101 удивителни факти за Земята – Част 3

Към Част 1 на 101 удивителни факти за Земята

Към Част 2 на 101 удивителни факти за Земята

67. Кой е най-големият остров на света?

Гренландия заема 840 000 кв. мили (2 176 000 кв.  км). Континентите обикновено се дефинират като земни маси изградени от  скали с ниска плътност, които плуват над разтопения материал под тях.  Гренландия отговаря на това описание, но площта и е едва една трета от  площта на Австралия. Някои учени наричат Гренландия остров, други  твърдят, че е континент.

Australia

68. Къде се намира по-голямата част от вулканите на Земята?

Най-значителната топографска забележителност на  Земята е огромната вулканична планинска верига, която обгръща планетата  под морското равнище, тази верига е дълга на 30 000 мили ( 48 000 км) и  се издига на средно 18 000 фута (5.5 км) над морското дъно. Наречена е  средноокеански хребет и там са разтеглят земните плочи и се появява  новата кора, като има силна вулканична активност. Там са  най-многобройните вулкани на Земята. Разтеглянето обаче води до  стържене, когато тези плочи се удрят в континентите. Резултатът е –  повече вулкани и земетресения в Калифорния и Япония.

69. Кой вулкан е причинил смъртта на най-много хора?

Оценява се, че при изригването на вулкана Тамбора в Индонезия през 1815 г. са загинали 90 000 човека. Повечето от тях  умират от глад след изригването заради повсеместното унищожение на  реколтата, замърсяването на водата и болести.

70. Били ли са разделени при раждането си Земята и Луната?

Не съвсем. Но водещата теория поддържа мнението,  че нашият любим спътник е бил откъснат от Земята скоро след формирането  на Земята. Обект с размерите на Марс се е блъснал в нашата млада планета.  Нападателят е бил унищожен. Нещата са летели навсякъде и много от тях  са влезли в орбита около Земята. Луната е събрана от големите изпарени  останки от сблъсъка, докато Земята е останала до голяма степен  невредима.

71. Колко светкавици в световен мащаб удрят земята за една секунда?

Средно около 100. Това са само тези, които стигат  до земната повърхност. Във всяка една минута по света има над хиляда  гръмотевични бури, причиняващи около 6000 светкавици. Голяма част от  тях са от един до друг облак.

72. Живи ли са реките?

Не и в традиционния смисъл, разбира се. Но като  всички живи създания реките има продължителност на живота. Раждат се,  растат и стареят. Те дори могат да умрат в рамките на геоложката скала.

73. Могат ли астероидите да създадат острови?

Десетилетия наред има спекулации, че удари от  астероиди в древни времена може да са създали горещи точки на  вулканична активност, при които над моретата да са се издигнали планини, които по-рано не са били там. Няма точен отговор на въпроса, но неотдавнашен компютърен модел сочи, че Хаваите може и да са се появили по този начин.

74. Расте ли или намалява щата Луизиана?

Луизиана губи около 30 кв. мили (78 кв. км) от  земята си заради ерозията на бреговете, ураганите и други причини от  природен или човешки характер и нещото наречено спадане, което означава  потъване. Голямата част от Ню Орлиънс всъщност е на 11 фута (3.4 метра)  под морското равнище. Части от Френският квартал (бел. – най-старата и  най-известна част на Ню Орлиънс) са потънали с 2 фута (61 см) за  последните шест десетилетия. Градът е защитен чрез диги, но всички  експерти считат, че силни приливи при директен удар от силен ураган ще  пробият системата и ще залеят по-голямата част от града (бел. това се  случи през 2005 г. при урагана Катрина). През 2000 г. директорът на  Геоложкия топографски институт на САЩ – Чип Гроут каза „С предполагаемите скорост на потъване, загубите на земя и повдигането на  морското равнище Ню Орлиънс най-вероятно ще бъде на ръба на изчезването  след един век“.

75. Колко ще се повиши морското равнище ако се разтопи ледената шапка в Антарктика?

Антарктическата ледена шапка съдържа близо 90% от  леда на света и 70% от прясната вода. Ако се разтопи цялата ледена шапка нивото на водата ще се повиши в близо 220 фута (67 метра) или  височината на 20-етажна сграда. Учените знаят, че има тенденция към  топене. ООН твърди, че при най-лошия сценарий,  в зависимост от това колко ще се повиши температурата в глобален мащаб,  моретата може да се издигнат с три фута (0.91 метра) към 2100 г.

77. Ледът минерал ли е?

Да, ледът е минерал и е формално описан в Минераложката система на Дейна.

77. Кой е най-мекият минерал?

Талкът е най-мекият минерал. От него обикновено се прави талк на прах.

78. Кой е най-твърдият минерал?

Този, който e емоционално безполезен след развод, но все пак запазва високата си парична стойност.

79. Как се правят цветовете при фойерверките?

Цветовете се осигуряват от земните минерали. Стронцият придава тъмно червен цвят, медта – син, натрия – жълт,  железните стружки и дървените въглища създават златните искри. Ярките проблясъци и силните гърмежи се дължат на алуминиевата пудра.

80. Земята ли има най-лошият климат в слънчевата система?

Точно в момента това е най-лошият, на който са изложени повечето човешки същества, които познавам. Но има много по-сурови климатични условия на другите места. Марс може да подкара ураганни бури четири пъти по-големи от Тексас. Пясъчните бури на червената планета могат да затъмнят цялата планета! Юпитер има ураган с площ два пъти по-голяма от цялата планета и продължил най-малко три века (друга буря на Юпитер е дори по-голяма). Венера е като ад, а на Плутон е обичайно  да е по-студено отколкото на най-студеното място на Земята (въпреки, че  положението може да се промени и Плутон да се превърне в последния оазис на живота).

 81. Къде са най-високите приливи?

В Бърнткоут Хед, Басейна Минас – част от залива  Фънди в Нова Скотия, Канада приливите достигат 38.4 фута или 11.7  метра. (бел. – други източници сочат, че приливите достигат 18 метра).  Заливът е с форма на комин – дъното се издига нагоре по протежение на  тесния залив. В резултат се получава феномена „приливен бор“. Тези  приливни борове в залива Фънди се придвижват нагоре по реката със  скорост 8 мили в час (13 км/ч) и достигат височина над 3 фута (0.91 м).  .

82. Къде се намира единствения в света екваториален ледник?

На върха Котопакси в Еквадор е единствения ледник на екватора.

83. Кое е най-голямот езеро в Северна Америка?

Горно езеро.

84. Кой е най-смъртоносният ураган ударил САЩ?

Ураган от 4-та категория удря Галвестън Тексас  през 1900 г. и причинява смъртта на над 6000 човека. Следващият по брой жертви е урагана ударил флорида през 1928 г. и причинил смъртта на близо 1900 човека.

85. Коя е най-дъгата планина на Земята?

Средноатлантическия хребет, който разделя целия атлантик от север на юг. Исландия е едно от местата където тази  подводна планинска верига се издига над морското равнище.

86. Колко злато е открито в света до днес?

Над 193 000 тона (425 милиона фунта). Ако  съберете цялото количество ще направите 7-етажна сграда с фомра на куб,  която може би ще прилича на някоя от сградите на Доналд Тръмп. Но  първо трябва да намерите всички пръстени паднали в канала.

gold-gallery-300

87. Кои са двете държави най-големи производители на злато?

Република Южна Африка произвежда 5 300 тона за година, а САЩ – над 3 200 тона.

88. Кое северноамериканско растение може да живее хиляди години?

Креозотовият храст (известен още като тризъба  ларея), който расте в пустините Мохаве, Сонора и Чиуауа, по данни от радиовъглеродното датиране живее от времето на раждането на Христос. Учените твърдят, че някои от тези растения могат да оцелеят 10 000  години. Само ако можеха да говорят.

89. Колко вода се използва в света средно за ден?

Около 400 милиарда галона (1514 милиарда литра).

90. Сатурн ли е единствената планета с пръстени?

Сатурн има най-видимите пръстени. Но и Юпитер, и Нептун имат фини пръстени. И дори Земята може някога да е имала пръстени, резултат от преминаването на твърди космически скали.

91. Кой е най-високият, най-сух и най-студен континент на Земята?

Това е Антарктида.

92. На каква дълбочина са повечето земетресения?

Повечето са на по-малко от 50 мили (80 км) от  повърхността. Тези, които са по-близо до повърхността имат по-голям потенциал да причинят щети, но разрушенията причинени от трусовете  зависят в голяма степен и от състоянието на скалите и почвата, както и  от използваните техники при строителството.

93. Къде са най-старите скали открити на Земята?

Тъй като океанското дъно постоянно се регенерира при движението на континенталните плочи, най-старите скали на океанското дъно са на по-малко от 300 милиона години. В противовес – най-старите континентални скали са на 4.5 милиарда години.

94.Какъв процент от прясната вода на света е в ледниците?

Около 70 процента. И ако трябва да я смените цялата ще са Ви необходими валежите по цялото земно кълбо за период от  60 години, а след това и да намерите начин да замразите толкова много вода.

95. Кое е най-голямото алпийско езеро в Северна Америка?

Езерото Тахо на границата между Калифорния и  Невада има площ от 105 000 акра (близо 425 кв. км), съдържа 39 трилиона галона вода, (147.6 куб. км) и има дълбочина почти 1600 фута (488 м).

96. Винаги ли е имало континенти?

Не и каквито ги познаваме днес. Много учени  считат, че в началото Земята е била един съвсем сух огромен континент. Водата е дошла с кометите и са се появили океаните. Много по-късно всички земни маси са се натрупали в един свръхконтинент наречен Пангея. Той е започнал да се разделя преди около 225 милиона години и се е разделил на континентите такива, каквито ги познаваме днес.

97. Колко вулканична пепел се изхвърля за един ден?

