Автор: Ани Гиргицова

В  „На път към Суан” Марсел Пруст описва как мирисът на малката маслена сладка, потопена в чаша чай, отключва спомени от детството му. Представеното преживяване е наречено Феномен на Пруст и стои в основата на хипотезата, че спомените предизвикани от миризми са по-стари, по-емоционално наситени и по-детайлни от спомените, извикани от стимули от друго сетиво.
Зад това допускане стои солидна невроанатомична обосновка. Оказва се, че обонянието има по-преки връзки с невронните субстрати на паметта и емоциите от други сензорни системи. Само два синапса разделят обонятелния нерв от амигдалата, частта от лимбичната система, която има основна роля за преживяването и изразяването на емоциите и за човешката емоционална памет. Само три синапса разделят обонятелния нерв от хипокампа, който е от основно значение за паметовите процеси. Оказва се, че контактът на обонятелната система с амигдалата и хипокампа  е по-пряк, отколкото на всяка друга сетивна система. Емпиричните изследвания също подкрепят съществуването на Феномена на Пруст. В първата публикувана статия, посветена на автобиографичните обонятелни спомени, 76 процента от жените и 46.8 процента от мъжете съобщават, че спомените, предизвикани от миризми са сред най-ярките им (Laird, 1935  по Chu & Downes, 2002). Уиландер и Ларсон  (Willander & Larsson, 2006) откриват, че спомените, предизвикани от обонятелни стимули са по-стари от спомените, предизвикани от вербални или визуални и свързвани със силно чувство за връщане назад във времето. В първото изследване, сравняващо влиянието на различни сензорни стимули (дума, миризма, картина) върху автобиографичните спомени, резултатите на Рубин, Гротх и Голдсмит (Rubin, Groth & Goldsmith, 1984) показват тенденция предизвиканите чрез обонятелни стимули спомени, да са по-емоционални, но ефектът не е статистически значим. Причина за незначимостта на резултатите може да се открие в метода на изследването. Някои от използваните стимули (като кафе, цигари, шоколад) се свързват с рутинни действия и всекидневно присъствие. Доказано е, че миризмите, които са по-рядко срещани и отличаващи се ярко са за предпочитане при избора на стимулен материал тъй като специфичната връзка между миризма и събитие се прекъсва, ако миризмата е с постоянно присъствие и се открива в различни контексти (Herz, 1997; Herz & Engen, 1996 по Herz and Schooler, 2002). В изследването на Рубин, Гротх и Голдсмит стимулният материал се представя преди споменът да бъде припомнен, т.е. директно го предизвиква. Видът стимулен материал може да влияе върху това кой точно автобиографичен спомен изследваните лица си припомнят. Херц и Скулър (Herz & Schooler, 2002) променят този метод като отстраняват изброените му недостатъци. В изследването си те избират стимулен материал, който се очаква да е свързан с ярки събития и въвеждат новa парадигма, според която споменът се припомня чрез въвеждане  първоначално на вербален етикет на представения впоследствие обонятелен или визуален стимул. Изследваното лице получава вербален стимул, описва спомен, свързан с него, оценява го по няколко скали и едва след това получава обонятелния или визуалния стимул и оценява спомена отново. Херц и Скулър търсят разлики по скалите яркост, конкретност, чувство за връщане назад във времето, емоционалност при  припомняне. Очаквано, само по скалата емоционалност при  припомняне се отчитат значими резултати, показващи по-силното влияние на обонятелните стимули. Това намира потвърждение в последвало изследване на Херц ( Herz, 2004), което доказва по-голямата емоционалност на спомените, предизвикани от миризми в сравнение с визуални и звукови стимули.
Изглежда миризмите влияят върху емоционалното състояние при припомняне на спомена в сравнение с визуалните стимули. По-нататъшни изследвания трябва да определят дали миризмите оказват по-силно влияние върху емоционалността в сравнение със слухови, тактилни, вкусови стимули. Задълбочен поглед върху Феномена на Пруст обаче води до извода, че той не е изцяло на обонятелно ниво, а е по-скоро мирисно-вкусово, а това дава нова насока на изследвания.

