В най-далечна древност страната била разделена на отделни области – НОМИ, пръснати по дължината на долината на река Нил. Всеки ном имал за покровител някакво животно. В съзнанието на хората представата за животното не се е отделила още от понятието за фетиша – предмет на поклонение.
Възникването на деспотизма към края на IV хил.пр.н.е. в Египет и Месопотамия било свързано с коренно изменение на тогавашния строй на живот и на старите представи. Насилието, което съпътствало формирането на класовото общество, намерило отражение и в изкуството. В най-ранните произведения на египетското изкуство образите на животно, Бог, цар и човек се сливат. Царят бил смятан за божествено същество, властващо над всички смъртни и когато напускал тази земя, отново се възкачвал на небето, откъдето бил дошъл.
Египтяните вярвали, че душата продължава да съществува в отвъдния свят само ако бъде запазено тялото. Затова полагали усилия да попречат на разлагането на тялото чрез сложния процес на балсамирането и обвиването му с платнени ленти. Пирамидата се издигала, за да пази мумията, а тялото поставяли в каменен саркофаг.

Но те смятали, че само запазването на тялото не е достатъчно. Освен него трябвало да бъде запазено и някакво подобие на царя, на неговия образ. Затова скулптори извайвали царската глава от твърд, нерушим гранит и я поставяли в гробницата.
Едно от най-големите достойнства на египетското изкуство е, че всички скулптури, рисунки и архитектурни форми сякаш се подчиняват на единен закон. Такъв закон, на който са подчинени всички творения на един народ или епоха, ние наричаме „Стил“
Египетският стил има за основа редица строго установени правила, които всеки художник е трябвало да заучава от най-ранните си години. Седналите статуи трябвало да бъдат представяни с ръце на коленете; мъжете да се рисуват с по-тъмна кожа от жените. Външният вид на всеки египетски Бог е строго определен: Хор (Бог на Слънцето) – като сокол или с глава на сокол, Анубис (Бог на Смъртта) – като чакал или с глава на чакал. Всеки художник трябва да изучи и изкуството на красивото писмо – калиграфията. Но веднъж овладял тези правила, той е приключил с обучението си. Никой не изисква нищо друго от него – не го кара да бъде „оригинален“.

Периодизация и връзка на религията с изкуството

В най-ранната епоха на Египет все още съществували много допирни точки с изкуството на Предна Азия. Но по времето на Старото царство (3000-2200 г.пр.н.е.) се формирал един нов стил, който лесно ще се различи от месопотамското изкуство от същия период.
В религията на Предния Изток съществува представата за мрачния, нерадостен задгробен живот. В Египет се зародил копнежът на човека за безсмъртие. В този стремеж земните владетели имали всички преимущества пред своите поданици, но пътят към безсмъртие бил открит и за поданиците.
Вярването, че след смъртта душата излита като птица от тялото и отново се завръща в него, породило обичая да се балсамират труповете. Запазването на мумиите допринесло за създаването на величествена надгробна архитектура. Нуждата от двойници на мумиите допринася за развитието на скулптурата.
Изкуството на Древен Египет си останало завинаги здраво свързано с обреда, с магията и с религията.
Въпреки тясната му връзка с религията, в Египет се развило едно забележително, голямо изкуство. Всичко жизнено прониквало в египетското изкуство само посредством идеята за отвъдния свят.
В епохата на Старото царство египетското изкуство достигнало високо равнище на развитие. Това е класическият период, златният век на египетското изкуство. То се характеризира с чистота и простота, с цялостност и хармония на образите си.

Епоха на Средното царство (2000-1600 г.пр.н.е.) – към средата на III хил.пр.н.е. централизираната власт на фараона значително отслабнала и преминала в ръцете на наместниците му. Социалните движения от началото на II хил.пр.н.е. се отразило на изкуството. Издигнало се значението на личността и тя предявила правото си на съществуване.
Културата на Средното царство била спряна от появата на хексотите (около 1800 г.пр.н.е.) и от продължителния период на борби, в които Египет излязъл победител, но загубил много от елементите на стария строй.

