Въпреки, че циклоните вземат огромни жертви от живота и личната собственост, те могат да бъдат важни фактори за количеството на валежите на местата където те се проявяват и носят толкова много необходимите валежи в иначе сухите региони. Ураганите в североизточния Пасифик (Тих океан) често снабдяват с влага Югоизточните Съединени Щати и части от Мексико. Япония получава повече от половината си паднали валежи от тайфуните. Урагана “Камиле” премахва засушаващите условия и прекратява водните дефицити по пътя си, убивайки 259 човека и причинявайки щети на стойност 9,14 милиарда щатски долари.
Унищожения в Лонг Бийч, Мисисипи след урагана Катрина
Ураганите също помагат и за поддържане на баланс в глобалното затопляне чрез преместване на топлина, на влажен тропически въздух в централните географски ширини и полярни райони. Ако не беше движението на горещината, тропическите региони биха били непоносимо горещи. Нахлуванията на бурите и ветровете на ураганите могат да бъдат пагубни за всичко направено от човека, но те могат и да размътят водите на крайбрежните устия, които са изключително важни за размножаването на рибите места.
В допълнение разрушението от “Камиле” в Дълбокия залив (Gulf coast) подтикват неговото възстановяване, което силно увеличава цените на местните собсвености. От друга страна служителите занимаващи се с бедствието подчертават, че възстановяването подтиква много хора да живеят в несъмнено опасни региони с оглед бъдещи смъртоносни бури. Ураганът “Катрина” е най- очевидният пример, като опустоши региона, който беше съживен след урагана “Камиле”. Разбира се много предишни жители и бизнесмени наистина се преместиха във вътрешността след урагана “Камиле”, далеч от действието на други урагани за в бъдеще.
В морето, тропическите циклони могат да размътят водата, оставяйки след себе си хладна диря. Това прави региона по –малко благоприятен за следващ тропически циклон. В редки случаи, тропическите циклони могат да направят обратното. През 2005 г. Урагана “Денис” разпръсква топла вода след себе си, допринасяйки за нечуваната сила на наближаващия ураган “Емили”.
Дълги периоди в активността на циклона
Сателитна снимка на тропическия циклон Гону (Gonu) 2007
Докато броя на ураганите в Атлантическия океан е нараснал от 1995 г., няма следи от цифрена световна тенденция; годишния световен брой на тропическите циклони остава около 90 / 10. Все пак има доказателства, че силата на ураганите нараства. “Регистрираните ураганни активности известни по света показват покачване и на максималната скорост на вятъра и на продължителността на урагана. Енергията отделяна от общия брой урагани (отново имайки се предвид всички известни по света урагани) изглежда е нараснала с около 70% през последните 30 години, което отговаря на 15 % повишаване на максималната скорост на вятъра и 60% нарастване продължителността на бурята.”
Атлантическите бури стават несъмнено най- разрушителните от финансова гледна точка, след като пет от десетте най- скъпи урагана в историята на САЩ стават след 1990 г. Това може да бъде отчетено на нарастващата сила и продължителност на ураганите удрящи Северна Америка и на броя на хората живеещи в податливите крайбрежни площи, последвано от повишаване развитието на региона след последното засилване на активността на Атлантическите урагани от 1960 г.
Често заради заплахата от урагани, в много крайбрежни райони населението е пръснато между по- големите пристанища до настъпване на автомобилния туризъм; затова най-силните части от ураганите удрящи крайбрежието в някои случаи могат да станат неизмерими. Заедно разрушаването на корабите и отдалечеността на сушата силно ограничават броя на регистрираните интензивни урагани преди ерата на разузнаване на ураганите със летателни апарати и сателитната метеорология. Въпреки, че архивът показва ясно увеличаване на броя и силата на ураганите, експертите разглеждат въпроса за ранното им предвиждане.
Сателитна снимка на урагана Катрина (Август 2005 г.), Снимка: NASA
Броят и силата на Атлантическите урагани може да претърпи 50-70 годишен цикъл. Въпреки по-голямата честота от 1995 г., няколко ураганни сезона над нормалното ниво се случват през 1970-1994 г. Разрушителни урагани удрят многократно от 1926-1960 г., включвайки и много страшни урагани в Нова Англия. Архив 21 на тропически бури в Атлантическия океан от 1933 г. е надминат скоро през 2005 г. Тропическите урагани се появяват рядко през 1900-1925 г., въпреки много силните бури през 1870-1899 г. През 1887 са се формирали 19 тропически бури, от които 4 се появяват след 1 ноември и 11 се засилват в урагани. Няколко урагана се проявяват през 1840-1860 г., въпреки многото удари от 1800 г., включително и бурята от 1821 г., която удря директно Ню Йорк Сити и, която някои експерти по времето казват, че може да е била 4-та степен по сила.
Тези необикновено силни ураганни сезони налагат сателитния обхват на Атлантическия воден басейн, който сега дава възможност на метеоролозите да видят тропическите циклони. Преди да започне ерата на сателита през 1961 г., тропическите бури и урагани са били неопределими докато някой кораб пътуващ през бурята не докладва за нея. В официалния архив може да са пропуснати бури, през които ако един кораб не определи бушуващите ветрове като тропическа буря ( като противоположност на извънреден тропически циклон във високите географски ширини, тропическа вълна, или краткотрайна буря), връщайки се на пристанището не докладва за преживяното.
Глобално затопляне
Температурни промени в перидона 2000 – 2009 година.
Основният въпрос е дали глобалното затопляне може или ще причини по-чести и по-страховити тропически циклони. За сега, почти всички климатолози са съгласни, че единична буря, или дори единичен сезон не може ясно да бъде определен като единична причина като глобалното затопляне и природните изменения. Въпросът тук е дали съществува статистическа насока на развитие на честотата или силата на циклоните. Американската Лаборатория по Националните Океани и управление на атмосферата и динамиката на геофизичните течности представи симулация, която заключи “най-силните урагани в днешния климат могат да бъдат засенчени от дори по – интензивни урагани през следващия век, тъй като климата за земята се затопля чрез повишаване нивото на отделяните газове в атмосферата.”
В една статия на списание “Nature”, Кери Емануел заявява, че потенциалната разрушителна сила на ураганите, мярка, която съчетава сила, продължителност и честота на ураганите, “се намира във високо съотношение с температурата на повърхността на тропическото море, отразявайки добре познати климатични сигнали, включително множество вибрации в Северния Атлантически и Северния Тих океани и глобалното затопляне.” К. Емануел по- нататък предрича “съществено нарастване на загубите свързани с ураганите през 21и век.”
В същата посока, П. Дж. Уебстър и други публикуват статия в списание “Science” относно “промените в броя на тропическите циклони, продължителност и сила” през последните 35 г. , период, в който са налице сателитните данни. Главното откритие е, че докато броя на циклоните “е намалял във всички водни басейни с изключение на Северния Атлантик през последното десетилетие” има “огромно нарастване съотношението на ураганите достигащи 4 и 5 категория”. Това означава, че докато броя на циклоните като цяло намалява, нараства броя на много силните циклони.
И двамата Емануел и Уебстър, определят температурата на морската повърхност като ключ за развитието на циклоните. Въпроса тогава е: какво причинява очевидното нарастване в температурата на морската повърхност? В Атлантическия океан това може да се дължи на глобалното затопляне и предполагаемите много десетилетни вибрации на Атлантическия океан, модел на 50-70 годишна температурна променливост. Емануел, обаче, открива, че днешното температурно нарастване е било извън диапазона на предишните температурните връхни точки на морската повърхност. Така, че и глобалното затопляне и природната изменчивост могат да участват в затоплянето на тропическия Атлантик през последните десетилетия, но с точност не може да бъде определено.
Докато Емануел анализира общото годишно разпръскване на енергията, то Уебстър анализира процента урагани в комбинация от категории 4 и 5 и открива, че този процент е нараснал във всяка от шестте отделни ураганни басейни: Северен Атлантически океан, Североизточен и Северозападен Тих океан, Южен Тих океан, и Северен и Южен Индийски океан.
Според предположението, че шестте водни басейна са напълно независими с изключение на глобалното затопляне, бяха проведени открити тестове по двойки и беше открито, че нулевата – хипотеза на влияние на глобалното затопляне на процента от циклоните от категории 4 и 5 може да бъде отхвърлена на 0,1% ниво. По този начин има шанс само 1 на 1000 да бъдат открити едновременно шестте нарастващи в проценти урагани от категории 4 и 5. Тази статистика трябва да бъде обновена, защото тестуваните промени поправило не са класифицирани с еднакви промени, но това може да осигури най- хубавото доказателство за сега , че е открито влиянието на глобалното затопляне върху силата на ураганите.
Наблюдаване и предвиждане
В началото на урагана Густав
Ослепителните тропически циклони представляват особено предизвикателство за наблюдаване. Тъй като те са опасни океански феномени, метеорологичните станции рядко са на разположение на мястото на самата буря. Наблюдаването на повърхността обикновено е възможно само ако бурята преминава над остров или крайбрежна площ или е застигнала нещастен кораб. Дори и в тези случаи, измерванията в действителното време на циклона обикновено са възможни само в периферията на циклона, където условията са по-малко катастрофални. Все пак е възможно да се направят вътрешни изследвания, в действителното време на циклона, чрез изпращане на специални разузнавателни летящи частици в циклона. В Атлантическия океан тези частици се изстрелват от Ловците на урагани към Американското правителство. Използваните самолети са WC- 130 Херкулес и WP – 3D Орионс и двата четири – двигателни турбовитлови товарни самолети. Тези самолети летят направо в циклона и правят измервания с отдалечена чувствителност. Този самолет също така изхвърля и GPS капкови сонди в циклона. Тези сонди измерват температурата, влажността, налягането и особено ветровете между нивото на движение и повърхността на океана.
Тропическите циклони далеч от земята се улавят от времевите сателити, които улавят видими изображения от космоса, обикновено на половин часови или четвърт часови интервали. Когато бурята достигне земята тя може да бъде наблюдавана от радар в земната база. Радарът играе решаваща роля от достигането на земята, защото отчита местоположението на бурята и нейната интензивност минута по минута.
Напоследък, академичните изследователи са започнали да създават мобилни времеви станции, които издържат на противопоставянето на силата на ураганните ветрове. Двете огромни програми са Florida Coastal Monitoring Program (Напътстваща програма на крайбрежна Флорида) и Wind Engineering Mobile Instrumental Tower Experiment (Организиране на ветрове чрез мобилен инструментален опит). По време на достигането до земята, NOAA Hurricane Research Division сравнява проверява данните от разузнавателния самолет, включвайки данните за скоростта на вятъра взети от нивото на летене и от GPS капковите сонди и проследяващите честотата микровълнови радиометри, до данните за скоростта на вятъра предадени от времевите станции издигнати близо до или на брега. Националният Център по Ураганите използва данните, за да прецени условията на първото достигане на земята и да провери прогнозите.
Прогнозиране
Ураганът Епсилон, организиран и подсилен, въпреки крайно неблагоприятните условия.
Поради силите, които влияят върху следите на тропическия циклон, прецизното му предричане зависи от определянето на позицията и силата на зоните с високо и ниско налягане и предричането как тези зони ще се променят по време на тропическата система.
Чрез разбирането на силите, които действат на циклона и голямото изобилие от данни от сателитите в земната орбита и други сензори, учените са увеличили прецизността на прогнозите през последните десетилетия. Високо скоростни компютри и усъвършенствани софтуери позволяват метеоролозите да представят компютърни модели, които предвиждат тропически циклони, базирайки се на бъдещото разположение и сила на системите с високо и ниско налягане. Но докато предсказването по следи е станало много по-прецизно от преди 20 години, учените казват, че са по-малко вещи в предсказване силата на тропическите циклони. Те отчитат липсата на подобрение в предвиждането на силата на циклоните на комплексността на тропическите системи и на непълното разбиране на факторите, които въздействат на тяхното развитие.
Според публикация на The Daily Mail, последствията от удар на астероид с големи размери няма да бъдат така катастрофални, както досега се смяташе априори. Тезата за”краят на света” се опровергава от изследване на Мюнхенския университет, което сочи, че при моделирането на подобен сблъсък винаги се използва сферична и идеално равен модел на Земята. Реалностите, както знаем, са съвършено друго.
Нагънатият и многообразен релеф на Земята, наличието на вода, твърди скали, меки почви, високи върхове, гори с гъсти дървета, блата и падини ще тушират силата на удара, така, както многото сгради на едно място тушират взривната вълна от паднала бомба и дори я пренасочват в различни разсейващи направления, макар най-засегнатите от тях несъмнено да пострадат.
Учените сравняват падането на метеорит с падане на камък във водата, след което започват предизвикани от камъка концентрични раздалечаващи се вълни. При гладка повърхност и без препятствия този ефект би обхванал голяма територия, но в реалността това няма да се случи. Използвайки нов модел на Земята, взимащ предвид релефното и материално многообразие, учените установяват, че например ударът, от които се счита, че са загинали динозаврите би бил с още по-страшни последствия, ако не е бил разнообразният ландшафт. Метеоритът е оставил в полуостров Юкатан кратера Чиксулуб, с диаметър 180 км. Размерът му е бил приблизително равен на върха Еверест, ударът е бил равен на два милиона водородни бомби, а когато върхът на метеорита е докоснал земята, останалата част от него се е изпарила почти на 11 км. височина.
