Карта на Антарктика без сняг и лед

Map of Antarctica without ice and snow

Британски учени създават образ на Антарктика без сняг и лед.

Както може да видите Антарктика би бил уникален планински континент. Релефа е забележителен, има огромни планински вериги, обширни равнини и най-ниските клисури, ждрела и долини, които са наблюдавани на планетата.

Картата е съставена и сглобена чрез системата Bedmap2. Това е технология, която чрез сателитни изображения, радио вълни показващи дебелината на леда, сеизмични данни и картографски данни създаде реалистична карта на Антарктика само с естествената си повърхност.

По-топлият свят ще бъде и по-мъгляв

hong-kong-air-pollution-skyline
Мъглявият Хонг Конг. Ново проучване, направено с последните компютърни технологии, сочи, че под въздействие на климатичните промени, повлияни от отделянето на парникови газове, повечето аерозолни видове ще регистрират сериозен ръст, с последици за качеството на въздуха.

Автор: Елена Кьосева

Използвайки набор от компютърни модели, учени откриват, че повечето аерозолни видове ще увеличат количеството си под влияние на климатичните промени, свързани със затоплянето, породено от парниковите газове.

Резюме: Аерозолите влияят на околната среда, променяйки качеството на въздуха и радиоактивния енергиен баланс на Земята, чрез разпръскване или поглъщане на слънчева светлина, което от своя страна води до променящи се температури. Какво влияние имат климатичните изменения, обусловени от парниковите топлинни газове, върху увеличението на количеството аерозоли? Ново проучване, направено с последните  компютърни  технологии, сочи, че под въздействие на климатичните промени, повлияни от отделянето на парникови газове, повечето аерозолни видове ще регистрират сериозен ръст, с последици за качеството на въздуха.

Аерозолите, малки твърди и течни частици, разпръснати в атмосферата, влияят на околната среда, променяйки качеството на въздуха и радиативния енергиен  баланс на Земята, чрез разпръсване или поглъщане на слънчева светлина, което от своя страна води  до променящи се температури. Какъв е ефектът от климатичните промени, започнали с отделянето на парникови газове, върху аерозолния „товар“ – общата маса аерозоли, съдържаща се във вертикална колона въздух?

Минало проучване върху климатични модели показва противоречиви резултати: в зависимост от конкретния модел, климатичните изменения се асоциализират с ръст или намаляне броя на аерозолните частици. Но ново проучване, направено с помощта на най-нови компютърни модели, е публикувано на 09.10 в Nature Climate Change. Според него под влияние на климатичните промени, свързани с отделяне на парникови газове, повечето аерозолни видове ще регистрират сериозен ръст, с последствия за качеството на въздуха в бъдеще.

„Нашата работа с компютърните модели показва, че почти всички аерозолни видове ще увеличат своето количество под влияние на климатичните промени и парниковия ефект“, казва климатологър Робърт Дж. Алън, асистент професор в отдел Наука за света на Калифорнийския университет, Ривърсайд и водещ в проучването. „Това включва естествени аерозоли от рода на морска сол и също така антропогенични аерозоли като сулфата, черния въглерод и главно жива материя. По-сериозно намаляване на емисиите аерозоли ще бъде необходимо за постигане на желаното качество на въздуха за 21 век.“

Според Алън увеличаването на парниковите газове не само ще затопли планетата, но също така и ще окаже влияние върху климата по много различни начини. Например, парниковите газове ще доведат до промяна в хидрологичния кръговрат и в големи мащаби – на атмосферната циркулация. Тези промени от своя страна ще повлияят върху съдържанието и качеството на въздуха и разпространението на аерозолите – независимо от промените в аерозолните емисии.

„Измененията в хидрологичния кръговрат и атмосферната циркулация са комплексни и все пак могат да доведат до промени в разпространението на аерозолите“, казва той.„Моделите показват, че затоплянето, причинено от парниковите газове, ще увеличи средногодишните валежи, което от своя страна би трябвало да намали аерозолите, защото те ще „се извалят“. Все пак затоплянето, предизвикано от парниковите газове, също ще доведе до редуциране валежите в определени региони. Тези две последни промени, от които се очаква да допринесат за увеличаване товара на атмосферните аерозоли, надделяват над първата промяна. Резултатът е повече аерозоли в атмосферата.“

Алън и неговият екип стигат до своите резултати, използвайки много модерен набор от данни: Проект за взаимно сравнение на атмосферен химически и климатичен модел, който е допълнен от Версия 5 на Проекта на съчетания модел за взаимно сравнение. Изследователите анализирали базата данни на двата проекта, използвайки модели с фиксирани аерозолни емисии (базирани на 2000 г.), но различни климати – едните, базирани на 2000 г., а другите на 2100 г., с разликата от двата експеримента, сочещи аерозолите, отговорни за затоплянето в резултат от парниковите газове.

Учените също така провели подобно проектирани експерименти, използвайки 4 и 5 версия на моделите на Националния център за атмосферни проучвания и Обществена атмосфера. Резултатите  от тези модели показват, че дори когато емисиите аерозоли се задържат постоянни, парниковите газове, причиняващи глобалното затопляне, са на път да увеличат  аерозолния товар и да повишат концентрацията на аерозолните видове на Земната повърхност до 2100 г.

„Изненадващо е, че във всички модели наблюдаваме увеличение на аерозолите“ , казва Алън. „Свързваме това нарастване в броя аерозоли с намалянето на влажното отстраняване на аерозоли, основният механизъм за отстраняването им, който е задвижван от намаляването на средногодишните валежи – особено тези през летните месеци в Северното полукълбо“. 

Пътищата за бъдещо проучване за този екип от изследователи включват по-дълбоко разбиране на механизма в аерозолните емисии. Екипът се интересува конкретно от това защо моделите предвиждат намаляне на средно годишните валежи в Северното полукълбо през месеците Юни-Юли-Август.

В проучването към Алън се присъединяват Уилям Ландуйт от ЕкзонМобил, изследователска дейност и инженерство, Ню Джърси и Стивън Р. Ръмболд от университета в Рединг, Обединено кралство.

Проучването получава субсидии от НАСА и Националната научна фондация.

Източници: 

Калифорнийски университет, Ривърсайд

http://www.sciencedaily.com

Как птиците виждат света, в който живеем

Руски фотографи от Airpano обикалят планета и показват как птиците виждат света, в който живеем. Светът около нас е много различен, ако го погледнете от високо. Изпълнен с много цветове, фигури и форми, които го правят красив и различен. Представяме ви изглед на 15 места по света, които ще ви покажат същият свят, но през други очи. Нашето пътуваме започва със столицата Холандия, Амстердам:

air-pano-wcth01
Амстердам, Холандия
air-pano-wcth02
Храм Василия Блаженного, Москва, Русия
air-pano-wcth03
Ню Йорк, САЩ
air-pano-wcth04
Водопада Игуасу, Аржентина и Бразилия
air-pano-wcth05
Водопада Игуасу, Аржентина и Бразилия
air-pano-wcth06
Дубай, ОАЕ
air-pano-wcth07
Churun-meru, Венецуела
air-pano-wcth08
Churun-meru, Венецуела
air-pano-wcth09
Барселона, Испания
air-pano-wcth10
Барселона, Испания
air-pano-wcth11 (2)
Halong Bay, Виетнам
air-pano-wcth12
Париж, Франция
air-pano-wcth13
Езеро Богория, Кения
air-pano-wcth14
Езеро Богория, Кения
air-pano-wcth15
Езеро Пауъл, Юта и Аризона, САЩ

Image credits: Airpano.com

Разказите на австралийските аборигени за повишаването на морското равнище са запазени от 13 000 години

image_3272_1e-Aboriginal-Tribes

Автор: Глория Христова

Според двама австралийски учени, обществото на аборигените пази спомени за крайбрежието на Австралия, датиращи от 11 000 – 5 300 г.пр.Хр.

