През 1970 г. в НАСА са се провели поредица от летни училища с цел да се разработят модели за бъдещи космически колонии. Художници илюстрирали няколко типа колонии, които преди повече от 45 г. изглеждали реални за бъдещ живот извън Земята.
15 Военни машини на Леонардо
Великият Леонардо да Винчи е създал много оръжия, включително гигантски арбалет, картечници, обсадни кули, касетъчни бомби и дори предшественик на съвременния танк.
Терминаторът на Леонардо да Винчи
Механичният рицар на Леонадро да Винчи не е открит до 1957 г., когато Карло Педрети (Carlo Pedretti) го намира скрит между безбройните проекти на да Винчи. Механичният рицар, за първи път скициран от Леонардо през 1495 г., се споменава през 1974 г. в Codex Madrid, редактиран от Ладислао Рети (Ladislao Reti), но не е имало опити за реконструирането му до 1996 г., когато Марк Розхайм (Mark Rosheim) публикува своето изследване, последвано от съвместна инициатива на Флорентския институк и Музеят за История на Науката.
Въпреки това чак през 2002 г. Розхайм построява цялостен физически модел на робота за документален филм на BBC. Оттогава насам е класифициран като войник на колела, „Роботът на Леонардо“ е излаган в безброй експозиции и музеи.
През 2007 г. Марио Тадей (Mario Taddei) направи ново проучване на оригиналните документи на да Винчи, откривайки достатъчно информация, за да построи друга версия на роботът-войник, по-близка до оригиналните рисунки. Този робот е проектиран само за отбранителни цели, не за война или театър. Движенията му са отчасти ограничени, имайки предвид, че ръцете се движат само наляво и надясно, дърпани от въже. Този нов модел е показван на различни експозиции из целия свят, а резултатите от проучванията на Тадей са публикувани в книга, Leonardo Da Vinci’s Robots (Роботите на Леонардо да Винчи).
Картечница
Многоцевната картечница е била оръжие със забележителна огнева мощ. Да Винчи е направил схема на тази въртяща се артилерийска батарея около 1480 г. докато е бил във Флоренция, вероятно като визитна картичка за пред войнствен владетел нуждаещ се от военен инженер. Елевацията се настройва чрез манивела, а голямото предизвикателство е презареждането, особено по време на стрелба.
Въпреки, че има възможности за бързата стрелба, с която са известни по-късните картечници, тази има находчиво изобретен механизъм за прицелване и зареждане. Чрез разширяване на огневата зона ветрилообразният прототип на Леонардо да Винчи е потенциално ефективно оръжие срещу атакуващи войници. В допълнение устройството лесно може да се придвижва по бойното поле, тъй като е с малко тегло и е монтирано върху колела.
Касетъчна бомба
За да направи бомбардата или оръдието – оръжия вече познати по онова време, още по-смъртоносни да Винчи е проектирал големи снаряди, които се състоят от обли гилзи поставени около метални парчета и закрепени в еластична обвивка. След изстрелването това изобретение експлодира на множество фрагменти, като по този начин има по-голям обхват и въздействие отколкото едно отделно гюлле.
Колесници със сърповидни остриета
Това е един от най-красивите ръкописи на Леонардо. Скицирани са теглени от коне открити колесници, върху които са поставени остри въртящи се остриета, които в разгара на битката разсичат всичко по своя път. Въртящите се остриета са специално проектирани за да прерязват крайниците на жертвите. На една от рисунките си Леонардо изобразява касапницата в толкова ужасяващи подробности, че според него изобретението му ще причини на приятелите толкова щети колкото и на враговете.
Артилерийско оръдие
Този чертеж е на първа страница на „Атлантическия кодекс“. Самият чертеж е много пълен и доста увлекателно показва скица на бомбарда с шестнайсет радиално раположени оръдия. Най-интересната част на проекта е самият център на бомбардата, осигуряващ само бегъл поглед върху възможностите за внушително оръжие. В него са разположени двойка механични перки и зъбни колела.
