Le Café Scientifique (Научното кафене)

Читател
-
0
Le Café Scientifique (Научното кафене)

cafe-sci

Автор: Неделин Бояджиев

Café Scientifique е масова обществена научна инициатива, провеждаща се в 42 града във Великобритания, както – и в много градове в други страни. Най-малко около 12 кафенета извън Обединеното кралство са организирани от Британския съвет. (Британският съвет е международната организация на Обединеното кралство за създаване на образователни възможности и културни контакти. Част от събитията ни в тази област са проектът „Красива наука„, конкурсът „Лаборатория за слава FameLab„, срещите на Café Scientifique.)Подобни, но независими събития се появяват в много населени места чрез вариации на„Café Scientifique“ или „Science Café„. Oбикновено по една месечна вечерна среща се организира в кафене или в бар, като бива поканен един учен (или пък – няколко учени), който да говори по отношение на своята работа или – по някаква интересна и актуална тема от света на науката. Също така, той отговаря и на въпросите на публиката. Събитията са известни със своята неформална и приятелска атмосфера и се смята, че те популяризират сред обществото науката и спомагат за подобряването на имиджа на учените и на научната кариера. Cafe Scientifique демистифицира научните изследвания за широката публика и дава възможност на учените да изяснят на обществеността различни въпроси от областта на науките и технологиите, като се набляга на тези проблеми, които оказват влияние върху социалната политика. Всеки, който има интереси в областта на науките и технологиите, е добре дошъл. Ако искате да научите повече за определена тема, отидете в  местното научно кафене и предложете на организаторите своята тема за обсъждане.

Първото Café Scientifique е проведено в Лион, Франция, през 1997 г. През 1998 г. Дънкан Далас пренася идеята в Лийдс, Великобритания, но то се основава на идеята за Café Philosophique, която философът Марк Соте (1947-1998) стартира във Франция през 1992 г. В момента във Великобритания има мрежа от около 40 научни кафенета в различни градове на страната. Първоначално програмата е изолирана за тесен кръг от академични институции, но скоро бива разклонена в публични форуми, като по този начин Café Scientifique достига до по-широка аудитория.

Имената на научното кафене може да варират: Café Scientifique, Science Café, Café Sci, Café Scientifico, Science Pub, Science Bar, Bar des Sciences, Bar-Variété des Sciences, Science Cabaret, Science Tavern, Science Express, The alchemist café, Ask a scientist!, Wissenschaftscafe…

Освен това, има научни кафенета и в някои училища. Те се наричат Junior Café Scientifique.

Във Франция CS са създадени от учени, които смятат, че обществеността трябва да е по-информирана, а във Великобритания CS са създадени от членове на обществеността, които искат да знаят повече за науката и технологиите. И в двете страни представители на академичната общност се появяват на популярни публични места, като по този начин успяват да привлекат немалка аудитория.
Тези събития започват в момент, в който Комисията за обществено разбиране на науката –COPUS (организирана от Кралското общество и Британската асоциация за напредък на науката) стига до извода, че обществеността не разбира науката и се налага да бъде по-добре образована. Във вестниците излизат статии, в които се споменава, че Café Scientifique е някаква странна и авангардна приумица и, че е много странно, че хората трябва да отидат на кафене или на бар, да пият кафе, чай, бира или вино и да обсъждат науката, а не – само да обменят клюки и слухове. Благодарение на тази инициатива обществото става все по-загрижено за теми с лично, регионално, континентално, глобално и универсално значение: Големият взрив, някои заболявания като СПИНа, рака, диабета, артрита, лудата крава и птичия грип, E-номерата в храните, екологичните проблеми, дарвинизма, кодирането и разбиването на кодове от страна на хакерите и кракерите, безплодието при хора и животни, болката, научната полиция, нанотехнологиите, свръхпроводниците, генномодифицираните организми и култури, дистреса, биологичното разнообразие, спортната наука, клонирането, роботиката, стволовите клетки, промените в климата, генетичната карта, съня, паметта, функционирането на мозъка, социалните мрежи в интернет и много други прелюбопитни неща. Днес тази идея е превърната в огромна индустрия, в която са ангажирани министерства, научни институти, учени, университетски преподаватели и политици.

Мястото, на което тази инициатива се провежда, е от огромно значение. Съвсем неочаквано кафенето, барът и ресторантът извоюваха своята позиция на „домакини” на тези спонтанни научни форуми. Тяхната атмосфера – спокойна, неформална и предразполагаща към разговори „на равна нога” – е това, което прави науката достъпна там – далеч от традиционния академичен контекст. По време на лекции в университетските зали слушателите трябва да си водят подробни записки, а после – да учат за изпити. Първоначалната нагласа е, че в кафенето, в бара или в ресторанта посетителите могат да се отпуснат, да се забавляват, да разговарят свободно и да стават и да се разхождат по всяко време (примерно – за да посетят тоалетната или – за да излязат навън, за да посрещнат някого, когото очакват). Понякога събитието се провежда в книжарница, в театър или – в кино. Дискусията с учените и с университетските преподаватели в научното кафене се осъществява при условията на равнопоставеност. Разбира се, въобще не става дума за равенство на знанията, а – за взаимното уважение между участниците в дискусиите. Обикновено научното кафене се провежда вечер в определен ден от седмицата, най-често – поне два пъти месечно.