Мога да дам пример. По време на 9-часовия период  на най-голямата си активност на 18 май 1980 г. вр. Сейнт Хелънс изхвърля над 540 милиона тона пепел на площ от 22 000 кв. мили (56 980 кв. км). Това е най-разрушителното изригване в САЩ. Загиват 57 човека, включително д-р Дейвид Джонстън (от Геоложкия топологически институт на САЩ), който е бил на място за наблюдение на 5 мили (8 км) от вулкана.  Щетите от изригването, потоците кал, свлачищата и падащите от небето предмети се оценяват на 1 милиард долара.

98. Какво е фелдшпат?

По-добър въпрос е „кой освен геолог може да харесва фелдшпата?“ Това е най-разпространения минерал в земната кора.  Но не мога да открия нищо за него, което да е нужно да знаят повечето от нас.

99. Кои са най-крайните точки на САЩ?

Този въпрос е малко лукав и има три-четири  изненадващи отговора. Най-западната точка съвсем на място е наречена  West Point of Amatignak Island, (Уест Поинт ъв Аматигнак айлънд – Западната точка на остров Аматигнак) – в Аляска. Най-северната е отново в Аляска – Point Barrow (Поинт Бароу). Най-южната е южният бряг на  Хаваите. Най-източната – е, преположете – Pochnoi Point (Почной Поинт)  в  Semisopochnoi (Семисопочной), Аляска. Ъъъ? Погледнете картата на света. Крайчето на Алеутските острови лежи на изток от линията на  180-градусовия меридиан – международната линия на смяна на датата и  поставя Почной Поинт с малко, но официално в Източното полукълбо.

100. Ако поставите Земята, Луната и Марс една в друга като матрьошки, в какъв ред ще бъдат те?

Марс ще бъде в Земята, а Луната ще се помести вътре в Марс. Земята е почти два пъти по-голяма от Марс, който пък е около 2 пъти по-голям от Луната.

earth moon mars size comparison

101. Земята ще бъде ли тук вечно?

Астрономите знаят, че през следващите няколко  милиарда години Слънцето ще набъбне толкова, че ще обхване Земята. Ако  още сме тук, навярно ще се изпържим, а планетата ще се изпари. Има шанс обаче, промяната в масата на Слънцето да накара Земята да се премести в по-далечна и по-приятна орбита. Едно математическо изчисление показва, че теоретично е възможно хората да организират такова преместване преди да е станало твърде късно.

101 удивителни факти за Земята – Част 2

Към Част 1 на 101 удивителни факти за Земята

33. Земята ли е най-голямата планета изградена от скали в Слънчевата система?

Земята е съвсем малко по-голяма от Венера.  Екваториалният диаметър на Земята е 7 926 мили (12 756 км). Този на  Венера – 7 521 мили (12 104 км). Другите планети със скален състав –  Меркурий и Марс за доста по-малки. На Плутон също има скали, но той е по-малък и не е планета. (бел. – По класификацията на Световният  астрономически съюз от 2006 г. Плутон е планета-джудже. Засега се счита, че Харон е неговият най-голям спътник, но се очаква решение, че  системата Плутон-Харон е двойна планета джудже. През 2005 г. са открити  други два спътника на Плутон – Никс и Хидра).

34. За колко вулкана на земята се знае, че са изригнали?

На сушата са известни около 540 вулкана. Никой не знае колко подводни вулкана са изригнали досега.

wpid-Uchenyie-Yelloustounskiy-vulkan-gotov-k-ocherednomu-izverjeniyu-0

35. Въздухът предимно кислород ли е?

Всъщност атмосферата на Земята е около 78% азот.  По-голямата част от останалото е кислород (почти 21%), и малки количества други неща.

36.Кой е най-високият водопад в САЩ?

Водопадът Йосемити в Калифорния – 2 425 фута (739 метра).

37. Какъв процент от световната вода е в океаните?

Около 97 процента. Океаните заемат около две  трети от земната повърхност, което означава, че ако астероид удари  Земята има доста голям шанс да цопне във водата.

38. Кои две пространства на сушата съдържат огромната част от прясната вода на Земята?

Близо 70% от прясната вода на Земята е в ледените шапки в Антарктика и Гренландия. Прясната вода в атмосферата, потоците,  езерата и подпочвените води е едва 1 процент.

39. Кой е най-големият от земните океани?

Тихият океан покрива 64 милиона кв. мили (165  милиона кв. км). Той е повече от два пъти по-голям от Атлантическия, а средната му дълбочина е 2.4 мили (3.9 км).

40. Защо на Земята има по-малко кратери отколкото на „сипаничавата“ Луна?

Земята е по-активна, както геоложки, така и  по-отношение на климата. Голяма част от геоложката история на нашата  планета отдавна е нагъната обратно вътре. Части са се излели отново  през вулканите, но изследванията все още са трудни. Дори съвсем  скорошните доказателства налични на повърхността – кратерите са може би  на милиони години, покрити с растителност, изложени на вятър и дъжд и  изменяни от земетресения и свлачища. Луната, от друга страна, е  геоложки спокойна и почти няма атмосфера, кратерите разказват историята  за катастрофически сблъсъци от преди милиарди години, някой от  най-старите скали на Земята може би чакат да бъдат открити на Луната,  след като пред милиарди години са били изпратени там от астероидите,  които са удряли и двете тела.

41. Къде е най-ниската суша на Земята?

Заливът на Мъртво море, разположен между Израел и Йордания е на 1 292 фута (394 метра) под морското равнище.

42. Кое е най-голямото езеро в света?

И по площ, и по обем това е Каспийско море, разположено между югоизточна Европа и западна Азия.

43. Къде на Земята е имало най-много земетресения и изригвания на вулкани?

Голямата част се случва по границите на около  дузината тектонични плочи, които повече или по-малко се движат по  повърхността на Земята. Една от най-активните зони, където  земетресенията и изригванията са често явление е около масивната  Тихоокеанска плоча – и тази зона е наричана Тихоокеански огнен пръстен.  Тази зона поражда трусовете и изригванията от Япония през Аляска до  Южна Америка.

44. Колко е горещо във вътрешността на планетите?

Температурата на Земята се увеличава с около 36 градуса по Фаренхайт (20 градуса по Целзий) на всеки километър. Счита  се, че близо до центъра температурата е най-малко 7000 градуса по Фаренхайт (3870 градуса по Целзий).

45. Кои са трите държави, където има най-много вулкани, за които има сведения, че са били действащи?

Тези три държави в низходящ ред на активните вулкани са Индонезия, Япония и САЩ.

46. Колко хора по света са изложени на риск от вулканите?

По данни на Геоложкия топографски институт на САЩ  от 2000 г. на осезаем риск от вулкани са изложени най-малко 500 милиона  души. Това  е сравнимо с цялото население на света в началото на 17-ти  век!

47. Кой от следните източници съдържа най-голям обем от прясна вода в световен мащаб – езерата, потоците или подпочвените води?

Подпочвените води са с 30 пъти по-голям обем от  всички сладководни езера и над 3000 пъти от този на потоците и реките.  Подпочвените води са складирани в естествени поздемни зони, в които  водата тече сред и през скали и други материали.

48. Кое земетресение е по-голямо – в Сан Франциско от 1906 г. или от 1964 г. в Анкъридж, Аляска?

Земетресението в Анкъридж е било с магнитуд 9.2,  а това в Сан Франциско – със 7.8. Тази разлика означава, че енергията  на земетресението от 1964 г. е била със 125 пъти по-голяма от тази на  земетресението от 1906 г. и затова земетресението в Анкъридж е било  усетено на площ от близо 500 000 кв. мили (1 295 000 кв. км).

49. Кое земетресение е причинили повече човешки жертви и  материални щети – в Сан Франциско от 1906 г. или от 1964 г. в Анкъридж,  Аляска?

Земетресението в Сан Франциско – тогава жертвите  са 700, а в Анкъридж – 114. Щетите в Сан Франциско също са били  относително по-големи заради пожарите, които са унищожили по-голяма  част от дървените сгради.

50. Твърдо ли е ядрото на Земята?

Смята се, че вътрешната част на ядрото е твърда, но външната част е разтопена. Никога не сме били там, така че  учените не са сигурни за точния състав. Радикална идея в стил Холивуд  бе предложена наскоро – да се направи дупка в планетата ни и да се  изпрати сонда за да получим повече информация. Интересна информация  получена наскоро е, че ядрото на Марс също може би подобно на каша. Учените откриха това, след като изучаваха приливите на Марс.

dunyanin-yapisi

51. Цялата земя ли се върти с еднаква скорост?

Твърдата част от ядрото – желязна маса с размери  сравними с размерите на Луната, се върти по-бързо от външната част на  ядрото, която е течна. Изследване от 1996 г. показва, че през  предходния век поради по-голямата скорост вътрешната част на ядрото се  е завъртяла на четвърт оборот спрямо планетата. Така, че вътрешната  част на ядрото прави цяло завъртане повече спрямо останалата част от  Земята за 400 години. Огромното налягане запазва вътрешната част твърда.

52. Колко човека са убити от вулкани през последните 500 години?

Най-малко 300 000 хиляди. Между 1980 г. и 1990 г. вулканичната активност е причинила смъртта на най-малко 26 000 човека.

53. Каква част от повърхността на Земята се състои от вулканични скали?

Учените оценяват, че три четвърти от повърхността  на Земята е от вулканичен произход – скали изхвърлени от вулканите или  разтопени скали охладени под земята и после излезли на повърхността.  По-голямата част от вулканичните скали са открити на морското дъно.

54. Може ли земетресение да причини цунами?

Ако земетресението е под океанската повърхност –  да. Близо до епицентъра, дъното се издига и спада, бутайки водата над  себе си нагоре-надолу. Това движение създава вълна, която се придвижва  във всички посоки. Цунамито може да бъде значително, но да остане  сравнително ниско в дълбоките води. При приближаване към брега то се  издига и на височина може да достигне до тази на високи сгради.  Цунамито от 1964 г. е започнало в Аляска и заляло малкият град Кресент  Сити в северната част на Калифорния, като е пренесло железопътни вагони  през няколко квартала и е причинило смъртта на няколко човека.  Астероидите също могат да причинят цунами.

