Питър Джаксън ни представя началото на края за приключенията на Билбо Бегинс, които не се съмнявайте нито за миг в това, ще бъдат епични. Битка със Смог, чието прекрасно изпълнение дължим на гласа на БенедиктКъмбербач, спасяване на Езерния град и неговите жители и разбира се – връщането на Вечната планина обратно във владение на джуджетата. Знам колко дълго сте чакали този финал и затова няма да ви издавам повече. Бъдете сигурни обаче, че ще го видите в гигантски 3D размер. Определено си заслужава.
Повече за книжния-кино преглед на епичното заглавие чуйте в записа:
В спора дали е редно екранизациите трябва да бъдат гледани след или преди да сме се запознали с текста, няма печеливши. В случая с филма „Серена” (2014) по едноименния роман на Рон Раш обаче, българският зрител и читател е една идея по-ощетен. Нито една от книги на американския писател и поет не е преведена на български до този момент, но това съвсем не пречи на настоящия преподавател по Културна история на Апаланчи в Източен университет в Каролина, да съвместява обучителната дейност с активно писане. Рон Раш работи в широк диапазон от творчески жанрове, вариращи от детски книги, книги в стихове, сборници с поезия и разбира се, пет романа. Четвъртият му роман „Серена” е издаден през 2008 година и получава смесени отзиви. The New York Times и Washington Post се ограничават с преразказ на сюжета и припомнянето на досегашните творби на автора, без да дават оценка за новата творба. А тя е тук със своя смел сюжет, акцентиращ върху живота в Апаланчи на един дърводобивен магнат и неговата млада съпруга на фона на развиващата се голяма депресия, за който никой не е и не желае да бъде подготвен. Роман, който със сигурност ще открие своите читатели, онези, които нямат големи изисквания и с удоволствие ще проследят личната история на това семейство, чрез която ще научим политическото и икономическото състояние на страната.
Сюжетът разказва за Джордж Пембертън и новата му съпруга Серена Пембeртън, които ще създадат дърводобивна индустрия в планините на Северна Каролина. Дъщерята на дърводобивния магнат е свикнала с този бизнес, но до момента не е била активна част от него. В малкото градче, където я отвежда новият й съпруг, тя ще помаже сила на духа и смелост, присъща повече на мъжете, отколкото на жените, а в края на романа дори ще признае, че цялото богатство, натрупано през живота й е благодарение на убийството на Джордж. От нея самата.
До тук с романа, време е да се заемем с неговата интерпретация на режисьора Сузане Биер, която избира вече оценената двойка на Дженифър Лоуренс и Брадли Купър. Само година по-рано Дженифър Лоурънс печели Оскар за най-добра женска роля в „Наръчник на оптимиста” (2012) на режисьора Дейвид О. Ръсел, който впрочем отново е екранизация на романа на Матю Куик и където тя партнира на същия актьор – Брадли Купър. В „Наръчник на оптимиста” двойката Дженифър и Брадли разказва историята на двама объркани млади хора, останали сами след изпепеляваща любов и търсещи себе си отново. Брадли е просто блестящ в ролята си, но Оскарът отива при 23-годишната Дженифър, която вече познаваме от първата част на „Игрите на глада” (2012), „Американска схема” (2012) и „Бобърът” (2011). Нейната звезда изгрява на американския небосклон бавно и упорито и американската Академия на филмовите изкуства и науки й връчва Оскар още в началото на този процес. И ето че двойната се завръща, но този път в една по-драматична и ярка история, в която женският образ на Серена ще бъде достатъчно смел, за да спечели заглавието и на романа, и на филма.
Екранизацията променя голяма част от книгата и най-вече нейния финал, което носи нов прочит на главната героиня. Но всички останали терзания и въпроси, които можем да срещнем по страниците на книгата, присъстват и на екрана. Серена губи детето си и възможността да има друго такова и мрази Рейчъл, селското момиче, което носи и ражда Якоб, извънбрачния син на Джордж. Но междувременно на фона на личния провал, в Американската действителност в края на 1929 година започва да вее хладния вятър на промяната и думата „депресия” и „криза” стават все по-честа част от разговорите на едрите бизнесмени. Корупцията и нейният остър език, са показани изключително ловко и леко във филма, който борави с образи, а не с разсъждения и Дженифър Лоуренс определен се утвърждава като актриса готова да стреля с лък и да води народа към Капитола, а в следващия момент яхнала кон, с къдрици и яркочервен лак (върху който камерата толкова пъти акцентира) да познава тънкостите в дърводобивната индустрия.
