Отмъщението на дизайнера, уморен до смърт да прави „приятни“ и „продаваеми“ корици, може да бъде изключително весело. Особено на тежките фенове на киното, търсещи аналогии в световната литература. С чувство за хумор, приемете тези 10 алтернативна корици на световната литература.
„Идиот“ на Фьодор Достоевски
„Чужденецът“ на Алберт Камю
Разполагаме с копие на пиеса, играна през XXI век пр. Хр. по повод на встъпването на трона на египетския фараон Сесострис I. Включени са действащите лица, както и режисьорските указания. В оцелялото ръкописно копие са най-старите известни книжни илюстрации.
През VI век пр. Хр. в Гърция всяка година по време на гроздобера хора танцували и с песни разказвали трагични истории, взети от легендите и историята. В селото, наречено Икария, близо до Атина, живял Теспис, създател на тези изпълнения. През 530 година пр. Хр. му хрумнала оригиналната идея да намери актьор, който да играе ролите между хоровите изпълнения. Теспис написал стихове за ролите и за началото и един-единствен актьор изпълнявал всичките. Хора, които продуцират актьорски изпълнения и играят в тях, до днес се наричат „теспиани“ по името на създателя на тези продукции. Периодът за гроздобер бил наречен „трига“ – оттук идва названието „трагедия“.
Почти по същото време започнали да се правят и комедии, по същия начин пак в Икария. Сценичните комедии се представяли редовно в Гърция от около 600 г. пр. Хр., но ролите и развитието на интригата се нуждаели от игра, каквато не дошла до времето на Теспис. Най-ранният известен комедиен писател е познат под името Кратин (519-422 г. пр. Хр.) от Атина.
Батил бил египетски танцьор от Александрия, който бил доведен в Рим през I век пр. Хр. от великия римски покровител на изкуствата Мацен. Работейки там с един ученик по танци, той разработил нов стил „италиански танц“, който дори някога да е бил популярен, вече не е познат. Другото му постижение било изкуството на мим, чиито идеи, емоции и истории могат да бъдат представени чрез движения на тялото без говор. Римляните и гърците описали това изкуство като „трагичен танц“ или „мемфис“. Древните гърци имали различни групи драми, наречени „мимове“, които съвсем не са като днешните – по-скоро те са къси и прозаични, различни от „мемфиса“ на Батил.
Старите но били музикални драми, популярни в Япония още през 1300-те години. Но те нямат нищо общо с известните сега драми но. Но драмата, както е известно, е творба на Сеами (1363-1444), син на Куа-нами – главен актьор. Двамата работели заедно, предимно в Киото, върху новата арт форма. Сеами продължил работа и след смъртта на баща си през 1384 г. и допринесъл към неговите практически постижения чрез писане на подробни анализи на характерните качества на но. Той бил създател на правилата за изпълненията, но най-важното е, че под влиянието на дзен-будизма той установил принципите на динамичното самообладание и загатнато мистично значение в пиеси, които е създал.
Оками от Изумо, японска танцьорка, създала танцовия театър Кабуки в началото на XVII век. Тя построила традиционни религиозни и фолклорни танци в обикновен аранжимент. В ранните Кабуки драми имало три актриси, които играели момиче, нейния любовник и един шут. През 1629 г. кабукито, наложено от жени, доста се разпространило заради безнравствеността в него. Млади мъже също се включили в ролите и разработената от тях форма се прочула през 1650 г. заради еротичния й характер.
Балетната традиция се съживила още в началото на италианския Ренесанс. Постигането на позите и подвижността, които биха довели до влизане в болница, ако бъдат опитани от обикновени хора – от които до голяма степен се състои балетът – били разработени по-късно. Ако можехме да видим тези ранни танцови изпълнения, не бихме ги нарекли балет. Знае се, че еволюцията на балета е започнала във Франция по времето на Луи XIV (1643-1715). Представянето на драматичния танц, наречен балет, било през 1650-те години в Париж от краля и неговия кардинал Мазарини. През 1661 г. бил създаден танцов колеж в столицата и през 1660 уменията и специали-зирането в танцова драма започнали да се усъвършенстват. Трансформацията в балет била основно въпрос на прекратяването на активното участие на ентусиастите и превръщането му в невероятен спектакъл, представян от подготвени изпълнители. Събитието, което отбелязва или поне символизира, че трансформацията станала вследствие решението на Луи, способен танцьор, да се откаже от балета – защото да забавлява публика накърнявало неговото кралско достойнство. Той взел това решение през 1670 г., когато бил на 32 години, след изпълнение в „Британик“, музикална трагедия с танци
Балерини
Балетът във Франция минал на по-горно ниво с девическата еволюция през 1690 година, станал по-драматичен и изложил на показ повече чувство. По това време един от най-важните елементи бил разнообразяването му: преди това балетът бил изцяло мъжки спектакъл, но изпълнителките започнали да поправят този ужасен недостатък. В началото техните роли били скромни, така че за съжаление не може да бъде споменато нито едно име на жена – пионер суперзвезда.
