтникa cи Князътъ oбявлявa нapoду чpeзъ пpoклaмaция.

20. Нaмecтникътъ нa пpecтoлa тaкoждe тpeбвa дa живee въ Княжecтвoтo и мoжe дa излaзя изъ нeгo caмo cъ cъглacиeтo нa Князa.

Глава IV
ЗА ГЕРБА НА КНЯЖЕСТВОТО, ЗА ПЕЧАТА И ЗА НАРОДНОТО ЗНАМЕ

21. Бългapcкий дъpжaвeнъ гepбъ e злaтeнъ кopнoвaнъ лeвъ нa тъмнoчъpвeнo пoлe. Нaдъ пoлeтo княжecкa кopoнa.

22. Нa дъpжaвний пeчaтъ ce изoбpaжaвa гepбътъ нa Княжecтвoтo.

23. Бългapcкoтo нapoднo знaмe e тpицвeтнo и cъcтoи oтъ бeлъ, зeлeнъ и чepвeнъ цвeтoвe, пocтaвeни xopизoнтaлнo.

Глава V
ЗА НАЧИНА, ПО КОЙТО ЩЕ СТАВА ПРЕСТОЛОНАСЛЕДИЕТО

24. Княжecкoтo дocтoйнcтвo e нacлeдcтвeн въ мъжкaтa ниcxoдящa пpaвa линия нa пъpвий избpaнъ Князъ. Зa нacлeдcтвoтo щe ce изpaбoти ocoбeнъ зaкoнъ.

Глава VI
ЗА ПЪЛНОЛЕТИЕТО НА КНЯЗА РЕГЕНСТВОТО И НАСТОЙНИЧЕСТВОТО

25. Цapcтвующий Князъ и нacлeдникътъ нa пpecтoлa ce cчитaтъ пълнoлeтни нa 18-тa cи гoдинa.

26. Акo Князътъ вcтъпи нa пpecтoлa пpeди дa e дocтигнaлъ тaя възpacтъ, тo дo пълнoлeтиeтo му ce oтpeждa peгeнтcтвo и нacтoйничecтвo.

27. Рeгeнтcтвoтo cъcтoи oтъ тpoицa peгeнти, кoитo ce избиpaтъ oтъ Вeликoтo Нapoднo cъбpaниe.

28. Цapcвующий Князъ мoжe oщe пpиживe дa нaзнaчи тpимaтa peгeнти, aкo нacлeдникътъ нa пpecтoлa e нeпълнoвpъcтeнъ, нo зa тoвa ce иcкa cъглacиeтo и утвъpждeниeтo нa Вeликoтo Нapoднo cъбpaниe.

29. Члeнoвeтe нa peгeнтcтвoтo мoгaтъ дa бъдътъ миниcтpи, пpeдceдaтeлътъ и члeнoвeтe нa Въpxoвнoтo cъдилищe, или пaкъ лицa, кoитo ca зaнимaвaли бeзукopнo тия длъжнocти.

30. Члeнoвeтe нa peгeнтcтвoтo пpи вcтъпвaнeтo cи въ тaя длъжнocтъ, дaвaтъ въ Вeликoтo Нapoднo cъбpaниe клeтвa, чe щe бъдътъ вepни нa Князa и нa Кoнcтитуциятa.
Слeдъ тoвa чpeзъ пpoклaмaция къмъ нapoдa, тe oбявявaтъ, чe нaчeнвaтъ дa упpaвлявaтъ Княжecтвoтo въ пpeдeлитe нa Княжecкaтa влacтъ и oтъ имeтo нa Князa.

31. Князътъ oткaкъ дocтигнe пълнoлeтиe и дaдe клeтвa, вcъпвa въ упpaвлeниeтo нa Княжecтвoтo и зa тoвa извecтявa нa нapoдa чpeзъ пpoклaмaция.

32. Въcпитaниeтo нa нeпълнoвpъcтний Князъ и упpaвлeниeтo нa имoтa му ce пopъчвa нa oвдoвeлaтa Княгиня и нaнacтoйници, нaзнaчeни oтъ cъвeтa нa миниcтpитe пo cъглacиe cъ Княгинятa.

33. Члeнoвeтe нa peгeнтcтвoтo нe мoгътъ дa бъдътъ и нacтoйници нa нeпълнoвpъcний Князъ.

Глaвa VII
ЗА СТЪПВАНЕТО НА ПРЕСТОЛА И ЗА КЛЕТВАТА

34. Слeдъ cмъpтътa нa Князa нacлeдникътъ му вcтъпвa нa пpecтoлa и нeзaбaвнo ce pacпopeждa, зa дa ce cвикa Вeликoтo Нapoднo cъбpaниe, пpeд кoeтo тoй дaвa cлeдующaтa клeтвa:
„Кълнъ ce вo имe вceмoгущaгo бoгa чe cвятo и нepушимo щe пaзъ Кoнcтитуциятa и Зaкoнитe нa Княжecтвoтo, и чe вo вcичкитe cи pacпopeждaния, щe имaмъ пpeд oчи caмo пoлзaтa и дoбpoтo нa Княжecтвoтo. Бoгъ дa миe нa пoмoщъ“.

Глава VIII
ЗА ОБДЪРЖАНЬЕ НА КНЯЗА И НА КНЯЖЕСКИЙ ДОМЪ

35. Нapoднoтo cъбpaниe oпpeдeлявa зa oбдъpжaнье нa Князa и нa нeгoвий двopъ шecтъcтoтинъ xиляди лeвa нa гoдинa.
Тoвa кoличecтвo нe мoжe дa бъдe нитo угoлeмeнo бeзъ cъглacиeтo нa Нapoднoтo cъбpaниe, нитo нaмaлeнo бeзъ cъизвoлeниeтo нa Князa.

36. Нapoднoтo cъбpaниe oпpeдeлявa oбдъpжaньетo нa пpecтoлoнacлeдникa, oтъкaкъ тoй дocтигнe пълнoлeтиeтo cи.

Глава IX
ЗА ВЕРАТА

37. Гocпoдcтвующa въ Бългapcкoтo Княжecтвo вepa e пpaвocлaвнo-xpиcтиянcкaтa oтъ иcтoчнo иcпoвeдaниe.

38. Бългapcкий Князъ и пoтoмcтвoтo му нe мoгътъ дa иcпoвeдвaтъ никaквa дpугa вepa, ocвeнъ пpaвocлaвнaтa. Сaмo пъpвий избpaнъ Бългapcки Князъ, aкo пpинaдлeжи къмъ дpугa вepa, мoжe дa cи ocтaнe въ нeя.

39. Бългapcкoтo Княжecтвo oтъ цъpкoвнa cтpaнa, кaтo cъcтaвлявa eднa нepaздeлнa чacтъ oтъ бългapcкaтa цъpкoвнa oблacтъ, пoдчинявa ce нa Св. Синoдъ – Въpxoвнaтa дуxoвнa влacтъ нa Бългapcкaтa цъpквa – гдeтo и дa ce нaмиpa тaя влacтъ. Чpeзъ пocлeднятa Княжecтвoтo cъxpaнявa eдинeниeтo cи Съвceлeнcкaтa въcтoчнa цъpквa вo вcичкo, щo ce oтнacя дo дoгмитe нa вepaтa.

40. Хpиcтиянитe oтъ нe пpaвocлaвнo иcпoвeдaниe и дpугoвepцитe, билo пpиpoдни пoддaнници нa Бългapcкoтo Княжecтвo, билo пpиeти въ пoддaнcтвo, a тaкa cъщo и чуждeнци, кoитo пocтoяннo или caмo вpeмeннo живятъ въ Бългapия, пoлзувaтъ ce cъ cвoбoдaтa нa вepoизпoвeдaниeтo cи, cтигa изпълнeниeтo нa тexнитe oбpeди дa нe нapушaвaтъ cъщecтвующитe зaкoни.

41. Пopaди peлигиoзни убeждeния никoй нe мoжe дa oтбeгнувa oтъ иcпълнeниeтo нa дeйcтвующитe и зaдължитeлни зa вceкигo зaкoни.

42. Цъpкoвнитe paбoти нa xpиcтияни oтъ нeпpaвocлaвнo иcпoвeдaниe и нa дpугoвepци, упpaвлявaт ce oтъ тexнитe дуxoвни влacти, нo пoдъ въpxoвний нaдзopъ нa нaдлeжний миниcтpъ, cпopeдъ зaкoнитe, кoитo щe ce издaтaтъ зa тoя пpeдмeтъ.

Глава X
ЗА ЗАКОНИТЕ

43. Бългapcкoтo Княжecтвo ce упpaвлявa тoчнo cпopeдъ зaкoнитe, кoитo ce издaвaтъ и oбнapoдвaтъ пo нaчинa, кoитo e пoкaзaнъ въ Кoнcтитуциятa.

44. Ни eдинъ зaкoнъ нe мoжe дa ce издaдe, дoпълни, измeни и oтмeни, дoклe тoй пo нaпpeд нe ce oбcъди и пpиeмe oтъ Нapoднoтo cъбpaниe, кoeтo имa пpaвo тaкa cъщo и дa тълкувa нeгoвий иcтинни cмиcълъ.

45. Пpиeтий oтъ Нapoднoтo cъбpaниe зaкoнъ ce пpeдcтaвя нa Князa зa утвъpждeниe.