Какво ще се случи с онези, които не са запленени по образите на Дженифър Лоуренс и Брадли Купър? Не вярвам изобщо да има подобни зрители, защото и двамата актьора са силни и красиви, но останалите ще трябва да приемат американската действителност на миналия век и да си зададат въпроса: „А защо ми е това?”. Някак твърде очевидно е желанието да ни припомнят, че финансовите кризи не се случват веднъж в човешката история и само смелите и силните духом оцеляват. Моралните ценности са най-важни, а гнилите и свръх амбициозните рано или късно ще получат заслуженото си наказание. Може би аз търся вдъхновение и по тази причина не успях да се влюбя в тази картина, да се разтопя в кадрите и музиката и да запомня и предам посланието на поколенията. Имам леките подозрения, че няма да го направя…
Бебетата, които преживяват трудно раждане и се изваждат с помощта форцепс, е по-вероятно да развият проблеми като агресия по време на своето детство, в сравнение с тези, родени с цезарово сечение, според проучване, проведено в Китай. Изследователите смятат, че някои поведенчески проблеми могат да бъдат причинени от високото ниво на кортизол в организма. Кортизолът е хормон, който организмът произвежда по време на дистрес, включително – и при трудно раждане.
„Връзката между начина на раждане и евентуална последваща психопатология в детска възраст е причинена от високото ниво на хормона кортизол в организма.“, пишат учените в статия, публикувана в „Международен вестник по акушерство и гинекология BJOG” – http://www.bjog.org/ .
Предишни изследвания са установили, че нивото на кортизола в кръвта на пъпната връв е най-ниско при бебетата, родени с помощта на цезарово сечение, а на следващо място – при децата, родени по естествен начин.
Най-високите нива на кортизола са открити при бебетата, родени с помощта на форцепс или на вакуумна екстракция.
Други причини за агресивното поведение на децата може да са: нестабилни брачни отношения на родителите им, проява на различни форми на домашно насилие от страна на родителите, на които децата са свидетели или жертви, неумение за упражняване на родителски грижи, насилието, показвано по телевизията, в интернет и в компютърните игри и др.
Освен агресивно поведение, такива деца проявяват още тревожност, депресивни състояния, антисоциално поведение, хиперактивност и трудна концентрация на вниманието. Може да се добавят още липса на морални и социални задръжки, по-слаба чувствителност към страданието или болката на околните.
Агресивното дете често е по-емоционално и има повече академични и социални проблеми, в сравнение с неагресивните деца. Агресивните деца често се конфронтират с връстниците си и с възрастните и имат по-малко приятели. Ако не са харесвани от повечето деца в своя клас, агресивните деца могат да станат част от група, състояща се от членове с девиантно поведение. Често те се чувстват по-нещастни, имат ниско самочувствие и не вярват, че могат да получат адекватна помощ от своите родители и учители.
В допълнение, малко вероятно е, че тези деца ще превъзмогнат проблемите си; по-скоро те може да имат нови проблеми в юношеството и в зрялата си възраст, включително – отпадане от училище, юношеско родителство, трудности при упражняване на родителските грижи, извършване на насилия в семейството, безработица или извършване на различни престъпления, вандализъм, дори – убийства…
Според изследване, проведено в Канада, случаите на агресия са по-чести сред момчетата, отколкото – сред момичетата. Учените установяват, че агресивното поведение на момичетата може да има по-дългосрочни последици. 6% от момичетата и 11% от момчетата на възраст от 9 до 11 години са били идентифицирани като агресивни. Докато агресията при момчетата по-често има физическа изява, то при момичетата тя е изразена по-често в словесна форма. Момчетата по-често не се подчиняват на своите родители и на своите учители.
Конфликтните деца са разглеждани като „нарушители на реда“, като „непослушни” или като „палави“. Корените на това гледище трябва да се търсят в Средновековието, когато децата били възприемани от възрастните като лесно податливи на въздействията на Злото.
Ролята на възрастните – родители и учители – е да покажат на децата подходящи стратегии за разрешаването на конфликти, както и да учат децата да се опитват да разбират други гледни точки, различни от тяхната. Учените смятат също, че конфликтът понякога може действително да служи положително за развитието на социалната компетентност на децата.
