Любопитни факти за чая и кафето

kafe

Автор: Мая Джамбазова

Какво кафе пием?

За много хора утрото започва с чашка ароматно кафе. Вкусът на тази напитка е толкова специфичен и запомнящ се, че е невъзможно да се сбърка с друг. Не е чудно, че всеобщата страст към кафето е вдъхновила Йохан Себастиян Бах да напише „Кафеена кантата“.

Днес са познати повече от 40 разновидности на вечно зелените кафеени дървета и храсти, отнасящи се към семейство маренови (Rubiaceae). И при цялото това разнообразие само два сорта- Арабика и Робуста съставляват 92% от общото количество на потребяваното кафе, което се явява предмет на борсовата търговия. В света съществуват две специализирани кафеени борси- нюйоркската определя цените на арабиката, а лондонската- на робустата. Именно тези сортове се ползват с най-голяма популярност в средите на любителите на кафе.

За особено ценно се считат зърната на тези дървета, които растат на високи плантации, разположени максимално близо до екватора. Напитките, приготвени от арабика, отглеждана при такива условия, съдържа двойно повече кофеин  в сравнение с кафе, проготвено от зърна на растения, отгежани в долините и оказват не възбуждащо, а тонизиращо въздействие на централната нервна система. Благодарение на това ценно качество повечето фирми в света, производители на кафе, са оринтирани към използването на сорта арабика. Нищо чудно, че наскоро на руския пазар се появи на кафе чието име е „Milagro“, което се  превежда като „чудо“ и за чието производство се използват изключително висококачествени зърна от сорта арабика.

Защо от чая остава налеп по чашата?

Чаеният лист съдържа феноловото съединение танин, придаващо на напитката стипчив вкус и алкалоиди, особено теин. При запарването на чая те влизат в разтвор и реагират едно с друго. При охлаждане разтворимостта на това съединение пада и частично се разпределя на повърхността на течността във вид на филм. Тази плака се отлага по стените на чашата и засъхва.

Източник:
http://www.vokrugsveta.ru/quiz/219121/
http://www.vokrugsveta.ru/quiz/248/

История на хомеопатията

History of homeopathy

Гръцкият лекар Хипократ от Кос (460 – 357 г. пр. Хр.) препоръчвал хомеопатични лекарства – третиране на състоянието с малки дози от лекарство, което предизвиква подобни симптоми – но само в специфични случаи. Неговата обща теория е съвсем противоположна. Хомеопатичният принцип за пръв път е цитиран като правилната основа на цялата медицинска практика от Самюел Ханеман, германски лекар от Саксония, в статия в списание „Hufeland’s Journal“ от 1797 г. Ханеман и неговите колеги изпробвали върху себе си хиляди лекарства, за да открият на кои заболявания напомнят техните ефекти. В началото на XIX век те успешно разпространили хомеопатията в цяла Западна Европа и Северна Америка.

12 мисли на Лев Толстой

Лев Толстой

Той е първият автор, отказал се от авторското право, открито нападащ властта и се отказва от Нобеловата награда. Лев Толстой ненавижда силата на парите и защитава руските селяни и техните права. След смъртта си той оставя 165 000 страници ръкопис, пълно събрание на съчинения в 90 тома и 10 хиляди писма. Цял живот Лев Толстой търси смисъла на живота, за да го намира в една проста и дълбока дума – добрина.

Силата на властта се крепи на невежеството на неговия народ. Тя го знае винаги ще се бори с просвещението. Време е и ние да го разберем.

Всичко идва при онзи, който умее да чака.

Главното изискване към всяко изкуство е чувството му за мярка.

Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да промени себе си.

За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.

В любовта няма „повече” или „по-малко”.

Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.

Животът без любов е по-лесен. Но няма особен смисъл.

Най-великите истини са най-простите такива.

Всички си правят планове, а дори не знаят дали ще доживеят до довечера…

Хората често се гордеят със своята чиста съвест. А истината е, че те просто имат твърде къса памет.

Уважението е измислено, за да запълни празното пространство там, където би трябвало да бъде любовта.