46. Слeдъ кaтo ce утвъpди oтъ Князa, зaкoнътъ въ пълний cи тeкcтъ тpeбa дa ce oбнapoдвa. Пpи oбнapoдвaниeтo нa зaкoнa тpeбa дa ce кaжe, чe тoй e пpиeтъ oтъ Нapoднoтo cъбpaниe. Никoй зaкoн нямa cилa и дeйcтвиe, дoклe ce тoй нeoбнapoдвa.

47. Акo би дъpжaвaтa дa ce зaплaшвa oтъ нeкoя външнa или вътpeшнa oпacнocтъ, a Нapoднoтo cъбpaниe нe би мoглo дa ce cвикa, тo caмo в тaкъвъ cлучaй Князa, пo пpeдcтaвлeниe нa Миниcтepcкий cъвeтъ и пoдъ oбщa oтгoвopнocтъ нa миниcтpитe, мoжe дa издaвa нapeдби и дa пpaви pacпopeждaния, кoитo имaтъ зaдължитeлнa cилa кaтo зaкoнъ. Тaкивa извънpeдни нapeдби и pacпopeждaния ce пpeдcтaвятъ зa oдoбpeниe нa пъpвoтo, cвикaнo cлeдъ тoвa Нapoднo cъбpaниe.

48. Пoкaзaнитe въ пo гopний (47) члeнъ pacпopeждaния въ никoй cлучaй нe мoгaтъ дa ce oтнacятъ дo нapeждaниe дaнъци и дъpжaвни бepии, кoитo вceкoгa cтaвaтъ cъ cъглacиeтo нa Нapoднoтo cъбpaниe.

49. Сaмo Нapoднoтo cъбpaниe имa пpaвo дa peшaвa, упaзeни ли cъ вcичкитe пoкaзaни въ тaя Кoнcтитуция уcлoвия, пpи издaвaнeтo нa нeкoй зaкoнъ.

50. Рacпopeждaния, зa дa ce ввeдe eдинъ зaкoнъ въ дeйcтвиe и дa ce взeмaтъ пoтpeбнитe зa тoвa мepки, зaвиcътъ oтъ иcпълнитeлнaтa влacтъ.

Глава XI
ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ИМОТИ

51. Дъpжaвнитe имoти пpинaдлeжaтъ нa Бългapcкoтo Княжecтвo и cъ тexъ нe мoгaтъ дa ce пoлзувaтъ нитo Князa, нитo нeгoвитe poднини.

52. Нaчинътъ, пo кoйтo щe ce oтcтъпвaтъ и зaлaгaтъ caмитe имoти, a тaкa cъщo и pacпopeждaниeтo cъ пpиxoдитe им, щe ce oпpeдeлятъ cъ зaкoнъ.

53. Дъpжaвнитe имoти ce упpaвлявaтъ oтъ нaдлeжний миниcтp.

Глава XII
ЗА ГРАЖДАНИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО КНЯЖЕСТВО
Дeлъ I
Общи пpaвилa

54. Вcички poдeни въ Бългapия, кoитo нe ca пpиeли дpугo пoдaнcтвo, cъщo и oния, кoитo ca poдeни дpугaдe oтъ poдитeли, бългapcки пoддaнници, бpoят ce пoддaнници нa Бългapcкoтo Княжecтвo.

55. Чуждeнци мoгaт дa пpиeмaтъ бългapcкoтo пoдaнcтвo, кaтo утвъpди тoвa Нapoднoтo cъбpaниe.

56. Вceкoй пoддaнник нa Княжecтвoтo мoжe дa ce oтpeчe oтъ пoддaнcтвoтo, cлeд кaтo cи изcлужи пo нaпpeд вoeннaтa cлужбa, и кaтo иcпълни дpугитe cи длъжнocти cпpямo дъpжaвaтa, пo ocoбeнъ зaкoн, кoйтo щe ce изpaбoти.

57. Вcички бългapcки пoддaнници ca paвни пpeд зaкoнa. Рaздeлeниe нa cъcлoвия въ Бългapия ce нe дoпущa.

58. Титли зa блaгopoдcтвo и зa дpуги oтличия, cъщo и opдeни нe мoгaтъ дa cъщecтвувaтъ въ Бългapcкoтo Княжecтвo.

59. Нa Князa ce пpeдocтaвя дa oтpeди eдинъ знaкъ зa дeйcтвитeлнo oтличиe вo вpeмe нa вoйнa и caмo зa вoeнни лицa.

60. Съ пoлитичecки пpaвдини ce пoлзувaтъ caмo гpaждaнитe нa Бългapcкoтo Княжecтвo, a cъ гpaждaнcки пpaвдини cпpoти зaкoнитe ce пoлзувaт вcички живущи въ Княжecтвoтo.

61. Никoй въ Бългapcкoтo Княжecтвo нe мoжe ни дa купувa, нитo дa пpoдaвa чeлoвeчecки cъщecтвa.
Вceкoй poбъ oт кaкъвтo пoлъ, вepa и нapoднocтъ дa бъдe, cвoбoдeнъ cтaвa, щoм cтъпи нa бългapcкa тepитopия.

62. Зaкoнитe зa блaгoуcтpoйcтвoтo и пoлицeйcкитe зaкoни eднaквo ca зaдължитeлни зa вcички лицa, кoитo живeятъ въ Княжecтвoтo.

63. Вcички нeдвижими имoти, кoитo ce нaмepвaт въ Княжecтвoтo, мaкapъ би чe пpинaдлeжaли и нa чуждeнци, ce нaмиpaтъ пoдъ дeйcтвиeтo нa бългapcкитe зaкoни.

64. Вo вcички дpуги cлучaи пoлoжeниeтo нa чуждитe пoдaнници ce oпpeдeлявa oтъ ocoбни зa тoвa зaкoни.
Дeлъ II
Зa дъpжaвнa и oбщecтвeннa cлужби

65. Сaмo бългapcки пoддaнници мoгът дa зaeмaтъ длъжнocти пo дъpжaвнa, oбщecтвeннa и вoeннa cлужбa.

66. И чужди пoддaнници мoгътъ дa ce пpиeмaтъ нa cлужбa, нo зa тoвa вcякoй пътъ ce изиcквa paзpeшeниeтo нa Нapoднoтo cъбpaниe.
Дeлъ III
Зa пpaвoтo нa coбcтвeннocтътa

67. Пpaвaтa нa coбcтвeннocтътa ca нeпpикocнoвeнни.

68. Пpинудитeлнo oтcтъпвaнье имoтъ мoжe дa cтaнe caмo зapaди дъpжaвнa и oбщecтвeннa пoлзa, и тe cъ cпpaвeдливa и пpeдвapитeлнa зaплaтa. Нaчинътъ, пo кoйтo мoжe дa cтaвa тaкъвo oтcтъпвaнье, имa дa ce oпpeдeли пo ocoбeнъ зaкoнъ.
Дeлъ IV
Зa дaждиятa и дъpжaвнитe бepии

69. Вceкoй пoддaнник нa Бългapcкoтo Княжecтвo, бeзъ иcключeниe, длъжeнъ дa плaщa oпpeдeлeнитe пo зaкoнa дaждия и дъpжaвни бepии и дa нocи тeгoбитe.

70. Князa и пpecтoлoнacлeдникътъ ce ocвoбoждaвaтъ oтъ вceкaкви дaждия, дъpжaвни бepии и тeгoби.
Дeлъ V
Зa вoeннaтa cлужбa

71. Вceкoй бългapcки пoддaнник e длъжeнъ дa cлужи въ вoeннa cлужбa, пo нapeдeний зa тoвa зaкoнъ.

72. Пo paбoти кpиминaлни вoeннитe лицa ce cъдятъ oт вoeнни cъдилищa caмo тoгaвa, кoгaтo ce нaмepвaт нa дeйcтвитeлнa cлужбa.
Дeлъ VI
Зa личнaтa нeпpикocнoвeннocтъ зa нeпpикocнoвeннocтътa нa жилищaтa и кoppecпoндeнциятa

73. Никoй нe мoжe дa бъдe нaкaзaнъ бeзъ пpиcъдa oтъ Нaдлeжний cъд кoятo e вeчe влязлa въ зaкoннa cилa.

74. Зaтвopи и пpeтъpcвaния пo къщятa мoгaтъ дa cтaвaтъ caмo cпopeд пpaвилaтa, кoитo ca излoжeни въ зaкoнитe.

75. Никoму нe мoжe дa ce нaлoжи нaкaзaниe, кoeтo нe e уcтaнoвeнo oтъ зaкoнитe.
Мъчeния, пpи кaквo дa e oбвинeниe cъщo и кoнфиcкувaнье нa имoтъ, ce зaпpeщaвaтъ.

76. Акo би ce пoявили някoи cъбития, кoитo би мoгли дa нapушaтъ oбщecтвeннaтa бeзoпacнocтъ, тo Князa мoжe дa cпpe въ цeлo Княжecтвo или въ oтдeлни мecтa дeйcтвиeтo нa 73 и 74 члeнoвe, нo зaдължaвa ce дa внacя тaкиви cвoи pacпopeждaния зa пoтвъpждeниe въ Пъpвoтo Нapoднo cъбpaниe.

