Военното лидерство или необходимостта от обучение на лидери в армията

Читател
-
0
Военното лидерство или необходимостта от обучение на лидери в армията

Автор: Гл. ас. д-р Елица Стоянова Петрова
НВУ „Васил Левски”Велико Търново

 „Би могъл да предвожда армии. Няма спор.

 Някои хора са вдъхновили цели народи за велики дела със силата на убежденията си. И той би могъл. Не защото мечтае за настъпващи пълчища или за господство над света, или за хилядолетна империя. А просто защото вярва, че всеки е свестен дълбоко в душата си и ще се погаждса чудесно с всички други, ако положи поне мъничко усилия. Толкова силна вяра, че е като обгърнал го пламък. Той си има мечта и всички сме част от нея, затова прекроява света наоколо…”

„Въоръжени мъже”

 Тери Пратчет

  Въведение

Основна цел на статията е обвързване на основните теории на лидерството с военното лидерство и на тази база да се обоснове необходимостта от обучение на лидери в българската армия.

 Допълнителни цели на статията са:

  • да се представят концепциите за лидерството в големите социални групи, като част от тях е и българската армия
  • да се разгледат основните моменти в теорията на военното лидерство
  • да се извърши кратка характеристика на военно лидерство в българската армия.

За да се реализират поставените цели се използва комплекс от научно-изследователски методи като: изготвяне на кратки исторически справки, преглед на основни теоритични постановки и понятия, представяне на водещи автори по разглеждания проблем, разглеждане на идеи за военната подготовка, възпитание, обучение и образование на българския офицер, представяне на извадки от програмите по лидерска подготовка в Националния военен университет „Васил Левски”, запознаване на извадки от програмите по „Лидерство” и „Основи на управлението”.

Лидерството е пряко свързано с потребността на човек от власт, като една от потребностите, която трябва да бъде задоволена, за да може личността да премине към задоволяването на други, за да може да се чувства пълноценна, одобрявана и следвана от останалите хора.

Съществуват различни определения за лидерството, но между всички тях има нещо общо – те са свързани с категорията влияние и с властта, която един индивид има над друг(и).

За лидерството съществуват разнообразни теории, като се тръгне от теориите за характерните черти на З.Фройд, К.Бърд, Р.Стогдил, Е. Гизели, Уорен Бенис и Хънт, премине през традиционните еднофакторни теории за лидерството на Левин и Ликърт, традиционните двуфакторни теории за лидерството ( в т.ч. теория за двата аспекта на ръководното поведение, управленска матрица на Блейк и Маутън, теория на Таненбаум и Шмид) и се стигне до ситуационните теории (в т.ч. модел на ситуационното лидерство на Хърси и Бланчърд, модел на ситуационното лидерство на Стинсон-Джонсон, теория на Фидлър, теория на обстоятелствата, ситуационен подход “път – цел“ на Мартин Ивънс и Робърт Хауз, ситуационен модел  на Врум и Йетън, подхода на четирите рамки на Болман и Дийл) и още много други.

Концепции за лидерството в големите социални групи

Лидерството в условията на човешки множества е “феномен на груповата психика и като такъв се разгръща в съзвучие със същността и свойствата на тези множества”[1].

С волята си предводителите  се натрапват на тълпата, която изгубила своята собствена воля, търси такива личности, на които да се опре. Усещането за непогрешимост поради масовата взаимна подкрепа в тълпата я тласка към сляпо подчинение. Възползвайки се от потребността за обожествяване на силата, водачът превръща себе си и идеите си в символ, в идол, когото другите сляпо следват. Той възвеличава качествата си, добродетелите си и силата си.

Водачът, според хипнотичната теза предизвиква състояние на хипноза или се възползва от вече наличното. Лидерът може да обсебва съзнанието на участниците, диктува им техните усещания, желания, поведение. Ролята на масите е ролята на хипнотизирания, който се подчинява и се оставя да бъде воден. Само при такова съотношение на позициите индивидът може да възприеме идеи, да регистрира усещания и да извърши постъпки, напълно несъвместими с характера и навиците му. Тази концепция за лидерство дава интерпретация на съвременната цивилизация за общество, което се управлява чрез внушение.[2]

С. Московичи дава специфична оценка на основанията на лидерския успех[3]: „Водач става онзи, който успее да вникне в подсъзнанието на масите и да извади оттам забравеното минало, запечатано в тяхната култура. Когато успее да постигне този ефект на разкриване чрез формула, девиз, символ и т.н., той завладява мисленето на индивидите.”

 Според теорията за възникващите норми [4] хомогенизацията на поведението се обяснява с възникването на нормативни модели, които уеднаквяват поведението на множеството. Изправени пред проблеми, за които няма установени пътища за решение, индивидите се нуждаят от стандарти на поведение, които да бъдат следвани от всички и така да осигурят необходимото за успеха единодействие. Когато масата има водач той дефинира целите, сочи средствата, показва начините. Неговото поведение е образец за действие. Той създава нормата, която индивидите следват, за да не загубят идентичността си с лидера.

Средствата за въздействие на водачите според Густав Льобон са обаяние, твърдение, повторение и заразителност. Според него, ако трябва индивидите да бъдат увлечени за момент и да бъдат убедени да извършат някакво действие, трябва да им се въздейства с бързи внушения, като най-здравото внушение е примерът. “Тълпите се водят с модели, не с аргументи” – пише Густав Льобон в “Психология на тълпите”. Дори самият личен интерес изчезва при механизма на „заразата”.

 Ако разпространените чрез твърдение, повторение и заразителност схващания имат голяма сила, то е защото най-после придобиват свойството, наречено обаяние. Обаянието всъщност е вид “омагьосване на духа ни” от личност, произведение или учение.”Обаянието е най-мощният двигател на всяко господство”.[5]

Според Сава Джонев “ефективното постигане на целите, когато те са несъвместими у отделните субекти е невъзможно без манипулация, така че другите да ни съдействат с чувството, че правят нещо за себе си”[6]. Осъзнавайки, че не винаги кооперацията на целите е реално постижима, лидерите се стремят да накарат индивидите да работят за тяхната кауза.Ефективен водач може да бъде онзи, който прогресивно злоупотребява с емоциите – преувеличава и утвърждава.

 Основни моменти в теорията на военното лидерство

 В средата на 80-те години на 20 век се забелязва определено засилен интерес на изследователите към такива теми като харизмата на ръководителя. Анализите и публикациите по темата ни дават основание да считаме харизмата на личността на ръководителя като важна съставка на управлението вообще и на военното лидерство в частност. В редица емпирични изследвания се подчертава позитивното влияние на харизмата върху военослужещите в армията.

Харизма е форма на влияние върху другите чрез личностна привлекателност, предизвикваща поддръжка и признание на лидерството, което осигурява власт над последователите. Като източник на власт харизмата е свързана със способността на командващия офицер да влияе върху подчинените си поради личните си качества и стил на ръководство. Този тип лидерство се упражнява от хора, които стимулират другите около себе си за целенасочени действия, даже без да употребяват принудително влияние или официална власт. Хората се превръщат в ентусиазирани последователи, защото визията на лидера им дава нещо, в което да вярват.

Заедно с положителните страни на харизматичното управление можем да констатираме и деструктивни такива, свързани с негативни последици и със склонността на ръководителя към самовлюбеност и самодоволство. Дизфункционалните последици от харизматичното управление се проявяват в загубване чувството на персонална идентичност, снижаване на представата на личността сама за себе си като тук се има предвид пълноценността на личността и др.

 Понятието харизма произхожда от християнската теология, а в социологията е било пренесено от Макс Вебер[7]. Според него харизмата е качество на личността, благодарение на което тя се възприема като свръхестествена, изключителна, притежаваща особени сили и свойства, недостъпни за другите, оценявана като обект на подражание и притежавана само от лидера. Според Вебер още харизмата е преди всичко продукт на въображението на околните.

Във връзка с манипулативния, но високо ефективен подход в управлението се въвежда термин за обозначаване на един специфичен тип социално влияние, синтезиран в понятието макиавелизъм. Като използват “Князът” (превеждан също като „Владетелят” или „Принцът”) и “Беседите” на Н. Макиавели, изследователите му говорят за такъв стил на междуличностни отношения, който осигурява максимално социално влияние независимо от цената, която се заплаща в нравствено отношение.

Според Макиавели е необходимо всеки лидер да е наясно със следните постановки и да се придържа към тях:

Целта е властта, тоест – доминирането над другите. “Властта над другите е наркотик, с който се свиква лесно и който стимулира приемането на все по-големи и по-големи дози.” Това е желание, което не може да се удовлетвори напълно; следователно незадоволени остават дори и хората, притежаващи огромна власт. А тъй като желанието за повече богатство и власт – капанът на властта – е по-силно от възможностите ни да ги придобием, стигаме до състояние, което Макиавели окачествява като “хронична незадоволеност”. Когато работите на хората вървят, хората се държат нахално и дори арогантно, но когато е обратното, поведението им става сервилно и угодническо. Той знае, че ако им се даде шанс, нямащите ще се държат точно толкова лошо, колкото и имащите.