Проф. Патрик Нън от Университета на Слънчевия бряг и д-р Ник Рейд от Университета от Нова Англия анализират аборигентски разкази от 21 места по крайбрежието на Австралия, като всяка история разказва за време, когато морското равнище е било много по-ниско, отколкото е сега.

image_3272_2e-Aboriginal-Tribes

„Сегашното морско равнище на Австралия е било достигнато преди 7 000 години и всякакви истории за повишаването му трябва да датират от много преди това.“

„Историите описват време, когато морето е започнало да приижда и да покрива сушата. Тези промени са оказали влияние и на начина на живот на хората тогава.“

„Важно е да се отбележи, че не само една история описва този процес. Има много истории, като всички са последователни в своя разказ и са събрани от 21 различни градчета по крайбрежието на Австралия.“

Някои от историите са като митове, а други като приказки. Половината от тях са директно от аборигентски информатори, а другите препредадени от европейци.

„Всичко, датиращо от преди хиляди години, а в този случай преди 13 000 години, е наистина изключително“, казва проф. Нън.

„Забележително време е и сега оценяваме собствените си спомени и какво можем да помним, дори с помощта на книги и друга информация.“

„Вярвам, че тези истории са се запазили толкова дълго, заради суровите условия на природата в Австралия, заради които всяко едно поколение е трябвало да предава знание на следващото по подреден и систематичен начин, за да осигурят оцеляването си“, казва той.

Източник: http://www.sci-news.com/

Масово измиране на динозаври преди 201 мил. години

End-Triassic-Mass-Extinction

Масово измиране на Земята преди 201 милиона години е било предизвикано от промяна на биохимичния баланс на океана Панталаса. Това е океана заобикалящ праисторическия континент Пангея. Твърдението е на учени от университета в Саутхемптън, Англия.
Учени от САЩ, Австралия и Канада са намерили достатъчно доказателства за състояние PZE, което е оказало важно въздействие за края на Триас-Юра и изчезването на видовете по това време (преди 201.3 мил. години)
PZE се получава когато осветената повърхност на океана остане без кислород и се замести със сероводород, който е силно токсичен. Той се получава от микроорганизми, които живеят без кислород.
Няколко предишни изследвания също показват наличието на PZE по време на Триас, но последната публикация на тази тема в списание „Geology“ показва, че този феномен може да настъпи в глобален мащаб.
Учените проучили фосилизирани органични молекули извлечени от седиментни скали, които били трупани на дъното на североизточните води на Панталаса, но сега се показват на островите Куин Шарлот, Британска Колумбия, Канада.
Липсата на кислород в океаните е увеличил нивото на въглероден двуокис, който довежда до измирането на живите организми на сушата. Така се получава екологичен преврат сред динозаврите. Всичко това все още се проучва и има много данни да се изследват преди да се знаят подробности.

Източник: http://www.sci-news.com/

Карта на всички подводни кабели, които свързват интернет

Автор: Стефан Михов

Скоро вниманието се насочило към международното разширяване на системата. През 1850 г. Джон Брет и неговият брат Джейкъб започнали поставянето на кабел през Ламанша до Европа, като го спускали от влекач, така че да легне на дъното. Първият им опит бил неуспешен, но през следващата година те опитали отново и осъществили свързването през Ламанша.

cables_Internet_2
Карта на подводните кабели. Снимка: TeleGeography

Интернета, който използваме минава през кабелите, лежащи на дъното на океана. Те предават 99% от международната информация, правят мигновената презокеанската комуникация възможна и служат като прокси на международната търговия, свързваща напреднали икономики.

Важността им и удължението на живота им вдъхнови Telegeography да създадат тази карта, вдъхновена от ретро картите, описваща кабелите, осъществяващи интернет връзката. На нея са нарисувани 299-те кабела, които са активни, в процес на изграждане или ще бъдат финансирани до края на тази година.

Освен възможност да видите кабелите, може да намерите информация за латентността в долната част на картата (колко време отнема предаването на информация) и lit capacity в ъглите (което показва колко трафик на данни може да изпрати една система, обикновенно измерваноо в терабайти). Може да разгледате пълната версия тук.

Кабелите са толкова широко използвани, в сравнение със сателитните трансмисии, защото са много надеждни и бързи: с високи скорости и възможност за резервно копие, никога не се провалят. И това значи, че са станали главна част от глобалната икономика и начинът, по който светът се свързва.

Ето, например, тази карта, която ви позволява да сравните карта от 1912 година на търговските пътища и картата на подводните кабели днес, създадена от Telegeography. Икономическата зависимост е останала, но методите и значението са се променили:

cables_Internet_3
Карта от 1912 година на търговските пътища.
cables_Internet_3
Kартата на подводните кабели днес, създадена от Telegeography.

Картата на подводните кабели също така показва икономическите връзки в по-неразвитите държави. Кабелите между Южна Америка и Африка са много по-оскъдни от трансатлантическите и транстихоокеанските:

cables_Internet_4
Връзките в южната част на Атлантичекия океан са оскъдни. (Telegeography)

Въпреки чe кабелите към развиващите се държави се увеличават на брой, те имат много работа преди да наваксат. И Антарктика е напълно изключена (учените там получават интернера си от сателити).

Аналогията между подводните кабели и историческите търговски пътища има много спънки: търговските пътища били определяни от географията, както и икономическите интереси и икономическите стимули са били много по-различни, отколкото са днес. Би било грешка да се пренабрегнат физическите стоки, за сметка на интернет. Но както тогава, така и сега, пътищата през океана изискват инвестиции, търговски партньори от двете страни и готовност да бъдат поети рискове. В миналото моряците са поемали риска, сега е ред на технологичните компании.

Подводните кабели получават големи инвестиции от компании, които желаят да създадът свои собствени модерни търговски пътища

cables_Internet_5
Подводните кабели на Азия. (TeleGeography)

Тези кабели носят информации за целия интернет, включае корпоративните интереси и тези на потребителите. Затова Google инвестира 300 милиона долара в консорциум за презтихоокеанска кабелна система за пренасяне на информация, Facebook вложи пари в консорциум за Азиатска кабелна система и финансовата индустрия инвестира също толкова за да съкрати няколко милисекунди от търговското време.

Други консорциуми редовно полагат кабели, които предават потребителския интернер. Контролът, на всяка една от групите над един подводен кабел, е предимство в обмена на информация между държавите.

Подводните кабели са идея на 150 години с нова сила

Процесът на полагане на подводни кабели не се е променил много през последните 150 години – кораб прекосява океана, като бавно развива кабел, който потъва до дъното на океана. SS Great Eastern полага първия, успешен за продължитено време, трансатлантически кабел през 1866, който бил използван за предаването на телеграфи. По-нататъшни кабели (в начало на 1956 г.) пренасяли телефонни сигнали.

cables_Internet_1
Карта на подводния телеграф през 1858, въпреки че опитът бил успешен само за три седмици.

