Езикът на нямото сетиво

Автор: Бранимир Руменов Велинов

Преживяванията на сетивността често остават непонятни за словото. Опитвали ли сте се да опишете дадена миризма, да я обрисувате в пълната ѝ  форма и детайл, да я разкажете на свой познат? Когато говорим за миризмите, нашата лексика и способността ни да даваме на нещата имена ни предават, използваме мътни и отвлечени понятия, асоциации от целия ни житейски опит, за да достигнем до описание, чрез което останалите да съпреживеят случващото се във вътрешния ни свят.
Причината се крие в човешката физиология. Поради слабите физиологични връзки между обонятелните рецепторни неврони и мозъчните центрове на речта, обонятелната информация остава вербално неосмислена. Обонятелният сигнал, за разлика от всички останали сетивни сигнали, постъпващи в мозъка, директно достига кората на крайния мозък без да премине през таламуса, част от мозъка, която служи като кръстопът и разпределително звено, обединяващо информация от отдалечени мозъчни структури.
По странен и примитивен механизъм нервните импулси, които възникват в обонятелните неврони, се предават по аксоните им до обонятелните луковици (bulbi olfactorii), две издадени напред мозъчни образувания, толкова причудливи, колкото и еволюционно древни (фиг.1).

Оттам обонятелната информация поема по пътищата на лимбичната система, група от примитивни мозъчни структури, за които се предполага, че освен с обонянието са свързани с емоциите и спомените. Нервните импулси достигат първичната обонятелна кора, където се превеждат на древния език на миризмите, за да намерят своя собствен смисъл, неописан с човешки думи и неразтълкуван. Този донякъде примитивен механизъм разказва историята на отминали епохи в зората на еволюцията, на време, когато мисленето, такова каквото го познаваме днес, все още не е съществувало, а мозъкът се е лутал в тъмнината на един непознат свят, с обонянието като единствена ръководна светлина. Тогава животинските организми са разчитали на друга форма на мислене, обонятелното мислене и следвайки химичната логика на това сетиво успешно са общували със заобикалящата ги среда, за да се приспособят и да оцелеят.

silent_sense_1
Фиг. 1 Организация на обонятелната система при човека. Обонятелните неврони (Receptor cells) взаимодействат с летливи вещества и предават сигналана обонятелните луковици в мозъка. (Principles of Human Physiology with Interactive Physiology, 4e (1))

Обонянието е част от инстинктивното ни и несъзнателно осмисляне на света, спомен от еволюционните уроци, които видът ни е усвоявал в продължение на хилядолетия. То разширява хоризонтите ни за познание: носи ни ценна информация за условията на средата и наличието на храна, алармира ни за опасност. Често обаче ни ограничава – живеем в затвора на собствените си възприятия. Спомнете си за половите феромони, доказани при редица безгръбначни и гръбначни животни, особено застъпени при насекомите. Езикът на половите феромони не оставя място за колебание – той заставя,  ефективно предизвиквайки желания изход – намирането на полов партньор и успешното възпроизвеждане на вида. Използването на подобна химична комуникация със сигурност е ключовo за огромния еволюционния успех на насекомите.
А дали съществуват човешки полови феромони? Въпреки опитите на редица парфюмерийни компании да продават предполагаеми феромони, съвременната наука не е достигнала до изолирането и охарактеризирането им. Опити са правени – учените са си задавали въпроса за феромоните при хората и са достигали до разкриване на някои от тайните на човешкото обоняние. Линда Бък и Ричард Аксъл , носители на Нобеловата награда за медицина за 2004 г., правят едни от най-значимите открития за обонятелната система. Дали откриването на човешки полови феромони крие опасността да ни превърне в роби на собствената ни физиология, да ни лиши от право на избор, мога да запитам, илюстрирайки много характерна човешка черта – страха от неизвестното.
Много са загадките относно обонятелната рецепция, но неоспорима остава значимостта ѝ като огромно еволюционно предимство. Ако цветното зрението, друга важна еволюционна придобивка, може в редица случаи ефективно да определи годността на храната за консумация (зрелите плодове най-често са ярко оцветени) , то обонянието може твърдо да се произнесе по въпроса, различавайки класове от химични съединения (въглеводороди, алдехиди, карбоксилни киселини и много други). Миризмите не могат да бъдат описани с думи, но могат да бъдат категоризирани. Еволюцията на вида ни, индивидуалното ни развитие, както и рекламният бизнес дълго са отговаряли на въпроса кое мирише хубаво и кое лошо, поставяйки много от естествените миризми, които тялото ни излъчва, в категорията на неприятните.
Други аромати, например уханията на редица цветя са желани и търсени, предизвикват естетическо удоволствие, а често дори искаме да миришем на тях, т.е. ние се идентифицираме с тях. Като цветове на роза, ванилия или хелиотроп ухаят много от половите феромони на насекомите, предимно при пеперудите. Разсъждавайки върху този факт от еволюционна гледна точка, можем със същата увереност да кажем, че розите миришат на феромони на пеперуди: в продължение на хиляди години, цветовите ухания на растенията и феромоните на насекомите са коеволюирали в стремежа на  висшите растения да привлекат опрашители. Парадоксално, миризмите, излъчвани от собствените ни тела ни отблъскват, но харесваме уханието на веществата, които насекомите използват, за да намерят полов партньор. Биохимичното и молекулярно познание относно обонянието крие тайните на непознати страни от същността ни, показва ни, че в природата абсолютните стойности са рядкост и всичко е относително, въпрос на отправна точка и индивидуално усещане.
Хеморецепцията, механизмът за детекция на химически вещества е възникнал рано в еволюцията, а степента в която е останал непроменен е изумителна: човекът, гръбначните и безгръбначните животни демонстрират изключително сходство в биохимичните основи на процеса. Обонятелните неврони при човека (фиг.2), разположени в горната част на лигавицата на носа, имат издължени клетъчни тела, завършващи с издължен израстък – аксон. В предния си край тези клетки имат множество реснички, подобно на морски главоноги, чийто пипала се извиват се и протягат се в океана на заобикалящата ни атмосфера, жадно търсещи контакт с подходящата химична молекула, която ще отключи усещането на дадена миризма.
В клетъчната мембрана на тези реснички са включени детекторите на всяка една миризма – молекулите на обонятелни рецепторни белтъци от семейството на G белтък-асоциираните рецептори (GPCR) .  При човека са открити гени за повече от хиляда обонятелни рецептoра, като се смята, че само около 350 от тях са функционални. Линда Бък и Ричард Аксъл доказват, че всеки обонятелен неврон има в мембраната си само един вид обонятелни рецептори, а изходящата информация от всички неврони, съдържащи даден рецептор, се получава от една-единствена обонятелна гломерула в обонятелната луковица (фиг.1).

Нобеловата награда за физиология или медицина за 2004 г. е присъдена на Ричард Аксъл (Richard Axel) и Линда Бък (Linda B. Buck) “ за откриването на обонятелните рецептори и организацията на обонятелната система „.

G protein-coupled receptors

silent_sense_2

Фиг. 2 Обонятелната лигавица при човека. Обонятелните неврони имат издължени клетъчни тела с множество реснички в горния край. (Basic Histology: Text & Atlas,11e (2))

silent_sense_3

Фиг.3 Структура на родопсина и асоциирания с него G белтък. Родопсинът има характернаGPCR архитектура със седем трансмембранни α-спирали. (Lehninger Principles of Biochemistry, 5е (3))


Неизвестни остават точните триизмерни структури на обонятелните рецептори. Като съставна част на мембраната, те не са водоразтворими, което затруднява кристализирането им, необходимо за структурно изследване чрез рентгенографски анализ. Обонятелните рецепторни белтъци и останалите белтъци от семейството на G белтък-асоциираните рецептори имат изключително сходни аминокиселинни секвенции , а следователно и подобни триизмерни структури.  Затова можем да визуализираме тяхната приблизителна молекулярна архитектура чрез разглеждане на изяснените архитектури на техни хомолози. На фиг.3 е представена структурата на родопсина от зрителната система, хомолог на обонятелните рецептори.
Полипептидната верига на G белтък-асоциираните рецептори, подобно на извиващото се тяло на змия, седемкратно пронизва мембранния бислой, откъдето идва и другото име за този вид рецептори – серпентинни рецептори. По този начин молекулата на рецепторния белтък образува дълбоко в мембраната канал за взаимодействие с други молекули (одоранти), всяка с ярко изявена химична индивидуалност, кодирана в определена структура, функционални групи и химичен афинитет. Всеки одорант представлява малка летлива органична молекула и участва в предизвикването на определено обонятелното възприятие. Механизмът на взаимодействие между обонятелните рецептори и одорантите е неизяснен. Методите за компютърно (хомоложно) моделиране се основават на структурното сходство между обонятелните рецептори и техните хомолози и имат известен успех в обясняването на свързването между обонятелен рецептор и одорант (фиг. 4).
silent_sense_4

Фиг. Компютърен модел на взаимодействие между обонятелен рецепторен белтък (сиво) и одорант (оранжево). Визуализирани са аминокиселинните остатъци (синьо) в свързващото място на молекулата на белтъка. (Prediction of a ligand-binding niche within a human olfactory receptor by combining site-directed mutagenesis with dynamic homology modeling, Gelis et al.(4))

Линда Бък и Ричард Аксъл демонстрират, че обонятелните рецептори показват групова специфичност по отношение на определен диапазон от одоранти: те доказват, че един одорант може да се свързва с различни обонятелни рецептори с различен афинитет. Според Бък и Аксъл различните миризми се кодират от различна комбинация от активирани рецепторни белтъци, т.е., обонятелната система използва комбинаторна кодираща система, за да различава обонятелните профили на веществата. Способността ни да различаваме миризми произтича от факта, че мозъкът интегрира входящата информация от различни видове обонятелни рецептори, за да разпознае „хибриден” профил, разширявайки диапазона на детекция отвъд броя на рецепторите. Интегрирането и комбинирането на информацията се извършва от гломерулите на обонятелните луковици, митралните клетки и други отдели на главния мозък (фиг.1).
Свързването на подходящ одорант предизвиква промяна на молекулната конформация на обонятелния рецептор (ОR) и задейства каскада от биохимични превръщания (фиг.5). Променил формата си, рецепторният белтък взаимодейства със следващия елемент от веригата – близко разположен G белтък , сходен по структура с G белтъка от зрителната система (фиг.3). Това взаимодействие, непонятно като механизъм за съвременната наука, предизвиква дисоциацията на α-субединицата на G белтъка и свързването на богатия на енергия гуанозин трифосфат (GTP). Освободена от белтъка, α-субединицата остава ограничена само от хидрофобна палмитоилна група, с която е „закотвена” към мембраната. α-Субединицата дифундира във вътреклетъчната среда, плъзгайки се по мембраната. Достига ензима аденилил циклаза (AC) и го активира. Активираната аденилил циклаза синтезира цикличен аденозин монофосфат (cAMP), вторичен посредник с разнообразни функции и огромно значение за живота на клетъчно ниво.