По повод военното лидерство основна сентенция на автора е, че мирът не е нормалното състояние на човечеството. Основните елементи на човешката история съдържат в себе си или война, или подготовка за война. Всеки лидер, който не вярва в това, ще се провали, или поне ще се изложи на риска от провал. Добрият лидер осъзнава неизбежността на конфликта и взема всички мерки да бъде готов за бой и победа.

Успешният лидер трябва да притежава прозорливост по отношение на историческия момент, в който му се налага да действа. Успява онзи, който може да хармонизира своите дейности със своето време. Разбирайки уникалността на момента, лидерът е в състояние да управлява по-ефективно. Според Макиавели методите, които имат ефект при дадени обстоятелства, могат да имат катастрофални последици при други. Различните проблеми и различното им съдържание изискват и различен подход.

Относно харизмата – Дори в “Принцът”, който е написан в момент на криза и Макиавели вярва, че само диктатура може да спаси родината му отделя място за качествата, които трябва да притежава управника. Това са човечност, състрадателност, религиозна вяра и искреност. Той знае, че грубата сила не е достатъчна; народът трябва да бъде и омаян… Макиавели описва това двойствено изискване за сила и чар, кураж и лукавост, като заявява, че лидерите трябва да имитират качествата на лъва и лисицата едновременно. „Лисицата е умна и чаровна, но няма достатъчно сила да се защитава. Лъвът от свой страна може да спечели всяка битка, но няма достатъчно ум за да избегне капаните, които му поставя противника.”

В едно от най-прочутите си есета Макиавели поставя въпроса за отношенията между лидери и последователи; по-добре ли е да налагаме дисциплината чрез стриктно прилагане на законите – нещо, което означава непоколебима употреба на властта, с която разполагаме (и което автоматически кара хората да се страхуват от нас, а не да ни обичат), или да печелим обичта на своите последователи чрез силата на своя положителен пример (тоест, да предизвикаме обич а не страх)? Той бърза да добави, че е най–добре, когато предизвикваме и двете чувства, като избираме кое от тях да използваме според обстоятелствата. Лидерите трябва да употребяват както моркова, така и тоягата. Те трябва да награждават хората, които са заслужили това, трябва и да наказват онези, които са се провалили.

В “Новото изкуство на лидера” Уилям А. Коен[8] разгръща един доста прагматичен модел на лидерство, който се състои от ясно дефинирани правила за спазване от ръководителя на съответната система. Той гради този модел на основата на военния модел на лидерство и според него, ако лидерът се възползва от основните основните елементи на военния модел, ще може да ръководи във всякакви ситуации. Това е така, защото войната представлява най-голямото лидерско предизвикателство поради риска, несигурността, трудностите на обстановката, както и поради цената на успеха или неуспеха. Според автора смисълът на лидерството е прост – да мотивираш хората да работят, като използват максималните си възможности за постигането на целите или задачите, които са  поставени. Ако човек иска да бъде лидер, може да се научи как да го направи по същия начин, по който учи и другите умения. Моделът на предложеното лидерство може да се обобщи в осем универсални закона на военното лидерство[9]:

Бъдете винаги честни. Това е основата на цялото лидерство. Ако лидерът не е искрен, никога няма да получи пълното доверие на тези, които ръководи.

Познавайте добре работата си.

Изразявайте очакванията си.

Показвайте повече желание. Ако лидерът не демонстрира достатъчно желание за работа, това ще важи и за останалите. Ако не е обвързан с нещо, останалите също няма да бъдат.

Очаквайте положителни резултати.

Грижете се за хората си. Ако един лидер се грижи за хората си, те също ще се грижат за него. Обратното обаче също е вярно.

Поставяйте работата си на първо място. Мисията и хората винаги трябва да стоят над грижата ни за себе си.

Бъдете най-отпред. Лидерът трябва да бъде винаги там, където ще може да вижда и да го виждат.

Военно лидерство в българската армия – кратка характеристика

Във връзка с изследвания проблем съществуват разработки в областта на психологията, основи на управлението, управление на организацията, организационното развитие, военното лидерство.

След Първата световна война в България наред с професионалната подготовка на своите подчинени пред офицера се поставя задачата за тяхното духовно възпитание.През 20-те и 30-те години на ХХ век след приключване на дискусия за това, какви качества трябва да притежава българският офицер – да бъде тесен специалист във военното дело или офицер с широка обща култура се стига до извода, че той трябва да притежава следните качества: професионални, т.е. военна подготовка; нравствено-психологически и педагогически; физически и интелектуални. След първата половина на 30-те години в българската войска се налага понятието „водач”. След 1944 г. понятието “водач” се заменя с “командир организатор и възпитател”, което изразява единството между професионални, нравствено-психологически и педагогически качества.
1Boris_Drangov

Борис Стоянов Дрангов офицер и военен педагог

В българската военна история като образец на авторитетен военен лидер се утвърждава полковник Борис Дрангов (1872-1917 г.). Неговият тип лидерство е събирателно понятие на най-добрите черти на командирския стил в мирно и военно време и се изразява в съвкупност от похвати и умения за работа с хората.Тази съвкупност от характеристики се изразява с т.нар. “Длъжности на началника”, които представят психологическия портрет на този тип лидер.

Основно задължение на този тип лидер е да служи на своята родина и на войниците си.[10] Разкриват се начините за изграждане на офицера: да живее сред войнишкия строй; да изучава духа, нравите, добродетелите и слабостите на войнишката маса; да усвоява възвишената наука, която стои по-горе от всички други – науката за управление на войнишката маса. От командира се изисква още да ръководи чрез личен пример. Висшо задължение на командира е да се грижи за войника. Полковник Дрангов съветва офицерите си: “Сближи се с воина. Бъди му верен другар. Дели с него радост, скръб и тегла. Във всички бойни войски, във всички времена любовта, доверието, взаимната преданост на началника към войници и на войници към началници творяха безсмъртни дела”.[11] Командирът пази войника и се грижи за неговото оцеляване.

Военният лидер е задължен да поддържа строга дисциплина, без да обезличава индивидуалността на воина. Особено остро възстава той срещу грубостта и унижаването на човешкото достойнство.

Промените в международната среда след 90-те години на ХХ век водят до преосмисляне на някои постановки, свързани с военното лидерство. В началото на 90-те години на миналия век на военното лидерство започва да се гледа като на процес на повлияване на другите, за да изпълнят задачите, като им се дава цел, посока и мотивация. Целта установява приоритети, обяснява важността и фокусира върху задачата. Посоката дава на военнослужещите ориентация как да бъдат изпълнени задачите на основите на приоритетите, поставени от лидера. Мотивацията  ги  подтиква да бъдат инициативни, когато виждат нужда от действие.Тези промени в схващанията са свързани с разбирането, че армията трябва да се промени, като се превърне в обучаваща себе си и другите организация, което да съответства на промените в схващанията за водене на бойни действия и новите заплахи за сигурността като тероризма.

В края на 90-те години голяма популярност придобива разделянето на нивата на военното лидерство на три – пряко /младше/, организационно /старше/ и стратегическо.

  1. Пряко /младше/ военно лидерство.То е свързано с директното изпълнение на конкретните задачи. В българската армия най-ниското равнище включва: командир на отделение /разчет, екипаж/, на взвод, на рота и командир на батальон. Прякото лидерство се упражнява чрез лично влияние върху подчинените, фокусира се върху задачите и постигане на целите, въвеждане на процедури и диагностично решаване на проблеми.
  2. Организационно /старше/ военно лидерство.Обхваща средните нива на управление в армията. За българската армия включва това са: полк, бригада, дивизия. Организационните лидери влияят индиректно чрез повече нива на подчинение на преките лидери. Техните отговорности са съсредоточени върху непряко улесняване на изпълнението на задачите чрез решения, процедури, разпределение на ресурсите и намаляване на несигурността.
  3. Стратегическо военно лидерство.То формира организационната култура, разпределя ресурсите, дава стратегическата визия и подготвя подчинените си формирования и армията като цяло за нейните бъдещи задачи. Отговорност на стратегическите лидери е да интегрират организациите си в дългосрочна перспектива с външната среда. [12]

Поради динамичните изисквания на бързо променящата се среда командирът трябва да бъде не само специалист в областта си, а и личност с високи организаторски способности. Неговият образ може да се представи като единство на специалист, командир и лидер. Във всички поделения, подготвящи офицери за нуждите на българската армия, се усъвършенства системата за обучение, обогатява се опита, който офицерите придобиват след преминаване на различни курсове в армиите на НАТО.