Затлъстяването – риск за здравето

Obesity - health risk

Автор: Айтен Солак

Според дефиницията на Световната Здравна Организация /СЗО/ затлъстяването е комплексно мултифакториално заболяване, което се характеризира с абнормно повишаване на телесната мазнина в сравнение с активната маса на тялото / кости, мускулатура, паренхимни органи/.

Възниква в резултат на нарушеното равновесие между енергийния внос чрез храната и енергоразхода на индивида. Според причините затлъстяването може да се раздели на три основни типа :

  1. Първично, алиментарно. Дължи се на прекомерна консумация на храна, несъобразена с нуждите на организма;
  2. Вторично затлъстяване. Развива се вследствие на някои ендокринни заболявания и при патологични процеси в ЦНС, при които се нарушава хипоталамусната регулация на апетита.
  1. Синдромно затлъстяване. Възниква в резултат на мутация на гени.

Затлъстяването е значим здравен и социален проблем, който през последните години придобива мащабни размери. През 2005 г. СЗО съобщава за 400 000 0000 затлъстели хора по света с прогноза до 2015 г. броят им да нарастне до 700 000 000.

Според данни на ЕС разпространението на затлъстяването се е увеличило 3 пъти през

последните две десетилетия в Европа. В България свръхтеглото и затлъстяването са широко разпространени. Данни от Националното репрезентативно проучване през 1998 год. и друго такова през 2004 год. посочват, че със свръхтегло през 1998 г. са 36.6% от мъжете и 28% от жените, а през 2004 г. – съответно 38.5% от мъжете и 32.4% от жените. При първото проучване е установено, че със затлъстяване са 9.5% от мъжете и 10.2% от жените , като  през 2004 г. честотата на затлъстяването при мъжете нараства до 21%, а при жените – до 17% . Резултатите от двете проучвания са дадени в Табл. 1.

Проучване Пол Наднормено тегло (в %) Затлъстяване (в %)
1998 год. мъже 36.6 9.5
жени 28 10.2
2004 год. мъже 38.5 21
жени 32.4 17

Таблица 1. Разпространение на затлъстяването и наднорменото тегло при възрастни 

Наднорменото тегло е сериозен проблем и при децата в България. Въпреки, че през последните години има тенденция за намаляване на броя на момичетата с наднормено тегло, броят на момчетата с наднормено тегло и затлъстяване остава твърде висок / Таблица 2/.

Проучване Пол Наднормено тегло (в %) Затлъстяване (в %)
1998 год. момчета 18,9 4,1
момичета 15,7 2,9
2004 год. момчета 17,5 4,7
момичета 11,9 1,7

Таблица 2. Разпространение на затлъстяването и наднорменото тегло при деца

За оценка на степента на затлъстяване широко е използван Индексът на телесната маса /ИТМ/ . ИТМ се изчислява като теглото в килограми се раздели на височината в метри на квадрат. Получава се теглото в кг. на 1м2 . Класификацията на теглото според Световната Здравна Организация  е представена в Таблица 3.

 Класификация ИТМ (kg/m2)
Поднормено тегло <18,50
Нормално тегло  18,50 – 24,99
Наднормено тегло ≥25,00
Предзатлъстяване 25,00 – 29,99
Затлъстяване ≥30,00
І степен  30,00 – 34-99
ІІ степен 35,00 – 39,99
ІІІ степен ≥40, 00

Таблица 3. Класификация на теглото според ИТМ

Затлъстяването е значим патогенетичен фактор при редица заболявания. Доказана е връзката между затлъстяването и следните заболявания:

  • атеросклероза
  • хипертония
  • диабет тип ІІ
  • сърдечно-съдови заболявания
  • респираторни проблеми
  • злокачествени новообразувания
  • скелетно-мускулни заболявания
  • психосоциални проблеми / изолация, депресия и др./

При лечението на затлъстяването могат да бъдат използвани редица стратегии за:

  • Промяна в хранителното поведение: Рационален режим на хранене, което да включва консумиране на храна с енергийна стойност, която да съответства на енергоразхода; ниска консумация на мазнини, алкохол и захар; използване на пълнозърнести продукти, плодове, зеленчуци.
  • Промяна в стила на живот: Редовна двигателна активност. Тя предотвратява адаптивното понижаване на основната обмяна, в отговор на ограничения енергиен прием.