Екипът от Мюнхенския университет смята, че с подробни модели могат да се предвидят сравнително точно ефектите от евентуална метеоритна бомбардировка от реално застрашаващите Земята около 20 000 астероиди и комети, намиращи се около нас в радиус от 200 милиона километра. Рискът, разбира се е изключително минимален.
Остава обаче учудването как учените не са се сетили досега да вземат предвид разнообразието около нас, моделирайки земята?
Метеоритът оставил в полуостров Юкатан кратера Чиксулуб, с диаметър 180 км. преди 345 милиона години.
Азотът и фосфорът, най-широко използваните химически торове на света, са едновременно твърде консумирани на определени места, където те причиняват екологични бедствия и твърде лошо разпределени в други, където те са много по-необходими – в най-бедните региони на Африка, Азия и Латинска Америка. Това са заключенията на Програмата за околна среда на ООН (UNEP), дадени в последния й доклад „Нашият хранителен свят“, публикуван неотдавна.
Прилагането на азот, фосфор и други химични торове, които се използват за насърчаването на растежа на растения и животни, носи огромни ползи за производството на алтернативна енергия (във вид на биогорива) и по-специално – за изхранването на света. UNEP оценява факта, че тези торове помагат на половината от 7 милиарда души да се нахранят и ще помогнат за гарантиране на сигурността на храните в XXI век.
Недостатъчното наторяване води до намалено производство на земеделска продукция и допринася за влошаването на почвите в едни райони. Но в същото време, в други райони прекомерната употреба или злоупотреба с торове е довела до голямо замърсяване на почвата, въздуха и водата, застрашаващо човешкото здраве. Замърсяването на околната среда с торове води до цъфтежа на някои токсични водорасли, убива рибите, унищожава крехките екосистеми и допринася за изменението на климата чрез излъчването на азотен диоксид (NO2), който е мощен парников газ, катализатор на глобалното затопляне, многократно по-опасен от въглеродния диоксид (CO2).
От 1960 г. насам, използването на азотни торове е умножено по 9, докато употребата на фосфор е утроена. До 2050 г., употребата на торове се очаква да се увеличи с около 50%.
Особено, използването на тези хранителни вещества е най-неефективна в целия свят. Като цяло, 80% азот и 25 до 75% на фосфор консумира финала в околната среда, казва UNEP. Голяма загуба на енергия е необходимо за тяхното производство.
„Настоящият дебат се фокусира върху въглеродния диоксид (CO2), но това е само един аспект на значително по-широки и сложни промени, които се срещат в биохимичните цикли в световен мащаб. Все по-очевидно е, че промяната на циклите на азота и на фосфора е голямо научно предизвикателство, което все още не е получило подобаващото му се внимание.“, пише екипът, съставен от 50 учени от 14 страни.
Общата стойност на щетите, причинени от замърсяването с азот на околната среда и нарушаването на биоразнообразието се оценява на между 200 и 2000 милиарда американски долара годишно.
Използването на 20% по-ефективни азотни торове, би могло да намали годишното потребление на 20 милиона тона и да спести 170 милиарда долара годишно до края на десетилетието, твърдят учените.
Освен финансовите печалби, повече храни и биогорива биха могли да бъдат произведени, като същевременно бъде намалено замърсяването на околната среда.
Как да стигнем до там? UNEP препоръчва по-ефективно използване на торовете в земеделието и в животновъдството, икономия на горивата в транспорта, ограничаване на промишлените отпадъци, пречистване на отпадъчните води и рециклиране на торовете.
След десетилетия на изследвания, учени откриха в земната мантия огромен запас от вода, достатъчен да напълни океаните на Земята три пъти. Този резервоар се намира на стотици километри под повърхността. Откритието може да измени из основи разбирането ни за планетата ни и създаването й.
Водата не е в свободно състояние, но се намира в минерал наречен „рингудит“ (ringwoodite) , на около 660 км. дълбочина.
Геофизикът Стийв Якобсен от Northwestern University в САЩ казва, че откритието навежда на мисълта, че водата на планетата може да е дошла от вътрешността, пришпорена към повърхността от геоложка активност. Това е теория обратна на тази, която твърди, че ледени комети разбиващи се във планетата са носители на водата. Якобсен е работил заедно с Брандън Шмандт от Университета в Ню Мексико.
„Геоложките процеси на земната повърхност, като земетресения или изригващи вулкани са последици от това което се случва вътре в Земята, далеч от нашия поглед,“ споделя Якобсен.
„Мисля, че най-накрая виждаме доказателство за целия воден цикъл на Земята, което помага да си обясним огромните количества вода на повърхността на планетата ни. Учените търсят вода намираща се дълбоко под Земята от десетилетия.“
Якобсен и колегите му са първите които дават солидно доказателство, че е възможно да има вода близо до мантията на Земята. Базирали са откритията си на изследвания на огромен подземен район разпростиращ се през по-голямата част на САЩ.
Рингудитът действа като гъба заради кристалната си структура която го кара да привлича водород и задържа вода.
„Ако само 1% от теглото на скалата край мантията е вода, то това ще е еквивалентно на три пъти количеството вода в океаните ни“, споменава Якобсен.
Изследването е използвало данни от USA Array, мрежа от сеизмографи простиращи се из САЩ и измерващи вибрациите породени от земетресения, както и информация от лабораторните опити на Якобсен върху скалите,опитите симулират високото налягане което се намира на 600 км под земята.
Всичко това е произвело доказателства, че движенията на скали между горната и долната мантия е довело до процес при който водата мове да бъде задържана в скалата.
Откритието е изумително защото се мислеше, че топенето в мантията се е осъществявало на по плитка дистанция, около 80 км. под земната покривка.
Якобсен е заявил пред списание „New Scientist”, че скритата вода може да служи като буфер за океаните на повърхността, и с това се обяснява как са останали със същите размери за милиони години. „Ако съхранената вода не беше там, то тя щеше да бъде на повърхността на Земята и върховете на планините щяха да са единствената Земя“ казва ученият.
С други думи, планетата ни има много, много повече вода, отколкото мислехме досега….. И подземната вода навярно участва във водния цикъл на планетата.
Радиото е система за комуникация използваща електромагнитни вълни разпространени в пространството. Електромагнитните вълни се движат в права линия или чрез отражението в йоносферата или от съобщителен сателит.
Радио вълни
Вълните се измерват или определят от две свойства: Физическата дължина на вълната и броят повторения на оборота на вълната за определен период от време. Заради променящите се характеристики, радио вълните с различни дължини се използват за различни приложения, но обикновено се определят по тяхната честота (оборот за секунда).
В чест на германския радио пионер Хенрих Херц, неговото име е дадено на оборота за секунда (Херц; Hz); 1 килохерц (kHZ) e 1000 оборота в секунда, 1 мегахерц (MHz) 1 милион оборота в секунда и 1 гигахерц (GHz) 1 милиард оборота в секунда. Обхвата на радио вълните е от няколко килохерца до 30 гигахерца (30,000,000,000 Hz).
Колкото по-голяма е честотата толкова по-малка е дължината на вълните, след като всички вълни се движат със скоростта на светлината ( 186,00 мили в секунда = 300,000 километра в секунда). Най-късите вълни имат най-голяма честота, или брой обороти за секунда; най-дългите вълни имат най-малка честота или малък брой обороти за секунда.
Във вакуум всички електромагнитни вълни се движат с еднаква скорост 300,000 километра в секинда (186,000 мили в секунда)
Радио спектър
Радио вълните са форма на електромагнитна радиация, създават се когато зареден предмет ускорява с честота която лежи в радио честотите (RF-РФ) части от електромагнитния спектър. Това е обхвата на честотите 3 Kz до 40 000 Mhz, дължината на вълната от 1 сантиметър до малко повече от 1 километър (0.4 инча до 0.6 мили). Спектърът на радио-честотата е произволно разделена на няколко групи вълни (вълневи групи), от много ниски честоти (дълги вълни) до ултра-високи и микровълнинови честоти (къси вълни). Разделът на спектъра се разделя от международно споразумение за използване за телеграф, телефонна реч и радио и телевизионни предавания.
Радио Предаване
В радио предаването микрофонът превръща звуковите вълни (напрегнатите вибрации във въздуха) в електромагнитни вълни които се засичат с приемаща антена и се захранва към високоговорител които ги преобразува отново в звукови вълни. За да преноси предавания електро-сигнал, осцилаторът произвежда вълна превозвач с висока честота; на различните станции се позволява различна предаваща превозваща честота. Предавателят произвежда електрически вибрации на радио честотите наречена превозващи честоти (преносни честоти).
Никола Тесла демонстрира радиопредаване
Преносваща модулация
Модулаторът налага сигнала на аудио чистотата върху превозвач. Информация се налага върху вълна превозвач като се измени амплитудата й, честотата или продължителността в процес наречен модулация. Главно има 2 такива начина:
Амплитудна модулация (АМ)
Използва се за предавания използващи дълги и средни вълни в които силата на преносвача варира във времето с аудио сигнал; Амплитудната модулация (АМ) създава „странична връзка“(странична група) честоти на горните и долните граници на вълната преносвач, които засичат изменения в силата на вълната. Сигналът на амплитудната – модулация се състои от честотата на преносвача плюс още две странични връзки даващи резултат от модулацията.
Честотна модулация(FM)
Използва се за VHF предавания, в които честота на преносвача е направена да варира въздушния предавател издава модулираните електромагнитни вълни, които пътуват насочени от него. Честотна модулация(FM) варира броя на циклите през които минава вълната, вместо амплитудата. Честотната модулация произвежда повече от 1 чифт странични връзки за всяка модулация на честотата. В противен случай тези промени непрекъснатата честота на вълната носи желаната информация от предавател до получател.
Продължителността на модулацията е по-проста система в която постоянен тон се предава определен период от време, спира и после пак се предава. Морзовия код си служи с тази система.
Радио приемане
Когато радио вълни минат покрай електронен проводник електрическите вибрации или магнитното поле (според формата на проводника) увеличава редуващия се волтаж в проводника. Това е принципите на антената или въздушната линия. Това може да се превърне в аудио или друг вид сигнали които носят информация. В радио приемането приемаща антена приема до минута волтажи в отговор на вълните изпратени от предавателя. Определена обиколка избира определена честота, обикновено по слаб променливата способност свързана със кълбо от жица. Демодулатора разделя аудио сигнала от преносвача, и усилвател усилва аудио сигнала за да подхрани високоговорителя.
В супер хетеродинен радиоприемник, идващия сигнал смесен със сигнал от подправена честота произведена в обиколката на приемника. Резултатния сигнал, наречен преходна честота (i.f.) сигнал има честота между тази на идващия сигнал и тази на вътрешния сигнал. Преходната честота е близко до оптималната честота на усилвателя през които i.f. сигналът е минал. Това нареждане осигурява по-голяма печалба и избор. Супер хетеродинната система също се използва и в основните телевизионни приемници.
Радио с къси вълни
Радиото на къси вълни е скорошен вид радио предаване, подобно на радиото с използващо средни вълни, но които се движат по-надеждно на по дълги разстояния. Следователно е вид международно предаване за определен брой цели. Международното предаване както името подсказва се предава международно, макар че терминът се отнася към речта ‘общ’говорител(и) (‘broad’casters).Предаването и приемането на информация чрез електромагнитни вълни е от 10 до 80 метра (33 до 262 feet/крачки) на дължина имат честоти приблизително от 29.7 до 3.5 MHz.
Технически погледнато, на радиото използващо къси вълни отговарят честотите от 3 до 30 MHz. Главната им характеристика е способността им да се „размножават“ на дълги разстояния, правейки възможни такива световни връзки като международното предаване и координацията на дълги разстояния. Началото на 20-те години на 20 век са били правени опити да се предават радио сигнали на дълги разстояния, като отскачат от слоеве с заредени частици в Земната Йоносфера. Успехът на този експеримент повишил изграждането на световните комуникации чрез къси вълни към края на 30-те години на XX век.
От обществена гледна точка, радиото използващо къси вълни е начин да разбереш какво мисли останалата част от света. Много страни правят предаванията си към останалата част на света на Английски, което улеснява начина по който да разбереш какво дадена страна намира за значимо. Радиото на къси вълни също може осигури начин за подслушване на всекидневната работа на международната политика и търговия. Предаванията на къси вълни е главен източник на новини и популярни развлечения в много голяма част от света освен във високо развитите райони например Западна Европа, Северна Америка и Япония, където правителството или търговски програми се изпращат в друга група честоти. Сред най-мощните станции за радиопредавания на къси вълни са Радио Пекин, Радио Москва ,Радио Лондон(БиБиСи) и Гласът на Америка.
Освен за използване на международни предавания честотите и техните на радиото изполващо къси вълни се ползват при телефонни и телеграфни връзки на големи разстояния. Любителските радио станции или преносими двустранни радиа също използват честотите на късите вълни.