55. Всички цунамита ли имат високи вълни при достигането си на брега?

Не, за разлика от всички артистични образи на  цунамита, повечето от тях не стигат до гигантски вълни. Даже повечето  цунамита стигат брега по-скоро като силни и бързи приливи. Водата обаче  може да се издигне на по-високо, отколкото някой някога я е виждал по  съответните места.

56. Каква част от земната повърхност е пустиня?

Около една трета.

El-Aziziyah_Libya

57. Кое е най-дълбокото място в океана?

Най-голямата дълбочина, която е най-известна е 36  198 фута (6.9 мили или 11 км) в Марианската падина в Тихия океан, близо  до Япония.

58. Каква е скоростта на най-бързият вятър на повърхността, който е наблюдаван някога? 

Общоприето е, че най-бързият „обикновен“ вятър е  със скорост 231 мили/час (372 км/ч) и е отчетен на връх Вашингтон, Ню  Хемпшир на 12 април 1934 г. Но по време на торнадото в Оклахома през  май 1999 г. изследователите са измерили скорост на вятъра 318 мили/час  (513 км/ч). За сравнение на Нептун ветровете достигат скорост от 900  мили/час (1448 км/ч).

59. Колко прясна вода има на вътре в Земята?

Повече от два милиона кубични мили (8.3 милиона  кубични км) се намират под земната повърхност, близо половината от тях  са по-малко от половин миля (805 метра) от повърността. Оказва се, че  на Марс също има вода близо до повърхността си, но е установено, че тя  е заклещена от лед, никой не се наема да предположи колко вода може да  има там.

60. На колко години е Земята?

Нашата планета е на повече от 4.5 милиарда  години. Съвсем малко по-млада от Слънцето. Последните доказателства  сочат, че Земята се е формирала много по-рано, отколкото се считаше  преди, и това е станало около 10 милиона години след раждането на  Слънцето, звездно събитие определяно като състояло се преди 4.6  милиарда години.

61. Коя е най-голямата пустиня в света?

Пустинята Сахара в северна Африка е с 23 пъти по-голяма площ от пустинята Мохаве в южна Калифорния.

62. Коя планета има повече луни – Земята или Марс?

Марс има два спътника – Фобос и Деймос. Земята има само един естествен спътник – Луната. Външните планети имат много луни, повечето от тях открити наскоро и  това води до вероятността някой ден на учените да се наложи да предефинират какво се счита за луна.

63. Кое е най-дълбокото езеро в света?

Езерото Байкал в централната част на южен Сибир  има дълбочина 5 712 фута (1.7 км). То е на възраст около 20 милиона  години и съдържа 20% от световните запаси на прясна вода в течно  състояние.

64. Какъв е произхода на думата „вулкан“?

Тя произлиза от Вулкан – римският бог на огъня.

wpid-Uchenyie-Yelloustounskiy-vulkan-gotov-k-ocherednomu-izverjeniyu-0

65. Колко на брой са известните минерали?

Броят им грубо е 4000, въпреки, че едва 200 са от  съществено значение. Приблизително 50-100 нови минерала се описват  всяка година.

66. Какво е общото количество вода на света?

Общото количество е 326 милиона кубични мили (1 358 милиона куб. км)

Продължи към Част 3: https://www.chitatel.net/facts-about-the-earth-part-3/

101 удивителни факти за Земята – Част 1

1. Кое е най-горещото място на Земята?

Грешите, ако смятате, че е  Мъртвата долина в Калифорния. Това е  вярно за повечето дни през годината. Но в Ел Азизия, Либия е измерена  рекордната температура от 57.8 градуса по Целзий на 13 септември 1922 г – най-високата температура, измервана някога. В Мъртвата долина най-високата достигната температура е 56.7 градуса по Целзий на 10 юли  1913 г.

El-Aziziyah_Libya
Ел Азизия, Либия

2. А най-студеното място?

Далече, далече, най-ниската температура измерена някога на Земята е  -129 градуса по Фаренхайт (-89 градуса по Целзий) на станцията Восток, Антарктика на 21 юли 1983 г.

3. Какво причинява гръмотевиците?

Ако мислите „светкавицата“ – тогава шапки долу за Вас. Но аз си  миясля за един отговор, който хвърля повече светлина по въпроса. Въздухът около светкавицата е загрят до изключително висока температура – около 5 пъти температурата на повърхността на слънцето. Това внезапно  нагряване кара въздухът да се разширява със скорост по-голяма от тази  на звука, това компресира въздуха и е причина за ударната вълна, която  ние чуваме като гръмотевица.

4. Могат ли камъните да потекат?

При изригване на вулкан, силното отделяне на газ от лавата образува  пенести камъни наречени „пемза“, в които има газови балончета. Геолозите твърдят, че някои от тях могат да потекат. Не съм виждал  никога такова нещо и съм благодарен за това.

5. Растат ли камъните?

Да, но да се наблюдава този процес е по-безинтересно отколкото да се  наблюдава съхненето на боя. Скалите нарични желязно-манганови кори растат под моретата. Тези кори бавно утаяват материал от водата, като  нарастват с около 1 милиметър за един милион години. Ноктите на  пръстите на ръцете Ви растат с един милиметър за две седмици.

6. Колко космически прах пада на Земята за една година?

Оценките варират, но Геоложкият топографски институт на САЩ твърди,  че най-малко 1000 милиона грама или 1000 тона навлизат в атмосферата  всяка година и достигат до земната повърхност. Група учени твърдят, че от космоса падат и микроби и че извънземнитее организми са причина за  грипните епидемии. Няма доказателство за това и аз не спирам да дишам.

7. Колко далеч се носи с вятъра обикновения прах?

Изследване от 1999 г. показва, че прах от Африка е достигнал  Флорида, САЩ  и е допринесъл щатът да надхвърли лимита за качество на въздуха установен от Агенцията за защита на околната среда. Прахът е  отвян от силни ветрове в Африка и е понесен на височина от повече от 20  000 фута (6 100 метра), където е прехванат от пасатите и пренесен през океана. Прах от Китай също достига до Северна Америка.

8. Къде е най-високия водопад в света?

Водата на водопада Анхел във Венецуела пада от височина 3 212 фута (979 метра).

 

9. Кои два големи американски града e предопределено да се слеят?

Разломът Сан Андреас, с разположение север-юг се плъзга със скорост  от около 2 инча (5 сантиметра) в година и по тази причина Лос Анджелис  се придвижва към Сан Франциско. Учените предричат, че Л.А. ще стане предградие на Сан Франциско след около 15 милиона години.

10. Земята сфера ли е?

Тъй като планетата се върти и е по-гъвкава  отколкото може да си представите, тя е изпъкнала около екватора и формата и наподобява тиква. Изпъкналостта е намалявала с вековете, но неотдавнашни проучвания сочат, че внезапно е започнала да се увеличава. За причина за увеличаването на размерите при екватора се сочи  ускореното топене на ледниците.

11. Колко би тежал 100 килограмов човек на Марс?

Гравитацията на Марс е 38 процента от тази на  морското равнище на Земята. Така, че 100-килограмов човек ще тежи 38 кг на Марс. Според настоящите планове на НАСА обаче ще минат десетилетия докато това предположение бъде доказано чрез наблюдение.

12. Колко продължава марсианската година?

Тя е дълга една година, ако сте от Марс. За  земяните е близо два пъти по-дълга. На червената планета са и нужни 687  дни за да се завърти около Слънцето, сравнени със 365 дни необходими на Земята. Така, че календарите на Марс имат 687 дни. Ако Ви попадне такъв, моля изпратете ми го. Любопитен съм да видя как са се справили с  месеците, при положение, че имат две луни.

13. Колко средно продължава един марсиански ден?

Масрианците могат да спят (или да работят)  половин час повече в сравнение с нас. Дните на Марс продължават 24 часа  и 37 минути, а на Земята са 23 часа и 56 минути. Денят на планетите в нашата Слънчева система се определя от това за колко време планетата се завърта около оста си карайки Слънцето да изгрява сутрин и да залязва  вечер.

14. Кой е най-големия вулкан?

Вулканът Мауна Лоа на Хаваите е рекордьорът на Земята. Той се издига на повече от 50 000 фута (9.5 мили или 15.2  километра) над основата си, която е под морската повърхност. Но всичко това е сред второкласните вулкани. Планината и вулкан Олимп на Марс се издига на 16 мили (26 километра) в марсианското небе. Основата й би покрила почти целия щат Аризона.

15. Кое е земетресението причинило най-много човешки жертви?

Най-смъртоносното земетресение е било през 1557  г. в централен Китай. Пострадал е регион, където повечето хора са живеели в пещери издълбани в меки скали. Жилищата се срутват, жертвите  са около 830 00 човека. През 1976 г. друг убийствен трус удря Таншан,  Китай. Загиват над 250 000 човека.

16. Кое е най-силното земетресение в наше време?

През 1960 г. земетресение с епицентър чилийското  крайбрежие има магнитуд от 9.6 и прави разлом дълъг повече от 1000 мили (1600 км). Ако такова земетресение удари голям град то ще бъде сериозно предизвикателство за издържливостта на сградите.

17. Кое земетресение е било по-катастрофално – в Кобе, Япония или в Нортридж, Калифорния, САЩ?

Земетресението в Нортридж от 1994 г. има магнитуд 6.7 и е причинило смъртта на 60 човека, 9000 са били ранени а  материалните щети са за повече от 40 милиарда долара. Земетресението в Кобе от 1995 г. има магнитуд 6.8 и е причинило смъртта на 5530 човека,  ранените са 37000, а щетите – над 100 милиарда долара.

18. Колко е далеч центъра на Земята?