Аминокиселинната секвенция на един белтък представлява линейната последователност от аминокиселини, обуславяща първичната му структура.

Guanine nucleotide-binding protein – гуанин нуклеотид-свързващ белтък

silent_sense_5

Фиг. 5 Молекулярен механизъм на обонянието. 1.) Одорантът (О) се свързва директно с обонятелния рецептор (ОR) или със свързващ белтък (BP), който го пренася до рецептора. 2.) Активираният OR предизвиква дисоциация на α-субединицата на G белтъка. 3.) α -Субединицата активира ензима аденилил циклаза (АC), който синтезира цикличен аденозин монофосфат (cAMP). 4.) Увеличената концентрация на cAMP предизвиква отваряне на катионни канали, през които навлизат калциеви йони (Ca2+) и деполяризират клетъчната мембрана. 5.) Калциевите  йони отварят хлоридни канали. Навлезлите хлоридни йони (Cl-) деполяризират мембраната допълнително, задействайки изпращането на електрохимичен сигнал в мозъка. (Lehninger Principles of Biochemistry, 5е (3))

В мембраната на обонятелния неврон cAMP-регулирани катионни канали реагират на увеличената концентрация на cAMP, като се отварят. През тях навлизат калциеви йони (Ca2+). При покой, мембраната на обонятелния неврон е заредена, защото съдържа излишък на отрицателни заряди от вътрешната (цитозолната) страна. При навлизането на калциеви йони, носещи положителен заряд, потенциалната разлика от двете страни на мембраната се намалява, т.е. мембраната се деполяризира. Увеличената концентрация на калциеви йони действа като активатор на Ca2+-регулирани хлоридни (Cl-) анионни канали, през които хлоридни йони (носещи отрицателен заряд), напускат клетката и допълнително деполяризират мембраната ѝ. Деполяризацията на мембраната на неврона е електрохимичен сигнал, който достигнал критична стойност се предава на следващите неврони във веригата като потенциал на действие – от обонятелния неврон до кората на крайния мозък, предизвиквайки усещането на дадена миризма.
Познанието за обонятелната рецепция остава незавършено: неизвестни са структурите на обонятелните рецепторни белтъци, механизмите на взаимодействието между одорант и обонятелен рецептор, а съответно и механизмите за различаване на разнообразни миризми. В бъдещите изследвания е надеждата за по-голямо себепознание,  за разкриване на молекулярната логика на важна част от същността ни,  за разгадаване на езика на нямото сетиво.Библиография

  1. Stanfield, Cindy L. Principles of Human Physiology with Interactive Physiology 10-System Suite (4th Edition). Benjamin Cummings, 2011.
  2. Junqueira, Luiz C.; Carneiro, Jose. Basic Histology: Text & Atlas, 11th Edition, McGraw-Hill Medical, 2005.
  3. Lehninger, Albert; Nelson, David; Cox, Michael. Lehninger Principles of Biochemistry, Fifth Edition. New York : W. H. Freeman and Company, 2008.
  4. Gelis L, Wolf S, Hatt H, Neuhaus EM, Gerwert K. Prediction of a ligand-binding niche within a human olfactory receptor by combining site-directed mutagenesis with dynamic homology modelling, Angewandte Chemie, IE, doi: 10.1002/ange.201103980
  5. Ackerman, Diane. A Natural History of the Senses. New York : Random House, Inc., 1990.
  6. Buck L, Axel R. A novel multigene family may encode odorant receptors: a molecular basis for odor recognition. Cell. 1991, Vol. 65 (1), pp. 175–87.
  7. Buck, LB. The Molecular Architecture of Odor and Pheromone Sensing in Mammals. Cell.2000, Vol. 100, 6, pp. 611-618.
  8. Malnic B, Hirono J, Sato T, Buck LB. Combinatorial receptor codes for odors. Cell. 1999, Vol. 96(5), pp. 713-23.

Източник: nauka.bg

10 мита, свързани с медицината

The first immunization

Автор: Неделин Бояджиев

От препоръката да се пият по осем чаши вода на ден до предупреждението за престой в студено помещение, когато човек е болен, някои медицински митове издържат на проверката на времето, без значение колко пъти са били опровергавани. Тук са споменати само 10.

10 duties related to medicine


Мит 1: Ваксините могат да предизвикват грип или аутизъм.

Слуховете, че единна ваксина против грип може да причини грип са „нагла лъжа“, казва д-р Рейчъл Врийман, съавтор на книгата „Не поглъщайте дъвката, която дъвчете! Митове, полуистини и откровени лъжи за тялото и здравето“, издадена през 2009 г. Противогрипната ваксина съдържа мъртви грипни вируси, но те са мъртви. А мъртъв, вирусът не може да бъде възкресен, за да причини грип.“, казва тя. Митът, за ваксини, които причиняват аутизъм, есе е появил през през 1998 г. в статия в списание „The Lancet”. Няколко родители на деца аутисти смятали, че децата им са придобили аутизъм, след като са получили ваксини срещу морбили, паротит и рубеола. За съжаление, такива митове са твърде издръжливи, а науката пилее средства и време, за да ги опровергава, вместо да вложи усилия в намирането на ефективно лечение за множество заболявания.

Мит 2: Приемайте витамини и хранителни добавки и винаги ще сте здрави.

Все по-голям брой проучвания сочат, че витамините и хранителните добавки не само може да са неефективни, но биха могли дори да бъдат и опасни. Например, хората приемащи витамини С и Е, могат да получат предразположение към рак, според проучване, публикувано в списание „Stem cels” („Стволови клетки”). Изследването показало, че високи дози от тези антиоксиданти може да доведе до генетични аномалии. Също така, едно изследване, публикувано тази година във вестник „Cancer Research”, свързана добавката рибено масло с поява на рак при опитни мишки. Американската Комисия по храните и лекарствата (FDA – Food and drug Administration) не изисква добавките да бъдат регламентирани по един и същи начин като лекарствата. В резултат на това безопасността на много от добавките не е строго проучена. Освен това, на етикетите или в листовките с инструкции може да има необосновани твърдения и дори – груби грешки в препоръките за дозиране. Няма нужда да се притеснявате от предозиране, обаче, ако приемате витамините от истинската храна, а не – под формата на хапче.

Мит 3: Студеното време може да ни разболее.

сватбена фотография (33)

Този мит е често срещана по целия свят, но това твърдение не е вярно. Изследвания са показали, че можем да почувстваме по-симптоми на настинка – реални или измислени – когато тялото ни бъде охладено. Но ниските температури не ни правят по-податливи към въздействието на вирусите. Това е известно от 1968 г. Всъщност, възможно е излагането на по-ниски температури да помогне на тялото ви по някакъв начин. Някои учени предполагат, че настинките са по-чести в по-хладните месеци, защото хората си стоят вкъщи или – в затворени пространства за по-дълго време, като по-тясно взаимодействат един с друг и така микробите имат повече възможности за разпространение.

Мит 4: Човекът използва едва 10% от своя мозък.

Нникой, който твърди това, не основава прокламацията си на сериозни научни изследвания. Днес ние можем да сканираме мозъка и да измерваме активността му във всеки един момент. Вероятно на хората им харесва идеята, че човекът все още не е достигнал своя пълен потенциал.

Мит 5: Захарта превръща децата в малки чудовища.

kids-games

Трудно е да се намери някоя майка, което не вярвам, че това е така. Но това твърдение е вярно само в главите на майките. Захар или сладки неща често се дават на децата от време на време, когато правилата са разхлабени и има много други деца наоколо – по време на рождени дни и празници. Този факт стои зад постоянство на настощия мит. Едно изследване от 2004 г. доказа, че ефектът на захарта върху детската психика е нулев. Вярата в този мит води до самовнушения сред родителите.

Мит 6: Ако имате мозъчно сътресение, трябва да останете в будно състояние.

Сътресенията на мозъка са относително често явление. Винаги се налага да се потърси медицинска помощ, но те рядко са тежки или живото-застрашаващи. Предупреждението пострадалият да стои будни след мозъчно сътресение, най-вероятно се е родило в резултат на недоразумение, свързано с определен вид травма на главата, която включва кървене и последваща кома или смърт. Но това е много необичайно и не се отнася за хората с „нормални” мозъчни сътресения. Ако сте били прегледани от лекар, и той е казал, че имате леко мозъчно сътресение, не е нужно да се притеснявате, че някой ще трябва да ви буди на всеки кръгъл час.

Мит 7: Дъвката остава в стомаха ви в продължение на 7 години.

Макар да е вярно, че много от съставките на дъвката като еластомери, смоли и восъци, са несмилаеми, това не означава, че те ще се мотаят в нашите черва за вечни времена. Огромна част от това, което ежедневно ядем, дори – неща, които се препоръчва да се ядат, като фибрите, например, са негодни за консумация. Но храносмилателната ни система е стабилна. А всичко онова, което не може да поеме, тя изхвърля от организма. Въпреки лепкавостта си, дъвката не „залепва” за червата ни. Напротив, тя е едно от първите неща, които ще се появят в тоалетната чиния.