Много често актовете на детска агресия имат за цел просто да привлекат нечие внимание. Агресията на детето трябва да бъде просто пренасочени – окуражавайте го да закове пирон в дъска, вместо да се самонаранява или да наранява друг човек, да целуне братчето си, вместо да го захапе, да погали майка си, вместо да я удари. Покажете му, че има силата да привлече вниманието ви, но – чрез извършването на добри дела, а не – с лошо държание. С този подход, децата ще бъдат в състояние да разрешат много от проблемите си и агресията им ще намалее. При по-сериозни проблеми е препоръчителна намесата на психолог, психотерапевт или психиатър.
За много хора утрото започва с чашка ароматно кафе. Вкусът на тази напитка е толкова специфичен и запомнящ се, че е невъзможно да се сбърка с друг. Не е чудно, че всеобщата страст към кафето е вдъхновила Йохан Себастиян Бах да напише „Кафеена кантата“.
Днес са познати повече от 40 разновидности на вечно зелените кафеени дървета и храсти, отнасящи се към семейство маренови (Rubiaceae). И при цялото това разнообразие само два сорта- Арабика и Робуста съставляват 92% от общото количество на потребяваното кафе, което се явява предмет на борсовата търговия. В света съществуват две специализирани кафеени борси- нюйоркската определя цените на арабиката, а лондонската- на робустата. Именно тези сортове се ползват с най-голяма популярност в средите на любителите на кафе.
За особено ценно се считат зърната на тези дървета, които растат на високи плантации, разположени максимално близо до екватора. Напитките, приготвени от арабика, отглеждана при такива условия, съдържа двойно повече кофеин в сравнение с кафе, проготвено от зърна на растения, отгежани в долините и оказват не възбуждащо, а тонизиращо въздействие на централната нервна система. Благодарение на това ценно качество повечето фирми в света, производители на кафе, са оринтирани към използването на сорта арабика. Нищо чудно, че наскоро на руския пазар се появи на кафе чието име е „Milagro“, което се превежда като „чудо“ и за чието производство се използват изключително висококачествени зърна от сорта арабика.
Защо от чая остава налеп по чашата?
Чаеният лист съдържа феноловото съединение танин, придаващо на напитката стипчив вкус и алкалоиди, особено теин. При запарването на чая те влизат в разтвор и реагират едно с друго. При охлаждане разтворимостта на това съединение пада и частично се разпределя на повърхността на течността във вид на филм. Тази плака се отлага по стените на чашата и засъхва.
Гръцкият лекар Хипократ от Кос (460 – 357 г. пр. Хр.) препоръчвал хомеопатични лекарства – третиране на състоянието с малки дози от лекарство, което предизвиква подобни симптоми – но само в специфични случаи. Неговата обща теория е съвсем противоположна. Хомеопатичният принцип за пръв път е цитиран като правилната основа на цялата медицинска практика от Самюел Ханеман, германски лекар от Саксония, в статия в списание „Hufeland’s Journal“ от 1797 г. Ханеман и неговите колеги изпробвали върху себе си хиляди лекарства, за да открият на кои заболявания напомнят техните ефекти. В началото на XIX век те успешно разпространили хомеопатията в цяла Западна Европа и Северна Америка.
Той е първият автор, отказал се от авторското право, открито нападащ властта и се отказва от Нобеловата награда. Лев Толстой ненавижда силата на парите и защитава руските селяни и техните права. След смъртта си той оставя 165 000 страници ръкопис, пълно събрание на съчинения в 90 тома и 10 хиляди писма. Цял живот Лев Толстой търси смисъла на живота, за да го намира в една проста и дълбока дума – добрина.
Силата на властта се крепи на невежеството на неговия народ. Тя го знае винаги ще се бори с просвещението. Време е и ние да го разберем.
Всичко идва при онзи, който умее да чака.
Главното изискване към всяко изкуство е чувството му за мярка.
Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да промени себе си.
За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.
В любовта няма „повече” или „по-малко”.
Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.
Животът без любов е по-лесен. Но няма особен смисъл.
Най-великите истини са най-простите такива.
Всички си правят планове, а дори не знаят дали ще доживеят до довечера…
Хората често се гордеят със своята чиста съвест. А истината е, че те просто имат твърде къса памет.