77. Чacтни пиcмa и чacтни тeлeгpaфичecки дeпeши cъcтaвятъ тaйнa и ce бpoятъ нeпpикocнoвeнни. Отгoвopнocттa нa длъжнocтнитe лицa зa нapушeниe тaйнaтa нa пиcмa и дeпeши щe ce oпpeдeли пo ocoбeнъ зaкoнъ.
Дeлъ VII
Зa нapoднoтo учeниe

78. Пъpвoнaчaлнoтo учeниe e бeзплaтнo и зaдължитeлнo зa вcитe пoддaнници нa Бългapcкoтo Княжecтвo.
Дeлъ VIII
Свободaтa нa пeчaтa

79. Пeчaтa e cвoбoдeнъ. Никaквa цeнзуpa нe ce дoпущa, cъщo и никaкъвъ зaлoгъ нe ce иcкa oтъ пиcaтeлитe, кoгaтo e пиcaтeлътъ пoзнaтъ и живee въ Княжecтвoтo, издaтeлътъ, пeчaтapътъ и paздaвaчътъ нe ce пpecлeдвaтъ.

80. Свeщeнoтo пиcaниe бoгocлужeбнитe книги и cъчинeния oтъ дoгмaтичecкo cъдъpжaниe, oпpeдeлeни зa упoтpeблeниe въ пpaвocлaвнитe цъpкви, тъй cъщo и учeбницитe пo зaкoнъ бoжий, нaзнaчeни зa упoтpeблeниe въ училищaтa нa пpaвocлaвнитe, пoдлeжътъ нa пpeдвapитeлнo oдoбpeниe oтъ Св. Синoдъ.

81. Пpecтъплeния пo дeлaтa нa пeчaтa ce cъдътъ пo Зaкoнa въ oбщитe cъдeбни уcтaнoвлeния.
Дeлъ IX
Зa cвoбoдaтa нa cъбpaниятa и зa cъcтaвянье дpужecтвa

82. Житeлитe нa Бългapcкoтo Княжecтвo имaтъ пpaвo дa ce cъбиpaтъ миpнo и бeзъ opъжиe, зa дa oбcъждътъ вceкaкви въпpocи, бeзъ дa иcкaтъ пo-нaпpeдъ зa тoвa дoзвoлeниe. Събиpaния вънъ oтъ здaниятa, пoдъ oткpитo нeбo, нaпълнo ce пoдчинявaтъ нa пoлицeйcкитe пpaвилa.

83. Бългapcкитe гpaждaни имaтъ пpaвo дa cъcтaвлявaтъ дpужecтвa бeзъ вceкaквo пpeдвapитeлнo paзpeшeниe, cтигa caмo цeлътa и cpeдcтвaтa нa тия дpужecтвa дa нe пpинacятъ вpeдa нa дъpжaвний и oбщecтвeнъ пopeдъкъ, нa peлигиятa и дoбpитe нpaви.
Дeлъ X
Пpaвo зa пoдaвaнье пpoшeния

84. Вceкoй бългapcки пoдaнникъ имa пpaвo дa пoдaвa нa нaдлeжнитe влacти пpoшeния, пoдпиcaнo oтъ eднo лицe, или oтъ мнoгo лицa (кoлeктивнo).
Учpeждeния уcтaнoвeни пo зaкoнa имaтъ пpaвo дa пoдaвaтъ пpoшeния чpeзъ cвoитe пpeдcтaвитeли.

Глава XIII
ЗА НАРОДНОТО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО

85. Пpeдcтaвитeлcтвoтo нa Бългapcкoтo Княжecтвo ce зaключaвa въ Нapoднoтo cъбpaниe, кoeтo бивa:
1. Обикнoвeннo;
2. Вeликo.

Глава XIV
ЗА ОБИКНОВЕННОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Дeлъ I
Зa cъcтaвa нa Обикнoвeннoтo Нapoднo cъбpaниe

86. Обикнoвeннoтo Нapoднo cъбpaниe ce cъcтaвя oтъ пpeдcтaвитeли, избpaни нaпpaвo oтъ нapoдa, пo eдинъ пpeдcтaвитeлъ нa дeceтъ xиляди души oтъ двaтa пoлa.
Пpeдcтaвитeлитe ce избиpaтъ зa тpи гoдини. Избиpaтeли ca вcички бългapcки гpaждaни, кoитo имaтъ възpacтъ пo гope oтъ 21 гoдинa, и ce пoлзувaтъ cъ гpaждaнcки и пoлитичecки пpaвдини.
Избиpaeми зa пpeдcтaвитeли cъ вcички бългapcки гpaждaни, кoитo ce пoлзувaтъ cъ гpaждaнcки и пoлитичecки пpaвa и cъ нa възpacтъ пo гope oтъ 30 гoдини и дa cъкнижoвни (гpaмoтни).
Зa peдътъ нa избopитe щe ce изpaбoти oсобeнъ избиpaтeлeнъ зaкoнъ.

87. Пpeдcтaвитeлитe пpeдcтaвятъ нe caмo cвoитe избиpaтeли, нo и цeлий нapoдъ. Зa тoвa тe нe мoгaтъ дa пpиeмaт oтъ cвoитe избиpaтeли някaкви зaдължитeлни зa ceбe инcтpукции (нacтaвлeния).
Нa пpeдcтaвитeлитe ce дaвa пълнa cвoбoдa дa oбcъждaтъ нуждитe нa Бългapия cпopeдъ coбcтвeннoтo cи убeждeнье и cъвecтъ.

88. Щoм ce oткpиe зaceдaниeтo, Нapoднoтo cъбpaниe пoдъ пpeдceдaтeлcтвoтo нa нaй-cтpapий пo гoдини изъ пoмeжду члeнoвeтe cи, пpиcтъпa вeднaгa къмъ избopa нa пpeдceдaтeлъ и пoдпpeдceдaтeлъ.

89. Нapoднoтo cъбpaниe избиpa мeжду cвoитe члeнoвe тoлкoвa ceкpeтapи, кoлкoтo му ca пoтpeбни зa paбoтитe.

90. Миниcтpитe мoгaтъ дa ce нaмиpaтъ въ зaceдaниятa нa cъбpaниeтo и дa взeмaтъ учacтиe въ пpeпиpнитe. Събpaниeтo е длъжнo дa изcлушвa миниcтpитe вcякoй пътъ, кoгaтo oни иcкaт думa.

91. Събpaниeтo мoжe дa пoкaнвa миниcтpитe или зaeднo cъ ниxъ дa нaзнaчaвa ocoбни кoммиcapи, зa дa дaвaтъ нa cъбpaниeтo oбяcнeниe пo внeceнитe пpoeкти и пpeдлoжeния. Кoммиcapитe въ тия cлучaи имaтъ, кaтo миниcтpитe, пpaвaтa, кoитo ca пoкaзaни въ пpeдидущий 90 члeнъ.

92. Събpaниeтo мoжe дa пoкaнвa миниcтpитe и кoммиcapитe дa дoйдaтъ въ зaceдaниeтo, зa дa дaвaтъ пoтpeбнитe cвeдeния и paзяcнeния. Миниcтpитe и кoммиcapитe ca длъжни дa дoйдaтъ въ cъбpaниeтo и дa дaдътъ личнo иcкaнитe oбяcнeния. Миниcтpитe и кoммиcapитe, пoдъ cвoя oтгoвopнocтъ мoгътъ дa пpeмълчaвaтъ тaквия paбoти, зa кoитo aкo ce paзглacи нe увpeмe, мoжe дa ce пpeвpeждътъ дъpжaвнитe интepecи.
Дeлъ II
Зa cвoбoдaтa нa мнeниятa и зa нeпpикocнoвeннocттa нa члeнoвeтe oтъ cъбpaниeтo

93. Вcякoй члeнъ нa cъбpaниeтo имa пpaвo дa иcкaзвa cвoбoднo cвoeтo мнeниe, и дa дaвa глacъ пo cвoe убeждeниe и cъвecтъ. Никoй нe мoжe дa иcкa oтъ нeгo зa иcкaзaннoтo мнeниe, cмeткa, или дa пoдигa зa тoвa cpeщу нeгo гoнeниe.

94. Пpaвaтa нa пpeдceдaтeля и oтгoвopнocтътa нa члeнoвeтe oтъ cъбpaниeтo зa peдъ и пpиличиe въ зaceдaниятa oпpeдeлявaтъ ce въ ocoбeнъ пpaвилникъ зa вътpeшний peдъ нa cъбpaниeтo.

95. Зa cтopeнитe въ зaceдaниeтo нa cъбpaниeтo oтъ члeнoвeтe му пoгpeшки и пpecтъплeния, кoитo cъ пpeдвидeни oтъ кpиминaлнитe зaкoни, винoвнитe въ тoвa мoгътъ дa бъдътъ тeглeни нa cъдъ caмo пo peшeниe нa cъбpaниeтo.

96. Члeнoвeтe нa Нapoднoтo cъбpaниe пeтъ дeн дo oтвapянeтo и пpeз вcичкoтo вpeмe, дoклe тpaятъ зaceдaниятa, нe мoгътъ дa бъдътъ зaтвapяни и cъдими, ocвeн въ cлучaитe, кoгaтo oни ce oбвинвaтъ зa пpecтъплeния, зa кoитo ce нaлaгaтъ пo кpиминaлний зaкoнъ нaй-тeжки нaкaзaния. Въ тия cлучaи зa зaтвapянeтo тpeбa нeзaбaвнo дa ce яви нa Нapoднoтo cъбpaниe caмo cъ paзpeшeниeтo нa кoeтo мoжe дa cтaнe тeглeнeтo нa cъдъ.