Мит 8: Четене в тъмното или седене прекалено близо до включен телевизор или компютърен монитор може да увреди вашето зрение.

student-depressed

Приглушената светлина или взирането в телевизора отблизо безспорно може да причини болка в очите. Но няма доказателства, че тези практики водят до дългосрочни вреди за зрението. Днешните телевизори и компютърни монитори са относително безопасни, в сравнение с тези от близкото и по-далечното минало. Ако вие или вашето дете сте склонни да седите „опасно близо” до компютърния мпнитор или до телевизора, то може би е време да проверите дали не страдате от късогледство. Слагането на очила може би ще премахне този навик.

Мит 9: Трябва да пиете поне по 8 чаши вода на ден.

Като цяло, ние не се разхождаме в дехидратирано състояние. Телата ни са много добри в регулирането на нивото на влажността на организма. Осем чаши вода на ден – това е мит, датиращ вероятно от 1945 г., когато се появи новината, че възрастните трябва да приемат по около 2,5 литра вода на ден (еквивалентно на около осем чаши). Премълчава се, че немалка част от тези 2,5 л. вода идват не само от течностите, но – и от храната. Тази препоръка следва да бъде изменена така: Пийте и яжте толкова, че да натрупате по около осем чаши течности на ден!.

Мит 10: Трябва да изчакате един час след хранене, преди да отидете да плувате.

[ File # csp7410284, License # 1186569 ] Licensed through http://www.canstockphoto.com in accordance with the End User License Agreement (http://www.canstockphoto.com/legal.php) (c) Can Stock Photo Inc. / monkeybusiness

Този мит е разрушил много летни следобеди, принуждавайки млади и стари, да се потят в жегите. Няма специална причина да не се плува след ядене. Вярно е, че каквито и да било енергични упражнения може да се окажат неприятни (въпреки че не са опасни) след огромно празнично преяждане. Но за повечето от летовниците, които нагъват солети, чипс и сандвичи, това едва ли е повод за загриженост. Колкото до спазмите – можете да получите спазми по всяко време, независимо дали сте яли или – не.

 По материали от:

 http://www.myhealthnewsdaily.com/

Алкохолизмът

I ЧАСТ

1. Основни понятия 

Думата alcool произлиза от арабски и за първи път е употребена от Парацелз  през 1520 г. в смисъл на “ фин прах „.  Думата “ракия”  идва пак от арабския корен “ракъ”,  който значи “пот” от “потя се”, в България се внася от турците.  До тогава се е пиело предимно вино. Бирата  е открита още в древен Египет, китайците са произвеждали и по силен алкохол от нея още преди 1000 г.

Прабългарите са произвеждали “кумис” от ферментирало мляко, славяните  “медовина”, като освен това са правили плодови алкохолни напитки и от жито. Други народи му дават имена като  „agua vitae”  –  вода на живота, дух на виното,  което показва,  че алкохолът е  станал за човека втора по значение течност след водата.

Алкохолът представлява:

–     хранителен продукт с високо енергийно съдържание;

–     средство за наслада;

–     ПАВ /психоактивно вещество.

Химическата формула на алкохола e C2H5OH.

Алкохола има високо енергийно съдържание  = 70 килокалории. 1 Vol% = 0,80 грама.  За безалкохолни се считат напитки със съдържание на етанол по-малко от 0,5Vol%.  Алкохола основно се състои от етанол и вода,  но някои съдържат и известна доза метанол и бутанол, винена или ябълчена киселина.

Приемането и разпределението в тялото става предимно от лигавицата на устната кухина, стомаха и голямо количество в тънкото черво, той  се разтваря лесно във всички телесни течности и мазнини на тялото. Минимални количества се резорбират 10 минути  след приема, а поради пушене и силни подправки може да се забави. Бързо изпити алкохолни напитки рязко покачват алкохолното ниво в кръвта /АНК/, максималното АНК се достига от 30-60 мин. след приемането, 60-90 мин. след последната глътка разпределението му е приключило. Процеса на разграждане става чрез окисляване с ензимите.

Алкохол-дехидрогенеза /АДН/ – това са няколко на брой генетически обусловени ензими. При монголоидната раса отровният междинен продукт на алкохола (ацеталдехидът)  се отделя забавено, затова разграждат по-трудно, при мъжете е повече от жените.

Микрозомална етанолоксидираща система /МЕОС/ е тази която се индуцира с поносимостта.

Крайните продукти са въглероден двуокис и вода, като главно се разгражда в черния дроб, за 1 час около 0,1-0,15 %. Разграждането може да се повиши чрез поемане на големи количества фруктоза и да намалее при студ и недостиг на белтъчини, но незначително.

Опиянението представлява “разширено съзнание”, което се изживява като наслада но понякога и заплаха. Първите забрани на алкохола тръгват пак от арабските страни поради Исляма, също и от Китай VIII в. преди Христа.

АЛКОХОЛИЗЪМ – хронично заболяване свързано с патологично влечение към спиртни напитки, като термин за първи път се въвежда от шведския лекар Хус 1852г.  Свързан е предимно с два феномена; алкохолна злоупотреба и алкохолна  зависимост според ISD10:

Ø  Алкохолна злоупотреба е вредна употреба водеща до телесни или психосоциални вреди.

Ø  Синдром на алкохолната зависимост има когато са налице:

–         абстинентни прояви;

–         променена поноси мост;

–         неудържимо желание стигащо до принудителна консумация;

–         продължаване или подновяване на алкохолната консумация доказано с опити с животни;

–         не спиране въпреки знанието за вредното въздействие;

–         алкохола е  основен мотив на личното битие;

–         при децата е  основен мотив за да се харесат  на някого;

–         намален контрол за начало и край на пиенето, на преден план е биологичния момент , плюс деградация на личността.  ,,Виното прави добрия човек още по добър, а лошия по лош „

–         консумация при необичайни случаи;

–         прогресивно изоставяне на други интереси заради алкохола.

Потребността от алкохол може да доведе  до психози , алкохолен делириум, алкохолни халюцинации и параноя.

Алкохола е главния виновник за влошаване на генетичния фонд на човечеството, разрушава здравето, нарушава работоспособността, променя характера,  упадък на личността и интелекта,  причина за непълноценно поколение, насилие и престъпност.  64% от убийствата; 58% умишлени пожари; 23% секс престъпления, 29% от побоите, 18% от катастрофите.

Зависимостта към него се създава по- бавно отколкото към ПАВ. В САЩ има 325000 смъртни случая по вина на алкохола.

Епидемиолозите допускат плавни преходи между  социалното и тежко пиянство, като говорят за патологично пиене определят следните употреби:

–         епизодично употребяван алкохол –1 път / седмично.

–         злоупотреба   4 пъти / седмично  във високи дози повече от  200 мл. , т.н. привично пиянство  има лека доза 1-2 % в кръвта . Средна доза 3-4%. Тежка доза с над 6%.

Изследване от 1985 г. показва следните количества чист алкохол в литри на човек:

–          България-8,7;

–         Франция-14,2;

–          Италия-13;

–         Унгария-11,5;

–         Австрия-11,2;

–          ГДР-10,2;

–           СССР-9,3

Към 2003 г. в България пет  пъти се е увеличила употребата с 41литра на час,  а представяте ли си днес какво е положението?

2. Концепции и обяснителни модели

Ø  Болестен, медецински модел- хуманизира се подходът към наркоманите мисли се как да се излекува зависимостта на физиологично ниво, но е нужно желание и намерение да смениш поведението си алкохолизма е болест.

Ø  Поведенческите терапевти казват, че това е вредна привичка на нездравословно поведение. Те твърдят , че човек е изложен на влиянието на своето обкръжение и учебния процес на културно-специфични въздействия.

От тези влияния се развива и отношението към алкохола .

По-късно са се засилват:

– Външните фактори – “обичай на пиене, поведение на близките, местни условия и социален контрол”.

– Вътрешните фактори – “възприятия , настроения и състояния”.

– Психотропни фактори – освобождават от напрежение и задръжки.

– Последният фактор е избягване на негативни усилватели, като синдрома за отказ на алкохола.

По този въпрос има две основни теории:

   1. Класическо кондициониране –  теорията на Павлов “дразнене –реакция” местните условия за консумация на алкохол, задействат част от първоначалните обусловени от алкохола реакции.

 2. Оперантно кондициониране  – съответните начини на поведение възникват,  когато като награда има положителни следствия (храна), или се избягват отрицателни (студ).  При алкохола положителните са: еуфория, подобряване на социалните контакти, социално признание за консумираното количество, отрицателните усилители са : избягване на скука, стрес, напрежение и страх, избягване на социалния натиск от групата със пиянско поведение и проблеми от отказа на алкохол.

ØПсихоаналитична теория –обяснява се с връщане на човека в оралния тип стадий, алкохолът представлява любовен обект. Смущения на Аза, на имденти1ността и възприятието. Развитие на обидчивост и чувство на вина и компенсаторна представа за нарцистичния Аз. Смущения на обективните връзки, трудности в отлагането на задоволяването на нагона. По-късно Транс акционният анализ обозначава наркоманията като игра на възрастните.

ØКомуникационна теория- Вацлавик разглежда алкохолизма като смущение на комуникациите.

ØБихевиористичен модел-инструмента научаван – веднъж употребиш ли индивидът продължава да търси дога, “да опитам заради кръга “получава се вторична зависимост.

ØСоциологична теория- влияние на социални фактори и субкултури. Неудовлетворение от емоционални и соц. фактори.

ØМорализаторски модел- морална ос взима –наказание

ØПравен модел според законите на страната.

ØБиопсихосоциален модел-  гледа се като на не случайно явление предлага рискови социални групи трябва да се научиш да казващ ,,не’’ на групата.нездравословно поведение.