Модерните кабели са изненадващо тънки, имайки предвид колко са дълги и колко дълбоко потъвар. Всеки от тях обикновено е дебел около 3 инча. Те дори са по-дебели в по-плитките области, където често биват заравяни, за да бъдат обазени от рибарски лодки, морското дъно и други. В най-дълбоката точка в Японската падина, кабелите са потопени на 8000 метра дълбочина, което значи, че подводните кабели могат да отидат толкова дълбоко, колко високо се издига връх Еверест.  Оптичните влакна, които всъщност пренасят информацията са в пакет с по-голямата обвивка на кабела:

cables_Internet_6

 Диаграма на един подводен кабел. (Wikimedia Commons)

Компонентите включват:

Полиетилиен

Mylar тиксо

Блокирани метални (стоманени) проводници

Алуминиева водна преграда

Поликарбонат

Медна или алуминиева тръба

Вазелин (това помага за защита на кабелите от водата)

Оптични влакна

Тези кабели пренасят видеата, статиите, gif-четата и новините, които виждаме в интернет, около света за милисекунди. И това е едно предимство, което всеки търговец,  дигителен или аналогов, би оценил.

Източник: www.vox.com

Арктичният сняг не потъмнява заради сажди или прах, а…

Greenland

Автор: Виктория Симеонова

Резюме: Ново проучване показва, че разграждащи се сателитни сензори, а не сажди или прах са причина за очевидно намалената отразяваща способност на ледовете в северна Гренландия.

Хилядолетия наред гренландската ледена покривка отразява слънчевата светлина и я връща в космоса, но сателитни измервания в последните години твърдят, че ярката повърхност потъмнява, оставяйки слънчевата топлина да бъде абсорбирана и повърхността да се стопи до изчезване. Някои проучвания сочат, че „мръсният лед” или „тъмният сняг” са причинени от замърсяване с нефт и горски пожари.

Новото проучване на Дартмоут показва, че не сажди или прах са причина за намалената отразяваща способност на ледовете в северна Гренландия, а разграждащи се сателитни сензори. Резултатите от проучването показват, че ледената обвивка не е загубила толкова от отразяваща си способност, колкото учените са мислили преди и че черният въглерод и концентрациите на прах не са се увеличили достатъчно значително, за да бъдат предпоставка за потъмняването на горния леден слой.

Откритията, които противоречат на анекдотичните наблюдения и на по-старите научни изследвания, се появяват за първи път в списанието “Geophysical Research Letters”.

Наблюденията твърдят, че албедото (способността да отразява слънчевата енергия обратно в атмосферата) на ледената покривка на Гренландия, е намаляла драстично от 2001 заради черен въглерод и прах от завишената индустриализация и горските пожари в северното полукълбо. Очевидното намаляване е най-голямо по ледените върхове, но се наблюдава и на висока надморска височина – на местата, познати като „зона на сухия сняг”, където отразяващата способност е ефективно подсилвана през зимата от новите снеговалежи.

Два фактора влияят на отразяващата способност на сухия сняг – размерът на снежинките, които стават по-големи и усвояват повече енергия, когато се топят, и количеството тъмни частици, които абсорбират слънчевата енергия, въглерода и минералния прах, карайки снега да се топи по-бързо. Снегът на висока надморска височина в Гренландия обикновено има твърде ниска концентрация на черен въглерод, за да бъде засегната неговата отразяваща способност, но през 2012 големи горски пожари в Канада и Сибир и силни ветрове са причинили рекордно повърхностно топене на ледената покривка.

В опит да обясни намаляването на отразяващата способност на ледовете, водещият автор Крис Полашенски, асистент в Инженерното училище „Дартмоут Тайър” и геофизик в инженерния корпус в студените региони на американската армия и в инженерната лаборатория, и неговите колеги анализират дузини проби от снеговалежите в северна Гренландия през 2012-2014 и ги сравняват с проби от по-ранни години. Резултатите показват, че няма съществена промяна в количеството черен въглерод през последните 60 години или в това на минералния прах през последните 12 000 години, което означава, че промяната в количеството на тези светлинно абсорбиращи вещества не е от водещо значение за отразяващата способност или топенето на сухия сняг. Растежът на водорасли, които правят леда по-тъмен, също е счетен за фактор.

Проучванията показват, че спадът на отразяващата способност на сухия сняг се дължи на необратимото разлагане на сензорите в старите MOIDS сателити на НАСА, които вероятно ще изчезнат, когато бъдат открити нови средства за измерване. MOIDS е ключов инструмент на НАСА, който осигурява изображения на земната повърхност и на облачната покривка на всеки два дни. MOIDS оставя следи на земята, океаните и атмосферата, затова е нужно да бъдат изобретени други модели, проследяващи големите промени. Terra Mission, представена през декември 1999 и Aqua Mission – през 2002, са програмирани да събират информация за 15 години, за да проследят краткосрочните и дългосрочните тенденции и регионалните и глобалните феномени.

Откритията на това проучване не се касаят до по-дълбоките ледени пластове, където топенето, саждите и прахът имат по-големи последици върху отразяващата способност и където по-високите температури могат да подсилят растежа на водорасли, засягащи и значително понижаващи отразяващата способност.

Източник: http://www.sciencedaily.com/

Още веднъж за научните революции

scientifictitle

Автор: Розалия Александрова
МУ – Пловдив

Как се правят? Кой ги прави? И – защо? Къде е мярката, че се случва нещо, а не – че някой се опитва да бъде оригинален. И има ли днес научна революция?

Откакто светът се е осъзнал като обект от физическата реалност, а човекът – като част от видимия свят, въпросът за истинността на науката е бил мярката, която е събирала и разделяла полюсите на научната мисъл. Позицията на всеки опопент, освен личния му аргумент, е включвала онази част от тезата на познатото и познаваемото, която съответният учен е могъл да проумее и осъзнае. Т.е. – да види. А да видиш нещо, означава най-малкото вътрешно в себе си да си приел, че съществува, че го има. Или, казано по друг начин, между опита и непознатото пред учения стои бариерата на неговите чувства и опит. Дали всичко е опит, или е просто чувство, т.е. неподвластно на разума ни емоционално отношение? Тези въпроси са си ги задавали и преди познатите ни древни гърци, защото все още сме свикнали да започваме обяснението на научната си позиция от този определен етап в развитието на нашата цивилизация.* Но нещата винаги са били познаваеми за едни повече, а за други – по-малко. И парадоксално – опитът, натрупан в определен исторически етап, винаги е ставал реална обществена бариера за „проглеждането” на новото.

До XVII век с научни открития се е занимавала предимно науката, развивана от религията, която се опира изключително на метафизиката. Cлед XVII век постепенно материалистичното отношение към науката измества религията от храма на научните изследвания и те стават не просто материалистични, но и в значителна степен – атеистични, каквито са в немалка степен и днес за европейската наука. Парадоксът в науката е, че човекът днес вярва в Бога, но не признава Неговите неразбираемо дошли творения.

Но непременно ли новото е съвсем ново? Дали езотериката е другото име на науката, която е изпреварвала преди векове религиозното познание, така, както днес физиката изпреварва значително психическата нагласа на хората, разкривайки ни новите хоризонти на Битието!

Кое е познаваемото и кое непознаваемо за всяка раса**? И кое се нарича в новите понятия раса!