Танк
Това е, може би, един от най-известните проекти на да Винчи. Идеята му да жъне паника и разрушение сред противниковата войска е била представена чрез това костенуркообразно превозно средство, подсилено с метални плочи и обградено с оръдия. В кандидатура за работа при Дюка на Милано, да Винчи се похвалва: „Аз мога да направя бронирани коли, безопасни и непрестъпни, които биха могли да навлезнат в близък обхват на артилерията на врага, и няма толкова голяма рота от войници, която да може да пробие през тях. А зад тях ще може да следва пехотата, невредима и без всякакво противодействие.“ Предшественика на модерният танк на да Винчи със сигурност би предизвикал „уплаха и страхопочитание“ на полесражението през 15ти век. Дизайнът съдържа някои сериозни грешки. Дори след няколко модификации на оригиналните планове да Винчи е срещнал доста неразрешими проблеми и накрая е изоставил проекта.
Укрепление на градски стени
Леонардо е измислил комплексни и остроумни методи за защита. Тук, когато градските стени са атакувани, войниците, скрити зад бойниците, биха могли бързо и лесно да се предпазят от врага и неговите маневри с използването на системи от лостове. Тъй като врагът е ползвал стълби в опитите си да превземе градските стени, лостовете са били предназначени да избутват напречни греди, вградени в стената, на които стълбите са се подпирали. Това е правило сталбите нестабилни и рано или късно са падали.
Катапулт
Простият дизайн на катапулта е бил използван стотици години преди да Винчи да се заеме с подобрението му. Да Винчи всъщност е имал няколко различни идеи. Конкретно в този дизайн е използвана пружина с двойна пластина, за да се произведе огромната енергия, необходима за изтласкването на големи разстояния на каменен снаряд или запалителен материал. Натягането на двете огромни пружини е било постигано с използването на ръчна манивела, разположена от едната страна на катапулта.
Крепост
Леонардо е проектирал тази крепост с идеята за поставянето й в безопасност от атаки. Сложната форма е доста оригинална и се предполага, че би могла да е ефективна защита срещу ударите на разрушителните артирелийски снаряди. Крепоста на да Винчи е считана от доста хора като много модерна по отношение на дизайна на кръглите й кули и на леко наклонените и външни стени, проектирани да поемат атака на огнестрелни оръжия. Собственикът на крепостта е живял в центъра й, който според оригиналните чертежи е имал таен подземен проход. В допълнение, крепостта се е отличавала с две нива от концентрични стени, горната част, на които е заоблена с цел да се намали влиянието на ударите при топовната стрелба. Малките отвори правят възможно за тези, които воюват от вътрешността на крепостта, да отвръщат на огъня с минимален риск и наранявания.
Разглобяемо оръдие
Оръдията са били много тежки и колите използвани за техния транспорт често са били тромави. Леонардо е проектирал устройство, което би могло много лесно да се разглоби и транспортира, това е позволявало оръдията да бъдат лесно предвижвани.
Стреломет
Стрелометът е устройство, което хвърля огромни стрели или камъни. Той прилича на съвременния арбалет, но е със свити навътре рамене. Моделите на стреломети на Леонардо да Винчи са чертани през периода когато той се е занимавал и с чертежите на оръжия с барут. Въпреки, че няколко реконструирани модела могат да бъдат намерени, няма никакви археологически открития за тези машини. Възможно е това да е така, защото материалите, от които са били ползвани да се построят машините са били рециклирани когато повече не са били нужни.
Хеликоптерът на да Винчи
Счита се, че Леонардо да Винчи първи се е сетил за машини с вертикално излитане. Неговият чертеж на въздушно витло, датиращ от 1493, не е бил открит до 19 век. Той съдържа платформа снабдена със спираловидно витло, управлявано от елементарна система, не много по-различна от ремъчно-задвижван летателен апарат. В бележките на да Винчи се казва: „ако този инструмент с формата на витло е добре направен от ленено платно, порите на което са запечатани със скорбялено нишесте, то би трябвало, при енергично задвижване да се издигне във въздуха като спирала“. Неговият проект обаче никога не е бил реализиран. Да Винчи е оставил отпечатък във въздухоплаването чрез своите проекти за орнитоптери и модели на хеликоптери и се твърди, че е започнал първите публични експерименти, в търсене на практически по-тежки от въздуха летящи машини. Той е бил убеден, че ако човек е способен да реализира дълго бленуваната мечта за пътуване в небесата над него, то това би станало с летяща машина базирана на принципа на хеликоптера. Малко повече от двеста години по-късно неговото предвиждане се оказа истина.