Автор: Ирина Цветанова
Програмата за управление на човешкото поведение, наричана още управление чрез участие се основава на няколко базисни допускания за човешките ресурси. Първо, всеки служител независимо от позицията си в компанията е ценен ресурс на идеи. Второ, поведението на човека е предимно следствие от отношението към него. Висшестоящ, който третира хората с уважение или достойнство, ще има отговорни служители, които рядко ще са разочаровани. Трето, хората очакват да живеят и да работят в рационален свят. Ако управленските решения изглеждат разумни, хората могат и ще работят по-ефективно. И накрая, ефективността на всеки служител зависи от това, до каква степен осъзнава той тъй дългосрочните и краткосрочните цели на организацията и нейното изпълнение.
Ключът към успеха на мениджъра и организацията се крие в няколко фактора. Имайки предвид огромната по сложност бърза промяна, пред които се изправят мениджърите днес, личният и организационният успех може да убягва. Непредвидени икономически, политически, социални или технологични промени могат да направят и най-добре скроените планове безполезни. Все по- често успехът на отделните мениджъри и организации зависи от такива човешки фактори като обвързването, мотивацията, комуникацията, лидерството и доверието. Тези които не успеят да оценят жизненоважната роля на хората в успеха на мениджъра и организацията, са обречени да стигнат финала след онези, които го направят.
Рамката на съревноваващите се ценности е полезна с това, че посочва някои от ценностите и критериите за ефективност, чрез които трудовите единици и организациите са преценявани. Освен това тя е полезна при обмислянето на конфликтните роли, които се изпълняват от мениджърите. Структурата на съревноваващите се ценности се фокусира върху лидерската ефективност, а не върху ефективността на организацията или трудовата единица. Тази рамка определя съревноваващите се роли или очаквания, на които може да се натъкне мениджърът.
Управлението на човешките ресурси се появява като ясно определена концепция в средата на 80-те години, когато американските академични учени създават два основни модела. Те са „модел на съчетаването” и „харвардска рамка ”.
Модел на съчетаването – системите за управление на човешките ресурси и организационната структура трябва да се управляват по начин, който съответства на стратегията на организацията.
Харвардската рамка – Основава се на убеждението, че проблемите на историческото управление на персонала могат да се решат единствено когато общите мениджъри развият гледна точка за това, как искат служителите да се включат и да се развиват в организацията.
Управлението на човешките ресурси включва всички управленски решения и действия, които влияят върху природата на взаимоотношението между организацията и нейните служители- нейните човешки ресурси.
Общите мениджъри вземат стратегически решения през цялото време, които имат фундаментално влияние върху служителите. Например въвеждането на нова технология или решаването как ще расте компанията включват важни решения за управлението на човешките ресурси. Такива понякога са финансовите решения. Нито едно от тези решения и действия не спада към функциите на отдел кадри.
Хубаво би било да се обсъдят няколко, основни грешки при преценката и назначението на нов мениджър на екип. Често срещаните такива са решаващи за последственото развитие на работата в екипа, работата на самия мениджър, продукта от цялата организация. При нереализиран мениджър с нереализуеми идеи и подходи към управлявания от него персонал, работата на всички заедно, та дори и всеки един поотделно от работната група започва да бъде конфликтна и проблемна, следователно непродуктивна както за организацията така и за ръководството (мениджъра ).
Грешки:
1. Издигане на работник в позиция мениджър екип (ако работникът е без мениджърски опит никакво предходно длъжността обучение).
2. Няма наличие на въвеждаща информация, нито подкрепа от висшестоящите.
3. Изискване на рязка смяна на стратегията на управление на служителите.
Първа грешка – при наличието на повишения работник, в управленческа длъжност обикновено като краен резултат са два основни метода на управление, характерни за двете крайности.
Работника управител изначално е с нагласата на управляван а не на управляващ. От това се съди за двете крайности на управленческо поведение в негово лице. Той или проявява прекалено девиантно мислене и става съпричастен с всеки един от управляваните от него, както и усеща базисна неподготвеност и не оцененост на собствената си работа – или комплексите на дългогодишен подтискан работник и неочакваната привилегия на управляващ обикновено пораждат самозабрава на личността. Така неговото управление отива в крайността не зачитане на личностите и индивидуалността на всеки един от управляваната от него група.
Втора грешка – Няма преминал курс на обучение за настоящата управленческа длъжност, следователно неподготвеността му изиграва лоша шега при стратегията на работа. При едно евентуално назначение на нов мениджър екип, би трябвало да се вземат под внимание лидерските качества на избрания кадър. Доколко те съответстват на позицията и на бъдещата работа. Дали дадения кадър има перспектива и умения за лидер и управител във свое лице и дали има достатъчно креативно мислене за да може да диктува работата както на цялата група от хора така и на единиците от тази група. За тази цел вариантите са два: Или се прави подбор специализиран за мениджъри екип или ако се оцени и подбере работник за тази повишена длъжност, то той трябва да съответства на определените критерии.