Как човек „вижда” истините за себе си? Къде е мястото на рутината и чувствата? И колко дълго можеш да не прозираш това, което за други вече е факт?

А сега – отговорите според мнението на онези, които проправят пътя на новото днес:

През 2000 година от ООН се признава официално съществуването на наукатаинформациология. Информациологията според определението на И.И. Юзвишин, нейния основоположник, е: „генерализационно единна наука за всички информационни явления, микро- и макрокосмически процеси в природата, обществото и Вселената като цяло.“ Информациологията е и наука за информационното поле – фино физично поле с определени свойства. (19) Цялото пространство на Вселената е изпълнено с тази най-фина материя, която се състои от полеви вихри – двойки спирали с лява и дясна ориентация.  В това поле се пренася информация, а не – енергия. Преносът на информация е мигновен до всички точки на Вселената. Скоростта на разпространение на информационно-полевите вихри е милиарди пъти по-бърз от скоростта на разпространение на светлината. Човек е информационен обект на Вселената. Всичко, което се отнася за останалите обекти в еволюционния процес, се отнася и за човека.

 Така стигаме до направленията за обновяване, които би трябвало по логиката на практическата им значимост за човека да бъдат на първо място.

Медицинската наука.

Ето някои от нейните клонове, които вече са променени:

Генетика. Профилактика. Социална медицина. Диагностика. И всичко останало в медицинската наука.

За хората, които се занимават професионално и човешки с медицината главното днес е проблемът с преодоляването на духовната ограниченост на материалистичния подход в медицината.

Главен коз – моралът е физично понятие и всичко започва от разбирането на този съвременен постулат.***

 Кой е все пак материалистичният подход? Преди всичко този, който отчита и регистрира факти, процеси и конкретни доказателства в хода на проучването. А после ги интерпретира (анализира, сравнява и класифицира), като взема предвид само част от възможния инструментариум, т.е. законите, действащи в познатите 4 нива на реалността: твърдо тяло, течно тяло, газообразно тяло и плазма. Все още за учени, които се подчиняват на този подход, познаването на елементарните частици  е в някаква степен чиста екзотика. Да, има такива частици. Те са тук. И какво от това. Ние познаваме ли споменатите по-горе тела? Да, познаваме ги. Друго няма, не се пипа или вижда. Ето този подход се нарича материалистичен. Законите в него са познати и доведени до кристална яснота. Но дали наистина е така? И по старому – обяснението на процесите и явленията не започва с първопричината – горе, а с причините – долу. В грубата материя, поради което се нарича материалистичен подход.

За другия подход. Той не е нито материалистичен, нито идеалистичен. Той е този,който обединява двата подхода. Материалистичния и идеалистичния. И се нарича информациологичен. Законите, които действат във видимия – материален свят на 1-4 ниво**** (19) имат своята първопричина, идея или т.нар. план в по-висшите нива на реалността – финоматериалния свят на 5 и 6 ниво на реалността – това на физическия вакуум и първичното торсионно (информационно) поле. Има и седмо (първо в обратен ред) ниво, което е непознаваемо дори за учените информациолози. Седмото ниво е нивото на Абсолюта, на Твореца на всичко видимо и невидимо. (19) Тези три невидими нива са нивата на материята с най-малките елементи, затова пък с най-високата плътност. В тях се намира онова, което сме свикнали да наричаме – идеално. Но то е и материално. Което не означава веществено. Измерва се в определени стойности, които спрямо веществените обекти на Вселената имат високи минусови стойности от порядъка на 10-12. Всъщност т.нар. идеално и материално са различни нива на една материална реалност и дори използването само на това откритие на древните тайни знания от съвременната физика, променя хода на еволюцията във всяка област на човекознанието, и разбира се, най-много – на медицинския клон от науката.

Кои са най-сериозните предизвикателства към пионерите на информациологията в медицинската наука, т.е. в информационната медицина*****?

Преди всичко – преодоляване на духовната ограниченост****** на материалистичния подход в медицината. А това означава включването на достигнатите познания за 4, 5 и 6 ниво на реалността, т.е. осъзнаване, разбиране и прилагане на законите, които действат  в рамките на тези нива на реалността, съотнесени към проблемите на лечебната теория и практика.

Съчетаване на досегашните методи и новите такива в полза на здравето на човека.

Целите на лечебния процес се налага да се преосмислят във връзка със законите на информационното поле.

Генералният подход в обучението на младите кадри трябва да се съобрази с новите цели и знания.

С бързи темпове напредва развитието на новите технологии в медицинската наука и практика. Те вече са не само съобразени с развитието на електрониката, но и радикално нови; методиките и приборите за осъществяване на лечебно-диагностичния процес – също.

Необходимостта от включването на повече български учени изследователи в този процес „е презряла“ – време е за последния влак.

Няколко думи за мотивацията, която води до създаване на ново поколение и нови технологии и методи за защита, лечение и благотворно въдействие върху човека и околната среда и опазването му в екстремално опасните условия за живот на Земята, макар  много от тях да са предизвикани от самото присъствие на човека на тази планета. Това е неспособността на традиционната западна медицина да решава сложни медицински проблеми и да предпазва населението на Земята от промените, които настъпват в обществото и климата. А както се оказва и в пренастройването на магнитната мрежа на Земята, която до 2012 година ще функционира вече в нов вибрационен режим. (10)

„Човекът, явявайки се част от биосферата, се подчинява на нейните закони и се държи в съответствие с нейните ритми.“ (5) Липсата на яснота по отношение на духовната компонента на профилактиката и лечебния процес и разпокъсаността на медицинската наука на все повече обособени  нейни клонове създават пречки при генерализационното осмисляне и вземане на правилни решения, така че да се запази човекът като сложна биологическа система  и неговата „клетъчна резонансна синхронизация“ като един обект от информационната Вселена. Ето механизма на клетъчната резонансна синхронизация: около и вътре в клетката съществува информационно (торсионно) поле, най-фината физична материя, която предава информация за цялостното състояние както вътре в системата на клетката, така и на другите клетки, органи и системи в и на целия организъм на човека. Този факт създава условие при откриване на здравословен проблем у човека върху него вече да се прилага „интегрално въздействие“, а значи към лечебната, профилактичната и защитната функция на медицинската наука да се включи инструментаруимът и на енерго-информационното въздействие. Или, казано с терминологията на информационната медицина – трябва да се осъществи и енергийната (оттук нататък: енерго-информационната – бел. моя) защита и лечение на човека. (5) Вече се изследват усилено параметрите на енерго-информационната система на човека (5), която включва преди всичко „създадената от природата интегрална система за защита на организма на човека.“ И на базата на това разбиране са създадени новите технологии, техники и прибори за енерго-информационно въздействие. Енерго-информационната защита на човека е част от интегралната му защита, която като неин основен фактор все още се пренебрегва от много учени.

Какво представлява енерго-информационната защита? И защо е важна за човека? Основната причина е, че тя влияе върху всички нива на защита на човека – лимфната, имунната, генетичната, кръвоносната, ендокринната, ЦНС, антиоксидантната система на човека и преди всичко върху състоянието на клетката. (5)

Енерго-информационината защита представлява опазване и правилно функциониране на всички центрове в енерго-информационното поле на човека.