Каква е целта на Café Scientifique? Най-висшата цел на науката е търсенето на знания, наистината и на по-добро разбиране на света около нас. Много хора възприемат науката като скучна или пък – като трудна за възприемане, защото е изпълнена с твърде много висша математика. В действителност науката е една и съща по целия свят, но културите по света са много различни. Така че научното кафене трябва да ангажира вниманието на представителите на регионалните култури и да насърчи обществената ангажираност с науката и образованието.  Във Великобритания обикновено има само един водещ (модератор). В Дания има два (един учен и един не-учен) Във Франция, често се случва да има по четирима модератори. В Япония въпросите към госта (или гостите) се задават катоSMS на голям екран, така че никой да не узнае възрастта на коментатора. В Африка се разглеждат по-тривиални теми като: как да се живее с ХИВ-вируса, как да се предпазим от малария, какви са методите за пречистване на водата, как да се борим с плевелите… Така институцията Научно кафене насърчава местните хора да се интересуват от различните аспекти на науката и да обсъждат публично стари и нови научни и технологични теории, хипотези и идеи. Науките, технологиите, културите и цивилизациите са част от менюто на научните кафенета.

Café Scientifique не печели от провеждането на научните вечеринки. То не заплаща наем (понеже това е допълнителна реклама на мястото, в което се провеждат научните форуми, които водят и нови клиенти), не плаща нищо и на лектора, но понякога се налага да заплати неговите пътни разходи и разходите му за храна и напитки.  В редки случаи, когато не бъде намерен спонсор, може да се събира вход или в края на събитието някой да мине сред публиката и да събира пари в шапка. Но не е задължително всеки да плати. Това са напълно доброволни дарения. Не се продават билети, входът е свободен. Но понякога броят на местата може да е ограничен и тогава би било добре да си резервирате място предварително. Ако закъснеете или си тръгнете по някое време, никой няма да ви се разсърди и никой няма да се обиди, но пък може да изпуснете много интересна дискусия.
Научното кафене дава възможност на отделни физически лица и на различни групи да инициират среща под най-различни форми – улична наука (street science), научни демонстрации, комедия, музика, сценични четения, танци и др. подобни. Café Scientifique разглежда различни аспекти на приложение на науките и технологиите в живота и как те оформят света около нас.
Интернет технологиите стоят в основата на разширяването на възможностите на научното кафене. Уебсайтовете, посветени на Café Scientifique, подпомагат стъпването на научното кафене в различни региони в Африка и Азия. Отделните научни кафенета използват свои собствени уебсайтове, за да разширяват аудиторията си и да удължават обсъждането на разглежданите теми.

Училищни научни кафенетата (Junior Café Scientifique) са създадени в училищата във Франция, Италия и Великобритания, а напоследък навлизат и в Африка. Учениците задават темите, които биха искали да се дискутират, и след това научното кафене се организира в класната стая, в часа на класа (или – на класния ръководител). Обикновено гостът е преподавател в някой местен университет. Темата може да варира от гледна точка на изучавания учебен материал, възрастта и интересите на учениците. Обсъждат се най-разнообразни теми – от летенето, през мобилните телефони и измененията на климата до религиозните секти или устройството на Вселената.

Някои държави се опитват чрез научните кафенета да разпространяват научни и технологични знания сред малцинствени групи като циганите или пък – сред групите на имигрантите.

Как да създадем ново научно кафене?

Ако във вашия град няма организирано Café Scientifique, можете да създадете такова. Първо трябва да потърсите съмишленици. Потърсете ги в местните научни лаборатории, в центровете за обучение на възрастни, в университетите и в училищата. Потърсете ги в масмедиите и в интернет. Потърсете ги сред своите роднини, приятели и колеги. Трябва да изберете подходящо място за провеждане на научните вечеринки – кафене, бар, чаена къща, ресторант, кръчма, музей, библиотека, читалище, книжарница, картинна галерия, боулинг зала, театър, кино, конферентна зала… – все места, които хората биха посетили спонтанно. Мястото трябва да бъде по-далеч от оживена пътна артерия, да бъде тихо, за да може публиката да чува говора на модератора и на госта, дори – и без озвучителна техника. Мястото трябва да бъде достатъчно малко, за да може да има чуваемост и достатъчно голямо, за да побере публиката – ок. 25-60 д. Не се притеснявайте, ако има доста правостоящи – явно темата е заинтригувала повече хора. Мястото трябва да дава възможност за консумиране на напитки и на сухи храни (сандвичи, пици, палачинки, катми, гофрети…). Да дава възможност за обществена достъпност. Идеалният вариант би бил, ако има възможност за достъп на инвалидни колички, за да бъдат привлечени и инвалидите. Съставете програма за няколко месеца напред и популяризирайте събитията известно време преди тяхното начало. По време на провеждането на научното кафене посетителите могат да предложат идеи за следващи теми, които да бъдат разгледани. Всеки такъв форум трябва да се провежда с уговорката, че трябва да се съблюдават принципите за свобода на словото и за уважение към личността на всеки посетител. Водещият трябва да предразположи всеки един посетител да се изкаже или да зададе своите въпроси. Хубаво е организаторите да съставят списък с и-мейл адресите на посетителите, за да могат да ги уведомяват за следващи прояви. Много е важно да не се дават тези данни на трети лица, нито – да се изпраща нежелана поща на хората, които са дали доброволно адреса на електронната си поща. Първите няколко събития трябва да се популяризират по всички възможни начини, за да се наберат посетители  – чрез местните вестници, радиа и телевизии, чрез интернет (направете сайт, посветен на местното научно кафене, или ползвайте сайта на организатора, а също – научни он-лайн форуми) чрез списъци с контакти (стационарни и мобилни телефони, и-мейли и др.), чрез плакати, брошури и листовки… Използвайте социални мрежи като: На по-късен етап набирането на публика става по-лесно. Хубаво би било да си намерите спонсори сред местния бизнес и сред местните фондации. Не съществува централна организация, която да контролира и да координира дейността на научните кафенета по света. Всяко научно кафене действа самостоятелно, в съответствие с местните културни, образователни и научни традиции. И, разбира се –  в съответствие с интересите на своите посетители и с възможностите му да набавя интересни лектори. Хубаво е в Нощта на учените или в Нощта на музеите и галериите също да има дискусия в научното кафене.