Фараоните от Новото царство (1600-1000 г.пр.н.е.) били принудени да прилагат други методи на управление. Сложните обществени отношения наложили изграждането на огромен чиновнически апарат и разгръщането на шумна пропаганда.
Религията била въвлечена в тази пропаганда. Основно били преработени древните религиозни представи. Двамата Богове – Амон – телецът, и Ра – Богът на Слънцето били обединени в едно божество – Амон-Ра, Бог на видимите успехи.
Естествено в този процес на интензивно идеологическо въздействие било въвлечено и изкуството, тясно свързано с религията. То загубило спокойния си, възвишен характер и станало по-действено, по-разнообразно в проявите си, по-изискано и понякога по-маниерно в изразните си средства.
Изкуството на Новото царство поразява със своето богатство и напрегнатост, с високото си майсторство, стигащо понякога до виртуозност. Но на него му липсва единството и мъдрата сдържаност, в която се крие силата на изкуството от Старото царство.

Изкуството на старото царство

Историята на възникването и развитието на изкуството на Древен Египет може да се проследи през огромен период от време – повече от четири хиляди години. Египетското изкуство е фундаментално и впечатляващо със своите прекрасни паметници с непреходно художествено значение, повечето от които без прецедент в историята на човечеството. Египет за първи път в света създава монументална каменна архитектура, забележителна със своята реалистична правдивост на скулптурния портрет и високо майсторство на изделията на художествените занаяти. Египетските архитекти и скулптури владеят великолепно изкуството за обработка на разнообразни видове камъни. Ярко свидетелство за това, са създадените от тях гигантски гробници на фараоните – пирамидите, обширните колонни зали в храмовете, изсечените от монолитни скални късове огромни обелиски и колосалните монолитни статуи, тежащи хиляди тонове. Чрез продължително търсене и натрупването на навици, египтяните довеждат до съвършенство и художествените занаяти – резба по дърво и кости, различни методи по обработка на метали, прецизни ювелирни изделия от злато, сребро и полускъпоценни камъни, изработване на цветно стъкло, фаянс и тънки прозрачни тъкани.

В края на 4 хил. Пр. Хр. Започва историческото летоброене на египетската цивилизация. Предхождащият го период от 5000 до 3150 г. Пр. Хр. Е известен като Додинастичен период. Различните негови части са наименовани с имената на селища предимно в Горен Египет, където са направени археологическите открития. Културата Бадари се появява около 5000 г. Пр. Хр., културата Амра около 4000 г. Пр. Хр. (в най-новата хронология е класифицирана като култура Накада I), Ранна култура Герза около 3500 г. Пр. Хр. и Късна култура Герза около 3300 г. Пр. Хр. (като последните два периода са класифицирани като култура Накада II.

Както навсякъде, така и в долината на р. Нил, отначало хората живеят в ями и пещери и си строят навеси и шатри от натегнати на пръти кожи и клонки. Постепенно се появяват колиби, слепени от мачкана глина или сплетени от тръстики и измазани отгоре с глина. В началото жилищата на племенните вождове и племенните светилища са подобни на колибите и се различават само по размери. На покрива на светилището или на неговата ограда е закрепен идол – изображение на почитания дух. По-късно за построяването на жилищата започват да използват кирпич. Пред жилището има двор, заобиколен от ограда, а по-късно от стена. Първоначално гробниците също имат форма на обикновена овална яма, постлана с рогозка, по подобие на жилищата на хората. С развитието на обработката на тухли, гробниците започват да се строят правоъгълни и с тухлен градеж. Особено внимание се обръща на украсата на гробницата на вожда на общината, тъй като се смята, че ”вечното” съществуване на неговия дух ще осигури благоденствие на цялата община. В Хиераконпол е намерена гробница на такъв вожд, чиито глинени стени са покрити със стенописи. При разкопката на гробницата са открити редица предмети – съдове, статуетки и др. Това е свързано с вярата в задгробното съществуване.