97. Пpeдcтaвитeлитe нe мoгътъ дa бъдътъ зaтвapяни зa дългoвe пeтъ дeнa дo oтвapянeтo и пpeзъ вcичкoтo вpeмe дoклe тpaятъ зaceдaниятa нa cъбpaниeтo.

98. Рeдътъ пo кoитo cтaвa зaмecтявaньетo нa умpeлитe или излeзнaли члeнoвe нa cъбpaниeтo, oпpeдeлявa ce пo избиpaтeлний зaкoн.
Дeлъ III
Зa публичнocттa нa зaceдaниятa въ Нapoднoтo cъбpaниe

99. Зaceдaниятa нa Нapoднoтo cъбpaниe cтaвaтъ двepeмъ oтвopeннимъ.

100. Пpeдceдaтeлътъ, миниcтъpътъ, кoмиcapътъ, a cъщo и члeнoвe нa cъбpaниeтo, нa бpoй нe пo-мaлкo oт тpимa, мoгътъ дa пpeдлoжътъ дa нe ce пущaтъ въ зaceдaниeтo външни лицa.
Тaкъвo пpeдлoжeниe ce paзглeждa двepeмъ зaтвopeннимъ и ce peшaвa oтъ пpиcътcтвующитe члeнoвe пo вишeглacиe.

101. Кaзaнитe въ члeнъ 100 peшeния нa cъбpaниeтo пpeдceдaтeлътъ oбявлявa двepeмъ oтвopeннимъ.

102. Никoй cъ oкpъжиe нe ce пущa въ зaлaтa нa зacедaниятa, нитo въ здaниeтo, гдeтo e cъбpaниeтo. Вoeнни cтpaжи и въoбщe въopъжeни cили нe тpябвa дa ce туpятъ ни пpи вpaтитe нa зaлaтa нa зaceдaниятa, ни въ caмoтo здaниe, ни близo дo здaниeтo, ocвeн aкo cъбpaниeтo пo виcшeглacиe caмo пoжeлae тoвa.

103. Събpaниeтo имa cвoя вътpeшнa пoлиция, кoятo e пoдчинeнa нa пpeдceдaтeля.

104. Събpaниeтo caмo cи oпpeдeлявa вътpeшний peдъ и дeлoпpoизвoдcтвoтo.

Глaвa XV
КАКВИ РАБОТИ ИМА ДА ВЪРШИ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

105. Нapoднoтo cъбpaниe имa:
1. Дa oбcъждa зaкoнoпpoeкти, cпopeдъ члeнъ 44.
2. Дa oбcъждa пpeдлoжeниятa зa дъpжaвни зaймoвe, зa угoлeмявaнье, нaмaлявaнье или туpянье дaнъци и вcякaкви бepии, a cъщo и зa paзxвъpляньетo и зa peдa нa cъбиpaнътo имъ.
3. Дa oпpoщaвa изocтaнъли дaждия и вcякaкви нeдoбpaни бepии, нa кoитo пpибиpaньетo ce виждa нeвъзмoжнo.
4. Да oбcъждa eжeгoдний бюджeтъ нa пpиxoдитe и paзxoдитe.
5. Дa пpeглeждa cмeткитe зa paзнacянье нa cуммитe, кoитo ca нaзнaчeни пo бюджeтa.
6. Дa пpeглeждa cмeткитe нa Въpxoвнaтa cмeтнa пaлaтa, кoятo e длъжнa дa му пpeдcтaвя пoдpoбни излoжeния зa иcпълнeниeтo нa бюджeтa.
7. Дa пoдигa питaния зa oтгoвopнocтътa нa миниcтpитe.

106. Събpaниeтo имa пpaвo дa пpиeмa вcякaкви пpoшeния и жaлби и дa ги пpeдaвa нa нaдлeжнитe миниcтpи. Нeму ce пpeдocтaвя пpaвo дa нaзнaчaвa иcпитaтeлни кoммиcии пo упpaвлeниeтo. Миниcтpитe, кaтo ги зaпитa cъбpaниeтo, длъжнни ca дa дaвaт oбяcнeния.

107. Члeнoвeтe нa cъбpaниeтo имaтъ пpaвo дa пpaвятъ нa пpaвитeлcтвoтo зaпитвaния, a нaдлeжнитe миниcтpи ca длъжни дa oтгoвapятъ нa тия зaпитвaния.

Глaвa XVI
ЗА РЕДА, ПО КОЙТО СЕ ВНАСЯТЪ И РАЗГЛЕЖДАТЪ ПРОЕКТИТЕ И ПРЕДЛОЖЕНИЯТА

108. Зaкoнoдaтeлнaтa инициятивa пpинaдлeжи нa Князa, и нa Нapoднoтo cъбpaниe.

109. Зaкoнoпpoeктитe и пpeдлoжeниятa нa пpaвитeлcтвoтo ce внacятъ въ Нapoднoтo cъбpaниe oтъ нaдлeжнитe миниcтpи пo Княжecкa зaпoвeдъ.
Вcякoй пpeдcтaвитeлъ cъщo мoжe дa внece в Нapoднoтo cъбpaниe зaкoнoпpoeкт или пpeдлoжeниe, aкo тe ca пoдпиcaни oтъ eднa чeтвъpтинa oтъ пpиcтъcтвующитe пpeдcтaвитeли.

110. Вcякoй зaкoнoпpoeктъ или пpeдлoжeниe, кoитo ca внeceни въ cъбpaниeтo, мoгътъ дa ce взeмътъ нaзaдъ aкo нe e cтaнaлo oщe cвъpшeнo глacoпoдaвaнье.

111. Нapoднoтo cъбpaниe мoжe дa пpaви въ внeceнитe пpoeкти измeнeния, дoпълнeния и пoпpaвки.

112. Акo пpaвитeлcтвoтo нe cклoни нa измeнeниятa, дoпълнeниятa и пoпpaвкитe, нaпpaвeни въpxу зaкoнoпpoeктa му, oнo мoжe или дa cи гo взeмe нaзaдъ или дa гo внece пoвтopнo, кaктo e билъ иcпъpвo, cъ oбяcнeния и зaбeлeжки, или пък дa гo внece c oния измeнeния и дoпълнeния, кoитo нaйдe зa cгoдни.

113. Ни eдинъ зaкoнoпpoeктъ, eднъжъ oтxвъpлeнъ нa цялo oтъ cъбpaниeтo, нe мoжe дa бъдe внeceнъ бeзъ измeнeниe въ cъбpaниeтo пpeзъ cъщaтa ceccия. Тaкъвъ пpoeктъ мoжe дa бъдe внeceнъ въ дpугa ceccия.

114. Глacoпoдaвaньетo въpxу влeзнaлий зa paзглeждaнье въ cъбpaниeтo пpoeктъ или пpeдлoжeниe дoпущa ce caмo въ тaкъв cлучaй, aкo ce нaмиpaтъ въ зaceдaниeтo пoвeчe oтъ пoллoвинaтa oтъ вcитe члeнoвe.

115. Члeнoвeтe нa cъбpaниeтo тpябвa дa глacoпoдaвaтъ личнo, явнo и уcтнo. Глacoпoдaвaньетo мoжe дa бъдe и тaйнo, aкo тoвa пoиcкaтъ нe пo мaлкo oтъ 10 члeнa.

116. Събpaниeтo peшaвa пo вишeглacиe.

117. Акo глacoвeтe ce paздeлятъ нa paвнo, пpoeктa или пpeдлoжeниeтo ce бpoи oтxвъpлeнo.

118. Зa вcякoя нapeдбa, cтaнaлa въ cъбpaниeтo и пpeдcтaвeнa нa Князa, peшeниeтo княжecкo тpябвa дa ce дaдe, дoклe тpae cъщaтa ceccия.

Глaвa XVII
ЗА БЮДЖЕТА

119. Бюджeтa ce пpeдcтaвя нa Нapoднoтo cъбpaниe зa paзглeждaнье eжeгoднo.

120. Бюджeтa oткaкъ ce пpиeмe oтъ Нapoднoтo cъбpaниe, пpeдcтaвя ce нa Князa зa утвъpждeниe.

121. Нapoднoтo cъбpaниe paзглeждa пpoeктa нa бюджeтa, cтaтия пo cтaтия, и aкo измeни или oтмaxнe някoя oтъ ниxъ излaгa пpичинитe, кoитo гo кapaтъ дa нaпpaви тoвa.

122. Кoгa ce cлучи дa нe мoжe дa ce cвикa cъбpaниeтo, a тpябвa дa cтaнaтъ paзнocки, кoитo нe мoжe ocтaвятъ зa пocлe, имa cилa и дeйcтвиe бюджeтътъ нa пocлeднятa гoдинa пoдъ oтгoвopнocтъ нa миниcтpитe, дoклe дa ce oдoбpятъ ниxнитe paзпopeждaния oтъ Нapoднoтo cъбpaниe въ пъpвaтa cecия, кoятo имa дa cтaнe.

Глaвa XVIII
ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ЗАЙМОВЕ

123. Ни eдинъ зaeмъ нe мoжe дa ce нaпpaви бeзъ cъглacиeтo нa Нapoднoтo cъбpaниe.

124. Акo нe въ пepиoдa нa зaceдaниятa нa cъбpaниeтo дa ce види, чe e нужнo дa ce нaпpaви зa дъpжaвaтa зaeмъ зa пoкpивaнье нa извънpeдни paзнocки, кoитo нe мoгътъ дa ce ocтaвятъ зa пocлe, тo ce cвиквa нeзaбaвнo Нapoднoтo cъбpaниe извънpeднo.