Главен енерго-информационен канал за връзка е енерго-информационният канал, който отговаря за дейността на гръбначния стълб. „Енергията във вид на вибриращи потоци се движи по гръбначния стълб, по основната енергомагистрала…“ След това се разпределя по главните енерго-информационни канали чрез съответния техен отвор. (11) Главните енерго-информационни центрове на човека са енерго-информационни полета с отвори – фокуси или т.нар. чакри, които отговарят за насочване на енерго-информационния поток към определени органи и системи в организма на човека. Например: енерго-информационният отвор в областта на средата на гърлото е свързан с дейността на щитовидната и паращитовидната жлеза. А също така и за нервните сплитания на шийно и раменно сплитания и на гръкляна. Физическите прояви на дисбаланса в този енерго-информационен поток могат да бъдат: болки в гърлото, заболявания на щитовидната жлеза, простуда. Психичните прояви на дисбаланса на потока могат да бъдат изостаналост, маниакалност, потиснатост. (11)

Принципът на предаване на информация в човешкия организъм е както при всяка друга система или обект и навсякъде другаде в информационната Вселена – всяка промяна се предава мигновено. Основният проблем при възникване на болестта е, че някъде, в някоя зона, орган, система, клетка не пристига пълната (здравословна) информация или изобщо няма информация. А да има информация означава да се захранва информационното поле на всяка клетка, орган или система с определена вибрация, състояща се от информационни и енергийни вихри, които минават по енерго-информационните магикстрали до клетката, когато става въпрос за човека и всеки друг биологично активен обект.

Нивата на защита на организма са: обща защита на организма, защита на органите, клетките, мембраната, молекулярна защита, енерго-информационна система на защита. (5) Последната защита – енергийната******* (енерго-информационната – бел. моя) – се оказва в основата на цялостната защита на човека. Тя е предният страж, който поема предизвикателствата на отрицателните външни и вътрешни въздействия върху организма на човека. Когато се наруши тази защита, се появява болестта.

От какво трябва да се предпазва човек днес?

А. Преди всичко от собствените лоши мисли и чувства. И за здравето ни важи мъдрата поговорка: Господ дава, ала в кошара не вкарва.  „Всяка дума, всеки звук, произнасян от нас, всяка мисъл, излъчвана от нас, изкривяват физическия вакуум около нас и създават торсионни полета. Тези полета могат да бъдат  с дясно или ляво въртене (в зависимост от мисълта или думата) и въздействието им върху всеки друг човек, а и върху нас самите може да бъде положително или отрицателно.“ (13)  Като куриозен може да се се приеме фактът, че в Русия група учени се занимава с изследване на … псувнята. Последната е доказано отрицателно натоварена и въздейства по съответния начин – силно отрицателно както върху човека, който я произнася, така и върху човека, към когото е адресирана. Съществуващите Кирлианови прибори фиксират тотален спад в нивото на енергийните и информационните тела на човека.(16)  Обратното – изследване на влиянието на молитвата върху християни, мюсюлмани и будисти показват, че в същия момент аурата (условно наименование на енерго-информационното поле на човек или друг биологично активен обект) на изследваните е плътна и светла, т.е. с високи положителни стойности .(16)

Освен това човек трябва да се предпазва и от:

Б.  несанкционираното въздействие от други хора, т.е. от техните лоши мисли, чувства и постъпки спрямо него;

В. отрицателното геопатогенно въздействие – на земните кухини, естествени или изкуствени като подводни реки, метро, канализация и др.;

Г. отрицателния електромагнитен фон и конкретни близкостоящи прибори с електромагнитно излъчване, което не се измерва само с електромагнитния пренос примерно на разстояние 2-2,5 метра от човека, а на неговата невидима, но задължително присъстваща компонента от фина физична материя, а именно – отрицателното торсионно (информационно) поле на електромагнитното поле или обект.

Какво е измереното вредно въздействие на електромагнитните полета според Барсуков В.С. върху нервната и др. системи в организма на човека: „синдром на „отслабеното познание“ (проблеми с паметта, усложнения при възприемане на информацията, безсъние, депресия, главоболие);  синдром на „частичната атаксия“; синдром на „арто-мио-невропатия“; върху сърдечно-съдовата система: невроциркулярна дистония, лабилен пулс и кръвно налягане, склонност към хипотония, болки в областта на сърцето, лабилни показатели на кръвта“; имунната система: потискане на Т-лимфоцитите, изявена зависимост на имунните реакции в зависимост от вида на електромагнитното поле; половата система – понижение на функцията на сперматогенезата, забавяне на ембрионалното развитие, намаляване на лактацията, вродени дефекти, усложнена бременност и раждане“ и т.н.

Един пример за енерго-информационно излъчване, насочено срещу здравето на човека: например от телевизор, който е включен:

1) излъчване на отрицателно електромагнитно поле от самия апарат;

2) излъчване на отрицателния информационен поток на информационно ниво, който съпровожда и електромагнитното поле от апарата;

3) излъчване на отрицателна информация чрез съдържанието и посланието на предаването – когато са такива;

4) излъчване на отрицателния информационен поток на информационно ниво, който съпровожда аудио-визуалното излъчване на предаването;

5) непозволеният 25 или подобен кадър (несанкционирано въздействие), ако има закодирано послание от създателите или поръчителите на дадено предаване, предимно на рекламните клипове или филми с насилие, ужаси и др. отрицателни образи и послания.

Д. в много редки случаи – отрицателно космическо излъчване при изригване на слънчеви кластери.

Методите за енергийна (енерго-информационна – бел. моя) защита (5)  могат да бъдат разнообразни – от предпазване от електромагнитни полета чрез понижаване и неутрализиране нивото на тяхното излъчване до адаптиране на организма чрез активирането на системата му за защита чрез „модификация на собствения биополеви статус“. (5)

Технологиите, които са създадени само от руски учени и вече са излезли на пазара, постоянно се усъвършенстват повече от 20 години и са над 40 вида. (5)

Според ползвателя те биват два вида: за лично ползване или за общо ползване. Като предназначение могат да бъдат : диагностични, лечебни, профилактични, освен това – технологии и средства за активна защита и за пасивна защита. Има средства за защита на целия организъм, както и за въздействие и протекция на отделни органи и системи.

Според технологията им на изработване – информационни прибори или прибори излъчватели, т.е. в изработката на последните има електронна компонента. Те могат да бъдат полезни съответно – с по-продължително или по-краткотрайно въздействие върху организма на човека. (5)

За да се ползват настоящите и бъдещите придобивки на информационната физика в медицината, трябва да се имат предвид някои основни положения:

  •   Човек трябва сам да поиска да си помогне с тяхна (на новите технологии) и лекарска помощ. Въздействието върху болестта не може да се случи без знанието на пациента или против волята му;
  •   Болестта е път на развитие и е един от вариантите за усъвършенстване на духовността тук, на Земята, преди всичко за пациента. Тя е път на духовно развитие и за лекаря;
  • Оздравяването ще бъде факт, ако болестта е постигнала духовните си цели чрез страданието;
  • Когато използва новите технологии и всяко друго лекарство, пациентът получава помощ както отгоре (от нивото на реалността, от което  е дошъл), така и отдолу – семейство, лекари и други, с които контактува;
  • Тези технологии се появяват сега, защото съзнанието на човека е достигнало тази степен на развитие, при която му се дава възможност да ползва законите на информационното поле, нещо, което преди са правели шамани, „магьосници”, билкари и други, надарени със знания за информационното поле;
  • Лекарството, дори и на информационната медицина, е „патерица” (12) – само помага. Човек се лекува сам, като развива своето съзнание (14);
  • Моралът трябва да се преосмисли като контрапункт на разрушителните въздействия, водещи до болести, епидемии, пандемии, катаклизми в земен мащаб. 10-те принципа (18), които обуславят неговата градивна сила, са дадени на хората преди 2000 години не за да ги ограничават, а да им помагат да преминат трудностите на земното битие, постигайки истинските цели на съществуването си тук.