Любителско радио
Интересът към любителското радио възниква към началото на миналия век, малко след италианския изобретател Гуглиелмо Маркони да изпрати успешно отвъд-океански безжичен сигнал през 1901г. Намесата на любителски предавания с реклами и военни предавания водят до учреждаване на правителствения контрол през 1911г. След Първата Световна Война любителите станали активни в радио експериментите, допринасяйки за развиването на радио предаванията на дълго разстояние и ставайки първите радио оператори успешни да използват по-висшата средна честота и по-нисшата висока честота радио връзки. През годините операторите на любителското радио също осигурили връзки за спешни случаи по време на огън в гората, наводнения, урагани и други бедствия. Те служат като важна връзка между поразените общества и външния свят докато нормалните връзки не се възстановят.
Гулиелмо Маркони и негови сътрудници монтират радиоантена през 1901 година
Операторите на любителски радиа в Съединените Щати са обекти на международни и федерални регулации. Има пет вида лиценз. Способност за използване на Международния Морзов Код и знанието на радио теория и регулации са нужни за получаването на лиценз с напреднало ниво. Любителското радио е с разпределена честота, крайно високо честота и средната групи вълни, пет от групите са честоти в групата на късите вълни, две от групите са в групата с много висока честота, три са в групата с ултра високо честота и седен са в групата с супер висока честота за телеграфни и телефонни връзки използвайки амплитудна и честотна модулация (AM,FM). Има ограничения за силата на предавателите и някои от честотите трябва да бъдат делени с дължимите наблюдения за нуждите на другите потребители.
Кога и къде са били предприети първите опити да се използва затворената в парата енергия за придвижване на кораба, които го направили по-независим от природните условия и които осигурили редовни връзки по море?
Изминали са вероятно много хилядолетия от времето, когато е бил открит начинът за получаване на огън чрез триене, до изобретената от Херон Александрийски (около 120 г. пр. н. е.) машина, привеждана във въртеливо движение вследствие на изтичаща от нея водна пара. И са изминали отново още почти две хиляди години, докато била създадена парната машина — първото приспособление за превръщането на топлината в действително полезно механично движение.
В историята на техниката пръв Архимед използвал силата на парата за практически цели. През 215 — 212 г. пр. н. е. по време на обсадата на Сиракуза римските кораби попаднали под огъня на неизвестно оръдие — парен топ архитронито, създаден от великия учен. Главната заслуга на знаменития изобретател на универсалния двигател — парната машина — Джеймс Уат била, че използвал отделен кондензатор (в машините на англичаните Томас Себери (1705 г.) и Томас Нюксмен (1683 г.) парата кондензирала в самия работен цилиндър), което позволило да се увеличи коефициентът на полезното действие на машината 2,7 пъти!
Един от най-ранните регистрирани успешни опити да се използва механичната сила за движение на кораба бил извършен през 1783 г. в Лион, Франция. Плавателен съд, подобен на шлеп, дълъг 45 м и обзаведен с хоризонтална парна машина, която завъртала бордовите гребни колела, се оказал способен да се придвижва и което е важно, срещу течението на Рона. Този кораб получил сполучливото име «Пироскаф» (от гр. «пирос» — огън и «скафос» — кораб), а неговият изобретател и проектант Клод Жофроа д’Абан бил признат за инициатор в използуването на силата на парата за движение на корабите.
Много опити за използуване ма механичната сила при корабите били предприети в САЩ през 1784 г. Джеймс Рамзей изпробвал по р. Потомак парен катер, дълъг 24,4 м, с водометен движител, при който силата, движеща катера, се създавала от изтласкваната от него водна струя. Опитът на Рамзей не бил особено сполучлив.
По-голям успех имал Джон Фич. През 1877 г. неговият трети парен катер «Иксперимънт» се движел вече със скорост 6,5 възла. Но той бил. . . с греблов движител. Едноцилиндровата машина, с диаметър на цилиндъра 55 см и с огнетръбен парен котел, привеждала в движение три гребла на кърмата, направени във формата на «пачи крак», които осигурявали на корабчето, дълго 18 м, една прилична скорост. То извършвало деста време редовни рейсове по р. Делауер от Филаделфия — надолу по течението до Уилмингтън и нагоре — до Трентън, но малцина се осмелявали да пътешествуват с него.
В това, че катерът е бил с «проверен от времето» греблов движител, няма нищо необикновено. Движителят от този тип съществувал вече от много хиляди години. В Англия, наричана тогава «нация на мореплаватели», първият параход се появил през 1788 г. Този плавателен съд бил рожба на Патрик Милър и Уилям Саймингтън. Катерът плавал по шотландското езеро Далуингтън със скорост 5 възела. Неговата парна машина е запазена и се намира в лондонския музей на науката.
Като не постига успех в родината си, Дж. Рамзей заминава за Англия, където през 1792 г. строи парната лодка «Колумбия мейд». В качеството на движител отново се използва водометно устройство. Лодката можела да развива скорост 4 възела.
И за да завърши разказът за създаването на онзи сигурен параход, «сьрцето» на който е парната машина, ще се наложи за малко да надникнем в началото на XIX в.
През 1802 г. в Англия било построено парното корабче «Шарлота Дъндас»с дължина 17 м и мощност 12 к. с. — първият влекач и първият кораб с кърмово гребно колело. Новост при него била монтираната парна машина с пряко действие, т. е. с директна предавка от буталния прът на коляновия вал, без кобилица. Този влекач, който плавал по канала Фортъв Клайд, бил построен от англичанина Уилям Саймингтън. Известно е, че на него се е качвал станалият по-късно знаменит американец Робърт Фултън, който твърде много допринася за официалното признаване на парното корабоплаване.
Благодарение на солидната финансова подкрепа от страна на своите приятели Фултън успял да построи парахода «Норд ривър стимбоутъв Клермън», който намерил приложение в практиката и бил обзаведен с парната машина на Джеймс Уат. На 4 септември 1807 г. този параход започнал редовните си рейсове по река Хъдсън между Ню Йорк и Олбани — главня град на щата Ню Йорк. Парната машина с мощност само 18 к. с. въртяла две бордови гребни колела с диаметър 4,7 м, всяко от които имало по осем лопатки, широки 1,2 м. Водоизместването на парахода било 79 т, дължината му 43,3 м, ширината на корпуса 4,3 м, височината на борда 2,1 м, газенето около 0,6 м (данните се отнасят за времето преди реконструкцията). Скоростта му достигала 4,6 възла.
Ще отбележим, че първата в Света редовна железопътна линия била открита в Англия, 18 години след като започнали редовните рейсове на парахода на Фултън.
Но заслугите на Фултън са значително по-големи и не се изчерпват със създаването на първия в историята на корабостроенето изгоден в търговско отношение параход. Както знаем, той пръв е открил метода за взаимно обвързване на корпуса, машината и гребните колела, т. е. направил е откритие, което промишлената революция непременно е изисквала и което от своя страна пък е изисквало умение да се пресметне точно силата на съпротивление на бъдещия, още несъществуващ кораб. Никой преди Фултън не е поставял по този начин въпроса за практическото пресмятане на хидродинамичното съпротивление!
Първия рейс по море извършва параходът на американеца Джон Стивънс — «Феникс», дълъг 31,4 м, с бордови колела. През юни 1809 г. той преплавал разстоянието между Ню Йорк и Филаделфия, а после дълго време поддържал линията по река Делауер между Филаделфия и Трентън,
По същество първите рейсове па параходите са били опитни. И едва през 1839 г., почти половин век след създадения от Фултън кораб, английският параход с гребни колела «Сириус», дълъг 63,4 м, с мощност 320 к. с. прекосил с 40 пътници на борда Атлантическия океан при непрекъсната (забележете, непрекъсната) работа на парната машина. Това е станало възможно, след като през 1834 г. бил изобретен повърхностният кондензатор (в него охлаждащата задбордна вода вече се смесвала с отработената пара), който премахнал необходимостта периодично (след всеки 3 — 4 дни) да се гасят пещите за почистване на котлите и съответно да се спират машините. През същия ден, в същото пристанище и под същия флаг пристигнал и отплавалият няколко дни по-късно от Англия колесен параход «Грейт Уестърн» — първият парен кораб за редовни рейсове през Атлантика.
Тези рейсове показали предимствата на парата. Изместването на ветроходите дори от линиите за далечно плаване започва през 1881 г., след 42-денонощния рейс на парахода «Абърдийн» от Англия до Австралия само с едно спиране за зареждане с въглища. На него била монтирана парна машина с тройно разширение и котли с високо налягане. Пет години след този рейс общият тонаж на съществуващите в света параходи се изравнил с тонажа на ветроходите. И скоро цялото земно кълбо било опасано с параходни линии.
Самолетът Solar Impulse 2, разработен от френската компания „Дасо системс“ (Dassault Systеmes http://www.3ds.com), излетя на 9-ти март от летището Ал Батин в Абу-Даби, Обединени арабски емирства в 07:12 ч. местно време (05:12 ч. българско време) и се отправи на околосветски полет, който ще трае около пет месеца. През целият полет самолетът няма да използва никакво гориво и ще се движи само със слънчева енергия, преобразувана в електрическа чрез слънчеви батерии и електромотори за витловите двигатели. Първото кацане е в Оман, около 12 часа след излитането, като вероятно след това самолетът ще се отправи за Идния, Китай и ще прелети Тихия океан. Предвиждат се около 12 кацания. По време на полета самолетът ще се управлява от пилотите Андре Боршберг
Самолетът е с конструкция тип „монокрило“, на което са вградени 17 200 слънчеви батерии, позволяващи достигане на максимална скорост от 140 км. в час. Първият полет на самолета е през 2010 г., когато той се задържа във въздуха около 75 минути. Всеки от четирите електромотора на самолета е с мощност само 10 конски сили. Излитането става при скорост 35 км. в час, таванът на полета е 9500 м. Площта на крилото е около 200 кв.м. Част от енергията се съхранява в акумулаторни батерии, за да се осигури полет в тъмните части на денонощието. КПД на батериите е около 20-30%.
Християнството на Балканския полуостров и в ханството до средата на IX век
В българските земи християнството било отдавна разпространено. Първоначалната му проповед се свързва с имената и дейността на двама от първите Христови апостоли — Павел (52 г.) и Андрей (65 г.). След налагането му като господстваща религия през IV в. то се разпространило широко сред тракийските племена.
Славянските нашествия нанесли тежък удар върху църковната организация на полуострова и разстроили църковния живот. С течение на времето християнството започнало да прониква сред заселилите се славяни, за да се стигне дотам, че цариградски патриарх станал славянинът Никита (764-780).
Още в старите си местоживелища някои от прабългарите също се приобщили към християнството. Известни са случаи, направили силно впечатление още тогава: през 528 г. в Цариград християнин станал прабългарският вожд Грот, там по-късно „в недрата на християнството“ бил приет хан Кубрат. Вероятно покръстен е бил и хан Тервел през 705 г. преди да получи титлата кесар. Проникването на християнството в българското общество през първата половина на IX в. не отминало и ханската фамилия. Първородният син на хан Омуртаг Енравота (Боян) станал първият български мъченик за Христовата вяра. Пленената от византийците сестра на хан Борис приела в Цариград християнството и след завръщането си в България започнала да оказва влияние върху своя брат. Появили се и първите български монашески обители в пограничните области.
Първоначална дейност на княз Борис I (852-889; т 907). Причини за покръстването
Княз Борис I поел управлението на една огромна по територия държава, населена с разнородно по етнически състав население, сред което като маса доминирали славяните, а като фактор в държавно-политическия живот — прабългарите. Продължаващият българо-византийски конфликт бил уреден през 856 г., когато по силата на сключения договор Византийската империя признала българските завоевания на Балканския полуостров. Сложно било положението на северозападната граница, където Българското ханство продължавало да устоява своите позиции в Трансилвания, Панония и Средния Дунав в конфликти и сложни политически комбинации с Немското кралство, Великоморавия, Хърватско и други славянски княжества.
Към средата на IX в. били налице всички предпоставки България да бъде приобщена към семейството на християнските държави в Европа. Преодоляването на религиозните различия в българското общество можело да стане не върху езичеството на прабългарите и славяните, а чрез приемането на една универсална религия, за която вече обективно съществували исторически условия. Религиозно-светогледното единство било необходимо преди всичко за да се преодолеят племенните, етническите и културно-битовите различия сред населението, за да може то да се слее в единна етнорелигиозна общност, в един народ. Християнството било подходяща религия за обяснение на настъпилите изменения в социалното развитие на българското общество.
Макар да имала огромна територия и многобройно население, България била смятана от своите могъщи съседи византийците и немците за страна на „езичници и варвари“ и не заемала достойно място в междудържавните отношения на християнизирана Европа. Същевременно тя оставала настрани от процеса на развитие на европейската духовна и битова култура, изграждана върху светогледната основа на християнството. С принципа си за единобожие християнството укрепвало идеята за самодържавието и единовластието, заложени и в религията на прабългарите. В лицето на църквата като нова и всеобхватна институция самодържавието получавало силен и надежден съюзник.
Покръстването на владетеля и народа
Естественият ход на историческите събития довел до конкретно решаване на въпроса за налагане на християнството в страната, макар че първоначално българският владетел изявил желание да приеме християнството от Рим. През 863 г. избухнала нова българо-византийска война, която завършила с тежко поражение за българите. Поради природни бедствия настанал голям глад. Сред населението върлували болести. Между двете воюващи държави бил сключен „дълбок мир“. Българският владетел поел задължението да се приобщи към християнството и Цариградската църква. Пристигналите във византийската столица български пратеници били незабавно покръстени. Заедно с тях към България се отправила внушителна мисия от византийски духовници начело с епископ, които започнали масово покръстване на народа. Поради зреещата съпротива срещу християнизацията Борис не придал голяма тържественост на акта на своето християнско кръщение и го извършил тайно през една нощ, като приел името на тогавашния византийски император Михаил III (865).