Трета грешка: Рязката смяна на управление носи със себе си благоприятна среда за развитие на конфликти между отделните работници в групата, както и между екипа и мениджъра. Мисленето, нагласата, стереотипа на работа у работниците им дава сигурност, увереност, инициатива за работа. Рязката промяна на този стереотип поражда множество вътрешни конфликти у всеки един от тях , така конфликтът е факт не само при отделния човек но и при груповото поведение.
По проблем със неосведомена служителка в бъдещо майчинство , може да се каже, че мениджъра като такъв би следвало да е запознат с кодекса на труда и да бъде подготвен за въпроси от това и друго естество. Начина за решаване на проблема е разговор със въпросната служителка и подробно разискване на интересуващите я теми. След което мениджъра да се обърне към служителите в сферата на счетоводството, които да обработят необходимите документи за излизане в майчинство.
По проблем с въвеждане на нова непозната технология на работното място мениджъра има вариант в който организира последващо специализирано за въпросната технология обучение на своя екип. При този случай той не прави цялостен подбор на персонала си, персонала от своя страна изгражда базисна сигурност в свое лице и в лицето на управителя.
Ако висшестоящите не отпуснат средства за реализирането на обучението на персонала, управителя трябва да реши дали да смени изцяло персонала със специализирани по новата програма кадри или това би забавило продуктивността на компанията.
Отдел „Човешки ресурси” в този случай трябва да извърши цялостна оценка на работата на колектива и стратегията за управление на мениджъра, и как тя влияе върху работата на екипа. Да подбере сходни по личностна характеристика кадри, с цел избягване на възможно най-много конфликтни ситуации.
Използвана литература:
Методиева, Соня – „Управление на човешките ресурси” – Издателство „Лик”, София 2000 г.
Източник: nauka.bg
Никълъс Спаркс е име в литературата, което често заобикалям през няколко съседни улици. Има нещо твърде сладко, нереално и абсолютно безкрайно романтично в неговите книги. Мъжете в тях са безапелационно отдадени на жените си, а жените – те са малко лигави, малко своенравни, малко мрънкащи и много влюбени. И винаги има драматичен обрат на събитията, който най-често не носи нищо положително на тази връзка – с две думи един сходен сценарий, който повтаряме с малко различия в имената и възрастта.
Окситоцин е хормон, който се секретира от хипоталамуса и се складира в задния дял на хипофизата. Хормонът често е наричан “хормон на любовта”, тъй като неговото отделяне засилва социалната ни привързаност.
Интересът към хормона започва през 1990-та, когато учени разбират, че кърмещите майки са по-спокойни и имат по-ниски нива на стрес в сравнение с тези, които не кърмят. По-скорошни изследвания показват, че хормонът също влияе и в стресови ситуации, като социални изолации и нещастни приятелства и връзки. В проучване на Факултета по медицина на Станфордския университет, учени доказват , че окситоцинът действително участва в много по-широк кръг от социални връзки. Изследователите открили, че окситоцин, освободен поради някакъв вид социална свързаност задейства освобождаването на серотонин, а задействания серотонин активира чувството за щастие.
Американският професор Робърт Маленка, изучаващ психологията на поведението, описва окситоцина като “мрежа от свързани мозъчни региони, от които зависят нашите усещания за удоволствие: например при консумацията на храна, когато сме гладни, процесът на спане, когато ни се спи, сексуалният акт или намирането на партньор или патологични изменения като приемането на наркотици”. Хормонът активира тази част от мозъка, наречена мезолимбична пътека или център за “награждаването”. Научният екип на Станфорд открил също, че за разлика от повечето хормони, окситоцин не се просто „впръсква“ в общото кръвообращение, но се секретира директно в област в мозъка, наречена нуклеус акумбенса чрез нервните пътища и така действа пряко на инидивида. При наличието на хормона на любовта чувството на доверие и доволство се увеличават, докато страхът и безпокойството намаляват.
В експеримент с доброволци, учените установяват, че хормонът Окситоцин се отделя и при общуването ни онлайн чрез социалните мрежи и пряко влияе на нивата ни на щастие. Именно чрез наличието на този хормон, учените от редица университети, обясняват нарастващата популярност на социалните мрежи сред потребителите. Т.е. според тях желанието ни да сме активни в мрежите се дължи изцяло на протичащите биохимични реакции в тялото ни в резултат на виртуалното общуване, както чрез директни съобщения, така и чрез други средства за споделяне на мнение, като харесвания и споделяния.
Има и други известни ползи за здравето, свързани с общуването с хора, било то виртуално или в реалния свят. Освен това знаем, че когато сме свързани с хора, нашият живот има доказано по-голяма продължителност и имаме повишен имунитет. Налице във всеки един от нас е вродено човешко желание за общуване с други хора. А не е ли това най-вирусна дефиниция на социалните мрежи, базирани изцяло на желанието ни да сме заобиколени от хора?
