Различните научни изследвания в областта на прабългарската религия разкриват древните българи в една нова светлина. За разлика от множеството религиозни системи, съществували в древността, тази на българите се е числяла към групата на монотеичните учения. Нашите предци са почитали бог Тангра (Тангри) като върховно божество. Чрез него те са обожествявали природата и нейните четири елемента – въздух, вода, огън и земя.
Според прабългарските религиозни възгледи, бог Тангра присъства навсякъде в света около нас. Този култ е толкова силен, че продължава да се практикува и до днес от някои народи от територията на бившия Съветски съюз. Монотеизмът на древните българи е интересен феномен, който ги отличава от много други древни общества.
Тотемизъм в прабългарските вярвания
Наред с култа към Тангра, сред прабългарите е бил разпространен и тотемизмът. Това религиозно явление е характерно за всички древни общества, включително и българското. То се изразява в почитането на различни животни, обикновено диви представители на фауната.
Според вярванията на древните българи, хората с общ произход имат един и същ прародител, който след смъртта си възприема образа на определено животно. По този начин животното се превръща в покровител на представителите на един род. Неговият образ се използва в семейната хералдика и става тотем на даден род, племе или народ.
Прабългарският календар и вълкът
Религията на прабългарите и тотемизмът са били взаимно свързани. Доказателство за това е календарът на прабългарите, който спада към групата на лунните календари. Той представлява 12-годишен цикъл, като всяка година е посветена на дадено животно.
Една от особеностите на прабългарския календар е, че третата година е посветена на вълка. Това е напълно естествено, тъй като вълкът е животно, което е било близко до заобикалящия свят на нашите предци. Самият вълк е бил обожествяван от древните българи като важен тотем.
Ролята на шаманите в прабългарското общество
Българските шамани в качеството си на религиозни водачи са притежавали магически способности. Те често са приемали образите на различни животни, включително и на вълка, по време на своите ритуали и обреди. За тези практики научаваме най-вече от произведенията на византийските летописци, както и от малкото оцелели наши източници.
В древните общества владетелят е бил и върховен жрец. Така в историческата наука се появява терминът „цар-жрец“. Понеже царят трудно съчетава владетелските си функции с тези на върховния жрец, той е имал заместници – шаманите. С развитието на древните общества религиозните обреди все повече са се извършвали от тези духовни водачи.
Нарастналата държавна отговорност на средновековните български владетели ги е принуждавала да водят само религиозните церемонии с особено важен характер. Такива са например сключваните със съседните владетели мирни договори. Едно от тези споразумения е споменатият от византийския хронист Игнатий Дякон мирен договор между хан Омуртаг и император Лъв V Арменец.
Боян Магесникът – прочутият български шаман
Много често шаманите са произлизали от средите на прабългарската аристокрация. В някои случаи това са били представители на управляващата владетелска династия – братя, синове и братовчеди на хана.
Според гръцките хронисти и нашите летописци, един от най-прочутите български шамани е Боян Магесникът. Повечето домашни и чужди източници, най-вече византийските, говорят за Боян като за член на българския хански двор. Според тях той е бил брат на хан Умор.
Византийските и българските летописци описват подробно ритуалите и обредите, които е извършвал Боян Магесникът. От техните записи става ясно, че той е имал способността да приема формата на различни животни, включително и на вълк.
Наследството на прабългарските традиции
Някои от ритуалите и обредите на древните българи продължават да съществуват в българските земи и след като народът приема християнството. Освен това се запазва част от религиозната философия на нашите предци. Това намира най-голямо отражение в нашите митични песни.
Традициите на прабългарите се оказват изключително устойчиви. Те надживяват своето време и оцеляват през вековете. Доказателство за това не са само митичните песни, но и самият български традиционен календар. Народът и до ден днешен храни страхопочитание към вълка, затова на него са отредени дните от 1 до 3 февруари, които са известни като Трифунци – по името на празника на св. Трифон Зарезан.
Тези дни са известни също и като Вълчи празници. Докато траят, домакините не трябва да хващат остър предмет, особено нож и ножица. Вярва се, че ако се наруши тази забрана, вълкът ще пакости на селянина. Тази традиция е ярко доказателство за дълбоките корени на прабългарските вярвания в нашата културна памет.
Повелителят на тийн литературата, усмихнатият, зареждащ и искрен писател-звезда – Джон Грийн „намина” през студиото ни днес. „Къде си, Аляска?”, „Множеството Катрини”, „Хартиени градове” и „Вината в нашите звезди”, чиято филмова премиера очакваме този юни, са абсолютни бест селъри в цял свят, а самият Джон, който според сп. Time е един от 100-те най-влиятелни личности на 2014 година, продължава да бълва материали и идеи, с чиято енергия заразява цялата планета на младежите. И всичко това не е случайно – Джон пише с уважение и любов за тийн-обществото, разглежда емоциите им като достойни и истински, говори техния готин и майтапчийски език и не пропуска да отбележи, че истински стойностното момиче е онова, което чете, размишлява, образовано е, красива е без грим и със спортни дрехи и винаги носи най-ценното си оръжие – усмивката.
Непосредствено след признаването на християнството като държавна религия на територията на Византия се появяват и първите ереси. Те бързо се разпространяват. Тези ереси намират последователи във всички слоеве на обществото.
Един от най-известните еретици е александрийския свещеник Арий. Той е живял и починал в кр. на ІІІ и нач. на ІV век . Арианството е най-голямото еретическо учение в ранната история на църквата. То е подкрепяно дори от императорите Константин Велики (305-337 г.) и неговия син Костанций ІІ (337-361 г.). Учението на александриеца Арий се обосновавало на по-старите философски течения. През онази епоха античната езическа философия е била все още силна. Голямо влияние върху възгледите на Арий и неговите последователи оказват философията на неоплатониците. Според църковните канони това протеворичи на християнските догми. Това противопоставяне между ортоксалния клир и арианите довежда до обявяването на аринството за ерес на Втория вселенски събор в Константинопол през 381 г.