Изпратеното в България византийско духовенство поради непознаване на езиците на основните етноплеменни групи извършвало обикновени обреди на кръщение и черкуване и не успяло да запознае населението със същността на налаганата религия и свързаните с нея църква и духовенство.
Успоредно с официалната византийска мисия християнска проповед извършвали и еретици, мисионери на други религии, лица без църковен сан и звание и т. н. Към създадения религиозен хаос се добавило и насилието, употребено при кръщението на отделни лица, селища и групи. Създалата се сложна и напрегната обстановка била използвана ловко от привържениците на езичеството и преди всичко от някои среди на прабългарската аристокрация, които успели да създадат настроения и опозиция срещу християнизацията.
Покръстване на българите.
Миниатюра от българския превод на Манасиева летопис – ХIV в.)
ПОКРЪСТВАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ
Из „Царе“ от Йосиф Генезий (византийски историк от първата половина на X век. Съчинението му обхваща събитията от 813 до 886 г.) „И тъй владетелят на българите (Борис)… се съгласил на мир, ако и по-рано да бил дързък. Освен това и неговите хора били измъчвани от глад… Поради това всички лесно се съгласили да приемат християнското кръщение, а техният владетел приел да се нарича Михаил — по името на императора. Там били изпратени отбрани архиереи, за да укрепят християнската вяра.“
Езическият бунт срещу покръстването
През пролетта на 866 г. недоволството срещу приобщаването на България и нейния владетел към християнството и сближението с Византия прераснало в бунт, който бил възглавен и ръководен от част от прабългарската аристокрация. Бунтът избухнал във вътрешната област на държавата и участниците в него се насочили към Плиска с намерението да извършат преврат във върховното държавно управление. Те обвинявали владетеля, че е „дал лош закон“ и е „отстъпник от бащината чест и слава“, т. е. от прабългарската езическа вяра и традиции. Княз Борис I-Михаил успял да разгроми бунтовниците. Възглавяващите ги 52-ма боляри били избити заедно с целите им родове. По-малко знатните и обикновеният народ, които също участвали в бунта, не претърпели никакво наказание.
Усложняването на положението в страната и силно изразените антивизантийски и антихристиянски настроения и действия поставили княз Борис I-Михаил и неговото най-близко обкръжение пред сериозно изпитание за избора на пътя, по който трябвало да върви. Пътят на християнската църква и религия на българска земя се оказал труден и сложен, а актът на покръстването изглеждал малко прибързан и недостатъчно обмислен ход с оглед на неговите последици. И все пак жребият бил хвърлен. Връщане назад не можело да има.
България между Рим и Цариград.
Българският църковен въпрос
Съюзът на франкската империя с папството, осъществен по времето на Карл Велики, изиграл важна роля за укрепването на християнската църква в Западна и Средна Европа. Твърде скоро римските папи насочили своите усилия за християнизирането на среднодунавските славянски племена. Не били малки и амбициите им по отношение на Балканите.
Цариградската патриаршия се стремяла да приобщи към християнството и да включи в диоцеза си племената и народите от Европейския изток и противодействала на активната мисионерска дейност на папството сред славяните. Макар да се стремяла да наложи гръцкия език като богослужебен и книжовен в държавите, които влизали в нейната орбита на влияние, тя била значително по-отстъпчива и демократична по отношение на народните езици и следвала евангелската максима: „Да хвалим Бога на всички езици!“
Съперничеството между двете основни средища на християнството в Европа — Рим и Цариград, които си оспорвали хегемонията над европейския християнски свят през втората половина на IX в., се пренесло и върху българския църковен въпрос. При създалата се твърде сложна и опасна обстановка в страната княз Борис I -Михаил се стремял (чрез използване на противоречията между двете църковни средища) да осигури независимост на България в църковно отношение и да превърне българската църква в оръдие на държавната власт, а не на някоя чужда сила.
Непосредствено след потушаването на бунта срещу покръстването княз Борис I-Михаил проводил пратеничество при римския папа Николай I (858-867) и обширен поменик от 106 въпроса за всичко, което интересувало българския владетел и приближените му относно покръстването, християнската вяра и обреди, организацията на църковния живот, християнското законодателство и т. н. Подобно пратеничество по същото време тръгнало и към двора на крал Людовик Немски (843-876). През есента на 866 г. папата заедно с многобройно духовенство начело с двама епископи проводил в България своите отговори на запитванията на българите. От немска страна също била изпратена църковна мисия, която заварила в страната папското духовенство и скоро била принудена да се завърне. Папската мисия започнала повторно покръстване на населението.
Преминаването на българите в лоното на Римската църква с острота поставило българския църковен въпрос. Пред опасността в подстъпите към Цариград да има силна и голяма държава под юрисдикцията и влиянието на папството Византия се принудила да бъде гъвкава в своите дипломатически действия, значително по-отстъпчива по отношение на предявяваните от българска страна искания. В крайна сметка въпросът за принадлежността на българския църковен диоцез към едно от двете оспорващи си го църковни средища бил разрешен през 870 г. на проведения в Цариград Осми Вселенски събор в присъствието на официални представители на всички християнски църкви. Съборът постановил България да премине под върховенството на Цариградската патриаршия, но да бъде обособена като самостоятелна архиепископия. Римското духовенство било принудено да напусне страната. На негово място дошло отново византийско духовенство начело с ръкоположения от цариградския патриарх пръв български архиепископ Йосиф.
Независимо че претърпяла поражение в двубоя с Цариград по българския църковен въпрос, Римската църква не загубила надеждата отново да възвърне България в своето лоно.
Последни години от властването на княз
Борис I-Михаил и неговото място в българската история
Установяването на „дълбокия мир“ с Византия не означавало, че външнополитическите проблеми на българската държава били решени. Опитът за покоряването на разпокъсаните сръбски племена през 880 г. се оказал неуспешен. Войската, предвождана от първородния Борисов син Владимир-Расате и дванадесет боляри, била обградена и пленена. След този несполучлив поход българският владетел сключил мир със сърбите. Не били забравени и българските интереси по Средния Дунав. През 883-885 г. българите решително се намесили на страната на Немското кралство във войната му срещу Великоморавия, чието въздигане застрашавало интересите им.
През 889 г. след 36-годишно управление княз Борис I-Михаил доброволно се оттеглил от престола и се замонашил. Ала и в манастирската килия той не преставал да проявява интерес и активност спрямо управлението на държавата. На два пъти неговите действия се оказвали решаващи за определяне тенденциите и хода на историческото развитие. Той починал на 2 май 907 г. и скоро след смъртта му бил провъзгласен за светец от новоучредената Българска църква.
Образ на княз Борис, прав, с кръст в ръка и с корона с нимб, представен върху златен фон.
Чрез целокупната си дейност княз Борис I-Михаил се очертава като един от най-големите и далновидни държавници в историята на българското средновековие. Смел и радикален реформатор, той ускорил процеса на приобщаване на българското население към християнството, съдействал за изграждането на новата институция — църквата, дал превес на славянския елемент в културното и етническото изграждане на българската общност чрез въвеждане на славянската писменост и книжнина и превърнал ранносредновековната българска култура в неделима част от европейската християнска цивилизация в нейния славяно-византийски модел. Цялата българска история носи върху себе си следите от неговата епохална историческа дейност. С право П. Мутафчиев е отсъдил: „Борис е бил ако не във всяко отношение най-великият, то безспорно най-мъдрият от всички владетели, които българите някога са имали. У никой друг измежду тях съзнанието за дълг и чувството за отговорност пред бъдещето на собствения народ не са били тъй дълбоки, както у него.“
Възникване на славянската писменост
и книжнина. Св. св. Константин-Кирил
философ и Методий
Създаването на славянската писменост и книжнина е най-забележителното културно завоевание на славяните през средните векове. Първоначално те си служели, както пише Черноризец Храбър, с „черти и резки“. След създаването на българската и другите славянски държави в тях били използвани гръцката и латинската писменост. Върху основата на съществуващите графични системи в България и други славянски страни били правени опити за създаване на славянска азбука, които се оказали несполучливи.
Изнамирането, приложението и първоначалното разпространение на славянската азбука и книжнина е дело на братята Константин-Кирил философ и Методий. Те били родени в Солун. Докато по-възрастният — Методий, отрано се отдал на военноадминистративна служба и бил назначен за управител на една славянска област на Византийската империя, Константин получил блестящо образование в прочутата Магнаурска школа в Цариград. Там той проявил изключителни дарби и привлякъл вниманието на византийските управници. През 851 г. настъпила важна промяна в живота на двамата братя — те се оттеглили в манастира „Полихрон“ на планината Олимп в Мала Азия, където в продължение на осем години „беседвали и се занимавали прилежно с книгите“. През.855 г. техните книжовни занимания довели до изнамирането на славянската азбука. С помощта на тесен кръг ученици те се заловили с превода на част от богослужебните книги от гръцки на славянски език. Когато през 862 г. при византийския император пристигнали пратеници на великоморавския княз Ростислав (846-870) с искане да му изпрати учители и наставници, които да извършват богослужението в неговата страна на славянски език, изборът паднал върху двамата братя, чиито занимания били добре известни. През 863 г. Константин философ и Методий заминали за Великоморавия. Тяхната мисия в тази страна имала плодотворни резултати: те изградили самостоятелна славянска църква и училища, обучили много ученици и подготвили славянско духовенство, увеличили обема на славянската книжнина чрез нови преводи и наложили славянския език в богослужението и в деловата писменост. Срещу тяхната дейност се опълчили привържениците на „триезичната догма“, според която християнското богослужение трябвало да се извършва само на трите „свещени езика“: гръцки, латински и еврейски. В диспут с тях, проведен във Венеция през 867 г., Константин философ риторично им отговорил: „Бог не изпраща ли дъжд еднакво на всички? Също тъй и слънцето не свети ли еднакво на всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате, щото всички други народи и племена да бъдат слепи и глухи?“
Във връзка с възникналите спорове и необходимостта да получат благословия за дейността си двамата братя били извикани в Рим, където новият папа Адриан II (867-872) осветил славянските книги и богослужение. На 14 февруари 869 г. Константин философ, който приел монашески обет и името Кирил, междувременно починал и бил погребан в църквата „Сан Клементе“.
След Кириловата смърт Методий се установил при княза на панонските славяни Коцел (861-872), по чиято молба папата скоро го ръкоположил за епископ на цяла Панония.Това не се понравило на немското духовенство, което започнало да сипе хули и клевети срещу славянския първопросветител, и той бил заточен в продължение на две години и половина в манастир. За да защити престижа на Римската църква и да укрепи нейното влияние сред славяните, папа Йоан VIII (872-882) наредил да освободят Методий и го ръкоположил за архиепископ на Великоморавия със средище Велеград (874). Повторното отиване на Методий в страната било отбелязано с възход на славянското богослужение, обучение и книжнина. Самият той, подпомаган от своите ученици, се отдал на усилена книжовна и преводаческа дейност. Уморен от непрекъснати борби, труд и мъки, Методий починал на 6 април 885 г. За свой приемник измежду многобройните си ученици (те наброявали повече от 200 души) той избрал Горазд. Това бил и краят на велико-моравската мисия в създаването и разпространението на славянската просвета и книжовност.
Изображение на Кирил и Методий в Менология на Василий II – ХI в.
Гробът на св. Константин-Кирил Философ в църквата ”Сан Клементе”, Рим
Кирило-Методиевите ученици в България
За немското духовенство Методиевата смърт била сякаш знак за разправа с делото на славянските първопросветители и най-вече с техните ученици. Постепенно славянският език бил забранен в богослужението, а славянското духовенство — отстранено от църквата. Наклеветени, че кроят бунт срещу новия великоморавски княз Светополк, по-младите Кирило-Методиеви ученици били продадени в робство във Венеция. Особено жестоко било отношението към учениците от най-близкото обкръжение на двамата братя. Заедно с мнозина други те били хвърлени в затвора и подложени на мъчения. Оцелелите, сред които се откроявали Климент, Наум и Ангеларий, били прогонени извън пределите на Великоморавия. През 886 г. те се отправили към България — единствената славянска страна, в която можели да намерят не само убежище, но и условия за продължаване на своята дейност. В лицето на княз Борис I-Михаил пристигналите в България ученици на братята Кирил и Методий намерили истинския и достоен покровител на славянската книжовност. Те били приети от него в Плиска с голяма почит. През същата година от Цариград пристигнали и част от онези ученици на славянските първопросветители, които, продадени като роби във Венеция, случайно били откупени и спасени от пратеник на византийския император.
В хода на продължителните разговори на славянските духовници и учители с българския владетел и приближените му боляри се оформил план да бъдат създадени две основни средища за обучение на духовенство и за просветнокнижовна дейност на славянски език: едното в областта Кутмичевица (дн. в Македония) с център Охрид, а другото — в Североизточна България с център Плиска. За поле на Климентовата дейност била определена Кутмичевица. За да я улесни, княз Борис I-Михаил въвел някои промени в управлението на областта и издал разпореждания към населението й, а на Климент били предоставени три болярски къщи за училища и местопребиваване.