От маркетингова гледна точка, това което все още не е доказано е как чувството, което окситоцинът ни носи, може да бъде използвано, за стимулиране на повече онлайн покупки от страна на потребителите на социални мрежи. Едно такова изследване, би позволило на находчивите търговци да създават стратегии, които да карат онлайн обществото да бъде неустоимо привлечено от покупката на все повече и повече продукти, продавани по социалните мрежи.
Библиография:
● http://en.wikipedia.org/wiki/Oxytocin
● http://www.huffingtonpost.com/april-rudin/the-science-behind-feelin_b_62…
● http://www.psychologytoday.com/blog/the-athletes-way/201309/the-love-hor…
● http://mashable.com/2010/06/25/oxytocin-social-media/
● http://www.apa.org/monitor/feb08/oxytocin.aspx
За автора:
Tsvetta е консултиращ стратег по социалните мрежи за корпорацията Dogs Bollocks 5, DB5 Inc. в Ню Йорк. Родена е във Велико Търново и през 2008 се премества в САЩ за да получи висшо образование. През 2012, Tsvetta завършва колежа “Св. Франциск” с дипломи по Маркетинг Мениджмънт, Международен Бизнес и Икономика. По настояще е студентка в Градския Университет на Ню Йорк в кампуса Барух, където учи магистратура. През 2010 е коронясана за Мис България Диаспора САЩ и започва кариерата си на модел, въпреки 165 сантиметровия си ръст. Пред камерите или зад кулисите на големи социално мрежови кампани, Tsvetta е доказана сензация зад океана. Българското гуру в онлайн индустрията в Америка има опит с големи компании като филмовото студио Парамаунт, Тойота, НАСКАР и Сони. Свободното си време моделката е посветила на обучаването на жени лидери и стимулиране образоването на младите хора в България. Владее свободно 5 езика.
Автор: Цвета Калейнска
Източник: nauka.bg
“Времето, което тече неудържимо с вечно движение, повлича и отнася всичко съществуващо, за да потъне то в пропастта на забвението – както събитията, недостойни да задържат вниманието, така и тези от тях, които са велики и достойни за паметта. Или както е казано в трагедията, то (времето) ражда скритото и открива открито”.
Анна Комнина
Свети Методий е светец на Източноправославната и Католическата църква, личност с изключително значение за цялостния исторически път на Европа. Най-важният извор за неговото интелектуално присъствие в духовната съкровищница на историята е Пространното му Житие, написано в края на ІХ в. от Свети Климент Охридски. Други книжовни извори, в които се говори за Св. Методий са: “Пространно житие на Кирил”, създадено във Велика Моравия преди 882 г., Службата за Методий от Константин Преславски, “Похвално слово за Кирил и Методий”, “Проложно житие на Кирил и Методий”, написани от Кирило – Методиевите ученици, Пролог към “Небеса” от Йоан Екзарх, “Проложно житие на Методий”, създадено в България през ХІІІ в., “Истинная повест”, сътворена от архиепископ Теофилакт, чешкото житие на Св. Църха и Страхота от втората половина на ХІV в. и пр. Ценни сведения се съдържат в някои ранни латински извори от ІХ в.: “Поменик от Райхенау”, Послания на папа Йоан VІІІ (872-882), “Италианска легенда” и “Залцбургски меморандум”. За дейността на Св. Методий говорят и някои по-късни съчинения с чешки, унгарски, немски и хърватски произход – н-р “Кристианова легенда” (ІХ в.), “Моравска легенда” (между ХІІ-ХІV в.), богословският трактат на марошварския епископ Гелерт (980-1046) върху първите три стиха от глава 3 на библейската Книга на пророк Даниил, Beatus Cyrillis (XI-XII в.), Quemadmodum (XIVв.),Diffundente sole (XIII-XIVв.), Чешка хроника на Козма Пражки (1045-1125), Хроника на Презвитер Магнус, каноник на манастира в Райхсберг, Хрониката на сплитския архидякон Тома и др. В някои византийски творби са предоставени частични данни за Св. Методий – н-р “Дюканжовия списък”, (ХІІ в.), “Пространно житие на Св. Климент Охридски” (ХІ-ХІІ в.) и “Кратко житие на Св. Климент Охридски” (ХІІІ в.).
Методий е монашеското име на славянския Апостол. Според Архиепископ Теофилакт – автор на “Истинная повест” – “Методий, след като изучи Светото Писание стана войник. Той беше смел и много достоен; затова стана известен и в царския двор”. Неговите способности не остават незабелязани от знатните солунчани, а византийският император го назначава за управител на славянско княжество, включено в състава на Византия – областта Стримон, намираща се на север от гр. Солун.
