Всичко, което е истинско,
може да бъде тихо.

Любовта ще направи живота ти ад.
И това ти е ясно. И това е известно.
За петнайсет минути ще те върне назад,
там, където ти беше свободно и лесно.

Довери ми се…
Този свят е безумно красив!
Не го гледай под свъсени вежди.
Хоризонтът, изписан с небрежен курсив
е вратата към белия свят на надеждите.
Довери ми се. Виждаш ли тези поля –
росни, свежи и много зелени,
а зад тях млада, буйна, пияна гора
и река като снопчета вени.
Довери ми се, има защо да си тук..
Всеки идва със своя причина.
Не си стискай душата в юмрук,
отпусни се, защото те има.
И живей! Този свят покрай теб е любов…
Всеки лъч ти е ласка от Бога,
всяка нощ ти е тайна, звездите са зов,
както знаеш – звездите са много.
Довери ми се. Дар ти е всяка зора,
всеки залез е край и начало…
Усмихни се и скачай без страх във света.
Изживей го до край. Заслужаваш.

„Всички жени стават като майките си. Това е тяхната трагедия. Мъжете не стават като майките си. Това е тяхната трагедия.“
Оскар Уайлд

Всеки живот, а оттам и всяка история, започва с майката. Може би всяко добро, както и всяко лошо нещо в характера на човек, идва от поведението на майката. Именно затова и отговорността й е толкова голяма. Подбрахме 5 задължителни книги, в които образът  на майката присъства по забележителен начин. Записвайте си!

1.„Моля те погрижи се за мама“, Кюн-сук Шин

„Моля те погрижи се за мама“ (граматически правилно било да се пише без запетая) на младата южнокорейска писателка Кюн-сук Шин е една изключително тежка, но разтърсваща книга. Всъщност, това е книжле, защото е едва 200 страници, но те са пълни с много въздействащи сцени.

Става въпрос за възрастната Со-ньо, която се изгубва в Сеулското метро и нейният съпруг и четири пораснали деца започват усилено да я издирват. Колкото повече я търсят обаче, толкова повече започват да си припомнят истории с нея, в които са я пренебрегвали и са се подчинявали на абсурдни патриархални норми. Откриват забулени от майката тайни, които внасят допълнителна светлина на образа й и започват да се питат: „Коя е тази жена?“.

Книга, която поставя много въпроси за отношението към най-близките ни хора и колко ги нараняваме.

2. „Чест“, Елиф Шафак

Популярната турска писателка Елиф Шафак умее да разказва умело, а в „Чест“ ни предлага една тежка семейна история. Става въпрос за две близначки, едната остава изгнаница и избира самотата, а другата заминава за Истанбул и след това в Лондон, и създава семейство с три деца. Първородният й син е проблемно момче, което извършва престъпление с цел да запази честта на майка си, а дъщерята иска да стане писателка и пише биографията на изстрадалата майка.

„Докато пишех този роман, исках да погледна отблизо семейството, и по-специално отношенията майка – син. Много често майките отглеждат своите синове като султаните в семейството. Исках да разбера как се случва това, да го поставя под въпрос, но без да го съдя“ – така отговаря Елиф Шафак на въпроса защо решава да напише книга, в която основна тема са тъй наречените убийства на честта.

3. „Гръцко кафе“, Катерина Хапсали

Журналистката и вече писателка Катерина Хапсали пише „Гръцко кафе“ като обръщение към своя малък син. Това е изповедта на една майка за грешките, които е допуснала в живота си.  Хапсали разказва за цялата рода на сина – лели, чичовци, баби, дядовци, които са „влели“ кръвта си в рожбата. Изпъстрена е с притчи и балкански страсти, които на моменти идват в повече. Една книга много повече за корените, отколкото за крилете.

4. „Стая“, Ема Донахю

„Стая“ е един затрогващ роман, написан през погледа на 5-годишния Джак. Ема Донахю изгражда една болезнено реална история за момиче, което е отвлечено и държано в плен в една стая в рамките на 7 години. В тази стая тя ражда сина си и го отглежда, като ревностно го пази от насилника й и негов баща. Неслучайно по прекрасния филм „Стая“ Бри Ларсън прави феноменална роля като майката Джой и получава „Оскар“.

Роман за дълбочината на майчината душа и себеотрицанието в името на детето.

5. „Тайният живот на пчелите“, Сю Мнк Кид

Силната връзка на майка и дъщеря е в основата на „Тайният живот на пчелите“. Действието се развива в Южна Каролина през 1964 г., като много напомня „Слугинята“ на Катрин Стокет.