Програмите по лидерска подготовка в Националния военен университет са разработени да подготвят курсантите за военни лидери преминавайки през няколко равнища:

Първото равнище подготвя обучаемите за членове на колективи, като ударението се поставя върху колективната дейност и възприемането на ценностите на институцията, на армията. Хоризонталното и вертикално общуване,постепенното овладяване на управлението на междуличностните конфликти са основните задачи на ниво индивид и отделение. Това става през първата и началото на втората година от обучението.

Второто равнище, в края на втората и началото на третата година, подготвя курсантите за лидери, които могат да прилагат на практика прякото лидерство “лице в лице” т. е. да могат да въвличат в изпълнение на задачи, да мотивират за постигане на по-добри резултати, да анализират обратната връзка и вземат бързи решения. Тук техническите умения за конкретните задачи имат голямо значение така както и комуникативните, без които лидерството не би се осъществило.

На третото равнище, края на третата и през четвъртата година, курсантите започват подготовка в областта на непрякото лидерство т.е. как самите те да работят с лидери. В обучението се създават по-сложни ситуации, в които курсантите поставят принципите на организацията над собствените си интереси. В практическата си дейност изграждат умение да делегират отговорност, да оценяват и да реагират на подадена информация, изобщо да развиват критично мислене. Всичко това се извършва с разбирането, че в центъра на цялата система е човекът с неговите проблеми.

Учебната програма по дисциплината “Лидерство”[13] е съобразена с изискванията на военнообразователната система за непрекъснатост във военното образование в неговите основни модули: военен университет, система за следдипломна квалификация, военна академия. Курсантите изучават:

  • основните психологически теории за личността;
  • психологическите характеристики и типологията на воинската личност и особеностите на нейното развитие в армейски условия;
  • въведение в теорията на лидерството и неговата природа;
  • лидерството и формите на социално влияние върху него;
  • социално-психологически климат и характеристика на човешките взаимоотношения в групата;
  • техники за ефективно общуване и особености на хоризонталното и вертикално общуване;
  • групова интеграция и групова солидарност;
  • особености на армейската среда и лидерските роли;
  • работа в екип – обвързване на целите с личните интереси; мотивираност и висока комуникативност; чувство за принадлежност към екипа;
  • характеристика на стрес-факторите като причина за възникване на психични разстройства; стресът – събитие, реакция, транзакция; симптоми на стреса /у мен и другите/; копинг-стратегии;
  • кризистна ситуация, кризисна интервенция и ролята на лидера;
  • обединяващата роля на лидера при преодоляване на различията /етничиски,религиозни, социални/ между хората
  • оценка на собствения стил; планиране и усъвършенстване на лидерското поведение.

В преподаването се използват различни форми на обучение: семинари, лабораторни и групови занятия, ситуационни и ролеви игри, решаване на тестове и казуси,разработване и защита на реферати, дискусии, обсъждане на препоръчани литературни източници, психотренинги и др.

В дисциплината „Лидерска подготовка”[14] курсантите отНВУ „Васил Левски” изучават следните теми:

  1. Ефективно лидерство в организациите
  2. Конфликти
  3. Професионален стрес
  4. Боят и екстремалния стрес
  5. Рисково поведение
  6. Суисидно поведение

В дисциплината „Основи на управлението”[15] също се набляга на придобиването на теоритични и практически знания за същността на лидерството и ръководството, мотивация на ръководителя, качества на лидера и ръководителя, стил на лидерство и ръководство, категорията власт и делегиране на властта.

В “Основи на управлението” се изучава същността на управлението, еволюцията на управленската наука и практика и основните теории на мениджмънта. Тук се разглеждат въпроси, свързани с изясняване на организационната среда и изискванията за рационално поведение и ефективност на организацията и ръководителя. Изяснява се съдържателната страна на управлението чрез изучаване на основните функции.Изучава се: ролята на мениджъра в управленския процес, неговите знания, умения и стил на ръководство; принципите, подходите, методите и технологията на управление; същностната характеристика на управленското решение, етапността на процеса и методите за изработването му; същността и видовете организационно-управленски структури; мотивацията като предпоставка за подобрено изпълнение; управление на групите, на промяната и конфликтите, както и други категории за установяване закономерностите на управленските процеси в организациите (стопански, военни, политически, религиозни и други).

Можем да направим обобщението, че процесът на изграждане на лидерски качества у курсантите изисква балансирано и умело съчетаване на различни области на науката. Налице е междудисциплинарност, като са препрелетени науките: лидерство, военно лидерство, психология,  военна психология и управление. Едновременно с това ефективност би могла да се постигне само, когато теоретичните знания се подкрепят с придобиването на практически умения каквито са различните форми на практическа лидерска подготовка използвани в  НВУ „Васил Левски” тренинги, лагери, стажуване, полеви занятия, практически учения.

Заключение

В статията беше направен опит да се обоснове необходимостта от обучение на лидери в българската армия и се наблегне върху съвкупността от научни и теоретични знания и умения, придобити чрез умелата симбиоза на различни научни дисциплини. Няма съмнение, че ефективни резултати от подготовката по лидерство и лидерски умения на курсантите у нас, в частност в Националния военен университет „Васил Левски” може да има само при наличие на взаимно допълване на знанията получавани в различни научни области, комбинирани с практико-приложни елементи.

Същевременно бяха посочени някои основни постановки на автори изготвили концепциите за лидерството като – Густав Льобон, Московичи, Сава Джонев, Макс Вебер, Николо Макиавели,  Уилям Коен, Борис Дрангов, К. Вътов, Ц. Семерджиев. За да подкрепим тези теоретични постановки представихме част от българския опит в обучение на лидери в българската армия под формата на кратки извадки от учебни програми и в момента работещи с необходимата резултативност и устойчивост в Националния военен университет.

 Литература:

  1. Вебер, М. Социология на господството. С., 1992
  2. Вътов,К. Командирът-лидер-голямата цел при подготовката на бъдещите офицери В.Журнал1997.№3
  3. Джонев, С. Социална психология. том ІІІ, С., 1997
  4. Дрангов,Б. Избрани произведения. С.,1985
  5. Коен, Уилям А. „Новото изкуство на лидера“,  изд. „Класика и стил“ ООД, София 2001
  6.  Льобон, Г., Психология на тълпата. С., 1995
  7.  Макиавели, Н., „Принцът”
  8. Семерджиев,Ц. Стратегически възглед на лидера в областа на отбраната и сигурноста“  военен журнал№8, 2000
  9. Извадки от учебна програма по „Лидерство“. НВУ „Васил Левски“, 2001
  10. Извадки от учебна програма по „Основи на управлението„. НВУ „Васил Левски“, 2010
  11. Извадки от учебна програма по „Лидерска подготовка„. НВУ „Васил Левски“, 2010

[1] Джонев, С. Социална психология. том ІІІ, С., 1997 г. (161)

[2] Джонев, С. Социална психология. том ІІІ, С., 1997 г. (171)

[3] Джонев, С. Социална психология. том ІІІ, С., 1997 г. (172)

[4] Джонев, С. Социална психология. том ІІІ, С., 1997 г. (173)

[5] Льобон, Г., Психология на тълпата. С., 1995 г. (92)

[6] Джонев, С. Социална психология. том ІІІ, С., 1997 г. (177)

[7] Вебер, М. Социология на господството. С., 1992 г.

[8]  Коен, Уилям А. „Новото изкуство на лидера“,  изд. „Класика и стил“ ООД, София 2001 г.

[9]  Коен, Уилям А. „Новото изкуство на лидера“,  изд. „Класика и стил“ ООД, София 2001 г., 71

[10] Вътов,К. Командирът-лидер-голямата цел при подготовката на бъдещите офицери В.Журнал1997.№3,стр.108-110

[11] Дрангов,Б. Избрани произведения. С.,1985, стр. 133

[12] Семерджиев,Ц. Стратегически възглед на лидера в областа на отбраната и сигурноста“  военен журнал№8 2000г.стр.8-14

[13] Учебна програма по “ Лидерство“. НВУ “ Васил Левски“, 2001

[14] Учебна програма по “ Лидерска подготовка„. НВУ “ Васил Левски“, 2010

[15] Учебна програма по “ Основи на управлението„. НВУ “ Васил Левски“, 2010

Източник: nauka.bg

Aнтичен риенактмънт

Читател
-
0
Aнтичен риенактмънт

antichen-rienaktmant

През месец септември 2010 г. в град Добрич бе създаден първият клуб за римски исторически възстановки „Сдружение ЗА ИСТОРИЧЕСКИ РЕКОНСТРУКЦИИ-СКИТИЯ МИНОР – IV ЛЕГИОН СКИТИКА“, тъй като историческият Legio IIII Scythica е станувал през 1 в. от н. е. на територията на днешна Добруджа.
Нашата цел е не само да популяризираме военната част от римската история, а и цялостният културен живот по нашите зами от времето в на римско доминиране.
В момента сме изработили необходимата екипировка за оформяне на легионна контуберния (група от 10 човека) като вече имаме напълно оборудвани центурион, аквилифер (орлоносец), сигнифер (знаконосец), имагинифер (носещ портрета на императора), корницен (тръбач), и шестима легионери.