Библиография

1. Chu, S. & Downes, J. J. (2002) Proust nose best: odors are better cues of autobiographical memory. Memory & Cognition, 30(4), 511-518. Retrieved from http://mc.psychonomic-journals.org/content/30/4/511.full.pdf+html

2. Herz, R.S & Schooler, J. W. (2002) A Naturalistic Study of Autobiographical Memories Evoked by Olfactory and Visual Cues : Testing the Proustian Hypothesis. The American Journal of Psychology, Vol. 115, No. 1 (Spring), pp. 21-32. Retrieved  fromhttp://www.jstor.org/stable/1423672

3. Herz, R.S. (2004) A Naturalistic Analysis of Autobiographical Memories Triggered by Olfactory Visual and Auditory Stimuli. Chemical Senses 29, 217-224. Retrieved fromhttp://chemse.oxfordjournals.org/cgi/reprint/29/3/217.pdf

4. Rubin, D. C., Groth, E. & Goldsmith D.J. (1984) Olfactory Cuing of Autobiographical Memory. The American Journal of Psychology, 97(4), 493 -507. Retrieved December 14, 2009 from JSTOR database

5. Willander, J. & Larsson. M.(2006) Smell your way back to childhood: autobiographical odor memory. Psychonomic Bulletin & Review, 13(2), 240-244. Retrieved  from http://pbr.psychonomic-journals.org/content/13/2/240.short

Източник: nauka.bg

Пиенето на алкохол води до отделяне на ендорфини в зони на мозъка, които произвеждат чувства на удоволствие и възнаграждение, според проучване  проведено от учени в Клиника Ърнест Гало и изследователския център на Калифорнийския Университет в Сан Франсиско (Ernest Gallo Clinic and Research Center at the University of California, San Francisco (UCSF)).

 Откритието отбелязва за пръв път, че се отделят ендорфини в nucleus accumbens (http://en.wikipedia.org/wiki/Nucleus_accumbens) и орбитофронталната кора (http://en.wikipedia.org/wiki/Orbitofrontal_cortex) на мозъка в отговор на консумация на алкохол при хората. Ендорфините са малки протеини с ефект подобен на опиат, които се произвеждат в мозъка.

 Това е нещо, което предполагаме от 30 години, заради тестове с животни, но до сега не бяхме го наблюдавали при хора, казва ръководителят на екипа Дженифър Мичъл, дфн. Това предоставя първото пряко доказателство, за това как по-точно алкохола кара хората да се чувстват добре.

 Изследователите използвали позитронно-емисионна томография или ПЕТ (PET) за да наблюдават непосредствените ефекти на алкохола в мозъците на 13 „заклети пиячи“ сравнени с тези на контролна група от 12, които не са такива.

 Във всички пациенти, алкохола довел до отделяне на ендорфини и също така повечето отделени ендорфини в nucleus accumbens, довели до по-голямо чувство на удоволствие.

По материали от: http://www.sciencedaily.com/

Автор: Неделин Бояджиев

Усмихвайте се. Спрете да се тревожите. Не се преуморявайте, докато се трудите. Избягвайте дистреса на работното си място… Добри  съвет за дълъг живот? Както се оказва, не – чак толкова…
В новаторско проучване на личността като предиктор за дълголетие, учени от Калифорнийския университет в Ривърсайд открили, точно обратното.

„Учудващо е колко често общи предположения, изказвани и от учените, и от медиите, не са достоверни.“, заявява Хауърд Фридман, професор по психология, ръководител на 20-годишното проучване.

Хауърд Фридман и Лесли Мартин, са публикувани своите констатации в „Проект за дълголетие. Изненадващи открития за здраве и дълъг живот” (Hudson Street Press, март 2011 г.). Фридман и Мартин допълват данните, събрани от психолога Луис Терман от Станфордския университет от повече от 1500 деца, на около 10 годишна възраст, когато те за първи път са проучени през 1921 г. „Вероятно най-удивително откритие е, че личностните характеристики и социалните отношения от детството може да предскажат рискът човек да умре десетилетия по-късно.“ Казва Фридман.

В проекта „Дълголетие”, като проучването става известно, децата са изследвани през целия им живот, събира се информация, включваща семейни истории и връзки, оценки на тяхната личност, давани от учителите и от родителите им, запълване на свободното време, наличие на домашни любимци, успехи на работните места, нивото на образование, военната служба, религиозната принадлежност и множество други подробности.