Модела на възникване на зависимост от  алкохола може да се илюстрира със следния триъгълник.

Дрогиращо средство /алкохол/

triug_alkohol

            Индивид                                                                    Социална среда

 /физически и психически фактори/  

Алкохола влияе върху  централната и периферната нервна система. Поради своята разтворимост бързо се разпространява в мозъчната тъкан, нарушава мозъчното кръвообращение и стеснение на мозъчните съдове.Силно влияе на невротрансмитерите, от там и на норадреналина,  допамина , серотонина, ендорфините и стрес хормоните които се образуват в хипоталамуса и хипофизата. Те влеят на активизирането на наградната система в мозъка т.е. лимбичната система, която е отговорна за насладата или неудоволствието ни.

3. Клинични въздействия

vodka

Намаляване на мозъчната тъкан на главния и малкия мозък, както и на хипокампуса които съхранява спомените.

Първоначално активира /бъбривост, пресилени моторни реакции/ стадий на възбуда около 0,5%, а по късно потиска, над 0,8%  АНК умора,  над 1% скоростта на реагиране при тестове  и асоциативната способност намаляват.

Нарушава ритъма на съня особено REM -фазата на сънищата. Дори от малки количества се нарушава способността за цветното пространствено виждане, чуване особено на говор, усещане на болка и миризми. Малки дози на алкохол помагат за решаване на тежки и необичайни задачи, но при по големи дози интелектуалните способности се влошават. Уврежда кратковременната памет.

Уврежда функцията на сърдечния мускул,повишава кръвното налягане,разширява съдовете на кожата/зачервяване/. Задейства секрецията и стимулира отделянето на урина. При прекомерна консумация може да покрие 50% от енергийните нужди, но се стига “до качествено недохранване”.Влияе и в/у нивото на кръвната захар и холестерина, метаболизирането на белтъчини, въглехидрати, витамини, магнезий, цинк и селен.Според ISD10 разстройствата биват  “остри и хронични”

1. Остра алкохолна  интоксикация.-20% от постъпилите в болници.VOL5-8% най-често в кома или смърт.

– просто алкохолно отравяне –от инцидентни напивания, повишено самочувствие раздразнителност, размазан говор, клатеща походка, зачервено лице и сънливост. По леките отшумяват за 6-12 часа.

– патологично алкохолно опиване- има значение за съдебната практика, дори малка доза води до остра психоза и агресия. Изпитва ужас, страх, но няма размазан говор и залитане. Амнезия или халюцинации на мишки и др. малки животни.

2. Синдром на алкохолния отказ- махмурлук е лека форма на синдрома. Лош вкус в устата,  дискомфорт, главоболие, гадене. Причината е токсично увреждане на клетките на организма. Терапията е приемане на мн. течности, витамини, парацетамол със сода за хляб, кафе, пилешки бульон, шкембе чорба, зелева чорба.

3. Болести на черния дроб

– стеатоза – затлъстял черен дроб ;

-хепатит ;

-цироза – загиналите чернодробни клетки се заместват от опорна тъкан;

-чернодробен рак.

4.Заболявания на горните храносмилателни пътища.

5. Заболяване на  зад стомашната жлеза силни коремни болки с излъчване към гърба.

6. Заболявания на стомаха и червата -предимно гастрит.

7. Сърдечно-съдова система.

– алкохолна кардиомиопатия –разширение на сърцето със сърдечна недостатъчност, тахикардия.

– 70-80грама на ден повишават кръвното   от 10-70 гр. на ден намаляват риска от инфаркт

8. Мускулни заболявания-Миопатия- загниване на мускулни влъкна.

9. Омекване на костите

10. Рак. Хроничната употреба на алкохол увеличава риска от злокачествени тумори на устата, гърлото и ларингса,хранопровода,крайното черво и женската гръдна жлеза.

11. Други вътрешни заболявания.

– Често при алкохолиците се среща белодробна туберкулоза, изменения в кръвообразуващата система и обмяната на веществата. Намалява цинка, калция и магнезия и витамините особено” А”

12. Мозъчни промени.Сбръчкване на челни дялове и на малкия мозък.Намалява мозъчното оросяване, установява се визуално и с ЕЕГ, без да е открит типичен модел на промяна.Това засяга следните способности:

вниманието /особено пространствените възприятия/,концентрация, памет, учене, абстракция, фина моторика. Може да се стигне до промяна на личчноста /деменция/.

-енцефалопатия на Вернике-Корсаков- Тежко мозъчно увреждане поради недостиг на витамин В, най-често м/у 50-60г. алкохолици Несигурно ходене, зрителни смущения плюс спазматични пристъпи и псих. смущения. Не могат да включват нови съдържания в паметта си.Апатични и дезориентирани.

Или алкохолно увреждане на малкия мозък /атрофия/ -на средна възраст, изразява се в тремор и смущения в говора и равновесието.

– Алкохолен делир/ delirium tremens/  5-15% от алкохолиците.Треперене, изпотяване, страх и стомашно-чревни смущения.Често е съпроводен от епилептичен припадък, халюцинации.

– Двигателни смущения /тремор/ .

– Алкохолна полиневропатия – увреждане на периферните нерви. Мравучкане , изтръпнали краиници, парене, силата намалява, дори до парализа.

– По често се среща при тях: епилепсия,менингит,”ударите”/кръвоизлив в мозъка/.

13.Алкохолна ембриопатия – дете родено с аномалии поради употреба на алкохол от майката. Известно е, че преминава през плацентата.

14. Психосоциални последици от алкохолизма. Безбройните проблеми със семейството, в професията, годност за управление на транспортни средства/ 18% от катастрофите, 49% от шофиралите пияни се проявяват като рецидивисти/, само убийствени действия/25% от самоубийците/, престъпност.

4. Условия произхождащи от индивида:

1. Физическа предразположеност, дегенеративен модел. Известно е , че в определени фамилии, дори народи по често се срещат алкохолици.Според едно изследване 31% от засегнатите са имали баща или майка алкохолик, във фамилии без алкохолици сред родителите се срещат 5% .Това се обяснява чрез генетични фактори или влияние на околната среда. Правени са опити с близнаци, от които се разбира, че генетичният фактор играе роля по отношение на поносимостта към алкохола.

2. Психическа предразположеност. Личността на алкохолиците е резултат от наследствеността, околната среда и от психически обусловените измерения на съзряване, както и на промените предизвикани от алкохолизма.При изследвания в САЩ се установило, че личностите  на алкохолиците преди да станат такива са били: “по- импулсивни, по- общителни, свръх активни , с намалена склонност към избягване на увреждания, в зависимост от възнагражденията”.При жените алкохолички , като ученички са били по-скоро чувствителни, не контактни, раздразнителни и зависими.

5. Условия произхождащи от социалната среда:

Не съществува единен тип алкохолици, макар и това да е глобален феномен, има значителни разлики в регионално и епохално измерение, които се обясняват със социокултурни влияния. Има няколко вида образци:

1.Ритуална консумация- определен церемониал и силен соц.контрол

2.Социално-конвивиална консумация- поля играят определени обичай

3.Утилитарна консумация- пиене заради вкуса

От тези нагласи по отношение на консумацията са обособени 4 културни области: култури на въздържание (ислямските страни), двойствени култури (англо-американските), разрешаващи култури (средиземноморските и балканските), разрешаващи култури с нарушено функциониране.

Промени в социалната среда като пришълци от село в град, промени в професията и семейството, като безработицата и разводите са предпоставки за възникване на алкохолизма.Особено засегнати са самотниците както и хора под финансов и социопсихически натиск.Това се нарича “алкохолизъм на мизерията”,  защото при мъжете са засегнати повече слоевете с по-малък социален статус. При жените делът на алкохоличките е най-висок в горните социални слоеве, на тях може да им повлияят конфликти с партньора.Голямо значение има семейството , почти всички алкохолици са имали строги родители. Определени са три типа партньорки на алкохолика : доминираща , мазохистична и индеферентно-пасивна жена.

Омагьосан кръг на зависимост се получава от това взаимно усилване на тези три групи фактори:

            Соматичен кръг, психологичен,

                                Социален кръг.

   krug_alkoholАгресивни състояния

Напрежения, конфликт

Алкохола като разредител на конфликти и напрежения, средство за еуфория

6. Класификация на типовете пиячи.

Йелинек определя следните типологии :

Алфа  – конфликтни пиячи- поради психологични причини;

Бета   – случайни пиячи- поради социални причини;

Гама  – зависими пиячи-по вътрешна принуда ;

Делта  –пиячи по навик;

Епсилон -епизодични пиячи.

Клонингер ги разделя на два типа:

1.Чрез първоначално социално не натрапващо се пиене се развива психическа зависимост

2.Генетично предразположени към затруднено социално пригаждане и злоупотреба към ПАВ.

Психоаналитика Рост стига до описанието на три типа:

1. Невротично структурирани пиячи-за да изместят конфликтите

2. Със слаб Аз –депресивни личности пиещи за защита от дразнители

3. Автодеструктивни- нарцистични, мегаломани или агресивни лица, които пият за свръх компенсация на слабото си Аз.

Блан и Кюфнер според зависимостта ги определят на :

Зависим тип – без стремеж към автономия .

Противозависим тип-отричащи зависимостта си.

Променлив тип.

Типология на Леш според предисторията:

1. Благоприятно протичане: делири но без психосоциални проблеми

2. Относително добро протичане-нарушени семейни отношения

3. Променливо протичане: среда разрешаваща алкохола и социални проблеми

4. Неблагоприятно протичане.

7.  Фази на протичане

1. Предалкохолна фаза –може да продължи до 2 години

2. Продромална –от 6 месеца до 5 години.Тайно пиене, пролуки в паметта, постоянно мислене за алкохол и чувство за вина

3. Критична-загуба на контрол, изграждане на обяснителна система и поведенчески промени, както и в стила на пиене(сутрешно пиене)

4. Хронична фаза – многодневни запой, загуба на поносимост, здравословни увреждания и социално проблеми.

