Мечо Пух е голяма работа, това е ясно на всички от нас. Чели сме книгата поне два пъти – един път с гласа на мама вечер преди лягане и поне веднъж сами, разгръщайки двата романа на Алън Милн – „Мечо Пух“ и „Къщичката в къта на Пух“. Най-вероятно е и да сте гледали сериала на Дисни, заради който неделните следобеди се изнизваха толкова бързо и леко, както и всички филмчета за усмихнатото мече, които сте намирали по телевизията или в интернет. Вероятно си спомняте и до припадък повтаряте така популярните цитати „Някои са умни, а някои не са“ на Пух или „Малко внимание, малко мисъл за другите – и всичко би изглеждало иначе“ на меланхоличния Йори, но днес ще ви припомним няколко диалога, които ни връщат в света на хумора в Голямата гора и напомнят, че съвсем не е нужно да имаш много мозък, за да бъдеш верен приятел и добър мечок.

—Ох! Помощ! — извика Пух. — По-добре е да се върна… Ох! Жалко, трябва да продължа напред… Но не мога да направя и това! Ами сега? — изплаши се Пух. — Помощ! Ох! Помощ!
Зайо също искаше да излезе на разходка, но като видя, че предната врата е запушена, излезе през задната, заобиколи и застана пред Пух:
— Хей, ти май се заклещи?
— Ами! Н-не! — отговори Пух безгрижно. — Почивам си, мисля си и си тананикам!
— Я си подай лапата!
Мечо Пух си подаде лапата и Зайо започна да го тегли… тегли… тегли…
— Ох! — извика Пух. — Боли!
— Никакво съмнение, Пух, заклещен си!
— Това стана — сърдито извика Пух, — защото вратата ти не е достатъчно голяма!
— Това стана — строго каза Зайо — от много ядене! Още тогава си помислих — само че не исках да ти го кажа, — че един от двама ни яде много и това не бях аз!

— Знаеш ли какво искам да ти кажа, Пух?
— Точно това мислех и аз, Прасчо.
— От друга страна, Пух, не трябва да забравяме…
— Правилно, Прасчо, макар че в момента съм забравил.

— Здравей, Прасчо — каза Пух.
— Здравей, Пух — каза Прасчо.
— Какво се мъчиш „да направиш“?
— Мъча се да стигна чукчето — каза Прасчо. — Тъкмо минавах наблизо.
— Дай да ти помогна — каза Пух учтиво. Той хвана чукчето и почука на вратата.
— Току-що се видях с Йори — започна той. — Бедният Йори е в Много Тежко Положение, защото има рожден ден и никой не се е сетил за това. И сега Йори е много Мрачен — ти знаеш какъв си е… и такъв е сега… Колко се бавят да отворят тези, дето живеят тук! — И Пух повторно почука.
— Ама, Пух! — каза Прасчо. — Това е твоят дом!
— О! — каза Пух. — Наистина! Тогава да влезем.
И така те влязоха.

— Трябва да напишеш Честит Рожден Ден на него…
— Тъкмо това исках да те помоля — каза Пух, — защото моят правопис е Разклатен. Добър ми е иначе правописът, но се Клати и буквите отиват не на мястото си. Ти би ли написал върху него „Честит рожден ден“ вместо мен?

— Прасчо — каза Зайо, като започна да подостря молива си, — нямаш никаква смелост!
— Трудно е да бъдеш Храбър — каза Прасчо, леко подсмърчайки, — когато си Толкова Малко Животно!

— Всички да носим Провизии.
— Да носим какво?
— Неща за ядене.
— О! — извика Мечо радостно. — Пък аз мислех, че каза Провизии! Отивам да им кажа.

