Израелският дизайнер на обувки Коби Леви има игрив и същевременно уникален подход към своите дизайни – представяйки ги като скулптури. С голяма доза хумор, Леви използва ежедневни предмети и ги превръща в иновативни обувки за висок ток.
„Обувките са моето платно”, казва Леви, завършил Академията за изкуство и дизайн Безалел в Йерусалим. “Вдъхновението ми не идва от света на модата и резултатът най-често са смешни обувки с уникална визия.”
Фотографът Ивет Ивънс, която работи в Чикаго, снима трогателна поредица от портрети на нейния син и на кучето й и на специалната връзка помежду им. Бебенцето, Дилън и малкото кученце френския булдог Фарли, са родени на точно в един и същи ден и откакто Фарли се е присъединил към семейството той яде, спи, играе си и се къпе с Дилън.
“Сигурна съм, че Дилън мисли, че те двамата са еднакъв вид, тъй като и двамата преминават през фазата на дъвчене и така нататък”, споделя фотографът на Дейли Мейл. Тя нарича връзката им “чиста, безусловна, незаменима и неразделна” и именно тези емоции се стреми да улови в снимките си.
“Просто правя тези снимки всеки път, когато имам възможност и единственото ми вдъхновение са двамата сладури”, казва Ивънс.
Когато бях в армията, трябваше да държа тест за пригодност, както всички други войници, и получих резултат 160, въпреки че нормалния беше 100. Никой в базата не беше виждал такова нещо и два часа вдигаха голяма врява заради това. (Не означаваше нищо. На следващия ден бях редник с КП – кухненската полиция – най-високата длъжност.)
През целия си живот получавах такива резултати и заради това самодоволно мислех, че съм много интелигентен и очаквах другите хора също да мислят така.
Обаче дали тези резултати не означават просто, че съм много добър в отговарянето на такъв тип академични въпроси, които се считат за достойни за отговори от хора, които правят тестовете за интелигентност – хора с интелектуални огъва, подобни на моята?
Например, веднъж имах един механик, който според мен не можеше да изкара повече от 80 на такъв тест. Винаги смятах, че съм много по-интелигентен от него.
Въпреки това, когато нещо не беше наред с колата ми отивах при него, гледах го притеснено, докато той разглеждаше вътрешностите й и слушах заключенията му сякаш бяха божествени пророчества – и той винаги оправяше колата ми.
Ами тогава ако предположим, че механикът ми съставяше въпроси за тестове за интелигентност.
Или да предположим, че ги съставяше дърводелец или фермер, или всеки друг, но не и академик. На всеки от тези тестове аз щях да се представя като глупец и в действителност щях да бъда такъв.
В свят, в който не мога да използвам своята академична подготовка и устни таланти, но трябва да направя нещо сложно или трудно – да работя с ръцете си, аз щях да се проваля.
Следователно интелигентността ми не е абсолютна, а е функция на обществото, на което живея и на факта, че малък подраздел на това общество е успял да се натрапи на останалите като арбитър на тези неща.
Помислете за механикът ми отново.
Той имаше навикът да ми разказва вицове всеки път, когато ме види.
Веднъж изкара главата си от под автомобила ми за да каже: „Докторе, глухоням човек отива в железария за да си купи пирони. Слага двата си пръста на тезгяха и прави жест, все едно ги зачуква с другата си ръка.“
„Чиновникът му носи чук. Той клати глава и сочи към двата пръста, които преди малко зачукваше. Тогава чиновникът му носи пирони. Той си избра размерите, които му трябват и си отива. Следващият човек, който влиза в железарията е сляп. Той търси ножици. Как мислите, че ще ги поиска?“
Отстъпчиво вдигнах дясната си ръка и направих жест с два пръста, приличащ на ножица.
Монтьорът се разсмя дрезгаво и възкликна „Не, глупако. Използва думите си.“
След това монтьорът самодоволно ми каза, че цял ден прави този номер на клиентите си. „Много ли се хванаха?“ попитах аз. „Доста, но бях сигурен, че и ти ще се хванеш“ отвърна той.
„Но защо?“ поисках да знам. „Защото си много образован, докторе, сигурен бях, че не си много умен.
Имах неприятното чувство, че донякъде беше прав.