При някои случаи, когато горепосочените мерки са недостатъчни се изисква медикаментозна терапия и хирургическа интервенция.

Литература:

▪ Bray, G. A. , 1996. Health hazards of obesity. Endocrinol. Metab. Clin., North Am., 25: 907-919.

▪ Kopelman, P. G., 2000. Obesity as a medical problem. Nature, 404: 635-643.

▪ World Health Organisation (WHO), 2000. Obesity: preventing and managing

the global epidemic. Report of a WHO consultation on obesity. WHO Genova, 894

▪ http://www.ncphp.goverment.bg

▪ http://www.obesity-online.com/

▪ http://www.who.int/mediacentre/factsheets/fs311/en/index.html

30 цитата от „Лавина“ на Блага Димитрова

Лавина на Блага Димитрова

Истините не мухлясват с времето. Стойностните неща не се променят, не ръждясват, не се забравят. Вече 43 години романът „Лавина” е любим, търсен и препрочитан. Независимо дали сме страстни планинари или катерим единствено върховете на бясното ежедневие – всеки намира в текста на Блага Димитрова себе си. Бавен и зрял, дума подир дума той ни напомня за стойностните неща и показва верните, но далеч не винаги преки пътища към сърцата на другите и към нашето собствено. Подмамва ни  със своето сладкодумие, за да ни затрупа с реалността. Само силните оцеляват, само смелите черпят мъдрост. За вас подбрах 30 цитата, които бодат сърцето и дават ново вдъхновение да цените живота си.

Или поне пръстите на лявата си ръка…

Диря остава, когато се върви по неотъпкано.

Самото отбиване от пътеката е вече характер.

Женската привлекателност е творение на мъжа.

Ние сме онова, което прави от нас любовта.

Чувството на отцепената от стадото овца – най-древният страх.

Ако не бе пушекът, как щяхме да усетим  чистия въздух?

Поетът е роден самотник. Твърде много мисли и копнее за любов, за да може да я реализира.

Този, който върви напред, се уморява най-много.

Грешките ни произтичат от победата. Повярвахме, че всичко ни е позволено.

Погубва ни древната като света човешка мечта за пряк път.

Да се задържиш изправен на два крака – това е мъката да бъдеш човек.

Колко по-трудно и по-дръзко, толкова по-близко до осъществяването ни. Заедно с всяка стъпка сгазваме страха, стъпкваме колебанието си. Ставаме човеци.

Никой не иска да се покаже по-слаб от другите. Повече се боиш да не бъдеш заподозрян в малодушие, отколкото да изложиш живота си на риск. В групата действат странни закони: вътрешният страх те пази от външния. Боиш се да не се видиш в очите на другите страхлив и жалък.

Слепи и глухи минаваме през света, без да доловим поезията наоколо. Само когато кожата ни се провре през огъня и леда на някакво страдание, в нея се отварят рани като очи и уши. И докато раните не са още заръбнали, ние поемаме през тях на парещи глътки поезията на света.

В безпътицата мисълта търси свои пътеки.

„Зрелост” с общ корен от „зрение”.

Няма време за подготовка, за предпазни мерки. Най-важните мигове ни заварват все неподготвени.

Секунда закъснение може да струва един живот. Колко умират от закъсняла протегната ръка, от закъсняла добра дума, от закъсняла справедливост…

Изхвърли амбициите, честолюбие, суета, злонамерени замисли като излишен товар, който може да те прекатури в пропастта! Остани с леко сърце!

Всеки се стреми са се изкачи нагоре. Зависи къде. Един се катери на висок пост и трепери да не падне оттам. А друг се катери на скала…
– И пак трепери да не падне. Каква е разликата? – присмива се Дара.
– Нищожна. А от това хората са несравнимо различни.

Всеки сам си създава лавина, която ще го погълне.

Гробът на нашите родители ни учи на нежност.

Смешното в този намръщен свят е истинско чудо!

Любов е всичко онова, което е несъвместимо с представите ни с готовите ни модели за нея.

Земята е ревнива и си отмъщава към ония, които се устремяват високо към небето.

Напразни за усилията за търсене на друг път. Повторението винаги ни се струва спасително, а то повтаря старите грешки по нов начин.