Възникналите в този период вярвания и опреди определят характера на художествените изделия, намерени в древните гробници. Най-ранни от тях са глинените съдове, направени ръчно, често гланцирани. По края на някои от тях има неравна черна линия, която се получава, когато при изпичането съдът се поставя с дъното нагоре, и горният му край се оказва в огъня. Срещат се и съдове с прости бели шарки, ясно изпъкващи на червения фон на глината, покрита с охра или хематит.Постепенно формите на съдовете стават разнообразни. Променят се съдържанието и техниката на рисунъка. Те вече се изпълняват с червена боя на жълтеникав фон. На тези рисунки са изобразени, плаващи по р. Нил лодки, украсени с клони, хора, извършващи култови ритуали, в които главна роля играят женските фигури. Образите на хора в рисунките и в примитивните скулптури, са представени в същата обща и условна форма. Предават се само тези черти, които са най-съществени за характеристиката на образа. Животните, птиците, лодките и дърветата също са представени в най-общи черти, но по начин, който позволява да се разпознае изображението. Паметниците от по-късно време са свидетелство за промените в художествените изисквания, следствие на нова степен от развитието на обществото, културата и светогледа. Образите се предават отчетливо, по-често се спазват пропорциите, композициите придобиват известна организираност. Примери от новия етап от развитието на египетското изкуство са тънките каменни плочи с релефни изображения на битки между общините. Характерна черта за тези барелефи е стремежът да се възвеличи предводителя, който се изобразява във вид на лъв или бик, поразяващ враговете. Постепенното налагане на избрани образи и методи, заедно с усвояването на нови теми и изразителни средства, е важна черта на следващия етап от развитието на древноегипетското изкуство. Пример за паметник, показващ новите форми в изкуството, е плочата на фараон Нармер от сиво-зелена шиста (висока 64 см.), създадена в памет на победата на Южен над Северен Египет и обединяването на царствата възникнали по долината на р. Нил, в единна държава.

Барелефите от двете страни на плочата, представляват пет сцени, четири от които разказват за победата на фараона на Юга над северняците. Паметникът се отличава с нови черти. Всяка сцена представлява завършено цяло и в същото време е част от общия замисъл. Сцените са разположени на пояси, една над друга. Занапред така се композират стенописите и барелефите в изкуството на робовладелски Египет.

Изкуството на Ранното Царство, възниква около 3000-2700 г. Пр. Хр.. През тази епоха са съхранени голям брой забележителни произведения на художествените занаяти: ювелирни изделия, съдове, мебели с ритуално предназначение. Изделията се отличават с висока техника на изпълнението, тънък вкус и съвършено владеене на формите. Художниците постигат голямо майсторство в изкуството на обработката на камъка – от цели късове алабастър или шиста се изработват съдове с височина около метър. Формите стават по разнообразни и сложни, появяват се съдове във формата на кубове, вази и чаши. Върху редица предмети художниците възпроизвеждат растителни елементи – пъпки и листа на лотос, всеки път подбирайки материалите в съответствие със замислената цветова гама. До виртуозност е усъвършенствана резбата върху дърво и кости. Фрагментите на съхранила се ритуална мебел са великолепни образци на творческата фантазия на художниците. Краката на креслата и ложетата са във формата на лапи на лъвове и копита на бикове. Паметниците от Ранното царство са важна стъпка в развитието на древноегипетското изкуство. Този етап демонстрира достатъчна зрялост на художествените форми. Културата на Ранното царство се превръща в стабилен фундамент, върху който се развиват всички области на изкуствата през следващите исторически етапи, тъй като точно през този период се осъществява открояването на специфичните египетски черти сред общите за много древноизточни култури методи на художествен израз.

Около 2700-2200 г. Пр. Хр. се заражда изкуството на Старото царство. То се характеризира със създаването на грандиозни каменни постройки, гробници на фараоните – пирамидите.

Пирамидата на Джосер е може би най-значимия символ, за периода на Старото царство. Тя  достига на височина повече от 60 м и се състои от шест мастаби, разположени една над друга. Гробницата на Джосер е забележителна не само с формата на пирамидата, но и с това, че в нейните стаи за молитви за първи път широко се използва камъкът в качеството на основен строителен материал. Украсата на пирамидата е също изключителна. Интересни са формите на колоните и пиластрите: тук има и отсечени, величествени със своята простота, колони с канелюри и плосък абак вместо капител, както и за първи път изработени от камък пиластри с капители във формата на разцъфнали цветове на папирус и лотос. Стените на залите са облицовани с алабастрови плочи, а редица подземни покои – с блестящи зелени фаянсови плочки, възпроизвеждащи тръстикова плетка. Гробницата на Джосер е изключително характерен за своето време паметник, забележително свидетелство за интензивна творческа мисъл и въображение. С името на фараон Снефру, основателят на IV династия, се свързват три големи пирамиди в Мейдум и Дашур. Основата на пирамидата в Мейдум е стъпаловидна конструкция. Долната част на конструкцията придобива формата на отсечена пирамида, върху която се извисява друга пирамида с по-малки размери. Пирамидите на фараон Снефру в Дашур са с форма, доближаваща се до класическата. Основите са им квадратни за разлика от стъпаловидната пирамида на Джосер. На двадесет километра западно от Дашур се издига каменистото плато Гиза. Именно на това величествено място най-големият син на Снефру – Хуфу (Хеопс) започва най-грандиозният строителен проект в историята на човешката цивилизация. Сътворените от него и другите двама фараони от IV династия – Хафре ( Хефрен) и Менкауре (Микерин) – пирамиди се превръщат в най-известното чудо на Древния свят. За древните египтяни пирамидата е ”дом на вечността” и конструкцията и трябва да съответства на всички изисквания за религиозните представи. Трите пирамиди имат правилна геометрична форма и основата им е квадратна.