Автор: Айзък Азимов
Превод: Ива Попова
Дори никога да не сте посещавали Япония, за да се включите в пролетния празник Ханами, настъпващ с цъфтежа на японската вишна, няма начин да не сте виждали сакура. Японското правителство подарява фиданки на дърветата на всяка държава, в която има посолство и те винаги са засадени в центъра на града, за да може жителите да се насладят на източната красота. Удивителните цветове не могат да бъдат сбъркани с местни цъфтящи дръвчета, а ние събрахме 10 интересни факта за това удивително дърво, за да ви помогнем да опознаете по-добре тази японска магия.
Предполага се, че името „сакура“ е развитие на думата „сакуя“ (цъфтеж, цъфтене) и идва от името на принцеса Коно-хана-сакуя-Химе, чийто храм-гробница е разположен на върха на планината Фуджи. Легендата разказва, че принцесата паднала от небето върху едно вишнево дърво, а буквалният превод на името й означава „принцесата на дърветата-цветя”, защото в онези дни в Япония, „цвете” не означавало друго освен вишнев цвят.
Снимка: zekkeijapan.comВишната символизирала националния характер на японците. Животът на самураите от феодалните времена бил сравняван с краткотрайните цветчета, които живеели „не повече от три дни”, а самураите били готови да пожертват живота си по всяко време, ако има нужда от това. Друга поговорка казва „вишната сред цветята е това, което е самураят сред хората”.
В наши дни съществуват близо 400 вида сакура. Някои от най-разпространените са Яма – сакура или планинска вишна, Ито – сакура, наричана още Шидаре-сакура или плачеща вишна, Хиган-сакура или равноденствена вишна, Такане-сакура или вишна на върховете, Кан-сакура, наричана още Ганджицу-сакура, Новогодишна вишна, Широ-сакура или Мияма-сакура, вишна от вътрешността на планината и Меджиро-сакура или Коме-сакура, оризова вишна.
Снимка: weheartit.comВидовете сакура се различават и по броя на венчелистчетата. Техният брой варира от 5, 20 или над 100 венчелистчета.
Най-разпространените цветове, с които цъфти сакура са розово и бяло, но тя може да цъфти и в червено и жълто. Има дори видове, които променят цвета си по време на цъфтежа.
Снимка: parsnaz.irРазцъфтяването на сакура символизира идването на пролетта в Япония и се е превърнало в любим народен празник, съпроводен от ритуал с наблюдаване и любуване на разцъфтелите дървета, който се нарича „Ханами“. Думата означава буквално„съзерцаването на цветовете“, защото на японски „хана“ е „цвете“, а„ми“ е „гледам“.
Традицията да се любуват на цветята се заражда на японските острови още през III век и първоначално се практикува в императорския двор и от артистокрацията. Днес „ханами“ е народен празник. В този период семействата се надпреварват да си запазят места под най-хубавите дръвчета в храмовете и парковете. Благодарение на песните, добрата храна и най-вече на изобилието от саке доброто настроение е навсякъде.
Снимка: japancheapo.comЦъфтежът на сакура започва на юг в Окинава през март, понася се на север и през април е в Киото и Токио и накрая през май пристига в Хоккайдо. Празнуването на ханами се планира според прогнозата за разтварянето на цветчетата във всеки район. Видеоекраните на гарите показват на транспортната карта състоянието на цветчетата по различните спирки – много хора пресичат от единия до другия край на Япония, за да посетят места, които са известни с хубостта на вишневите си дръвчета.
Снимка: wallpapercave.comЕдно от най-известните места за Ханами е в Токио в парка Шиндзюку, в който растат 1500 сакури от 75 вида. Официалното откриване на сезона на сакура става именно в този парк в присъствието на императорската двойка. Следващият по известност парк е Уено, в който има 1100 сакури. От края на март до 7-8 април там се провежда и градският фестивал, посветен на цъфтенето на сакура.Други известни места в Япония са градината Санкейен в Йокохама, алеята Данказура в Камакура, замъкът в Нагоя, Философската алея и паркът Маруяма в Киото и градчето-музей Какунодате в префектура Акита.
През 2002 година японското посолство в България подарява на София вишневи фиданки, които са засадени пред Националната Библиотека “Кирил и Методий” и около храм-паметника “Александър Невски”.