 Ролята на водещия и на модератора

Тези двамата трябва да се стараят никой да не обсебва разговора (нито лекторите, нито някой от публиката), за да може повече хора да се изкажат по темата или да зададат своите въпроси. Възможно е те да въведат публиката в темата като й задават въпроси, за да ангажират и насочат вниманието й в желаната посока. Може да се наложи някой от тях да преведе на разбираем език елемент от научния жаргон или някой научен термин. Сигурен знак за заангажираноста на посетителите са разговорите помежду им (ако са по темата!) по групи, а също – и желанието им да се изкажат или да зададат въпроси. Най-добрите лектори сред поканените експерти са тези, които съумяват да говорят като членове на публиката. Понякога се случва дискусията да породи нови въпроси, някои от които могат да станат тема на следващо събиране.

Какви теми са подходящи за обсъждане в научното кафене?

Темата на поредната среща в научното кафене трябва да улови интереса на възможно повече хора и да ги въвлече в дискусия. Най-добрите теми за разговор предизвикат реакция у всеки. Това включва изследвания, които по своята същност са завладяващи аудиторията или променят начина, по който хората мислят, създават етични дилеми или са социално значими. Ако не сте сигурни, че темата е добра, нека посетителите сами да предложат следващата тема. Някои кафенета правят „мини-серии“ с поредица от няколко теми и среща с няколко лектора в рамките на едно събиране.

 Как да бъде организирана една среща?

Може да се започне с прожекция на диапозитиви или на кратко филмче, или с показване чрез мултимедия на документ, изработен с помощта на Word или на Power Point, чиято цел е да въведе аудиторията в темата. Другият вариант е водещият или самият лектор да задава въпроси на публиката, за да се установи нивото й на подготвеност по дискутираната тема. Това не трябва да трае повече от 5-10 минути. Може да се дадат 10-ина минути на сервитьорите да сервират напитките на клиентите. После трябва да последва презентацията на лектора. По време на самата презентация и след нея може да му се задават въпроси. Презентацията не бива да отнема повече от 45 минути, за да не се оттегчи част от публиката. Може отново да се направи почивка и после да се продължи с дискусията. След всичко това всички могат да се отдадат спокойно на консумацията на напитки и храни. Препоръчително е клиентите да не наблягат на силни алкохолни напитки по време на лекцията и на дискусиите, за да бъдат избегнати нежелани ситуации.

Научното кафене в България

В България Британският съвет стартира програмата на Café Scientifique през 2005 г. Café Scientifique в България се провежда съвместно от Британски съвет и Форум Демокрит и с медийното партньорство на сп. „Обекти“ и сп. „БГ Наука“. Оттогава заедно са били проведени повече около 80 събития в София, Пловдив, Варна и други градове.

Сдружение „Форум Демокрит“ е неправителствена организация, чиито усилия са насочени изключително към подобряването на диалога между науката и обществото, и завръщането на науката в лоното на културата, посредством всички известни практики на научната комуникация.

В София срещите се провеждат в зала „Палавееви“ в сградата на Британския съвет, в Пловдив – в клуб „Петното на Роршах”, а във Варна – в Mai Caffe в Grand Mall.

Какви теми са били обсъждани в българските научни кафенета?

Как молекулните анализи помагат на съвременната медицина?
Наистина ли имаме очи на тила?
Чудните свойства на водата
Как математиката обяснява войните?
Били ли са Те на Земята?
Промени в климата – или за връзките, границите и дозата
Да отпразнуваме деня на числото Пи (3,14)!
Промените в климата – или за връзките, границите и дозата
Защо се бави водородният транспорт?
Големият андронен колайдер – митове и реалност
400 години от телескопа на Галилей и краят на света през 2012 г.
Лилавият дъжд
E-номерата в храните – невидима заплаха
За космическия боклук като изкуство и наука
Невромаркетингът
Истинска кръв – за вампирите, чесъна и учените

А какви теми са били обсъждани в научните кафенета по света? 

  • Citation in Science: Don’t quote me on that!
  • Scientific Researchers and Web 2.0: Social Not Working?
  • Infectious disease: What can evolution do for us?
  • What’s in a name? Taxonomy in crisis.
  • Scientific findings in a digital world: What is the genuine article?
  • Personal genoME and medicine: hype or reality?
  • GM crops and food security: curing the world’s growing pains?
  • GM – Frankenstein science or fantastic opportunity?
  • Stem Cells: a panacea for our future?
  • Science in UK government: Where’s the evidence?
  • Biodiversity in the 21st century: Are we missing the target?
  • Melanin effects – not so black and white
  • Climate (mis)behavior
  • The robot – scientist
  • The birth, life and death of stars
  • DNA and cancer
  • The face of Mars
  • Bye, bye, Barrier Islands!
  • The sea level will rise by 2100 year. How much of Florida will be under water?
  • 2012 – is this year the end of time?
  • The Large hadron’s collider
  • The sea monsters
  • The alternative energies
  • The nanotechnology – how small is that?
  • The sneaks
  • The mushrooms
  • How many friends can you have?
  • The life in the Universe
  • The disaster situations – are you a victim or – a survivor?
  • The science behind the wine
  • Exploring the invisible – adventures in the microbiology
  • The mathematics behind some everyday things
  • The mystery if galaxy formation
  • The plastic – destroyer of savior of our planet?
  • The science of war
  • La police scientifique comme dans les séries TV?
  • The social networking
  • Histoires des sciences – les savants au temps du roi Soleil (Louis XIV)
  • Black Holes  – the other side of infinity
  • Santa’s sky – a view from the North pole
  • Excavating an Ice-age mastodonts in Indiana
  • The placebo effect
  • Using stem cells for human therapy: cell replacement, drug screening and disease modeling
  • The Big Bang – fact or fiction?
  • Subjective experience and science
  • The fuels of future