Земният човек в момента на раждането си забравя какъв е бил там, горе, преди да се прероди в един конкретен живот. Но силите, които го подкрепят, и тези, които го подлагат на изпитания, действат независимо от този факт. Въпросът е дали съзнателно ще бъдем част от този процес.  И на чия страна.

Обяснителни бележки:

 * Сега учените стигат до остатъците от атлантската култура, които се разпространяват, тръгвайки от Балканите. (9)  Т.е. има доказателства, че от нашата протобългарска култура, десетки хиляди години преди елинската (9), започва цивилизационното развитие  на петата, арийската раса, която включва всички народи, които живеят днес на 5-те континента (13);

 ** „Според сведенията, получени от посветени, на Земята е имало общо пет човешки раси.  Под понятието „човешка раса“ се разбира не нация, а цивилизация. Например първата раса е на първата цивилизация. Нашата раса е пета.“ И по-нататък: „Част от останалите на Земята хора, основно атланти – представители на четвъртата раса, оживяла…“ (13)

 *** Моралът е физично понятие. „От изследвания по биология е известно, че този филтър чисто анатомично има десет процепа (на торсионното поле на мозъка- бел. моя) или една решетка, която пропуска оживотворени идеи, които са в резонанс с нея. Ако няма резонанс, пропуснатите идеи са болестотворни, независимо дали вярваме в тях или не. Като (човешко – бел. моя) слово този десетпроцепен филтър се намира в най-добър резонанс с 10-те морални принципа, регистрирани върху Мойсеевите скрижали, написани на иврит. Тези 10 морални принципа са известни като 10 Божи заповеди и те обединяват цялата етика и морал на съвременната наука и морал. Или, ако искаме да създадем правилен и оживотворен модел на нов морал в съвременните хора във всичко, което ги учим, тези 10 принципа трябва да се съдържат.“ (18);

 **** Според Генадий Шипов (19) има „седем нива на реалност :1) твърдо тяло (Земя); 2)течност (вода); 3) газ (въздух); 4) плазма (огън); 5) физически вакуум (етер); 6) първични торсионни (информационни – бел. наша) полета (поле на съзнанието); 7) Абсолютното “Нищо” (Божествена монада).“ Той сравнява наименованията на съвременните физични понятия с тези на учението Агни йога;

 ***** Що е информационна медицина? Наричат я и квантова медицина. Това е медицината, която преди всичко отчита наличието на по-висши нива на реалността и в съответствие с тях диагностицира, лекува и предпазва от болести.

 ****** духовна ограниченост в случая означава невиждането, неразбирането на новите достижения за законите на информационното поле и  освен това свързането им само със знанията за първите 4 нива на реалността. Като цяло неразбиране на връзките, които съществуват между всички 7 нива на реалността в тяхната цялостност и взаимодействие във Вселената и проекцията им тук, на Земята.

 ******* енергиен и енерго-информационен са различни понятия. В този случай, преди него и след това авторът В.С. Барсуков използва понятието „енергиен“ неточно. Там, където съществува енергийно поле, то винаги се съпровожда или по-точно, е породено от информационно (торсионно) поле, което е негова матрица. (19)

Литература:

  1. Акимов 1998: Акимов А. Е. – Облик физики и технологий в начале ХХІ –го века,Выступление на научно-педагогической конференции, изд. „Шарк“, Москва;
  1. Акимов 2003: Акимов А.Е. – Фундаментальные основания цивилизационного прорыва, ст. в сб.             „Информоэнергетика 3-го тысячелетия: социолого-синергетический и медико-экологический подходы“ Кривой рог-Киев;
  1. Александрова, Маркова 2004а: Александрова, Р., Маркова Ц..- Есе за медицината на третото хилядолетие. – Siripta periodica /supl./ Vol 1, S.,;
  1. Александрова 2004б: Александрова Р. – За Словото и словото -електронно списание „Литернет“ м. януари;
  1. Барсуков 2004: Барсуков В.С. – Персональная энергозащита, Средства защиты от вредных излучений, изд. Амрита-Русь, Москва;
  1. Грабовой 2003а: Грабовой, Гр. – Унифицированная система знаний, Москва.,  изд. ”А.В. Калашников”;
  1. Грабовой 2003б: Грабовой, Гр. – Восстановление организма человека концентрацией на числа, Москва, изд. ”А.В. Калашников”;
  1. Декларация Тысячелетия ООН 2000;
  1. Каменов 2007: Каменов Конст.: „Бог вижда. Небето помни 2“ УИ „П. Хилендарски“, Пловдив;
  1. Каръл 2004: КарълЛий. – Крион. Не мисли като човек, Изд. „Аратрон”, София;
  1. Пучко 2003 : Пучко, Л. Г. – Биолокация – приложна радиестезия, София
  1. Серов 2007: Серов И. Н. – Аналитическое програмирование информационно-обменных процессов активных биологических форм, Избранное, изд. Матрикс Айрес корп., Санкт Петербург;
  1. Тихоплав, Тихоплав 2001:Тихоплав В. Тихоплав Т. Физика веры, ИД ”Весь“ Санкт Петербург
  1. Тихоплав, Тихоплав 2003а: Тихоплав В. Тихоплав Т. – Наше духовное исцеление, ИД „Весь“ Саонкт Петербург
  1. Тихоплав, Тихоплав 2003б: Тихоплав, В., Т. Тихоплав Т. – Начало начал, ИД ”Весь „, Санкт Петербург;
  1. Тихоплав, Тихоплав 2004: : Тихоплав, В., Тихоплав Т. – Кардиналният поврат, НСМ Медиа, София;
  1. Фомин 2001: Фомин Вл. – Новите технологии в медицината на 3 хилядолетие, Научно популярна лекция, Пловдив;
  1. Хинев 2002: Хинев М: – Изграждане на правилен мироглед чрез обединяване на най-древните и съвременни науки, Научно-популярна лекция пред педагози, Пловдив;
  1. Шипов 2001: Шипов, Г.И.– Теория физического вакуума в популярном изложении. Москва, изд. „Кириллица-1“;
  1. Юзвишин 1996:  Юзвишин И.И. –  Информациология, учебник, Москва.