При оформянето на вътрешното пространство на залите са използвани свободно стоящи колони. При оформянето на интериора на храма са използвани декоративните възможности на камъка – съчетание на розовия гранит на масивните колони с белия варовик на плочите, с които е покрит пода, и тъмнозеления диорит на статуите на фараона, разположени покрай стените. В композицията на архитектурния ансамбъл в Гиза хармонично се вписва Големият сфинкс, разположен недалеч от храма в долината на Хафре. По времето на V и VI династии повече внимание се отделя на оформянето на пирамидните погребални храмове. Техните стени в значително по-голяма степен са покрити с цветни релефи, прославящи фараона като син на Бога и победител на всички врагове на Египет. Именно тук за първи път се появяват толкова характерните за египетската архитектура колони с формата на връзка с неразцъфнали папируси или пъпки на лотос и пиластри с формата на цветове на лотос. Неотделима част от единния комплекс на храмовете и гробниците са пластиката и стенописите. От епохата на Старото царство до наши дни се е запазило голямо количество статуи, но повечето от тях не са открити на мястото, където първоначално са били поставени. Те изглеждат неразривно свързани със стените на стаите за молитви, но зад гърба на много от тях като фон е запазена част от блоковете, от които са изсечени. Главите на всички статуи са изправени, ръцете и краката са разположени еднакво, атрибутите са едни и същи. Телата на мъжките фигури са оцветени в керемидено кафяв цвят, женските – в жълт, косите на всички са черни, а дрехите бели. Еднообразието в позите на статуите отчасти е свързано с тяхната зависимост от архитектурата на гробниците, но предимно се дължи на ритуалното им предназначение – те трябва да са еднакви за всички поколения. Това пречи на художниците да преодолеят установения подход при предаването на човешкия образ. Най-талантливите скулптори, успявайки да преодолеят донякъде традициите, създават редица забележителни произведения. Сред тях особено внимание трябва да се отдели на статуята на архитект Хемон, статуята на писаря Каи, на сановника Каапер и бюста на царския син Анхаф. Във всяка от тези скулптури е въплътен образ, незабравим с яркостта на неповторимите си характеристики, с индивидуалното си своеобразие, с оригиналната си художествена висота.