Така след смъртта на импероторите Костанций ІІ и Юстин І привържениците на Арий са подложени на преследване от Цариградската патриаршия. Те намират подкрепа в лицето на римския първосвещенник.
Проблемите на източната църква не свършват дотук. Тъкмо е било преодоляно влиянието на арианството в Източната римска империя – Византия. В столицата ъ Константинопол се появяват първите признаци на назряващия иконоборчески конфликт.
Корените на този конфликт се крият в оцелелите дохристиянски вярвания на първите християни. Много от приелите новата религия продължавали да почитат старите езически идоли. С налагането на християнството като държавна религия в империята нравите на хората не са се променили.
Икопочитанието е било разпространено предимно сред низшите слоеве на обществото. Превържениците на иконите намират подкрепа от страна на църквата. Самата църква е заинтересована от търговията с икони. По този начин в църковната хазна влизат значителни средства.Така църквата и в частност манастирите се превръщат от най-заможните поземляни собственици в империята. Тенденцията към забогатяване на едрата църковна аристокрация среща отпор от страна на държавата.
Византийските владетели са изправени пред трудна задача. Те виждат в засилената икономическа мощ на гръцката църква не само отслабването на тяхната власт, но и отслабването на самата държава. Така император Константин ІV Погонат ( 650-685 г.) е едни от първите държавници, които започват борба с иконопоклоничеството. Според него и наследника му на трона Лъв ІІІ Исавър (675-741 г.) почитта към иконите се свързва със старото езическо идолопоклоничество. През призмата на техните възгледи поклонниците на иконите биват възприети като нови идолопоклоници или еретици. Това тяхно схващане е добре дошло оправдание за тяхните по-нататъшни действия.
Тяхната борба с това религиозно явление е предизвикано и от увеличаването на манастирското братство. От увеличаването броя на монасите губи държавата. Нейните загуби не са само финансови. През този период Византия губи и жива сила. Много младежи масово напускат войската и се замонашват.
След като губи държавата следователно губи и църквата, защото хората, които защитават държавните граници намаляват.
Вътрешната държавна политика на Константинополските владетели и техните правителства срещат съпротива от страна на патриаршията. По това време патриарх в Константинопол е Герман.
Патриарх Герман е роден в семейството на византийски сенатор. От малък е възпитаван според църковните канони. Поради финансовите възможности на семейството си той получава солидно образование. Той е избран за патриарх през 714 г.
Неговата антииконоборческа позизиция става причина за неговото насилствено остраняване. Така Лъв ІІІ Исавър го принуждава през 730г. да се откаже от патриаршеския сан. След тази година информация за живота на патриарх Герман липсва. Предполага се, че той е убит по заповед на василевса.
Тази политика на императора е продиктувана от отслабналата военна сила на държавата и непосредствената арабска опасност.
Свети Герман
12.V
Непосредствено след признаването на християнството като държавна религия на територията на Византия се появяват и първите ереси. Те бързо се разпространяват. Тези ереси намират последователи във всички слоеве на обществото.
Един от най-известните еретици е александрийския свещеник Арий. Той е живял и починал в кр. на ІІІ и нач. на ІV век . Арианството е най-голямото еретическо учение в ранната история на църквата. То е подкрепяно дори от императорите Константин Велики ( 305-337г. ) и неговия син Костанций ІІ (337-361г.). Учението на александриеца Арий се обосновавало на по-старите философски течения. През онази епоха античната езическа философия е била все още силна. Голямо влияние върху възгледите на Арий и неговите последователи оказват философията на неоплатониците. Според църковните канони това протеворичи на християнските догми. Това противопоставяне между ортоксалния клир и арианите довежда до обявяването на аринството за ерес на Втория вселенски събор в Константинопол през 381 г.
Така след смъртта на импероторите Костанций ІІ и Юстин І привържениците на Арий са подложени на преследване от Цариградската патриаршия. Те намират подкрепа в лицето на римския първосвещенник.
Проблемите на източната църква не свършват дотук. Тъкмо е било преодоляно влиянието на арианството в Източната римска империя – Византия. В столицата ъ Константинопол се появяват първите признаци на назряващия иконоборчески конфликт.
Корените на този конфликт се крият в оцелелите дохристиянски вярвания на първите християни. Много от приелите новата религия продължавали да почитат старите езически идоли. С налагането на християнството като държавна религия в империята нравите на хората не са се променили.
Икопочитанието е било разпространено предимно сред низшите слоеве на обществото. Превържениците на иконите намират подкрепа от страна на църквата. Самата църква е заинтересована от търговията с икони. По този начин в църковната хазна влизат значителни средства.Така църквата и в частност манастирите се превръщат от най-заможните поземляни собственици в империята. Тенденцията към забогатяване на едрата църковна аристокрация среща отпор от страна на държавата.
Византийските владетели са изправени пред трудна задача. Те виждат в засилената икономическа мощ на гръцката църква не само отслабването на тяхната власт, но и отслабването на самата държава. Така император Константин ІV Погонат (650-685 г.) е едни от първите държавници, които започват борба с иконопоклоничеството. Според него и наследника му на трона Лъв ІІІ Исавър (675-741г.) почитта към иконите се свързва със старото езическо идолопоклоничество. През призмата на техните възгледи поклонниците на иконите биват възприети като нови идолопоклоници или еретици. Това тяхно схващане е добре дошло оправдание за тяхните по-нататъшни действия.