http://image.nauka.bg/history/bg/rienaktmunt/1.JPGСамата група наброява общо 15 човека от Добрич и София. Членовете ни са различни по възраст и професия, но това, което ни обединява е любовта към римската история и култура. Тъй като историческите възстановки (или на английски ‘reenactment’) са наше хоби, ние сами влагаме средства за закупуването или направата на необходимото ни снаряжение. Основната част от него (колани, апликации, ками, мечове, шлемове, щитове, копия, легионни знаци и символи) е изработена от самите нас с максимална точност. За прототипи използваме съхранените изображения по барелефи, находки на римско военно снаряжение, литературни източници, тъй като идеята ни е да се впишем актуално в периода от началото на 1 век, пресъздавайки го възможно най-достоверен и реалистичен начин! През последната половин година, паралелно с усъвършенстването на римската си екипировка, създадохме и адекватно тракийско въоръжение за периода 4-2 в. пр. н. е. Част от нашите членове пък възсъздават хоплитско въоръжение от Гръко-Персийските войни.
Само за една година от своето основаване, благодарение на високото ниво на риенактмънт, което постигнахме, ние получихме признание от много чуждестранни групи от Западна и Източна Европа и създадохме ценни контакти за по-нататъшно сътрудничество с тях. Кулминацията към включването ни в голямото европейско риенакторско семейство бе съвместното ни участие с Legio X Gemina от Белгия на 14-16 април 2011 г. в празненствата, посветени на честването на рождения ден на град Рим – ‘Natale Di Roma’ в Италия. Това е един от най-мащабните фестивали в Европа, където всяка година се събират около 3000 възстановчици.
http://image.nauka.bg/history/bg/rienaktmunt/2.JPG

http://image.nauka.bg/history/bg/rienaktmunt/3.JPG

http://image.nauka.bg/history/bg/rienaktmunt/4.JPGПаралелно с участието ни извън България, ние популяризираме римската култура и традиции и на родна почва, в тясно сътрудничество с българските сдружения: ‘САСР – Сила’ – гр. Пловдив, ‘18 Етърски Пехотен полк’ – гр. Велико Търново и ‘Чигот’ от гр. Варна, както и с много необвързани риенактори.
За да придобиете представа от дейността ни, това са снимки от мероприятията тази година. Едните са от събитието „Враг пред Портата”, част от фестивала на културно-историческото наследство „Белите нощи на Разград“ (23-24 юни), посветен тази година на битката на император Деций срещу готите в околностите на Abrittvs:

http://image.nauka.bg/history/bg/rienaktmunt/5.JPG

http://image.nauka.bg/history/bg/rienaktmunt/6.JPG

http://image.nauka.bg/history/bg/rienaktmunt/7.JPGа другите са от мероприятието в Стара Загора – Avgvsta Traiana: „ Посрещането на император Септимий Север” провело се на 17-18 септември тази година.

http://image.nauka.bg/history/bg/rienaktmunt/8.JPG

http://image.nauka.bg/history/bg/rienaktmunt/9.JPGНашият клуб е отворен за сътрудничество и с останалите общини, които искат да популяризират античното ни минало. Надяваме се, че с тяхното съдействие и подкрепа занапред ще продължим да пресъздаваме исторически събития, обичаи и ритуали по възможно най-коректния и правдоподобен начин!

Това е Facebook групата на LEGIO IIII SCYTHICA: facebook.com/group.php

Всички са добре дошли под щандартите на легиона дори и само виртуално!
Ще се радваме да срещнем реални приятели и съмишленици, готови да се докоснат до Античността като нас, така както бихме били благодарни дори и за морална Ви подкрепа в нелекото ни начинание (тъй като в България историческите възстановки още не са толкова популярни като в Западна Европа).
За 21-22 април 2012 г. получихме официална покана от Gruppo Storico Romano – организаторите на Natale di ROMA в Рим и възнамеряваме да участваме в честването на рождения ден на Вечния Град с напълно оборудваната ни легионерска група, както и с изявилите желание да пресъздадат тракийски воини.
Поздрави!

Председател: Радостин Колчев

Източник: nauka.bg

Открит е нов прародител на човека

Читател
-
0
Открит е нов прародител на човека

sn-cavemain

Международен екип от учени обяви нов вид човекоподобно. Малко същество с малък мозък, който ще промени представата ни за нашите древни предци.

Открити са 15 екземпляра съдържащи 1550 кости, което е най-голямата находка на човекоподобен вид намиран в Африка.

Останките са на възрастни и деца от рода Homo, но много по-различни от познатите до този момент. Те са дребни, а мозъка им е голям колкото на шимпанзе.

Ръката на новооткрития вид много наподобява човешката. Има извити пръсти, които са добре приспособени за катерене.

sn-cavemain_1Сканирани кости от вида Homonaledi

На коя позиция в родословното ни дърво е новия вид остава загадка.

Новият вид е наречен Homonaledi, като „naledi“ се казвала пещерата, където са намерени останките, Naledi означава „звезда“ на Южноафриканския език Сесото.

Интересен е факта, че телата чиито останки са намерени умишлено са поставени в пещерата. Този вид ритуал до скоро се смяташе, че е практика само на хората.

si-cavemap_sn-cavemainКарта и мащаб на пещерата, където са намерени всичките 1550 кости на 15 екземпляра

Екипът от 35-40 учени бе воден от Лий Бергер, изследовател и професор в Университета Witwatersrand в Южна Африка. Проекта бе подкрепен финансово от National Geographic Society и the National Research Foundation.

Интересно е, че учените все още не знаят точния период и години на откритите останки.

Предполага се, че са от късния плиоцен или началото на плейстоцена. Имайки предвид малкия мозък на новият вид. Вероятно Homonaledi е между Австралопитек и Хомо еректус, но все още всичко това са догадки.

Източник: http://www.sciencedaily.com/

Тропическите циклони

Читател
-
0
Тропическите циклони

Полезни влияния на тропическите циклони

Въпреки, че циклоните вземат огромни жертви от живота и личната собственост, те могат да бъдат важни фактори за количеството на валежите на местата където те се проявяват и носят толкова много необходимите валежи в иначе сухите региони. Ураганите в североизточния Пасифик (Тих океан) често снабдяват с влага Югоизточните Съединени Щати и части от Мексико. Япония получава повече от половината си паднали валежи от тайфуните. Урагана “Камиле” премахва засушаващите условия и прекратява водните дефицити по пътя си, убивайки 259 човека и причинявайки щети на стойност 9,14 милиарда щатски долари.

Унищожения в Лонг Бийч, Мисисипи след урагана Катрина

Ураганите също помагат и за поддържане на баланс в глобалното затопляне чрез преместване на топлина, на влажен тропически въздух в централните географски ширини и полярни райони. Ако не беше движението на горещината, тропическите региони биха били непоносимо горещи. Нахлуванията на бурите и ветровете на ураганите могат да бъдат пагубни за всичко направено от човека, но те могат и да размътят водите на крайбрежните устия, които са изключително важни за размножаването на рибите места.

В допълнение разрушението от “Камиле” в Дълбокия залив (Gulf coast) подтикват неговото възстановяване, което силно увеличава цените на местните собсвености. От друга страна служителите занимаващи се с бедствието подчертават, че възстановяването подтиква много хора да живеят в несъмнено опасни региони с оглед бъдещи смъртоносни бури. Ураганът “Катрина” е най- очевидният пример, като опустоши региона, който беше съживен след урагана “Камиле”. Разбира се много предишни жители и бизнесмени наистина се преместиха във вътрешността след урагана “Камиле”, далеч от действието на други урагани за в бъдеще.

В морето, тропическите циклони могат да размътят водата, оставяйки след себе си хладна диря. Това прави региона по –малко благоприятен за следващ тропически циклон. В редки случаи, тропическите циклони могат да направят обратното. През 2005 г. Урагана “Денис” разпръсква топла вода след себе си, допринасяйки за нечуваната сила на наближаващия ураган “Емили”.

Дълги периоди в активността на циклона

tropical cyclones_gonuСателитна снимка на тропическия циклон Гону (Gonu) 2007

Докато броя на ураганите в Атлантическия океан е нараснал от 1995 г., няма следи от цифрена световна тенденция; годишния световен брой на тропическите циклони остава около 90 / 10. Все пак има доказателства, че силата на ураганите нараства. “Регистрираните ураганни активности известни по света показват покачване и на максималната скорост на вятъра и на продължителността на урагана. Енергията отделяна от общия брой урагани (отново имайки се предвид всички известни по света урагани) изглежда е нараснала с около 70% през последните 30 години, което отговаря на 15 % повишаване на максималната скорост на вятъра и 60% нарастване продължителността на бурята.”