В глава 2 от “Житието на Методий” се казва: “Като че ли предвиждаше, бих казал аз, че ще го изпрати за учител и пръв архиепископ на славяните, та да изучи всичките им обичаи и постепенно да ги обикне”. В “Похвално слово за Кирил и Методий” се подчертава: “Цъфтейки с мъдрост като благоуханно цвете, беше обичан от всички управници. В беседите си се представяше като Соломон, привеждайки чудни притчи, поучения и въпроси… и като служеше добре на всички беше като крилат. На война беше страшен като Самсон, Гедеон и Иисус Навин”. Според “Проложно житие на Методий”: “от младини младежът беше мъдър и силен телом”. След този период Методий се оттегля в манастир на планината Олимп, в областта Витиния, напускайки светския живот. Според гл. 3 от “Житието на Методий”, в манастира той “се занимава усърдно с книгите”, а според гл. 7 от “Житието на Кирил”, там Константин “беседвал с книгите и денонощно се занимавал с тях заедно с брата си”. Според някои медиевисти тук се ражда славянската писменост. През втората половина на 860 г. Методий взема участие във важна църковно-религиозна и политическа мисия, изпратена от византийския император в Хазарския каганат. В тази мисия Методий участва по покана на брат си Константин. На 30 януари 861 г. Константин намира мощите на Свети Климент, които тържествено се пренасят в гр. Херцов и се полагат в Църквата “Свети Димитър”. Константин Кирил – Философ написва “Похвално слово” и Химн за Св. Климент. Този химн се пее в гръцките училища в Италия и след смъртта на Кирил, за което споменава Анастасий Библиотекар в свое писмо. Според “Истинная повест” няколко години след Хазарската мисия “при цар Михаил дошли и посланици от Българския владетел Борис. Те го молели да им изпрати учители, които да проповядват на народа му християнството и му обещали той да се покръсти и да им бъде другар в напредъка и помощник в борбата. Царят и Патриархът отново извикали достойните за вечна памет учители, молейки ги да идат и да просветят този заблуден народ. Тези свети учители приели с радост… И когато решили да направят това, те се отдали на пост и непрестанни молитви и с Божията помощ не се посрамили в своето намерение – за четиридесет дни съставили българската азбука…; най-напред преведоха на български език стихове и тропари, след това и Светото Евангелие на Йоан. И като видяха това Царят и Патриархът заедно прославиха Господ Бог. След голямото си и пречудно дело те напуснали Цариград, като дошли в България и били приети с големи почести от Българския владетел Борис. Тогава те, блажените учители му показали новоизмислените от тях букви за неговия език. След това били доведени малки деца, които те започнали да учат на буквите и да четат вечерната, сутрешната и цялата служба и Псалтира. Накрая владетелят и всичките негови хора се покръстили”.
Взаимните интереси на Византия и Моравската държава обуславят мисията от Константинопол, която е израз на политическия и военния съюз между двете държави. Моравският владетел Ростислав предварително се съветва с придворните си и с моравските първенци относно изпращане на посланици във Византия. Ростислав изслушва по този въпрос и Светополк, съвладетел от Нитренското княжество, който напълно се съгласява с него. Водени от обстоятелството, че езичеството е окончателно отхвърлено, Моравският княз и Светополк поискват епископ и учители, които да разясняват учението на християнската вяра на славянски език. Моравия е вече християнска държава и мисията на учителите е да задържат покръстилите се моравски поданици в лоното на християнската вяра и ги доведат до духовното равнище, с което блестят християнските държави, една от които е Византия. В по-важната част от молбата се настоява императорът да изпрати епископ, който да насочва учителската дейност и да организира самостоятелността на Моравската църква, в която да се служи на славянски език, а не на латински или гръцки. Византийските учители Кирил и Методий пристигат при княз Ростислав. Константинополският Патриарх Фотий не желае да предизвика конфликт с Рим, поради което не изпраща епископ на територия, където служат главно латински мисионери. Моравският епископ трябва да се излъчи от средите на моравското духовенство. Задачата на Константин и Методий е да въведат славянска литургия и да подготвят духовници от средите на самите моравци, за което са необходими книги. Мисията им изисква преводаческа и учителска работа. Безценна помощ им оказват учениците, “мислещи подобно на тях”, които ги придружават във Великоморавия – Климент, Наум, Ангеларий и заварените гръцки мисионери – Лука и Лаврентий.
Във Великоморавия се начева обучаването на поданиците и на славянски език. За средновековното училище е характерна взаимоучителната метода. Като основа учениците научават глаголицата, след това да четат, да смятат и да пеят. За учебници на новите ученици служат преводите на Константин Кирил Философ. Когато Солунските братя заедно с учениците си тръгват за Рим, за да получат папско разрешение относно отслужване на славянска литургия, папа Адриан ІІ (867-872) одобрява преведените от славянските Апостоли църковни книги, както и службата на славянски език. Най-древният глаголическо – славянски текст, т. нар. “Киевски листове” ни осведомява за въведения от Константин и Методий ред в църковната служба. “Киевските листове” са преписани през Х в. в Чехия от оригинал, написан във Великоморавия. Те представляват превод на латинска литургия, която е наречена от гърците “Литургия на Св. Петър”. През VІІІ в. тази литургия намира своето битие в Италианските и в Адриатическите Гръцки Църкви.