8. Лечение на алкохолизма

Поради многобройните фактори става ясно , че тази болест не може да се лекува. Трябва да се вземат в предвид индивидуалните особености на пациента, социална среда и наличните лечебни методики. Целта на лечението е пълното отстраняване заедно с психосоциалните проблеми или ограничаване на алкохолните симптоми. Следователно въздържането от алкохол в никакъв случай не представлява истинската цел на лечението.

Често се практикува  контролирано пиене , при него човек е в състояние самостоятелно да оформя своя живот, но телесните увреждания могат да се поправят едва след най-малко едногодишно пълно въздържание. При по-голяма част от алкохолиците рецидивите не са рядкост.

Първо трябва да си отговорим на въпроса”какво значи прекалено пиене”. Няма еднозначен отговор. Някои дават дневна алкохолна консумация за мъже над 60 грама, за жени над 20 грама, други предлагат формулата грам на килограм. Това се отнася предимно за телесните  увреждания но трябва да се има в предвид и психосоциалните вреди и алкохолна зависимост.

Съществуват различни диагностични методи, които могат да бъдат проучвателни, биологични, психологични или смесени.Вероятно най-късият формуляр е CAGE-теста, на който при повече от два положителни отговора буди съмнения за алкохолизъм:

1. Опитвали ли сте да ограничите вашата алкохолна консумация?

2. Ядосвате ли се от критиката на обкръжението за алкохола?

3. Имате ли чувство за вина ?

4. Необходим ли вие алкохол още от сутринта, за да влезете във  форма?

За лечението е необходима съвместна работа на лекари, психолози, физиотерапевти и социални работници. Нагласата на пациента към лечението е много важна за това първата и най-важна задача на терапевта е да мотивира своя раздвоен пациент.  Мотивацията става чрез поставяне на междинни цели. Алкохоликът да поиска промяна, да си признае нуждата от помощ и да приеме предложената му такава, да си признае, че е алкохолик и да си обещае “никакъв алкохол”. Последната междинна цел е обща промяна в поведението, “трябва  да устоя другояче живота си”.

Лечението преминава в 4 фази: -контактна фаза (мотивиране на пациента и близките му), фаза на телесно освобождение от отровата(няколко седмици), фаза на отвикване(няколко месеца), фаза на по-нататъшно лечение с наблюдение и рехабилитация.

Лечебните програми обхващат разнообразни инструменти като : поведенческо лечение, групова терапия, автогенна тренировка за намаляване на напрежението, музикотерапия, спорт. Значение има предотвратяване на рецидивите и помощта при обратно професионално вграждане, помощ в случай на кризи и организиране на свободното време, психотерапевтично лечение на чувството за вина. Медикаментозното лечение е най-разнообразно, има лекарства , които предизвикват световъртеж и гадене при употреба на алкохол, те блокират разграждането на ацеталдехидно ниво т.е. в организма се покачва нивото на ацеталдехида от което се предизвикват смущенията .Има и други , които влияят на невротрансмитерите , които потискат стремежа към алкохол. Предлагат се и морфиновите антагонисти, които се намесват в ендорфиновия механизъм. По цял свят има развити групи за самопомощ от рода на анонимните алкохолици,които са особено ефективни. Трябва да има и държавна концепция за първична профилактика, която създава ограничителни мерки за достъп до алкохол и образователни мерки.

Статии за алкохолизма или за алкохола редовно има по вестници и списания, когато наближава някой голям празник. В тях предимно пише за действието на алкохола и то как да не злоупотребиш или за лечение на махмурлука. Обикновено те са в шеговит тон, защото хората са свикнали да свързват алкохолните напитки по принцип с празници. Рядко има някоя професионална статия и тя обикновено е по запитване, като тази от вестник Марица приложена от мен. А и тези статии най-често не стигат до тези хора, които трябва да ги четат. Много от пиещите се интересуват, но продължават да си говорят за вредата или действието на алкохола на чашка. По вестниците почти всеки ден има някое малко каренце като приложените по-доло, как някои с повече промили е катастрофирал.

II ЧАСТ

Експеримент – влияе ли алкохола на вниманието ?

1. Цел

Целта на настоящия експеримент е да провери дали консумацията на 200 грама  твърд алкохол оказва въздействие върху устойчивостта на вниманието.

2. Задачи

1. Първата наша задача е да проверим оказва ли влияние консумацията на алкохол върху устойчивостта на вниманието.

2. Втората ни задача е да намерим и оборудваме място за провеждането на експеримента. Това е холът на моят апартамент. Изследваните лица са го посещавали преди експеримента и той няма да бъде нова и непозната среда за тях, която да им внася дискомфорт.

3. Третата задача е формиране на група. Това е приятелска компания от жертвоготовни приятели и колеги, с които извършваме ежеседмично срещи съпроводени с консумация на алкохол. Тоест обстановката и компанията са познати, което предразполага спокойна атмосфера за провеждане на експеримента. Това, че той ще бъде проведен в група, обаче създава елемент на съревнование, което допълнително ще мобилизира участниците и ще доведе до максимално добро представяне. Всеки от изследваните е запознат с идеята на експеримента, но не са виждали точната методика, за да са подложени на едни и същи условия.

4. Четвъртата ни задача е осигуряване на необходимите материали за провеждането на експеримента. Това са:

–   бланкова методика, с която ще измерваме устойчивостта на вниманието;

–   3 бутилки ракия “Пещерска”, която ще се консумира от участниците;

–   мезета, които ще се консумират от участниците;

–   посуда, която ще се постави на масата и няма да пречи на попълването на бланковите методики.

5.  Петата ни задача е да определим условията, при които ще проведем експеримента. Той ще се проведе в три последователни съботни дни, за да има всяко от изследваните лица възможност да си почине от работната седмица и евентуално натрупаната умора и напрежение да не дадат отражение върху изследването.

3. Хипотеза

Експериментът има за цел да покаже оказва ли влияние консумацията на 200 грама твърд алкохол върху устойчивостта на вниманието. Формираната е, че консумацията му  намалява устойчивостта на вниманието.

4. Зависима и независима променливи

Независимата променлива в експеримента  се явява алкохолът (ракия – ”Пещерска”),  с която ще оказваме въздействие върху зависимата променлива, която в случая е устойчивостта на вниманието.

Зависимата променлива може да бъде повлияна и от други фактори, като например настроението на участниците. Ограничили сме до минимум възможностите получените резултати да бъдат повлияни от странични фактори.

5. Избор на експериментален план

Експерименталният план, който ще използваме е План с предварително и последяващо тестуване в една група. Получените резултати от всички лица ще сумираме и разделим на броя на участниците, за да получим средна стойност на изследваната група. В случаят мерим коефициента на устойчивост на вниманието като показател за устойчивостта на вниманието:

ИГ О1    Х    О2

където:  ИГ е изследваната група;

         О1 –  Изследване коефициента на устойчивост на вниманието преди консумация на алкохол с “Коректурна таблица на Генкин, Медведев, Шек”;

         О2 – Изследване коефициента на устойчивост на вниманието  след максимална консумация на алкохол с “Коректурна таблица на Генкин, Медведев, Шек”;

         Х – въздействие с 200 грама алкохол (ракия”Пещерска”).

6. Провеждане на експеримента

Изследваната група пристига в дома ми и се разполага удобно на предварително подготвената маса. Следва 15 минути на запознаване с правилата на теста и допълнителни разяснения от моя страна. Раздавам бланките с теста, приканвам ги да го разгледат, след което прочитам инструкцията. Давам начало и засичам времето на всеки завършил участник.

Експериментът не бе проведен в лабораторни условия, но странични фактори, които да му повлияят не бяха наблюдавани.

7. Изследване

Целта, задачите, зависимата и независимата променливи, както и хипотезата са същите като от първата част. Тук ще опиша детайлно провеждането на експеримента, както и ще приложа получените резултати.

Изследваната група пристига в 18.00 часа в дома ми. Всеки един от тях е предварително уведомен, че ще се проведе малък психологически експеримент, но това не предизвиква в никой от участниците притеснение. Разполагат се на предварително подготвената маса. Провеждаме кратка дискусия за това как ще протече вечерта. Раздавам на всеки един бланкова методика и разяснявам как трябва да се попълни. Акцентирам върху сериозността на експеримента и приканвам за съвестно отношение към задачата. Прочитам точно и ясно инструкцията за попълване, след което давам начало и засичам времето. Всеки който е завършил ми сигнализира с вдигане на ръка като аз отчитам времето му. След като всички завършат казвам на всеки по отделно за колко време се е справил и той го отразява върху бланката.

Раздавам на всеки чаша пълна с 200 грама ракия “Пещерска”. Поставям на масата леки мезета, които да спомогнат консумацията на алкохола. Ракията се изпи от участниците за около 30 минути, като всички пиха равномерно и завърших почти едновременно.

Всеки един от участниците се отнесе с необходимата сериозност и внимание затова считам получените резултати за достоверни, а те са:

ИМЕ О1 (Куст. на вним.) О2 (Куст. на вним.)
Красимир 1.59 1.47
Венета 1.40 1.35
Йордан 1.70 1.75
Севдалина 1.76 1.68
Янко 1.60 1.70
ИГ 1.58 1.52

Проведеният експеримент потвърждава формулираната хипотеза, а именно, че консумацията на 200 грама твърд алкохол влияе върху устойчивостта на вниманието, като го понижава. Само при двама от тях  се получи обратна закономерност– след употребата на алкохола резултатите им се подобриха. От проведения след  тестуването разговор с участниците установих, че всички те са се чувствали спокойно и не са изпитвали притеснение. Само Дани сподели, че самата мисъл за някакъв вид проверка я е тревожела. Тя  каза, че след употребата на алкохол се е почувствала много по-спокойна и е работила по-уверено и съсредоточено. Следователно алкохолът в този случаи е изиграл повишаваща устойчивостта на вниманието роля.  Мъжете, първоначално показват по-добри резултати, но след това вниманието им рязко пада.