Разстоянието от повърхността на Земята до центъра  и е около 3700 мили (5955 км). По-голямата част от Земята е течна. Твърдата покривка на планетата е с дебелина само 41 мили (66 км) –  по-тънка от кората на ябълка, ако съпоставим размерите.

19. Коя е най-високата планина?

Алпинистите дръзнали да изкачат връх Еверест в Хималаите достигат 29028 фута (близо 9 км) над морското равнище.

20. Луната винаги ли е била толкова близо?

Тя е била много по-близо! Преди милиард години луната е била по-близо до Земята, като са и били нужни 20 дни за да ни  обиколи и толкова е бил един месец. Един ден на Земята тогава е продължавал само 18 часа. Луната продължава да се отдалечава от нас – с  около 1.6 инча (4 см) на година. В същото време въртенето на Земята се  забавя и удължава продължителността на дните. В далечното бъдеще денят  ще продължава 960 часа.

21. Къде се намира най-ниското място на сушата?

Заливът на Мъртво море в Близкия изток е на около 1300 фута (400 метра) под морското равнище. Далеч назад е Бед уотър  (Лошата вода) в Дед вали (Долината на смъртта) в Калифорния, заемаща второто място със своите едва 282 фута (86 метра) под морското  равнище.

22. Как вървят нещата в Калифорния, тя вече не потъва, нали?

Всъщност част от нея все още потъва и това е  толкова интересно, че мушнах в списъка този не-въпрос. Изпомпването на  естествените подземни водни резервоари в Калифорния причинява  потъването и с 4 инча (11 см) за година на някои места. Водопроводите и  канализацията скоро ще бъдат застрашени.

23. Коя е най-дългата река?

Нил в Африка има дължина от 4 160 мили (6 695 км).

24. Кой американски щат е най-предразположен към земетресения?

В Аляска има земетресения с магнитуд 7 почти  всяка година, а с 8 или повече – средно на 14 години. Във Флорида и Северна Дакота има най-малко на брой земетресения в САЩ – по-малко даже  и от Ню Йорк.

25. Кое е най-сухото място на Земята?

Мястото наречено Арика в Чили получава едва 0.76  мм дъжд за година. При такиви валежи би ви отнело един век за да  напълните чаша за кафе.

26. Каква е причината за свлачищата?

Силните валежи в рамките на кратък период могат  да стана причина за появата на плитки потоци от кал и отломки.  По-малки, но постоянни валежи за дълъг период от време могат да станат  причина за по-дълбоки и по-бавни свлачища. Освен това различните  материали имат различно поведение. Всяка година в САЩ свлачища  сричиняват щети за 2 милиарда долара. В рекордната буря в Сан Франциско  през януари 1982 г. се появиха около 18000 такива потока само за една  нощ! Щетите бяха за над 66 милиона долара, а 25 човека загинаха.

27. Колко бързо може да тече калта?

Тези потоци са като лавини от кал и скоростта може да достигне над 100 мили в час (160 км/ч).

28. Нещата във вътрешността на Земята течни ли са?

Можете да се обзаложите на това. През 1999 г.  учените откриха, че разтопеният материал в земното ядро и около него се  движи със вихрообразни движения, чиято динамика е подобна на торнадо и  урагани. А както ще научите четейки по-нататък, ядрото на нашата  планета се движи и по други странни начини.

29. Кое е най-влажното място на Земята?

Льоро, Колумбия – годишните валежи са 523.6 инча (13.3 метра). Това е около 10 пъти повече от сравнително влажните  големи градове в Европа или САЩ.

30. Има ли Земята фази, както Луната?

От Марс Земята ще бъде видяна да преминава през  обособени фази (както ние виждаме фазите на Венера). Земята е от  вътрешната страна на орбитата на Марс и при въртенето около слънцето  слънчевата светлина попада на нашата планета под различни ъгли в  продължение на една година. Земните фази могат да бъдат видяни на неотдавнашните фотографии направени от Mars Global Surveyor и европейската Mars Express.

31. Кой е най-големият каньон?

Гранд Каньон е обявен за най-голямата система каньони. Главният дял е дълъг 277 мили  (446 км). Но нека сравним. Долината Маринър на Марс се простира на  около 3 000 мили (4 800 км). Ако я разположим върху картата на САЩ тя  ще се разпорестре от Ню Йорк до Лос Анджелис. На места този огромен  белег върху марсианската повърхност е дълбок 5 мили (8 км).

grand-kanion-kanyon-arizona-zalez
Гранд Каньон

32. Кой е най-дълбокият каньон в САЩ?

През вековете Снейк ривър (Змийската река) е  издълбала Хел кениън (Адския каньон) по границата между Орегон и  Айдахо. Дълбочината му е над 8 000 фута (над 2.4 км). За сравнение  Гранд каньон е дълбок по-малко от 6 000 фута (над 1.8 км).

Продължи към Част 2: https://www.chitatel.net/facts-about-the-earth-part-2/

Продължи към Част 3: https://www.chitatel.net/facts-about-the-earth-part-3/

Козма Индикоплевст и религията на българите през VI век.

539px-Meister_nach_Cosmas_Indicopleustes_001

Изворите, които дават информация за религията на българите до IX век, сами по себе си, не са достатъчни за изграждането на някаква обективна хипотеза. Въпросните извори са систематизирани от проф. д-р Веселин Бешевлиев, многократно анализирани и цитирани в разнообразни статии, публикации и монографии.

Все пак имаме на разположение едно сведение, което хвърля светлина върху религията на българите или част от тях, които обитават Балканите по времето на император Юстиниан I, тоест в средата на VI век. То ни е оставено от египетския пътешественик, монах и историк – Козма Индикоплевст, живял и творил през VI век. Счита се, че Козма е завършил своята „Християнска типография” през четиридесетте години на VI век, тоест по времето на Юстининовото управление.

В своята „Типография”, Козма пише следното: „Също така и у бактрите, и у хуните, и у персите и у останлите индийци, и у персарменците, и у мидийците, и у еламитите, и в цялата персийска земя има безброй църкви и епископи, и много християнски народи, и много мъченици, и монаси безмълвници. – – –  Също така и в Киликия, Азия, Кападокия, Лазика, Понт и в северните области – – –  между скитите, хирканите, херулите, българите, еладците, илирийците, далматите, готите, испанците, римляните, франките […] има люде, които са повярвали, възвестяват Христовото евангелие и изповядват възкресението на мъртвите.”

Този пасаж у Козма Индикоплевст създава впечатлението за един тотален триумф на Християнството от Индия до Европа, което разбира се е и целта на автора. Това предполага, че и нарочването на някои от народите посочени в „Типографията” за християнски, е възможна авторова волност, плод на опита му да възвеличае въпросната религия.

В съчинението му българите са посочени като един от народите, които изповядват христовата вяра. Освен това те неслучайно са ситуирани между херулите – настанени през 512 г. в Дакия като федерати; непосредствено до еладци и илири, тоест във вътрешността на Балканите, където ги намираме по времето на Виталиановия бунт и второто десетилетие на VI век. От описанието на Козма, можем да си направим извода, че българи посочени като християни, към средата на петото столетие, населяват земи източно от Илирик и северно от Елада.

Ще се опитаме да сме обективни и ще разгледаме отново сведението на Козма Индикоплевст в неговия англоезичен превод, поместен в Кeймбриджкото издание на „Топографията”.

Английският превод гласи следното: “So likewise again in Cilicia, Asia, Cappadocia, Lazica and Pontus, and in the northern countries occupied by the Scythians, Hyrcanians, Heruli, Bulgarians, Greeks and Illyrians, Dalmatians, Goths, Spaniards, Romans, Franks, and other nations, as far as Gaderia on the ocean toward the northern parts, there are believers and preachers of the Gospel confessing the resurrection from the dead; and so we see the prophecies being fulfilled over the whole world.”. Нашият превод на този пасаж изглежда така: „Също така и в Киликия, Азия, Кападокия, Лазика, Понт и в северните земи заети от скити, хиркани, херули, българи, гърци и илири, далмати, готи, испанци, римляни, франки, и други народи […] има хора вярващи и проповядващи Евангелието, които изповядват възкресението от мъртвите; виждаме как пророчеството се изпълнява в цял свят.”.

Смисловите разлики между превода, който ни представят съставителите на ГИБИ и този поместен в университетското издание на Кеймбридж са съществени, особено с оглед на въпроса за предполагаемата религия на българите от VI век. Българският превод на този пасаж от „Топографията” недвусмислено говори за наличието на „люде, които са повярвали, възвестяват Христовото евангелие” сред българите; докато според англоезичният превод в териториите заети от българи, гърци и илири има вярващи. Тоест тук, българите не са припознати като християни от Козма Индикоплевст, а територията, която обитават и която, като част от останалия свят наред с Киликия, Азия, Кападокия, Лазика и Понт е обект, на всемирното разпространение на християнската религия. Въпреки това, този пасаж у Козма не отпада като валиден аргумент при разглеждане въпроса за наличието на българи сред гърци и илири на Балканите през VI век. Напротив, българи са посочени изрично като обитатели на въпросните северни земи, които са заети от тях. Що се касае до стойността на сведението (в този си вид, б.а.) като извор, за религията на тези българи обитаващи Балканите през петото столетие, то то определено е недостатъчно, за изграждането на сериозна хипотеза застъпваща християнската принадлежност на въпросните.

Автор: Иван Стоянов
Източник: nauka.bg

Картини и епизоди от Първата балканска война

na-noj

/из дневника на кореспондента на „Ново време“  Ал. ПИЛЕНКО „Около Балканските войни“/

Знаете ли, че:

След обявяването на войната, в Стара Загора цар Фердинанд е живял в три луксозни вагона, гарирани на глуха линия до Главната квартира.

От сградата на Главната квартира към трите движещи се армии са били прокарани телеграфни линии за бърза свръзка.

Секретността е била пълна – всички чужди военни аташета са били настанени в богаташки къщи в Стара Загора, плащани са им по 50 франка на ден, хранени са с изобилие от луксозна храна, с изключение на прясна риба /само това нямало/, но храненето е ставало в определен час, така, че всички да виждат другите си колеги и да знаят, че за тях няма изключения.