Ако ти се струва, че правиш жертви, значи преследваш някаква цел: успех, слава, забогатяване, награди, титли. Изкуството не иска от теб отделни жертви. То те иска цял-целеничък. А това не е жертва, а призвание.

Човекът не си познава възможностите докрай!

Усилията не са били напразни, щом са те довели до поражение – с това ти си победил страха си от поражение.

Всеки иска да бъде първи. Оттам произтичат паданията от скалите, забавянето, връщането от сред път, тъпченето на едно място. Никой не е съгласен да бъде по-назад. Човек още не е дорасъл да бъде втори.

Смехът е вътрешната свобода на човека.

Прочети още:

25 цитата от „Любовта трае три години“ на Бегбеде, които обожавам
5 цитата от „Любов, огромна като катедрала“ на Катрин Панкол
15 цитата от „Любов“ на Елиф Шафак, които обожавам

Вода на Марс

lineae_Mars_water

НАСА са направили революционно откритие, като вече окончателно има доказателства за течаща вода на Марс.

Изкуствен спътник който от 4 години обикаля и заснема Марс е показал, че през определени периоди, когато на Марс е лято има тъмни ивици, които изглеждат като направени от вода. Eдва сега с анализа на данни от спректрометър, наречен Крисм, беше показано, че те се дължат на солена вода. Със сигурност можем да кажем, че на Марс има течаща вода. Ние знаем, че преди 3 милиарда години е имало течаща вода, дори океани, а в момента има ЛЕД, но откритието на течаща вода е революционно.

Изкусвеният спътник „Марс Риконъсънс Орбитър“ (Mars Reconnaissance Orbiter, MRO) е мултифункционален космически апарат предназначен да извърши геологично разузнаване и изследване на Марс от орбита.

Оказва се, че водата на Марс е солена и благодарение на тези соли може всъщност водата да замръзва при много по-ниска температура, така че през лятото на Марс тя да тече на повърхността.

В момента атмосферата на Марс се състои от въглероден диоксид и ние не можем да оцелеем там. Температурите са от порядъка на минус 50, минус 55 градуса. Съответно водата, която ние познаваме на нашата планета не може да съществува на повърхността на Марс в течно състояние.

Течна вода на Марс – това е основата на живота! Това значи, че ние можем да опитаме да култивираме живот на Марс а това би бил огромен проект – такъв, който влачи след себе си икономически технически прогрес, от типа на този, който имахме през втората половина на 20 век и чиито мотор беше Студената война; В XXI век можем да го повторим, без зад него да стои негатива на миналото, а напротив – голямата идея да се създаде нов живот!

Дори и да не се случи нищо – вижте какво велико основание за мечти има човекът отXXI век – дали може да се създаде живот на нова планета? За пръв път фантастичните творби придобиват плът и стават реалност.

 Защо откритието на НАСА за водата на Марс е важно?

„Всеки път, когато НАСА раздуха новината, че предстои пресконференция за вълнуващо откритие относно Марс, публиката се обзалага, че откритието или ще е свързано с вода (Какво, пак ли?!) или с живот (Най-накрая!).“, пише Сет Шостак, старши астроном и директор на центъра за изследвания към СЕТИ.

„Официалното изявление на НАСА касае както двете неща, така и нито едно от тях. Няма възражения обаче, че то е вълнуващо“, заявява той.

Откритието касае сезонно променящи се линии, срещащи се по стените на кратерите на Марс. Тези линии напомнят на просмукваща се влага и благодарение на спектрални наблюдения от автоматичната станция „Марс Риконисънс Орбитър“, която понастоящем обикаля около Марс, вече се знае, че тук наистина става въпрос за вода. Другите възможни обяснения не са верни. Това е показател, че има някакви водни резервоари под повърхността на Марс, които не са на голяма дълбочина.

С други думи: Марс очевидно има езера в настоящето време – те просто са покрити от ръждясала и прашна черупка, създадена от скучен марсиански прах.

Много астробиолози са на мнение, че в далечното минало Марс е бил по-мек свят. Преди три или четири милиарда години на Червената планета са се срещали тук – таме реки, езера и дори океани. Каньоните и речните корита са сухи в днешно време, но като се има предвид широкото разпространение на сезонно променящите се ивици, подпочвени водоносни източници може би все още съществуват на Марс, при това в голямо количество.