„Когато започнахме, бяхме разочаровани от състоянието на научните изследвания за влиянието на индивидуалните различия и стреса за здравето и дълголетието. Беше ясно, че някои хора са по-податливи на заболявания, отнема им повече време да се възстановят, едни умират по-рано, а други на същата възраст са в идеално здравословно състояние. Всички видове обяснения са се предлагат: тревожност, липса на физическа активност, дистрес на работното място, поемане на рискове, липса на религиозно чувство, антисоциалност, разпад на социалните групи, песимизъм, липса на достъп до медицинска помощ, и др. модели на поведение. Но нито един модел не е добре проучен в дългосрочен план. Това означава, че никой не следи поведението на хората стъпка по стъпка през целия им живот. – припомня Фридман.

Когато Фридман и Мартин започват своите изследвания през 1991 г., те планират да прекарат шест месеца в търсене на предиктори (предсказващи фактори) за здраве и дълголетие сред участниците.

В проекта, продължил през следващите две десетилетия и финансиран частично от Националния институт по застаряване на населението, в екипа се включват над 100 студенти, които издирват интервюта и анализират десетки хиляди страници информация за участниците в изследването на Терман през годините.

„Една от констатациите, която смайва и нас – специалистите, е, че участниците в проекта „Дълголетие”, които бяха най-весели и с най-доброто чувство за хумор като деца са живели средно по-кратък живот, в сравнение с тези, които са били по-малко весели и са се шегували по-малко в детството си. Най-благоразумните и най- упоритите са живели най-дълго и са били най-здрави.
Част от обяснението се крие в здравното им поведение – веселите и щастливи деца са склонни да поемат повече рискове със здравето си през годините, а оптимизмът може да ни направи по-малко бдителни за неща, които са от значение за здравето и дълъголетието. Предпазливостта и постоянството, от друга страна водят до много важни предимства във връзка със здравето и дълголетието. Оказва се, че щастието не е основната причина за доброто здраве. Вместо това, щастието и здравето вървят ръка за ръка, защото те имат общи корени.“, казват учените.

Много от констатациите може да ви се сторят странни. И все пак… Например:

* Бракът може да бъде добър за здравето на мъжете, но няма голямо значение за жените. Стабилно женените мъже е вероятно да доживеят до 70 годишна възраст. А по-малко от една трета от разведените мъже са могли да доживеят до 70 г. А пък мъжете, които никога не са били женени, надживели онези, които се оженили повторно и значително надживели онези, които се развеждали. Но те не живеят толкова дълго, колкото – женените мъже.

• Да бъдеш разведен е много по-малко вредно за здравето на жените. Жените, които се развеждат и не се омъжват повторно, живеят толкова дълго, колкото тези, които са постоянно омъжени.
• Непрекъснато продуктивните в службата си мъже и жени са живели много по-дълго, отколкото – по-безгрижните сред наблюдаваните.
• Ранната възраст на започване на начално образование (първи клас) – на 5 или на 6 годинки е рисков фактор, свързан с по-ранната смъртност. По-добре е децата да стартират училищния си живот на 7 години.
• Играта с домашни любимци не е свързана с по-дълъг живот. Домашните животни понякога може да подобрят здравословното състояние, но те не са заместител на приятелите.
• Ветераните от войната е по-малко вероятно да живеят дълъг живот, но изненадващо дистресът от военните действия не е непременно сериозна заплаха за здравето им. По-скоро по-краткият им живот е свързан с нездравословния им начин на живот. Тези, които са преживяват физическите и психологическите си травми от войната, се завръщат към здравословния начин на живот.
• Хората, които се чувстват обичани, се чувстват по-здрави, но това не им помага да живеят по-дълго. Най-ясната полза за здравето от социалните взаимоотношения идва от подпомагането на  другите.

Никога не е твърде късно да стъпите на пътя на здравословния живот. Първата стъпка е да изхвърлите списъците „Трябва да…” и да спрете да се притеснявате за каквото и да е, за да не превръщате здравословния стрес в нездравословен дистрес.