Брониран кораб
Чертежът на бронирания кораб на да Винчи изобразява малък плавателен съд с нос, който е защитен с метал и се използва за удряне на противниковия кораб. Също е представен и завъртащ се покривен щит, който се отваря по време на акостирането при атака. Покривният щит осигурява защита срещу вражеския кораб и позволява кораба да се приближи до врага без оръдието за бъде забелязано. Щитът не би трябвало да се отваря, за да не се разкрие оръдието докато бронираният кораб не е блъснал вражеския кораб, или докато не е достатъчно близо за да не се изплъзне. Щитът е прикрепен към система от винтове, които се отварят много бързо увеличавайки елемента на изненада. Когато е свален във водата, щитът може да се използва и като спирачка за компенсиране на отката на оръдието. Щитът се затваря със система от ръчно задвижвани винтове.
Гигантски арбалет
Арбалетът е толкова огромен, че шестте му колелета са сложени под малък ъгъл, за да увеличат стабилността му. Гигантският арбалет е направен от гъвкави дървени парчета, свързани с въжета и свързани с въртящи се щифтове. Дължината му е приблизително тринайсет метра и се обтяга със сложен винтов механизъм. Да Винчи е предвидил винтове, за да регулира тягата в задната част на лъка, където е поставен втори винтов механизъм, проектиран да се намали силата необходима да се огъва лъка в движение.
Обсадното оръжие на да Винчи
Моделът предложен от Леонардо представя машина проектирана за нападение на защитни стени. Състои се от подвижна структура с брониран мост, който се подпира на стените на крепостта на врага и позволява на войската да навлезне в града или замъка. Като допълнение да Винчи предлага класическата система за нападение на противниковите градски стени. Стълбата е поставена на специална подпора направена от частично назъбени колела влючени в зъбчато-винтова предавка. С манивела колелата се въртят напред и назад, което издига или сваля стълбата.
Тези снимки на NASA напомнят колко красива е планетата ни
Тези снимки предоставени от NASA показват нашата планета от космоса през нощта. Всички сме виждали снимки от космоса, но на тези Земята изглежда невероятно – изключително елегантна и толкова родна и достойна да се грижим добре за нея.
Бебета хамелеони – просто умилителни!
Кой е казал, че влечугите не могат да бъдат сладки? Новородените хамелеончета в зоопарка на Синди срутват всички предразсъдъци. Някой ден тези мъници ще достигнат до размер 30 см дължина, но за сега те прекрасно се побират на върха на пръста. Вижте ги сами!
Снимки: distrends.com
10 факта за средновековието, които вероятно не сте и предполагали
Средновековието е една от най-интересните епохи в историята, популяризирана от Магна Харта, от Черната смърт и от Стогодишната война. Но какво в действителност знаете за Средновековието? Джон Арнолд, професор по средновековна история в Биркбекския университет в Лондон, разкрива 10 неща за този период, които може би ще ви изненадат.
1. Не всички са били рицари, роби или духовници.
Въпреки, че голяма част от средновековните писатели описват своето общество като разделено на три групи – молещи се, борещи се и работещи, това всъщност не е особено реалистична картина на света след 1100г.
Населението на Европа нараства значително между 12ти и 13ти век, когато градовете са се разширявали драстично. Париж става около 10 пъти по-голям, същото се отнася и за Лондон в този период. В градовете, хората работят като търговци, продавачи, дърводелци, месари, тъкачи, архитекти, художници, жонгльори и т.н.
В провинцията, не всички са „роби” и бедни. Повечето от работещите са свободни хора – както мъже, така и жени, и притежават земя, докато определяните като „несвободни” до известна степен всъщност купуват и продават земя и продукти, дори повече от останалите свободни хора.
Естествено, има и бедни, потискани роби, но те далеч не са преобладаваща част от обществото.
2. Хората имат право на глас
Поне някои от тях имат това право. Не да гласуват за национално правителство, защото това не е част от средновековната политика, но да гласуват за местна власт. Във Франция, през 12-13 век, много градове и села са управлявани на местно ниво като консулите и техните съветници са избирани чрез ежегодни избори, на които гласуват повечето от мъжете.