Представете си как някой ви удря в главата или ви тика в ъгъла на хартиен лист. Точно това преживява този герой благодарение на художника Алекс Солис. В последната си поредица Алекс показва директен бой с героя от рисунките си. Вижте как човечето отвръща на удара, събирайки зъбите си от нападението на човешкия палец или се опитва да прободе създателя си с нож. Алекс пробва всякакви техники и дори опитва да запали героя със запалка! И както Алекс споделя: „Всячески се опитах да се отърва от този тип, но винаги се измъкваше ловко и отвръщаше подобаващо – изглежда още не сме приключили!”
„Инкеракция” (реакция с мастило, бел. прев.) не е предвидена като поредица. Обаче толкова много хора харесали героя и художникът решава да го запази. „Докато продължавах да се шегувам с него, усетих, че в един момент ще отвърне на атаката,” споделя Алекс. „Имам добър план за завършек, но докато хората още се забавляват мисля да разнообразя сюжетите и все още да не се разделяме.”
При въпрос какво авторът иска хората да запазят в себе си от поредицата, Алекс отговаря: „Иска ми се хората да разберат, че изкуството не е само някакви линии върху лист хартия. Дори и да в въображаемо, искам публиката да почувства, че се се случва наяве. Също така искам да се харесва на хората и те да споделят с приятелите си. Обожавам идеята, че можеш не само да се свържеш и взаимодействаш с изкуството ми, но и че който и да следва поредицата, ще се почувства част от нея.”
Понякога трябва да си припомняме колко невероятна е майката природа. Днес ви подбрахме колекция с 26 снимки, които спират дъха и доказват нейната красота и уникалност.
Благодарение на техните дълги подобни на криле перки, летящите риби могат да прелитат на значително разстояние над повърхността на водата. Тази рядко срещана способност им помага в борбата с хищниците.
Мигало е албиносът кит, който стана известен в социалните мрежи с изключително редкия си външен вид. Единственият по рода си кит се среща в източния бряг на Австралия.
Бисмутът е химичен елемент със символа Bi и атомен номер 83 и е петвалентен метал, който химически наподобява арсена и антимона. Той може да се появи естествено и неговите сулфиди и оксиди са важни търговски руди. Този крехък метал е има бял сребрист цвят, когато е току-що възпроизведен, но често е срещан с розов оттенък, дължащ се на окислението на повърхността.
Това е един от най-големите раци на света с тегло малко над 13 килограма и бяла черупка с дължина 38 см.
Този опал се среща в югозападната част на Куинсанд, Австралия
Женското кенгуру може да определи пола на своето бебе още в утробата. Те дори могат да отложат раждането, когато условията на околната среда намаляват шансовете за оцеляване.
Това са зъбите на тюленът крабоед.
Така изглежда отпечатъкът на бухал, открил своя обяд.
От мощен сблъсък до небесна красота, която се дължи на кехлибареното присъствие на оливин в метеорита.
Ягуарът се потапя в калните води преди да скочи и да се нахвърли срещу влечуго дълго 2 метра и половина като го захапва за врата и го разнася, както куче кокала си. Това е един икзлючителен пример за еволюцията у животинските видове и за това как ягуарите са се научили да се справят с крокодилите само с една захапка.
Това е гущер с продълговати ребра и с ципа разположена отстрани на тялото. Когато „разпери“ тази ципа, тип криле, тя му позволява да се спуска между дърветата. Този гущер обикновено обитава дърветата с изключение на женските, които слизат на земята за да снесат яйца. Дължината на тялото му е 9 см, като опашката е малко по-дълга, а окраската в тъмносиви или тъмнокафявиивици им помагат да се слеят с дърветата.
Тези невероятни черупки принадлежат на кубински охлюв Priotrohatella.
Това може да се види в Музея по наука и технологии в Шанхай.
Тази разновидност на царевицата може да се срещне в района на Андите в Южна Америка. Често се среща в Боливия, Еквадор и Перу. От дълги времена ядките на лилавата царева са използвани от жителите на Андите, за да оцветяват напитки и храни, практика която започва да става популярна и в индустриализирания свят. Освен това се смята, че лилавата царевица има много положителни ефекти върху здравето.
Тази летяща риба пеперуда се среща в Средиземно море на изток от о. Крит, Гърция.
Фотографът Марк Типъл е уловил зашеметяващи снимки на вълни, които се разбиват под водата до островите Кук в южната част на Тихия океан.