Атлантическите бури стават несъмнено най- разрушителните от финансова гледна точка, след като пет от десетте най- скъпи урагана в историята на САЩ стават след 1990 г. Това може да бъде отчетено на нарастващата сила и продължителност на ураганите удрящи Северна Америка и на броя на хората живеещи в податливите крайбрежни площи, последвано от повишаване развитието на региона след последното засилване на активността на Атлантическите урагани от 1960 г.

Често заради заплахата от урагани, в много крайбрежни райони населението е пръснато между по- големите пристанища до настъпване на автомобилния туризъм; затова най-силните части от ураганите удрящи крайбрежието в някои случаи могат да станат неизмерими. Заедно разрушаването на корабите и отдалечеността на сушата силно ограничават броя на регистрираните интензивни урагани преди ерата на разузнаване на ураганите със летателни апарати и сателитната метеорология. Въпреки, че архивът показва ясно увеличаване на броя и силата на ураганите, експертите разглеждат въпроса за ранното им предвиждане.

tropical cyclones_Katrina_August_28_2005_NASAСателитна снимка на урагана Катрина (Август 2005 г.), Снимка: NASA

Броят и силата на Атлантическите урагани може да претърпи 50-70 годишен цикъл. Въпреки по-голямата честота от 1995 г., няколко ураганни сезона над нормалното ниво се случват през 1970-1994 г. Разрушителни урагани удрят многократно от 1926-1960 г., включвайки и много страшни урагани в Нова Англия. Архив 21 на тропически бури в Атлантическия океан от 1933 г. е надминат скоро през 2005 г. Тропическите урагани се появяват рядко през 1900-1925 г., въпреки много силните бури през 1870-1899 г. През 1887 са се формирали 19 тропически бури, от които 4 се появяват след 1 ноември и 11 се засилват в урагани. Няколко урагана се проявяват през 1840-1860 г., въпреки многото удари от 1800 г., включително и бурята от 1821 г., която удря директно Ню Йорк Сити и, която някои експерти по времето казват, че може да е била 4-та степен по сила.

Тези необикновено силни ураганни сезони налагат сателитния обхват на Атлантическия воден басейн, който сега дава възможност на метеоролозите да видят тропическите циклони. Преди да започне ерата на сателита през 1961 г., тропическите бури и урагани са били неопределими докато някой кораб пътуващ през бурята не докладва за нея. В официалния архив може да са пропуснати бури, през които ако един кораб не определи бушуващите ветрове като тропическа буря ( като противоположност на извънреден тропически циклон във високите географски ширини, тропическа вълна, или краткотрайна буря), връщайки се на пристанището не докладва за преживяното.

Глобално затопляне

GISS_temperature_2000-09_tropical_cyclonesТемпературни промени в перидона 2000 – 2009 година.

Основният въпрос е дали глобалното затопляне може или ще причини по-чести и по-страховити тропически циклони. За сега, почти всички климатолози са съгласни, че единична буря, или дори единичен сезон не може ясно да бъде определен като единична причина като глобалното затопляне и природните изменения. Въпросът тук е дали съществува статистическа насока на развитие на честотата или силата на циклоните. Американската Лаборатория по Националните Океани и управление на атмосферата и динамиката на геофизичните течности представи симулация, която заключи “най-силните урагани в днешния климат могат да бъдат засенчени от дори по – интензивни урагани през следващия век, тъй като климата за земята се затопля чрез повишаване нивото на отделяните газове в атмосферата.”

В една статия на списание “Nature”, Кери Емануел заявява, че потенциалната разрушителна сила на ураганите, мярка, която съчетава сила, продължителност и честота на ураганите, “се намира във високо съотношение с температурата на повърхността на тропическото море, отразявайки добре познати климатични сигнали, включително множество вибрации в Северния Атлантически и Северния Тих океани и глобалното затопляне.” К. Емануел по- нататък предрича “съществено нарастване на загубите свързани с ураганите през 21и век.”

В същата посока, П. Дж. Уебстър и други публикуват статия в списание “Science” относно “промените в броя на тропическите циклони, продължителност и сила” през последните 35 г. , период, в който са налице сателитните данни. Главното откритие е, че докато броя на циклоните “е намалял във всички водни басейни с изключение на Северния Атлантик през последното десетилетие” има “огромно нарастване съотношението на ураганите достигащи 4 и 5 категория”. Това означава, че докато броя на циклоните като цяло намалява, нараства броя на много силните циклони.

И двамата Емануел и Уебстър, определят температурата на морската повърхност като ключ за развитието на циклоните. Въпроса тогава е: какво причинява очевидното нарастване в температурата на морската повърхност? В Атлантическия океан това може да се дължи на глобалното затопляне и предполагаемите много десетилетни вибрации на Атлантическия океан, модел на 50-70 годишна температурна променливост. Емануел, обаче, открива, че днешното температурно нарастване е било извън диапазона на предишните температурните връхни точки на морската повърхност. Така, че и глобалното затопляне и природната изменчивост могат да участват в затоплянето на тропическия Атлантик през последните десетилетия, но с точност не може да бъде определено.

Докато Емануел анализира общото годишно разпръскване на енергията, то Уебстър анализира процента урагани в комбинация от категории 4 и 5 и открива, че този процент е нараснал във всяка от шестте отделни ураганни басейни: Северен Атлантически океан, Североизточен и Северозападен Тих океан, Южен Тих океан, и Северен и Южен Индийски океан.

Според предположението, че шестте водни басейна са напълно независими с изключение на глобалното затопляне, бяха проведени открити тестове по двойки и беше открито, че нулевата – хипотеза на влияние на глобалното затопляне на процента от циклоните от категории 4 и 5 може да бъде отхвърлена на 0,1% ниво. По този начин има шанс само 1 на 1000 да бъдат открити едновременно шестте нарастващи в проценти урагани от категории 4 и 5. Тази статистика трябва да бъде обновена, защото тестуваните промени поправило не са класифицирани с еднакви промени, но това може да осигури най- хубавото доказателство за сега , че е открито влиянието на глобалното затопляне върху силата на ураганите.

Наблюдаване и предвиждане

tropical_cyclones_gustavВ началото на урагана Густав

Ослепителните тропически циклони представляват особено предизвикателство за наблюдаване. Тъй като те са опасни океански феномени, метеорологичните станции рядко са на разположение на мястото на самата буря. Наблюдаването на повърхността обикновено е възможно само ако бурята преминава над остров или крайбрежна площ или е застигнала нещастен кораб. Дори и в тези случаи, измерванията в действителното време на циклона обикновено са възможни само в периферията на циклона, където условията са по-малко катастрофални. Все пак е възможно да се направят вътрешни изследвания, в действителното време на циклона, чрез изпращане на специални разузнавателни летящи частици в циклона. В Атлантическия океан тези частици се изстрелват от Ловците на урагани към Американското правителство. Използваните самолети са WC- 130 Херкулес и WP – 3D Орионс и двата четири – двигателни турбовитлови товарни самолети. Тези самолети летят направо в циклона и правят измервания с отдалечена чувствителност. Този самолет също така изхвърля и GPS капкови сонди в циклона. Тези сонди измерват температурата, влажността, налягането и особено ветровете между нивото на движение и повърхността на океана.

Тропическите циклони далеч от земята се улавят от времевите сателити, които улавят видими изображения от космоса, обикновено на половин часови или четвърт часови интервали. Когато бурята достигне земята тя може да бъде наблюдавана от радар в земната база. Радарът играе решаваща роля от достигането на земята, защото отчита местоположението на бурята и нейната интензивност минута по минута.

Напоследък, академичните изследователи са започнали да създават мобилни времеви станции, които издържат на противопоставянето на силата на ураганните ветрове. Двете огромни програми са Florida Coastal Monitoring Program (Напътстваща програма на крайбрежна Флорида) и Wind Engineering Mobile Instrumental Tower Experiment (Организиране на ветрове чрез мобилен инструментален опит). По време на достигането до земята, NOAA Hurricane Research Division сравнява проверява данните от разузнавателния самолет, включвайки данните за скоростта на вятъра взети от нивото на летене и от GPS капковите сонди и проследяващите честотата микровълнови радиометри, до данните за скоростта на вятъра предадени от времевите станции издигнати близо до или на брега. Националният Център по Ураганите използва данните, за да прецени условията на първото достигане на земята и да провери прогнозите.

Прогнозиране

Ураганът Епсилон, организиран и подсилен, въпреки крайно неблагоприятните условия.

Поради силите, които влияят върху следите на тропическия циклон, прецизното му предричане зависи от определянето на позицията и силата на зоните с високо и ниско налягане и предричането как тези зони ще се променят по време на тропическата система.