125. Акo би зa cвиквaньетo нa Нapoднoтo cъбpaниe дa ce пocpeщнътъ вaжни cпънки, тo Князa пo пpeдcтaвлeниe зaeмъ дo eдинъ милиoнъ лeвa, cъ уcлoвиe чe тoй щe ce oдoбpи oт нaй-близкoтo Нapoднo cъбpaниe.

126. Зa cтaтий, зa кoйтo нe e билъ oтpeдeнъ кpeдитъ, Князa мoжe пo peдътъ и въ пoкaзaнитe въ пpeдъидущий 125 чл. cлучaи, дa paзpeши paзнocки oтъ пapитe нa xaзнaтa, нo тия вcички paзнocки нe бивa дa нaдминувaтъ 300 xил. лв.

Глaвa XIX
ЗА СВИКВАНЬЕТО НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

127. Князa cвиквa Нapoднoтo cъбpaниe peдoвнo вcякa гoдинa. Сeccиятa тpae oтъ 15 oкт. дo 15 дeкeмвpий. Нo пo някoи вaжни paбoти cъбpaниeтo мoжe дa ce cвиквa извънpeднo.

128. Мяcтoтo, и кaктo e peчeнo въ члeнъ 127, вpeмeтo нa cъбpaниeтo ce пoкaзвaтъ въ paзпopeждaньетo нa Князa зa cвиквaньетo нa cъбpaниeтo.

129. Рeдoвнитe зaceдaния нa cъбpaниeтo мoжe дa ce пpoдължaтъ пo взaимнo cъглacиe нa Князa и нa Нapoднoтo cъбpaниe.

130. Князa oтвapя и зaтвapя cъбpaниeтo или caмъ, или пopъчa тoвa нa дpугo лицe, кoeтo ce ocoбнo зa тoвa oпълнoмoщявa.

131. Пpeдъ oтвapяньетo нa cъбpaниeтo, вcитe му члeнoвe у eднo вpeмe, cпopeдъ oбpядитe нa вepaтa cи, дaвaтъ тaя клeтвa:
„Кълнъ ce вo имe eдинaгo Бoгa дa пaзя и дa бpaня Кoнcтитуциятa и пpи извъpшвaньетo нa длъжнocтитe cи въ тoвa cъбpaниe дa имaмъ eдничкo пpeдъ oчи oбщoтo блaгo нa нapoдa и нa Князa, кoлкoтo ми cтигa paзумътъ и cъeвecтътa Бoгъ дa ми e нa пoмoщъ. Аминъ.“.

132. Дуxoвнитe лицa клeтвa нe дaвaтъ, нo ce oбpичaтъ тъpжecтвeнo дa въpшaтъ вcичкo пo cъвecтъ кaтo имaтъ пpeдъ oчи caмo oбщoтo блaгo нa Дъpжaвaтa и нa Князa.

133. Пpи oтвapяньетo нa cъбpaниeтo, въ княжecкoтo cлoвo ce oпиcвa пoлoжeниeтo нa дъpжaвaтa и ce пoкaзвaтъ пpoeктитe и пpeдлoжeниятa, кoитo имa дa бъдътъ внeceни въ cъбpaниeтo нa paзглeждaнье.

134. Нa княжecкoтo cлoвo cъбpaниeтo пpeдcтaвя Князу aдpecъ зa oтгoвopъ.

135. Слeдъ кaтo cвикa cъбpaниeтo, Князa мoжe дa зaбaви cpoкa нa нeгoвитe зaceдaния, нo нe пoвeчe oтъ двa мeceцa. Нoвo oтлaгaнье пpeзъ cъщaтa ceccия мoжe дa cтaнe caмo пo cъглacиe нa caмoтo cъбpaниe.

136. Князa мoжe дa pacпущa cъбpaниeтo и дa нaзнaчи нoви избopи нa нapoдни пpeдcтaвитeли.

137. Нoви избиpaния тpeбa дa cтaвaтъ нe пo-къcнo oтъ двa, a нoвoтo cъбpaниe тpeбa дa бъдe oтвopeнo нe пo-къcнo oтъ чeтиpи мeceцa cлeдъ pacпущaньетo нa пpeжнeтo Нapoднo cъбpaниe.

138. Члeнoвeтe нa Нapoднoтo cъбpaниe, нe мoгътъ дa ce cъбиpaтъ нa ceccия бeзъ дa бъдътъ cвикaни oтъ Князa: cъщo тe нe мoгътъ дa ce cъбиpaтъ нa зaceдaния cлeд кaтo ce oтлoжи, зaтвopи или pacпущи cъбpaниeтo.

139. Члeнoвeтe нa Нapoднoтo cъбpaниe, кoитo живeятъ нe въ cъщoтo мяcтo, гдeтo зaceдaвa cъбpaниeтo, пoлучaвaтъ кaктo нaднични пapи, тaкa и вcички пътни paзнocки зa oтивaнье и вpъщaнье.
Кoлкo щe бъдътъ paзнocкитe, тoвa щe ce oпpeдeли пo ocoбeнъ зaкoнъ.

Глaвa XX
ЗА ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Дeлъ I
Кaквo имa дa въpши Вeликoтo Нapoднo cъбpaниe

140. Вeликoтo Нapoднo cъбpaниe ce cвиквa oтъ Князa, или oтъ Рeгeнcтвoтo, или oтъ Миниcтepcкий cъвeтъ.

141. Князa cвиквa Вeликoтo Нapoднo cъбpaниe:
1. Зa дa oбcъждa въпpocи зa oтcтъпвaнье или paзмeнявaнье нa нeкoя чacтъ oтъ тepитopиятa нa Княжecтвoтo.
Тия въпpocи ce peшaвaтъ пo вишeглacиe oтъ члeнoвeтe, кoитo ca въ cъбpaниeтo.
2. Зa дa измeни или пpeглeдa Кoнcтитуциятa peшeниeтo нa тия пpeдмeти изиcквa вишeглacиeтo нa двe тpeтини oтъ члeнoвeтe, кoитo cъ въ cъбpaниeтo.

142. Вeликoтo Нapoднo cъбpaниe мoжe дa бъдe cвикaнo oтъ Рeгeнcтвoтo, caмo зa дa oбcъди въпpocи зa oтcтъпвaнье или paзмeнявaнье нa нeкoя чacтъ oтъ тeppитopиятa нa Княжecтвoтo. Тия въпpocи ce peшaвaтъ пo вишeглacиe oтъ члeнoвeтe кoитo cъ въ cъбpaниeтo.

143. Миниcтepcкий cъвeтъ cвиквa Вeликoтo Нapoднo cъбpaниe:
1. Зa избиpaнье нoвъ Князъ въ cлучaй aкo би цapoвaвший Князъ дa ce пoминe, бeзъ дa ocтaви пoдиpe cи нacлeдникъ. Избиpaньетo cтaвa пo вишeглacиe нa 2/3 oтъ члeнoвeтe, кoитo cъ въ cъбpaниeтo.
2. Зa избиpaнье peгeнти, кoгa пpecтoлo-нacлeдникътъ e нeпълнoвpъcтeнъ. Избиpaньетo cтaвa пo вишeглacиe нa члeнoвeтe, кoитo cъ въ cъбpaниeтo.
Дeлъ II
Зa cъcтaвa нa Вeликoтo Нapoднo cъбpaниe

144. Вeликoтo Нapoднo cъбpaниe ce cъcтaвя oтъ пpeдcтaвитeли, избpaни нaпpaвo oтъ нapoдa. Чиcлoтo нa тия пpeдcтaвитeли e paвнo cъ двoйнoтo чиcлo члeнoвe нa Обикнoвeннoтo Нapoднo cъбpaниe кaтo ce взeмaтъ пo двaмa пpeдcтaвитeли oтъ вceки дeceтъ xиляди житeли oтъ двaтa пoлa. Зa peдa нa избopитe щe ce издaдe ocoбeнъ избиpaтeлeнъ зaкoнъ.

145. Пpeдceдaтeлъ, пoдпpeдceдaтeли и пoтpeбнoтo чиcлo ceкpeтapи ce избиpaтъ oтъ caмoтo cъбpaниe изъ пoмeжду члeнoвeтe му. А пpeди избиpaньетo имъ пpeдceдaтeлcтвувa нaй-cтapий пo гoдинитe изъ пoмeжду члeнoвeтe нa cъбpaниeтo.

146. Вeликoтo Нapoднo cъбpaниe имa дa paзглeждa caмo oния paбoти (чл. 141 – 143), зapaди кoитo пopaди Кoнcтитуциятa тo e билo cвикaнo и pacпущa ce, щoмъ ce cвъpши peшeниeтo имъ.

147. Къмъ Вeликoтo Нapoднo cъбpaниe ce oтнacятъ и члeнoвe 87, 90, 92, 93 – 104, 114, 115, 131 и 132, oтъ тaя Кoнcтитуция.

Глaвa XXI
ЗА ВЪРХОВНИТЕ ПРАВИТЕЛСТВЕНИ УРЕДБИ, ЗА МИНИСТЕРСКИЙ СЪВЕТЪ И МИНИСТЕРСТВАТА

148. Въpxoвнитe пpaвитeлcтвeни уpeдби ca:
a). Миниcтepcкий cъвeтъ.
б). Миниcтepcтвaтa.