Делото на св. Климент Охридски и св. Наум
В определената му област Климент разгърнал широка проповедническа и книжовно-просветителска дейност, която имала значение както за цяла България, така и за останалите славянски страни. За седем години той обучил 3500 ученици, повечето от които станали духовници. Покрай грижите за подготовка на църковен клир и книжовници Климент намирал време и за книжовен труд и уредба на българската църква.
През 893 г. Климент бил ръкоположен за епископ и църковен надзорник на „третия дял на Българското царство“. Извършил изключителни дела за развитието на славянската книжовност и за духовното прераждане на българския народ, Климент Охридски починал на 27 юли 916 г. и бил погребан в църквата на основания от него манастир „Св. Панталеймон“ в Охрид. Скоро след това бил провъзгласен за светец и чудотворец.
Наум разгърнал дейността си в Плиска и Североизточна България. Първоначално извършвал главно църковнопроповедническа дейност. С подкрепата на княза Наум създал в манастира край Голямата базилика в Плиска книжовно средище и училище, където ръководел преписването и размножаването на основните богослужебни книги.
Под неговото ръководство и напътствия в усилената духовна дейност участвали такива изтъкнати черковници и книжовници като Йоан Екзарх и Константин Преславски. В кипящия книжовен живот на българската столица се включил и завърналият се от Цариград високообразован син на княз Борис — Симеон. Успоредно с просветителската и мисионерската дейност Наум се посветил и на книжовно творчество. Негови произведения поставили основите на славянската и българската църковна химнография. Заради неуморната си работа в този дял на България той бил наречен от своите житиеписци „мизийски светилник“. Когато Климент бил ръкоположен за епископ (893), Наум също заминал за Охрид, за да просвещава, учителства и ръководи книжовността вместо него. Средище на дейността му станал основаният от него със съдействието на княз Борис и сина му Симеон манастир край Охридското езеро, запазен и до днес и носещ неговото име „Св. Наум“. Там известният български книжовник и просветител починал на 23 декември 910 г. Упоменаване на Климент Охридски в евангелски месецослов
Историческо значение на Кирило-Методиевото дело
Идването на учениците на славянските първоапостоли и просветители св. св. Кирил и Методий в България съвпадало с времето на радикално религиозно и културно обновление на българското общество. Забележителните постижения на разностранната им дейност обуславят нейното историческо значение. Преди всичко те развили голяма мисионерска активност за разпространение, осмисляне и възприемане на християнството на говорения от по-голямата част от българското население славянски език. Положили основите на системното обучение на грамотност и църковно служене, на българското образование и училище. Успели да реформират създадената глаголическа графична система и наложили като азбука кирилицата, използвана от много народи и до днес (в Сърбия, Русия, Украйна, Беларус, Монголия и др.). Благодарение на техните усилия се обогатила, размножила и широко разпространила славянската книжнина. Системното черкуване на славянски език положило трайните основи на българската християнска култура и религиозност, в която вярванията и обредността на новата религия своеобразно се преплели с остатъците от езическите вярвания и култове. Така били създадени устоите на българската духовна култура, която представлява сърцевината и обуславя трайността на българското историческо развитие през вековете. Проповедническата, просветителската, църковно-организационната, книжовната и реформаторската дейност на Кирило-Методиевите ученици и техните последователи в България в края на IX- началото на X в. имала изключително важно значение не само за нейното културно развитие, но и за това на всички славянски народи. България се превърнала в основно и негаснещо огнище на славянската писменост и книжнина, в първия истински духовен вожд на славянския свят. Чрез жизнения им подвиг и сътвореното от тях на българска земя се отваряли широко дверите за приобщаване на славянството към европейската християнска цивилизация.
Тази дейност изиграла решаваща роля за формиране и определяне на славянския облик и езикова принадлежност на българската средновековна народност и култура. Ако налагането на християнството било силен удар върху прабългарската аристокрация и нейните позиции в управлението на държавата, то въвеждането на славянската писменост и богослужение предопределили окончателния залез на прабългарския етнически елемент.
Делото на Константин-Кирил и Методий и техните ученици в славянските страни, но най-вече в България е огромен принос в изграждането и развитието на славянската и европейската средновековна култура. Култът към двамата славянски първоапостоли и просветители бил установен в Българската църква от техните ученици. За това свидетелства упоменаването в един от най-ранните старобългарски глаголически книжовни паметници — Асеманиевото евангелие (X в.). Култът към св. св. Кирил и Методий е всъщност и най-трайният в цялата българска история. През 1985 г. папа Йоан-Павел II ги обяви с енциклика за покровители на Европа.
Св.св. Кирил и Методий. Автор Станислав Доспевски. Пазарджик. Църквата „Св. Богородица „, 1860 г.
НАУМ (Охридски) (830-23 XII. 910)
Книжовник и висш духовник, един от петимата ученици на братята Кирил и Методий. Биографичните данни за живота и дейността му са твърде оскъдни. От Пространното житие на Кирил и Методий научаваме, че участвал в тяхната великоморавска мисия и че в края на 867 или началото на 868 бил един от тримата техни ученици, които били ръкоположени за свещеници в Рим. След смъртта на Кирил придружавал Методий в Панония и Великоморавия. През 885 пристигнал в България. Отначало се установил в Плиска и се изявил като организатор на църковния и просветния живот в столицата и нейните околности. След ръкополагането на Климент Охридски (893) за епископ Н. продължил неговата дейност в Югозападна България. Предполага се, че е работил в манастира „Св. Пантелеймон“ край Охрид. През 905 издигнал манастир на Охридското езеро, който днес носи неговото име. След смъртта му бил канонизиран за светец. Като книжовник Н. има големи заслуги за създаването и процъфтяването на Преславската книжовна школа и Охридската книжовна школа.
Етно-политическите промени, които настъпили в края на VI-началото на VII в., създали сложна и напрегната обстановка в Европейския югоизток. Византийската империя изживявала тежка криза, търпяла големи териториални загуби и правела мъчителни опити да промени своята военноадминистративна провинциална организация, за да се приспособи към новите условия. Ислямският Арабски халифат проникнал в малоазийските й владения и се насочил към завладяване на Цариград. Аварският хаганат се опитвал да задържи и укрепи властта си над славянските и номадските племена в Средна Европа и в Балканския северозапад. Хазарският хаганат наложил господството си в степните пространства между реките Кубан и Днепър, някогашно владение на прабългарите, и се стремял да проникне към Долния Дунав. Балканският полуостров се оказал арена на съперничество между различни политически и етнически сили, а столицата на Византия магнетично привличала към себе си целия варварски свят.
Напредъкът в социално-икономическото развитие на югоизточните славяни след заселването довел до промени в политическата им организация. Още в края на VI в. сред тях се появили по-големи обединения, които включвали няколко племена.
В борбата за отхвърляне на аварското владичество славяните, които обитавали земите на север от Дунав, създали военно-племенен съюз начело с княз Добрита. През първите десетилетия на VII в. славянските племена в Македония — драгувити, сагудати, велегезити, берзити и др. – образували ново военно-племенно обединение, възглавено от княз Хацон. Малко по-късно негов предводител станал Пребънд. Тези две обединения целели преди всичко завладяването на Солун, който бил обсаждан многократно. Военно-племенен съюз създали също северите и „седемте славянски племена“ в земите на север от Балкана, за да противостоят на авари и византийци.
Тези славянски военно-племенни съюзи имали временен характер. Те възниквали във връзка с някоя голяма военна акция или при заплаха от завладяване, а след това лесно се разпадали.
Не дълготрайността им се дължала както на противоречията между отделни племенни вождове и липсата на устойчиви елементи на организация, така и на силния натиск от страна на Аварския хаганат и на Византийската империя, които с всички средства насърчавали разединението на славянските племена.
Прабългарите начело с хан Аспарух, поселили се в Дунавската делта и на север от нея, безпокоели с непрекъснати нападения византийската област Малка Скития (дн. Добруджа) и пречели на империята да установи трайно властта си над славяните. Създала се реална възможност за тяхното съюзяване със северите и „седемте славянски племена“. Възползвайки се от арабската обсада на Цариград, със своята конница те достигнали до стените му (678). След като отминала опасността, Византия решила да накаже прабългарската дързост. През 680 г. император Константин IV Брадати (668-685) организирал голям поход по суша и по море: една армия през Тракия и старопланинските проходи се отправила срещу северите и „седемте славянски племена“, а друга начело с императора на кораби отплавала към Дунавската делта. Като видели огромната византийска войска, те се отказали от сражение, оттеглили се в укрепленията си в Онгъла и взели мерки за продължителна отбрана. В продължение на няколко дни по неизвестни причини византийците не посмели да предприемат настъпление. Междувременно Константин IV отплавал с пет кораба към Месемврия заедно със своята свита под предлог да лекува болките в крака си, а подир това се завърнал в Цариград, където участвал в свикания Вселенски църковен събор. Воденето на войната срещу прабългарите било поверено на стратезите (военачалниците), на които императорът заповядал да водят активни бойни действия. Вестта за внезапното му отплаване се разпространила сред армията и всяла уплаха в редиците й. Понесла се мълвата, че той избягал, за да снеме от себе си отговорността от евентуално поражение. Някои византийски войници в безредие се отправили към закотвените кораби. Тогава, както съобщава патриарх Никифор (VIII—нач. на IX в.), прабългарите излезли от своите укрепления и се нахвърлили срещу дезорганизирания противник: част от византийците „станали храна на техните мечове, мнозина били наранени и пленени, а само малцина се отървали с бягство“. В преследването на панически бягащата византийска армия прабългарската конница преминала р. Дунав, навлязла в Добруджа и достигнала до Одесос. Победата над византийците в битката при Онгъла и настаняването на прабългарите в непосредствено съседство със славянските племена белязали началната история на Българското ханство на Долния Дунав. Хан Аспарух сключил договор със славянските князе. „Седемте славянски племена“ поели защитата на западната граница срещу Аварския хаганат, северите, които живеели край проходите на Източна Стара планина — тяхната отбрана срещу Византия, а прабългарите — защитата на цялата територия на страната откъм морето и р. Дунав срещу Хазарския хаганат. Близостта на славянското селище Плиска до проходите и разположението му в степно пространство предопределили впоследствие неговия избор за резиденция на прабългарския хан.
Създаденото военнополитическо обединение носело белезите на конфедерация, в която господстващо положение имали прабългарският хан и прабългарската аристокрация, а славянските племена и техните князе запазили относителна самостоятелност.
Така появата на Българското ханство в Балкан ския североизток била обусловена от необходимостта прабългарите и славяните да се сплотят пред многостранна външна опасност — византийска, аварска и хазарска.
Скоро след това основателят на обединението хан Аспарух извършил с войската си набези в Източна Тракия. Византийският император според израза на Теофан Изповедник (VII-VII в.) „за срам на ромеите и заради многото ни грехове“ се принудил да сключи мирен договор: признати били създаденото обединение и неговата територия, а империята се задължила да изплаща ежегоден данък. Този договор се смята като акт на юридическо признаване на Българското ханство на Долния Дунав. Неговото име България за пръв път се споменава на заседанието на Шестия Вселенски църковен събор в Цариград от 9 август 681 г.
Няколко години след това от гнета на Аварския хаганат било освободено и живеещото по долината на р. Тимок славянско племе тимочани, което също било включено в пределите на ханството. Византия била твърде много заета с отбраната си на изток, където напирали арабите, затова спазвала сключения с Аспарух договор за мир и не безпокояла славянобългарската държава. Намерението на новия византийски император Юстиниан II да воюва със славенобългарите не се осъществило. От своя страна и военно-племенната аристокрация в славянобългарската държава се стремяла да не нарушава мира, за да може спокойно да утвърди извършеното дело по създаването на държавата.
Тимочани
Славянско племе, населявало долината на р. Тимок. Предполага се, че е влизало в състава на Седемте славянски племена и е участвало в образуването на българската държава през втората половина на VII в. В началото на IX в. се поддават на интригите на франките и правят опит да се откъснат от българската държава, но след приключването на българо-франкските войни от 827 и 829 отново остават в пределите на България.
СЪЗДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА
Из „Хронография“ на Теофан Изповедник (ок. 760-818) — византийски летописец
„Конниците обаче разпространили слуха, че императорът бяга, и обзети от страх, се отдали също на бягство, без някой да ги преследва. А българите, като видели това, започнали да ги преследват подире им и повечето погубили с меч,а мнозина наранили. И като ги преследвали чак до Дунава, преминали го и дошли в т. нар. Варна,близо до Одесос, и до тамошната земя. Като видели, че мястото е много сигурно — отзад поради реката Дунав, отпред и отстрани поради теснините и Понтийско море, и след като покорили измежду намиращите се племена т. нар. седем племена, поселили северите от предната клисура на Верегава (вероятно Рижкия проход) към източните части, а от юг и запад до Авария останалите седем племена, които плащали данък. И тъй, след като се разширили в тези места, възгордели се и започнали да нападат и да поробват крепостите и земите,които били под ромейска власт. Принуден от това, императорът сключил мир с тях, като се съгласил да им плаща годишен данък за срам на ромеите и заради многото ни грехове. Защото чудно бе за близки и далечни да слушат, че този, който е направил свои данъкоплатци всички — на изток и на запад, на север и на юг,— да бъде победен от този мръсен и новопоявил се народ.“
Но през 688 г. Византийската империя нарушила сключения договор и нападнала както ханството, така и славянските племена в Македония. Войската на хан Аспарух разгромила византийците, а техният император успял да се спаси с бягство.