Уважението е измислено, за да запълни празното пространство там, където би трябвало да бъде любовта.
Според дефиницията на Световната Здравна Организация /СЗО/ затлъстяването е комплексно мултифакториално заболяване, което се характеризира с абнормно повишаване на телесната мазнина в сравнение с активната маса на тялото / кости, мускулатура, паренхимни органи/.
Възниква в резултат на нарушеното равновесие между енергийния внос чрез храната и енергоразхода на индивида. Според причините затлъстяването може да се раздели на три основни типа :
Първично, алиментарно. Дължи се на прекомерна консумация на храна, несъобразена с нуждите на организма;
Вторично затлъстяване. Развива се вследствие на някои ендокринни заболявания и при патологични процеси в ЦНС, при които се нарушава хипоталамусната регулация на апетита.
Синдромно затлъстяване. Възниква в резултат на мутация на гени.
Затлъстяването е значим здравен и социален проблем, който през последните години придобива мащабни размери. През 2005 г. СЗО съобщава за 400 000 0000 затлъстели хора по света с прогноза до 2015 г. броят им да нарастне до 700 000 000.
Според данни на ЕС разпространението на затлъстяването се е увеличило 3 пъти през
последните две десетилетия в Европа. В България свръхтеглото и затлъстяването са широко разпространени. Данни от Националното репрезентативно проучване през 1998 год. и друго такова през 2004 год. посочват, че със свръхтегло през 1998 г. са 36.6% от мъжете и 28% от жените, а през 2004 г. – съответно 38.5% от мъжете и 32.4% от жените. При първото проучване е установено, че със затлъстяване са 9.5% от мъжете и 10.2% от жените , като през 2004 г. честотата на затлъстяването при мъжете нараства до 21%, а при жените – до 17% . Резултатите от двете проучвания са дадени в Табл. 1.
Проучване
Пол
Наднормено тегло (в %)
Затлъстяване (в %)
1998 год.
мъже
36.6
9.5
жени
28
10.2
2004 год.
мъже
38.5
21
жени
32.4
17
Таблица 1. Разпространение на затлъстяването и наднорменото тегло при възрастни
Наднорменото тегло е сериозен проблем и при децата в България. Въпреки, че през последните години има тенденция за намаляване на броя на момичетата с наднормено тегло, броят на момчетата с наднормено тегло и затлъстяване остава твърде висок / Таблица 2/.
Проучване
Пол
Наднормено тегло (в %)
Затлъстяване (в %)
1998 год.
момчета
18,9
4,1
момичета
15,7
2,9
2004 год.
момчета
17,5
4,7
момичета
11,9
1,7
Таблица 2. Разпространение на затлъстяването и наднорменото тегло при деца
За оценка на степента на затлъстяване широко е използван Индексът на телесната маса /ИТМ/ . ИТМ се изчислява като теглото в килограми се раздели на височината в метри на квадрат. Получава се теглото в кг. на 1м2 . Класификацията на теглото според Световната Здравна Организация е представена в Таблица 3.
Класификация
ИТМ (kg/m2)
Поднормено тегло
<18,50
Нормално тегло
18,50 – 24,99
Наднормено тегло
≥25,00
Предзатлъстяване
25,00 – 29,99
Затлъстяване
≥30,00
І степен
30,00 – 34-99
ІІ степен
35,00 – 39,99
ІІІ степен
≥40, 00
Таблица 3. Класификация на теглото според ИТМ
Затлъстяването е значим патогенетичен фактор при редица заболявания. Доказана е връзката между затлъстяването и следните заболявания:
атеросклероза
хипертония
диабет тип ІІ
сърдечно-съдови заболявания
респираторни проблеми
злокачествени новообразувания
скелетно-мускулни заболявания
психосоциални проблеми / изолация, депресия и др./
При лечението на затлъстяването могат да бъдат използвани редица стратегии за:
Промяна в хранителното поведение: Рационален режим на хранене, което да включва консумиране на храна с енергийна стойност, която да съответства на енергоразхода; ниска консумация на мазнини, алкохол и захар; използване на пълнозърнести продукти, плодове, зеленчуци.
Промяна в стила на живот: Редовна двигателна активност. Тя предотвратява адаптивното понижаване на основната обмяна, в отговор на ограничения енергиен прием.
При някои случаи, когато горепосочените мерки са недостатъчни се изисква медикаментозна терапия и хирургическа интервенция.