Източник: nauka.bg

Мръсотията имунизира

dirt immunize

Предишни изследвания при хората показват, че ранното излагане на микроби и бацили е определящ фактор за чувствителността към алергични автоимунни заболявания при възрастните, като астма, алергичен ринит (хрема), инфекциозни заболявания на червата.
Тази концепция за излагане на микроби и бацили в ранна възраст (детството) за да се изгради имунитет е известна като хигиенна хипотеза (hygienehypothesis).
Медицински професионалисти подсказват, че хигиенната хипотеза обяснява глобалното повишение на алергични и автоимунни заболявания в градска обстановка. Също така е било предложено, че хипотезата обяснява промените, които се случват в обществото, като например даване на антибиотици в ранна детска възраст.
Обаче, нито биологична подкрепа, нито механистично основание на хипотезата не са били директно демонстрирани до сега.
Изследователи от Женската болница Брайтън (BrighamandWomen’sHospital (BWH)), са провели изследване, което предоставя доказателства подкрепящи хигиенната хипотеза, както и потенциалния механизъм, по който тя може да настъпи.
Изследователите са изследвали имунната система на мишки, които са живели в стерилна обстановка и са ги сравнили с тази на такива, които живеят в нормална среда съдържаща микроби.
Те открили, че мишките живели в стерилна среда имали прекомерно голяма честота на възпаление на белите дробове както и на дебелото черво приличащи съответно на астма и колит. Това е било причинено от хиперактивност в клас клетки Т клетки (имунни клетки), които преди са били свързани с тези заболявания както при мишки така и при хора.

Атеросклероза – тихият убиец

Автор: Александър Петров

Сърдечно-съдовите заболявания са главният отговорник за смъртността в развитите общества. Тяхното ниво се увеличава в повечето западни държави, достигайки най-високи стойности през 50-те години на ХХ-ти век, а през последните 20 години проблемът придобива глобални мащаби, обхващайки и развиващите се държави (в това число и България), извоювайки си с право наименованието „болести на съвременния живот”. Причините за това се коренят във фактори като тютюнопушене, намалената физическа активност, храна, богата на животински мазнини и разбира се стрес, неизменни спътници в ежедневието.

Към тази група от заболявания на сърцето и кръвоносните пътища, спадат инфарктът на миокарда, исхемичната болест на сърцето, мозъчният инсулт и хипертонията, които са „бич” за модерния човек. Това, което обаче е по-малко известно, е, че всички тези болести имат един общ корен – атеросклерозата.

Едва през последното десетилетие, благодарение на бурното развитие на медицината, се постигна едно по-добро разбиране на връзките между обмяната на холестерола и рисковите фактори, водещи до образуването на това заболяване. Атеросклерозата е бавно прогресираща болест, характеризираща се с отлагането на мазнини в големите артерии, водещи до постепенното им стесняване и затрудняване на кръвообращението в тях.
Всеки един кръвоносен съд е изграден от три обвивки (до някъде изключение са най-малките такива – капилярите). Най-вътрешният слой се нарича intima, и е изграден от ендотелни клетки. Неговата функция е да секретира редица активни вещества, чиято главна функция е да регулира кръвосъсирването, като спира възможността да се образуват вътресъдови тромби. Средният слой е media. Той е добре развит именно при артериите. Съставлява се от гладко-мускулни клетки, които управляват промените в диаметъра на съда в зависимост от нуждите на организма (при физическа дейност кръвосните съдове на крайниците и сърцето се отпускат, за да улеснят кръвоснабдяването на тъканите). Най-външният слой е adventitia на съда. Тя залавя съда за околните тъкани като го прави стабилен и му позволява да устоява на кръвното налягане.
Атеросклеротичните промени засягат първо съдовете, където кръвотокът е разнообразен по своя характер на движение, това са аортата, коронарните съдове и мозъчните артерии.

ateroskleroza1

Механизъм на възникване:

В механизма на възникване на атеросклерозата съществуват два компонента: дислипидемия и ендотелна дисфункция.
Дислипидемията е процес, на повишаване нивата на „лошия”, и спадане нивата на „добрия” холестерол. Тук е моментът да се разясни, че холесторолът в тялото е един и същ, съществува обаче баланс между транспортните му частици. LDL (low density lipoproteins) или ниско-плътностни липопротеини са тези, които „въвеждат” холестерола в клетките за извършването на метаболитните им процеси, докато високо-плътностните липопротеини – HDL (high density lipoproteins) свързват излишния холестерол и го пренасят до черния дроб. Нарушаването на този крехък баланс води до прекомерно отлагане на холестерол в кръвоносните съдове.
Ендотелната дисфункция може да има най-разнообразни причинители: механично увреждане, при възпалителни процеси, диабет, тютюнопушене, стрес и други.
Комбинацията от двата фактора води прикрепяне на кръвни клетки (моноцити и тромбоцити) към ендотелната стена, последвано миграцията им  в подендотелното простванство. Там моноцитите се трансформират в макрофаги (от гръцки μακρός-голям, и φάγος-ям), които експресират на повърхността си специфичен вид клетъчен рецептор, наречен scavenger (почистващ). Вече увредената съдова стена става силно пропусклива за LDL-частици, които се отлагат в подендотелното пространство. Там те претърпяват процес на химическо модифициране, следствие на захарен диабет например или високо ниво на свободни радикали, синтезирани от имунните клетки. Вече с променена структура липопротеините стимулират рецепторите на макрофагите, които ги поглъщат и се превръщат в т.н. “пенести” клетки, образуващи липидни петна. Изменените LDL-частици фактически предизвикват възпалителен и имуннен отговор, в процеса на атерогенеза. Това води до мигрирането на Т-лимфоцити, отделящи специфични вещества, наречени цитокини, които допълнително стимулират развитието на макрофагите, затваряйки порочен кръг. Така хронифициращ процесът води до превръщането на липидните петна в атероматозни плаки, които постепенно намаляват проходимостта на артерията. Активирането и умножаването на макрофагите в процеса на възпалението активира и редица техни ензими, които допълнително увреждат ендотела и разширяват зоната на поражение, като в по-късен етап предизвикват и некроза в тези участци. Това от своя страна стимулира тромбоцитите, които отделят фактори на съсирването и покриват плаката с белтъчни нишки, неречени фибрин.
Тези механизми обясняват предразположението към разкъсване на плаките, което може да доведе до образуване на тромби, частично или пълно запушване на просвета на съда. Именно в това се корени възникването на болести като миокардния инфаркт, инсулта и исхемичната болест на сърцето.

ateroskleroza2

Cell, Vol. 104, 503–516, February 23, 2001, Copyright ã2001 by Cell Press
Atherosclerosis: The Road Ahead

ateroskleroza3

така изглежда една артерия, поразена от атеросклероза. (изт. 230px-Atherosclerosis,_aorta,_gross_pathology_PHIL_846_lores.jpg)

Етиология (Причини):

Атеросклеротичният процес все още не е добре изяснен. Въпреки това вече са доказани въздействията на редица рискови фактори, имащи пряко влияние върху образуването на плаки:

  • Хипертония
  • Диабет
  • Затлъстяване
  • Тютюнопушене
  • Други

Хипертония

За високо кръвно налягане говорим тогава, когато в рамките на 24 ч. стойностите му са по-високи от 130/85 при системно измерване. Чрез тези стойности се активира една цяла каскада от вътресъдови изменения, иницииращи атеросклеротичните процеси. Поради повишеното налягане се стимулира деленето на гладко-мускулни клетки в съдовете и постепенното задебеляване на стената му. По този начин той губи еластичните си свойства и по този начин намалява адаптационната си способност. Това от своя страна води до повишаване синтеза на свободни радикали в кръвно-съдовата стена. Те стимулират по този начин имунната активация и възникването на възпалителен процес, който уврежда ендотелните клетки. Ендотелът, вече увреден отделя в циркулацията фактори (ICAM-1 intercellular adhesion molecule 1, VCAM-1 vascular adhesion molecule 1, E-Selektin, MCP-1 monocyte chemoattractant protein-1), които допълнително стимулират миграцията на имунни клетки (Т-лимфоцити и макрофаги), т.е вече познатият механизъм на атерогенеза се задейства.