И, все пак, ако трябва да се дадат някои полезни съвети, подкрепени от научните изследвания, ето няколко такива:

– Хранете се редовно!
– Яжте здравословна храна!
– Яжте по-често, но по малко!
– Хранете се бавно!
– Откажете цигарите!
– Ежедневно спортувайте!
– Консумирайте ежедневно плодове и зеленчуци!
– Пийте повече вода дневно!
– Пийте алкохол, но – в умерени количества!
– Мислете позитивно!
– Увеличете социалните си контакти офлайн (със семейството, приятелите, съседите) – те правят живота ви по-здравословен, по-малко изложен на стрес и възможно по-дълъг!
– Посещавайте своя личен лекар няколко пъти в годината за контролни прегледи и изследвания на кръвното налягане, холестерола, кръвната захар и пр.!
– Движете се пеша и спортувайте!

По материали от:
http://www.sciencedaily.com/

Автор: Неделин Бояджиев

Ако искате да увеличите шансовете си за намаляване на теглото, намалете нивото на дистреса и спете достатъчно. Ново проучване е установило, че хората, които се опитват да намалят теглото си средно с 5 кг., са по-склонни да постигнат тази цел, ако са подложени на по-ниски нива на стрес и спят между 6 и 8 часа на нощ.

Проучването е финансирано от Националния институт по здравето на Националния център за допълнителна и алтернативна медицина (САЩ).

Близо 500 доброволци от Орегон и Вашингтон са участвали в проучването, което измерва дали съня, стреса, депресията, гледането на телевизия, и времето пред екрана на компютъра са свързани с намаляването на теглото. Предишни проучвания са открили връзка между тези фактори и затлъстяването, но обратна връзка – с намаляването на теглото, с малки изключения, не е била търсена.

„Това изследване показва, че когато хората се опитват да загубят част от теглото си, те трябва да се опитат да получат точното количество сън, от което се нуждаят, и да намалят нивата на стреса. Някои хора трябва да намалят своя график и да си лягат известно време по- рано. Други може да открият, че упражненията може да намалят стреса и да им помогнат да заспят. На някои хора помагат и техниките на медитация.“, казва изследователят Чарлз Елдър.
Изследването се провело на два етапа: през първия етап, участниците били помолени да загубят най-малко 10 кг. за шест месеца. Тези от тях, които не успеят, продължават участието си във втория етап, когато към съня и опитите за намаляване на стреса се прибавя и акупресура. Втората фаза на изследването не е приключила все още и затова няма данни за крайния резултат от нея.

По време на първия етап от проучването, всички участници присъствали на седмични заседания, на които са били претеглени и посъветвани да намалят приема на калории с 500 калории на ден, да приемат храни с ниско съдържание на мазнини и на захар, а в диетата си да включат много плодове и зеленчуци, да увеличат физическата си активност до 180 минути на седмица, и да поддържат ежедневна отчетност на храните, които поемат. Хората, които водели подробен отчет на изяденото и тези, които са присъствали на повече срещи, са загубили повече килограми през тази фаза на процеса.

Участниците били помолени да докладват за нивата на безсъние, стрес и депресия, и да записват колко време спят и колко време прекарват пред телевизора и/или компютъра. Изследователският екип установил, че съня и нивата на стрес са добри предиктори на загубата на тегло.

Хората с най-ниски нива на стреса, който също така спят повече от шест часа, но не повече от осем часа на нощ, са отслабнали най-малко с 10 кг. Всъщност, почти три четвърти от тази група се преместили към втората фаза на изследването и е два пъти по-вероятно да успеят, в сравнение с тези, които отчитат най-високите нива на стрес и спят по-малко от шест часа на нощ.

Участниците във втората фаза били разделени на две групи: едната група получавала инструкции по акупресура и била съветвана да оказва лек натиск върху специфични точки на лицето и на задната част на главата. Другата група получавала инструкции за традиционни техники за хранене и упражнения, при които тегло не се губи, но не се и трупа. И двете групи ще се срещнат след шест месеца и след това ще бъдат проследени за още шест месеца, за да се види членовете на коя от двете групи са намалили по-чувствително теглото си. Резултатите от тази фаза на изследването трябва да бъдат на разположение в края на 2011 или в началото на 2012 г.

Авторите на изследването предупреждават, че техните данни не могат да се прилагат за всички групи, които се опитват да отслабнат. Авторите също така отбелязват, че участниците в изследването им са силно мотивирани, и че 90% от тях са завършили поне средно образование.
Миналогодишно изследване на същата група учени показа, че ако желаещите да отслабнат посещават интерактивни уебсайтове за контрол на теглото или си водят хранителен дневник, имат значителни успехи в борбата с наднорменото тегло.