Това е растението мехунка или китайско-японския фенер. То цъфти през зимата, а когато изсъхне през пролетта, може да се види яркия червен плодов цвят. Външната обвивка е тънка златна бримка, която държи венчелистчетата на цвета.
Високо е 2.27 м и се счита за най-голямото цвете на света.
Повечето торнада развиват скорост по-малко от 177 км/ч и се разпростират на 76 м и пътуват няколко метра преди да се разсеят.
Тази гора свети през нощта благодарение на няколко луминисцентни гъби. Гъбите и падналите листа разпръскват вълшебна светлина всяка година, но за определен период от време.
Това насекомо е от рода на Tettigoniidae и често са наричани големи американски скакалци или буш-крикет. Съществуват повече от 6 400 вида от това насекомо, а сред тях се срещат и скакалците с дългите рога, които се преобразяват и наподобяват цветовете на листата.
Това малко странно растение се казва Snapdragon или Dragon flower. Когато цветето умре, шушулката със семената започва да изглежда като череп.
Дъждът може да пада със скорост около 35 км/час. За да ви стане по-ясно, ще ви кажем, че снежинката пада с 3-6 км/час, което означава че ѝ отнема около един час, за да стигне до земята.
Червени банани, лилави моркови и лилава царевица. Да, колкото и странно да си изглежда, наистина съществуват.
Астронавтът Карен Ниберг е заснел от борда на Международната космическа станция Плеядите Седемте сестри.
Полярното сияние набюдавано в Уелоунайф.
Всеки може да си подсвирква или да пее своята любима Дисни песничка, но зад всяка известна мелодия има поне дузина мелодии-сираци, които никога не са успели да стигнат до съответния филм. Твърде жалко, защото много от тези нещастни жертви на времеви ограничения или пренаписване на текст са наистина запомнящи се.
И въпреки че, много от тези никога не виждани песни са се появили онлайн, за да ни позволят да въздъхнем и да се зачудим какво е могло да бъде. Запознайте се с 10 велики Дисни песни, които просто са били захвърлени в кошчето.
1.“Защо мен” – “Аладин”
На креативния екип на “Аладин” се е наложило да прави многобройни промени по филма, включително премахването на много песни, герои и поправяне на сюжета. За щастие, няколко песни, които били отрязани от филма, са били поместени в специално DVD издание. Една от тях е мелодия, изпълнена от Джафар, която екипът харесал заради вокалното изпълнение на Джонатън Фриймън. Във видеото по-долу, Джафар оплаква своите минали неуспехи, докато мегаломански чертае бъдещето си сега, когато вече има магичната лампа. Изключително запомняща се е и перфектно пасваща на неговия герой.
2. “Остави ги да се чудят” – “Мулан”
Както Тони Банкрофт разкрива в този клип, тази песен е трябвало да бъде представянето на Мушу на Мулан, но накрая е била изрязана и заместена от диалог с говорене. Твърде жалко, тъй като е имала много улавящ бит и плавен глас, който може да бъде на Еди Мърфи – не сме напълно сигурни.
3. “Не мога да вярвам на сърцето си” – “Херкулес”
„Херкулес” е един от малкото филми, направени през Възраждането на Дисни през 90-те, когато филмите не са били структурирани в познатия ни музикален формат. Повечето от песните били изпети от Госпел хор, но Мегара все получава възможност за соло песен, с много по-бавно темпо и подобна в тоналността. Не е ясно защо е била отрязана от филма, макар че може би двете песни са били прекалено сходни, тъй като и двете включвали ридаенето на Магара, че се е “опарила” от мъжа в живота си. За жалост никакви записи на тази песен не могат да бъдат открити.
4. ”Да бъдеш Цар” – “Цар Лъв”
Муфаса е имал песен? Защо е била отрязана? Ами, може би е била прекалено… весела за стоическия, строго-изразен Цар на джунглата, с които всички ние сме израснали. И все пак, това е една хубава малка песничка, в която Муфаса подчертава, че да бъдеш цар е нещо, което не трябва да се приема с лека ръка, само за да се противопостави на Зазу. Чакайте, това въобще не звучи като Зазу. Може би тази песен е била изхвърлена след като сценаристите са го превърнали в нацупена птичка.