Чрез разбирането на силите, които действат на циклона и голямото изобилие от данни от сателитите в земната орбита и други сензори, учените са увеличили прецизността на прогнозите през последните десетилетия. Високо скоростни компютри и усъвършенствани софтуери позволяват метеоролозите да представят компютърни модели, които предвиждат тропически циклони, базирайки се на бъдещото разположение и сила на системите с високо и ниско налягане. Но докато предсказването по следи е станало много по-прецизно от преди 20 години, учените казват, че са по-малко вещи в предсказване силата на тропическите циклони. Те отчитат липсата на подобрение в предвиждането на силата на циклоните на комплексността на тропическите системи и на непълното разбиране на факторите, които въздействат на тяхното развитие.

Източник: nauka.bg

Реалните ефекти на астероидния удар

Читател
-
0
Реалните ефекти на астероидния удар

asteroid strikeСпоред публикация на The Daily Mail, последствията от удар на астероид с големи размери няма да бъдат така катастрофални, както досега се смяташе априори. Тезата за”краят на света” се опровергава от изследване на Мюнхенския университет, което сочи, че при моделирането на подобен сблъсък винаги се използва сферична и идеално равен модел на Земята. Реалностите, както знаем, са съвършено друго.

Нагънатият и многообразен релеф на Земята, наличието на вода, твърди скали, меки почви, високи върхове, гори с гъсти дървета, блата и падини ще тушират силата на удара, така, както многото сгради на едно място тушират взривната вълна от паднала бомба и дори я пренасочват в различни разсейващи направления, макар най-засегнатите от тях несъмнено да пострадат.

asteroid strike_1Учените сравняват падането на метеорит с падане на камък във водата, след което започват предизвикани от камъка концентрични раздалечаващи се вълни. При гладка повърхност и без препятствия този ефект би обхванал голяма територия, но в реалността това няма да се случи. Използвайки нов модел на Земята, взимащ предвид релефното и материално многообразие, учените установяват, че например ударът, от които се счита, че са загинали динозаврите би бил с още по-страшни последствия, ако не е бил разнообразният ландшафт. Метеоритът е оставил в полуостров Юкатан кратера Чиксулуб, с диаметър 180 км. Размерът му е бил приблизително равен на върха Еверест, ударът е бил равен на два милиона водородни бомби, а когато върхът на метеорита е докоснал земята, останалата част от него се е изпарила почти на 11 км. височина.

Екипът от Мюнхенския университет смята, че с подробни модели могат да се предвидят сравнително точно ефектите от евентуална метеоритна бомбардировка от реално застрашаващите Земята около 20 000 астероиди и комети, намиращи се около нас в радиус от 200 милиона километра. Рискът, разбира се е изключително минимален.

Остава обаче учудването как учените не са се сетили досега да вземат предвид разнообразието около нас, моделирайки земята?

asteroid strike_2Метеоритът оставил в полуостров Юкатан кратера Чиксулуб, с диаметър 180 км. преди 345 милиона години.

Откриване на астероиди, заплашващи Земята

Земята страда от криза на торовете

Читател
-
0
Земята страда от криза на торовете

moscou-avait-stoppe-ses-exportations

Азотът и фосфорът, най-широко използваните химически торове на света, са едновременно твърде консумирани на определени места, където те причиняват екологични бедствия и твърде лошо разпределени в други, където те са много по-необходими – в най-бедните региони на Африка, Азия и Латинска Америка. Това са заключенията на Програмата за околна среда на ООН (UNEP), дадени в последния й доклад „Нашият хранителен свят“, публикуван неотдавна.

Прилагането на азот, фосфор и други химични торове, които се използват за насърчаването на растежа на растения и животни, носи огромни ползи за производството на алтернативна енергия (във вид на биогорива) и по-специално – за изхранването на света. UNEP оценява факта, че тези торове помагат на половината от 7 милиарда души да се нахранят и ще помогнат за гарантиране на сигурността на храните в XXI век.

Недостатъчното наторяване води до намалено производство на земеделска продукция и допринася за влошаването на почвите в едни райони. Но в същото време, в други райони прекомерната употреба или злоупотреба с торове е довела до голямо замърсяване на почвата, въздуха и водата, застрашаващо човешкото здраве. Замърсяването на околната среда с торове води до цъфтежа на някои токсични водорасли, убива рибите, унищожава крехките екосистеми и допринася за изменението на климата чрез излъчването на азотен диоксид (NO2), който е мощен парников газ, катализатор на глобалното затопляне, многократно по-опасен от въглеродния диоксид (CO2).

От 1960 г. насам, използването на азотни торове е умножено по 9, докато употребата на фосфор е утроена. До 2050 г., употребата на торове се очаква да се увеличи с около 50%.

Особено, използването на тези хранителни вещества е най-неефективна в целия свят. Като цяло, 80% азот и 25 до 75% на фосфор консумира финала в околната среда, казва UNEP. Голяма загуба на енергия е необходимо за тяхното производство.

„Настоящият дебат се фокусира върху въглеродния диоксид (CO2), но това е само един аспект на значително по-широки и сложни промени, които се срещат в биохимичните цикли в световен мащаб. Все по-очевидно е, че промяната на циклите на азота и на фосфора е голямо научно предизвикателство, което все още не е получило подобаващото му се  внимание.“, пише екипът, съставен от 50 учени от 14 страни.

Общата стойност на щетите, причинени от замърсяването с азот на околната среда и нарушаването на биоразнообразието се оценява на между 200 и 2000 милиарда американски долара годишно.

Използването на 20% по-ефективни азотни торове, би могло да намали годишното потребление на 20 милиона тона и да спести 170 милиарда долара годишно до края на десетилетието, твърдят учените.

Освен финансовите печалби, повече храни и биогорива биха могли да  бъдат произведени, като същевременно бъде намалено замърсяването на околната среда.

Как да стигнем до там? UNEP препоръчва по-ефективно използване на торовете в земеделието и в животновъдството, икономия на горивата в транспорта, ограничаване на промишлените отпадъци, пречистване на отпадъчните води и рециклиране на торовете.

 

Вода в земната мантия

Читател
-
0
Вода в земната мантия

earth_water

След десетилетия на изследвания, учени откриха в земната мантия огромен запас от вода, достатъчен да напълни океаните на Земята три пъти. Този резервоар се намира на стотици километри под повърхността. Откритието може да измени из основи разбирането ни за планетата ни и създаването й.

Водата не е в свободно състояние, но се намира в минерал наречен „рингудит“ (ringwoodite) , на около 660 км. дълбочина.

Геофизикът Стийв Якобсен от Northwestern University в САЩ казва, че откритието навежда на мисълта, че водата на планетата може да е дошла от вътрешността, пришпорена към повърхността от геоложка активност. Това е теория обратна на тази, която твърди, че ледени комети разбиващи се във планетата са носители на водата. Якобсен е работил заедно с Брандън Шмандт от Университета в Ню Мексико.

„Геоложките процеси на земната повърхност, като земетресения или изригващи вулкани са последици от това което се случва вътре в Земята, далеч от нашия поглед,“ споделя Якобсен.

„Мисля, че най-накрая виждаме доказателство за целия воден цикъл на Земята, което помага да си обясним огромните количества вода на повърхността на планетата ни. Учените търсят вода намираща се дълбоко под Земята от десетилетия.“

Якобсен и колегите му са първите които дават солидно доказателство, че е възможно да има вода близо до мантията на Земята. Базирали са откритията си на изследвания на огромен подземен район разпростиращ се през по-голямата част на САЩ.

Рингудитът действа като гъба заради кристалната си структура която го кара да привлича водород и задържа вода.

„Ако само 1% от теглото на скалата край мантията е вода, то това ще е еквивалентно на три пъти количеството вода в океаните ни“, споменава Якобсен.

Изследването е използвало данни от USA Array, мрежа от сеизмографи простиращи се из САЩ и измерващи вибрациите породени от земетресения, както и информация от лабораторните опити на Якобсен върху скалите,опитите  симулират високото налягане което се намира на 600 км под земята.

Всичко това е произвело доказателства, че движенията на скали между горната и долната мантия е довело до процес при който водата мове да бъде задържана в скалата.

Откритието е изумително защото се мислеше, че топенето в мантията се е осъществявало на по плитка дистанция, около 80 км. под земната покривка.

Якобсен е заявил пред списание „New Scientist”, че скритата вода може да служи като буфер за океаните на повърхността, и с това се обяснява как са останали със същите размери за милиони години. „Ако съхранената вода не беше там, то тя щеше да бъде на повърхността на Земята и върховете на планините щяха да са единствената Земя“ казва ученият.

С други думи, планетата ни има много, много повече вода, отколкото мислехме досега….. И подземната вода навярно участва във водния цикъл на планетата.

По материали от:
northwestern.edu
theguardian.com

История на радиото

Читател
-
0
История на радиото
post-1-047585200 1296834878.jpg (640×478)Радио предавател от началото на миналия век

Радиото е система за комуникация използваща електромагнитни вълни разпространени в пространството. Електромагнитните вълни се движат в права линия или чрез отражението в йоносферата или от съобщителен сателит.