Тяхната борба с това религиозно явление е предизвикано и от увеличаването на манастирското братство. От увеличаването броя на монасите губи държавата. Нейните загуби не са само финансови. През този период Византия губи и жива сила. Много младежи масово напускат войската и се замонашват.
След като губи държавата следователно губи и църквата, защото хората, които защитават държавните граници намаляват.
Вътрешната държавна политика на Константинополските владетели и техните правителства срещат съпротива от страна на патриаршията. По това време патриарх в Константинопол е Герман.
Патриарх Герман е роден в семейството на византийски сенатор. От малък е възпитаван според църковните канони. Поради финансовите възможности на семейството си той получава солидно образование. Той е избран за патриарх през 714 г.
Неговата антииконоборческа позизиция става причина за неговото насилствено остраняване. Така Лъв ІІІ Исавър го принуждава през 730 г. да се откаже от патриаршеския сан. След тази година информация за живота на патриарх Герман липсва. Предполага се, че той е убит по заповед на василевса.
Тази политика на императора е продиктувана от отслабналата военна сила на държавата и непосредствената арабска опасност.
Култа към св. Герман заема важно място в традиционната вяра на българите. Според българската традиция този светец се възприема като един от покровителите на градушките наред със св. Вартоломей и св. Илия.
С този традиционен празник е свързан цял ритуален коплеск от действия, които се извършват обикновено по време на суша.
В деня на св. Герман Градушкар се прави глинена мъжка кукла-наречена по името на светеца.
Тези ритуални действия са разпространени предимно в Северна България. След като е направена тази глинена фигуррка, тя бива поставена върху носило или саван. Участниците в ритуала отиват до място, което се намира близо до водоизточник. Там те следват до най малка подробност българските погребални обичаи. По време на самото опело се израчат следните думи: „умря Герман от суша за киша”. Но този ритуал макар и в по-редки случаи се извършва и когато годината е кишева. Тогава се изричат думите: – „умря Герман от каша за суша”.
След като се опей ритуалната кукла се погребва именно до реката. Като се извърши и това последно действие започва общоселско веселие.
Въпреки, че св. Герман е християнски светец, то произхода на неговия култ има тракийски произход. Според някои учени като проф. Стоян Генчев – обредната куклата Герман изобразява млад несемеен мъж, т.е. ерген. Това не е случайно. По този начин има по-голяма вероятност да бъде чута молбата на хората от Господ.
От написаното дотук става ясно, че чрез култа на св. Герман се запазват стари езически традиции, които са играли важна рола в старобългарското общество. Те оцеляват и след приемането на християнството. Свети Герман 12.V
Непосредствено след признаването на християнството като държавна религия на територията на Византия се появяват и първите ереси. Те бързо се разпространяват. Тези ереси намират последователи във всички слоеве на обществото.
Един от най-известните еретици е александрийския свещеник Арий. Той е живял и починал в кр. на ІІІ и нач. на ІV век . Арианството е най-голямото еретическо учение в ранната история на църквата. То е подкрепяно дори от императорите Константин Велики ( 305-337г. ) и неговия син Костанций ІІ (337-361г.). Учението на александриеца Арий се обосновавало на по-старите философски течения. През онази епоха античната езическа философия е била все още силна. Голямо влияние върху възгледите на Арий и неговите последователи оказват философията на неоплатониците. Според църковните канони това протеворичи на християнските догми. Това противопоставяне между ортоксалния клир и арианите довежда до обявяването на аринството за ерес на Втория вселенски събор в Константинопол през 381 г.
Така след смъртта на импероторите Костанций ІІ и Юстин І привържениците на Арий са подложени на преследване от Цариградската патриаршия. Те намират подкрепа в лицето на римския първосвещенник.
Проблемите на източната църква не свършват дотук. Тъкмо е било преодоляно влиянието на арианството в Източната римска империя – Византия. В столицата ъ Константинопол се появяват първите признаци на назряващия иконоборчески конфликт.
Корените на този конфликт се крият в оцелелите дохристиянски вярвания на първите християни. Много от приелите новата религия продължавали да почитат старите езически идоли. С налагането на християнството като държавна религия в империята нравите на хората не са се променили.
Икопочитанието е било разпространено предимно сред низшите слоеве на обществото. Превържениците на иконите намират подкрепа от страна на църквата. Самата църква е заинтересована от търговията с икони. По този начин в църковната хазна влизат значителни средства.Така църквата и в частност манастирите се превръщат от най-заможните поземляни собственици в империята. Тенденцията към забогатяване на едрата църковна аристокрация среща отпор от страна на държавата.
Византийските владетели са изправени пред трудна задача. Те виждат в засилената икономическа мощ на гръцката църква не само отслабването на тяхната власт, но и отслабването на самата държава. Така император Константин ІV Погонат (650-685 г.) е едни от първите държавници, които започват борба с иконопоклоничеството. Според него и наследника му на трона Лъв ІІІ Исавър (675-741г.) почитта към иконите се свързва със старото езическо идолопоклоничество. През призмата на техните възгледи поклонниците на иконите биват възприети като нови идолопоклоници или еретици. Това тяхно схващане е добре дошло оправдание за тяхните по-нататъшни действия.
Тяхната борба с това религиозно явление е предизвикано и от увеличаването на манастирското братство. От увеличаването броя на монасите губи държавата. Нейните загуби не са само финансови. През този период Византия губи и жива сила. Много младежи масово напускат войската и се замонашват.
След като губи държавата следователно губи и църквата, защото хората, които защитават държавните граници намаляват.
Вътрешната държавна политика на Константинополските владетели и техните правителства срещат съпротива от страна на патриаршията. По това време патриарх в Константинопол е Герман.