Източници:

http://en.wikipedia.org/wiki/Caf%C3%A9_Scientifique
http://www.cafescientifique.org/
http://www.sciencecafes.org/
http://www.cafescientifique.ca/
http://www.caffescientifici.it/
http://www.sciencecafelr.com/
http://www.cihr-irsc.gc.ca/e/34951.html
http://bloodcenter.stanford.edu/news/Scientifique.html
http://muskegoncafescientifique.com/
http://cafescicolorado.org/
http://www.cafescipa.org/
http://cafescipgh.org/
http://www.britishcouncil.org/bg/bulgaria-society-science-cafe-scientifique.htm
http://cafescientifique.democrit.com/bg/
http://www.petnoto.com/events-mon/details/98-cafe-scientifique
http://www.green.democrit.com/bg/articles.php?cell=122/
http://www.facebook.com/pages/Cafe-Scientifique-Bulgaria/171497646198668

GIF-чета на седмицата

Анастасия Карнаух
-
0
GIF-чета на седмицата

11 GIF-чета на седмицата

Вярваме в думите на дядо Чехов, че краткостта е сестрата на таланта и обожаваме готините GIF-чета. Ето и няколко, които ни усмихнаха през изминалата седмица.

Tham Khoun Xe Cave – тайната на Лаос

Анастасия Карнаух
-
0
Tham Khoun Xe Cave – тайната на Лаос

Tham Khoun Xe cave

Пътешествениците препоръчват да пътувате до екзотичния Лаос в периода от ноември до февруари, когато времето там е сухо и не прекалено горещо. Бившата френска колония, най-често е посещавана именно от френски туристи, но страната добива все по-голяма популярност и сред останалите пътешественици. Може би са привлечени от зеленината и добротата на местните жители, а може би искат сами да проверят дали е вярна легендата, че всеки туристически обект има „заден” вход, който е безплатен.

Tham Khoun Xe caveСнимка: abcnews.go.com

Едно от най-красивите места, отворено за туристи от 2005-2006 година насам е пещерата Tham Khoun Xe Cave. Разположена в централната част на Лаос, реката-пещера се смята за една от най-големите в света с нейната 120 метра височина и 200 метра ширина.

Tham Khoun Xe cave Снимка: myasiatravel.com

Цялата пещера е дълга 7 км и единственият начин да я посетите е с лодка. Само така може да видите изумителния 60-метров вход, внушителния варовиков амфитеатър, който е 150 метра височина, както и сталагмитите с височина над 20 метра и диаметър до 32 см.

Tham Khoun Xe caveСнимка: myasiatravel.com

Пещерата е добре позната на местните жители и в продължение на векове те са ловели риба в поречието на реката и в близост до изходите на пещерата. През 1904 г. е организирано първото европейско проучване, извършено от френски изследовател Пол Мейси.

tumblr_nm72woCeqW1tc258so3_r3_1280Снимка: nubbsgalore.tumblr.com

В следващите 90 години изследвания не се провеждат, а районът е затворен за чужденци, но през 2005-2006 година тя е отворена и за посетители, и за изследователи и от тогава френски и американски екипи не спират проучванията си там.

При първа възможност и ние смятаме да я проучим!

Колело-енергопроизводител

Читател
-
0
Колело-енергопроизводител
kolelo-energoproizvodstvo60 минути на това колело могат да захранват с електричество дома ви 24 часа

Автор: Виктория Симеонова

Бихте ли тренирали 60 минути на ден, за да захраните дома си с електричество за 24 часа?

Хората често се оплакват за високите цени на тока и вечната липса на време за тренировки. Това изобретение със сигурност ще реши и двата проблема, а най-важното е, че безплатната енергия може да спаси живота на 1,3 милиарда души, които живеят без електричество.

Манож Баргава, изобретателят на хибридното колело, представя как произвежда електричество, докато просто ежедневно тренира у дома.

Когато човек стъпи на педалите на колелото, това действие завърта колело, което задвижва генератор, чрез който се зарежда батерия. Това означава, че само от един час на педалите на колелото, обикновено домакинство може да се снабди с енергия, достатъчна за 24 часа.

Милиардерът и неговият екип са изобретили това колело, за да се възползват от механичната енергия, която човек произвежда, както и да се преборят с глобалния проблем на липсата на движение.„Всичко се нуждае от енергия. Енергията е големият балансьор” казва Баргава, добавяйки, че повече от половината население на земята няма достъп до електричество или има електричество само два или три часа на ден.