По материали от:
http://www.sciencecentric.com/

Автор: Неделин Бояджиев

Експерименти с кучета, шимпанзета и други интелигентни животни показват, че хората не са единствените същества на нашата планета, които са в състояние да научават и да разбират значението на думите. Това, което ни отличава от животните, е способността ни да подреждаме думите в смислени редици, така че различните подредби на думите да означават различни неща. Казано с други думи, изреченията, а не – словното богатство, са истинският отличителен белег на всеки език.

Неотдавна екип от изследователи, изучаващи езиците от неврологична гледна точка, успя да проследи процесите в мозъка, позволяващи на човека да комбинира отделните думи в изречения. Този процес протича по невронна пътека, различна от онази, която използваме, за да разпознаваме значението на думите – умението, което споделяме с животните.

Предходно изследване на неврологичната структура на езика бе концентрирано върху два снопа от неврони в две зони на мозъка, наречени зона на Брока и зона на Вернике. Те са основните мозъчни центрове за обработка на мисловните процеси, свързани с езиците. Отдавна се знае, че тези две области са свързани помежду си от горна и долна пътека от „бяла материя“ – нишки от клетки, които пренасят нервните сигнали. Но никога досега тези зони не са били така подробно изследвани, за да се разкрие значението на функциите, които двете пътеки изпълняват.

Всъщност, богатството на словото си ние дължим на процесите, протичащи в долната пътека, а разбирането на значението на комбинациите от думи е свързано с процесите, протичащи в горната пътека.

 Изследователите стигнали до това заключение, след като използвали магнитен резонанс, за да визуализират мозъците на пациенти, страдащи от афазия – невродегенеративно заболяване, което нарушава езиковите им умения.

За целта на изследването пациентите трябвало да решават тестове за разбиране на различни изречения.

Учените установили ясно разграничение в резултатите на пациентите, които имат увреждания в долната или съответно – в горната пътека. Това откритие разкрива факта, че мозъкът използва отделни маршрути, за да пренесе информацията между зоните на Брока и на Вернике.

Пациентите с увреждания в долната пътека имат проблеми с лексиката и семантиката; те забравят наименованията на нещата и значенията на думите, но нямат никакви затрудненията в конструирането на изречения. Обратно, хората с нарушения в горната пътека назовават нещата без затруднения, знаят думите, разбират ги и ги помнят, но когато им се наложи да разберат смисъла на сложно изречение, те се провалят.

Запитани: „Какво ще стане, ако един човек върви по протежение на железопътната линия, но не чува, че зад него идва влак?„, обичайният отговор на което е: „Човекът ще бъде ударен от влака.“, хората с нарушения в горната пътека отговарят „Човек, влак, удар.“. На пациентите с нарушения в долната пътека им било дадено изречението „Момичето, което докосна момчето, е зелено.“, с въпроса кое от двете е зелено – момичето или момчето, но те не могат да дадат отговор.

Новото изследване е публикувано в сп. „Neuron”.

По материали от:  http://www.lifeslittlemysteries.com/

Автор: Неделин Бояджиев

Употребата на енергийни напитки може да изложи някои деца и младежи на риск от сериозни здравни проблеми и затова тя трябва да се регулира, според американски учени.

Те преразглеждат резултатите от научните изследвания за въздействието върху здравето на енергийните напитки, които съдържат високи нива на кофеин и други стимуланти, и установяват случаи на гърчове, припадъци, психологически проблеми, проблеми със сърцето и бъбреците, увреждане на черния дроб, съсирване на кръвта или намаляване на функцията на кръвоносните съдове. Понякога настъпва и смърт.

„По цял свят, има признаци, че за някои хора, които консумират тези напитки, получават нежелателни странични ефекти.“, казва д-р Стивън Липшулц от Университета на Маями, чието проучване се появява в списание „Педиатрия”.

Екипът на д-р Липшулц е особено загрижен за ефектите върху младите хора и децата, които купуват половината от произведените безалкохолни енергийни напитки в САЩ. Докладът призовава за регулаторни действия и повече изследвания за влиянието им върху организмите на подрастващите.