Литература:
▪ Bray, G. A. , 1996. Health hazards of obesity. Endocrinol. Metab. Clin., North Am., 25: 907-919.
▪ Kopelman, P. G., 2000. Obesity as a medical problem. Nature, 404: 635-643.
▪ World Health Organisation (WHO), 2000. Obesity: preventing and managing
the global epidemic. Report of a WHO consultation on obesity. WHO Genova, 894
Истините не мухлясват с времето. Стойностните неща не се променят, не ръждясват, не се забравят. Вече 43 години романът „Лавина” е любим, търсен и препрочитан. Независимо дали сме страстни планинари или катерим единствено върховете на бясното ежедневие – всеки намира в текста на Блага Димитрова себе си. Бавен и зрял, дума подир дума той ни напомня за стойностните неща и показва верните, но далеч не винаги преки пътища към сърцата на другите и към нашето собствено. Подмамва ни със своето сладкодумие, за да ни затрупа с реалността. Само силните оцеляват, само смелите черпят мъдрост. За вас подбрах 30 цитата, които бодат сърцето и дават ново вдъхновение да цените живота си.
Или поне пръстите на лявата си ръка…
Диря остава, когато се върви по неотъпкано.
Самото отбиване от пътеката е вече характер.
Женската привлекателност е творение на мъжа.
Ние сме онова, което прави от нас любовта.
Чувството на отцепената от стадото овца – най-древният страх.
Ако не бе пушекът, как щяхме да усетим чистия въздух?
Поетът е роден самотник. Твърде много мисли и копнее за любов, за да може да я реализира.
Този, който върви напред, се уморява най-много.
Грешките ни произтичат от победата. Повярвахме, че всичко ни е позволено.
Погубва ни древната като света човешка мечта за пряк път.
Да се задържиш изправен на два крака – това е мъката да бъдеш човек.
Колко по-трудно и по-дръзко, толкова по-близко до осъществяването ни. Заедно с всяка стъпка сгазваме страха, стъпкваме колебанието си. Ставаме човеци.
Никой не иска да се покаже по-слаб от другите. Повече се боиш да не бъдеш заподозрян в малодушие, отколкото да изложиш живота си на риск. В групата действат странни закони: вътрешният страх те пази от външния. Боиш се да не се видиш в очите на другите страхлив и жалък.
Слепи и глухи минаваме през света, без да доловим поезията наоколо. Само когато кожата ни се провре през огъня и леда на някакво страдание, в нея се отварят рани като очи и уши. И докато раните не са още заръбнали, ние поемаме през тях на парещи глътки поезията на света.
В безпътицата мисълта търси свои пътеки.
„Зрелост” с общ корен от „зрение”.
Няма време за подготовка, за предпазни мерки. Най-важните мигове ни заварват все неподготвени.
Секунда закъснение може да струва един живот. Колко умират от закъсняла протегната ръка, от закъсняла добра дума, от закъсняла справедливост…
Изхвърли амбициите, честолюбие, суета, злонамерени замисли като излишен товар, който може да те прекатури в пропастта! Остани с леко сърце!
Всеки се стреми са се изкачи нагоре. Зависи къде. Един се катери на висок пост и трепери да не падне оттам. А друг се катери на скала…
– И пак трепери да не падне. Каква е разликата? – присмива се Дара.
– Нищожна. А от това хората са несравнимо различни.
Всеки сам си създава лавина, която ще го погълне.
Гробът на нашите родители ни учи на нежност.
Смешното в този намръщен свят е истинско чудо!
Любов е всичко онова, което е несъвместимо с представите ни с готовите ни модели за нея.
Земята е ревнива и си отмъщава към ония, които се устремяват високо към небето.
Напразни за усилията за търсене на друг път. Повторението винаги ни се струва спасително, а то повтаря старите грешки по нов начин.
Ако ти се струва, че правиш жертви, значи преследваш някаква цел: успех, слава, забогатяване, награди, титли. Изкуството не иска от теб отделни жертви. То те иска цял-целеничък. А това не е жертва, а призвание.
Човекът не си познава възможностите докрай!
Усилията не са били напразни, щом са те довели до поражение – с това ти си победил страха си от поражение.
Всеки иска да бъде първи. Оттам произтичат паданията от скалите, забавянето, връщането от сред път, тъпченето на едно място. Никой не е съгласен да бъде по-назад. Човек още не е дорасъл да бъде втори.