Достъпът до чиста, безплатна енергия би позволил на много от страните от третия свят не само да осветят домовете си, но и да се свържат с интернет и да се образоват. Баргава казва, че причината голяма част от тези, които са бедни, да си остават бедни, е че нямат енергия. Той се стреми да поправи тази тъжна статистика с колелото-производител на безплатна енергия.

Едно колело може да захрани с електричество малко село, ако всяко домакинство прекарва по час на ден на педалите. В развитите страни колелото също може да бъде използвано, за да намали цената на енергията и така да ги предпази от затлъстяването, което е криза на тези общества.

Колелото е чист начин за производство на енергия. Както Баргава казва, ако половината от света използва колелото-производител на безплатна енергия, половината планета ще използва екологична енергия.

Планът на Манож Баргава е да произведе 10 000 колела в Индия през следващата година. Допълвам, че той влага 90% от богатството си в благотворителност и проучвания.

Източник: www.trueactivist.com

„Малкият крал Декември” на Аксел Хаке

Анастасия Карнаух
-
1
„Малкият крал Декември” на Аксел Хаке

Малкият крал Декември

Дълбоко вярвам, че „повечето неприятности по света са породени от езикови грешки”. Ето защо още в първия абзац държа да подчертая, че „Малкият крал Декември” не е детска книга. Както и „Малкият принц” на Антоан дьо Сент Екзюпери, която ме убедиха да прочета на 9 години и аз не разбрах, обидих й се и не я харесвам от тогава. Не искам детето ви да се обиди на „Малкият крал Декември”, не му го давайте, докато не стане поне на 14 и не усети цялата философия и красота на безвремието, скрити в думите на дребния шишко и неговия тъжен и възрастен приятел.

Нужна е определена възраст и известно количество тъга в душата, за да се слеете с тази книга. И ще се изненадате, но съвсем не е нужно да чакате дълбока зрялост, за да добиете това количество тъга – натрупано е в душата на всеки 14-годишен младеж. Точно тогава или някъде около тази възраст, той съвсем спира да получава своите „ох” и „ах” одобрения от възрастните и вече ясно знае цената на думите „отговорност” и „задачи”. Щом това се случи, настъпил е моментът една вечер на шкафчето до леглото си, той да намери тънката история за едно необичайно приятелство. Приказка, която се чете на един дъх и която не се помни дълго. От нея остава определено усещане, което ще ни кара пак да посягаме към нея и да намираме нови и нови послания.

Малкият крал Декември

Ще се смиля над вас и все пак ще кажа за какво разказва „Малкият крал Декември”, който живее в пролука в стената. Нищо чудно и вие да си имате такъв, но заслепени от вечерната си умора да не сте се сетили да го поканите на вечеря от желирани мечета, които малките крале обичат толкова. Безименният германец в книгата обаче е срещнал своя мъничък крал и прекарва тихите си вечери във философски разговори с него. Разговори, в които той научава за страната, където звездите се превръщат в хора, а те се раждат големи и знаещи, за да се смаляват и да забравят с годините. Страната, в която за да се роди ново човече, родителите му трябва да скочат през прозореца и да полетят към небето. Страната, в която сънищата са онази реалност, за която копнеем толкова, а животът – толкова скучен, че дори не искаме да го сънуваме. Страната, в която нещата не са сложни, а само объркани и разговори, криещи толкова смисъл, колкото сте готови да прочетете.

Малкият крал Декември

Сякаш посланията са написани с лунно мастило и могат да се четат само в определени фази на Луната – един път ще забележите едно изречение, друг път – друго, но никога няма да затворите корицата, дело на Михаел Сова, разочаровани. Впрочем, именно илюстрациите на г-н Сова ще допълнят усещането за неземност, което изданието създава. Издание, което трябва да се чете в тишина и чийто ритъм ще определя собственото ви дишане. Издание, което е пленило множество сърца и е достъпно и у нас. Издание, което ще заеме малко място на рафта ви и голямо място в душата. Издание, за което не се разказва лесно, но се препоръчва отръки. И ако вярвам, че каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание, значи казах достатъчно. Сега е време да помълча за тази вълшебна книга.

Писмо на Татяна до Онегин

Анастасия Карнаух
-
0
Писмо на Татяна до Онегин
Писмо на Татяна до Онегин
George Goodwin Kilburne – A Letter

Писмото на Татяна се появява в трета глава на романа „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин и представлява ключов момент в развитието на сюжета. Татяна Ларина е млада провинциална дворянка, която живее със семейството си в селско имение. Тя е романтична, чувствителна и начетена девойка, израснала с френски романи, които формират нейните представи за любовта.

Когато Евгений Онегин – млад петербургски аристократ, отегчен от светския живот – пристига в съседното имение, Татяна моментално се влюбва в него. Тя вижда в Онегин образа на романтичния герой от книгите си. Водена от силните си чувства и неопитност, Татяна решава да направи нещо безпрецедентно за времето си – да напише любовно писмо на мъж, с когото едва се познава.

Това писмо е смело нарушение на тогавашните социални норми и показва искреността и чистотата на Татяна. В него тя открито признава любовта си, което е изключително рядко за руска аристократка от онази епоха. Писмото е написано на френски (което Пушкин отбелязва, но представя на руски), тъй като образованите руски дворяни често използвали френски език за изразяване на интимни чувства.

След като получава писмото, Онегин се среща с Татяна и учтиво отхвърля чувствата ѝ, изнасяйки ѝ лекция за брака и обяснявайки, че не е създаден за семеен живот. Този отказ дълбоко наранява Татяна.