— Тъкмо място — обясни той — за Засада!
— Какво е засадено там? — пошепна Пух на Прасчо. — Да не би да е хвойна?
— Драги Пух — каза Бухала надменно, — нима не знаеш какво значи Засада?
— Бухале — каза Прасчо, като го гледаше свирепо, — това, което ми пошепна Пух, е частен разговор и нямаш право…
— Засада — каза Бухала — е един вид Изненада.
— Такава е и хвойната понякога — каза Пух.
— Засада, както се канех да обясня на Пух, е един вид Изненада.
— Ако някой неочаквано връхлети отгоре ти, това е Засада — каза Бухала.
— Засада, Пух, е когато някой връхлети отгоре ти — обясни Прасчо.
Пух, който сега знаеше какво е Засада, каза, че и хвойната веднъж го връхлетяла най-неочаквано, когато той паднал от едно дърво и трябвало после цели шест дни да се чисти от бодлите й.
— Ние не говорим за хвойна! — каза Бухала малко раздразнен.
— Но аз говоря! — каза Пух.

— Когато се събуждаш сутрин, Пух — каза Прасчо най-после, — какво си помисляш най-напред?
— Какво ще има за закуска. А ти какво си помисляш, Прасчо?
— Аз си мисля какво ли интересно нещо ще се случи днес.
Мечо кимна замислено.
— То е все същото! — каза той…

— Ето бюфета, драги Тигре, погледни и си избери каквото ти хареса. — Тя веднага беше разбрала, че колкото и голям да изглежда Тигъра, той се нуждае от толкова нежност, колкото и Ру.
— Мога ли да погледна и аз? — попита Пух, който беше почнал да се чувства малко като в единадесет часа.

— Здравей! — каза Пух.
— Здрасти! — квикна Прасчо, като подскочи от изненада. — Знаех, че си ти!
— И аз знаех — каза Пух. — Какво правиш?
— Засаждам един жълъд, Пух, та да порасне един дъб и така ще имам много жълъди точно пред вратата си, вместо да ходя километри и километри, нали разбираш, Пух?
— Ами ако не порасне? — попита Пух.
— Ще порасне, защото Кристофър Робин каза, че ще порасне, и затова го засаждам.
— Значи, ако аз посадя една пита мед пред къщата си, ще порасне кошер! — каза Пух.
Прасчо не беше много сигурен.
— Или по-добре само парче от пита — каза Пух, — за да не хабя много. Само че тогава може да порасне само парче от кошер, и то това парче, в което пчелите само бръмчат, а не в което медят. Неприятно!
Прасчо се съгласи, че ще бъде твърде неприятно.

— Зайо е умен — каза Пух замислено.
— Да — каза Прасчо, — Зайо е умен.
— И има Мозък.
— Да — каза Прасчо, — Зайо има Мозък.
Последва дълго Мълчание.
— Предполагам — каза Пух, — че затова той никога не може да разбере някои неща…

— Представи си, Пух, че някое дърво падне, когато сме под него.
— Представи си, че не падне — каза Пух след внимателно обмисляне.

— Това, което мисля — каза Пух, — е: мисля да отидем в Къта на Пух да видим Йори, защото може би вятърът е отвял къщата му и може би той ще пожелае да му я построим отново.
— Аз пък мисля — каза Прасчо, — мисля да отидем да видим Кристофър Робин, само че той сега няма да е у дома си. Значи не можем да го видим.
— Хайде да отидем да видим всички — каза Пух. — Защото, когато си ходил няколко мили по вятъра и влезеш неочаквано в някой дом и ти кажат: „Здрасти, Пух, тъкмо навреме си дошъл за малка кльопачка“ — и ти си дошъл — това аз наричам Приятелски Ден.

— Какво най-много обичаш да правиш на този свят, Пух?
— Ами — каза Пух — какво обичам най-много… — И той се спря да помисли, Защото, при все че да Ядеш Мед е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по-хубав, отколкото когато вече си започнал, но той не знаеше как се нарича това. После си помисли, че да бъде с Кристофър Робин е много хубаво нещо и да имаш приятел като Прасчо до себе си също е много хубаво. И като размисли всичко това, той каза: „Това, което обичам най-много на този свят, е Аз и Прасчо да дойдем да те видим и ти да ни кажеш: „Какво ще кажете за нещо малко?“, и аз да кажа: „Не бих имал нищо против, а ти, Прасчо?“, и вън да е ден за тананикане и птичките да пеят.“

Илюстрации: Оригинални на Е. Х. Шепард, 1957 г.