Патриарх Герман е роден в семейството на византийски сенатор. От малък е възпитаван според църковните канони. Поради финансовите възможности на семейството си той получава солидно образование. Той е избран за патриарх през 714 г.
Неговата антииконоборческа позизиция става причина за неговото насилствено остраняване. Така Лъв ІІІ Исавър го принуждава през 730г. да се откаже от патриаршеския сан. След тази година информация за живота на патриарх Герман липсва. Предполага се, че той е убит по заповед на василевса.
Тази политика на императора е продиктувана от отслабналата военна сила на държавата и непосредствената арабска опасност.
Непосредствено след признаването на християнството като държавна религия на територията на Византия се появяват и първите ереси. Те бързо се разпространяват. Тези ереси намират последователи във всички слоеве на обществото.
Един от най-известните еретици е александрийския свещеник Арий. Той е живял и починал в кр. на ІІІ и нач. на ІV век . Арианството е най-голямото еретическо учение в ранната история на църквата. То е подкрепяно дори от императорите Константин Велики (305-337 г.) и неговия син Костанций ІІ (337-361г.). Учението на александриеца Арий се обосновавало на по-старите философски течения. През онази епоха античната езическа философия е била все още силна. Голямо влияние върху възгледите на Арий и неговите последователи оказват философията на неоплатониците. Според църковните канони това протеворичи на християнските догми. Това противопоставяне между ортоксалния клир и арианите довежда до обявяването на аринството за ерес на Втория вселенски събор в Константинопол през 381 г.
Така след смъртта на импероторите Костанций ІІ и Юстин І привържениците на Арий са подложени на преследване от Цариградската патриаршия. Те намират подкрепа в лицето на римския първосвещенник.
Проблемите на източната църква не свършват дотук. Тъкмо е било преодоляно влиянието на арианството в Източната римска империя – Византия. В столицата ъ Константинопол се появяват първите признаци на назряващия иконоборчески конфликт.
Корените на този конфликт се крият в оцелелите дохристиянски вярвания на първите християни. Много от приелите новата религия продължавали да почитат старите езически идоли. С налагането на християнството като държавна религия в империята нравите на хората не са се променили.
Икопочитанието е било разпространено предимно сред низшите слоеве на обществото. Превържениците на иконите намират подкрепа от страна на църквата. Самата църква е заинтересована от търговията с икони. По този начин в църковната хазна влизат значителни средства.Така църквата и в частност манастирите се превръщат от най-заможните поземляни собственици в империята. Тенденцията към забогатяване на едрата църковна аристокрация среща отпор от страна на държавата.
Византийските владетели са изправени пред трудна задача. Те виждат в засилената икономическа мощ на гръцката църква не само отслабването на тяхната власт, но и отслабването на самата държава. Така император Константин ІV Погонат (650-685 г.) е едни от първите държавници, които започват борба с иконопоклоничеството. Според него и наследника му на трона Лъв ІІІ Исавър (675-741 г.) почитта към иконите се свързва със старото езическо идолопоклоничество. През призмата на техните възгледи поклонниците на иконите биват възприети като нови идолопоклоници или еретици. Това тяхно схващане е добре дошло оправдание за тяхните по-нататъшни действия.
Тяхната борба с това религиозно явление е предизвикано и от увеличаването на манастирското братство. От увеличаването броя на монасите губи държавата. Нейните загуби не са само финансови. През този период Византия губи и жива сила. Много младежи масово напускат войската и се замонашват.
След като губи държавата следователно губи и църквата, защото хората, които защитават държавните граници намаляват.
Вътрешната държавна политика на Константинополските владетели и техните правителства срещат съпротива от страна на патриаршията. По това време патриарх в Константинопол е Герман.
Патриарх Герман е роден в семейството на византийски сенатор. От малък е възпитаван според църковните канони. Поради финансовите възможности на семейството си той получава солидно образование. Той е избран за патриарх през 714 г.
Неговата антииконоборческа позизиция става причина за неговото насилствено остраняване. Така Лъв ІІІ Исавър го принуждава през 730 г. да се откаже от патриаршеския сан. След тази година информация за живота на патриарх Герман липсва. Предполага се, че той е убит по заповед на василевса.
Тази политика на императора е продиктувана от отслабналата военна сила на държавата и непосредствената арабска опасност.
Тези традиции продължават да се спазват до ден днешен.
Празникът на Светите 40 мъченици от Севастия е навлязъл дълбоко в бита на българите. Той е бил особено почитан през Средновековието. За това говорят множеството домашни и чужди извори.
Най-известния от тях е Търновската колона на цар Иван Асен ІІ ( 1218-1241г. ). В нея е отбелязана паметната победа на българския владетел при Клокотница. Там на 9.ІІІ. 1230г. българският цар нанесъл голямо военно поражение на Епирския деспот Теодор Комнин.
Иван Асеновата колона е открита в царската църквата „ Св. 40 мъченици ” в старата българска столица Търново.
Освен това с тази църква е свързана една от старите легенди. Тя гласи, че в нощта на 8 срещу 9.ІІІ. се появяват духовете на владетелите и владетелките на Второто българско царство, които са погребани там. Дори това да не е вярно, тя е една от многото легенди, които са крепили българите през вековете на турското робство.
Според старата християнска житиейна традиция светите 40 мъченици са били римски войни, които тайно изповядвали християнството. Техния полк е бил разположен в малоазиатския град Севастия. След като биват разкрити са подложени на жестоки мъчения. Загиват 40 войни. Това става през 320г.от н.е. Няколко години преди официалното признаване на християнството и края на гоненията на ранните християни. Православната църква по-късно ги канонизира.