Производителите твърдят, че техните продукти повишават умствената и физическата работоспособност. В сайта на Ред Бул, например, се казва, че енергийна напитка увеличава способността за концентрация и скоростта на реакцията и подобрява бдителността и емоционалното състояние.

Но според изследователите тези твърдения не се потвърждават от медицинската литература, посветена на тази тематика, и подлежат на доказване, за да не се окаже, че са голословни.

Lipshultz и колегите му намират на сайтовете на производителите на енергийни напитки следната информация: „Енергийните напитки съдържат: кофеин, таурин, витамини, билкови добавки и захар или подсладители и се предлагат на пазара за подсилване на енергията, загуба на тегло, по-голяма издръжливост, по-високи спортни постижения и по-добра концентрация.”

Те установили, че „употребата на такива напитки е свързана със сериозни нежелани реакции, особено – при деца, юноши и млади хора – гърчове, диабет, сърдечни заболявания, или поведенчески разстройства, и други проблеми при тези, които вземат някои медикаменти.“

„Не можахме да намерим никакви доказателства за полза или за терапевтични ефекти в следствие от употребата на енергийни напитки.“, казва Lipshultz.

Наличието на кофеин е особено тревожно, според екипа. От повече от 5000-те случаи на предозиране на кофеинови напитки, отчетени през 2007 г., 46% са били наблюдавани при деца и младежи.

Според едно новозеландско проучване, изпиването само една енергийна напитка е достатъчно, за повечето деца, които веднага след това или след време получават някои нежелани ефекти, включително – раздразнителност или стомашно разстройство.

Високите дози на растителния екстракт йохимбин са свързани с повишеното кръвно налягане и със сърдечната честота. Както жен-шенът, така и йохимбинът може да взаимодейства с други лекарства.

„Ако енергийни напитки, съдържаха единствено кофеин, това щеше да бъде не толкова голям проблем. Проблемът е, че те съдържат и много други вещества.“

От друга страна, хората, които съчетават енергийните напитки с алкохол, може да имат фалшивото усещане, че са по-трезви, отколкото са в действителност. Макар енергийните напитки да създават усещането у пиещите алкохол, че са трезви, тези хора все пак са в действителност по-пияни, отколкото им се струва, и могат да навредят на себе си и на околните. Например – при шофиране в това състояние.

След като последиците от употребата на енергийните напитки вече са изяснени, младите хора със сърдечни заболявания, гърчове, диабет, високо кръвно налягане, стомашни разстройства, хиперактивност… трябва да избягват такива напитки.

Производителите омаловажават доклада. „Тази статия просто обединява материали от интернет и до голяма степен пренебрегва в своите заключения истинската,строго научна проверка на енергийните напитки от уважавани национални органи.“, е изявлението на представители на напитката Ред Бул.

Д-р Скот Уилоуби, сърдечно-съдов изследовател от университета в Аделаида, казва, че проучването подчертава липсата на знания относно енергийните напитки. В медицинската литература има доклади за ползите от тези напитки, но също така и липсата на полза от тях.”, твърди Уилоуби.

Той казва, че има нужда от повече изследвания за въздействието на енергийните напитки, така че потребителите и регулаторните органи по-добре да вземат информирани решения.

Говорител от Агенцията за хранителни стандарти на Австралия и Нова Зеландия (FSANZ) казва, че енергийни напитки, продавани в Австралия, трябва да ограничат размера на кофеина до не повече от 320 милиграма на литър – еквивалента на една чаша кафе еспресо. Количеството добавени витамини и други вещества трябва да се регулира.

„Етикетът трябва да казва, че напитката съдържа кофеин и, че тя не се препоръчва за деца, бременни и кърмещи жени и лица, чувствителни към кофеин. Етикетът трябва да указва и максималния брой бутилки от конкретната напитка на ден, след който брой концентрацията на кофеина и таурина става опасна за здравето. Разбира се, броят на бутилките на ден зависи от силата на енергийната напитка.“, казва австралиецът.

По материали от:
http://www.abc.net.au/

Истината за медицински експерименти, извършени от лекари и други учени в САЩ в периода от 1920 до 1960 г., излезе наяве в една статия на репортера от Associated Press Майк Стобе.
Историята на тези експерименти е причината за съставянето на президентската комисия за изследване на въпросите, свързани с медицинската етика, лично от президента Барак Обама.