От всички споменати шедьоври от времето на Старото царство, може би най-изключителния скулптурен портрет е бюстът на царския син Анхаф. Това е поразително лице, крайно забележително за скулптурата не само от разглеждания период, но може би за всички египетски пластики на реализма. Лице на човек, принадлежащ към кръга на висшите сановници на робовладелското общество, властен, умен, вероятно видял много през времето на своя живот. То приковава вниманието към себе си с майсторски предадената мускулатура на лицето, бръчките на кожата, надвисналите клепачи. Моделировката е изпълнена не от варовик, от който е изсечен бюстът, а от гипс, покриващ с плътен слой камъка. Реалистичността на лицето и трактовката на плещите, гърдите, тила, аналогично съответстват на трактовката на тялото при статуята на Хемон. Изключително място не само сред подобни скулптури, но и въобще в египетското изкуство заема Големият сфинкс от погребалният комплекс в Гиза. Основата му е от естествена варовикова скала, която по форма напомня  фигурата на лежащ лъв и е обработена във вид на колосален сфинкс, като липсващите части са добавени от съответно издялани варовикови плочи. Брадичката му е оформена с изкуствена брада, носена от египетските царе и аристократи. Размерите на сфинкса са огромни: височина – 20 м, дължина – 57 м. На челото му е изсечен урей – свещена змия, която според египетските вярвания, охранява фараоните и боговете. В изкуството на Старото царство, съществено място заемат барелефите и стенописите, покриващи стените на гробниците и храмовете. При тях също се наблюдава постепенно оформяне на основни принципи при изработката им. По времето на Старото царство се използват и двата вида египетски релефни изображения – широко разпространеният типичен вид барелеф, както и свойственият именно за египетското изкуство врязан релеф, при който самата повърхност на камъка, служеща за фон, остава недокосната, а контурите на самото изображение се издълбават. При стенописите също се използват два вида техники: болшинството от тях се изпълняват с темпера върху суха повърхност, в някои от гробниците този метод се съчетава с влагане на цветна паста в предварително подготвени вдлъбнатини. Боите са минерални: бялата се добива от варовик, червената – от червена охра, черната – от сажди, зелената – от стрит малахит, синята – от кобалт, мед или стрит лазурит, жълтата – от жълта охра. В редица случаи стенописите се отличават със забележително съчетание на цветовете. В изкуството на Старото царство се оформя наличието на сюжетно съдържание на изображенията върху барелефите и стенописите, както и на правила на разположението на сцените върху стените. Върху барелефите в погребалните храмове на фараоните и във водещите към тях покрити проходи, са изобразени както сцени, прославящи царя като могъщ владетел – битки, залавяне на пленници о добитък, удачен лов – и изобразяването мъж като син на Бога (цар сред боговете), така и ритуални изображения, чиято цел е да осигурят на фараона задгробно блаженство. Някои от тези барелефи поразяват с изразителността и точността на предадените събития и лица. Такова е например изображението на умиращите от глад либийци на стената на прохода към храма на фараон Унас.

Барелефите в гробниците на аристократите също описват сцени, прославящи дейността на висшите сановници, а също и сцени, предназначени за осигуряване на благоденствието им след смъртта. Изображенията върху барелефите, както и заупокойните статуи на собствениците на гробниците, задължително са портретни. В най-добрите образци тази портретност достига ярка убедителност. Барелефите и стенописите на гробниците са ценен източник за историята на културата на Древен Египет. На тях са изобразени много ежедневни дейности – оран, посев, жътва, вършитба, улов на риба, лов в нилската растителност и в пустинята, работата на различни занаятчии. Независимо от стремежа на художниците да внесат живот и разнообразие в изобразяваните сцени, те са длъжни да се подчиняват на основната цел на погребалните релефи и стенописи – да възвеличават собственика на гробницата, подчертавайки неговата знатност и богатство. Навсякъде главно място заема фигурата на най-видното по своето социално положение лице – фараона или сановника.

Тази фигура превишава по размери всички останали, и в противоположност на разнообразните, намиращи се в движение групи от работещи хора, тя е съвършено спокойна и неподвижна. Независимо дали сановникът седи или се движи, той винаги държи тояга и жезъл – символи на високото му звание – и винаги господства над всички сцени, без да се включва в действията на останалите участници. Показателно е различието в изписването на фигурите на хората, заемащи различно социално положение. Като правило в основата на изображенията на човешките фигури върху барелефите и стенописите от Старото царство трайно се установява канонът, наложен още по времето на създаването на плочата на Нармер. Приет за фигурите на царете и боговете още в периода на образуването на египетската държава, този канон придобива религиозен смисъл, и отстъпването от него вече е трудно, а в някои случаи и невъзможно. По неговите норми се изпълняват и почти всички изображения на сановници. Голямо значение в периода на Старото царство имат художествените занаяти. Съдове от различни видове камъни – алабастър, стеатит, порфир, гранит, яспис; ювелирни изделия от злато и др.; художествени мебели от ценна дървесина – кресла, носилки, палатки, дървени легла с художествено обработени крака; изделия от мед, бронз, глина. Това е съвсем кратък опис на разнообразните предмети, които се изработват по времето на Старото царство. Характерните за изделията на художествените занаяти през този период строги и прости, завършени и точни линии, ги отличават от всички останали изкуства. Такива са и контурите на високите каменни цилиндрични съдове за съхраняване на благовонни масла, и големите плитки блюда и различните вази. Трябва да отбележим, че по времето на Старото царство, художествените занаяти имат голямо значение за развитието на изкуството като цяло. Обработката на различни материали се усвоява първо при изделията от художествените занаяти, които показват най-широки възможности за декоративно използване на тези материали; красотата на полираните повърхности на камъните и разнообразието на тоновете на блестящите цветни фаянси първо са усвоени в занаятчийството, а след това се използват в строителството и скулптурата. От друга страна, занаятчиите, тясно свързани с народното изкуство, се явяват постоянни проводници на неговото животворно влияние върху произведенията на професионалното изкуство. През втората половина на 3 хил. Пр. Хр. в Египет протичат важни социално-политически промени. Честите грабителски войни и гигантските непроизводителни дейности (строежът на огромните гробници на фараоните и пищни гробници на аристократите) подронват икономиката на страната и отслабват царската власт. Измъченото от тежкия гнет трудово население започва да се бунтува, опитвайки се да намери изход от непосилните условия за живот. Има сведения за големи въстания на угнетените социални низини, потушени разбира се от едрите робовладелци. В резултат на усложнената обстановка, Египет се разпада на отделни области. Това е и края на Старото царство.