Както споменахме по-рано, „Аладин” е претърпял множество пренаписвания и елиминиране на герои изцяло. Един от злочестниците, който е бил отрязан е майката на Аладин, оказала се някак излишна. Въпреки това, авторът на песента Хауърд Ашман се привързан към героя и написал трогателна балада, наречена “Горда с момчето си”, в която Аладин оплаква своите минали прегрешения и обещава да намери начин да се помири с майка си. За жалост, въпреки красотата си, песента била изтрита от финалната версия на филма, но може да я чуете в това видео. Започва в 1:42.
Добре, тук мъничко мамим. „Бедните нещастни души” остава във финалния филм, но в по-кратката версия на филма я няма, вероятно заради времето. На практика, почти всичко е еднакво, въпреки че тази сцена хвърля светлина върху това защо Урсула беше пропъдена от бащата на Ариел.
7.”Бъди готов” – “Цар Лъв”
Друга измама, но ще ни благодарите. В по-ранен проект на „Цар Лъв”, Скаре обсебен от безсмъртие, той желае наследник и избира Нала за негова царица, която незабавно го отрязва. Разбираемо, тъй като той е възможно да бъде нейн пра-пра дядо. Тогава Скар я прогонва и провъзгласява хиените за негови слуги, които ще държат другите лъвици в ред. Сравнете това с вече завършения филм, където Скар пуска хиените в Прайд Рок веднага след смъртта на Муфаса, което не минава за добре.
Недооценена изрязана песен от недооценен филм, „Угаси светлината” всъщност е вкоренена във филма „Омагьосаният император” – “Царството на Слънцето”. В него злодеят Изма (озвучен от Ърта Кит), планира буквално да заличи слънцето, което тя обвинява, че я състарява и унищожава красотата й. Тази песен е била отрязана, когато по-късно сценария я поставя в замисъл да стане императрица на Империята на Инките, правейки песента от части ненужна. Но тя пак е била включена в саундтрака защото, хей, кой не иска да чуе Ърта Кит да пее?
9.”Танцуващата със сватбения барабан” – “Покахонтас”
Хубава и закачлива мелодия, която илюстрира съпротивата на Покахонтас да се омъжи и напрежението между нея и годеника й Кокоум. Понеже е закачлива, песента не работи наистина добре за историята и това обяснява защо е била изрязана.
Завършвайки нашия списък, напомняме за още една песен на Джафар, очевидно от много по-ранна чернова на текста. В нея, Джафар е присвоил магическата лампа и садистично унижава Аладин пред Жасмин, Султана и дори неговата майка! Този тип е чисто зло. Забележете как докато при по-ранната версия на историята, духът може да сбъдне неограничен брой желания, не просто три, което е променено при следващи пренаписвания. Заради това, не би било логично да се включи в завършения филм, но ние можем поне да я чуем.
Често поглеждане към дебрите на нашето подсъзнание е полезно. Важно е да знаеш какво е скрито в теб, да го тълкуваш и да следваш вътрешните си нагласи. Предлагаме ти кратък и лесен тест, който ще ти осигурят интересен поглед навътре в себе си. За по-достоверен резултат, не обмисляйте отговорите прекалено дълго и просто напиши първото нещо, което ти идва наум.
Отговорите на тези въпроси дават индикация за твоите ценности и идеали. Ето как ги анализираме:
Можеш да си правиш този тест многократно, в продължение на няколко дни. Основната идея на теста е, че тези отговори се отразяват на твоето психическо и емоционално състояние в дадения момент и до известна степен разкрива психологическата основа, на която се базира вашата личност.
Не възприемаме окото като нещо изключително, а всъщност би трябвало да обърнем повече внимание на този уникален зрителен орган. Човешкото око е цял механизъм, съставен от милиарди дребни детайли, който ти позволява да познаваш света визуално. Науката продължава да изучава този орган и неговите способности, а ние ти предлагаме 36 факта за очите, след прочита на които с по-голяма грижа и любов ще се отнасяш към тях.
Човешкото око може да различи около 10 милиона цвята.
Хората със сини очи имат по-висока поносимост към алкохол.
Ако човешкото око беше дигитална камера, тя би имала 576 мегапискела.
Генетиката на всички синеоки хора може да се проследи до един човек, живял до Черно Море преди 10 000 години.
10% от будното си състояние ние прекарваме със затворени очи – мигайки.
Златната рибка не може да затвори очите си, защото няма клепачи.