През есента на 864 г. положението на византийската мисия се влошава поради поражението, което търпи княз Ростислав от войските на крал Людовик Немски (843-876). Подписан е мирен договор с крайно неблагоприятни клаузи: Признаване на франкската хегемония и обновяване на латинската мисия. Във възродената латинска мисия участват духовници от Пасавското и Фрайзингенското епископство и от Залцбургското кардиналство. При новите условия славянските учители и техните ученици започват тежка борба с представителите на немското духовенство, което започва да се разпорежда в страната.
През есента на 866 г. Светите братя смятат мисията си за завършена и потеглят за Рим, за да ръкоположат учениците си. След пренията във Венеция духовната свита продължава пътя си до Рим по море, за да се отзове на поканата, която отправя към тях папа Николай І (858-867) и в края на 867 г. пристига в Рим, където е приета от новия папа Адриан ІІ (867-872). Пристигането на Кирил и Методий се отразява благоприятно на папата, защото те носят мощите на Св. Климент. Папа Адриан ІІ тържествено приема солунските братя и води шествието на римските жители, които със свещи в ръце посрещат мощите на мъченика Св. Климент Римски. Главата на Римо – Католическата църква тържествено приема старобългарските литургични книги, освещава ги и ги полага в Църквата “Санта Мария Маджоре”. Предстои организирането на славянската Църква, която има нужда от свещеници. Заради това по поръка на папата епископите Формоза Портуенски и Гаудерик Велетрийски ръкополагат за свещеници в Църквата “Св. Петър” двама от учениците на Константин и Методий. По това време трима от учениците се произвеждат в по-нисък духовен сан. След това в 4 – те най-известни Църкви на Рим се отслужва славянска литургия. В края на церемонията с помощта на епископите Арсений Ортоански и Анастасий Библиотекар се изпълнява славянска литургия и при гроба на Апостол Павел .
От непрестанните изпитания по време на мисионерската дейност Константин се разболява. На 14 февруари 869 г. в Рим умира един от най-светлите умове на човечеството само на 42 г. Папата е дълбоко покрусен от смъртта му и сам организира погребението, което се извършва така, както подобава на папа. Земните останки на Константин – Кирил се полагат в Църквата “Св. Климент”, вдясно от олтара.
След смъртта на Константин Методий, като папски легат, потегля за Панония. Папа Адриан ІІ назначава Методий за архиепископ в гр. Срем, издавайки Була, адресирана до Коцел, Ростислав и Светополк, в която Методий е охарактеризиран като “мъж правоверен и с широки познания”. По-нататък Папата осведомява споменатите князе, че удовлетворявайки молбата им разрешава славянска литургия. В същото време Адриан ІІ предупреждава, че ще отлъчи от Църквата всеки, който си позволи да хули старобългарските литургични книги.
Главният източник, свързан с дейността на Методий като епископ на Панония е съставеният от анонимен баварски монах ръкопис, известен в науката като “Conversiobagoariorum et carantanorum“ (“Покръстване на баварците и карантаните”), който представлява Обвинителен Акт срещу Методий. Наблюдавайки успехите на Методий, Залцбургското кардиналство започва да търси аргументи в каноническото право, за да осуети дейността му. Така през 870 г. историята на църквата записва в аналите си историческия “процес” срещу Панонския епископ. Този процес става възможен, поради факта, че свещениците не могат да пребивават в Панония повече от 3 месеца без епископско разрешение. Въз основа на каноническото право Методий е обвинен като ”бродещ свещеник”. В резултат на усилията на Херманрих Пасавски, Анон Фрайзингенски, Адалвин Залцбургски и крал Людовик Немски Методий е осъден и заточен в манастира Райхенау. През 872 г. папа Йоан VІІІ (872-882) в специални писма осъжда поведението на Баварската Църква и нарежда незабавното освобождаване на Методий. В писмо до Карломан, сина на крал Людовик Немски, се постановява следното:“Нека бъде позволено на споменатия по-горе наш брат Методий, който беше назначен от Апостолическата катедра, свободно да изпълнява епископските си функции съобразно стария обичай”.
През втората половина на 873 г. Методий е освободен от епископ Павел Анконски. След завръщането си във Великоморавия, въпреки изпитанията и гоненията на немското духовенство, превежда съчиненията на своя брат от гръцки на старобългарски език и ги систематизира в 8 книги. С превода на църковно-светския кодекс,наречен Номоканон, Методий поставя основите на Моравското право и спомага за регулирането на светския живот в епархията.