По-сложна е изборната система в някои градове-държави в Северна Италия. Там жените нямат право да заемат важни политически постове или да гласуват, но някои от тях са признати в „свободни граждани” на френските градове.
3. Църквата не провежда „лов на вещици”
До голяма степен „ловът на вещици”, превърнал се в масова параноя идва от представата за демоните, която не е средновековно, а по-скоро ранно модерно явление, най-често срещано през 16-17 век. Има някои вярвания във вещици и през Средновековието, които са разпространявани от немскоговорящите племена през 15ти век, но това са по-скоро граждански, а не църковни вярвания.
През голяма част от Средновековието, основна мисия на духовенството е да представи магията като глупост, в която не трябва да се вярва. Когато Хайнрих Крамер пише не особено известния Malleus Maleficarum в края на 15ти век, неговата цел е да накара хората да вярват, че вещиците съществуват. Всъщност, тази книга е осъждана от църквата и чак в началото на 16ти век хората са предупредени да не вярват във всичко, написано в нея.
4. През Ренесанса е сложено началото на експерименталната наука
Когато хората говорят за Ренесанса, обикновено имат предвид движението в литературата, изкуството, архитектурата и образованието по време на Средновековието. Прието е, че това е движението от средновековния начин на мислене към модерния.
Всъщност, средновековните интелектуалци също преживяват „ренесанс” – от класическото към модерното. Това се случва през 12ти век и се повлиява главно от трудовете на Аристотел, които се разпространяват по това време, както и от други известни класически автори и философи.
Един от резултатите на това движение е подтикнатият интерес към физическия свят, в който учени като Роджер Бейкън (1214-94) започват да правят различни експерименти, целящи да опознаят заобикалящия ни свят.
5. Хората пътуват и търгуват – при това на дълги разстояния
Може би основна част от средновековните хора – най-вече живеещите в провинцията, пътуват рядко далеч от дома си. Но с времето, хората, които рядко предприемат дълги пътувания стават повече.
Твърдението, че през Средновековието хората не пътуват, няма общо с истината. Много хора по това време ходят на светите места или просто пътуват за удоволствие хиляди мили. Занимаващите се с търговия прекосяват огромни разстояния, за да предлагат и разпространяват стоките си.
Дори и в началото на Средновековието, всички видове висококачествени стоки са транспортирани от далечни брегове до Европа: коприна от Китай, подправки от Азия, кехлибар и кожа от Балтийските страни. Някои храбри пътешественици дори описват своите пътувания: Уилям описва своето тригодишно пътешествие до източните части на света, което започва през 1253 г. от днешните Украйна и Русия.
6. Те имат някои страхотни фолклорни обичаи
Голяма част от средновековната култура е формирана, или поне вдъхновена от християнството. Но едновременно с него има много други обичаи, обикновено толерирани от църквата, които имат по-древни корени.
Един от тези обичаи е разпространен в различни части на Европа – изразява се в търкаляне на горящи барели надолу по склона в деня на лятното слънцестоене. Друга традиция е хвърлянето на жито над главите на младоженците. Разпространено е и заделянето на пари за благотворителност чрез организиране на „help ale“ – организиране на голямо парти, на което се пие бира, и всички пари се събират за благотворителност.
Със сигурност има и много обичаи, които за нас изглеждат като „суеверия”, обикновено свързани със супер сила, пазеща от болести или слаба реколта. Всички тези традиции звучат като доста забавен начин за прекарване на времето.
7. Църковните бракове не са задължителни
Повечето хора не се женят в църква – тези, които държат на църковната церемония, обикновено я провеждат в двора или на входа на църквата. В повечето случаи, младоженците не се нуждаят от поп или четене на молитви, за да се омъжат.
Църквата със сигурност държи на тези неща: през 12ти век започва спорове, че бракът е свето тайнство, което Господ трябва да одобри. Но на практика и по закон, хората се женят само удостоверявайки това свое намерение пред духовенството.
Трябва да има взаимно съгласие и свидетели, но това е всичко.