В заключение искам да кажа, че поради недостатъчния брой изследвани лица извадката не може да се приеме за представителна и не  можем да дадем на експеримента,  висока външна валидност.

Когато влиза алкохола излизат чудни неща!

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1.     Терзийски К. Драгоева Д. Алкохол  София : Сиела, 2010

2.     Стоянов В. Нешев П. Експериментална психология ВСУ ”Черноризец Храбър”, 2003г.

3.     Ключников С.  Алкохолизъм: Програма за спасение 2003

4.     Димов П. Алкохолизът – дипломна работа по психология 2003.

5.     Коректурна таблица на Генкин, Медведев, Шек.

Източник: nauka.bg

Феноменът на Пруст

Marcel_Proust-hd

Автор: Ани Гиргицова

В  „На път към Суан” Марсел Пруст описва как мирисът на малката маслена сладка, потопена в чаша чай, отключва спомени от детството му. Представеното преживяване е наречено Феномен на Пруст и стои в основата на хипотезата, че спомените предизвикани от миризми са по-стари, по-емоционално наситени и по-детайлни от спомените, извикани от стимули от друго сетиво.
Зад това допускане стои солидна невроанатомична обосновка. Оказва се, че обонянието има по-преки връзки с невронните субстрати на паметта и емоциите от други сензорни системи. Само два синапса разделят обонятелния нерв от амигдалата, частта от лимбичната система, която има основна роля за преживяването и изразяването на емоциите и за човешката емоционална памет. Само три синапса разделят обонятелния нерв от хипокампа, който е от основно значение за паметовите процеси. Оказва се, че контактът на обонятелната система с амигдалата и хипокампа  е по-пряк, отколкото на всяка друга сетивна система. Емпиричните изследвания също подкрепят съществуването на Феномена на Пруст. В първата публикувана статия, посветена на автобиографичните обонятелни спомени, 76 процента от жените и 46.8 процента от мъжете съобщават, че спомените, предизвикани от миризми са сред най-ярките им (Laird, 1935  по Chu & Downes, 2002). Уиландер и Ларсон  (Willander & Larsson, 2006) откриват, че спомените, предизвикани от обонятелни стимули са по-стари от спомените, предизвикани от вербални или визуални и свързвани със силно чувство за връщане назад във времето. В първото изследване, сравняващо влиянието на различни сензорни стимули (дума, миризма, картина) върху автобиографичните спомени, резултатите на Рубин, Гротх и Голдсмит (Rubin, Groth & Goldsmith, 1984) показват тенденция предизвиканите чрез обонятелни стимули спомени, да са по-емоционални, но ефектът не е статистически значим. Причина за незначимостта на резултатите може да се открие в метода на изследването. Някои от използваните стимули (като кафе, цигари, шоколад) се свързват с рутинни действия и всекидневно присъствие. Доказано е, че миризмите, които са по-рядко срещани и отличаващи се ярко са за предпочитане при избора на стимулен материал тъй като специфичната връзка между миризма и събитие се прекъсва, ако миризмата е с постоянно присъствие и се открива в различни контексти (Herz, 1997; Herz & Engen, 1996 по Herz and Schooler, 2002). В изследването на Рубин, Гротх и Голдсмит стимулният материал се представя преди споменът да бъде припомнен, т.е. директно го предизвиква. Видът стимулен материал може да влияе върху това кой точно автобиографичен спомен изследваните лица си припомнят. Херц и Скулър (Herz & Schooler, 2002) променят този метод като отстраняват изброените му недостатъци. В изследването си те избират стимулен материал, който се очаква да е свързан с ярки събития и въвеждат новa парадигма, според която споменът се припомня чрез въвеждане  първоначално на вербален етикет на представения впоследствие обонятелен или визуален стимул. Изследваното лице получава вербален стимул, описва спомен, свързан с него, оценява го по няколко скали и едва след това получава обонятелния или визуалния стимул и оценява спомена отново. Херц и Скулър търсят разлики по скалите яркост, конкретност, чувство за връщане назад във времето, емоционалност при  припомняне. Очаквано, само по скалата емоционалност при  припомняне се отчитат значими резултати, показващи по-силното влияние на обонятелните стимули. Това намира потвърждение в последвало изследване на Херц ( Herz, 2004), което доказва по-голямата емоционалност на спомените, предизвикани от миризми в сравнение с визуални и звукови стимули.
Изглежда миризмите влияят върху емоционалното състояние при припомняне на спомена в сравнение с визуалните стимули. По-нататъшни изследвания трябва да определят дали миризмите оказват по-силно влияние върху емоционалността в сравнение със слухови, тактилни, вкусови стимули. Задълбочен поглед върху Феномена на Пруст обаче води до извода, че той не е изцяло на обонятелно ниво, а е по-скоро мирисно-вкусово, а това дава нова насока на изследвания.

Библиография

1. Chu, S. & Downes, J. J. (2002) Proust nose best: odors are better cues of autobiographical memory. Memory & Cognition, 30(4), 511-518. Retrieved from http://mc.psychonomic-journals.org/content/30/4/511.full.pdf+html

2. Herz, R.S & Schooler, J. W. (2002) A Naturalistic Study of Autobiographical Memories Evoked by Olfactory and Visual Cues : Testing the Proustian Hypothesis. The American Journal of Psychology, Vol. 115, No. 1 (Spring), pp. 21-32. Retrieved  fromhttp://www.jstor.org/stable/1423672

3. Herz, R.S. (2004) A Naturalistic Analysis of Autobiographical Memories Triggered by Olfactory Visual and Auditory Stimuli. Chemical Senses 29, 217-224. Retrieved fromhttp://chemse.oxfordjournals.org/cgi/reprint/29/3/217.pdf

4. Rubin, D. C., Groth, E. & Goldsmith D.J. (1984) Olfactory Cuing of Autobiographical Memory. The American Journal of Psychology, 97(4), 493 -507. Retrieved December 14, 2009 from JSTOR database

5. Willander, J. & Larsson. M.(2006) Smell your way back to childhood: autobiographical odor memory. Psychonomic Bulletin & Review, 13(2), 240-244. Retrieved  from http://pbr.psychonomic-journals.org/content/13/2/240.short

Източник: nauka.bg

Защо алкохола е пристрастяващ

why-alcohol-is-addictive

Пиенето на алкохол води до отделяне на ендорфини в зони на мозъка, които произвеждат чувства на удоволствие и възнаграждение, според проучване  проведено от учени в Клиника Ърнест Гало и изследователския център на Калифорнийския Университет в Сан Франсиско (Ernest Gallo Clinic and Research Center at the University of California, San Francisco (UCSF)).

 Откритието отбелязва за пръв път, че се отделят ендорфини в nucleus accumbens (http://en.wikipedia.org/wiki/Nucleus_accumbens) и орбитофронталната кора (http://en.wikipedia.org/wiki/Orbitofrontal_cortex) на мозъка в отговор на консумация на алкохол при хората. Ендорфините са малки протеини с ефект подобен на опиат, които се произвеждат в мозъка.

 Това е нещо, което предполагаме от 30 години, заради тестове с животни, но до сега не бяхме го наблюдавали при хора, казва ръководителят на екипа Дженифър Мичъл, дфн. Това предоставя първото пряко доказателство, за това как по-точно алкохола кара хората да се чувстват добре.

 Изследователите използвали позитронно-емисионна томография или ПЕТ (PET) за да наблюдават непосредствените ефекти на алкохола в мозъците на 13 „заклети пиячи“ сравнени с тези на контролна група от 12, които не са такива.

 Във всички пациенти, алкохола довел до отделяне на ендорфини и също така повечето отделени ендорфини в nucleus accumbens, довели до по-голямо чувство на удоволствие.

По материали от: http://www.sciencedaily.com/

Ключът към дълъг живот?

happy

Автор: Неделин Бояджиев

Усмихвайте се. Спрете да се тревожите. Не се преуморявайте, докато се трудите. Избягвайте дистреса на работното си място… Добри  съвет за дълъг живот? Както се оказва, не – чак толкова…
В новаторско проучване на личността като предиктор за дълголетие, учени от Калифорнийския университет в Ривърсайд открили, точно обратното.

„Учудващо е колко често общи предположения, изказвани и от учените, и от медиите, не са достоверни.“, заявява Хауърд Фридман, професор по психология, ръководител на 20-годишното проучване.

Хауърд Фридман и Лесли Мартин, са публикувани своите констатации в „Проект за дълголетие. Изненадващи открития за здраве и дълъг живот” (Hudson Street Press, март 2011 г.). Фридман и Мартин допълват данните, събрани от психолога Луис Терман от Станфордския университет от повече от 1500 деца, на около 10 годишна възраст, когато те за първи път са проучени през 1921 г. „Вероятно най-удивително откритие е, че личностните характеристики и социалните отношения от детството може да предскажат рискът човек да умре десетилетия по-късно.“ Казва Фридман.

В проекта „Дълголетие”, като проучването става известно, децата са изследвани през целия им живот, събира се информация, включваща семейни истории и връзки, оценки на тяхната личност, давани от учителите и от родителите им, запълване на свободното време, наличие на домашни любимци, успехи на работните места, нивото на образование, военната служба, религиозната принадлежност и множество други подробности.

„Когато започнахме, бяхме разочаровани от състоянието на научните изследвания за влиянието на индивидуалните различия и стреса за здравето и дълголетието. Беше ясно, че някои хора са по-податливи на заболявания, отнема им повече време да се възстановят, едни умират по-рано, а други на същата възраст са в идеално здравословно състояние. Всички видове обяснения са се предлагат: тревожност, липса на физическа активност, дистрес на работното място, поемане на рискове, липса на религиозно чувство, антисоциалност, разпад на социалните групи, песимизъм, липса на достъп до медицинска помощ, и др. модели на поведение. Но нито един модел не е добре проучен в дългосрочен план. Това означава, че никой не следи поведението на хората стъпка по стъпка през целия им живот. – припомня Фридман.