Обкръжен от своите ученици, архиепископът на Панония се отправя към Горния Йерусалим на 6 април 885 г. като оставя за свой наследник Горазд (Първи светец на Словакия). Славянският учител е погребан с почести в главната Моравска Църква от лявата страна в стената, зад олтара на Света Богородица с опело на славянски, латински и гръцки език. В гл. 17 от “Житието на Методий” четем: “Събра се народ от безчислено множество, хора, които го изпроводиха със свещи, плачейки за добрия учител и пастир: мъже и жени, малки и големи, богати и бедни, свободни и роби, вдовици и сираци, чужденци и туземци, недъгави и здрави – всички оплакаха оногова, който беше всичко за всички, за да спечели всички”.
Теомира – Десислава Петкова
Ново изследване направено от CSIRO и Imperial College London показва колко е голяма заплахата от пластмаса за морските и океанските птици, включително албатроси, буревестници, пингвини и много други.
Учени установили, че в момента близо 60% от всички видове морски птици имат пластмаса в червата си.
Използвани са анализи и проучвания от началото на 1960 г. Тогава пластмасата в стомаха на морските птици е била едва 5 на сто. През 2010 г. нараства до 80 на сто. Според изследователите до 2050 г. засегнатите морски птици ще са 99 % от цялата световна популация.
Вероятно 90% от всички морски птици са яли пластмаса в някакъв вид. Най-честите отпадъци са капачки, торбички, части от синтетични дрехи и др. вид замърсители влизащи в моретата и океаните през реки, канали и директно изхвърляне.
Ярките цветове на пластмасовите части бъркат птиците и те ги взимат за храна, така погълнати те задръстват червата. Разболяват птиците, а понякога и директно ги убиват.
За първи път може да се каже какъв ефект има пластмасата върху животинските видове. 90 на сто от всички видове морски птици са по един или друг начин потърпевши и вече погълнали някакъв вид пластмаса. Това е огромна заплаха за самите видове, а и това показва какво е състоянието на планетата ни и колко е замърсена.
Само в една птица може да се намерят близо 200 парчета пластмаса.
Според д-р Себиле от Imperial College London най-много засегнати са птиците там, където се събират най-много видове.
Учените работят най-много по крайбрежията на Южна Африка, Австралия и Южна Америка.
Реално застрашени са пингвините и гигантските албатроси, които живеят точно в южните крайбрежия на Световния океан.
Според учените строгия контрол върху отпадъците би намалил изхвърлянето на пластмаса в океана и това би намалила заплахата над животинските видове.
Също така намаляването на употребата на пластмасови продукти би имал положителен ефект.
Източник: www.sciencedaily.com
Изследвания върху фосили на човекоподобно датиращи на около 2 мил. години показва огромна прилика относно развитието на слуха ни с този на шимпанзетата, но с някои малки разлики.
Ралф Куам води научен екип, който изследва няколко фосила на човекоподобни от преди 2 милиона години намерени в Южна Африка. Научния метод за постигане на резултати е използването на компютърна томография и виртуални компютърни реконструкции, за да се изучи вътрешната анатомията на ухото на тези видове.
Резултатите показват, че Australopithecus africanus и Paranthropus robustus, които са живели преди около 2 мил. години имат много близка до шимпанзето слухова анатомия, но с малки разлики, които повече наподобяват тази на човека.
Хората имат по-добър слух и диапазона на честоти е по-голям от шимпанзетата и другите видове примати. Обикновено човек чува между 1.0 – 6.0 kHz
Всичко това е ясно на учените, но целта на изследванията са да се разбере кога точно се е появил нашия прародител с променена слухова анатомия и е започнал да еволюира човек.
Предходни изследвания са правени от Ралф Куам и негови колеги на фосили намерени в Испания, които са на 430 000 години. Те обаче имат почти идентични органи със съвременния човек.
Намерените в Южна Африка по-стари кости показват, че имат различна честота на слуха – 1.0-3.0 kHz. Оказва се, че това е било в плюс на човекоподобния вид, като му е помагало в живота в саваните.
В по-отворени среди тези честоти са били много полезни, тъй като звуците не пътуват на същото разстояние като в гористи местности.
Учените са убедени, че този вид е имал език, с който да комуникира и доста по-късно се е появило вербалното обуване и образуване на думи и изречения.
Източник: http://www.sciencedaily.com/
Според геохимици от UCLA (University of California – Los Angeles) живота на Земята е съществувал преди 4,1 милиарда години, което е 300 милиона повече от предишните изследвания.
Това означава, че живота се е за формил малко след образуването на планетата ни преди 4,54 милиарда години.
Изследването е публикувано онлайн в издание на американската National Academy of Sciences.
Според Марк Харисъм, съавтор на изследването подобно изказване преди 20 г. щеше да е еретично в науката, тъй като преди 3,8 милиарда години някой не може да си помисли за живот на нашата планета.
Според него живота на Земята е започнал почти мигновено, с подходящите „съставки“, живота може да се образува много бързо.
Новото изследване показва, че живота е съществувал преди масивната „бомбандировка“ в Слънчевата система, същата която създава кратерите на Луната преди 3,9 милиарда години. Това означава, че след такъв катаклизъм живота се е зародил на ново и то много бързо.