В края на краищата изводът е толкова очевиден, та е дори категоричен. Възможно е в ранните години на Марс да е покълнал едноклетъчен живот. Когато условията на планетата са се влошили, животът е бил принуден да се адаптира към околността, която е наоколо – включително към тези подпочвени водни източници. Възможно е този живот все още да съществува и да се радва на някакъв необичаен стил на съществуване до ден днешен.

НАСА се опита да потърси живот през 70-те години със спускаемите апарати „Вайкинг“. Но експериментите имаха ограничена чувствителност и резултатите, поне според някои изследователи, са двусмислени.

Какъв беше наученият урок от тези изследвания? Търсенето на съществуващ живот е трудна задача. Все пак човек трябва да търси на точното място. Разбира се, трябва да се вземе предвид отрезвителната вероятност, че дори и да е имало някакъв живот на Марс, той е в минало време. Мъртъв. Затова през последните години НАСА предприе друга тактика – по-добре е най-напред да се изучи историята на Червената планета и да се намерят местата, където животът би могъл да е съществувал някога. При всеки възможен сценарий, свързан с Марсианците, по-вероятно би било да има доста повече мъртъв живот, отколкото настоящ живот. Живите същества не се натрупват на купчина, но умрелите го правят.

Това е същата причина, поради която марсоходът „Кюриосити“ пъпли по планината Шарп на Марс днес. Не за да търси живот, а да установи дали има места, където е имало някога биологична активност.

slope-lineae_Mars_waterПериодичните линии по хребетите на Марс се оказаха водни потоци! Credit : NASA

След откритието обаче, че хоризонталните ивици се дължат на солена ТЕЧНА вода в днешни дни, играта вече се променя. Те са като знаци на Острова на съкровищата с надписи: „Копай тук“!

Докато няма съмнение, че бъдещи спускаеми апарати ще направят точно това, възможно е да видим дори по-скорошни действия. Джим Грийн, който работи в НАСА като директор на планетарната научна дивизия, е казал на Сет Шостак, че тези ивици могат да се срещат на планината Шарп и дори да са достъпни за марсохода „Кюриосити“! Това е съблазнително и неочаквано отклонение за работата на смелия марсоход.

„Това може да повиши съществено стимула да сменим усилията си при изучаването на Марс – вместо да търсим хабитати, където животът някога може би е съществувал, да търсим хабитати, където той все още може да съществува“, смята Шостак.

„Просто дълбай много на плитко към калното дъно на сухия марсиански пейзаж и погледни дали има живот“, категоричен е той.

Източник : СЕТИ
Изображения: NASA

Източник:
www.cosmos.1.bg
nauka.bg

Карл Велики

Charlemagne

Карл Велики (около 2 април 747 — 28 януари 814; на френски Charlemagne, на немски Karl der GroЯe, на латински Carolus Magnus, оттам името Каролинги), е крал на франките от 771 до 814, номинално крал на лангобардите и император на Свещената Римска империя.

Основател на Франкската империя в Западна Европа, Карл Велики е първи син на Пепин Къси, първият каролингски крал, и съпругата му Бертрада от Лаон. При смъртта на Пепин Къси кралството е разделено между Карл Велики и брат му Карломан (Карломан управлява Австразия). Карломан умира на 5 декември 771, оставяйки Карл Велики начело на отново обединеното Франкско кралство.

През цялото си управление Карл Велики води непрестанни войни. Той завладява Саксония през 8 век, осъществявайки несбъднатата мечта на Август. Той насилствено налага християнството в завладяната страна. Карл Велики иска да завладее и Испания, но не постига голям успех в това начинание.

През 800 на коледната литургия в Рим папа Лъв III коронова Карл Велики за император, титла, която не се използва на Запад от абдикацията на Ромул Августул през 476. Макар че титлата подчертава независимостта на Запада от Константинопол, Карл Велики започва да я използва доста по-късно, страхувайки се, че тя ще го постави в зависимост от папата.
Карл Велики организира империята си в 350 графства, оглавявани от назначени графове. За да осигури лоялността им той създава системата на Missi Dominici (пратеници на господаря). При тази система един представител на църквата и един представител на императора пътуват из различни графства и всяка година се отчитат пред Карл Велики за състоянието им.