Медицински експерименти и изследвания са били провеждани върху инвалиди, психично болни и лишени от свобода хора с цел различни проучвания през изминалия ХХ век, съобщава PBS Newshour. Не само граждани на САЩ са били използвани за тези опити. През 1940 г. стотици затворници Гватемала били заразени със сифилис. Тази информация се появи през октомври 2010 г., по което време правителството на САЩ публикува своето официално извинение и състави комисията по медицинска етика.

Друг скандален експеримент е бил извършен в Гватемала, където около 400 работници от Алабама са били лекувани от сифилис. Един от лекарите, участвал в експеримента си признал, че  тези мъже не са му били необходими живи, а – мъртви, за да се упражнява да прави аутопсии.

Разследването си Стобе е финансирано от правителството още през октомври миналата година, когато експеримента от Гватемала вижда бял свят. По време на своето журналистическо разследване Стобе открил над 40 подобни „научни” изследвания, при които лекари са се възползвали от американски граждани, които не са били в състояние нито да разберат какво се случва с тях, нито – да откажат „лечението”.  Когато скандалните „учени” били принудени да излязат „на припек”, те предпочели да избягат от САЩ и да емигрират в чужди държави, където да си намерят нови „пациенти”, които да „лекуват”.

Известни учени също са участвали в някои от тези експерименти. Един от тях е д-р Jonas Salk – откривателят на полиомиелитната ваксина. По време на експеримент, в който е участвал и той, още през 1942 г. лекари давали неизпитани ваксини на мъже, които живеели в лудница в Мичиган. Тези хора по-късно са били заразени умишлено с грипния вирус, за да се определи ефикасността на ваксините. Някои от мъжете били толкова силно увредени след това, че дори не можели да обяснят своите симптоми на лекарите, които искали действително да ги лекуват .

През 40-те и 50-те години в САЩ било обичайна практика да бъдат използвани затворници като „доброволци” в различни тестове, а през 60-те години поне половината държави все още позволявали тази практика, според сайта Sentinel.com.
До 1970 г., общественото мнение постепенно се променило и през 1973 г. в щатския Конгрес, фармацевтични производители свидетелствали, че за тях е по-евтино да използват затворници в проучванията си, отколкото – животни, например – шимпанзета. Това довело до реформи във федералната система на щатските затвора, и не се разрешавало затворници да се използват за медицински експерименти и изследвания.

Зад американските лекари, участващи в експериментите с лекарства и ваксини, стояли големи чуждестранни фармацевтични компании. През 2010 г. американското министерство на здравеопазването и социалните грижи съобщило, че от 40% до 65% от клиничните проучвания са извършени извън Съединените щати. По-малко от 1% от тях са били извършени на територията на САЩ.

Един от големите препъни-камъни при това журналистическо разследване бил фактът, че това били експерименти с голямо научно значение, така че новите лекарства, да може да се развиват и да стигнат до аптечната мрежа.
През годините, правителството на САЩ и неговите граждани са показали различни отклонения от медицинската етика и етиката на научните изследвания. Президентската  комисия по медицинска етика обяви създаването на 13-членна международна група от научни експерти, които да изучат етиката на медицинските изследвания в световен мащаб.

В следващите месеци ще очакваме доклада на Европейската комисия за експериментите в Гватемала и доклада на международната комисия по медицинска етика и биоетика.

Автор: Неделин Бояджиев

Тод Куикен, директор на Центъра за бионична медицина и директор на Института по рехабилитация на Чикаго, обяснява технологията зад бионична ръка, използвана от Глен Леман – пенсиониран сержант от американската армия, загубил едната си ръка в Ирак по време на атентат, при който до него се взривила граната.

Минали са 9 години откакто в Центъра за бионична медицина са поставили протезата на мястото на изгубения крайник. През това време бионичните ръце са се развили и са станали по-силни, по-бързи и по-добри. Те все още не са съвършени, но помагат на много хора с ампутирани ръце да водят по-нормален и по-достоен живот.