Години по-късно, когато се срещат отново в Петербург, ролите са обърнати – Татяна вече е омъжена за богат генерал и е преуспяваща дама от висшето общество, а Онегин се влюбва в нея. Тогава тя, въпреки че все още го обича, отхвърля Онегин, оставайки вярна на съпружеския си дълг.

Писмото на Татяна е забележително с искреността и поетичността си и се смята за един от най-емоционалните моменти в руската литература, демонстрирайки както моралната сила на Татяна, така и социалните ограничения на нейното време.

„Писмо ви пиша… по неволя.
Какво ли друго бих могла?
Сега е, знам, във ваша воля
да понеса насмешка зла.
Но в свойта мъка аз ви моля
да проявите капка жал
към моя тъй несретен дял.
Изпърво исках да укрия,
повярвайте ми, своя срам —
и нямаше да се издам,
да бях с надеждата, че вие
ще идвате по някой път във
скромния ни селски кът
и аз, продумала ви нещо,
ще слушам вашите слова,
ще ги обмислям след това —
и ден, и нощ, до друга среща.
Но, казват бил сте саможив, —
тук всичко ви изглежда скучно
Да, нашият живот е сив,
но ви посрещаме радушно.
Защо дойдохте вий при нас?
Във нашта глушина сънлива?
Не бих познала — нито вас,
ни мъката, така горчива!
Смирила с време (както бива)
сърцето, що сега скърби,
бих станала навярно друга —
добра, порядъчна съпруга
и нежна майка може би.
На друг! Не, никому сърцето,
освен на теб, не ще отдам!
Това е воля на небето —
й аз съм вече твоя, знам!
За среща с теб като спасител
животът ми е бил залог;
да си до гроба мой пазител,
изпратил те е, зная, бог…
Понявга в сън ми се явеше,
незнаен, ала вече мил;
да, твоят взор ме бе пленил,
отдавна твоят глас звучеше;
в душата ми, ти бе ми свой!
Щом влезна ти, аз цяла трепнах,
познах те, пламнах и прошепнах
на себе си: това е той!
Не е ли вярно? Аз те чувах,
говорил си ми в самота,
когато бедните дарувах
или тъгата си лекувах
с молитвен шепот на уста.
Не ти ли с леко шумолене
се мярна и сега пред мене,
примамвайки ме с ласкав зов
Не ти ли в полумрака бледен
пошепна, над леглото сведен,
утешни думи на любов?
Но кой си: ангел ли пазител
или коварен изкусител?
Това не мога да реша!
А може би сама се мами
неопитната ми душа
и друга: ще е участта ми
Но тъй да бъде! Отсега
съдбата ми е в твоя воля:
в тъга пред тебе плача аз,
за твоята закрила моля…
Та аз съвсем сама съм тук.
Не ме разбира никой… гасне
умът в съмнения ужасни,
загивам аз без вик, без звук.
Един твой поглед ми е нужен,
ела, надежда дай една —
или ми прекъсни съня
със укор, може би заслужен!
Завършвам… Цяла премалявам
от срам и страх… Но вашта чест
е поръчител мой от днес —
на нея аз се доверявам.“

Може да прочетете Писмо на Онегин до Татьяна 

Загубата на лед в Антарктида променя гравитацията

Читател
-
0
Загубата на лед в Антарктида променя гравитацията
antarctica_iceCredit: Dr Alba Martin-Español

Екип от учени с водещи специалисти от Бристолския университет (UK) са наблюдавали внезапно топене на огромно количество лед в Антарктида. Изследването е публикувано миналия месец в сп. Science.

Изследвания на базата на сателитни снимки показват, че до 2009 г. Антарктика не показва признаци на промяна. След 2009 г. обаче нещата започват да се променят и малко по малко ледници започват да се отчупват към океана. Така започват да се отделят 60 кубични километра лед или около 55 000 милиарда литра вода на година.

Това е вторият по големина район, който помага за покачване на морското равнище. За съжаление признаци да намалее топенето на лед не се виждат. Според специалисти до сега отчупения лед е около 300 кубични километра. Това са 300 000 милиарда литра вода добавена в световния океан.

Толкова е голяма  загубата на лед, че предизвиква промени в гравитационното поле на Земята. Това е засечено от сателитната мисия Gravity Recovery и Climate Experiment (GRACE). Голямата ледена маса, която изведнъж е започнала да се топи е изненадала и самите учени.

Учените са използвали компютърни модели да разберат причината за този феномен. Това което откриват е, че затоплянето на океаните е причината за природния феномен, а не температурата на въздуха или промяната на снеговалеж както в началото се е предполагало. Много от ледниците се трупат от плаващия лед над океана, което действа като опора за големите глетчери тъй като между тях минава вода. Ветровете обикалящи Антарктида през последните години са станали по-силни в резултат на глобалното затопляне, тези ветрове са причина и за по-топлите течения, които пропукват и разделят големите количества лед.

Проблемът е сериозен, тъй като теченията влизат все по-навътре в континента и биха създали голям проблем в бъдеще с разтапяне на голяма част от леда там.

Източник: http://www.sciencedaily.com/

Масово измиране в Древността води до доминация на дребните рибки

Читател
-
0
Масово измиране в Древността води до доминация на дребните рибки

malki_ribki

Когато времената са добри, си струва да си голяма риба в морето, след бедствие обаче е добре да си по-малък.

Автор: Магдалена Джунова

Масово измиране в Древността води до доминация на дребните рибки в океаните според палеолозите.