Когато Карл Велики умира през 814, той е погребан в катедралата в неговата столица Аахен. Той е наследен от единственият надживял го син, Луи Благочестиви, след управлението на когото империята е разделена между тримата му синове съгласно франкската традиция. Тези три кралства са основата на по-късните Франция и Свещена Римска империя.

Съпруги:

1. Химилтруда
2. Дезидерата?
3. Хилдегард
4. Фастрада
5. Люитгард

Деца:

1. Пепин Гърбавия
2. Карл, крал на Ньойстрия
3. Пепин, крал на Италия
4. Луи Благочестиви, крал на Аквитания, император от 814
5. Лотар
6. Шест дъщери (Хилдегарде?, Гизел?, Аделхейд?, Берта?, Лотер?, Ротруд?)

Омир

Омир

Легендарен древногръцки епически поет

Омир (на гръцки Ὅμηρος Hуmēros) е легендарен (според някои, митичен) древногръцки епически поет и рапсод, на когото традиционно се приписва авторството на големите гръцки епически поеми Илиада и Одисея, краткия комически епос Батрахомиомахия („война между жаби и мишки”), сборника Омирови химни и различни други изгубени или частично запазенипроизведения като например Маргити.
Някои древни автори му приписват и целия епически цикъл, в който са включени и други поеми за Троянската война, както и тивански поеми за Едип и неговите синове.

По традиция се смята, че Омир е бил сляп, а редица йонийски градове претендират, че са родно място на поета. Като цяло обаче биографията на Омир е бяло петно. За живота на Омир няма сигурни сведения. Запазените осем биографии са от по-късно време и са изпълнени с митични сведения и неправдоподобни твърдения. Не се знае със сигурност дори родното му място. Още в древността много градове и селища са си оспорвали честта да бъдат родно място на Омир. Достигнало е до нас двустишието:
Селища седем се карат за родното място на Омир:
Йос, Колофон, Саламин, Хиос, Смирна, Атина и Спарта.

Вариантите на това двустишие посочват още четири града, а късни известия говорят дори за двадесет претенденти. Най-вероятното е, че поетът е роден в Хиос (град на остров със същото име) или в малоазийския град Смирна. Древни извори обаче единодушно посочват остров Йос като място, където той е починал и е погребан.

Противоречиви са и сведенията за времето, през което е живял Омир. Херодот (484–406 г. пр. Хр.) твърди, че това е 4 век пр. Хр.., а Тукидид (471–395 г. пр. Хр.) споменава за 8 век пр. н. е.. Твърдението на късните животописци на Омир, че е живял през времето на Троянската война, тоест през XII или XIII век пр. Хр., не е вярно.

Приема се вече като съвсем вероятно, че поетът е живял през втората половина на 8 и началото на 7 век пр.н.е.

В древността никой не се е съмнявал в съществуването на Омир. Платон(429–317 г. пр. Хр.) говори, че този поет „е възпитал цяла Елада”, а пък Аристотел (384–322 г. пр. Хр.) на много места в своите книги се позовава на Омир. Към 3 век пр.н.е. някои учени в Александрия се усъмнили в авторството на Омир за „Одисея”, но съществуването на поета не е било обект на съмнение.

Многократно е разискван въпроса как един и същ поет е могъл да напише „Илиада” и „Одисея”, а за „Батрахомиомахия”, Омировите химни и поемите от епическия цикъл в общи линии се смята, че са по-късни от двете големи епически поеми.

Сред учените в общи линии се приема, че старият материал на Илиада и Одисея, водещ началото си от VIII век пр.н.е. е преминал през процес на стандартизация и редакция. Важна роля в тази стандартизация изиграва атинският тиран Хипарх, който реформирал рецитацията на омировата поезия на фестивала на Панатенея. Много изследователи на класическата литература смятат, че тази реформа трябва да е довела до създаване на каноничен писмен текст.