 Изкуството на средното царство

Строителството на монументални сгради и съоръжения почти спряло. Причина за това била преди всичко липсата на онези огромни материални средства, с които разполагали фараоните от Старото царство. По-дълбоката причина обаче, се крие в неспособността на тази епоха на сътресения и неустойчивост да създаде величествени образи.

Египетският портрет коренно изменил характера си. Спокойния и уравновесен израз отстъпва място на състояние на душевна напрегнатост. Виждаме дълбоко хлътнали очи, ясно изразена повяхнала кожа на бузите, тънки извити устни. Всичко това прави лицата от средното царство по-съсредоточени, по-вглъбени в себе си, отколкото лицата от Старото царство с техния приветлив и открит поглед.
Това впечатление се постига с нови пластични средства. Формите на главата от Старото царство са ясно очертани и изградени, повърхността – гладко шлифована, лицето – енергично моделирано. Жизнеността на портрета от Средното царство се постига с по-свободно моделиране, със светлосенъчни контрасти и с почти живописни изразни средства. Но колкото и изразителни да са тези глави, в чисто пластично отношение те не могат да достигнат произведенията на Старото царство.
В много портрети от Средното царство в краищата на плътно стиснатите устни, в бръчките на бузите, в силно изпъкналите скули се таи нещо жестоко.
По-широко отколкото в Старото царство се развива релефа. Тук всекидневния живот на древните египтяни се описва още по-подробно и изчерпателно, отколкото в гробниците на Старото царство.
Фигурите се разполагат понякога в няколко плана, фризовият принцип е заменен от цялостната група, макар че и тук се запазват ритмично повтарящите се линии. Но тези успехи били постигнати за сметка на стиловата чистота, характерна за Старото царство.
В Средното царство била много разпространена една разновидност на малката пластика, в която постигнали най-пълно освобождаване от принципите на монументалната скулптура. Изпълнени обикновено от дърво, тези статуетки били предназначени да напомнят в гробниците на умрелите техния предишен живот. Те са прелестни и изящни като играчки. Приличат на оцветени модели, които възпроизвеждат в миниатюра цялата обстановка и дори заобикалящия фигурата пейзаж. Те са пълна противоположност на монументалната и дори на малката битова пластика от Старото царство. В тях е отразено силно влечение към реализма, отхвърлена е стилизацията, но те са и почти извън границите на изкуството – в тях няма нито ритмическо разчленяване на композицията, нито творческо обработване на материала.