НАСА са направили революционно откритие, като вече окончателно има доказателства за течаща вода на Марс.
Изкуствен спътник който от 4 години обикаля и заснема Марс е показал, че през определени периоди, когато на Марс е лято има тъмни ивици, които изглеждат като направени от вода. Eдва сега с анализа на данни от спректрометър, наречен Крисм, беше показано, че те се дължат на солена вода. Със сигурност можем да кажем, че на Марс има течаща вода. Ние знаем, че преди 3 милиарда години е имало течаща вода, дори океани, а в момента има ЛЕД, но откритието на течаща вода е революционно.
Изкусвеният спътник „Марс Риконъсънс Орбитър“ (Mars Reconnaissance Orbiter, MRO) е мултифункционален космически апарат предназначен да извърши геологично разузнаване и изследване на Марс от орбита.
Оказва се, че водата на Марс е солена и благодарение на тези соли може всъщност водата да замръзва при много по-ниска температура, така че през лятото на Марс тя да тече на повърхността.
В момента атмосферата на Марс се състои от въглероден диоксид и ние не можем да оцелеем там. Температурите са от порядъка на минус 50, минус 55 градуса. Съответно водата, която ние познаваме на нашата планета не може да съществува на повърхността на Марс в течно състояние.
Течна вода на Марс – това е основата на живота! Това значи, че ние можем да опитаме да култивираме живот на Марс а това би бил огромен проект – такъв, който влачи след себе си икономически технически прогрес, от типа на този, който имахме през втората половина на 20 век и чиито мотор беше Студената война; В XXI век можем да го повторим, без зад него да стои негатива на миналото, а напротив – голямата идея да се създаде нов живот!
Дори и да не се случи нищо – вижте какво велико основание за мечти има човекът отXXI век – дали може да се създаде живот на нова планета? За пръв път фантастичните творби придобиват плът и стават реалност.
Защо откритието на НАСА за водата на Марс е важно?
„Всеки път, когато НАСА раздуха новината, че предстои пресконференция за вълнуващо откритие относно Марс, публиката се обзалага, че откритието или ще е свързано с вода (Какво, пак ли?!) или с живот (Най-накрая!).“, пише Сет Шостак, старши астроном и директор на центъра за изследвания към СЕТИ.
„Официалното изявление на НАСА касае както двете неща, така и нито едно от тях. Няма възражения обаче, че то е вълнуващо“, заявява той.
Откритието касае сезонно променящи се линии, срещащи се по стените на кратерите на Марс. Тези линии напомнят на просмукваща се влага и благодарение на спектрални наблюдения от автоматичната станция „Марс Риконисънс Орбитър“, която понастоящем обикаля около Марс, вече се знае, че тук наистина става въпрос за вода. Другите възможни обяснения не са верни. Това е показател, че има някакви водни резервоари под повърхността на Марс, които не са на голяма дълбочина.
С други думи: Марс очевидно има езера в настоящето време – те просто са покрити от ръждясала и прашна черупка, създадена от скучен марсиански прах.
Много астробиолози са на мнение, че в далечното минало Марс е бил по-мек свят. Преди три или четири милиарда години на Червената планета са се срещали тук – таме реки, езера и дори океани. Каньоните и речните корита са сухи в днешно време, но като се има предвид широкото разпространение на сезонно променящите се ивици, подпочвени водоносни източници може би все още съществуват на Марс, при това в голямо количество.
В края на краищата изводът е толкова очевиден, та е дори категоричен. Възможно е в ранните години на Марс да е покълнал едноклетъчен живот. Когато условията на планетата са се влошили, животът е бил принуден да се адаптира към околността, която е наоколо – включително към тези подпочвени водни източници. Възможно е този живот все още да съществува и да се радва на някакъв необичаен стил на съществуване до ден днешен.
НАСА се опита да потърси живот през 70-те години със спускаемите апарати „Вайкинг“. Но експериментите имаха ограничена чувствителност и резултатите, поне според някои изследователи, са двусмислени.