В българските религиозни вярвания – представата за 40-те светци войни се трансформира в младенци. Така сред старите българи празника е известен като младенци. Народното поверие гласи, че на този празник идват щъркелите. Самите щъркели са почитани от българите. Те са свързани с децата. И днес много хора помнят как техните баби са им казвали, че щъркелът ги е донесъл. Смята се, че къща или двор където гнезди семейство щъркели е запазено от магии. Техните яйца също имат магическа сила.
На свети 40 се изпълняват редица религиозни ритуали и обреди. Те са изпълнявани преди всичко от деца. В обредните песни се отправят различни молби към щъркелите. Като например следната молба:
„ … Щърко ле, щърко ле!
Щръкни кола под кола,
Да береме камъне,
Да правиме мостове,
Да ни идат гостове!… ”
( Димитър Маринов „ Народна вяра ”, стр.150 )
Старите българи са вярвали, че тези деца, които извършели тези ритуали, когато пораснат няма ги сполетят болести свързани с кръста.
Отново според народната традиция децата трябва да се отъркалят в тревата. Това обаче трябва да стане преди изгрев слънце. Това се прави за здраве. Въобще на този ден е на почит здравето на децата, тъй като те са най-уязвими от болести.
На този ден се приготвят специални обредни питки наречени младенци. Този обреден хляб се намазвал с мед и така се раздавал по подобие на питките, които се раздават за здраве на Св. Харалмпи. Това се прави с цел да се умилостиви баба Шарка. Както в миналото, така и днес много от децата са боледували или боледуват от дребна и едра шарка. Едрата шарка някога е нанасяла големи вреди на хората, които са я преболедували. Често пъти хората са умирали от тази болест. Но ако случайно човек е оцелявал, то той е бивал обезобразен от нея. Затова хората в миналото са се отнасяли със страхопочитание към нея.
Празника на Свети 40 мъченици е свързан и с представата на българите за настъпващата пролет. Народната вяра гласи, че на този ден Господ забива 40 или 140 нагорещени шиша в земята. Той удря с тях земята за да се затопли. Тогава хората са смятали, че слънцето вече се обръща към лято.
В българския традиционен календар има празници, които само сме ги чували или знаем много малко за тях. Към тази група спада и празника на Св. 40 мъченици. Надявам се , чрез този материал да извадя отново на бял свят позабравената ритуално-обредна практика характерна за този традиционен празник.
Както Месни Заговезни, така и Сирни Заговезни е празник, който е свързан с Великденския календарен цикъл. Седмицата между двата празника се нарича Неделя Месопусна.
През това време не се яде месо. Това не се отнася за млякото, млечните продукти и яюцата. След Месните Заговезни хората се приготвят за строгия 40 Великденски пост. Той започва един ден след Сирница. Сирни Заговезни е празник, който е разпространен в цяла България, поради това той има различни названия. В Западна България той се нарича Сирни поклади или ората. В същото време в Ропската област и Югозападна България този празник носи имената рия, орадие, сщрни заптшка, запоставане. На него ден се извършва ритуално засяване на земята оттам идва и това название на празника в Родопите и югозападните райони на страната За разлика от вече споменатите райони в Сероизточна България този празник е известен като сщрни заговилки, сщрни заговизни и сщрница са характерни за Североизточните части на България.
Сирница е един от най-богатите на ритуали и обреди празник. Неговата богата обредност е свързана с началото на новата селско-стопанска година на българите. Повечето ритуали и обреди символизират възраждащата се природа. Един от основните елементи в тази празнична обредност е ритуалното палене на огън. Самия огън е една от четирите природни стихии, поради това той е трайно свързан с българския традиционен мироглед. Той заема важна място не само в българските пролетни празници, но и в тези на съседните ни народи. Сутринта на Сирни Заговезни се запалват струпаните бали сено и сухи дървета. Това става обикновено на високото място в населеното мястго. Но понякога има и изключения. Празнични огньове са били палени и на самия мегдан ( площад ).
След като се разгори огъня хората започват да прескачат ритуалните огньове за здраве. Неговата очистителна сила е водеща на този празник.
Освен тези огньове на Сирна неделя се палят също факли и огнени стрели. Със запалените факли, които се носят от децата или младежите се извършва ритуално очистване на нивите. Това се прави цел нивите да дадат по-добър добив. Този огън в различните краища на България носи разностранни наименования. Най-често той е наричан катралник, пълелия или ойлалия. Освен тях се срещат и названията оврътник и овратник.
На Сирни Заговезни се извършва и един друг обряд. На този ден младите мъже пращат огнени стрели в дома на своите избраници. Този обред се нарича стрелкане или туйкане.
На този ден младите семейства ходят при своите кръстници за прошка. Те задължително носят подаръци за тях. Често пъти това са баница, вино и ракия. Понякога кумците носят на своите кумове печена кокошка или пуяк. Прошка искат и децата от своите родители. На този ден те целуват ръка на своите родители и другите възрастни роднини. Затова и празника се нарича още и прошка.
Богатата обредност на този празник се допълва от кукерските игри. Те са най-разпространени в Източна България и най-вече в Източна Тракия. Тези традиционни представления имат ритуален характер. Тези игри също имат много стар езически произход. Участниците в тях се наричат кукери. В някои райони на страната те са известни и като бабугери, джамали, старци, арапи и други.
Кукерски групи по подобие на Коледарските и Сурвакарските имат водач, който ръководи останалите членове на групата по време на ритуалите. Това е тъй наречения цар. Той извършва ритуалното засяване на нивата. Докато трае този ритуал останалите кукери подръкват със звънците и хлопките. По време на обредните игри, той бива носен от останалите членове на кукерската дружина. Тогава кукерския „ цар ” произнася заклинания, които са насочени срещу злите сили. Кукерите обхождали подобно на коледари и сурвакари хорските къщи и благославяли техните стопани.