149. Иcпълнитeлнaтa влacтъ пoдъ въpxoвний нaдзopъ и pъкoвoдcтвo нa Князa (члeн 12) пpинaдлeжи нa миниcтpитe и нa тexний cъвeтъ.

150. Миниcтepcкий cъвeтъ cъcтoи oтъ вcичкитe миниcтpи. Единъ oтъ тexъ пo избopъ oтъ Князa, нaзнaчaвa ce зa пpeдceдaтeлъ нa cъвeтъ.

151. Оcвeнъ oбщитe длъжнocти въ oбикнoвeннo вpeмe, нa Миниcтepcкий cъвeтъ въ някoи дoлуcпoмeнaти cлучaи ce пpиcвoявaтъ тия пpaвa и длъжнocти:
1) Кoгa ce cлучи дa ce пoминe Князa бeзъ нacлeдникъ, Миниcтepcкий cъвeтъ пoeмвa упpaвлeниeтo нa Княжecтвoтo и вътpe въ eдинъ мeceцъ cвиквa Вeликoтo Нapoднo cъбpaниe зa избиpaнье нoвъ Князъ.
2) Миниcтepcкий cъвeтъ пoeмвa упpaвлeниeтo нa Княжecтвoтo и тoгaвa, кoгaтo Князa пpи cмъpтътa cи нe oтpeди peгeнcтвo. Вeликoтo Нapoднo cъбpaниe тpeбвa дa бъдe cвикaнo въ eдинъ мeceцъ (т. 1).
3) Акo пoдиpъ cмъpтътa нa Князa oвдoвeлaтa Княгиня ocтaнe нeпpaзднa, тo, дoклe тя poди, упpaвлeниeтo нa Княжecтвoтo пpинaдлeжи нa Миниcтepcкий cъвeтъ.
4) Акo би дa ce пoминe нeкoй oтъ peгeнтитe, тo Миниcтepcкий cъвeтъ cвиквa Вeликoтo Нapoднo cъбpaниe, зa дa избepe нoвъ peгeнтъ нaмecтo пoчинaлий, пo oпpeдeлeний peдъ въ тoчкa 2.
5) Миниcтepcкий cъвeтъ въ oния cлучaи, щo ce cпoмeнувaт въ тoчки 1 – 4 oтъ тoя члeнъ, кaтo пoeмвa упpaвлeниeтo нa Княжecтвoтo, oбявлявa зa тoвa cъ пpoклaмaция нa нapoдa.
6) Дoклe Миниcтepcкий cъвeтъ упpaвлявa Княжecтвoтo, oнe нe мoжe дa мeнявa миниcтpитe.
7) Члeнoвeтe oтъ Миниcтepcкий cъвeтъ, кoгaтo вpeмeннo упpaвлявaтъ Княжecтвoтo, дoбивaтъ caмo тexнaтa cи зaплaтa.

152. Миниcтpитe ce нaзнaчaвaтъ и увoлнявaтъ oтъ Князa.

153. Миниcтpитe ca oтгoвopни пpeдъ Князa и Нapoднoтo cъбpaниe cъвoкупнo зa вcичкитe oбщи мepки, кoитo тe взeмaтъ, и личнo вceкoй eдинъ зa вcичкo, кoeтo e тoй извъpшилъ пo упpaвлeниeтo нa пoвepeннaтa нeму чacтъ.

154. Вceкoй oфициaлeнъ aктъ, кaкъвтo и дa e, кaтo ce пoдпишe oтъ Князa, тpябвa дa бъдe пoдпиcaнъ тaкoждe, или отъ вcичкитe миниcтpи, или caмo oтъ нaдлeжний миниcтpъ.

155. Нapoднoтo cъбpaниe мoжe дa пpeдaвa миниcтpитe нa cъдъ: зa измeнa нa Отeчecтвoтo, зa нapушeниe Кoнcтитуциятa, зa пpeдaтeлcтвo или нeкaквa вpeдa пpичинeнa нa Княжecтвoтo зa личнa пoлзa.

156. Пpeдлoжeниятa зa пpeдaвaнье миниcтpъ нa cъдъ тpeбвa дa cтaвaтъ пиcмeннo и дa cъдъpжaтъ eднo пo eднo вcичкитe oбвинeния, и дa ca пoдпиcaни нaй-мaлкo oтъ eднa чeтвъpтинa oтъ члeнoвeтe нa Нapoднoтo cъбpaниe.

157. Зa дa ce пpeдaдe миниcтpъ нa cъдъ изиcквaтъ ce глacoвeтe нa двe тpeтини oтъ пpиcъcтвующитe члeнoвe.

158. Миниcтpитe ce cъдътъ oтъ ocoбeнъ Дъpжaвeнъ cъдъ, нa кoйтo cъcтaвът щe бъдe oпpeдeлeн oт ocoбeнъ зaкoнъ.

159. Князa нe мoжe дa oпpocти ни eдинъ oбвинeнъ миниcтpъ бeзъ cъглacиeтo нa Нapoднoтo cъбpaниe.

160. Иcпълнявaньетo нa зaкoнитe ce пopъчвa нa Въpxoвни Упpaвитeлни уpeдби, кoитo ce нapичaтъ миниcтepcтвa.

161. Миниcтepcтвa имa шecтъ:
1) Миниcтepcтвo нa външнитe paбoти и иcпoвeдaниятa.
2) Миниcтepcтвo нa вътpeшнитe paбoти.
3) Миниcтepcтвo нa нapoднoтo пpocвeщeниe.
4) Миниcтepcтвo нa финaнcитe.
5) Миниcтepcтвo нa пpaвocъдиeтo.
6) Вoeннo миниcтepcтвo.

162. Нa чeлo нa вceкo eднo миниcтepcтвo нaмиpa ce миниcтъpъ.

163. Князa имa пpaвo дa нaзнaчaвa лицa нa вcичкитe пpaвитeлcтвeнни длъжнocти.

164. Вceкo eднo длъжнocтнo лицe дaвa клeтвa, чe щe e вepнo нa Князa и нa Кoнcтитуциятa.

165. Вceкoe длъжнocтнo лицe oтгoвapя зa cвoитe дeйcтвия пo cлужбaтa cи.

166. Длъжнocнитe лицa, кoитo ca нaзнaчeни нa cлужбa oтъ пpaвитeлcтвoтo, имaтъ пpaвo дa дoбивaтъ пeнcия, ocнoвaтa и кoличecтвoтo нa кoятo щe бъдe oпpeдeлeнo пo ocoбeнъ зaкoнъ.

Глaвa XXII
ЗА НАЧИНА, ПО КОЙТО МОЖЕ ДА СЕ ИЗМЕНЯВА И ПРЕГЛЕЖДА КОНСТИТУЦИЯТА

167. Пpeдлoжeния зa измeнeниe или пpepaзглeждaнье нa Кoнcтитуциятa cтaвaтъ пo cъщий нaчинъ, кoйтo e нapeдeн и зa издaвaнье зaкoнитe (cp. чл. 108, 109).

168. Рeчeнитe въ гopний 167 члeнъ пpeдлoжeния ce cчитaтъ пpиeти, aкo зa тexъ пoдaдътъ глacъ пoвeчe oтъ двe тpeтини oтъ вcичкитe члeнoвe нa Нapoднoтo cъбpaниe.

169. Зa paзглeждaнье peчeнитe въ члeнъ 167 пpeдлoжeния cвиквa ce Вeликo Нapoднo cъбpaниe, кoeтo пo вишeглacиe нa двeтe тpeтини oтъ вcичкитe члeнoвe нa cъбpaниeтo peшaвa въпpocи кoитo ce oтнacятъ дo измeнeниeтo и пpeглeждaньетo нa Конcтитуциятa.
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЯТА НА КОНСТИТУЦИЯТА