Никола Генадиев, бивш министър председател, намерил за нужно да разговаря в навечерието на войната за предстоящите действия с помощник – главнокомандващия ген. Савов, повече от час. Генералът го излъгал за всичко от игла до конец, без да му мигне окото! /така де, оставете военните да си вършат работата/.

Никое военно аташе не е имало право да контактува с българи, освен чрез двама специално назначени за това офицери, наричани от аташетата на смях „гувернантки“.

Един от военните кореспонденти се оплакал, че ако още един ден го държат на такъв режим, нямало да има вече фантазия да си измисли какво да прати на вестника си.

Началниците на влакове получавали затворени пликове, които се отваряли на определени места и в определено време за следващия маршрут. В резултат на това цялата Трета армия, сиреч около 1/3 от българската армия, се придвижва абсолютно тайно.

Никой никога не дава информация. В разгара на боя при Люлебургас, кореспондентът влиза в щаба на ген. Кутинчев и гледа картата.

–  Какво е това? – пита той адюданта.

–  Турските и нашите позиции.

–  А боят как върви?

– Е, отде да знам.

В началото, вагоните след превоза на десетки хиляди войниcи нито веднъж не са били почистени….

Малко илюстрации за атмосферата:

Младеж във видимо ранна за армията вързаст пътува във влака, с чинно подреден багаж, торбичка, манерка и шише за мастило, пълно с някаква странна течност. Оказва се доброволец, тръгнал за фронта. В мастилницата има… масло, за да си подържа пушката, която ще му дадат, в изрядно състояние!!

В Ямбол, руски военен кореспондент и българският му спътник яхват конете, за да тръгнат към току що презветия Лозенград. Прекръстват се. Из улицата се чува моментално подетото от десетки гърла: „Кръстят се, кръстят се“.

Всички минувачи свалят шапки.

Булевард „Цариградски“ в Ямбол. Прасета се търкалят на улицата, а на едва врата виси надпис:

„Рентгеновъ институтъ хаджи Господинъ Славовъ. Имамъ машина, която вижда всички вътрешности на човешкото тело, като бъбреци и др. такива“.

Наименование на ямболски хотел: „Стара и Нова Америка“ !!!

Обозите по тракийските пътища са безкрайни, бавни, тежки и претоварени. Карат ги възрастни мъже с или без военна униформа. Когато среща погледа им, кръвта на немския военен кореспондент, кой знае защо се смразила!

С тях се разминават връщащите се назад ранени войници. Първите,  които пътуващите към действащата армия срещат, са ранени само и единствено в ръцете! Това са просто тези, които могат да ходят сами…

Някои български части са се откъснали от санитарните си подразделения на 70-80 км., увлечени в щурма.

На каруците и волските коли с взривоопасни товари пишело „ИЗБУХВАТЕЛНО!“

Руският кореспондент вижда млад войник, който с изключително оживление разказва нещо, чертае по земята с пръчка и всички са много напрегнати и сериозни. В един момент цялата войска наоколо избухва в смях, един чак се търкаля по земята. Усещайки че става нещо много важно, кореспонентът почва да пита какво се разказва, но успяват да му обяснят само, как турците направили вилазка от Одрин и как командирът на войника приложил някакво тактическо решение. Настоявайки за преводач, кореспондентът получава такъв. Който обаче се оказва подофицер, а подофицерът в българската армия е страшно нещо! Изслушвайки войника, той кимва, обръща се към руснака и превежда следното:

–  Разказва, как турците са избягали.

Двама редници, военни куриери на велосипеди по цял ден носят писма. Единият в доброволец в цивилно облекло. Кореспондентът кой знае защо смята, че ще го вкарат а ареста…. ?? Явно в руската армия, мине се не мине, па вкарат куриер в ареста.

Вторият е военен, с небръснат, кален и див.

Кореспостентът го заговаря на развален български.

Човекът отговаря на невероятен френски. Оказва се доктор на юридическите науки, завършил във Франция и Германия. Немският му също е безупречен.

Преобръща се санитарна каруца. Започчва суетене. Висок и як военен лекар, майор, най-старшият офицер сред всички, отива и я изправя. Учудването, че най-старшият върши това преминава в изумление, когато става ясно, че военният лекар в цивилния живот езаместник-председателят на Народното събрание Момчилов.

Малко по-нататък кореспондентът среща бившия министър-председател доктор Никола Генадиев в качеството му на…. РЕДНИК от запаса. Русофобът и Стамболовист помага на руския кореспондент да се справи с походните трудности така, че той не спира да го хвали в книжката си…

Висши офицери и кореспондентът обядват. Три лъжици за девет човека. Един полковник разказва виц за трима български овчари, които яли с една лъжица. Тя толкова бързо се въртяла от ръка на ръка, че когато дошъл вълкът никой не можал да извика – устите им били пълни и на тримата. Този полковник е индентант. Под негово командване се организира бързо и впечатляващо снабдяване на частите му – незабавно след пристигането на определено място се приготвят пещи, готви се бързо и се разпраща организирано. Наблюдателят е във възторг.

На вратата на помещение от 6 кв.м. пише: „1 офицер и ½ рота“. Под него зачеркнато: „Артилерийско управление“. На 6 кв.м. интендантите са съумяли да настанят половин рота и един офицер. Преди това обаче там е било цялото Артилерийско управление на Българската войска. Видимо времена, в които администраторите са били сведени до жизнения минимум на системата.

Първите гранични сблъсъци с турците, описани от млад офицер:

На гранична застава пристига телеграма за обявяване на войната. Войницит реват „Ура!“ а от турска страна незабавно се откриа огън. Българските войници напират да минат границата. Първи преминава стар офицер, който бива убит. Войниците не си губят времето на хукват НА НОЖ! Много турци побягват още на сто метра, при вида на атакуващите тичащи редици с натъкнати ножове. Много от тях обаче се сражават. Турски офицер пада ранен, но не спира да стреля с пистолета си, убива няколко войника и бива убит и вдигнат на десетина щика… както кап. Горталов по-рано и както капитан Андреев по-късно…

При Гечкенли 30 турски оръдия стрелят убийствено. Българите започват да пълзят и пълзят докато стигнат на около километър от тях. След това оркестрите се изправят и започват да свирят „Шуми Марица“, а цялата българска част хуква напред „На нож!“ На около сто метра от позициите турците побягват назад.

Една дружина губи всичките си офицери до един, но войниците самостоятелно продължават атаката и я довеждат до заповядания край. Сред тях има войници, ранени на пет-шест места….

Един български войник попада при турците. Те го хващат режат му ухото и го намушкват два пъти с нож в крака. Той се прави на умрял, след това изпълзява надалеч. Обаче след малко се връща пълзешком и си взима шинела, който турците са смъкнали от него…

Сред войниците има 30 000 студента и висшисти.

Една рота бива пропусната при снабдяването с патрони. Лежи, лежи, не носят. Вдига се на нож и превзема турската позиция без стрелба…

Щабовете са били отбелязвани с …. червени фенери. Така през нощите всеки, който има работа там се ориентира лесно.

През цялата война кореспондентът не чува нито една ругатня и нито едно повишаване на глас! Включително и когато минава огромен обоз, в някои от колите на който са впрегнати не животни, а десетки войници…

Ранените, които могат да ходят, се връщат назад сами, на групи, изнурени от болка и умора.

„Без нито един стон!“.

Армията напредва с около 60 км на ден. Телеграфистите незабавно трябва да продължат свръзката с главната квартира. Някои бързат след войските, като носят телеграфни стълбове на раменете си…

Поръчик гази калта със скъсани ботуши. Оказва се софийски милионер, мобилизиран….

В с.Айвали турците убиват 167 човека, главно жени и малки деца. Причината е, че селяните са посрещнали тържествено българска част и са си накъсали фесовете…

Руският корспондент потресен и ужасен фотографира телата.

Приближава българин и казва – Отбележете, г-не, че повечето убити са гърци ….

Толкова по въпроса за обективността в тази война.

Впечатляваща е точността на българската артилерия – край много турски окопи има разриви в диапазон само на 5 крачки отпред и на 5 крачки отзад.

В окопите лежат убити българи – вoйници, офицери и подофицери. Подредени – войниците, до тях подофицерите, до тях – взводният командир. Всички убити на местата си – Лежат, както са застанали на позиция –  „Точно по учебниците“.

Български генерал  казва: „През Сръбската война командвах дружина и видях страшният натиск на нашите войници. После в мирния период изпитах съмнение – не е ли намаляла тази енергия. Сега се убедих, че тя е по-голяма, особено у частите, които са видяли убитите от с.Айвали. Написаното в учебниците за развръщане и подготовка на атаката са изметени от практиката!“

Българските офицери масово се оплакват от това, че не могат да удържат войниците си… Когато има атака.

При Люлебургас български ранени, попаднали в турски ръце, са с прерязани гърла до един. Офицерът им е с избодени очи …

На лавките страшна блъсканица. Ред няма. Лавкаджията пуска през затворена врата един по един. Изумилата с дисциплината си войска пред сладкарницата е станала на тълпа. Всичко се купува за един франк – няма нито време за ресто, нито време за пазарлъци. Войниците обаче внимават да не ощетят търговеца.

Най-смешното е, че няма време и за избор – всеки купува, каквото му попадне пред очите. /Вероятно са ги разменяли после/. Всички са „издивели“ от необходимостта да вкусят нещо различно от военния хляб и храна.

Бръснарите премаляват да бръснат и стрижат офицери и войници „на конвейр“.