Какъв беше наученият урок от тези изследвания? Търсенето на съществуващ живот е трудна задача. Все пак човек трябва да търси на точното място. Разбира се, трябва да се вземе предвид отрезвителната вероятност, че дори и да е имало някакъв живот на Марс, той е в минало време. Мъртъв. Затова през последните години НАСА предприе друга тактика – по-добре е най-напред да се изучи историята на Червената планета и да се намерят местата, където животът би могъл да е съществувал някога. При всеки възможен сценарий, свързан с Марсианците, по-вероятно би било да има доста повече мъртъв живот, отколкото настоящ живот. Живите същества не се натрупват на купчина, но умрелите го правят.
Това е същата причина, поради която марсоходът „Кюриосити“ пъпли по планината Шарп на Марс днес. Не за да търси живот, а да установи дали има места, където е имало някога биологична активност.
Периодичните линии по хребетите на Марс се оказаха водни потоци! Credit : NASA
След откритието обаче, че хоризонталните ивици се дължат на солена ТЕЧНА вода в днешни дни, играта вече се променя. Те са като знаци на Острова на съкровищата с надписи: „Копай тук“!
Докато няма съмнение, че бъдещи спускаеми апарати ще направят точно това, възможно е да видим дори по-скорошни действия. Джим Грийн, който работи в НАСА като директор на планетарната научна дивизия, е казал на Сет Шостак, че тези ивици могат да се срещат на планината Шарп и дори да са достъпни за марсохода „Кюриосити“! Това е съблазнително и неочаквано отклонение за работата на смелия марсоход.
„Това може да повиши съществено стимула да сменим усилията си при изучаването на Марс – вместо да търсим хабитати, където животът някога може би е съществувал, да търсим хабитати, където той все още може да съществува“, смята Шостак.
„Просто дълбай много на плитко към калното дъно на сухия марсиански пейзаж и погледни дали има живот“, категоричен е той.
Карл Велики (около 2 април 747 — 28 януари 814; на френски Charlemagne, на немски Karl der GroЯe, на латински Carolus Magnus, оттам името Каролинги), е крал на франките от 771 до 814, номинално крал на лангобардите и император на Свещената Римска империя.
Основател на Франкската империя в Западна Европа, Карл Велики е първи син на Пепин Къси, първият каролингски крал, и съпругата му Бертрада от Лаон. При смъртта на Пепин Къси кралството е разделено между Карл Велики и брат му Карломан (Карломан управлява Австразия). Карломан умира на 5 декември 771, оставяйки Карл Велики начело на отново обединеното Франкско кралство.
През цялото си управление Карл Велики води непрестанни войни. Той завладява Саксония през 8 век, осъществявайки несбъднатата мечта на Август. Той насилствено налага християнството в завладяната страна. Карл Велики иска да завладее и Испания, но не постига голям успех в това начинание.
През 800 на коледната литургия в Рим папа Лъв III коронова Карл Велики за император, титла, която не се използва на Запад от абдикацията на Ромул Августул през 476. Макар че титлата подчертава независимостта на Запада от Константинопол, Карл Велики започва да я използва доста по-късно, страхувайки се, че тя ще го постави в зависимост от папата.
Карл Велики организира империята си в 350 графства, оглавявани от назначени графове. За да осигури лоялността им той създава системата на Missi Dominici (пратеници на господаря). При тази система един представител на църквата и един представител на императора пътуват из различни графства и всяка година се отчитат пред Карл Велики за състоянието им.
Когато Карл Велики умира през 814, той е погребан в катедралата в неговата столица Аахен. Той е наследен от единственият надживял го син, Луи Благочестиви, след управлението на когото империята е разделена между тримата му синове съгласно франкската традиция. Тези три кралства са основата на по-късните Франция и Свещена Римска империя.
1. Пепин Гърбавия
2. Карл, крал на Ньойстрия
3. Пепин, крал на Италия
4. Луи Благочестиви, крал на Аквитания, император от 814
5. Лотар
6. Шест дъщери (Хилдегарде?, Гизел?, Аделхейд?, Берта?, Лотер?, Ротруд?)
Този сайт използва ‘бисквитки’ (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.ПриемамПрочети повече
Правила на поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Периодичните линии по хребетите на Марс се оказаха водни потоци! Credit : NASA
През 800 на коледната литургия в Рим папа Лъв III коронова Карл Велики за император, титла, която не се използва на Запад от абдикацията на Ромул Августул през 476. Макар че титлата подчертава независимостта на Запада от Константинопол, Карл Велики започва да я използва доста по-късно, страхувайки се, че тя ще го постави в зависимост от папата.