8. Повечето от великите средновековни автори не пишат
Нашата представа за литературата е, че е писмено изкуство, но всъщност тя съчетава много разнообразни умения, сред които самото писане е само малка част. Според голяма част от средновековните разбирания, писането не е задължително умение за теолозите и интелектуалците.
Вместо да пишат сами, те говорят, а писачите записват това, което авторът диктува.
9. Някои хора не са толкова религиозни
През Средновековието известните статии са добър пример за екстремна религиозност: митове, светци, масови поклонения и т.н. Но това не означава, че хората се фокусират върху вярата в Бог и схващането, че те не се съмняват в Библията е напълно грешно.
Има доказателства, че обикновените хора, които вярват сляпо на някои от митовете като чудесата на светците, светото причастие или живота след смъртта. Голяма част от хората мислят, че душата е „просто кръв”, която изчезва, когато умрем. Други мислят, че няма причина да вярваме, че именно Бог кара растенията да растат, а не хората, които се грижат за тях.
Има доказателства, че хората не се подчиняват на църквата – ярък пример е не посещението на неделната литургия. Един испански духовник, в самото начало на XIV-ти век, казва, че почти никой не ходи на църква в неделя, а хората се забавляват по улиците. Други записи навяват чувството, че част от хората намират по-интересни неща за правене в неделя сутрин.
10. Те не вярват, че Земята е плоска
Повечето хора може би знаят, че Земята не е плоска, както и че каските на викингите нямат рога. И двете твърдения са викингски митове, същото се отнася за идеята лордът да спи една вечер с всяка младоженка.
Това, което прави изучаването на средновековната история толкова вълнуващо, е фактът, че човек трябва едновременно да търси информация и да разделя митовете от реалността, а това е истинско предизвикателство за ума на хора, израснали с безброй стереотипи за този исторически период.
Джон Арнолд, професор по средновековна история в лондонския университет Биркбек, е автор на „Оксфордска книжка за средновековното християнство” (2014). Той също е написал „Какво е средновековна история? (2008) и „Вярвания и липса на такива в средновековна Европа (2005).
Автор: Виктория Симеонова
По материали от:
historyextra.com
nauka.bg
Моркови с чесън и пармезан
Всеки от нас обича морковите по определен начин. Разбира се, пресен и вкусен морков е винаги добре дошъл, особено когато се на хранителен режим, а всички около нас ни изкушават с „грешни храни“. Няма по-голямо отмъщение да извадим един ярък морков от чантата и да го захрупаме с удоволствие, но нека си представим, че сега не е времето на режима, а искаме да опитаме този зеленчук по нов начин. Тази рецепта е точно това, от което се нуждаем.
Съставки:
1 връзка сочни моркови
¼ ч.ч. зехтин
4 средни скилидки чесън
100 гр. пармезан
1-2 с.л. галета
сол и черен пипер
магданоз за украса
Рецептата на това предястие е изключително просто. Загряваме фурната до 180 градуса, а докато температурата се повишава, белим морковите. В плик за готвене смесваме всичките съставки – зехтин, настърган на ситно ренде чесън, пармезан, галета, сол и черен пипер. Поставяме морковите в плика и раздрусваме добре, докато получената смес полепне добре по тях. Подреждаме морковите на хартията за печене и оставете във фурната за 20-25 минути, докато зеленчукът омекне и добие златиста коричка. Сервираме с щипка нарязан магданоз самостоятелно или като допълнително ястие към нашата трапеза и хрупаме с настроение!
Снимка: Rasamalaysia
13 съвета по стил за всяка от нас
В продължение на 13 години Евелина Хромченко заема поста на главен редактор и креативен директор на руската версия на списанието L’Officiel. За този период журналистът и водещата, трупа изключителен опит в света на модата и към днешна дата е един от най-търсените стилисти на Русия. Винаги във форма и с изключителен стил, тя впечатлява със своите нещадящи и реалистични изказвания за външния вид на жената. Евелина вярва, че модата не се крие в перата и украшенията, а в удобството на дрехата. „Модата това е, когато една жена облича роклята и полита, взима нова чантичка в ръцете и променя живота си.“ Но за да бъде винаги стилна и впечатляваща една жена трябва да полага усилия не само за външния вид, но и за правилния подбор на гардероба си. Подбрахме 13 съвета на Евелина, някои конкретни, други не толкова, които определено могат да ви помогнат в размисъла какво да правите с тоалета си в една или в друга ситуация.