Разговор между войници /по повод слуховете за автономия на Тракия и Македония/: „Ако сложим един дипломат тука да полежи в калта една нощ, ще разбере, че никой не може да връща обратно отвоюваната земя!“

„Ами ще разбере. До сутринта ще е пукнал.“

 Установяване на новата власт в Люлебургас. Депутат от Народното събрание ходи с войската, без да е задължен. Случайно среща и поздравява ген. Радко Димитриев. Той на мига го назначава за губернатор на Лозенград. Авторът намира при тези обстоятелства всички теории за държавата за доста кабинетни, а новият губернатор тръгва да си търси риза, защото под палтото си на голо има овчи кожих, а „това може да навреди на авторитета на властта“. Грък=-търговец носи риза, която трябва да се облече върху кожуха. Къса се на гърба – чудо голямо, не се вижда под палтото…. Търсят връзка. Слага я накриво, а Никола Генадиев казва – „оправи я, че ще създадеш нова мода сред местните гърци“.

Първата заповед, написана на развален гръцки от Н.Генадиев:

„Всички лавки утре да са отворени. Властта не отговаря за целостта на тези, които не са.“

След малко казва – „хубаво да му мислят. Ако има затворени, нарочно ще наредя да ги разграбят!!!“

В кабинета си, събрал видните гърци, ги назначава за полицейски началник, квартирмайстор, отговорник по реквизициите… на всички дава червени ленти като те си ги надписват и си ги слагат на ръкавите. Всички говорят едновременно, а авторът се чуди на това гръцко качество.

Отвън чакат много млади гърци, със зелени ленти на ръкавите. Раздава им се оръжие от плененото турско и се назначават за полицаи. Всички питат дали ще им се плати.

Властта се организира мигновенно. От старите кошници за гранати на турците правят сандъчета за сортиране на писма. На една врата пише: „Топографите“, а на друга – ясно и точно „затвор за хванати шпиони“. Пощата и контраразузнаването са явно на едно място …

Частните турски къщи не са пипнати, но седалището на каймакамина е доста повредено от българските войници. Един от тях подарява на автора султанския герб, да си го носи за спомен в Русия.

В бившите турски канцеларии цари страховите бумащина. Явно бюрокрацията е предвестник на падането на империите…

Артилерийски двубой между българи и турци:

Български полк попада под шрапнелен огън и отстъпва в хаос. Командирът на съседната батарея, като вижда това, изнася едно оръдие напред и му заповядва да стреля с т.нар. „ураганен огън“, или по 30 снаряда в минута!

Турците концентрират целия си огън върху това оръдие и пехотният полк е спасен. Три пъти ранен, мерачът му продължава стрелбата, докато пада без сили. Турците стрелят удивително точно и мерят сандъците със снаряди край оръдието. Запалват се парцалите със смазка, които са увити около снарядите. Мерачът ги изважда с голи ръце и предотвратява взрива, но окончателно бива изваден от строя.

Убити са 8 човека от батареята.

В болницата при умиращия войник отива командира на полка, за да му съобщи, че в отговор са уцелили два турски снарядни сандъка. Турският проивник е командван от немски офицер на турска служба, убит от българите.

В заловена турска секретна поща се намира телеграма от немски офицер, пишещ, че е участвал в сражението при Люлебургас.

Поглед през турските очи – писмо на турски офицер – /написано в ярък военен стил, впрочем/:

„Братко, тези последни дни са пълни с ужас и страдание. Врагът вече взе Лозенград и Баба Ески. Четирите ни корпуса се опитват да се съсредоточат около  Люлебургас и да изградят защитна линия. Намирам  се с четири  батальона около село Турк-бей. Казват, че в Сърбия нашите се движат напред. Тук положението е отчайващо. Ние сме около 70 000 и трябва да отстъпваме. Нявсякъде вали, спим в калта. Съжалявам, че съм военен и че изобщо съм роден. Проклинам политиците в Константинопол. Маузерите* се въргалят в калта с хиляди оръдията тънат в глината. Плаках от мъка. Манерките, купени миналата година, се търкалят из окопите като фасул на пазар“.

Цялото Народно събрание почти се записло доброволец. Депутататите са назнанчени за началници на обози.“После има да се хвалят“, коментират войниците.

Третият офицер след главнокомандващия се помещава в стая, съседна на военния кореспондент. Това са единствените неизгорели стаи от един чифлик. Чифликът е на българин, който лежи убит от турците, вързан на колене, с разбита глава и ужасно осквернено тяло……

Кореспондентът пише за военните несгоди на обикновения войник:

„Ако това се полага на третия човек в армията, помислете за последния – 40 годишния, до кости измокрен, от ревматизъм страдащ, гладни деца оставил, без хляб валящ се в калта страдалец – войник. Помислете за него!

За здравината на тогавашните автомобили – авторът успява по ужасните изровени турски пътища бързо и без проблеми да стигне до целта си, като за съжаление не сочи името на фирмата – производител. Трета армия има три автомобила, два са в ремонт, единият е за командващия. Той обаче не го ползва – с него не може с точност да изчисли кога ще стигне от точка А до точка Б. С коне може.

Парад при Чорлу. Свирят остатъците от военен оркестър, част от инструментите са улучени от шрапнели, но „чинелите ги удрят непрекъснато, и с убеждение“. За да не ги претриват ремъците на пушките в дългите походи, войниците са пъхнали под десните си пагони царевични кочени. Някои нямат копчета. Натъпкани са с трофеи – на едно оръдие е вързана прясно одрана овча кожа. Един фелдфебел е натъпкал раницата с турски тютюн а на нея е вързан вентилатор. На едно оръдие е закачен стенен часовник…

Гърците ходят с фесове със зашити на тях кръстчета. За всеки случай във всеки от случаите…

На един храбрец има кръстове на феса, две на палтото отпред и един на палтото отзад!!!

В един от боевете ген. Кутинчев установява, че един от полковете отстъпва и нарежда на ген. Тенев, командир на 6-та дивизия  – „заемете се с това лично!“ Ген. Тенев изпълнява буквално заповедта, взима адютант и тръбач и три коня и повежда лично и начело полка в контраатака. Адютантът загива, конят на е убит под него, а конят на тръбача е ранен на седем места. Ген. Кутинчев му прави бележка, че е рискувал и че заповедта е значела лично да проследи връщането на полка, а не да го връща лично в бой. Ген.Тенев се прави, че така е разбрал заповедта. „Много добре я е знаел, но той си е такъв!“, казва ген.Кутинчев. Кореспондентът описва ген. Тенев като човек с груб, земен и срамежлив вид – „всичко друго, но не герой!“

Войниците са с цървули. Не, че нямат ботуши – много от тях имат. Пазят си ги в раниците.

„Тежи ли снаряжението?“ „Тежи.“ „Патроните са май много?“ „Патроните много, ама турците – малко!“ …..

Има слуачи на турски офицери, убити от войниците си, защото опитали да им попречат да грабят.

Българските войски изземват от турското население храни и др. вещи, като издават реквизиционни разписки. Срещу тях се предполага да се платят загубите от бъдещите контрибуции на победената Империя… Никой обаче няма задължение да храни местното население – и турци, и българи и гърци. Вземат, вземат, вземат…

За ужас на хазяйките си – българки, гъркини и туркини, войниците и офицерите не се събуват, както е прието и цапат чистите къщи с калта от ботушите си.

Абдулах паша заповядва към всяка час специален офицер с револвер да заплашва с разстрел всеки, който отстъпи без разрешението на командира на корпуса, а последните са длъжни за всяко отстъпление да искат разрешение от главнокомандващия.

Турският Смирненски полк е пращан два пъти до Люлебургас от Абдулах паша и е връщан обратно от Тургут Шефкет паша. Втория път една рота отказва да тръгне и е разстреляна почти цялата. Накрая Шефкет паша окончателно връща полка и го праща директно а Чаталджа, за да не попада повече под погледа на Абдулах паша.

 Пред един от полковете, движещи се в колона, язди полковият командир и до него свещеник………

  • Турските пушки „Маузер“

Учени откриха гравитационни вълни

Автор: Светослав Александров

LIGO-gravitational-waves
Колизията между две черни дупки води до получаването на гравитационни вълни. Image credit: LIGO

За пръв път учени успяха да потвърдят, че накъдрянията във времепространството, които наричаме с термина гравитационни вълни, наистина съществуват! Това е едно от най-големите открития на съвременната физика! Макар че за тяхното съществуване се предполага още през 1915 година, когато Алберт Айнщайн предсказва за тях в своята Обща теория на относителността, до този момент нямаше наблюдение, което да ги потвърди.

Гравитационните вълни съдържат информация за своя драматичен произход и за самата природа на гравитацията, която иначе не може да бъде получена по друг начин. Физиците успяха да установят, че гравитационните вълни се получават в момента на сливането на две черни дупки, при което се формира една по-голяма въртяща се черна дупка. Такава колизия на две черни дупки е била предсказвана на теория, но никога до този момент не е наблюдавана в реалността.

Гравитационните вълни са били открити на 14 септември 2015 година чрез детекторите на Лазерната интерферометрична гравитационно-вълнова обсерватория (ЛИГО), които се намират в Ливингстън, Луизиана и Ханфорд, Уошингтън, САЩ. ЛИГО се финансира от Националната научна фондация на САЩ, а инструментите са построени и се координират от Калифорнийския технологичен институт и Масачузетския технологичен институт. Откритието е публикувано в научното списание Physical  Review Letters.

Учените са на мнение, че черните дупки, довели до образуването на гравитационни вълни, са с маса 29 и 39 пъти от тази на Слънцето. Събитието се е случило преди 1.3 милиарда години. Около три пъти от масата на Слънцето се е преобразувала директно в гравитационни вълни в рамките на фракция от секундата. Детекторът в Ливингстън е установил събитието 7 милисекунди преди детектора в Ханфорд.

Съгласно общата теория на относителността на Айнщайн, двойка черни дупки, които обикалят около една друга, губят енергия посредством емисията на гравитационни вълни, което ги кара да се приближават бавно и постепенно в рамките на милиарди години. Процесът се ускорява много по-бързо в последните минути. В рамките на последната частица от секундата двете черни дупки се сблъскват със скорост от около половината от тази на светлината и това води до получаването на масивна черна дупка, при което порция от комбинираната маса се преобразува в енергия според прословутото уравнение E=mc². Тази енергия се излъчва като силно избухване под формата на гравитационни вълни. Те са наблюдавани от обсерваторията ЛИГО.