Когато Фридман и Мартин започват своите изследвания през 1991 г., те планират да прекарат шест месеца в търсене на предиктори (предсказващи фактори) за здраве и дълголетие сред участниците.

В проекта, продължил през следващите две десетилетия и финансиран частично от Националния институт по застаряване на населението, в екипа се включват над 100 студенти, които издирват интервюта и анализират десетки хиляди страници информация за участниците в изследването на Терман през годините.

„Една от констатациите, която смайва и нас – специалистите, е, че участниците в проекта „Дълголетие”, които бяха най-весели и с най-доброто чувство за хумор като деца са живели средно по-кратък живот, в сравнение с тези, които са били по-малко весели и са се шегували по-малко в детството си. Най-благоразумните и най- упоритите са живели най-дълго и са били най-здрави.
Част от обяснението се крие в здравното им поведение – веселите и щастливи деца са склонни да поемат повече рискове със здравето си през годините, а оптимизмът може да ни направи по-малко бдителни за неща, които са от значение за здравето и дълъголетието. Предпазливостта и постоянството, от друга страна водят до много важни предимства във връзка със здравето и дълголетието. Оказва се, че щастието не е основната причина за доброто здраве. Вместо това, щастието и здравето вървят ръка за ръка, защото те имат общи корени.“, казват учените.

Много от констатациите може да ви се сторят странни. И все пак… Например:

* Бракът може да бъде добър за здравето на мъжете, но няма голямо значение за жените. Стабилно женените мъже е вероятно да доживеят до 70 годишна възраст. А по-малко от една трета от разведените мъже са могли да доживеят до 70 г. А пък мъжете, които никога не са били женени, надживели онези, които се оженили повторно и значително надживели онези, които се развеждали. Но те не живеят толкова дълго, колкото – женените мъже.

  • Да бъдеш разведен е много по-малко вредно за здравето на жените. Жените, които се развеждат и не се омъжват повторно, живеят толкова дълго, колкото тези, които са постоянно омъжени.
  • Непрекъснато продуктивните в службата си мъже и жени са живели много по-дълго, отколкото – по-безгрижните сред наблюдаваните.
  • Ранната възраст на започване на начално образование (първи клас) – на 5 или на 6 годинки е рисков фактор, свързан с по-ранната смъртност. По-добре е децата да стартират училищния си живот на 7 години.
  • Играта с домашни любимци не е свързана с по-дълъг живот. Домашните животни понякога може да подобрят здравословното състояние, но те не са заместител на приятелите.
  • Ветераните от войната е по-малко вероятно да живеят дълъг живот, но изненадващо дистресът от военните действия не е непременно сериозна заплаха за здравето им. По-скоро по-краткият им живот е свързан с нездравословния им начин на живот. Тези, които са преживяват физическите и психологическите си травми от войната, се завръщат към здравословния начин на живот.
  • Хората, които се чувстват обичани, се чувстват по-здрави, но това не им помага да живеят по-дълго. Най-ясната полза за здравето от социалните взаимоотношения идва от подпомагането на  другите.

Никога не е твърде късно да стъпите на пътя на здравословния живот. Първата стъпка е да изхвърлите списъците „Трябва да…” и да спрете да се притеснявате за каквото и да е, за да не превръщате здравословния стрес в нездравословен дистрес.

И, все пак, ако трябва да се дадат някои полезни съвети, подкрепени от научните изследвания, ето няколко такива:

– Хранете се редовно!
– Яжте здравословна храна!
– Яжте по-често, но по малко!
– Хранете се бавно!
– Откажете цигарите!
– Ежедневно спортувайте!
– Консумирайте ежедневно плодове и зеленчуци!
– Пийте повече вода дневно!
– Пийте алкохол, но – в умерени количества!
– Мислете позитивно!
– Увеличете социалните си контакти офлайн (със семейството, приятелите, съседите) – те правят живота ви по-здравословен, по-малко изложен на стрес и възможно по-дълъг!
– Посещавайте своя личен лекар няколко пъти в годината за контролни прегледи и изследвания на кръвното налягане, холестерола, кръвната захар и пр.!
– Движете се пеша и спортувайте!

По материали от:
http://www.sciencedaily.com/

Достатъчно сън и по-малко стрес може да помогнат за намаляване на теглото

Enough sleep and less stress

Автор: Неделин Бояджиев

Ако искате да увеличите шансовете си за намаляване на теглото, намалете нивото на дистреса и спете достатъчно. Ново проучване е установило, че хората, които се опитват да намалят теглото си средно с 5 кг., са по-склонни да постигнат тази цел, ако са подложени на по-ниски нива на стрес и спят между 6 и 8 часа на нощ.

Проучването е финансирано от Националния институт по здравето на Националния център за допълнителна и алтернативна медицина (САЩ).

Близо 500 доброволци от Орегон и Вашингтон са участвали в проучването, което измерва дали съня, стреса, депресията, гледането на телевизия, и времето пред екрана на компютъра са свързани с намаляването на теглото. Предишни проучвания са открили връзка между тези фактори и затлъстяването, но обратна връзка – с намаляването на теглото, с малки изключения, не е била търсена.

„Това изследване показва, че когато хората се опитват да загубят част от теглото си, те трябва да се опитат да получат точното количество сън, от което се нуждаят, и да намалят нивата на стреса. Някои хора трябва да намалят своя график и да си лягат известно време по- рано. Други може да открият, че упражненията може да намалят стреса и да им помогнат да заспят. На някои хора помагат и техниките на медитация.“, казва изследователят Чарлз Елдър.
Изследването се провело на два етапа: през първия етап, участниците били помолени да загубят най-малко 10 кг. за шест месеца. Тези от тях, които не успеят, продължават участието си във втория етап, когато към съня и опитите за намаляване на стреса се прибавя и акупресура. Втората фаза на изследването не е приключила все още и затова няма данни за крайния резултат от нея.

По време на първия етап от проучването, всички участници присъствали на седмични заседания, на които са били претеглени и посъветвани да намалят приема на калории с 500 калории на ден, да приемат храни с ниско съдържание на мазнини и на захар, а в диетата си да включат много плодове и зеленчуци, да увеличат физическата си активност до 180 минути на седмица, и да поддържат ежедневна отчетност на храните, които поемат. Хората, които водели подробен отчет на изяденото и тези, които са присъствали на повече срещи, са загубили повече килограми през тази фаза на процеса.

Участниците били помолени да докладват за нивата на безсъние, стрес и депресия, и да записват колко време спят и колко време прекарват пред телевизора и/или компютъра. Изследователският екип установил, че съня и нивата на стрес са добри предиктори на загубата на тегло.

Хората с най-ниски нива на стреса, който също така спят повече от шест часа, но не повече от осем часа на нощ, са отслабнали най-малко с 10 кг. Всъщност, почти три четвърти от тази група се преместили към втората фаза на изследването и е два пъти по-вероятно да успеят, в сравнение с тези, които отчитат най-високите нива на стрес и спят по-малко от шест часа на нощ.

Участниците във втората фаза били разделени на две групи: едната група получавала инструкции по акупресура и била съветвана да оказва лек натиск върху специфични точки на лицето и на задната част на главата. Другата група получавала инструкции за традиционни техники за хранене и упражнения, при които тегло не се губи, но не се и трупа. И двете групи ще се срещнат след шест месеца и след това ще бъдат проследени за още шест месеца, за да се види членовете на коя от двете групи са намалили по-чувствително теглото си. Резултатите от тази фаза на изследването трябва да бъдат на разположение в края на 2011 или в началото на 2012 г.

Авторите на изследването предупреждават, че техните данни не могат да се прилагат за всички групи, които се опитват да отслабнат. Авторите също така отбелязват, че участниците в изследването им са силно мотивирани, и че 90% от тях са завършили поне средно образование.
Миналогодишно изследване на същата група учени показа, че ако желаещите да отслабнат посещават интерактивни уебсайтове за контрол на теглото или си водят хранителен дневник, имат значителни успехи в борбата с наднорменото тегло.

По материали от:
http://www.sciencecentric.com/

Учени откриха как човекът формира изречения

brain-memory

Автор: Неделин Бояджиев

Експерименти с кучета, шимпанзета и други интелигентни животни показват, че хората не са единствените същества на нашата планета, които са в състояние да научават и да разбират значението на думите. Това, което ни отличава от животните, е способността ни да подреждаме думите в смислени редици, така че различните подредби на думите да означават различни неща. Казано с други думи, изреченията, а не – словното богатство, са истинският отличителен белег на всеки език.

Неотдавна екип от изследователи, изучаващи езиците от неврологична гледна точка, успя да проследи процесите в мозъка, позволяващи на човека да комбинира отделните думи в изречения. Този процес протича по невронна пътека, различна от онази, която използваме, за да разпознаваме значението на думите – умението, което споделяме с животните.

Предходно изследване на неврологичната структура на езика бе концентрирано върху два снопа от неврони в две зони на мозъка, наречени зона на Брока и зона на Вернике. Те са основните мозъчни центрове за обработка на мисловните процеси, свързани с езиците. Отдавна се знае, че тези две области са свързани помежду си от горна и долна пътека от „бяла материя“ – нишки от клетки, които пренасят нервните сигнали. Но никога досега тези зони не са били така подробно изследвани, за да се разкрие значението на функциите, които двете пътеки изпълняват.

Всъщност, богатството на словото си ние дължим на процесите, протичащи в долната пътека, а разбирането на значението на комбинациите от думи е свързано с процесите, протичащи в горната пътека.

 Изследователите стигнали до това заключение, след като използвали магнитен резонанс, за да визуализират мозъците на пациенти, страдащи от афазия – невродегенеративно заболяване, което нарушава езиковите им умения.

За целта на изследването пациентите трябвало да решават тестове за разбиране на различни изречения.