Анализ на структурата и речника на Илиада и Одисея показват, че поемите съдържат редовно повтарящи се фрази; повтарят се дори цели стихове. Възможно ли е Илиада и Одисея да са били устни поеми, съчинени в даден момент от поет, който е използвал колекция от запаметени традиционни стихове и фрази? Милман Пери и Албърт Лорд изтъкват, че такава развита устна традиция, чужда на днешната писмена култура, е типична за епическата поезия е една изключително устна култура.

Точно кога тези поеми са приели твърда писмена форма, е спорен въпрос. Традиционният отговор е „хипотезата за записването”, според която неграмотният Омир диктува поемата си на грамотен писар през VI век пр.н.е. или по-рано. По-радикални хомеристи, като например Грегъри Надж, твърдят, че каноничният текст на омировите поеми под формата на ръкопис не е съществувал преди елинистичния период.

Други учени обаче поддържат своето становище, че Омир действително е съществувал. Толкова малко се знае или, дори, предполага за него, че има анекдот, в който се казва, че „поемите не са написани от Омир, а от някой друг със същото име”. Изследователят на класическата литература Ричмънд Латимор, автор на добър поетичен превод на английски и на двете поеми, написва научен труд, озаглавен „Омир, коя е тя?” (Homer: Who WasShe?). Самюел Бътлър е по-конкретен, като излиза с теорията за млада сицилианка, която била автор на Одисей (но не на Илиада), а тази идея по-късно е разработена от Робърт Грейвз в романа му Дъщерята на Омир.

На гръцки името на поета (Ὅμηρος) означава заложник. Има теория, че това име е получено от наименованието на група поети, наричани хомериди, което буквално означава „синове на заложници”, т.е. наследници на военнопленници. Тези мъже не били изпращани на война, защото тяхната лоялност на бойното поле била съмнителна, така че те не загивали в битки. Поради тази причина на тях бивало поверявано запомнянето на насъбралото се количество епически поеми в дадена област, с цел да се запаметят минали събития, преди в тази област да бъде позната писмеността.

Друг важен въпрос е евентуалната историческа основа на разказаното в поемите. Коментарите върху Илиада и Одисея, писани през елинистичния период (III – I век пр. Хр.) започват да изследват текстуалните несъответствия в поемите. Съвременните изследователи на класическата литература продължават тази традиция.

Разкопките на Хайнрих Шлиман в края на 19 век започват да убеждават учените, че има историческа основа в разказа за Троянската война. Уникалните изследвания, извършени от споменатите Милман Пери и Албърт Лорд върху устния епос на сръбски и хърватски и турски език започват да убеждават учените, че в устните култури могат да се съхраняват дълги поеми, докато някой не се погрижи да ги запише. Разшифроването на линейно писмо Б през 1950-те от Майкъл Вентрис и други убеждава учените, че има езикова връзка между микенските надписи и поемите, приписвани на Омир.

Дискусия във Форум Наука за Илиада

 

40 удивителни сватби в дъжда

сватбена фотография (32)

Всяко планиране на сватбения ден започва с надеждата, че в точно този ден няма да вали. Разбира се, това е почти невъзможно да се предвиди, особено когато определяме датата месеци по-рано. Смята се, че дъждът в този ден е хубав знак – в семейството всичко ще върви по вода, а и освен това, капките се оказват чудесно допълнение към любовната история и могат да създадат изключителна атмосфера. Небето, мълниите или дъгата могат да се променят цялата фотосесия и да я превърнат в незабравимо преживяване с удивителен резултат.

Подбрахме за вас 40 удивителни снимки на смели младоженци, които със сигурност не съжалиха за нито една минута прекарана под дъжда.