След като приключи обредното заораване на земята кукерите в някои райони на страната се извършва ритуално убийство. Има случаи, когато това убийство не се практикува, тогава кукерите събарят на земята царя. След тези действия, ако царят е убит, то той възкръсва.
В по-ново време освен кукерските игри се появяват и нов тип народни театрални преставления. Често те отразяват съществуващата действителност. Така на този ден сред маскираните лица могат да се срещнат свещеник, младоженци, циганин, мечка и други. По-късно се появяват и образите на стражари, политици и лекари. Всички роли включително и женските се изпълняват от мъже. На празника булката и младоженеца симолират полов акт. По този начин се извършва ритуално оплождане на природата. Това също се извършва за плодородие и берикет.
Обредните костюми са направени от животински кожи. Най-често за тяхната направа са използвани овчи и кози кожи, които са обърнати с вълната и козината на навън. Много важен елемент от кукерското облекло е маската, чийто изображения играят важна роля в ритуалните танци. Срещат се различни видове маски. Обикновено за тяхната изработка се използват материали от животински и растителен произход като кожа, рога от едър рогат добитък и различно оцветена вълна, лен и коноп. Наред с маската друг много важен елемент от кукерския костюм е колана с чанове. Някои от които тежат около 3 кг. Те имат същата роля в обредния кукерски танц като маската. Чановете засилват магическия заклинателния ефект на кукерите. По този начин те плашат и гонят всички зли сили.
Празничната трапеза на Срини Заговезни също е много богата на ритуали и обреди. На нея задължително присъстват ястия приготвени от млечни продукти, яйца и бяла халва. Тогава за последен път се заговява преди строгия пост.
Един от най-интересните ритуали е тъй нареченото хамкане ( амкане ). На бял конец в средата на стаята се закача парче бяла халва или едно сварено яйце, което се залюлява. Наредените в кръг около тази връв деца трябва да го захапят без помоща на ръцете. След като това приключи връвта на която е стояло яйцето ( халвата ) се запалва. Тогава възрастните членове на семейството започват да гадаят. Тези гадания са свързани с надеждите за по-добра селскостопанска година, здраве и евентуална бъдеща женитба на младите членове на семейството.
Пролетните обичаи са били сред най-почитаните още в древността, тъй като повечето древни народи се занимавали със земеделие. Така тези празници съвпадали с началото новата селскостопанска година. Което има голямо значение за античните общества. Това важало с пълна сила и за нашите прадеди. От нас зависи да ли ще можем да съхраним тези традиции дошли от далечното минало.
Използвана литература
„Календарные обычаи и обряды в странах зорубежной Европы конец ЧІЧ -нач. ЧЧв“ М. 1977г.
Има дни в годината когато народ и църква почитат исторически личности, които са изиграли важна роля в историята на нацията.
Такива са двамата солунски братя Константин Кирил-Философ и Методий.
Българската православна църква им отредила деня на който се почита паметта и на един друг светец Св. Кирил – патриарх Александрийски. Това се наложило, тъй като дата на смъртта на св. Методий 6. ІV. 885г.съвпада с Великденския цикъл, затова тя е била изместена на 11. V. Така на тази нова дата се почита паметта и на двамата братя. Те са канонизирани за светци и равноапостоли още през средновековие непосредствено след тяхната смърт.
Тяхната памет се е почитала още през Средновековието. След идването на турците на Балканите и падането на Търновското и Видинското царства техния култ бива забравен. Той се възражда през 50-те години на 19 век.
Светите братя Константин Кирил-Философ и Методий произхождали от Солун. Според достигналата до нас Панонска легенда те са родени именно в този византийски град. По това време гр. Солун е втория по големина търговски, административен и военен център в империята.
Легендата разказва, че техния баща е бил императорски наместник или градоначалник на гр. Солун. Така че не е случайна военно-дминистративната кариера на по-големия брат – Методий.
Докато Методий градял кариера на градоначалник, то неговия по-малък брат Константин изучавал древните науки в Магнаурската школа. Там той показал блестящи знания. Още тогава го нарекли философ.
Живота на двамата братя се променил след 851г. Тази година се оказала преломна в техния по-нататъшен житейски път. През тази година Константин и Методий се отеглят в манастира „ Полихрон ” намиращ се на планината Олимп в Мала Азия. През този период те създават първата писмена система основаваща се на езиковите особености на славяните от българската група. Това е тъй наречената глаголица. Тя се появява около 855г. Малко по-късно те създават и друга писмена система, която се използва и днес. Тя е известна с името кирилица.
След като създават тези азбуки двамата братя с помоща на ученици започват усилено да превеждат богосложебните книги на говоримия през онази епоха български език. Те създават и много нови книги, които служат за пример на книжовниците живели по-късно.
Тяхната дейност не остава незабелязана. По молба на княз Ростислав византийския император изпраща Костантин и брат му Методий във Великоморавия, където започват просветителска дейност. Това става през 863г. Този период от тяхното дело е известен като Великоморавска мисия. Но тази тяхна просветителска дейност не остава незабелязана и среща отпор от страна на немското духовенство. Немските свещенници са виждали в лицето на двамата братя заплаха за тяхното културно влияние. Поради това Константин Философ и Методий биват отзовани от Великоморавия. През 869г. те се отправят към Венеция и Рим където трябва да защитят своето дело. В началото на вече споменатата година – Костантин по-младия брат се разболява и преди да почине той приема монашешски обет и името Кирил. Така той става известен в историята с името Константин Кирил-Филосов. Той умира на 14.ІІ. 869г. и бива погребан в църквата „Сан Клементе ” намираща се във вечния град.