И на 701 г. Аспарух загива в битка срещу хазарите на север от дунавските устия.
След Аспаруховата гибел управлението преминало в ръцете на хан Тервел (701-718), който също бил от прабългарския род Дуло. Той успял да укрепи вътрешно държавата и да издигне нейната политическа роля и значение, да я направи известна в цяла Европа.
Междуособиците, които избухнали във Византия в началото на VIII в., дали възможност на Тервел да извлече големи изгоди за държавата си. Той се намесил в тях като взел страната на сваления от престола Юстиниан. С петнайсетхилядна войска от славяни и прабългари хан Тервел се явил пред стените на Цариград и спомогнал за възстановяването на Юстиниан на императорския престол. За тази услуга той и войниците му били богато наградени от императора. Това събитие било широко отразено във византийските и западните летописи. За отплата хан Тервел получил титлата кесар (втора по значимост във Византия след императорската и дадена за пръв път на чужд владетел) и областта Загоре (между Източна Стара планина и Странджа). Това било първото териториално разширение на Българското ханство на юг от Балкана. По заповед на византийския император на цариградския хиподрум била поставена статуя на българския владетел. Самият хан Тервел в чест на удържаната победа наредил да бъде изсечен прочутият релеф на Мадарския конник, който символизира триумфа му над Византия, отразен и в текста на най-ранния надпис към него. Бил увеличен и определеният през 681 данък, плащан от Византия на българската държава. През 708 византийският император нарушил договора и предприел поход, но при Анхиало (дн. Поморие) войските му били разгромени. През 711 Юстиниан II отново потърсил помощта на Тервел, за да си възвърне престола. Този път нахлуването на българските войски във Византийска Тракия не могло да помогне на василевса. Възползвайки се от междуособиците във Византия, Тервел изпратил през 712-715 в Тракия войски, които достигнали до Цариград. През 716;т. император Теодосий III (715-717) бил принуден да сключи мирен договор с българите при следните условия: уточнена била границата между двете държави, която на юг стигала до крепостта Милеона (дн. с. Ябълково, Хасковско), р. Марица и Странджа; империята се задължавала да изплаща ежегоден данък в скъпи копринени дрехи и червени кожи на стойност 30 литри злато; двете страни трябвало взаимно да си предават политическите бегълци. Уредени били и търговските отношения между двете държави — стоките, които не били снабдени с печати, щели да бъдат конфискувани. Това е първият договор в европейската средновековна история, който регламентирал междудържавни търговски отношения.
Една година след това арабите обсадили Цариград по суша и по море. Византийската империя изглеждала пред гибел. Победоносният ислям заплашвал Балканите със завладяване, подобно на онова, извършено на Иберийския полуостров. В най-решителния и съдбоносен момент българската войска оказала помощ на византийците, нанесла няколко поражения на многобройната арабска армия и я принудила да се изтегли от европейските предели. В решителната битка през август 718 г. българската войска избива 22 000 араби. С право е наречена от един френски историк „забележителна дата в световната история“, тъй като тогава била възпряна арабската експанзия към вътрешността на Балканите и Европа.
Участието на българите в отблъскването на арабската обсада на Цариград е най-широко отразеното събитие от нашата история в средновековната историопис. Неговият съвременник Беда Преподобни, един от забележителните западни богослови, го отбелязал в своята „Голяма хроника“ като важно събитие.
След полувековно управление на хановете, които произхождали от Аспаруховия род Дуло, начело на държавата застанал хан Кормисош (739-756) от рода Вокил.Тази династична промяна била обусловена от изострените борби за престола между знатните прабългарски родове.
Към средата на VIII в. Византийската империя укрепила своето вътрешно положение и постигнала успехи във войните си срещу арабите в Мала Азия. Император Константин V Копроним (741-775) си поставил за цел да унищожи Българското ханство и да превърне неговата територия отново в част от Византия. В продължение на 20 години (от 755 до 775) той организирал девет похода срещу България, но не могъл да осъществи заветната мечта на империята. Временните византийски успехи във войните срещу Българското ханство задълбочавали обхваналата го вече и без това вътрешнополитическа криза. На ханския престол за петнадесетина години се изредили представители на различни прабългарски родове. Някои от тях били убити от противниците си, а други — принудени да потърсят убежище във Византия. В хода на жестоките и кървави междуособици в страната се очертали две групировки: едната била склонна към съглашение с Византия и проявявала готовност да постави ханството под нейна власт, а другата защитавала с всички сили и средства неговата държавна независимост. Тази независимост била твърдо отстоявана и от влизащите в пределите на ханството славянски племена. В отбраната на старопланинските проходи особено се отличил князът на племето севери Славун. Както пише П. Мутафчиев, ако Балканът бил „щит и закрилник“ на ханството през първия век от неговото съществуване на Балканския полуостров, то славяните били „стражата на Балкана“, която винаги била готова да се възправи срещу византийския нашественик.
След продължителна отбранителна политика България отново преминала в настъпление едва при хан Телериг (768-777). През 774 г. той изпратил 12-хилядна войска в Македония, за да подпомогне славянското племе берзити. С този ход била продължена външнополитическата линия на ханството, наложена от основателя му хан Аспарух — приобщаване и сплотяване на славяните за борба срещу Византия. За да неутрализира провизантийската група сред българската аристокрация, която постоянно извършвала шпионска дейност в полза на империята, хан Телеригс хитър ход успял да получи от императора списъка на неговите агенти в България и заповядал да бъдат избити.
Като узнал за това, Константин V от гняв „изскубал много от побелелите си коси“. Незабавно организирал поход срещу България, по време на който заболял от треска и умрял. Неговата смърт била сякаш предзнаменование за възтържествуването на България.
Малко по-късно поради интригите на политическите си противници хан Телериг бил принуден да потърси убежище в Цариград, където бил приет радушно, покръстил се, придобил християнското име Теофилакт и получил титлата патриций. Историята с неговите предшественици на ханския престол се повтаряла. По ирония на съдбата спасителят на ханството бил принуден да стане предател.
Вътрешните междуособици стихнали окончателно при хан Кардам (777-802). Той активизирал българската външна политика по отношение на славянските племена в Македония. През 789 г. българска войска проникнала по долината на р. Струма и унищожила разположената там на стан византийска армия. Византийският контраудар в Тракия претърпял неуспех: в битката при крепостта Маркели (дн. Карнобат) армията, предвождана лично от император Константин VI (780-797), била разгромена, пленени били обозът й, императорската шатра със съкровището и цялата й прислуга. По силата на сключения скоро след това мирен договор между двете държави (791) империята се задължила отново да изплаща ежегоден данък на българския хан.
Заселването на Аспаруховите прабългари в Долния Дунав и на Куберовите прабългари в Македония съществено променило хода на събитията на Балканския полуостров. Създаденото върху византийска територия, в преддверието на Цариград Българско ханство било обречено на непрекъснати стълкновения с Византия, за да се съхрани и заздрави своите позиции в една винаги оспорвана земя.
Обн., ДВ, бр. 284 от 6.12.1947 г., изм., Изв., бр. 89 от 7.11.1961 г., ДВ, бр. 97 от 10.12.1965 г., изм. и доп., бр. 89 от 19.11.1969 г., отм., бр. 39 от 18.05.1971 г.
Глава I
Народна Република България
Член 1
България е Народна Република с представително управление, създадена и утвърдена в резултат на героичните борби на българския народ против монархо-фашистката диктатура и на победоносното народно въстание на 9 септември 1944 г.
Член 2
В Народната Република България цялата власт произтича от народа и принадлежи на народа.
Тази власт се осъществява чрез свободно избрани представителни органи и чрез допитване до народа.
Всички представителни органи на държавната власт се избират от гражданите въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.
Член 3
Избиратели и избираеми са всички граждани на Народната Република, навършили осемнадесетгодишна възраст, без разлика на пол, народност, раса, вероизповедание, образование, занятие, обществено положение и имотно състояние, с изключение на поставените под запрещение и лишените с присъда от граждански и политически права.
Военнослужащите в редовете на българската народна войска се ползуват с право да избират и да бъдат избирани наравно със всички останали граждани.
Член 4
Представителите на народа във всички представителни органи са отговорни пред избирателите. Избраниците могат да бъдат отзовавани и преди срока, за който са избрани.
Начинът за произвеждане на избори, както и редът за отзоваване на народните избраници се уреждат от закона.
Член 5
Народната Република България се управлява точно според Конституцията и законите на страната.
Глава II
Обществено-стопанско устройство
Член 6
Средствата за производство в Народната Република България принадлежат на държавата (общонароден имот), на кооперациите или на частните физически или юридически лица.
Член 7
Всички рудни и други природни богатства в недрата на земята, горите, водите, включително минералните и лековитите, изворите на естествена сила, железопътните и въздушните съобщения, пощите, телеграфът, телефонът и радиоразпръскването са държавна, т. е. общонародна собственост.
Особен закон ще уреди използуването на горите от населението.
Член 8
Общонародната собственост е главната опора на държавата в развитието на народното стопанство и се ползува с особена закрила.
Държавата може да стопанисва сама или да отстъпи другиму стопанисването на средствата за производство, намиращи се в нейни ръце.
Член 9
Държавата подпомага и насърчава кооперативните сдружения.
Член 10
Частната собственост и нейното наследяване, както и частният почин в стопанството се признават и защищават от закона.
Придобитата чрез труд и спестовност частна собственост и нейното наследяване се ползуват с особена закрила.
Никой не може да упражнява правото на собственост във вреда на обществения интерес.
Частните монополни съглашения и сдружения, като картели, тръстове и концерни, се забраняват.
Частната собственост може да бъде ограничена или отчуждена принудително само за държавна или обществена полза срещу справедливо обезщетение.
Държавата може да национализира напълно или частично известни клонове или отделни предприятия от промишлеността, размяната, транспорта и кредита. Обезщетението се определя със закона за национализирането.
Член 11
Земята принадлежи на тези, които я обработват.
Законът определя размера на земята, която частни лица могат да притежават, както и случаите, когато неземеделци могат да притежават обработваема земя. Не се допущат крупни земевладения в частни ръце.
Трудовите кооперативни земеделски стопанства се насърчават и подпомагат от държавата и се ползуват с особената й закрила.
Държавата може да организира държавни земеделски стопанства.
Член 12
Държавата насочва с държавен народостопански план държавната, кооперативната и частната стопанска дейност с оглед на най-целесъобразното развитие на народното стопанство и повдигане на народното благосъстояние.
При изготвяне и провеждане на държавния народостопански план държавата се ползува от активното сътрудничество на професионалните, стопанските и обществените сдружения и институти.
Член 13
Външната и вътрешната търговия се направляват и контролират от държавата.
Може да бъде въведено изключително право за държавата да произвежда и търгува с предмети, които имат съществено значение за народното стопанство и за нуждите на народа.
Член 14
Трудът се признава за основен обществено-стопански фактор и държавата полага всестранни грижи за него.
Държавата подпомага непосредствено трудещите се – работници, земеделци, занаятчии и хора на умствения труд – със своята обща стопанска и социална политика, евтин кредит, данъчна система и кооперативно сдружаване.
За всестранното подобряване живота на трудещите се, държавата насърчава техните сдружения, творческа инициатива и самодейност.
Глава III
Върховни органи на държавната власт
Член 15
Народното събрание е върховен орган на държавната власт.
В рамките на Конституцията то е носител на държавната власт във всичката й пълнота, доколкото отделни функции не влизат, по силата на Конституцията, в компетентността на другите подчинени нему органи на държавната власт и на държавното управление.
Член 16
Народното събрание е единственият законодателен орган на Народната Република България.
Член 17
Народното събрание:
1. Избира Президиума на Народното събрание.
2. Съставя Правителството на Народната Република.
3. Изменява Конституцията.
4. Решава откриването на нови министерства, както и закриването, сливането или преименуването на някои от съществуващите.
5. Решава въпросите за отстъпване, заменяване или увеличаване територията на Народната Република.
6. Гласува държавния народостопански план.
7. Гласува бюджета на държавата, закона за сключване на бюджетното упражнение, определя данните и реда на събирането им.
8. Решава национализирането на стопански предприятия и въвеждането на държавни монополи.
9. Решава въпросите за война и мир.
10. Решава произвеждането на допитване до народа.
11. Дава амнистия.
Член 18
Народното събрание се избира за четири години.
(Ал. 2, изм. – Изв., бр. 89 от 1961 г., ДВ, бр. 97 от 1965 г.) То се състои от народни представители, избрани от народа по един на двадесет хиляди жители.
Член 19
(Изм. – Изв., бр. 89 от 1961 г.)
Народното събрание се свиква на сесии от Президиума на Народното събрание най-малко два пъти през годината.
То може да бъде свикано и по искане най-малко на една пета от народните представители.
Новоизбраното Народно събрание се свиква на сесия най-късно два месеца след деня на изборите.