Бионичната ръка на г-н Леман е била демонстритрана във Вашингтон по време на сесиите на годишната среща на Американската асоциация за напредък на науките –http://www.aaas.org/. Леман може да усуква и да затваря протезата си като я командва чрез нервни импулси – също както и своята истинска ръка. С бионичната ръка той може да извършва движения, които са близки до естествените. „Изкуствената ми ръка ми до голяма степен реагира в унисон с моите мисли,“ казва той пред репортери.

Това представлява голям напредък спрямо по-старите модели протезни крайници, дори – и в сравнение с първата бионична ръка, която е била имплантирана на Джеси Съливан през 2002 година.

Тод Куикен нарича техниката на бионичните ръце „целенасочена мускулна реинервация” (targeted muscle reinnerwation – TMR). Процедурата включва използване на прекъснатите нервни влакна от липсващия крайник и пренасочването им към непокътнатите мускули на остатъците от здравата част на ръката. Към тези мускули се прикрепя  бионичната протеза.

До сега повече от 50 ампутирани крайника са били заменени успешно с TMR-съвместими бионични ръце, като част от пациентите са ветерани от армията, също като Леман. Операцията на Леман е била извършена от Мартин Бехлер, хирург в Медицинския център „Уолтър Рийд”. Техниката на мускулната реинервация може да се разпространи широко през следващите години. Наскоро бе проведено първото видео обучение по TMR, разработено от Тод Куикен и Грегъри Думаниан от Северозападния университет –http://www.northwestern.edu/.

Куикен и колегите му планират да добавят към бионичните ръце усещането за наличие на тактилност/допир (чрез имплантиране на сетивни нерви в тъканта и окабеляване на протезите със сензори, които ще изпращат импулси обратно в нервите). За сега, тази техника е била използвана само при протезите на ръце, но не – и на крака. Но в бъдеще ще се работи и за създаване на протези на краката.

Изследователи от Ecole Polytechnique Federale (Федерално политехническо училище) в Лозана, Швейцария, развиват мозъчни компютърни интерфейси, които разчитат на т.нар. „мислеща шапка“ – една каска, снабдена с електроди, които се свързват с машина за електро-енцефалограма (ЕЕГ), а данните се записват в компютърна програма. Софтуерът използва статистически анализ, за да превежда ЕЕГ сигналите в по-точни команди. Тази система позволява на хора да управляват инвалидна количка или малък робот, оборудвани така, че инвалидът да може да използва за това само своите мисли. Проучванията показват, че хората наистина могат да използват своя мозъчен интерфейс 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата.

Проект, финансиран от Пентагона развива система, контролираща пряката връзка между мозъка и бионичната ръка (brain-to-bionic control system), която включва малки масиви от електроди, имплантирани по повърхността на мозъка. Електродите прочитат дейността от отделните неврони, произвеждащи сигнали, с които може да управлява роботизираният крайник. До този момент процедурата е тествана само при маймуни, а тестовете с хора се очаква да започнат в края на тази година.

По материали от:
http://cosmiclog.msnbc.msn.com/

Преди сто години лекари от Медицинския колеж на болницата „Белвю” ¹ зазидали в основата на една от сградите си капсула с бактерии. Сградата е в центъра на Ню Йорк, на ъгъла на 26-та улица и Първо авеню и днес е собсвеност наУниверситета на Ню Йорк. Капсулата е открита при разрушаването й в основите на ъгъла.
Председателят на Медицинския отдел на Мединцинското училище на университета д-р Мартин Блейзър е установил, че капсулата съдържа бактерии – най-старите срещнати досега образци от спори на бактерията Bacillus aerogenes capsulatus, или още Clostridium perfringens. Това са бактерии, причиняващи газова гангрена при наранявания и са датирани от края на XIX век. В каспулата са открити описи на заболяването от 1890 година, указание, че спорите принадлежат на пациент от 1896 г.  и малка капсула с противоотрова.
Предстои сравняване на генома на бактериите със съвременните и евентуално изясняване на наличието на мутация и съответно пътят й.

Визията на човека, организирал зазиждането на капсулата е забележителна. Така той е оставил за науката образец от времето на Луи Пастоьр, пък и на Конан Дойл на Херберт Уелс от нещо, което с времето изчезва почти безследно и е възможно да е дал безценна следа за изучаване на генните мутации на бактериите.

По материали от:

http://online.wsj.com/

http://www.awesomestories.com

http://wikimedia.org/

http://www.history-magazine.com/