Радио вълни

Вълните се измерват или определят от две свойства: Физическата дължина на вълната и броят повторения на оборота на вълната за определен период от време. Заради променящите се характеристики, радио вълните с различни дължини се използват за различни приложения, но обикновено се определят по тяхната честота (оборот за секунда).

В чест на германския радио пионер Хенрих Херц, неговото име е дадено на оборота за секунда (Херц; Hz); 1 килохерц (kHZ) e 1000 оборота в секунда, 1 мегахерц (MHz) 1 милион оборота в секунда и 1 гигахерц (GHz) 1 милиард оборота в секунда. Обхвата на радио вълните е от няколко килохерца до 30 гигахерца (30,000,000,000 Hz).
Колкото по-голяма е честотата толкова по-малка е дължината на вълните, след като всички вълни се движат със скоростта на светлината ( 186,00 мили в секунда = 300,000 километра в секунда). Най-късите вълни имат най-голяма честота, или брой обороти за секунда; най-дългите вълни имат най-малка честота или малък брой обороти за секунда.

Във вакуум всички електромагнитни вълни се движат с еднаква скорост 300,000 километра в секинда (186,000 мили в секунда)

Радио спектър

Радио вълните са форма на електромагнитна радиация, създават се когато зареден предмет ускорява с честота която лежи в радио честотите (RF-РФ) части от електромагнитния спектър. Това е обхвата на честотите 3 Kz до 40 000 Mhz, дължината на вълната от 1 сантиметър до малко повече от 1 километър (0.4 инча до 0.6 мили). Спектърът на радио-честотата е произволно разделена на няколко групи вълни (вълневи групи), от много ниски честоти (дълги вълни) до ултра-високи и микровълнинови честоти (къси вълни). Разделът на спектъра се разделя от международно споразумение за използване за телеграф, телефонна реч и радио и телевизионни предавания.

Радио Предаване

В радио предаването микрофонът превръща звуковите вълни (напрегнатите вибрации във въздуха) в електромагнитни вълни които се засичат с приемаща антена и се захранва към високоговорител които ги преобразува отново в звукови вълни. За да преноси предавания електро-сигнал, осцилаторът произвежда вълна превозвач с висока честота; на различните станции се позволява различна предаваща превозваща честота. Предавателят произвежда електрически вибрации на радио честотите наречена превозващи честоти (преносни честоти).

TeslaWirelessPower1891Никола Тесла демонстрира радиопредаване

Преносваща модулация

Модулаторът налага сигнала на аудио чистотата върху превозвач. Информация се налага върху вълна превозвач като се измени амплитудата й, честотата или продължителността в процес наречен модулация. Главно има 2 такива начина:

Амплитудна модулация (АМ)
Използва се за предавания използващи дълги и средни вълни в които силата на преносвача варира във времето с аудио сигнал; Амплитудната модулация (АМ) създава „странична връзка“(странична група) честоти на горните и долните граници на вълната преносвач, които засичат изменения в силата на вълната. Сигналът на амплитудната – модулация се състои от честотата на преносвача плюс още две странични връзки даващи резултат от модулацията.

Честотна модулация(FM)
Използва се за VHF предавания, в които честота на преносвача е направена да варира въздушния предавател издава модулираните електромагнитни вълни, които пътуват насочени от него. Честотна модулация(FM) варира броя на циклите през които минава вълната, вместо амплитудата. Честотната модулация произвежда повече от 1 чифт странични връзки за всяка модулация на честотата. В противен случай тези промени непрекъснатата честота на вълната носи желаната информация от предавател до получател.

Продължителността на модулацията е по-проста система в която постоянен тон се предава определен период от време, спира и после пак се предава. Морзовия код си служи с тази система.

Радио приемане

Когато радио вълни минат покрай електронен проводник електрическите вибрации или магнитното поле (според формата на проводника) увеличава редуващия се волтаж в проводника. Това е принципите на антената или въздушната линия. Това може да се превърне в аудио или друг вид сигнали които носят информация. В радио приемането приемаща антена приема до минута волтажи в отговор на вълните изпратени от предавателя. Определена обиколка избира определена честота, обикновено по слаб променливата способност свързана със кълбо от жица. Демодулатора разделя аудио сигнала от преносвача, и усилвател усилва аудио сигнала за да подхрани високоговорителя.

В супер хетеродинен радиоприемник, идващия сигнал смесен със сигнал от подправена честота произведена в обиколката на приемника. Резултатния сигнал, наречен преходна честота (i.f.) сигнал има честота между тази на идващия сигнал и тази на вътрешния сигнал. Преходната честота е близко до оптималната честота на усилвателя през които i.f. сигналът е минал. Това нареждане осигурява по-голяма печалба и избор. Супер хетеродинната система също се използва и в основните телевизионни приемници.

Радио с къси вълни

Радиото на къси вълни е скорошен вид радио предаване, подобно на радиото с използващо средни вълни, но които се движат по-надеждно на по дълги разстояния. Следователно е вид международно предаване за определен брой цели. Международното предаване както името подсказва се предава международно, макар че терминът се отнася към речта ‘общ’говорител(и) (‘broad’casters).Предаването и приемането на информация чрез електромагнитни вълни е от 10 до 80 метра (33 до 262 feet/крачки) на дължина имат честоти приблизително от 29.7 до 3.5 MHz.

Технически погледнато, на радиото използващо къси вълни отговарят честотите от 3 до 30 MHz. Главната им характеристика е способността им да се „размножават“ на дълги разстояния, правейки възможни такива световни връзки като международното предаване и координацията на дълги разстояния. Началото на 20-те години на 20 век са били правени опити да се предават радио сигнали на дълги разстояния, като отскачат от слоеве с заредени частици в Земната Йоносфера. Успехът на този експеримент повишил изграждането на световните комуникации чрез къси вълни към края на 30-те години на XX век.

От обществена гледна точка, радиото използващо къси вълни е начин да разбереш какво мисли останалата част от света. Много страни правят предаванията си към останалата част на света на Английски, което улеснява начина по който да разбереш какво дадена страна намира за значимо. Радиото на къси вълни също може осигури начин за подслушване на всекидневната работа на международната политика и търговия. Предаванията на къси вълни е главен източник на новини и популярни развлечения в много голяма част от света освен във високо развитите райони например Западна Европа, Северна Америка и Япония, където правителството или търговски програми се изпращат в друга група честоти. Сред най-мощните станции за радиопредавания на къси вълни са Радио Пекин, Радио Москва ,Радио Лондон(БиБиСи) и Гласът на Америка.

Освен за използване на международни предавания честотите и техните на радиото изполващо къси вълни се ползват при телефонни и телеграфни връзки на големи разстояния. Любителските радио станции или преносими двустранни радиа също използват честотите на късите вълни.

Любителско радио

Интересът към любителското радио възниква към началото на миналия век, малко след италианския изобретател Гуглиелмо Маркони да изпрати успешно отвъд-океански безжичен сигнал през 1901г. Намесата на любителски предавания с реклами и военни предавания водят до учреждаване на правителствения контрол през 1911г. След Първата Световна Война любителите станали активни в радио експериментите, допринасяйки за развиването на радио предаванията на дълго разстояние и ставайки първите радио оператори успешни да използват по-висшата средна честота и по-нисшата висока честота радио връзки. През годините операторите на любителското радио също осигурили връзки за спешни случаи по време на огън в гората, наводнения, урагани и други бедствия. Те служат като важна връзка между поразените общества и външния свят докато нормалните връзки не се възстановят.

post-1-067704000 1296834795.jpg (518×256)Гулиелмо Маркони и негови сътрудници монтират радиоантена през 1901 година

Операторите на любителски радиа в Съединените Щати са обекти на международни и федерални регулации. Има пет вида лиценз. Способност за използване на Международния Морзов Код и знанието на радио теория и регулации са нужни за получаването на лиценз с напреднало ниво. Любителското радио е с разпределена честота, крайно високо честота и средната групи вълни, пет от групите са честоти в групата на късите вълни, две от групите са в групата с много висока честота, три са в групата с ултра високо честота и седен са в групата с супер висока честота за телеграфни и телефонни връзки използвайки амплитудна и честотна модулация (AM,FM). Има ограничения за силата на предавателите и някои от честотите трябва да бъдат делени с дължимите наблюдения за нуждите на другите потребители.

post-1-062221700 1296834908.png (728×194)Диаграма на патентите след 1900 г.