Това е разказ за Лили Оуенс, 14-годишно момиче, преследвано от спомена за починалата си майка. За да се отърве от самотния си живот и проблемите с баща си, Лили избягва с Розалин, нейна гледачка и единствен приятел, в друг град, който крие загадката за миналото на майка й. Приета от интелигентните и независими сестри Боутрайт, Лили открива утеха в техния хипнотичен пчеларски свят.

Има и прекрасен филм с Куин Латифа, Дакота Фанинг и Алиша Кийс.

Автор: Веселина Стефанова
Източник: tazikniga.com

В дланите ми каца слънцето червено –
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

Ползата от четенето е всеизвестна. Обичаме да четем, за да се пренесем в нови светове, за да видим живота през очите на другите, за да натрупаме и някакъв вид мъдрост. Попадаме сред изключително интимния свят на героите, което ни кара не само да ги заобичаме или да ги намразим, но и да видим себе си в тях.

В изминалите векове са били описани безчет книжни „плъхове“, с които мнозина от нас се отъждествяват. Макар да е невъзможно да се изброят всички те, ще подбера някои, които са любими на мнозина, включително и на нас.

1.Елизабет Бенет, „Гордост и предразсъдъци“ (Джейн Остин)

Вярно е, че Джейн Остин ни предлага пъстър букет от герои, които обичат да четат, но Лизи ми е любимка. Нейният остър ум и сила на характера със сигурност са били подкрепени от прочетените книги, което, в известна степен, й помага да завладее вниманието и любовта на джентълмен като мистър Дарси. Макар да е от една по-бедна прослойка, Лизи Бенет е пример, че здравата връзка с литературата може да отвори много врати.

2. Скаут Финч, „Да убиеш присмехулник“ (Харпър Ли)

Любовта на малката Скаут към четенето е дошла от примера на баща й – адвокатът Атикус Финч. Като начетен и образован мъж, той познава уроците и емпатията, която великите книги събуждат у човек, затова и Скаут намира утеха в тях. Всеизвестно е, че любовта към книгите идва първо от примера в семейството.

3. Лизел Мемингер, „Крадецът на книги“ (Маркъс Зюсак)

Зюсак успява да уцели точно това слабо място у всеки читател, което да разпали още повече любовта му към книгите. По време на Втората световна война е било изключително трудно да се сдобиеш с книга, която да не е повлияна от фашистката идеология. Затова малката Лизел е вдъхновяващ пример, защото започва да ги краде от заможен съсед и в онези трудни времена това е било нейното спасение. В „Крадецът на книги“ именно книгата е издигната на пиедестал и дори обожествена, благодарение на Лизел.

4. Хейзъл и Огъстъс, „Вината в нашите звезди“ (Джон Грийн)

В тази трогателна история на две болни деца, съзираме една любов, която отчасти е породена именно от любовта към четенето. Една книга, оставила дълбок отпечатък в съзнанието на 16-годишната Хейзъл, помага двамата герои да се сближат и тяхната връзка да „разцъфти“. Любимият роман на Хейзъл и неговият откачен писател са в основата на целия сюжет във „Вината в нашите звезди“.

5. Хърмаяни Грейнджър, поредицата „Хари Потър“ (Дж. К. Роулинг)

Хърмаяни може да бъде наречена „зубър“ или „многознайко“, но тя е истинско доказателство, че силата на писменото слово може много да помага и в реалния живот. Без нейната героиня и постоянните й остроумия, поредицата за магьосника Хари Потър нямаше да е същата. Сигурна съм, че именно Хърмаяни е вдъхновила множество деца по света да посегнат и към други книги, различни от тези за малкия Хари.

6. Матилда, „Матилда“ (Роалд Дал)

Матилда е едно необикновено дете, ненаситно да чете все повече и повече, което се оказва истински гений. Роалд Дал я поставя в семейство на прости и груби хора, които са зомбирани от телевизията и гледат с презрение на всякакво интелектуално развитие. В сърцето на тази история обаче е любовта на Матилда към книгите и нейната сила да отстоява тази любов.

7. Мартин Идън, „Мартин Идън“ (Джек Лондон)

Героят на Джек Лондон се влюбва в аристократка, но като прост работник не може да я впечатли с нищо, освен с огромната си физическа сила. В един момент обаче, той разбира, че това не е достатъчно и започва да чете във всяка възможна свободна секунда от времето си. Дори напуска тежката си работа, за да чете, но и да пише разкази. Отдаден на мечтата да спечели сърцето на любимата, като стане писател, Мартин в крайна сметка осъзнава, че книгите са му дали много повече, отколкото е предполагал – самосъзнание.

Автор: Веселина Стефанова
Източник: tazikniga.com