Според ново проучване, проведено от Университета в Пенсилвания, масово измиране от преди 359 милиона години, познато като Хангбергското събитие, предизвиква драматични и дълготрайни трансформации върху екосистемата и гръбначните животни по Земята. Преди това големите същества са доминирали поне 40 милиона години и отмирайки отстъпват мястото си на по-малки рибки.

Палеолозите и еволюционните биолози дълго време водят дебати относно причините, стоящи зад промените в големината на животинските тела. Една от основните теории, известна като правилото на Коуп, гласи, че размерът на тялото на определена група видове постепенно се увеличава с течение на времето, заради предимствата от това да бъдат по-големи – напр., избягването на хищници и възможността за по-голям улов. Други теории предполагат, че животните са склонни да се уголемяват при наличието на повече кислород или ако пребивават в студен климат. Друга идея, която е позната като „ефектът на лилипута“, твърди, че след масово измиране има временна тенденция към намаляване размера на тялото. Потвърждението на тази теория е силно обсъждано, заради ограничените сведения.

За разрешаването на тази загадка учените изследват 1120 фосила на риби, които обхващат периода от преди 419 до 323 милиона години. Събрана е информация от публикувани документи, музейни екземпляри, снимки и късчета от фосили, основана на определени белези на видовете, благодарение на която може да се предположи реалния размер на животното. Анализите разкриват, че в съответствие с правилото на Коуп, гръбначните животни постепенно увеличават размера си по време на Девоновия период от 419 до 323 милиона години пр. н. е. В края на този период е имало риби с челюсти с размера на училищни автобуси и сухоземни, с почти същите размери. Съществували са и някои малки гръбначни, но повечето обитатели на екосистемата, от низшите  до върховните хищници, са били дълги над метър. След това идва масовото измиране, което опустошава живота на планетата и повече от 97 процента от гръбначните видове са заличени.

В резултат имаме океан, в който повечето акули са под един метър и масово рибите са по-малки от 10 сантиметра. За да се проверят дали съществуващите теории, свързващи модификацията в размерите с атмосферния кислород или с температурата, учените съпоставят измененията на телата и климатичните модели от този период.  Не е имало връзка нито с едно то двете, което преобръща представите ни за гръбначните животни днес и в миналото. Вместо това, заключват учените, може да се каже, че тенденциите се базират изцяло на екологична основа.

Резултатите предполагат, че масовото измиране предизвиква трайност на споменатия ефект на лилипута. Преди измирането екосистемата е стабилна и процъфтяваща, така че организмите имат достатъчно време да достигнат по-големи размери преди да се размножат. Но след него това се оказва лоша стратегия в дългосрочен план и малките бързо възпроизвеждащи се риби превземат света. Проблемът със световните рибни, популации и с опасенията, че планетата е изправена пред шестото голямо измиране, този път причинено от хората, резултатите трябва да алармират за дългите периоди, които биха били необходими на видовете да се възстановят. В изследването участват учени от университета в Пенсилвания, колежа Каламазу, университета в Мичиган и Мичиганското общество на стипендиантите.

Източници:
Университет в Пенсилвания
http://www.sciencedaily.com

Цветно изображение от Плутон с висока резолюция!

Читател
-
0
Цветно изображение от Плутон с висока резолюция!
Pluto-Mountains-ColorCredit : NASA/JHUAPL/SwRI

Това мозаечно изображение обединява снимките от автоматичната междупланетна станция „Ню Хърайзънс“ с най-висока резолюция, достигаща до 77-85 m/pixel, получени от камерата LORRI. Данни от цветната камера Ralph, която е с по-ниска резолюция, са добавени към тези изображения.

Мозаечното изображение показва, отгоре надолу, следните региони: „Злите земи“ на северозапад, по-надолу са планините ал-Идриси, след което се стига до „брега“ на бялата равнина Томбо и самата равнинна повърхност.

Свалете снимката в пълен размер от тук.

Кой и как слуша разговорите ни в социалните мрежи

Читател
-
0
Кой и как слуша разговорите ни в социалните мрежи

Автор: Цвета Калейнска

Social-Listening

За да са в крак с всеки тренд, бизнесите се опитват да си набавят бърз достъп до готова база данни на потребители и групи със сходни интeреси. Те се стараят да имат и нужното ниво на разбиране на аудиторията, защото ако не разбират публиката си, тогава и усилията им биха били неуспешни. За да съберат тази информация, маркетолози, като мен, използват различни мониторингови технологии, като например сървъри за слушане на разговорите между онлайн потребители. А колко добри са тези законни “подслушващи” мониторингови програми, зависи от това колко често постваме ти и аз във Фейсбук, Туитър и т.н. Разговорите, които се водят в интернет, генерират голям обем неструктурирана информация, която има огромно значение при планирането на рекламните стратегии на компаниите. Именно поради този факт, социалното слушане нашумя сред бизнеса и създаде нова мултимилярдна индустрия.

Какво представлява “слушането” в социалната мрежа и как се осъществява?
“Социалното слушане”, още познато като мониторинг на социалната мрежа, е процес на идентифициране и оценка на какво споделя аудиторията за компания, индивид, продукт или марка в интернет.

За да стартира слушането, бизнесът определя специфични ключови думи и фрази, за които ще следи в разговорите потребителите на социалните мрежи. Списъкът трябва да включва максимално конкретни термини, които да позволят да се идентифицира търсената информация сред големия поток от данни. Няма универсален списък с ключови думи, а именно качеството на подбора им е в основата на ефективното слушане.