За пръв път съществуването на гравитационни вълни е демонстрирано през 70-те и 80-те години от Джоузеф Тейлър Младши и колеги. Тейлър и Ръсел Хълс откриват през 1974 година двойна система, съставена от пулсар в орбита около друга неутронна звезда. Тейлър и Уайсберг през 1982 година откриват, че орбитата на пулсара постепенно се смалява с течение на времето и учените предполагат, че това се дължи на освобождаването на енергия под формата на гравитационни вълни. За откритието на пулсара и демонстрацията, че това ще позволи да се направи измерване на гравитационните вълни, на Хълс и Тейлър е присъдена Нобелова награда.

Новото откритие на ЛИГО е първото наблюдение на самите гравитационни вълни! Измерени са миниатюрните накъдряния, които вълните правят, докато те преминават през Земята.

„Нашето наблюдение на гравитационни вълни изпълва амбициозна цел, поставена преди над 5 десетилетия – да открием директно този трудно уловим феномен, да разберем по-добре Вселената и подобаващо да изпълним завета на Айнщайн на 100-годишнината от публикуването на неговата обща теория на относителността“, съобщава Дейвид Райц, изпълнителен директор на обсерваторията ЛИГО.

„Това откритие полага началото на нова епоха: Областта на гравитационно-вълновата астрономия е вече реалност“, съобщава Габриела Гонзалез, говорител на научната колаборация ЛИГО и професор по физика и астрономия в университета Луизиана.

„Чрез това откритие, ние, човеците, започваме да предприемаме чудесна нова задача – да изучаваме изкривената страна на Вселената – обектите и феномените, създадени от изкривено времепространство. Сблъскващите се черни дупки и гравитационните вълни са нашият първи пример“, казва проф. Кип Торн.

xJcRjAm.gif (480×270)

За повече информация: LIGO

Източник: http://www.cosmos.1.bg/

Телепортиране на паметта на организъм

Автор: Мария Кехайова

teleportation

Изображението показва квантова телепортация на два микроорганизма

В „Стар Трек“  транспортерът може да телепортира човек от едно място на друго, без пътуването да е „по пътя“. В едно скорошно проучване, проф. Тонгканг Ли от Университета Purdue и д-р Жанг-Ин Чи от  Университета Цинхуа, предлагат първата схема за използване на електромеханични осцилатори и свръхпроводящи вериги при телепортиране на вътрешно квантово състояние (памет) и стационарно движение на микроорганизъм. Те също така предлагат схема за създаване на състояние тип „котката на Шрьодингер“, в която даден микроорганизъм може да бъде на две места едновременно. Това е важна стъпка към потенциално телепортиране на един организъм в бъдеще.

През 1935 г., Ервин Шрьодингер предлага известния мисловен експеримент, в който една котка ще бъде едновременно в живо и мъртво състояние. Възможността  един организъм да бъде в състояние на суперпозиция разкрива дълбоките последици от квантовата механика и привлича широк интерес. Физиците са положили сериозни усилия в продължение на много десетилетия, за да разследват макроскопски квантови явления. Към днешна дата, са наблюдавани вълнови смущения в електрони, атоми и молекули (като С60). Наскоро биват осъществени две събития – охлаждане в основно квантово състояние и наслагване на състояния на механични осцилатори. Например, една група в Колорадо, САЩ, охлажда вибрацията на алуминиева мембрана с диаметър 15 микрометра до квантово състояние и вплита движението с микровълнови фотони. Въпреки това, квантовата суперпозиция на целия организъм не е реализирана. В същото време, се осъщестяват много открития в квантовата телепортация от първата експериментална реализация през 1997 г. с един фотон. Освен с фотони, квантово телепортиране е доказано и с атоми, йони и свръхпроводящи вериги. През 2015 г., група от Университета за наука и технологии на Китай демонстрира квантова телепортация на няколко степени на свобода на един фотон. Въпреки това, съществуващите експерименти са все още далеч от телепортирането на организъм.

В едно скорошно проучване, Toнгканг Ли и Жанг Ин-Чи предлагат да се сложи бактерия на върха на електромеханичен мембранен осцилатор, интегриран със свръхпроводяща схема за подготовка на квантовата суперпозиция на състоянието на микроорганизми и да се телепортира  квантовото състояние. А микроорганизъм с много по-малка маса от масата на самата електромеханична мембрана няма да повлияе значително на качеството на мембраната и може да се охлади до основно квантово състояние заедно с мембраната. Квантовата суперпозиция и телепортацията могат да се реализират с помощта на свръхпроводящи микровълнови схеми. Със силен градиент на магнитното поле, вътрешните състояния на микроорганизмите, като спина на глицинов радикал, могат да бъдат оплетени с нейния център-на-масовото движение и да бъдат телепортирани до отдалечен микроорганизъм.

Предложената опция също е квантово-ограничена магнитно-резонансна силова микроскопия. Тя не може да открие наличието на единични електрони завъртания (свързани с протеинови дефекти или дефекти в ДНК) като конвенционалния MRFM, но могат да се манипулират квантовите състояния на електроните завъртания. Тя дава възможност на някои изолирани електрони завъртания, които не могат да бъдат прочетени с оптични или електрически методи, да се използват като квантова памет за квантова информация.

Ли казва: „Ние предлагаме един ясен метод, при който един микроорганизъм да се сложи на  две места по едно и също време и да предостави схема за телепортиране. Надявам се нашата нетрадиционна работа да вдъхнови повече хора да мислят сериозно за потенциалното приложение на квантова телепортация в бъдеще.“ Ин добавя: „Нашата работа осигурява основата за бъдещи проучвания за ефектите на биохимичните реакции във вълновите функционални сривове на квантовите състояния на организма.“

Източник: http://phys.org/

Денят на Пентакварките

С помощта на Големият адронен ускорител учените от ЦЕРН доказаха съществуването на нова елементарна частица, наречена „пентакварк“, съобщават в прес съобщение от ЦЕРН. Статия с материал за откритието е публикувана в списание Physical Review Letters и в сайта на библиотеката на Университета в Корнуел – http://arxiv.org/abs/1507.03414

pentaquark

С това откритие, предричано от теоритичната физика отдавна, се устаноява е просто нова елементарна частица (от елементарни частици са изградени протоните и неутроните на атомите), но изцяло нов и напълно различен механизъм на обединение на кварките.

„Според нас експериментът ни има всички характеристики на откритие. Нямаме друго обяснение на това, което видяхме. Но науката изисква да публикуваме резултатите и да изчакме мненията и обсъждането на научната общност. Изучаването на новата частица може да помогне да се научи много повече за обикновената материя, от която всички ние се състоим“, казва за „Ройтерс“ ученият Гай Уилкинсън,

Засега пентакварките не са изследвани в достатъчна степен, но още през 1997 съществуването им е предсказано от русите учени Дмитрий Дяконов, Максим Поляков и Виктор Петров. В статия на Петров от 26 март 2013 г., публикувана в сп.“Елементи“ („Элементы“) ученият разказва как е възникнала хипотезата.

Самото наименование подсказва, че новоткритата частица се състои от пет „кварки“. Кваркът е „най-малката“ позната на учените частица, за която към момента няма данни да се дели на по-малки от нея съставни части. Етимологията на термина е интересна – всъщност той няма определено смислово значение и е взет на шега от романа на Джеймс Джойс „Бдението над Финеган“ чийто герой в съня си чува безсмислена фраза „Три кварка за мистър Марк”. Терминът е въведен от учения Мъри Гел Ман.

Холограма ли е вселената?

Автор: Стефан Михов

the_Universal_Is_Hologram

Снимка: TU Wien

“Холографският принцип” – идеята, че вселена с гравитация може да бъде описана от квантовата теория на полето в няколко измерения, се използва от години, като математически инструмент при странни извити пространства. Нови резултати предполагат, че холографският принцип може да се използва и при равни повърхности. Всъщност, нашата вселена може да е двуизмерна и само да изглежда като двуизмерна – точно като холограма.

На първо четене, няма ни най-малко съмнение: на нас вселената ни изглежда като триизмерна. Но една от най-плодовитите теории на теоритичната физика през последните две десетилетия поставя това твърдение под въпрос. Холографският принцип твърди, че математическото описание на вселената всъщност изисква по-малко измерения, отколкото ни се струва. Това, което възприемаме като триизмерно, може би е просто образ на двуизмерни процеси, разположени на голям космически хоризонт.

Досега, този принцип е бил изучван в екзотични пространства с негативно изкривяване. Това е интересно от теоретична гледна точка, но тези пространства са доста по-различни от познатите ни в нашата вселена. Резултатите, постигнати от учени от Виенския технически университет, предполагат, че холографският принцип важи дори при плоско пространство-време.

Холографският принцип

Всеки е чувал за холограмите от кредитните карти и банкноти. Те са двуизмерни, но на нас ни изглеждат като триизмерни. Вселената ни може да наподобява това: “През 1997, физикът Хуан Малдасена предлага идеята, има връзка между гравитационните теории в изкривени анти-де-Ситер пространства и квантовите теори на полето в пространства с по-малко измерения”, каза Даниел Грумилър, от Виенския технически университет.

Гравитационните феномени са описани в теория с три пространствени измерения, поведението на квантовите частици е изчислено в теория със само две измерения – резултатите от двете пресмятания могат да бъдат представени заедно. Такава зависимост е много изненадваща – като да откриеш, че уравнение от учебник по астрология може да бъде използвано за поправка на CD-плейър. Но този метод се оказва много успешен. Повече от 10 000 работи, засягащи теорията на Малдасена са били публикувани до този момент.