Включете се в дискусиите във форума: chitatel.net/forum

Появата на парахода

Читател
-
0
Появата на парахода

Clermont_illustration_-_Robert_Fulton_-_Project_Gutenberg_eText_15161

Кога и къде са били предприети първите опити да се използва затворената в парата енергия за придвижване на кораба, които го направили по-независим от природните условия и които осигурили редовни връзки по море?
Изминали са вероятно много хилядолетия от времето, когато е бил открит начинът за получаване на огън чрез триене, до изобретената от Херон Александрийски (около 120 г. пр. н. е.) машина, привеждана във въртеливо движение вследствие на изтичаща от нея водна пара. И са изминали отново още почти две хиляди години, докато била създадена парната машина — първото приспособление за превръщането на топлината в действително полезно механично движение.
В историята на техниката пръв Архимед използвал силата на парата за практически цели. През 215 — 212 г. пр. н. е. по време на обсадата на Сиракуза римските кораби попаднали под огъня на неизвестно оръдие — парен топ архитронито, създаден от великия учен. Главната заслуга на знаменития изобретател на универсалния двигател — парната машина — Джеймс Уат била, че използвал отделен кондензатор (в машините на англичаните Томас Себери (1705 г.) и Томас Нюксмен (1683 г.) парата кондензирала в самия работен цилиндър), което позволило да се увеличи коефициентът на полезното действие на машината 2,7  пъти!
Един от най-ранните регистрирани успешни опити да се използва механичната сила за движение на кораба бил извършен през 1783 г. в Лион, Франция. Плавателен съд, подобен на шлеп, дълъг 45 м и обзаведен с хоризонтална парна машина, която завъртала бордовите гребни колела, се оказал способен да се придвижва и което е важно, срещу течението на Рона. Този кораб получил сполучливото име «Пироскаф» (от гр. «пирос» — огън и «скафос» — кораб), а неговият изобретател и проектант Клод Жофроа д’Абан бил признат за инициатор в използуването на силата на парата за движение на корабите.
Много опити за използуване ма механичната сила при корабите били предприети в САЩ през 1784 г. Джеймс Рамзей изпробвал по р. Потомак парен катер, дълъг 24,4 м, с водометен движител, при който силата, движеща катера, се създавала от изтласкваната от него водна струя. Опитът на Рамзей не бил особено сполучлив.
По-голям успех имал Джон Фич. През 1877 г. неговият трети парен катер «Иксперимънт» се движел вече със скорост 6,5 възла. Но той бил. . . с греблов движител. Едноцилиндровата машина, с диаметър на цилиндъра 55 см и с огнетръбен парен котел, привеждала в движение три гребла на кърмата, направени във формата на «пачи крак», които осигурявали на корабчето, дълго 18 м, една прилична скорост. То извършвало деста време редовни рейсове по р. Делауер от Филаделфия — надолу по течението до Уилмингтън и нагоре — до Трентън, но малцина се осмелявали да пътешествуват с  него.
В това, че катерът е бил с «проверен от времето» греблов движител, няма нищо необикновено. Движителят от този тип съществувал вече от много хиляди години. В Англия, наричана тогава «нация на мореплаватели», първият параход се появил през 1788 г. Този плавателен съд бил рожба на Патрик Милър и Уилям Саймингтън. Катерът плавал по шотландското езеро Далуингтън със скорост 5 възела. Неговата парна машина е запазена и се намира в лондонския музей на науката.
Като не постига успех в родината си, Дж. Рамзей заминава за Англия, където през 1792 г. строи парната лодка «Колумбия мейд». В качеството на движител отново се използва водометно устройство. Лодката можела да развива скорост 4 възела.
И за да завърши разказът за създаването на онзи сигурен параход, «сьрцето» на който е парната машина, ще се наложи за малко да надникнем в началото на XIX в.
През 1802 г. в Англия било построено парното корабче «Шарлота Дъндас»с дължина 17 м и мощност 12 к. с. — първият влекач и първият кораб с кърмово гребно колело. Новост при него била монтираната парна машина с пряко действие, т. е. с директна предавка от буталния прът на коляновия вал, без кобилица. Този влекач, който плавал по канала Фортъв Клайд, бил построен от англичанина Уилям Саймингтън. Известно е, че на него се е качвал станалият по-късно знаменит американец Робърт Фултън, който твърде много допринася за официалното признаване  на  парното корабоплаване.
Благодарение на солидната финансова подкрепа от страна на своите приятели Фултън успял да построи парахода «Норд ривър стимбоутъв Клермън», който намерил приложение в практиката и бил обзаведен с парната машина на Джеймс Уат. На 4 септември 1807 г. този параход започнал редовните си рейсове по река Хъдсън между Ню Йорк и Олбани — главня град на щата Ню Йорк. Парната машина с мощност само 18 к. с. въртяла две бордови гребни колела с диаметър 4,7 м, всяко от които имало по осем лопатки, широки 1,2 м. Водоизместването на парахода било 79 т, дължината му 43,3 м, ширината на корпуса 4,3 м, височината на борда 2,1 м, газенето около 0,6 м (данните се отнасят за времето преди реконструкцията). Скоростта му достигала 4,6 възла.
Ще отбележим, че първата в Света редовна железопътна линия била открита в Англия, 18 години след като започнали редовните рейсове на парахода на Фултън.
Но заслугите на Фултън са значително по-големи и не се изчерпват със създаването на първия в историята на корабостроенето изгоден в търговско отношение параход. Както знаем, той пръв е открил метода за взаимно обвързване на корпуса, машината и гребните колела, т. е. направил е откритие, което промишлената революция непременно е изисквала и което от своя страна пък е изисквало умение да се пресметне точно силата на съпротивление на бъдещия, още несъществуващ кораб. Никой преди Фултън не е поставял по този начин въпроса за практическото пресмятане на  хидродинамичното съпротивление!
Първия рейс по море извършва параходът на американеца Джон Стивънс — «Феникс», дълъг 31,4 м, с бордови колела. През юни 1809 г. той преплавал разстоянието между Ню Йорк и Филаделфия, а после дълго време поддържал линията по река Делауер между Филаделфия и Трентън,
По същество първите рейсове па параходите са били опитни. И едва през 1839 г., почти половин век след създадения от Фултън кораб, английският параход с гребни колела «Сириус», дълъг 63,4 м, с мощност 320 к. с. прекосил с 40 пътници на борда Атлантическия океан при непрекъсната (забележете, непрекъсната) работа на парната машина. Това е станало възможно, след като през 1834 г. бил изобретен повърхностният кондензатор (в него охлаждащата задбордна вода вече се смесвала с отработената пара), който премахнал необходимостта периодично (след всеки 3 — 4 дни) да се гасят пещите за почистване на котлите и съответно да се спират машините. През същия ден, в същото пристанище и под същия флаг пристигнал и отплавалият няколко дни по-късно от Англия колесен параход «Грейт Уестърн» — първият парен кораб за редовни рейсове през Атлантика.
Тези рейсове показали предимствата на парата. Изместването на ветроходите дори от линиите за далечно плаване започва през 1881 г., след 42-денонощния рейс на парахода «Абърдийн» от Англия до Австралия само с едно спиране за зареждане с въглища. На него била монтирана парна машина с тройно разширение и котли с високо налягане. Пет години след този рейс общият тонаж на съществуващите в света параходи се изравнил с тонажа на ветроходите. И скоро цялото земно кълбо било опасано с параходни линии.

Източник: nauka.bg

Самолет с изцяло автономно захранване обикаля Земята

Читател
-
0
Самолет с изцяло автономно захранване обикаля Земята

Plane goes around Earth

Самолетът Solar Impulse 2, разработен от френската компания „Дасо системс“ (Dassault Systеmes http://www.3ds.com),  излетя на 9-ти март от летището Ал Батин в Абу-Даби, Обединени арабски емирства в 07:12 ч. местно време (05:12 ч. българско време) и се отправи на околосветски полет, който ще трае около пет месеца. През целият полет самолетът няма да използва никакво гориво и ще се движи само със слънчева енергия, преобразувана в електрическа чрез слънчеви батерии и електромотори за витловите двигатели. Първото кацане е в Оман, около 12 часа след излитането, като вероятно след това самолетът ще се отправи за Идния, Китай и ще прелети Тихия океан. Предвиждат се около 12 кацания. По време на полета самолетът ще се управлява от пилотите Андре Боршберг

 и Бертран Пикар http://bertrandpiccard.com/home?width=1013#1  от Швейцария.

Самолетът е с конструкция тип „монокрило“, на което са вградени 17 200 слънчеви батерии, позволяващи достигане на максимална скорост от 140 км. в час. Първият полет на самолета е през 2010 г., когато той се задържа във въздуха около 75 минути. Всеки от четирите електромотора на самолета е с мощност само 10 конски сили. Излитането става при скорост 35 км. в час, таванът на полета е 9500 м. Площта на крилото е около 200 кв.м. Част от енергията се съхранява в акумулаторни батерии, за да се осигури полет в тъмните части на денонощието. КПД на батериите е около 20-30%.

По материали от:
newsru.com/
www.nbcnews.com
bertrandpiccard.com

1...141142143...171страница 142 на 171