След подбора на термини, бизнесът трябва да определи и ключови личности, които имат влияние върху имиджа на марката, чрез достъпа си до широка публика, сред която и много ваши фенове или потребители. Например, ако някой известен и влиятелен човек или издание напише коментар за вашата марка, повече хора, ще чуят за вас и съответно може да спечелите интереса и подкрепата на нови клиенти. Т.е. внимателно трябва да се анализира, къде може да се очаква да се чуе за вас в социалните мрежи и да насочите своето внимание в тази посока.

Останалите стъпки около стартиране на слушането варират между индустриите и нуждите на различните компании, но главното, което сплотява всички е, че социалното слушане дава на всички нов подход в маркетинга и себеизрастването на компаниите.

След като сме преминали през тaзи стъпка, можем да реализираме и самото слушане. То се осъществява чрез софтуерни продукти, в които предварително сме програмирали своите критерии, идентифицирани в подготовката, т.е. ключовите думи, за които ще следим и влиятелните личности, които ще наблюдаваме. В процеса на самото слушане, програмата, която използваме, следи всичко публикувано в избраната от нас социална мрежа, като отделя, съобщенията, които съдържат  някои от посочените ключови думи. Приоритетно тя ни информира за написаното от избраните влиятелни личности. Цялата информация достига до нас под формата на списък с всички избрани коментари и информация за потребителите, които са ги публикували. По същество, мониториращите софтуери преобразуват чрез специфични ключови думи неструктурираната информация, така че събраните данни от определен монитор да могат да бъде разчетени и обобщени.

Защо слушат марките?

Има различни начини, по които може да се използва “слушането”. Към момента, основната му задача е вникване в трендовете, които съществуват, с цел подобряване на имиджа и на позиционирането на марката. Но то може да се използва и за решаването на други управленски проблеми, като например:

●за да разберат какви проблеми или дефекти имат техните продукти – Например, ако вашият бизнес има належащи специфични проблеми, вие може да приложите “социално слушане” и да разберете какво точно се харесва или не се харесва от вашите клиенти. Тогава социалното слушане ви дава възможност да поправите проблемът или да намерите нужните ресурси, за да разрешите главоблъсканицата.

● за да получат нови идеи как да подобрят продуктите си от клиентите, които говорят за марката им – Коментарите в социалните мрежи дават конкретни идеи за какво се харесва или не от клиентите, т.е. кои елементи следва да бъдат запазени или променени.

● за да използват безплатно онлайн фокус групи в реално време.

Всеки от отделите на големите компании има и допълнителни причини да слуша разговорите на потребители онлайн. Ето и някои от тези причини:

– Отдел “Поддръжка и обслужване на клиенти”:

●слушането онлайн позволява да се създаде лесно база данни с въпроси, информация и отговори, които бъдещите потребители могат да открият онлайн;

● може да се идентифицират и разрешат проблеми;

●възможно е отдел обслужване на клиенти да се прехвърли напълно онлайн, като това намалява разходите за офис на бизнес собствениците.

– Отдел “Маркетинг и връзки с обществеността”:

● разговори за вашата марка, индустрията в която сте, продукти “на живо”, в реално време;

● показва вашата конкуренция какво прави и къде вие може да взаимствате идеи от тях;

●Онлайн слушането може да помогне с проблемни продукти и тяхното позициониране;

● Подчертава успеха на продукт.

● Набавя нови идеи от клиенти как може да подобрите продукта си. Това е прекрасна възможност не само да набавите повече информация какво може да подобрите, но нека и не забравяме, че то е и безплатно и легално, тъй като социалните профили на вашите клиенти са публични.

 – Отдел “Продажби”:

●Онлайн слушането дава възможност да се открият разговори и достъп до потребители, които биха направили покупка. Това дава невероятен шанс на бизнеса да се намеси в разговори като “Може ли някой да препоръча”, “Търся да закупя..” и т.н..

● Безплатно може да се проследят конкуренти на дадена компания.

● Онлайн слушането е доказан метод за покачване на продажбите.

– Отдел “Човешки ресурси”:

● Открийте къде може да намерите подходящи квалифицирани кадри;

● Намерете влиятелни личности за реклама на вашата марка;

● “слушайте” за проблеми, които вашите служители имат или какво според тях би помогнало да бъдат те по-щастливи на работното място.

За автора:

Tsvetta е консултиращ стратег по социалните мрежи за корпорацията Dogs Bollocks 5, DB5 Inc. в Ню Йорк. Родена е във Велико Търново и през 2008 г. се премества в САЩ, за да получи висше образование. През 2012 г. Tsvetta завършва колежа “Св. Франциск” с дипломи по Маркетинг Мениджмънт, Международен Бизнес и Икономика. По настояще е студентка в Градския Университет на Ню Йорк в кампуса Барух, където учи магистратура. През 2010 г. е коронясана за Мис България Диаспора САЩ и започва кариерата си на модел, въпреки 165-сантиметровия си ръст. Пред камерите или зад кулисите на големи социално мрежови кампани, Tsvetta е доказана сензация зад океана. Българското гуру в онлайн индустрията в Америка има опит с големи компании като филмовото студио Парамаунт, Тойота, НАСКАР и Сони. Свободното си време моделът е посветил на обучаването на жени лидери и стимулирането образоването на младите хора в България. Владее свободно 5 езика.

Библиография:
http://searchcrm.techtarget.com/definition/Social-media-monitoring
http://searchenginewatch.com/article/2274254/Why-Social-Media-Listening-is-Important-for-Brands
http://blog.hootsuite.com/use-hootsuite-social-listening/
http://www.cmbinfo.com/social-media-strategies/

Източник: nauka.bg

1...727374...170страница 73 на 170