Изследвания направени последните години показват, че Земята не е била адски суха, вряща планета, а тя е приличала повече на днешния си облик отколкото на вряща топка от лава.
Учените са изследвали над 10 000 цирконови блока от Западна Австралия. Циркона се образова от разтопени скали или магма, те са тежки и трайни минерали, като често се използват за имитация на диаманта. Цирконът е минерал с химическо наименование циркониев силикат и химическа формула ZrSiO4, полускъпоценен камък
Важна част за изследването е функцията им да запазват част от непосредствената им среда и така да служат като капсули на времето. По този начин може да се извлече материал на милиони или милиарди години.
Били идентифицирали 656 циркона, които съдържали тъмни петна, като подробно са анализирани 79 от тях. Така в един от тях е намерен графит, който е въглерод на възраст от 4, 1 милиарда години ( 4 100 000 000 г.).
Това е повече от доказателство за живота преди 4,1 милиарда години. Няма друго обяснение намирането на графита. Чрез анализ може да се разбере колко е стар е циркона запазил графита, но колко преди това този графит е съществувал ще остане загадка. Това кара специалистите да мислят, че живот може да е имало и доста по-рано.
Източник:
http://www.pnas.org/content/early/2015/10/14/1517557112.abstract
http://www.sciencedaily.com/
Изследователи от университетите в Лестър и Уоруик, Великобритания откриват съхранени ДНК последователности от преди почти 700 милиона години.
Учени от британските изследователски екипи в университетите в Лестър и Уоруик попадат на изключително ранна ДНК-секвенция. Откритата почти 700 милиона годишна ДНК-последователност би могла не само да хвърли нова светлина върху познанията за древните ни предци, но и да помогне за изясняване влиянието им върху съвременните видове.
Екипът е ръководен от д-р Еран Таубер (Лестър) и Д-р Саша Отт (Уоруик).
Тези силно консервативни последователности в некодиращата част на ДНК са идентифицирани чрез геномен анализ на 12 различни вида насекоми. До момента са идентифицирани 322 региона, които се съхраняват от най-малко 180 млн. години. Интересното е, че древните секвенции присъстват в ДНК на гъби, медузи, влечуги и дори бозайници.
„Най-старите” разкрити от анализа секвенции са запазени от най-малко 670 млн. години, като сред „най-младите” се подреждат тези на пчелите, осите и мравките. Доказано е, че древните последователности играят ключова роля във формирането на ембриона, като регулират точно кои гени да се включват в процеса.
Д-р Таубер от Катедрата по генетика в университета в Лестър сподели: „Изключително сме развълнувани за идентифицирането на тези древни ДНК-сегменти. Вече имаме и някои експериментални доказателства, които са в подкрепа на твърдението, че изпълняват ключови функции.“
„С нетърпение очакваме да се разкрият специфичните им функции с помощта на методите, прилагани в Молекулярната биология и Генното инженерство.“
Някои от древните секвенции са изследвани по-рано и е доказано, че участват в регулацията за синтез на белтъци. Такива са гените от т.нар. клъстер* Озирис, открит за първи път при плодовата мушица.
Доц. д-р Саша Отт от университета в Уоруик заяви: „ Нашият подход ни дава възможност да определим точно гените, както определихме тези от генния клъстер Озирис, който притежава специфично устройство и е значително по-добре проучен в сравнение с други, подобни на него по устройство клъстери.”
„Смятам, че опознаването и разбирането на специфичните за насекомите регулаторни системи, включително и на гените от клъстера Озирис, ще са от все по-голямо значение при разработване на стратегии за опазване на хранителните ресурси на земята.”
Докторантът Натаниел Дейвис, автор на доклада, от лабораторията на Д-р Еран Таубер, сподели: „Това проучване допълва познанията ни, че тези ДНК-последователности изпълняват функциите си от много дълго време и ни предоставя интересни нови секвенции за изследване.“
*Под генно семейство се разбира наборът от сходни гени в рамките на един организъм, а генният клъстер е част от генното семейство. Той представлява група от два или повече гена, в които е закодирана информация за синтез на определени белтъци. А вече белтъчните молекули могат да са или със сходна структура, или да изпълняват обща функция. Размерът на генни клъстери варира от няколко до няколкостотин гена.
Източници:
1. Nathaniel J. Davies, Peter Krusche, Eran Tauber, Sascha Ott. Analysis of 5’ gene regions reveals extraordinary conservation of novel non-coding sequences in a wide range of animals. BMC Evolutionary Biology, 2015; 15 (1) DOI: 10.1186/s12862-015-0499-6;
2. Neethu Shah, Douglas R. Dorer, Etsuko N. Moriyama and Alan C. Christensen, Evolution of a Large, Conserved, and Syntenic Gene Family in Insects, NE 68588-0666.
Автор: Яна Ненчева
Източник: nauka.bg