Учените установили ясно разграничение в резултатите на пациентите, които имат увреждания в долната или съответно – в горната пътека. Това откритие разкрива факта, че мозъкът използва отделни маршрути, за да пренесе информацията между зоните на Брока и на Вернике.

Пациентите с увреждания в долната пътека имат проблеми с лексиката и семантиката; те забравят наименованията на нещата и значенията на думите, но нямат никакви затрудненията в конструирането на изречения. Обратно, хората с нарушения в горната пътека назовават нещата без затруднения, знаят думите, разбират ги и ги помнят, но когато им се наложи да разберат смисъла на сложно изречение, те се провалят.

Запитани: „Какво ще стане, ако един човек върви по протежение на железопътната линия, но не чува, че зад него идва влак?„, обичайният отговор на което е: „Човекът ще бъде ударен от влака.“, хората с нарушения в горната пътека отговарят „Човек, влак, удар.“. На пациентите с нарушения в долната пътека им било дадено изречението „Момичето, което докосна момчето, е зелено.“, с въпроса кое от двете е зелено – момичето или момчето, но те не могат да дадат отговор.

Новото изследване е публикувано в сп. „Neuron”.

По материали от:  http://www.lifeslittlemysteries.com/

Децата, които употребяват енергийни напитки, рискуват да влошат своето здраве

Children who consume energy drinks

Автор: Неделин Бояджиев

Употребата на енергийни напитки може да изложи някои деца и младежи на риск от сериозни здравни проблеми и затова тя трябва да се регулира, според американски учени.

Те преразглеждат резултатите от научните изследвания за въздействието върху здравето на енергийните напитки, които съдържат високи нива на кофеин и други стимуланти, и установяват случаи на гърчове, припадъци, психологически проблеми, проблеми със сърцето и бъбреците, увреждане на черния дроб, съсирване на кръвта или намаляване на функцията на кръвоносните съдове. Понякога настъпва и смърт.

„По цял свят, има признаци, че за някои хора, които консумират тези напитки, получават нежелателни странични ефекти.“, казва д-р Стивън Липшулц от Университета на Маями, чието проучване се появява в списание „Педиатрия”.

Екипът на д-р Липшулц е особено загрижен за ефектите върху младите хора и децата, които купуват половината от произведените безалкохолни енергийни напитки в САЩ. Докладът призовава за регулаторни действия и повече изследвания за влиянието им върху организмите на подрастващите.

Производителите твърдят, че техните продукти повишават умствената и физическата работоспособност. В сайта на Ред Бул, например, се казва, че енергийна напитка увеличава способността за концентрация и скоростта на реакцията и подобрява бдителността и емоционалното състояние.

Но според изследователите тези твърдения не се потвърждават от медицинската литература, посветена на тази тематика, и подлежат на доказване, за да не се окаже, че са голословни.

Lipshultz и колегите му намират на сайтовете на производителите на енергийни напитки следната информация: „Енергийните напитки съдържат: кофеин, таурин, витамини, билкови добавки и захар или подсладители и се предлагат на пазара за подсилване на енергията, загуба на тегло, по-голяма издръжливост, по-високи спортни постижения и по-добра концентрация.”

Те установили, че „употребата на такива напитки е свързана със сериозни нежелани реакции, особено – при деца, юноши и млади хора – гърчове, диабет, сърдечни заболявания, или поведенчески разстройства, и други проблеми при тези, които вземат някои медикаменти.“

„Не можахме да намерим никакви доказателства за полза или за терапевтични ефекти в следствие от употребата на енергийни напитки.“, казва Lipshultz.

Наличието на кофеин е особено тревожно, според екипа. От повече от 5000-те случаи на предозиране на кофеинови напитки, отчетени през 2007 г., 46% са били наблюдавани при деца и младежи.

Според едно новозеландско проучване, изпиването само една енергийна напитка е достатъчно, за повечето деца, които веднага след това или след време получават някои нежелани ефекти, включително – раздразнителност или стомашно разстройство.

Високите дози на растителния екстракт йохимбин са свързани с повишеното кръвно налягане и със сърдечната честота. Както жен-шенът, така и йохимбинът може да взаимодейства с други лекарства.

„Ако енергийни напитки, съдържаха единствено кофеин, това щеше да бъде не толкова голям проблем. Проблемът е, че те съдържат и много други вещества.“

От друга страна, хората, които съчетават енергийните напитки с алкохол, може да имат фалшивото усещане, че са по-трезви, отколкото са в действителност. Макар енергийните напитки да създават усещането у пиещите алкохол, че са трезви, тези хора все пак са в действителност по-пияни, отколкото им се струва, и могат да навредят на себе си и на околните. Например – при шофиране в това състояние.

След като последиците от употребата на енергийните напитки вече са изяснени, младите хора със сърдечни заболявания, гърчове, диабет, високо кръвно налягане, стомашни разстройства, хиперактивност… трябва да избягват такива напитки.

Производителите омаловажават доклада. „Тази статия просто обединява материали от интернет и до голяма степен пренебрегва в своите заключения истинската,строго научна проверка на енергийните напитки от уважавани национални органи.“, е изявлението на представители на напитката Ред Бул.

Д-р Скот Уилоуби, сърдечно-съдов изследовател от университета в Аделаида, казва, че проучването подчертава липсата на знания относно енергийните напитки. В медицинската литература има доклади за ползите от тези напитки, но също така и липсата на полза от тях.”, твърди Уилоуби.

Той казва, че има нужда от повече изследвания за въздействието на енергийните напитки, така че потребителите и регулаторните органи по-добре да вземат информирани решения.

Говорител от Агенцията за хранителни стандарти на Австралия и Нова Зеландия (FSANZ) казва, че енергийни напитки, продавани в Австралия, трябва да ограничат размера на кофеина до не повече от 320 милиграма на литър – еквивалента на една чаша кафе еспресо. Количеството добавени витамини и други вещества трябва да се регулира.

„Етикетът трябва да казва, че напитката съдържа кофеин и, че тя не се препоръчва за деца, бременни и кърмещи жени и лица, чувствителни към кофеин. Етикетът трябва да указва и максималния брой бутилки от конкретната напитка на ден, след който брой концентрацията на кофеина и таурина става опасна за здравето. Разбира се, броят на бутилките на ден зависи от силата на енергийната напитка.“, казва австралиецът.

По материали от:
http://www.abc.net.au/

Правителството на САЩ разкри скандални медицински експерименти

in_the_name_of_science

Истината за медицински експерименти, извършени от лекари и други учени в САЩ в периода от 1920 до 1960 г., излезе наяве в една статия на репортера от Associated Press Майк Стобе.
Историята на тези експерименти е причината за съставянето на президентската комисия за изследване на въпросите, свързани с медицинската етика, лично от президента Барак Обама.

Медицински експерименти и изследвания са били провеждани върху инвалиди, психично болни и лишени от свобода хора с цел различни проучвания през изминалия ХХ век, съобщава PBS Newshour. Не само граждани на САЩ са били използвани за тези опити. През 1940 г. стотици затворници Гватемала били заразени със сифилис. Тази информация се появи през октомври 2010 г., по което време правителството на САЩ публикува своето официално извинение и състави комисията по медицинска етика.

Друг скандален експеримент е бил извършен в Гватемала, където около 400 работници от Алабама са били лекувани от сифилис. Един от лекарите, участвал в експеримента си признал, че  тези мъже не са му били необходими живи, а – мъртви, за да се упражнява да прави аутопсии.

Разследването си Стобе е финансирано от правителството още през октомври миналата година, когато експеримента от Гватемала вижда бял свят. По време на своето журналистическо разследване Стобе открил над 40 подобни „научни” изследвания, при които лекари са се възползвали от американски граждани, които не са били в състояние нито да разберат какво се случва с тях, нито – да откажат „лечението”.  Когато скандалните „учени” били принудени да излязат „на припек”, те предпочели да избягат от САЩ и да емигрират в чужди държави, където да си намерят нови „пациенти”, които да „лекуват”.

Известни учени също са участвали в някои от тези експерименти. Един от тях е д-р Jonas Salk – откривателят на полиомиелитната ваксина. По време на експеримент, в който е участвал и той, още през 1942 г. лекари давали неизпитани ваксини на мъже, които живеели в лудница в Мичиган. Тези хора по-късно са били заразени умишлено с грипния вирус, за да се определи ефикасността на ваксините. Някои от мъжете били толкова силно увредени след това, че дори не можели да обяснят своите симптоми на лекарите, които искали действително да ги лекуват .

През 40-те и 50-те години в САЩ било обичайна практика да бъдат използвани затворници като „доброволци” в различни тестове, а през 60-те години поне половината държави все още позволявали тази практика, според сайта Sentinel.com.
До 1970 г., общественото мнение постепенно се променило и през 1973 г. в щатския Конгрес, фармацевтични производители свидетелствали, че за тях е по-евтино да използват затворници в проучванията си, отколкото – животни, например – шимпанзета. Това довело до реформи във федералната система на щатските затвора, и не се разрешавало затворници да се използват за медицински експерименти и изследвания.

Зад американските лекари, участващи в експериментите с лекарства и ваксини, стояли големи чуждестранни фармацевтични компании. През 2010 г. американското министерство на здравеопазването и социалните грижи съобщило, че от 40% до 65% от клиничните проучвания са извършени извън Съединените щати. По-малко от 1% от тях са били извършени на територията на САЩ.

Един от големите препъни-камъни при това журналистическо разследване бил фактът, че това били експерименти с голямо научно значение, така че новите лекарства, да може да се развиват и да стигнат до аптечната мрежа.
През годините, правителството на САЩ и неговите граждани са показали различни отклонения от медицинската етика и етиката на научните изследвания. Президентската  комисия по медицинска етика обяви създаването на 13-членна международна група от научни експерти, които да изучат етиката на медицинските изследвания в световен мащаб.

В следващите месеци ще очакваме доклада на Европейската комисия за експериментите в Гватемала и доклада на международната комисия по медицинска етика и биоетика.