Зависимост, дори в плоски пространства

За теоритизните физици, това е много важно, но не изглежда да засяга до голяма степен нашата вселена. Очевидно, ние не живеем в такова анти-де-Ситер пространство. Тези пространства имат особени свойства. Те са негативно изкривени и всеки обект, хвърлен по права линия, рано или късно ще се завърне. “Нашата вселена, за разлика от другите, е доста плоска и на астрономически дистанции, има позитивно изкривяване”, казва Даниел Грумилър.

Въпреки това, Грумилър отдавна подозирал, че този принцип на кореспонденция може да се окаже верен за нашата вселена. За да бъде тествана тази хипотеза, трябва да бъдат създадени гравитационни теории, които не изискват екзотични анти-де-Ситер пространства, но работят при плоски пространства. През последните три години, той и неговия екип от Виенския технически университет работят върху това, заедно с Единбургския университе, Харвард, Масачузетски технологичен институт, Индийския научен институт в Пуна и Университета в Киото. Сега Грумилър и колегите му от Индия и Япония публикуваха статия във вестница Physical Review Letters, потвърждавайки валидноста на  принципа на кореспонденция в плоска планета.

Два пъти изчислено, един и същ резултат

“Ако квантовата гравитация в плоско пространсто дава възможност за холографско описание, чрез стандартна квантова теория, значи трябва да има физични стойности, които могат да бъдат изчислени и в двете теории и резултатите трябва да си отговарят”, каза Грумилър. Най-вече една черта на квантовата механика – квантовото заплитане – трябва да присъства в гравитационната теория.

Когато квантовите частици се заплетат, те не могат да бъдат описани по отделно. Те са от един квантов обект, дори да са разположени далеч една от друга. Има мярка за количеството на заплитане в квантова систем, наречена “ентропия на заплитане”. Заедно с Архун Багчи, Рудранил Базу и Макс Риглър, Даниел Грумилър успя да покаже, че ентропията на заплитане има същата стойност при плоска квантова гравитаци и в квантова теория на полето с по-малко измерения.

“Това пресмятане потвърждава нашето предположение, че холографичният принцип може също така да е верен и за плоски пространства. Това е доказателство за валидноста на тази кореспонденция в нашата вселена”, каза Макс Риглър. “Фактът, че дори можем да говорим за квантова информация и ентропия на заплитането в теория за гравитацията е поразителен и бе много трудно дори да си го представим, преди няколко години. Впечатляващо е, че може да използваме това средство за да тестваме валидноста на холографичния принцип и също така, че този тест се получи”, казва Даниел Грумилър.

Въпреки всичко, това не доказва, че живеем в холограма. Но, очевидно има все повече и повече доказателства за валидноста на принципа на кореспонденцията в нашата вселена.

Източник: Виенски Технически Университет

Най-впечатляващите си космически изображения

„Хъбъл“ показа пред света едно от най-впечатляващите си космически изображения

BAN_Hubble

Учените го нарекоха „ключово научно откритие, наподобяващо пищно небесно шоу от фойерверки“

България бе една от 60-те държави в цяла Европа, в които бе разкрито дълго пазеното в тайна мистериозно изображение, направено и представено от космическия телескоп (КТ) „Хъбъл“ в чест на своята 25-годишнина.

Изображението беше показано на специално събитие на 23 април т.г.(четвъртък) в големия салон на Българската академия на науките. То предизвика небивал обществен интерес, като успя да събере близо 400 гости, повечето от които млади хора.Инициативата събра представители на научната общност, студенти, ученици и много любители на астрономията. Поради големия интерес, за правостоящите гости беше поставен проектор във фоайето.

Ilian Iliev

проф.дфн. Илиан Илиев

Директорът на Института по астрономия-БАН доц. д-р Таню Бонев, проф. д.ф.н. Илиан Илиев и младите учени от Института впечатлиха с изчерпателна лекция, изложба на едни от най-популярните космически кадри, направени от КТ „Хъбъл“, и разбира се, с мистериозното изображение, показано на финала на събитието.

BAN_Hubble1

Проф. Илиев започна лекцията си с възхищение и благодарност към присъстващите младежи: „Вие сте бъдещето! Никога не бях виждал толкова млади хора в салона на БАН. Това е изключително щастие за мен“, възкликна професорът.

BAN_Hubble2

Младите учени от Институра по Астрономия към БАН

След официалното представяне в София, изображението ще бъде изложено на територията на Националната астрономическа обсерватория-Рожен, където ще може да бъде видяно от посетители през целия летен туристически сезон.

This NASA/ESA Hubble Space Telescope image of the cluster Westerlund 2 and its surroundings has been released to celebrate Hubble’s 25th year in orbit and a quarter of a century of new discoveries, stunning images and outstanding science. The image’s central region, containing the star cluster, blends visible-light data taken by the Advanced Camera for Surveys and near-infrared exposures taken by the Wide Field Camera 3. The surrounding region is composed of visible-light observations taken by the Advanced Camera for Surveys.
This NASA/ESA Hubble Space Telescope image of the cluster Westerlund 2 and its surroundings has been released to celebrate Hubble’s 25th year in orbit and a quarter of a century of new discoveries, stunning images and outstanding science. The image’s central region, containing the star cluster, blends visible-light data taken by the Advanced Camera for Surveys and near-infrared exposures taken by the Wide Field Camera 3. The surrounding region is composed of visible-light observations taken by the Advanced Camera for Surveys.

Още за Изображението:

Дългоочакваното изображение, направено от КТ „Хъбъл“,  се оказа необикновен астрономически обект на възраст от 2 млн. години.

Огромният звезден куп Westerlund 2 впечатли научния свят с това, че въпреки крехката си възраст, в сравнение с доста по стари и мащабни космически образувания, съдържа някои от най-ярките, горещи и масивни звезди, които някога са били откривани.

Този звезден куп носи името на шведския астроном Bengt Westerlund, който го открива през 1960 г. Намира се в област на активно звездообразуване, наречено Gum 29, на разстояние от около 20 000 светлинни години от нас, в съзвездието Carina. Част от тези мощни масивни звезди прорязват дълбоки кухини в заобикалящата ги материя чрез излъчване на огромно количество ултравиолетова светлина и звезден вятър – високоскоростни потоци от заредени частици. Действията на тези процеси върху родителската обвивка от водороден газ, от която звездите се раждат, са причина за причудливите и възхитителни форми на облаците от газ и прах.

Изображението разкрива приказен пейзаж от стълбове, хребети и долини. Стълбовете, които се състоят от газ и прах, устояват наразрушителната сила на силното лъчение и мощните звездни ветрове. Тези газови монолити са високи само няколко светлинни години и сочат към центъра на звездния куп. Около стълбовете се намират други плътни области, включително тъмни нишки от прах и газ.

Освен че оформят газовия облак, блестящите звезди спомагат и за успешното създаване на следващото поколение звезди. Когато звездните ветрове достигнат до плътните стени от газ, те създават ударни вълни, които генерират нов процес на звездообразуване по дължината на тези кухини. Разхвърляните из пейзажа червени точки са богато население от формиращи се звезди, които все още се намират в пашкулите си от газ и прах. Тези звездни фетуси все още не са започнали да горят водорода в ядрата си, за да заблестят като истински звезди. Въпреки това, погледът на КТ “Хъбъл” в близката инфрачервена област, позволява на астрономите да идентифицират тези млади звезди. Блестящите в синьо звезди, които се виждат на изображението, са предимно на преден план.

Това изображение е свидетелство за изключителната наблюдателна способност на “Хъбъл” и показва, че дори след 25 години експлоатация, историята на му в никакъв случай не е приключила. КТ “Хъбъл” вече е подготвил сцената за своя наследник James Webb Space Telescope, чието извеждане в околоземна орбита е планирано за 2018 г., но този „нов инженерен подвиг“, няма веднага да замени, „Хъбъл“, а известно време ще работят съвместно. Сега, 25 години след извеждането му в орбита, е време празнуваме забележителната история на „Хъбъл“ и бъдещия му принос за астрономическата наука.

На 24 април 1990 г. космическият телескоп “Хъбъл” на NASA/ESA беше изпратен в околоземна орбита на борда на космическата совалка Discovery, като първи апарат от този вид. Той носи името на Едуин Хъбъл – забележителен учен, открил съществуването на други галактики и тяхното разбягване, което е в основата на теорията за Големия взрив. „Хъбъл“ предостави нов поглед към Вселената и за 25 години надмина всички очаквания, разкривайки огромно количество данни и изображения, които промениха разбирането на учените за Вселената и възприятието на хората към нея.

Други изображения, посветени на годишнини на „Хъбъл“:

Всяка година се разкрива по едно ново изображение от КТ “Хъбъл” в чест на поредната негова годишнина. Миналата година КТ “Хъбъл” засне ефирната мъглявина Monkey Head Nebula (heic1406). През 2013 г. беше показано изключително детайлно изображение на мъглявината Horsehead Nebula (heic1307). А 22-рата годишнина на КТ “Хъбъл” беше отбелязана чрез огромна мозайка от небесен паяк (heic1206). Други изображения от КТ “Хъбъл” са многоцветно изображение на Сатурн (opo9818a), Tolkien-esque изображение на мъглявината Carina Nebula (heic1007a), красива космична роза, получена при сливането на галактики  (heic1107a). Повече изображения, показани в чест на годишнините на КТ “Хъбъл”, могат да бъдат видяни тук here.

Снимка на астрономическото избражение от КТ „Хъбъл“:

Image Formats:

Large JPEG

22.7 MB

Publication TIFF 4K

19.5 MB

Publication JPEG

7.3 MB

Screensize JPEG

358.4 KB

Сайт на Института по астрономия към БАН:

 Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория, БАН

 Фейсбук страницата на Инситута по астрономия към БАН:

 Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория, БАН

 Credit: NASA, ESA, the Hubble Heritage Team (STScI/AURA), A. Nota (ESA/STScI), and the Westerlund 2 Science Team