Смъртта на брат му не попречила на Методий да продължи тяхното дело. Методий се установява в Панония. Там той е принуден да се бори със засилената немска пропаганда. Въпреки своята борба неговите противници надделяват. Поради това епископа на Панония бива заточен в манастир в днешна Германия. Това заточение оказва влияние на здравето му. Не след дълго и той се разболява. Методий умира на 6.ІV. 885г.
Въпреки неуспеха на Хазарската и Великоморавската мисии, те поставят началото на една нова култура. С право повечето учени наричат тяхното постижение славянска или славяно-византийска цивилизация.
В чест на двамата славянски първоучители и апостоли старобългарските книжовници са им посветили различни похвални слова и жития. Едни от най-известните произведения писани в тях на чест са: „Похвала за св. Кирил Философ” от неговия ученик Климент Охридски, „Пространно житие на св. Методий”, „ Проложно житие на св. Св. Кирил и Методий” и други.
В началото на 90-те години на миналия век покойния папа Йоан Павел ІІ обяви двамата солунски братя за покровители на Европа заедно ирландския светец Св. Патрик. Макар и закъсняло това е едно признание за тяхното дело.
1. Времето минава по-бързо за главата, от колкото за краката ни (ако приемем, че стоим прави). Теорията за относителността на Айнщайн доказва, че колкото по-близо сме до центъра на земята, толкова по-бавно тече времето. На връх Еверест годината е с 15 микросекунди по-къса от тази на морското равнище.
2. Секундата не е 1/60 от минутата, а „продължителността на 9,192,631,770 периода на излъчване при преход между две свръхфини нива на основното състояние на цезий 133 атом”
3. Това, което приемаме като един ден – колкото отнема на Земята да извърши едно завъртане около оста си, всъщност не е 24 часа, а 23 часа, 56 минути и 4,2 секунди. Причината денонощието да бъде 24 часа, е че Земята се отдалечава от орбитата си около слънцето и промяната на нейната позиция удължава по малко денонощието.
4. Когато са живели динозаврите, годината се е състояла от 370 дни. Въртенето на Земята се забавя, защото гравитацията на Луната действа като съпротивителна сила и така дните стават по-дълги с около 1,7 милисекунди на век.
5. Най-малката стандартна научна единица за време в „Планк време”. Едно бързо мигване с очи трае около петстотин и петдесет хиляди трилиона планк времена.
6. Денонощието на Меркурий трае две земни години.
7. „Сега” не съществува според физиката. Времето и пространството се влияят от гравитацията и от нашата скорост. Айнщайн обобщава това твърдение така: „За физиката, разстоянието между минало, настояще и бъдеще е просто една упорита илюзия”.
8. На светлината й отнема време да достигне до нас, затова всичко, което виждаме, всъщност е минало. Слънцето, което виждаме през прозореца, е реално на 8 минути и 20 секунди. Светлината от най-близката звезда, Проксима Сентраури, е на цели 4 години.
9. Новите преживявания наистина изглежда по-дълго остават в паметта от познатите. Това се нарича „ефект на излишната топка” и е причина за чувството, че времето минава по-бързо, когато остаряваме, защото тогава повече неща са ни вече познати.
10. Времето минава по-бавно, колкото по-бързо човек се движи. Ако летим до звездата Сириус със скорост, равна на 99% от скоростта на светлината, когато се връщаме обратно на земята, хората там ще са остарели с повече от 17 години. Но ние ще сме остарели с по-малко от две години и половина.
11. Вселената е на 13,8 милиона години. Ако сравним това време с една година – с Големия Взрив като начало в 00:00:01 на 1.01, после динозаврите ще изчезнат на 29 декември и модерните хора ще се появят в 23:54. Христофор Колумб ще плава през Атлантическия океан едва една секунда преди полунощ.
12. Най-точният часовник, построен някога, е стронциевият часовник, който е точен до секунда повече от 15 милиона години.
13. Най-старият познат предмет във Вселената е галактика с името z8_GND_5296. Тя е на 13,1 милиарда години – само около 700 милиона години по-млада от Вселената.
14. Най-старият предмет на Земята е 4,4-милиарда-годишен кристал цирконий, който е открит от Джак Хилс в Западна Австралия. Той е само 160 милиона години по-млад от Земята.
15. Причината часовникът да показва едно и също време в цели държави е, че така разписанията на влаковете са по-лесни за изпълнение. До деветнадесети век градовете са сверявали часовниците си според местното време, затова часовниците в Бристол са били 11 минути след тези в Лондон. Поради тази причина, хората са изпускали влаковете си и железопътните компании са започнали да използват стандарт, базиран на времето в Лондон, който започва да се прилага през 1840 в Голямата западна железница.
16. Времето може да спре. Отдалечените галактики се движат по-бързо от по-близките, което означава, че Вселената, разширявайки се, се ускорява. Обичайната теория, която обяснява тази мистериозна сила, се нарича „тъмна енергия”. Испански физик твърди, че всъщност по-старите галактики само видимо се движат по-бързо, защото в миналото, времето е течало по-бързо. Ако той не е прав, след няколко милиарда години „всичко изведнъж ще замръзне като на снимка”.
17. Следващата седмица, часовниците ни ще бъдат с една секунда назад. Фактът, че въртенето на Земята се забавя и по този начин денонощията стават по-дълги, означава, че нашето 24-часово денонощие минава много бавно. Също толкова често, Международният орган за наблюдение на въртенето на Земята, който регулира астрономическото време, трябва да добави секунда, наречена “скачащата секунда”, за да продължи всичко нормално.
Всеизвестно е, че стреса от работа често води до затлъстяване. Ново проучване показва, че това може би не е вярно.
Много хора се оплакват, че точно стреса на работното място ги кара да консумират повече нездравословна храна. Колко от това обаче се дължи на стрес и предизвиква проблемното тегло?