- Тайната на успеха е в простичкия подход – черен панталон, бяла риза и цветно шалче е идеална комбинация за всеки повод.
- Най-добрият начин да се отучите да ходите с големи грубовати крачки – пола тип „молив“ 2 педи под коляното. Тя ще ви позволи да ходите единствено като гейши – изящно и женствено.
- Дънките са като пластична операция – могат фантастично да подобрят фигурата ви или напълно да я развалят. Търсете вашия модел!
- Не се страхувайте от високите токчета – отделете повече време, за да откриете вашия модел. За всеки крак има такива обувки, с които жената може да ходи от сутрин до вечер без да се изморява. Открийте ги!
- Ако искате визуално да удължите краката си, подберете цвета на обувките в тон с панталона.
- За вечерния комплект съществува едно простичко правило: трябва да блести само едно нещо – или роклята, или аксесоарите.
- За да изглеждате сексуално и елегантно на всяка възраст, използвайте доказаното решение – костюм, високи токчета и малка чантичка тип clutch.
- Много е лесно да привлечете внимание на околните: сложете си ярко червило, сложете огромни слънчеви очила и вземете едра чанта. Избягвайте скучните аксесоари или тяхното отсъствие, трябва да бъдете забележими.
- Ако имате някой друг излишен килограм, обърнете внимание на високите токчета – често правилната обувка помага да скрие този недостатък.
- Не се притеснявайте от своето тяло. Всичко дадено от Бога е красиво, а ако то е красиво, значи нужно е единствено да го подчертаем. Най-важното е да го правим елегантно и с вкус.
- Ако си слагате ярка рокля задължително направете по-простичка прическа, за да внесете баланс и за да не намалявате ефекта на тоалета.
- Прегледайте колекцията си с шалове и червила и ги комбинирайте. Когато шалът и червилото са в дует ще изглеждате прекрасно, дори и останалата част от тоалета ви да не изпъква с нещо особено.
И последен – не толкова конкретен, но много важен съвет:
- Ако искате да се изкачвате по кариерната стълба, обличайте се така сякаш вече сте горе.
По материали от: Evelinakhromtchenko
Снимка: Marketium
Октоподът и неговите движения
За разлика от другите животни с двустранна симетрия октопода не се движи по предварително зададена посока.
Видеото на този октопод показва, че те могат да се движат във всички посоки независимо от това накъде се е обърнало тялото им.
Зелената стрелка показва накъде се е обърнало тялото, а синята посоката на пълзене.
В митологията на Норвегия и Грендландия съществуват страшни морски чудовища, наподобяващи гигантски октоподи, наричани Kreken, които достигали огромни размери и често нападали морски съдове. Шведският архиепископ Олаус Магнус (Olaus Magnus) в книгата си „История на северните народи, издадена през 1555 г , разказва, че покрай бреговете на Норвегия се появил „Кракен”, който бил дълъг около 1 миля и приличал на остров! А френският зоолог Пиер Дени дьо Монфор (Pierr Denys de Montfort) в книгата си „Естествена история на мекотелите” (1803) описва някакво морско чудовище, подобно на огромен октопод, което веднъж изплувало от морските дълбини, оплело с пипалата си един тримачтов кораб и го завлякло на морското дъно.
Гигантска сепия за пръв път бе заснета на видео запис в естествената си среда в района на островите Огасазава. Снимките са направени от зоолози по време на експедиция до остров Чичиджима на около 1000 километра южно от Токио.
Кадри от тях бяха разпространени от Reuters, а видео записът ще бъде показан от японската телевизионна мрежа NHK на 13 януари и от Discovery Channel на 27 януари.
Октоподите са група с около 250 вида морски безгръбначни животни, които обитават почти всички океани и морета с нормална соленост. Не се срещат в Черно море, Балтийско море, Азовско море и т.н.