Диабет:

Диабетът има изключително значимо действие върху формирането на атеросклерозата. За съжаление много честа диагноза при болните както от диабет тип 1, така и от тип 2  са инфарктът и инсултът.
Ролята на захарната болест в синтезата на атеросклеротичните плаки се изразява във повишеното ниво на кръвна захар, която има свойството в по-големи концентрации да се свързва със съединения от нормалния метаболизъм, като по този начин променя природата им и ги прави болестотворни. Като следствие се достига до нарушения в кръвосъсирването и анти-тромботичните свойства на кръвта и  по-висок афинитет на макрофагите към глюкозилираните вече LDL-частици.
При хронифициране на тези процеси се достига и до постепенното понижаване на вит. С, който играе роля на антиоксидант, с което броят на свободните радикали расте и води до увреждането на съдовия ендотел. Освен това присъствието на активни кислородни форми ограничава действието на азотния оксид (NO), синтезиран от ендотела, който е естествен съдоразширител и има анти-тромботични свойства, като поражда т.н. оксидативен стрес.

Затлъстяване:

Данните на редица кличнични и лабораторни изследвания от световни научни центрове по целия свят доказаха, че общото затлъстяване е причина за възникването на редица заболявания. Причината за това е дислипидемията. Към този синдром се причисляват хиперхолестеринемията (> 220 mg/dl), повишаването на концентрацията на LDL- (LDL > 155 mg/dl) и съответно спадането на HDL-частиците (HDL < 40 mg/dl).
Отлагането на „мазнини” в интимата на съда е един от ранните белези за започващата атеросклероза.
Въпреки генетичната си обусловеност, затлъстяването зависи до голяма степен от начина на живот на човека. Известно е, че мастните клетки (адипоцити), достигат своя максимален брой по време на пубертета, така че затлъстяването в ранна възраст води, на практика, до изключително трудно отслабване  в зряла възраст. Консумирането на високоенергийни храни и напитки, съчетани с обездвижването, като продължителното седене пред компютъра, в колата или на работното място водят до развитието на атеросклероза.

Тютюнопушене:

На планетата живеят около 1 милиард пушачи. Системната употреба на цигари увеличава риска от коронарна, мозъчно- и периферно-съдова атеросклероза. През 2000-та година тютюнопушенето е причинило 1.69 милиона сърдечно-съдови смъртни случай, които са около 11% от сърдечно-съдовите смъртни случай по целия свят. Последните изследвания установиха, че тютюнопушенето повишава риска от миокарден инфаркт с около 36%. То има множество ефекти които могат да предизвикат атерогенезата, чрез съдово възпаление и оксидативен стрес, но точният механизъм, по който това става все още не е добре изяснен.
Пушачите имат по-висока степен на циркулиращи левкоцити и възпалителни маркери (С-реактивен протеин, интерлевкин 1 и 6). Освен това при пушачите се наблюдава повишаване на реактивните кислородни форми, причиняващи възпалителни процеси.

Рисковите фактори могат да се систематизират в следната таблица:

Фактори със генетична основа
Фамилна обрамененост При наличие на такава индивидът трябва да бъде особено внимателен към начина си на живот;
Депресия и стрес Научни изследвания на редица западни центрове вече доказаха пряката връзка между прогреса на атеросклерозата и непрекъснатите тревоги;
Пол Под 60 годишна възраст мъжете развиват два пъти по-често ИБС от жените;
Чести възпалителни процеси Повишените нива възпалителни елементи като С-реактивния протеин се свързват с развитието на ИБС и ревматоиден артрит;
Метаболитни разтройства Най-често свързани с резистентност към инсулин (при диабет тип 2);
Външни фактори
Високо мастна диета От всички изброени фактори най-голямо значение има диетата. Приемът на високо-мастни и холестеролови храни води в почти 100% от случайте до развитиетието на атеросклероза при експериментални животни;
Тютюнопушене Клинично доказани са ползите от спирането на този навик;
Липса на физическа активност

Прогноза на заболяването и превенция:

Само в САЩ около 1.5 милиона души всяка година заболяват от остър миокарден инфаркт, като една трета от тези случай завършват с фатален изход. Преживелите инфаркт имат неблагоприятна прогноза, тъй като опасността от внезапна сърдечна смърт при тях нараства между 1,5 до 15 пъти за разлика от здравите хора на същата възраст. В исторически аспект, например, 25% от мъжете и 38% от жените прекарали инфаркт умират в рамките на 1 година след инцидента, въпреки съвременните методи на лечение. Нещо повече, сред претърпелите инфаркт 18% от мъжете и 34% от жените претърпяват втори инфаркт през следващите 6 месеца, а 7% от мъжете и 6% от жените умират внезапно през същия период.
Най-ефективният и вероятно най-евтиният начин за намаляването на заболяванията като цяло е профилактиката. Инфарктът, исултът, исхемичната болест на сърцето са краен стадий от развитието на атеросклерозата. На този етап заболяването е на практика необратимо и въпреки съвременните методи на медицината преживяемостта на пациентите не е висока и така и не се стига до пълно възстановяване.
Лесно може да се снижи риска от сърдечно-съдовите заболявания. Редовното изминаване на около 2 километра пеша за 30 минути, 3 пъти в седмицата е достатъчно да повиши нивото на HDL-холестерол до три пъти. Ако отделянето на това време е невъзможно, то всекидневно могат да се правят няколкоминутни упражнения, като изкачването на стълбите в офиса, разходка около сградата на работата в обедната почивка, или ограничаването на ползването на автомобила. Изследователите доказаха, че упражненията дори без загуба на тегло имат силно положителен ефект върху подобряването на нивата на добрия холестерол.
По отношение на храненето, Американската сърдечна асоциация (American Heart Association) счита за правилно мазнините да представляват около 25-30% от менюто за деня. Консумирането на някои храни значително може да подобри здравословното състояние като цяло и да повлияе иключително добре сърдечно-съдовата система, например броколи (регулират кръвното налягане, холестерола, предпазват от ракови заболявания), портокали, моркови, чесън, зърнени храни и особено риба.
Здравната култура на българина за съжаление не е изградена в положителна посока, дори напротив. Хората трябва да разберат, че изграждането на здравословни навици по отношение на храненето и редовната физическа активност още от най-ранна детска възраст ще намали драстично всякакъв вид заболявания, включително и атеросклерозата. Ако човек се грижи системно и от рано за своя организъм, той ще се радва да стабилно и дълготрайно здраве.

Използвани източници:

1. Glass et al. (2001); Cell, 104: 503-516
2. Lusis (2000); Nature, 407: 233-241
3. Yan et al. (2003); Circ. Res., 93:1159-1169
4. Creager et al. (2003); Circulation, 108:1527-1532
5. Grundy (1997); Circulation, 95:1-4
6. Perlstein et al. (2006); ATVB, 26:250-256
7. Barnoya et al. (2005); Circulation, 111:2684-2698
8. http://emedicine.medscape.com/article/153647-overview
9. Novogen_2011_ArteryLumen.JPG
10. 230px-Atherosclerosis,_aorta,_gross_pathology_PHIL_846_lores.jpg

Източник: nauka.bg