Окото на щрауса е по-голямо от мозъка му.
Учени успешно са използвали играта Тетрис, за да лекуват „мързеливо око“ при възрастни хора.
Очите могат да пострадат от слънчево изгаряне.
Черните лемури са единствените бозайници, освен хората, които могат да имат сини очи.
Хамелеоните могат едновременно да въртят очите си в две различни посоки.
Пчелите имат по пет очи.
Разстоянието между веждите ви се нарича „назион“.
Сините очи са по-чувствителни към светлина.
Хората и кучетата са единствените познати видове, които търсят отговори в очите на другия. Кучетата правят това единствено с хората.
Делфините спят с едно отворено око.
Котките имат три клепача.
Невъзможно е да кихнете със затворени очи.
Страхът от очи се нарича „оматофобия“.
Айгенграу („Eigengrau“ от немски, или мозъчно сиво) е цветът, който виждате в абсолютна тъмнина.
Очилата за нощно виждане работят в зелено, защото човешкото око различава повече нюанси на зеленото, отколкото на всеки друг цвят.
Морковите не подобряват зрението ви. Това общоприето мнение е лъжа.
Има лазерна процедура, която сменя цвета на очите от кафяви към сини, защото синьото се намира във всички кафяви очи.
Веждите се обновяват на всеки 64 дни.
Установено е, че само 2% от всички хора имат зелени очи, което ги прави най-редките сред всички цветове очи.
Oколо половината от американците, родени през XX век, са имали сини очи. Днес само 1 на 6 от тях е с такива.
При раждане окото на бебето е около 75% от големината на окото при възрастен човек.
Около 0,2 секунди са нужни на мозъка, за да пропусне светлината, минаваща през очите ви.
Всеки 12-ти мъж е далтонист.
Всяко око съдържа 107 милиона клетки и всяка от тях е чувствителна към светлината.
Представете си как взимате своя механичен молив 0.5 и започвате да рисувате върху огромен бял лист по десет часа на ден, седем дена в седмицата в продължение на цели десет месеца. Няма ли да се откажете след няколко месеца или дори след няколко дена? Може би е безопасно да кажем, че повечето хора биха. Повечето хора обаче не са като Джо Фентън…
Уместно озаглавеният проект „Самота“ е с височина 1,5 метра и ширина 2,5 метра. Фентън разработва всички елементи първо в малък мащаб и след това сглобява образите заедно „като пъзел“, когато прехвърля рисунките си върху крайната картина. След като е работил с графит, той я завършва с акрил и мастило.
„Изискваше се смелост да започна след като никога преди не бях правил нещо с такъв размер,“ казва той. “Както можете да си представите трябва да се инвестира много време, за да се завърши нещо подобно. Наистина трябваше да вярвам в действията си и да съм убеден, че ще се получи!“
Вдъхновен от работата в голям мащаб на поп сюрреалистичният художник Тодд Счор, Фентън повярва, че може да се справи с този проект. „Също като мен, Счор е бил вдъхновен от много от най-ранните художници като Бош,“ казва Фентън. „До ден днешен, някои от най-силните влияния върху мен са тези от детството ми, когато четях книги като „Магията на плъха“ от илюстратора Уейн Андерсън. Неговите мрачни и сюрреалистични герои едновременно ме плашеха и ме изпълваха с почуда.“
„Самота“ се ражда от идея да се съберат на едно място рисунка в голям мащаб с различни религиозни препратки като „Ганешоподобни герои, усмихващ се Буда, или блед кръст красящ покрив в далечината“.
„Това може да изглежда странно,“ обяснява той, „понеже не съм религиозен човек. Не знам дали се присмивам на религията като създавам препратки към нея в работа си или това е дълбоко желание да изпитам нещо от това, което представлява.“
„Моят нездравословен страх от смъртта и страхът от непознатото са в непрестанна битка за мен,“ продължава той. „Смятам, че това се проявява в работата ми. Поел съм на безкрайно пътешествие в търсене на духовно решение, което да даде смисъл на живота ми. Да бъда художник е много самотно преживяване. От друга страна, аз съм духовно свързан и в мир със света докато творя. Другата страна на това е нездравословният ефект, който има изолацията върху индивида. Когато балансирам по-добре работата си и контактуването с живота извън студиото ми съм творчески по-продуктивен.“, допълва още художникът.