Едно от най-важните неща за октоподите е, че те нямат скелет/черупка, нито вътрешен нито външен (като охлюва и мидата), което пък им придава много по-голяма маневреност и бързина. Особеното е, че пипалата на главоногите (сепиите и калмарите) са 10, а при октоподите 8. Също така едно от пипалата при октоподите извършва оплождащата функция като взима сперматозоидите (сперматофори) от тялото на мъжкия и ги полага в тялото на женската.
Друга особеност в устройството на октопода е здравата хитинена човка (или клюн), с която може да разбие едри ракообразни животни или да строши скелет на риба.
Най-големия октопод документиран е от рода Enteroctopus, като пипалата му са достигали до 6 м.
По материали от: livescience.com
„Природа“, брой 2, 2014 г.
Колко време ще оцелеете без скафандър в Слънчевата система?
Нека си представим, че кацаме на всяка една от планетите от Слънчевата система. Да проверим заедно колко време ще оцелеем на нея без подходящия скафандър. Започваме от центъра:
Слънцето
Ужасно горещо място, чиято температура на повърхността достига 5 780 по Келвин. Животът на човек тук би продължил по-малко от секунда.
Меркурий
Меркурий е първата планета от Слънчевата система, чиято температура на повърхността на е 452 K, но локалната температура може да варира от 90 до 700 K, главно поради бавното въртене и липсата на атмосфера. На тъмната страна на планетата температурите са средно около 110 K. Слънчевата енергия, която достига до Меркурий, е 8,9 пъти по-голяма за единица площ от тази на Земята. (9126,6 W/m²). Ако намерите подходящо място, където да застанете между горещата и студената страна на планетата ще оживеете около 2 мин.
Венера
Изключително гореща и негостоприемна планета. Въпреки, че има подобна гравитация като Земята няма да оцелеете и секунда.
Земя
Ако се хранете добре, може да оцелеете повече от 80 години на тази планета.
Марс
След първото прелитане край планетата, направено от Маринър 4 през 1965 г., се предполага, че на повърхността на Марс има вода, а през септември 2015 НАСА обявява, че разполага с доказателства за това. От всички земеподобни планети, Марс е най-вероятното място, където може да се открие вода или дори живот. Марс е земеподобна планета с рядка атмосфера и повърхност, едновременно напомняща за ударните кратери на Луната и за вулканите, пустините, долините и полярните шапки на Земята. Без скафандър животът ви на Марс би продължил между 2 и 3 минути.
Юпитер
Юпитер е газов гигант без повърхност, в който мигновенно ще бъдете смазани от атмосферното налягане. Температурата и налягането на Юпитер нарастват стабилно с увеличаването на дълбочината. В областта на преходния етап между нормален и метален водород се смята, температурата е 10 000 К, а налягането е 200 GPa. Температурата в центъра на планетата се изчислява на 36 000 К, а вътрешното налягане е около 3 000-4 500 GPa.
Сатурн
Подобно на Юпитер атмосферното съдържание е много близо до първичната слънчева мъглявина. Ще бъдете смазани от атмосферното налягане мигновено.
Уран
Подобно на Юпитер и Сатурн има сходен състав, но Уран има много по-малко водород и хелий. И тук отново атмосферното налягане ще ви смаже.
Нептун
Подобно на Юпитер и Сатурн има сходен състав, но както Уран има много по-малко водород и хелий. Атмосферното налягане няма да ви пощади и тук.
INTERIEUR
Ти ме гледаш тъй влюбено-нежно,
ти говориш тъй топло и предано.
Вън завива виелица снежна.
Аз те слушам, далеко загледана.
Лъхат леки и странни парфюми
от цветята, над мене надвесени,
и напомнят самички, без думи,
ча са вчера от тебе донесени.
Ти така всеотдайно си верен,
ти си мой неотменно и всякога –
и прости моя смях преднамерен,
мойто женско лукавство понякога.
Че и аз като тебе обичам –
безнадеждно и смъртно увлечена,
и често напразно заричам
да не ида на среща уречена.
Но когато зачуя, че идеш,
сякаш рязко, внезапно събудена,
там, от другия вход, без да видиш,
аз избягвам – смутена, зачудена.
И отивам при него покорна,
сякаш в тъмна хипноза омаяна.
И се връщам разбита и морна,
унизена и горко разкаяна…
Елисавета Багряна
Основна снимка: Pinterest