В спора дали е редно екранизациите трябва да бъдат гледани след или преди да сме се запознали с текста, няма печеливши. В случая с филма „Серена” (2014) по едноименния роман на Рон Раш обаче, българският зрител и читател е една идея по-ощетен. Нито една от книги на американския писател и поет не е преведена на български до този момент, но това съвсем не пречи на настоящия преподавател по Културна история на Апаланчи в Източен университет в Каролина, да съвместява обучителната дейност с активно писане. Рон Раш работи в широк диапазон от творчески жанрове, вариращи от детски книги, книги в стихове, сборници с поезия и разбира се, пет романа. Четвъртият му роман „Серена” е издаден през 2008 година и получава смесени отзиви. The New York Times и Washington Post се ограничават с преразказ на сюжета и припомнянето на досегашните творби на автора, без да дават оценка за новата творба. А тя е тук със своя смел сюжет, акцентиращ върху живота в Апаланчи на един дърводобивен магнат и неговата млада съпруга на фона на развиващата се голяма депресия, за който никой не е и не желае да бъде подготвен. Роман, който със сигурност ще открие своите читатели, онези, които нямат големи изисквания и с удоволствие ще проследят личната история на това семейство, чрез която ще научим политическото и икономическото състояние на страната.

Сюжетът разказва за Джордж Пембертън и новата му съпруга Серена Пембeртън, които ще създадат дърводобивна индустрия в планините на Северна Каролина. Дъщерята на дърводобивния магнат е свикнала с този бизнес, но до момента не е била активна част от него. В малкото градче, където я отвежда новият й съпруг, тя ще помаже сила на духа и смелост, присъща повече на мъжете, отколкото на жените, а в края на романа дори ще признае, че цялото богатство, натрупано през живота й е благодарение на убийството на Джордж. От нея самата.

До тук с романа, време е да се заемем с неговата интерпретация на режисьора Сузане Биер, която избира вече оценената двойка на Дженифър Лоуренс и Брадли Купър. Само година по-рано Дженифър Лоурънс печели Оскар за най-добра женска роля в „Наръчник на оптимиста” (2012) на режисьора Дейвид О. Ръсел, който впрочем отново е екранизация на романа на Матю Куик и където тя партнира на същия актьор – Брадли Купър. В „Наръчник на оптимиста” двойката Дженифър и Брадли разказва историята на двама объркани млади хора, останали сами след изпепеляваща любов и търсещи себе си отново. Брадли е просто блестящ в ролята си, но Оскарът отива при 23-годишната Дженифър, която вече познаваме от първата част на „Игрите на глада” (2012), „Американска схема” (2012) и „Бобърът” (2011). Нейната звезда изгрява на американския небосклон бавно и упорито и американската Академия на филмовите изкуства и науки й връчва Оскар още в началото на този процес. И ето че двойната се завръща, но този път в една по-драматична и ярка история, в която женският образ на Серена ще бъде достатъчно смел, за да спечели заглавието и на романа, и на филма.

Екранизацията променя голяма част от книгата и най-вече нейния финал, което носи нов прочит на главната героиня. Но всички останали терзания и въпроси, които можем да срещнем по страниците на книгата, присъстват и на екрана. Серена губи детето си и възможността да има друго такова и мрази Рейчъл, селското момиче, което носи и ражда Якоб, извънбрачния син на Джордж. Но междувременно на фона на личния провал, в Американската действителност в края на 1929 година започва да вее хладния вятър на промяната и думата „депресия” и „криза” стават все по-честа част от разговорите на едрите бизнесмени. Корупцията и нейният остър език, са показани изключително ловко и леко във филма, който борави с образи, а не с разсъждения и Дженифър Лоуренс определен се утвърждава като актриса готова да стреля с лък и да води народа към Капитола, а в следващия момент яхнала кон, с къдрици и яркочервен лак (върху който камерата толкова пъти акцентира) да познава тънкостите в дърводобивната индустрия.

Какво ще се случи с онези, които не са запленени по образите на Дженифър Лоуренс и Брадли Купър? Не вярвам изобщо да има подобни зрители, защото и двамата актьора са силни и красиви, но останалите ще трябва да приемат американската действителност на миналия век и да си зададат въпроса: „А защо ми е това?”. Някак твърде очевидно е желанието да ни припомнят, че финансовите кризи не се случват веднъж в човешката история и само смелите и силните духом оцеляват. Моралните ценности са най-важни, а гнилите и свръх амбициозните рано или късно ще получат заслуженото си наказание. Може би аз търся вдъхновение и по тази причина не успях да се влюбя в тази картина, да се разтопя в кадрите и музиката и да запомня и предам посланието на поколенията. Имам леките подозрения, че няма да го направя…

Виж още:
„Вероника решава да умре” (2009)
„Красавицата и звярът“ (2014)
„Яж. Моли се. Обичай” (2010)