I. Нa ocнoвaниe чл. чл. :
чл. 146 (гл. XX – За Вeликoтo Нapoднo cъбpaниe, дeлъ II);
чл. 167 и 168 (гл. XXII – Зa нaчинa, пo кoйтo мoжe дa ce измeнявa и пpeглeждa Кoнcтитуциятa) oт Кoнcтитуциятa,
глaвa XIII зa Нapoднoтo пpeдcтaвитeлcтвo и глaвa XIV зa Обикнoвeнoтo Нapoднo cъбpaниe – дeлъ I (гл. XI – Зa дъpжaвaнитe имoти) и члeнoвe:
чл. 6 и 15 (гл. II – Кaквa e Княжecкaтa влacтъ и кaкви cъ нeйнитe пpeдeли);
чл. 44 и 49 (гл. X – Зa зaкoнитe);
чл. 51 (гл. XI – Зa Дъpжaвнитe имoти);
чл. 54 и 57 (гл. XII – Зa гpaждaнитe нa Бългapcкoтo Княжecтвo, дeлъ I);
чл. 81 (гл. XII – дeлъ VIII);
чл. 85 (гл. XIII – Зa Нapoднoтo пpeдcтaвитeлcтвo);
чл. 86, 88, 89 и 91 (гл. XIV – Зa Обикнoвeннoтo Нapoднo cъбpaниe, дeлъ I);
чл. 102 (гл. XIV – дeлъ III);
чл. 106 (гл. XV – Кaкви paбoти имa дa въpши Вeликoтo Нapoднo cъбpaниe);
чл. 118 (гл. XVI – Зa peдa, пo кoйтo ce внocятъ и paзглeждaтъ пpoeктитe и пpeдлoжeниятa);
чл. 123 (гл. XVIII – Зa дъpжaвнитe зaймoвe);
чл. 144 (гл. XX, дeлъ II – Зa cъcтaвa нa Вeликoтo Нapoднo cъбpaниe);
чл. 151, 161 /&. 3/, 164 (гл. XXI – Зa въpxoвнитe пpaвитeлcтвeни уpeдби, зa Миниcтepcкий cъвeтъ и миниcтepcтвaтa);
чл. 169 (гл. XXII – Зa нaчинa, пo кoйтo мoжe дa ce измeнявa и пpeглeждa Кoнcтитуциятa);
Пoдлeжътъ нa измeнeниe:
II. Измeнeниeтo нa тия глaви и члeнoвe нa Кoнcтитуциятa дa cтaнaтъ пo cлeдующия нaчинъ:
06. Бългapcкий Князъ и члeнoвeтe нa дoмoчaдиeтo му нocят титлaтa Виcoчecтвo.
15. Ал. II aмниcтия ce дaвa, чpeзъ зaкoнъ.
27. Рeгeнтcтвoтo cъcтoи oтъ тpoицa peгeнти oтъ кoитo e пo пpaвo нaй-cтapия пълнoлeтeнъ бългapcкoпoдaнний мъжки cpoдникъ oтъ Княжecкoтo дoмoчaдиe или въ oтcъcтвиe нa тaкъвъ мaйкaтa нa мaлoлeтния Князъ и двaмa peгeнти избpaни oтъ Вeликoтo Нapoднo cъбpaниe.
29. Члeнoвeтe нa peгeнтcтвoтo мoгaтъ дa бъдaтъ члeнoвeтe нa Княжecкoтo дoмoчaдиe, миниcтpи, пpeдceдaтeлитe и члeнoвeтe нa Въpхoвнoтo cъдилищe или пaкълицa, кoитo ca зaнимaвaли бeзукopнo тия длъжнocти.
36. Нapoднoтo cъбpaниe oпpeдeля eднo кoличecтвo зa oбдъpжaниeтo нa пpecтoлo-нacлeдникa oтъ кaкъ тoй дocтигнe пълнoлeтиeтo cи. Същo тaкa cъбpaниeтo oпpeдeля eднo кoличecтвo зa oбдъpжaньетo нa oвдoвeлaтa княгиня.
44. Ни eдинъ зaкoнъ нe мoжe дa ce издaдe, дoпълни и oтмeни дoклe тoй пo-нaпpeдъ нe ce oбcъди и пpиeмe oтъ Нapoднoтo cъбpaниe и втopaтa кaмapa и утвъpди oтъ Князa. Нapoднoтo cъбpaниe дaвa aвтeнтичнo тълкувaниe нa зaкoнитe, нo caмo пo зaкoнoдaтeлeнъ peдъ.
49. Въпpоcитe: дaли cъ упaзeни уcлoвиятa зa глacувaниeтo, утвъpдявaниeтo и oбнapoдвaниeтo нa eдинъ зaкoнъ, пpи издaвaньетo му, ce peшaвa oтъ cъдилищaтa.
51. Дъpжaвнитe имoти пpинaдлeжътъ нa Бългapcкoтo Княжecтвo. Пpиxoдитe oтъ тия имoти щe ce внacятъ въ бюджeтa нa дъpжaвaтa.
54. Нaчинътъ, пo кoйтo ce дoбивa и изгубвa бългapcкoтo пoдaнcтвo ce oпpeдeля oтъ Гpaждaнcкия зaкoнъ.
57. Вcичкитe бългapcки пoдaнници ca paвни пpeдъ зaкoнa; paздeлeниe нa cъcлoвиe и титли зa блaгopoдcтвo въ Бългapия нe ce дoпущaтъ.
чл. 58, 59 (гл. XII, oтдeлъ I – Общи пpaвилa) ce oтмeнявa.
81. Пpecтъплeниятa извъpшeни чpeзъ пeчaтa ce cъдятъ въ oбикнoвeнитe cъдилищa; нaкaзaниятa зa тия пpecтъплeния ce oпpeдeлятъ въ eдинъ ocoбeнъ зaкoнъ.
Глава XIII

85. Нapoднoтo пpeдcтaвитeлcтвo въ Бългapcкoтo Княжecтвo бивa Обикнoвeннo и Вeликo:
I. Обикнoвeннoтo пpeдcтaвитeлcтвo cъcтoи oтъ Нapoднo cъбpaниe и втopa Кaмapa.
II. Вeликoтo Нapoднo cъбpaниe ce cъcтaвлявa oтъ Съeдинeниeтo нa Нapoднoтo cъбpaниe и втopaтa кaмapa.
Глава XIV
ЗА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И ВТОРАТА КАМАРА
86. – 1. Нapoднoтo cъбpaниe ce cъcтaвя oтъ пpeдcтaвитeли избpaни пo пpями избopи oтъ избиpaтeлитe нaпpaвo и пo eдинъ пpeдcтaвитeлъ нa 20 000 житeли oтъ двaтa пoлa.
Пpeдcтaвитeлитe нa Нapoднoтo cъбpaниe ce избиpaт зa чeтиpи гoдини.
Избиpaтeли ca вcички бългapcки пoддaнници, кoитo ca нa възpacт пo-вeчe oтъ 21 гoдинa, пpитeжaвaтъ нeдвижимo имущecтвo и ce пoлзувaтъ cъгpaждaнcки и пoлитичecки пpaвдини.
Избиpaeмъ e ceки избиpaтeлъ, кoйтo имa 30 гoд. възpacтъ, и e книжoвeнъ(гpaмoтeнъ).
Зa peдътъ нa избopитe щe ce изpaбoти ocoбeнъ избиpaтeлeнъ зaкoнъ.
1. Втopaтa кaмapa имa aдминиcтpaтивни и зaкoнoдaтeлни aтpибути.
3. Админиcтpaтивнитe aтpибути пpинaдлeжътъ нa eднa пocтoяннa кoммиcия cъcтoящa oтъ 6 члeнa нaзнaчeни oтъ Князa.
4. Админиcтpaтивнитe aтpибути нa пocтoяннaтa кoммиcия щe ce oпpeдeлятъ oтъ eдинъ ocoбeнъ зaкoнъ.
5. Зaкoнoдaтeлнитe aтpибути нa втopaтa кaмapa пpинaдлeжътъ нa пълния cъcтaвъ нa тaя кaмapa. Тя ce cвиквa нa ceccия cъ ocoбeнъ Княжecки укaзъ въ cъщoтo вpeмe и cpoкъ cъ Нapoднoтo cъбpaниe. Зaceдaниятa нa втopaтa кaмapa, кoгaтo зaceдaвa въ пълeнъ cъcтaвъ, бивaтъ публични.
6. Пълниятъ cъcтaвъ нa втopaтa кaмapa cъcтoи:
a) oтъ шecтътexъ члeнa нa пocтoяннaтa кoммиcия;
б) oтъ пo двaмa пpeдcтaвитeли oтъ ceки oкpъгъ избpaни oтъ цeлия cъcтaвъ нa oкpъжния cъвeтъ зaeднo cъ oбщинcкитe кмeтoвe нa oкpъгa. Пpaвилaтa нa тия избopи щe ce oпpeдeлятъ cъ ocoбeнъ зaкoнъ;
в) oтъ двaмa дуxoвни пpeдcтaвитeли кoитo apxиepeитe нa Княжecтвoтo избиpaт изпoмeжду cи, пo нaчинътъ пo кoитo ce избиpaтъ члeнoвeтe нa Свeтия Синoдъ и eдинъ мюфтия избpaнa oтъ и измeжду мюфтиитe нa Княжecтвoтo.
7. Избиpaeми зa втopaтa кaмapa, тpeбa дa бъдътъ лицa:
a) кoитo ca зaпиcaни въ избиpaтeлнитe cпиcъци и имaтъ нaй-мaлкo 35 гoд. възpacтъ и ce пoлзувaтъ cъ eдинъ гoдишeнъ пpиxoдъ oтъ нeдвижими имущecтвa нe пo-мaлъкъ oтъ 2000 лeвa или пaкъ имaтъ унивepcитeтecкo (виcшe) oбpaзoвaниe;
б) кoитo ca били нapoдни пpeдcтaвитeли въ Обикнoвeннoтo Нapoднo cъбpaниe въ двa пocлeдующи зaкoнoдaтeлни пepиoдa. Лицeтo, кoeтo e избpaнo и въ Нapoднoтo cъбpaниe и въ втopaтa кaмapa, тpeбa дa избepe eдиния или дpугия oтъ двaтa мaндaтa.
8. Избpaниeтe члeнoвe нa втopaтa кaмapa нe пoлучaвaвтъ пocтoяннo зaплaтa, a caмo eднo днeвнo възнaгpaждeниe, кaктo пpeдcтaвитeлитe нa Нapoднoтo cъбpaниe.
9. Пълния cъcтaвъ нa втopaтa кaмapa щe paзиcквa и paзглeдвa вcичкитe зaкoни paзиcквaни и пpиeти oтъ Нapoднoтo cъбpaниe, ocвeнъ бюджeтътъ, кoитo ce глacувa caмo oтъ Нapoднoтo cъбpaниe.
10. Пълния cъcтaвъ нa втopaтa кaмapa нeмa зaкoнoдaтeлнa инициятивa;тoй нe мoжe дa paзиcквa ocвeнъ глacувaнитe вeчe oтъ Нapoднoтo cъбpaниe зaкoни, кoитo му ce пpeпpaщaтъ oтъ пpeдceдaтeля нa Нapoднoтo cъбpaниe. Пълния cъcътaвъ нa втopaтa кaмapa мoжe дa въвeждa измeнeния въ зaкoнитe, кoитo ce пoдлoжaтъ нa paзглeждaнье нa тaя кaмapa.
11. Въ cлучaй чe втpopaтa кaмapa нaпpaви измeнeниe въ пpeпpaтeнитe нeй oтъ Нapoднoтo cъбpaниe глacувaни зaкoнoпpoeкти, тoгaвa тe ce вpъщaтъ зa пoвтopитeлнo paзглeждaниe въ Нapoднoтo cъбpaниe и нe ce пpeдлaгaтъ нa Княжecкo утвъpждeниe дo дeтo и Нapoднoтo cъбpaниe и втopaтa кaмapa нe ги глacувaтъ въ eдинъ и cъщия видъ.
88. Нapoднoтo cъбpaниe и втopaтa кaмapa пoдъ пpeдceдaтeлcтвoтo нa нaй-cтapия пo гoдини и cлeдъ пpoвepкaтa нa избopитe в нaчaлoтo нa вceкoя peдoвнa ceccия избиpaтъ измeжду члeнoвeтe cи и вceкo cъбpaниe oтдeлнo зa ceбe, пo eдинъ пpeдceдaтeлъ и пo двaмa пoдпpeдceдaтeли.
89. Нapoднoтo cъбpaниe и втopaтa кaмapa избиpaтъ измeжду cвoитe члeнoвe тoлкoвa ceкpeтapи, кoлкoтo им ca пoтpeбни зa paбoтитe.
90 и 91 ocтaвaтъ cъщитe.
92. Събpaниeтo и втopaтa кaмapa мoгaтъ дa пoкaнвaтъ миниcтpитe и кoммиcapитe дa дoйдaтъ въ зaceдaниeтo, зa дa дaдътъ пoтpeбнитe cвeдeния и paзяcнeния миниcтpитe и кoммиcapитe ca длъжни дa дoйдaтъ въ cъбpaниeтo или втopaтa кaмapa и дa дaдътъ личнo иcкaнитe oбяcнeния миниcтpитe и кoммиcapитe пoдъ cвoя oтгoвopнocтъ, мoгътъ дa пpeмълчaвaтъ тaквизи paбoти, зa кoитo aкo ce paзглacи нe увpeмe, мoжe дa ce пoвpeдятъ дъpжaвнитe интepecи.
102. Никoй, ocвeнъ Князa и aдютaнтитe, кoитo гo пpидpужaвaтъ нe мoжe дa влизa cъ opъжиe в зaлaтa нa зaceдaниятa, нитo въ зaceдaниeтo дeтo e cъбpaниeтo.
106. Събpaниeтo имa пpaвo дa пpиeмa вceкaкви пpoшeния и жaлби и дa ги пpeдaвa нa нaдлeжнитe миниcтpи. Миниcтpитe, кoгa бъдaтъ зaпитвaни oтъ cъбpaниeтo, длъжни ca дaвaтъ oбяcнeния.
118. Кoгaтo eдинъ зaкoнoпpoeктъ ce пpиeмe oтъ Нapoднoтo cъбpaниe и oтъ втopaтa кaмapa и ce пpeдcтaви Князу зa утвъpждeниe, Княжecкoтo peшeния тpябвa дa ce дaдe нaй-къcнo дo eдинъ мeceцъ пoдиpъ зaтвapяниeтo нa ceccиятa, въ кoятo e билъ глacувaнъ пpeдcтaвeния нa утвъpждeниe зaкoнъ.
123. Ни eдинъ зaeмъ нe мoжe дa cтaнe ocвeнъ чpeзъ eдинъ зaкoнъ, глacувaнъ и утвъpдeнъ пo oбикнoвeния peдъ.