Член 20
Веднага след откриването Народното събрание, под председателството на най-стария народен представител, избира из средата си бюро в състав: председател и трима подпредседатели.
Председателят, а в негово отсъствие подпредседателите ръководят заседанията на Народното събрание въз основа на Правилник за вътрешния ред, изработен от Народното събрание.
Народното събрание избира и нужното число секретари и квестори по начин, представен в правилника.
Член 21
Народните представители полагат следната клетва:
„Кълна се в името на народа и на Народна Република България, че ще им служа предано и всеотдайно, че ще пазя свято и ненарушимо Конституцията, че в своята дейност като народен представител ще имам пред очи само общонародните и държавните интереси и ще положа всички усилия за защита на свободата и независимостта на родината. Заклех се.“
Член 22
Веднага след конституирането си Народното събрание избира комисия по проверка на изборите, която най-късно в тримесечен срок докладва за утвърждаване или неутвърждаване избора на всеки народен представител поотделно.
Член 23
Законодателната инициатива принадлежи на правителството и на народните представители.
Народните представители могат да внасят законопроекти, ако те са подписани поне от една пета от общия брой на народните представители.
Член 24
След като бъде приет от Народното събрание, законът се подписва от председателя и секретаря на Президиума на Народното събрание и се обнародва в „Държавен вестник“.
Законът влиза в сила три дни след обнародването му, освен ако в самия закон е определен друг срок.
Член 25
Само Народното събрание има право да решава дали са спазени всички изисквани от Конституцията условия за издаване на един закон и дали той не противоречи на Конституцията.
Член 26
Народното събрание може да заседава, ако присъстват повече от половината от всички народни представители; то взема решения с обикновено мнозинство от присъствуващите народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство.
Член 27
Заседанията на Народното събрание са публични, освен когато то реши, че важни държавни интереси налагат заседанието да бъде тайно.
Член 28
Народното събрание може да прави анкети и проучвания чрез особени комисии по всички въпроси.
Всички органи на властта и частни лица са длъжни да дават сведения и да представят исканите от анкетните комисии документи.
Член 29
Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване, освен за тежки престъпления, и то със съгласието на Народното събрание, а ако то не заседава – със съгласието на Президиума на Народното събрание. Такова разрешение не се иска в случаите на заварено тежко престъпно деяние, в които случаи само се известява незабавно Президиумът на Народното събрание.
Народните представители не отговарят наказателно за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание.
Член 30
Народното събрание се разпуща с изтичане на пълномощията му или по-рано, ако то самото реши това.
(Ал. 2, доп. – ДВ, бр. 89 от 1969 г.) В случай на война или на други извънредни обстоятелства Народното събрание може да продължи пълномощията си за времето, докато трае това положение. То може да продължи пълномощията си за срок до една година и по други важни причини.
Разпуснатото вече Народно събрание може да бъде свикано наново от Президиума на Народното събрание и пълномощията му – продължени в случай на война или на други извънредни обстоятелства.
Член 31
Най-късно три месеца след разпущането на Народното събрание се произвеждат избори за ново Народно събрание.
Член 32
Народните представители получават определено от Народното събрание възнаграждение.
Член 33
Народното събрание избира с мнозинство от повече от половината от всички народни представители, Президиум на Народното събрание в състав: председател, двама подпредседатели, секретар и петнадесет члена.
Член 34
Президиумът на Народното събрание отговаря пред Народното събрание за цялата си дейност.
Народното събрание може във всеки момент да сменява Президиума или отделни негови членове.
Член 35
Президиумът на Народното събрание върши следната работа:
1. Свиква Народното събрание.
2. Насрочва избори за Народното събрание.
3. Обнародва гласуваните от Народното събрание закони.
4. Дава задължителни за всички тълкувания на законите.
5. Издава укази.
6. Упражнява правото на помилване.
7. Учредява ордени и почетни звания и награждава с тях.
8. Представлява Народната Република в международните й отношения; назначава и отзовава, по предложение на Правителството, дипломатически и консулски представители в чуждите страни и приема акредитираните към него чужди представители.
9. Ратифицира и денонсира сключените от Правителството международни договори.
10. Когато Народното събрание не заседава, обявява, по предложение на Правителството, положение не война в случай на въоръжено нападение срещу Народната Република и в случай на нужда от неотложно изпълнение на международни задължения за взаимна отбрана срещу агресия; в такъв случай Президиумът свиква веднага Народното събрание, за да се произнесе по тази мярка.
11. Обявява, по предложение на Правителството, обща и частична мобилизация и военно положение.
12. Когато Народното събрание не заседава, по предложение на председателя на Министерския съвет освобождава от длъжност и назначава отделни членове на Правителството; тази своя мярка Президиумът е длъжен да внесе в Народното събрание за утвърждение в най-близката му сесия.
13. Отменява постановленията и разпорежданията на Правителството, ако те не съответствуват на Конституцията и на законите.
14. Насрочва допитване до народа въз основа на решение на Народното събрание.
15. Назначава и уволнява, по предложение на Правителството, висшия команден състав на въоръжените сили на Народната Република.
16. Назначава и уволнява, по предложение на Правителството, главнокомандуващия на въоръжените сили.
17. Опрощава несъбираеми вземания.
18. Решава въпросите, с които бъде натоварен от Народното събрание.
19. Извършва всички действия, които със закон му бъдат възложени.
Член 36
Указите на Президиума на Народното събрание се подписват от председателя и секретаря му.
Член 37
След като изтекат пълномощията на Народното събрание или в случай че то се разпусне предсрочно, Президиумът, който то е избрало, продължава да изпълнява длъжностите си, докато новоизбраното Народно събрание избере нов Президиум.
Глава IV
Органи на държавното управление
Член 38
Върховен изпълнителен и разпоредителен орган на държавната власт в Народната Република България е Правителството (Министерският съвет).
Член 39
Правителството се състои от:
председателя на Министерския съвет,
подпредседатели на Министерския съвет,
председателя на Държавната планова комисия,
председателя на Комисията за държавен контрол,
министрите и
председателя на Комитета за наука, изкуство и култура.
Председателят и подпредседателите на Министерския съвет могат да възглавяват някое министерство, а така също Държавната планова комисия, Комисията за държавен контрол или Комитета за наука, изкуство и култура, или пък да бъдат без портфейл.
Министерствата са:
1. Министерство на външните работи
2. Министерство на вътрешните работи
3. Министерство на народната просвета
4. Министерство на финансите
5. Министерство на правосъдието
6. Министерство на народната отбрана
7. Министерство на търговията и продоволствието
8. Министерство на земеделието и горите
9. Министерство на строежите и пътищата
10. Министерство на комуналното стопанство и благоустройството
11. Министерство на железопътните, автомобилните и водните съобщения
12. Министерство на пощите, телеграфите и телефоните
13. Министерство на индустрията и занаятите
14. Министерство на електрификацията и мелиорациите
15. Министерство на мините и подземните богатства
16. Министерство на народното здраве
17. Министерство на труда и социалните грижи.
Народното събрание, с мнозинство от повече от половината от всички народни представители, може да открива нови министерства, както и да закрива, слива или преименува някои от съществуващите.
Президиумът на Народното събрание може, по предложение на Правителството, да назначава помощник-министри към различните министерства.
Чаен 40
Народното събрание избира и освобождава от длъжност Правителството и отделни негови членове.
Правителството отговаря и дава отчет за дейността си пред Народното събрание. Когато Народното събрание не заседава, Правителството отговаря и дава отчет пред Президиума на Народното събрание.
Член 41
Членовете на Правителството полагат пред Народното събрание следната клетва:
„Кълна се в името на народа и на Народната Република България, че ще им служа предано и всеотдайно, че в своята дейност като член на Правителството ще имам пред очи само общонародните и държавните интереси, че ще спазвам строго Конституцията и законите на Народната Република и ще положа всички усилия за защита на свободата и независимостта на Народната Република България. Заклех се.“
Член 42
Членове на Правителството могат да бъдат и лица, които не са народни представители.
Член 43
Правителството ръководи държавното управление, като обединява и съгласува работата на отделните министерства, на Държавната планова комисия, на Комисията за държавен контрол и на Комитета за наука, изкуство и култура; взема мерки за осъществяване на държавния народостопански план и на държавния бюджет, както и за осигуряване на обществения ред, за защита на държавните интереси и за закрила на правата на гражданите; то осъществява общото ръководство на външната политика на Народната Република България и общото ръководство на народната отбрана, а така също бди за изпълнение на законите и на различните актове на управлението.
Отделните членове на Правителството ръководят съответните си ресори в рамките и въз основа на общата политика и на общите директиви на Министерския съвет.
Министерският съвет може да вземе под свое непосредствено ръководство известни клонове на управлението, като за целта образува комисии, комитети, съвети, главни дирекции, дирекции, управления и служби, подчинени направо нему.
Член 44
Всеки народен представител има право да отправя питания и запитвания до Правителството и членовете му.
Последните са длъжни да дадат отговор на питанията в срока, предвиден в правилника за вътрешния ред, а на запитванията – когато бъдат поставени на дневен ред.
Член 45
Членовете на Правителството отговарят наказателно за нарушаване на Конституцията и на законите и за всяко престъпно деяние, извършено от тях при изпълнение на длъжностите им.
Те отговарят граждански за причинените от тях вреди на държавата и на гражданите с противозаконните си действия.
Особен закон урежда по-подробно правилата за отговорностите на членовете на Правителството, както и реда на съденето им.
Член 46
Длъжностните лица дават клетва за верност на Народната Република.
Те отговарят дисциплинарно, наказателно и граждански за провиненията си по служба.
Глава V
Местни органи на държавната власт
Член 47
(Изм. – Изв., бр. 89 от 1961 г.)
Територията на Народна република България се дели на общини и окръзи.
Със закон могат да се създават и други административни единици.
Член 48
(Изм. – ДВ, бр. 89 от 1969 г.)
Органи на държавната власт и народното самоуправление в общините, районите в градовете и окръзите са общинските, районните и окръжните народни съвети, избрани от населението на съответната административно-териториална единица за срок от четири години.
По важни причини Народното събрание може да продължи пълномощията на народните съвети за срок до една година.
Член 49
Общинските и околийските народни съвети ръководят провеждането на всички стопански, социални и културни мероприятия от местно значение съобразно със законите на страната. Те изработват стопанския план и бюджета на общината и околията в рамките на държавния народостопански план и на държавния бюджет и ръководят провеждането им; грижат се за правилното управление на държавните имоти и стопански предприятия на своята територия; грижат се за запазване на обществения ред, за съблюдаване на законите и за защита на правата на гражданите; ръководят дейността на подчинените им изпълнителни и разпоредителни органи.
Член 50
В рамките на своята компетентност местните народни съвети вземат решения и издават разпореждания съобразно със законите и общите нареждания на по-горните органи на държавната власт.
Член 51
Изпълнителни и разпоредителни органи или общинските и околийските народни съвети са общинските и околийските управи, състоящи се от председател, подпредседатели, секретар и членове.
Общинската управа в малките населени места може да се състои само от председател и секретар.
Член 52
При изпълнение на задачите си общинските и околийските народни съвети се опират на инициативата и на широкото участие на народните маси и на техните политически, професионални, масови и други организации.
Най-малко един път през годината, по начина и реда, определени в закона, общинските и околийските народни съвети дават отчет пред избирателите за извършеното от тях.
Член 53
Сесиите на общинските и околийските народни съвети биват редовни и извънредни. Общинските народни съвети се свикват на редовна сесия всеки месец, а околийските – всеки два месеца.
Общинската управа и околийската управа могат да свикват съвета на извънредна сесия по свой почин, по искане на една трета от съветниците или по предписание на съответния по-горен орган на държавната власт.
Член 54
Общинската управа и околийската управа са подчинени както на народния съвет, който ги е избрал, така и на по-горните органи на държавното управление.
Член 55
Към общинските и околийските народни съвети могат да се образуват отдели по различните клонове на управлението, които отдели се ръководят от управата на съвета. В своята работа тези отдели са подчинени както на управата на народния съвет, към който са образувани, така и на съответния отдел при по-горните народни съвети и на съответното министерство или правителствена служба на Народната Република.
Глава VI
Народни съдилища и прокурорски надзор
Член 56
Съдилищата прилагат законите точно и еднакво спрямо всички граждани.
Съдиите са независими; при издаване на постановленията си те се подчиняват само на закона. Те произнасят своите решения и присъди в името на народа.
Член 57
В правораздаването участвуват и съдебни заседатели. Случаите и редът на това участие се определят от закона.
Член 58
Съдиите от всички степени, както и съдебните заседатели са изборни, освен в изрично посочените от закона случаи.
Законът определя кои съдии и съдебни заседатели се избират направо от гражданите по правилата на всеобщото, равно и пряко избирателно право и тайно гласуване и кои – от местните народни съвети или от Народното събрание, а също и срока, за който се избират.
Член 59
Особени съдилища за съдене на определени видове спорове и престъпления могат да се създават само със закон.
Член 60
Устройството на съдилищата, съдопроизводството, условията за избираемост на съдебна длъжност и редът за избиране и отзоваване на съдиите и съдебните заседатели, както и подчинеността на съдилищата едно на друго се уреждат от закона.