Изкуството на новото царство

Гробниците вече били отделени от храмовете. Построени били и много нови храмове, които трябвало да приобщят широките народни слоеве към религията.
„Храмът на Хатшепсут“ е замислен като огромен комплекс. До него се намира по-старата, украсената с малка пирамида гробница на цар Ментухотеп. Храмът е построен във вид на три последователно издигащи се тераси, свързани помежду си само с тази възходяща линия. В редуването на терасите и рампите се разкрива онова силно развито чувство за ритъм, което ни очарова и в египетската живопис и скулптура.
Тази архитектура в много по-голяма степен от асирийската се обръща към човека. Храмът сякаш обгръща влезлия в него и го води към тайнствените недра на планината.
Храмовете в Луксор и Карнак са най-величествените храмове от Новото царство. Колосални строежи, издигнати с труда на редица поколения и свързани един с друг посредством дълга алея от сфинксове.
Храмът на Новото царство имал двояко значение. Преди всичко той служел за прослава на царската власт в тържествена и величава форма. Затова и планът му има известно сходство с плана на царския дворец, а пред входа му се издигат четири огромни колоса, които изобразяват не някакво божество, а фараона, и то в четирикратно повторение. Но тази прилика с двореца не изключва и едно второ космическо тълкуване на храма – храма като подобие на света, такъв, какъвто са си го представяли древните египтяни. Залите, изпълнени със стволовете на колоните, напомняли вкаменена гора, потонът бил небето с летящи птици и златни звезди,а в светилището се пазела ладия – подобие на ладията, с която Ра – Бог на Слънцето правел всеки ден своето пътешествие по небето.

Широко разпространение получил така нареченият релеф с вдълбан контур, който не се среща никъде другаде. Той дава възможност да се придаде на фигурата известна пластичност и да се моделира, въпреки че с целия си обем тя се намира във вдлъбнатостта, не излиза над повърхността на стената и не нарушава идеалната и плоскост.
В приложното изкуство Новото царство постигнало особени успехи, дори надминало Старото царство – дребните украшения, златните изделия, съдове за благоухания.
Особено място в изкуството на Новото царство заема епохата на Аменхотеп IV – Ехнатон. Религиозната реформа, предприета от младия фараон била подготвена от цялото развитие на египетската култура, като се започне от Старото царство. Решително къса със старите разбирания и се опитва да противопостави на стария култ към Боговете почитането на природата, и на първо място – почитането на източника на целия живот върху Земята – Слънцето.

Живопис

Пренасяйки върху плоскост триизмерни предмети, египтяните съчетавали вида на предмета отгоре с изгледа му отстрани. Когато искали да изобразят предмети, поставени един зад друг, те ги поставяли в пояси. В други случаи избягвали перспективния ракурс и предпочитали профилното изображение, което по-лесно се вмества в плоскостта. Те избирали такава гледна точка, откъдето могли да представят предмета с най-характерните му очертания. Той изобразявал действителността твърде различно. Може би това е свързано с различното предназначение на техните изображения. Най- важното е пълнотата, а не красотата. Задачата на художника е да представи всичко колкото е възможно по-ясно и по-трайно. Те рисуват природата не такава, каквато им се е видяла от някой случаен ъгъл – рисуват по памет според строги правила, изискващи всичко, което влиза в картината да бъде дадено съвършено ясно и обозримо.
Този принцип се отразява и върху човешката фигура. Главата е изобразена в профил, но окото е поставено фронтално. Гръдният кош и раменете се виждат най-добре отпред, защото тогава личи ясно как ръцете се съчленяват с трупа. Но движещите се ръце и крака се виждат най-добре в профил. Освен това те трудно си представят едното стъпало гледано отвън. Предпочитат ясното му очертание от вътрешната страна – от големия пръст до глезена. Двата крака са дадени от вътрешната страна и човека изглежда сякаш е с два леви крака. Египетското изкуство се съобразява не с онова, което художникът вижда в даден момент, а с това, което знае за него.
С особена обич се изобразява живота на животните. Но като се опитвал да предаде всичко видяно, художникът не искал да се освободи от съществуващите открай време стилови похвати. Битовите фигури и дори дивите зверове се подреждат в дълга редица.

Изобразителното изкуство, както и литературата, е силно проникнато от религиозна идеология. То възниква в дълбока древност, в архаичната епоха и се развива чак до късния упадък на египетската култура, когато Египет се намира под властта на римляните. Още в края на архаичната епоха започват да проличават главните отличителни черти на  египетското изкуство: величествена монументалност на формата, строг и ясен, почти геометричен конструктивизъм и типична фронталност. Но всички тези черти се съчетават с реалистични тенденции, особено в портретните изображения.

Египетското изкуство, което стига до високо съвършенство, оказва значително влияние върху развитието на финикийското и по- късно гръко- римското изкуство.

Остатъци от египетското изкуство са запазени в художественото на египтяните от първите векове на християнството (коптите).