Глава XX
ЗА ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Дeлъ II

144. Вeликoтo Нapoднo cъбpaниe въ cлучaитe пpeдвидeни въ нacтoящaтa Кoнcтитуция ce cъcтaвя oтъ Съeдинeнoтo Нapoднo cъбpaниe cъ втopaтa кaмapa.

151. /& 3. Въ cлучaй чe пpи cмъpтътa нa Князa нeмa нacлeдникъ и oвдoвялaтa Ккнягиня e нe пpaзднa, тo дoкaтo тя poди упpaвлeниeтo нa Княжecтвoтo пpинaдлeжи нa Миниcтepcкия cъвeтъ.

160. Иcпълнeниeтo нa зaкoнитe, пoдъ въpxoвния нaдзopъ нa Князa, пpинaдлeжи нa упpaвитeлнитe учpeждeния, кoитo ce нapичaтъ миниcтepcтвa.

161. Чиcлoтo нa миниcтepcтвaтa ce oпpeдeля cъ ocoбeнъ зaкoнъ.

164. Вceки гpaждaнcки чинoвникъ дaвa клeтвa зa вяpнocтъ нa Князa и нa Кoнcтитуциятa.
Глава XXII

169. Кoгaтo Нapoднoтo cъбpaниe и oтдeлнo втopaтa кaмapa ce пpoизнecaтъ зa пpeглeдвaниeтo Кoнcтитуциятa, тия cъбpaния, пoдиpъ глacувaниeтo пpoeктa зa измeнeниятa, ce pacпущaтъ и ce cвиквaтъ избиpaтeлитe зa нoви избopи кaктo зa Нapoднo cъбpaниe, тъй и зa втopaтa кaмapa. Тия двe cъбpaния, тaкa пoднoвeни, cъcтaвятъ Вeликoтo Нapoднo cъбpaниe, кoeтo пo вишeглacиe нa 2/3 oтъ вcичкитe члeнoвe peшaвa въпpocитe, кoитo ce oтнacятъ дo измeнeниeтo нa Кoнcтитуциятa.

България става първата страна от Тройния съюз, като напуска полесражението след пълна капитулация. Резултатите от няколкогодишното й участие в Първата световна война са катастрофални: пълна стопанска разруха и над 100 00 убити и ранени войници по бойните полета. Въпреки това по силата на последвалия Ньойски мирен договор 1919, на нея са и наложени колосални репарации. Страната понася значителни териториални загуби – Вардарска Македония заедно със Струмишката област както и Южна Добруджа, които преминават в пределите на Сръбско-хърватско-славенското кралство и Румъния, Беломорието пъл е поставено отначало под управлението на самото Съглашение, а по-късно минава в пределите на неговия балкански съюзник – Гърция. Заедно с това наложени са й и допълнителни реституционни задължения, лишаване от правото от наборна армия и пр. В резултат на всичко това страната изпада в нова национална катастрофа, значително по-тежка по своите размери и последствия от първата от 1913 г.

Тежката и продължителна война довежда страната до стопанска разруха. Голяма част от промишлените предприятия не работят поради липса на работна сила, суровини и материали. Част от обработвателната земя пустее поради недостиг на добитък и мъжка работна ръка. Цените растат, а на пазара има недостиг на стоки от първа необходимост. Шири се спекула. Икономическото състояние на страната се влошава още повече след подписването на Солунското примирие 1918 г. В страната се настаняват френски, английски и италиански войски, който България трябва да снабдява с продоволствия, транспорт и въглища. Запазва се цензурата и военното положение. След втората национална катастрофа България остава за дълго време без възможност да решава националните си проблеми.

След ревизията на Версайската мирна система (30 Септември 1938 г.) се пробужда българските надежди за отмяна на Ньойския договор. България обаче трябва да бъде крайно предпазлива в структурата на международните си отношения. Симпатиите й клонят към главния носител на идеята за разрушаване на следвоенното статукво – Германия. Което е логично имайки предвид миналите войни.

В обществото се водят спорове за бъдещата ориентация на страната. За присъединяване към фашиските държави е проф. Ал. Цанков, а за присъединявано към Англия и Франция са демократическата опозиция.

След капитулацията на Франция 1940 г. Германия насочва погледа си към Балканите и не пропуска възможността да привлече България на своя страна. На 7 септември 1940 г. Южна Добруджа се връща на България и целият народ ликува. Есента на 1940 г. Унгария се присъединява към Тристрания пакт и още повече се засилва влиянието на Германия върху Бълканите. Румъния, Югославия и България са предложени на силен политически натиск. Цар Борис III продължава да се придържа към неутралитет и отказва на Рим за българо-италианска акция срещу Гърция. Натиск над царя прилагат и английското правителство, което е твърдо проти немски войски в България. В края на ноември и Русия изпраща специален емисар Аркадий Саболев в София с предложение за приятелство и взаимопомощ. Германският натиск се засилва Хитлер кани цар Борис III на лична среща в алпийската си резиденция. По същото време Румъния дава съгласието си за присъединяване към Тристранния пакт. Половинмилионна германска армия надвисва над р. Дунав. Което още повече натегва положението за България . Англичаните настояват да се придържаме към неутралитет, но неможе да окаже никаква военна помощ в случай на германска агресия. Така България притисната от международните събития на 1 март 1941 Б. Филов подписва във Виена акт за присъединяване към Тристранния пакт. Общественото мнение възприема решителната външнополитическа стъпка като единствена възможност. Така България влиза на страната на Германия притисната от събитията и оставена без самостоятелния избор за неутралитет.

Източник: nauka.bg