Член 61
Върховният съдебен надзор над съдилищата от всички видове и степени се осъществява от Върховния съд на Народната Република, членовете на който се избират от Народното събрание за срок от пет години.
Член 62
Върховният надзор за точното изпълнение на законите както от различните правителствени органи и длъжностни лица, така и от гражданите се извършва от главния прокурор на Народната Република.
Главният прокурор на Народната Република е длъжен особено да бди за преследване и наказване на престъпленията, засягащи общодържавните, националните и стопански интереси на Народната Република, както и на престъпленията и действията, увреждащи независимостта и държавния суверенитет на страната.
Член 63
Главният прокурор на Народната Република се избира от Народното събрание за срок от пет години и е подчинен само нему.
Член 64
Всички останали прокурори при съдилищата от всички степени се назначават и уволняват от главния прокурор на Народната Република и при изпълнение на длъжностите си са подчинени само на съответните по-горни прокурори, а всички те – на главния прокурор на Народната Република.
Глава VII
Отношения между органите на държавната власт
и органите на Държавното управление
Член 65
Президиумът на Народното събрание има право да отменява всички решения и разпореждания на Министерския съвет, които не са в съгласие с Конституцията и законите.
Министерският съвет има право да отменява всички решения и разпореждания на всеки свой член, които не са в съгласие с Конституцията, законите и решенията и разпорежданията на Правителство.
Член 66
Президиумът на Народното събрание и по-горните местни народни съвети имат право да отменяват противозаконните и неправилните действия на по-долните народни съвети.
Член 67
Правителството и отделните негови членове имат право, в границите на компетентността си, да отменяват противозаконните и неправилните действия на общинските и околийските управи.
Управите при по-горните народни съвети имат същото право по отношение на управите при по-долните народни съвети.
Член 68
Всеки общински или околийски народен съвет има право да отменява противозаконните и неправилните действия на своята управа.
Член 69
Правителството и отделните негови членове, в рамките на тяхната компетентност, а така също управата при по-горния местен народен съвет, имат право да спрат изпълнението на противозаконните и неправилните действия на по-долния местен народен съвет и да отнесат до Президиума на Народното събрание, съответно до народния съвет от своята степен, въпроса за отменяването им.
Член 70
По-горният местен народен съвет, както и Президиумът на Народното събрание имат право да разтурват по-долния местен народен съвет на своята територия и да насрочват избори за нов съвет.
По-горният местен народен съвет, както и Президиумът на Народното събрание имат право да освободят от длъжност управата при по-долния местен народен съвет на своята територия и да насрочат избори за нова управа.
Глава VIII
Основни права и задължения на гражданите
Член 71
Всички граждани на Народната Република България са равни пред закона.
Не се признават никакви привилегии, основани на народност, произход, вяра и имотно състояние.
Всяка проповед на расова, национална или религиозна омраза се наказва от закона.
Член 72
Жената е равноправна с мъжа във всички области на държавния, частноправния, стопанския, обществения, културния и политическия живот.
Това равноправие се осъществява, като на жената се осигурява, наравно с мъжа, правото на труд, за равен труд – равна заплата, правото на почивка, на обществени осигуровки, пенсия и образование.
Жената-майка се ползува с отделна защита в трудово отношение. Държавата полага особени грижи за майката и детето, като основава родилни и детски домове, детски градини и диспансери, осигурява на жената отпуск преди и след раждането при запазване на заплатата й и ползуване от безплатна акушерска и медицинска помощ.
Член 73
Гражданите имат право на труд. Държавата осигурява осъществяването на това право на всеки гражданин, като планира народното стопанство, развива системно и непрекъснато производителните сили и създава обществени работи.
Трудът се заплаща в зависимост от количеството и качеството на извършената работа.
Трудът е дълг и въпрос на чест за всеки работоспособен гражданин. Всеки гражданин е длъжен да се занимава с обществено полезен труд и да работи според своите сили и способности.
Особен закон урежда трудовата повинност на гражданите.
Член 74
Гражданите имат право на почивка.
Това право се осигурява чрез ограничаване на работния ден, ползване на ежегоден платен отпуск и чрез създаване на широка мрежа почивни домове, клубове и др.
Член 75
Гражданите имат право на пенсии, помощи и обезщетения в случай на болест, злополука, инвалидност, безработица и старост.
Това право държавата осъществява с общи осигуровки в достъпна медицинска помощ.
Член 76
Бракът и семейството са под закрилата на държавата.
Законен е само гражданският брак, сключен пред установените органи.
Извънбрачните деца имат еднакви права с родените от брака.
Член 77
Държавата полага особени грижи за общественото, културното, трудовото, телесното и здравното възпитание на младежта.
Член 78
На гражданите се осигурява свобода на съвестта и на вероизповеданията, както и свободата на извършване на религиозните обреди.
Църквата е отделена от държавата.
Особен закон урежда правното положение, въпросите за материалната издръжка, а така също правото на вътрешно самоуреждане и самоуправление на различните верски общности.
Забранява се злоупотребяването с църквата и религията за политически цели, както и образуването на политически организации на верска основа.
Член 79
Гражданите имат право на образование. Образованието е светско, с демократически и прогресивен дух. Националните малцинства имат право да се учат на своя майчин език и да развиват националната си култура, като изучаването на българския език е задължително.
Основното образование е задължително и безплатно.
Училищата са държавни. Само със закон може да се разреши основаването на частни училища, но в този случай те се намират под надзора на държавата.
Правото на образование се обезпечава чрез училища, учебно-възпитателни институти, университети, както и чрез стипендии, общежития за учащите се, подпомагания и особени насърчения за проявилите дарования.
Член 80
Държавата полага грижи за развитието на науката и изкуството, като урежда изследователски институти, книгоиздателства, библиотеки, театри, музеи, народни читалища, художествени галерии, киностудии, кина и др. и като подпомага проявилите се в тази област.
Член 81
Държавата се грижи за народното здраве, като организира и ръководи здравните служби и институти, разпространява здравна просвета всред народа и полага особени грижи за физическата култура на народа.
Член 82
Гарантира се свободата и неприкосновеността на личността.
Никой не може да бъде задържан повече от четиридесет и осем часа без постановление на съдебните органи или прокурора.
Наказания могат да се налагат само въз основа на съществуващите закони.
Наказанията са лични и съответни на престъпленията.
Наказания за престъпления могат да се налагат само от установените съдилища.
Подсъдимият има право на защита.
Член 83
Всички български граждани се ползуват в чужбина от закрилата на Народната Република България.
Член 84
В Народната Република България чужденците се ползуват с право на убежище, когато са преследвани поради застъпване за демократичните принципи, за националното освобождение, за правата на трудещите се или за свободата на научната и културна дейност.
Член 85
Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя никой не може да влиза в жилището или помещението му, нито да върши там претърсване, ако не са спазени условията, предвидени в закона.
Член 86
Тайната на кореспонденцията е неприкосновена, освен в случай на мобилизация, военно положение, или когато има специално разрешение на съдебните органи или прокурора.
Член 87
Българските граждани имат право да образуват дружества, сдружения и организации, стига само те да не са против държавния и обществен ред, установен с настоящата Конституция.
Забранява се и се наказва от закона образуването и членуването в тях, на организации, които си поставят за цел да отнемат или накърнят правата и свободите на българския народ, извоювани с народното въстание на 9 септември 1944 г. и обезпечени с настоящата Конституция, да застрашат националната независимост и държавния суверенитет на страната, или които проповядват явно или прикрито фашистка и антидемократична идеология, или улесняват империалистическата агресия.
Член 88
На гражданите на Народната Република се гарантира свободата на печата, словото, събранията, митингите и манифестациите.
Член 89
Гражданите имат право на молби, жалби и петиции.
Всеки гражданин има право да иска даването под съд на длъжностни лица за престъпления, извършени при изпълнение на службата.
Гражданите имат право на обезщетение от длъжностните лица за причинените им вреди поради незаконно и неправилно изпълнение на службата.
Член 90
Защитата на отечеството е върховен дълг и въпрос на чест за всеки гражданин.
Предателството към отечеството е най-тежко престъпление към народа и се наказва със всичката строгост на закона.
Член 91
Военната служба е задължителна за всички граждани, съгласно с особените закони.
Член 92
Гражданите са длъжни да съблюдават Конституцията и да изпълняват точно и добросъвестно законите на страната.
Член 93
Гражданите са длъжни да пазят общонародния имот и със всичките си действия да помагат за усилване стопанската, културната и отбранителната мощ на родината и за осигуряване благоденствието на народа.
Член 94
Данъчните задължения на гражданите се разпределят според тяхната стопанска мощ. Тези задължения, както и освобождаването от тях се установяват само със закон.
Глава IХ
Герб, печат, знаме, столица
Член 95
Гербът на Народната Република България е кръгъл; в средата е изобразен лъв, обграден от двете страни с житни класове, над лъва – червена петолъчна звезда, а отдолу, със златни цифри – 9.IХ.1944.
Член 96
На държавния печат е изобразен държавният герб.
Член 97
Знамето на Народната Република България е трицветно – бяло, зелено и червено, поставени водоравно. На левия горен ъгъл на бялото поле е изобразен гербът на Народната Република.
Член 98
Столицата на Народната Република България е град София.
Глава Х
Изменяване на Конституцията
Член 99
Изменяването на Конституцията става по предложение на Правителството или най-малко на една четвърт от народните представители.
Законопроектът за изменяване на Конституцията се поставя на дневен ред не по-малко от една седмица след деня на неговото постъпване.
Той се счита приет, ако за него са гласували две трети от всички народни представители.
Законът за изменяване на Конституцията влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Глава ХI
Преходни наредби
Член 100
След като настоящата Конституция влезе в сила, Великото народно събрание, избрано на 27 октомври 1946 г., избира Президиум на Великото народно събрание по правилата на чл. 33, който веднага след това пристъпва към изпълнение на длъжностите си, предвидени в Конституцията. С това функциите на председателството на Великото народно събрание, избрано съгласно с чл. 2 от правилника за вътрешния ред на Великото народно събрание, се прекратяват, а за ръководене на заседанията на Великото народно събрание то си избира председател и подпредседатели, съгласно с чл. 20 от настоящата Конституция.
Член 101
До избиране на общински и околийски народни съвети, предвидени в настоящата Конституция, Президиумът на Великото народно събрание назначава временни общински и околийски управи със всички права на народните съвети.
Този сайт използва ‘бисквитки’ (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.ПриемамПрочети повече
Правила на поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Унищожения в Лонг Бийч, Мисисипи след урагана Катрина
Унищожения в Лонг Бийч, Мисисипи след урагана Катрина
Сателитна снимка на тропическия циклон Гону (Gonu) 2007
Сателитна снимка на урагана Катрина (Август 2005 г.), Снимка: NASA
Температурни промени в перидона 2000 – 2009 година.
В началото на урагана Густав
Учените сравняват падането на метеорит с падане на камък във водата, след което започват предизвикани от камъка концентрични раздалечаващи се вълни. При гладка повърхност и без препятствия този ефект би обхванал голяма територия, но в реалността това няма да се случи. Използвайки нов модел на Земята, взимащ предвид релефното и материално многообразие, учените установяват, че например ударът, от които се счита, че са загинали динозаврите би бил с още по-страшни последствия, ако не е бил разнообразният ландшафт. Метеоритът е оставил в полуостров Юкатан кратера Чиксулуб, с диаметър 180 км. Размерът му е бил приблизително равен на върха Еверест, ударът е бил равен на два милиона водородни бомби, а когато върхът на метеорита е докоснал земята, останалата част от него се е изпарила почти на 11 км. височина.
Метеоритът оставил в полуостров Юкатан кратера Чиксулуб, с диаметър 180 км. преди 345 милиона години.
Радио предавател от началото на миналия век
Никола Тесла демонстрира радиопредаване
Гулиелмо Маркони и негови сътрудници монтират радиоантена през 1901 година
Диаграма на патентите след 1900 г.
Образ на княз Борис, прав, с кръст в ръка и с корона с нимб, представен върху златен фон.
Изображение на Кирил и Методий в Менология на Василий II – ХI в.
Гробът на св. Константин-Кирил Философ в църквата ”Сан Клементе”, Рим
Упоменаване на Климент Охридски в евангелски месецослов
Св.св. Кирил и Методий. Автор Станислав Доспевски. Пазарджик. Църквата „Св. Богородица „, 1860 г.
Книжовник и висш духовник, един от петимата ученици на братята Кирил и Методий. Биографичните данни за живота и дейността му са твърде оскъдни. От Пространното житие на Кирил и Методий научаваме, че участвал в тяхната великоморавска мисия и че в края на 867 или началото на 868 бил един от тримата техни ученици, които били ръкоположени за свещеници в Рим. След смъртта на Кирил придружавал Методий в Панония и Великоморавия. През 885 пристигнал в България. Отначало се установил в Плиска и се изявил като организатор на църковния и просветния живот в столицата и нейните околности. След ръкополагането на Климент Охридски (893) за епископ Н. продължил неговата дейност в Югозападна България. Предполага се, че е работил в манастира „Св. Пантелеймон“ край Охрид. През 905 издигнал манастир на Охридското езеро, който днес носи неговото име. След смъртта му бил канонизиран за светец. Като книжовник Н. има големи заслуги за създаването и процъфтяването на Преславската книжовна школа и Охридската книжовна школа.