сватбена фотография (37)Източник: nadiameli.com
сватбена фотография (14)Източник: 500px.com
enhanced-4860-1412297645-17
Източник: buzzfeed.com
6baa37b21687ff0b386cb628c0fe8791
Източник: blog.wedpics.com
сватбена фотография (2)
Източник: fotointeres.ru
сватбена фотография (15)
Източник: photostudiox.com
сватбена фотография (17)
Източник: 500px.com
сватбена фотография (11)Източник: junebugweddings.com
сватбена фотография (6)
Източник: chobirdokan.com
сватбена фотография (3)
Източник: fotointeres.ru
сватбена фотография (5)
Източник: buzzfeed.com
сватбена фотография (22)
Източник: pinterest.com
сватбена фотография (18)
Източник: tapchicuoihoi.com.vn
сватбена фотография (21)Източник: iso.500px.com
сватбена фотография (34)
Източник: pinterest.com
сватбена фотография
Източник: boards.weddingbee.com 
сватбена фотография (38)
Източник: frenchweddingstyle.com
сватбена фотография (33)
Източник: 500px.com
сватбена фотография (29)
Източник: chobirdokan.com
сватбена фотография (31)
Източник: 500px.com
сватбена фотография (30)
Източник: chobirdokan.com
сватбена фотография (27)
Източник: blog.marrymemallorca.com
сватбена фотография (23)
Източник: webneel.com
сватбена фотография (20)
Източник: iso.500px.com
сватбена фотография (16)
Източник: iso.500px.com
сватбена фотография (7)
Източник: tapchicuoihoi.com.vn
сватбена фотография (10)
Източник: blog.marrymemallorca.com
сватбена фотография (26)
Източник: blog.marrymemallorca.com
enhanced-18548-1412200739-9
Източник: blog.wedpics.com
сватбена фотография (39)
Източник: fotointeres.ru
сватбена фотография (25)
Източник: tapchicuoihoi.com.vn
сватбена фотография (28)
Източник: iso.500px.com
сватбена фотография (9)
Източник: iso.500px.com
сватбена фотография (36)Източник: blog.marrymemallorca.com
сватбена фотография (13)
Източник: iso.500px.com
сватбена фотография (40)
Източник: blog.wedpics.com
сватбена фотография (12)
Източник: www.chobirdokan.com
сватбена фотография (4)
Източник: www.fearlessphotographers.com

10 книги със силно начало

10 книги

Първите изречения се редактират най-много. А как иначе, когато именно с тези първи думи, писателят може да спечели или да загуби читателите. Има книги, чието първо изречение запомняме по-добре от цялата история, имена, обрати и подробности се губят, но първото изречение остава в паметта ни. Подбрахме 10 начала на книги, намерили своето място в сърцето ни.

Евгений Онегин
„Евгений Онегин”, Александър Пушкин

Човек на честни, строги нрави,
щом вуйчо падна на легло,
да го почитам ме застави,
и по-добре не би могло…

Фъклбери Фин
„Приключения на Хъкълбери Фин”, Марк Твен

Надали ще ме знаете, ако не сте чели книгата за Приключенията на Том Сойер; но това не е важно. Тази книга е от мистър Марк Твен и е горе-долу вярно написана.

Анна Каренина
„Ана Каренина”, Лев Толстой

Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.

Джейн Остин
„Гордост и предразсъдъци”, Джейн Остин

Общоизвестна истина е, че всеки богат млад мъж трябва да си вземе съпруга.

1984
„1984”, Джордж Оруел

Априлският ден бе ясен и студен, часовниците биеха тринайсет часа.

Чужденецът
„Чужденецът“, Албер Камю

Мама умряла днес. Или може би вчера, не знам.

Великият Гетсби
„Великият Гетсби”, Франсис Скот Фитцджералд

Когато бях по-млад и впечатлителен, моят баща ми даде един съвет, който оттогава все се върти в главата ми.
„Почувстваш ли желание да критикуваш някого — ми рече той, — просто си спомни, че не всички хора на този свят са имали преимуществата, които си имал ти.“

Спасителят в ръжта
„Спасителят в ръжта”, Дж. Д. Селинджър

Ако наистина ви се иска да чуете тази история, то сигурно ще поискате да разберете къде съм роден и как съм прекарал глупавото си детство, и с какво са се занимавали родителите ми, преди да ме създадат, и какво ли не още, с една дума — цялата тази плява от сорта на „Давид Коперфилд“, но на мене не ми се ще да се ровя из нея.

Перо от пеликан
„Перо от пеликан“, Ирина Папанчева

Първо баща ми ни напусна. По-точно, първо Моника дойде да живее при нас.

picture_1528
„Грозните животни“, Саймън Уолт

Пандата е виновна, тя ме подтикна.