Група европейски учени анализирали осем проучвания, които включват над 60 000 човека с наднормено тегло след започване на нова работа.
Публикувания материал в International Journal of Obesity (Международен журнал за затлъстяването) твърди, че не може да обвиняваме работата си за покачените килограми.
Учените не открили връзка между стреса и затлъстяването. Също така отбелязват, че тези, които видимо отчитат спад в напрежението и стреса не понижават теглото си.
Все пак изводите се правят на базата на осем различни проучвания с много участници и не е лесно да се обработят всички данни и да се направи единен извод. Връзката между стреса в работата и затлъстяването най-вероятно е наше внушение. Специалистите мислят, че още изследвания и проучвания трябва да се направят по темата.
Още не е ясно дали хората са склонни при стрес да консумират повече или по-малко храна. Във всеки случай психологичното здраве и стабилност е признак и за добро физическо състояние.
Високите цени на пресните плодове и зеленчуци са свързани с по-високия индекс на телесна маса при деца от семейства от средната и ниска класа. Това проучване показва, че когато цените на плодовете и зеленчуците се вдигат, семействата могат да купуват по-малко от тях или да ги заменят с по-евтини храни, които може да са вредни и по-калорични. Изследването също идентифицира връзка между скъпите безалкохолни напитки и по-малката вероятност от затлъстяване сред децата.
Високите цени на пресните плодове и зеленчуци са свързани с по-високия индекс на телесна маса (ИТМ/BMI) при деца от семейства от средната и ниска класа, според изследователи от Американския Университет в изданието “Pediatrics”.
“Има малка, но значима връзка между цените на плодовете и зеленчуците и високото детско ИТМ” – каза Тарин Мориси, главният автор на проучването и асистент професор по публична администрация и политика във Факултета по обществени науки (SPA) в Американския Университет.
Мориси казва, че когато цените на плодовете и зеленчуците се качват, семействата могат да купуват по-малко от тях или да ги заменят с по-евтини храни, които може да са вредни и по-калорични.
“Това е предизвикано повече от промените в цените на пресните плодове и зеленчуци отколкото замразените и консервираните храни.” – каза Алисън Джакновиц, съавтор на проучването и помощник професофор по публична администрация и политика в SPA.
ИТМ е надежден индикатор на цялостната телесна маса, която е свързана с риска от опасни за живота заболявания. Повече от 26% от децата между 2 и 5 години в САЩ са с наднормено тегло, определящо се чрез ИТМ над 85-ия персентил през 2009 и 2010, над 21 процента десетилетие по-рано.
Изследователите свързаха информацията от американско проучване за деца от най-ранна възраст до 5 години /Early Childhood Longitudinal Study-Birth Cohort/ с местна информация за цените на храните от Показателя на стойността на живота на Съвета за общността и икономически изследвания. Изследването се фокусира върху семейства, които имат приходи в границата до 300% от федералното ниво на бедността или по – точно – четиричленно семейство, което има доходи по малко от $70,650 през 2013.
Въпреки, че като цяло цените на храните падат през последните няколко десетилетие, особено тези на бързите закуски и безалкохолните, истинската цена на ястията в ресторантите и на плодовете и зеленчуците се е покачила. Цената на плодовете и зеленчуците се е покачила със 17% между 1997 и 2003 г. Децата, които живеят в области с по-високи цени на плодовете и зеленчуците имат по-голяма средна стойност на ИТМ, в сравнение с деца от области с по-ниски цени.
Друго изненадващо откритие е връзка между високите цени в ресторантите за бързо хранене и увеличение на затлъстяването. Мориси каза, че местните вериги за бързо хранене може да разполагат с по-голяма свобода, що се отнася до увеличение в цените, отколкото магазините за плодове и зеленчуци, при наличие на по-голямо търсене на техните продукти.
Проучването също така намери малка връзка между скъпите безалкохолни и по-малката вероятност за затлъстяване при децата. Изследването не намери силна връзка между цените и хранителната несигурност, което означава семейства, принудени да пропускат хранения, да намаляват порциите или дори да спрат да ядат, поради липса на пари.
„Игра за Робер и Мариан“, композирана през XIII век във Франция от Адам дьо ла Ал, е най-старата оцеляла оперна композиция. Както и оперите от по-късната ера тя е преди всичко музикална творба с драматично съдържание, което има второстепенна роля. Разказът е елементарен и комичен. Дьо ла Ал (починал през 1297) е единственият музикант, чието творчество в по-голямата си част е оцеляло. Неговата, или работата на един от неговите съвременници, е първата опера, но стилът не бил подходящ. След нея до 1572 г. във Франция и 1597 г. в Италия опери не били изпълнявани.
Традиционната китайска опера води началото си от времето на династията Мин, по-късно от появата на операта в Европа. Тя включва пеене, танцуване, мим и акробатика. Дори в самия Пекин от времето на Мин до днес много опери са в стилове на други провинции. Пекинският стил с неговата виеща дикция, която някои биха нарекли „фалцет“, и различни стилове на изпълнение, възникнал около 1830 г. от Централната китайска опера, произлизаща от южните градове. От тогава този стил се приема за водещ в творческото развитие.
Този сайт използва ‘бисквитки’ (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.ПриемамПрочети повече
Правила на поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Високите цени на пресните плодове и зеленчуци са свързани с по-високия индекс на телесна маса при деца от семейства от средната и ниска класа. Това проучване показва, че когато цените на плодовете и зеленчуците се вдигат, семействата могат да купуват по-малко от тях или да ги заменят с по-евтини храни, които може да са вредни и по-калорични. Изследването също идентифицира връзка между скъпите безалкохолни напитки и по-малката вероятност от затлъстяване сред децата.
